Ангел Грънчаров's Blog, page 933

Още не се е намерило средството, което да ме уплаши!

За 7 дни (засега само като предупреждение, ако не се променя, ако не се уплаша мярката щяла да стане постоянна!) съм изгонен от Фейсбук заради това, че съм публикувал информация за това, че директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" ме е дала на частен съдебен изпълнител. Като се опитам да кажа нещо, било коментар, било да споделя линк и пр., ми излиза ето това съобщение:
Функцията е блокирана временно
Наскоро публикувахте нещо, което нарушава политиките на Facebook, така че използването на тази функция беше временно блокирано за вас. За повече информация посетете Помощния център.За да предотвратите бъдещо блокиране, се уверете, че сте прочели и разбрали Стандартите на общността на Facebook.
Предполагам че това е направено защото другарите са организирали, както си му е редът, поток от жалби, от доноси, от не знам си какво още, те обаче добре знаят какви мерзости трябва да направят та да затворят устата на някой, който говори неща, които не са им изгодни (и приятни). (А най-добри са, както знаем от историята, в прилагането на най-сигурното и кардинално средство за затворяне на устата на неудобните тям, именно УБИВАНЕТО.)
Това исках да ви съобщя. Искам да съобщя на Фейсбук и най-вече на доносниците, които го подстрекават да им играе по свирката, че още не се е намерило средството, което да уплаши Ангел Грънчаров.
Приятна вечер ви желая!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Сега поне схващате ли своята отговорност за тоталното разпищолване на управляващите в тъй приказната страна Мутроландия?

Войнствената директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" ме е дала на частен съдебен изпълнител! Преди малко ми звъннаха от неговата кантора и ме уведомиха, че предстои да ми връчат призовката още днес.
Сбъднаха се най-черните ми предчувствия! Всъщност аз с точност знаех, че тя ще стори това зло, просто то е в нейния напълно безчовечен управленски стил.
За такива като нея явно такова нещо като морал не съществува. И затова са така лесно предвидими.
Забележете, става дума за една ръководителка на учебно-образователно и възпитателно учреждение в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ-БАНДИТОСТАН?! Сфащате ли сега абсурда?!
Виждате ли докъде доведохме (ДОКЪДЕ ДОВЕДОХТЕ!) работите в МУТРОЛАНДИЯ - понеже се държите като роби и понасяте всички беззакония, безобразия и издевателства на разпищолилите се заради вашата инертност управляващи?!
Сега поне сфанахте ли своята отговорност за тоталното разпищолване на управляващите в тъй приказната страна Мутроландия?



"Честитката", за която тъй неуморната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" така нагласи нещата че да ми бъде връчена точно на тъй почитания от нея Празник на комунистическия труд - или на Комунистическия празник на труда! :-)
Интересно е, че в безжалостния мутро-милиционеро-комунистически маниер на хищно кожодерство на жертвата, веднага са ми наложили пълен запор на банковите сметки, оставяйки ме отново без никакви средства за съществуване (отново, щото същото това нещо тъй лесно предвидимата директорка го е правила вече!)...
Пак повтарям, тази особа е ръководителка на учебно-образователно и възпитателно учреждение в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ-БАНДИТОСТАН?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Единственият ви шанс да ми затворите устата е да ме убиете!

Какви грешки допускаме в отношението си към възрастните? - този въпрос е тема на среднощния дебат на охранителите. Вие бихте ли казали своето мнение?
А в отношението си към приятелите си какви грешки допускаме?
А в отношението си към представителите на другия пол къде грешим най-често?
Ами в отношението си към младите, към своите собствени деца и внуци кога грешим?
Виждате ли колко е опасно философ да бъде изгонван от училището и да бъде принуждаван да работи като нощен пазач?
Сега не само денем, но и нощем ще ви тормозя да мислите по какви ли не въпроси. Най-сигурният (а може би и единственият) начин да затворите устата на един философ е като го убиете. Но тогава ще останат книгите му - и през тях той пак ще ви тормози да мислите.
Изгорете тогава и книгите му!
Ами ако философът вампиряса - какво тогава ще правите?
Кошмарът на мисленето ще стане вечен. Спасение от него няма... :-)


ДОБАВКА:


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Защо древните комунистически бездуховници разпънаха Христос?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Лъжливи мързеливци, честит ви "празник на труда" - туй нещо, дето ви е изобщо непознато!

Колегата-блогър Ники Димов е написал в блога си публикация със заглавие Честит 1-ви Май , която ме предизвика да напиша там, в блога му, пък и във Фейсбук, следния коментар:
Първи май отколе го празнуват най-усърдно най-мързеливите и крещят "Да живей, живей труда!" Писал съм по този въпрос.
Записал съм и един спомен на дядо ми Васил, Бог да го прости, който ми е разказвал как цялото село, и мало и голямо, се труди на полето, а от кръчмата се чува песента на неколцината калпазани от селото, именуващи се комунисти, които седят на хладинка в кръчмата и пеят "Да живей, живей труда!".
Та значи тия, дето се трудят, дето обичат да се трудят, сиреч, за тия, които всеки трудов ден е празник, не се нуждаят от специален "Ден на труда", от него имат нужда само мързеливите и некадърните, т.е. тия, за които достойният всекидневен труд е нещо непознато!
Аз лично смятам, че трудът се празнува с труд, не с мързелуване, нали така? За да покажеш почитта си към труда, направи го на дело като се потрудиш да направиш нещо, да създадеш нещо. Аз така мисля. Всичко друго е извратеност. Ха сега честит ви празник на труда!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Докога безразличието на робуващото мнозинство ще убива българските борци за свобода?

Отношението към паметниците на съветския окупатор е точен лакмус за това свободен човек ли си - или си жалък малодушен роб.
Робът по душа "не вижда никакъв проблем" в това, че съществуват тия злотворни мастодонти на несвободата, които смазват всеки наш порив към свободата...




Паметникът на окупатора Альоша е гавра с духа на хилядолетния град Пловдив - и с достойнството на пловдивчани и на всички българи!
Да, най-грозна гавра е Альоша, а най-страшното е че голяма част от пловдивчаните и българите не усещат тази гавра...




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Решаване на логическа задача или обучение по истинско мислене по време на нощно дежурство

Колега-охранител, който е много млад (на 21 г. е и е студент по информатика), ми каза, че обича логическите задачи, затова аз, автор на учебник по логика, в който има много логически задачи ("Изкуството на мисълта" е заглавието на моя учебник), веднага му дадох следната задача, над която младежът ще се поти да решава решава цялата тази нощ, в която сме дежурни и двамата; ако имате време и настроение и вие можете да опитате да я решите, ето ви поставянето на задачата в първия коментар:
Веднъж при султана дошъл на посещение великият учен Ибн Сина, познат в Европа като Авицена. Султанът решил пред него да се похвали колко са умни съветниците му, той имал 10 съветника, наредил да ги извикат, те застанали в редица пред госта и султана. Пред всеки съветник султанът наредил да сложат по едно сандъче. Тогава султанът взел една торбичка и казал:
- В тази торбичка има много скъпоценни камъни, едните са изумруди (зелени на цвят), другите са рубини (червени). Аз ще бъркам в нея и ще вземам по един произволен камък, който слагам в сандъчето на всеки един от вас, но при това условие: всички ще виждат какъв е цвета на камъка, който слагам на другите, само този, в чието сандъче слагам камъка, ще бъде със завързани очи, и той няма да види какъв е цвета на неговия камък.
Султанът изпълнил казаното, сложил по указания начин по един камък в сандъчето и на десетте съветника и след това рекъл:
- Всеки един от вас, само размишлявайки, ще трябва с точност да открие цвета на камъка, който е в неговото сандъче. Помислете, аз след малко ще повикам тези от вас, които имат, примерно, рубин в сандъчето си, да направят крачка напред.
Султанът седнал доволен при прочутия си гост, изчакал известно време да помислят изпитваните и след това станал и рекъл:
- Ония, които имат в сандъчето си рубин, да направят крачка напред!
Никой от съветниците не помръднал. Султанът свъсил вежди, как е възможно тъй умните му съветници да не могат да решат толкова проста задача!? Изчакал още няколко минути и пак наредил същото, пак никой от съветниците не помръднал! Султанът вече сериозно се обезпокоил, но с надежда трети път извикал имащите рубин да излязат напред, пак нищо! Тогава султанът се ядосал и почнал да крещи:
- Аз мислех, че имам умни съветници, а вие ме изложихте пред госта! Не е чудно, сигурно и съветите ви за управлението на държавата са негодни щом сте такива брадати козли! Вай, вай, какво да ви правя сега!?
Гостът в този момент рекъл:
- Ваше Величество, дайте им още малко време, дайте им още един шанс, нека да помислят още малко и пак ги повикайте.Султанът се съгласил. След малко, едва на четвъртото повикване, четирима от съветниците направили крачка напред. Отворили сандъчетата, там наистина имало рубини! Отворили сандъчетата на другите, там имало изумруди.
Султанът вече бил доволен, съветниците му не се изложили.
Как са решили задачата? Как всеки от тях разсъждавал за да определи с пълна точност какъв е цветът на неговия камък? Поставете се на тяхното място и разсъждавайте логично (разумно) като тях.
Приятно мислене! :-)


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Така щеше да изглежда първата страница на следващия брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ ако не бяхте го убили...

Така щеше да изглежда първата страница на следващия брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ ако не бяхте го убили с безразличието си най-вече към собствената си съдба, към собственото си бъдеще, към съдбата на България...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Спящо пухкаво кълбо от... доброта

Спящо меко кълбо от... доброта... :-)


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Книгите и списанията ми убихте, остава сега да убиете и мен, автора и издателя им - та победата ви да бъде пълна!

(Последната издадена моя книга и последната издадена книжка на философското списание ИДЕИ. Книгите, списанията и вестника ми убихте, остава сега да убиете и мен, автора и издателя им - та победата ви да бъде пълна! Дерзайте! Успех! Вярвам, че ще се справите! Съмнения във вас нямам вече никакви...)

Щом в очите на масовия българин бутилка ракия стои много по-високо, да речем, от екземпляр от моята книга "Страстите и бесовете български" (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България"), да речем, т.е. той без замисляне ще предпочете да си купи бутилката ракия пред тъй непотребната книга (цената им е почти равна), то нещата следователно наистина са трагични и катастрофални...

Друг въпрос е, че търговците на книги, книжарите на едро и дребно направиха всичко възможно да убият книгите ми - като не ги доставят в книжарниците, като пречат те да могат да попаднат в ръцете на читател, щото и те прецениха, че сериозни книги за духовните неща като моите били съвсем "непазарни", били напълно непродаваеми в нашенската "културна", с извинение, ситуация. И затова всичките ми до една книги си стоят арестувани в складове и книжни борси, непипнати от ръка на читател, техни читатели са само... мишките!

Разбира се, тази грозна несправедливост мен, като техен автор и един вид като техен баща (книгите са именно децата на писателя!) ме убива значително по-ефективно от репресиите, на които ме подложиха самозабравилите се властници в образователната сфера, които пък направиха нужното да ме изритат от образованието и по този начин да ме лишат от преподавателски права - та да ме уморят от глад и от унижения!




Най-убийственото обаче е не друго, а пълното безразличие на народа, на обществото, примерно целият тъй културен град Пловдив знае какви идиотски беди ми се стовариха на главата, пък всички мълчат, гледат безучастно сякаш са говеда и сладко дъвчат... кебапчета!

Прочее, уволненията ми, тежките съдебни дела, които водих в последните пет години, огромните разноски за хонорари за адвокати (ето сега, тия дни, ми се налага да платя съдебните разноски на другата страна в размер на 1450 лв., въпреки че съм бил две години принудително безработен, така присъди "тъй справедливият" български съд, който също се включи в упражняването на терора над един български учител!) доведоха до това, че загинаха и двете ми най-свидни отрочета, именно списанията, които създадох и които издавах години наред предимно със скромните си доходи като учител, имам предвид философското списание ИДЕИ и списанието за съвременно образование, за духовното въздигане и укрепване на душите на младите хора, т.е. списанието HUMANUS.


(Години наред издавах и вестник ГРАЖДАНИНЪ, и него убихте, разбира се: остана пък него да не успеете да убиете - не, това е невъзможно!)

Въпреки ужасиите, на които ме подложиха разпищолилите се властници в образованието, аз успявах доскоро да продължа издаването на тия две списания, издавах ги пак предимно с мои средства, издавах ги дори с обезщетенията за безработица, издържах някак, но ето, сега вече капитулирах, нямам вече никаква възможност да продължа издаването им! Убиха списанията ми, сега предстои и моята душа да вземат, предстои и мен да уморят - както убиха и моите отрочета, казах, имам предвид списанията и книгите, които издавах.

Точка. Само за ваше сведение пиша това. Не разчитам вече на нищо. (Такива неща като съвест, човечност и морал у нас, в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, изглежда вече са пълна отживелица!) Апелът ми за помощ, молбата ми за подкрепа , който се принудих да напиша, не бяха чути почти от никой. (Естествено, никой не пожела да си купи моя книга или книжка от списанията и така да ме подкрепи, не, това си се подразбира, то беше излишно да го казвам даже!)

Благодаря много за което! Бъдете здрави! Аз обаче докато дишам и докато мърдам ще продължа да се боря. Днес отново ще бъда на своя граждански протест.



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.