Ангел Грънчаров's Blog, page 949

Моето отворено писмо до г-н Герхард Дивалд, управител на Либхер-Хаусгерете Марица

Тази сутрин най-сетне имам време да си изпълня замисъла (виж Последната пречка пред изпращането на писмо до г-н Герхард Дивалд, управител на Либхер-Хаусгерете Марица, е отстранена ) и да напиша обещаното писмо; ето какво се получи в крайна сметка:
До г-н Герхард Дивалд, Управител на Либхер-Хаусгерете МарицаДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Грънчаров, водещ на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия
Уважаеми господин Дивалд,
Животът в нашата тъй приказна страна понякога е толкова странен и причудлив (вярвам, че вече сте имал сам възможността да се убедите в това!), че ето, моя милост, дългогодишен гимназиален (и университетски) преподавател по философия и гражданско образование, напоследък съм принуден да работя като... пазач, който нощем охранява ръководеното от Вас предприятие! Причината да бъда изгонен и жестоко остракиран от образователната система е, че влязох в тежък спор и конфликт с властващата образователна бюрокрация: открит привърженик съм на радикалната, коренна, същностна промяна и реформа - чрез демократизация, либерализация, декомунизация - на анахроничната и ретроградна, по същество социалистическа система на държавното образование у нас и ето, управниците, злоупотребявайки с властта си, ме "опраскаха" (този мутренски термин ще затрудни преводача Ви, но той е изключително подходящ за обозначаване на случилото се и затова го използвам!), а пък нереформираната система на правораздаване у нас "узакони" извършения над опонента административен терор и произвол; българската демокрация, прочее, се намира в най-тежкия си период след началото на промените в 1989 г. Моля за извинение за това, че съм принуден да Ви занимавам с тия неща, но това е необходимо за очертаване на общия контекст на моето твърде необичайно писмо до Вас. И тъй, уважаеми господин Управител на фирмата Либхер-Хаусгерете Марица, един дипломиран философ и писател (автор съм на много философски, психологически и други книги и учебници, също така съм главен редактор на излизащото вече 11 години философско списание ИДЕИ, което има и международно многоезично издание) от известно време охранява нощем завода на фирмата ви, намиращ се в Радиново, край Пловдив, има много време за мислене - и ето каква идея се роди в неговата душа по време на самотните му нощни обходи около ръководения от Вас завод, разположен под тъй разхитително красивото нощно небе. И този философ реши да Ви каже в писмен вид постигнатото защо е убеден, че е важно.
Уважаеми господин Управител,
Не мога да скрия, че силно съм впечатлен и дори възхитен от това, което видях за времето, в което имам възможността с очите си да наблюдавам, изпълнявайки службата си в завода. Нямам предвид чудесните условия на труд, бляскавата организация на предприятието по германския модел, обема на качествената техника, която заводът произвежда; най-силно обаче съм впечатлен и възхитен от излъчването, което долавям у персонала, у работещите в ръководеното от Вас предприятие. Да, за мен това е най-важното, защото човекът, както и да го погледнем, е главният фактор на всичко; ето, тук, по моя преценка, Вашата фирма е постигнала главния си успех. И като български гражданин се чувствам длъжен да изразя възторга си: настъпила е, по моето наблюдение и разсъждение, дълбока промяна в самосъзнанието, в манталитета, в стереотипа на тия ваши работници; самото им излъчване е друго, моето усещане е, че те вече са носители на една нова, различна духовна атмосфера, която е присъща на свободния, на достойно ползващия се от плодовете на свободата си човек; разбира се, трудно изразимо с думи е това, което се опитвам да Ви кажа, но ето, като човек на словото, аз приех предизвикателството и се мъча да изразя даже неизразимото с думи!

Вашата фирма, уважаеми господин Управител, е успяла от тия предимно млади хора да създаде истински европейци, да, има нещо съвсем западно, нещо чисто европейско в тяхното духовно и културно излъчване, което мен, като философ, силно привързан, направо влюбен в свободата, силно ме впечатли и породи в душата ми неописуем възторг! И понеже съм така устроен, че не мога да крия мислите и чувствата си, ето, сега се мъча да Ви изкажа пределно честно своето възхищение от това, което фирмата Либхер-Хаусгерете Марица прави тук, у нас, където нещата, в общ план, съвсем не са бляскави. Но това, което виждам в завода ви в Радиново, ме прави оптимист; ръководената от Вас организация е нагледно свидетелство, че всичко онова, за което ние, проевропейски настроените български демократи и свободолюбци, сме си мечтали и за което сме се борили през тия паметни 30 години, е вече постигната действителност благодарение на примера, който фирмата Либхер-Хаусгерете Марица дава! Като български гражданин се чувствам длъжен да Ви благодаря за това, което Вашата фирма прави за позитивната промяна в нашето свидно отечество, защото Вашите успехи са така благодатни именно в най-трудната и затова така фатално важна сфера, именно коренната промяна на манталитета, на самосъзнанието и поведението на свободния, на отговорния, на достойно живеещия човек, иначе или с други думи казано - на действителния европеец. Такива в моето възприятие са работещите в ръководената от вас фирма и ето, опитах се да Ви изкажа благодарността си за това.
Уважаеми г-н Управител, същевременно от пет години вече аз водя ежеседмично едночасово предаване по Пловдивската обществена телевизия, което се нарича "На Агората...", правя това без никакво заплащане, изцяло про боно, само и единствено заради идеята, воден съм от чисто ценностни и морални подбуди; така е в тази особена, необичайна медия, която е напълно демократична и гражданска (макар да се нарича обществена, тя не получава никаква финансова подкрепа нито от държавата, нито от общината!), тя е частна фирма на двама идеалистично и алтруистично настроени собственици с проевропейски и демократични убеждения, които единствено за доброто на града и на страната ни са способни на всякакви саможертви; същото може да се каже и за водещите в тази наистина феноменална телевизия и медия. Ние в Пловдивската обществена телевизия, уважаеми г-н Дивалд, работим, изцяло вдъхновявайки се от същите духовни принципи, които, убедени сме, споделяте и вие, работещите във фирма Либхер-Хаусгерете Марица - защото това са универсалните духовни и морални принципи и ценности на толкова свободолюбивите и отговорни за живота си граждани на Европейския съюз.

И понеже работим на една и съща, така да се каже, нива, непростимо е да не се подкрепяме в общата си борба за тържеството на нашите ценности и принципи. Воден от това свое съзнание аз си позволих в предаването "На Агората..." от 14 март т.г. да отделя време за да изразя пред зрителите си същите тези свои вълнения и този мой възторг от видяното в завода на фирмата Либхер; ето тук, в това клипче, можете да видите и чуете записа на това предаване, чиято тема е тъкмо по това, което се опитвам да изразя и в това писмо, именно как да постигнем промяната към добро по отношение на т.н. човешки "мат`рьял" (надявам се преводачът ще успее да Ви обясни защо така пиша тази дума, думата "материал", става дума за традиция в нейното изговаряне, която иде от непрежалимите от масовия немислещ българин времена на комунистическия диктатор на България Тодор Живков, тя е продължена в наше време от неговия пръв ученик, сегашния премиер на България Бойко Борисов):


Това клипче може да се гледа и на ето този линк: Запис на предаването "На Агората..." от 14 март 2019 г., темата е: И какво ще правим с матр`ьяла? . (Ето и още една публикация в моя блог, която е свързана с темата: Възнамерявам да напиша отворено писмо до ръководителя на завода на Liebherr в Пловдив , там съм представил накратко и ценностите на Вашата фирма, благодарение на които установих дълбоко ни духовно родство, което ми даде куража да напиша това свое писмо.)
Направих този жест в предаването си, а именно да кажа толкова добри думи за ръководенето от Вас предприятие понеже съм вдъхновяван от чисто духовни, ценностни, т.е. съвсем безкористни подбуди - и защото просто истината е такава, а за нас, философите, истината е свята, спрямо нея аз не мога да си позволя никакво прегрешение. Но ето сега идвам до един момент, който е още по-труден за изразяване, ще се постарая да бъда отново пределно честен, независимо от деликатността на третирания проблем.
Уважаеми г-н Управител, не само воденото от мен предаване, но и останалите предавания в Пловдивската обществена телевизия са опозиционно настроени спрямо властта, спрямо управниците, които не правят, по наша преценка, нужното за реформиране на основните сфери да живота ни според европейските и демократичните норми и принципи. Тази наша борба е отчаяна, ситуацията в сферата на медийната свобода у нас е плачевна, неудобните, неугодничещите на властта медии като ПОтв се броят на пръстите на едната ръка. Особено тежко е положението с финансирането на преданите на свободата, демокрацията и истината медии, сами разбирате, че в една страна, в която мафията е на власт, в една страна, в която властта е така корумпирана, т.е. в която беззаконието е норма, нито една фирма няма да посмее да даде свои реклами в опозиционна спрямо властта медия. У нас обичайният прийом да се управлява е прилагането на... бухалката, тя именно пращи по главите на ония медии, които (заради някакви си там истина и заради някаква си там демокрация!) са дръзнали да проявяват характер и да си позволяват да критикуват безобразията на управниците; съответно продажните медии са най-богати, целият рекламен поток тече към тях, в техните каси. Истинският бизнес обаче има един интерес, който съвпада с интереса на нас, българските граждани и данъкоплатци (той съвпада и с интереса на всеотдайно служещите на доброто на гражданите медии като ПОтв), а именно в страната ни да се възцари една функционираща демокрация, мутро-мафиотщината да бъде отстранена от властта в държавата, гражданите, имащи манталитета на европейци и демократи, да поемем своята съдба в собствените си ръце. (Защото е позор да продължаваме да допускаме мафията да си играе по такъв безотговорен, хазартен начин с бъдещето на страната, на държавата и на нацията ни!) И за решаването на тази общополезна цел трябва да си обединим силите всички ние, и гражданите, и фирмите, и медийните островчета на свобода - какъвто е ПОтв.
Уважаеми господин Управител, само на голяма, силна, богата и просперираща фирма като Либхер-Хаусгерете Марица е по силите да не прояви в този решаващ момент царящото и тъй заразително малодушие и открито да подкрепи по някакъв начин Пловдивската обществена телевизия, т.е. да покаже съпричастността си към тревогите на нас, гражданите на Пловдив, на нас, гражданите на България, които милеем за възраждането на европейската по своя дух българска демокрация. И които имаме дързостта дори и в най-тежки условия да се борим за предотвратяване на гибелното движение на България към тиранията и анархията. Позволявам си, воден от тези свои убеждения, да Ви предложа по-близко сътрудничество между двете организации, между Либхер-Хаусгерете Марица и Пловдивската обществена телевизия, правя това от свое име, от позицията на гражданин и на философ, за когото главното и вдъхновяващото, както казах, е именно идеята за свобода, а пък истината, разбира се, е най-святото. Това сътрудничество може да се изразява в най-различни форми и начини, бихме могли да го обсъдим, ето, примерно, ще бъде чест за воденото от мен предаване Вие, уважаеми г-н Дивалд, да дойдете в студиото и да поговорим за всичко това, по което настоящото мое писмо до Вас е един вид покана за разговор и за дискусия. Там ще имате възможността да поговорите и със зрителите на ПОтв, които във всяко предаване са най-активни участници, изказват мнения, задават въпроси, изобщо ние в ПОтв всеки ден правим нужното за промяна на манталитета, т.е. за раждането на свободния, отговорен за съдбата си човек със съответните самосъзнание и образци на разумно и достойно поведение. Примерно какво би пречило фирмата Либхер-Хаусгерете Марица не само да рекламира в нашата, на пловдивските граждани, телевизия, но и директно да я спонсорира, да я подкрепи в толкова тежкия период от нейното съществуване?! И така ще дадете пример на всички останали (и граждани, и фирми, и сдружения и пр.), че в тежките времена не е задължително всички да се държим позорно, сякаш сме малодушни и страхливи роби, напротив, винаги пред нас е открита възможността да постъпваме и като смели, достойни и отговорни личности и граждани, т.е. винаги пред нас е открита възможността да демонстрираме открито своя манталитет на автентични европейци.
Мисля, че въпреки трудността за изразяване (на неизразимото с думи, да, има неизразими с думи неща, които обаче са най-важните!) все пак успях да кажа главното, поради което дръзнах да Ви пиша това наистина необичайно писмо. Моля да ме извините, че ми се наложи да използвам толкова много думи, че писмото ми се оказа така дълго, но темата и предметът изискват това. Уважаеми господин Дивалд, ще си позволя накрая да кажа, че като философ съм възторжен поклонник на идеите на великите представители на германската философия, като се почне от Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Ницше - та се стигне до Хайдегер и Ясперс. Питам се в този момент дали Кант, който навремето се е видял принуден да напише писмо до государинята на цяла Русия и да я моли да му разреши да получи професорско място в университета в Кьонигсберг (и тогава градът и Източна Прусия са били под руска окупация!), та се питам значи Кант, ако беше сега в моето положение, дали и той нямаше да се види принуден да напише... аналогично писмо до Вас, стига, разбира се, да допуснем, че великият Кант би могъл да бъде българин и да се окаже в моето незавидно положение; да, но за мен лично великият жител на Кьонигсберг е не само мой учител, той също така е и достоен за следване пример, ето, по тази причина, вярвам, ще ме извините за тъй дългото писмо; но пък ако Ви бях написал едно кратко формално писмо, как тогава щях да мога да Ви предам тъй вдъхновяващия смисъл, който ме вълнуваше и ентусиазираше?! Та, да се надяваме, рискът да напиша едно такова необичайно писмо, си е струвал, а пък залогът за това не е малък, напротив, голям е: нашето достойнство като европейци, като свободолюбиви граждани с родствени ценности е този вдъхновяващ ни общ залог!
Вярвам, че като доказано интелигентен човек с германски (склонен към изтънченото и проницателно философско вглъбяване) дух няма да се уплашите от този чисто политически привкус на писмото ми и ще го приемете в неговия автентичен, т.е. бих си позволил да кажа и приятелски, съвсем доброжелателен или чисто човешки смисъл; не съм го писал с намерението да Ви подведа или да Ви навредя, принуждавам се да кажа и това понеже писмото ми е отворено, т.е. ще го публикувам и в блога си, то в някакъв смисъл е адресирано не на последно място и към моите сънародници. Ще се радвам да се срещнем в студиото на предаването "На Агората...", а пък нищо не пречи, разбира се, да се срещнете и в предаване, водено от ръководителя на медията г-н Евгений Тодоров, един от най-добрите журналисти на България, човек, личност и писател от висок духовен ранг, с когото, убеден съм, ще Ви е изключително приятно да се запознаете благодарение на това мое писмо! Вярвам, че едни по близки отношения между две толкова коренно различни на пръв поглед организации като Либхер-Хаусгерете Марица и Пловдивската обществена телевизия може да роди добри плодове не само за Пловдив (и то започнало тъкмо в годината, в който Пловдив е европейска столица на културата!), но и за страната ни като цяло.
27 март 2019 г., Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Блогърът Ники Димов е получил отговор от МОН на своето протестно писмо в моя защита...

Виж коментара на блогъра Ники Димов в публикацията му със заглавие Отговор на МОН във връзка с Протестното писмо в подкрепа на Ангел Грънчаров .



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Двама блогъри, борци за реална демократизация-декомунизация на образованието, търсят още осем свои съратника!!!

Търся от 5 до 10 граждани-доброволци от Пловдив, небезразлични към проблемите на образованието. За да участваме в предстоящата Кръгла маса по непосредствената и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в образователните общности в Пловдив и областта.
Тази гражданска инициатива ще подпомогне усилията на учителите, учениците и родителите по посока на промяната към добро в тази съдбовно важна сфера от живота ни.
Който желае да участва в инициативата може да ми пише в месинджъра, на имейла или да ми се обади по телефона (0878269488 и angeligdb@abv.bg)
Ники Димов: Аз съм за да участвам и съм един от тези десет! :)
Ангел Грънчаров: Ники Димов Нужни са 10-тина граждани, които да приложат енергията си (чисто умствена, духовна!) за да извадим образователната система от тази "мъртва точка", от това бюрократично безвремие, което вещае тотална гибел и пълна развала.


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Кой сега ще казва на децата и внуците ви ония истини, заради които аз бях така безжалостно опраскан и остракиран от българското образование?!

Днес написах следния документ, който утре, живот и здраве да е, ще изпратя до длъжностните лица, до които съм го адресирал (разбира се, до изпращането на документа са възможни стилистични, смислови, редакционни и всякакви други промени, тъй че позоваването и възпроизвеждането на документа в този му вид на други места е нежелателно за момента):
До г-н Лозан Панов, Председател на Върховния касационен съдДо г-жа Екатерина Мандалиева, Председател на VІII граждански състав на Пловдивски Окръжен Съд, Гражданско отделениеДо г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-ПловдивДо г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ в ПловдивДо г-н Борислав Стаматов, омбудсман на ПловдивДо ВСИЧКИ МЕДИИ
ОБРЪЩЕНИЕ
от Ангел Иванов Грънчаров, жалбоподател по Гражданско дело № 221 по описа за 2018 г.
Уважаеми г-н Председател на ВКС,Уважаема госпожо Председател Председател на VІII граждански състав на Пловдивски Окръжен Съд,Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,Уважаема госпожо Директор на ПГЕЕ,Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,
Уведомявам Ви, че със свое Решение № 49 от 20 март 2019 г. Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд с председател Борислав Белазелков отмени Решение № 561/24.04.2018 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 221/2018 г. (с което беше отменена пределно сюрреалистичната и крайно абсурдистка заповед за моето опраскване-уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ), отхвърли предявените от моя милост срещу Професионална гимназия по електроника и електротехника искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението ми, за възстановяването ми на работа и за обезщетяването ми поради незаконно уволнение и като капак на всичко по някаква абсолютно непонятна, но съвсем перверзна логика ме осъди (заради това, че съм се опитал да си защитя по законен ред правата и достойнството!) да заплатя на Професионална гимназия по електроника и електротехника сумата от 950 лева разноски по делото! Иначе казано, този състав на Върховния съд се опозори да допусне да бъде използван като мутренска бухалка - понеже с целия авторитет на своята власт застана зад невиждания по арогантността си административен произвол и зад крещящата злоупотреба с власт, на която аз станах жертва в последните тъй епични години. Като български гражданин държа да изразя пределно ясно констатацията си, че за мен от този момент в България НЯМА ПРАВОСЪДИЕ, което ме принуждава да потърся защита на своите фундаментални човешки и професионални права като заведа дело срещу държавата България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Преди три години аз спечелих абсолютно същото дело, на същото пределно високо ниво, именно на ниво Върховен Касационен Съд, става дума за съдебното дело срещу моето първо опраскване-уволнение от все същата директорка на въпросното учебно, образователно, възпитателно, личностно формиращо държавно учреждение, намиращо се, по ирония на съдбата и може би и дори на самия живот в Пловдив, който през тази година е Европейска столица, моля ви се, на културата!!! По абсолютно аналогичен, идентичен съдебен казус два състава на ВКС се произнесоха по ДИАМЕТРАЛНО ПРОТИВОПОЛОЖЕН НАЧИН, което по моето възприятие означава признание от самата съдебна власт на обстоятелството, че тя се е отказала от нещото, наречено "ПРАВОСЪДИЕ" - и се е превърнала в нещо като "излишен лукс" в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, в която всичко се урежда по обичайния начин, с бухалки по главата. За мен като личност, като дългогодишен учител по философия и по гражданско образование и най-вече като български гражданин случилото се е КАТЕГОРИЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, че иначе тъй своенравната и войнствено настроена директорка на пловдивската ПГЕЕ (училището, в което съм работил 17 години!) си позволи да извърши с мен невиждана гавра и репресия, НАРЕДЕНА Й ОТ ВИСШЕСТОЯЩИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА В ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТАНЦИИ (или дори от някакви ЗАДКУЛИСНИ ЦЕНТРОВЕ НА ВЛАСТ, КОНТРОЛ И ВЛИЯНИЕ), тоест дръзна да изпълни ЧИСТО ПОЛИТИЧЕСКА ПОРЪЧКА - защото аз не само съм активен политически коментатор и блогър, не само съм водещ на дискусионно политическо предаване по Пловдивската обществена телевизия, но и съм ясно изявен борец за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация не само на отношенията в конкретната училищната общност, в която съм работил толкова години, именно тази на пловдивската ПГЕЕ, но и в страната като цяло (автор съм на цяла една поредица от книги, в която съм изложил идеите и подходите си за коренна и същностна промяна или реформа в образователната област).

По този пункт, че длъжностни лица в образователната институция си позволиха по най-арогантен начин да нарушат законите (използвайки властта си пак като мутренска бухалка, с която да чупят черепите на своите ПОЛИТИЧЕСКИ ОПОНЕНТИ, на алтернативно мислещите образователни дейци с демократична антикомунистическа ориентация!) аз в съвсем скоро време ще известя компетентните държавни органи, имам предвид прокуратурата. Разбира се си запазвам правото да заведа и наказателно съдебно дело, с което да поискам наказание на виновните и компенсация за всички възможни щети, които понесох в периода 2013-2019 г., т.е. периода, в който цялата държавна машина, като се почне от директорката на ПГЕЕ и се стигне до овластените министерски чиновници в РУО и в МОН, не само си затвориха очите пред невиждания терор, тормоз и репресии, на които бях подложен, но и с поведението си насърчиха конкретните изпълнители на поръчката лицето, учителят и гражданинът Ангел Грънчаров да бъде смазан, унизен, ликвидиран - понеже тия всичките самозабравили се властници си позволиха да ме определят (в стила на "добрите" традиции на комунистическото "правосъдие"!) като "зъл народен враг", подлежащ на безжалостна разправа и унищожение (не им мигна окото дори и от факта, че съм инвалидизиран, че имам тежко заболяване на сърцето!).
И така, аз сега съм осъден като капак на всичко и да платя сумата от 950 лева: представяте ли си каква наглост е тия парични разноски да бъдат поискани да бъдат платени от мен, човекът и учителят, който именно беше уволнен, оставен години наред да преживява в най-унизителни условия, без никакви доходи, и при това тия пари са поискани от мен именно от тия, които ми причиниха всичките тия непоносими гаври?! Да де, но ето, поискали са ги тия пари, с което чисто и просто са показали за кой ли път, че зя тях специално никакви морални норми не важат; поискали са ги, пък тъй отзивчивият съд ме е осъдил, съвсем в духа на нашенската родна "справедливост", да платя тия немалки (за моето положение!) парични средства! Добре, аз като гражданин, който уважава законите, ще платя тия пари, но ето, от само себе си се разбира, че аз просто няма как (след като в последните 6 години не само че съм почти през цялото време без никакви доходи, но и се принудих да водя поредица от най-тежки съдебни дела, всяко от които проточило се години наред!) да извадя цялата тази сума и да я заплатя наведнъж; ето, по тази причина, аз Ви моля да опитате да повлияете на ПГЕЕ в лицето на своята тъй бойко настроена директорка, която (вече от опит знам това!) е склонна да постъпи пак както и при едно друго загубено от мен съдебно дело, тогава тя постъпи по типичния мутренско-разбойнически маниер, просто даде изпълнителния лист на съда на частен съдия-изпълнител (без изобщо да влезе в контакт с мен за да договорим как да си върна задължението!) и в резултат на това над мен беше извършен най-брутален пладнешки обир, наложи ми се да платя сума, три пъти надвишаваща размера на присъдената от съда сума!

Затова Ви моля, уважаеми дами и господа съдии, образователни началници и омбудсман, да помогнете и този път да не се случи същото; мисля и се надявам, че все пак гаврите над мен трябва да имат някакъв предел: заявявам категорично, че не съм в състояние да платя суми, които многократно надвишават задължението ми, такъв грабителски подход при вземането на задължението ми направо ще ме убие (поради репресивното ми остракиране от образователната система в момента съм принуден да работя като нощен пазач, с минималната заплата!). В същото време с настоящето обръщение към Вас декларирам, че съм готов съвестно да си платя задължението при условия на разсрочено плащане, при което аз все пак някак, пък макар и мизерно, да мога да преживявам, да мога да оцелея. Надявам се да използвате авторитета, властта и влиянието си върху директорката на пловдивската ПГЕЕ с оглед тя този път да се съгласи на споразумение за разсрочено плащане, т.е. да прояви известна, най-сетне, минимална хуманност.
Като гражданин тук не мога да пропусна да вметна и това, че при по предишното съдебно дело по абсолютно същия казус, което тя тогава загуби (това беше сравнително неотдавна, през 2016 г.) ПГЕЕ в лицето на своята директорка тогава беше осъдено да плати съдебни разноски и обезщетения в размер на повече от 6000 лева (не мога сега да си спомня точната сума). Но тази пари тогава не бяха платени от джоба на директорката, а бяха платени от бюджета на училището, т.е. бяха платени с нашите, на данъкоплатците и гражданите, пари. Интересно ми е да разбера по каква перверзна логика този път аз, гражданинът, трябва да плащам пари за аналогично обезщетение от собствения си джоб, при положение, че двата съдебни казуса са абсолютно аналогични и идентични, пък макар да са с противоположни съдебни решения?! Не е ли редно (и за да има известна справедливост!) обезщетенията-разноските и в двата случая да бъдат платени по еднаква схема, сиреч, щом аз ще плащам от собствения си джоб, защо пък и директорката да не плати онова обезщетение по съвсем същия начин?! Или у нас има два вида "справедливост", едната за тия, които са на власт, и друга за ония, с които властта може да си се гаври както си иска?! Поставям го това като интересен казус за размишление. Правя го все пак защото съм учител, пък макар и и по съдебен ред признат за "абсолютно негоден да бъде учител".
Завършвам, като венец, с представянето на следната идиотщина, която ВКС дръзна да извърши, навеки опозорявайки се: със своето решение той узакони, по някаква неведома логика, фактическото ми лишаване от преподавателски права, което дръзна, под формата на крещящ административен произвол, да извърши тъй самонадеяната директорка на пловдивската ПГЕЕ, която, както сега разбираме, е оправдана в тези свои действия единствено защото се е видяла принудена да изпълни височайша политическа поръчка по моето репресивно опраскване-уволнение. В свидното ни отечество МУТРОЛАНДИЯ обаче, както се убеждаваме, законите изобщо не важат за властващите, единствен закон, на който те се подчиняват, е техният собствен неудържим порив към волунтаризъм, към безграничния произвол. И по тази причина, убеден съм, понеже бюрократичните системи в свидното ни отечество се поддържат и взаимно се крепят (за да пазят всевластието си, монопола си над властта!), моя милост оттук-нататък ще бъде остракиран от българското образование, което означава потъпкване на моите фундаментални конституционни и човешки права на труд и на живот; но това вече ще бъде предмет на разглеждане от ЕСПЧ в Страсбург.
Понеже това мое обръщение е под формата на отворено писмо (публикувам го незабавно в блога си!), ми се ще да кажа няколко думи и на неговите читатели там: приятели, граждани, това, което се случи с мен, може да се случи и с всеки един от вас (стига да не сте толкова покорни, стига да не сте чак толкова кротки, стига да не сте такива мижитурки!); глупаво е да си мислите, че ако продължавате да сте все така кротки и търпеливи, изпиването на подобни горчиви чаши ще ви се размине. Сега мачкат и тъпчат тук мен, вие гледате безучастно, все едно това съвсем не ви засяга; е, понеже сте такива, и страната ни е такава. Ако опитате да промените поведението и отношението си, страната ни, дай Боже, един ден ще стане значително по-добра и нормална. И тогава, да се надяваме, вече няма да е допустимо да бъде наричана МУТРОЛАНДИЯ - вместо България. Сега осъзнахте ли коя е главната причина страната ни да е в такова окаяно положение, а ние да сме най-бедни и унизени?! Ние самите, с този наш презрян манталитет, сме тази главна причина!

Ето на това аз учих години наред учениците си, системата ме оцени като враг и нейните слуги ме опраскаха. Сега, като вече ме няма там, в училището, на вашите деца и внуци ще има ли кой да им каже ония истини, заради казването на които аз бях така безжалостно опраскан и остракиран от българското образование?! Ще има или няма да има кой вече да им казва тия мои изстрадани истини?! И над това се замислете малко ако можете - и ако искате. Бъдете здрави!
Та Ви моля, уважаеми дами и господа отговорни длъжностни лица, да спомогнете ако не за друго, то поне за това аз пак да не бъда подложен на пладнешки "законен" при това мутренско-бандитски грабеж и вместо присъдените от съда 950 лева от мен да бъдат ограбени няколко пъти повече пари; както казах вече, съм готов съвсем доброволно да си платя тъй непонятното (абсурдно) парично задължение, но при приемлив, нормален и що-годе човешки режим на изплащане (при който все пак да мога някак да оцелея и физически, стига, разбира се, целта да не е аз и физически да бъда размазан и ликвидиран!).
26 март 2019 г., Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Писмен отговор на мое по-раншно писмо, изпратен ми от РУО-Пловдив

Днес получих горния отговор от РУО-Пловдив, който е по повод на мое отворено писмо от преди време.
ДОБАВКА:
Документът, по повод на който е горният отговор, е публикуван ето тук: Бидейки съвестно гледащ работата си - пък макар и безработен - учител и крайно досаден гражданин написах ново обръщение до властващите
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Разговор с младия блогър и агроном Ники Димов по време на резитба в полето край Куклен

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Имаме си владика путинист-комунист, т.е. антихристиянин!

Из: Дядо Николай: Тоталитарното училище произвеждаше грамотни хора, а днешното либерално – неграмотни
Пловдивският владика дядо Николай възхвали тоталитарната образователна система и заклейми настоящите реформи и учебни програми, защото създавали неграмотници. Едностранчивата си позиция духовникът разви по време на кръгла маса „Мястото на хуманитарното образование в съвременния свят”. Тя събра в ХГ„Св. Св. Кирил и Методий” учени от точните и хуманитарните науки, учители, директори на такъв тип училища в други градове, представители на община Пловдив, МОН и Регионалното управление по образование. Духовникът се обяви открито в защита на комунистическата образователна система и заклейми днешната.
Ето някои впечатляващи пасажи от словото на владиката:
"В началото на прехода, преди вече 30 години, всеки - и българи, и чужденци - изтъкваха, че предишният режим може да е бил диктаторски, но българите бяха много добре образовани хора. Понеже обаче режимът беше диктаторски и нямаше как и образованието да е било диктаторско, та затова то трябваше да се реформира. Моля някой да ми обясни - как след 30 години непрекъснати реформи българската образователна система произвежда все по-неграмотни и неквалифицирани хора? Как става това?" ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Владиката Николай е плещил врели-некипели за това, че свободата и демокрацията били съсипали "бляскавото комунистическо образование"!!! Имаме си владика с путинско-комунистическо "мислене"!!!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Интересни разсъждения, свързани с интересуващата ме тема за демокрацията, за реформирането на властта и управлението

Из: Защо лошите хора управляват? , Автор: Ханс-Херман Хоппе
... Тъй като човек е такъв, какъвто е, във всяко общество съществуват хора, които желаят чуждата собственост. У някои хора това чувство е по-засилено, но обикновено се научават да не му обръщат внимание или дори да се чувстват засрамени от него. Обикновено малко са тези, които не могат да потушат това желание и те биват третират като престъпници. Под монархично управление само един човек – принц/цар/монарх/крал/султан – може законно да изпълни желанието си за притежание на чужда собственост.
Той обаче е ограничен в своите желания, защото всички останали членове на обществото са се научили да считат своето желание за присвояване на чуждото имущество за срамно и неморално. Съответно те наблюдават всяко негово действие с най-голямо подозрение. В пълен контраст на това, при демократичен избор на властта, всеки има правото свободно да изразява това свое желание за чужда собственост. Това, което се е смятало за неморално и съответно забранено, сега се счита за легитимно. Всеки може открито да пожелае имуществото на всички останали в името на демокрацията; и всеки може да реализира това свое желание при условие, че намери място в правителството.
Следователно при демократично управление популярното, макар неморално и антисоциално, желание за присвояване на чужда собственост се засилва систематично. Всяко искане е легитимно, ако бъде обявено публично под специалната защита на „свободата на словото“. Дори и привидно най-защитеното право на частна собственост е под заплаха от преразпределение. Дори още по-лошо, при едни масови избори, тези членове на обществото, които са с малки или никакви задръжки относно придобиване на чуждо имущество, и които са най-талантливи в събирането на мнозинство от взаимно несъвместими обществени искания най-вероятно ще се издигнат до върха на държавната власт. Следователно лошата ситуация става още по-лоша. ... ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Незначителна случка на празника Благовещение, която ми показва, че независимо от всичко не съм сам - въпреки убийственото безразличие на т.н. "общество"!

Излязох с последните си пари да платя едни сметки и след като ги платих останах с жълти стотинки в джоба. Почувствах се тъжен и унизен. Изведнъж...
Изведнъж бръкнах в малкото джобче на пролетните си джинси и там намерих... сгъната десетачка, останала там от миналата пролет, най-вероятно тогава ми я дала свидната ми майчица, винаги тя ми пъхаше някоя банкнота като се виждахме. Тя почина точно преди година, ала ето как днес сякаш от Отвъдното подкрепи бедния си син, когото наглите гербовашко-комунистическо-мутренски управници изгониха от работата, която съм вършил 36 години, именно учител по философия, погавриха се с мен най-нагло, отредиха ми мизерно и унизително съществуване и то пет години преди да достигна възрастта за пенсия!
Както и да е, днес е празникът Благовещение, ето, разказвам ви тази малка, незначителна случка за да разберете, че има висши добри сили, които винаги ни помагат, дори и в най-тежките минути на изпитания и беди...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

На Иван Костов отново се падна честта да смаже главата на комунисто-ченгесаро-мутренския октопод-мастодонт!

Христо Блажев, администратор на страницата Какво четеш?
Ето го и тайния проект, по който работим усилено в последните месеци. Мемоарът на Иван Костов "Свидетелства за прехода 1989 -1999" излиза в първата седмица на април.
"Драматичното десетилетие на прехода през погледа на държавника, реформатора, строителя на съвременна България Иван Костов – самото това прави тази книга изключително важен исторически документ, който със сигурност ще възбуди (или възобнови) обществения дебат около личността на големия политик. Само че в центъра на неговите мемоари стои не той самият, а страната ни – борбата за нейното демократизиране, модернизиране и европеизиране. И тъкмо тази – както ще се увери читателят – тежка, мъчителна борба е онова, което все още не е достатъчно (и достатъчно честно) осветлено за българското национално съзнание. А личното свидетелство на Иван Костов е от неоценима важност за това осветляване.
Началото на усилията – в една собствено фалирала към началото на 1990 г. държава, разногласията вътре в СДС (на „перестройчици“, реставратори носталгици и същински реформатори), непрекъснатата съпротива на бившите комунисти: всичко това – концентрирано в лица и събития, които помним, но за които все още трудно се ориентираме – е изложено с невероятна откровеност, непреборима обоснованост (и понякога безпощадна критичност и самокритичност) от големия държавник. След това – периодът на Виденовата криза и вече личното лидерство в процесите по нейното разрешаване от страна на Костов – трудните реформи, драматичните събития около войната в Югославия, решителният отказ да дадем небето си на Русия, осигуряването на бъдещето ни в ЕС и НАТО. Всичко това е разказано от автора на тези мемоари без самоизтъкване, но и без да са оставени без отговор нито една инсинуация и клевета, които и до днес следват министър-председателя (1997-2001 г.), оставил най-дълбоката диря в най-новата ни история."
Проф. Калин Янакиев
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Малее, каква голяма работа се отваря на ченгесарските медийни мерзавци! Леле, колко хубави парички ще изкарат те - като мафията им плати отново да поплюят връз премиера-реформатор на България Иван Костов, заради когото свидното ни отечество преживя най-големите си триумфи в движението си към нормалност, свобода, просперитет, достойнство!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.