Ангел Грънчаров's Blog, page 941

Комисията за "защита" от дискриминация оправда дискриминиращите и порица жертвата за "неоснователната" борба за своите права и достойнство!

Скандалното решение на Комисията за "защита" от дискриминация по моя казус най-после излезе, пък макар и с шест месеца закъснение (!!!). Днес го получих по пощата (конвенционалната), в хартиено писмо. Комисията, както, казах, се очакваше нима има нещо, което да е наред у тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ?!), застана твърдо зад дискриминиращите и осъди, тъй да се рече, жертвата на дискриминацията!

Иначе казано, потвърди се истината, че в МУТРОЛАНДИЯ не само че няма никакво правосъдие (има вместо това... прасовъдие!), но и че всичко е тъкмо наопаки на нормалното, т.е. Комисията за "защита" от дискриминация у нас защищава именно дискриминиращите - и е против жертвите на дискриминация!

Ето, моля, четете този бисер на бюрократичния идиотизъм, четивото, уверявам ви, си заслужава четенето!























Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Тайнствено мистично и съболезнователно писмо от Виена

Тайнствено писмо от Виена със съчувствие под формата на притча за новия ми статут на остракиран от системата учител-дисидент, принуден да преживява някак като работи като нощен пазач...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Как се прави истинска лустрация, декомунизация и демократизация?

Медийните мерзавци на ченгетата (които се представят, моля ви се, за... "антикомунисти"!) продължават да плюят Костов най-вече заради това, че не бил направил лустрация!
Но истината е следната: ако Костов беше направил лустрация, правителството му щеше да бъде свалено (чрез активизиране на ченгетата на ДС, намиращи се на всички възлови постове в държавата, дори и в парламентарната група на СДС-ОДС, примерно агент Красимир Каракачанов беше в групата на ОДС!) още през първата година на управлението му (както това стана с правителството на Ф.Димитров) и тогава България щеше да види Европейски съюз и НАТО през крив макарон!
Костов обаче, за зла участ на ченгетата от ДС, се оказа значително по-умен и далновиден: предпочете да реши стратегически важните задачи, откъсна България от руската сфера, направи нужното България необратимо да тръгне към ЕС и НАТО, сиреч, прецака здравата ченгетата от ДС, на базата на което те вече можеха да бъдат лустрирани през очертаващия се неминуемо втори мандат на Костов.
Да, но ченгетата вече знаеха неминуемата си гибел и затова КГБ им нареди да извадят от ръкава си своя най-голям коз: агент Карточников, именно Симеон Втори, нему от Москва дръпнаха сиджимката, той изпълни поръчката и спря гибелната за мафията евентуалност Костов да получи втори мандат.
Тази вкратце е истината по тази медийна дъвка "лустрация", която вие, драги "антикомунистически" тролове и мерзавци дъвчете вече почти 20 години!!! Не ви ли се сфанаха устите да дъвчете все една и съща дъвка?!
Освен това лустрация и декомунизация не са еднократен акт, който като с магическа пръчка ще реши веднъж-завинаги всичките ни проблеми, а това е продължителен процес на реална демократизация на отношенията в обществото, при която лека-полека ченгетата от ДС и комунистите ще бъдат изтикани от възловите постове и ще престанат да играят своята злотворна роля.
Тъй че по-полека сте скачали като герести петли вий, "лустраторите", вместо да се държите толкова глупаво, ако искате, моля, направете нещо реално и сторете нужното да лишите поне един калпав, тъп и вреден комунист от онази роля, която той неправомерно е заел - и тогава ще ви повярвам, че наистина сте за демократизация, за лустрация и за декомунизация...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Започнахме уникалния за световната история експеримент "Блогърско земеделие в градски условия"!

Снощи от "мястото на събитието" написах и публикувах следното:

На ранчото започнахме работа днес. Започна уникалния за световната история експеримент "Блогърско земеделие в градски условия", иницииран от първия в България блогър-агроном Ники Димов .

Аз, философът, се включих, следвайки рецептата за човешко щастие, препоръчана ни от Волтер "И ще копаем в своята градина..."

Чувствам се чудесно...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Представям своята кандидатура за народен трибун, моля, заповядайте, имате възможността да ме назначите на тази чисто обществена длъжност!

Вчера в предаването "На Агората..." по ПОтв обявих, че се нуждая от подкрепа от страна на гражданите - за да свърша някои важни неща от обществен интерес. Темата на предаването беше "Кога гражданинът става народен трибун?", е, оказва се, че за оживяването, за спасяването на младата и непрокопсала българска демокрация (намираща се в момента в състояние на агония) се налага на някои от нас, дето сме по-активни, да се нагърбим с по-големи отговорности, т.е. да почнем да играем ролята на т.н. "народни трибуни" (тази длъжност не предполага привилегии, а само отговорности - и задължава носителя си единствено да работи за общественото благо!).
Какво точно ще прави народният трибун в съвременни условия, каква е неговата роля, какъв е смисъла да се въведе нещо такова днес и пр. се опитахме да обсъдим със зрителите и със събеседника ми в студиото, именно г-н Неделин Бояджиев, историк, който ни запозна с това какво са правили и какъв статут са имали народните трибуни в древния Рим. (Записът на предаването ще бъде публикуван тия дни.)
И именно в този контекст аз там заявих, че понеже до този момент фактически и по същество (като учител, като философ, като гражданин, като блогър най-сетне) съм вършил такава една народополезна работа, ето, в този момент ми се налага да се обърна към гражданите за подкрепа, да, наистина ми се налага да поискам и формално да ме упълномощят (стига да имам, стига да съм спечелил доверието им!) за да продължа да работя от тяхно име, т.е. да върша, да се нагърбя вместо тях с някои техни отговорности. Условно нарекохме тази "длъжност" (думата, чини ми се, иде от "дълг") не иначе, а "народен трибун", нищо че тази дума звучи високопарно, а по тази причина и дразнещо.
За ваше успокоение съм длъжен да кажа, че "народният трибун" прави това, което прави, напълно безвъзмездно, про боно, сиреч, без пари, което означава, че го прави по чисто идеални, ценностни подбуди, което пък значи, че кандидати за туй бреме (за тоз хомот), в нашенските родни условия, едва ли ще има (за разлика от това кандидати за депутати и особено пък евродепутати, какво виждаме, има доста, вероятно щот там заплащането е изключително добро!).
Народният трибун в този смисъл е особено, чудато, крайно рядко, съвсем екзотично "животно" в нашия роден (особено пък политически) пейзаж, излиза, че има коренна разлика между политика (политиците) и него (е, в някои редки случаи е възможно да има и политици, които дотам съвестно си вършат работата, че са станали фактически именно народни трибуни, но това, изрично подчертавам, е голяма рядкост!).
Още нещо, като пряк извод от току-що казаното: налага се да се даде чист нравствен пример (под формата на същностна алтернатива) на ширещата се и тъй крещяща ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ (човешка деградация) в обществото ни, която е на път направо да убие не само демокрацията ни, но и да съсипе живота на нацията ни. Знаете, аз съм учител и по тази причина обичам да изнасям какви ли не уроци, кой от кой по-новаторски; изнасям какви ли не уроци по демокрация, по гражданско достойнство, по морал, по принуждаване на управниците да проговорят (по дебатиране с управници-темерути!) и какви ли не още!
Толкова. Спирам засега. Ето по-горе вече имате образец на пълномощното, от което се нужда, за да продължа работата си. Което не пречи на това всеки един от гражданите, които искат да ме упълномощят, сам да си съчини свое собствено оригинално пълномощно.
Защо ми са нужни тия пълномощни ли? Ами като отида да разговарям с някой хептен разпищолил се управник и той ми заяви "Какъв си ти бе, кого ти представляваш, как си позволявам да ми търсиш сметка, ще си правя каквото ми скимне, мен народът тук ме е избрал да си дерибействам?!" , аз да мога да му покажа папката си с такива пълномощни от граждани и да му река: "Е, аз пък съм... народът, ето пълномощните ми от страна на тази част от народа, която ме е упълномощила за да те държа под контрол и да ти искам отчет за това, което си си позволил да правиш!" .
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
ЗАБЕЛЕЖКА: Всеки от вас, приятели, може да стори същото и да поиска доверието на съгражданите си, може да опита да събира пълномощни, т.е. има пълната възможност сам да стане народен трибун, колкото повече станат народните трибуни у нас, толкова по-добре, толкова по-голям става шансът да спасим демокрацията си. Щото, признайте, безразличието на "гражданите" е страшно, то е подобно на кошмар, то е способно да съсипе всичко - и да затрие свидното ни отечество. Е, за да спомогнем да победим това коварно и тъй гибелно безразличие аз излизам с тази инициатива и при нова, както виждате, давам личен пример за готовността си да продължа да работя (съвсем безкористно, подчертавам това, нищо че е очевидно: аз не спечелих до този момент нищо, напротив, платих ужасно голяма и тежка цена за това, което дръзнах да правя!) за общественото, за народното благо. Вкратце казано, "народният трибун" всъщност не е друго, а истинският гражданин, аз ставам такъв с цел да покажа, че е възможно човек да е пълноценен или дори образцов гражданин, идеята е лека-полека на тази основа на все повече и повече хора да се прииска да станат граждани, т.е. да почнат да УПРАЖНЯВАТ сами правата си, т.е. да станат това, което по начало е трябвало да бъдат. Сфанахте ли в крайна сметка каква е идеята - и какъв е смисълът?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Запис на предаването "Изкуството да се живее" от 4 април 2019 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

И според Костов най-големият провал на демокрацията ни е непроведената образователна реформа

В своето интервю Иван Костов казва нещо, което е пряко свързано с моята борба - и с моята саможертва (щото аз бях наказан защото във всичките тия години съм работил тъкмо в посоката, за която Костов казва, че е големият провал):
"Като неспечелена битка Костов посочи тази за децата и подрастващите. Те останаха в състояние на деидеологизация, което ги прави безпомощни да осмислят света около себе си, бъдещата си роля, заяви той, допълвайки, че не бива децата да са свободно пуснати в живота, тъй като това няма да ги направи конкурентни европейски граждани, способни да се борят за добри доходи и да създават високо конкурентна икономика в страната си."

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Гледайте и чуйте интервюто на премиера-реформатор Иван Костов по btv

Стотици събра премиерата на книгата на Иван Костов ; Вижте също и: Иван Костов: Демокрацията днес е в упадък


Гледайте Интервюто на Иван Костов по btv
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Много интересен филм за Владимир Познер

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Предаването "На Агората..." от 4 април 2019 г., тема: Какви плодове ражда безразличието към истината?

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.