Ангел Грънчаров's Blog, page 928

"Ние не щем книги, предпочитаме банкнотите пред книгите..."

Днес на събитието, посветено на инициативите за промяна в образованието донесох да покажа 5 свои различни книги.
Моментално се продадоха, въпреки че не бях ги донесъл с такава цел. 5 други човека си поръчаха (и си платиха) още пет мои книги за съвременното образование.
Така спечелих 65 лв., които ще прибавя към парите, които приготвям за да платя хонорара на частния съдебен изпълнител (въпреки че съм си изплатил присъденото от съда задължение към ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" отмъстителната директорка на това училище, както се и очакваше, ме даде на частен съдебен изпълнител - за "недоброволно" вземане на парите, които вече беше получила от мен съвсем доброволно!).
На когото (за куриоз ще кажа и това) като му предложих да му се отплатя с книги (казах му че в моя дом има най-вече книги, като дойде са описва вещите ми друго ценно нещо няма да намери), той обаче се ухили дяволито и ми каза: няма да стане така, не щем книги, предпочитаме банкнотите пред книгите...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

В Пловдив все още няма директор на гимназия, който да се вълнува от високото качество на обучението на учениците по философия

Тия дни кандидатствах за учител по философия в СУ "Кл. Охридски". Разговарях предварително с директора и му обясних ситуацията.


Надявах се да прояви разбиране и човечност. Даже не ми се обадиха за т.н. "събеседване". Което значи, че кандидатурата ми е игнорирана априори. Дали отново да не сезирам Комисията за защита от дискриминация? И то при положение, че тя доказа, че защищава не жертвите на дискриминацията, а дискриминиращите.


В тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ всичко е тъкмо наопаки на правилното и доброто. И разумното.


Още по-излишно е да казвам, че за сетен път установявам, че в Пловдив все още няма директор на гимназия, който да е истински загрижен за по-високото качество на обучението на учениците по философия специално, т.е. за когото високото качество на обучението на учениците да е несъмнен приоритет.
За училищните директори в Пловдив, които съм тествал лично, всичко друго може да е водещ приоритет, но високото качество на обучението на учениците изобщо не влиза в сметките, за жалост.


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Днес ще дискутираме идеите за алтернативно (демократично) училище

Виж: Един интересен уикенд в заведението "Отсреща" в гр. Пловдив


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Защо ме принуждават да прибягна до екстремното, до недопустимото по дълбокото ми убеждение, ала отчаяно протестно действие на самозапалване?

Понеже се почувствах жертва на недопустим (този път финансов) произвол (иначе казано: грабеж, при това пладнешки!) от страна на тъй войнствената и отмъстителна директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" и на частния съдебен изпълнител от Пловдив Росен Раев, който, така да се рече, се захвана да й играе по свирката, се принудих да напиша и да изпратя тази сутрин до институциите и длъжностните лица следната жалба:
До г-н Данаил Кирилов, Министър на правосъдиетоДо г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и наукатаДо г-жа Мая Манолова, омбудсман на БългарияДо г-н Георги Дичев, Председател на Камарата на частните съдебни изпълнителиДо доц. д-р Ана Джумалиева - Председател на Комисията за защита от дискриминацияДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Иванов Грънчаров, принудително безработен учител по философия и гражданско образование от Пловдив
Уважаеми г-н Министър на правосъдието,Уважаеми г-н Министър на образованието и науката,Уважаема г-жо омбудсман на България,Уважаеми г-н Председател на Камарата на частните съдебни изпълнители,Уважаема г-жо Председател на Комисията за защита от дискриминация,
На 20. 03. 2019 г. със свое Решение № 49 състав на ВКС ме осъди да платя на пловдивската ПГЕЕ сумата 950 лева разноски по делото (водих повече от две години, в повечето време без адвокат, тежко съдебно дело за да си защитя правата, правото си на труд - и правото си на живот; спечелих делото на ниво Окръжен съд, но го загубих на ниво ВКС!). Ето по-нататък как се развиха нещата, предавам само хронологията около изплащането на задължението ми:

- Още на 26 март 2019 г. със свое отворено писмо аз заявих готовността си да заплатя присъдената от съда сума и помолих г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив и г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив да опитат да повлияят на г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ да не праща изпълнителния лист от съда направо на частен съдебен изпълнител, а да влезем в комуникация - за да се разберем за начина, по който да си изплатя присъденото от съда задължение;
- На 4 април 2019 г. директорката на пловдивската ПГЕЕ е отишла в съда и е получила на ръка изпълнителния лист от съда (това аз научих впоследствие), нито съдът, нито тя, не ми изпратиха копие от изпълнителния лист, поради което аз не съм информиран за записаното в него;
- Обезпокоен, че не получавам никакъв сигнал от ПГЕЕ на 9 април 2019 г. аз отидох при омбудсмана на Пловдив и го помолих да влезе във връзка с директорката на ПГЕЕ, да й предаде, че съм готов напълно доброволно да изплатя задължението си; в отговор с имейл от ПГЕЕ получих номера на банковата сметка на училището; същият ден, за да покажа добрата си воля, аз по тази сметка преведох по банков път сумата от 50 лв.;
- Посетих и г-жа Началника на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова и я помолих да се свърже с г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив (която от много години изобщо не желае да разговаря с мен, по тази именно причина и се наложи да водя толкова много съдебни дела срещу нея!) и да я попита какво й е становището по моето предложение да прояви елементарно човешко разбиране (стига това да е допустимо от закона) и евентуално да изплащам задължението си разсрочено, предвид това, че от 5 години на два пъти съм уволняван, бил съм години наред принудително безработен и в повечето време без средства за съществуване и пр.); от проведения телефонен разговор се разбра, че г-жа Анастасова, директорката на ПГЕЕ, щяла да се консултира с юристи и с експертите от финансовия отдел на МОН относно това доколко е възможно да се издължа по предложения от мен начин;
- Няколко дни чаках отговор от г-жа Анастасова, ала такъв не получих; по тази причина, бидейки в пълна неизвестност за нейната позиция, аз реших да почна да събирам от приятели заеми, с оглед да си изплатя наведнъж присъденото от съда мое задължение. Успях да събера остатъка от 900 лева и на 24 април 2019 г. отидох в училището за да внеса парите в касата; директорката на ПГЕЕ-Пловдив обаче не ме допусна в сградата на ПГЕЕ, наложи се да звъня до г-жа Началника на РУО-Пловдив и да я моля да съдейства да ми бъде осигурен достъп до сградата понеже нося парите - за да си изплатя задължението си; накрая директорката изпрати при мен на портиерната зам.-директорката Милева, която ме съпроводи до касата на училището, където внесох остатъка от 900 лева;
- В оня момент, след като си получих разписката за внесената сума, касиерката ми каза, че според изпълнителния лист (който до този момент още не съм виждал!) имало още една сума от 500 лева! Помолих я да ми покаже документа, наистина там пишеше и сума от 500 лева (не фигурираща в Решението на ВКС), помолих касиерката и зам.-директорката Милева да съобщят на директорката Анастасова, че щом поговоря с адвоката си ще внеса и тази сума, идеята ми беше да не стане така, че директорката заради новото, неизвестно за мен до този момент задължение, да ме даде на частен съдебен изпълнител и да ме обремени с нови, непосилни за мен парични задължения; получих обещанието и на касиерката, и на зам.-директорката Милева, че ще информират г-жа директорката за готовността ми да изплатя и остатъка от задължението си;
- На 30 април 2019 г., след като с нови заеми от приятели успях да събера и сумата от 500 лева аз я преведох с банков превод по сметката на училището;
- На следващия ден, на 1 май 2019 г. при мен в дома ми дойде куриер, който ми връчи покана за доброволно изплащане, написана на 25 април 2019 г. и подписана от частен съдебен изпълнител Росен Раев, оказа се, че още на 19 април 2019 г. г-жа директорката на ПГЕЕ е поискала от него и той е завел частно изпълнително дело срещу мен; в тази покана на ЧСИ Раев фигурираше сумата от нови 1277.31 лв., които трябвало да внеса в 14-дневен срок, въпреки че в момента на получаването на поканата аз вече съм се издължил на взискателката напълно, до последната стотинка!
- Веднага след получаването на поканата аз установих, че банковата ми сметка е запорирана и вече е "на червено" (или на минус) с 1270 лева! Почуствах се жестоко обран, от мен бяха отнети дори и пари, които още нямам, аз такова чудо (и такова зло) в живота си не бях виждал, не бях срещал!
Тази е хронологията. Въз основа на изнесените факти смятам, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив постъпи срещу мен крайно безчовечно и некоректно, бих си позволил да кажа дори подло, явно тя съвсем злоумишлено и злонамерено, знаейки прекрасно, че аз се намирам с нея в процес на издължаване (въпреки тежкото ми материално положение: в момента съм принуден да работя като нощен пазач за минималната за страната работна заплата!), тя по недопустимо коварен начин, с намерението още повече да утежни положението ми, ме е дала на частен съдебен изпълнител! Излиза, че тя си позволи да използва частния съдебен изпълнител сякаш той е нещо като бухалка, с оглед аз да бъда довършен не само морално (за мен е унижение, аз съм български учител, да бъда третиран като престъпник, и то при положение, че многократно заявих готовността си и с действия показах, че ще си изплатя задължението напълно доброволно!), но дори и физически - аз в момента съм поставен в положението месеци наред да работя като всичките ми пари от заплата директно ще отиват за да пълнят зейналата в банковата ми сметка огромна дупка, иначе казано, аз за месеци напред оставам без абсолютно никакви средства за съществуване! Това, простете, е крайно безчовечно, напълно нехуманно, питам се: в кой век живеем, нима така е допустимо да се постъпва спрямо човешко същество - да не говорим за това, че аз съм български философ и учител (и български писател), десетки години всеотдайно работил на нивата на българското образование и култура?! Нима заслужавах такова грозно и жестоко, крайно обидно отношение?!
В отчаянието си аз написах в блога си есе и го публикувах под заглавието Пловдив има шанса да надмине по позорната си слава дори Атина, която също уби философ - уби Сократ! , в което обявих, че ако в срок до 20 май 2019 г. не бъдат изпълнени исканията от обръщението на групата на небезразличните граждани (това обръщение го прилагам към настоящата ми жалба), аз ще се принудя да предприема крайно екстремната акция: на моя граждански протест, който провеждам вече седмици под прозорците на сградата на РУО-Пловдив на площад "Джумая джамия", ще се принудя да се залея с бензин и с газова запалка в ръка ще поискам още веднъж тъй безотговорните органи на властта от образователното ведомство не само да изпълнят исканията от обръщението на небезразличните граждани, но и да ми представят ясни доказателства за това, че са ги изпълнили; ако това въпреки всичко не стане, аз тогава ще се видя принуден, в навечерието на 24 май, празника на просветата и духовността, да сторя нещо принципно недопустимо според дълбоките ми убеждения, а именно да натисна газовата запалка и да се самозапаля! До такова екстремно действие ще ме принудят да прибягна изцяло безотговорните, повтарям, ръководители не само на пловдивското, но и на българското образование като цяло! Нека Пловдив да се прочуе по целия свят като втория след Атина град, който е убил свой философ!
Аз, разбира се, пишейки тази жалба, все пак тая крехката надежда, че разумът най-сетне ще вземе надмощие над толкова непристойните за един ръководител на училище чувства за безпощадно отмъщение, под властта на които очевидно се намира г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". Надявам се, че и Министерство на правосъдието, и Министерството на образованието и науката, и г-жа омбудсмана, и Камарата на частните съдебни изпълнители ще успеят със своите механизми на въздействие и контрол да повлияят за спирането на това толкова репресивно и несправедливо частно изпълнително дело, та изобщо да не се стига до грозните сцени когато един възрастен човек като мен, с болно сърце, инвалидизиран по тази причина, също така учител и писател, да се види принуден да прибегне до въпросното наистина екстремно и недопустимо по моето дълбоко убеждение, подчертавам това още веднъж, съвсем отчаяно протестно действие на самозапалване.
Моля в спешен порядък да ме известите за предприетите мерки - и за това дали е постигнат дължимият разумен и позитивен, да се надяваме, ефект от тях. Предварително Ви благодаря за разбирането и за проявената човешка съпричастност, в която, разбира се, изобщо не се съмнявам.
11 май 2019 г., Пловдив
С уважение: (подпис)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Защо народите нищо не научават от историята?

"Изучаването на история ни учи на това, че народите нищо не са научили от нея..." е изказване на Хегел.
Всички подобни изказвания са производни от неговото, Хегел е първоизточникът...
Lyubomir Sirkov: Аз го знаех като "Историята учи, че никой не се учи от историята.".
Ангел Грънчаров: Lyubomir Sirkov Въпрос на превод. И на по-ясно изразяване и предаване на смисъла. Важен е смисълът. На мен така ми звучи значително по-добре, по-точно е предаден верният смисъл. Не може никой нищо да не е научил от историята. И не става дума за индивиди, а за народи. Някои индивиди, като самия Хегел примерно, са научили от историята много, всеки индивид може да научи много, изучавайки история, но проблемът е там, че народите не са научили нищо от нея, разбирате ли сега къде е проблемът?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Похвалите и клеветите приемай равнодушно - и не спори с глупаците!

Похвалите и клеветите приемай равнодушно - и не спори с глупаците! "Хвалу и клевету приемли равнодушно и не оспоривай глупца." (Пушкин) Но така често забравяме тия толкова разумни думи...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Как и кога ще съборим стената на непробиваемия комунистически манталитет?

Комунистическия манталитет го уподобявам на огромна стена, изградена от грамадни плътно прилепнали един към друг камъни.
Толкова плътно прилепнали са тези грамадни камъни един към друг, че между тях не можеш да промушиш дори и тънко острие. Единствената надежда да се събори тази стена е че въпросната стена е построена върху подвижни пясъци, които в своето движение един ден ще я наклонят така, че тя сама ще рухне под напора на собствената си тежест...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Празник: постигнах пълна и окончателна победа над комуноидните тролове в блога си

Вчера, понеже наистина в един момент дежурните комунодни тролове изчезнаха за няколко часа от блога ми, констатирах факта като написах във фейсбук следната констатация-питане:
Днес комуноидите, които ме плюят в блога, неизвестно защо изчезнаха: да не би да е умрял Путин и те да са заети да реват за него?
Един комуноид, една другарка в прилив на необичайна честност призна следното:
Анонимен каза: Вече не си ни интересен, омръзнало ни е да се занимаваме с човек като теб! Не си ни интересен виж че никои вече не ти обръща внимание, всички те отсвирихме!
На което отвърнах:
Много Ви благодаря, другарко! Така се радвам, че вий, комуноидите, най-сетне се махнахте от блога ми! Толкова хубаво е, че осъзнахте най-сетне и дори признахте пълната си човешка несъстоятелност - благодарение на моя подход. Чак такъв голям успех, признавам си, не бях очаквал!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

От протеста ми на 10 май 2019 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Призовавам към вразумяване - и към човечност!

Публикувам и тук своя призив, отправен току-що към частния съдебен изпълнител Росен Раев и към тъй войнствената и безпощадно отмъстителна директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин".
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.