Ангел Грънчаров's Blog, page 940

Защо мафията, комунистите и ченгетата никога няма да простят на Костов?

Правителството на Костов падна, но след като успя да извърши ония най-тежки реформи, заради които сме в ЕС и в НАТО.
ЕС и НАТО - това е жестокият НЕПОПРАВИМ удар, който Костов нанесе на мафията, на комунистите и ченгетата. 
И това нещо те няма да му го простят никога!
(Мнение на Rositsa Boyadhiyska, което подкрепям изцяло)


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Патологично злобни хора има в училищата и над тях и затова и учениците са такива!

Публикацията със заглавие Комисията за "защита" от дискриминация оправда дискриминиращите и порица жертвата за "неоснователната" борба за своите права и достойнство! предизвика между идиотските и злобни подхвърляния на комуноидите (изразяващи ликуването си от тази поредна гавра!) и един коментар, който показва, че между нас все още има и нормални хора (пък макар и малко); ето този коментар:
Присъствието тук на другарките и изказванията им говори, че са гузни от спечеленото несправедливо дело и проверяват непрекъснато дали следващият предприет ход няма да ги изобличи. Какво има да ни убеждават? Лъснала била истината, вярно е!
Това решение на тази комисия се е ръководило от всичко друго освен истината.
Много са нагли нашите нискочели тарикатчета. Има ли човек в България да не знае как действат комисиите? Един взема някакво тъпо решение и другите подписват!
Защо трябва да има работодател, не знам. Учителстването е мисия. Теодоси Теодосиев на кой работодател принадлежи? И ако принадлежеше, дали щеше да обира златните медали?
Та, комисиите в България са опорочени, ми беше мисълта... Как да започнат да работят, като може нищо да не правят, от мъчителното стигане до истината изобщо не зависи заплащането им. Защо да си правят труда?
Съвестта им е прегоряла, както и на тези, които са ги избрали за членове на комисията.
За работещите в системата на образованието още с четенето на решението става ясно колко фалшиво е то, прекалено прозрачни и плитко скроени са действията на директорките.
Мога ли да попитам аз защо съществува още тази тарикатска практика в Пловдив - заместник-директор да поема функциите на синдикален лидер? Целта е да нямат никаква подкрепа от никъде учителите, нали? Във всички училища се практикува - на никой ли не прави впечатление конфликта на интереси?! Синдикатът и работодателя не може да са в един отбор.
Урок-обобщение и урок-преговор като тема на часа е почти едно и също, къде търсят тук разминаване директорките? Под вола теле търсят...
Заснемането на един час с камера е много полезно нещо, както за учителя, така и за учениците! Какви позволения от родители? Кой идиот го е измислил, само овце могат да следват такова нещо! Колко са на брой учителите, които смеят да го правят? И досещате ли се защо не го правят?
Пълно е с недомислици, спуснати отгоре. За едни хора може, позволено е да се слагат камери в класните стаи и да се записва всичко, зa други обаче не може. Докога така, на едни е забранено да се прави запис в час, на друг не е, не само часа, целия ни живот записаха...
Какво повече да говоря?
Голяма излагация на Комисията за защита от дискриминация, да не говорим за тези, дето пишат тук "доказано, че не става за учител". Засега са доказани само две неща: че никой в това училище не мисли с главата си и че подобни директори са пречка в училищата; те самите го доказват, с коментарите си в блога и с действията си.
Стига с този МОН и стига с тези директори вече, има ли още хора, на които не им стана ясно кой има вина и кой заслуги?

Само за измисляне на лъжи и разни номера ги бива директорките... Патологично тъпи хора има в училищата и над тях и затова и учениците са такива!
Мария Василева
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

В България няма правосъдие, няма законност, няма и справедливост, няма дори и елементарна съпричастност с жертвите на неправдата

След като родното "правосъдие" ме опраска и осъди да плащам голяма сума пари за това, че съм се борил да си защитя правата и достойнството, приятели отправиха апел в Мрежата: който може да ми помогне и финансово (безработен съм 2 години, фактически съм лишен от преподавателски права, нищо че съм учителствал 32 години!). Защото има опасност парите (съдебните разноски на другата страна - 950 лв.) да нараснат многократно понеже е напълно възможно да ме дадат на частен съдебен изпълнител. Минаха три седмици от момента на отправянето на апела.
Е, държа сега да заявя публично: в банковата ми сметка, публикувана в споменатия апел, е постъпила сумата от около 56 лв., равностойна на 30 евро, преведена е от Германия. И толкова. Нищо друго няма постъпило.
Държа да се знае този факт. Щото фантазията на зложелателите и завистниците работи и кой знае какво си мислят че съм получил.
Нямам отговор от бившата си работодателка на своето предложение да изплащам задължението си чрез посилна за възможностите ми месечна вноска (от месец работя като нощен пазач с минималната заплата).
Между другото когато преди три години работодателка ми загуби абсолютно същото съдебно дело, тя беше осъдена да плати близо 6000 лв. Плати ги от бюджета на училището, с пари на данъкоплатците...
За властващите у нас има привилегии, те са специални. Ако беше платила тия пари от своя джоб дали щеше да се осмели да ме опраска повторно?
В България няма правосъдие, няма законност, няма и справедливост, няма дори и елементарна съпричастност с жертвите на неправдата. Ние сме варварска страна...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Българите и досега не желаят да се декомунизират, комунистическият бацил продължава да убива българската душа

Прав е Костов: дори и днес обществото ни не е готово за цялостна декомунизация! А какво остава за 1997-2001 г.
Комунистическият бацил още убива българската душа. Комунистическият, робският манталитет е широко разпространен.
Същностна декомунизация значи не друго, а реална демократизация.
Аз се опитах да инициирам реална демократизация на отношенията в една отделно взета училищна общност, властта до такава степен се уплаши, че ме опраскаха (уволниха) по най-грозен и безцеремонно арогантен начин.
А комуната в същото време безчувствено гледаше (и гледа) ставащото - и никой не посмя да защити собствения си интерес...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Ето какво казах на едно руско мекере, опитващо се по заповед от Москва да провокира етническа война между цигани и българи!

Ние сме не циганска държава, а сме държава на предателите руски мекерета, които по заповед на Москва са способни да запалят България от четирите й краища - разпалвайки етническа война между българи и цигани!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Съзнавате ли, че ние разпъваме Христос всеки ден?!

Наближава времето от годината, в което е бил разпънат Христос... или ние Го разпъваме всеки ден, та по тази причина няма какво толкова да се впечатляваме от онова, което някога са сторили римляните с Него?
Да, съзнавате ли, че ние Го разпъваме всеки ден - та по тази причина наистина няма какво толкова да се впечатляваме от онова, което някога са сторили римляните с Него? :-(


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Написах писмо до... Иван Костов - и с цялото си наластво го помолих да ми подари книгата си!

Тази сутрин ми хрумна да напиша едно писмо до г-н... Иван Костов, ето какво му написах, ето какво се получи моето писмо до него:
Уважаеми г-н Костов,
Аз съм Ангел Грънчаров от Пловдив, дългогодишен учител съм по философия и гражданско образование (пък макар сега и съм уволнен и безработен, да, остракиран съм от системата на държавното образование, дори ме лишиха от преподавателски права - след като съм работил в него цели 32 години; да, бях опраскан от самозабравили се гербовашки властници по причина на това, че съм различен учител, че съм работил години наред за действителната и същностна промяна в образованието, иначе казано, бях уволнен репресивно, по чисто политически причини). Господин Костов, освен с учителстване аз съм се занимавал много и с писане, написал съм доста книги, две от които (със заглавия БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА и СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ) са посветени на прехода: като философ описах всичко онова, което се случи не просто пред очите ни, но в което и ние, гражданите и демократите, бяхме непосредствени участници. Няма как, много съм писал за Вашето участие във всичките тия процеси. Стана така, че когато комай всички Ви плюеха, аз, със скромните си сили, се опитах да Ви защитя - и то не за друго, а защото за мен, като философ, единствено истината има значение. Да, аз, господин Костов, в книгите си се опитах да защитя истината, а не Вас, но какво да правя, че се оказа, че Вие също, убеден съм, застанахте твърдо до истината (и също платихте за този лукс тежка цена!)?!
Когато издадох втората си книга за прехода, която е със заглавие СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, аз си позволих да Ви я изпратя на адреса Ви в Драгалевци (не мога да зная дали изобщо сте я получил). Надявах се, ако сте я получил и разлистил, да ми отговорите с няколко думи, ала, уви, не получих никакъв отговор. По тази причина си мисля, че най-възможно книгата ми изобщо не Ви е намерила, не знам (но пощата не ми я върна все пак обратно!). Не вярвам да сте получил книгата, пък да сте решил нищо да не ми кажете, нищо да не ми напишете. Както и да е. Сега, като излезе Вашата книга за същото, за което и аз съм писал тогава (и позициите ни са толкова близки, няма как да е иначе, щото наш общ ориентир, оказва се, е единствено истината!), ми хрумна следното: защо пък да не Ви помоля да ми изпратите екземпляр от книгата си с Ваш автограф - след като аз преди време Ви изпратих своята книга?!
Да, може да Ви прозвучи най-малкото необичайно това, че ето по такъв начин нахалствам и прося, така да се рече, книгата Ви. Аз много съм писал за Вас навремето, по вестниците, в интернет, по форумите, когато всички, повтарям, Ви плюеха най-безобразно и грозно, аз бях от малцината, които Ви защитиха; да, излезе ми прякора "костовист", и мен по тази причина доста са ме плюли, какво да правим, така е у Нашенско. Та мисълта ми е, че най-вероятно съм заслужил такава голяма чест, а именно да получа книгата Ви с Ваш автограф. Не знам, в момента ми се струва, че това ще е справедливо. Макар че аз, повтарям, съм правил всичко във Ваша защита само защото като философ за мен единствено истината има значение, не съм го правил за да Ви се "подмажа". Но съм го правил, признавам, и по чисто морални подбуди: защото е грозно когато всички ритат падналия, да стоиш безучастно и да мълчиш, да гледаш сеир. Не, аз така не мога, ето, затова ми се наложи да стана "костовист".
Аз лично смятам, че демокрация и морал са неделими, ако искаме да имаме демокрация, следва да пазим морала така, както пазим зеницата на окото си. На това съм учил цял живот учениците си. И съм ги учил не само на думи, а и на дело, на практика, с личния си пример. Аз съм шантав учител и философ, който на дело прави това, което смята за правилно и за добро. И по тази причина бях и опраскан, бях изритан от образователната система по изключително грозен начин. Абсолютно същото, което се случи на Вас, г-н Костов, се случи и на мен: аз бях оплют отвсякъде, почти никой не застана до мен; тъй че, простете, много добре Ви разбирам как се чувствате, преживял съм го, изпил съм същата тази горчива чаша. В друг мащаб беше всичко това при мен, разбира се. Е, поне съм щастлив (да се изразя така), че за разлика от моя учител Сократ все още не са ме убили, но и това не е изключено да стане.
Аз, г-н Костов, учителят, философът, писателят, за да оцелея някак след изгонването ми от мафията от образователната система (да, има и образователна мафия, има директорско-инспекторска мафия, която властва, коли и беси, у нас във всички сфери на живота има мафии, мафията владее и държавата ни, страшно е!), макар и болен, с тежко сърдечно заболяване, съм принуден да работя сега като нощен пазач - работя за унизителната минимална за страната заплата. Освен това, след като се опитах по съдебен ред да си върна правата и работата, съдът ме осъди да плащам огромни за моите възможности съдебни разноски, да платя разноските на другата страна, на тия, които ме опраскаха! Да, такова е "прасовъдието" (пардон, правосъдието!) в Мутроландия! Та по тази причина, уважаеми г-н Костов, аз не мога да си купя Вашата книга, повярвайте ми, ако можех, щях да си я купя и нямаше да ми се наложи да Ви пиша сега това писмо. Простете, че бях принуден да го сторя - такива са житейските обстоятелства, в които попаднах след опраскването ми.
Желая Ви да сте жив и здрав! Приемете моето искрено възхищение, което изпитвам към Вас - заради това, което направихте за България - и което дори и сега продължавате да правите!
13 април 2019 г.Пловдив С НАЙ-ИСКРЕНО УВАЖЕНИЕ: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Какво каза премиерът-реформатор на България Иван Костов на представянето на книгата си, в частност по тъй важния въпрос за лустрацията

На представянето на книгата си Костов разви нова теза за лустрацията
Из: Какво пише Иван Костов по въпроса за лустрацията – цитати от книгата му , написа Иво Инджев
Цитирам без коментар частично какво е написал в книгата си “Свидетелства за прехода 1989-1999” Иван Костов като негово отношение към темата:
“… публичността навреди на излишно много хора. Има съществена разлика между сътрудник и сътрудник на ДС. Едни са тези, които убиха Георги Марков, а преди това измъчваха и убиваха хора в лагерите, други са тези които са били разузнавачи, преводачи, технически сътрудници, явочници и доносници. Работата ми със специалните служби ме е убедила, че при точно поставяне на задачите разузнавачите и административните служители могат да бъдат много полезни за изработването на правилни управленски решения. Нуждата от технически сътрудници и държатели на квартири се разбира от само себе си. Хората от тези изброени категории изпълниха ролята на жив щит. Сред тях имаше такива, които бяха принудени или изнудени да участват. Те застанаха между нас и този висш състав на ДС, който репресираше обществото със страх и преследване.
Поради липса на професионализъм и яснота за целите на ОДС, както и голяма част от демократичната общност, възприемаше отварянето на досиетата като морал акт, а всъщност целта трябваше да бъде друга – да бъдат защитени демократичните институции на властта от съпротивата срещу прехода. Центърът на тази съпротива успешно разпространи внушението, че именно хората, участвали в живия щит, са виновни за комунистическите репресии, а след това и за саботирането на реформите. Което изобщо не беше вярно. Виновни бяха другите – убийците и насилниците, които бяха надеждно прикрити, включително от прокуратурата и превербувалите ги колеги от специалните служби на демократичната държава. И най-вече виновниците бяха тези, които ръководеха политически партии, специални служби, прокуратура, съдебната власт, които бяха в Конституционния съд и в медиите. Ние ударихме встрани, а не по тях.
Най-силното доказателство за тази несправедливост е, че мнозина, макари и ударени от закона, останаха привърженици на демокрацията и на евроатлантическата принадлежност на България. И продължаваха да ги защитават и да се борят за това и след като бяха посочени с пръст. Затова главният секретар на Министерски съвет Елиана Масева бе права, когато каза за този закон: “С един акт направихме жертвите на комунизма жертви и на демокрацията”. Иван Костов, “Свидетелства за прехода 1989-1999”, изд. Сиела, София, 2019 г., стр. 328)
“По-малко е известно, че някои от най-ценните и обещаващи български сътрудници са били превербувани от съветските служби в периода 1981-1986 г., когато в Кремъл вече са били наясно с приближаващия край на комунистическия режим. Този контингент от хора, скрит и недосегаем за нашите закони и досиета, формира и днес петата колона на московските репресивни служби в България”. (пак там, стр. 329).
“Ние всички сами сме си виновни за това, че отварянето на досиетата се превърна в средство за прехвърляне на политическа отговорност и за безцелни и безпочвени упреци, за празно ровене в съдбите на хората и за тяхното унижаване.” (пак там)
ЗАБЕЛЕЖКА: Поднесените по-горе цитати не са покана за нова междуособна война “за” и “против” личността на Иван Костов, а целят единствено запознаване на публиката по най-достоверен начин с позицията му, преразказана до момента според въпросите и отговорите му пред публиката във Военния клуб.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Ще ме упълномощите ли за свой трибун, за свой говорител, а също така и деятел за вашия интерес, за вашето собствено благо?

Философът, доколкото наистина е философ, т.е. служи единствено на истината (разума), по презумпция е народен трибун, т.е. е довереник на гражданите, за които истината има значение.
А за гражданите, за които истината нищо не значи, не философите, а демагозите (популистите, лъжливите тарикати-спекуланти) са ония, след които те вървят.
Вървят към нищото, а в крайна сметка и към собствената си гибел...
Ще ме упълномощите ли при това положение за свой трибун (говорител, а също деятел за вашия интерес, за вашето собствено благо)???


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Д.Благоев за руската завоевателна политика спрямо България

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.