Ангел Грънчаров's Blog, page 924

Зверове ли сме ние, хората?

Немислещите хора се познават по това, че не четат сериозни книги, написани от напреднали в мисленето автори. Не четат философски книги. Като моите. :-)


Ние, хората, сме зверове. Зверовете, разбира се, биват различни: мислещи, цивилизовани, и немислещи. Първите се отличават от вторите по това, че своята зверска натура се стараят да маскират. Когато имаме много храна, топлина и самки, ние можем да си позволим доброта и състрадание. Но щом като природата и съдбата поставят въпроса ребром "Сам да оживееш, а другият да издъхне", ние незабавно забиваме своите жълти зъби в гърлото на съседа, брата, майката. Всички ние сме зверове. Аз съм точно такъв. И не се старая да го скривам.
От книгата, която днес чета: "Аквариум" на Виктор Суворов.


Нашият свят е жесток. В него може да оживееш само издигайки се нагоре. Ако се спреш, то ще паднеш надолу и ще те стъпчат тези, които по твоите кости вървят нагоре. Нашият свят е кървава безкомпромисна борба на системи; и едновременно е борба на личности. В тази борба всеки се нуждае от помощ и поддръжка. (Пак оттам)




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Благодаря ти, мили Боже, че ми подари и този зазоряващ се ден!

Нощта отмина, Слънцето изгрява, розите цъфтят и аленеят, животът въпреки всичко, въпреки гнусотиите на гаднярите, е хубав: благодаря ти, мили Боже, че така щедро ми подаряваш и този зазоряващ се ден!



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Нов фрапантен случай на скандално поведение на напълно разпищолил се директор на пловдивско училище!

Днес ми се наложи да напиша и да изпратя ето този документ до съответните властващи персони в образованието:
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-ПловдивДо г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и наукатаДо доц. д-р Ана Джумалиева, Председател на Комисията за защита от дискриминацияДо г-жа Мая Манолова, омбудсман на БългарияДо г-н Борислав Стаматов, омбудсман на ПловдивДО ВСИЧКИ МЕДИИ
ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Ив. Грънчаров, безработен учител по философия и гражданско образование - и усърден изследовател-архивар на господстващите "нрави", с извинение, в сферата на многострадалното пловдивско образование
Уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив,Уважаеми г-н Министър на образованието и науката,Уважаема г-жо Председател на Комисията за защита от дискриминация,Уважаема г-жо омбудсман на България,Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив,
Чувствам се длъжен да Ви известя за недопустимото по дълбокото ми убеждение поведение на един самозабравил се властващ екземпляр - из средите на тъй пищното в морално отношение директорско съсловие в пловдивското образование! - с когото така щедрият живот има милостта да ме запознае тия дни. Става дума за г-н Здравко Енев Димитров, директор на СУ "Свети Климент Охридски" в гр. Пловдив. Ето какво се случи когато на 16 май 2017 г. отидох да си взема обратно документите - бях кандидатствал за обявеното в това училище вакантно място за учител по философия. (Понеже крайният срок за подаване на документите беше 9 май, сиреч, седмица по-рано, в тази изминала седмица аз като кандидат не получих никакъв сигнал за провеждането на събеседване или на интервю, предположих, че цялата дандания вече е минала без мен, сиреч, аз съм бил игнориран от процедурата, най-вероятно вече има назначен на това учителско място човек, та ми се щеше и да поговоря малко и с директора.) Ето какво се случи, уверявам Ви, изключително интересно е, вярно, на моменти звучи напълно невероятно, абсурдно, сюреалистично, ала, за жалост, е самата истина (за точния смисъл на казаното гарантирам, разбира се, не съм машина за да мога напълно точно да възпроизведа реално произнесените думи!):
Оказа се, че в работно време канцеларията на училището не работеше, но за сметка на това вратата на намиращия се в съседство директорски кабинет беше широко отворена, а самият директор с такъв огромен интерес е вперил погледа си в екрана на монитора, че за миг ми се стори, че най-вероятно гледа... порнофилмчета; не знам какво точно е гледал де, но е факт, че след като се убедих, че канцеларията не е в почивка, с мъка ми се наложи да откъсна очите му от екрана; казах му, че съм дошъл до канцеларията, ала тя, за жалост, е заключена. Директорът с видимо неудоволствие откъсна погледа си от тъй интересното нещо, което разглеждаше на екрана на компютъра (може пък пасианс да е редил, знам ли, не мога да кажа с какво толкова се е развличал очевидно скучаещият директор!?) и без да каже нищо отиде към намиращия се наблизо кабинет на заместник-директорите - за да нареди някой от тях, така да се рече, да ме обслужи. Дошлата за тази цел иначе добре изглеждаща зам.-директорка обаче дълго време търси проклетата папка, а в това време, кой знае защо, директорът остана да пази нейния кабинет, не се върна в своя. Когато най-сетне заветната папка биде намерена, зам.-директорката неблагоразумно ми каза да отида с нея в нейния кабинет, където сварихме и самия директор. Когато ми беше предложено да се разпиша, че съм си взел документите, аз все пак реших да се възползвам от случая (ей-Богу, уверявам Ви, че този път бях решил да не влизам в дискусия с директора, просто ми е писнало да разговарям с директори-темерути!) но не се удържах да му задам едно въпросче, аз съм си такъв, много обичам диалозите и дебатите; между нас двамата с директора (в присъствието на мълчащата през цялото време зам--директорка, която е свидетелка и слушателка на тъй любопитния ни разговор!) се проведе следния изключително многозначителен за морала на директора г-н Здравко Енев Димитров диалог:
- Г-н Директор, все пак да Ви попитам: толкова ли силни бяха кандидатите за това учителско място, та дори не ме извикахте за събеседване, ето, аз имам I-ви клас квалификация, най-висшата за учителите, та по тази причина си помислих дали останалите кандидати не са били все... доктори на науките?!
- Не Ви дължа никакво обяснение, господине! - троснато изтърси свъсилият веждите си директор, който, видимо, се терзаеше и страдаше, че съм му нарушил гледането на тъй интересното нещо на неговия, на директорския компютър.
- Май неслучайно Ви е така неприятен въпроса ми, но все пак съм длъжен да Ви попитам и ето това: а можете ли да опитате да ми обосновете обективното превъзходство на избраника пред останалите кандидати? Сигурно има нещо, което го прави тъй безукорно добър, че дори Ви се наложи да не викате за интервю мен, дето съм не само с I-ви клас-квалификация, но и имам ред несъмнени други предимства?!
- Така е решила комисията, господине, защо мен питате, обърнете се към Комисията?! - директорът взе да се зачервява от гняв спрямо моите така безобидни въпроси, но още се владееше, ала си личеше, че постига това с огромно, с нечовешко усилие.
- Е, Вие все пак като директор носите цялата отговорност за взетото решение, а пък искате да си измиете ръцете с т.н. "комисия"! Нима и Вие не сте сигурен много-много в обективните качества на назначения колега?! Щото долавям нескривано неудоволствие в думите Ви...
- Абе кой си ти да ми задаваш такива въпроси бе?! - кипна в един момент директора, на който с тия свои нахални въпроси очевидно съвсем съсипах храносмилането, помислих си за това, че е хапнал добре, щото, кой знае защо, бърните на устата му изглеждаха мазни, каквито са устите на току-що похапналите си обилно наши сънародници! - Я го виж ти, ще ми задава той въпроси, какъв си ти бе?!
- Как какъв съм, аз съм един от кандидатите, когото Вие дори на благоволихте да извикате на интервю, а сте длъжен - щото иначе ще излезе, че здравата сте сгазил процедурата?! - отвърнах му аз.
- Абе точно на тебе няма да ти отговарям на никакви въпроси, я го виж ти, ще ми се прави той на умен?! - троснато ми отговори почналия да губи душевното си равновесие директор, комуто наруших тъй безобразно толкова безметежното скучно ежедневие на многогодишното му епично безсмислено царстване-паразитиране в училището.
- А, ще Ви се наложи да отговаряте на много мои въпроси; ето, вбесихте се от два съвсем безобидни мои въпроси, а знаете ли колко много други въпроси ще Ви поставя "там, където трябва"?! Как така точно на мен няма да отговаряте, какъв съм аз, че нямало било да ми отговаряте?! Що за логика се съдържа в думите Ви в случая?!
- Амче ти си доказан по съдебен ред некадърник бе, я го виж ти, точно той пък ще ме пита това-онова и ще ми се прави на умен! Точно на теб пък нема да отговарям на никакъв въпрос?! - с лице, червено като знамето на любимата му партия, дето го е назначила на директорския пост в древните комунистически времена, избълва този превъзходен идиотизъм директорът, който, очевидно, отдавна ми е имал зъб, та ето, с два-три въпросчета му се отприщи гневът!
- Ха, г-н директоре, как може да дърдорите такива глупости?! Нищо не е доказал съдът, не сте информиран изобщо, някой силно Ви е излъгал. А нима според Вас съдът трябва да решава кой е кадърен да бъде учител и кой не е?!
- Я не ми философствай повече бе?! Немам време да се занимавам с теб, имам си работа! Не съм безработен като тебе да търся по цял ден с кого да се заям, на кого да съсипя обеда?! - с кърваво-червени от гняв очи изрева директорът и ми посочи вратата; чудна работа кога пък очите на блаженстващия доскоро директор се наляха с толкова много кръв?!
- Малее, колко много се разгневихте, господин директор?! Защо ли сте толкова гневен? Да не Ви напипах без да искам некой прекалено болезнен мазол?! От управляващата партия ли ви наложиха да назначите новия си учител по философия?! Или просто го назначихте щот той Ви даде по-голям подкуп? Питам само? Просто много ми е интересно защо така силно се разгневихте, знаете, аз съм психолог, обичам да изследвам директорските съзнания, това е моето хоби. Уверявам Ви, това е изключително интересна област за изследване! - за да довбеся почналия да превърта директор, си позволих и по този начин да досипя малко масълце във врящото гърне на тъй справедливия директорски гняв!
- Ха-ха-ха! - смени тактиката обиграният директор, осъзнал, че с гнева си твърде много се издаде! - Точно ти пък недей да ми изнасяш морал, некадърнико! Никакъв учител не си ти бе, я ми се махай от главата?! - пак избухна директорът и взе да се оглежда за звънеца, с който да извика бодигарда, та да ме изфърли от кабинета на хрисимо наблюдаваща цялата титанична излагация на шефа си заместник-директорка.
- О, г-н директоре, намерил сте си най-после майстора, знаете ли колко обичам такива като Ваша милост директори, които така лесно правят фал след фал?! Прочул сте се в целия град, отдавна плачехте да си намерите майстора, ето, най-сетне имахте късметя да попаднете на баш-майстор кат мен!
- Айде си обирай чуковете оттука бе?! Ще ме плаши той?! Точно той мене ще плаши, виж го ти?! Ти знаеш ли с кой си имаш работа бе?! - изкрещя за сетен път директорът с алено червеното като знамето на неговата свидна партия-кърмилница лице!
- Абе г-н директоре, ядосахте ми се на мен за два-три безобидни въпроса така, че имам чувството, че сте готов, ако имате възможност, да ми изпиете кръвчицата, питам се: а как ли се отнасяте с провинилите се ученици?! Тях направо колите ли ги, що ли правите пък нещастните провинили се ученици?! Ние с вас сме при това колеги, Боже мили, какво става с Вас, съвсем сте се разпищолил?! Май сте изпушил от дългогодишното пребиваване във властта, не е ли време, г-н директоре, да се махнете от поста си?! - съвсем умишлено, щот съм злодей, дръзнах да настъпя най-болезнения мазол на тъй лесно избухващия директор и зачаках с интерес как той в следващия момент ще предизвика най-вероятно рухването на цялата масивна сграда връз главите ни!
- Я се махай оттука бе?! Какъв си ти та ще ми даваш глупавите си съвети?! Аз никога нема да напусна поста си бе! Ще дирекоторствам посмъртно! Най-малко пък ще го напусна заради това, че туй нещо се приискало на доказани некадърници като теб! Айсиктир! Той на мен ще ми иска оставката? Ти знаеш ли кой съм аз бе?!
- О, не се съмнявам, сигур имате големи връзки щом половин век вече блаженствате като директор. Да, ама сте изпушил отвсякъде! Време е да си идете. И аз ще Ви помогна това да стане колкото се може по-скоро. Сега вече добре знам защо ученичките в повереното Ви училище си уреждат отношенията като използват кухненски ножове - какво друго да правят щом като имат толкова неуравновесен директор! Рибата знаем откъде се вмирисва! - пак със съвсем ясно съзнание настъпих и тоз най-болезнен мазол на многострадалния директор, който наистина преди некоя и друга седмица пред цяла България требваше да обяснява по новините защо ученичка беше боднала бившата си приятелка с кухненски нож!
И тъй нататък, занимателният ни многозначителен диалог с господин директора продължи и в коридора, дето минаваха и ученици. Е, училището не рухна връз главите ни от тъй титаничния директорски гняв, но сценката си я биваше. Аз, за жалост, не можах да разгърна целия си талант по подпалване на фитилите на умиращи от скука директори, щот бързах за да водя своето предаване на живо по Пловдивската обществена телевизия, ако не бях толкова притеснен с времето, нищо чудно с директора да бяхме си организирали един турнир по мазни пехливански борби, он, горкият, очевидно много си пада по този тип мутренско изясняване на отношенията. Да, ама аз бях притеснен с времето и ми се наложи да си тръгна преждевременно. Директорът, виещ и плюещ слюнки от грозната обида, се скри в кабинета за да лиже на спокойствие нанесените му от мен тъй дълбоки сърдечни и душевни рани.
Уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив,Уважаеми г-н Министър на образованието и науката,Уважаема г-жо Председател на Комисията за защита от дискриминация,Уважаема г-жо омбудсман на България,Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив,
Във връзка с толкова схематично представената тук сценка - аз, за жалост, немам изобщо способностите за изразяване в слово на такъв род превъзходни психологическо-абсурдистски и нравствено-с-извинение-сюрреалистични житейски драми, каквито способности имат великите Шекспир, Достоевски, Кафка, Бекет и прочие, аз съм съвсем скромен и прост списувач: да, в реалността сценката беше значително по-пищна и обилна откъм смисъл и съдържание! - се осмелявам да Ви задам следните въпроси:
1.) Докога, уважаема г-жо Киркова и уважаеми г-н Министър, ще държите на директорски постове такива симпатяги (темерути, тарикати, пичеве, бабаити, шебеци и прочие) като съвсем изпушилия по всички линии многострадален директор на СУ "Св. Климент Охридски" в Пловдив? Не съзнавате ли, че подобни лесно избухващи кибритлии в качеството си директори на учебно-възпитателни учреждения са и обществено опасни?!
2.) Не крия, много ми е интересна Вашата реакция по повод на представения тук, повтарям, съвсем схематично иначе, в реалността, значително по-пищен инцидент, ще имате ли добрината да ми съобщите какви мерки сте взели за да покажете на г-н директора З.Димитров, че в степента, в която се е разпищолил, той просто няма как повече да продължи да бъде още директор?! Трябва ли аз да се заема с (пре)възпитанието на директора Димитров (както това правя вече години наред с доказано неподлежащата на превъзпитание световно-известна директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!) като го изправя пред съд за думите, че, видите ли, съм бил "съдебно доказан некадърник" или Вие, неговите ръководители, които сте го назначили на този пост (някога в отиващите назад в историята древни времена), ще се заемете с необходимите корекции в неговото възпитание?! Откъде-накъде, аз, учителят и гражданинът, ще трябва да се грижа за нравственото възпитание на управленските Ви кадри?! Не е време МОН и РУО-Пловдив да направят нещичко в тази посока? (Прочее, готов съм, ако ми платите за тази работа, да проведа обучение по елементарна нравственост на школските директори, но безплатно, разбира се, не съм съгласен аз да Ви върша работата, а пък Вие да получавате, кой знае за какво, тъй хубавите си заплати!)
3.) Така стигаме до следния принципен въпрос: докога, г-жо Началник и г-н Министър, ще оставяте на училищни директорски постове да се подвизават темерути и пичеве като изобразения тук г-н, чиято нравственост, както се вижда, е на твърде подозрително, да не кажа ниско, ниво? Неслучайно е казано от умен мислител (мисълта принадлежи на философа Шарл Луи де Секонда, барон дьо Ла Бред и дьо Монтескьо), че всяка власт развращава, ала абсолютната власт развращава абсолютно, добре де, Вие в МОН напълно безотговорни ли сте (щях за малко да напиша "пълни идиоти ли сте", ала щот съм твърде много възпитан, се въздържам от употребата на този напълно справедлив в случая израз!), че продължавате да държите на директорски постове какви ли не напълно развратени, деградирали в нравствено и в личностно отношение темерути?!
4.) Давате ли си сметка какъв разрушителен възпитателен ефект връз съзнанията на младите има принудителното им общуване с подобни екземпляри с нескриван мутренски манталитет?! Сега разбирате ли защо мутренския манталитет в свидното ни отечество е така много разпространен, амче ето, оказва се, че нашите училища са станали нещо като развъдници-инкубатори на същия този толкова укорим и принципно несъвместим (с идеята за човешко възпитание и образование) и в корена си напълно порочен манталитет?!
5.) Ще се радвам да разследвате не само про форма, а и истински случая около назначаването на нов учител по философия в това същото училище, убеден съм, че в тъй корумпираната система не е възможно да бъде назначен за учител човек, който справедливо заслужава тази длъжност. По тази причина ще Ви бъда благодарен да ме известите за резултатите от една наистина строга и обективна проверка, каквато обаче, разбира се, се съмнявам че ще направите, щот Ваш отдавна доказан на практика девиз е именно този: "Гарван гарвану око не вади!"; можете да си го изпишете на фасадната стена на сградата на РУО-Пловдив, под която аз всеки ден протестирам, за жалост напълно безуспешно: толкова ли е трудно, г-жо Началник, да разберете, че този мой протест ще продължи до момента, в който осъзнаете, че живеем в демократична страна и затова интересите на гражданите за Вас, управляващите, не само са свети, но и би следвало да бъдат нещо като ръководство за действие, щот ний, данокъплатците, сме истинските Ви работодатели в крайна сметка - нали е така при демокрацията?! А ние, простете, в каква държава живеем - щом Вие, управляващите, си позволявате да се държите по начин, нямащ нищо общо с принципите на елементарната демокрация дори, да не говорим пък за елементарната нравственост?!
Още много въпроси мога да поставя, ала ето, спирам дотук. Аз от години комай всеки ден Ви пиша и предлагам дебати по представяните от мен превъзходни житейски казуси от образованието, ала Вие, уважаема г-жо Киркова, и Вие, уважаеми г-н Министре, очевидно без капка неудобство продължавате да демонстрирате своя открито антидемократичен манталитет - и продължавате, примерно, да осуетявате отдавна предложената от мен Кръгла маса по реалната демократизация на отношенията в сферата на тъй многострадалното пловдивско образование. Сега, в контекста на последния случай, не Ви ли се струва, че е дошло времето с общи усилия да турим край на тъй инатливото Ви и неразумно поведение, което, от гледна точка на същинските интереси на данъкоплатците (и най-вече на също тези интереси техните деца и внуци!) е напълно неоправдано и неправомерно?!
Г-жо Джумалиева, ето един не по-малко изразителен случай за Вашата Комисия; да, добре знам, че Вие и Комисията едва ли ще се впечатлите толкова от него, щот не се впечатлихте дори и от тъй епичните подвизи на неуморната световно-известна директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", но за всеки случай се ползвам от случая с настоящия си сигнал под формата на жалба (и на отворено писмо, което ще публикувам в блога си!) най-официално да сезирам ръководения от Вас орган да предприеме длъжните действия за проявената нескривана дискриминация по личностен, професионален, политически и прочие признак. Държа да Ви съобщя, че ръководената от Вас Комисия не е в защита на дискриминиращите, нещо сте се объркали, тя е в защита на дискриминираните, на жертвите на дискриминация, чудя се как успяхте да извратите на 180 градуса предназначението на ръководената от вас Комисия?! Нима в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ всичко трябва да е тъкмо наопаки на нормалното, на правилното, на правото, на разумното и на справедливото?!
Г-не и г-жо омбудсмани на България и на Пловдив, моля най-сетне да се намесите и да изпълните ролята си, призовавам Ви за това! Г-жо Манолова, зная, че сте загрижена и заета с това да си правите изключително политически пиар с оглед на бъдещата Ви политическа кариера, но държа да Ви съобщя, за Ваше сведение, че докато заемате този пост и докато получавате заплата именно заради омбудсманската длъжност, сте длъжна поне да имитирате известна загриженост за жертвите на административния произвол, нали така? Г-н Стаматов, ето Ви сега едно изцяло ОБЩИНСКО училище, ще ми е интересно да разбера дали този път ще опитате да направите нещо реално, та г-н З.Димитров поне да разбере на кой свят живее, щото, както си личи, той нещо дори и по този въпрос съвсем много се е объркал.
Желая Ви най-приятни изживявания около пълноценното разнищване на новия случай, за което настоявам!
17 май 2019 г., Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
ЗАБЕЛЕЖКА: Блогът ми ще предостави възможност на г-н Здравко Димитров да си защити честта и да изложи своето възприятие на случилия се вчера недопустим инцидент. Ний сме демократи и човеколюбци, тъй че изобщо не бихме допуснали каквато и да било онеправданост към него в туй отношение. Но нашета преценка е, че г-нът вече не става за директорстване, би могъл да се препитава на някоя друга работа, извън сферата на образованието, примерно от него ще излезе прекрасен нощен пазач...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Дали на 24 май да не проведем погребение на морала на властващата образователна бюрокрация?

Дали да не организирам тия дни погребение на морала на властващата образователна бюрокрация - като част от моя протест?
Даже може да подготвя чучело на трупа на непрежалимия покойник, ще кадим там с тамян, ще има свещи, ще звучат траурни маршове, ако трябва ще наема няколко оплаквач(к)и, които да реват и да вият за покойника!
Ако някой иска да ми помогне за организирането на шоуто, нека да каже.
А защо пък да не проведем и изгаряне на трупа на покойника, ще го залеем с бензин и ще го изгорим, та и следа да не остане от него, имам предвид от морала в училищната ни система?!


ДОБАВКА:



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Гледахте ли излъчването на живо във Фейсбук на предаването "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Мястото на протеста...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Единствен виновник се оказах аз, жертвата на невиждания произвол на измилите си ръцете като Пилат Понтийски безотговорни властници!

Току-що в дома ми ме посетиха двама униформени полицаи, които ми поднесоха да подпиша документ, с който ме предупредиха, че протестното действие, които възнамерявам за извърша (самозапалване) е нарушение на обществения ред. Помолих ги (като условие да подпиша), че настоявам и властващите длъжностни лица от образованието, довели ме до такава кошмарна ситуация, в която в съзнанието ми по необходимост се породи мисълта за самозапалване, също да бъдат предупредени, че също са нарушили обществения ред. Заявиха ми, че това зависи не от тях, а от прокурора.
Подписах с ясното разбиране, че всички висшестоящи държавни органи и институции, към които се обърнах в отчаянието и безсилието си, като се почне от Президент, мине се през Премиер и се стигне до полицията, чисто и просто направиха нужното една след друга да си измият ръцете, т.е. да снемат от себе си, да избягат всякаква отговорност за случая (особено ако той приеме толкова неприятното развитие аз наистина да бъда принуден да се самозапаля!). 
Единствен виновник се оказвам аз, жертвата на невиждания произвол на същите тези измили си ръцете като Пилат Понтийски безотговорни властници и управници...
От само себе си се разбира, че медиите и гражданите стоически мълчат...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Запис на предаването "На Агората..." от 9 май 2019 г., тема: Защо има смисъл да гласуваме?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Получих две писма от администрацията на Президента на Република България

ДОБАВКА:
Остават 5 дни от срока, който дадох на властващите за да направят нужното и да предотвратят пълното си опозоряване. Не личи по нищо че ще се възползват. Ако за тяхната ценностна система запазването на директорския пост на една гербовашката калинка стои по-високо от запазването на живота на един български учител, то това означава тотален ценностен банкрут, абсолютна деморализация, пълна катастрофа. От нас, гражданите, обаче зависи по-скорошното изгонване на деморализираните и затова напълно опозорили се управници. Нашето малодушие ги крепи на власт, което е предпоставка затова агонията на българското образование да стане безкрайна.


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Трогателен по човечността си жест на съпричастност към моята борба от страна на една учителка

Госпожа Славка Михайлова, учителка, днес дойде на мястото на моя протест и ми връчи ето това трогателно писмо в моя защита, написано от нея.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)