Ангел Грънчаров's Blog, page 950

Незначителна случка на празника Благовещение, която ми показва, че независимо от всичко не съм сам - въпреки убийственото безразличие на т.н. "общество"!

Излязох с последните си пари да платя едни сметки и след като ги платих останах с жълти стотинки в джоба. Почувствах се тъжен и унизен. Изведнъж...
Изведнъж бръкнах в малкото джобче на пролетните си джинси и там намерих... сгъната десетачка, останала там от миналата пролет, най-вероятно тогава ми я дала свидната ми майчица, винаги тя ми пъхаше някоя банкнота като се виждахме. Тя почина точно преди година, ала ето как днес сякаш от Отвъдното подкрепи бедния си син, когото наглите гербовашко-комунистическо-мутренски управници изгониха от работата, която съм вършил 36 години, именно учител по философия, погавриха се с мен най-нагло, отредиха ми мизерно и унизително съществуване и то пет години преди да достигна възрастта за пенсия!
Както и да е, днес е празникът Благовещение, ето, разказвам ви тази малка, незначителна случка за да разберете, че има висши добри сили, които винаги ни помагат, дори и в най-тежките минути на изпитания и беди...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

На Иван Костов отново се падна честта да смаже главата на комунисто-ченгесаро-мутренския октопод-мастодонт!

Христо Блажев, администратор на страницата Какво четеш?
Ето го и тайния проект, по който работим усилено в последните месеци. Мемоарът на Иван Костов "Свидетелства за прехода 1989 -1999" излиза в първата седмица на април.
"Драматичното десетилетие на прехода през погледа на държавника, реформатора, строителя на съвременна България Иван Костов – самото това прави тази книга изключително важен исторически документ, който със сигурност ще възбуди (или възобнови) обществения дебат около личността на големия политик. Само че в центъра на неговите мемоари стои не той самият, а страната ни – борбата за нейното демократизиране, модернизиране и европеизиране. И тъкмо тази – както ще се увери читателят – тежка, мъчителна борба е онова, което все още не е достатъчно (и достатъчно честно) осветлено за българското национално съзнание. А личното свидетелство на Иван Костов е от неоценима важност за това осветляване.
Началото на усилията – в една собствено фалирала към началото на 1990 г. държава, разногласията вътре в СДС (на „перестройчици“, реставратори носталгици и същински реформатори), непрекъснатата съпротива на бившите комунисти: всичко това – концентрирано в лица и събития, които помним, но за които все още трудно се ориентираме – е изложено с невероятна откровеност, непреборима обоснованост (и понякога безпощадна критичност и самокритичност) от големия държавник. След това – периодът на Виденовата криза и вече личното лидерство в процесите по нейното разрешаване от страна на Костов – трудните реформи, драматичните събития около войната в Югославия, решителният отказ да дадем небето си на Русия, осигуряването на бъдещето ни в ЕС и НАТО. Всичко това е разказано от автора на тези мемоари без самоизтъкване, но и без да са оставени без отговор нито една инсинуация и клевета, които и до днес следват министър-председателя (1997-2001 г.), оставил най-дълбоката диря в най-новата ни история."
Проф. Калин Янакиев
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Малее, каква голяма работа се отваря на ченгесарските медийни мерзавци! Леле, колко хубави парички ще изкарат те - като мафията им плати отново да поплюят връз премиера-реформатор на България Иван Костов, заради когото свидното ни отечество преживя най-големите си триумфи в движението си към нормалност, свобода, просперитет, достойнство!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Дали да не опитам да предизвикам прокурорска проверка за това кой нареди опраскването ми?

Ето какво ми каза един човек в коментар в блога ми, смятам, че е важно - и че има принципно значение (виж: Съдебното решение в моя случай е равностойно на смъртна присъда, нещо повече, то е равностойно на публична екзекуция! ):
Господин Грънчаров, голяма грешка е това, че обвинявате за своите злочестини директорката на ТЕТ Ленин. Тя е проста изпълнителка. На нея и е наредено да Ви уволни от висшестоящите началства. Предполагам такова е нареждането, дадено и от МОН. Или от по-високо място предвид това, че сте силно опозиционно настроен политически блогър. И тя е изпълнила нареждането. По тази именно причина висшестоящите инстанции не и направиха нищо. Ако това беше нейно своеволие тя щеше отдавна да бъде наказана и уволнена. Но ето че висшестоящите длъжностни лица се издадоха, че от тях е дошло нареждането Вие да бъдете опраскан. При това положение е глупаво да се оплаквате на тях. Вашият изход е да заведете дело срещу България в Европейския съд по правата на човека. Там ще получите справедливост. Обаче първо намерете начин да платите парите на директорката в противен случай ще плащате многократно по-голяма сума пари. Пратете адвоката си да говори с директорката за поетапно дългосрочно изпращане на сумата предвид това, че сте трайно безработен. И че работите на минималната заплата в момента.
Това ми пише този човек. Смятам, че изказването му е твърде логично. В тази връзка ми хрумва следното:
Дали да не опитам да предизвикам прокурорска проверка с въпроса кой нареди опраскването ми, имащо чистия характер на политическа поръчка и допустимо ли е администраторка в деполитизирано учебно заведение в решенията си да се ръководи от такива политически поръчки?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Докато народът търпи беззаконията, управниците на приказната страна Мутроландия ще продължават да триумфират

Поговорихме си с мой бивш ученик, сега работник в завода, в който учителят му по философия пък по принуда работи като нощен пазач. :-)
Като стана дума "за живота" той между другото, говорейки за девойките (младите жени), употреби термина "златотърсачки", такива били според него днешните млади жени. "Търся си сред златотърсачките някоя, с която да създам семейство, но още не съм намерил..." - ми каза момчето, което е на 27 години. (Между другото този същият термин "златотърсачки", употребен по отношение на днешните девойки и млади жени, тия дни го чух и от устата на друг млад мъж.) И добави, че завинаги ще помни ония неща, които бил прочел за женската и мъжката душа в моя учебник по психология. Колегата му, който слушаше разговора ни, много се учуди на това, че учител по философия е изпъден от образованието и работи като пазач. "Господине, освен и тук в завода да направим един Дискусионен клуб като в училището? - каза бившият ми ученик.
И така всеки ден, независимо къде се намирам, аз със самото си присъствие ще продължа да демонстрирам своята идейна и ценностна несъвместимост с мижитурките на власт, които нищо добро за българското образование не са допринесли - и няма да допринесат. За сметка на което обаче са допринесли за него какви ли не злини и вреди. Но така ще е, докато народът търпи беззаконията, наглеците на власт ще тържествуват, ще триумфират...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Запис на предаването "Изкуството да се живее" от 14 март 2019 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Запис на предаването "На Агората..." от 14 март 2019 г., темата е: И какво ще правим с матр`ьяла?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

От полето на Куклен

Черешова градина край Куклен. Днес съм тук на резитба на лози с приятеля ми Ники Димов, агроном.


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Съдебното решение в моя случай е равностойно на смъртна присъда, нещо повече, то е равностойно на публична екзекуция!

Колегата-блогър Ники Димов съобщава кои институции са му отговорили във връзка с неговото протестно отворено писмо против моето гилотиниране и то, моля ви се, със съдебна присъда, т.е. гилотиниране в "напълно законна форма": Кои са входящите номера от институциите? . Дали някоя институция ще се обезпокои и ще направи нещо е крайно съмнително, но е важно, че има поне един човек, който се възмути и публично изрази възмущението си.
Аз сериозно се замислям какво да правя защо зная какво ще последва, какъв ще бъде първият ход на тия, които се опитват да ме довършат: ще дадат изпълнителния лист от съда на частен съдия-изпълнител и по този начин немалката сума от 950 лева най-малкото ще се утрои - като се обремени с такси и с хонорари за съдия-изпълнителя. Това вече ми се е случвало при друг случай, при друго съдебно дело: тогава ми наложи запор на банковата сметка и пет месеца аз трябваше да живея без пари, трябваше да оцелявам както дойде (при това аз тогава работех като учител в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" и въпреки това работодателката ми не се посвени да ме обере до шушка, както навремето кърджалиите са обирали пътуващите хора. Та сега очаквам да се случи абсолютно същото, поради което днес-утре ще трябва да напиша до съда, че съм готов да изплатя добросъвестно задължението си по това съдебно решение, но в някакъв що-годе приемлив и човечен начин, при който същевременно да мога и да живея.
Интересното е, че моят адвокат откакто се появи съдебното решение изчезна, нито ми вдига телефона, нито ми отговаря на смс-и, нищо, не мога да разбера какво става, не мога да си обясня това негово поведение. Дали пък вече не е арестуван от органите на ДС (ДАНС) и да е вече натикан в концлагер - заради това, че е имал неблагоразумието да бъде адвокат на народен враг като мене?! В приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, както вече разбрахме, нема невъзможни неща, да, в нея всичко е възможно!
Какво ще бъдат последващите ми стъпки в моята борба за живот - всъщност произнесената над мен присъда е равностойна на смъртна, нищо че у нас, нищо че в МУТРОЛАНДИЯ уж била забранена или отменена смъртната присъда. Как и защо точно като смъртна присъда определям произнесеното над мен съдебно решение опитайте да си отговорите сами. Ние, философите, сме духовни същества, е, кажете тогава, както става когато такъв човек го осъдиш повече да не може да се занимава с любимата си работа, с учителстването?! Това според мен е равностойно на това да го осъдиш на смърт, смейте се колкото си искате, аз така възприемам нещата и по тази причина употребих и думата "гилотиниране". Режат му на някой главата мутрите и то публично, а пък народът гледа и не реагира, сякаш е в някакъв унес, а някои извратени също така и ръкопляскат, радват се на толкова милата сцена, какво ще кажете, за какво говори пък тази гнусотия?!
Когато атиняните убили Сократ, минала само година и осъзнали каква глупост са извършили. В МУТРОЛАНДИЯ, като имаме предвид умственото състояние на народа, колко петилетки трябва да минат за да осъзнае народът идиотщините, които се вършат пред очите му?!
Днес също съм на работа като вчера, с Ники Димов работим, за да изкарам някой лев за оцеляването ми до края на април, когато ще получа първата си заплата от новата ми работа като охранител. Той ми се притече на помощ и по този начин, това са негови клиенти, а аз хода да му помагам за да изкарам някой лев. Изобщо обаче не съм здрав, оня ден лекарката пак ми предложи да вляза в болница, отказах - понеже ако вляза ще си загубя работата. Не може на втората седмица да излезеш в болнични и това да не ти се отрази. Ще излезе, че съм крайно несериозен човек.
Също така лекарката ми забрани да работя нощни смени, при моето болно сърце това можело да е фатално, не знам какво да правя, изобщо напоследък здравата затънах в проблеми и главоболия. (Въпреки позицията на ТЕЛК че уволнението ми и гаврите над мен, които преживявам ето вече втора година, изобщо нямало да се отразят на здравето ми, ТЕЛК смята, че ще се отразят на здравето ми благотворно, а най-благотворния изход от цялата тази ситуация, разбира се, е моята смърт, тогава вече на трупа никакви уволнения и никакви гаври няма да му се отразят зле, нали така, какво ще кажете пък по този повод?!) Вчера, прочее, на гробищата в Долна баня извършихме помена за годишнината от смъртта на моята майка, много ми помогнаха моите близки и роднини, притекоха ми се на помощ, знаейки в какво окаяно положение съм, за което сърдечно им благодаря! Веднага след това с колата дойдох на едно лозе в... Куклен, където Ники вече беше орязал доста голямо пространство, поизпотих се докато го очистя от пръчките, но се справих, изпълних си работата, а днес пак заминаваме и то в ранната утрин да си довършим работата.
Прочее, вчера се навършиха точно 2 години от второто ми опраскване, виждате какви апотеози на мощ и власт преживява тия дни моята мъчителка, триумфът й е пълен! Нека да се радва, нека такива като нея да ликуват - щом като народът ни е толкова заспал, че не реагира никак на безобразията на управляващите, на преялите с власт и облаги!
Медиите, естествено, мълчат. И те, разбира се, се водят и вдъхновяват от комунистическия принцип "Какво тук значи някаква си личност??!"...
Хубав ден Ви желая! Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Времето за последния ми урок наближава, повярвайте, той ще бъде твърде впечатляващ!

[image error]
Мястото, на което Ян Палах се е самозапалил, протестирайки срещу малодушието на съгражданите си. Не е ли време и у нас да се появи един нов български Ян Палах? Май имаме нужда от него? Или дебелата българска кожа не може вече да потрепне от нищо?!
Две мощни битийни сили се борят за надмощие във Вселената: доброто начало, олицетворявано от Бог и началото на злото, олицетворявано от Сатана, от Дявола. Иначе или вкратце казано, в безпощадна битка са встъпили от вечни времена Злото и Доброто начало, Бог и Сатана никога няма да престанат да се бият, никога няма да се помирят. Няма как да се помирят. А ние, човеците, не можем да стоим встрани от тази исполинска, от тази титанична вселенска битка. Ние участваме в нея даже и без да си даваме сметка за това.
Но има и нещо друго, което е още по-коварно и трудно за разбиране: Бог е всемогъщ, добре де, защо тогава не направи нужното за да смаже, за да елиминира завинаги Сатана?! Да не се окаже, че самият Бог по някакви причини е принуден да търпи злодеянията на Сатана?! Какво изобщо би станало ако светът бъде завинаги и окончателно освободен от злото, ако злото изчезне, дали пък тогава няма саият свят да стане невъзможен?! Битие и небитие са си необходими, нали така, не могат едното без другото, може би същото е положението и при Доброто и Злото, при Истината и Лъжата, при Бог и Сатана?! Май самият смисъл ще отиде по... дяволите ако Злото, ако Дяволът изчезне?! Ами ако тия човеци, които са си продали душите на Дявола, изчезнат, що ще стане тогава със света?! Нима ще се възцари завинаги Раят на грешната Земя?!
Не дявол и не ангел, а човек, нали така, ние сме поставени между тези два полюса, двете вселенски сили са представени у нас, в нашите дълбини, нещо повече, нашата душа е тяхна арена, е арена на тяхното вечно стълкновение. (Дали атеистът по необходимост, понеже е враждебен изначално спрямо Бога, трябва да бъде служител на Сатана, е отделна любопитна за осмисляне и за обсъждане тема?!) Е, ето, случва се така, че ний, човеците, дето имаме известен пиетет към Бога, сиреч, осъзнаваме, че сме длъжни да уважаваме Доброто начало на съществуващото, много често сме поставени в ситуация на изпитание: сякаш самият Бог, понеже иска да ни помогне, понеже иска да подсили нашите духовни сили, ни поставя в ситуация на тежко изпитание, пък дори и да не е точно така, дори и ние самите (или силите на злото, силеч, силите, предвождани от Сатана) да сме се поставили в съответната трудна ситуация, то цялата работа пак се свежда до това как да излезем с чест от нея. Моя милост ето в тези дни на пост пред великия празник Възкресение Христово отново е поставен в най-тежка ситуция, което е проверка за моите човешки и нравствени сили. Сполетя ме това, което, прочее, го очаквах, което сякаш нямаше как да не се случи: с решение на Върховния Касационен съм аз завинаги фактически съм лишен от преподавателски права и съм изритан от системата на образованието, да, съдът в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ застана на страната на репресията, на терора, на произвола, на гнусната гавра над един български учител, който просто иска съвестно да си гледа работата! Абсурд ли е това - или е норма в приказната страна на мутрите и ченгетата?!
Разбира се, че така трябваше да стане. Другояче щеше да бъде чудо да стане. При това народът спи. Ако народът не спеше, друго щеше да е, мутрите и ченгетата нямаше да държан всички власти; да, но народът спи. И мутрите си вилнеят. Няма правосъдие, няма закон, законът в Мутроландия е това, което кажат мутрите. И което те копнеят се случва! Така да бъде. Какво да правя обаче в тази тъжна ситуация аз?!
Първата ми реакция беше потрес. Втората - гняв от несправедливостта. Срам, че такава е моята страна, че такива неща могат да се случват в моята страна. И то в това време, второто десетителие на 21-вия век сме! След няколко дни ще навърша точно 60 години. Половината от тях, т.е. 30 години, съм ги живял в условията на комунизъм. Другата половина - в условията, в които комунизмът уж си отиваше, ама не съвсем. Много неща съм видял и преживял. Но признавам си честно аз, антикомунистът и демократът: такова нещо, което ме сполетя в последните години, сякаш не беше възможно дори тогава, в условията на автентичния комунизъм! Чак дотам гаврите не биха стигнали дори тогава. (Е, тогава милицията просто можеше да ме пребие и да ме хвърли на кучетата или на прасетата, но е факт, че чак такива префинени гаври даже и ония комунисти не можеха да измислят, вероятно не са имали толкова въображение ли, не знам, но е чудно, че точно това беше възможно да се случи ето сега; или изобщо не е чудно, а, какво ще кажете вие?!)
В един момент ми хрумна, че просто няма какво повече да правя в ТАКАВА страна и пак оживя идеята ми да бягам от нея. Да ида да се просна пред някое посолство, да заявя, че моля за гражданство в някоя друга страна, в някоя нормална страна, това ли да направя, имам ли изобщо друг избор?! Нямам май, а? Сеге сещате ли се защо близо 3 милиона българи избягаха от Мутроландия?! Ето защо са избягали. Аз останах. Е, плащам си сега цената за това, че останах. Останах да стоя тук и дори се опитах да бъда нещо като стълб, като опора, като темел, духовен при това. Ето как ми се отплатиха мутрите за това!
Да взема да прибягна до някоя ексцесия?! Примерно, да се кача на една от Преспите (това са "небостъргачите" в квартал Изгрев в Пловдив) и да заявя, че ако не ми се изпълнят еди кои си искания, ще скоча оттам?! И дори да скоча, че да дам последния си урок като учител на побеснялото от безразличие общество?! Или да взема да се полея с бензин и да се запаля?! Боже мили, какво да правя?! Към какво ме тласкат тия изроди, които ми причиниха такива грозни гаври?!
Не знам какво да правя за момента. Мисля си за всички до един варианти. Нито един не изключвам. Аз вече фактически се прежалих. Времето за последния ми урок наближава, повярвайте ми, той ще бъде твърде впечатляващ! Вече се очертава контурите на този мой последен урок. Какъв ще бъде той ще бъде обаче пълна изненада за вас. Уверявам ви!
Хайде да спра дотук, щото ефекта на изненадата ще се загуби. Имайте търпение. Всичко ще разберете. Скоро. Не се плашете чак толкова. Няма страшно. Едно е сигурното: аз на себе си няма да изневеря. Доколкото и докогато имам сили аз ня себе си няма да изневеря. И ще умра достойно, точно така, както и живях. Вярно, злите сили опитват да ме убият скоропостижно. Толкова ме мразят, че направиха нужното да ме съсипят и убият. За това, че си позволих лукса да живея достойно, да си върша работата както трябва, ме наказват със смърт. Както Сократ навремето осъдиха, така и мен сега осъдиха! Щастливец съм аз, какво ще кажете: каква хуава съдба ми подариха идиотите, които сам мои врагове! Ето, тази ирония на живота те обаче не могат да осъзнаят - и да се спясат от нея. Убивайки ме, ме възвисяват! Ето го нещото, което, предполагам, ги вбесява. Майната им на тях де.
Хайде да спирам, че имам и друга работа. Хубав ден ви желая и приятен уикенд! Продължавайте да мълчите, мълчанието е злато, с вашето мълчание станахте богати като същински Крезовци!
ДОБАВКА: Ето и най-новата публикация по казуса в блога на колегата Ники Димов: Кои са входящите номера от институциите? Който иска може да я види.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Апотеози и триумфи на бесовщината: "здравите сили" празнуват победата си над здравия разум!

Няма как, налага се да напиша нещичко по повод на случилото се, имам предвид триумфа на българското мутренско "правосъдие": не само че не намерих справедливост, не само че съдът не защити правата ми, напротив, осъден съм заради това, че съм дръзнал да се боря за правата си, иначе казано, "правосъдието" в случая е използвано като бухалка; прочее, има ли какво да се чудим, че правосъдието, че съдът в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ бива използван като бухалка, та нали там, където властва мутренския манталитет, там няма начин всичко да не се прави по типичния мутренски начин, именно с бухалка?! Е, голяма работа, че под ударите на бухалката пращят човешки черепи, хайте сега, ще се правим, моля ви се, на човечни, на извратени европейци ще се правим, на културни, моля ви се, ще се правим - сякаш не знаем какви сме?! 
Прочее, народът мълчи, умълча се, приятелите ми мълчат сякаш са в някакъв ступор, аз също малчах няколко дни, не че съм изненадан, напротив, аз дълбоко в себе си знаех, че точно този ще бъде резултатът, аз на чудеса не се надявах кой знае колко, но в същото време, забележете, юродивите празнуват, моля ви се, прочетете "коментарите" им под ето тия три публикации ( Да живее "правосъдието" в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ! , Един неръкотворен бисер от "правосъдието" на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ и Всред тоталната душевна пустош, всред пагубното мълчание и безразличие на народа само един човек дръзна да протестира срещу гаврата! ), насладете се ако обичате на тия апоеози на аморализма, чудя се кой от тях да извадя и да сложа тук, като венец, дали ето този не е най-добрият бисер на юродивството:
Анонимен каза: Цър, цър, утре в ТЕТ "Ленин" ще правим голям купон любимата ни директорка ще поведе хорото с училищното знаме. А в петък вечерта купона ще продължи в ресторанта хоро ще има голямо.Ще съпбщим специален поздрав за любимата ни победителка директорката! Да живее ВКС, че се спасихме от натрапника! Права беше ясновидката на Берлускони, че Грънчо ще падне на делото, сега ще му вземе съда и апартаментчето и ще стане баш клошар като баба му Марийка! Цър, цър беше много побеснял Грънчо, ама сега ще седне на гъза си. Няма къде да се жалва вече. Доказания некадърник!!! Умирам от радост, цър, цър, цър!!!!
Какво ще кажете, а? Завиден морал, няма що, демонстрира тази другарка, ашколсун! Мерзавка от класа, нали така?! Ами ето тази другарка вижте до какви висини на аморализма е достигнала:
Анонимен каза: ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХ!!!!!!!!!!!!!! НИЩО НЯМА ДА ТЕ СПАСИ!!!!!!!!!!!!!!! НИЩО!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТИ ВЕЧЕ СИ ТРУП!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЗАГИНА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НЯМА ДА СЕ СПАСИШ НИКОГА ПОВЕЧЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! И СЪВСЕМ СПРАВЕДЛИВО ЗАГИНА!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАЩОТО СИ НИКОЙ!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАЩОТО СИ ЕДИН ТУМОР НА ПРИРОДАТА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАЩОТО СИ ДОКАЗАН ВЕЧЕ ПО СЪДЕБЕН РЕД НЕКАДЪРНИК!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЩАСТЛИВИ СМЕ, ЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТТА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА И ТИ ВЕЧЕ НИКОГА НЯМА ДА РАБОТИШ КАТО УЧИТЕЛ НЕ САМО В НАШЕТО, НО И В НИТО ЕДНО ДРУГО УЧИЛИЩЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! И НАЙ-ВЕЧЕ ЗАЩОТО ДОЙДЕ МОМЕНТА ДА СИ ПЛАТИШ ЗА ЗЛОБАТА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЩЕ ПЛАЩАШ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ НА ЛЮБИМАТА НА ЦЕЛИЯ НАШ СПЛОТЕН КОЛЕКТИВ ДИРЕКТОРКА ДОКАТО СИ ЖИВ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЩЕ БЪДЕ ПРЕКРАСНО АКО НЕ МОЖЕШ ДА ГИ ПЛАТИШ И ТОГАВА ЩЕ СЕ НАЛОЖИ АПАРТАМЕНТЪТ ТИ ДА БЪДЕ ЗАПОРИРАН ОТ ВЛАСТТА И ТИ ДА БЪДЕШ ИЗГОНЕН ОТ НЕГО НА УЛИЦАТА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТОВА ЗАСЛУЖАВАШ, ТОЗИ ПЪТ ЩЕ БЪДЕМ БЕЗПОЩАДНИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЩЕ СИ ПЛАТИШ ЗА ВСИЧКО, КОЕТО НИ ПРИЧИНИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НИКАКВА МИЛОСТ НЯМА ДА ИМАМЕ КЪМ ТЕБ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! И НЕДЕЙ ДА ПЛАШИШ НИКОЙ С УМИРАНЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!НЯМА ДА УМРЕШ, ДОСТАТЪЧНО СИ ОХРАНЕН СЪС СОРОСОВИТЕ ПАРИ И ОЩЕ МНОГО ЩЕ ЖИВЕЕШ!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗА ДА ИЗСТРАДАШ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА СИ СРЕЩУ НАРОДА, КОГОТО ТИ ПРЕДАДЕ И ОПЛЮ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НИЕ ВЕЧЕ СМЕ ХУМАННИ И НЯМА ДА ТЕ УБИВАМЕ, А САМО ЩЕ ТЕ МЪЧИМ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗА ДА МОЖЕШ ДА СЕ ПОКАЕШ И ДА СПАСИШ ДУШАТА СИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НЕ СМЕ НИКАКВА СЕКТА А НИЕ СМЕ ПРАВОСЛАВНА БРИГАДА ЗА ОТМЪЩЕНИЕ СПРЯМО ПРЕДАТЕЛИТЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
И още, и още, и още; прочетете ги сами. Сега разбирате ли с що за "човеци" си имаме работа? Ето още едно бисерче, литературно е, така да се каже, щот го казва учителка по "БЕЛ", което значи сещате се какво, та, прочее, е "от столицата":
Учител(ка) по БЕЛ от столицата каза: Грънчаров, предупредих те, че през 2019 година ще настъпи краят ти. Слушай по-опитните и можещи от теб. И ми запомни името за цял живот.
Тежко й на съпругата ти!
Българското образование празнува!
Учител по БЕЛ от столицата
Още искате ли? Ето още един шедьовър, Шекспир и Кафка ряпа да ядат:
Анонимен каза: Цър, Цър, жалбите няма да ти помогнат малумник! Няма да си никога учител! Сега сме в ресторант и празнуваме победата, току що директорката игра хоро напред пуснахме и специален поздрав, похапваме пържолки, кюфтенца, пийваме си и голяма торта за дисерт имаме! Супер се забавляваме, отървахме се от теб! Да живее ВКС!!! ПОБЕДАТА Е НАША! УРАААА..... СВОБОДНИ СМЕ!!!!!
На фона на тази тотална човешка деградация даже мой отколешен политически противник, с когото сме се джафкали (и продължаваме да се джафкаме!) как ли не, е възкликнал само ето това, показвайки удивителна човечност:
Bacho Кольо каза: Бог да ти е на помощ!



Мария Василева каза: На всички поддръжници на тази директорка искам да кажа, че успяхте, но не сте за завиждане, ама никак!
На Удивителната, Църкащата и Умиращата от кеф - не съм срещала по-недостойни същества, не се различавате много от тези, с които пълнят ежедневно жълтата преса, убиващи деца, жени, съпрузи... Не, Бог няма да се смили над такива, празнувайте, че малко ви остава, жалки твари, наследници сте на тези, които убиха най-достойните ни българи.
Товао пише един човек с нормална чувствителност. Както и да е. Човек онемява от безскрупулността, която се лее тия дни в блога ми. (Сами разбирате, че прекалено грозните и цинични "коментари", особено тези на изрода Рамон Меркандер, съм ги цензурирал, по чисто естетически причини, щот там мръсотията е в непостижима степен!). Очевидно щом в този постинг започнах с цитатите, няма да върви да си описвам своята реакция, своето душевно състояние и пр., нека това да бъде на друго място. Ще завърша с нещо, което ибаче е особено симптоматично, ето, моля, проследете този малък диалог:
Анонимен каза: Обосновано и разумно решение на ВКС. Оказва се, че в България все пак има справедливост. Едно само не ми се хареса - обезщетението е малко.
Ангел Грънчаров каза: Какъв според Вас трябваше да бъде размерът на обезщетението според Вас, другарко? И бихте ли опитала да се обосновете?
Анонимен каза: Размерът на обезщетението трябва да покрие разходите за време и труд, който са положили всички институции в държавата през последните две години, да се занимават да проверяват и да работят по всички твои абсолютно безсмислени писма и сигнали, които си написал до кой ли не през последните две години, а не само за делото във ВКС.
Така би било морално и справедливо, макар и да не е обект на конкретното съдебно производство.
Ангел Грънчаров каза: Доста оригинални са Вашите представи за "морално" и за "справедливо", другарко. Можете да кандидатствате, съветвам Ви, за вписване в Книгата на рекордте на Гинес: за човек, чието морално съзнание е напълно наопаки на самата елементарна човечност, сиреч, можете да кандидаствата за титлата пръв човешки (морален) урод! Ето сега да Ви разясня какво всъщност направихте с горното си изказване (знам, че няма да ме разберете, но не за Вас го пиша!):
Това дело (ведно с предишните) се водеше тъкмо защото "всички институции" (най-вече висшестоящите звена на образователното ведомство) изобщо не си вършеха работата; ако те си бяха вършили що-годе добросъвестно работата, то въпросната самозабравила се властваща особа, имам предвид директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" още при първите си буйства щеше да бъде наказана, ако случайно тя се беше оказала опърничава, тогава щяха да я накажат пак, е, ако не мирясваше, щяха да я опраскат, щяха да я уволнят, тогава казусът щеше да бъде решен позитивно; друг е въпросът обаче, че в МУТРОЛАНДИЯ няма как висшестоящите институции да си вършат съвестно работата, по тази причина се стигна до съда, и то неведнъж, а съдът, понеже не му е работата да върши работата, да изпълнява задълженията на образователната институция, си изми ръцете вече знаете как, той пък изневери на самата идея за право и за справедливост, но то се знае, че съдът в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ просто няма как да бъде друг, разбирате ли поне това?! Тъй е ето, нещата се вързаха в система, в резултат на което моя милост вече няма друг избор освен да съди БЪЛГАРИЯ (в качеството й на МУТРОЛАНДИЯ) в Европейския съд за правата на човека. Когато, дай Боже, ЕСПЧ осъди България-Мутроландия, тогава благодушният български данъкоплатец, допуснал страната му да стане МУТРОЛАНДИЯ, ще се наложи да се бръкне в джоба си и да плати за разкоша, който си е позволил, а именно да даде държавата си на управлението на мутрите! Толкова. Сега разбирате ли за плащането на какви обезщетения всъщност става дума, сфащате ли кой тепърва ще трябва да ги плаща тези обезщетения, та да си отиде всичко в крайна сметка на истинското, на точното, на вярното място?!
Едва ли ще ме разберете, другарко. Просто не Ви стиге акълеца (да не говорим за "моралеца", с извинение!) за да ме разберете! Казано е, че Вие и такива като Вас живеете на някаква друга планета?! Ае вий, мутрите и мутресите, да не би да си имате вече собствена друга планета, където да живеете, щот наистина представите ви за нещата изобщо нямат нищо общо с тукашните, с нормалните, с човешките?!
И още нещо, другарко, което държа да Ви кажа, пак не разчитайки на разбиране от Ваша страна: писмата и сигналите ми до институциите били "абсолютно безсмислени", това го твърдите Вие, знаейки добре, че това изобщо не е така, и то не е така по простата причина че човек требе да мисли поне малко когато се изказва. "Абсолютно безсмислен" текст, писмо, сигнал просто не може да има, другарко, всичко може да е, но той все има някакъв смисъл, е, вярно, може този смисъл да не Ви харесва на Вас лично, но това не значи, че нещата, които на Вас лично не Ви харесват, били немали "абсолютно никакъв смисъл", помислете малко, пък се опитайте да загреете що всъщност казвате! "Смислени" тестове, речи, писма не са само ония, които лично на Вас Ви харесват, както и "безсмислени" не се тези, които не Ви харесват. Просто сте много страстна, другарко, а чувството, превърнало се при Вас в страст, която ви е обладала и Ви тресе, се нарича ЗЛОБА, ОЗЛОБЕНОСТ, по тази причина именно живеете в някакъв друг, бих си позволил да кажа чисто и абсолютно БЕСОВСКИ, САТАНИНСКИ СВЯТ, нямащ нищо общо с този, с Божия свят.
Толкова. Да, нема начин да ме разберете, но аз не за Вас пиша това, пиша за хората, които не са така увредени като Вас. Бъдете здрава! Изтанцувайте още един казачок за мое здраве!
Това написах там на въпросната съвсем изтрещяла другарка. И понеже тук почнахме да диалогизираме, тъй да се рече, ето в завършек, на финал, още един диалог, аз си падам по диалозите, както е известно:
Анонимен каза: Делото се гледа в София на 13 февруари и решението по него е No49, 4 + 9 = 13, а 3 х 13 пак е 49, това е много дяволско число, явно дяволът си те обича, очевидно има защо и ти няма как да не знаеш причината, но те е срам да я споделиш, сигурно е нещо много долно, гнусно и отвратително.
Ангел Грънчаров каза: До другарката, дето вярва в дяволите и се покланя на тях:
Другарко, амче близо до ума е, че тези съвпадения изразяват това, че вий, побеснелите сатанист(к)и, вий, поклонничките на Дявола, удържахте победа над врага си в мое лице, какво имате да го усуквате, аз лично с Дявола нямам нищо общо, той, Дяволът, отколе си е изцяло ваш! Тъй че тъпо е да увъртате, другарко, Вие специално да не би да искате да кажете, че сте Божия, че се покланяте на Бога, ето това бихте ли се осмелила да кажете?! Хайде де, опитайте, да видим! Или Вие сте си атеистка-ленинка?! :-)
Толкова. Изморих се да се ровя в тази човешка гнус. Сега вече разбирате ли какво си имам насреща?! Но за останалото ще пиша на друго място, това място вече е изцапано прекалено.

Бъдете здрави! Пазете най-вече духа си здрав, останалото все някак ще се нареди...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.