Ангел Грънчаров's Blog, page 960

Запис на предаванията "На Агората..." и "Изкуството да се живее" от днес

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Унижение

Ланецът на сина ми, купих му го преди години за абитуриентския бал. След като си продадох преди време късметлийския златен пръстен (за да платя някои сметки), тази сутрин синът ми даде ланеца си за да го продам и да платя сметките за този месец (плюс застраховката и винетката за колата).
Пиша това за да се знае до какво унизително положение доведе семейството на двама български учители (съпругата ми също е учителка, също като мен беше уволнена репресивно и по лъжлив повод, също като мен сега тя работи за жълти стотинки на хонорар в едно далечно село!) една разпищолила се гербовашка управничка, въобразила си, че може да си прави каквото й скимне с ония, които не рипат по свирката й...
Нямам друг изход освен днес да продам ланеца на сина си. С част от парите ще направя помен за моята мила майка, навършва се скоро 1 година от смъртта й, Бог да я прости!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Заповядайте, гледайте днес и двете телевизионни предавания, които водя: ще се радвам да са ви интересни!

Днес ще ми се наложи на живо да водя отново две предавания: едното чисто политическо ("На Агората..."), другото пък е предаване за личностно и духовно (философско) консултиране ("Изкуството да се живее"). Първото е от 11 часа, второто - от 12 часа на обед. В едното предаване, политическото, поставям за обсъждане един въпрос, а във второто - всеки зрител има възможността да постави за обсъждане свой въпрос или казус, там въпросите могат да бъдат много. От известно време (за второто предаване най-вече, но и за първото по-рядко) включвам смартфона да излъчва на живо, тъй че можете и от Мрежата да се включите със свой въпрос (звънвайки на студийния телефон), на страницата на ПОтв, прочее, предаванията се излъчват също на живо, в реално време. И ето, сега трябва да измисля въпрос за първото предаване, а за второто (понеже често зрителите не смеят да разкажат свой личен казус и дори мълчат!), трябва да събера от имейла ми вече поставени ми въпроси, да разпечатам откъсите от писмата им, които да прочета в ефир и да ги коментирам (консултирам) след това. За предаването "На Агората..." още от миналата седмица съм поканил адвокат Тодор Димов да ми бъде събеседник, ала тия дни не можах да се свържа с него (по телефона), да видим дали замисленият наш разговор ни в студиото днес ще се осъществи. Ако той не дойде аз трябва имам резервен вариант. Още не съм измислил тема, но ще е нещо във връзка с идващия наш "национален" празник 3-ти март, той по-скоро е анти-национален празник, по моето възприятие, щото разделя нацията ни да две враждуващи половини - и едва ли някога ще я обедини. (Нацията ни ще се обедини само ако друга някоя дата, примерно 6 септември, 22 септември, 24 май и пр., бъде обявена за най-важен национален празник!). Затова
Какво всъщност празнуваме на 3-ти март?
е един подходящ въпрос за дискусия в предаването, но ще мисля и за по-подходящ (минути преди предаването аз обикновено измислям въпроса или темата, такъв е моят подход, не обичам... социалистическото планиране още от дете!). А за второто предаване ето какви въпроси и проблеми намирам в имейла си (поставени са ми през последната седмица):
1.) ... Господин Грънчаров, намерих на едно място съобщение за това, че консултирате хора по чисто лични казуси. Които при това са трудни, мъчни за решаване. Така пишеше там... Моят казус е точно такъв. Със съпругата ми живеем от близо 30 години, децата ни са големи и самостоятелни вече. Общо взето винаги сме се разбирали досега. Напоследък обаче тя много се промени. Стана раздразнителна, смени работата си, държи се особено с мен, вече не сме си така близки, не споделя с мен, отчуждихме се сякаш. Подозирам я че си е намерила любовник, нищо че е на 50 години. Какво да правя, има ли надежда да спася брака си? Срамота е да се излагаме пред децата и внуците си на тия години! Тя е като пощръкляла! Кажете ми какво да правя?
2.) ... Имам голям проблем. Хазартът. Много се увлякох по моментните лотарии, талоните за търкане. В главата ми се върти една мисъл: че мога да спечеля голяма сума пари, с която да си уредя живота. И живота на своите деца да уредя. На 35 години съм. Гонейки голямата печалба аз хвърлям луди пари за купуване на талони. Щом ми попаднат някакви пари, една сила, сякаш ме е обсебила, ме тласка към първия павилион на ЛАФКА, където си давам всички пари, талон подир талон! Страшно е! Даже често пари за храна нямаме заради тия талони! Нищо не печеля обаче, печеля дребни суми, но това още повече засилва копнежа ми за голямата пара! Едно 200 000 лева ще ме оправи, да де, ама само другите печелят, аз нищо не печеля! Ще полудея вече! Моля ви, помогнете ми!
3.) Приятелката ми ме използва. Тя е на 18 години, аз съм на 25. Но се чувствам използван за всичко, и за пари, и тялото ми използва, използва ме да й доставям удоволствия. А иначе на моменти усещам, че сме си чужди душевно. Не смея да й кажа нищо по въпроса. Тя явно има други ценности. На мен ми е тъпо, че допуснах да се влюбя в момиче, което не е достойно за моята любов. Господине, моля Ви кажете ми: може ли тя някак да се промени? Има ли надежда да се промени? Тя има и добри качества, но е много несериозна. Когато опитам да почна сериозен разговор с нея тя не може да ме разбере и ми казва: "Ти пак ли превъртя?". Аз за нея съм нещо като играчка или като... ходещ вибратор, който при това й дава пари! На моменти съм отчаян. Да скъсам с нея нямам сили. Хем я обичам, хем на моменти се отвращавам от нея. Май започвам наистина да превъртам? Можете ли да ми помогнете?
4.) Стресирана съм, потисната съм, нямам настроение. Не ми е известно каква е причината. Съпругът ми не ме разбира, той си има своите занимания, а аз съм самотна. Децата са моето основно занимание, всичко давам за тях, но напоследък, когато не съм заета с децата си, ме връхлита стресът. Силно съм обезпокоена от нещо неизвестно за мен. В такива моменти даже не ми се живее. Ако не работя, ако не съм заета с нещо, тогава идва кошмарът при мен. Сънят ме не е добре, често се събуждам и не мога после да заспя, въпреки умората си, това става най-вече нощем, когато децата спят. Дали да не ида при психиатър? Прочетох обаче, че моя проблем е чисто психически, душевен, затова по-правилно било да се срещна с психотерапевт. Вие такъв ли сте? Ако можете да ми помогнете, ще Ви бъда безкрайно благодарна! Моля само да не споменавате името и фамилията ми по телевизията.



5.) Често съм твърде недоволен от себе си. Много съм критичен към себе си. Старая се, ала задоволство от себе си не изпитвам. Максималист ли съм, какво съм, но не се харесвам. Външността ми е напълно приемлива, даже ме смятат за симпатичен, а аз не се харесвам. Оценявам се като слаботелесен. Искам да имам големи мускули. Но тялото ми е такова, че едва ли ще мога да ги направя. Момичетата ме харесват, но аз съм плах с тях. На моменти си мисля дали пък не съм почнал да ставам... гей? Забелязвам, че силно ме впечатляват мъже и момчета с хубави, напомпани мускули. Ако съм на път да стана гей може ли някак да се предпазя от тази моя наклонност? Само на 18 години съм. Може ли човек от гей да стане нормален? Аз още съм девствен на моите години, това не е ли ненормално? С момичетата си общувам съвсем нормално, но някак си не ги възприемам като сексуално привлекателни. Може ли от мастурбиране да се полудее?
6.) Във фирмата, в която работя, не ме ценят. Подлизурковците, дето се въртят около шефката, са ценени, получават по-приятни задачи, тях пращат в командировки в чужбина, а аз не съм подлизурко. И съм много способен. Но не успявам да се изявя. Какво да направя, как да победя прекалената си скромност?
7.) Господин Грънчаров, чета блога Ви, следя и предаванията Ви. Възхищавам се на ума и на добротата Ви. Какво най-много е допринесло да станете такъв, какъвто сте? Много книги ли сте прочел или нещо друго Ви е повлияло? Бих желал да стана умен и добър като Вас, най-вече умен. Има ли смисъл да следвам философия? Аз съм Ваш ученик от "ТЕТ Ленин", сега съм 12-ти клас, преподавахте ми етика преди да Ви уволни директорката. Ако се върнете сега ще бъде голям фурор в нашия клас, всички Ви очакваме. Не е ли време директорката да се маха?
8.) Как човек преминава от мислене към действие? Как става свободен и в поведението си? Може ли човек като мен (на 30 години) да промени из основи личността си? Нерешителен, безволев човек съм.
9.) Силно емоционална съм. Умът ми е подвластен на чувствата. Моите решения винаги се диктуват от чувства, не от трезва разсъдъчна преценка. По тази причина често греша и след това много съжалявам. Моята импулсивност ще ме погуби. Как да стана по-разсъдлива? Има ли надежда да се променя? Ако ми помогнете, ще Ви бъда много благодарна.
И така нататък. Има още имейли, поставящи още проблеми, но засега толкова. Предостатъчни са тия въпроси не за едно, а за няколко предавания. Ще опитам днес да почна да им отговарям. Хубав ден ви желая! Гледайте ако имате време и двете предавания. Ще бъдат интересни, предполагам.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Що е "антикомунизъм", огледално съответстващ на комунизма, но със знак "анти"?

На едно място във фейсбук се опитах да възроптая срещу триумфиращата простотия и в резултат, както се очакваше, бях обилно оплют. И то от "свои", от такива, дето уж се представят за "десни", за "антикомунисти", сиреч за мои политически приятели, от такива дето, моля ви се, се наричат "демократи" бях оплют. Е, това не ми е за сефте де, но карай, здраве да е. Но понеже ми се чини, че е поучителен този диалог, който проведохме там, ето, пренасям го тук (моля за извинение за циничните думи, така обилно ръсени от въпросните тъй отворени в сексуалната област другари и другарки, но нема смисъл да ги цензурирам, вижте им, насладете им се на "културата", тъй да се рече!):


Ангел Грънчаров: Малко си оправи изразните средства и може да събереш некой и друг човек в група с по-неидиотско име. Апропо, да се правим на прекалено големи пичове и на сексуални атлети в пенсионерската възраст е възтъпичко...
Lyuben Antonov: Ангел Грънчаров За Червени капути с бетонирани мозъци,не важи поканата!!! Комунягите ни ебаха мамата, ти до изразните средства опря. Те явно от думи не отбират, докато не се организираме и не им ебем мамицата дружно! Не се чувствай поканен, щом не ти харесва.
Vela Pancheva: Lyuben Antonov... аз този дървенак съм го изключила.
Пламен Пеев: Ангел Грънчаров Г-н Грънчаров, ще приема аргументите ви, ако ми демонстрирате как можете да накарате с благи думи една свиня да не сере там, където спи, примерно...
Lyuben Antonov: Vela Pancheva не го знаех, ще си коригирам коментара!
Vela Pancheva: Lyuben Antonov... екстра ти е, не го пипай... белким се осъзнаят!
Ангел Грънчаров: Lyuben Antonov Абе в некакъв смисъл може и да си прав. Който се държи просташки у нас, става кумир на тълпите. Ний, демократите, се държахме цивилизовано и културно, ето, народа на намрази, а обикна простако Боко, дето им хортуваше за "лайна в целофан" и прочие. Сигур като почнем и ний да говорим просташки, народът току-виж ни обикнал...
Росица Рангелова: Vela Pancheva, не отблъсквайте доказали се демократи! Философ е г-н Грънчаров и репресиран и до днес от комунисти!
Ангел Грънчаров: Росица Рангелова Аз съм свикнал на репресии от комунистите, ще свикна ако трябва и на репресии от приятели-антикомунисти... Но от демокрацията няма да се откажа. А демокрацията означава да уважаваме и тия, които са по-различни от нас в някакво отношение. Е, аз съм философ, простащината не я търпя, тоз ми е кусурът...
Lyuben Antonov: Росица Рангелова Явно показва признаци на Стокхолмски синдром. Сигурен съм че е добър човек, но още не е разбрал, че комуниста от дума не се трогва, трябва си тояга!
Vela Pancheva: Росица Рангелова... прочети внимателно отговора му и ще разбереш защо е отблъскван от много хора... хубав ден!
Ангел Грънчаров: Lyuben Antonov Да имате много здраве от мен, но ще възразя: по боравенето с тояги комунистите ги бива много повече от нас, демократите. Хиляди човешки глави комунистите са строшили с тояги, ний, демократите - нито една...
Ангел Грънчаров: Vela Pancheva Аз съм учител, това дразни, знам. Но просто си върша работата, такава ми е работата. Неблагодарна работа е учителската. Най-добрите учители са най-много мразени...
Белчо Дончев: Ние пък, като пубери, най-си обичахме учителите, дето боравеха по-свободно с езика... сиреч си позволяваха пред нас и по някоя по-пиперлива дума. Стига да е точно на място. Освен това, г-н Грънчаров, ние отдавна не сме ученици, най-малко пък ваши ученици. И всички до един сме също репресирани. То, да си жив днес си е чиста репресия... Но се опитваме поне да се усмихваме. Освен това суховатата ви компания е и скучновата за възрастнни хора с чувство за хумор като мен. Бъдете здрав, и спокойно ме отминете. Нито вие имате нужда от мен, нито аз от вас. Нищо лошо, напълно нормално...

Ангел Грънчаров: Белчо Дончев Пичовете винаги си обичат пичовщината, спор в това нема; и това е от пуберската възраст още, предполагам... По тая логика обаче би следвало силно да обичате и тоя комунистически лайнар Боко, он също минава за голем пич!!! ;-)
Горчо Караиванов: Минава даскале, ама пред ...ичките!
Vela Pancheva: Белчо Дончев... Адмирации, Белчо... ама хайде... сериозно прави групата!!
Ангел Грънчаров: Белчо Дончев Г-н Дончев, от мен да знаете, човек е ученик докато е жив, все на нещо може да се научи. Ето Вие примерно до този момент не знаехте, че всеки ден можете да научите нещо ново. Освен това е добре да научите и това, че "чувството Ви за хумор", с което така се хвалите, избива много често на простащина, а тия две неща са коренно различни. И още не знаете, че ако имате претенции да сте некомунист, би следвало поне малко от малко да уважавате другите личности, дори и тези, които не Ви рипат по свирката. (Щото именно комунистите се отличават с такава една силна ненавист към различно мислещата, към суверенната, свободната личност!) Хайде, оставям Ви на Вашата тъй самодоволна самодостатъчност, която обаче не Ви отива на възрастта.
Белчо Дончев: Да се наддумвам с философ? Опазил ме Бог!
Vela Pancheva: Белчо Дончев... какъв философ... празнодумец с празно самочувствие... досадник... за това го и уволняват от работа... и плаче като вдовица... отдаааавна съм го отвяла и почти не го "срещам" тук... махни го тоя арогантник, Белчо... да не ни предизвиква... той ще ни нарича простаци... отритнат от всички умни мои приятели...
Ангел Грънчаров: Vela Pancheva - за умна ли се самоопределяш, другарко? :-) Но ето че за жалост това изобщо не ти личи! :-)
Ето че такива като теб се оказва (за кой ли път!), че не са никакви антикомунисти, че лъжат че са против комунистите, щото не може човек да е против комунистите и да има досущ същия като техния манталитет, а именно: люта ненавист срещу личността и срещу свободата, срещу правото на различно мислещия човек да има свое разбиране и позиция, която не съвпада с твоята.
Антикомунистът (автентичният, нементето) иначе е противоположност на комуниста, т.е. той уважава личността и нейната свобода, иначе казано е демократ.
Аз менте-антикомунистите от отдавна ги наричам "огледални комунисти", те са абсолютно същите като комунистите само дето комунизмът им е с обратен знак; мисленето, манталитетът им е досущ същия като комунистическия.
Бай (дедо) Дончев отдавна съм го разбрал, че е менте-антикомунист, още от времето, когато пишех във в-к СЕДЕМ и в-к АНТИ, а той ме плюеше като хамалин във форумите...
Едно е да си влюбен в свободата на думи, но съвсем друго е свободолюбието ти да ти личи на дело, в постъпките.
Ангел Грънчаров: Vela Pancheva Ето, вижте се малко отстрана що представлявате, белким се позасрамите малко, белким се освестите: Що е "антикомунизъм", огледално съответстващ на комунизма, но със знак "анти"? Щото е срамота възрастни хора като вас да се излагат толкова!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

РУО-Пловдив отново се изложи здравата!

РУО-Пловдив ми даде изцяло незадоволителен отговор по повод на моя жалба за нередности в назначаването на учител по философия в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"...



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Омбудсманът на Пловдив пръв отказа да спомогне за отпочването на публичен дебат по най-горещите проблеми на пловдивското образование

Това е отговора на пловдивския омбудсман, който отхвърли идеята да посредничи за добиване на съгласието на институциите и длъжностните лица за отпочване на дебат по проблемите на образованието в Пловдив на основание на това, че компетентността му била друга.
На което сметнах, че съм длъжен да му кажа следното:
Здравейте, уважаеми г-н омбудсман,
Благодаря Ви за отговора! Но от него възниква един логичен въпрос: как да Ви разбирам, нима според Вас училищата не територията на община Пловдив не са към подведомствената сфера на органите на местно самоуправление и местната администрация? Имайте предвид, че т.н. органи на местната власт са неделима част от властта в ДЪРЖАВАТА ни, от което аз не мога да приема Вашето тъй изтънчено вече системно бягство от тия тъй щекотливи въпроси.

А Вашата роля за да спрат излагациите на въпросните длъжностни лица можеше да бъде огромна. Но очевидно върху Вас тези същите намериха някакъв начин за неправомерно въздействие, поради което Вие сметнахте за нужно да се спасявате от тия така да се каже "горещи кестени"...
Ние, гражданите, които сме жертва на своеволията и произвола на въпросните тъй влиятелни властници, обаче не можем да приемем за оправдана щраусовата Ви позиция. Щото Вашата работа е не те на Вас да влияят (и то в угода единствено на техния себичен, користен интерес!), а Вие на тях трябваше да повлияете - и то именно в посока на озаптяването, на вразумяването им. Но в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ очевидно всичко, за жалост, трябва да е тъкмо наопаки на правилното, на разумното, на справедливото, на доброто.
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Предлагам Пловдив да стане знаменосец на промяната към добро: да стане лидер на дълбокия културен поврат в българското образование и училище!

Публикацията под заглавие Предлагам публичен дебат на небезразличните към проблемите на образованието граждани с отговорните фактори в образованието предизвика най-различни коментари, за жалост в нашенския маниер повечето изказали се не успяха да схванат същината на проблема и се впуснаха в тъй любимите им лични нападки най-вече срещу автора на блога, срещу моя скромна милост. Но между тях се забелязват и някои изказвания, поставящи значими проблеми, такова е изказването на Райчо Радев (аз писах вече за него, на негова основа предложих друг дебат: Предлагаме широк душеспасителен дебат на тема: Що е училищна мафия - и докога ще търпим изстъпленията й? , там, прочее, също има някои твърде интересни и показателни коментара), има и други коментари, заслужаващи внимание, ето няколко подбрани от мен (и от двете публикации), около които се очертава нов и то истински значим проблем:
Анонимен каза: Да, има мафия и тя владее българското образование. Ето моето доказателство за разбирането ми по този въпрос.
Това че образователната система в Пловдив и в България не желае да се възползва от големия експертен потенциал на Ангел Грънчаров говори много лошо за нея. Това е присъда, която самата система произнася над самата себе си. Според тази присъда излиза, че системата е в пълно противоречие със съвременните представи за модерно образование. Тя наистина е система на НЕобразованието, както Грънчаров я определи. Това е една загиваща система, обричаща хиляди младежи на безперспективност в живота. Което е най-голямото престъпление, извършвано някога срещу България. Така че работите съвсем не са безобидни.
...
Ангел Грънчаров каза: Другарките побесняха съвсем. Не само Грънчаров бил вреден, лош и не знам си какъв но и самата философия била излишна, вредна, ненужна и трябвало да се махне от програмите. Без да искат тия другарки показаха къде ги стяга чепикът: според тях самото мислене е вредно, ненужно, а пък мислещите личности са още по-вредни и ненужни! И трябва да се премахнат. Ето ви сталинизъм-комунизъм в своя първичен, неподправен вид. Човекът според него е комуноид, който изобщо не мисли! Прекрасна илюстрация на такава теза са излиянията на въпросните другарки.
Maria Vassileva каза: Защо ние трябва да им предаваме новостите и то без да го желаят? Не са ли длъжни според теб те да следят, да са информирани как ще се осъществят промените, дори да обучават и учителите? Ами като не могат и не знаят какво да правят за да се подобри образователния процес, да отстъпят мястото си на някой, който знае и може! Значи те си ходят формално на работа, спъват процеса на развитие с незнанието си, там са само да получават заплати ли? Те дори не са в състояние да изслушат някого, а за дебати още не са готови, трябва да влязат в релси и тогава.
Това става с обучение, курсове, семинари, специализации, открити уроци... Ти въвеждаш каквото трябва, те как ти се отплащат? Уволняват те, нарочи те за луд директорката ти. Същите неща, които правиш, ще бъдат въведени скоро, обаче от тях, не от теб. Всичко им е толкова закъсняло, хаотично, никаква организация и нула амбиция.
Ако искат да им помогнеш, трябва да ти заплатят, а не да те съсипват по всякакви начини. Според мен трябва единствено да получиш разрешение да експериментираш за да можеш да си работиш спокойно. Като не искат да дебатират и да се срещат с хора, които имат опит и идеи, остави ги да се провалят. Разбери, те не искат да работят, те не четат, не следят новостите, занимават се с измислени и безполезни мероприятия - за да отчитат някаква дейност.
Ангел Грънчаров каза: Мария, напълно права си: на възлови позиции в образованието ни са сложени инертни, неинициативни, невежи хора с крайно остарели и негодни представи, които само пречат и вредят, нищо не допринасят; разбира се, че тия хора трябва да бъдат махнати - та да се отприщят промените; те са нещо като бент, който задържа хода на промяната.
Да, но кой да ги махне като висшестоящите в МОН са абсолютно същите?! Разбира се, нормалният начин е коренна промяна в политическото ръководство на страната - когато на власт в държавата ни дойдат способни, отговорни, разбиращи нещата политици от десните демократични сили. А това може да стане само ако мнозинството от гражданите осъзнае, че е гибелно страната ни да се ръководи от невежи и некомпетентни менте-политици като Боко Борисов, който хал-хабер си няма какво трябва да се прави в образователната област, камо ли пък да има волята да го направи.
Той направи едно нещо: увеличи заплатите на учителите, т.е. наля нов бетон в статуквото, щото с тия пари той плати на учителите за послушанието, за търпеливостта, за това, че поддържат така вредната за младите и за страната ни като цяло анахронична система, пропиляваща човешкия потенциал на нацията ни.
Това според мен е главното в тия коментари. Затова го извеждам тук отново във фокуса на вниманието на читателите на блога ми. Също така искам да заявя, че не съм се отказал от идеята си за предизвикване на широк дебат на ангажирани, небезразлични към проблемите на образованието граждани с отговорните ръководни фактори в образованието на Пловдив. Там съм я представил ето как:
... Ето, аз сега съм учител в Брезово, тия дни ще започна работа и като лектор по философия в Съединение. И пак съм поставен в крайно интересна ситуация на избор: дали да пердаша по казионната отвратителна и крайно некадърно направена програма (и учебници), както правят всички учители (за да си живеят живота!), или да продължа по своя си начин, в който си партнирам с учениците с оглед те да могат да се обучават ефективно в мислене, в разбиране на смисъла и пр.? Естествено, аз не мога сега, на края на кариерата си като учител, да си плюя в лицето и с оглед оцеляването си в системата да стана учител-мижитурка, аз пак ще правя нещата както изисква това моят дълг. Да, но церберите пак ще скочат. В новите условия обаче аз ще разговарям с директорите и с инспекторката защото имам една идея; ето по тази причина ми се ще (с оглед да не се повтори втръсналата ми досегашна история) да постъпя по-хитро и по-разумно. Та ето тия дни ще посетя и двамата директори, ще им предложа дебат, ще отида също при инспекторката (която, чини ми се, се крие от мен: два пъти вече ходя в РУО, нея все я няма!). Ако имаш възможност би могла да дойдеш с мен, знаеш, че тия дебати са крайно интересни. Аз този път ще предложа запис да разговора ни с камера, щото искам и зрителите на ПОтв да станат свидетели на дебата ни. Даже е добре да се проведе общ разговор между мен, двамата директори, инспекторката, но пред камера. Анастасова, директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", разбира се, не би дошла на такъв дебат, но ще я поканя и нея. Г-жа Киркова по ранг следва да е водеща на дебата. А от другата страна следва да седнем ние, гражданите, на които ни пука за образованието. Как смяташ, дали идеята ми не е утопична?! ...
Какво ще кажете сега, тогава всички масово се направиха, че не са разбрали за какво става дума. Но ето, аз припомням и предлагам отново да опитаме да направим нещо по посока на реализацията на тази идея. Затова тази сутрин решавам да напиша поредното си отворено писмо до ръководните фактори в пловдивското образование, с което отново да им предложа дебат; ето какво написах в писмото си:
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-ПловдивДо доц. д-р, инж. Десислав Балев, Председател на Обществения съвет на ПГЕЕ в ПловдивДо г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ в ПловдивДо г-н Милко Сарафов, Директор на СУ "Хр. Смирненски" - гр. БрезовоДо г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община ПловдивЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и наукатаДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
От Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, продължително безработен учител по философия, уволнен от титулярното учителско място по философия в ПГЕЕ, заемано от 2000-та г.
Уважаема г-жо Киркова,Уважаеми доц., д-р, инж. Балев,Уважаема г-жо Анастасова,Уважаеми г-н Сарафов,Уважаеми г-н Стаматов,
Искам да поставя пред Вас един изключително важен по моя преценка въпрос, който, независимо че на повърхността си изглежда "прекалено личен", крие в себе си огромен обществено (и граждански, т.е. съвсем свръхличен) значим смисъл.
След двугодишно принудително прекъсване от няколко седмици отново имам възможността да общувам с ученици, водя 6 часа седмично на хонорар в СУ "Хр. Смирненски" в град Брезово. За работата си с тия ученици ще получавам по 7.20 лв. на учебен час, т.е. по мои груби сметки това е някъде около 35 лв. седмично (чисто, като приспаднем удръжките), т.е. аз вече, така да се рече, съвсем скоро вече няма да съм съвсем без никакви доходи (както живях, както незнайно как оцелявах вече близо година!), а ще разполагам със средства за съществуване в размер точно 5 лева на ден (съпругата ми, също работеща на хонорар като учителка по английски език в едно далечно пловдивско село, получава също по толкова - и с това трябва да оцеляваме някак си)! Пиша това с оглед да Ви помогна да осъзнаете крайно унизителната ситуация, в която се намирам в момента. Понеже всички, така или иначе, сме ангажирани в сферата на образованието и възпитанието на младите хора, чини ми се, че този чисто човешки момент за нас специално следва да има все пак някакво значение; не зная как е във Вашите очи, но в моите очи, в очите на един доста живял и доста патил учител по философия и гражданско образование този човешки момент е дори водещ, е определящ всичко останало; възможно е да греша, не знам дали съм прав или греша по този пункт щото аз, както е известно, аз имам една твърде любезна, няма що, характеристика от многоуважаемата директорка на ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин"), тя ме определи в своята забележителна заповед за уволнение като "пълен некадърник", та по тази причина не съм много сигурен, че не греша в преценките си (как може такъв некадърник да има верни преценки за каквото и да било?!)...
На 13 февруари т.г. се състоя открито заседание на Четвърто Гражданско отделение на Върховния Касационен съд, на което се разгледа касационна жалба на г-жа директорката на на ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин") срещу решение на Пловдивския Окръжен съд, с което нейната заповед за моето уволнение беше отменена и аз бях възстановен на работа, ала г-жа директорката реши, че трябва да воюва, така да се рече, до пълна победа. Съдът предстои да се произнесе с решение в срок до 1 месец, ето, минаха вече две седмици, сега всеки ден очаквам това съдбовно за мен съдебно решение, предполагам, че и многоуважаемата госпожа директорка на на ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин") всеки ден очаква дали ще се сбъдне тъй съкровеното й желание най-накрая да успее по съдебен ред да ме лиши от преподавателски права; да, тя вероятно също очаква да разбере дали най-сетне ще се сбъдне тъй сърдечният й каприз, така да се рече, да ме обезглави като учител - пък и като личност, разбира се: щото какво бих представлявал аз като личност ако ми се наложи да преживея и този позор, именно по съдебен ред да ми бъде забранено да упражнявам своята любима професия (стига учителстването изобщо да може да бъде наречено "професия", за мен лично то е нещо много повече, то за мен е най-велика и възвишена духовна мисия!)?!
Ситуацията, както виждате, и твърде интересна, тя е направо многозначителна, пак по моята съвсем немеродавна преценка. Да де, това си е един "чисто личен въпрос", дано не си мислите обаче така; аз пък смятам, че в случващата се вече пета година безкрайно скандална история с моите тъй епични двукратни опрасквания-уволнения и най-тежки съдебни битки, на която предстои съвсем скоро (може би дори днес, знае ли се?!) финалът и венецът, е скрит наистина огромен човешки, а на тази база вече и чисто нравствен (общочовешки), а това означава, пак по моето разбиране, и чисто обществен, граждански смисъл! Да, ние, учителите, сме в още по-голяма степен "обществени" същества, нали си спомняте дефиницията на Аристотел за това що е човек: политическо живо същество; да, така определя човекът великият грък, чийто учител, прочее, именно Платон, е бил от своя страна ученик на Сократ, философът и учителят, който има щастието и високата чест досущ като мен да бъде убит.

Да, и Сократ като мен след не по-малко любопитен от моя съдебен процес също беше убит, само дето той беше убит не от ръководителите на атинската образователна институция (такава тогава, за негово щастие, изобщо нямаше!), но Сократ също беше убит с решение на съда, а пък беше съден, както е известно, от част от учениците си, недоволни от това, че ги тормозел да мислят!

Пиша нарочно така патетично, правя го не защото съм се побъркал: просто и тук си изпълнявам задачата на учител-философ: да помагам на другите да постигнат един значително по-дълбок и затова жизнено (и съдбовно) потребен ни смисъл. Да, съвсем не е безобидно тъкмо човек като мен, който цял живот най-предано и всеотдайно е работил на тъй буренливата и камениста нива на родното образование и възпитание, да бъде лишен по толкова грозен и несправедлив начин от правото да учителства; това, по моите представи, е равностойно на убиването ми. Не се съмнявайте, че ако съдът тия дни реши, че е "напълно законна", "основателна", "справедлива" и пр. тъй грубата, грозна, безпрецедентна по абсурдността си административно-наказателна репресия срещу мен, която си позволи да извърши многоуважаемата директорка на на ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин"), то е съвсем възможно в момента, в който аз науча за тази "блага вест", болното ми сърце да не издържи и аз да падна най-сетне бездиханен на земята, отървавайки се от по-нататъшните унижения.

Искам да кажа, че като едното нищо такава една присъда за мен лично може да се превърне в равностойна на смъртната, пък дори и сърцето ми, по някакво чудо, да издържи въпросната тъй копняна от многоуважаемата директорка на на ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин") новина: защото аз просто няма да мога повече да живея без да имам правото да упражнявам своята любима работа на учител - и това непременно ще ме доубие. Затова си позволявам да подхвърля и това, че настоящето мое писмо до Вас току-виж се оказало... предсмъртно, знае ли се, тъй мъдрият Бог неслучайно е определил никой от нас да не знае нито как, нито кога ще умре.
Да де, но да е живот и здраве де, дано никой от нас все пак не умира (в близките дни поне, щот едва ли все пак ще живеем вечно, това е особено уместно да го разбере дори и тъй гордата многоуважаема директорка на на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"; но аз съм философ и във връзка с предстоящите тъй съдбовни за мен лично събития си позволявам да Ви предложа следното, ще се радвам да не Ви се стори прекалено екстравагантно:
Предлагам този "чисто личен" казус, имам предвид казуса с моето опраскване-уволнение от тъй влюбената в законността многоуважаема директорка на на ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин") да бъде поставен като изходна точка на един наистина душеспасителен дебат върху ситуацията в пловдивското образование, в което, щом се случиха такива невиждани и нечувани гаври-ексцесии и то не спрямо някой друг, а спрямо един все пак доста възрастен учител (!!!), вероятно се случват всеки ден и още по-покъртителни и страшни истории особено пък спрямо горките ученици! Да, за мен именно учениците са най-важните, питам се в тази връзка: щом такива невъобразими от здравия разсъдък идиотщини се стовариха на моята побеляла глава, какви ли пък страхотии се изсипват всеки ден върху техните глави?!

Според мен така или иначе много хора говорят и мислят за случилото се в тъй славната пловдивска на ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин"), какво ни пречи в такъв случай да открием един публичен дебат, на който да поставим гореописаният мой личен казус, който, подчертавам изрично, да стане изходна база за един същински демократичен дебат върху горещите, бих си позволил да ги нарека дори парещи въпроси на промяната към добро в образователната област?! Щото се разбра (покрай моя случай, който обаче решително не е само мой!) в рамките на съществуващата административно-командна и репресивна система в образованието всекидневно се тъпчат не само моите (на суетния индивид Грънчаров) човешки права, а е напълно допустимо да се предположи, че биват тъпкани правата и на много други хора, било ученици, било учители, било родители (които обаче, за разлика от мен, си мълчат и безропотно понасят гаврите и насилието!)! Да, дали пък не сме стигнали дотам, че в рамките на насилническата волунтаристична система всъщност друго да не се прави, освен най-настойчиво да се тъпчат нечии права, да се гази нечие достойнство и пр.?!

Ето затова аз предлагам такъв широк публичен дебат, в който да участват всички небезразлични към случващото се граждани, учители, ученици, родители, от една страна, от от друга страна да застанат ръководителите на пловдивското образование, многоуважаема госпожо Киркова, да застанете Вие самата, Вашите инспектори, покровителстваните от Вас директори на училища да застанат, щото някои от тях, както е известно на целия град Пловдив (пък и на цялата страна!) са се разпищолили дотам, че това повече не се търпи, нали така?!

Този дебат отдавна трябваше да бъде проведен, аз го предлагам от години, и в рамките на моето училище (на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин") го предлагах, и след опраскванията ми го предлагах, и когато провеждах на тротоара пред на ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин") своите тъй самотни граждански протести за свобода и демокрация в образованието и против беззаконията на разпищолилите се директори го предлагах. Добре знаете, че такива протести проведох многократно, включително и под прозорците на сградата на РУО-Пловдив проведох такъв протест, а тогава Вие и Вашите чиновници, уважаема г-жо Киркова, с мила презрителна усмивка ме гледахте отгоре, от прозорците, а нищо чудно и казачок да сте играли, водени от съзнанието за своята пълна властническа недосегаемост и ненаказуемост! Е, сега май дойде подходящото време за този дебат - или и сега трябва да продължим да си мълчим?!

Прочее, нима работите и проблемите в образователната система трябва да се обсъждат единствено в... съдебните зали?! Дали там е най-подходящото място за обсъждането на тия работи и проблеми?! Съдът ли трябва да чакаме да оправя бакиите и бардака, тъй да се рече, който се е настанил (съвсем отговорно заявявам това!) в българското образование и училище?! Не, като личност, като учител и като гражданин аз изобщо не смятам, че не друг, а съдиите трябва да решават проблемите, който чакат решението си именно от нас, от заетите в тази сфера на живота, не от някой друг! Щото ако чакаме проблемите на училището и образованието да бъдат решавани от съда, това означава, че ние самите признаваме, че сме напълно неспособни да се справим с възложената от обществото ни задача, а тогава възниква и съвсем логичния въпрос: какво още правим в тази сфера на живота след като вече сами признаваме неспособността си да решаваме назрелите проблеми?!

Ами вкупом всички тогава да си ходим, да се махаме от нея, а, дали не е този верният изход, вярното решение, какво ще кажете по този пункт?! Или само... Ангел Грънчаров трябва да бъде изритан от системата и като бъде изритан той и то завинаги, системата мигом ще процъфти - така ли мислите, това ли е вярното решение на проблемите, аз ли съм единственият проблем на системата?! Само Грънчаров ще опраскаме и изритаме и системата ще цъфне, а всички ние ще си добруваме в нея, тъй ли?! Или някой друг трябва да си ходи непременно? (Между другото няма заповед на многострадалната многоуважаема директорка на на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", обжалвана по съдебен ред, която съдът да не е отменил, той отмени всички такива нейни заповеди, затова тя сега с такъв затаен дъх чака предстоящото решение на ВКС, разбираме трепета й напълно: а дали поне една нейна заповед съдът няма да отмени?!)
В двете години, в които принудително бях извън системата, положението според мен се е влошило. Давам пример, по който мога да изнеса доклад на предложената от мен "КРЪГЛА МАСА" по реалната демократизация и декомунизация на отношенията в сферата на пловдивското образование: за тия 2 години се преподава по нова програма по философия, философия вече учат учениците от 8 и 9 клас, имам много неща да кажа по този въпрос, положението е крайно тежко (лоши, безполезни учебници, тъпа програма, бюрократични идиотщини в училищата ни колкото щеш и прочие, лудницата в училищата ни напредва с всеки изминал ден!). Разбира се, че в такава една прогресираща абсурдистко-лудешка  и пропита от бюрократизъм ситуация в училищата и в образованието е престъпление да се мълчи, напротив, трябва да се разговаря, и то публично, и то всекидневно!

Затова аз предлагам да започнем съвсем скоро време такъв публичен дебат, какво ни пречи да започнем това тъй потребно ни дело? Нашата собствена инертност ли е единствената пречка пред него? Аз лично не виждам никакви други пречки, е, ще Ви се наложи, многоуважаеми дами и господа ръководни фактори в пловдивското образование да признаете, че Вашата собствена инертност не може да е сериозна причина за незапочването на дебата, дошло е времето да се освободите от инертността си, идват нови и то твърде бурни и дори буреносни времена, нима още не сте усетили и това?!
Специално си позволявам да поканя на дебата всички, към които е адресирано писмото ми, ще ми е много интересно да чуя какво мислите по моята инициатива, по изложеното в това писмо и пр. Щом дебатът се обяви публично, щом се насрочи, на него вече могат да присъстват всички желаещи, и колеги, и инспектори (експерти), и граждани, и родители, и ученици също, защо не, напротив, учениците трябва да са основни участници (глупавите бюрократични пречки пред участието на учениците в дебата, разбира се, могат да се преодолеят - при добро желание от ръководните фактори!). Мястото за провеждането на дебата оставям да определите Вие, просто е необходима една уютна зала, в която да поседнем и да поговорим като цивилизовани люде. Неспособността за участие в публични дебати е признак за простотия и диващина, нима искате да ме убедите, че Вие, ръководителите на пловдивското образование, сте, простете, ... диваци, простаци и варвари?! Не, разбира се, това не е и не може да е така; но все пак кой какъв е си личи единствено по поведението, по делата, нали така?! Дела, а не думи са нужни нам сега, нали така?!
Е, давам ви шанс на дело да покажете какво сте наистина, ако искате, възползвайте се, ако не, продължавайте да се инатите - и да треперите малодушно, подобно на страхливи мижитурки.
В годината, в която Пловдив е европейска столица на културата, е съвсем закономерно Пловдив да стане нещо като знаменосец на промяната към добро, да стане лидер на дълбокия културен поврат в българското образование и училище. Така мисля аз, дето имам толкова ласкавата и колегиална характеристика "пълен некадърник", "изобщо не става за учител", "пълна липса на качества да бъде учител"; е, скромно казано, имам все пак некакво качественийце, може би, знае ли се; нищо де, да не придиряме на твърде страстните дами, дето са се зафанале с тъй непосилната им роля да са ръководителки на образователно-възпитателни и личностно-подпомагащи учреждения и институции в тия наши така интересни и очертаващи се да са все по-бурни и буреносни времена.
Това исках да Ви кажа. С интерес ще очаквам реакцията Ви. Която, да се надаваме, ще бъде съвсем експедитивна, така да се рече: много чакахме, много мълчахме, много време си играхме тъпете игрички, да, ама ето, дойде решаващият момент да се захванем за нещо истинско, добро и полезно!
27 февруари 2019 г.Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Що е у-крив-ление, т.е. до какво се свежда противоположността на у-прав-лението?

Мутренският стил на "управление" се свежда до правилото: който е с мен, който е от наште, той получава облаги, който застрашава властта ми, на него - ритник!
Думата у-прав-ление обаче е поведение, съобразено с правото, със закона, със справедливостта, с разума, т.е. излиза, че мутренското "управление" е по-скоро у-крив-ление, то е поведение, съответстващо не на правото, а на... кривото!
Това т.н. "у-крив-ление" всъщност е антиуправление, то е пълна противоположност на управлението.



Сега вече сещате ли се защо страната ни не просперира, т.е. развива се толкова непростимо бавно, развива се с темп по-бавен дори не от ходенето на костенурка, а и от пълзенето на охлюв.
Сега разбрахте ли защо тия 10 години управление на Бойко Борисов, ако се съотнесат с едно истинско, т.е. разумно, действено и същинско управление, всъщност са 10 загубени, пропиляни, напразно преминали години...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Паметникът "Альоша" е маркер, обозначаващ, че България е завоювана от руския империализъм територия

Ники Димов в блога си поставя въпроса Альоша най-посещаваното място ли е? , където пише:
Здравейте читатели на блога. Прочетох една интересна информация, която мисля да ви я споделя. В нея се пишело, че паметника на Альоша бил много посещаван. Чудя се по кое време е посещаван. Дали е по време на абитуриентските балове, че се качват всички студенти да посрещат изгрева на слънцето. Чудите се кой го е споменал. За да разберете прочетете статията, която ви я споделям. А тя гласи следното:
Позиция на ИБ на ГС на БСП – Пловдив относно петицията за преобразуването на паметника на Альоша в Пловдив в монумент на Васил Левски: ( Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ )
Ето какъв коментар счетох че съм длъжен да напиша там:
Според мен истината е, че паметникът на окупатора Альоша не е най-посещаваното, а е най-непосещаваното място в Пловдив. Но в същото време това най-непосещавано място е най-натрапващото се място в Пловдив, щото и без да искаме даже да го гледаме, Альоша все ни е в очите, все ни се набива в очите, което, разбира се, е дразнещо за хората с нормална чувствителност. Альоша е там за да дразни пловдивчаните най-вече (пък и всички българи), постоянно да го виждат та да знаят кой тук е господарят, и на кой господар ни е сме робите, чии заповеди трябва да слушаме, от властта на кого няма спасение и отърваване и прочие.
Това е Альоша. За жалост малцина го разбират. Альоша е маркер, обозначаващ, че това е завоювана от руския империализъм територия, народът на която за вечни времена трябва да е подчинен на Москва. Оказва се, че Левски е напълно прав като е казвал: "Който ни освободи, той ще ни пороби!", ето, за жалост, напълно се сбъднаха тия пророчески негови думи. А ще се освободим едва когато там, на мястото, където сега се пъчи поробителят ни Альоша, застане достойният за величието му монумент на Апостола на българската свобода Васил Левски!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Ето заради какво бях уволнен от тъй бдителните гербовашки охранители на плачевното статукво в образованието!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.