Ангел Грънчаров's Blog, page 952

За още една наша съвместна акция с колегата-блогър Ники Димов

(Снимките са на Ники Димов, който е снимал възхитителния пейзаж, виждащ се от имота на своя клиент.)
Колегата-блогър Ники Димов (имам предвид, че ми е колега като блогър, иначе той е агроном, а аз съм философ) е написал в блога си публикация, в която разказва какво е правил в неделя (вижте: Неделна резитба в Момин проход - 17.03.2019 г. ), в нея става дума и за това как моя милост се включи в неговата дейност в неделния ден. Но за разлика от него аз този път спазих стриктно Божията заповед да не се работи веднъж в седмицата, вярно, в Библията е казано да се почива в съботния ден, но нашата църква е определила за съботен ден неделята; както и да е, да не влизаме в този спор, но истината е, че аз в неделния ден нищичко не работих.
А този път не му помагах в резитбата, но за сметка на това се възползвах от неговото пътуване: той имаше оферта за работа (от един виладжия-софиянец, имащ вила в Момин проход), е, аз бях закаран напълно безплатно да видя родната си къща в Долна баня, а пък също така имах и възможност да се наспя (щото предната нощ бях на работа, знаете, аз работя като нощен охранител, новак съм в тази работа и безсънието нощем още твърде много ме съсипва!).
Е, починах си, поспах (доколкото изобщо е пълноценен съня през деня, едва ли може да замести съня през нощта), и пак с колата на Ники се върнахме навреме в Пловдив - защото аз в неделя вечерта също бях на нощна смяна.

Та тази е историята, за която той разказва в блога си, а аз тук го допълвам. Вярно е това, че в Долна баня, понеже нямах какво друго да ям (и не ми се ходеше по магазините), имаме там само картофи, направих една картофена манджа, от която дадох и на Ники да похапне една чиния след като се върна от работа. И после потеглихме по обратния път. А пък моя съсед от Долна баня Венци го почерпих този път с едно хубаво кафе от автомат, което бях направил в завода на ЛИБХЕР, там именно съм охранител, там има доста кафе-машини, които правят хубаво кафе, но на половин цена, та аз бях направил кафе за из път, е, почерпих от него и съседа ми в Долна баня, който е също безработен (както бях аз доскоро).
В Костенец видяхме щъркели, в Долна баня толкова бързахме, че нямаше време да се порадваме на долнобанските щъркели, и те са пристигнали, ала за да им се полюбуваме наистина нямахме време. Това беше в основни линии нашето пътуване. За мен беше много изгодно, без да дам стотинка можах да си видя родната къща, да поспя и почина в нея, да полея саксиите и пр. Такива работи. Това са малки човешки и житейски, а също така и блогърски работи, щот и ний, блогърите, все пак на първо място сме човеци - и трябва да си останем такива.
Хубава вечер ви желая! Бъдете човеци и вие - и няма да сбъркате; това вече ви го казвам като философ, който пише и говори все такива съдбовни "нелепици", за които обаче често забравяме.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Започна акцията по очистването на потъналата в боклуци Ботаническа градина на културната столица на Европа Пловдив

Гражданите не ни подкрепиха обаче... :-(

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Защо мъжете дезертираха от незаменимата си роля във възпитанието на децата и властта там се държи от жените?

На едно място (виж: Ескалиращото неуважение от деца без домашно възпитание разболява учителя ) намерих интересен диалог, който пренасям и тук, с оглед и други хора да се включат в него (стига да имат какво да кажат; аз имам и скоро ще се възползвам):
абв каза: Семействата в България са матриархатни. Това означава, че жените имат властта в дома, макар че изхранването на семейството е поверено най-вече на мъжа. От жената зависи възпитанието на децата, от жената зависи секса, от жената зависят отношенията на семейството с други семейства и отношенията между мъжа и жената. Тя се налага. Само ако прекали прекалено много, мъжът и тегли по някога бой, но сега започнаха и битка срещу домашното насилие. Никой мъж не уважава другия мъж и винаги спи с чужда жена ако му падне, та дори жената да е жена на приятел.
Затова мъжете мразят другите мъже и си нямат доверие. Ако говорят нещо за други мъже, особено пред жена си и децата си, то те говорят как ще го пребият, какъв бой ще му хвърлят, а децата попиват всичко това и са склонни да подражават. А майката обикновено взема страха на мъжа си и на децата си - момчета. Ако мъжът и каже нещо, тя казва аз си заминавам и напуска. Затова българските мъже ги е страх. Затова българските деца са матриархатно възпитани и са готови да се бият, да се правят на големи мъже, и са склонни към насилие.

А училищата преди 9 септември 1944 година са били частни училища, защото на село селяните са били средна класа и са можели да съберат дърва, пари, и дори да построят училище и да издържат даскала на село. А сега училищата са държавни и учителките са един вид фелдфебелки, от които искат да научат децата, но училищната бюрокрация си има своите закони и ученето и възпитаването не се прави добре.

А даже МОН забранява да има физическа разправа с деца, които се правят на мъже и се бият, и учителите и учителките не могат да научат децата и на житейски мъдрости. А родителите са готови веднага на всичко ако някой учител се опита да си извоюва авторитет като заплаши или посегне да шляпне някой ученик или ученичка, които се бият и нарушават реда.
Helleborus каза: АБВ, твоето семейство може да е „матриархатно“, моето не е. В твоето може мъжът "да тегли по един бой и винаги да спи с чужда жена", в моето не е така. Ако тебе те е страх, не "всички български мъже ги е страх". Нямам представа защо се мъчиш да пришиваш този твой сбъркан модел към всички семейства, всяко семейство си има свой модел. Освен това, ако твоите деца са склонни към насилие, не казвай, че "българските деца са". Ако средата изрично поощрява насилието и в нея не се прилагат справедливи закони, всички ще сме склонни към него. Не говорете за хората, все едно те са по рождение едни или други и това е някаква непроменлива величина, ние можем да изберем какви да бъдем във всеки един момент на живота си и всеки избира различно.
Децата просто имат нужда от справедлив ред, както и ние, нищо чак толкова философски сложно. Ако те са поставени в среда, в която няма наложена справедливост отвън, няма закон и правила, които да ги пазят и закрилят, ако им се случват лоши неща и това е безнаказано, тогава те са жертви, че са принудени да живеят на такова място. А живи хора, не случайни обстоятелства, са се погрижили да няма ред и справедливост в училищата и да властва закона на джунглата.
абв каза: Heleborus, Ти си Господ, ти си Бог ти си най-великият, най-правилния на света, ти нямаш грехове. Аз ще ти напиша синдрома на псевдо-християнина, където всеки се смята за Бог и не дава път на никого. Но за да си християнин ти трябва да отстъпваш на всекиго, да правиш добри дела, да не се изтъкваш, да не се правиш на велик и майстор, да не пожелаваш жената на ближния си, да не пожелаваш чужда жена даже в мислите си и да не се правиш на Бог даже в мислите си. Сега всеки е Бог, но изобщо не трябва да го казва, даже не трябва да го мисли, защото веднага ще бъде обвинен, че не е скромен християнин и се прави на Бог. Затова аз мисля, че във всеки е Святия Дух, във всеки е част от бог Отец, във всеки е Исус Христос и от всеки от дълбините на мозъка му излиза Бог Слово. Или всеки е обиталище на четириединния Бог.

Но всеки е материален, в смисъл направен от белтъчини и има живот в него и душа, която е част от тъмната материя и енергия, или част от Бог Отец. Затова според Библията човек е грешен, но едновременно с това , в него е четириединния Бог, който е безгрешен. Това е новото в света. Но това не ни дава правото всеки да се смята за велик, а другия да бъде обвиняван че е никой. Това е борба за власт, която Бог не одобрява. А Исус Христос, който е бил Божи син само казва, че не трябва да се знаят от хората неща, които само Бог знае. И Христос си е носил кръста, не е искал да казва, че е Бог, но по някакъв начин е трябвало да каже, че е Божи син, което му е донесло смъртта на кръста, като фарисеите са накарали Пилат да го осъди на смърт.

В момента ти се правиш на такъв фарисей. Аз обаче като християнин не искам да се изхвърлям, че съм някой, макар че аз и ти и всички сме обиталище на четириединния Бог. Но като християни не трябва да се изхвърляме, че сме велики, че сме най добрите, а другият е никой и некадърник. А ти точно това правиш. Мисля, че никой християнин не трябва сам да се изкарва първи, а нека другите кажат това за него, или да го изберат. Но не виждам ти да си похвалил някого. Напротив, теб те хвалят и аз съм те хвалил и мисля, че много стойностни постинги пишеш. но трябва и ти да признаваш другите. Всеки има право на свободна воля и свободна реакция или оценка, но трябва да се съобразява и с волевите действия и оценки на другите. и не трябва да прави на другите това, което не иска да му правят на него. Това последното го казва Христос. А докато Бог Отец налага със сила заповедите си, Христос разчита на любовта към и от Бог, то Светия дух иска да го уважават като казва истината, абсолютната истина на хората. А аз не съм Бог, само дето като всички други хора, и аз съм обиталище на Бог, какъвто си и ти. А това са реалностите, новите реалности в света. И ако не ги виждаш, а четеш само Библията, то ти нищо не знаеш и не виждаш.А жена ми почина преди близо 2 години и никога не ми е казвала и една лоша дума, а синовете ми са много добре възпитани и ако пиша тези неща, то те са от наблюденията ми на други семейства.
Helleborus каза: До абв, може би не си усетил, но аз не се занимавам с теб лично, дори не те познавам, а с неверните твърдения, които бълваш в огромни количества и не ги заявяваш като лично творчество, каквото са, а като истина. Понеже си решил, че премъдростта тече от мозъците на всички човеци като през спукан водопровод и всичко, което измъдрят е боговдъхновено. Ние не сме по рождение закачени за божествената лозница, първо трябва да бъдем отсечени от дивата, с която сме свързани, за да бъдем присадени на питомната лозница.

Освен това Бог освещава само онова, което си му посветил, то е все едно ако имаш зърно за мелене, мелничарят ще смели само толкова чувала, колкото му дадеш, до другото няма да се докосне. Ако ти се отречеш от една торба умозаключения, плод на човешката ти немощ и се явиш пред Бога като гладен и жаден за истината, готов да размениш твоето за Неговото, може те да бъдат преработени в нещо по-добро. Просто ти обяснявам технологията, божието винаги заема мястото на освободената от нас самите територия, където преди това сме държали човешките си съкровища, но сме готови да ги изоставим. Също не използвай християнството като авторитетна одежда за твоите приумици, ти самият написа тези дни, че религията е измислена от хилавите мъже, на които не им стигал пащърнака за вечеря. Християнството не е празна тетрадка, в която всеки да пише каквото му дойде на ум, Словото е изговорено, ние само слушаме, не от нас излиза, до нас идва, при това слушаме авторитетни източници.

Колкото до смирението, колко е смирено да обожествяваш човешката си природа, като събираш нейното човешко производство и го предлагаш на обществото като божествена истина? Освен това клепаш хората, като в по-предния си пост. Обиждаш българските мъже, жени, деца, аз ти казвам, че моето семейство не е такова, е... и твоето не било... тогава?

Казах ти и по-рано, внимавай, докато не си изгубил всяка чувствителност към разпознаване на истината, почитай я.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

На кои прозрачни лъжи гради политиката си Министерството на образованието?

Намерих следния коментар под публикацията със заглавие Ескалиращото неуважение от деца без домашно възпитание разболява учителя , на който реших да отделя по-голямо внимание като го публикувам отделно (там, прочее, можете да намерите и други коментари, заслужаващи по-голямо внимание):
Когато се случват лоши неща, винаги ще откриете по някоя и друга лъжа в корена им. Министерството гради политиката си върху не една лъжи, при това прозрачни. За да не ми се разсърдят, това е световна тенденция.
Първата лъжа е говоренето за семействата под общ знаменател, то е все едно да говорим за температурата през годината. Само че тя е от -50, до +50. Всички имаме семейства, включително чиновниците от инспектората и министерството, учителите, политиците и правозащитниците. Семейството е най-малката клетка на цялото общество, така че то включва цялата палитра, от примитивите, до най-хуманните. Нищо не може да бъде по-грешно от поставянето им под общ знаменател, но МОН поставя всички и деца и семейства под общ знаменател, защото самото съществуване на МОН е за да унифицира и подравнява, политика е да не се признава, че обществото има слоеве и култури! Ние живеем в някакъв модел на социализъм и МОН е неговия „пророк“.
Истината е, че много деца напускат грижовни и възпитани семейства, за да попаднат в тази силно агресивна и опасна дори за учители среда. Втората лъжа е, че децата остават в тази среда такива, каквито са били изпратени, че те са като семействата си. Ако беше така, нямаше да се бъхтим да ги възпитаваме 18 години и те щяха да носят наказателна отговорност още на 4. Детето под 18 години възпроизвежда всяка една среда, в която е поставено, то изобщо няма капацитета да се държи така, както неговите майка и баща могат. Всеки, който взема чуждо дете, за да го гледа, трябва да притежава над него собствен авторитет. Само че МОН срина авторитета на учителите още от началото на демокрацията, защото не желаеше училището да възпитава децата и да ги респектира.
Това, от което се оплаква този учител, е станало по вина на неговите шефове, които от години отричат токсичната среда в училищата. Те си имат свои пионки измежду учителите, които винаги лъжат, че нямат проблеми с дисциплината, върнете кадрите от архивите на медиите и това се вижда колко години проблемите са крити, като някоя омерта. Тази омерта донякъде се споделяше и от децата, които също нямат интерес родителите им да знаят какви ги вършат. Така че МОН направиха, каквото можаха, за да скрият проблема, с помощта на директори, учители и инспектори, докато няколко поколения станаха и неграмотни и агресивни.
А после станаха и родители! Най-последната и най-опашата лъжа е, че училището е хуманно такова, каквото е. Защото те казват, ние не трябва да наказваме виновните деца, само ще ги поощряваме и ще си говорим с тях. Но защо наказват невинните? Понеже ако ти не наказваш постоянно, но по хуманен и контролиран начин нарушителите, те ще наказват по нехуманен и неконтролиран начин невинните. От едната страна имаме някой необуздан млад насилник, на който му треперим да не му накърним щастието с оставане след часовете или по-голямо домашно или викане на родителите или някакво друго дисциплинарно наказание, а от другата страна имаме една абсолютно невинна жертва, която този келеш ще малтретира. Ще й счупи носа с един юмрук, ще я насили в тоалетните, ще я рекетира за пари, ще я унизи пред цялото училище, ще я прекърши.
Отговорете ми сега, правозащитници, колко сте хуманни и това ли ви е модела за човеколюбиво училище на бъдещето? Защо най-добрите училища по света са тези със строга дисциплина? Ами защото те пазят дечицата, умници такива, защото наказват който трябва, за да не страда който не трябва. Семейството, което праща деца в този ад, който при това е задължителен, е също потърпевшо, кой иска детето му да стане агресивно, функционално неграмотно и изтървано? Така че учители, родители, вие сте от едната страна, от правилната, според мен повечето семейства и учители са свестни, а от другата е МОН.
Тези лъжи се повтарят толкова дълго от политици, говорители и свързани медии, че вече някои ги възприемат като истина. Но, семействата са различни, те също са потърпевши, училището трябва да налага реда само, учителят да има неоспорим авторитет и да разполага с набор от законни ефективни инструменти за това. Най-важното: децата не могат да бъдат толкова подравнени, че да нямат правото да ползват по-добър образователен продукт, в по-чиста и хуманна среда, те нямат ангажимент към държавата, до навършване на 18, включително ангажимента да социализират други деца. ...
... много слушаме началниците. Навсякъде има двама трима връзкари учители, които словоохотливо защитават официалната политика. Но по-голямата част от учителите нямат никаква полза от тия врели некипели, тях просто ги държаха чрез чувството на вина и срам. Ако споделят за лоша дисциплина им се казва, че не се справят, говори се за тях самите негативно. Политиката очакваше от учителите да дисциплинират учениците по някакъв свръхестествен начин, набиваше им се канчето, че ако са добри учители, те ще намерят начин, та ако ще и да не съществува такъв. Родителите аналогично се очакваше да накарат дистанционно децата си да слушат на място, където изобщо няма никакъв ред. Затова учители и ученици, та и родители пазят тайната за не случващия се учебен процес и лошотията у децата. Колко силно оръжие е срамът и автоцензурата; те не знаят, че основна вина има заложената отгоре политика. Междувременно всякакви говорители продължават да настройват учители против семейства, а МОН стои в сянка и потрива ръце. ...
... „Голяма част от децата са ужасно невъзпитани“ Децата в учебна възраст не могат да бъдат нито възпитани, нито невъзпитани, в тази възраст те са водени. Макар че чудесно разбирам какво иска да каже автора на фразата и репликата ми не е към него. Но както са водени, така се развиват, защото да възпитаваш едно дете означава да го водиш постоянно в правия път и да не оставяш да се отклонява от него. Това „постоянно“ означава и че щафетата се поема от всеки, който трябва да води децата, учител, възпитател и той е длъжен да ги води така, че да не им оставя възможност да вършат лоши неща. Водим ги 18 години по правия път, после те сами започват да отговарят за себе си и тогава можем да кажем какъв е резултата от възпитанието ни. Под тази възраст оценката за децата е оценка за възрастния, който отговаря за тях.
Отдръпването на МОН настрани от тази отговорност, допускането, че процесът на възпитание е приключил за едно дете на 5, 10 или 15 години или че възпитанието може да спре за всички тези огромен брой часове, в които детето е в училище и да продължи вечер у дома, е за мен злонамерено деяние, основано най-меко казано на безотговорно мислене. Все пак говорителите на министерството от години твърдят, че децата са такива, каквито са семействата. Да, те носят белезите на това как са водени у дома, но също така проявяват и резултатите от това, че по цял ден в училище си правят каквото им хрумне и се насищат с лош пример. Не може да се занимаваш с деца и да разсъждаваш така несериозно! МОН вече се напрягат да вземат децата за цял ден от домовете им, а отказът от възпитание е вид възпитание. Но те не трябва да изискват от учителите невъзможни неща, трябва да им дадат в ръцете мерки, с които да спират всяко дребно нарушение, всяко. Ако не спират дребните нарушения, следва това, което виждаме по новините, юмруци от учителя, а утре и пистолети. Тръмп вече предложи учителите в САЩ да се въоръжават, да минават какви ли не курсове за самоотбрана. Но никой не смее да почне да възпитава деца, толкова е нелепо.
Написа: Helleborus
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Последната пречка пред изпращането на писмо до г-н Герхард Дивалд, управител на Либхер-Хаусгерете Марица, е отстранена

Във връзка с осъществяването на замисъла ми (виж: Възнамерявам да напиша отворено писмо до ръководителя на завода на Liebherr в Пловдив ) написах следното съобщение, което отправих до адресата на страницата Либхер домакински уреди във Фейсбук; на което днес ми беше отговорено; ето и двете съобщения:
Здравейте,
Водещ съм на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", което се излъчва на живо по Пловдивската обществена телевизия всеки четвъртък, от 11.00 часа. Искам да напиша едно писмо до ръководителя на завода на ЛИБХЕР в Пловдив, обаче никъде не мога да намеря информация за него, как е името му, на какъв имейл мога да изпратя писмото (за да съм убеден, че ще стигне до него, че ще го намери) и пр. Много Ви моля да ми предоставите тази информация. Писмото ми до г-н ръководителя ще бъде много позитивно и ще бъде отворено, т.е. ще бъде публикувано и в моя блог . Ще се радвам да получа необходимата ми информация скоро!
Желая Ви хубав ден!
С най-добро чувство: Ангел Грънчаров


Либхер домакински уреди :
Здравейте г-н Грънчаров, може да пишете на имейл: ... Управителят на Либхер-Хаусгерете Марица е г-н Герхард Дивалд.
Поздрави!
И така, последната пречка пред изпращането на писмо до г-н Герхард Дивалд, управител на Либхер-Хаусгерете Марица, е отстранена. Сега остава в близките дни да напиша и да изпратя замисленото писмо. Приятна вечер ви желая!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Кой е извора на моя тъй перверзен оптимизъм че абсурдната система на "образование" и "възпитание" ще погине неминуемо?

Разкапалата се бюрократично-терористична "образователна" и "възпитателна" система се крепи на насилието и на страха. По нейната "логика" боят (физическото насилие) над учениците е неотнимаема и необходима част от нейния "възпитателен" подход.
Да де, ама "проклетата" демокрация (и свободата) изискват боят да бъде забранен, да не бъде допускан. По тази причина от системата е изваден крайъгълният й камък. Което предизвиква агонията й, то е предпоставка за неизбежното й рухване.
МОН се опитва да я закрепи с последни сили, правейки глупост след глупост ("оценки за поведение", следене на учениците с камери да не се бият и да не преписват и прочие идиотщини), ала работите няма как да се поправят без въвеждането на боя, т.е. на правото на учителите да пердашат учениците.
Разбира се, МОН не смее да прибегне до тази стъпка пак заради "проклетата демократично-либерална теория" за човешките права. Което означава, че крепящата се на насилието и на страха система просто няма да бъде спасена и скоро ще загине.
Ето този е извора на моя тъй перверзен оптимизъм...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Докога директорите на училища ще тъпчат правата на учителите, а пък те безропотно ще мълчат и ще понасят всички обиди и унижения?

Публикувам следния документ, изпратен ми от неговия автор:
ДОМИНИСТЪРА НАНА МОН НА РБЪЛГАРИЯГР.СОФИЯ
ДОНАЧАЛНИКА НАРИО – БУРГАС
ДОДИРЕКТОРИТЕ НАОУ „ХРИСТО БОТЕВ”С. ПИРНЕ И С.ЧЕРЕША
ДОГ-Н САШО ДИКОВ-ЖУРНАЛИСТ
О Б Р Ъ Щ Е Н И Е
от Диан Георгиев Тодоров` ЕГН ..., живущ в гр. Бургас, ж.к. „Зорница”, бл., вх., ет., тел.за вр.
относно отправени устни запитвания към мен за мои публикации в електронни платформи
Уважаеми дами и господа,
Относно някои запитвания защо продължавам да изнасям факти за неграмотността на училищните директори, както и за закононарушения, извършени от тях, Ви отговарям следното:
Г-жи и г-да Директори, наясно съм, че някои от Вас са обидени, чувстват се унижени, оскърбени, но това е единственият начин да се промени системата. На учителите също не им е приятно да бъдат обект на коментари от страна на директорите, да бъдат наричани „черни овце”, когато си защитават правата и т.н. Ето защо това е двустранен процес и реакцията ми е предизвикана от Ваши действия.
Смятам, че тези, които критикувам, изцяло си го заслужават. Мисля, че Вие самите сте наясно, че не сте подходящи за директорска длъжност, но въпреки това се натискате да останете на заемания пост. В случай, че притежавахте морал, щяхте сами да си подадете оставките и да се отдадете на нещо, което умеете по-добре – плетиво, ръкоделие, камериерки в к.к. Слънчев бряг и т.н.
На следващо място, имах възможност да заведа съдебен иск против ОУ „Хр.Ботев”, с. Череша за незаконния ми срочен договор и да спечеля делото. Но предпочетох да принудя всички директори в Бургаска област да преназначат учителите на безсрочни трудови договори. По този начин успях да защитя и възстановя потъпканите права на голяма част от колегите си, въпреки че те безропотно мълчаха и понасяха стоически всички обиди и унижения от страна на директорите.
Искам да Ви кажа, че този, който Ви хвали, не е искрен и не Ви мисли доброто. Обратното, този, който Ви критикува, Ви стимулира да се промените към добро и да понаучите нещо полезно. Т.е критиката е градивна.
Също така честността към обществото изисква съществуващите проблеми да бъдат конкретизирани, коментирани и решавани публично.
Ако г-н Министърът и началникът на РУО-Бургас инж. В. Илиева не осъзнават проблема с неграмотните и неспазващи закона директори, това не говори добре за тях. Тези директори са позор за образователната система и не трябва да се примиряваме с това.
Аз не се смятам за важен фактор и мен спокойно можете да ме игнорирате, но от директорските своеволия страдат учителите и най-вече учениците, от които зависи размера на делегирания бюджет за конкретните училища.
С настоящото още веднъж заявявам намерението си да продължа да проявявам нетърпимост към прояви на некомпетентност и пошлост в сферата на образованието, които считам за недопустими, докато не се убедя в трайните резултати и ефекта от моите действия.
Дори вярвам, че в крайна сметка и Вие самите ще се убедите в правотата на аргументите ми и с благодарност ще ме подкрепите.
м.03.2019 г. , гр. Бургас
С уважение: ......... (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

За размисъл по възпитателни, образователни, педагогически, нравствени и други теми

В училищата трябва да преподават университетски учени, благодарение на което подходът на обучение ще се промени.
Казано от Д. Биков. Аз лично съм изпълнил препоръката му - бях университетски преподавател от 1985 до 1992 г. и оттогава досега работя в училище. Вместо обаче управляващите да ме наградят за новаторството ми, ме опраскаха, ме уволниха.
Нашенска родна "справедливост" :-(


Децата трябва повече да учат отколкото да живеят, повече да работят и да мислят отколкото да се забавляват. Идеално е училището, в което децата сутрин отиват в 8 часа и вечер се връщат в 10 вечерта. Мнение на Д. Биков. Прав ли е според вас?


Първото и най-важно качество на гражданина е липсата на страх. (Д. Биков) Децата, пък и хората изобщо се освобождават от страха като почнат свободно да дискутират проблемите си. Страха побеждаваме чрез дебатиране, дискусии, разговори.
Сега разбирате ли защо, драги треперещи мижитурки, ни се налага толкова много да разговаряме?!


Злобата се появява там, където ни принуждават да мълчим. (Д. Биков) Щом почнем да разговаряме, почваме да ставаме по-добри.
Го допълвам аз.


Предложението е на Д.Быков.




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Ще покажем ли, че можем да изчистим и мръсотията, и боклуците - независимо от какъв род и вид са те?

Днес, понеделник, 17 март, от 17.30 до 18.30 ч. ще се проведе акция по почистване на Ботаническата градина в Пловдив.
Сборен пункт: на спирката пред градината. Заповядайте! Включете се, нека да покажем, че до такава степен не обичаме мръсотията и боклуците, че сме готови не само пространството около нас, но дори и собствените си души да прочистим от тях...
Акцията е по повод ето тази публикация: Кой е съгласен на предложението за едно народно полезно дело?
И по повод на ето тази публикация: Искате ли да покажем, че можем да победим и мръсотията, и боклуците по принцип?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Бидейки съвестно гледащ работата си - пък макар и безработен - учител и крайно досаден гражданин написах ново обръщение до властващите

Тази сутрин написах и изпратих следния документ до изброените длъжностни лица:
До г-жа МИЛЕНА ДАМЯНОВА, Председател на Парламентарната КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТАДо доц. д-р Ана Джумалиева - председател на КЗДДо г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република БългарияДо г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката ДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ПИТАНИЯ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
От Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, продължително безработен учител по философия, на два пъти (през 2014 и 2017 г.) уволняван от титулярното учителско място по философия в ПГЕЕ, заемано от 2000-та г.
Уважаема г-жо Дамянова,Уважаема г-жо Джумалиева,Уважаема г-жо Манолова,Уважаеми г-н Вълчев,
Ще се опитам да Ви представя по възможност най-кратко и съвсем аналитично проблема, с който се сблъсках и осъзнах напоследък - и който по моето убеждение е крещящ пример за най-грозна несправедливост и за недопустима дискриминация.
В качеството ми на продължително безработен учител по философия и гражданско образование (след първото ми уволнение през май 2014 г. водих тежко съдебно дело за отмяната на репресивната заповед за уволнение, спечелих делото, със свое решение Върховният Касационен съд ме възстанови на работа в началото на 2016; въпреки това година по-късно, през март 2017 г., директорката на пловдивската ПГЕЕ - по-известна в града като "ТЕТ Ленин"! - отново ме уволни, пак заведох съдебно дело за отмяна на нейната не по-малко куриозна заповед; Окръжен съд в Пловдив отново я отмени, отново ме възстанови на работа, ала директорката пак обжалва пред Върховен Касационен съд, в резултат делото още не е приключило, но се проточи цели две години!) се принудих да си търся работа като учител по философия и гражданско образование, но в друго училище. Понеже обаче съм в тежък конфликт с властващата образователна бюрокрация (стана така, че се изявих като борец за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в училищната общност, в която съм работил толкова много години, понеже съм привърженик на идеите на т.н. демократично училище и пр. властващите в образователната система на Пловдив ме възприемат като заплаха за тъй уютното им статукво!), по тази причина на нито едно от овакантилите се места за учител по философия и гражданско образование в тия всички години аз не бях приет или назначен, а много често дори не бях допускан и до т.н. "събеседване", т.е. кандидатурата ми априори биваше отхвърляна или игнорирана (за тия дискриминационни действия на директори съм се жалвал в КЗД и в МОН; и в КЗД са се водили съответните разследвания, МОН обаче не реагира никак - щото явно неговата управленска философия е директорите на училища да бъдат пълновластни и самоуправни феодални господари на училищата!).
В крайна сметка, след като месеци наред бях без никакви доходи, без никакви средства за съществуване, се видях принуден да кандидатствам за лектор по философия, т.е. принудих се да опитам да работя като хоноруван учител, това означава, че часовете в съответното училище са под половината от норматива за получаване на пълна учителска заплата. Оказа се обаче, че даже и такива часове не ми бяха дадени (кандидатствах в училищата в гр. Брезово и в гр. Съединение), и то дори при положение, че бях единствен правоспособен кандидат (!!!), дори и тези часове през първия учебен срок бяха дадени на нередовни учители (без длъжната специалност) - под претекст, че разписанието било вече направено и не можело да се променя, а часовете били пръснати през цялата седмица, което прави невъзможно вземането им от пътуващ от Пловдив учител! След моя жалба и след пряка намеса на г-жа Киркова, Началник на РУО-Пловдив, в началото на втория срок на настоящата учебна година (2018-2019) аз бях назначен като хоноруван учител в СУ "Хр.Смирненски" в гр. Брезово, дадоха ми да водя седмично 6 часа. Според първоначалната уговорка също толкова часове седмично трябваше да получа и в Гимназията в гр. Съединение, аз се надявах, че с тия часове би могъл да се съберат нужните часове за да бъда назначен поне на половин щат (и в двете училища); да, ама не, оказа се, че това било невъзможно, ето, предложиха ми да вземам часовете на хонорар. Първо започнах да вземам часовете в Брезово, а седмица по-късно трябваше да поема и часовете в гр. Съединение. И точно в оня момент аз разбрах и осъзнах проблема, на който искам да Ви обърна вниманието и да Ви помоля да направите нужното той да бъде решен, понеже наистина тук, както сами ще се убедите, а налице една крайно грозна несправедливост и дискриминация.

Не съм наясно каква точно е в момента актуалната заплата или колко точно получава редовен учител по философия в моето положение (с повече от 32 години трудов стаж и също така с Първи клас-квалификация), опитах се да поискам такава информация тия дни от г-жа Киркова (но след спор с нея тя ми заяви, че трябвало да искам въпросната информация с писмена молба по Закона за достъп до обществена информация, т.е. прати ме за "зелен хайвер": та това означава да чакам напразно месеци наред!), да, наистина не съм наясно след така много рекламираните по медиите от г-н Премиера тъй щедри повишения на учителските заплати колко реално получават в момента моите работещи колеги, та по тази причина съм принуден да разсъждавам съвсем грубо и приблизително; но държа да Ви очертая проблема по-зримо, интересно ми е дали ще се впечатлите от несправедливостта.

Да допуснем, че учител по философия с моя стаж и квалификация в момента получава 1500 лв. (бруто), зная, че за различните училища това е различно, разсъждавам за престижно училище като пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"; това е за (пак приблизително) седмична натовареност от 18 (19-20) часа, за по-лесно смятане нека да е 18 часа. Аз в училището в Брезово за моите 6 часа (което е една трета част от пълния норматив, от общата седмична бройка часове) като хоноруван учител получавам 6 х 7.20 лв., това е равно на 43.20 лв., като го умножим по 4 седмици ще се получи сумата от 178.80 лв., пак бруто. Като приспаднем удръжките, се оказва, че месечно за тази работа (която, повтарям, е приблизително една трета част от пълния норматив часове) аз получих значи 178.20 бруто, докато учителят на пълна заплата за същия брой часове получава точно 500 лева, приемаме, че той получава ТРИ ПЪТИ повече за един и същ труд!!! Иначе казано, хоноруваният учител в моето положение получава ТРИ ПЪТИ по-малко, ТРИ ПЪТИ е ощетен, мисля, че не е нужно повече да се обяснява колко грозна е тази несправедливост, колко в неравностойно и унизително положение е поставен хоноруваният учител в сравнение с учителя с пълна натовареност!
Уважаеми дами и господа управляващи, уважаема госпожо Дамянова, уважаеми г-н Министър, уважаема госпожо Манолова, уважаема г-жо Джумалиева,
Предполагам, за Вас това, за което Ви пиша, е несъществено, той вероятно е "незначителна битова дреболия", но бихте ли се запитали как може един учител да живее с подобни унизителни и мизерни доходи?! След като работих една седмица в училището в Брезово (намира се на около 40 км. от Пловдив, като капак на всичко за три учебни часа човек пропилява комай цял ден!) аз осъзнах, че просто няма смисъл да поставя на втора степен същия този абсурд като взема часовете и в гр. Съединение (все пак ний, учителите по философия, може да сме странни индивиди, които поставяме духовното над материалното, но някак човек все пак трябва и да живее!), преживях такова унижение, че се принудих да почна да търся друга работа, където унижението да не е така фрапиращо и жестоко! Е, намерих работа като... охранител, като нощен пазач, с намерението да си допълня доходите като хоноруван учител, та белким някак преживявам. Да, ама не, оказа се, че е крайно трудно да се съчетават тия две работи, като нощен пазач и като учител, поради което се принуждавам да напусна работата си като хоноруван учител в Брезово. (Там учениците, прочее, отново ще учат философия, обучавани от нередовни учители! Но не само в Брезово положението е такова, положението е такова, предполагам, в много други училища на свидното ни отечество!)
Тия дни медиите шумят по два случая от училищния живот, става дума за биещи се ученички, ето, оказа се, че в най-последния случай в пловдивско училище ученичка наръга съученичката си с нож! Разбира се, ситуацията е така тежка неслучайно, прогнилата система е доказано неефективна и работи на празни обороти най-вече в това отношение, именно нравственото, личностното възпитание, ценностите на младите хора - което е сфера на най-вече на философията. Имам интересни наблюдения от общуването си с учениците в Брезово, но тях ще обобщя в друг свой сигнал. Необходими са промени и то коренни, на най-базисните основания, нужна е коренна промяна на подхода: административно-командната репресивна и терористична (залагаща на страха) система на държавното образование фалира тотално по всички линии. (Описал съм всички тия неща в своите книги за образованието, за реформирането на отношенията в него, дал съм там своите виждания за това как практически следва да се прави промяната. Може би по тази причина и ме опраскват така старателно и методично?!)

И на този фон е непростимо да се допуска неквалифицирани в областта на философията учители да водят съвсем формално часовете по философия в малките училища, в малките населени места и пр. Но това е голяма тема, която тук, разбира се, няма как да поставям и осветлявам. (Правил съм го това в една безкрайна поредица от отворени писма, възвания, апели, доклади, предложения, петиции, жалби и какво ли не, която пиша редовно от години, ала институциите, сиреч заемащите ги длъжностни лица продължават да нехаят, което е равностойно на престъпление, означава недопустимо бездействие и злоупотреба с власт, просто не може да се намерят точните думи за такова едно изцяло безотговорно отношение и то тъкмо на упълномощените да решава проблемите ръководни кадри! Писал съм, предлагал съм, ала какво от това; за управляващите, за властващите явно единствен приоритет е ползването на облагите от властта, нищо друго тях не ги вълнува; нали така излиза - какво друго да си помисли човек като наблюдава престъпното им поведение?!)
На 14 март, преди два дни, отидох в РУО-Пловдив за да разговарям с всичките тия неща с г-жа Киркова, която обаче беше твърде притеснена - защото, оказва се, нетърпеливо очакваше журналисти от централните медии да вземат интервюта от нея, които после бяха излъчени в новините и в утрешните блокове на телевизиите; в тези условия смислен диалог с нея не се състои, тя мислеше за съвсем други неща и не успя да вникне в това, което се опитах да й кажа; прочее, разговорът ни беше твърде разгорещен. Общо взето у нас ръководните властващи лица не обичат да разговарят с досадни граждани като мен, които поставят сериозни проблеми - и по този начин им развалят умилителния рахат на тъй сладкото бюрократично нищонеправене. Аз пък съм особено лош човек щото, като капак на всичко, предложих в РУО-Пловдив, предвид всички последни рецидиви и ексцесии в прогнилата система (моят казус, в който самозабравила се и покровителствана от висшестоящите власти директорка на училище си позволи открито да се гаври със съвестно гледащ работата си учител по философия и гражданско образование, е само "черешката на тортата", но ето, стигна се дори и до лудостта ученици в училище взаимно да се колят с кухненски ножове!), да започне работата си "КРЪГЛА МАСА" по реалната демократизация и декомунизация на отношенията в пловдивското образование, на която небезразлични граждани да поставим на властващите ония най-горещи въпроси, по които е недопустимо да се мълчи; е, по тази моя инициатива г-жа Киркова упорито мълчи!

Разбира се, макар и уволнен, макар и репресиран крайно несправедливо, макар и остракиран така жестоко от системата, макар и превърнат в дисидент спрямо нея, аз ще продължа да си изпълнявам своя дълг на философ, на учител, на гражданин, независимо от това колко превратно възприемат управляващите тия мои активности; както сами виждате, налага ми се да изнасям своеобразни уроци най-вече по елементарна нравственост и човечност на въпросните сякаш живеещи на друга планета ръководни кадри, това също така са уроци по личностно и гражданско достойнство, които, за жалост, се оказват, на посоченото основание, съвсем непонятни за тях. Но без борба нищо добро никога не е ставало и няма как да стане; ето, налага ми се да продължавам да се боря, пък макар и със сетни сили, независимо от ударите, които ми нанасят отвсякъде.
Обещах съвсем накратко да разкажа за представения проблем, но понеже нещата са крайно заплетени и объркани (нищо не е на мястото си в абсурдната противочовешка "образователно-възпитателна" система, раждаща само невъобразими идиотщини!), ми се наложи да засегна и нужния за разбирането общ контекст, поради което не можах да си изпълня обещанието. Но това пък може да е за добро. Ще се радвам поне малко да сте се замислили и дори вчувствали донякъде в сякаш безнадеждно тежката ситуация. Щото без това последното смисълът ще си остане непостигнат, ощетен. Като философ и като учител за мен именно предаването, пораждането в душите на този последния е най-главното.

Тъй че се надявам да ме разберете и да не страдате прекалено поради това, че текстът и на това мое обръщение се оказа твърде необичаен, невместващ се в разпространената представа. Идеята ми е обаче след размисъла, след овладяването от новия смисъл да настъпи освобождаване от толкова вредните и негодни стари представи, а на тази база да се породи и подобаващото действие, щото мисленето и разговорите са нещо безкрайно важно, но все пък венецът на всичко е РАЗУМНОТО ДЕЙСТВИЕ, да, водещото следва да стане ДЕЛОТО - и конкретните ни постъпки!

В този смисъл пак се чувствам длъжен да запитам най-вече Вас, многоуважаеми г-н Министър: не е ли крайно време да възнаградите по подобаващия начин, а именно със ЗАСЛУЖЕН ОТДИХ тъй многострадалната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", нима не осъзнахте, че нейните НЕРЪКОТВОРНИ И ТЪЙ ВЕЛИЧАВИ ПОДВИЗИ заслужават тази най-справедлива награда?!
16 март 2019 г., Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)