Ангел Грънчаров's Blog, page 942

За Альоша, за ТЕТ "Ленин" и фалоса в небето над Пловдив, забит в...

Качвам се в автобуса, в него - група ученици, сред тях двама от ТЕТ-Ленин, на които съм преподавал. Поздравяват ме и се заговорихме. Питат ме ще се върна ли в училището, казвам им: едва ли, директорката в крайна сметка победи.
Антигона Владовска: ТЕТ ЛЕНИН?! Още?!
Ангел Грънчаров: Естествено. У нас комунизмът е на висота! Формално не е "ТЕТ Ленин", но фактически е. Аз предложих за нов патрон на бъде избран Стив Джобс, другарите и другарките комунисти и милиционери се ужасиха на наглостта ми да посегна на "светинята Ленин" и скоро след това ми отмъстиха като ме опраскаха, като ме уволниха...
Антигона Владовска: Много жалка работа! Е, Пиночет ни трябваше...
Ангел Грънчаров: Антигона Владовска Пиночет е нужен там, където няма граждани, където гражданите не си изпълняват ролята. Значи излиза, че и у нас наистина ни е трябвал един Пиночет.
Ангел Грънчаров: Учениците ми казват: Тая пък ... (пропускам термина, който употребиха по неин адрес!) за каква се мисли?! И докога ще е директорка? Отвръщам им: тя е удобна на системата и затова властта я крепи. Но това, заради което започнах да пиша това бяха уморените лица на младежите, те се връщат от училище капнали, не знам дали сте забелязали това, вгледайте се в лицата на младите, на учениците в автобусите и на улицата, какво забелязвате там? Тях гаврите, там безсмислието на системата ги изтощава. Н алицата им пише това. Ала няма кой да го прочете. Питам ги значи моите ученици: а вие как сте, как върви училището? Те отвръщат: нищо интересно, нищо ново, господине, знаете как е, голяма скука! Но на нас малко ни остана, да му мислят по-младите. Около тях имаше осмокласници и деветокласници, които не ме познават, те с интерес слушаха разговора ни и физиономиите им бяха още по-отчаяни. Младите не умеят да лицемерят, това е най-хубавото при тях, радкост са младите, които са така опорочени, че да умеят да лъжат. Ето затова е добре човек да бъде учител: от младите научаваме всичко онова, което като възрастни сме забравили, те ни го припомнят всеки ден. Такива работи. Още много мога да пиша, става дума за изводи около тази случка, но спирам. Бъдете здрави!
Антигона Владовска: Прав сте за безсмислието и скуката в училище. То програмите ли са добри, учебниците ли, за някои учители не ми се и споменава. Напомнят ми само минали времена.


ДОБАВКА:
Альоша, фалосът, забит не толкова в небето на хилядолетния, най-старият жив град в Европа, а забит в неговия... (няма да напиша това, което с право си помислихте защото съм възпитан!), а забит в неговата душа. Това, че в европейската столица на културата още стърчи този комунистически тотем е най-голямата гавра с българската национална чест, която обаче малцина съзнават, чувстват и усещат...


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Имаме ли нужда от "народни трибуни"?

За да проработи демокрацията трябва да се въведе длъжността "народен трибун" - както е било по времето на републиката в Рим.
Кой е за?
СПРАВКА: Длъжността народен трибун е въведена за да бъдат защитени правата на плебеите от произвола на магистратите, избирани сред патрициите.
Трибуните имат право да налагат „вето“ върху разпорежданията или постановленията на сената и на всички магистрати (освен диктатора и цензора), да арестуват и наказват с глоба магистрати (освен диктатора) и обикновените граждани, да свикват събрания на плебеите, заседания на трибутните комиции и сената и да ги председателстват, да издават едикти и да предлагат законопроекти.
Личността на народния трибун е считана за неприкосновена. Народните трибуни са задължени постоянно да държат вратите на домовете си отворени за гражданите, нуждаещи се от защита и нямат право да напускат Рим за повече от денонощие. Властта им е ограничена в чертите на града.
Най-висок подем римската демокрация има при дейността на народните трибуни Тиберий и Гай Гракх.
Минали са 4 часа, няма отзиви, няма харесване, няма коментари, нищо няма, има само тишина и мълчене: толкова авангардна ли ми е идеята?! :-)
Аз обаче мисля и стигнах до следния аргумент: повечето хора са затънали в частните, в личните си проблеми и затова нямат нито желание, нито време, нито подготовка за да мислят и особено пък да допринасят с нещо за решаването на общите, на политическите проблеми. И в такъв случай защо да не делегират своите права на подготвени хора, които вместо тях да работят в тази посока? Ще кажете: нали има политици? Да, но политиците се борят за властта в държавата, ето, между тях и народа трябва да има посредник, това са именно трибуните.
И ето, който иска да стане такъв народен трибун апелира към онези хора и се опитва да спечели доверието им. Когато това стане тия хора го упълномощават в писмен вид, че той ги представлява и работи от тяхно име за решаването на обществените проблеми. Аз примерно съм решен да опитам да събера да речем 30-40-50 пълномощни от хора, които ми имат доверие и затова ме упълномощават да работя от тяхно име за решаването на важни обществени въпроси. Примерно за реалното демократизиране на отношенията в училищните общности, за защита на човешки права, за установяване на нов тип отношения между управляващи и управлявани и пр.
Горе-долу се опитах да обясня какво имам предвид. Ще се допитам за идеята си с гражданите на Пловдив чрез моето предаване по ПОтв (На Агората...) и ще опитам аз да стана такъв народен трибун, да речем, на малка част от народа, именно на 30-50 човека първоначално. (После могат да станат и повече.)
И когато отида пред някой самозабравил се властник и го попитам както аз си знам защо се е разпищолил и той като ми се ухили гадно и ми каже "Ти кой си бе, кой стои зад теб?" аз ще му кажа че съм народен трибун и че зад мен стоят упълномощилите ме 50 граждани, аз вече ще говоря не само от свое, но и от тяхно име.
Така ще имам по-голяма обществена тежест, тъй да се рече. А сега си представете, че в МУТРОЛАНДИЯ изведнъж се появят много такива трибуни, които почнат всеки ден да досаждат на управниците с неприятни въпроси. Ще има ли ефект? Ето това измислих днес когато стоях абсолютно сам на мястото, на което бях поканил небезразличните към образованието на децата и внуците си граждани.
Такива работи. Това предлагам. Продължавайте да мълчите. Сигур мислите като мълчите, тъй ли? :-) А тия, дето ме опраскаха да не съм повече учител и тия дни ликуват заради победата си дали в един момент няма да им просветне, че тя е пирова, сиреч вместо да ми извадят очите са ми изписали веждите? :-)
Иначе казано предлагам т.н. "общественици" у нас да почнем да ги наричаме "народни трибуни" като ще им дадем някакви по-широко права да представляват гражданите и да посредничат в отношенията им с властващите. С цел да оживят демокрацията ни...
ДОБАВКА:

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Прости или лоши са хората у нас - или са и прости, и лоши?

Не са лоши хората у нас, прости са. А са прости щото "образованието" (и "възпитанието") у нас е калпаво и сгрешено. Но простият често става и лош...
Да си прост не е добродетел. Противно на това, което си мислите. И тъй: кой ли е виновен за триумфа на простотията в свидното ни отечество?!


Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Днес ще се проведе акция на групата небезразлични към проблемите на образованието граждани от Пловдив: заповядайте, включете се и вие!

Днес от 14.00 часа в РУО-Пловдив група небезразлични граждани ще опитаме да встъпим в дебат с властващите образователни началства по истински важните и горещи въпроси на образованието в Пловдив и Пловдивска област. Ще им зададем ония въпроси, които никой не смее да им зададе - и ще изискваме смислени отговори.
Ако някой от вас, драги съграждани, иска да се включи в нашата инициативна група от небезразлични към проблемите на образованието граждани и така да участва в предложената от нас "кръгла маса" по непосредствената и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ И ДЕКОМУНИЗАЦИЯ на отношенията в конкретните училищни общности, може да го стори като ми се обади. Предпочитам инициативата за вашето участие да дойде от вас самите, сиреч, предпочитам вие напълно доброволно да участвате в това народополезно дело. Дошло е време, в което думите съвсем не са достатъчни, искат се и действия, иска се много работа: ако наистина сме осъзнали, че без същинска и коренна промяна в образователната общност нищо друго не може да бъде променено в свидното ни отечество - и по тази причина нищо добро не ни и чака.
Престъпление спрямо националната сигурност е безхаберието на самозабравилата се и самодоволна властваща образователна бюрокрация спрямо българското образование, което точно тази бюрокрация докара не само до задънената улица, но и до тотален провал, до агония и до катастрофа. Време е ние, гражданите, да запретнем ръкави и да си изпълним най-сетне ролята като граждани, а именно да поемем под свой контрол работите в тази наистина съдбовна сфера от живота на общността.
Толкова. Всички, които решат да дойдат с мен, да заповядат в 14.00 часа на площад "Джумая джамия", под прозорците на сградата на РУО-Пловдив, там, където има паметна плоча на майор Райчо Николов!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Колегата-блогър Ники Димов е на път да вземе едно благородно и героично решение!

Млодият колега-блогър Ники Димов е написал тази сутрин публикация със заглавие Чудя се дали да изкарам педагогическа правоспособност? . Там той разказва защо смята, че е добре да направи такава една стъпка в живота си.
Ето какво написах като коментар в блога на този колега-блогър, който, излиза, е готов на толкова героичния жест да пожелае да стане учител (може би е "съблазнен" от моя тъй показателен пример - от моята саможертва!):
Благородно е намерението ти да станеш учител! Нещо повече, дори героично е това твое решение! Поздравления за което!
Но, приятелю, трябва да знаеш, че в "съвременните" български условия ситуацията в училищата на свидното ни отечество е твърде тежка, направо катастрофална. Предстои още по-тежка битка за промяна към добро в българското образование (което в момента е НЕобразование, е менте-"образование"). Тази битка ще бъде продължителна.
В този смисъл решението ти да направиш нужното за да станеш учител го оценявам като готовност за саможертва от твоя страна...
Както искаш ме разбирай...
Сметнах за свой дълг да ти кажа това, в случай че по някакъв начин съм ти повлиял на решението да се посветиш на тъй тежката, потретвам, духовна мисия на учителя - особено тежка в тъй бездуховните български условия!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Първата страница на бр. 7 от 2019 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ

(Още приемаме поръчки за хартиеното му издание...)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Ето как изглежда първата страница на в-к ГРАЖДАНИНЪ, неостаряващият вестник!

Така изглежда първата страница на бр. 6 на в-к ГРАЖДАНИНЪ...

(Все още има налични копия от хартиеното му издание. Нашият вестник не остарява - понеже в него се публикуват статии, които са с непреходно значение и смисъл!)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Ето защо истинският философ винаги бива подлаган на гонения

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Да бях умрял: до гуша ми дойде!

Да бях умрял! До гуша ми дойдес достойнство да се перчи лицемерът,богатият от бедни да краде,нищожества с почтени да се мерят,да е в бардак девическата чести ученият, унизен, да проси,и ситият под маска на злочест,и много често болен здрав да носи,и доблестният – в хорските крака,и правият да си криви душата,и словото с намордник все така,и правдата – слугиня на лъжата.
Изчезнал бих, но как така в калтасама да изоставя любовта?
Уйлям Шекспир - Сонет № 66 (Цитиран от Ибрахим Карахасан Чънар)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Младият блогър Ники Димов обяви, че има намерение да се включи в политиката: дали той няма да стане нашият български Навални?!

Моят млад колега-блогър и приятел Ники Димов тази сутрин ни изненадва приятно с една отново много интересна публикация в блога си (виж: Каква мисъл ме терзае? ), в нея той споделя с нас, своите приятели, намерението си да се кандидатира за независим общински съветник в Пловдив! Вие можете там, в неговия блог, да прочетете как той се обосновава, аз тук мога най-отговорно да заявя, че напълно го подкрепям в това негово намерение и с каквото мога ще му помогна да го осъществи - защото го познавам и зная, че той независимо от това, че е толкова млад (тази година предстои да достигне Христовата възраст, т.е. да стане на 33 години!), се отличава с някои редки човешки качества, които от него ще направят един много добър политик. Примерно той е на първо място добър човек, е човек, който се отличава със здрав морал, има здрави ценности, наистина е честен, има силна воля, активен е, работлив е, когато каже нещо, го изпълнява! Вярвам също, че той не би се поблазнил някой да го купи и да му стане негова марионетка. Прочее, хрумва ми в този момент следното: а дали Ники Димов няма да стане нашият български Навални?!
Иначе казано, зная твърдо, че той ще бъде едно много рядко срещано, направо екзотично явление в българската политика (и демокрация), която, какво да крием, в момента е в такова тежко състояние, че направо агонизира, прогизнала е от аморализъм и е доминирана от безскрупулно нагли и лъжливи тарикати! Ето по тази причина смятам, че тя има нужда от свежа кръв, има нуждата от младите хора от онова поколение на свободата, което аз лично чакам да се появи вече толкова години - и за което съм убеден, че ще промени България из основи и ще я направи такава, каквато тя подобава да бъде, каквото е достойно да бъде в нашия модерен 21 век.

Да, в лицето на Ники Димов аз видях един представител на това поколение на свободата и по тази причина декларирам тук, че ще го подкрепям с всичките си сили. Убеден съм, именно защото го познавам, че той ще постигне желанието си, че няма да се спре, няма да миряса докато не осъщетви ония чудесни идеи, които е споделял с мен. По тази причина, вярвайки в успеха му, аз му го и пожелавам още отсега, да, аз зная, че той ще успее, стига обаче повече граждани като мен (и особено от по-младите поколения) да му повярват; аз зная, че той ще направи нужното да ги убеди.
Толкова засега. Имам и още някои важни неща, които искам да кажа, но да не се разпростирам отсега. Искам също така, за да предотвратя някои спекулации, да заявя твърдо, че с нищо не съм повлиял на решението ни Ники Димов да се кандидатира за независим общински съветник, да, той от известно време споделя с мен, че мисли по въпроса, аз обаче се опитвах да го убедя, че това е трудна, даже невъзможна за българските условия работа, да, ама Ники успя да разсее съмненията ми, успя да ме убеди, че напълно сериозно има намерение да се включи в политиката; сега остава да убеди както убеди и мен и поне 5-10 хиляди пловдивчани, които да го пратят в местния Парламент, та да бъде техен представител и служител на общественото благо.

Аз лично смятам, че благодарение на неговата кандидатура могат да се проверят някои идеи за оживяване на българската демокрация, които ние с него обсъждаме от известно време, и в реализацията на които той участва кажи-речи всекидневно; и то радващото е, че участва не само на думи (както е обичайно у нас), но и на дело, практически (примерно той писа протестно писмо до институциите във връзка сс скандалните аномалии и бюрократични безумия в сферата на пловдивското образование, с него в сътрудничество работим за почистването от боклуци на Ботаническата градина и други такива дейности).
Ники, бъди себе си, дерзай! Вярвам в теб, знам, че няма да се изложиш! Напротив, убеден съм, че имаш енергията да сътвориш нещо съвсем ново и наистина добро!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.