Ангел Грънчаров's Blog, page 934

Великденско протестно хоро точно под ботушите на паметника на окупатора Альоша!

Навръх Великден и то точно под ботушите на паметника на окупатора Альоша много пловдивчани отново играха своето традиционно протестно хоро. Срамота е, че в нашия град е пълно със зомбирани от антибългарската русофилска пропаганда сънародници, които не могат да почувстват колко обидно за българите е това, че миниатюрното бюстче на Апостола на българската свобода Васил Левски е разположено точно под ботушите на мегаломанския комунистически гранитен мастодонт на злия съветско-руски окупатор, съсекъл за десетилетия българската свобода - и смазал завинаги българското национално достойнство. Но ето че в нашия хилядолетен град има и граждани, които дори и безсъзнателно се изправиха срещу тази толкова грозна историческа несправедливост и поне с краката си, ако не с главите си, се противопоставят на тъй обидната аномалия. Да се надяваме, че колкото повече тия наши съграждани рипат хоро под сянката и под ботушите на окупатора, то в резултат нещо повредено и сбъркано в главите им ще се понамести - и в резултат те в един прекрасен миг ще осъзнаят, че само хората са недостатъчни, че се иска и нещо друго. Та да въведем първом ред в главите си, пък после, на тази основа, и в живота си - и в страната си. Дай Боже този поврат към доброто да стане колкото се може по-скоро! Че иначе - горко ни!



Още снимки от великденското протестно хоро точно под ботушите на паметника на окупатора Альоша...




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Малък, несъществен проблем около яйцата

Така хубаво съпругата ми и майка й боядисаха нашите яйца, че сега никой не смее да си вземе яйце и да го чукне с друго. :-(


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Запис на предаването "Изкуството да се живее" от 18 април 2019 г.

Приятно гледане, притяни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Запис на предаването "На Агората..." от 18 април 2019 г., темата е: Докога ще разпъваме Христос?

Приятно гледане, притяни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Какво да правим в тази така мрачна, направо безнадеждна ситуация ли?

Ето началото на една дискусия във Фейсбук, която, да се надяваме, ще продължи:
Ангел Грънчаров, 26 април в 21:23 ч.: Ако 20-тина родителя (от общо 1000) твърдо заявят, че в знак на протест ще отпишат децата си от ТЕТ-Ленин в Пловдив заради демонстрирания от директорката му завиден "морал", подтикнал я да направи куп беззакония и безобразия, то министърът на образованието ще се принуди да я уволни - и тогава това училище отново ще има шанса да си върне предишната слава и предишното достойнство. Виждате ли колко малко се иска за да проработи демокрацията ни: иска се просто да се появят хора-граждани, победили малодушието си...


Stanislav Ivanov: Това е добро начало. Ако се направи публично достояние?
Ангел Грънчаров: Stanislav Ivanov В страната ни живеят предимно роби. Мижитурки. Лош матр'ьял. Същинска рядкост е да срещнеш свободен, достоен, мислещ, чувствителен човек.
Или широко скроен човек. Или просто човек. Тесногръдието у нас е национална добродетел.
Весела Христозова: Ангел Грънчаров, смятате ли, че днешните ученици заслужават качествени и отдадени на работата си преподаватели по принцип? Много голяма част от учениците, а и техните родители са изключително неблагодарни и лъжливи. Гледат в очите с лицемерие и лъжа! Постъпват ужасно с учителя, който не играе по свирката им, независимо колко е отдаден на това да ги научи на нещо, независимо дали жертва себе си за тях. Най-неблагодарни са тези, които са получили нещо безплатно, дадено им от сърце. По какъв начин повечето от учениците и родителите доказват, че заслужават добро образование? Колко са учителите, които не са претърпели обида по един или друг начин? Тъжната истина.
Ангел Грънчаров: Поставяте много интересен и важен въпрос. Дали днешните ученици (пък и родителите!) заслужават добри, отдадени на мисията си учители? И дали те могат да оценят подобаващо това, което учителите правят?! Като Вас мисля, че не, не могат. Но защо е така?
Защото цялото ни общество е болно, бездуховност е болестта, от което обществото страда. Болното общество допуска да има една негодна, калпава, порочна система на образование (и възпитание), която всячески пречи обществото да бъде оздравено, да се спаси от болестта, напротив, системата поддържа болестта, тя служи на деморализацията, на обезличаването, подхранва ги. Всички по тази причина са жертви - и същевременно всички са отговорни за ставащото. (Но излиза, по тази същата логика, никой за нищо не е отговорен, безотговорността вилнее в такова болно, опорочено, деградирало общество!)
Защото там, където няма свобода, там няма и отговорност. Всички в такова болно, бездуховно общество се държат неадекватно, сякаш не са човеци, а някакви бесни зомбита. (Или сякаш са животни.) Конфликтите са всекидневие. Всички са озлобени, всеки търси начин на шмекерува и да се спасява за сметка на останилите, мъчи се да ги прецаква (в резултат абсолютно всички са прецакани).
Моят случай е пример за такова едно напълно идиотско поведение на всички. Нито един не намери сили да постъпи достойно, както подобава за човешко същество; всички постъпват малодушно и дори, като капак на всичко, дори и не забелязват малодушието си. (Включително и сеирджийски държащата се интернет-общност, която бездушно гледа на ставащото и съвсем не намира вярната реакция, а тъпо мълчи и гледа, люпейки семки.)
Тъй че мисълта ми е, че не можем да виним едната страна, примерно учениците (или родителите, или учителите само), не можем върху нея да стоварваме цялата отговорност. И да снемаме отговорността от себе си. Ами нима учителите се държат според призванието и според изискванията, съобразно висотата на своята чисто духовна мисия?! Разбира се, че не, огромната част от тях се държат напълно недостойно, допуснали са да станат учители-мижитурки (нарочно употребявам такъв един термин, та да им помогна да осъзнаят сериозността на падението си!).
Какво да се прави в тази така мрачна, направо безнадеждна ситуация ли? Ами нужни са спешни промени в системата и най-вече в манталитета, които обаче не могат да бъдат направени с магическа пръчка. Всичко ще става бавно и крайно болезнено, чрез всекидневна борба и безчет конфликти. Това е животът. Животът е борба. Борба за свобода, борба за достойнство, борба за истината. Борба за доброто. Злите и добрите сили се борят, хегемонията на злото у нас е безусловна - и е гибелна.
Безразличие, бездуховност, деморализация, обезчовечаване е моята диагноза. Срещу тази тотална развала можем да противопоставим своя личен пример. Всеки може нещо да направи и да допринесе. Било за каузата на доброто, било за тържеството на злото. Всеки поотделно трябва да се самоопредели. Или заставаш на страната на силите на доброто, или ставаш техен враг, или стоиш безучастно и тогава пак участваш, пак подпомагаш безобразията. Всеки за себе си поема пълната отговорност за това, което прави. Всеки ще плати цялата цена за избора си.
Така е било винаги в живота и в историята. Ето, Христос ни е показал пътя. И истината, и живота. Той, Христос, е и Истината, и Пътя, и Живота. Неговият пример се налага да следваме ний, човеците, а най-вече ний, учителите. Той, Христос, е Учителят, или следваме Него, или следваме тези, които Го разпънаха, които Го убиха. Или гледаме разпъването Му безучастно, подобно на говеда.
Ето, е сега е съвсем същото. Така е било, така е, така и ще бъде.

Христос воскресе! Има надежда значи. С всеки от нас ще стане както стана с Него. Не е като да няма надежда. Да му мислят наглеците какво ще правят когато застанат там, където ще отговарят за стореното.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Ти какво направи с живота си, какво избра, на какво заложи: на вечното - или на мимолетното?

Христос воскресе! Има надежда значи. С всеки от нас ще стане както стана с Него.
Не е като да няма надежда. Да му мислят наглеците какво ще правят когато застанат там, където ще отговарят за стореното.
Да, цялата работа е какво ще правиш там, пред вечността - когато ще трябва да отговаряш за целия си живот. Или можеш да спасиш живота си - или ще го погубиш. (Животът ни не е временен инцидент, не е нещо мимолетно: има вечен живот!)
Избирай сам, решавай сам! Ти лично какво направи с живота си, какво избра, на какво заложи? На вечното - или на мимолетното?


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Апел за помощ, молба за човечност

Обръщам се към приятелите, които имат възможността да ми дадат известна сума пари в заем. Става дума за помощ за да изплатя парите, които дължа на тъй войнствено настроената директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" (училището, в което съм работил 17 години, но от което тя ме изхвърли като мръсно коте просто защото си позволявах да критикувам открито авторитарния й подход в управлението), това са парите, които ме осъди да платя тъй "справедливият" нашенски съд - като наказание за това, че съм се опитал по съдебен ред да си защитя правата и достойнството.
Ситуацията е такава, че до края на празничните дни трябва да събера от приятели (да взема в заем) цялата сума от 1450 лева и да я внеса в касата на училището още рано сутринта на първия ден след Великден, щото иначе най-вероятно тя ще ме даде на частен съдебен изпълнител - и тогава ще трябва да връщам значително по-голяма сума. Аз след това за около година-две ще върна дължимите пари на хората, които са ми дали заем, на всеки от тях ще дам разписка за дължимата сума и ще я изплащам на месечни вноски. И ето, приятели, моля ви да ми помогнете като ми дадете известна сума пари в заем, а не като подарък или като дарение.
Разбирам колко грозно звучи това обръщение, но съм принуден да прибягна до него (работата е там, че директорката е получила изпълнителния лист от съда на 4 април, но не е изпратила копие от него на длъжника, т.е. на мен, и аз научих за цялата дължима сума едва на 24 април). Което значи, че вече е минал 14-дневния срок за доброволно изплащане, иначе казано, тя вече е в правото си да ме даде на частен съдебен изпълнител, от което тя едва ли ще се откаже.
До това унизително положение беше доведен един български учител само защото 32 години най-съвестно си е изпълнявал своя дълг. Отмъстиха ми заради това, че не пожелах да стана учител-мижитурка, който трепери от страх пред самозабравилата се авторитарна властваща особа.
В тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ е така. Тук комунисто-миционеро-мутренската власт не прощава на ония, които са дръзнали да бъдат личности, за които достойнството, свободата и човешките права не са празни думи...

ДОБАВКА:


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Написах писмо до организацията на випускниците на моя, на Санкт-Петербурския университет, уведомих ги за репресиите над мен

Здравствуйте,
Мое имя Ангел Грънчаров (Гранчаров), я из Болгарии, город Пловдив. Закончил Санкт-Петербургский университет в 1983 год, моя специальность философия. После этого в Болгарии работал как преподавателя философия в университете (в Пловдивском университете) и в средней школе. Я создатель и главный редактор двух журналов, философский, называется ИДЕИ и для образования и воспитания, его имя HUMANUS. И также автор много философских и психологически книг, среди них и учебных пособий по философии, по предметах, изучаемых в средней школе и в университете. Пишу вам в связи с следующем.
В 2011 г. началась однако слишком скандальная история, в учебном заведении, в котором я работал в последние 17 лет, директорша решила избавится мной, дело в том, что я имею другой взгляд и являюсь открытым критиком ее авторитарного управленского подхода или стиля. В старом стиле, пользуясь своей власти, она начала серия репресивных действий, я вынудился дать полной гласности случившегося в своем блоге и потом в телевизионной передаче, которой я веду в Пловдивском общественном телевидении (его имя "На Агоре с философом Ангелом Гранчаровым"). Конфликт между властвующей особе и мной обострился и в мае 2014 году она меня уволила, а я дал ее в суде. Велся тяжелый судебный процесс почти два года, наконец суд признал ничтожным ее приказ о моем увольнении, в начале 2016 года я снова вернулся в нашей школе, но через год директорша, после новой злостной кампании о моем дискредитированния как личности и преподавателя, снова уволила меня, и сделала это таким образом, что воспользовалась абсурдным параграфом "полное отсуствие качеств, у него нет качеств быть учителем"! Снова велось тяжелое судебное разбирательство на этот раз больше 2 года, снова я выиграл судебное дело на второй инстанции, но ползуясь услуг корумпированных судьи, она на этот раз выиграла дело. Теперь получилось следующее: я фактически этим судебным решение лишен своих преподавательских прав, иначе говоря, мой диплом, который получил в Санкт-Петербургском университете, фактически успела обезсилить одна администраторша самого нисшего управленского порядка!
Я Вам пишу с надеждой чтобы организация выпусников Санкт-Петербургского университета, в которой я имею честь принадлежать, сделала бы соотвествующее заявление об этом скандальном случае когда вот так овладенные бесами властники в "европейской" Болгарии безнаказанно игнорировали самых фундаментальных человеческих прав. Можете направить свое протестное письмо болгарскому Министерству образования и науки. За что я буду вас очень благодарным. Я буду боротся за своих прав пока я вообще дышу. Меня, оказывается, современные правители Болгарии теперь убивают гораздо мучительнее чем когда-то был убит мой учитель в философии Сократ.
С уважением: Ангел Грънчаров, город Пловдив

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Мисловни проблясъци във Фейсбук - политически, нравствени и други

Зад всеки успял българин стоят много други българи, които в началото в един глас са му викали: "Тая дето си я намислил нема да стане!".



Злите, долните, подлите хора бягат, крият се от публичност, добрият човек, напротив, няма какво да крие и да се срамува.

(Думи на г-н Любен Воденичаров, казани ми в телефонен разговор.)













Сега сфащате ли защо сме най-бедна страна?























Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Да пази Господ да получиш похвала или ласкава оценка от началник, явяващ се доказан некадърник!

В очите на некадърника доказано първокласният специалист (учител, инженер и пр.) изглежда "пълен некадърник", не е възможно да изглежда иначе. Няма как, съвсем невъзможно е доказаният некадърник да оцени подобаващо доказания специалист. Оценката "пълен некадърник", дадена на първокласния специалист от ръководител, явяващ се доказан некадърник (а у нас точно такива драпат с нокти и зъби да станат директори, началници, управители и пр.), е най-точното удостоверение за това, че той наистина е чудесен специалист.
Да пази Господ от това да получиш похвала или ласкава оценка от началник, който е доказан некадърник! Правете си сметка що струват ония, които в очите на началството, доказало некадърността си, изглеждат "чудесни, превъзходни специалисти"... Некадърният шеф се обкръжава със себеподобни. (Битката за съществуване изисква некадърниците на власт непрекъснато да водят безжалостна битка със способните личности! Сега сфащате ли защо сме най-бедна страна?)
Сега сфащате ли колко е опасно да си туряте начело на държавата (или начело на разни учреждения, особено пък в образователната сфера)! очевидно некадърни за упражняването на властта управници (пожарникари, мутри, каратисти, футболисти, бодигарди и прочие)?!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.