Дали да не опитам да предизвикам прокурорска проверка за това кой нареди опраскването ми?

Ето какво ми каза един човек в коментар в блога ми, смятам, че е важно - и че има принципно значение (виж: Съдебното решение в моя случай е равностойно на смъртна присъда, нещо повече, то е равностойно на публична екзекуция! ):
Господин Грънчаров, голяма грешка е това, че обвинявате за своите злочестини директорката на ТЕТ Ленин. Тя е проста изпълнителка. На нея и е наредено да Ви уволни от висшестоящите началства. Предполагам такова е нареждането, дадено и от МОН. Или от по-високо място предвид това, че сте силно опозиционно настроен политически блогър. И тя е изпълнила нареждането. По тази именно причина висшестоящите инстанции не и направиха нищо. Ако това беше нейно своеволие тя щеше отдавна да бъде наказана и уволнена. Но ето че висшестоящите длъжностни лица се издадоха, че от тях е дошло нареждането Вие да бъдете опраскан. При това положение е глупаво да се оплаквате на тях. Вашият изход е да заведете дело срещу България в Европейския съд по правата на човека. Там ще получите справедливост. Обаче първо намерете начин да платите парите на директорката в противен случай ще плащате многократно по-голяма сума пари. Пратете адвоката си да говори с директорката за поетапно дългосрочно изпращане на сумата предвид това, че сте трайно безработен. И че работите на минималната заплата в момента.
Това ми пише този човек. Смятам, че изказването му е твърде логично. В тази връзка ми хрумва следното:
Дали да не опитам да предизвикам прокурорска проверка с въпроса кой нареди опраскването ми, имащо чистия характер на политическа поръчка и допустимо ли е администраторка в деполитизирано учебно заведение в решенията си да се ръководи от такива политически поръчки?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.