Ангел Грънчаров's Blog, page 959

Изцяло неподатливият железобетон в главите на българите се излива в нашите свидни училища!

Тия дни получих отговор от РУО-Пловдив (виж: РУО-Пловдив отново се изложи здравата! ) на своя жалба от преди време във връзка с начина, по който беше проведена процедура за назначаване на учител по философия в пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин") - виж Нова жалба до компетентните органи по повод на някои последни странности в дейността на ръководния екип на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ-Ленин" . Имате възможност, последвайки тия линкове, да сравните двата документа и сами да си направите съответните изводи. Примерно можете да осъзнаете самостоятелно истината, че въпросните самозабравили се властнички очевидно живеят на планета, прекалено различна от нашата, в която действат съвсем други закони (най-вече морални, за нас именно моралните закони са най-важните!). Значи налага се някак да спомогнем за приземяването на въпросните витаещи в облаците на бюрокрацията властнички, т.е. да спомогнем да осъществяването спрямо тях на знаменития тодор-живковски лозунг от непрежалимите времена на социализмо-комунизма, който, очевидно, изобщо не си е тръгнал да си ходи от българското образование и училище. Воден от тия тъй хуманни подбуди, моя милост си направи труда да напише отговор на отговора, който получих от г-жа Началничката на РУО-Пловдив, с което нашият тъй своеобразен дебат между... глухи продължава, той тече вече няколко години. Знаете, че тия дни в нарочен документ, наречен Предлагам Пловдив да стане знаменосец на промяната към добро: да стане лидер на дълбокия културен поврат в българското образование и училище! , предложих да сменим формата на този многогодишен задочен псевдо-дебат и да го направим истински, т.е. предложих инициативата за провеждане на "КРЪГЛА МАСА" по реалната демократизация и декомунизация на отношенията в сферата на пловдивското образование; интересното е, че до този момент никой, нито гражданин, нито властник, не откликна на предложението ми, от което си правя извода, че и властниците, и гражданите у нас общо взето се намират на едно и също (умствено и нравствено) ниво или равнище на своето тотално безразличие към собствената си съдба, към собственото си бъдеще, от което пък си правя извода, че народът ни е напълно достоен за своето толкова лоши управници (излишно е да споменавам, че и медиите мълчат като комунисти на разпит!); да, ама такава една констатация съвсем не отговаря на моите разбирания, аз смятам, че въпреки трагичното положение не трябва да се отказваме да работим за предизвикване на промяната; та в тази връзка ми се наложи да напиша въпросния нов документ, в който хем да кажа как аз възприемам предоставения ми изцяло незадоволителен (формален) отговор, хем по този начин да... хвърля малко съчки за подпалването, дай Боже, на тлеещия, на неразгорелия се дебат; ето какво написах, то може да се разбере именно благодарение на очертания тук, в тази уводна част смислов контекст:
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-ПловдивДо доц. д-р, инж. Десислав Балев,Председател на Обществения съвет на ПГЕЕ в ПловдивДо г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ в ПловдивДо г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община ПловдивЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и наукатаДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ВЪЗРАЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
От Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, продължително безработен учител по философия, уволнен (опраскан) от титулярното учителско място по философия в ПГЕЕ, заемано от 2000-та г.
Уважаема г-жо Киркова,Уважаеми доц., д-р, инж. Балев,Уважаема г-жо Анастасова,Уважаеми г-н Сарафов,Уважаеми г-н Стаматов,
Въпреки че по неизвестни за мен причини г-н Стаматов, омбудсманът на Пловдив, не пожела да спомогне за започването на нашия публичен (незадочен обаче, т.е. провеждан не чрез писма, а на живо, очи в очи!) дебат, и нему адресирам това писмо - защото продължавам да смятам, че изтъкваните от него основания за неучастието му са прекалено формални, сиреч несъществени, мними, а истинската причина е неразбиране на огромната роля и най-вече на тъй великия смисъл на демокрацията (и на свободата особено!), да, този е главният ни кусур, разпространен, за жалост, едва ли не поголовно! Същото, за жалост, може да се каже и за останалите адресати на моите отворени писма, примерно директорката на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин") даже не позволи на секретарката си да ми изпрати входящия номер, с който е регистриран изпратения от мен документ, не направи това, което сториха нейните началници от РУО и от МОН, с което за сетен път демонстрира своето пълно неуважение не толкова към мен, авторът на писмото, колкото именно към демокрацията; пък и демонстрира крещящата си недиалогичност, което е равно на антидемократичност, щото демокрация без диалогичност и без дебати няма и не може да има; даже имам чувството, че тя продължава да крие моите писма, адресирани до г-н Председателя на Обществения съвет на училището, което пък е демонстрация на неуважението й към демократичните институции и процедури; и въпреки това, сами виждате, тя едва ли изпитва каквото и да било неудобство от демонстрирането на такива незавидни качества, несъвместими с положението й на мениджър в една що-годе демократична (и при това европейска!) страна. Аз пък, като съвестен учител по философия и гражданско образование, се смятам за длъжен да помогна и на многострадалната г-жа директорка на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин"), и на всички останали, дето страдат от подобни в корена си неверни представи за нещата от живота - изнасяйки чрез своите отворени писма нещо като отворени уроци по демокрация не само на съответните длъжностни лица (с надежда някога да осъзнаят на кой свят все пак живеят!), но най-вече и на гражданите, щото по моята концепция в момента, в който се промени съзнанието и манталитета най-вече на гражданите, едва тогава ще се наложи и управниците да променят своя манталитет, но докато гражданите не си изпълняват ролята, по тази причина и управниците си позволяват какви ли не своеволия. Та воден и вдъхновяван именно от тези благородни подбуди аз сядам да пиша тази заран своето поредно отворено писмо, ето какво смятам за важно най-напред да Ви кажа (за краткост и прегледност отново ще обособя отделните възлови моменти в точки):
1.) Уважаема госпожо Киркова, вече сте длъжна непременно да уволните тъй мързеливия чиновник, който пише отговорите, които Вие подписвате и ми пращате: амче този чиновник без капка неудобство Ви злепоставя, а също така излага и институцията, в рамките на която нахалост си получава заплатата. Съдейки по тъй загадъчните съкращения най-отдолу на документа си правя извод, че той е написан от чиновник (чиновничка), чието име започва с АК, допускам, че това е най-вероятно многоуважаемата г-жа Антоанета Кръстанова, инспекторката по философия, която има такава неоценима заслуга за моите двукратни опрасквания (уволнения). И понеже не мога да допусна, че г-жа Кръстанова страда от нещо като напреднало малоумие, та си позволява да пише толкова глупави, с извинение, и дискредитиращи най-вече Вас, уважаема госпожо Киркова, формални и безсъдържателни отговори, то допускам, че тя прави това нещо единствено защото си позволява да се води от своите лични чувства на ненавист към моя скромна милост, което пък е недопустимо за един държавен чиновник, получаващ заплатата си от нашите, на данъкоплатците, пари. Много Ви моля, уважаема госпожо Киркова, ако не можете да уволните г-жа Кръстанова, то поне я накажете по някакъв начин, та да почне да мисли когато пише бъдещите варианти за отговор на Вашите писма; казах Ви, като гражданин най-вече, много съм загрижен, че допуска такова нещо, да злепоставя Вас, а също така и да вреди на имиджа на институцията.
2.) Независимо от това обаче г-жа Кръстанова е написала, а Вие сте подписала и сте ми изпратила един невероятно майсторски съчинен шедьовър на нищонеказването, който мен, философа, ме удивлява не само по стилистичния си майсторлък, но и по тъй удивителната си смислова пустота, госпожа Кръстанова очевидно е твърде напреднала в тази област, за което, по моето скромно мнение, заслужава все пак някаква награда. (Но и тя не може да надмине в туй отношение многострадалната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", която след като написа няколко планини изцяло лъжливи компромати от тъй любимия й литературен жанр на лиричния административен донос, се измори дотам, че изпадна в творческа криза, която доведе до това, че изпадна в някакъв ступор на абсолютното мълчание, душата й се превърна в нещо като "черна дупка", която нито приема, нито предава, ний, гражданите, опитващи се съвсем безуспешно да влезем в диалог с нея, имаме чувството на това основание, че тя се е превърнала в нещо като монахиня, която е дала именно такъв строг доживотен обет за мълчание, че за да не й се наложи да го наруши, напоследък почна да се крие от нас, небезразличните към образованието граждани, къде ли не, последния пък се скри в намиращия се в близост до пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" ресторант, където, за самонаказание, близо два часа й се наложи да дъвче пържоли - само и само да не й се наложи, опази Боже, да проговори пред гражданите!) Та мисълта ми е, че и двете труженички на бюрократичното нещонеказване, едната тъй страстно отдадена на обета си за мълчание, другата, предполагаме, отдадена на обета си за писането на нещонеказващи бюрократични шедьоври, несъмнено заслужават най-висша награда за старанието си!
3.) Този обаче тъй мързеливо написан компрометиращ Ви документ обаче е наистина шедьовър на нищонеказването, ала за ревностни търсачи на смисъла като мен, той ако не казва, то поне намеква за невероятната идиотщина, която цари и властва в сферата на управлението на училищата; понеже не ща да правя цялостен анализ на този покъртителен документ, ще Ви дам само един пример, а за останалите подобни моменти на шедьовъра, разчитайки на Вашата несъмнена интелигентност, ще Ви оставя да се досетите сами.
4.) Да обърнем внимание на последните думи на шедьовъра, цитирам: "... директорите като работодатели определят начините и методите за избор на най-подходящите кадри в училището". Ето как с няколко тъй сполучливо подбрани думи г-жа Кръстанова фактически (без да иска обаче) казва следното:
- В "избора на най-подходящите кадри" (думата "кадри" е любима дума на таваришч Сталин и на комунистите изобщо, да си спомним лозунга "Кадрите решават всичко!", за комунистите хората не са, опази Боже, личности, те са именно "кадри", давате ли си сметка що значи употребата, в този контекст, на тъй многозначителната, въпреки убийствената си безизразност, дума "кадри"!) значи излиза, че в българските училища цари абсолютен и то напълно субективен административен произвол на директорите, те, по тази логика, имат пълното право да си назначат за учител по философия ако пожелаят дори и някое магаре! (Да не говорим, че могат да си назначат някакъв мухльо, някаква абсолютно безлична мижитурка, която, разбира се, на какво ще научи учениците си: на мухльовщина, на мижитурковщина ще ги научи, на какво друго да ги научи, моля ви се?!); благодарим на г-жа Кръстанова, уважаема г-жо Киркова, че чрез Вашите уста успя да каже (по йезуитски начин, естествено, по какъв друг начин да ги каже, ако ги каже в прав текст ще бъде и тя опраскана и изритана от системата като мен, нали така?!) тази толкова важна истина за реалното положение, което цари в училищата, превърнали се, по всеобщото мнение на народа, не само в нещо като като феодални владения на директорите, но и в крепости на вездесъщия комунизъм, а също така и в негови инкубатори, нали така, щото тия две неща си вървят ръка за ръка?!
- В горния тъй невинен израз се съдържа и признанието, че за директорите на училища не важи никакъв закон, никаква обективна процедура, сиреч, признава се, че техният произвол, тяхното своеволие, както казахме вече, е единствения им закон; да де, ама за да е така, то следва не само училищата да са тяхна еднолична частна собственост, но следва дори и... учениците да са техни собствени деца (та да могат да имат известно право да правят с горките ученици каквото си искат - което и на собствените си деца обаче нямаме все пак правото да правим, нали така?!), а тъй като това очевидно не е така, то значи какво излиза?! Ами излиза, че в това отношение лудницата в нашето училищно образование е не висота, субективизмът е на най-високо ниво, директорите могат да си назначават не само мухльовци и мижитурки за учители, но и могат, ако поискат, и магарета за учители да си назначат, да де, ама понеже училищата не са им все пак лична частна собственост и бащиния, то какво излиза?! Виждате ли, че абсурдът тук се оказва неизразим с думи, затова за пореден път отправям поклона си пред майсторството на г-жа Кръстанова, успяла с пет думи да каже това, което аз не успявам да изразя с многократно повече, със стотици, да не кажа с хиляди думи!
- Не е зле да се опитаме да вникнем по-основателно и в израза "най-подходящите кадри", аджеба, кой ли е най-подходящ за да бъде учител по философия?! Послушкото-мижитурка, който не е като Грънчаров, нали така, ето, това е според отдавна доказаната от живота формула, която се следва стриктно от многострадалната директорка на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин"), това е един безспорен извод; добре де, за кого требе да е "най-подходящ" избраният от директорката щастливец?! За нея самата или за учениците?! Очевидно за нея самата, учениците ряпа да ядат, тях пък кой ли ги пита?! А как един директор като многострадалната директорка на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин"), която е доказала, че хал-хабер си няма що е това философия, ще може да прецени кой от кандидатите е най-подходящ именно за преподаването на такъв неведом за нея предмет?! Боже мили, с коя ръка трябва да се кръсти човек като се замисли и за тия евентуални идиотщини?! Виждате ли колко многозначен, евристичен е документът, написан от ръката на г-жа Кръстанова, виждате ли какви страшни истини лежат под него?! Г-жо Киркова, мен ме опраскаха за това, че в прав текст казах това, което г-жа Кръстанова сега казва така експлицитно, добре де, мен за това, което казах, ме наградиха с две опрасквания и с пет години страдания в принудителна, репресивна безработица, сега тя какво заслужава за тъй чрезвичайната си и неочаквана смелост и за неподозираното си мъжеството си?! И тя ли следва да бъде опраскана, за да има адекватност?! Или нея, понеже е от наште, следва да я наградим?
5.) А каква награда заслужава многострадалната директорка на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин") за всички тия свои героизми, които аз като съвестен архивар на случващото се в това печално известно учебно заведение описвам комай всеки ден в последните 5-6-7-8 години вече?! Не е ли вече време да й построим барем един паметник, който да стане нещо като надгробна епитафия на умиращото, на погиващото в страшни абсурди българско образование и училище?! Крайно време е да се помисли и по този въпрос, за достойната награда за нейните тъй епични заслуги на благо роду, народу, державу, власти, общества, нации, государства и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири в тъй свидното ни отечество Мутроландия?!
Спирам дотук. Мога още много да анализирам шедьовъра, който Вие, уважаема госпожо Киркова, благоволихте да ми изпратите. Все още, да Ви припомня, не сте ми изпратила отговор на мое писмо, в което се самопредложих за някаква скромна награда за моите несъмнени заслуги като напълно доброволен и всеотдаен граждански консултант не само на Вас самата, не само на многострадалната госпожа директорка на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин"), не само на г-жа Киркова и прочие, но и на голяма част от апарата на славното централно МОН, все пак за моите всекидневни усилия в последните 7-8 години аз заслужавам някаква награда, справедливо ще е да бъда награден с нещичко, моля Ви, признайте поне това?! Аз не знам дали има друг случая на толкова всеотдайно безкористно служене на една велика идея, каквато е идеята за практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в училищните общности, и най-вече в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин")?! Вероятно сте затруднена да ми дадете някакъв отговор, но Ви моля все пак да мобилизирате г-жа Кръстанова и другите майстори на йезуистичната нищонеказваща казуистика, работещи в РУО-Пловдив, та да изобретят още един невиждан шедьовър, с който да увенчаят достойно своите също така многогодишни усилия в построяването на неръкотворния паметник на бюрократичното нищонеказване!
Завършвам с това: не е ли време вместо да си пишем писма да седнем на една маса и хубаво да си поговорим за всичко?! Може да се наложи да говорим, примерно, една седмица, ще го сторим, ще решим всички проблеми и ще престанем да се измъчваме взаимно с писане, четене, изобретяване и съчиняване на какви ли не шедьоври?! Не сфащате ли вече, че не е разумно да се излагаме пред цяла България и пред целия свят с тия идиотщини: страдайки от разни анахронични скрупули вие, властващите, да си правите каквото ви скимне, пък ний, гражданите (в мое лице засега комай кажи-речи, имам само неколцина последователи!) да се опитваме отчаяно да озаптим произвола ви, да ви вразумим, неуспешно, разбира се?! Да, но излагациите остават, нали така?! И, да се надяваме, нещо все пак мое би се случва в кратуните на нашите читатели, с извинение за израза, но и истински кратуни да носеха вместо глави нашите читатели, дори и тогава нещичко щеше вече да е проблещукало във въпросните кратуни, нещо щеше да се е изменило, да обаче, но железо-бетонът на главите им изобщо не поддава, представяте ли си какъв кошмар пък е това?! Е, тоя изцяло неподатливият железобетон в главите се излива в нашите свидни училища, сещате ли се сега какъв е смисълът на моята така отчаяна и може би обречена борба?!
Бъдете здрави!
2 март, 2019 г.Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
ЗАБЕЛЕЖКА: Горният документ е само чернова, след редактиране ще бъде изпратен...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Думите "Путин" и "крадец", оказва се, са неразкъсваемо свързани

Из: США ПРОВЕРЯТ БУМАЖНИК ПУТИНА , Игорь Яковенко
В Конгрессе США подготовлен законопроект под названием «Закон о транспарентности в отношении Владимира Путина» с требованием к американскому разведывательному сообществу предоставить данные о размерах доходов и имуществе российского президента. Инициаторы проекта закона Вэл Демингс и Элиза Стефаник интересуются информацией не только о личных активах Путина, но и об активах, которые находятся под его контролем...

... В официальной декларации Путина, поданной им в 2018 году в ходе спецоперации по собственному переназначению, указаны две «Волги», выпущенные в 60-х годах прошлого века, одна немолодая «Нива», прицеп «Скиф», гараж, две квартиры в Питере и в Москве и 13 счетов на которых в общей сложности 13 миллионов 824 тысячи 389 рублей и еще 89 копеек. Такого нищебродства в современной чиновничьей России не сыщешь на уровне среднего звена, а уж в Кремле и в правительстве и подавно. Декларация Путина о доходах и имуществе имеет такое же отношение к реальности, как послание Путина к жизни России. ...

... В любом случае, «Закон о транспарентности в отношении Владимира Путина» дело полезное и нужное. Хотя бы для того, чтобы в мировом общественном мнении слова «Путин» и «вор» стали неразрывны и звучали так же органично, как они звучат на акциях российского протеста. ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Пример за модерен и човечен мениджърски подход

Директорът на гимназията в Брезово върза мартеница и отправи пожелания на всеки един учител, включително и на мен!
Радващо е че има толкова човечни ръководители!
Обстановката в училището е прекрасна: човечният подход е способен да прави чудеса!

ДОБАВКИ:



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

В Путинландии жить стало лучше, жить стало веселее!

Посещавайте страницата Усы Пескова


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Новият брой на единствения истински свободния вестник ГРАЖДАНИНЪ днес излиза от печат

Така изглежда първата страница на новия брой на единствения истински свободния вестник ГРАЖДАНИНЪ, който днес излиза от печат...

Приемаме поръчки за хартиеното му издание.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Из записките на главния българофоб граф Игнатиев, за когото свободата на българите съвсем не влиза в сметките на Русия

Из: Руска хакерска атака с вируса “Граф Игнатиев” , ИВО ИНДЖЕВ
... ИГНАТИЕВ ЗА ДРУЖБАТА НА РУСИЯ С ТУРЦИЯ
“Нашето влияние пред Портата следва да бъде най-значително. Живеейки в дружба със султана и разпореждайки се с министрите му, бихме могли да подготвим автономията на единоверците и задължените нам християни, да обезвредим Турция и придобивайки правото да се разпореждаме на Проливите да оставим султаните в Константинопол да доизживяват дните си, докато може да се мине без тях, като намерим такова решение на Източния въпрос, което да остави в наше безспорно владение Проливите и съответно-влиянието ни върху българите, гърците, сърбите и арменците”. (стр. 51)
ИГНАТИЕВ ЗА БЪЛГАРИТЕ КАТО ПОСЛУШНО ОРЪДИЕ НА РУСИЯ
“За да бъде властта ни здрава и и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер” (стр. 52)
СЛАВЯНИТЕ ТРЯБВА ДА ГЛЕДАТ САМО КЪМ РУСИЯ И ДА СЕ ПОСТАВЯТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ НЕЯ, НАРЕЖДА ИГНАТИЕВ
“Всичките ми действия в Турция и сред славяните от 1861 до 1867 г. бяха вдъхновени от споменатите по-горе мисли и клоняха към това – да може Русия сама да господства на Балканския полуостров и в Черно море; и източните народи, особено славянските, да обръщат погледи изключително към Русия, поставяйки своето бъдеще в зависимост от нея, а не от другите европейски държави”. (стр. 55)
БЪЛГАРИТЕ ЩЕ СТАНАТ ПО-ВРЕДНИ ЗА РУСИЯ АКО ПОПАДНАТ ПОД ЗАПАДНО ВЛИЯНИЕ
“… ако въстаналите срещу турците народи не бъдат под наше, а попаднат под западно влияние, тогава неизбежно (infailliblement) нещата на Балканския полуостров така ще се променят, че ще бъдат несравнимо по-вредни за Русия”. (стр. 58) ...
... Малцина си дават сметка, че “царят освободител” Александър II е изразил готовност за съхраняване на Османската империя и дори за охраняване на нейното “право” да “смазва” всеки опит на българите да се бунтуват, ако не се задоволят с половинчатата си свобода - както читателят ще се убеди от цитата по-долу. Игнатиев свидетелства:
“Програмата на Гладстон (за самоуправление и даване права на балканските народи от страна на Османската империя- бел. ИИ), разбира се, има и добри, и лоши страни. Тя отстранява политическите усложнения, свързани с разрушаването на Османската империя. Империята би продължила да съществува, тъй като самоуправляващите се области ще продължат да влизат в състава й; те ще внасят данък на Портата, която ще се ползва от доходите, без никакъв разход за администриране на областите, за издръжка на войските в тях и за неспирно потушаване на въстанията. Европа, осигуряваща на християнските области самоуправление, би могла в замяна да гарантира на Портата запазване на status quo и СМАЗВАНЕ НА ВСЯКАКЪВ ОПИТ НА НАСЕЛЕНИЕТО ДА НАРУШИ УСТАНОВЕНИЯ РЕД (курсивът мой - бел. И.И.).
“Господарят император написа “да”, лаконично ни разкрива под линия какво ни е замислял нашият “освободител”, за да избегне “освободителната” война и да се спогоди за българска сметка с Турция. (стр. 168)
ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОСМАНСКАТА СТОЛИЦА И ПРЕВРЪЩАНЕТО Й В СВОБОДЕН ГРАД СИ СТРУВА САМО, АКО НА ПРОЛИВИТЕ СЕ НАСТАНИ РУСКА БАЗА (нищо общо с някаква българска свобода)
“Превръщането на Константинопол в свободен град, в случай на разпадане на Турция, смятах, че е неизгодно на Русия. Ако в този град бъде настанен общ европейски гарнизон, той ще бъде заплаха за нас, а без европейска военна охрана ще бъде под господстващото влияние на Англия, тъй като ще се намира под заплахата на британския флот. Би било възможно да се допусне съществуването на свободен град, само ако го окупираме, създадем морска база в Дарданелите и унищожим босфорските укрепления” (стр. 170) ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Дори и тъй щедрият Джордж Сорос спря златния поток, течащ към моята банкова сметка!

[image error]

Една публикация от днес (виж публикацията със заглавие Унижение ) предизвика язвителни подхвърляния на комуноиди в смисъл, че... "Сорос бута толкова много пари на безработния Грънчаров, че ето, той има дори и златни ланци!". По тази причина се принуждавам да покажа състоянието на банковата си сметка. Правя всички тия неща с ясна възпитателна цел (учител съм!), макар добре да зная, че промяна в ценностите на въпросните т.н. комуноиди няма и не може да има... 
Да, както се вижда от снимката дори и тъй щедрият Джордж Сорос спря златния поток, течащ към моята банкова сметка! :-)


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Запис на предаването "На Агората..." от 21 февр. 2019 г. с Тони Стоев: Има ли сблъсък на цивилизациите?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Запис на предаването "Изкуството да се живее" от 21 февр. 2019 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Управляващите сякаш живеят на някаква друга планета, затова и съвсем не можем да се разбираме с тях...

Ето какво омбудсманът на Пловдив отговори на вчерашното ми писъмце до него...
Не знам за вас, но аз лично имам чувството, че с разните длъжностни лица не можем да се разберем никога - сякаш те живеят на някаква друга планета, в която важат съвсем други закони, природни и социални!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.