Ангел Грънчаров's Blog, page 935

Дали си християнин ако никога не си познал на своя гръб ония мъки и обиди, на които е бил подложен Христос?

Срещнах мой бивш студент, преподавал съм му философия в ПУ, той е филолог, работил е много години като журналист, сега работи като... пазач! :-( Досущ, таман като бившия си преподавател в университета. Опраскали го наскоро понеже се е прочул като свободомислещ и неподкупен, и неговият грях е че има морал и че обича силно свободата и истината.
Навремето като студент той беше и един от учредителите на инициирания и ръководения от мен Философски дискусионен клуб "Аристотел" в ПУ, създадохме го в далечната 1987 г. Обеща да дойде в предаването "На Агората...", което водя в ПОтв. Да си поговорим със зрителите за това докъде води предаността към истината и свободата.
Виждате ли колко съм "вреден" - ето какви са моите студенти и ученици?! Съвсем правилно комунисто-мутренската власт ме опраска и ме извади най-сетне от образованието. С Тодор Ангелов (така се казва той) си обещахме да възобновим дейността на нашия дисидентски Философски клуб и се посмяхме над възможността да го наречем "Клубът на пазачите-дисиденти". Щото той познавал и други свои колеги, които също се препитавали като пазачи.
Такива работи. А на днешния ден древните комунисти разпънали на кръста Иисус Христос, също Учител...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Още едно доказателство за това, че за ДС невъзможни неща нема, епа нема!!!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Защо левите лъжи са така съблазнителни за немислещия народ?

Явор Ганчев: Безмилостен Ханс Херман Хопе
No mercy from Hoppe (down)
"Егалитарният светоглед на левицата обаче не само е несъвместим с либертарианството. Той е толкова откъснат от реалността, че човек направо се чуди как някой може да го приеме сериозно. Обикновеният човек от улицата със сигурност не вярва в равенството. Простият здрав разум и стабилни предразсъдъци пречат на това. Аз съм още по-уверен, че никой от поддръжниците на егалитарната доктрина в действителност не вярва в това, което прокламира. Но как левият мироглед се превърна в доминиращата идеология на нашата епоха? Най-малкото за един либертарианец, отговорът следва да е очевиден: егалитарната доктрина е постигнала своя статут не защото е истинна, а защото осигурява перфектното интелектуално прикритие за стремежа към тоталитарен социален контрол от страна на властващия елит."
"The egalitarian worldview of the Left is not only incompatible with libertarianism, however. It is so out of touch with reality that one must wander how anyone can take it seriously. The man-on-the-street certainly does not believe in the equality of all men. Plain common sense and sound prejudice stand in the way of that. And I am even more confident that no one of the actual proponents of the egalitarian doctrine really, deep down, believes what he proclaims. Yet how the Leftist worldview have become the dominant ideology of our age? At least for a libertarian, the answer should be obvious: the egalitarian doctrine achieved this status not because it is true, but because it provides the perfect intellectual cover for the drive toward totalitarian social control by a ruling elite."
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Накратко и по-ясно, по-простичко казано, левите лъжи са така разпространени именно защото са лъжи, а пък немислещите "народни маси" страшно много си падат по това да бъдат лъгани и баламосвани с колкото се може по-съблазнителни и дори, моля ви се, "красиви" лъжи! :-)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Защо у Нашенско така силно мразят непростаците?

Цялата простащина, всички простаци в България тия дни в единен фронт пак са срещу... Костов - и вилнеят, и буйстват заради книгата му и заради това, че на нейното представяне ходят много хора! Сега не могат да му простят за това, че е написал мъдра книга, което за кой ли път доказва, че е умен!
У Нашенско да си интелигентен вече е престъпление, то е направо непростим грях.
Според мен този е коренът на ненавистта срещу Костов. Ако Костов беше простак и наглец като някои други (нема да споменявам имена!), вероятно още щеше да е премиер...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Да поиграем отново на играта: аз питам, а вие мълчите?

Как се отнасяте към една "лоша" мисъл, която се роди в главата ми вчера - когато стоях самотен на своя граждански протест и гледах лицата на изпълнените с безразличие "граждани", минаващи покрай мен; ето я тази "крайно лоша" мисъл:
В екстремно тежката психологическа и нравствена ситуация, в която се намира общността ни, само екстремни средства могат да спомогнат за преодоляване на тъй гибелното бездушие на народа!
Е, имате ли мнение по поставения въпрос - или пак ще си замълчите и ще подминете въпроса ми с пълно пренебрежение?


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Един учител, цял живот учил младите да бъдат пълноценни личности и добри граждани на България, за благодарност бива убиван бавно и жестоко!

Не съм казал, че ще се самозапалвам (самоубивам). Казах само, че ми е минала такава една мисъл през главата. И се запитах дали евентуално такова нещо би могло да извади намиращия се в някакъв ступор на бездушието народ. Нищо повече от това не съм казвал. Никъде не съм казвал, че бих извършил такъв един грях: да се самоубия.
Прочее, има кой да ме убие и той работи усилено по въпроса. След като ме плю, клевети, уволнява, опрасква, обижда, сега накрая ме и ме обра, ограби ме.
Цялата тази поредица от гаври и унижения на властващата образователна мафия ме убива доста ефективно. По тази причина имам пълното доверие на убийците си. И е напълно излишно аз самият да се убивам в добавка.

Вчера ми се наложи да посетя сградата на пловдивската ПГЕЕ (пловдивчани още наричат това училище "ТЕТ Ленин") за да се срещна с директорката и за да преговаряме за това как да заплатя присъдената от съда сума от 950 лв. съдебни разноски в полза на спечелилата на ниво ВКС страна. Директорката не пожела да ме приеме, не пожела да ми даде аудиенция (с което за сетен път демонстрира своето величие!), не пожела да разговаря, камо ли да преговаря с мен, но поне бях допуснат да разговарям с... касиерката.
И там ме очакваше "приятна" изненада: за първи път видях изпълнителния лист, оказа се, че освен 950-те лв. съдебни разноски, които присъди да платя Върховния Касационен съд, са добавени още 500 лв., неизвестно какви и защо, предполагам, това е хонорарът на адвоката на спечелилата делото страна. Тъй че сумата, която имам да плащам, е вече 1450 лева общо.
Има и още нещо. Съдът е издал изпълнителния лист на дата 4 април, а аз го видях едва вчера, на 24 април, 20 дни по-късно. (Нито аз, нито адвокатът ми сме уведомени за излизането на този документ, нито пък сме получили копие!) излиза, че вече е минал 14 дневния срок за доброволно изплащане на моето задължение (листът, оказва се, е бил крит от нас!), с което аз вече съм в нарушение и директорката "съвсем законно" може да ме даде на частен съдебен изпълнител, което пък ще доведе дотам, че ще бъда обременен с плащането и на такси и хонорар на самия частен съдебен изпълнител, сиреч, ще набъбне значително!
Излязох съвсем съкрушен от училището, в което съм работил близо 20 години - и от което бях изритан като мръсно коте, без изобщо да бъде зачитано моето достойнство на човек и учител. Не зная, но от тези напрежения и обиди нищо чудно да ме хване някой рак, който скоротечно да ме натика в гроба. Въпреки че довечера съм нощна смяна (принудих се да започна работа от месец като нощен пазач), не можах да заспя истински, спах кошмарна просъница, ето, събудих се съвсем рано, сън не ме лови.


Има и още нещо, което пак показва крайно безчовечното отношение на тази администрация към мен: заместник-директорката Милева, широко усмихната, ми поднесе протокол и плик, в който, се съдържала сумата от 41 лева, които били събрани "от колектива" за мен с благотворителна цел по повод на Рождество Христово! И онова, което ме потресе, беше следното, тя каза ето тия думи:
- Грънчаров, ето ти парите, които колективът събра в отговор на твоето искане да ти помогнем защото си бил останал без никакви средства!
Казах й: аз не съм излизал с такова искане, нещо сте се объркала, но ако така сте представили цялата работа пред колектива, отново сте ме представили като някакъм изрод, отново сте ме оклеветили!!! Как можа да ви хрумне това, че аз ще почна да искам от вас помощ, чувате ли се какво казвате, нима съм способен на такава идиотщина, категорично възразявам да ми я приписвате! Тя ми отвърна: е, сега, голяма работа, пак драматизираш; представяте ли си, те са ме представили като някакъв нравствен изрод пред колегите ми, представили са ме като някакъв безскрупулен, нагъл идиот, който иска от тях да бъде подкрепен! Естествено е, че възмутените от приписаното ми морално уродство колеги вероятно, проклинайки ме, с погнуса са пуснали в кутията за дарения своите стотинки! Виждате ли как се води злобна хибридна война чрез оклеветяване на "врага" от тия другарки, от тях таваришч Путин трябва да почне да взема частни уроци, та да научи някои табиети.
Разбира се, отказах да взема въпросните 41 лева. Не ми дадоха копие от протокола с аргумента, че щял съм бил да го публикувам в блога си! Поисках да го снимам, пак категорично възразиха. Поне се усетиха какъв нов гаф сториха. Накрая ми позволиха да снимам само моя отказ да взема подаянието...

Тия хора, да подчертая това, са възпитатели на вашите деца и внуци. На какво ще ги научит ли? Има на какво, не се притеснявайте. Само че когато вашето дете или внуче ви устрои някой подобен мръсен номер, да не се чудите откъде го е научило. Има откъде да го научи...
Днес пак ще протестирам. Съвсем самотен протестирам, неподкрепен от никой. Имам чувството, че около мен на Главната улица на... европейската столица на културата не минават живи човеци, а някакви нищо неразбиращи и неспособни да се трогнат от каквото и да било зомбита...
Мислех си вчера днес (или особено утре, на самия Разпети Петък!) да се дегизирам като... Христос, да си туря един трънен венец на главата, да оцапам една бяла риза с кръв и плюнки, да взема да си вържа ръцете на едно дърво и да застана до уличния стълб, като по този начин да заприличам на разпънат на кръст човек; даже, не крия, попитах двама приятели дали не искат да ми партнират, щото, знайно е, Христос не е бил сам, имало е до него двама разбойници.

Приятелите ми отказаха да участват, било "много глупаво" това, което ми е хрумнало, щял съм бил да се изложа. А да се... самозапаля като се полея с бензин не е ли по-умен вариант, ги попитах? Не, и то било тъпо, всички щели да почнат да ме мислят за хептен луд. Но аз продължавам да мисля, че в екстремно тежката психологическа и нравствена ситуация, в която се намира общността ни, само екстремни средства могат да спомогнат за преодоляване на тъй гибелното бездушие на народа.
Толкова. Желая ви хубав ден! Изобщо не ми обръщайте никакво внимание, вие нали сте си добре. Добре правите, умно постъпвате, че изобщо от нищо не се трогвате. Майната ми на мен че страдам, че се мъча, че съм унизен, обиден, че от обидите е цяло чудо, че ракът или инфарктът още не ме е убил, но това не е късно да се случи де, никога не е късно да се случи това! Еее, голема работа сега: един учител, цял живот учил младите да бъдат пълноценни личности и граждани на България, за благодарност да бъде убит бавно и жестоко; нема страшно бе, учители бол, нема да останем без учители бе, Грънчаров, що се мислиш за толкова интересен и важен?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Защо мълчат "представителите на образователната институция" в Пловдив?

Г-н Огнян Минчев по повод на моя апел и споделяйки го на своята страница във Фейсбук е написал:
Ognyan Minchev: Искам да попитам отговорните представители на образователните институции в община Пловдив колко голямо е прегрешението на Ангел Грънчаров, та се налага срещу него да бъдат предприемани тези мерки, които на практика достигат до съсипване на живота му - в една възраст, в която хората започват да имат и сериозни здравословни проблеми. Допускам, че той може да е проявил емоционалност, ексцентричност или нарушаване на правила, задължителни за учителите в града и страната като цяло. Въпреки това, трябва да има начин да се реагира гъвкаво спрямо един човек, който дори и да е излязъл извън писаните норми е очевидно идеално мотивиран, следва добронамерена кауза и не е злосторник. Моля пловдивчани, които познават случая да вземат отношение - този случай от професионален вече се превръща в социален.
Минали са доста часове откакто г-н Минчев е написал това, а под него няма никакви коментари. Което ми даде повод да напиша следното:
Ангел Грънчаров: Г-н Минчев, благодаря Ви за реакцията и призива! Но искам да Ви уведомя, че "представителите на образователната институция" в Пловдив (особено ръководния слой в нея) са твърде недиалогични, аз лично от години се опитвам да вляза в смислен диалог с тях, поставяйки истински важните по моя преценка проблеми, но те мълчат упорито, те са крайно недиалогични. Това, прочее, е една от причините, може би и главната, за двукратното ми опраскване (уволнение): уволниха ме щото с въпросите си смущавах блаженото спокойствие на властимащите, сиреч, прогониха ме сякаш съм нещо като досадна муха!
А останалите представители на образователната институция (от неръководния й слой, имам предвид учителите) чисто и просто не смеят да кажат какво мислят, тях просто ги е страх. Тази е причината (по моето убеждение) за това, че няма, че не може да има никакви коментари...
В добавка ето още нещичко, което написах там по повод на едно лаконично възклицание:
Iren Lazarova: Ленин?
Ангел Грънчаров: В града досега знаят това училище като "ТЕТ Ленин" (а то официално си няма патрон). Когато през 2011 г. с оглед на това предложих училището ни да приеме за свой патрон Стив Джобс, другарската класа скочи на бой. Почнаха война срещу мен, увенчана с първото ми уволнение през 2014 г.


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

С колегата Ники Димов възнамеряваме да продължим диалозите за пътя към успеха

Колегата Ники Димов е качил в блога си клипчето, в което с него обсъждаме темата за успеха (записахме това клипче в землището на Куклен в ранната пролет): виж Как да успеем в живота? . Това е една от моите основни теми, на която съм отделил много страници в книгите ми. Тия дни с Ники възнамеряваме да продължим диалога си по тази най-важна за младите хора тема.
Имам много неща, които искам да му кажа - защото виждам, че и той споделя една доста разпространена, но за жалост твърде погрешна представа за това какво означава истински успелия човек, кой успех е истински и прочие. Да, налага ни се с младия ми приятел да поспорим доста тия дни.
Планираме да продължим и да задълбочим разговора си. Интересно ми е на мен лично доколко ще успея да му помогна да си осъзнае заблудите. Имаме принципни разминавания. Става дума не за негов личен недостатък, а за дефект на разпространената масова представа, на която той също е жертва. И не само той, а мнозина. Масово. (Ники Димов - и моят син, разбира се също - символизират за мен поколението на свободата, което чаках толкова години да се роди и отрасне, но то, за жалост, биде обременено от всички дефекти на предишните поколения на несвободата, ето тук според мен е проблемът; ние на младите завещахме и присадихме в съзнанията им собствените си заблуди, което е фатално и гибелно; трябва да правим нещо за промяната към добро, ала кой ли е готов да се нагърби с тази тежка задача?!)
Ще се радвам по нещата, които ние с него обсъждаме в тия клипчета (включително и бъдещите), да се разрази една дискусия с участието на повече хора. Ще видим де. Щото у нас по истински важните въпроси въобще не разговаряме, а общо взето се занимаваме предимно с глупости, с щуротии. Същото е и в училището де, но това е отделна тема.
Приятна вечер ви желая!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Знаете ли кой е Георгий Данелия?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Трети ден на протеста: Саморазпъване или самозапалване може да извади народа от ступора на бездушието?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)