Ангел Грънчаров's Blog, page 947

Отново на рязане на лозе край Куклен

Блогърът-агроном Ники Димов хем прави резитба, хем следи новостите в Глобалната Мрежа. Аз му помагам и днес, след нощна смяна като пазач...
Аз сега, като пренасям тази снимка в блога, го правя с последни сили, много съм изморен, след нощна смяна бях с него на рязане на лозе и съм капнал като круша. Желая ви приятна вечер!

ДОБАВКА:


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Колега-учител от Бургас постави моя казус на вниманието на Парламентарната комисия по образованието и науката

Получих този документ от автора му с право за публикуване:
До КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РБЪЛГАРИЯ, ГР. СОФИЯ
ДО МИНИСТЪРА НА МОН НА РБЪЛГАРИЯ, ГР.СОФИЯ
ДО НАЧАЛНИКА НА РУО – ГР. ПЛОВИВ
ДО ДИРЕКТОРА НА ПГЕЕ – ГР. ПЛОВДИВ
СТАНОВИЩЕ
от Диан Георгиев Тодоров ЕГН ..., живущ в гр. Бургас, ж.к. „Зорница”, бл., вх., ет., тел.за вр.
относно: незаконни уволнения на учители и двойни стандарти в образованието
Уважаеми г-н Министър,
С настоящото бих желал да насоча вниманието Ви към тема, която остава на заден план в обществото ни, а именно:
При установено незаконно уволнение на преподавател по съдебен ред, разноските по делото биват присъдени на училището, извършило уволнението, а не на виновния директор. Така данъкоплатците плащат за влошените лични взаимоотношения между уволнения учител и директора. Ако директорите плащаха от джобовете си, нямаше с лека ръка да уволняват преподаватели, които не са им удобни. 
Тук ще разгледам случая с учителя по философия Ангел Грънчаров от гр. Пловдив, уволнен два пъти от ПГЕЕ - гр. Пловдив на едно и също основание – липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Година след като ВКС отменя заповедта за уволнението му и го възстановява на работа, бива уволнен за втори път. Приложено Ви представям за сведение съдебни решения, касаещи споменатия учител, от които можем да направим следните изводи за образователната ни система като цяло:  
1/ Г-н Грънчаров е работил 17 години в ПГЕЕ, а общо 30 години – в системата на висшето и средното образование, през което време е притежавал качества за ефективно изпълнение на работата. След влошаване на отношенията му с директорката на ПГЕЕ - гр. Пловдив качествата му внезапно изчезват.
Тук пак ще спомена темата за незаконните срочни трудови договори с преподаватели и ниската писмена култура на някои директори на училища в Бургаска област, но които продължават да заемат тази длъжност. По тази тема вече Ви информирах неколкократно.
Този проблем не говори ли за наличие на двойни стандарти в образованието: Неудобните учители биват лесно отстранявани, докато нарушителите – директори са недосегаеми и продължават да се радват на комфорта си.
2/ По съдебните дела на г-н Грънчаров свидетели на работодателя му са били четирима негови колеги от цитираната Гимназия. Нелогично съдът дава вяра на показанията им, без оглед на служебната им зависимост от директора. От друга страна, същите тези свидетели изнасят пред съда факти относно нанесени обиди от страна на ученици спрямо учителя Грънчаров. Липсват данни за наложени наказания на тези ученици.
      Възниква въпросът дали са били наложени такива или пък директорката е предпочела да игнорира тези факти предвид т.нар. делегиран бюджет.
3/ От данните по делото става ясно, че за директорката на ПГЕЕ грубо нарушение от страна на Грънчаров представлява позволението му учениците да ходят в тоалетна по време на учебно занятие, без да го уведомяват изрично. Тази практика е напълно нормална в скандинавските страни и е добре да я взаимстваме от тях. При нас този глупав повод е една от причините, посочени от директорката, довели до  уволнение на въпросния преподавател.
4/ От съдебните книжа е видно, че директорката се позовава на доклади преди 2016 година, които при първото му уволнение са били интерпретирани от решаващия съд в полза на Грънчаров.
5/ В мотивите към съдебния акт съдът се позовава на анонимна анкета, разпоредена от РУО – Пловдив, според която всички преподаватели дават висока и положителна оценка на директорката, освен един. Тук отново поставям въпроса за служебната зависимост и доколко тя се отразява върху достоверността и обективността на въпросните анкети.
6/ Друго качество на Грънчаров, преценено като негативно от страна на директорката, е новаторският подход на преподавателя. Смятам, че мисията на преподавателя се състои именно в това – да накара учениците да мислят, да формират мнение, да бъдат обективни към поднасяната им информация, а не да ги учи на шаблонно мислене.          7/ Друг непростим „грях” на Грънчаров според директорката е, че той поставя на учениците въпроси без да им дава готов отговор. Една от великите литературни концепции, каквато е руската, често поставя въпроси без да дава отговори. Именно поради това руски граждани често застават на челни места на международни литературни конкурси.
8/ Най-тежкото прегрешение на Грънчаров е, че не бил съгласен с утвърдените програми на МОН и си позволявал да ги критикува. Това мнение биха изказали и други негови колеги, в случай че притежаваха неговата смелост и искреност.
Лично аз ще Ви посоча няколко примера с учебници и помагала по литература, одобрени от МОН, съдържащи доста грешки и неточности – напр. „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово” не е историческа песен, както е посочено в помагало за пети клас, а е преработен вариант на Пенчо Славейков въз основа на фолклорен текст, записан в Егейска Македония от Веркович. В текста на Веркович героят се нарича Никола, а не Йово.
Друг пример за неточност откриваме в стихотворението на Ал. Пушкин „Пророк” - според превод на български език архангелът се е явил на пътя, а в оригиналната творба – на кръстопът. Тук се губи символиката на кръстопътя – там се вземат важни решения.
В „Евгений Онегин” на Пушкин, изучаван в училищата, се говори за „брань, саблю и свинец“(в превод „война, сабя и олово“), а в българския превод – за „дуел, гълчава, буйства, пир“ – Първа глава, XVIII част. Това решение на преводача не намирам за сполучливо и удачно, тъй като Пушкин използва метафори, които губят смисъла си при превода.
В обобщение на всичко гореизложено, ще заключа, че когато ръководител реши да се отърве от неудобен служител, той не среща никакви трудности с намирането на мотив, бил той и абсурден.
Г-н Министър, все още очаквам Вашия отговор на предходното ми запитване дали допуснатите от директорите закононарушения са умишлени или се дължат на непознаване на нормативната уредба. По мое мнение и в двата случая те не би трябвало да продължават да бъдат директори. Бидейки толкова строги и дребнави към преподавателите, не следва ли да бъдем също толкова критични, дори и повече, и към техните ръководители?!

Очаквам с интерес Вашия отговор по поставените от мен въпроси на посочения от мен адрес за контакт!
29.03.2019 г.
С уважение: /Д. Тодоров/
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Народното събрание нареди проверка на злодеянията на скандалната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"

Блогърът Ники Димов е написал следната публикация (виж: Отговор от Народно събрание по повод "Протестно отворено писмо" в защита на Ангел Грънчаров ), в която пише:
Здравейте читатели на блога. Пиша Ви тази информация да знаете, че ми изпратиха имеил от Народното събрание, в който ме информират по повод "Протестното отворено писмо", което бях писал в защита на Ангел Грънчаров, че го изпращат до РУО - гр. Пловдив, където искат да се направи обстойна проверка и да дадат отговор хем на мен и на Народното събрание. Дано нещо свършат този път някоя институция. В тях ми е надеждата, защото уж те са най-важният орган на държавата. ( Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ )
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Да се посмеем...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Хора, съвземете се, така не бива, срамота е да сте толкова бездушни!!!

На едно място (виж: Запис на предаването "На Агората..." от 21 март 2019 г., темата е: На какво ни учи Христос? ) се проведе следният диалог по важни въпроси:
Анонимен каза: Господин Грънчаров, в това предаване правите нещо недопустимо, обвинявате директорките на тета че били сектантки, представителки или поклоннички на сатанинска секта от Америка. Това е много сериозно обвинение. Давате ли си сметка, че те могат да Ви съдят за клевета? Готов ли сте отново да плащате огромни парични обезщетения за нанесените им морални вреди ако не успеете да си защитите тезата в съда? Мисля че постъпвате лекомислено. Даже и това че сте в тежко положение в момента не Ви оправдава. За всяка своя дума ние ще отговаряме, даже съдебно. Помислете и върху това. Най-доброжелателно Ви го казвам. Страх ме е че още повече ще загазите.
Ангел Грънчаров каза: Не съм обвинил директорките че са сектантки. Аз разсъждавам, че не мога да си обясня мотивацията на тяхното поведение, в което няма нищо човешко. И правя допускане. Просто ги провокирам към отговор, към разговор. Защо трябва да се съдим като можем просто да изясним въпроса чрез дискусия? Те имат пълното право да се защитят авторитета. Но не правят нищо по този въпрос. Което не говори добре за тях.
Ето, аз направих едно друго допускане, което изцяло оневинява директорката на ТЕТ Ленин, аз просто допуснах, че тя просто е изпълнила нареждане отгоре да ме опраска. Но възниква въпроса: кой й е наредил това? По политическа линия ли й е наредено или по някаква друга? Може би по линия на ДС? Или просто някой чиновник от МОН й е наредил да ме опраска, обещавайки й закрила от МОН? Питам, разсъждавам. Кой е казал, че да се разсъждава е забранено у Нашенско?
Ето, питайки, аз й давам шанс да каже коя е истината според нея. Просто защото не ме харесва ли ме опраска, просто защото ме мрази ли ме опраска? Но това пък е злоупотреба с власт по чисто субективна и емоционална причина, явно тя е робиня на своите емоции, а това е много опасно за един ръководител. По-добре е такъв ръководител сам да се откаже от поста си. Но това няма как да стане. Ами отговорните висшестоящи лица защо стоят със скръстени ръце?
Аз обмислям сега акция в София, пред сградата на МОН - да искам оставката на министъра за проявено безхаберие по моя казус. Ще стоя като Босия ако трябва цяло лято там. Ще видя какво какво ще правя, още не съм решил. Но едно е сигурното: че няма да се примиря, че няма да престана да се боря с безобразията на властващите в сферата на образованието. Ще продължа да се боря за промяна в образованието. Ето защо победата на директорката на ТЕТ Ленин се оказа пирова. Сега тя не ми остави друг вариант освен да се боря за нейната оставка, за уволнението й.
Новият директор на ТЕТ Ленин ще трябва да й оправя бакиите. Този е моят единствен шанс. Ще направя нужното да обясня на гражданите, че ако не ме подкрепят, ако не ми помогнат, те ще са най-голямата жертва на безобразията в сферата на образованието. Защото истинската жертва са техните деца и внуци, те са големият потърпевш. Толкова е просто това. Нима не се разбира?! Как е възможно това?! Хора, съвземете се, така не бива, срамота е да сте толкова бездушни!!!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Запис на предаването "Изкуството да се живее" от 21 март 2019 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Запис на предаването "На Агората..." от 21 март 2019 г., темата е: На какво ни учи Христос?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Допустимо ли е да въведем хигиенизираща карантина спрямо излиянията на побеснелите дежурни оплювачи-мерзавци?

Под публикацията със заглавие Възхитителните излияния на една хептен побесняла сатанистка "от столицата", все още подвизаваща се като учителка и възпитателка на вашите деца и внуци! се появи интересен коментар от анонимен коментиращ, поставящ важен въпрос, нуждаещ се от по-задълбочено осмисляне и обсъждане; отговорих току-що на предложението му, ето този откъс от коментарите, който е добра основа за провеждане на дискусия по поставения немаловажен проблем:
Анонимен каза: Господин Грънчаров, имам следното предложение-молба:
бихте ли провели една седмица на чистотата във Вашия блог и всички паразити, чиято единствена цел е да обиждат Вас и Вашите приятели, да бъдат "изчистени" от коментарите?
Те никога няма да се променят и няма да участват сериозно в дискусия - тяхната постоянна позиция е омразата към Вас и стремежът да Ви дискредитират.
Това е и тяхната единствена цел.
Тези драскачи на едни и същи обиди и хули обсебват блога Ви с простотията си и съсипват атмосферата в него. Наглостта им е безгранична и те никога няма сами да се махнат.
Бихте ли го изчистили този боклук от блога си, поне за една седмица?
Като започнете с лудата с удивителните, Найден Георгиев – псевдо-учител по БЕЛ от столицатa, църкащи плъхове от директорския антураж, Рамон Меркадер и всички подобни на тях особи?
Анонимен каза: Няма да се отърве от нас Грънчо!!!
Анонимен каза: Да, да, не пускай тези, даже и като плюят го правят с 5-6 думи, все същите!
Ангел Грънчаров каза: По предложението за провеждане на акция по хигиенизирането на блога от излиянията на тъй скудоумните и злобни анонимни дежурни оплювачи:
Напълно сте прав (права), споделям изцяло констатацията Ви. Смислена, пълноценна дискусия с участието на такива недобронамерени и зли, побеснели "партньори" ("опоненти") не може да се проведе, така е, по това спор не може да има. Много мислих по предложението Ви. Знам добре, че моята пределна търпимост доведе до това, че блогът ми се се превърна в нещо като клоака, по-добре казано - наподобява руски (съветски) нужник от епохата на разцвета на комунизма. Поради което свестни коментиращи вече не се спират в него, а минават през него както се минава през съветско-руски нужник: начързо и с нос, запушен с два пръста! Ето че моята позиция за пределна търпимост доведе до един такъв резултат: блогът ми беше напуснат от нормалните, от свестните хора, те се въздържат да коментират. И стана място, в което вилнеят мерзавците.
Ако въведа строг контрол или цензура, до какъв резултат ще се стигне? Мерзавците няма да знаем какво казват, те няма да цапат повече блога ми (блога НИ, щото този блог е и на читателите си!), да допуснем, ще престанат да мълчат нормалните, смислените коментиращи, те ще почнат да коментират, дори може да се появи нормална, приятна обстановка за пълноценни дискусии. Да, обаче ние няма да имаме представа каква все пак е реакцията на "другояче мислещите" оплювачи, също така ще им отнемем възможността да се излагат, да показват своето болно, психопатологично, бесовско съзнание. Дали не е по-добре все пак да имаме известна яснота и за това: защо аз трябва да отнема възможността на побеснелите ми "опоненти" да се самодискредитират, защо трябва да им правя такава една добрина, с какво те са я заслужили?! (Освен това ние няма да сме наясно с реалността, с действителността в обществото ни, която, така или иначе, не е бляскава, а в нея има и много бесни, луди, злобни хора със съвсем неадекватни представи за нещата?!
Какво да правя при това положение?! Дали няма да сгреша ако въведа пълна карантина спрямо злобните, идиотски, лудешки изказвания на излезлите от контрол дежурни оплювачи, които представят така добре нравствения облик на моите опоненти?!
Ако въведа карантина за известно време и оплювачите знаят за това, те, да допуснем, ще мълчат в този период, но щом като той мине, пак ще се развихрят. Тази полумярка не е решение на проблема. Какво да правя в такъв случай, какво е разумно да се направи?
Стигнах до следното решение. И мое предложение. Интересно ми е как то ще бъде посрещнато от всички вас (включително и от "партията" на дежурните оплювачи-мерзавци).
В този блог се въвежда пълна карантина спрямо душевните стонове на дежурните оплювачи-мерзавци, те няма да бъдат допускани, излиянията им (които ние общо взето вече знаем наизуст, те нищо ново и не могат да кажат) няма да бъдат публикувани. Това правило ще се спазва оттук-занапред. Това не значи, че критични мнения няма да се допускат, важното е обаче те да спазват някакви приемливи норми на що-годе възпитано (в нашенските родни условия) ЧОВЕШКО общуване.
Но мненията-излиянията, така да се рече, на психопатологичните мерзавци няма да бъдат унищожавани, те ще бъдат събирани и всяка седмица, веднъж, да речем, в неделя, те ще бъдат публикувани вкупом, в отделен постинг, примерно ще въведа нещо като рубрика МНЕНИЯТА НА БЕСНИТЕ ДЕЖУРНИ ОПЛЮВАЧИ-МЕРЗАВЦИ. Така, по този начин, ние ще имаме представя за това как се развива тяхната психопатология, до какви изблици от тяхна страна е довела една или друга моя публикация в блога. Мисля, че това компромисно положение би следвало да задоволи всички, но ми е интересно как то ще се възприеме. Тъй че ето, подлагам го за два дни на обсъждане и след това, да речем, ще го апробираме, ще го приложим - за да видим как ще потръгне на практика.
Толкова. Бъдете здрави!
ЗАБЕЛЕЖКА: Под формата на експеримент от този момент нататък (поне за седмица) се въвежда представеният по-горе модел на хигиенизираща карантина.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Мои отзиви, коментари, бележки, реакции и пр., подбрани за вас от фейсбук

Залезът тази вечер...










(Б.Шоу)
















Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Цъфнали пролетни цветя от градината на г-жа Мария Василева

Г-жа Василева ми изпрати тази снимка на месинджър, давам ви възможност да се порадвате на тия прелестни цветя и вие...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.