Лъжливи мързеливци, честит ви "празник на труда" - туй нещо, дето ви е изобщо непознато!

Колегата-блогър Ники Димов е написал в блога си публикация със заглавие Честит 1-ви Май , която ме предизвика да напиша там, в блога му, пък и във Фейсбук, следния коментар:
Първи май отколе го празнуват най-усърдно най-мързеливите и крещят "Да живей, живей труда!" Писал съм по този въпрос.
Записал съм и един спомен на дядо ми Васил, Бог да го прости, който ми е разказвал как цялото село, и мало и голямо, се труди на полето, а от кръчмата се чува песента на неколцината калпазани от селото, именуващи се комунисти, които седят на хладинка в кръчмата и пеят "Да живей, живей труда!".
Та значи тия, дето се трудят, дето обичат да се трудят, сиреч, за тия, които всеки трудов ден е празник, не се нуждаят от специален "Ден на труда", от него имат нужда само мързеливите и некадърните, т.е. тия, за които достойният всекидневен труд е нещо непознато!
Аз лично смятам, че трудът се празнува с труд, не с мързелуване, нали така? За да покажеш почитта си към труда, направи го на дело като се потрудиш да направиш нещо, да създадеш нещо. Аз така мисля. Всичко друго е извратеност. Ха сега честит ви празник на труда!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.