Времето за последния ми урок наближава, повярвайте, той ще бъде твърде впечатляващ!

[image error]
Мястото, на което Ян Палах се е самозапалил, протестирайки срещу малодушието на съгражданите си. Не е ли време и у нас да се появи един нов български Ян Палах? Май имаме нужда от него? Или дебелата българска кожа не може вече да потрепне от нищо?!
Две мощни битийни сили се борят за надмощие във Вселената: доброто начало, олицетворявано от Бог и началото на злото, олицетворявано от Сатана, от Дявола. Иначе или вкратце казано, в безпощадна битка са встъпили от вечни времена Злото и Доброто начало, Бог и Сатана никога няма да престанат да се бият, никога няма да се помирят. Няма как да се помирят. А ние, човеците, не можем да стоим встрани от тази исполинска, от тази титанична вселенска битка. Ние участваме в нея даже и без да си даваме сметка за това.
Но има и нещо друго, което е още по-коварно и трудно за разбиране: Бог е всемогъщ, добре де, защо тогава не направи нужното за да смаже, за да елиминира завинаги Сатана?! Да не се окаже, че самият Бог по някакви причини е принуден да търпи злодеянията на Сатана?! Какво изобщо би станало ако светът бъде завинаги и окончателно освободен от злото, ако злото изчезне, дали пък тогава няма саият свят да стане невъзможен?! Битие и небитие са си необходими, нали така, не могат едното без другото, може би същото е положението и при Доброто и Злото, при Истината и Лъжата, при Бог и Сатана?! Май самият смисъл ще отиде по... дяволите ако Злото, ако Дяволът изчезне?! Ами ако тия човеци, които са си продали душите на Дявола, изчезнат, що ще стане тогава със света?! Нима ще се възцари завинаги Раят на грешната Земя?!
Не дявол и не ангел, а човек, нали така, ние сме поставени между тези два полюса, двете вселенски сили са представени у нас, в нашите дълбини, нещо повече, нашата душа е тяхна арена, е арена на тяхното вечно стълкновение. (Дали атеистът по необходимост, понеже е враждебен изначално спрямо Бога, трябва да бъде служител на Сатана, е отделна любопитна за осмисляне и за обсъждане тема?!) Е, ето, случва се така, че ний, човеците, дето имаме известен пиетет към Бога, сиреч, осъзнаваме, че сме длъжни да уважаваме Доброто начало на съществуващото, много често сме поставени в ситуация на изпитание: сякаш самият Бог, понеже иска да ни помогне, понеже иска да подсили нашите духовни сили, ни поставя в ситуация на тежко изпитание, пък дори и да не е точно така, дори и ние самите (или силите на злото, силеч, силите, предвождани от Сатана) да сме се поставили в съответната трудна ситуация, то цялата работа пак се свежда до това как да излезем с чест от нея. Моя милост ето в тези дни на пост пред великия празник Възкресение Христово отново е поставен в най-тежка ситуция, което е проверка за моите човешки и нравствени сили. Сполетя ме това, което, прочее, го очаквах, което сякаш нямаше как да не се случи: с решение на Върховния Касационен съм аз завинаги фактически съм лишен от преподавателски права и съм изритан от системата на образованието, да, съдът в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ застана на страната на репресията, на терора, на произвола, на гнусната гавра над един български учител, който просто иска съвестно да си гледа работата! Абсурд ли е това - или е норма в приказната страна на мутрите и ченгетата?!
Разбира се, че така трябваше да стане. Другояче щеше да бъде чудо да стане. При това народът спи. Ако народът не спеше, друго щеше да е, мутрите и ченгетата нямаше да държан всички власти; да, но народът спи. И мутрите си вилнеят. Няма правосъдие, няма закон, законът в Мутроландия е това, което кажат мутрите. И което те копнеят се случва! Така да бъде. Какво да правя обаче в тази тъжна ситуация аз?!
Първата ми реакция беше потрес. Втората - гняв от несправедливостта. Срам, че такава е моята страна, че такива неща могат да се случват в моята страна. И то в това време, второто десетителие на 21-вия век сме! След няколко дни ще навърша точно 60 години. Половината от тях, т.е. 30 години, съм ги живял в условията на комунизъм. Другата половина - в условията, в които комунизмът уж си отиваше, ама не съвсем. Много неща съм видял и преживял. Но признавам си честно аз, антикомунистът и демократът: такова нещо, което ме сполетя в последните години, сякаш не беше възможно дори тогава, в условията на автентичния комунизъм! Чак дотам гаврите не биха стигнали дори тогава. (Е, тогава милицията просто можеше да ме пребие и да ме хвърли на кучетата или на прасетата, но е факт, че чак такива префинени гаври даже и ония комунисти не можеха да измислят, вероятно не са имали толкова въображение ли, не знам, но е чудно, че точно това беше възможно да се случи ето сега; или изобщо не е чудно, а, какво ще кажете вие?!)
В един момент ми хрумна, че просто няма какво повече да правя в ТАКАВА страна и пак оживя идеята ми да бягам от нея. Да ида да се просна пред някое посолство, да заявя, че моля за гражданство в някоя друга страна, в някоя нормална страна, това ли да направя, имам ли изобщо друг избор?! Нямам май, а? Сеге сещате ли се защо близо 3 милиона българи избягаха от Мутроландия?! Ето защо са избягали. Аз останах. Е, плащам си сега цената за това, че останах. Останах да стоя тук и дори се опитах да бъда нещо като стълб, като опора, като темел, духовен при това. Ето как ми се отплатиха мутрите за това!
Да взема да прибягна до някоя ексцесия?! Примерно, да се кача на една от Преспите (това са "небостъргачите" в квартал Изгрев в Пловдив) и да заявя, че ако не ми се изпълнят еди кои си искания, ще скоча оттам?! И дори да скоча, че да дам последния си урок като учител на побеснялото от безразличие общество?! Или да взема да се полея с бензин и да се запаля?! Боже мили, какво да правя?! Към какво ме тласкат тия изроди, които ми причиниха такива грозни гаври?!
Не знам какво да правя за момента. Мисля си за всички до един варианти. Нито един не изключвам. Аз вече фактически се прежалих. Времето за последния ми урок наближава, повярвайте ми, той ще бъде твърде впечатляващ! Вече се очертава контурите на този мой последен урок. Какъв ще бъде той ще бъде обаче пълна изненада за вас. Уверявам ви!
Хайде да спра дотук, щото ефекта на изненадата ще се загуби. Имайте търпение. Всичко ще разберете. Скоро. Не се плашете чак толкова. Няма страшно. Едно е сигурното: аз на себе си няма да изневеря. Доколкото и докогато имам сили аз ня себе си няма да изневеря. И ще умра достойно, точно така, както и живях. Вярно, злите сили опитват да ме убият скоропостижно. Толкова ме мразят, че направиха нужното да ме съсипят и убият. За това, че си позволих лукса да живея достойно, да си върша работата както трябва, ме наказват със смърт. Както Сократ навремето осъдиха, така и мен сега осъдиха! Щастливец съм аз, какво ще кажете: каква хуава съдба ми подариха идиотите, които сам мои врагове! Ето, тази ирония на живота те обаче не могат да осъзнаят - и да се спясат от нея. Убивайки ме, ме възвисяват! Ето го нещото, което, предполагам, ги вбесява. Майната им на тях де.
Хайде да спирам, че имам и друга работа. Хубав ден ви желая и приятен уикенд! Продължавайте да мълчите, мълчанието е злато, с вашето мълчание станахте богати като същински Крезовци!
ДОБАВКА: Ето и най-новата публикация по казуса в блога на колегата Ники Димов: Кои са входящите номера от институциите? Който иска може да я види.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.