Ангел Грънчаров's Blog, page 955

Броят на нулите в банковата ни сметка ли показват колко сме умни?

"Ако си умен, защо тогава не си богат?" :-) Какви мисли предизвиква у вас този въпрос? (11 март 2018 г.)
Да поговорим отново по този въпрос, щото сега той отново беше поставен от един нашенец, работещ и живеещ в Америка, който наскоро заяви следното:
"Кой колко е умен си личи по броя на нулите в банковата му сметка!"
(Нашенецът се казва Ганчо Мочев, той е доктор по някаква наука).
Прав ли е той или някъде все пак бърка?
Ще се радвам да обсъдим по-сериозно и въпросите, които поражда неговото изказване, примерно:
"Броят на нулите в банковата ни сметка ли показват колко сме умни?"
Аз лично, примерно, имам само една нула в банковата си сметка (без никакви други цифри!) - прави ли ме това възможно най-прост или тъп?!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

С какво ли сме заслужили щедростта Ти, Господи?!

Цъфнали сливи ухаят зад прозореца... Пролет е, пее от радост сърцето!
Благодарим Ти, Господи, за щедростта!

С какво ли обаче сме я заслужили?!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Комичните нощни преживелици на един философстващ охранител - и опраскан, обруган и оплют български учител учител по философия и гражданско образование

В тази мъчителна безсънна нощ разбрах защо народът ни така страстно е привързан към спането...
Мъчителна е тази нощ защото ми е първата нощна смяна, а пък днес бях на друга работа, а именно подрязване овощни дръвчета и също така много пътувах...


Человек есть существо, к всему привыкающее. (Достоевски)


Охранителят-философ заминава на работа...


Dimitar Sabev: От Охранител, пазител, страж на Нефизични, Идеални, Морални Ценности до Охранител на Материални Ценности! Ех, Живот и Лични Предизвикателства! Г-н Грънчаров, респект пред борбения Ви широкоскроен Дух!
КРАТЪК КОМЕНТАР: Искам (след като си починах все пак малко след нощната смяна!) да разкажа някои свои впечатления от това как мина първото ми дежурство, смятам, че е интересно за ония, които не са се оказвали в такава ситуация; ще напиша нещичко под влияние на все още свежите впечатления, но не мога да опиша всичко, щото все още съм изморен, пък и нямам нужното за това настроение:
Снощи някъде към 17.30 се отправих към уговореното място, където щеше да дойде служебната, фирмената кола, която щеше да ме закара до новото ми работно място. Няма как, наложи се да облека служебните дрехи (охранителската униформа, щедро изписана със знаците на охранителната фирма), признавам си честно, ми беше доста неудобно да вървя с нея из моя квартал, едно че в него има доста мои ученици (завършили или още учещи в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"), на второ място защото доста хора ме познават и като телевизионен водещ, както щете го възприемете, чувствах се доста особено, сякаш съм поставен в твърде унизително положение, пак подчертавам, че не ща нищо да крия, просто такова ми беше настроението, пък вие както искате оценявайте думите ми. Беше доста горещо и по тази причина и на посоченото основание свалих якето, та да избегна конфуза, за който току-що ви казах. Както и да е, пристигнах на уреченото място и след малко дойде колата, в която се качих, оказа се, че моят началник на смяна е съвсем млад човек, няма значение де; скоро от различни места в града взехме и другите, новите ми колеги, също охранители като мен, а след пътуване и пристигнахме до завода, който охраняваме. Тъй че, така да се каже, вече имам възможността пряко да наблюдавам и т.н. "работническа класа" в свидното ни отечество, вашият автор разширява периметъра на своите наблюдения и, респективно, описания, нищо де, ще пиша за всичко интересно, което ме впечатли, ще си споделям впечатленията и наблюденията, та нали това си е мой личен блог, какво друго да правя в него ако не най-вече това?!
Е, от 18.30 някъде та до сутринта в 6.30 аз бях дежурен и, понеже съм много съзнателен, добросъвестен и прочие особняк (познавате ме добре!), не мигнах нито за минута - въпреки че в един момент се стигна дотам, че горките ми клепачи станаха направо сякаш от олово, ех, каква мъка беше, спомних си и безсънните нощи в казармата, какво ли не си спомних в тази забележителна нощ! Спомнях си и великият... Чарли Чаплин, който с пръсти си държи затварящите се клепачи, и Роуън Аткинсън си спомних дето прави същото или дори с подпира клепачите с дървени клечки, даже с глас се смях на тия картини, дето пребягваха една след друга в съзнанието ми, по едно време даже ми се наложи в кабинката да... танцувам (!), да играя ръченица и хоро, да, не се майтапя, човещинка е това, да, обаче в крайна сметка стоически издържах, не мигнах и за минутка, не допуснах клепачите ми да се затворят, ако щете ми вярвайте, но аз това свое голямо морално постижение и победа няма да пропусна да изтъкна! (Щот, знаете, съм доста шантав учител и възпитател и го правя не за да се хваля, а го правя с чисто възпитателна и ценностно, идеално, духовно мотивирана цел!) Да, нощта за мен беше наистина кошмарна, вземете предвид и това, че все пак не съм здрав човек, на възраст съм вече, бях поставен на едно крайно екстремно изпитание: слава Богу сърцето ми издържа на натоварването, ето и за това съм длъжен да благодаря на тъй щедрия Създател! По едно време у мен през тази наистина крайно тежка нощ (не мога сега да намеря точната дума за да характеризирам преживяванията си, сами виждате как се мъча в това отношение, аз все пак не съм художествен писател за да имам съответните умения; и затова прибягвам до тъй баналната дума "тежка", просто не ми стигат думите!), та значи в един момент на тази съсипваща ме нощ аз, честно казано, имах усещането, че всяка частица на тялото ми, всяка молекула, всяко косъмче, абе всичко у моето тяло страшно много иска да спи, един вид имах усещането, че тялото ми сякаш се е разглобило на частици, разпаднало се е на съставките си и иска да спи, ех, мила майчице, какво не бих дал в оня момент да мога да положа побелялата си глава на една възглавница и да мога да поспя поне няколко минутки; но не и не, няма да позволя да този тиранин Съня да ме победи, не, аз това няма да допусна, ще се боря до последната си силица на, повтарям, сякаш разкапващото на съставките си мое тяло! Борбата беше наистина много тежка, знаете в такива моменти как бавно върви часовникът, леле, стрелките сякаш бяха залепени за циферблата, не, не потръгват, дали пък часовникът не е спрял, дали времето не се е по някаква причина парализирало?! Е, авторът на книгата "Преследване на времето" тази нощ има възможността по един кошмарен начин да усети непосредствено какво е време - и какъв безжалостен господар на живота ни може да е то; както и да е, да не зачеквам тази тема, че отплесна ли се, край, ще стане невъзможно да спра. Е, по време на нощните обиколки около завода, въпреки студа (по едно време настъпи такъв студ, а аз не се бях облякъл кой знае колко добре, горещото време през деня ме беше полъгало, та затова ми се наложи да се облека с една мушама за дъжд, която горе-долу ме предпази от замръзване, от студа - другият безпощаден враг на нощните охранители!), та значи въпреки студа по време на тия самотни обиколки аз се чувствах най-добре защото другият ми враг, дрямката, желанието за сън, биваше надмогвано; пак си спомних, пак в съзнанието ми оживяха безчет спомени от войнишките ми години, Боже мили, всичко в мен си беше живо, паметта ми услужливо ми предостави богатия си резервоар от картини и образи! 
Спомних си, примерно, как когато нощем ни будеха в 2.00 часа, за да поемем втората смяна на нощното дежурство, ний, младите хора тогава вървяхме по коридорите на подземието... спейки, да, вървяхме със затворени очи, ах, как силно се спи на младия човек, леле, и това си спомних! Идвахме значи до онази маса в командния пункт (скрита зад планшета, прозрачна карта на Балканский полуостров, изрисувана върху плексиглас, върху която моя милост трябваше със специален молив да рисува... самолетните набези на... американските империалисти, нападнали наший тъй "прекрасний" комуно-социалистический лагер!), та идвахме с олюляваща се, почти... танцова стъпка до тази историческа маса в стаичката на подземието, именувана "команден пункт", и се просвахме като живи трупове на столовете; след малко с... балетна стъпка идваше също със затворени очи дежурният млад офицер, обикновено лейтенант, който, горкият, щом се добереше до масата с телефоните, се просваше като труп направо върху нея, с последни сили пошепвайки: "Грънчаров, аз лягам да спя, ти отговаряш за всичко тук!", казваше ми той това, едва го чувам в просъница, а приятелят ми... Ванката Войнов, горкият, тия дни научих, че е починал вече, мой земляк, той беше един такъв малък хитър присмехулник, се ухилваше гадничко насън и ми казваше: "Чу ли що каза другарят лейтенант, каза Грънчаров, не Войнов!" - и блажено почваше да си похърква, наглецът му с наглец!!! А аз, разбира се, също заспивах, но в някаква кошмарна полудрямка-полусън, в която една част от душата ми изобщо не заспиваше и дебнеше съответното съдбовно позвъняване по телефона или пък започването било на пиукане на морза (слушалките за него обаче бяха на ушите на радиста Войнов, той можеше да си хърка, но една част от него също будуваше, също дебнеше, също беше нащрек, абе тогава бяхме млади и организмите ни издържаха на натоварванията! 
Но снощи, ох, снощи, направо се разнищих от премала, ала все пак издържах достойно, не допуснах да се изложа пред началника на смяната, това младо момче, срамота щеше да бъде да ме хване захъркал, не, аз такъв позор още през първата нямаше да допусна, мобилизирах всичките си останки от сили и издържах! Победител съм, ето, това е моята малка победа от снощи, за която ви известявам! Е, в най-тежките моменти на тази наистина кошмарна нощ, за да не заспя, водих кратки разговори във фейсбук с други будуващи приятели като мен, обменихме си по няколко реплики, но това беше само колкото да се предпазя от моя безпощаден враг, именно Сънят, не, не му се поддадох, въпреки че в един момент имах чувството, че и болното ми сърце е готово да спре от премалата, която раздираше тялото ми! Да, казах вече, че усещането ми беше, че цялото ми тяло се е разпаднало на най-малки частици, всяка от които крещи о желание да заспи, а аз воювам стоически с всички тия миниатюрни поспаланковци, да, всяко... косъмче от главата ми сякаш искаше да заспи и никога повече да не се събуди! Ах, какво не бих дал за пет минутки само лек ободряващ сън в оня момент, но не, не допуснах такъв грях, издържах, ето, хваля ви се с постижението си! Такива работи станаха в тази забележителна за мен лично нощ, изпълнена с такива екстремни преживявания, цяло изпитание за мен, уволнения, изритан, обруган, унижен и опраскан от безпощадни гаврещи се със самата човечност самозабравили се властници български учител по философия и гражданско образование, който не допусна властта да го направи мижитурка и си изпълни достойно, въпреки изпитанията, своя човешки, учителски и граждански дълг!
Някъде в най-студеният момент на наближаващото най-сетне утро почнаха да идват работниците от първа смяна (през нощта имаше една малка нощна смяна също), към 5 часа започнаха да идват с колите си, в един момент дойде цял човешки поток от ранобудни работници! Да, те идваха, но се бяха наспали, а ний, дето ги посрещахме, се олюлявахме от безсъние, от изнемога, не бива да се подиграваме на охранителите, изобщо не е "лека" тази работа, изобщо не е лека, категорично ви завявам това след преживяното снощи! Та ето, и този си грях да изкупя че съм се подигравал много на въпросните охранители, свързвайки ги именно с героя на нашето време Бойко Борисов, за когото една побесняла другарка ти ядни каза, че той бил "най-достойният човек", щото, моля ви се, смело си бил зарязал работата на пожарникар и бил станал охранителна мутра - само и само да си запази червената партийна книжка на комунист! Както и да е, да не подемам и тази тема, че и тя ми е писнала вече. 
Спирам! Изморих се да пиша. А тази нощ, по изключение, няма да ходя на дежурство, ще преспя, пък утре заранта ща ида до Брезово да си взема часовете, после ще имам тежък очистителен за душата обаче разговор с директора на училището, налага се да го проведа, пък вечерта пак заминавам на нощна смяна, следващата нощ също ще бъда дежурен, и така, през две нощи, все ще се повтарят моите описани вече, пък макар и така бегло, нощни преживелици. А учител в Брезово май повече няма да бъда щото все пак не съм свръхчовек, също така не съм и... стахановец, не, аз на такива геройщини не съм способен, хем да учителствам, хем да работя като охранител, просто няма да издържа ако опитам да се правя на свръхсилен, ще падна и ще умра от изнемога, пък не ща, откъде-накъде, да предизвиквам чак такава буйна и голяма радост на своите мъчители?!
Прочее, наближава съдбовния миг, в който ще разбера решението на съда; ще речете: абе ти, Грънчаров, щом стана вече охранител, май сам се отказа вече от учителстването, дето си го работил цял живот?! Е, не съм се отказал, изобщо не съм се отказал, но да видим какво ще ми сервира тъй възхитителният живот в нашето тъй приказно и свидно отечество, наречено МУТРОЛАНДИЯ. 
Хубава вечер ви желая, приятна почивка от дневните ви емоции, бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Тъй значимият, ала обречен дебат на колегата-учител с длъжностни лица на образователната институция в Бургарско и в страната продължава

Публикувам и следното изпратено ми автора си писмо (смятам обаче, че дебатът му е обречен по причина на тоталната индиферентност към проблемите на българското образование и училище, която демонстрира смазващото хептен немислещо и при това тотално бездейно мнозинство на т.н. "граждани" в свидното ни отечество, наречено за по-голяма убедителност, предвид господството на беззаконието и произвола на властниците, царящ в него не иначе, а именно МУТРОЛАНДИЯ):
ДОМИНИСТЪРА НАНА МОН НА Р.БЪЛГАРИЯГР. СОФИЯ
ДОНАЧАЛНИКА НАРУО – БУРГАС
ДОДИРЕКТОРИТЕ НАОУ „ХРИСТО БОТЕВ”С. ПИРНЕ И С.ЧЕРЕША
ДОГ-Н САШО ДИКОВ -ЖУРНАЛИСТ
ДО Г-ДАТА В. СИМЕОНОВ И К. КАРАКАЧАНОВ – СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ НА КП „ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ“
О Т Г О В О Р
от Диан Георгиев Тодоров, ЕГН ...,живущ в гр. Бургас, ж.к. „Зорница”, бл. ..., вх. ..., ет. ..., тел.за вр. - ...
относно позицията на депутата от ДПС г-н Севим Али във връзка с действията на директорите на горецитираните училища и допълнителни сведения по дискутираната тема
Уважаеми дами и господа,
Във връзка с наскоро получен отговор от г-н Севим Али по повод отправен от мен до него апел, с настоящото бих желал първо да изкажа благодарност за своевременния отговор и поет ангажимент от негова страна за конкретни действия по сигнала ми. Надявам се да е бил искрен в намеренията си.
Продължавам да поддържам мнението си, че неграмотността на преподавателите вреди на учениците в Община Руен, а и не само там, вредата е повсеместна. Качеството на образованието би следвало да бъде обща цел на сегашното ни общество и да не се примиряваме с посредственост. Недопустимо е назначаване на некомпетентни хора във всяка една сфера на дейност. Известно ми е, че политиците не обичат да бъдат обект на критика, но аз имам известни резерви по отношение на тяхната искреност. За пример ще посоча НФСБ, които бяха поели ангажимент преди да влязат във властта да поставят въпроса за задължения към работници на дружество, свързано с Васил Божков. Този въпрос вече за тях не е на дневен ред, тъй като сега те са на власт и имат много по-сериозни проблеми, напр. миналата година измерваха нивото на шума в курортите. В скоби ще отбележа (за да не си помислят в ДПС, че всичко им е наред), че в следващото ми писмо ще изнеса данни за политическа намеса на ДПС в училища в Община Руен.
До инж. Виолета Илиева – Началник на РУО-Бургас:
Към Вас имам няколко допълнителни въпроса:
1.) По ЗДОИ: Има ли понастоящем учители, назначени на 9-месечни срочни трудови договори в ОУ „Христо Ботев”, с. Череша, Община Руен? Бих желал да не ми отговаряте, че вече съм задавал този въпрос, тъй като настоящото ми питане касае учебната 2018/2019 година, а не предходните учебни години.
Съобразно Писмо изх.№ № 94-349 от 06.02.2019 г. на Главен секретар на МОН, копие от което Ви прилагам за сведение, продължителността на трудовите договори на преподавателите следва да е с продължителност 12 месеца, дори за лица без педагогическа правоспособност. Т.е. в случай, че все още има 9-месечни срочни трудови договори, следва да предприемете действия съобразно Вашата компетентност за отстраняване на допуснати закононарушения, за да не се окаже отговорността за допускането им Ваша.
2/ Как следва според Вас да се тълкува фразата от заявлението ми за постъпване на работа в ОУ „Христо Ботев”, с. Череша „Известно ми е, че договорът е срочен”? „Известно ми е” равносилно ли е на „съгласен съм”? В качеството си на филолог аз не смятам, че смисълът на двете фрази е идентичен. Също и на мен ми е известно, че г-жа Вели е директор на въпросното училище, но това не означава, че съм съгласен лица с очевидна липса на езикова култура да заемат ръководни постове в системата на образованието.
3/ Видно от новия отговор на директорката на училището в с. Пирне, който Ви препращам, първият класиран на конкурса за учебната 2017/2018 г. за учител начален етап – ЦДО в ОУ „Христо Ботев”, с. Пирне, не е притежавал висше образование към момента на кандидатстването му, а класираният на трето място е имал такова, като по този начин грубо са нарушени законовите изисквания за назначаване на педагогически кадри. Какви действия смятате да предприемете в този случай?
4/ Отново поставям неудобните болезнени въпроси за Вашето мнение, което до момента не съм получил, относно елементарните правописни грешки, допускани от г-жа Айтен Вели – директор на ОУ „Христо Ботев“, с. Череша и г-жа Фатме Шабан – директор на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, с. Добра поляна.
5/ По Ваше мнение умишлени ли бяха допуснатите закононарушения от страна на директорите на училища в Бургаска област, напр. срочните трудови договори без законови основания, назначения без обявен конкурс и т.н., или пък те са били налице поради непознаване на нормативната уредба от страна на директорите? Не смятам себе си за наивен човек и съм наясно, че никой от тях няма да признае, че го е направил умишлено предвид административната и наказателната отговорност, която ги грози (да бъдат клиенти на бай Ставри или буля Ставревица в Сливен).
До г-жа Илияна Петрова – Директор на ОУ „Христо Ботев”, с.Пирне:
От последния Ви отговор узнавам, че първият класиран е завършил семестриално и му е предстояло явяване на държавен изпит към момента на назначаването му. При наличието на кандидат, който е имал висше образование, Вие сте назначили лице, което не е отговаряло на изискванията за заемане на длъжността. Нима смятате, че някои кандидати са по-равни от другите?
До всички директори на училища в Бургаска област:
Известно ми е, че посредством моите сигнали до Регионалното управление на образованието и неговата намеса, се стигна до невъзможност за незаконно спестяване на средства от страна на някои училищни директори, поради което те са безкрайно нещастни. Това трябваше да се случи много отдавна, дори РУО-Бургас и МОН беше редно да се самосезират, а не да чакат да им подават сигнали. Също така съм наясно, че в повечето случаи проверките са формални и нямат сериозни последствия, но аз смятам, че така е редно да действам и ще продължавам да го правя, когато забележа нарушения.
Уверен съм, че част от Вас смятат, че спестените пари са в минимален размер и не са голям проблем. Това е така, сравнявайки ги с огромните далавери, които се извършват ежедневно в държавата ни. Но от гледна точка на потърпевшите учители стойността на три трудови възнаграждения представлява сериозна загуба за тях.
На вниманието на г-н Сашо Диков – предоставям Ви поредното си писмо по темата за училищните директори от Бургаска област. Смятам, че Вие имате добра преценка относно това какво следва да се предприеме за постигане на качество на образованието.
Обръщам се към всички мои колеги-преподаватели: Добре знаете, че много от Вас бяха назначени на безсрочни трудови договори единствено благодарение на моите сигнали. Чудно ми е в какво се изразява подкрепата на Вашите синдикални лидери и също дали заслужавахте моята помощ, тъй като през цялото време повечето от Вас останаха мълчаливи? Как ще изградите учениците като достойни хора и личности, след като Ви липсва смелост и доблест да кажете на всесилния Директор какво мислите! Очевидно заплатите Ви замъгляват сериозно усещането Ви за справедливост! Разбира се, имаше и неколцина престрашили се да потърсят правата си колеги и се надявам, че Вие ще последвате примера им.
Г-н Симеонов, г-н Каракачанов, изпращам Ви писмени творения на Ваши представители в гр.Айтос (Димитър Марчев - председател на НФСБ и зам.директор на ДГС-Айтос и Галина Димитрова - председател на ВМРО-БНД). Смятате ли, че правописната им култура е на ниво и не е ли редно патриотизмът да включва и любов към родния език? Посочените двама, които претендират да са патриоти, следва да положат доста усилия за това. Вие възнамерявате ли по примера на г-н Севим Али да вземете отношение по въпроса за неграмотните директорки в Руенска община или предпочитате удобно да замълчите?
Уважаеми дами и господа, с поредното си писмо освен свеждането на информация до знанието Ви, заявявам намерението си да продължа да проявявам нетърпимост към прояви на некомпетентност и пошлост в сферата на образованието, които считам за недопустими.
Оставам на разположение и с интерес очаквам Вашите становища по темата на посочения от мен адрес за контакт.

м.02.2019 г. гр. Бургас
С уважение: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Колега-учител поставя много уместни и важни въпроси с практическо значение до ръководството на МОН

Получих от автора и публикувам следното писмо до МОН, в което са поставени изключително важни по моя преценка конкретни въпроси до МОН, които заслужават да бъдат подкрепени от повече учители (което и имате възможността да направите след публикацията като си пишете името под нея със съответното ваше становище!); аз за себе си смятам, че въпросите заслужават моята подкрепа, което го изразявам като ги публикувам в блога си:
ДОЕКСПЕРТИТЕ на МОНГР. СОФИЯ
ЗАПИТВАНЕ
от Диан Георгиев Тодоров ЕГН ..., живущ в гр. Бургас, ж.к. „Зорница”, бл. ..., вх. ..., ет. ...
Уважаеми госпожи/господа,
Обръщам се към Вас с молба да ми дадете правно и практическо становище как да се процедира в следните ситуации, които възникват в процеса на преподавателската работа и за които има нормативна уредба, но директори на училища я тълкуват разнопосочно. Впечатленията и на други мои колеги от други училища са същите. Казусите са следните:
1. В случай, че учителят пише отсъствия на ученици, които не присъстват в часовете, както е по правилник, има ли право директорът да уволни преподавателя и по кой закон?
Според мен проблемът се състои най-вече в т.нар „делегирани бюджети” на училищата, поради което ръководствата нямат интерес да изключват ученици и да намаляват техния брой и от това страдат учителите, които са принудени да понасят унижения от страна на ученици и директори.
2. От кого са зависими и от кого се назначават директорите на училищата, тъй като много често се оказва, че те са марионетки на някоя политическа партия, която стои зад тяхното назначение? Поради това те не реагират адекватно във възникващи в процеса на работата ситуации, а с оглед на техните зависимости и интереси.
3. В СУ „Елин Пелин“, с. Руен, обл. Бургаска, в последните десетина години, когато директор беше Зорка Попова, сега директор на ОУ „Христо Ботев“, с. Мъглен, вероятно са напуснали около 100 учители, като текучеството се дължи може би предимно на гореспоменатите причини. МОН има ли становище по въпроса за текучеството на кадри в Община Руен, за назначенията на учители, които не владеят добре български език и за съдебните дела срещу училища, водени от уволнени преподаватели (напр. с. Карагеоргиево, общ. Айтос, с. Добромир, общ. Руен и т.н)?
4. Имат ли право преподавателите да проведат часа си в двора на училището, за да покажат нагледно на учениците някои закономерности в природата и това необходимо ли е за по-доброто поднасяне и възприемане на информацията? Тази практика е много популярна и ефективна в учебните заведения в Западна Европа и Америка, но не и според мнението на някои директори в България.
Уважаеми дами и господа, отправям тези въпроси към Вас, тъй като те често са предмет на разногласия между преподаватели и ръководство на училищата и разчитам на Вашето експертно мнение, което да внесе яснота в неуредиците в практиката и в спора, и с което да запозная директорите на училищата.
Моля за писмен отговор по поставените теми на посочения от мен по-горе адрес.
2019 г. Град Бургас
С уважение: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Кой е освободителят на България?

Здравей, Ангеле,
Гледах последното ти предаване, за съжаление на запис, и много искам да те подкрепя относно разяснителната ти дейност относно "руско-съветското освобождение", русофилството като национално проклятие и т.н.
Първо, трябва да се разясни на хората, че да се мрази нещо и някого си е много нездравословно нещо. Аз например в известен смисъл мразя руската убийствена политика към България, но не мразя руския народ, защото един народ не може да се мрази като цяло - в него има и такива и онакива.
Но руската политика е тази, която нанесла неописуеми беди и злочестия на българите и и българщината като цяло. Това са го прозрели още нашите възрожденци-светини Георги С. Раковски, Захари Стоянов, Левски, Ботев, Симеон Радев, митрополит Методи Кусевич, д-р Иван Касабов - един от първите български революционери, публициста д-р Петър Гудев и още много много други.
Раковски пише че турското робство не е било нищо в сравнение с руското робство. И наистина, след 500 години турско робство ние сме си запазили езика, религията, културата, песните, имали сме имоти и право на собственост, плащали сме данъци като нормални хора, пътували сме свободно рук и там. Докато руското робство за 100-200 години е смляло всичко българско във Волжка България и българите са били насилствено порусени. Там нашите българи са били продавани като добитък, пребивани, грабени и убивани за най-малкото нещо. Има документи за това. Българите които са били подмамени да се преселят в Русия после горчиво съжаляват и правят всичко възможно да се върнат обратно в България, но малцина успяват и голяма част загиват. Когато питали Левски какво ще прави след като се освободи България, той казал че ще отиде да освобождава други поробени народи. Той е имал предвид българите във Волжка България.И това е била една от причините русите и Граф Игнатиев да направят всичко възможно да го унищожат. Освен това Левски е отказал да стане руски агент, пък и казал на всичко отгоре, че този който ни освободи, той ще ни пороби. Какво е можел да очаква?
Истината е, че официалната руска политика и българските платени русофи са най-големия враг на България, такива са и до днес. Заради нея сме имали три катастрофи и сме загубили 93000 км2 българска земя, вкл.и Македония. Никой не е причинил толкова беди и жертви на българито от Русия. При всички национални каузи през последните 150 години Русия е била срещу България. За какво Санстефанска България ни говорят? Четете какво пише Димитър Благоев за това. В Сан Стефанския договор, както и във всички руски архиви, няма думата България и българите, а само балканска територия, руско-дунавска територия и т.н, затова и крият оригинала на договора.
Самият Достоевски пише, че като дошъл в България бил крайно изненадан, дори ядосан, че обикновенните българите тогава са живеели и се хранели по-добре и най-заможните мужици - за какво са дошли да ни освобождават? Изпращам ти копие от този документ.
Тези, които са спасили България, са американците. Прилагам документ (статия) за това.

В щатите има голям паметник на Януариус МакГахан на който пише - Освободител на България. Пращам снимка.
В Стария Пловдив има Музей на революционното движение - който иска да отиде там и да му разкажат за това кой е Макгахан и какво е направил за освобождението на България. Без него е нямало да има никаква руско-турска война и освобождение.
Особено показателно е написаното от Димитър Благоев за освобождението още през 1906 година в книгата си "Принос към историята на социализма в България." Прилагам и него.
Поздрави,
Николай Гавазов
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Искате ли да покажем, че можем да победим и мръсотията, и боклуците по принцип?!

Ботаническата градина в европейската столица на културата Пловдив е пълна с боклуци.

Искате ли ако сте граждани с европейски и културен манталитет да се организираме и да я приведем в прилично "некултурно", сиреч в що-годе автентично природно състояние?

А? Какво ще кажете? Или предпочитате да си останем неевропейци?


Сливите в европейската столица на културата Пловдив цъфнаха, но боклуците около тях ги загрозяват прекалено жестоко... :-(

Имам чувството, че и сливите се срамуват да цъфтят в такава грозна мръсотия...

Мръсотията около нас съответства на мръсотията в душите ни... Искате ли да покажем, че можем да победим и мръсотията, и боклуците по принцип?!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

С пожелание за приятна вечер!

Днес ще бъда за първи път нощна смяна като охранител. Ще гледам звездното небе над мен и ще мисля за моралния закон в мен цяла нощ.
Ще си спомням за двете години като войник, когато обаче бях млад, но също по цяла нощ обикалях караул. Вчера научих, че е починал Иван Войнов от Момин проход, с него бяхме войници две години и почти всяка нощ сме дежурили денонощно в Командния пункт, той беше радист, аз - планшетист. Починал внезапно, както си вървял, Бог да го прости!
Има за какво да мисли цяла нощ един философ, който по ирония на обстоятелствата е принуден да работи като охранител, като нощен пазач.
Приятна вечер ви желая!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Отворено писмо с чисто морална насоченост, отправено до кандидат-евродепутата Св.Малинов

Тази сутрин написах и изпратих следното съобщение до г-н Светослав Малинов (евродепутат и кандидат за евродепутат), което поради естеството му се смятам за длъжен да обнародвам, т.е. да го превърна в нещо като "отворено писмо", ето и неговото съдържание:
Г-н Малинов, писах Ви преди време по мой казус, тогава не реагирахте, което, признавам си, ме обиди. Сега подновявам въпроса си. Ето два документа, в които разказвам за казуса си: Мое пределно искрено и, надявам се, разтърсващо писмо до г-н Тибор Наврачич, европейски комисар по образованието
Вторият документ и писан и изпратен лично до Вас, ето Ви го отново: Идват все по-тежки времена, но ако с общи сили започнем да се борим срещу зулумите на злосторниците те в един момент ще мирясат! (Видяно от Светослав Малинов / Svetoslav Malinov в 7:49 ч.)
Аз зная добре, че Вие като евродепутат не можете да направите по казуса ми кой знае какво, но ако поне бяхте реагирал някак, примерно в медиите, това може би щеше да спомогне малко; щото най-вече поради тоталното безразличие на гражданите (да не говорим за държавните институции и длъжностни лица) най-вече, казусът ми, както и може да се очаква в свидното ни отечество, стигна до задънена улица. Та аз тогава се надявах, признавам си, поне политици като Вас, на които вярвам, да бяха реагирали някак срещу грозната несправедливост и гавра, извършена от самозабравили се гербовашки властници над един скромен български учител.
Но не, за жалост, такава реакция не последва. Особено съм разочарован от поведението на г-н Йордан Иванов, лидер на ДСБ в Пловдив, който след като квалифицира казуса ми като "чисто личен и личностен", не пожела да направи каквото и да било за да спомогне за решаването му. Аз бях оставен съвсем сам да се боря с една огромна и крайно агресивна държавна система, всъщност с две такива системи: защото ми се наложи да се боря не само с овладяната от отвратителен волунтаризъм на властващите система на държавното командно-административно образование, но също така и с правораздавателната система ми се наложи да се боря съвсем сам. (Всъщност единствено ми помогна г-н Тодор Димов, адвокат, член на "Да, България", който безвъзмездно, про боно се съгласи да ме представлява пред Окръжен съд, което доведе до там, че спечелихме делото на тази инстанция, съдът отмени заповедта за уволнението ми и ме възстанови на работа като учител; г-н Димов пое моята защита и при касационното обжалване на другата страна във ВКС, ето, сега делото е във ВКС и всеки момент очакваме крайното, така съдбовно за мен решение.)
Пак Ви пиша с крехката надежда, че може би чувството Ви за справедливост и хуманност ще се оживи и Вие ще намерите начин да реагирате, поне да ми кажете как възприемате нещата. За мен това, в положението на тотално безразличие, може да изиграе ролята на известна морална подкрепа. Тия неща, чисто човешките, противно на разпространените мнения (че "личностното съвсем не е интересно и важно", включително или дори най-вече разпространено сред политиците), по моето дълбоко убеждение са именно НАЙ-ВАЖНОТО, по което може да се различи автентично десният политик от политическият спекулант и шарлатанин (или кариерист) с чисто комунистически манталитет, който, моля ви се, се представя понякога дори и за "десен политик".
Простете, но като дългогодишен учител по философия и гражданско образование съм привикнал да бъда пределно искрен - и да казвам точно това, което мисля; всякакво лицемерие ми е напълно чуждо.
Всичко добро Ви желая, ще се радвам да спечелите изборите и отново да влезете в Европейския парламент (смятам твърдо, че сте най-добрият български представител там!), но няма да скрия и това, че с настоящото си отворено писмо до Вас целя да разбера изключително нещо важно относно морала Ви, вярвам сам добре ме разбирате, но чувството ми справедливост изисква да Ви го кажа сам - та да не накърня с нещо достойнството Ви!).
С уважение: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Гражданите, призоваващи за преобразяване на паметника на Альоша в паметник на Левски, подеха инициатива за спасяването на занемарените войнишки паметници!

Вижте в какво състояние е войнишкият паметник в с. Градина, общ. Първомай, за което ни алармира блогърът Ники Димов . Той призовава ние, гражданите, които се чувстваме българи и по тази причина изпитваме известна признателност на ония наши предци, които са дали живота си за България, да направим нещо за да възстановим този и други такива паметници; срамота е у нас да се поддържат единствено паметниците на съветския окупатор, а българските паметници да са оставени да пустеят и да се разпадат в пълна забрава.
Ето че нашата инициативна група от граждани, която апелира към премахване на паметника на съветския окупатор Альоша чрез преобразяването му в паметник на Апостола на българската свобода Васил Левски сега подема нова инициатива за възстановяване най-напред на войнишкия паметник в с. Градина. А ако инициативата ни бъде подета и от други българи, живот и здраве да е, ще направим нужното за спасяването и на други такива пустеещи в забрава и развала войнишки паметници, пръснати из цялото ни тъй свидно отечество.

Да, не сме разрушители, за каквито ни представят тъй альошолюбивите комунисти, които като един се изправиха в защита на Альоша, но и малкия си пръст няма да си мръднат за да помогнат да бъдат спасени истински българските паметници на войниците, загинали за свободата и достойнството на България!
Да, гражданите, които ви призовахме за да направим нужното за преобразяване на паметника на Альоша в паметник на Левски, сега подемаме инициатива за спасяване на занемарените войнишки паметници, на паметниците на загиналите за свободата на България нейни достойни синове!
Толкова. Бъдете здрави!

Възстановяване на войнишки паметник в с. Градина, община Първомай, област Пловдив


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)