Ангел Грънчаров's Blog, page 943

Може ли комунист същевременно с това да е и човек?

Влюбени в комунизма другари и другарки на едно място във Фейсбук пак ме обвиниха, че съм бил смятал, че комунистите не били човеци и дори се опитаха да ме опровергаят (щот, видите ли, те лично били познавали отделни комунисти, които, тъй да се рече, същевременно били и човеци!), което ме принуди в пределно ясна и лесна за сфащане (дори и от хептен не можещите да мислят!) форма да дам окончателното си становище по въпроса:
А ако случайно някъде има някой комунист, който същевременно да е и човек, това хем е изключение, потвърждаващо правилото (че комунизмът и човешкото са несъвместими!), хем говори за това, че той вероятно е толкова по-малко комунист, колкото повече е човек.
Да не искате, прочее, да кажете, че да си комунист е по-фундаментално положение от това да си човек? Вие затова ли така лесно се отказвате от човешкото - за да не би (сакън!) да изневерите на комунистическото в тъй бедните си иначе душички?!

ПОЯСНЕНИЕ:
Горното е във връзка с ето това мое изказване:


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Защо русофилите мълчат като ханъми за руско-турската любов и дружба?!

Пременени като еничари музиканти от турския представителен оркестър “Мехтер” (на снимката от Червения площад по-долу) умилиха вече руските си домакини на 31 август 2017 - като изпяха на руски език съветската военна песен “Катюша”.

... Сега е ред явно на сближаването им по културна линия. Близо 4 години след побратимяването им пред споменатата джамия в руската столица Ердоган отново е в Москва – вече за откриването на годината на турската култура в “Болшой театър”.
Както се казва, щом се обичат “младите”, да се вземат. Бракът им не е само сметка, а и явно по любов между сродни души. Но ако обичат, да не ни разиграват операта за добрите руснаци и лошите турци, с която нашите русофили припяват на руската пропаганда в черно-белия български театър по въпроса за поробителите и освободителите.
Ако приложим към русофилстващите българи същият аршин, който те употребяват срещу своите опоненти в България, то Путин и Ердоган са “ибрикчии”. При това не е лесно да бъде откроено кой на кого слугува с ибрика, толкова ентусиазирано се обгрижват взаимно. Съответно русофилите у нас са скачен съд на руския ибрик. Сигурно голяма ревност гони нашите русолюбци. Мълчалива, каквато се полага на покорната ханъма.
Ако интимността между Москва и Анкара се задълбочи трябва да очакваме нашите русофили да преминат към окуражителни възгласи “ашколсун” по адрес на руско-турския любовен тандем. Няма да им е за пръв път на нашите русофили – вече са го правили с германски акцент през август 1939 г., когато тукашните “антифашисти” приветстват с германски работническо-селски акцент разцъфналата дружба между Сталин и Хитлер. ...
Виж още в: Русофилите у нас ревнуват, но мълчат като покорна ханъма за брака по любов между Путин и Ердоган , автор: Иво Инджев
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Кратки коментари и реакции от днес във Фейсбук

Личност... който е личност винаги е необикновен... безличните са типови, стандартни!Мен пък ме уволниха с официалното обвинение че не съм типов и стандартен (сиреч, уволниха ме защото съм личност)! :-) В Мутроландия е така... :-(




Млад човек ме попита "Трудно ли се става учител по философия?", ето какво му отвърнах, бидейки пределно откровен:
Ами не е трудно при положение, че дадения човек има известен талант, т.е. ако е предразположен към философстване, към търсене на истината (към търсачество на Бога, щото всъщност Бог е Истината!). Ако няма такива наклонности, е много трудно и направо е невъзможно, в смисъл, че ще станеш учител по философия, ала няма да имаш отношение към самата философия, т.е. ще станеш менте-учител (каквито са повечето - за жалост!)...
























Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Безчовечността ражда безчовечност

Из: Анет Маринова: наказанието и унижението стимулират насилие
Агресията в училище остава тревожно висока. Неведнъж чуваме това послание през последните месеци, дори години. Въпреки опитите за налагане на мерки и програми за превенция на агресията между децата, случаите на вербално и физическо насилие и на кибертормоз са ежедневие. Все още формата на психическо насилие не се разпознава както в семействата, така и в училищата и това прави последиците за жертвите тежки и продължителни във времето. Учителите спазват спуснатите от МОН „процедури“ или се основават на личен житейски опит, а родителите често не знаят и не могат да реагират адекватно, за да разберат проблема и да подкрепят децата си. На този фон е съществен още един проблем – неетичните медийни репортажи за случаи на насилие с участието на деца, които нарушават неприкосновеността на техния личен живот и нанасят допълнителни травми на детската психика.

По темата разговаряме с Анет Маринова – психолог и клиничен социален работник, член на Българско общество за лаканианска психоанализа. ( Прочети ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ )


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

За да станеш министър от ГЕРБ задължително ли е да си безскрупулен идиот?

Данаил Кирилов: Като чуя, че съм правосъден министър и се шокирам

За да станеш министър от ГЕРБ задължително ли е да си безскрупулен идиот? Един друг слуга на едно друго правителство на все същата обаче мафия беше казал:

"Бахмааму на тая държава щом аз съм й видепремиер!"

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Девизът на списание ИДЕИ

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Една истина, която ни казва великият политик сър Уинстън Чърчил

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Спонтанна среща и разговор на един остракиран от образователната система еретик-философ с приятелите му от Фейсбук

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен... Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Колега-блогър публикува поредния йезуитско-бюрократичен шедьовър на нищонеказването, подписан от началничката на РУО-Пловдив Иванка Киркова

Колегата-блогър Ники Димов е публикувал тъй многозначителния отговор до него от страна на началаничката на РУО-Пловдив: Отговор от РУО - гр. Пловдив, по повод Протестното ми писмо в подкрепа на Ангел Грънчаров , там той е сложил снимките на тоз йезуитски бюрократичен шедьовър на нищонеказването, заповядайте там да го видите и евентуално прочетете.
Аз лично съм потресен от бликащото от този документ подигравателно отношение не само гражданите, но и към човешкото достойнство, а също така и към самото право, както и към самата законност (да не говорим пък за отвратителната гавра със самата идея за справедливост!)!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Колеги призовават за подкрепа на възобновената петиция на граждани срещу репресиите над мен

Във фейсбук-групата ДИСКУСИОНЕН КЛУБ г-н Георги Хаджийски е написал следното:
Георги Хаджийски сподели връзка (Да се върне Ангел Грънчаров на работа като учител по философия): Бих искал да помоля за подкрепа - при възможност и желание.
За сведение: Ангел Грънчаров е дългогодишен учител по предметен цикъл философия. Работил е като преподавател по философия в ПУ "Паисий Хилендарски", както и в няколко училища в Пловдив. Издател е на философското списание "Идеи", в-к "Гражданин" и на образователното списание "Хуманус". Над десет години поддържа лични блогове, един от които е HUMANUS .
За да се подпише петицията трябва да се кликне върху линка и да се въведат исканите данни, след което да се кликне и върху линка, който се получава на личната поща.
Предварително благодаря на всички, които ще го направят!
В коментара си под своя подпис в самата петиция г-н Хаджийски е написал:
Просто Грънчаров е нарочен - от началници, от колеги, от ученици, от съдии, а това няма нищо общо с неговите професионални умения и компетенции, защото когато някой е поставен в изцяло враждебна среда, шансовете да оцелее във всяко отношение, са ако не никакви, то поне нищожни. А българското образование има крещяща нужда от работата на учители като него - готови да жертват дори и личното си оцеляване в името на своите принципи, защото така се възпитава с личен пример.
ЗАБЕЛЕЖКА: Инициатор за възобновяването на петицията на гражданите е колегата-блогър Ники Димов: виж: Направена петиция в помощ на Ангел Грънчаров , където между другото той пише:
... Нека му помогнем да си упражнява професията си като преподавател, а не да работи като охранител. Нека бъдем човеци и да помогнем на един изстрадал човечец като него, където са го изгонили от работа от българското училище на два пъти и са го осъдили във ВКС, което не му дава право да преподава повече.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.