Ангел Грънчаров's Blog, page 930

Още една жертва на беззаконието, некадърността, простащината и наглостта!

In memoriam Петър Дошков (1960-2011)

"Не се притеснявай, всичко ще бъде наред", казваше  Дошков  в ситуации, когато нещата изглеждаха толкова зле, че повече не може. 

Преди малко разбрах, че внезапно е починал. Вероятно инфаркт. Още не мога да дойда на себе си. Обичах Дошков. Беше от хората, които ми беше хубаво да знам, че са наоколо, въпреки че не говорехме често. Беше гениален юрист, но така и не намери време да се подготви за адвокатски изпит, защото помагаше на другите безплатно. Казваше, че то си е призвание и не може да взима пари за това. След третото си уволнение живееше на село и се грижеше за болния си баща. Баща му го надживя. Можеше да спечели делата си за връщане в университета, но предпочете трудния начин - не просто да се върне, а да победи. Да въздаде справедливост. Не дочака. Милият Дошков. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ) 

ИСТОРИЯТА НА П. ДОШКОВ

Още за П.Дошков в неговия блог: Блогът на petdoshkov 
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

За разтуха от проблемите: една велика песен на Шàбан Шàулич

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Пловдив има шанса да надмине по позорната си слава дори Атина, която също уби философ - уби Сократ!

Днес ми се наложи да напиша и да изпратя следния документ:
До г-н Румен Радев, Президент на Република БългарияДо г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република БългарияДо г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и наукатаДо инж. Иван Тотев, Кмет на ПловдивДо доц. д-р, инж. Десислав Балев, Председател на Обществения съвет на ПГЕЕ в ПловдивДо г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-ПловдивДо г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община ПловдивДО ВСИЧКИ МЕДИИ
СЪОБЩЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
От Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, принудително безработен учител по философия и гражданско образование
Уважаеми г-н Президент на Република БългарияУважаеми г-н Министър-Председател на Република България,Уважаеми г-н Министър на образованието и науката,Уважаеми г-н Кмет на Пловдив,Уважаеми г-н Председател на Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив,Уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив,Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив,
В последните пет години директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" проведе яростна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, съсипване и в крайна сметка унищожаване, която напоследък прие вече съвсем невероятни екстремни форми. За тия пет години тя организира и подготви две мои уволнения (по сюрреалистичния параграф 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а именно "пълна липса на качества да бъде учител"!), срещу нейните управленски и правни ексцесии-беззакония аз трябваше да провеждам четири тежки съдебни дела - и всичко това на фона на пълното безхаберие и безотговорност на висшестоящите длъжностни лица на образователното ведомство, които не направиха нищо за да я вразумят и за да намалят войнствеността й. В крайна сметка се стигна дотам, че тя най-сетне успя да постигне мечтата си: поне една нейна заповед, обжалвана по съдебен ред, да не бъде отменена от съда (аз лично успях да й отменя няколко такива, други нейни жертви също отмениха всички нейни заповеди по съответния съдебен ред!)! И ето как многострадалната г-жа директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" отпразнува победата си, която, няма как, се оказа пирова:
ВКС на 20 март 2019 г., след тежък съдебен процес, продължил три години, постанови, че беззаконията, извършени от г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" са "напълно законни", да, и такива "правосъдни" решения имахме щастието да видим в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, в която, както знаем, и законността, и съдебната власт, и прокуратурата, и самата справедливост, са на завидна висота! Съдът присъди аз, жертвата на произвола, да заплатя всички съдебни разходи на противната страна, т.е. бях един вид глобен заради това, че съм се опитал да си защитя по съдебен ред правата и достойнството. Ето сега как тече хронологията по-нататък:
- На другия ден след абсурдисткото решение на ВКС (под председателството на куриозно известния съдия Белазелков) аз, познавайки манталитета на тъй безпощадно отмъстителната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" декларирах готовността си да си изплатя присъденото от съда задължение в писмен вид, по надлежния ред, и си позволих да призова г-н омбудсмана на Пловдив и г-жа Началника на РУО-Пловдив да посредничат по решаването на проблема (г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" е пословично недиалогична, което именно и ме принуди да призова толкова авторитетни посредници. Предвид продължителната си принудителна безработица аз помолих г-жа директорката да се разплатя разсрочено, чрез месечни вноски, предвид това, че в момента съм принуден да работя като охранител на минималната работна заплата.
- Г-н омбудсманът след няколко дни ме извести, че е разговарял с г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", но че е преценил, че едва ли тя ще се съгласи на моето предложение, но ми обясни, че все пак тя обещала да се консултира с финансови и юридически специалисти по проблема; зачакахме нейният отговор, който обаче все не идваше;
- Изпълнен с лоши предчувствия аз се видях принуден по банков път да внеса първата вноска в размер на 50 лв., демонстрирайки добрата си воля да си изплатя задължението; отговор от г-жа директорката обаче не идваше; това ме принуди да осъзная, че надежда за прилично приключване на преговорите няма, по тази причина започнах да търся заеми от приятели, за да изплатя сумата от 950 лева, това е сумата, която фигурира в съдебното решение на ВКС;
- на 24 април в касата на училището (с много мъка директорката, която първоначално не ме пускаше да вляза в сградата на училището, в което съм работил 17 години, все пак, като казах, че нося пари за издължаването си, ме допусна до касата!), аз внесох остатъка от 900 лева. Тогава, за моя изненада, аз за първи път видях взетия от директорката изпълнителен лист от съда (той е бил взет от нея на 4 април, но цели 20 дена аз не съм знаел за него, нито съдът ми го е предоставил, нито пък получилата го директорка е благоволила да ми изпрати копие от него, за да си поиска присъдената сума!), касиерката значи ми го показа и аз за първи пък разбрах, че освен изплатените вече 950 лева фигурират още 500 лева, най-вероятно това е хонорарът на адвоката на г-жа директорката на първата инстанция, на ниво Районен съд! Разбирайки за това ново парично бреме аз обещах да се консултирам с адвоката си и да го платя при първа възможност! Помолих касиерката на училището и присъстващата в касата зам.-директорка Милева да предадат на г-жа директорката моята готовност да изплатя и тази парична сума при първа възможност, т.е. в най-скоро време!
- на 30 април аз по банков път внесох още 500 лева, т.е изплатих си задължението изцяло!
- на следващия ден, т.е. на 1 май с куриер, за моя огромна изненада (пред вид, че издължаването ми беше вече приключило!) ми беше връчена покана за доброволно изпълнение, в която частен съдебен изпълнител Росен Раев поиска нови 1277.31 лв.!!! Оказа се, че още на 19 април по най-коварен и подъл начин, подвеждайки ме, че преговаря с мен, директорката вече ме е била дала на ЧСИ! Наложен ми беше запор на банковата сметка (тя вече е "на червено" с 1270 лева!), което значи, че аз поне три месеца трябва да работя, но цялата ми заплата да отиде за изплащане на това ново задължение, пита се: а как ще съществувам в следващите месеци, в които освен че няма да мога да си получа и лев от заплатата, ще ми се наложи и да заплащам ония 1450 лева, които взех в дълг от приятели, на които трябва да се издължа в близката година?!
Предвид горното, след като съм поставен в крайна екстремна ситуация, съм принуден да заявя следното:
С мен, български учител, работил 36 години на нивата на българското образование и култура, беше постъпено по недопустимо унизителен, обиден и безчовечен начин! Как ще живея в предстоящите шест месеца, в които аз трябва да си върна задълженията към заемодателите ми?! И в тази екстремна, крайно безчовечна ситуация, в която бях натикан заради каприза на една самозабравила се гербовашка управничка, и чувствайки безсилието си нещо да променя, аз съм принуден в близките дни, именно навечерието на 24 май, на своя протест да организирам и да проведа... самозапалване (аутодафе): ще отида там с туба бензин, ще се полея и ще обявя, че ако властта бързо не изпълни някои мои искания, ще натисна газовата запалка и ще се самозапаля! Ето, уведомявам Ви, уважаеми дами и господа управляващи, за това, което предстои да направя на гражданския ми протест на площад "Джумая джамия", където протестирам вече втора година, протестът ми е за свобода в образованието, за реална демократизация и декомунизация на отношенията в училищните общности и против политически мотивираните репресии на самозабравили се властници в образованието срещу авангардно, срещу новаторски мислещите и действащи учители.
Тия дни групата небезразлични към образованието граждани на Пловдив написаха и разпространиха следното обръщение:

В тази връзка заявявам, че ако не бъдат изпълнени исканията на това обръщение до 21 май т.г., то аз на 22 май в 11 часа на мястото на протеста ми на площад "Джумая джамия" ще се самозапаля в знак на протест срещу беззаконията и безобразията, които си позволиха тъй арогантните управници на пловдивското образование! В навечерието на празника 24 май аз ще им поднеса този подарък, защото те на мен ми поднесоха толкова много унижения, че е цяло чудо, че болното ми сърце издържа на преживяния в последните пет години непрекъснат стрес!
Някога атиняните осъдиха на смърт Сократ и той беше принуден да изпие чашата с отрова, така беше изпълнена тяхната присъда. Арогантни и безскрупулни управници на пловдивското образование мен, учителят пи философия и гражданско образование вече цели 36 години, ме осъдиха на значително по-жестока и бавна смърт, осъдиха ме на смърт чрез унижения. Е, аз в такава една ситуация съм принуден да прекратя бавното изпълнение на тяхната толкова безпощадно жестока смъртна присъда чрез едно аутодафе, като се самозапаля. Нека Европейската столица на културата Пловдив да има по този начин шанса да надмине по позора си някогашната толкова демократична и иначе така философски настроена Атина, която въпреки това не се въздържа да убие своя Сократ. Да, ще се самозапаля, та Пловдив да надмине по позора си Атина, също така убила своя Сократ!
Решен съм да изпълня замисленото в навечерието на 24 май. Не крия, с интерес ще чакам решението на разпищолилите се съвсем управници на свидното ни отечество. (Преди няколко месеца те до последно очакваха Колю Босия да умре от гладна смърт, сега искам да разбера дали с безскрупулна безотговорност ще чакат аз да натисна газовата запалка, която ще държа в ръката си! От такива управници, прочее, всичко може да се очаква, аз в тяхната безскрупулност никакво съмнение нямам!
8 май 2019 г., Пловдив
С уважение: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

В сградата на Общинския съвет на европейската столица на културата попаднах на охранител с побойнически наклонности, който за малко не ме напердаши здравата!

Отдавна не съм писал в блога си. Причината е, че бях три поредни нощни смени на работа - принуден съм да вземам и извънредни смени (за да мога да си плащам някак огромните за моите възможности дългове, които бях принуден да взема за да платя разноските на другата страна по делото за моето уволнение, знаете, "справедливият съд" в тъй приказната страна Мутроландия ме осъди да плащам огромни разноски!). Като човек вземе извънредна нощна смяна, след това има не две нощи почивка, а само една, след която следва цикъл от още две нощни смени. Това практически значи, че в нощите на цяла седмица кажи-речи ще ходи на работа без да има възможност да спи пълноценно (нощем).

Е, аз съм точно в такъв цикъл, снощи бях четвърта нощна смяна, а тази нощ ще бъде петата; изнемогвам за сън, а дали сърцето ми ще издържи това напрежение е под въпрос. Работя за минималната работна заплата. И в този именно контекст бях наказан да плащам огромни съдебни разноски, като капак на всичко тъй войнствената, тъй безпощадно настроената директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", въпреки че се намирахме в период на предложени от мен преговори за напълно доброволното изплащане на дълга ми, ме закла окончателно, тъй да се рече, като най-коварно ме даде на частен съдебен изпълнител, който към присадената от съда сума от 1450 лева добави свои и на адвоката на г-жа директорката хонорари, та се оказа, че трябва да платя още 1277 лева!

Което, както и да го погледне човек, е не само нагло, а е чисто разбойничество, е едно напълно мутренско поведение (но съвсем не трябва да се чудим защо в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ всичко а мутренско, нема начин да е друго щом като народът даде държавата на мутрите!). Та ето аз ти ядни си блъскам главата как да платя тия паднали от небето нови пари, аз, в невъзможността си да платя, призовах народа да ми помогне като който може да ми даде в заем (виж: Самозабравила се безпощадно жестока метреса на гербовашкия режим прави нужното да съсипе живота ми, приятели, моля ви, помогнете! ), но народът не реагира никак, както и можеше да се очаква. И по този начин, дето се казва, работата стана дебела, аз дни наред разсъждавам какво да правя в тази крайно унизителна ситуация, в която аз, един български учител, 36 години работил на нивата на образованието, бях поставен по каприза на самозабравили се арогантни властници. Нямам, разбира се, някакъв голям избор, принуден съм да прибегна до отчаяни (крайни, екстремни) средства. И ето какво в тази връзка направих, примерно, вчера.
Отидох преди обед (преди началото на протеста ми) при омбудсмана на Пловдив инж. Стаматов. Него го нямаше, но му звъннаха, след известно време дойде. Казах му горе-долу следното:
- Г-н обмусман, знаете, че с Вашето посредничество (и с това на г-жа Киркова, Началник на РУО-Пловдив) се опитвахме да преговаряме с тъй необщителната директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Бяхме стигнали до етап, в който тя обеща пред г-жа Киркова, че ще попита финансовия отдел на МОН има ли някаква възможност за разсрочено плащане на задължението ми към бюджета на училището. Уговорихме се като разбере как стои въпроса тя да ме извести (чрез посредничката г-жа Киркова) за резултата. И аз чаках близо седмица. Никакъв отговор до мен не дойде. Вместо това разбрах, че пренебрегвайки преговорите ни, тя ме е дала на частен съдебен изпълнител. На 1 май научих това, получих призовката. Да, но познавайки манталитета и управленския стил на г-жа директорката, аз с извънредни усилия успях да събера остатъка от цялата сума на задължението си според изпълнителния лист на съда (в размер на 500 лева) и на 30 април я платих. Да, но аз изчистих по този начин цялото си задължение, ала частният съдебен изпълнител вече си е бил писал своите и на адвоката на директорката огромни хонорари и разни такси в размер на 777 лева! И ето, бях обременен (за едното нищо) с ново задължение! Това означава, г-н омбудсман, че аз с моята минимална работна заплата, че трябва да работя цели 6 месеца без да ми остава нищо за съществуване, т.е. дето се казва трябва да мина на фотосинтеза! Това, простете, е безчовечно, питам Ви: как ще живея в предстоящите шест месеца, в които аз трябва да си върна задълженията към заемодателите ми?! И дойдох в тази екстремна, крайно безчовечна ситуация, в която бях натикан заради каприза на една самозабравила се гербовашка управничка, да Ви уведомя, че съм принуден в близките дни, именно навечерието на 24 май, на своя протест да организирам и да проведа... самозапалване (аутодафе), ще отида там с туба бензин, ще се полея и ще обявя, че ако властта бързо не изпълни някои мои искания, ще натисна газовата запалка и ще се самозапаля! Ето, уведомявам Ви за това, което предстои на протеста ми... затова дойдох.
Омбудсманът ме изслуша и като чу край на речта ми каза:
- Добре де, но какво искате аз да направя, искам да разбера това?
Аз пък му отвърнах:
- От Вас нищо не искам. Само Ви уведомявам какво ще направя аз. А какво ще направите Вие в тази ситуация решавайте сам. Направете това, което съвестта и съзнанието Ви за дълг Ви продиктуват. Това смятам, че трябва да направите. А какво точно - решавайте сам!
При тия мои думи омбудсманът почна да ми вика, да ми говори на висок глас, че аз за всичко съм бил виновен, ето, докъде съм бил довел нещата със своя "философски" или "идеалистичен" подход, който, видите ли, не бил подкрепен практически от никой от народа, а народът, видите ли, бил застанал като един зад директорката на ТЕТ Ленин и прочие, грешките били изцяло мои, аз трябвало като другите учители да си мълча и да добрувам, тази е теорията, която изповядвате не само вие, драги пловдивчани, но нея я изповядва и г-н омбусманът на Пловдив, на вашия, на нашия тъй културен хилядолетен иначе град. Аз понечих да си тръгвам, но отвърнах на омбусмана в неговия стил, нашият разговор оттук-нататък почна да тече на "високи децибели", продължихме дебата си в коридора, където той и аз, ораторствайки, се разделяхме.

Така минаха няколко минути, в един момент обаче отнякъде дохвърча охранителят за сградата (там се помещава и Общинският съвет, става дума за бившия Младежки дом!) и туй Божие създание, без да каже нищо, ме... награби за дрехата за да ме дърпа да ме изхвърли от сградата! Тогава аз поисках да знам на какво основание той се отнася така към един български гражданин, охранителят (знаем, че охранителите родиха и развиха господстващия в страната ни мутренски манталитет, който се докопа дори и до върховната държавна власт!) обаче ми заяви, че не само ще ме дърпа по дрехите, но ако трябва ще ми размаже и лицето с юмруци (това той направи в присъствието на омбудсмана, която, за моя изненада, не реагира никак, прие изказването на нисшия войнствен охранител на реда като съвсем естествено, правомерно и пр.), и, което е най-лошото, за да покаже готовността си да ми размаже, той на няколко пъти размаха юмрук, насочен право към лицето ми, към зъбите ми по-точно!

Разбира се, започнах полемика с тъй войнствено настроения пазител на реда, който явно си превишаваше правата и пълномощията, а пък омбудсманът започна да стои между нас, щото на охранителя, като не му стигаха думите, постоянно почна да размахва в лицето ми юмруци! Оказа се, че въпросният охранител явно ме познаваше (водещ съм на телевизионно предаване) и изпитваше искрена политически мотивирана антипатия към моята скромна личност. В процеса на дебата той почна да ми крещи, че не съм бил никакъв учител, даже и никакъв гражданин не съм бил, накрая дори стигна до прозрението, че такива като мен не бивало да бъдат допускани никъде, като го попитах какви сме ние, дето не бива да бъдем допускани никъде, той заяви, че съм бил с... "нервно-психично разстройство", т.е. потвърди "диагнозата", която преди време има добрината да ми даде тъй неуморната директорка на ТЕТ "Ленин", заради която обаче тя две години ходи по съдебни дела и за малко да й се наложи да си напусне поста (щото съдът първоначално я осъди по наказателно дело за клевета, но след като тя намери нужните връзки сред властта, тази грозна евентуалност да си напусне поста биде осуетена!).

Охранителят замахва няколко пъти още към лицето ми, дори пак ме фаща за дрехите, изобщо ако омбудсманът през цялото това време не възпираше побойническия му плам, аз сега вероятно щях да бъда със съвсем друга физиономия. По тази причина, сами разбирате, ми се наложи тази сутрин да напуша следния сигнал до началника на охранителя с тъй ярки биячески или побойнически наклонности:
До инж. Иван Тотев, Кмет на ПловдивДо г-н Димитър Палашев, директор на "Общинска охрана"ДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ЖАЛБА
от Ангел Иванов Грънчаров, гражданин на Пловдив, учител по философия и гражданско образование
Уважаеми г-н Кмет,Уважаеми г-н Директор,
На 7 май 2019 г. към 11 часа ми се наложи да отида да разговарям с омбудсмана на Пловдив г-н Стаматов. По време на разговора с него (ние продължихме да разговаряме с г-н омбудсмана и в коридора) дойде дежурният по това време Ваш служител (не мога да му съобщя името, не зная името му, но това може да се провери, ще Ви се наложи сам да откриете кой е дежурил там по това време) и мигновено ме хвана за дрехите, опитвайки се да ме изведе от сградата! Когато го помолих да ме пусне и да не надвишава правомощията си (доколкото ми е известно охранителите нямат право да хващат и да дърпат гражданите за дрехите!) Вашият служител обаче заяви, че можел и много други работи да прави, дори се опита да ми демонстрира бияческите (побойническите) си способности, като на няколко пъти размахва юмруците си пред лицето ми, целейки се, очевидно, по-точно в зъбите ми!

Г-н омбусманът, присъстващ през цялото време на сценката с изявите на тъй биячески (побойнически) настроения Ваш охранител, има заслугата, че този тъй борчески настроен Ваш служител да не ми счупи зъбите, та сега на предприятието Ви да се налагаше да ми плаща разходите за нови протези. Г-н охранителят от Вашата фирма също така се оказа доста добре ориентиран политически (аз съм водещ на едно дискусионно предаване по Пловдивската обществена телевизия), очевидно изпитваше нескривана политически мотивирана омраза към мен, наложи се да проведем с него кратка дискусия, от която се очертаха ясно нескриваните му комунистически убеждения и ненавистта му към демокрацията и към демократите като мен. Не знаех, че Вашето служители са така добре "подковани" политически, това за мен е новост, също така не бях наясно, че Вашата служба, която се издържа с нашите, на данъкоплатците, пари, същевременно за благодарност е обучила служителите си така, че те с удоволствие биха разбили зъбите на същите тези въпросните граждани-данъкоплатци.

Нещо, което лично на мен, като жертва на агресията на Вашия служител, изобщо не ми харесва, признавам си го чистосърдечно. Като капак на всичко Вашият служител се оказа, че има специфично дарование, което службата Ви може да използва дори с печалба, оказа се, че той умее да поставя психиатрични диагнози на гражданите, които се е опитал да набие, чиито дрехи неколкократно е дърпал, аз специално имах щастието безплатно да бъда диагностициран от него, той ми тури диагнозата "нервно-психическо разстройство", която приех с дължимата благодарност.

Готов съм да му дам възможността да докаже диагнозата си в съда, което ще му даде и законното право от охранител да се преквалифицира в самоук "психиатър", свидното ни отечество, наречено напоследък МУТРОЛАНДИЯ, очевидно, има голяма нужда от такива учени мъже като него! Очевидно Пловдив съвсем заслужено стана Европейска столица на културата - щом дори и охранителите в нея, види се, имат толкова висок интелектуално-културен статут, а пък са и възпитани така изискано, няма що!
Толкова. Ще се радвам да разследвате случая и да ме известите за предприетите по повод на моята жалба организационни мерки!
8 май 2019 г., Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Толкова. Какво стана след разговора ми с омбудсмана и с учения охранител-побойник ще пиша на друго място, щото тук, признавам си, ми писна да пиша повече, а пък и съм изморен, бил съм нощна смяна и довечера пак ще бъда нощна смяна. Желая ви хубав ден! Избягвайте да влизате в държавните и общински служби щот и вие като мен можете да попаднете на охранител с добре развити биячески (побойнически) наклонности, който като едното нищо може да ви напердаши здравата - ако не сте послушни!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Сега разбрахте ли защо злото триумфира и тържествува?

Вашето безразличие, вашата пасивност е причината злобарите толкова много да са се разпищолили! Не някой друг, а вие сте отговорни за злото по света...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Кога най-сетне ще разберете, че лафът "Всички политици са маскари!" обслужва господството на истинските маскари?!

Veni Markovski: Накратко, че да не си губят хората времето (да четат горния "тъй мъдър" диалог, добавката с скобките е моя, А.Г.): Всички са маскари, изборите не са избори, единствено глас за Иванчева има смисъл, за да я спаси (ама едва ли) от затвора.
Николай Хаджигенов: Всичко е така и е относително правилно.
Veni Markovski: Всичко е относително, но не всичко е правилно и не всичко е така. Лафът “всички са маскари” е удобно извинение.
Николай Хаджигенов: О? Искаш да кажеш, че има и не маскари ли?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Ето как папа Франциск ни учи да се отнасяме по християнски - а това значи по човешки! - с децата

Роси Стоилова: Едно много хубаво послание:
“Не натъжавайте децата. Когато децата виждат, че вкъщи има проблеми, че родителите се карат, те страдат. Те трябва винаги да растат с радост. За да растат добре, децата трябва да разговарят с бабите и дядовците, тъй като те са паметта, те са корените и бабите и дядовците ще закрепят и децата.

Не трябва да има деца без корени, без родова памет, без спомен за вярата, без спомен за толкова много хубави неща, съставляващи историята, без спомена за ценностите. Научете ги да разговарят с Господ. Да се научат да се молят, да казват онова, което чувстват в сърцето си.“



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Дали младите обичат Слави Т. - и защо?!

Пламен Мирчев: Вижте каквото и да коментирате за Слави Трифонов младите си го обичат и бъдете убедени за да вземе това решение ще става нещо!
Neli Ovcharova: Пламен Мирчев, обичат го защото ги моделира по свой фасон, просташки. Той даде своя принос в опростачването на нацията.
Данаил Йорданов: Много вероятно е да влезе в политиката. От кога го натискат господарите му.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Защо мутантите на комунизма, т.е. путинците, така силно мразят Европа и Америка?

Youlia Berberian: Никаква конспирация - факт е, че падането на комунизма започна от католиците! Затова Путин и сие изпитват животински страх от католиците! Защото само тяхната църква е вярна на християнството! Всички други са покварени от агентурното влияние на Русия и са пародия на "християнски църкви"!
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Съгласен съм изцяло с твърдението на уважаваната от мен г-жа Берберян. Така е, комунизмът тръгна да умира защото поляците и полския папа влязоха в открита битка с комунизма доста преди да се появи Горбачов - който също има заслуга за съсипването на империята на злото СССР. Но искам малко нещичко да добавя към твърдението на г-жа Берберян, вярвам, че тя ще ме разбере: освен католиците огромна заслуга за съсипването на злото, наречено комунизъм, има и Америка, а Америка е предимно протестантска (казано най-общо), имам предвид огромната рола за съсипването на комунизма, която има великият Роналд Рейгън. Америка (и Англия - в лицето на желязната леди Маргарет Тачър) също изиграха, наред с католиците, огромна роля за съсипването на комунизма.

Затова мутантите на комунизма, в лицето на Путин и путинистите, освен католицизма, освен Европа като цяло, така силно мразят Америка, нали и това е истина? Кой по-силно мразят мутантите на комунизма, Америка или католиците (Европа все пак общо взето е католическа, донякъде може с основание да се каже това!) е въпрос, който е безсмислен: и Европа, и Америка путинците мразят еднакво силно!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Може ли атеистите да бъдат истински свободни щом като потъпкват самата истина за свободата?

Моята отколешна приятелка Ружка Братанова (знаем се още от времената, в които ченгесарските медии така хубаво баламосваха малоумните българи със "сестрите-медички от Либия", че успяха да ги откъснат от демокрацията!) е написала нещо във Фейсбук, което ме принуди да почна полемика с нея, ето и нейното изказване, и моят "контракоментар", с който дискусията вече е открита:
Roujka Bratanova: Толкова е хубаво да не си религиозен. Свободен си.
Моят коментар: Ружке, при цялото ми уважение към теб се чувствам длъжен да кажа, че колкото и хубаво да звучи твоето изказване, то чисто и просто е една глупост. Ето защо мисля така:
- Първо знаеш ли колко много са нерелигиозните хора, които хал-хабер си нямат от това що е свобода?
- Второ, да си религиозен винаги е израз на свобода, няма как да си религиозен (вярващ в Бога) човек и да не си се възползвал от свободата си. Религиозният човек, ползвайки се от свободата си, е приел Бога с цялата си душа и сърце - и това съвсем не ощетява с нещо свободата му. Напротив, прави я истинска.
- Без Бог няма свобода, да, позволявам си и това да кажа. Учението на Христос неслучайно е наречено "религия на свободата", именно Христос е възвестил истината за свободата, дал я е на човеците, по тази причина именно християните (но истинските, не ментетата!) са наистина свободни личности. "Познайте Истината, защото истината ще ви направи свободни!", това изречение на Христос чувала ли се го? А разбираш ли го? Опитай да го разбереш. Как тогава да може да има свобода извън истината? Истината на свободата е именно Христос, Той ни е показал що е това свобода - и християните просто следват неговия тъй вдъхновяващ пример.
- Доказано от историята е, че безбожниците - атеистите - са най-големите врагове на свободата. Примерът с комунизма и с това що са правили комунистите е предостатъчен. Защо комунистите избиха 100 милиона човека? Защото са искали да изкоренят свободата от човешките сърца. Искали са да я прогонят оттам. Искали са да направят човеците роби. Е, успели са. Но не с всички се е постигнал този ефект. Аз, примерно, тъкмо благодарение на ненавистта на комунистите към свободата (отвратен от нея!) станах християнин. Знаеш че съм завършил философия в СССР, в Санкт Петербург, който тогава се наричаше "Ленинград".
- Безбожието (атеизмът) е бягство от свободата. Отказ от свободата е атеизмът. Той игнорира свободата. (Без свобода така лесно се живее!) Със свободата обаче се живее трудно, но за сметка на това пълноценно, истински. Христос как живя?
- Е, ний, християните, заради привързаността си много страдаме. Аз, примерно, заради привързаността си към истината и към свободата цял живот съм бил гонен от проклетите комунисти, които накрая даже ме и уволниха (на два пъти) от работата ми като учител и дори направиха нужното да ме лишат от преподавателски права. Погавриха се с мен по недопустим начин. А народът, лишен от съзнание за свобода, гледа на ставащото и мълчи. (По същия начин са гледали и как разпъваха Христос!) Със свободата не се живее лесно. С истината - също. (Свобода и истина са неразделни!)
- Ти, Ружке, що направи за да защитиш свободата си? Избяга от България, нали така? В чужбина, в цивилизованите, в свободните общества, Ружке, е лесно да се живее. Опитай да живееш тук, в България, дето е пълно с роби - с мижитурки!
- Западна Европа, Америка, светът разбраха що е това свобода благодарение на разпространението на Христовото учение. Вярно, църквата (и не толкова тя самата, а тия, които властваха в нея, именно върховните църковници, такива като нашия талибанин Николай Пловдивско-Московский!) са имали много грешки и дори престъпления, но това не може да отрече факта, че светът разбра що е свобода благодарение на учението на Христос, благодарение на християнската религия. Възникна цяла една цивилизация на свободата благодарение на това, че векове наред религията, минавайки през какви ли не изпитания, успява въпреки всичко да култивира съзнанието и самосъзнанието на свободния човек. (Протестантите също имат голяма заслуга за това, щото те са се борили именно срещу самозабравилите се църковни дейци!) Затова Западът е една развита християнска цивилизация.
- Ние, българите, доколкото сме християни, сме европейци, а доколкото сме роби, принадлежим на ординския азиатски (комунален, комунистически) манталитет, представляван от руска Евразия. Българската душа се разкъсва между тия два полюса: европейския и азиатско-ординския (да използвам термина на незабравимата г-жа Валерия Новодворская, която КГБ уби!).
- Така че, Ружке, съобразно казаното, да се гордееш, че понеже си била нерелигиозна си била свободна, прощавай, е една доста хубава, бих казал дори превъзходна глупост. Дължаща се на незнанието ти, на предразсъдъците ти, на немислене дължаща се.
- Точка. Бъди здрава! Сега вече може да почнеш да ме плюеш колкото си искаш. Ние, вярващите в Бога, обичащите Христос обаче обичаме (освен свободата и истината!) също така и личността. И никога не си позволяваме да обиждаме драгата личност само защото мисли (или не мисли) различно. Правим нужното да помагаме на немислещите и на неразбиращите да се замислят, да си открият сърцата за истината - та да разберат. Правим им добро, а пък те за това нещо ни мразят. "Истината ражда ненавист, а подлизурството - приятели!" - тази римска поговорка чувала ли си я? Помисли и над нея малко ако искаш. Такива работи...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)