Ангел Грънчаров's Blog, page 948

Запис и на двете ми днешни предавания по ПОтв

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Възхитителните излияния на една хептен побесняла сатанистка "от столицата", все още подвизаваща се като учителка и възпитателка на вашите деца и внуци!

Под публикацията със заглавие Мутации на комунизма: човекът не е нищо друго освен "продукт на обществото" един анонимен комунистически дебил, представящ се като "учител по БЕЛ от столицата" (което е доказателство, че не е от столицата, а е от Пловдив!), е написал пространни излияния, които са чудесен образец на комунистическа психопатология; апропо, ако това същество наистина е учител, то е твърде опасно за децата, давате ли си сметка що значи такова злобно същество да е учители възпитател на децата ви?! Както и да е, ето, четете, радвайте се, дивете се, посмейте се най-сетне:
Анонимен каза: Ей, Грънч, сладурче, честит юбилей!Продължавай да бъдеш все така чугуненоглавест, тъп и упорит в опитите си да опропастиш и малкото ти останало в този живот. Продължавай все така яростно да риташ срещу вятъра и да си вкарваш автоголове. Пожелавам ти да си платиш разноските по делото и да не спираш да се занимаваш с глупости, за да може и в Страсбург да те осъдят. Впрочем, сладурче, много е гадно, че не ти си поканил човека у Вас, а той у тях. Жалко е и че има теб за приятел. Дано има по-добро развитие за него и те изчисти от обкръжението си.Таваришч Грънчарович, пожелавам кураж и успех на съпругата ти, както и вразумяване на оня бавняр – Николай Димов. Ти така умело го манипулираш, че той, милият, сам не осъзнава колко смешно и жалко изглежда. Нека само вметна, таваришч, че не се прави така – не се прави някаква оборка публично, с камерата. Заслужаваш си съдбата и, ако не спреш, скоро ще стане още по-лошо за теб. Но ти точно това искаш, нали познах, другарко Грънчаров? Впрочем, ако искаш да знаеш, вече пиша втора книга. Първата ми пожъна неочакван успех. Като си толкова отворен и самоуверен, поразрови се и я потърси. Тогава ще я намериш.Ние победихме. Нашето дело е право. Победата е за нас. Аз подкрепих директорката Стоянка Анастасова в борбата й с теб, с октопода. Ти повече няма да тровиш съзнанията на учениците. Скоро няма да тровиш съзнанието и на своя шеф – немеца. Няма да му взимаш от времето, защото, както те е назначил, така и ще те уволни. Това, всичкото, си го правиш ти.Да злепоставяш хората ти е хоби. Да им припомняш неприятни исторически събития – също. Но, кажи ми, за 1 година, някой каза ли нещо лошо за майка ти? Жалко за жената. Но, с такъв син, няма как да не е страдала.А, бе, Грънчарич, ти как си успял да отидеш да следваш висшето си образование в СССР? Спести си глупостите за таланта, на които ти самата не си вярваш.Моля те, плати си разноските по делото и заведи такова в Страсбург. Нека тогава цяла Европа ти се смее. Защото, вярвай ми, тогава ще се изкарат всичките ти гнусливи писание срещу личности и държави. И тогава, ако ЕСПЧ не е повлиян от „чувството за състрадание”, което ти не заслужаваш, ще бъдеш публично опозорен и ще фалираш напълно. А вероломни и подли хора като теб заслужават това.Престани да манипулираш хората (визирам човека с недобро психическо състояние, Николай Димов, защото действията му не отговарят като за 32-33-годишен мъж), защото е подсъдно, а ти нали си голям юрист и познавач (нагаждач) на законите. Ако толкова искаш да има дебат, в който да бъдеш разгромен с аргументи, заповядай в София. Не мисля, че ще си толкова отворен, когато ме срещнеш лице в лице. Хора като мен имат чест. Ти нямаш. Ти можеш само да се обръщаш натам, накъдето духа вятърът. Затова и личности като теб умират и светкавично се забравят.Найден Георгиев - учител по БЕЛ от столицата, разумен гражданин на Република България и уважаван член на Учителската гилдия
Анонимен каза: Та, така, сладурче. Интересни са ми твоите приятелчета – „А. от Австралия”, който сигурно също е някакъв безродник, плюещ по корените си и евангелистката Мария Василева, която е минала покрай висшето и/или учителското общество. Предупредих те, че през 2019 година ще плачеш много. И още много ти предстои да страдаш, ако не спреш да се правиш на интересен. Ти си никой. ОК?А, бе, Грънчо-Зрънчо, защо не извикаш сега големите телевизии и не им се оплакваш? Нали си медиен човек, медийна звезда, така да е каже, с две предавания? Не би трябвало да имаш проблем с това да ги извикаш.А, бе, я ни кажи какво правят колегите ти от университета? Сигурно и тях ги плюеш като мишчица, от блога си. Но, вярвай ми, те не те помнят. Или, ако те помнят, сигурно също са играли хоро. Да ти кажа, отворих си бутилка вино, след като разбрах за загубата ти. Ти щом и ВКС не зачиташ, ще зачетеш ли частните съдии-изпълнители и ЕСПЧ? А след като ЕСПЧ ти узакони загубата и отнемането на учителските права, какво? Тогава на кого ще се оплачеш? На марсианците ли? Ето, казвам ти го предварително, ще загубиш и в Страсбург, ако стигнеш до онзи съд.Тъп си. Тъп си беше и тъп и ще си останеш. Нямаш морал и достойнството да си признаеш, че си тъп и че си загубил. Типичен чугуненоглавест комунист.А сега ми спретни една „прокурорска проверка”. Ти си толкова тъп и така ще извъртиш нещата, че няма да се учудя, ако сам се вкараш в ареста/затвора. Впрочем, за анонимен коментар, пълен с факти и мнения, никого няма да затворят. Това не ти е любимият комунизъм. ОК?Хайде, Грънчо-Зрънчо, целувки и приятно прекарване на работата, която скоро ще загубиш (Заради ината и простотията си, ОК?), нощем, с кучетата. Да ти е сладко и поне още 60 години да се сблъскваш челно с последиците от тъпотията ти и липсата на съобразителност у теб. Ясно е, че Вие, комунистите, сте оперирани от това нещо. Генетичната медицина е толкова напреднала, че Вие сте с премахнат ген на съобразителността, не знам защо ни лъжат, че медицината е назад.А. от АвстралияХе, хе, „Майтап, бе, Уили!”. Б. от България съм. Понятно ли ти е това „България”, аджеба?На ти един поздрав, да си припомниш младините и да се порадваш:https://www.youtube.com/watch?v=4rhp7... Георгиев – учител по БЕЛ от столицата, разумен гражданин на Република България и уважаван член на Учителската гилдия
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Безсилна мъка терзае сърцето ми и ме доубива...

Днес е моят рожден ден. Роден съм на 28 март 1959 година. Днес навършвам точно 60 години. Половината от тях, сиреч точно 30 години, живях, тъй да се рече, в условията на комунизъм (до 1989 г.), а другата половина от живота ми мина в условията на... (ха сега де, в условията на какво мина втората половинка от живота ми?), ами да, мина в условията на илюзорен преход от комунизъм към демокрация, от която, прочее, сега сме по-далеч отколкото когато и да било в тия иначе славни 30 години. Замислен върху тия неща, тази сутрин реших да припомня на читателите на моя блог нещичко от близкото минало. Ето какво.
На 24 март 2017 г., малко пред рождения ми ден, директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" ми връчи заповед за повторното ми уволнение (тя умее да подбира датите на връчването на уволнителната заповед: първия път ме уволни пак предпразнично, два дни преди 24 май, но в 2014 г.!). Понеже вече бях печелил съдебно дело (няколко нейни заповеди аз вече бях обжалвал в съда, всичките до една бяха отменени!), аз реших този път да й дам шанс да осъзнае сама глупостта, която е направила - и излязох на безсрочен граждански протест за свобода в образованието; провеждах този протест на тротоара, до централния вход към двора на училището, дни наред излизах там, с маса, чадър и лозунги; ето как започна всичко, вижте как съм го отразил в блога си (всичко интересно, значимо и важно, знаете, отразявам в своя блог):
На 27 март 2017 г. съм написал ето какво: Заповядайте, ето и вашата възможност да подкрепите нашия граждански протест за свобода в образованието . Въпросната петиция е ето тук: Стоп на имитацията на реформи в образованието! . Кратка е, само няколко точки. Тя още си стои там. До този момент е подписана само от... 27 човека! Ето първият знак, който вещае, че този път моята борба е обречена. Народът здраво хърка. А ако гражданите ме бяха подкрепили (учениците и учителите от моето училище, по понятни причини, не посмяха да ме подкрепят, в него вилнее страшен авторитаризъм, пък макар и лицемерно-кадифян!), друго щеше да стане, самозабравилата се комуно-милиционеро-гербовашка директорка щеше да изфърчи като тапа от шампанско, да, ама не...
Във вторник, 28 март 2017 г., съм публикувал ето какво: На рождения си ден ще проведа открит урок и изпит по човешко и гражданско достойнство! . Купих много кутии шоколадови бонбони и черпих за рождения си ден. Учениците ми идваха, стана цяло стълпотворение, което принуди администрацията на училището да вика... милиция, пардон, полиция! (Два акта ми бяха съставени за нарушение на обществения ред, обжалвах ги пред съда, и двата паднаха!) Както и да е. Ето как е минало всичко, има и видео (аз там, на това място, ще протестирам всеки ден в следващите... 77 дена!), разбира се, без успех, моят урок се оказа безуспешен:
Урок по правене на демокрация, проведен днес на открито, до вратата на двора на световно-известното вече школо ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН
Има видео, можете да погледате. Аз нямам сили да пусна видеото. Днес съм отвратен от всичко. Знаете, тотално съм победен: а това, което ме убива всеки ден, е не нещо друго, а вашето безразличие!!! Аз да бях не човек, а говедо, вие също да бяхте говеда, когато джелатите ме хванеха да ме колят, другите говеда се вълнуват, почват да реват, жал им е може би, да, представете си, дори говедата имат чувства и емоции, а ето, мен ме екзекутират всеки ден в продължение на цели две години, пред очите ви ме режат на парчета, по особено мъчителен начин, знаете как е било през "дивото Средновековие", вадели са червата на живия човек на масата, режели са си парчета от черния му дроб, пекли са ги на скара, похапвали са си (и това свинство го е имало!); да, точно така и мен сега ме режат, болките ми са непоносими, аз вия всеки ден, кръвта ми тече пред очите ви, а вие... си люпите семки, гледате, някои дори се радват, някои ръкопляскат, няма стон на възмущение, а има убийствена тишина!!! Ето, тия дни посегнаха и на главата ми вече, гилотинираха ме, отрязаха главата ми, показват ви я, радват се, рипат сатанински казачок джелатите ми, а вие, публиката, гледате, мълчите, от досада се прозявате, а някои даже се възмущават от мен: я го виж тоя па Гранчаров, ще ни занимава той със своите чисто лични проблеми, щом са те уволнили, и то два пъти, и ти явно не си цвете за мирисане, сигур има нещо верно в думите, че си пълен некадърник, майната ти най-сетне; я стига си ревал, я стига си квичал, махни ни се от очите, докога ще ни смущаваш душевния покой бе, нахалнико неден?! Така ми крещят отвреме-навреме, а народът спи, хърка, примлясва блажено насън, сигур сънува как "пичели" джакпота от лотарията с талоните за търкане!
Майната му на този народ, майната й на тази държава, майната му на това общество, майната ви на всички вас, дето сте уж някакви учители (колеги!), дето сте уж некакви ентелегенти, дето сте обаче много хитри и умни! Не, няма да кажа "Проклети да сте!", засега само ви казвам "Майната ви!", това не е псувня, това е... сами се сещайте какво е. Нищо не е това! Нямам думи, аз, дето съм толкова устат, съм на път да онемея не от друго, не от наглостта на моите джелати, а онемявам от възмущение най-вече от това убийствено ваше безразличие - не спрямо моите беди и мъки, а безразличие спрямо самата истина, щото за мен истината е важното, аз самият изобщо не съм важен, то моята вече се е видяла, аз вече главата си съм сложил на дръвника, прежалил съм се, но ето, джелатите погубват самата истина, самото право, гаврят се със самата справедливост, ликвидираха правосъдието, а на вас не ви пука за това! Ето нещото, което не мога да понеса, което ме убива всеки ден!
Преди пет години директорката, подготвяйки опраскването ми, ме наказа дисциплинарно, със заповед "предупреждение за уволнение" - по изцяло измислен, фалшив предлог ("самоотлъчки"). Заведох сам дело, спечелих го на трите инстанции абсолютно сам, без адвокат! Явно тогава все още сме имали съд, имали сме и правосъдие. Спомням си как влизах в дебати със самите съдии, те ме хокаха, заплашваха ме с глоба, че съм бил нарушавал реда, но в края на краищата винаги присъждаха делото в моя полза. А делото беше щекотливо, пак имаше лъжесвидетели, имаше клеветници от другата страна, имаше нагласени предварително компроматчета, да, ама аз спечелих, при това съвсем сам! Не можа да ме опраска директорката по този начин, временно оцелях.
После тя реши да ме изкара... "луд", даде ми своя оригинална "психиатрична диагноза", да, тя е самоучка-психиатърка. Почнах ново съдебно дяло за клевета. Много тежко и трудно дяло. Наех си адвокатка, мастита, опитна, та изсмука от мен луди пари за хонорари. На първа инстанция спечелих аз, имаше много свястна млада съдийка, която проведе всичко перфектно. Директорката беше осъдена по наказателно дяло, което застраши поста й: нима осъден за хулигански прояви човек може да е директор на училище?! Тя си нае тогава още по-мастит и скъп адвокат, няма да му казвам името. Нае си адвокат с много връзки сред съдиите, бивш магистрат. Той с лекота спечели дялото в Окръжен съд, а във Върховния даже успя да проагитира и прокурора да произнесе реч против мен и в защита на директорката!!! Пародия на правосъдие! Яд ме че тогава не взех думата да направя скандал в съда заради вършещото се пред очите ми безобразие! Адвокатката ми ме държеше под контрол, имам чувството, че и тя влезе в някакви сношения с адвоката на другата страна. Загубих дялото и бях опраскан жестоко и от ВКС. (Той постанови, че директорите на училища имали били суверенното право да издяват самоделни психиатрични диагнози на ония учители, които не им харесват по някаква причина!) Осъдиха ме е да платя разноски от 500 лева. Пратих близо четири пъти повече, щото директорката си нае частен съдебен изпълнител, който ме опраска с малко под 2000 лева! Виждате, че имаме вече страхотен напредък в "правосъдието", то вече се мутризира успешно, зер може да бъде друго правосъдието в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ?!
След първото ми опраскване (по параграфа "не става за учител", "пълна липса на качества да бъде учител", сиреч бях провъзгласен за "пълен некадърник"!) аз заведох съдебно дяло, с много усилия си намерих добър адвокат (от Пазарджик, интересно е, че тук, в Пловдив, никой адвокат не се съгласи да води дяло в защита на опонент на влиятелната директорка, чиито съпруг, моля ви се, бил навремето партиен секретар на ДС в Пловдивско!), с него загубихме дялото на първа инстанция (съдийката беше доста гламава), но го спечелихме на втора инстанция, в Окръжен съд, а Върховният съд потвърди присъдата на ОС, сиреч, заповедта за уволнението ми беше отменена, върнах се на работа, след година и два месеца отново бях опраскан по все същия крайно тъп и крайно обиден параграф!
След като народът ме гледа с мътния поглед на говедо цели 77 дена по време на протеста ми, след като народът не ме подкрепи и не направи нищо за да изгони разпищолилата се директорка (в оня момент директорската мафия опраска, уволни от постоянно място и моята съпруга, изгониха и нея от постоянно учителско място, тя има две магистратури, по английски език и по начална педагогика!), аз се принудих да заведа ново съдебно дяло против второ ми опраскване. Водих дялото без адвокат, загубих го на първа инстанция, после Бог им прати адвокат, който води делото ми про боно (вече бях разорен!), спечелихме го на ниво Окръжен съд, на ниво Върховен съд, знаете вече, го загубихме. (Апропо, адвокатът ми откак се появи решението на съда изчезна, не мога да го намеря, не реагира, не вдига телефона, не отговаря на есемеси, аз имам чувството, че е... арестуван, да не е в болница, да не е катастрофирал, той кара мотоциклет, не знам как е възможно това нещо, но не е нормално да се държи така?!)
Та мисълта ми е, че "правосъдието" у нас, сиреч в МУТРОЛАНДИЯ, до такава степен е "прогресирало", че ето, и аз бях опраскан от него, то вече се ползва като мутренска бухалка за удряне по черепите на ония, които не се харесват на властта, които, така да се каже, й мътят водата. Имаме се правосъдие, ама на кукуво лято! Вярно, аз нямах друг начин да се боря (при липсата на съпричастност и солидарност у човеците около мен!) освен чрез съда. Загубих! Сега народът пак ме гледа с мътния поглед на нищо не разбиращо животно или говедо (да ме прощават говедата, щото това изречение не е справедливо спрямо тях, не е справедливо и спрямо говедата, зная добре, че говедата имат емоции, не са безчувствени като вас!).
Не ща никой да ме поздравява днес за рождения ми ден! Аз самият няма да си празнувам рождения ден и юбилея. За мен днес е много тъжен ден. Траурен ден е за мен. Знаете ли защо е така? Милите, те дори и за това не се досещат сами?! Ще ви кажа тогава, пък колкото искате ме мразете!
Целият си живот отдадох на усилна и неблагодарна работа в полето на образованието, просветата, възпитанието, на подпомагане на личностното и духовното израстване на младите! Тежък е труда на учителя, много мои близки хора са ми казвали: човеко, как издържа толкова години бе, как изобщо оцеля?! Не знам как оцелях, сигурно защото имам свой подход, сигурното щото заложих на човечността, оцелях някак в тази месомелачка, каквато е българското училище-мъчилище! Някак оцелях. Запазих се. Направих много. Свръх силите си работих! Имам постижения, неоценени, разбира се, от обществото, да не говорим пък за властващите бюрократи!

Не ми пука за това, че не ме оценяват, важното е, че на мен съвестта ми е чиста. Е, накрая, след толкова много труд, изтощително себераздаване, аз бях за благодарност изритан като мръсно коте от училището, пред очите на учениците ми, на цялото общество! Да, с един учител постъпиха грозно, жестоко, несправедливо, безчовечно, по-добре да ме бяха направо разстреляли мръсните му джелати-комунисти, тогава щеше да е значително по-честно и справедливо! Но не, те почнаха да ме инквизират наживо, да ми вадят вътрешностите от корема, да печат дроба ми, да лапат, да дъвчат... И ето, народът гледа сеира и мълчи! Не ви пука, нали така?!? Вие лично сте си добре, нали?! Мри ти, Грънчаров, майната ти, ще ни смущава той душевния мир, неудачника му с неудачник!?!!
Не ща никой да ме поздравява на рождения ми ден днес. Не ща никой повече да разговаря с мен! Само тия малцина, дето ме подкрепяха (на дело) в тежките, в кошмарните за мен дни, месеци, години, те се броят на пръсти, имат правото да разговарят с мен! Никой друг.
Как са ми помагали на дело ли?! Ами ето как: примерно са ми казвали добра дума, подкрепяли са ме, думата е голямо нещо, силно нещо е думата. Други пък са идвали с мен на моите все пак толкова самотни протести, имало е и такива, пак се броят на пръсти. Някои идваха в съдебната зала да ме подкрепят, било като свидетели, било като публика, за морална подкрепа. Някои ме подкрепиха финансово в тежките ми дни на унижения от принудителната безработица. Знаете, аз много пъти кандидатствах за учителска работа, всичките пъти ме унижиха и не ме взеха никъде, явно са решили другарите да ме уморят с гладна смърт; е, намериха се неколцина добри хора и ме спасиха в най-тежките ми дни. И такива добри хора има у Нашенско, но не са много. Та ето тези хора, дето постъпиха човешки спрямо мен, единствени имат право да разговарят с мен. Всички останали нямат моралното право. Щото в моите очи те не са човеци! Аз мога да разговарям само с човеци...
Спирам дотук. Отвратен съм. Омерзен съм. Гнусно ми е. Повръща ми се. Не, не ми се плаче. Безсилна мъка терзае сърцето ми. И доубива сърцето ми.
Скоро сърцето ми няма да издържи. Като пукна, нека да ликуват, нека да танцуват от радост враговете ми сатанисти!

Боже мили, помогни им, те не знаят що направиха?! И няма даже кой да им го каже що направиха, а те мен не ме слушат! Аз всеки ден им казвам какво направиха, помагам им да разберат, по те са побеснели и не разбират. Боже мили, помогни им Ти, Ти всичко можеш!
Да, такава е тази история. Пред очите ви убиват един учител. И един човек, който пожела да да си остане човек. Който не пожела да капитулира морално. Който не пожела да се откаже от свободата си, извора на човещината.

Е, оказа се, че такъв човек у Нашенско не може да вирее, той е непотребен, той трябва да бъде убит - щото смущава душевния ви мир, нали така?
Е, убихте ме. Не, не джелатите, не мъчителите ми ме убиват, а вие ме убивате...
Ликувайте сега... колкото си искате!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Мутации на комунизма: човекът не е нищо друго освен "продукт на обществото"

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Бонбон за глупаци ли е "позитивното мислене"?

ПОЗИТИВНОЕ МЫШЛЕНИЕ — КОНФЕТА ДЛЯ ГЛУПЦОВ
... Иллюзию выбора предоставляют разного рода позитивистские психологии. Вам предлагают реагировать «позитивно», мыслить «позитивно». Это хороший способ, но это шаг — не более того. Как средство иногда работает — если видеть перед собой цель. Иначе — это лишь сладкий сон. «Позитивное мышление — конфета для дураков».
Я не предлагаю вам бороться со страхом или еще чем-либо еще, или подменять «плохие» мысли «хорошими». Я предлагаю вам бороться за свою осознанность. За свободу от известного, как говорил Кришнамурти. За состояние бытия, достойное человека, как говорил Гурджиев.
Бороться же со своими эмоциями и мыслями — глупо и бесполезно. Их нужно осознавать, трансформировать в понимание. И только понимание освободит вас. «Познаете истину, и истина сделает вас свободными». Понимание избавляет вас от необходимости страдать. ...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Господи, помилуй нас!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Какво ще кажете за ето това словесно излияние на Т.Тимев

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Получихме писмо от Министерския съвет по моя казус

Получи се следното писмо от Министерския съвет по моя казус...
(Забележка: Блогърът Николай Димов, след като написа Протестно писмо в моя защита, получи заплахи от вилнеещи комунисти, че заради това, че се бил свързал с лош човек като мен никога оттук-нататък нямало да си намери работа като агроном; и ето, младият човек днес ми заяви, че не желае повече името му да се упоменава във връзка с моята история; каза ми го на шега, той обича да се шегува, но имам чувството, че се замисли, той добре знае, че ченгетата от ДС не си поплюват - след като се разправиха така жестоко с мен. Казвам всичкото това като любопитен щрих. Който допълва картината за смахнатото време, в което имаме щастието да живеем...) (Как единственият блогър-агроном в България коментира самото писмо от МС можете да прочетете в неговия блог ето тук: Отговор от Министерски съвет по повод "Протестното писмо в защита на Ангел Грънчаров" )
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Приятели отправиха апел за помощ и човечност - по повод опраскването ми и от Върховния съд!

Моята отколешна приятелка (от Мрежата, на живо никога не сме се срещали) Roujka Bratanova, по професия медицинска сестра, е написала (след мое съобщение до нея за положението, в което се оказах след като бях осъден от съда да плащам съдебни разноски, наказан съм заради това, че се борих да си защитя правата!) следното обръщение към приятелите си във фейсбук:
Какви мисли и чувства изпитвате, когато четете това?!
Искаме ли да помогнем на един български учител на дело, не на думи? Не че моралната подкрепа не е важна, но е недостатъчна. Тя е само едната страна на същата монета. Моралната подкрепа без материална не носи удовлетворение, а само тъга. Много тъга, щото де факто хем си хубав човек, хем гладен.
"Двойно дава, който бързо дава", щото и лихви се трупат и някой ден семейството на даскала, учителят, будителят ще се озове на улицата... Ще оставим ли и този сиромах да бъде унищожен, след като беше многократно унижаван до степен да бъде осъден и лишен от учителски права!? Не му трябва висящо кафе. Нужна му е морална и материална подкрепа, за да не увисне той на въжето!
За първи път отправям апел, бръкнете дълбоко в душите си и измъкнете от там зрънце любов и да му я подарим! Аз познавам глада, лишенията, мизерията, които съм преживяла сама, знам цената на всеки български лев, на всяка стотинка.
Благодарение на професията ми успях да се спася, но в чужда държава. Но то беше преди 30 години. Днес Ангел Грънчаров е пред пенсия, осъден, с отнети учителски права!? Знам, че е наивен, но не е глупак. Мога да го сравня с героинята на Кейт Уинслед от "Титаник", която напусна спасителната лодка и се върна на кораба, за да спаси любимият си, който като я видя възкликна: "Роуз, колко си глупава!". Глупаво ли е да си морален, честен, почтен? Глупаво ли е да обичаш Истината и да я браниш?. В тази мръсна кочина може би изглежда наивност, но то не е глупост, а отказ от нечистоплътност. Осъзнат. Той сам прие съдбата си на неудачник, заради Нас, да ни просветлява в Любов към Истината. Знам колко труд хвърли да си направи блог, учи се в движение и се справи с техниката и почна предавания на живо, безкрайно търпение да води диалог с всеки, независимо дали е съмишленик или с различно мнение. Никога не наруши добрият тон на дискусията. Самата аз съм влизала в спор с него, но той никога не допусна да се превърне в конфликт, в омраза, а и да си призная аз съм циничка и джаста праста. Всъщност той ни учи как да водим дискусия, без обиди и личностни нападки. Много хули и обиди отнесе, но остана верен на себе си и учителският си инстинкт да бъде търпелив, толерантен, почтен. Ще да оставим ли и туй сърце да погине зян, да стане курбан на Герберастко-ченгесарска ламя и пасмината, която я крепи?
Нека и аз да съм глупава като Роуз от Титаник и да търся зрънцето любов у себе си и Вас, за да спасим едно българско семейство. Не на Бог, на Вас се моля!
"Ружке, приятелко, знаем се отдавна, много сме се джафкали (за Костов особено), но ето, сега съдът ме осъди да не мога никога вече да си практикувам професията на учител, също така трябва срочно да платя сумата от 950 лева на другата страна, ако не го направя, рискувам сумата да скочи многократно. В блога ми някой анонимен разпространи призив, ако искаш, моля те, разпространи го, може някой да помогне:
Ето и призива:
Сторете добро - когато човек прави добро, го прави за самия себе си!
Обръщение към всички посетители на този блог!
Всеки, живял в БГ, знае от малък колко законност има в българската „шуро-баджаначеска" съдебна системa и колко може да се разчита на корумпирания български съд.
Призовавам всеки, който съчувства на господин Грънчаров за „законното“ решение на ВКС - помогнете, с каквото можете.
Нека съберем дължимата сума от 950 лева, преди тя да е станала двойна и тройна! Това е най-малкото и най-лесното нещо, което можем да направим в защита на господин Грънчаров.
ЗАЩОТО двойното уволнение на и на двамата учители-съпрузи от семейство Грънчарови е позор във всяко отношение.
Каквито и недостатъци да има човекът Грънчаров, колкото и да не допада някому с убежденията си - нищо не оправдава неговото и на неговата жена уволнение.
Затова призовавам всички към солидарност, независимо от това, кой какви политически, религиозни, философски и прочее убеждения изповядва.
Подкрепете учителското семейство финансово, с каквото можете по сметката за дарения:
Ангел Иванов ГрънчаровAngel Ivanov GrancharovSWIFT ( BIC) : UNCRBGSFIBAN: BG14 UNCR 7527 1055 2784 14
Или на PayPal адрес: angeligdb@abv.bg
Моля, разпространете моя призив по други форуми в интернет.
Ако искаш де. Хубава вечер ти желая!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Подкрепа в тежкия за мен час

Моят приятел Любен Воденичаров - един Божий, един свят човек, той е такъв защото много е страдал, но страданието го е направило благороден! - ме покани у дома си в навечерието на моя рожден ден-юбилей (утре навършвам точно 60 години!) и ми подари част от продуктите за социално слаби хора (той е с увреждане на краката по рождение), които той самият е получил по програма от ЕС!

Силно съм трогнат, нямаше как да не приема подаръка, който той е откъснал от залъка си. Гордея се че имам за приятел този истински богат човек, който заслужава да бъде наречен християнин!

И ми каза думи на духовна подкрепа в тежкия за мен час, които ми върнаха поразклатената ми вяра в доброто у човека.

Бог ни щади само защото сред нас има праведни хора като Любо, който, прочее, независимо от физическия си недъг, има такава духовна сила, че е способен да укрепи духа и на най-отчаян човек...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.