Ne me quitte pas

Не отивай там.

Други цветове има есента.

Някой друг, не аз, рано сутринта

ще те поведе в жълтите листа.

Други гласове чужди стихове

знам, ще ти шептят.

Не и моят глас, уморен и ням.

Не отивай там, не отивай там.

Не отивай там…

Нека е кошмар този остър миг,

хладното легло, болката без край.

Аз ти нося дар, хайде, остани,

ще ти дам живот, по-красив от май.

Тръгнеш ли сега, във едничък ден

цялата тъга ще попие в мен.

Не отивай там, не отивай там,

не отивай там…

Тук за теб тъжат тихите стени,

чашата с вода, слънчевият прах.

Сенките тежат, хайде, остани,

ако не за мен, то поне за тях.

Вече няма ден, вече няма сън,

само болен мрак, сива пустота.

Остани при мен, не отивай там,

не отивай там…

Ще те задържа в сянка от преди,

в снимка на дъга, в капка от парфюм.

Нощем ще лежа в твоите следи,

тих като шега, казана наум.

Тръгнеш ли от тук, ще изчезна цял

като малък звук от ресна на шал.

Не отивай там, не отивай там,

не отивай там…

Нека ни вали галещият дъжд,

хайде, остани, чудото задръж.

Нашата луна, нашите мечти,

мислите на глас – всичко ще ти дам.

Няма светлина щом си тръгнеш ти.

Нямам сили аз да остана сам.

Не отивай там, не отивай там,

не отивай там…