Ангел Грънчаров's Blog, page 936

В деня на Юда един учител моли своите приятели и ученици за помощ - за да си плати паричното задължение към училището, от което беше изритан като мръсно коте

Приятели, искам да ви съобщя нещо важно (поне за мен), пък макар и крайно неприятно.
Преговорите ми с директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" по моето предложение да платя разсрочено, чрез посилни за мен месечни вноски, присъдените от съда съдебни разноски в размер на 950 лева не вървят изобщо, въпреки положените от мен, от омбудсмана на Пловдив и от шефката на РУО-Пловдив усилия. Очевидно тъй войнствено настроената директорка се стреми да доведе нещата до тъй желания от нея изход, а именно, игнорирайки желанието ми да си изплатя доброволно задължението, да ме даде на частен съдебен изпълнител, което ще увеличи паричното бреме до съвсем непосилен за мен размер (след две години принудителна безработица, през което време аз непрекъснато, но безуспешно си търсих учителска и всякаква друга работа, сега се принудих да започна работа като нощен пазач за минималната работна заплата!).
Никакви призиви за хуманност, за колегиалност и прочие не помогнаха, според нея било "незаконно" аз да се разплащам на месечни вноски, та да мога все пак някак да живея. В положението, в което се намирам, ми е напълно невъзможно да прибегна до теглене на банков заем, понеже имам предишен заем, който още не съм изплатил. Съпругата ми също беше уволнена от постоянно учителско място по време на моя граждански протест от директорския синдикат (аз го наричам "директорска мафия" в образованието!), тъй че и семейството ми няма финансови възможности да решим проблема.
При това положение съм принуден, въпреки цялото неудобство, да апелирам за подкрепа от гражданите. Не желая никого да моля за събиране на дарения (приятели вече цял месец апелират за събиране на дарения за да ми се помогне да си изплатя задължението преди задействането на пладнешкия обир, наречен "частен съдебен изпълнител", но апелът им няма ефект, никой не е откликнал!) просто апелирам ако неколцина от вас, моите приятели, имат възможността да ми дадат заем, да го сторят, аз след това, чрез месечни вноски, ще се изплатя на всички добри хора, които са ми се притекли на помощ в трудния момент. Това ми е молбата, този ми е апелът. Моля, ако някой има такава възможност и желае да спомогне за решаването на проблема, да ми се обади на лични или на имейла (намира се в отдел "контакти" на блога ми, стига се до блога ми като ми напишете името в търсачката).
А пък хора, които нямат възможност да ми помогнат чрез отпускането на паричен заем, могат да ми помогнат по един друг начин: аз имам много издадени книги, които стоят, недостъпни за читателска ръка, по книжните борси и по складовете (щото книжарите смятат, че философски и психологически книги за духовното израстване на човека, за разгръщането на неговото съзнание за свобода били непотребни за българина!), та ако някой иска да ми помогне, би могъл да си поръча някоя моя книга в хартиеното й издание, ще му я изпратя, така също бих могъл да събера някаква част от парите, които дължа на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин".
Прочее, държа да отбележа, че в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ "правосъдието" вече се използва от мутренската власт като бухалка, с която трошат черепите на ония граждани, които имат дързостта да се борят за правата си. В това си качество то беше използвано и срещу мен. Ето, това се случи сега на мен, утре може да се случи и на някой от вас (е, ако кротувате, ако позволявате да ви тъпчат правата и достойнството, може и да продължите да мижитуркате спокойно!).
Това исках да ви кажа. Желая ви хубав ден! (На днешния ден преди 2000 години Юда продал Учителя си Христос за 30 сребърника...)
Да, в деня, в който Юда предаде Учителя си за 30 сребърника, един учител моли своите приятели и ученици за помощ - за да си плати паричното задължение към училището, от което беше изритан като мръсно коте.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Втори ден на протеста, открит урок, тема: Кога учителят изпълнява своя дълг?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Първи ден на протеста: Как гражданинът респектира властта?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

В навечерието на протеста, 16 април 2019 г: гражданска инспекция на РУО-Пловдив

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Дали повечето ни беди не идват от начина, по който сме обучавани в училище?

Из: Ненужното образование , Автор Момчил Григоров – доктор по икономическите науки
Често си задавам въпроса коя от дисциплините, изучавани в училище ми е донесла полза в реалния живот на зрял човек.
Може би е от значение е и начинът, по който изучавахме различните предмети. Често пъти, колкото да си изпееш назубреното в деня, когато очакваш да те изпитат и след това завинаги всичко да изветрее от главата ти. Питам се какво ли си спомням по химия? Дали мога да напиша формулата на сярната киселина? Ако се напъна може и да си припомня, ако не ще погледна в Гугъл. И въпреки това, за какво ми е тази формула? Свършила ли ми е някога работа изобщо. Не.
Дали си спомням нещо по физика или алгебра, макар да съм завършил физическа паралелка в математическа гимназия. Давам си сметка, че познанията ми никак не са задълбочени, а изглеждат и практически ненужни в ежедневния живот, където ти е необходима далеч по-различна информация и опитност.
Откъде учениците получават познания за едно толкова важно нещо в живота, каквито са човешките взаимоотношения. Как се запознаваш с момиче, как се запознаваш с момче? Днес учителят се нарича “улица”, “телевизия”, “лошият пример на по-големите”. ( Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ )
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Кратко включване на живо във Фейсбук от мястото на протеста

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Първият гражданин, който призова пловдивчани да подкрепят възобновения ми протест против безобразията на "образователната" мафия, беше Ники Димов

Ники Димов е първият пловдивчанин и първият колега-блогър, който реагира при новината за моя протест и призова гражданите да ме подкрепят: виж Протест на Ангел Грънчаров . Който иска да види какво казвам в прикаченото от него клипче може да отиде да го изгледа там, при него. (Излъчих наживо възобновяването на своя граждански протест за свобода в образованието и против беззаконията и безобразията на съвсем разпищолилата се образователна, с извинение, мафия.) По време на този протест ще продължа да изнасям своите открити уроци по свобода, демокрация и гражданско достойнство в своето т.н. АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА ПРОТЕСТА, създадено преди две години.
Ако някой наистина иска да ме подкрепи, да заповяда на протеста (всеки ден в периода от 11 до 15 часа ще се появявам там за около час - по причина на това, че ходя нощни смени на работа и съм изтощен от безсънието). А ако не иска да ме подкрепи може да заеме тъй удобната поза на гражданин-мижитурка, който само гледа на ставащото с мътния поглед на говедото...
Та искам да кажа, че изборът е ваш: или ще бъдете граждани, или... говеда! Моля, възползвайте се! :-) Покаже що сте...
А в блога на Ники аз написах следния коментар:
Благодаря за призива в моя подкрепа! Бях на път да се отчая, че в Пловдив вече няма граждани, способни на гражданско достойнство, но ето че Ники ме опроверга...
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Учителят няма право да си позволява лукса да бъде мижитурка!

Тази сутрин ми се наложи да допиша документа, който написах вчера (виж: (Не)прощалното писмо на образователния дисидент и еретик Грънчаров до цялата училищна общност на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" и до г-н... Премиеро! ), наложи ми се да акцентирам върху някои по-практични, делови, така да се каже, неща, които там пропуснах умишлено, щото не бяха подходящи за по-особения стил на въпросното писмо. Ето сега имате възможността да прочетете допълнението, а пък утре, живот и здраве да е, ще сглобя двете части в една и ще ги пратя до адресатите:
ПОСТСКРИПТУМ:
Понеже писмото по-горе написах (нарочно) в един по-различен маниер, неподходящ за делово, практическо решаване на някои належащи въпроси, ми се налага тук под формата на допълнение да поставя в подобаващата форма някои належащи, по моя преценка, въпроси:
1.) Пред г-жа Киркова, Началник на РУО-Пловдив, многоуважаемата директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" обеща да провери (като се консултира във финансовите органи на МОН) доколко е законна и допустима предложената от мен възможност да си изплатя присъденото от съда парично задължение от 950 лв. към бюджета на ПГЕЕ разсрочено, на месечни вноски, които са ми по силите (все някак трябва да живея), понеже в момента доходът ми е равен на минималната за страната работна заплата (видях се принуден да започна работа като нощен пазач). До този момент нямам никакъв сигнал от посредничката г-жа Киркова (защото самата г-жа Анастасова категорично отказва да разговаря непосредствено с мен!) какво са казали от МОН. Опасявам се, че в стила на г-жа Анастасова е без да ни извести да задвижи механизма наречен ("частен съдебен изпълнител") за прибиране на тия пари в бюджета на училището, което ще ме обремени със сума, неколкократно по-голяма от онази, която съдът присъди. В тази връзка, ако наистина се окаже, че разсроченото разплащане (чрез посилни за мен месечни вноски) е невъзможно, а пък пладнешкият обир, а пък разбойничеството, наречено "частен съдебен изпълнител", е една крайно безчовечна мярка (все пак заради капризите на директорката г-жа Анастасова в последните 5 години аз почти цели 4 години съм безработен и без доходи), то за намиране на що-годе хуманен изход аз предлагам следното:
Нямам възможността за теглене на заем (с този нищожен доход, при това и съпругата ми също беше уволнена от постоянно учителско място от хептен разпищолилата се директорска мафия за да бъда наказан аз; ние едва-едва оцеляваме с нищожните средства, които заработваме), ето защо си позволявам да предложа следното, което, разбира се, може и трябва да бъде обсъдено в един по-широк формат, примерно на учителски съвет:
Все пак в нашето училище аз съм работил поне 15 години (не броя последните 4 години на принудителна безработица заради капризите, заради глупостите на г-жа директорката), при това положение дали не е възможно тия 950 лева бюджетни (а това значи пари на данъкоплатците, към които принадлежа и аз самият) средства да бъдат възстановени като, да речем, сред колегите-учители се организира една благотворително-хуманитарна акция, примерно ако на напълно доброволна основа се предложи на ония, които желаят да помогнат на бившия си колега и то на една чисто човешка, на една чисто морална основа, съберат помежду си, да речем, по 50 лева, това значи, че само 19 човека (от близо 100 работещи в ПГЕЕ) ако отделят по 50 лева, ще се събере нужната сума от 950 лева, която може мигновено да отиде в бюджета на училището. А след това, лека-полека, аз на тия 19 добродетелни колеги ще си изплатя задължението, като всеки месец ще внасям в касата на училището по 50 лева от своята минимална заплата (казах вече, принудих се да работя като нощен пазач, заради остракирането ми от системата на образованието, инициирано от тъй добродетелната директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"). Това значи, че по списък в касата на училището един по един всички от 19-те добродетелни колеги ще си получи своята сума от 50 лева, т.е. моля да не се спекулира, че си правя устата някой да дарява тези 50 лева, изобщо не съм си помислил това, не съм такъв наглец!

Ще кажете: добре де, защо ние трябва да ти помагаме, на какво основание искаш това? Ами основанието ми е следното: освен по чисто човешки, казах, причини, т.е. на съвсем доброволна, съзнателна, бих казал дори хуманитарна основа (човеци сме все пак и това би следвало да ни личи и в постъпките, нали така?), има и един друг допълнителен, а аз бих си позволил да кажа и решаващ аргумент. И той е следният: известно чувство на вина или съзнание за отговорност, по моето дълбоко убеждение, за случилото се в последните 5 тъй славни и епични години следва да изпитва всеки един от т.н. "сплотен около любимата директорка колектив", щото ако в оня решаващ момент, когато директорката, така да се рече, ме млатеше пред очите на всички както се млати "коте у дирек" (по популярния народен израз), нито един човек, повтарям, нито един, не намери у себе си духовната сила да рече барем ето това: "Хей, хора, какво става тука, моля ви се бе, така не може, та този Грънчаров може да е всякакъв, може да е много виновен, но той все пак е човешко същество, така, както постъпвате с него, не бива да се постъпва спрямо нито едно човешко същество, хора, спрете се де, моля ви се, така не може, така не бива, грозно е да се постъпва така!" , ето, ако тогава се бяха намерили сред тия 100-тина члена на колектива, поне един-двама-трима, които в ония идиотски условия бяха реагирали както подобава да реагира човекът именно като човек, т.е ако бяха реагирали по човешки начин, признайте, до такъв жесток спрямо мен край изобщо нямаше да се стигне, нали така?! Ако сама 2-3 човека бяха намерили у себе си душевна сила да реагират в ония гнусни условия по човешки начин, тогава и честта на училището щеше да бъде съхранена, и съвсем друг щеше да бъде изходът, т.е. имаше съвсем реални шансове директорската отмъстителност да бъде ако не възпряна изцяло, то поне намалена.

Да, ама тогава не се намери нито един човек, повтарям, нито един човек не се намери, който да би имал доблестта, да би имал достойнство да реагира по човешки начин, ето, на това основание, драги уважаеми колеги, аз лично си позволявам да мисля (колкото и нагло да ви звучи това понеже го казвам с моите тъй грешни уста!), че всички вие, дето си мълчахте тогава, сега вече имате моралния дълг да направите нещичко за да се реванширате донякъде, за да измиете донейде онова петно, което сега, изцяло по ваша вина, краси лицето ви, краси челото ви. Щото, да не забравяме, ний, учителите, освен всичко друго следва да сме на първо място все пак човеци, на второ място като учители би следвало да сме, така да се рече, нещо като нравствен ориентир или образец, достоен за следване от нашите възпитаници, именно от нашите ученици, от младите хора; е, вярно, всички ние, пък макар и учители, сме все пак грешни човешки същества, всички ние допускаме грешки, имаме слабости, понякога се отдаваме на малодушието, някои от нас на това основание си позволяват да се държат като най-презрени мижитурки, да, ама щом си учител, щом си възпитател на младите, щом си приел да служиш на тази чисто духовна мисия, ти, за ваше сведение, нямаш моралното право да бъдеш мижитурка, щото нали знаете какво следва от това?! Ами следва ясно какво: мижитурката-възпитател възпитава младите в мижитурковщина, недостойният учител, учителят, позволяващ си недостойнство, възпитава недостойно държащи се ученици, ето, излиза, че в едно нормално човешко общество просто няма как да има мижитурки, които да са учители, просто тази роля на учител е несъвместима с проклетата мижитурковщина. Учителят, колкото и да е трудно това, няма право да си позволи лукса да бъде мижитурка, това си позволявам да напиша тук аз, учителят, който толкова много години всеотдайно и вдъхновено учи хиляди ученици на морал, ала накрая, за награда за извършеното, се намери една не знаеща на кой свят живее администраторка, която дръзна да го обяви за "пълен некадърник" - и го изрита, и то тъкмо пред вашите безстрастни и безучастни очи, като мръсно коте от училището! Е, аз може в нейните очи да съм некадърник, но предпочитам да съм такъв, но не и да бъда презряна мижитурка, която гледа безобразията и беззаконията, гледа гаврите над човешки същества, пък си мълчи - и то само и само да си запази така наречения "хляб" (е, и кебапченцата де, и тъй милите на сърцето пържолки да си запази де, ний знаем прекрасно това, а пък пържолките си искат и винце - ех, живот ли е да го опишеш?!).
Това исках да ви предложа и да ви го кажа, драги колеги и приятели (с някои от вас бяхме години приятели, имахме в незабравимата ера на господин Паунов, Бог да го прости, съвсем приятелски отношения, но след това вие доста се изменихте, аз обаче си останах съвсем същият!). Разбира се, че ми е неудобно аз самият да подхвърлям идеята, да предлагам тази благотворителна хуманитарна акция, и то тъкмо в началото на Страстната седмица и в навечерието на великия празник Възкресение Христово. Разбира се, че щеше да бъде прекрасно ако някой друг, ако някой от вас се беше сетил да предложи това, което аз сега се видях принуден да предложа, и то, сами виждате, го предложих така, че приех съвсем съзнателно всички рискове да предизвикам възмущението ви; да, убеден съм, че някои ще си позволят да определят инициативата ми като "шантаж" или като не знам си какво още; но ний, хората, сме различни - и слава Богу, че е така, щото представяте ли си какъв кошмар щеше да настъпи ако бяхме съвсем еднакви?!

Да, ето затова на мен лично ми е много мъчно, че аз специално бях опраскан и подложен на такива гаври и то само на "основанието", че съм различен, че не съм като другите, че си позволявам да реагирам, бидейки философ и учител, така, както по моето убеждение, е длъжен да реагира всеки, които иска с право да носи името човек. Цял живот си изпълнявах своя дълг на духовен наставник на младите най-съвестно, работих всеотдайно, без да се жаля, не съм никога мислил да си пазя "топлото местенце" само и само да доживея някак до заветната пенсийка, не, работих така, както моето съзнание за духовна мисия ме задължаваше, в този смисъл не съжалявам за нищо, напротив, смятам, че постъпих достойно в така създателите се плачевни обстоятелства в нашето някога така славно, ала сега съвсем клето училище. Вярно, върху главата ми точно по тази причина ми се стовариха какви ли не беди, подложен бях на огромен стрес, на невероятно жестоки изпитания, загубих си здравето, платих ужасно висока цена и то само за това, че дръзнах в нашите лудешки условия на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ да бъда учител, който същевременно с това си е позволил лукса да бъде и достойно живеещ, иначе казано, свободен човек. Да, оказа се, че в българското образование било недопустимо да си учител и в същото време да си достойно живеещ, държащ на достойнството си човек, за този именно "грях" с мен обезумели бюрократи се отнесоха сякаш съм най-заклет враг на самата човечност - и ми отмъстиха жестоко, направо безпощадно! (Аз, прочее, наистина съм заклет враг, ала не на друго, а на техните тъй неверни представи за живота, за безконтролната им аморална власт, за "правото" им да си правят с другия човек каквото им скимне, ето на тия неща аз наистина съм най-заклет враг, съвсем правилно са ме идентифицирали!). Спирам дотук, макар темата, която наченах, както сами виждате, е безкрайна.
2.) Аз подхвърлих по-горе, че случилото се в нашето училище заслужава да бъде подложено на най-задълбочено, правдиво, честно обсъждане. Още преди опраскванията ми, докато работех в ПГЕЕ, ако си спомняте (да се надявам, ще имате добрината да признаете поне това!) аз комай всеки ден предлагах да отпочнем най-сетне този душеспасителен дебат, знаете как реагираше директорката, правеше всичко за да ви настройва срещу мен, натамъняваше нещата така че да си мислите, че съм ви бил губел времето за "празни приказки", насрочваше учителските съвети за късната вечер, та всички до един напълно законно да ме проклинате и да ме възприемате за страшен злодей, нали си спомняте тия славни дни?! Да, ама не, дебат тогава не се състоя, аз бях опраскан, директорката положи невероятни усилия да ме опраска така, че да успее да излъже дори и българския съд, ето, сега тя постигна "пълна победа", постигна пълна победа, обаче пълна победа над какво - над здравия разум ли?! (Ние, философите, колкото и да е мъчно това на някой, сме нещо като смирени слуги именно на този т.н. "здрав разум", и това би следвало да признаете ако сте що-годе наистина образовани!)

Макар и опраскан, макар и изритан като мръсно коте от училището, аз всеки ден, както добре ви е известно това, продължавам да пиша, всичките ми писания в тези години (те вече нищо чудно да са станали... цяла планина - ако се наредят текстовете ми един над друг!), та значи всичките ми писания не са нищо друго освен покана за разговор; аз говорих, аз виках, аз понякога се налагаше и да крещя, апелирах, писах, позволих си какви ли не провокации (граждански протести, поредици от телевизионни предавания и пр.) правих, проглуших ви ушите, не и не, вие продължавахте стоически да мълчите, знаейки много добре, че на директорката не й се нрави тази моя активност, че тя получава спазми на гадене от всичките тия мои инициативи за отпочване и за провеждане на ако трябва всекидневни дебати по т.н. непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в нашата конкретна училищна общност. Е, аз говорих, призовавах, писах и прочие, а директорката и нейните "десни ръце" (заместник-директорките и тъй неуморимата г-жа Лилия Попова!) в същото време също развиваха бясна активност по подготвянето, по произвеждането на цяла една планина от компромати, които да послужат като "документална основа", "доказваща", тъй да се рече, "законността" на поредното ми опраскване, то не бяха петиции на възмутения сплотен колектив, които те ви задължаваха да подписвате, то не бяха глупости и идиотщини, в които вие, волю или неволю, участвахте, вместо, което е най-разумно и нормално, да бяхме седнали около кръглата маса и, както подобава на зрели хора (да не говорим за учители!), да се бяхме разбрали по всички пунктове. Когато липсва дебат, ще кажа и това, когато хората не си разговарят даже, когато се отдадат на мълчанието, тогава в главите им почва да израства съвсем неверен образ на другата страна, тогава именно почваме да възприемаме другия човек за "враг", за "злодей", за "урод", а като почнем да го възприемаме толкова неадекватно, лека-полека ние самите почваме да ставаме таман като него; почваме да страдаме от съвсем глупави страхове, стига се до пълна лудница и пр.

А ето, затова патилото и препатило човечество най-накрая, след векове на идиотщини, е измислило най-накрая демокрацията, която не е нищо друго освен система от процедури по обсъждане, по дискутиране, по живо дебатиране с оглед решаването и на най-заплетените проблеми и конфликти. В нашето училище обаче ний (вие) на цял свят показахте КАК НЕ БИВА ДА СЕ ПРАВИ, как не бива, как е недостойно да се живее, иначе казано, изложихте се твърде много, да не говорим как много се изложи нашата многострадална (от ума най-вече си патим!) директорка, която се скъса да ходи по съдебни дела, ала явно още не е проумяла тъй простата истина, че главната причина за всичките й беди е нейната пословична, яка като бетонна стена недиалогичност. Е, с оглед на казаното аз сега предлагам, въпреки всичко станало, да отпочнем най-сетне тъй дълго осуетявания (за жалост успешно) душеспасителен дебат, та донейде да измием петното на срама, щото, ако сме честни, трябва да признаем, че доста се изложихме - че доста се изложихте (аз все пак съм по-особен случай!).

И тъй, понеже вярвам и дори знам, че в ПГЕЕ, в педагогическия колектив на ПГЕЕ има все още много достойни хора, които изпитват в този момент съвсем основателен срам за своето малодушно поведение, то си позволявам да предложа отново веднага след празниците да отрием тъй потребните на всинца нас дебати, да отрием работата на инициираната от мен "кръгла маса" по реалната декомунизация и демократизация на отношенията в нашата училищна общност; смятам, че всички ще бъдем много доволни да си свършим най-сетне тази толкова дълго отлагана работа, та да си облекчим, дето се казва, душите. Щото не вярвам да ви е чак толкова приятно все да си мълчите, все да отбягвате и да се страхувате да говорите по тия най-важни и най-горещи въпроси, да се пазите от тях сякаш са горещ картоф или кестен, глупаво поведение, моля ви се, разберете го най-сетне, е такова едно държание от ваша страна, да не говорим за това, че то е направо забранено за хора, които са се посветили на учителстването! Та аз имам своят готовност да идвам ако трябва всеки ден в училището и да участвам в предстоящите, убеден съм в това, така оживени и горещи дебати. На ония от вас, които не могат да понесат гледката на тия целебни за душите дебати, нищо не им пречи да потърсят услугите на... психотерапевти, щото е крайно време да се погрижат за душевното си здраве! И това също ще е за тяхното добро. Изобщо дойде времето, по моя преценка, да си възвърнем застрашената човечност, аз само за това призовавам, ний като учители сме длъжни не само да бъдем човеци, не само да бъдем граждани, но и за нашите възпитаници следва да бъдем направо образцови едва ли не човеци и граждани!
3.) А иначе аз от понеделник ще бъда на своя граждански протест на площад "Джумая джамия", провеждам го там пред очите на целия град, ще продължа да се боря докато имам сили за свобода в образованието и против злодеянията и беззаконията на хептен разпищолилите се властници в образованието, които си позволиха да се погаврят така грозно не само с мен, те си позволиха най-вече да се погаврят тъкмо с вас (нищо че не щете честно на го признаете, истината обаче не се нуждае от нашите признания!). Та ако все пак в ПГЕЕ не се намерят здрави сили, които да се решат да направят, да реализират предложеното в т. 2, тогава всеки от вас може, ако иска в индивидуален порядък да си спаси душата, може да дойде там, при мен, и да поговори с мен, там именно ще пренесем мястото на провеждане на дебатите, които директорката не ни позволява да проведем в сградата на училището ни.

Да, спасението на собствената душа, възвръщането на застрашеното достойнство винаги е индивидуален акт, ето, давам ви тази възможност, аз ще бъда там всеки ден от 11 до 15 часа, живот и здраве да е, засега планирам протестът ми да продължи до навечерието на 24 май, но ще видим, може да го продължа още. (В някои дни, ако ме няма там, ще бъда в София, предвиждам да протестирам и там, пред сградата на МОН, с оглед да се срещна с г-н Министъра, и пред сградата на Министерския съвет, където се надявам да успея да се срещна с г-н Премиеро, виждате, решен съм да продължа борбата си до успешния й завършек!)

Разбира се, аз един ден ще се върна като учител във философия в ПГЕЕ, живот и здраве да е само, зодия овен съм. Е, стига Бог да ми даде здраве и сили де, щото напоследък изобщо не съм наред със здравето, тия всичките изпитания и унижения ми се отразиха много зле на здравето (безсънието при работата ми като нощен пазач ме съсипва и разнищва, горкото ми болно сърце да видим дали ще издържи изобщо!), аз все пак не съм нито камък, нито дърво, аз съм човек. Но и да стане така да умра преждевременно в тия борби, то и тогава, вярвам в това, борбата ми няма да е напълно напразна, знаете, аз имам тази странност, че се възприемам (бидейки философ), за ученик на Сократ (нищо че учителят ми във философията е живял преди повече от 25 века!), е, кажете де, има ли по-голяма чест от мен да умра и аз подобно на учителя си - да умра в безпощадна битка за истината, да склопя очи, след като съм дал всичките си сили за нейното тържество?!

Такива работи, да, смейте ми се колкото си искате, аз пък се вдъхновявам от такива именно "философски глупотевини" като истина, достойнство, чест, право, справедливост. Аз съм такъв, пък вий бъдете каквито си искате, изборът си е ваш; аз направих каквото ми беше по силите за да ви посоча верния път, изпълних си учителския и човешкия, пък и гражданския дори дълг, вий постъпете както умът и съвестта ви повеляват! Ето, иде Възкресение Христово, нищо не пречи да възкръсне и човечността (правдивостта!) между нас, а, какво толкова пречи да стане това, аз не виждам никакви пречки?!

А пък от вас вече зависи да направите нужното за да се отърсите от малодушието, което е така непристойно (и дори е направо забранено!) за нас, учителите!
До скоро! Бъдете здрави!
Пловдив, 20 април 2019 г.
С НАЙ-ДОБРО ЧУВСТВО: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

(Не)прощалното писмо на образователния дисидент и еретик Грънчаров до цялата училищна общност на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" и до г-н... Премиеро!

От няколко дни в дадени моменти се улавям (особено през дългите, несвършващи нощи, когато съм на смяна като нощен пазач), че в съзнанието си редя думите на писмо, което ми се ще да напиша - и с което искам да се обърна към училищната общност на пловдивската ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин"), училището, в което съм работил толкова много години и от което бях изритан сякаш съм някакво мръсно коте от самовластната комунистическо-гербовашка директорка. Това писмо се реди в душата ми от много дни и нощи, остава само да седна и да го напиша. Иска ми се то да бъде пределно кратко, въпреки че много неща трябва да бъдат казани. И на учениците, и на безмълвно гледащите на случилото се колеги-учители, и на самовластната директорка, мълчаща като статуя (или като сфинкс!), имам какво да кажа - и трябва да им кажа онова, което си заслужава да бъде казано. Понеже се познавам добре знам, че ако не кажа, ако не напиша тия думи, които трябва да бъдат казани и написани, ще се пръсна от напрежение, такава ми е природата, такава ми е душевната конституция, че не мога да се въздържа, не мога да потисна порива си - щото тук е налице един страстен порив към истината, на който аз самият съм устроен така, че по никой начин не мога да устоя. А и това писмо трябва да бъде написано по една друга причина: мълчи тъпо и "голямата общност", мълчи градът Пловдив, в който се случиха тия ексцесии, глухо мълчи народът, ето това е нещото, което най-вече не ми дава мира!
Извършена е грозна несправедливост спрямо един човек, спрямо едно човешко същество, да не говорим за това, че става дума за един вече доста възрастен човек (тия дни навърших 60 години!), че става дума за учител, че става дума за философ (в някои страни философите са били - и са! - на особена почит, у нас обаче са обект на всеобщо пренебрежение и безразличие, което, ако се схване какво означава, говори много лошо и то не за философите (не че и философите ни са "китка за мирисане" де, не това имам предвид), а за народа. Извършена е грозна несправедливост, а народът тъпо мълчи. Това, позволете да вметна още тук, е страшно. Народът, който е изпаднал в безразличие спрямо самата справедливост, е безнадеждно заспал, е зомбиран, нещо повече, е сякаш направо агонизиращ, е направо умиращ народ.
Оня ден слушах внимателно речта на Лозан Панов, шефа на Върховния Касационен съд, който в момента също е обект на грозни обиди от властващата в държавата мафия, която се е разпищолила до крайна степен; той произнесе много богата на смисъл реч, в която между другото каза, че единственото средство за противодействие, с което разполага, били думите. Да, той (все още) не е опраскан, той все още е на висок пост, но се чувства безсилен, на мен това чувство ми е добре познато, нищо че не съм бил на такъв пост; добре ми е познато чувството на безсилие, когато единственото оръжие, с което разполагаш за да се защитиш от несправедливостта, са думите. Е, аз също нямам нищо друго - освен думите.

Е, имам още нещо, това е животът ми. Болката, която стяга сърцето ми, се опитах да я изразя донякъде в ето този текст със заглавие При това положение, моля, кажете ми: има ли смисъл човек да става курбан и то именно за такъв народ?! , разбира се, ефект никакъв няма; е, има де: заплашиха ме мерзавците със съд! Те, моля ви се, се чувствали "оклеветени" и "обидени". На което ми се наложи да реагирам ето как:
- Кажете, другарко, кое по-точно е клевета и обида? Дайте тук да се разберем каква е истината? Да се търси истината в МУТРОЛАНДИЯ е престъпление, е подсъдно, тъй ли смятате вий, таваришчите?
Те, мерзавците, очевидно вече се чувстват много по-силни - щото осъзнаха, че и съдът вече е техен. Всичко е тяхно в МУТРОЛАНДИЯ, нищо не остана да е наше, на гражданите. Да, всичко в МУТРОЛАНДИЯ ни откраднаха, приватизираха проклетите мутри, ченгета и комунисти! А народът спи, а народът мълчи. Това мълчание е страшно. Защото след него следва някакво избухване, ала, за жалост, в съвсем невярната посока. Аз очаквам страшни ексцесии съвсем скоро, много кървища ще се леят в МУТРОЛАНДИЯ - и признак за това, което иде, е именно това тъй страшно мълчание.

Е, говорят само неколцина смахнати като мен, само неколцина сме обезпокоените, които с последни сили се опитваме да върнем нещата, да отстраним движението от гибелната посока. Едва ли ще успеем нещо да променим, но се напъваме. Разум на народа да дадем, да спомогнем да се пробуди у народа разумът - ето това е нещото, което е истински важното в този момент. Затова и аз ще трябва да напиша това свое прощално писмо до училищната общност в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Дали да не го започна още тази сутрин? Дали да не го започна още в този момент? Защо пък не, ето, започвам го, да видим какво ще стане:
До цялата училищна общност в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"До г-н Бойко Борисов, Председател на Министерския съвет на РБългария
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ПРОЩАЛНО ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Грънчаров, "бивш учител" по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ, сега работещ като нощен пазач
Здравейте всички - и ученици, и учители, и родители, и администратори в тъй славната ПГЕЕ "ТЕТ Ленин",
Здрасти, драги г-н Премиер (защо се обръщам, ни в клин, ни в ръкав, и към теб, ще се разбере едва накрая на туй толкова шантаво писмо!),
Много мислих как да се представя, интересно ми е изобщо дали съществува такова чудо на чудесата като "бивш учител", интересно е да се разбере дали човек, като е бил много години учител, може в един момент да престане да бъде такъв; а може би човекът, който е бил учител, си остава такъв докато е жив?! Не знам точно как е, но аз май продължавам, пък макар и извън училище, да си се чувствам учител - и продължавам да работя всеки ден като учител, сиреч, няма как учителят, ако е истински учител, да отхвърли от себе си това бреме, да се откаже напълно от тази мисия. Ако наистина е така, то тогава какво всъщност успя да постигне властта, която ми причини тази идиотщина - с изритването ми като мръсно коте от училището?! Да, точно така стана, бях изритан от училището сякаш съм нещо като мръсно коте, а не съм човек, а не съм учител.
Преди няколко години г-н Жак Асса, доайен на училището ни, след като беше изритан по обиден начин от него (това беше първият героичен акт на новоназначената директорка!), ми заяви: повече няма кракът ми да стъпи в това училище - докато тази персона там е директорка! Чувствал се много обиден, затова така говореше. Аз тогава се опитвах да го разубедя - идеята ми беше да го кандърдисам да дойде да се срещне с учениците от създадения от нас двамата с него Дискусионен клуб. Представях си смътно тогава колко му е мъчно, че той, човекът, който е работил поне 50 години (!!!) в това същото училище (работил е от създаването му, той е един от неговите създатели!), е принуден да живее извън него, та нали за такъв всеотдаен, за такъв велик учител, какъвто е знаменитият Жак Асса, самият му живот е училището?! Нещо много страшно долових в това и се опитвах да смекча болката му като го увещавах, въпреки всичко, да дойде в Клуба да поговори с учениците. Не, твърдо не, докато тя, тази особа, е на директорския пост, аз в училището няма да стъпя, категоричен беше Жак Асса, човекът и учителят, когото (за моя велика чест!) мога да нарека свой приятел! (В скоби казано вероятно искате да разберете защо ли толкова се е обидил на новата директорка Жак Асса? Май ще се наложи да ви разкажа тази история, пък макар съвсем накратко, пак в тия същите скоби, ето: директорката е назначена в края на август 2010 г., малко след 1 септември идва г-н Асса да провежда поправителен изпит с ученици, той беше прочут с това, че оставяше много ученици на изпит; докато наистина не научат, не ги пускаше, не им пишеше дори и тройка; значи идва г-н Асса, дава на учениците задачите, те почват да пишат, а той отива в канцеларията да вземе още листа за чернови; и там секретарката му казва: "Г-н Асса, наредено ми е да Ви кажа, че можете да си ходите, Вие днес няма да провеждате този изпит, така нареди директорката!", ама как така, моля ви се, та аз съм ги учил тия ученици, аз трябва да ги и изпитвам, опитал се да възрази г-н Асса, нали го знаете, той беше винаги усмихнат, винаги любезен, винаги ведър, винаги излъчващ мъдрост; "Вие вече сте пенсиониран, г-н Асса, почивайте си вече, друг ще проведе изпита, Вие можете да си ходите у дома, да си почивате в заслужен отпуск, това нареди директорката!" - опитала се да му каже в по-човечна форма тъй безчовечното нареждане секретарката; и г-н Асса, създател на това училище, си тръгнал опозорен от училището, което е създал! Разказвал съм тази случка по-късно на самата директорка, тя, милата, още не можеше да осъзнае какво толкова е направила, казваше: "Амче нищо обидно няма в това че съм го пуснала да иде да си почива, той какво искаше, да стои безкрайно учител ли?!", тя не усещаше, че формата на това "освобождаване" от работа е безкрайно тъпа, безчовечна, грозна! По досущ същия начин се чувстваха и другите "пенсионери", примерно г-н Иван Блянтов, и той ми е казвал, че се е чувствал много обиден от начина, по който беше махнат от училището, въпреки заслугите си, въпреки славата си!)
Г-н Венелин Паунов, бившият директор на училището - младите, учениците не знаят, но този човек само дето не спеше в училището когато беше директор, и за него, като за Асса, училището беше животът му! - също в един момент ми заяви, че повече не желае да влиза в училището, него пък директорката беше успяла да обиди по друг начин. Той идваше, Бог да го прости, всеки ден в училището, пък макар и да не беше вече директор, но явно неговото присъствие силно е дразнило директорката; намерила е думи, с които така да го обиди, че той повече поне да не влиза вътре в сградата (няма да ви кажа тия думи, знам ги, казвал ми ги е г-н Паунов, но ще се въздържа да ги напиша тук!). Е, тогава г-н Паунов идваше, но не влизаше даже в двора, а седеше отпред, в кафенето дето е пред училището, седеше там и си пиеше кафето, срещаше се с приятели и разговаряше. Негови приятели бяхме отначало всички ние, дето продължавахме да го наричаме "шефът" (щото мигновено една част от учителите забравиха за него и почнаха мило да гледат право в очите новата "шефка"!); да, постепенно ония, които се осмелявахме да седнем на масата до шефа ставахме все по-малко, накрая останахме неколцина. И така инж. Венелин Паунов, учителят, който е дал живота си за това училище, дългогодишният директор, продължи да идва почти всеки ден да пие кафе в заведението пред училището до момента, в който една сутрин не го порази инфарктът. Той почина няколко дни след като завърши моят исторически граждански протест там, на тротоара, до входа към двора на училището, който аз проведох веднага след второто ми опраскване. А протестът ми продължи точно 77 дни, цели 77 дни чаках да видя дали директорката ще успее да сфане смисъла на това мое действие, е, не успя, прецених, че щом цели 77 дни не е успяла да го сфане, нема надежда да го сфане дори и 777 дена да протестирам - и се отказах; кажи-речи седмица след това, кой знае защо, взе, че се помина г-н Паунов. Интересно е да се отбележи и това, че учителят по философия г-н Хармелин Господинов (да му спомена името), който биваше назначаван от директорката на моето място винаги когато тя ме опраскваше, пък се помина внезапно на втората седмица след като тя отново го беше повикала да ме замества, т.е. на втората седмица след второто ми опраскване!
Боже мили, как започнах това писмо, което възнамерявах да бъде пределно кратко?! А както съм го започнал май ще се наложи да напиша огромен ферман! Аз, прочее, вече написах цяла книга за г-н Паунов, за "шефа", интересно е да знаете, че когато "тъй опасната книга" за г-н Паунов, написана от "тъй лошия Грънчаров" излезе от печат, с изключение на двама учители (ще скрия имената им, за да си нямат неприятности!) НИКОЙ ДРУГ НЕ ПОСМЯ да си я поръча; и още един още по-обиден факт: най-близкият приятел на г-н Паунов, именно Стефан Кралев, тогава демонстративно ми заяви, че нямало и да погледне даже тази книга за приятеля му, щото в нея "не можело да има нещо, което аз да не зная!", сиреч, за него книгата нямало как да бъде интересна, щото той знаел много повече от това, което можело да има в нея! Прочее, а когато официално му предложих съавторство на книгата, той даже не благоволи и да ми отговори нещо, замълча си - с което си заслужи директорската милост да дочака безметежно пенсия, и то като преподава... часове по моите, по философските предмети, да, той, преподавателят по френски език, в последните години преподава... философски предмети, с което директорката още веднъж показа своето всемогъщество! Принципът на нейната философия на управлението, както е известно, е простичък: "Който слушка, папка! А който не слушка - нему ритник!" .
"Леле, колко долен човек си ти Грънчаров, леле, как злобно пишеш само!?" - нали такива чувства и мисли се появиха у вас, колеги-учители, а и у вас най-вече, колеги-литераторки?! Дали да не почна писмото си най-напред като се обърна към вас? Или подобава да се обърна най-напред към началството, нали така е редно, най-напред да се обръщаме с най-мили думи към висшестоящите, нали това изисква, тъй да се рече, регламентът (неписаният, "моралният", моля ви се!)? Е, ще сторя каквото предписва регламентът, нищо че съм демократ, нищо че съм... "анархист" (свободата поражда непременно анархия, нали така, уважаема госпожо Костова, дето въпреки това сте член на... ДСБ, което, прочее, е похвално?!). (За несведущите в блога съм длъжен да кажа, че г-жа Стоянка Костова е учителката по история в "ТЕТ Ленин"!)
Госпожо Анастасова, написах Ви може би... милион доклади, жалби, апели, отворени и затворени писма, изложения, предложения, какво ли не, даже есета прописах, няколко книги написах, е, книгите ми са не точно за Вас написани, но Вие, тъй да се рече, имате голям дал в тяхното раждане, един вид сте в някакъв смисъл тяхна вдъхновителкаи дори... съавторка; написах хиляди страници текст, а Вие мълчахте и продължавате да мълчите, сякаш сте най-правоверна монахиня, която е приела доживотен обет за мълчание! Въпреки че Вашето мълчание е така многозначително и красноречиво дори, Вие продължавате да мълчите! Даже в поредицата от съдебни дела Вие мълчахте като египетски сфинкс, а вместо Вас усърдно говореха Вашите подчинени, които Вие, без да страдате от някакви си там морални скрупули, бяхте призовала усърдно да говорят пред съдиите своите тъй грозни лъжесвидетелства! Да де, ама все пак ще Ви се наложи в един момент да проговорите, нищо че сте такава страдалка, стоически понасяща изпитанията жертва на "тъй необузданата словесна агресия" на "тъй лошия Грънчаров". Кога ще проговорите си е Ваша работа, мълчете си ако искате докато сте жива (нещо че сте литераторка и би следвало да Ви е известно всичко за целебната сила на словото!). Аз обаче съм философ и моят дълг е да говоря - и да пазя истината. Ето, аз, философът, говоря и пиша, а Вие, филоложката, мълчите подобно на монахиня, приела строг обет за пълно словесно въздържане. Чия ли стратегия е по-умна и по-честна, кой ли може да каже това в нашите объркани времена?! Но поне това като литератор би следвало също да знаете: мълчанието е така многозначно, нали поне това съзнавате?!
Всички ме критикуват, че пиша дълги текстове, които били твърде изморителни за четене, а също така и много досадни за ония, които не обичат да мислят. От тази гледна точка май съвсем правилно ме уволнихте, аз имам обичай да тормозя всички да мислят, а мисленето, знаем, е вредно в типичните условия на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, нали така?! Аз сега обаче имам голямо преимущество като толкова много съм Ви писал, че едва ли е останало нещо неказано (е, можех много неща да си спестя, да не ги казвам, но както и да е, миналото не може да се върне!): като съм Ви казал комай всичко, в прибавка дори и онова, което не биваше да казвам или да пиша, аз сега имам вече пълното право да бъда пределно лаконичен. Най-малкото защото е тъпо да се повтарям. Дали все пак нещичко не съм успял да Ви го кажа, и то така, че да ме разберете? (Щото е безкрайно трудна работа да се опитваш да кажеш нещо макар и най-просто на оня, който не иска да разбере, който се инати да разбере!) Да, ама темата, дето се казва, е тъй величествена и огромна, че е направо неизразима, а нашата тема е една: животът (аз поне като философ и като учител съм имал една-единствена тема: животът!). Училището също трябва не само да служи на живота, а самото то следва да е живот, това е моето верую. Ето, от тази гледна точка, понеже животът е тъй величав и богат на смисъл, че е е напълно неизразим с думи, нито поетите, нито философите, нито композиторите даже успяват да изразят напълно естеството на живота! Та от тази гледна точка има още какво да Ви кажа. И ще се съсредоточа да Ви кажа онова, което, чини ми се, Вие съвсем не успявате да разберете. Ще се опитам да Ви го кажа най-простичко и понятно. (Нищо че съм "доказан некадърник" като учител, аз все пак имам манията, така да кажа, че мога и най-сложните нещица да казвам най-простично, в най-човечна форма се мъча да ги кажа, и то така, че да ме разберат дори и най-тъпите ученици, което е непосилна свръхзадача; но нищо де, обичам точно такива неизпълними предизвикателства!) Ето какво смятам, че съм длъжен да Ви кажа в тази посока, по този пункт.
"Господи, прости им: те не знаят що правят!", ето тези думи промълвил Христос там, на кръста, когато мъчителите му се подигравали и гаврели с Него. Дали имам право да проявя безвкусицата и аз, намирайки се сега на моята си скромна Голгота, да изрека същото по Ваш адрес: "Господи, прости й: та просто не знае що прави!". Да де, но Христос е имал тази духовна сила, за да каже тия думи, аз нима мога да се меря с Него?! Или Христос именно в качеството си на човек е промълвил тия думи, давайки ни пример, който е съвсем по силите и на нас, слабите човеци?! Ще се измъкна по следния начин, който ми е известен от историята на философията, писал съм го нейде в книгите си, става дума за философа Фихте, спрямо когото бил написан подобаващ донос (че е станал безбожник) до Краля, а пък Кралят, става дума за Фридрих Велики, написал резолюция, и то именно като тия, които Вие обичате да пишете върху разните документи и доноси, които получавате, та Фридрих написал собственоръчно следното: "Ако г-н професорът Фихте и Бог си имат някаква разправия, да си се оправят те двамата, мен в нея да не замесват!". Та по нашия казус аз имам ли право да заявя: "Ако г-жа директорката и Бог си имат някаква разправия, да си се оправят сами, аз няма да им се меся!", да, така е май най-разумно. На Вас самата ще се наложи да си уреждате сложните отношения и с Господ, и със собствената си съвест, аз тук нямам право да Ви се меся. Но ще кажа все пак, бидейки философ и учител, следното, което е от моята прерогатива именно на философ и на учител.

Истината е, уважаема г-жо, че направихте нещо значително по-голямо от грешка, Вие направихте чисто и просто голяма... глупост! Вярно, Вие не съзнавате това, но не ми пречи да Ви кажа истината такава, каквато тя на мен, философа и учителя, се е открила. Непростима не грешка, а глупост имахте добрината да направите, понеже се оставихте да бъдете овладяна от една крайно тъпа, простете, емоция: ненавистта Ви към мен. А защо ме намразихте толкова ли? Причината е пак крайно глупава: предполагам си помислихте, че аз съм заплаха за Вашата власт, по-точно казано за Вашето своеволие (щот Вие лично тия две неща, властта и своеволието, сиреч, произвола, не ги различавате изобщо, а те са така различни, те са коренно различни!). Вие, прочее, изобщо не сте си направила труда да осъзнаете и истината за това що е власт, предполагам това е непосилна за Вас задача (тя е непосилна и за... доктори на науките като г-н... Премиеро, и он, горкият, изобщо не знае що е това власт, та откъде-накъде да го знаете Вие, филоложката!) Но аз, като философ, не само че знам що е това власт, аз съм го и написал и то пределно понятно в моите книги, даже и в помагалото по философия на правото съм го написал, та даже и учениците ми да го знаят. Значи целият Ви проблем, уважаема госпожо директор, се свежда до това, че откакто станахте директор, Вие, предполагам, не четете нищо друго освен "нормативни документи", позволихте си даже лукса да не прочетете нито една моя книга! (Аз съм ги подарил на библиотеката, тъй че имахте тази възможност, ала не благоволихте да се възползвате и по тази причина направихте съдбовна грешка, която повлече след това цяла една поредица от глупости, които благоволихте да сторите, подведена от незнанието си!)

Умните хора и управници, уважаема госпожо, търсят такива хора като мен със свещ, имам предвид философи, те са безценни, даже крале и царе са търсили начин да се обкръжават с философи, а Вие не само че не се възползвахте от възможността да черпите от богатствата на моя дух, от съкровищата в моите книги и в моята мисъл (нарочно пиша така, за да Ви ядосам още повече!), но и си позволихте в главицата Ви да се появи тъй глупавата, с извинение, мисъл, че няма да мирясате докато не изритате по-далече от училището "тоя изверг Грънчаров". И дори си позволихте лукса в същата тази главица не Ви мине през акъла тъй простичката мисъл, че дори и извън училището "извергът Грънчаров", дето така много Ви тормози да мислите, дето Ви поставя в такива сложни казуси, не го прави защото Ви мрази, а защото иска да Ви помогне, на второ място не Ви мина през акълеца и мисълта, че дори и извън училището, този същият "изверг Грънчаров" пак ще продължи да Ви тормози да мислите, примерно като Ви пише писъмца ето като това, което сега четете!!! Нима дори и за това не сте сетила тогава, а, имам предвид блаженото време, в което допуснахте да Ви овладее мисълта, че трябва непременно да изритате тоя въпросния "изверг Грънчаров", който толкова много, моля ви се, си позволява да Ви тормози с туй проклетото мислене?! Щот всеки ден в училището аз друго не правех освен да Ви поставям какви ли не казуси, кой от кой по-възхитителни, с оглед да Ви помогна да се справите с непосилната задача, с която немислещи властници Ви натовариха, имам предвид властниците, дето Ви туриха на този пост, които очевидно са по-зле в тази област, областта на мисленето, даже и от Вас - щом Ви назначиха на този пост, което, както и да го погледнем, е глупава идея! (Пиша тия неща с плахата надежда да Ви предизвикам поне още веднъж да се срещнем поне в... съдебната зала, щото, съгласете се, нашите тъй епични отношения, разбира се, все някак трябва да бъдат някога изяснени, нали така?!)

Та значи главната ми теза е простичка: направихте поредица дори не от грешки, а от глупости когато допуснахте съзнанието Ви да се овладее от мисълта, която може да се изрази с думите "Тоя изверг Грънчаров ще го изритам от училището и то завинаги за да не ми смущава умствения покой, за да не мъти водата, ако трябва планини ще подместя, но изверга Грънчаров ще го изритам от училището!"; а е крайно глупава тази мисъл защото, първо, е плод на една тъпа емоция (ненавистта Ви, безпределната Ви ненавист към мен, философа и учителя, който не е мижитурка!), нали правилно формулирах и изразих с думи мисълта, която тогава се е родила в главицата Ви?! И, на второ място, тази мисъл е толкова глупава защото за Вас лично е безкрайно вредна, философите стават още по-опасни когато се опиташ да ги подложиш на репресии, щото, като капак на всичко ний, философите, сме и прекалено свободолюбиви и дори борбени, обичаме да се борим за свободата и за достойнството си. Както и да е, постъпихте твърде глупаво, позволихте си да произведете серия от глупости, изложихте се здравата, и най-лошото е, че си въобразявате още, че народът не съзнава, че това, което сте сторила, са именно глупости и излагации!

Вярно, хората не смеят да Ви го кажат направо в лицето, но абсолютно всички, дори и най-подлите лицемерки, които Ви насърчаваха през тия години да правите въпросната планина от глупости и излагации, превъзходно знаят, че това, което Вие направихте, са именно глупости, фалове, щуротии и най-вече излагации! Да опозорихте се здравата, това се знае от всички, там е работата обаче, че никой не смее да Ви го каже прямо, директно, е, аз като философ имам този дълг да казвам онова, което никой не смее да каже, ето, изпълнявам си дълга, казвам Ви го, за Ваше добро Ви го казвам: сторихте много тежки, непростими глупости, леле, как много се изложихте! Дори и г-жа Стоянова, Вашата заместничка, успя да се досети в един момент, че правите глупост след глупост, но, предполагаме, се сдържа да Ви каже откритието си, предполагаме, че не Ви го е казала по причина на това, че очаква не без право, че ще Ви наследи един ден на директорския пост, ето тази, по наше мнение, е причината да Ви държи в такова неведение относно истината за това какво правите, надявайки се все пак по-скоро да дойде заветния момент, в който ще седне на Вашето кресло.

Знаете ли колко ми е мъчно за Вас, г-жо Анастасова, Вие знаете, че ний с Вас бяхме години наред нещо като приятели, наистина ми е мъчно за Вас, ето, всички Ви лъжат относно истината, а аз, единственият, който Ви казвам тази тъй неудобна Ви истина, за благодарност бях опраскан, и то по недопустимо тъп, с извинение, начин: обявихте ме за "пълен некадърник", не съм бил ставал за учител, сякаш съм някой младок, нали така, абе тъпо, Седларов, много тъпо се получи цялата работа, какво да говорим повече, то всичко е ясно! И е ясно абсолютно за всички, всички говорят само за това, ала никой не смее да Ви го каже, ето това е най-тежкото за един управник, за един властелин, пък колкото и да е малко властчицата, с която той разполага. Та значи никой не ще да Ви каже истината, сиреч, изпаднахте в положението от приказката "Новите дрехи на Краля", така ли се казваше тази приказка не помня? Знаете каква е, Кралят ходи чисто гол, дибидюс гол, както майка му го е родила, а пък всички придворни му викат и му се присмиват "Леле, колко хубаво Ви стоят новите дрехи, Ваше Величество, леле, колко сте красив в тях!", а пък Кралят мята голия си дебел задник, представяте ли си що го е сполетяло, ето, в абсолютно същото положение сте и Вие! Всички Ви се смеят, че се разхождате напълно гола из коридорите на училището и Ви викат: "Колко сте красива в тези дрехи, мила госпожо Директор, ах, как Ви отиват тия дрехи!", ако Ви казват тия думички разните подлизурковци, сега нали се досещате защо Ви ги казват?!
Ох, леле, изморих се да пиша, а още колко много неща искам да Ви кажа?! Защо, г-жо директор, не ме поканите в училището да си поговорим след това писъмце напълно откровено, а? И то не само двамата да си говорим, а с целия "тъй сплотен колектив"?! Аз за такава една среща съм напълно готов, мисля, че ми я дължите, и то по причина на това, че на тази среща очаквам Вие най-сетне да проговорите и да произнесете било защитна, било разкаятелна, покаятелна, знам ли как да я нарека, реч?! Но тази реч трябва един ден да я произнесете, не чувствате ли?! Когато човек прави глупости и когато някой дръзне да му каже истината, е тъпо да го мразиш този човек, да опитваш да го смачкаш, да го убиещ, да го разкъсаш даже, от това истината няма как да се повлияе, истината, знайте от мен това, е безпощадна направо! Такива работи. Правихте си Вие донасита глупост след глупост, целият училищен народ Ви се дивеше на акъла, приказваха хората на четири очи, но никой не посмя да дойде при Вас и да Ви рече: "Не, това е глупаво, моля Ви се, престанете, за Ваше добро Ви го казвам, спрете се!", а всички продължаваха да Ви говорят в колко "красиви дрехи" сте се облякла днес, нали така беше, признайте си поне това де?! Народът е мъдър, ето, не аз, а хората около Вас постъпиха най-умно и направиха нужното да се опозорите докрай; народът обаче постъпва и жестоко, а, нали и това сме длъжни да признаем?! Уж мълчи проклетият училищен народ, уж само Ви се усмихва мило, а всъщност работи за това да се провалите най-кардинално, затъвайки все повече и повече в провала, в грешките, в глупостите, в излагациите! Ах, колко коварен бил този народ - и колко безпощаден е той с това свое проклето мълчание спрямо истината?! На туй нещо великият философ Хегел му вика "ирония на живота" (и на историята) - а народът много си пада по тази ирония, съзнавате ли сега и тази тъй проста, но за сметка на това тъй велика истина?!
Народеее????? Сега дойде време да се обърна към теб, спирам да говоря на директорката. (Щот се надявам тя да ме покани след това мое прощално писмо да си поговорим на живо, и то не само на четири очи, а там, в залата, ако трябва до изнемога ще говорим, но ще си кажем цялата истина за случилото се, за да излезем от тресавището, в което всички затънахме до шиите! Хрумна ми една друга дума вместо тресавище, дали да не я употребя, става дума за метафора, що пък да не употребя: затънахме не в тресавище, а в езеро от... лайна, в Ада, казват, имало такова езеро, знаете ли, драги филолози, в Дантевия Ад кои грешници се излежават в туй толкова уютно езеро от лайна?!) Нородеее, що да кажа на тебе ли тук? Почти нищо май не ми остана да ти кажа тук, но на живо много неща имам да ти казвам.
Преди време, може и месец да няма, а може и да има, казах някой неща на инж. Богомил Иванов (на разговора ни в коридора присъстваха и Борислав Цанов и един млад негов колега, на когото не зная дори името, там беше и г-жа директорката). Там го обвиних, че като са мълчали и като не са казали на директорката що прави (имам предвид всички вас, мълчаливците), са й направили много лоша услуга! Той фактически нищо не можа да ми възрази, почна да говори някакви нелепици относно това, че народът у нас не бил искал "моята демокрация" и по тази причина насила не можело да бъде вкарван в нея. На него директорката е разрешила да бъде единственият свободомислещ и свободно говорещ учител, той се ползва от този привилегирован статут, но и той пак пази мярката, пак гледа да не допусне да каже нещо, което нема да се хареса на началничката. Жалка работа си ти, народе, и ти се изложи много, но нали знаете нашата оправдателна народна приказка за това, че "Рибата се разваля откъм главата" , ето, мъдрият народ има подходящи оправдателни поговорки за сичко. Той, примерно, знае добре, че "Приведената главица сабя не я сече" , е, стояхте сички с приведени главици, оцеляхте сички, радвате се на сички благинки, ето, г-н Премиеро за послушанието дори ви дигна заплатите, нали не забравихте да му ценете ръката за благодеянието?!

А аз като не приех вашата философия на покорството, като си позволих да се държа иначе, какво спечелих?! Сега съм изритан от училището, с отнети преподавателски права съм, вие ще си получавате хубавите заплати, ще си папкате, а аз работя в момента (след една година безработица, в нея в нито едно училище не ме допускат да работя щото се прочух като лош човек и бунтар, директорите треперят от мен и предпочитат разстрел, но не и Грънчаров да го турят учител пи философия в поверените им училища!), да, в момента работя като нощен пазач за минималната заплата! Не казвам това за да ме съжалявате, а за да ви дам сетно доказателство колко сте били прави заради това, че за разлика от мен си мълчахте така упорито! Аз сега няма да получавам никога вече тъй хубавата учителска заплата, ще живея като същински маргинал за мизерна заплата, ще работя до пенсия на най-унизителна работа, ще получа, което е най-лошото, мизерна пенсия (вие ще получите превъзходни пенсии, браво на вас, да ги получавате много години ви желая!), няма да получа и тия 10 заплати накуп, които ще получите, вий, щастливците! А аз нещастника, ще си стоя с моята истина, заради която видяхте ли докъде я докарах?!

Колеги-учители, прекланям се пред вашата неръкотворна мъдрост, прави сте, аз съм голем глупак, леле, горкият аз, какъв глупак съм!!! Не директорката е постъпила глупаво, не тя е глупачка, аз съм глупакът! (За протокола пред съда: употребих думата "глупачка" по чисто стилистични причини, изобщо не смятам, че г-жа директорката е глупачка, и през ума не ми е минало, че тя е глупачка, човек макар и много умен като нея да е, може да бъде подведен от тъй изобилния си ум когато се подведе от некакви емоции, ето, г-жа директорката направи куп глупости, но решително не е глупачка, тя просто е овладяна от една непристойна емоция на ненавист, но иначе крайно интелигентна дама!) Та такива работи, драги колеги! На вас всичко останало дето искам да ви го кажа, ще ви го кажа когато г-жа Анастасова ме покани на тъй отдавна предлагания от мен очистителен и освобождаващ дебат, тъй съдбовно необходим ни, вярвам, че тя ще ме покани, вие също можете да й помогнете да предприеме тази душеспасителна стъпка, както и да е де, та мисълта ми е че там ще ви кажа още много неща, което сега тук не мога да напиша по причина на това, че просто ми писна да пиша вече.
Драги ученици, на вас ще напиша отделно писмо тия дни, обещавам! Или клипче ще направя, не знам още. С вас ще се прощавам отделно. Ще видим. Може и с вас да се срещнем. Примерно ако г-жа Анастасова преживее някакъв чудесен душевен поврат към доброто след това мое тъй честно писмо до нея, знае ли се, в живота понякога стават какви ли не чудеса и мистерии !Дори, може и пред вас да кажа каквото мисля, т.е. може и да се видим, да поговорим за всичко, което имаме да си кажем, за всичко неказано може да си поговорим. Ще видим. Нищо не се знае още. Та защото ми писна да пиша сега, на вас ще пиша скоро, имайте малко търпение.

Същото се отнася и за вашите родители, с тях пък как ми се иска за поговоря, ето, предвиждам тия дни цяло едно телевизионно предаване да посветя на разговор с тях! Тям това обещавам. И ще го сторя непременно. Виждате какви превъзходни идеи се раждат в бедната ми побеляла глава тази заран. Аз май още имам сили да бъда учител, а, какво ще кажете барем вие, драги родители?! За вас, прочее, е най-унизително да мълчите толкова от страх, защото у вас е цялата власт, вие имате най-големата власт, тъпо е да мислите, че властта е у директорката, която можела да ви отмъсти, пълни идиотщини са тия работи, дето си ги мислите! Аз тия дни почвам граждански протест, оттам също ще говоря всеки ден с вас, знаете, правя клипчета на протеста, там ще говорим повече. Чао засега!
Имам значи такова предложение за среща, може да прощална, може да не е, ще видим каква ще е. Ще се радвам г-жа Анастасова под влияние на това мое тъй откровено писмо да поосмисли ситуацията, в която се оказахме всички (нека да се опита да си представи онова тъй съблазнително езеро, пълно с... лайна!), и на тази основа да ме покани на крайно необходимия ни очистителен разговор, който да проведем в голямата зала на училището, където да имаме възможност да се поизмием малко от въпросните гнусни фекалии, в които сме затънали всичките до шиите и до устата даже! Имам и един паричен дълг към бюджета на училището от 950 лева (съдът ме осъди да плащам тия пари за наказание за това, че съм се опитал да си защитя правата и достойнството!), имам чувството, че г-жа Анастасова, искайки да остане вярна на себе си, се мъчи да докара нещата дотам, че да ме даде на кожодер, т.е. на частен съдебен изпълнител, което ще бъде вече хептен безчовечно, щото това значи, че ще ми се налага да плащам поне три пъти по-високо сума, и понеже аз няма как да дам тази сума, ще се наложи тогава да ми наложи запор на жилището, сиреч, по типично мутренския начин да ме изгони даже и от моя дом, да ме остави без дом, ето само това остана да ми стори, та да й е пълна колекцията от глупости, що успя да стори в последните тъй паметни пет години! С нея също така се очертава да се съдим... пожизнено, щото нали не си мислите, че аз ще спра дотук, аз, ако съм жив де, щото човек не знае кога ще пукне, възнамерявам да заведа дело срещу България в Страсбург, щото се чувствам силно обиден не само от нея, но и от цялата прогнила от корупция и от аморализъм държавна администрация, която застана изцяло зад нея - и така цялата ни държава биде увлечена да прави глупостите, които инициира тъй неуморната директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Та ето по тия причини ми се чини, че разговорът, който предлагам, е жизнено необходим. И ще се радвам тя да откликне. Аз още н

Докато мърдам, ще се боря...

Макар че днес поради безпаричие ми се наложи да се откажа от някои предписани ми от доктора лекарства, няма да прокълна тези, които ми причиниха тези унижения, а ще кажа само: Господи, прости им - те не знаят какво правят!
Прочее, почти всеки ден на улицата срещам млади хора, които са били мои ученици, които учтиво ме поздравяват и разговарят с мен; за мен тези знаци на доброта, на човечност ми дават сила да издържа на изпитанията и да продължа борбата си за ново, човеколюбиво, а това значи свободолюбиво образование и училище.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.