Ангел Грънчаров's Blog, page 944

Из всекидневието на един репресиран от властта образователен дисидент

Ангел Грънчаров: Охранителят-философ - или философът-охранител - започва нощната си смяна. Моят кардиолог обаче ме предупреди, че сърцето ми не бива да бъде натоварвано с безсъние и ме посъветва да си търся друга работа. Но каква - след като гербовашката образователна власт ме изгони от образователната система и ми отне преподавателските права?! И то при положение че цял живот, цели 36 години съм бил все учител по философия и гражданско образование - и нямам никаква друга професия!





ДОБАВКА: В книжарницата, която е до Техническия Университет в Пловдив, е единственото място в града където могат да се купят моите книги и всички броеве на философското списание ИДЕИ...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Запис на предаването "Изкуството да се живее" от 28 март 2019

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Запис на предаването "На Агората..." от 28 мар 2019 г., темата е: Научихме ли нещо от уроците на Христос?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Моята майка, Бог да я прости!

Снимки на майка ми, Бог да я прости!

Помина се преди година, но до последния си ден се занимаваше с плетене на какво ли не (чорапи, одеяла, дрехи...) и също така обичаше много да пее народни песни. Така ще я запомня.

Тези снимки запазват образа й - такъв, какъвто ще остане и в съзнанието ми докато съм жив.

Майка ми беше добър човек в истинския смисъл на думата!

А ето и клипчето, от което се взети горните снимки:


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Браво, братя и сестри турски демократи!

Ибрахим Карахасан Чънар: Новата кметица на Айдън Йозлем Черчиоглу. Вот за бъдещето!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Нека гражданите на европейската столица на културата цяло лято да гледат до какво положение беше докаран един български учител по философия!

Когато преди 13 години (!!!) аз, философът, станах блогър, т.е. създадох си блог, в който да пиша (преди това пишех по вестниците), появата на блога ми беше приета много добре, скоро почнаха да ме канят по централните телевизии, вземаха интервюта от мен, влязох в престижни класации, (пре)публикуваха текстовете ми в авторитетни сайтове, почнах да участвам в конференции и какви ли не други признаци на внимание получих.
В момента обаче, в който в блога си признах, че всъщност съм учител по философия в една гимназия в Пловдив, т.е. обявих, че се прехранвам по този начин, именно като учителствам, мигновено, като с нож, народът сякаш се разочарова (!) - и постепенно интересът към блога ми и към написаното от мен пресекна, телевизиите престанаха да ме канят на интервюта, сайтовете престанаха да ми публикуват статиите и прочие. Нима в България е толкова непрестижно и дори унизително за един човек да е "прост учител"?!
Да, ама аз съм, дето се казва, "шило в торба" и мирен не стоя. Щом като почнах да пиша за своето всекидневие на учител, който има по-различни, нетрадиционни, да го наречем новаторски, реформаторски и прочие възгледи и подходи за това как се прави нещото, наречено образование, изведнъж тотална война ми обяви властващата образователна бюрокрация! Почнаха се репресии над мен, подложен бях на какви ли не административни гаври, на натиск да се откажа от разбиранията си, да склоня да бъда натикан в прокрустовото ложе на баналната учителска типовост и "стандартност" (да се изразя така този път!), е, аз не кандисах и предприех риска да отстоявам правата си на личност, на учител с по-творческа настройка и подход, тогава именно превърнах своя блог в арена или в трибуна на борбите си за ново, за демократично, за коренно реформирано училище и образование.
Понеже вътре в системата (и в училището) се намериха тесногръди началства, които се опитаха да ми запушат устата (примерно, не ми разрешаваха да говоря на учителски съвети, на съвещания и пр., всеки мой опит да се изкажа завършваше със скандал и с ропот на недоволство от страна на подмазващите се пред началствата!), аз именно в оня период, както казах, превърнах блога си в място, където открито и публично заявявах какво мисля, как провеждам своите часове, обяснявах пунктуално какво е новото в моя подход, почнах да публикувам поредици от доклади, жалби, предложения до умиращите от скука самовластни образователни институции, поставях точно ония най-важни, горещи, даже парещи въпроси, на които управниците се стараеха да не обръщат никакво внимание. И какво стана ли?! Ами близко е до ума, ама ще ви го кажа, ей-така, за всеки случай.

За ставащото в нашето училище благодарение на блога ми научи цялата страна (пък и извън нея се заинтересуваха, примерно, на тази основа се свързах с философи от Украйна, станахме приятели, заедно започнахме да издаваме международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ, което бях създал години преди това). Е, почнаха се всекидневни проверки от директорката на моето училище (пловдивската ПГЕЕ, известна като "ТЕТ Ленин"!), от МОН и от Инспектората в Пловдив, бюрокрацията запретна ръкави да ми скалъпва компромати, с оглед да подготви опраскването, уволнението ми - и то не закъсня, за първи път бях опраскан-уволнен след нареждане отгоре през май 2014 г., и то твърде нагличко, два дни преди празника 24 май. Да, ама аз вече, на базата на моя блог, бях написал цяла поредица от книги, които третират темата за това как училището трябва и може да бъде осъвремено, демократизирано, декомунизирано и прочие. Опраскаха ме, но за сметка на това от цялата история остана нещо ценно: това бяха моите книги, написани на базата на всекидневните ми есета, писани по тия горещи проблеми именно в моя блог.
Спечелих съдебните дела срещу първото ми опраскване от мутренската "образователна", с извинение, власт - и отново, за година и почти три месеца, бях учител пак в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Интересно е, че за всички тези скандални истории медиите мълчаха стоически, сякаш са дали строг обет за вечно мълчание! Все едно случващото се с мен, български учител с толкова дългогодишен стаж, изобщо не се случваше; а може би то беше напълно безинтересно за медиите, а може би и за публиката?! Както и да е, мълчанието беше пълно - и на висота! Аз лично имах чувството, че комунизмът беше възкръснал - или поне вампирясал!
Е, щом като обществото прояви такова едно покъртително единодушно безразличие към случващото се, властта набра смелост да ме опраска (уволни) още веднъж; пак с чудесни компромати (събирането им, старателното им произвеждане аз отразих с всекидневни есета пак в блога си!), пак с какви ли не гаври и с нечуван произвол, с отвратителни злоупотреби с власт аз бях победоносно опраскан-уволнен от самозабравилата се власт преди две години, през март 2017 г. Тогава, съвсем сам, започнах отчаяна борба с арогантната властваща образователна бюрокрация, примерно на два пъти провеждах многодневен граждански протест за свобода в образованието и против политически мотивираните репресии над авангардно и творчески мислещите учители, над учителите-новатори. Да, ама нито народът, нито медиите се заинтересуваха от случващото се, което насърчи властта да се почувства в правото си да си прави каквото й скимне. Е, разбира се, малка група будни граждани ме подкрепиха, писаха петиции в моя подкрепа, пращаха ги на институциите, но ефект никакъв нямаше. Пак заведох съдебно дело (бях уволнен по най-гнусния и обиден параграф, подведоха дейността ми под сюрреалистичния параграф "пълна липса на качества да бъде учител", т.е. имах честта да бъда обявен не само за пълен некадърник, но и за истински дисидент спрямо казионната и прогнила "образователна" система!), водих тежък съдебен процес, бюрократите доведоха в съда нагли лъжесвидетели, процесът общо взето беше пародия на правосъдие, излишно е да казвам, че нито една медия не му обърна никакво внимание (сякаш вече имаше забрана в медиите да се споменава името ми, само в Националното Радио, програма "Христо Ботев", една журналистка се осмели да представи в своето предаване "Законът и Темида" моя тъй скандален казус!), както и да е, въпреки всичко спечелих съдебното дело на етап Окръжен съд, т.е. на втора инстанция, съдът отново ме върна на работа, да, ама властта, окуражена от липсата на обществена реакция, не пожела да изпълни съдебното решение за възстановяването ми на работа, тя дръзна да поиска касиране на решението от ВКС, намериха си адвокати "с много връзки", абе властта е тяхна, колко му е да организират спечелването на едно дело срещу някакъв си там учител, е, стигна се до абсурда със съдебно решение да бъда фактически лишен от преподавателски права!!! Нещо повече, за тия последните две години и съпругата ми, също учителка, с две магистратури, по английски език и по начална педагогика, беше двукратно опраскана (уволнена), беше също като мен оставена без работа, с невъзможност да си намери работа, семейството ми беше поставено, за отмъщение, в най-унизителни условия на съществуване, без никакви доходи, виждате, че мутреската власт не си поплюва в разправата с ония, които са дръзнали да не клечат пред нея! Разбира се, медиите у нас не забелязаха нищо от случилото се, независимо от това, че моя милост, с цялата си наглост, си позволи редовно да им праща всички отразяващи събитията публикации от блога си. Въпреки това те оставаха твърди като... комунист на разпит!


Защо пиша всичко това ли? Ами защото тази сутрин ми хрумна да разкажа историята около моето блогърстване. Разказах, чини ми се, най-важното. Имам вече, спечелих си имиджа на най-лош човек, на скандалджия, с когото благоразумните хора предпочитат да не се свързват, предпочитат да стоят по-далеч. Даже и моите политически приятели, даже и тия, които се афишират като привърженици на новото образование, заеха позата на безучастни сеирджии, никой не ми протегна ръка (ако не броим това, че Явор Ганчев веднъж, понеже беше в Пловдив, участва в протестна акция в ТЕТ "Ленин", тогава той беше нападнат по изцяло мутренски начин от пазачите - за да му скъсат твърде революционния плакат!). Това е в общи линии. И в София протестирах (през сградата на МОН) съвсем сам, и в Пловдив е комай същото. Е, неколцина граждани участваха на няколко пъти в т.н. предложена от мен "КРЪГЛА МАСА" по непосредствената и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ И ДЕКОМУНИЗАЦИЯ на отношенията в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" - и това е. Когато гражданите са безучастни, когато народът спи, властта, разбира се, се разпищолва, това е най-естественото нещо на този свят. А какво да правя сега ли, в така и така сложилата се ситуация?!
За да оцеляваме някак в тия тежки условия (съпругата ми все още фактически е безработна, взема някакви часове като лектор, но получава най-мизерни пари!) аз се принудих да стана... нощен пазач, да, станах охранител, да, станах това, което е бил нашият любим премиер в най-славните му мутренски и бандитски години! (Е, сега охранителите не са мутри, а са нещастни хора като мен, които, за да оцеляват някак, са принудени да работят често и за заплата, значително по-ниска и от минималната!) Добре де, но какво да правя, има ли някакъв изход, мога ли все пак да си върна правата на учител, отнети ми по безцеремонно грозен начин?!
Мисля по тия въпроси всеки ден напоследък. Какво да предприема - или да се примиря, да тегля една майна на всичко и да стана като всички вас, дето мърморите, ала нищо не правите да си промените положението, да променим положението някак в свидното ни отечество, което отива вече по дяволите, виждате властта че се е разпищолила до крайна степен?! Имам някои идеики за това какво да правя, какво е разумно да се прави в такава една ситуация, но тези мои идеи са твърде дискусионни, така да се рече. Или са странни, а може би и "безсмислени", знае ли се? Да, глупави наричат умните хора моите идеи за борба, щот най-умното било нищичко да не правиш!
Ето една такава идея, които ми хрумва и ми се чини не съвсем безсмислена. В Пловдив нали тази година е "европейската столица на културата", е, какво ще кажете по повод на хрумването си да прекарам цялото това лято като... просяк на Главната улица на Пловдив, разбира се, за да покажа защо съм в това положение, т.е. за да покажа докъде беше докаран от властващите един български учител аз ще се оградя там, на Главната, с някои лозунги, там ще изкарам и своите книги, не за да ги продавам (това е забранено, у нас, понеже цари пълна законност, е най-забранено гладуващ безработен учител да си продава книгите без касов апарат, мигновено властта ще го арестува и ще го прати в затвора!), а за да ги подарявам, да, ще си подарявам книгите, защо пък не, така и така ще се гладува, нека поне да не се опозорявам на стари години. Остават ми 4-5 годинки до пенсия, е, ще прекарам това лято в многодневен граждански протест на Главната улица, нека гражданите на тъй културния град Пловдив да гледат с очите си до какво положение беше докаран един български учител по философия, който е обучавал в мислене, в свобода, в добродетели хиляди млади хора! Дали ще им хрумне нещо в главите като ме гледат гражданите там, долу, под прозорците на Инспектората, на площад "Джумая джамия", там смятам да протестирам отново, а пък отгоре охранените и нещо не правещи, изнемогващи от скука скъпоплатени с твоите пари, драги данъкоплатецо, чиновници нека да ми се смеят и да ми се подиграват! Що да не устроя този спектакъл, а?!
Или нещо друго ще трябва да направя. дали да не ида да протестирам пред... Министерския съвет, знаем, че в свидното ни отечество нищо не може да бъде направено ако за него не се разпореди самият падишах, имам предвид г-н Премиеро, е, дали да не отида там, дали това не ми е последният шанс да си върна правата като учител?! Кажете де, защо мълчите? Мълчете си, щом толкова ви харесва да мълчите...
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! А аз се оттеглям... за известно време, питам се: ако престана да говоря дали няма по-голям шанс някой да ме чуе?! Не говоря за съчувствие, не, ний такива буржоазни и неолиберални лигавщини не ги харесваме, за най-обикновено чуване говоря...







Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Не само философите (и учителите), но и адвокатите, които си гледаме съвестно работата, сме прецак(в)ани!

Из: От какво живеят адвокатите? , от Н.Хаджигенов
Известно е, че ние сме кръвопийци.Също, като вампирите, само че сме по-лоши.Изпиваме цялата кръв на клиентите си.Абе, паразити един вид.Опасни, паразити при това.За разлика от вампирите ние не само изпиваме кръвта на клиентите, но и се храним от трупа им.Тъжната истина уважаеми е, че това не е вярно. ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )

Кратък мой коментар: Мислех си, че само аз като философ (и учител), който си гледа съвестно и истински работата, съм прецакан, но то било същото и с адвокатите, които си гледат съвестно работата! :-(


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Владиците ни за сетен път показаха, че не са християни - и че се покланят на Сатана!

Из: Патриархът и Св. Синод няма да участват в Събитие за мир с папа Франциск
Патриарх Неофит и Светият синод няма да участват в "каквато и да е форма на отслужване на общо богослужебно или молитвено последование" с папа Франциск в храм "Св. Александър Невски" при посещението му у нас от 5 до 7 май.
Това гласи единодушно решение на Св. синод. За нас е неприемливо и поставянето на богослужебни одежди, тъй като Светите Канони не допускат това. В тази връзка участието на патриаршеския хор също се явява невъзможно, обясняват още владиците ни. ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
Кратък мой коментар: Защо владиците ни не искат да участват в общо богослужение с папата ли? Ами защото те не са християни: техен бог е Сатана (КГБ)!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Превратът срещу княз Александър Батенберг

История.bg: В нощта на 8 срещу 9 август 1886 г. княз Александър Батенберг, любимец на английската кралица Виктория, първи братовчед на руския цар Александър III, драгоценен владетел на освободения българския народ е арестуван от група военни в София и е принуден да абдикира. Следва дълга криза, завършила с избора на Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски за нов български суверен. Той е определян като противоречива личност, която насочва България цели три десетилетия, установява свой личен режим и дава началото на последната ни царска династия.
“Последната царска династия” - в понеделник от 21 ч. по БНТ
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Открита е подписка на граждани до Председателя на НС, до Президента и до Премиера с искания по моя казус

Колегата-блогър Николай Димов е написал публикация със заглавие Направена петиция в помощ на Ангел Грънчаров , там е обяснил защо е решил да препрати петицията със заглавие Връщане на работа на учителя Ангел Грънчаров на най-висшите управляващи в страната; за тази цел е открил нова подписка със заглавие Да се върне Ангел Грънчаров на работа като учител по философия . Ето какво написах по този повод като коментар в неговия блог и също така във фейсбук:
"Приятел в нужда се познава" - твърди народът. Николай Димов възобновява петицията, която преди време подписаха много граждани, но тогава властта не й обърна никакво внимание.
Сега ситуацията значително се промени, вече има и решение на Върховния съд, което "узакони" административния произвол, извършен над мен, с който фактически съм лишен по изцяло неправомерен начин от преподавателски права. Нито съдът, нито самозабравили се властници в образованието са упълномощени да дават или да отнемат преподавателски права.
Станахме страна, в която всичко е възможно. Беззаконието и произволът на управляващите може да бъде спрян само с дружната съпротива на гражданите.
Та ако искате, подкрепете петицията, по този начин подкрепяте не толкова мен, а заставате в защита на права, които са не само мои, а и ваши. Това, което се случи на мен, може да се случи на всеки един от вас, никой не е гарантиран от произвола на самозабравили се властници - особено ако не реагираме, ако си мълчим, ако търпим безропотно гаврите!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...