Хора, съвземете се, така не бива, срамота е да сте толкова бездушни!!!

На едно място (виж: Запис на предаването "На Агората..." от 21 март 2019 г., темата е: На какво ни учи Христос? ) се проведе следният диалог по важни въпроси:
Анонимен каза: Господин Грънчаров, в това предаване правите нещо недопустимо, обвинявате директорките на тета че били сектантки, представителки или поклоннички на сатанинска секта от Америка. Това е много сериозно обвинение. Давате ли си сметка, че те могат да Ви съдят за клевета? Готов ли сте отново да плащате огромни парични обезщетения за нанесените им морални вреди ако не успеете да си защитите тезата в съда? Мисля че постъпвате лекомислено. Даже и това че сте в тежко положение в момента не Ви оправдава. За всяка своя дума ние ще отговаряме, даже съдебно. Помислете и върху това. Най-доброжелателно Ви го казвам. Страх ме е че още повече ще загазите.
Ангел Грънчаров каза: Не съм обвинил директорките че са сектантки. Аз разсъждавам, че не мога да си обясня мотивацията на тяхното поведение, в което няма нищо човешко. И правя допускане. Просто ги провокирам към отговор, към разговор. Защо трябва да се съдим като можем просто да изясним въпроса чрез дискусия? Те имат пълното право да се защитят авторитета. Но не правят нищо по този въпрос. Което не говори добре за тях.
Ето, аз направих едно друго допускане, което изцяло оневинява директорката на ТЕТ Ленин, аз просто допуснах, че тя просто е изпълнила нареждане отгоре да ме опраска. Но възниква въпроса: кой й е наредил това? По политическа линия ли й е наредено или по някаква друга? Може би по линия на ДС? Или просто някой чиновник от МОН й е наредил да ме опраска, обещавайки й закрила от МОН? Питам, разсъждавам. Кой е казал, че да се разсъждава е забранено у Нашенско?
Ето, питайки, аз й давам шанс да каже коя е истината според нея. Просто защото не ме харесва ли ме опраска, просто защото ме мрази ли ме опраска? Но това пък е злоупотреба с власт по чисто субективна и емоционална причина, явно тя е робиня на своите емоции, а това е много опасно за един ръководител. По-добре е такъв ръководител сам да се откаже от поста си. Но това няма как да стане. Ами отговорните висшестоящи лица защо стоят със скръстени ръце?
Аз обмислям сега акция в София, пред сградата на МОН - да искам оставката на министъра за проявено безхаберие по моя казус. Ще стоя като Босия ако трябва цяло лято там. Ще видя какво какво ще правя, още не съм решил. Но едно е сигурното: че няма да се примиря, че няма да престана да се боря с безобразията на властващите в сферата на образованието. Ще продължа да се боря за промяна в образованието. Ето защо победата на директорката на ТЕТ Ленин се оказа пирова. Сега тя не ми остави друг вариант освен да се боря за нейната оставка, за уволнението й.
Новият директор на ТЕТ Ленин ще трябва да й оправя бакиите. Този е моят единствен шанс. Ще направя нужното да обясня на гражданите, че ако не ме подкрепят, ако не ми помогнат, те ще са най-голямата жертва на безобразията в сферата на образованието. Защото истинската жертва са техните деца и внуци, те са големият потърпевш. Толкова е просто това. Нима не се разбира?! Как е възможно това?! Хора, съвземете се, така не бива, срамота е да сте толкова бездушни!!!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.