Ангел Грънчаров's Blog, page 937

Прощалното писмо на образователния дисидент и еретик Грънчаров до цялата училищна общност на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" и до г-н... Премиеро!

От няколко дни в дадени моменти се улавям (особено през дългите, несвършващи нощи, когато съм на смяна като нощен пазач), че в съзнанието си редя думите на писмо, което ми се ще да напиша - и с което искам да се обърна към училищната общност на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин"), училището, в което съм работил толкова много години и от което бях изритан сякаш съм някакво мръсно коте от самовластната комунистическо-гербовашка директорка. Това писмо се реди в душата ми от много дни и нощи, остава само да седна и да го напиша. Иска ми се то да бъде пределно кратко, въпреки че много неща трябва да бъдат казани. И на учениците, и на безмълвно гледащите на случилото се колеги-учители, и на самовластната директорка, мълчаща като статуя (или като сфинкс!), имам какво да кажа - и трябва да им кажа онова, което си заслужава да бъде казано. Понеже се познавам добре знам, че ако не кажа, ако не напиша тия думи, които трябва да бъдат казани и написани, ще се пръсна от напрежение, такава ми е природата, такава ми е душевната конституция, че не мога да се въздържа, не мога да потисна порива си - щото тук е налице един страстен порив към истината, на който аз самият съм устроен така, че по никой начин не мога да устоя. А и това писмо трябва да бъде написано по една друга причина: мълчи тъпо и "голямата общност", мълчи градът Пловдив, в който се случиха тия ексцесии, глухо мълчи народът, ето това е нещото, което най-вече не ми дава мира!
Извършена е грозна несправедливост спрямо един човек, спрямо едно човешко същество, да не говорим за това, че става дума за един вече доста възрастен човек (тия дни навърших 60 години!), че става дума за учител, че става дума за философ (в някои страни философите са били - и са! - на особена почит, у нас обаче са обект на всеобщо пренебрежение и безразличие, което, ако се схване какво означава, говори много лошо и то не за философите (не че и философите ни са "китка за мирисане" де, не това имам предвид), а за народа. Извършена е грозна несправедливост, а народът тъпо мълчи. Това, позволете да вметна още тук, е страшно. Народът, който е изпаднал в безразличие спрямо самата справедливост, е безнадеждно заспал, е зомбиран, нещо повече, е сякаш направо агонизиращ, е направо умиращ народ.
Оня ден слушах внимателно речта на Лозан Панов, шефа на Върховния Касационен съд, който в момента също е обект на грозни обиди от властващата в държавата мафия, която се е разпищолила до крайна степен; той произнесе много богата на смисъл реч, в която между другото каза, че единственото средство за противодействие, с което разполага, били думите. Да, той (все още) не е опраскан, той все още е на висок пост, но се чувства безсилен, на мен това чувство ми е добре познато, нищо че не съм бил на такъв пост; добре ми е познато чувството на безсилие, когато единственото оръжие, с което разполагаш за да се защитиш от несправедливостта, са думите. Е, аз също нямам нищо друго - освен думите.

Е, имам още нещо, това е животът ми. Болката, която стяга сърцето ми, се опитах да я изразя донякъде в ето този текст със заглавие При това положение, моля, кажете ми: има ли смисъл човек да става курбан и то именно за такъв народ?! , разбира се, ефект никакъв няма; е, има де: заплашиха ме мерзавците със съд! Те, моля ви се, се чувствали "оклеветени" и "обидени". На което ми се наложи да реагирам ето как:
- Кажете, другарко, кое по-точно е клевета и обида? Дайте тук да се разберем каква е истината? Да се търси истината в МУТРОЛАНДИЯ е престъпление, е подсъдно, тъй ли смятате вий, таваришчите?
Те, мерзавците, очевидно вече се чувстват много по-силни - щото осъзнаха, че и съдът вече е техен. Всичко е тяхно в МУТРОЛАНДИЯ, нищо не остана да е наше, на гражданите. Да, всичко в МУТРОЛАНДИЯ ни откраднаха, приватизираха проклетите мутри, ченгета и комунисти! А народът спи, а народът мълчи. Това мълчание е страшно. Защото след него следва някакво избухване, ала, за жалост, в съвсем невярната посока. Аз очаквам страшни ексцесии съвсем скоро, много кървища ще се леят в МУТРОЛАНДИЯ - и признак за това, което иде, е именно това тъй страшно мълчание.

Е, говорят само неколцина смахнати като мен, само неколцина сме обезпокоените, които с последни сили се опитваме да върнем нещата, да отстраним движението от гибелната посока. Едва ли ще успеем нещо да променим, но се напъваме. Разум на народа да дадем, да спомогнем да се пробуди у народа разумът - ето това е нещото, което е истински важното в този момент. Затова и аз ще трябва да напиша това свое прощално писмо до училищната общност в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Дали да не го започна още тази сутрин? Дали да не го започна още в този момент? Защо пък не, ето, започвам го, да видим какво ще стане:
До цялата училищна общност в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"До г-н Бойко Борисов, Председател на Министерския съвет на РБългария
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ПРОЩАЛНО ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Грънчаров, "бивш учител" по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ, сега работещ като нощен пазач
Здравейте всички - и ученици, и учители, и родители, и администратори в тъй славната ПГЕЕ "ТЕТ Ленин",
Здрасти, драги г-н Премиер (защо се обръщам, ни в клин, ни в ръкав, и към теб, ще се разбере едва накрая на туй толкова шантаво писмо!),
Много мислих как да се представя, интересно ми е изобщо дали съществува такова чудо на чудесата като "бивш учител", интересно е да се разбере дали човек, като е бил много години учител, може в един момент да престане да бъде такъв; а може би човекът, който е бил учител, си остава такъв докато е жив?! Не знам точно как е, но аз май продължавам, пък макар и извън училище, да си се чувствам учител - и продължавам да работя всеки ден като учител, сиреч, няма как учителят, ако е истински учител, да отхвърли от себе си това бреме, да се откаже напълно от тази мисия. Ако наистина е така, то тогава какво всъщност успя да постигне властта, която ми причини тази идиотщина - с изритването ми като мръсно коте от училището?! Да, точно така стана, бях изритан от училището сякаш съм нещо като мръсно коте, а не съм човек, а не съм учител.
Преди няколко години г-н Жак Асса, доайен на училището ни, след като беше изритан по обиден начин от него (това беше първият героичен акт на новоназначената директорка!), ми заяви: повече няма кракът ми да стъпи в това училище - докато тази персона там е директорка! Чувствал се много обиден, затова така говореше. Аз тогава се опитвах да го разубедя - идеята ми беше да го кандърдисам да дойде да се срещне с учениците от създадения от нас двамата с него Дискусионен клуб. Представях си смътно тогава колко му е мъчно, че той, човекът, който е работил поне 50 години (!!!) в това същото училище (работил е от създаването му, той е един от неговите създатели!), е принуден да живее извън него, та нали за такъв всеотдаен, за такъв велик учител, какъвто е знаменитият Жак Асса, самият му живот е училището?! Нещо много страшно долових в това и се опитвах да смекча болката му като го увещавах, въпреки всичко, да дойде в Клуба да поговори с учениците. Не, твърдо не, докато тя, тази особа, е на директорския пост, аз в училището няма да стъпя, категоричен беше Жак Асса, човекът и учителят, когото (за моя велика чест!) мога да нарека свой приятел! (В скоби казано вероятно искате да разберете защо ли толкова се е обидил на новата директорка Жак Асса? Май ще се наложи да ви разкажа тази история, пък макар съвсем накратко, пак в тия същите скоби, ето: директорката е назначена в края на август 2010 г., малко след 1 септември идва г-н Асса да провежда поправителен изпит с ученици, той беше прочут с това, че оставяше много ученици на изпит; докато наистина не научат, не ги пускаше, не им пишеше дори и тройка; значи идва г-н Асса, дава на учениците задачите, те почват да пишат, а той отива в канцеларията да вземе още листа за чернови; и там секретарката му казва: "Г-н Асса, наредено ми е да Ви кажа, че можете да си ходите, Вие днес няма да провеждате този изпит, така нареди директорката!", ама как така, моля ви се, та аз съм ги учил тия ученици, аз трябва да ги и изпитвам, опитал се да възрази г-н Асса, нали го знаете, той беше винаги усмихнат, винаги любезен, винаги ведър, винаги излъчващ мъдрост; "Вие вече сте пенсиониран, г-н Асса, почивайте си вече, друг ще проведе изпита, Вие можете да си ходите у дома, да си почивате в заслужен отпуск, това нареди директорката!" - опитала се да му каже в по-човечна форма тъй безчовечното нареждане секретарката; и г-н Асса, създател на това училище, си тръгнал опозорен от училището, което е създал! Разказвал съм тази случка по-късно на самата директорка, тя, милата, още не можеше да осъзнае какво толкова е направила, казваше: "Амче нищо обидно няма в това че съм го пуснала да иде да си почива, той какво искаше, да стои безкрайно учител ли?!", тя не усещаше, че формата на това "освобождаване" от работа е безкрайно тъпа, безчовечна, грозна! По досущ същия начин се чувстваха и другите "пенсионери", примерно г-н Иван Блянтов, и той ми е казвал, че се е чувствал много обиден от начина, по който беше махнат от училището, въпреки заслугите си, въпреки славата си!)
Г-н Венелин Паунов, бившият директор на училището - младите, учениците не знаят, но този човек само дето не спеше в училището когато беше директор, и за него, като за Асса, училището беше животът му! - също в един момент ми заяви, че повече не желае да влиза в училището, него пък директорката беше успяла да обиди по друг начин. Той идваше, Бог да го прости, всеки ден в училището, пък макар и да не беше вече директор, но явно неговото присъствие силно е дразнило директорката; намерила е думи, с които така да го обиди, че той повече поне да не влиза вътре в сградата (няма да ви кажа тия думи, знам ги, казвал ми ги е г-н Паунов, но ще се въздържа да ги напиша тук!). Е, тогава г-н Паунов идваше, но не влизаше даже в двора, а седеше отпред, в кафенето дето е пред училището, седеше там и си пиеше кафето, срещаше се с приятели и разговаряше. Негови приятели бяхме отначало всички ние, дето продължавахме да го наричаме "шефът" (щото мигновено една част от учителите забравиха за него и почнаха мило да гледат право в очите новата "шефка"!); да, постепенно ония, които се осмелявахме да седнем на масата до шефа ставахме все по-малко, накрая останахме неколцина. И така инж. Венелин Паунов, учителят, който е дал живота си за това училище, дългогодишният директор, продължи да идва почти всеки ден да пие кафе в заведението пред училището до момента, в който една сутрин не го порази инфарктът. Той почина няколко дни след като завърши моят исторически граждански протест там, на тротоара, до входа към двора на училището, който аз проведох веднага след второто ми опраскване. А протестът ми продължи точно 77 дни, цели 77 дни чаках да видя дали директорката ще успее да сфане смисъла на това мое действие, е, не успя, прецених, че щом цели 77 дни не е успяла да го сфане, нема надежда да го сфане дори и 777 дена да протестирам - и се отказах; кажи-речи седмица след това, кой знае защо, взе, че се помина г-н Паунов. Интересно е да се отбележи и това, че учителят по философия г-н Хармелин Господинов (да му спомена името), който биваше назначаван от директорката на моето място винаги когато тя ме опраскваше, пък се помина внезапно на втората седмица след като тя отново го беше повикала да ме замества, т.е. на втората седмица след второто ми опраскване!
Боже мили, как започнах това писмо, което възнамерявах да бъде пределно кратко?! А както съм го започнал май ще се наложи да напиша огромен ферман! Аз, прочее, вече написах цяла книга за г-н Паунов, за "шефа", интересно е да знаете, че когато "тъй опасната книга" за г-н Паунов, написана от "тъй лошия Грънчаров" излезе от печат, с изключение на двама учители (ще скрия имената им, за да си нямат неприятности!) НИКОЙ ДРУГ НЕ ПОСМЯ да си я поръча; и още един още по-обиден факт: най-близкият приятел на г-н Паунов, именно Стефан Кралев, тогава демонстративно ми заяви, че нямало и да погледне даже тази книга за приятеля му, щото в нея "не можело да има нещо, което аз да не зная!", сиреч, за него книгата нямало как да бъде интересна, щото той знаел много повече от това, което можело да има в нея! Прочее, а когато официално му предложих съавторство на книгата, той даже не благоволи и да ми отговори нещо, замълча си - с което си заслужи директорската милост да дочака безметежно пенсия, и то като преподава... часове по моите, по философските предмети, да, той, преподавателят по френски език, в последните години преподава... философски предмети, с което директорката още веднъж показа своето всемогъщество! Принципът на нейната философия на управлението, както е известно, е простичък: "Който слушка, папка! А който не слушка - нему ритник!" .
"Леле, колко долен човек си ти Грънчаров, леле, как злобно пишеш само!?" - нали такива чувства и мисли се появиха у вас, колеги-учители, а и у вас най-вече, колеги-литераторки?! Дали да не почна писмото си най-напред като се обърна към вас? Или подобава да се обърна най-напред към началството, нали така е редно, най-напред да се обръщаме с най-мили думи към висшестоящите, нали това изисква, тъй да се рече, регламентът (неписаният, "моралният", моля ви се!)? Е, ще сторя каквото предписва регламентът, нищо че съм демократ, нищо че съм... "анархист" (свободата поражда непременно анархия, нали така, уважаема госпожо Костова, дето въпреки това сте член на... ДСБ, което, прочее, е похвално?!). (За несведущите в блога съм длъжен да кажа, че г-жа Стоянка Костова е учителката по история в "ТЕТ Ленин"!)
Госпожо Анастасова, написах Ви може би... милион доклади, жалби, апели, отворени и затворени писма, изложения, предложения, какво ли не, даже есета прописах, няколко книги написах, е, книгите ми са не точно за Вас написани, но Вие, тъй да се рече, имате голям дал в тяхното раждане, един вид сте в някакъв смисъл тяхна вдъхновителкаи дори... съавторка; написах хиляди страници текст, а Вие мълчахте и продължавате да мълчите, сякаш сте най-правоверна монахиня, която е приела доживотен обет за мълчание! Въпреки че Вашето мълчание е така многозначително и красноречиво дори, Вие продължавате да мълчите! Даже в поредицата от съдебни дела Вие мълчахте като египетски сфинкс, а вместо Вас усърдно говореха Вашите подчинени, които Вие, без да страдате от някакви си там морални скрупули, бяхте призовала усърдно да говорят пред съдиите своите тъй грозни лъжесвидетелства! Да де, ама все пак ще Ви се наложи в един момент да проговорите, нищо че сте такава страдалка, стоически понасяща изпитанията жертва на "тъй необузданата словесна агресия" на "тъй лошия Грънчаров". Кога ще проговорите си е Ваша работа, мълчете си ако искате докато сте жива (нещо че сте литераторка и би следвало да Ви е известно всичко за целебната сила на словото!). Аз обаче съм философ и моят дълг е да говоря - и да пазя истината. Ето, аз, философът, говоря и пиша, а Вие, филоложката, мълчите подобно на монахиня, приела строг обет за пълно словесно въздържане. Чия ли стратегия е по-умна и по-честна, кой ли може да каже това в нашите объркани времена?! Но поне това като литератор би следвало също да знаете: мълчанието е така многозначно, нали поне това съзнавате?!
Всички ме критикуват, че пиша дълги текстове, които били твърде изморителни за четене, а също така и много досадни за ония, които не обичат да мислят. От тази гледна точка май съвсем правилно ме уволнихте, аз имам обичай да тормозя всички да мислят, а мисленето, знаем, е вредно в типичните условия на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, нали така?! Аз сега обаче имам голямо преимущество като толкова много съм Ви писал, че едва ли е останало нещо неказано (е, можех много неща да си спестя, да не ги казвам, но както и да е, миналото не може да се върне!): като съм Ви казал комай всичко, в прибавка дори и онова, което не биваше да казвам или да пиша, аз сега имам вече пълното право да бъда пределно лаконичен. Най-малкото защото е тъпо да се повтарям. Дали все пак нещичко не съм успял да Ви го кажа, и то така, че да ме разберете? (Щото е безкрайно трудна работа да се опитваш да кажеш нещо макар и най-просто на оня, който не иска да разбере, който се инати да разбере!) Да, ама темата, дето се казва, е тъй величествена и огромна, че е направо неизразима, а нашата тема е една: животът (аз поне като философ и като учител съм имал една-единствена тема: животът!). Училището също трябва не само да служи на живота, а самото то следва да е живот, това е моето верую. Ето, от тази гледна точка, понеже животът е тъй величав и богат на смисъл, че е е напълно неизразим с думи, нито поетите, нито философите, нито композиторите даже успяват да изразят напълно естеството на живота! Та от тази гледна точка има още какво да Ви кажа. И ще се съсредоточа да Ви кажа онова, което, чини ми се, Вие съвсем не успявате да разберете. Ще се опитам да Ви го кажа най-простичко и понятно. (Нищо че съм "доказан некадърник" като учител, аз все пак имам манията, така да кажа, че мога и най-сложните нещица да казвам най-простично, в най-човечна форма се мъча да ги кажа, и то така, че да ме разберат дори и най-тъпите ученици, което е непосилна свръхзадача; но нищо де, обичам точно такива неизпълними предизвикателства!) Ето какво смятам, че съм длъжен да Ви кажа в тази посока, по този пункт.
"Господи, прости им: те не знаят що правят!", ето тези думи промълвил Христос там, на кръста, когато мъчителите му се подигравали и гаврели с Него. Дали имам право да проявя безвкусицата и аз, намирайки се сега на моята си скромна Голгота, да изрека същото по Ваш адрес: "Господи, прости й: та просто не знае що прави!". Да де, но Христос е имал тази духовна сила, за да каже тия думи, аз нима мога да се меря с Него?! Или Христос именно в качеството си на човек е промълвил тия думи, давайки ни пример, който е съвсем по силите и на нас, слабите човеци?! Ще се измъкна по следния начин, който ми е известен от историята на философията, писал съм го нейде в книгите си, става дума за философа Фихте, спрямо когото бил написан подобаващ донос (че е станал безбожник) до Краля, а пък Кралят, става дума за Фридрих Велики, написал резолюция, и то именно като тия, които Вие обичате да пишете върху разните документи и доноси, които получавате, та Фридрих написал собственоръчно следното: "Ако г-н професорът Фихте и Бог си имат някаква разправия, да си се оправят те двамата, мен в нея да не замесват!". Та по нашия казус аз имам ли право да заявя: "Ако г-жа директорката и Бог си имат някаква разправия, да си се оправят сами, аз няма да им се меся!", да, така е май най-разумно. На Вас самата ще се наложи да си уреждате сложните отношения и с Господ, и със собствената си съвест, аз тук нямам право да Ви се меся. Но ще кажа все пак, бидейки философ и учител, следното, което е от моята прерогатива именно на философ и на учител.

Истината е, уважаема г-жо, че направихте нещо значително по-голямо от грешка, Вие направихте чисто и просто голяма... глупост! Вярно, Вие не съзнавате това, но не ми пречи да Ви кажа истината такава, каквато тя на мен, философа и учителя, се е открила. Непростима не грешка, а глупост имахте добрината да направите, понеже се оставихте да бъдете овладяна от една крайно тъпа, простете, емоция: ненавистта Ви към мен. А защо ме намразихте толкова ли? Причината е пак крайно глупава: предполагам си помислихте, че аз съм заплаха за Вашата власт, по-точно казано за Вашето своеволие (щот Вие лично тия две неща, властта и своеволието, сиреч, произвола, не ги различавате изобщо, а те са така различни, те са коренно различни!). Вие, прочее, изобщо не сте си направила труда да осъзнаете и истината за това що е власт, предполагам това е непосилна за Вас задача (тя е непосилна и за... доктори на науките като г-н... Премиеро, и он, горкият, изобщо не знае що е това власт, та откъде-накъде да го знаете Вие, филоложката!) Но аз, като философ, не само че знам що е това власт, аз съм го и написал и то пределно понятно в моите книги, даже и в помагалото по философия на правото съм го написал, та даже и учениците ми да го знаят. Значи целият Ви проблем, уважаема госпожо директор, се свежда до това, че откакто станахте директор, Вие, предполагам, не четете нищо друго освен "нормативни документи", позволихте си даже лукса да не прочетете нито една моя книга! (Аз съм ги подарил на библиотеката, тъй че имахте тази възможност, ала не благоволихте да се възползвате и по тази причина направихте съдбовна грешка, която повлече след това цяла една поредица от глупости, които благоволихте да сторите, подведена от незнанието си!)

Умните хора и управници, уважаема госпожо, търсят такива хора като мен със свещ, имам предвид философи, те са безценни, даже крале и царе са търсили начин да се обкръжават с философи, а Вие не само че не се възползвахте от възможността да черпите от богатствата на моя дух, от съкровищата в моите книги и в моята мисъл (нарочно пиша така, за да Ви ядосам още повече!), но и си позволихте в главицата Ви да се появи тъй глупавата, с извинение, мисъл, че няма да мирясате докато не изритате по-далече от училището "тоя изверг Грънчаров". И дори си позволихте лукса в същата тази главица не Ви мине през акъла тъй простичката мисъл, че дори и извън училището "извергът Грънчаров", дето така много Ви тормози да мислите, дето Ви поставя в такива сложни казуси, не го прави защото Ви мрази, а защото иска да Ви помогне, на второ място не Ви мина през акълеца и мисълта, че дори и извън училището, този същият "изверг Грънчаров" пак ще продължи да Ви тормози да мислите, примерно като Ви пише писъмца ето като това, което сега четете!!! Нима дори и за това не сте сетила тогава, а, имам предвид блаженото време, в което допуснахте да Ви овладее мисълта, че трябва непременно да изритате тоя въпросния "изверг Грънчаров", който толкова много, моля ви се, си позволява да Ви тормози с туй проклетото мислене?! Щот всеки ден в училището аз друго не правех освен да Ви поставям какви ли не казуси, кой от кой по-възхитителни, с оглед да Ви помогна да се справите с непосилната задача, с която немислещи властници Ви натовариха, имам предвид властниците, дето Ви туриха на този пост, които очевидно са по-зле в тази област, областта на мисленето, даже и от Вас - щом Ви назначиха на този пост, което, както и да го погледнем, е глупава идея! (Пиша тия неща с плахата надежда да Ви предизвикам поне още веднъж да се срещнем поне в... съдебната зала, щото, съгласете се, нашите тъй епични отношения, разбира се, все някак трябва да бъдат някога изяснени, нали така?!)

Та значи главната ми теза е простичка: направихте поредица дори не от грешки, а от глупости когато допуснахте съзнанието Ви да се овладее от мисълта, която може да се изрази с думите "Тоя изверг Грънчаров ще го изритам от училището и то завинаги за да не ми смущава умствения покой, за да не мъти водата, ако трябва планини ще подместя, но изверга Грънчаров ще го изритам от училището!"; а е крайно глупава тази мисъл защото, първо, е плод на една тъпа емоция (ненавистта Ви, безпределната Ви ненавист към мен, философа и учителя, който не е мижитурка!), нали правилно формулирах и изразих с думи мисълта, която тогава се е родила в главицата Ви?! И, на второ място, тази мисъл е толкова глупава защото за Вас лично е безкрайно вредна, философите стават още по-опасни когато се опиташ да ги подложиш на репресии, щото, като капак на всичко ний, философите, сме и прекалено свободолюбиви и дори борбени, обичаме да се борим за свободата и за достойнството си. Както и да е, постъпихте твърде глупаво, позволихте си да произведете серия от глупости, изложихте се здравата, и най-лошото е, че си въобразявате още, че народът не съзнава, че това, което сте сторила, са именно глупости и излагации!

Вярно, хората не смеят да Ви го кажат направо в лицето, но абсолютно всички, дори и най-подлите лицемерки, които Ви насърчаваха през тия години да правите въпросната планина от глупости и излагации, превъзходно знаят, че това, което Вие направихте, са именно глупости, фалове, щуротии и най-вече излагации! Да опозорихте се здравата, това се знае от всички, там е работата обаче, че никой не смее да Ви го каже прямо, директно, е, аз като философ имам този дълг да казвам онова, което никой не смее да каже, ето, изпълнявам си дълга, казвам Ви го, за Ваше добро Ви го казвам: сторихте много тежки, непростими глупости, леле, как много се изложихте! Дори и г-жа Стоянова, Вашата заместничка, успя да се досети в един момент, че правите глупост след глупост, но, предполагаме, се сдържа да Ви каже откритието си, предполагаме, че не Ви го е казала по причина на това, че очаква не без право, че ще Ви наследи един ден на директорския пост, ето тази, по наше мнение, е причината да Ви държи в такова неведение относно истината за това какво правите, надявайки се все пак по-скоро да дойде заветния момент, в който ще седне на Вашето кресло.

Знаете ли колко ми е мъчно за Вас, г-жо Анастасова, Вие знаете, че ний с Вас бяхме години наред нещо като приятели, наистина ми е мъчно за Вас, ето, всички Ви лъжат относно истината, а аз, единственият, който Ви казвам тази тъй неудобна Ви истина, за благодарност бях опраскан, и то по недопустимо тъп, с извинение, начин: обявихте ме за "пълен некадърник", не съм бил ставал за учител, сякаш съм някой младок, нали така, абе тъпо, Седларов, много тъпо се получи цялата работа, какво да говорим повече, то всичко е ясно! И е ясно абсолютно за всички, всички говорят само за това, ала никой не смее да Ви го каже, ето това е най-тежкото за един управник, за един властелин, пък колкото и да е малко властчицата, с която той разполага. Та значи никой не ще да Ви каже истината, сиреч, изпаднахте в положението от приказката "Новите дрехи на Краля", така ли се казваше тази приказка не помня? Знаете каква е, Кралят ходи чисто гол, дибидюс гол, както майка му го е родила, а пък всички придворни му викат и му се присмиват "Леле, колко хубаво Ви стоят новите дрехи, Ваше Величество, леле, колко сте красив в тях!", а пък Кралят мята голия си дебел задник, представяте ли си що го е сполетяло, ето, в абсолютно същото положение сте и Вие! Всички Ви се смеят, че се разхождате напълно гола из коридорите на училището и Ви викат: "Колко сте красива в тези дрехи, мила госпожо Директор, ах, как Ви отиват тия дрехи!", ако Ви казват тия думички разните подлизурковци, сега нали се досещате защо Ви ги казват?!
Ох, леле, изморих се да пиша, а още колко много неща искам да Ви кажа?! Защо, г-жо директор, не ме поканите в училището да си поговорим след това писъмце напълно откровено, а? И то не само двамата да си говорим, а с целия "тъй сплотен колектив"?! Аз за такава една среща съм напълно готов, мисля, че ми я дължите, и то по причина на това, че на тази среща очаквам Вие най-сетне да проговорите и да произнесете било защитна, било разкаятелна, покаятелна, знам ли как да я нарека, реч?! Но тази реч трябва един ден да я произнесете, не чувствате ли?! Когато човек прави глупости и когато някой дръзне да му каже истината, е тъпо да го мразиш този човек, да опитваш да го смачкаш, да го убиещ, да го разкъсаш даже, от това истината няма как да се повлияе, истината, знайте от мен това, е безпощадна направо! Такива работи. Правихте си Вие донасита глупост след глупост, целият училищен народ Ви се дивеше на акъла, приказваха хората на четири очи, но никой не посмя да дойде при Вас и да Ви рече: "Не, това е глупаво, моля Ви се, престанете, за Ваше добро Ви го казвам, спрете се!", а всички продължаваха да Ви говорят в колко "красиви дрехи" сте се облякла днес, нали така беше, признайте си поне това де?! Народът е мъдър, ето, не аз, а хората около Вас постъпиха най-умно и направиха нужното да се опозорите докрай; народът обаче постъпва и жестоко, а, нали и това сме длъжни да признаем?! Уж мълчи проклетият училищен народ, уж само Ви се усмихва мило, а всъщност работи за това да се провалите най-кардинално, затъвайки все повече и повече в провала, в грешките, в глупостите, в излагациите! Ах, колко коварен бил този народ - и колко безпощаден е той с това свое проклето мълчание спрямо истината?! На туй нещо великият философ Хегел му вика "ирония на живота" (и на историята) - а народът много си пада по тази ирония, съзнавате ли сега и тази тъй проста, но за сметка на това тъй велика истина?!
Народеее????? Сега дойде време да се обърна към теб, спирам да говоря на директорката. (Щот се надявам тя да ме покани след това мое прощално писмо да си поговорим на живо, и то не само на четири очи, а там, в залата, ако трябва до изнемога ще говорим, но ще си кажем цялата истина за случилото се, за да излезем от тресавището, в което всички затънахме до шиите! Хрумна ми една друга дума вместо тресавище, дали да не я употребя, става дума за метафора, що пък да не употребя: затънахме не в тресавище, а в езеро от... лайна, в Ада, казват, имало такова езеро, знаете ли, драги филолози, в Дантевия Ад кои грешници се излежават в туй толкова уютно езеро от лайна?!) Нородеее, що да кажа на тебе ли тук? Почти нищо май не ми остана да ти кажа тук, но на живо много неща имам да ти казвам.
Преди време, може и месец да няма, а може и да има, казах някой неща на инж. Богомил Иванов (на разговора ни в коридора присъстваха и Борислав Цанов и един млад негов колега, на когото не зная дори името, там беше и г-жа директорката). Там го обвиних, че като са мълчали и като не са казали на директорката що прави (имам предвид всички вас, мълчаливците), са й направили много лоша услуга! Той фактически нищо не можа да ми възрази, почна да говори някакви нелепици относно това, че народът у нас не бил искал "моята демокрация" и по тази причина насила не можело да бъде вкарван в нея. На него директорката е разрешила да бъде единственият свободомислещ и свободно говорещ учител, той се ползва от този привилегирован статут, но и той пак пази мярката, пак гледа да не допусне да каже нещо, което нема да се хареса на началничката. Жалка работа си ти, народе, и ти се изложи много, но нали знаете нашата оправдателна народна приказка за това, че "Рибата се разваля откъм главата" , ето, мъдрият народ има подходящи оправдателни поговорки за сичко. Той, примерно, знае добре, че "Приведената главица сабя не я сече" , е, стояхте сички с приведени главици, оцеляхте сички, радвате се на сички благинки, ето, г-н Премиеро за послушанието дори ви дигна заплатите, нали не забравихте да му ценете ръката за благодеянието?!

А аз като не приех вашата философия на покорството, като си позволих да се държа иначе, какво спечелих?! Сега съм изритан от училището, с отнети преподавателски права съм, вие ще си получавате хубавите заплати, ще си папкате, а аз работя в момента (след една година безработица, в нея в нито едно училище не ме допускат да работя щото се прочух като лош човек и бунтар, директорите треперят от мен и предпочитат разстрел, но не и Грънчаров да го турят учител пи философия в поверените им училища!), да, в момента работя като нощен пазач за минималната заплата! Не казвам това за да ме съжалявате, а за да ви дам сетно доказателство колко сте били прави заради това, че за разлика от мен си мълчахте така упорито! Аз сега няма да получавам никога вече тъй хубавата учителска заплата, ще живея като същински маргинал за мизерна заплата, ще работя до пенсия на най-унизителна работа, ще получа, което е най-лошото, мизерна пенсия (вие ще получите превъзходни пенсии, браво на вас, да ги получавате много години ви желая!), няма да получа и тия 10 заплати накуп, които ще получите, вий, щастливците! А аз нещастника, ще си стоя с моята истина, заради която видяхте ли докъде я докарах?!

Колеги-учители, прекланям се пред вашата неръкотворна мъдрост, прави сте, аз съм голем глупак, леле, горкият аз, какъв глупак съм!!! Не директорката е постъпила глупаво, не тя е глупачка, аз съм глупакът! (За протокола пред съда: употребих думата "глупачка" по чисто стилистични причини, изобщо не смятам, че г-жа директорката е глупачка, и през ума не ми е минало, че тя е глупачка, човек макар и много умен като нея да е, може да бъде подведен от тъй изобилния си ум когато се подведе от некакви емоции, ето, г-жа директорката направи куп глупости, но решително не е глупачка, тя просто е овладяна от една непристойна емоция на ненавист, но иначе крайно интелигентна дама!) Та такива работи, драги колеги! На вас всичко останало дето искам да ви го кажа, ще ви го кажа когато г-жа Анастасова ме покани на тъй отдавна предлагания от мен очистителен и освобождаващ дебат, тъй съдбовно необходим ни, вярвам, че тя ще ме покани, вие също можете да й помогнете да предприеме тази душеспасителна стъпка, както и да е де, та мисълта ми е че там ще ви кажа още много неща, което сега тук не мога да напиша по причина на това, че просто ми писна да пиша вече.
Драги ученици, на вас ще напиша отделно писмо тия дни, обещавам! Или клипче ще направя, не знам още. С вас ще се прощавам отделно. Ще видим. Може и с вас да се срещнем. Примерно ако г-жа Анастасова преживее някакъв чудесен душевен поврат към доброто след това мое тъй честно писмо до нея, знае ли се, в живота понякога стават какви ли не чудеса и мистерии !Дори, може и пред вас да кажа каквото мисля, т.е. може и да се видим, да поговорим за всичко, което имаме да си кажем, за всичко неказано може да си поговорим. Ще видим. Нищо не се знае още. Та защото ми писна да пиша сега, на вас ще пиша скоро, имайте малко търпение.

Същото се отнася и за вашите родители, с тях пък как ми се иска за поговоря, ето, предвиждам тия дни цяло едно телевизионно предаване да посветя на разговор с тях! Тям това обещавам. И ще го сторя непременно. Виждате какви превъзходни идеи се раждат в бедната ми побеляла глава тази заран. Аз май още имам сили да бъда учител, а, какво ще кажете барем вие, драги родители?! За вас, прочее, е най-унизително да мълчите толкова от страх, защото у вас е цялата власт, вие имате най-големата власт, тъпо е да мислите, че властта е у директорката, която можела да ви отмъсти, пълни идиотщини са тия работи, дето си ги мислите! Аз тия дни почвам граждански протест, оттам също ще говоря всеки ден с вас, знаете, правя клипчета на протеста, там ще говорим повече. Чао засега!
Имам значи такова предложение за среща, може да прощална, може да не е, ще видим каква ще е. Ще се радвам г-жа Анастасова под влияние на това мое тъй откровено писмо да поосмисли ситуацията, в която се оказахме всички (нека да се опита да си представи онова тъй съблазнително езеро, пълно с... лайна!), и на тази основа да ме покани на крайно необходимия ни очистителен разговор, който да проведем в голямата зала на училището, където да имаме възможност да се поизмием малко от въпросните гнусни фекалии, в които сме затънали всичките до шиите и до устата даже! Имам и един паричен дълг към бюджета на училището от 950 лева (съдът ме осъди да плащам тия пари за наказание за това, че съм се опитал да си защитя правата и достойнството!), имам чувството, че г-жа Анастасова, искайки да остане вярна на себе си, се мъчи да докара нещата дотам, че да ме даде на кожодер, т.е. на частен съдебен изпълнител, което ще бъде вече хептен безчовечно, щото това значи, че ще ми се налага да плащам поне три пъти по-високо сума, и понеже аз няма как да дам тази сума, ще се наложи тогава да ми наложи запор на жилището, сиреч, по типично мутренския начин да ме изгони даже и от моя дом, да ме остави без дом, ето само това остана да ми стори, та да й е пълна колекцията от глупости, що успя да стори в последните тъй паметни пет години! С нея също така се очертава да се съдим... пожизнено, щото нали не си мислите, че аз ще спра дотук, аз, ако съм жив де, щото човек не знае кога ще пукне, възнамерявам да заведа дело срещу България в Страсбург, щото се чувствам силно обиден не само от нея, но и от цялата прогнила от корупция и от аморализъм държавна администрация, която застана изцяло зад нея - и така цялата ни държава биде увлечена да прави глупостите, които инициира тъй неуморната директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Та ето по тия причини ми се чини, че разговорът, който предлагам, е жизнено необходим. И ще се радвам тя да откликне. Аз още н

Похвални думи за младия колега, за блогъра и приятеля Ники Димов

Колегата Ники Димов е представил това предаване (виж: Предаването "Изкуството да се живее" от 11 април 2019 г) и там е казал, че авторът му съм бил... аз! Да, но всъщност той даде идеята за предаване на такава тема, аз я възприех, и двамата участвахме в реализирането й, допринесохме за осъществяването й: кой в такъв случай е авторът?
Най-вероятно и двамата сме автори, но аз отдавам приоритет на него като инициатор, като изобретател на самия замисъл, ето затова казах там, в Пловдивската обществена телевизия, да сложат неговото име за автор. Той обаче, поради вродената си скромност, се отказва от авторството си, предложил е аз да бъда авторът, което, както и да го погледнем, е несправедливо. А дали не е най-правилно двамата да сме авторите? Когато нещо го правят двама, съвместно, когато работят по него, очевидно те двамата са авторите, това е най-правилното, нали така? Единият обаче, който допринася повече, не е ли по-правилно той да бъде авторът, а другият да е само негов помощник? Аз така разсъждавах и затова признах и дадох предимството на него. Той обаче възразява. И предлага аз да бъда авторът, което аз не мога да приема, щото не и истина, че само аз съм авторът, той също е автор, какво да правим в такъв случай?


Ние с Ники още си спорим, разбира се, в повечето случаи на майтап. Обичаме да се шегуваме. И да се забавляваме по този начин. С него е много приятно да се разговаря, щото е духовит и остроумен. Противно на това какво казват срещу него завистниците, злобарите, той е много интелигентен, да не говорим за това, че е честен, аз лично му се възхищавам на тия негови тъй редки качества. И е готов да помогне на ближния, което е голяма рядкост.
Абе изобщо пиша всичките тия неща щото ще се радвам ако някоя девойка ги прочете и покрай моите думи се заинтересува така силно от това момче, че реши да се запознае с него, уверявам ви, няма да съжалява! Сприятелят ли се, появи ли ле се любов между тях, сближат ли се така, че да осъзнаят, че не могат повече да живеят един без друг, сиреч, решат ли да създадат семейство, уверявам аз това момиче, че изобщо няма да съжалява за избора си, защото, като капак на всичко, Ники е и много работлив, това момче умора не знае, работи по цял ден, в почивните дни също работи, работяга от класа е той!

Което е съвсем рядко качество за днешните младежи, на мен поне така ми се струва. Покрай него и аз започнах, откакто сме приятели, да работя, ето, ходихме да режем овошки и лози, сега работим на ранчо, изобщо той дори и мен, философа и възрастния вече човек, успя да зарази с работливостта и с инициативността си. А пък има и много идеи за бъдещия си живот, за бизнес, аз съм убеден, че той непременно ще успее и един ден ще стане заможен и уважаван човек и гражданин! Правя му тази "реклама" с чисто сърце защото ви казвам самата истина, нищичко не си измислям.
Това, че сме приятели, изобщо не ми изкривява преценката за него. Та ето, приятелки и приятели, кажете на своите дъщери и внучки, ако имате такива, че живее тук в Пловдив едно много свястно и работливо момче, което при това е добродетелно, с най-ценни човешки качества е, става дума за Ники Димов, кажете им, че нищо не пречи да се запознаят с него, да си общуват, напълно е възможно между тях да се появят най-прекрасни отношения и чувства, като стане това, ще им направим една хубава сватба. И ще порипаме тогава всички няколко хора, за да ознаменуваме началото на техния съвместен и, убеден съм в това, съвсем щастлив живот!
Толкова! Видяхте откъде започнах, видяхте какво ми даде повод да пиша за приятеля си, пък виждате докъде стигнах, но причина за това е, че съм философ и винаги търся истински важното. Ето, Ники днес е писал в блога си за люляка , кажете ми, може ми младеж, който толкова много обича цветята, да е лош човек?!
Бъдете здрави! Хубав да ви е денят!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

При това положение, моля, кажете ми: има ли смисъл човек да става курбан и то именно за такъв народ?!

Тия дни по инициатива на колегата-блогър Ники Димов група приятели написаха ново протестно писмо, което възнамеряваха да изпратят на отговорните висшестоящи институции, този документ можете да го видите в блога на г-н Димов, той още е там: Ново писмо, което ще изпратя тези дни в подкрепа на Ангел Грънчаров , където беше предложено да се внасят предложения за корекции, а също бяха призовани ония граждани, които смятат, че могат да подкрепят писмото, да го заявят там, вписвайки имената си. Е, до мен достигнаха сведения, че в групата, която подготвяше писмото, възникнали противоречия, почнали се спорове, на някои от тях първият вариант на писмото им се видял "много остър", бил написан в крайно предизвикателен стил и прочие; ето че една част от гражданите, които ме подкрепят, решили да предложат втори вариант, решили да предложат по-мек начин да кажат какво мислят; речено-сторено, написали го; тогава обаче до мен достигнаха сведения, че първата група, която била за по-твърдия вариант, възприела втория като "беззъб", примирителен, пък макар и преизпълнен с благородство (което едва ли ще бъде възприето и оценено подобаващо от другата страна, а ще бъде оценено като израз на тъй окуражителната ги мекушавост). Както и да е, ето, оказало се, че групата от немногочислени подкрепящи ме (небезразлични към образованието) български граждани се разцепила на две "партии", всяка от тях състояща се, така да се каже, "от два човека и половина". В резултат, предполагам, на тях им е все по-трудно да се споразумеят за общ, компромисен вариант на писмо, абе изобщо, дето се казва, работата пак е типично българска, ето в този дух:




Както и да е, като разбрах за тия тъй сложни противоречия, аз се убедих, че по тази причина в крайна сметка нито едното от писмата явно няма да бъде изпратено. (Напълно е възможно някои от спорещите вече да са забравили за какво точно спорят, а също така да се забравили и за самата инициатива за изпращане на такова писмо до институциите.) При това положение аз бях на косъм от това да ги помоля изобщо да не правят нищо, а и сам, заради обидата от царящото в обществото ни безразличие, да заявя на гражданството, че решавам да се оттегля от всичко, да прекратя своите обречени (на фона на това същото безразличие) борби за промяна в образованието, не крия, даже ми хрумна да унищожа блоговете си, сиреч, да унищожа целия си труд на "благо и ползу роду" от последните близо 20 години, а също така и да унищожа купищата свои издадени, но непродадени книги, сиреч, да унищожа труда си фактически от целия си живот. За момента се въздържам от такава една крайна стъпка (нещо повече, дадох заявление до Кмета на Пловдив за започването на нов граждански протест), но не крия, че съм на път да стигна до някакво крайно решение. Защото, признавам си, мен това всеобщо безразличие ме убива, аз лично смятам, че дори един камък би се засрамил и възмутил ако разбере това, което властващите комунисто-гербовашки наглеци причиниха на един български учител, ала дебелата българска кратуна, както виждаме, изобщо не се впечатлява от нищо. Разбира се, пиша тия неща с болка на сърцето, те ме убиват, знам добре, че по този начин доставям поводи за неописуема радост на злите мерзавци, които толкова силно ме мразят, че човек може да си помисли, че редовно съм им ял навремето десертите в детската градинка. Както и да е, нека мерзавците да се радват колкото си искат, аз обаче ще кажа какво мисля и какво чувствам: обиден съм безкрайно от липсата на каквато и да било човешка и гражданска реакция по повод на "законното" ми лишаване от преподавателски права, т.е. от униженията, които ми причини напоследък хептен разпищолилата се мутренско-комунистическа власт.
Та значи и малката групичка досега подкрепящи ме граждани се разцепи и в момента е на път да се умори да умува по-мек или по-твърд вариант на писмо до институциите да изпрати. Аз бих ги посъветвал при това положение изобщо никакво писмо да не пращят, аман вече от писма, видя се, че ефект никакъв няма. Да не говорим за това, че не мога да намеря двама пловдивчани, които да дойдат с мен на предложената "кръгла маса" по проблемите на реалната демократизация-декомунизация на образованието в тъй културния град Пловдив. (Имам чувството, че всичките ми приятели в тия решаващи моменти се изпокриха като плъхове така, както са се покрили като плъхове сподвижниците на Апостола на свободата в момента, в който той е бил арестуван от османската власт.) При това положение, кажете ми, какво да правя, а: има ли смисъл човек да става курбан и то именно за такъв народ?! Да, да не пропусна и този извод, важен е: вие, драги мърморковци, с вашето пословично тъпо безразличие, с вашата бетонна пасивност сте най-твърдата опора на мутренско-комунистическата тирания в свидното ни отечество!


Понеже един приятел ми изпрати въпросния по-мек вариант на писмото на гражданите, аз си позволявам да го публикувам тук, като ще ви призова (ако желаете) да ми кажете как го оценявате, наистина ли той е толкова беззъб и прочие; ето, моля, четете (а ако някой от вас пък случайно реши да се присъедини към единия от двата варианта, този дето е в блога на Ники Димов или този, който е тук, нека все пак да каже, аз смятам, че едва ли ще има такива храбреци, но за всеки случай го предлагам):
До г-жа Милена Дамянова, Председател на Парламентарната комисия по образованието и наукатаДо г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и наукатаДо г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-ПловдивЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-ПловдивДО МЕДИИТЕ
СИГНАЛ-ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани
Уважаема г-жо Председател на Парламентарната комисия по образованието и науката,Уважаеми господин Министър,Уважаема госпожо Началник,
Като граждани сигнализираме за следните нередности в управлението на ПГЕЕ-Пловдив, които настояваме да бъдат отстранени:
1.) В ПГЕЕ-Пловдив от години тече безкраен ремонт на физкултурния салон и на новото крило на самата сграда – като в последните години ремонтът е замразен. По тази причина се учи на две смени, от което страда качеството на учебния процес. През зимния период не се водят часове по физическо възпитание. Ръководството на училището демонстрира непонятно безхаберие по проблема.
2.) Не само учениците, но и родителите и учителите мълчат относно тежките условия, в които са поставени учениците. Защо ли е така, нима им е безразлично какво става в тяхното училище? Това е показателно за страха, който те изпитват, нима се е стигнало дотам да ги е страх да изразяват собственото си мнение? Уверяваме ви, те не са безразлични. Нима за Вас, госпожо Председател, за Вас, г-н Министър, за Вас, г-жо Началник, това не е симптом за крайно тежкото нравствено състояние на училищната общност по време на управлението на директорката Анастасова?! Тя управлява училището авторитарно, никой не смее да я критикува, не смее да каже нещо, което не би й харесало. Възможна ли е в 21 век и то в европейската столица на културата Пловдив такава недопустима управленска аномалия?
3.) В нашия град се говори за ексцесиите, които си позволи директорката Анастасова по отношение на единствените учители, които дръзнаха открито да критикуват авторитарния й подход на управление – учителите Ангел Грънчаров и Калин Христов. Поради достойното си поведение те бяха уволнени, а когато съдът отмени заповедите за уволнението им, наскоро след това тя пак ги махна от училището. Това вся такъв страх в училището, че никой не смее вече да последва примера им. Госпожо Председател, г-н Министър, г-жо Началник, нима ще позволите директорката на пловдивската ПГЕЕ да продължи необезпокоявано да травмира такава една голяма общност, и то занимаваща се именно с образованието и възпитанието на младите?
4.) Ние познаваме хора, които са ученици или работят в училището като учители. Те споделят с нас, че директорката е необщителна, недиалогична, обкръжава се с тесен кръг лицемери, които черпят какви ли не облаги от близостта си с нея. Има слухове за нейната тежка корумпираност, тя самата демонстрира безнаказаността си, дължаща се на връзките на нейния съпруг, бивш партиен секретар на Областното управление на ДС. Вероятно заради това на охранителна фирма, в която съпругът й е съдружник, директкорката е възложила охраната на училището. Тия слухове трябва да се проверят от компетентни органи – за да се установи дали е допуснат конфликт на интереси. Като граждани искаме да разберем истината и във връзка със слуховете за влияние на задокеанска религиозна секта върху директорката Анастасова и заместничката й Стоянова.
5.) Директорката Анастасова постъпи крайно безчовечно с дългогодишния учител по философия Грънчаров (инвалид с тежко сърдечно заболяване). В градът ни се знае, че тя го подложи на недопустим психичен тормоз и репресии – поредица от уволнения, принуди го да води тежки съдебни дела за да си защити правата и достойнството. Това продължи цели 5 години! Няколко години преди да се пенсионира, заради съчинените от директорката компромати, тя успя фактически да го лиши от преподавателски права и да го остракира от системата на държавното училище. И в този момент този достоен човек и учител е поставен в унизително положение, принуден е, за да се прехранва, да работи за минималната заплата като нощен пазач. Познаваме г-н Грънчаров и виждаме как този човек бива убиван от безсъние и най-вече от жестоките морални унижения. Като човешки същества и християни се питаме: дали директорката знае какво му причинява? Тя, простете, сърце ли има или камък? Госпожо Председател, г-н Министър, г-жо Началник, умишленото прилагане този терор на нас, гражданите, ни изглежда като патологично отклонение: как може директорката да не съзнава какво е прави? Възможно ли е така да се отнася някой към възрастен човек, колега-учител и писател? Все някой трябва да носи отговорността за всичко, което тази властваща особа си позволява да прави, главната отговорност не носи ли именно този, който я е назначил? Вие, г-н Министър, добре знаете от многобройните сигнали, включително и от нас, гражданите, какви ги върши директорката на пловдивската ПГЕЕ – защо нищо не направихте за да я възпрете?!
6. До нас достигнаха и сведения от учители в ПГЕЕ, че заместник-директорките на училището, за да имат педагогически стаж, документално са записани, че водят часове по учебна практика с учениците, които в действителност не се вземат. По този начин те получават заплащане за фактически невзети часове. Директорката знае за това нарушение, но понеже въпросните лица са нейни приятелки, си затваря очите, т.е. нарушението се прави под покровителството й. Това е сериозно нарушение от финансов характер, към което висшестоящите контролиращи органи би следвало да са нетърпими. Защо до този момент не е последвала санкция за нарушителите? Като данъкоплатци, явяващи се и работодатели, ние, гражданите, не можем да сме безразлични относно това как се изразходват нашите пари.
7. Директорката Анастасова многократно и системно нарушава закона при работа с молби и жалби на граждани. По нейно разпореждане не се завеждат получаваните в канцеларията на училището документи във входящата книга, също така не се дава отговор на жалбоподателите. Очевидно тя лично се смята за поставена над закона. Отдавна би следвало да бъде предизвикана прокурорска проверка за изброените нарушения. Надяваме се, че след този наш сигнал длъжностните лица ще направят нужното да уведомят Прокуратурата да извърши съответната проверка – защото преките й началници не упражняват контрол над нея. Защо постъпвате така, г-жо Началник на РУО-Пловдив, нима директорката се ползва с някакъв специален статут и във Вашите очи?!
8. Съжаляваме, че ни се наложи да напишем това писмо. Напълно възможно е г-жа Анастасова да има и добри страни, въпреки оплакванията и на учениците от нея. За жалост, тя не обръща никакво внимание на оплакванията на нас, гражданите, тя ни приема с нескривано неудоволствие – или пък намира поводи да избягва срещите с нас. Ще се радваме ако тя самата по-скоро осъзнае грешките си, ние имахме добрината да й ги покажем при малкото, по нейна вина, срещи с нея. Въпреки всичко ще я поздравим от сърце ако осъзнае и сама поправи грешките си.
Очакваме да ни известите за предприетите след нашия сигнал действия. Настояваме безобразията и беззаконията в ПГЕЕ-Пловдив да престанат час по-скоро!
15 април 2019 г. Пловдив
С уважение (подписали, присъединили се):
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

От боклукчийското кошче на блога

Това, което следва, от боклукчийското кошче на блога. Моля, затъкнете си носа за да избегнете донякъде смрадта и ако имате сили да се поровите в тези гнусотии, можете да го направите, но отговорността на пораженията върху психитата Ви си е изцяло ваша:

Не е спамИзтриване1001–100 от 1000 [image error]1[image error]Изрежи си ноктите. в(ъв) Несбъднати надежди...Анонименна 18.04.19Тъпунгер за протест се стяга, мята лозунг на рамо, Сбогом, жено, сбогом, коте, Аз отивам на протеста, де се гине, де се мре! в(ъв) В понеделник, в началото на Страстната седмица започвам своя нов граждански протестАнонименна 18.04.19Грънчо нещо си изперкал тотално,вземи свести се! в(ъв) Моето включване на живо във Фейсбук от днесАнонименна 18.04.19Тука на последниия коментар явно ефекта от хапчетата намалява и правоговора и правописа почват да дават здраво накъсо... в(ъв) Моето включване на живо във Фейсбук от днесАнонименна 18.04.19Красива си, в синята рокля, и с тази загадъчно греховна усмивка в(ъв) Ще замълча само когато умра!Анонименна 18.04.19Добавете и А. Тодороф, Сл. Трифоноф, Т. Бикоф, видните интелектуалци прочели от един брой книга до два вагона книги, руския Св. синод, посланиците на демократичните и недотам държави, както и искането за убежище в някое посолство /ала Асанж/, сценарий за фентъзи по Вашия случай за заснемане в Холивуд. Има, разбира се още безкрайно много възможности. Strashimirov в(ъв) Написах и изпратих отворено писмо до журналиста Сашо ДиковАнонименна 17.04.19Дами и господа, пряко от Роял Албърт Хо ... (задраскано) от Фейсбук, специално за вас и за жителите на село Тъпунгерово, представям Ви бай Ангел Тъпунгераааааааааааааааааааа! в(ъв) Моето включване на живо във Фейсбук от днесАнонименна 17.04.19На говорещия философ тип "Бай Ангел Тъпунгера" му викат тъпунгер в(ъв) Ще замълча само когато умра!Анонименна 17.04.19Я! Костича още ли го дават по телевизията? :) в(ъв) Костов е няколко равнища над другите политици и като личност, и като политик, и като държавникАнонименна 16.04.19Гранчаров ще отговаряш пред съда и пред бога заради това, че използваш малоумния младеж за своите толкова подли цели! Как не те е срам! Този младеж не може да бъде гражданин понеже е с умствено увреждане, а ти го използваш за да насъскваш хората срещу любимата на целия наш сплотен колектив директорка, на която ще бъдем вечно благодарни че ни отърва от теб, некадърника! Престани защото ще заведем дело не срещу Ники Димов, а срещу теб за клевета и за обида! в(ъв) Хуманитарна инициатива на колегата-блогър Ники ДимовАнонименна 16.04.19Този твой приятел съществува ли, или е измислен като повечето ти "случайни" събеседници? в(ъв) Кога възприемаме борбата за достойнство като "недостойно поведение"?!Анонименна 16.04.19Бай Ангеле, а какво стана с предната акция, получи ли се полезна дискусия, имаше ли желаещи да участват, дееба и тъпунгера с тъпунгерите? в(ъв) Днес ще направим ли нещо добро за намиращото се в ужасна агония българско образование и училище?Анонименна 16.04.19Бай Ангеле, ти си тъпунгер в(ъв) Арогантната мутренска власт убива издателя на в-к ГРАЖДАНИНЪ и на списанията ИДЕИ и HUMANUS, а опростаченият народ безучастно руча кебапчета...Рамон Меркадерна 15.04.19Това заглавие не е достатъчно тъпо. Можеш повече! в(ъв) Бог да дава живот и здраве на щастливата баба - и на тъй щастливото че не се е родило в България нейно внуче!Bacho Кольона 15.04.19Един път да си прав, бай Ангеле, аз като гледам, си рожба или на онанизъм, или на анален секс, ма не е жива майка ти да я питаш в(ъв) Руски комунистически дебилизъм...Анонименна 15.04.19Които не си върши работата съвестно и не си затваря устата, бива опраскан, некадърниците като теб никъде не ги търпят на работа! в(ъв) В Мутроландия няма правосъдие, няма законност, няма и справедливост, няма дори и елементарна съпричастност с жертвите на неправдатаАнонименна 14.04.19Мри бе, тъпунгер ... в(ъв) В Мутроландия няма правосъдие, няма законност, няма и справедливост, няма дори и елементарна съпричастност с жертвите на неправдатаРамон Меркадерна 14.04.19Бай Ангеле, ма то имало и други тъпунгери, от женски пол, не си само ти! в(ъв) Защо мафията, комунистите и ченгетата никога няма да простят на Костов?Рамон Меркадерна 14.04.19Евангелистката много знае, защитава некадърник! Те всичко потвърдиха, че Грънчо е некадърен за учител и има куп нарушения. в(ъв) Комисията за "защита" от дискриминация оправда дискриминиращите и порица жертвата за "неоснователната" борба за своите права и достойнство!Анонименна 14.04.19Спри се с глупостите ти! Никои не може да разпъва вече Христос, той нас може да ни разпъне или ако реши да ни убие за секунди.Така че не богохулствай,че Бог може да те наказва още, или да ти отнеме и душата и да се отзовеш директно в ада. Покай се пред Бог-Исус и поискай прошка! в(ъв) Съзнавате ли, че ние разпъваме Христос всеки ден?!Анонименна 13.04.19Грънчо, не се инати, признай си че си некадърник и ВКС го доказа, както и Комисията за дискриминация. Само не разбрахме от какво си дискриминиран? Това че директорката не иска да търпи своеволията ти нали? Че снимаш учениците в час, а знаеш че това е забранено, не преподаваш от учебниците одобрени от МОН. Всички ученици и техните родители те мразят, затова се радват всички на победата ни, че се отървахме завинаги от НЕКАДЪРНИКА ГРЪНЧО!!!! Цър, цър,Цър,Цър. в(ъв) Комисията за "защита" от дискриминация оправда дискриминиращите и порица жертвата за "неоснователната" борба за своите права и достойнство!Анонименна 13.04.19Какъв трибун бе, тъпунгер, какъв трибун? в(ъв) Ще ме упълномощите ли за свой трибун, за свой говорител, а също така и деятел за вашия интерес, за вашето собствено благо?Рамон Меркадерна 13.04.19Браво! Така се постъпва с руските мекерета. А сега да ти споделя - тримата изроди, които набиха магазинера в Габрово са изпратени лично от Путин , за да разрушат етническия мир в Заднайская... в(ъв) Ето какво казах на едно руско мекере, опитващо се по заповед от Москва да провокира етническа война между цигани и българи!Bacho Кольона 13.04.19Мамин сладък тъпунгер, разпнатият Христос на декомунизацията и реалната демократизация в учищната (задраскано) охранителната общност у Пловдив! в(ъв) Съзнавате ли, че ние разпъваме Христос всеки ден?!Анонименна 13.04.19Бай Ангеле, в 8 (осем!) страници комисията ти разяснява това, което аз ти казвам в две думи: ти си тъпунгер! в(ъв)Комисията за "защита" от дискриминация оправда дискриминиращите и порица жертвата за "неоснователната" борба за своите права и достойнство!Анонименна 13.04.19Ебаси новината, двама тъпунгери копаят дупки в(ъв) Започнахме уникалния за световната история експеримент "Блогърско земеделие в градски условия"!Анонименна 12.04.19Аз, гражданинът извесетен под псевдонима Рамон Меркадер, семеен, на 41 г., от София, инженер, официално упълномощавам бай Ангел Тъпунгера да ме представлява навсякъде, където се изисква присъствие или участие на тъпунгер, защото той е тъпунгер, а аз не съм. в(ъв) Представям своята кандидатура за народен трибун, моля, заповядайте, имате възможността да ме назначите на тази чисто обществена длъжност!Анонименна 12.04.19Всяка сутрин точно в 6:30 бай Ангел Тъпунгера излиза на балкона и скандира "Костов, Костов" с което е омръзнал на всичките си съседи. Той им е омръзнал и по други причини, но най-вече с това, че е тъпунгер-костовист. Тъпунгер, какво да го правиш? в(ъв) Как се прави истинска лустрация, декомунизация и демократизация?Анонименна 12.04.19А не може ли да се смени заглавието на предаването на "Записките на един тъпунгер"? в(ъв)Предаването "На Агората..." от 4 април 2019 г., тема: Какви плодове ражда безразличието към истината?Анонименна 12.04.19Тъпунгераааааааааааа ... Тъпунгерааааааааааааа ... бай Ангел Тъпунгераааааааааааа! в(ъв) И според Костов най-големият провал на демокрацията ни е непроведената образователна реформаАнонименна 12.04.19Бай Ангеле, единствената мисъл, къде ми идва, е че си гулем тъпунгер! в(ъв) Запис на предаването "Изкуството да се живее" от 4 април 2019 г.Анонименна 12.04.19Сравнихте Познер с Грънчаров. Руснаците за такова нещо казват "Сравни хуй с палец" в(ъв) Много интересен филм за Владимир ПознерBacho Кольона 11.04.19А, Грънчо-Зрънчо, какво става? Нари всички рускоговорящи бяха комуноиди и боклуци? Ти да не си обърнал ориентацията? Найден Георгиев - Учител по БЕЛ от столицата в(ъв) Много интересен филм за Владимир ПознерАнонименна 11.04.19Единствено от вашите коментари се разбира, че гимназията се е казвала ТЕТ Ленин. По този начин продължавате да рекламирате сатрапа ленин, както се казва няма лоша реклама. Крайно време е да спрете с тази реклама. Разберете го! в(ъв) За Альоша, за ТЕТ "Ленин" и фалоса в небето над Пловдив, забит в...Анонименна 11.04.19От трибун има, от тъпунгер няма в(ъв) Имаме ли нужда от "народни трибуни"?Анонименна 11.04.19Така е, бай Ангеле, и аз отдавна съм забелязал, учениците са уморени и отегчени и само една кръгла маса и един дискусионен клуб може да ги извади от това им състояние! в(ъв) За Альоша, за ТЕТ "Ленин" и фалоса в небето над Пловдив, забит в...Анонименна 11.04.19Ти къде бе, тъпунгер? в(ъв) Имаме ли нужда от "народни трибуни"?Рамон Меркадерна 10.04.19Тц, тц, тц... Каква ли глупост няма да измислиш, само и само да не работиш, а да ходиш тук и там да мелиш с уста и да се заяждаш с хората и да им пречиш. Все пак да стоиш под прозорците на РУО е по-лесно, отколкото да режеш лозите, нали? Какво ПО-РАЗЛИЧНО ще прави един народен трибун от един: 1. Общински съветник 2. Омбудсман 3. Депутат в Народното събрание 4. Евродепутат в Брюксел в(ъв) Имаме ли нужда от "народни трибуни"?Анонименна 10.04.19Грънчо, пролет е, топло е, има работа на полето чак до края на октомври. Вместо да работиш нещо допълнително между нощните смени и да осигуриш собственото и на семейството си оцеляване през зимата, ти стоиш под прозорците на РУО Пловдив и чакаш да цъфнат налъмите. А зимата пак ще виеш и ще просиш, защото така е по-лесно, отколкото сам да си заработиш прехраната??? Как не те е срам!!! в(ъв) Имаме ли нужда от "народни трибуни"?Анонименна 10.04.19А бай Ангел Тъпунгера е готов да се кандидатира за народен трибун! в(ъв) Имаме ли нужда от "народни трибуни"?Анонименна 10.04.19Ха-ха Димов учител,та той не може да говори правилно! Къде е тръгнал?!!! в(ъв) Колегата-блогър Ники Димов е на път да вземе едно благородно и героично решение!Анонименна 10.04.19Сега пред РУО Пловдив стои един глашатай и бие тъпана: "Тъпунгерааааааааааааа ... Тъпунгерааааааааааааа ... иде Тъпунгераааааааааааа!" в(ъв) Днес ще се проведе акция на групата небезразлични към проблемите на образованието граждани от Пловдив: заповядайте, включете се и вие!Анонименна 09.04.19Бай Ангеле, ти тъпунгер ли си? в(ъв) Прости или лоши са хората у нас - или са и прости, и лоши?Анонименна 09.04.19Тъпанар за бой се стяааааааааага, мята пушка на рамооооооооо ... в(ъв) Днес ще се проведе акция на групата небезразлични към проблемите на образованието граждани от Пловдив: заповядайте, включете се и вие!Анонименна 09.04.19На никого не му се занимава с глипостите ти. в(ъв) Днес ще се проведе акция на групата небезразлични към проблемите на образованието граждани от Пловдив: заповядайте, включете се и вие!Анонименна 09.04.19Па ние у Тъпунгерово си имаме вестник ТъпунгерЪ в(ъв) Първата страница на бр. 7 от 2019 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪАнонименна 09.04.19Ако ще е педагог-тъпунгер като тебе, бай Ангеле (а той най-вероятно е поел от тебе) по-добре да се не хаби в(ъв)Колегата-блогър Ники Димов е на път да вземе едно благородно и героично решение!Анонименна 09.04.19Бай Ангеле, вместо да наричаш себеподобните си "група небезразлични граждани" употребявай по-точния термин "група тъпунгери". в(ъв) Днес ще се проведе акция на групата небезразлични към проблемите на образованието граждани от Пловдив: заповядайте, включете се и вие!Анонименна 09.04.19Ааааааааааааа, иде Тъпунгера! Тъпунгера идееееееееееее, Тъпунгераааааааааааааа! Бегай, спасявай се, иде Тъпунгерааааааааааааааа! в(ъв) Днес ще се проведе акция на групата небезразлични към проблемите на образованието граждани от Пловдив: заповядайте, включете се и вие!Анонименна 09.04.19Къде е тръгнал тоя неграмотник,не може да говори правилен български политик ще ми става той!!!! в(ъв) Младият блогър Ники Димов обяви, че има намерение да се включи в политиката: дали той няма да стане нашият български Навални?!Анонименна 08.04.19Бавен е, милият, но ти го манипулираш много добре, Грънчич. Браво! А ВКС и Анастасова чакат едни 950 лева. Найден Георгиев - Учител по БЕЛ от столицата, разумен гражданин на Република България и уважаван член на Учителската гилдия в(ъв) Младият блогър Ники Димов обяви, че има намерение да се включи в политиката: дали той няма да стане нашият български Навални?!Анонименна 08.04.19Разбира се. Всеки, принадлижащ на биологичния вид Homo sapiens, е човек. Шсъ сетиш. в(ъв) Може ли комунист същевременно с това да е и човек?Анонименна 08.04.19Тебе те уволниха, що си тъпунгер, а не що си личност, лайно с лайната в(ъв) Кратки коментари и реакции от днес във ФейсбукАнонименна 08.04.19Явно нощните охранителни дежурства раждат потресаващо дълбоки размисли и умозаключения. в(ъв) Може ли комунист същевременно с това да е и човек?Анонименна 08.04.19Евалата, Тъпунгер, гуем си! в(ъв) Кратки коментари и реакции от днес във ФейсбукРамон Меркадерна 07.04.19Нали работи Грънчо, що не си купи, а чака подаръци?! Никои не му е длъжен! в(ъв) Нравствено-правен и възпитателен казус: чий е дареният лаптоп?!Анонименна 07.04.19Шашавия агроном, защо не работи и да ти купи един лаптоп, след като толкова те жали! в(ъв) Нравствено-правен и възпитателен казус: чий е дареният лаптоп?!Анонименна 06.04.19ХА-ХА-ХА!!!!!!!!!!!!! ГЛУПАВ СИ ЗРЪНЧО! ДОКАТО ГОВОРИШ ПРОСТОТИИ ВСЕ ЩЕ Е ТАКА! НЯМА ДА СИ УЧИТЕЛ АМА НИКОГА ВЕЧЕ! КЕФЯ СЕ ЯКО! в(ъв) Спонтанна среща и разговор на един остракиран от образователната система еретик-философ с приятелите му от ФейсбукАнонименна 06.04.19Господин Грънчаров, А не сте ли случайно тъпунгер? в(ъв) Нека гражданите на европейската столица на културата цяло лято да гледат до какво положение беше докаран един български учител по философия!Анонименна 05.04.19истинската причина, бай Ангеле, е че си тъпунгер, а не че хората са безсърдечни и те не обичат... освен Путин, той те мрази. Но пък ти си си тъпунгер, какво да се прави, бай Ангел Тъпунгера. в(ъв) Нека гражданите на европейската столица на културата цяло лято да гледат до какво положение беше докаран един български учител по философия!Анонименна 05.04.19nice post..Abacus Classes in KK nagar vedic maths training KK nagar Abacus Classes in kozhikodu vedic maths training kozhikodu Abacus Classes in porur vedic maths training porur в(ъв) Нека гражданите на европейската столица на културата цяло лято да гледат до какво положение беше докаран един български учител по философия!braincarveна 05.04.19Вкс си каза думата и няма право никои да се меси!Спри с глупостите ти!!! в(ъв) Открита е подписка на граждани до Председателя на НС, до Президента и до Премиера с искания по моя казусАнонименна 05.04.19"Убий глупака с мълчание" всички хора с които общуват с теб са на този принцип. Не могат да пребирят с логични аргументи безрасъдните ти излияния и затова мълчат. Не искат да имат нищо общо с теб. в(ъв) Каква е ролята на философите?Анонименна 04.04.19Да не пропусна: Тъпунгераааааааааааааааааа ... Тъпунгераааааааааааааааа ... бай Ангел Тъпунгерааааааааааа! в(ъв) Каква е ролята на философите?Анонименна 04.04.19Философ ты хуевый, за то тэпунгер - настоящий! в(ъв) Каква е ролята на философите?Анонименна 04.04.19Има СЪЩИТЕ проблеми като Грънчаров, защото авторът е самият Грънчаров. :-) в(ъв) Да, учител-мижитурка съм: но всеки месец нали си получавам заплатата?!Анонименна 04.04.19Човекът, който е написал горният коментар е самият бай Ангел Тъпунгера. в(ъв) Да, учител-мижитурка съм: но всеки месец нали си получавам заплатата?!Анонименна 04.04.19Какви мерзавци само ти коментират в блога, а, бай Ангеле? в(ъв) Да, учител-мижитурка съм: но всеки месец нали си получавам заплатата?!Анонименна 04.04.19Цър, Цър,Цър! Грънчо скоро ще се отзовеш в затвора, защото ни обиждаш всички учители и любимата ни директорка г-жа Атанасова, блога ти ще го дадем в съда и друго дело срещу теб ще заведем да си знаеш!!!! в(ъв)По-вкусно ядене скоро не бях ял!Анонименна 03.04.19Умен съвет дадохте на Грънчо, но той поука не прие, сега затова си сърба попарицата! Няма по-глупав от него и сега ще си страда! в(ъв) Да, учител-мижитурка съм: но всеки месец нали си получавам заплатата?!Анонименна 03.04.19Бай Ангел Тъпунгера не само че сам си пише коментарите, ами вече и сам си създава казуси по тях. Поредният "анонимен" коментар като поредният анонимен "ученик", който го е срещнал с думите "Господине, много ни липсвате, кога ще се връщате?" в(ъв) Да, учител-мижитурка съм: но всеки месец нали си получавам заплатата?!Рамон Меркадерна 03.04.19Не мислете само със стомаха си, г-н Грънчаров. в(ъв) По-вкусно ядене скоро не бях ял!Анонименна 03.04.19Само хапвай по-по малко, защото си понаддал напоследък. Не се отдавай на апетита си. в(ъв) По-вкусно ядене скоро не бях ял!Анонименна 03.04.19Грънчо, това сам ли си го написа, бе??? Или вече живеете няколко човека в твоята глава и едната личност не знае що прави другата??? в(ъв) Да, учител-мижитурка съм: но всеки месец нали си получавам заплатата?!Анонименна 03.04.19Много ще пърдиш от тоя фасул!!!!Като нямаш пари за месо,ще лапаш бобец!!!! в(ъв) По-вкусно ядене скоро не бях ял!Анонименна 03.04.19Трябва ти работа да публикуваш простотий и някои да ти плаща за това! Да ама не няма баламурници!!! в(ъв) За да се оправи държавата ни най-сетне дали не требе и моя милост да стане подлизурко като другите?!Анонименна 03.04.19Бай Ангеле, що си таков тъпунгер? в(ъв) Шимон Перес към Путин: Вие инвестирате в глупост!Анонименна 03.04.19Тъпунгерааааааааааааааа ... Тъпунгерааааааааааааааа ... бай Ангел Тъпунгераааааааааааа! в(ъв) Държавните стандарти винаги водят до едно и също нещо: всичко става нискокачествено!Анонименна 03.04.19Давай, бай Ангеле, то и той е тъпунгер като тебе, може да се разберете в(ъв) За да се оправи държавата ни най-сетне дали не требе и моя милост да стане подлизурко като другите?!Анонименна 03.04.19Грънчо луд си! в(ъв) Нравствено-правен и възпитателен казус: чий е дареният лаптоп?!Анонименна 03.04.19За кризата в образованието, бай Ангеле, са виновни тъпунгерите, нали така? в(ъв) Държавните стандарти винаги водят до едно и също нещо: всичко става нискокачествено!Рамон Меркадерна 02.04.19Мнението на един тъпунгер не може да бъде друго освен тъпунгерско в(ъв) Държавните стандарти винаги водят до едно и също нещо: всичко става нискокачествено!Рамон Меркадерна 02.04.19Гърни да ти пикая на книгите тъпи! в(ъв) Нравствено-правен и възпитателен казус: чий е дареният лаптоп?!Анонименна 02.04.19Грънчо е неблагодарник, на него и отрова не му е за даване! в(ъв) Нравствено-правен и възпитателен казус: чий е дареният лаптоп?!Анонименна 02.04.19Грънчо само с глупости се занимаваш, ходи да работиш за да си купиш лаптоп, не седи да дебелееш, виж какъв кръмнак си станал! в(ъв) Предлагам дебат на тема: Каква е мисията на философите?Анонименна 02.04.19Аз само минавам да кажа: Тъпунгерааааааааааааа ... Тъпунгерааааааааааааа ... бай Ангел Тъпунгераааааааааааааа! в(ъв) Достоен ли е Мимансът за възхищение?Анонименна 02.04.19Приключенията на бай Ангел Тъпунгера в чудния свят на тъпунгерите! в(ъв) Нравствено-правен и възпитателен казус: чий е дареният лаптоп?!Анонименна 02.04.19С една дума - гъз ташак! Не само трябва да ти върне парите, ами ако е достойна писателка, трябва и да ти даде новия лаптоп. Гнусна нечестна и недостойна история. И във фирмата носят вина. Мръсна работа... ама на тебе да не ти пука! Кютай си на новата работа, и пиши, щото можеш, па макар и на бавен комп. в(ъв) Нравствено-правен и възпитателен казус: чий е дареният лаптоп?!Анонименна 02.04.19Не ти изнася Грънчо затова не публикуваш викаш какъв злобар си, ти обичаш да хулиш всички, а като ти кажат истината те боли! Не съм паднала на ниско ниво да се занимавам с клошар и тъпунгер като теб! в(ъв) Нравствено-правен и възпитателен казус: чий е дареният лаптоп?!Анонименна 01.04.19Как ми е кеф как те изигра и тази от Варна с лаптопа ха-ха-ха. Нали си си баламурник на такива като теб така трябва, ти си стар язовец! в(ъв) Нравствено-правен и възпитателен казус: чий е дареният лаптоп?!Анонименна 01.04.19Работя като счетоводителка, така че не си прави за най-умния и учения, че не си само ти с измислената ти руска дипломка! Защо нямаш пазар да ти се търсят и купуват книгите, чела съм ти глупостите в библиотеката скъсах се да се смея, я снимай книгите да сравним глупак такъв! Как директорката жълта книжка е казала че имаш обявила те е за луд и сте се съдили е такива глупости пише в книгите ти тъпи!Какво лъжеш хората?Само шизофреника Димов можеш да лъжеш но не и обществото ти си глупав , тъп но упорит!Жалък си! Засрами се! в(ъв) Нравствено-правен и възпитателен казус: чий е дареният лаптоп?!Анонименна 01.04.19Тъпунгерааааааааааааааааааааа ... Тъпунгераааааааааааааааааааааа ... бай Ангел Тъпунгераааааааааааааааааа! в(ъв) Нравствено-правен и възпитателен казус: чий е дареният лаптоп?!Рамон Меркадерна 01.04.19Освен шупавия измислен агроном които е умствено изостанал и баба ти Марийка други приятели нямаш!Всички те отбягват!И в еконт в офиса са те познали че си не добре и нахалник!Като искаш лаптоп работи и си го купи,а не да чакаш подаръци! в(ъв) Нравствено-правен и възпитателен казус: чий е дареният лаптоп?!Анонименна 01.04.19Грънчо госпожата по-горе ти казва истината да се осъзнаеш и събудиш от измисления ти свят! Спри с тези жалби нищо няма да промениш,а си жалък и смешен! Истина е че тъпите ти предавания никои не ги гледа,а и ако ги гледат те подиграват!Книгите ти не струват нищо никои не ги чете затова молиш хората без пари да ти ги вземат. в(ъв) Нравствено-правен и възпитателен казус: чий е дареният лаптоп?!Анонименна 01.04.19Грънчо преебаха те пак!Лаком гъз кръв сере!!! Ха ха ха в(ъв) Нравствено-правен и възпитателен казус: чий е дареният лаптоп?!Анонименна 01.04.19Ей, Грънчо, аз ти честитих рождения ден с най-добри чувства, а ти ме коментираш 21 минути в ефир. Това показва каква мижитурка си, всъщност. Не можеш да си запазиш честитките за себе си. И престани да обиждаш хората в коментарите, които ти дават съвети и те питат не си ли помислил с няколко хода напред? Нали мисленето ти е най-близката и позната страна? И само да попитам - нали щеше да спираш "неуместните" (тоест - всички, освен от на Мария Василева и А. от Австралия) коментари? Ето, че пак не си спазваш обещанието. И си тръгнал да говориш за морал... Прощавай, но нищо мъжко не се забеляза в твоето поведение. Иначе много ги разбираш определенията и качествата. Няма да ти дойда в предаването. Няма да ти направя тая услуга да те изложа в ефир. Ти и сам достатъчно си се излагаш. Найден Георгиев - Учител по БЕЛ от столицата, разумен гражданин на Република България и уважаван член на Учителската гилдия в(ъв) Нравствено-правен и възпитателен казус: чий е дареният лаптоп?!Изтриване | Не е спамАнонименна 01.04.19Тъпунгер, ти не съдиш директорката Анастасова в лично качество, а съдиш институцята Директор на ТЕТ, представлявана от Анастасова, тъй като институцията те е уволнила (напълно справедливо с оглед на тъпунгерските ти драсканици) в(ъв) Моето предложение до директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", отправено й с оглед справедливостта да не бъде хептен поругана!Анонименна 01.04.19Сатанинска секта от Америка, тоя чиче издоил ли е козите? Той забрави ли че е вече в НАТО и сатанинска е Русия?... Ех, селско джибре (турска дума), ех, как упояваш подчовеците, йей... в(ъв) Хора, съвземете се, така не бива, срамота е да сте толкова бездушни!!!Анонименна 31.03.19Ба той бай Ангел Тъпунгера сенце не си заделя лятос да има за зимата, вие неко пара да скъта, къде ти? в(ъв)Моето предложение до директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", отправено й с оглед справедливостта да не бъде хептен поругана!Рамон Меркадерна 31.03.19Ален мак самотен нейде, В зелена нива е разцъфнал ... в(ъв) Снимки от рая
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Нетърпимост към проявите на некомпетентност и грубите закононарушения в сферата на образованието

Получих следния документ с право на публикуване:

ДОНАЧАЛНИКА НАРУО – БУРГАСДОМИНИСТЪРА НАМОН НА РБ
СТАНОВИЩЕ
от Диан Георгиев Тодоров ЕГН ,живущ в гр. Бургас, ж.к. „Зорница”, бл., вх., ет., тел.за вр.
относно: Писмо Изх.№ РД-21-816/27.03.2019г. на Началника на РУО-Бургас по повод мои сигнали за закононарушения в системата на образованието
Уважаема инж.Илиева,Уважаеми г-н Министър,
Изразявам неудовлетворение от горецитирания отговор на Началника на РУО-Бургас, тъй като намирам същия за формален и неточен.
На първо място, с всеки сигнал аз изнасям нови факти и данни за закононарушения в образователната система, респ. поставям нови проблеми, а не задавам повторно въпроси, на които вече съм получил категоричен и ясен отговор, както твърди уважаваната от мен инж. Илиева в отговора си до мен.
На следващо място не споделям виждането й, че РУО-Бургас няма правомощие да упражнява контрол върху дейността на училищните директори, вкл. върху реда и начина на сключваните от тях трудови договори. Напротив, МОН и РУО-Бургас са длъжни да извършват цялостен контрол върху дейността на подресорните им учебни структури, в т.ч. и да следят за спазването на реда за провеждане на конкурси, съблюдаване на трудовото законодателство и указанията на ресорния министър при сключване, изменение и прекратяване на трудови договори с преподаватели от страна на училищни директори, законосъобразно разходване на финансови средства в училищата, недопускане на злоупотреби с тях, както и съобразяване с изискванията на законодателната уредба на РБългария в нейната цялост и т.н.
Относно декларираното в последното изречение на въпросното писмо намерение на Началника на РУО-Бургас за издаване на заповед със задължителни предписания на Директора на ОУ „Христо Ботев”, с.Пирне, Общ.Айтос – това само подкрепя тезата ми, че директорите на училища могат да допускат многократно груби нарушения от всякакво естество, без да носят дисциплинарна или имуществена отговорност за действията си. Тази липса на контрол и санкции по никакъв начин не ги мотивира да действат добросъвестно и в съответствие със закона, нито пък допринася за изграждане на уважение и доверие в обществото към образователната система, в частност към училищните директори. Тук само ще отбележа, че в случай, че определен директор следва да понесе санкция, Кодексът на труда съдържа достатъчно правни възможности за това.
Уважаеми дами и господа, очевидно е, че властимащите днес не се чувстват особено комфортно, когато биват сезирани често със сигнали за нередности в конкретната сфера, но с настоящото си писмо заявявам намерението си да продължа да проявявам нетърпимост към прояви на некомпетентност и груби закононарушения в сферата на образованието, които считам за недопустими. Оставам съпричастен към проблемите на моите колеги-преподаватели и ще продължавам да изнасям данни за тях, въпреки демонстрираното неглижиране на част от сигналите ми от страна на компетентните институции. За мен темата „училищни директори” все още е на дневен ред и не смятам, че е изчерпана. Наясно съм, че посредством сигнали едва ли ще променя системата, но пък не е лошо понякога да будим от „зимния сън” някои ръководни кадри в образованието.
Оставам на разположение и се надявам да получа адекватна реакция, отговор, респ. коментар по поставените проблеми на посочения от мен адрес за контакт.
12.04.2019 г. гр. БургасС уважение : ...................... /Д . Тодоров/
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Несбъднати надежди...

Колеги-оптимисти (нощни пазачи като мен) ми казаха, че имало някаква надежда (предвид наближаването на празника) да дадат заплатите по-рано. Проверявам всеки ден, днес пак не ме огря...



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Излъчването във Фейсбук на днешното предаване "На Агората..."

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Предаването "На Агората..." от 11 април 2019 г., темата е: Кога гражданинът става... народен трибун?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Запис на предаването "Изкуството да се живее": Как се прави земеделие в градски условия?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Ще замълча само когато умра!

Не само че не мога, но и не искам да мълча! И никога няма да мълча. Мълчащ философ е само мъртвият философ! :-)
Мълчанието е злото, другарко, а не е злато - както явно ти се чини!
Това ми се наложи да кажа на една другарка, която ми писа в блога, че правилно съм бил опраскан от властта - щото не съм можел да мълча! :-)


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.