Ангел Грънчаров's Blog, page 946

За колко милиона долара (евро) трябва да съдя училищните власти в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ - за политическата репресия, на която ме подложиха?

Из: Ученици се сбиха за секси учителка
Ученици от едно училище в Ню Йорк успяха да се сдобият със селфи на 25-годишна учителка, където тя е гола до кръста. Това предаде "Дейли мейл".
Училищното ръководство научи за инцидента и изгони Лорън Миранда. Самата учителка казва, че няма представа как снимката е стигнала до нейните ученици. Според Лорън тя е изпратила откровената снимка на бившия си приятел, който е работил в друго училище преди две години. Учениците обаче имат по незнаен начин са получили достъп до снимката. Учителката заведе дело срещу ръководството на училището за 3 милиона долара. ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Заради уволнението си тази учителка съди училището за 3 милиона долара. За колко милиона долара (евро) аз трябва да съдя училището (и насърчаващата, и покровителстваща го властваща министерска бюрокрация) за всички ония материални и морални вреди, които ми причиниха двукратните ми уволнения по чисто политически причини, т.е. какви пари би следвало да поискам аз за политическата репресия, на която ме подложиха училищните власти в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Предлагам дебат на тема: Каква е мисията на философите?

Ще пиша тия дни есе за ролята на философа в страни със заспали бездуховни народи като нашия. Може би понеже и философите ни са изродени и калпави народът ни е в такова състояние? А може би щото философите у нас не си изпълняват мисията и интелигентите (интелектуалците) ни не си изпълняват ролята?
Философите по идея трябва да са най-първи духовни водачи на нацията. Дали е простимо това, че философите ни са предимно жалки мижитурки с откровен материалистическо-конформистки манталитет, което значи, че са дезертьори, че са изменили на духовния си дълг...


Boyan Bolyarski: Приятели, писна ми! За толкова години разбрах, че няма никаква полза от изкуството - нито като инвестиция в себе си, нито като възвращаемост. Реших, че е най-добре да се занимавам със земеделие. И бездруго дядо ми, Бог да го прости беше голям майстор в този занаят, а крушата не пада по-далеч от корена си, нали знаете... Така че оставям четките и палитрата. Разпродавам всичко, което имам в ателието си - около 50 картини, готови и недовършени, платна, бои, четки, грундове, 6 статива и около 40 рамки от различен калибър. Продавам също така и оборудване за татуси - машинки, игли, мастила, каталози, две престилки и зелен сапун. Прилежащото оборудване като масички, столове, оранжев диван, фотостатив и три чифта джапанки 45 номер. ще са бонус за първия, който се обади.
Обявата важи до 00:01 часа на 2-ри април, след което ще може да огледате всичко през дупчицата на вратата, в която съм инсталирал крив макарон.
Успех!
Ангел Грънчаров: Аз пък няма да се откажа от философията докато съм жив нищо че в нея не само че няма никаква възвращаемост, но и, напротив, тъкмо заради това, че съвестно си гледам работата, непрекъснато търпя най-големи щети, а именно загубих си работата като учител по философия, останах без средства за съществуване, наложи ми се, за да оживея, да започна най-презряна работа, не отговаряща на квалификацията ми, за която получавам най-обидно минимално възнаграждение. Но въпреки това като стълб ще стоя до мисията си и няма да дезертирам докато дишам...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Нравствено-правен и възпитателен казус: чий е дареният лаптоп?!

Ще разкажа една малка история - с надежда да разсея едно недоразумение. Защото в блога ми бях обвинен, че съм бил станал нещо като паразит... бидейки по принуда продължително безработен съм се бил превърнал в човек-паразит. А такива неща, простете, не са ми безразлични. Все пак съм учител, пък макар и остракиран от тъй бляскавата ни система на образование, на която, моля ви се, единствен аз й се оказах проблемът; сега, като ме изгониха окончателно (?!), системата хептен ще процъфти, така ли?!
Бил съм паразит, щото съм стоял без работа и съм се надявал някои хора, от съжаление, от добро сърце да ми подхвърлят волни пожертвувания. И ето, лека-полека съм се бил превърнал в паразит. Вярно, аз през цялото време си търсех работа и щом намерих, започнах, първо като хоноруван лектор със "заплата" от 100-тина лева, после, като осъзнах, че така не може да се живее, се принудих да почна работа като нощен пазач, с минималната за страната заплата. Но ето сега историята из моя тъй паразитен начин на живот, която ще хвърли светлина върху самата теза за моя хипотетичен паразитизъм.
Между другото, аз се скъсвам от работа: пиша обръщения, предлагам на институциите разни идеи и инициативи за реформиране и оздравяване на отношенията в училищните общности, сам върша работа комай колкото цялото Министерство на образованието, кажи-речи самият аз съм се превърнал вече в институция, в Министерство, пиша книги, изследвам разни неща, водя (без пари, про боно) две телевизионни предавания, чета, мисля, абе върша си работата като философ и дори като учител, щото постоянно (пък макар и предимно онлайн) поставям всякакви казуси, провеждам разни открити уроци по свобода, по гражданска смелост и достойнство, по възпитание, по морал; да де, ама всичките тия неща, цялата тази моя активност се оценява от масовия български еснафин като... "мързелуване", по причина на това, че он, този масов български простак, съвсем не разбира що е това свобода, що е това интелектуален, духовен живот, какво представлява живота на интелектуалеца на свободна практика, не, за него очевидно щом някой не прави парички, значи той не прави нищо!? И ето, така се роди легендата за моето пословично паразитиране, която бива разпространявана усърдно от хора, които нищо смислено или добро цял живот не са направили, а само са паразитирали, т.е. истински паразити ме възпроизведоха мен самия, неуморния труженик, в сан на най-голям паразит. Но така става у нас, нали, крадецът вика "Дръжте крадеца!", така е било от незапомнени времена, така е и сега.
Та ето сега примера, който искам да дам, която ще внесе допълнителен щрих към моето "паразитиране". Преди време, малко преди Рождество Христово, отчаян от това, че и двата компютъра, които ползвам (единият е хептен стар и е на село, в Долна баня, той почти замря, горкият!) са прекалено бавни и не мога да си върша работата (лаптопът ми пък изгоря, другото малко лаптопче го подарих на един мой приятел, човек с увреждания, който ми се оплака, че няма възможност да ползва компютър, дадох му го, щото прецених, че на него ще е по-нужен), та значи една сутрин, като чаках компютъра да зареди една страница (той я зарежда близо 10 минути когато е бързо състояние, когато е по-"чевръст"!), ми хрумна идеята да помоля приятелите си във фейсбук, ако някой има излишен стар компютър или лаптоп, да ми го даде, щом не му трябва, хем да направи една добрина, хем да се отърве от непотребната вещ. И ето сега какво стана, от тази история аз явно съм затвърдил усещането, че съм станал паразит, разбира се, има всякакви хора, а завистчиите и зложелателите у нас, чини ми се, са най-много.
На обръщението ми отговориха всъщност само двама човека, единият от които, като разбра, че вече има друг отзовал се, млъкна и потъна в "Гори Тилилейски"; а другият човек, всъщност една дама, ми заяви, че може да ми подари един свой лаптоп, почти нов, съвсем неизползван, който вече не й бил нужен; това биде разбрано от много хора, някои от които, предполагам, ми завидяха на "невероятния късмет", да, дотам ми завидяха, че май... урочасаха и развалиха цялата работа, щото произлезе следната почти невероятна история, която искам сега да ви разкажа.
Аз, разбира се, благодарих и много се зарадвах на тъй щедрия подарък - и на късмета си! (Имах си една такава мечта, да имам едно лаптопче, на което да си пиша текстовете, ето, сбъдна ми се сякаш мечтата, бях невероятно щастлив!) И ето сега какво стана когато се намесиха злите бесовски сили на завистчиите, щото, предполагам, и завистчиите са изпитвали съответните силни емоции когато разбраха, че една щедра дама ще ми подари цял съвсем нов лаптоп, който й бил ненужен!
Изпрати ми лаптопа тази госпожа (та е от Варна, няма да й казвам името, ще разберете сами по-късно защо го правя) като ми каза само, че на този нов лаптоп били загубили зарядното, трябвало само да си купя едно зарядно. Лаптопът ми беше доставен от куриерската фирма, беше изключително хубав, таман като моята сбъдната мечта, много се зарадвах! (Да, ама той не... тръгна, не проработи, стоеше си неподвижен сякаш е мъртъв!) А и марката му беше някаква странна, та зарядно му намерих доста трудно, е, от един магазин ме оскубаха яката, в цялата си бедност трябваше да намеря почти 50 лева за да си го набавя! Разгеле, най-после пристигна (пак с куриер) това зарядно, сложих го в невероятно нетърпение, да, ама не: лаптопът не помръдна, изобщо не проработи! Не и не. Чаках 24 часа да се зареди батерията, чаках 48 часа, не и не, той не проработи! Сърцето ми помръкна, егати лошия късмет: целият народ знае какъв щастливец съм, че ми подариха чисто нов лаптоп, а той, лаптопът, да не работи изобщо! Е, реших да го дам на ремонт, разбира се, той се оказа още в гаранция, госпожата, която ми го подари (тя, казах, е от Варна), като й съобщих новината, че лаптопът не работи, сякаш не ми повярва, оказа се, че не можа най-напред да намери документите, с които го е взела, слава Богу, в един момент ги намери и ми ги прати! И тогава почнаха едни митарства, които не са за разправяне!
Във фирмата, която е дала лаптопа (А 1), го взеха за гаранционен ремонт и ми казаха, че в срок до 1 месец ремонтът ще стане. Чаках цял месец. Не ми се обадиха като мина месеца, отидох в офиса, където оставих лаптопа, почнах да се разправям, оказа се, че фирмата, която ремонтирала, не била дала някакви документи, чаках още 10 дена, минаха и тия 10 дена, тогава се разбра, че лаптопът не можело да се поправи, но според договора можело да се избира, или да получа нов лаптоп от същия клас, или да бъдат върнати парите? Малее, какъв късмет, а, още по-нов лаптоп да получа, завиждате ли ми, приятели?! Невероятен късметлия съм де, няма що! Реших да поискам нов лаптоп, макар в съзнанието ми да се оформи вече казуса: добре де, имам ли аз това право, щот все пак не съм собственикът?! Дали собственицата от Варна няма да предпочете парите си?! Но приех, че щом ми е дарила лаптопа, значи е справедливо да получа този лаптоп, пък макар и нов, тя парите си вече ги е прежалила. Да, ама не: у нас всичко става по друг начин. Ето какво стана по-нататък.
От фирмата А 1 уж ми обещаха да доставят новия лаптоп, в един момент обаче едно друго момиче ми изтърси: а Вие имате ли писмено пълномощно от собственичката да получите лаптопа? Нямам, казах й аз. Е, трябва да поискате да ви направи такова и да ви го изпрати, рече умното момиче. Добре, хайде, холан, поисках пълномощното, госпожата от Варна го направи и ми го прати. Пак по куриерска фирма, пак дадох 5 лева за доставката. Зарадван занесох пълномощното и вече в съзнанието си рисувах картината на щастливия миг, в който ще разтворя в къщи миришещия на ново лаптоп и ще го пусна, а той ще заработи!!! Да, ама не, друго момиче от същия офис ми каза: а защо това пълномощно не е нотариално заверено?! Рекох й: ами защо не ми казахте, че трябва да е нотариално заверено? Ами не ви казахме, господине, щот то се подразбира, вие сам можете да си направите колкото и каквито си искате ненотариално заверени пълномощни! Вие мен за измамник ли ме вземате, млада госпожо? Не, но не ви е много чиста работата щом като нахалствате толкова да получите нов лаптоп! Омръзнахте ни вече, всеки ден идвате тук, досаден станахте на целия офис, ми каза тъй отраканото момиче! Абе постави ме на място, спор няма! Млъкнах! И какво да правя сега? Извикаха управителката, тя ми каза нещо друго: вие не можете да получите лаптопа щот не сте титуляр на тази сметка, трябва да го получи тази госпожа от Варна, чиято е сметката, съжалявам!
Е, какво да правя, пратих документите на въпросната дарителка от Варна. Тя да получи лаптопа. Имах крехката надежда, че като го получи, ще ми го изпрати. Да, ама мина време, тя си замълча. След това се оказа, че била предпочела да си получи парите, а аз останах с... (да не употребявам циничната дума!), останах някъде с към 60 лева разходи (за зарядното, което отиде нахалост с неработещия лаптоп и за разходите по разните изпращания на документи с куриерската фирма!).
Та така завърши историята с това "дарение". И тук възниква следния казус, знаете, аз съм заклет даскал, ще го поставя въпреки рисковете, този казус, чини ми се, има известен възпитателен смисъл, вярвам, ще се хареса и на госпожата от Варна, която между другото е писателка и може да й хареса казуса, знае ли се: чия е собствеността в случая на новия лаптоп (за сумата пари, отговаряща на цената му, не смея да питам!), след като предишния лаптоп (повредения) вече е бил дарен на друг човек, в случая на моя милост?! Иначе казано, въпросът на казуса може да звучи така: правилно ли постъпи дарителката на дарения лаптоп, след като човекът, на когото го подари, й уреди в крайна сметка връщането на парите за лаптопа - и при това влезе във въпросните разходи?! Всичко е о`кей, така ли, тя значи си прибра парите, а аз от цялата тази работа останах в разход, при цялата си бедност, с немалката за моите възможности сума от около 60 лева?!
Не го поставям този казус с подличката цел да изнудя дарителката да ми даде част от парите, които аз вложих де факто във връщането на парите за нейния лаптоп, не съм чак такъв гадняр, моля да не ме обиждате ако почнете да си мислите това. Аз поставям казуса с чиста възпитателна или морална, така да се каже, цел. Обичам да извеждам разните истории, които ми се случват в живота, до нивото на такива поучителни казуси, такъв съм, такъв ми е манталитета, казах, даскал съм, пък макар и бивш?! (Апропо, може ли един учител, който цял живот е бил учител, да престане да бъде учител - по разпореждането на една самозабравила се директорка, която си е позволила да го определи като "пълен некадърник", уволнила го е най-нагло, а пък съдът в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, бидейки носител на нашето специфично мутренско "правосъдие", е отсъдил, че тя е постъпила напълно "правилно", "законно" и "справедливо"??! Какво ще кажете и по този казус?! Виждате, как се родиха два казуса тази заран, а? Бива си ги, нали така? Учителите, дето преподават предметите морал и право, могат да ги използват в обучението си тия два казуса, ако имат... задник, пардон, ако не ги е страх, ако не са мижитурки, но едва ли ще се възползват.)
Нищо де, толкова, аз нали си свърших работата?! И млъквам. Бъдете здрави! Желая ви хубав ден и ползотворна работна седмица! (Между другото, разказах тази история с цел и да успокоя завистчиите, които сигурно още се терзаят заради това, че преди Рождество "получих" цял почти нов лаптоп; спете сега спокойно, таваришчи, не съм го ползвам аз този лаптоп, нищо не получих фактически, късметлиите излязохте вие, не аз; напротив, бях ощетен, и то не само с пари, а най-вече с много емоции на разочарование и на несбъднати надежди; тъй че можете да се порадвате за злощастията ми; а аз сега пак пиша това на един много скапан бавен компютър, който всеки ден ми скъсва нервите; ето, и това може да ви достави съответните перверзни чувства на задоволство, драги зложелатели! Разбира се, вече не смея да помоля никой да ми даде стария си непотребен лаптоп, щото тази история, която ми се случи, ми стои като обеца на ухото...)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Достоен ли е Мимансът за възхищение?

Владимир Петков: Гоя е един от първите ни учители за това, че лудостта не е липса на разсъдък, а прекаляване с разсъдъка и, че истината ще съществува, но само, ако не забравяме вътрешните си демони.
„Изкуството е начин едно сърце да покаже на друго сърце къде е намерило спасение.“
Ангел Грънчаров: Добре казано, браво! Добре философстваш! :-)
Владимир Петков: Уви, всъщност съм само виновен и греховен, че не се научих да цитирам правилно и надлежно! :-) Мислел съм си изглежда, ще се разбере от само себе си, че това не са мои думи и мисли... Моля за извинение! В интерес на истината, а и като известно оправдание - до: "лудостта не е липса на разсъдък, а прекаляване с разсъдъка" и то в по-мекия вариант на твърдението: "а по-скоро е прекаляване с разсъдъка", стигнах, мислейки, разсъждавайки, чудейки се, а все по-често напоследък и възхищавайки се... на нашия общ приятел в твоя блог Анчо, когото нарекох Миманса...
Ангел Грънчаров: На мен ми се чини, че няма един общ Миманс, а че мимансите са много. Знам ли? Аз лично не съм доловил нещо толкова възхитително, че да почна да се възхищавам на въпросния Миманс в което и да било от лицата му. Не знам, чудя се какво си доловил у него, че си му се възхитил. Апропо, мимансите обикновено мълчат, а нашият е дърдорко...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Сега в училищата е пълна анархия и лудница

Учителски неволи: ето какво ми изпрати приятел, представяйки истинската ситуация в намиращото се агония българско училище:
Учителката ходи по задължение на работа
Имам една позната учителка която работи в една гимназия над тридесет години, тя е класна на 11 клас, и ми сподели, че учениците я подлудяват правят си каквото искат, не учат, а тези които са в час си чатят със модерните им смартфони, правят си каквото искат.
Писала е докладна до директорката, че иска да я сменят да не е класна на този клас но тя не иска да и приеме молбата, а другите учителки никои не искал да вземе тоя клас, и тя е принудена да ги търпи, казва че се прибира с главоболие и високо кръвно, имала предчувствието, че от силни нерви ще получи инфаркт, едва издържа вече, а до пенсия й остава още доста време, казва че учителската професия е неблагодарна, учениците са невъзпитани и арогантни.
Казва че днешните ученици са агресивни, нямат никакво уважение и респект от учителите си, не е когато едно време учениците бяха възпитани и послушни, сега е пълна анархия. Каза ми учителката че ходи по задължение на работа - защото няма къде другаде да отиде и е принудена да търпи невъзпитаните ученици.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Снимки от рая

На гости на г-жа Мария Василева и съпруга й в Марково.

Градината им наподобява рая...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Моето предложение до директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", отправено й с оглед справедливостта да не бъде хептен поругана!

Преди два дни ми се обади по телефона г-н Б.Стаматов, омбудсман на Пловдив, който ми каза, че е разговарял по телефона с директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" съобщи как тя е реагирала на моето предложение паричната сума от 950 лева, която бях осъден от ВКС да платя на ПГЕЕ, да я изплащам разсрочено, предвид това, че цяла година съм бил безработен, предвид това, че заради двукратните ми опрасквания-уволнения от това училище в последните пет години и цялата поредица от тежки съдебни процеси, които водих срещу тази същата тъй добродетелна директорка, аз тотално съм разорен и съсипан (виж предложението ми ето тук: Кой сега ще казва на децата и внуците ви ония истини, заради които аз бях така безжалостно опраскан и остракиран от българското образование?! ).
Как точно е реагирала въпросната управляваща особа аз тук, по понятни причини, няма да описвам, ще кажа само, че в крайна сметка тя е заявила, че щяла била да се консултира с "юридическия отдел" на училището за да сондира възможността моето предложение евентуално да бъде обсъдено; иначе казано, била допуснала възможността да не ме дава този път (както това стори преди известно време по повод на едно друго такова съдебно дяло!), когато тя ме даде на частен съдебен изпълнител, който не само ми взе трикратно по-голяма сума пари, не само ми блокира банковата сметка и я остави на червено, не само ме остави три месеца да бъда без никакви доходи, но и за малко не ми одра да ми вземе и кожата, та да я продаде на пазара (в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ частните съдебни изпълнители действат, както подобава, по чисто мутренски, сиреч, по чисто разбойнически маниер!).
С оглед на казаното аз сега решавам да пиша второ прошение до въпросната той войнствено настроена властница в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", което по традиция ще изпратя и на омбудсмана на Пловдив (като посредник, щото, както и известно, въпросната властваща особа не желае да води какъвто и да било диалог с мен, щот е овладяна от някакви непреодолимо силни емоции на лична ненавист към моята скромна милост, която й създаде известни неудобства в периода на тъй славното й царстване-директорстване!), както и до висшестоящите по отношение на тъй опърничавата директорка началства; ето какво написах този път:
До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ в ПловдивДо г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-ПловдивДо г-н Борислав Стаматов, омбудсман на ПловдивДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Иванов Грънчаров, опраскан (уволнен) безработен учител по философия и гражданско образование, дължащ на опраскалата ме образователно-възпитателна институция (ПГЕЕ "ТЕТ Ленин") сумата от 950 лева обезщетение като израз на сърдечната ми благодарност за това, че съм бил тъй великодушно и щедро опраскан-уволнен и по този начин съм бил фактически лишен завинаги и от преподавателски права
Уважаема госпожо Директор на ПГЕЕ,Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,
Понеже в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ-АБСУРДИСТАН жертвите плащат с пари на своите мъчители, на ония, които са имали добрината да се погаврят с тях, правят го в израз на специфичната си благодарност за това, че са били тъй жестоко опраскани, уволнени, били са поставени в крайно унизителните условия на съществуване на продължителната принудителна безработица, т.е. в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ-АБСУРДИСТАН всеки, който е дръзнал да се бори за своите човешки права, следва да бъде осъден да плаща парична глоба за това, та значи по тази причина аз, както вече имахте възможността да научите, съм принуден да декларирам готовността си съвсем доброволно да изплатя тези пари, на което бях осъден от тъй справедливото родно "правосъдие". Но аз все пак предложих, предвид настоящото ми положение, това да стане по някакъв що-годе приемлив и човечен начин, сиреч, да е посилно за крайно оскъдните ми възможности да платя такава една огромна за мен сума пари. Продължавам смирената си молба този път да не бъда даван в хищните лапи на побеснелите за пари частни съдебни изпълнители (както това беше сторено в един предишен съдебен случай от тъй великодушната директорка на славната ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!), които са способни не само да ми вземат суми, многократно по-големи от тази, която е присъдил съдът, но дори са способни да ми одерат кожата, само и само да се облагодетелстват за моя сметка. По тази причина предлагам следната формула да изплащам задължението си:
Всеки месец да внасям по банковата сметка на училището (или на ръка, или кеш в касата на училището) сумата от 50 лева, която е максимумът, предвид това, че в момента съм принуден да работя работа, за която ми се плаща минималната за страната работна заплата. Разбира се, към тази сума от 950 лева ще бъдат начислени и полагащите се лихви, които ще изплатя по същия начин, чрез указания размер на месечната вноска.
Като български данъкоплатец продължавам да недоумявам как така сега аз ще плащам от собствения си джоб тези съдебни разноски в касата на училището, а в предишния случай, по повод на първото ми уволнение, когато аз спечелих абсолютно същото съдебно дяло, тогава присъдените от съда съдебни разноски и обезщетения в размер на повече от 6000 лева бяха платени не от загубилата това съдебно дяло директорка, а с парите на българския данъкоплатец; интересно ми е дали тук не се нарушава принципа на равнопоставеност на всички граждани пред закона, излиза, че за грешките на директорите плаща данъкоплатецът, каква обаче е логиката?! Простете, но аз не мога да разбера каква е тази "логика", поради което си позволявам да призова многоуважаемата директорка в израз на добрата й воля сама да внесе по сметката на училището от своите лични доходи горепосочената сума, с оглед да спазим принципа на равенство на всички граждани пред закона. А и така ще бъде подпомогнат бюджетът на училището, той ще бъде облекчен, защото въпросната директорка загуби и други съдебни дела, при което пак ние, данъкоплатците и гражданите, платихме, кой знае защо, всички разходи и обезщетения.
Мисля, че тия два момента са свързани дълбоко, а и самото понятие за справедливост ги съдържа в себе си, ще се радвам да ме разберете и да направите нужното щото и справедливостта да не бъде поругана, а също така и великият принцип за равенство на всички пред закона ще бъде укрепен!
31 март 2019 г., Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Златният учител на България Теодосий Теодосиев

ЧЕСТНО КАЗАНО: Историята на Йода от Казанлък : Разговор със създателя на филма ФОРМУЛАТА НА ТЕО.
ОЩЕ:




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Последните ми коментари, отзиви, реакции във Фейсбук

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Нови прояви на нетърпимост към рецидивите на управленска некомпетентност и към грубите закононарушения в сферата на образованието

Получих този документ от автора му с право за публикуване:
ДО НАЧАЛНИКА НА РИО – БУРГАСДО ДИРЕКТОРА НА ОУ „ХРИСТО БОТЕВ“, С.ЧЕРЕШАДО Г-Н САШО ДИКОВ - ЖУРНАЛИСТ
ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
от Диан Георгиев Тодоров ЕГН ..., живущ в гр. Бургас, ж.к. „Зорница”, бл., вх., ет., тел.за вр.
към препратено до РУО-Бургас писмо от МОН с вх. № 94-967 от 12.03.2019г.
Уважаеми дами и господа,
С настоящото писмо на първо място бих желал да изкажа благодарност за своевременните реакции и поети ангажименти от страна на инж. В. Илиева – Началник на РУО-Бургас за бъдещи действия, както и за предприетите мерки по повод сигналите ми до РУО. Надявам се да е искрена, последователна и твърда в намеренията си.
Също така изразявам удовлетворение от факта, че успях да извадя от обзелата ги летаргия доста училищни директори. Надявам се също, че те ще вземат мерки за повишаване на собствената си грамотност, квалификация и литературна култура.
На следващо място желая да допълня горецитираното си писмо, както и да поставя някои актуални въпроси на инж. Виолета Илиева – Началник на РУО-Бургас:
1/ За да внеса допълнителна яснота относно назначенията на 9-месечни срочни трудови договори в системата на образованието, уточнявам следното: Посредством тях се спестяват три трудови брутни възнаграждения, вкл. осигурителни вноски на преподавател за една учебна година, т.е. около 3 000 лева. За пример ще посоча г-жа Айтен Вели – директор на ОУ „Хр.Ботев“ - с.Череша, която официално признава три срочни трудови договора за 2017/2018 година, т.е. 9 000 лева, разходвани незаконосъобразно като бонуси на други учители, пак според нейни думи. Директорката на ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ - с. Добра Поляна признава за 7 срочни договора за същата учебна година, което говори за разходвани 21 000 лева незаконосъобразно.
В Бургаска област по официална справка на МОН са били сключени 342 срочни трудови договори за учебната 2017/2018 година, като първоначално бяха обявени едва 51 срочни договора. Драстичната разлика в двете справки говори красноречиво за огромния размер на неправомерно разходвани средства, предвидени за учителски заплати, който директорите /вероятно/ опитаха да прикрият.
За Община Айтос единствено за ОУ „Хр.Ботев“ - гр. Айтос, ОУ „Атанас Манчев“ - гр. Айтос и „ПГСС - Златна нива“ - гр.Айтос в справката на МОН не е посочено наличие на срочни трудови договори, а за Община Руен – единствено за училищата в с.Люляково и с.Просеник. За Община Бургас липса на нарушения от този тип е установена едва в две-три училища.
Тези факти говорят за масовост при посочените закононарушения.
Дори и втората справка на МОН не е напълно точна относно бройката, но проблемът е в това, че тези 342 обявени срочни договора са сключени след изпращането на нарочното писмо на Министъра на образованието за прекратяване на тази незаконна практика.
Относно положението в цялата страна – г-жа Янка Такева /председател на учителския синдикат на КНСБ/ говори за 6 000 срочни /6 и 9-месечни/ трудови договора за посочената учебна година - 18 милиона лева неправомерно разходвани средства само за една учебна година!
Всичко това налага извода, че е изключително трудно, дори невъзможно, да бъдат принудени училищните директори да съблюдават закона и указанията на ресорния си министър. Моето лично мнение е, че в нормална правова държава тези директори вече нямаше да са такива, но за техен късмет не живеем в такава държава.
Обръщам се към Вас, уважаема инж. Илиева, с искане за Вашето становище относно това, кой следва да понесе отговорността за всички тези установени груби нарушения на финансовата дисциплина в училищата в Бургаска област – този, който нарушава правилата или този, който следва да упражнява контрол върху него?!
2/ Във връзка с възникналия спор относно тълкуванието на фразата от заявлението ми за постъпване на работа в ОУ „Хр.Ботев” - с. Череша „Известно ми е, че договорът е срочен.”, настоявам да ми бъде предоставено копие от въпросното заявление, което следва да бъде съхранявано в трудовото ми досие. Кодексът на труда ми дава право да се снабдя с всякакъв вид документи, касаещи трудовото ми правоотношение. Твърдя, че никъде не съм изявил съгласие за сключване на срочен трудов договор.
3/ Инж. Илиева, от Ваше писмо-отговор с изх.№ РД-21-297/05.02.2019г. по мой сигнал, оставам с впечатление, че Вие нямате нищо против срочните 9-месечни трудови договори с преподаватели. Това впечатление създава липсата на категорична позиция от Ваша страна към доклада на г-жа Вели, който ми цитирате в писмото, при положение, че сте наясно с тяхната незаконосъобразност /КТ, чл.92 от ППЗНП/.
4/ Обръщам се към всички мои колеги - преподаватели на безсрочни трудови договори, които бяха безразлични към съдбата на своите колеги, работещи при условията на срочни договори:
Известно ми е, че по този начин Вие сте били облагодетелствани, но това е било за сметка на Вашите ощетени колеги. Вашето примирение и безразличие ме навежда на мисълта, че всички Вие сте част от системата на образованието, не за да я направите по-добра и усъвършенствана, а само и единствено за извличане на финансова полза от това. В такъв случай имайте доблестта да го заявите открито и при публичните си изявления по темата.
Желая да задам следния риторичен въпрос на тези от Вас, които често използват думата „морал”: Кой е с по-нисък морал в случая – учителят, който се прави, че не забелязва проблема със срочните договори или директорът, който извършва това нарушение?
На вниманието на г-н Сашо Диков – предоставям Ви копие от допълнителните си бележки по темата за училищните директори и други нарушения. Мисля, че Вие притежавате добра преценка относно това какво следва да се предприеме за противодействие с тези масови явления.
Уважаеми дами и господа, с поредното си писмо заявявам намерението си да продължа да проявявам нетърпимост към прояви на некомпетентност и груби закононарушения в сферата на образованието, които считам за недопустими. Обществото следва да е наясно с морала на училищните директори, на които са поверили децата си.
Оставам на разположение и с нетърпение очаквам Вашето становище по темата на посочения от мен адрес за контакт.

29.03.2019 г. гр. Бургас
С уважение: /Д. Тодоров/
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.