Списание 360's Blog, page 97

Кристина Николова: Маратон с кауза Западна Сахара

СподелиShares


#td_uid_1_6622604c1ded3 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6622604c1ded3 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6622604c1ded3 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6622604c1ded3 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6622604c1ded3 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6622604c1ded3 .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6622604c1ded3 .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6622604c1ded3 .td-doubleSlider-2 .td-item8 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6622604c1ded3 .td-doubleSlider-2 .td-item9 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6622604c1ded3 .td-doubleSlider-2 .td-item10 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Кристина Николова: Маратон с кауза Западна Сахара


1 на 10















Награждаване (снимка: Каори Шоджи)







Финал (снимка: Адриана Лопез







Към финала (снимка: Адриана Лопез)







Входът на Лагер Смара (снимка: Кристина Николова)







Игра на Сиг (снимка: Каори Шоджи)







С групата след награждаването (снимка: Сандра Парело)







Първа закуска с групата (снимка: Шрифе Силвия)







Библиотеката в Буждур (снимка: Кристина Николова)







Децата се катерят по Джак (снимка: Кристина Николова)







Обяд (снимка: Каори Шоджи)

Преди повече от 5 години от щанда на Вакон на Панаира на Книгата попаднах на книгата „Стени“ на Марчело ди Чинтио. Зачетох се във въведението и реших, че този пътепис-репортаж може да се окаже интересно четиво, без изобщо да предполагам, че един ден ще се озова на едно от местата, описани в книгата.

Исках да разбера защо има стени и какво означават те за хората, които живеят зад тях. Исках да разбера какви страдания им причиняват те и така през февруари 2008 г. пристигнах в пустинята Сахара…

Въведение на книгата „Стени“ от Марчело ди Чинтио

Книгата разказва за пътувания покрай загражденията на окупирани територии и започва със Стената на Срама, разделяща контролираната от Мароко част на Западна Сахара и отвоюваната от фронта Полисарио територия, официално провъзгласена от фронта за Сахарската арабска демократична република (SADR) на 27.02.1976 г. В периода 1885 до 1975 страната е наричана Испанска Сахара, защото е била испанска колония.
На територията на Алжир има 5 бежански лагера, кръстени на основните градове в оригиналната територия на Западна Сахара. Маратонът минава през 3 от тях – стартира в El Ayoun, преминава през Auserd и завършва в Smara, където бяхме отседнали.
Другите 2 лагера са Буждур, който посетихме деня след маратона и Дахла, който не посетихме. Той е най-отдалеченият от останалите 4.

Входът на Лагер Смара (снимка: Кристина Николова)

ПЪТУВАНЕТО

Така и аз след 5 години опити да организирам пътуването си, в края на месец февруари се озовах на Терминал 4 на летището в Мадрид в търсене на гише за чекиране 966/970.

Първоначално полетът беше обявен за 19:45, но след няколко часа престой на летището и запознаване с останалите участници на таблата излезе нов час на полета 00:35. Участниците от предните години не бяха никак изненадани, защото това се случвало редовно. Е, този път закъснението било доста по-голямо, но никой не се оплакваше. Прекарах голяма част от времето на летището в разговори със Сандра, която посещава маратона от 2015 г. Тя е италианка, която понастоящем живее в Брюксел и работи за неправителствена организация в подкрепа на Западна Сахара.

Кацнахме на летище Тиндуф в Алжир 3 часа след излитането от Мадрид. По същото време пристигна и група от Франция. Сандра ми разказа, че съпругът на жената, която ги е организирала е западносахарец, който от години е в марокански затвор заради участие в мирни демонстрации срещу мароканския контрол.

В лагера пристигнахме още няколко часа по-късно малко преди изгрева при планирано пристигане късно през нощта. До семейството, в което мина престоят ни ни закараха с полицейска кола. Това се разбира само по номер 102, изписан на колата и то с малки цифри. Твърди се, че в бежанските лагери не е никак безопасно, но аз нямах такова усещане. Само на едно сутрешно бягане ми се случи полицейска кола да ме пита в кое семейство съм отседнала, но като цяло полицейските коли патрулират доста ненатрапчиво.

С групата след награждаването (снимка: Сандра Парело)

ДРУГИТЕ УЧАСТНИЦИ

Настаниха ме в едно семейство с още 4 участници:
Адриана – родена и израснала в Уругвай. Понастоящем живее в Испания. Пенсиониран преподавател по английски на деца. Тя беше определена за преводач на групата, защото вторият основен език след арабския е испански.
Каори – японка, живяла в САЩ и към момента преподавател но Американска политика в Токио. Пътува редовно. Миналата година също е била в Алжир, но в така да се каже хубавата част. До последно не е знаела дали ще получи виза за Алжир. Държавата има развита икономика, разчитаща основно на природни ресурси, а не на приходи от туризъм, затова има вероятност да откажат виза на някого, особено ако не пътува с организирана група.

Джак – канадец, преподавател и голям любител на пътуванията в страните от Западна Африка. Може би най-впечатляващото за него беше като разказа как след 10 дни в Мавритания в началото на 2024 се е разболял от малария, защото е спрял хапчетата против малария понеже след по-дълъг прием натоварват черния дроб. Спомена го все едно е прекарал един най-безобиден грип. Това беше първият му маратон.
Александър – швейцарец, който преди няколко години е решил да избяга маратон във всяка държава. В редките моменти, в които е в Швейцария, работи като спортен психолог.

Игра на Сиг (снимка: Каори Шоджи)

Мисля, че бяхме в едно от по-състоятелните семейства, защото имаха wi-fi. Домакинята в семейството се казва Шрифе или Силвия. На други места местните по същия начин имат и европейско име, за да е по-лесно за запомняне от туристите. Силвия живее с възрастните си родители и малкия син на сестра й Абдала. Останала е с възрастните си родители си, защото те не искат да се местят. Вероятно това ще се промени, защото след Рамадан тя ще се омъжва. Приятелят й живее на Канарските острови. Скоро Абдала също ще отиде да живее с родителите си на Канарските острови.
Силвия готви много вкусно и бързо. Никога не приготвяше храната преди да се върнем, за да е прясно сготвена. Винаги имаше по няколко ястия – супа, паста, тортиля, пържени картофи, ориз, месо със зеленчуци, много хляб. Винаги имаше бутилка плодово кисело мляко за пиене и бутилка Кока-Кола, само веднъж фанта Ябълка. Не помня някога в България да е имало Фанта Ябълка, но се оказа, че в района е много разпространена. На закуска имаше винаги хляб, яйца, сладко, прясно мляко, в което можеше да се направи нес-кафе. Първите дни на обяд имаше и плодове – банани, ябълки и портокали. Понеже всичко се доставяше централизирано от организаторите на маратона, в един момент запасите от плодове се изчерпаха.
Адриана се беше запасила с близалки, които раздаваше на децата. Едва след връщането си, обърнах внимание, че това го пише в сайта – децата, които питат за сладки. Тази част е обновявана преди 6 години, когато са писали за 42-та годишнина от обявяването на САДР. Бяха пропуснали обаче да предупредят, че ако не дадеш сладки, децата започват да хвърлят камъни по теб. Както Каори каза: „Не трябва да даваш на децата нищо даром, защото това ги превръща в просяци.“ Колко истина има в това и то важи не само за децата!

Направи ми впечатление, че местните нямат навик да гасят лампите през нощта, освен в помещенията, където спят.
Видяхме как местните хранят козите с картон с обяснението, че те ядат всичко. Загражденията с козите са из цялото село наред с хаймата. През деня някои от козите се движат свободно, а имам чувството, че други постоянно бяха в кошарите си.
Границите между голяма част от африканските страни са затворени. Въпреки, че са съседни сътрани, за да отидеш от Алжир в Мароко или обратно, е необходимо да се върнеш в Европа.

Първа закуска с групата (снимка: Шрифе Силвия)

ТРАДИЦИИ

Западносахарските жени много ценят светлия тен на кожата. Затова са винаги максимално увити и дори носят ръкавици, колкото и да е горещо.
Няколко пъти видях как местните деца се хранят директно от земята. Като цяло хигиената не е на никак високо ниво.
Каори и Джак бяха излезли, за да отидат до магазина. Върнаха се след 3 часа. Оказа се, че са ги поканили на чаена церемония, която продължава различно дълго. Казват, че чаят е бил донесен от шотландец в края на 19 век. Докато приготвят чай, играят сиг – игра, приличаща на „Не се сърди човече“. Вместо зарчета се хвърлят пръчки. За да започнеш трябва да хвърлиш „едно“ от осемте пръчки.
Джак беше голяма атракция за децата, които често искаха да се катерят по него.

Децата се катерят по Джак (снимка: Кристина Николова)

ПРОГРАМАТА

Всяка част от обявената програма започваше с минимум час закъснение, с изключение на маратона, което все пак е добре, защото стартът беше прекалено късен така или иначе – 10 часа сутринта, точно когато слънцето започва да нагрява. Някои части от програмата пък съвсем отпаднаха като например прожекцията на филм (който ни бяха дали на DVD) и официално представяне на знамената на страните, от които са участниците.

Ден 1 – посетихме Историческия Музей. Всички експонати са свързани с войната – военна екипировка, мини, оръжия, танкове.
В Музея има списък на страните, признали САДР. Впоследствие прочетох, че една голяма част от тях понастоящем са спрели дипломатическите си отношение със САДР.
Център за изчезналите хора – към днешна дата над 300 западносахарци са в неизвестност.
След това посетихме болницата, в която се лекуват хората от лагерите. Много се изненадах, че ни пуснаха да видим дори операционната зала. Пациенти нямаше.
Ден 2 – големият празник – 27 февруари. Шествие и прочувствена благодарствена реч на президента, дълга цели 4 страници! Раздадоха ни я преведена на няколко езика.
Имаше изложение на традиционни хайма за всеки лагер. Не забелязахме голяма разлика. По-късно имаше награждаване за най-хубава хайма.
Ден 3 – маратона, за който съм писала по-долу.
Ден 4 – посещения на бежанския лагер Буждур, където има библиотека, училище до 5ти клас и филмово училище, в което са снимани няколко филма.
В периода 29 април – 5 май 2024 предстои 18-ти поред филмов фестивал FiSahara, който ще се проведе в бежанския лагер Auuserd (лагерите се редуват различните години). Западносахарците са много горди с посещението на фестивала от Хавиер Бардем през 2008, след което събитието придобива макар и незначителна известност във филмовите среди.
Вечерта на същия ден беше награждаването за най-хубавата хайма и за победителите от 4те дистанции – 5км, 10км, полумаратон и маратон.
Ден 5 – посещение на близки дюни.

Към финала (снимка: Адриана Лопез)

МАРАТОНЪТ

Денят преди маратона разбрахме, че един от фаворитите за първо място при мъжете е с диария. По-късно и останалите англичани в същата хайма изпаднаха в същото положение.
Самият маратон за мен премина съвсем стандартно. Спомних си, че в книгата се споменваше, че маратонът стартира по изгрев, но при нас стартът беше в 10 часа сутринта. С оглед на ежедневните закъснения се опитвах да си представя как преди 17 години в началото на организирането на маратона са успявали да стартират по изгрев, ако това наистина е било така.

На конференцията бяха обяснили, че първата половина е почти равна и по твърд пясък, а втората половина е по-трудна, защото има дюни, по-дълбок пясък и остри бели камъни. Честно казано аз не забелязах разлика в терена. Първите 17-18 км духаше умерен насрещен вятър, който повдигаше твърдия пясък. Нямах нужда от бъф, но определено имах нужда от слънчеви очила. На 8-9 км. настигнах Габриел от Барселона. Той развяваше западносахарското знаме и викаше Hora Sahara (free Sahara) винаги, когато срещне местни. Така стигнехме до средата на трасето – бежанския лагер Ausserd. Оттук стартира полумаратонът. Часовникът ми показваше малко над 20 км и започнах да се притеснявам, че маратонът ще излезе по-къс. Габи започна да изостава и след мъчителни опити да намаля темпото, за да имам компания до финала, продължих сама до края. Километрите се нижеха еднообразно с пунктове през 2,5 – 3 км.

Награждаване (снимка: Каори Шоджи)

Първоначално пунктовете бяха на 5-ия км и после през 2.5 км, но с напредването на трасето разстоянието започна да варира. След 30 км настигнах един от двама алжирци, с които се бяхме запознали предните дни. Първият, който изпреварих беше този, който твърдеше, че ще избяга маратона за 2:45 ч. След няколкостотин метра задминах и втория, който си беше поставил по-реалистичната цел от 3 ч. Така или иначе и двамата финишираха с плюс 2 часа от предвиденото. Малко след това, на 10-тина километра от финала имаше малко изкачване през по-дълбок пясък, но определено не бих нарекла този кратък участък труден. Последните 5 км са в лагера. Беше малко преди 14 ч. и се виждаше, че хората по пунктовете вече са отегчени и им се иска маратона скоро да свършва. Оставаше ми още около километър, когато започнах да се чудя в коя посока точно трябва да продължа. Трябваше да се движа по най-широкия път, но не можех да определя кой точно е той. След кратко оглеждане видях, че зад мен идва кола, която кара след мен до финала.
За щастие на финала часовникът ми отчете класически маратон от 42,41 км. (малко повече, както е нормално). Класирах се първа при жените с време от 4:05:25ч. – победа, на която не можах да се зарадвам, защото от самото начало видях, че няма много хора пред мен. Оказа се, че втората и третата жена са финиширали съответно за 6:18:09 и 6:26:40. Съвсем спокойно можех междувременно да избягам един полумаратон.

Финал (снимка:
Адриана Лопез

Едно от най-хубавите неща в неприветливата алжирска Сахара бяха сутрешните бягания с Алекс преди и след маратона. Единия ден объркахме леко маршрута и минахме през бунище. Широкият коларски път минава точно през него. Имаше и трупове на кози, напълно недокостнати и оставени да се разлагат. Всъщност колкото и щедро да изглежда как Алжир е предоставил територия, на която западносахарците бежанци да живеят, тази територия е била необитаема преди тяхното идване поради неблагоприятните условия за живот. Въздухът беше доста мръсен, чак преди заминаването ни наобратно се видя малко синьо небе.

Библиотеката в Буждур (снимка: Кристина Николова)

ПЪТЯТ НАОБРАТНО

За полетите с Air Algerie нямаше информация нито във Flightradar, нито на сайтовете на летищата в Мадрид и Тиндуф. За пореден път се убедих, че в мюсюлманските страни не е удачно да се планира пътуване в петък или събота. След завръщането си препоръчах на организаторите на маратона да променят дните на пътуване. Надявам се да ме послушат и това да намали забавянето на полетите. На моменти се чудя дали умишлено не бяха организирали полетите, така че винаги да се придвижваме по тъмно извън лагерите. Така не можах да видя нищо от истинския Алжир.

Както се опасявах и на отиване, полетът се забави и на връщане и то с много повече, така че при положение, че имах 8 часа между двата полета и резервирана нощувка в Мадрид, накрая изпуснах полета си на 3 март в 6:10 сутринта. Направих отчаян опит да хвана полета, но на паспортната проверка не ме пуснаха да мина най-отпред на опашката. Всъщност точно в този момент вратите затваряха и все си мисля, че ако ме бяха пуснали, нямаше да се наложи да прекарам следващите 12 часа на летището в Мадрид. Винаги пътувам с възможно най-малко багаж, но този път бях натоварена и с наградите от маратона – 2 медала – за финиширал и първо място жени, купа, огромна глинена чиния за първото място и грамота от Министерството на Младежта и Спорта с доста тежка рамка. Не ми се ходеше до града изобщо. Така установих, че купата може да се разглоби за по-лесно пренасяне.

Равносметката ми за пътуването е, че се радвам, че успях да го осъществя с всички плюсове и минуси. Ориенталският начин на живот е голямо изпитание за търпението на човек, свикнал постоянно да спазва срокове.

Виж всички участници в Конкурса!

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Кристина Николова: Маратон с кауза Западна Сахара appeared first on 360mag.

Петър Стойчев е първият българин, преплувал Гибралтар без неопрен

СподелиShares Петър Стойчев с българското знаме, след като стана първия българин, преплувал Гибралтар без неопрен (снимка: facebook/Petar Stoychev

Българинът Петър Стойчев преплува протока Гибралтар по правилата на Oceans seven – без неопрен, с текстилен бански. Така той вече има преплувани три от седемте най-трудни маратона в света, които формират Oceans seven.

Разстоянието от европейския бряг в испанския град Тарифа, до африканския бряг в Мароко, Стойчев преплува за 3 часа и 46 минути. Изминатото разстояние по GPS-а на лодката е 16,4 км.

снимка: facebook/Petar Stoychev

Щастлив съм, че плуването ми завърши успешно и благодаря на всеки един от вас за уважението и подкрепата.

– каза Петър Стойчев, цитиран от Sport PR Events Managment.

Той добави още, че планира през май да преплува канала Молокай в Хавай – най-дългият и тежък маратон от седемте. Стойчев изказа благодарност за подкрепата на семейството си, на своя екип и партньорите, застанали зад проекта му.

Маратоните, които допълват Oceans seven, са Северният канал между Ирландия и Шотландия, протокът Цугару в Япония и каналът Каталина между остров Санта Каталина и Лос Анджелис.

Вижте още: Петър Стойчев е победител на първото състезание по плуване на Антарктида

снимка: facebook/Petar Stoychev

Само преди месец Петър Стойчев направи друго значимо постижение – преплува протока Кук, свързващ Южния и Северния остров на Нова Зеландия.

След четири участия като състезател на олимпийски игри, във Франция Стойчев ще участва на петата си Олимпиада, но вече в нова роля край олимпийския басейн. Наскоро Петър Стойчев бе избран от Международната федерация по плуване (World Aquatics) да бъде част от екипа на Техническия комитет по плуване на Олимпийските игри в Париж. За пръв път българин е номиниран за тази роля за най-големия спортен форум.

Вижте още: „Победих в Монголия“: Петър Стойчев се наложи на 1 миля в ледените води на езерото Хьовсгьол

 

СподелиShares

The post Петър Стойчев е първият българин, преплувал Гибралтар без неопрен appeared first on 360mag.

Как двама пилоти летяха 64 последователни дни, без да кацнат

СподелиShares Самолетът Чесна-172, с който Робърт Тим и Джон Кук летят 64 дни (екранна снимка от Нalf as interesting)

През 1958 г. двама мъже в самолет „Чесна“ излитат на полет от 240 000 км без кацане, около пустинята край Лас Вегас и поставят рекорд, който все още е в сила.

Започва като идея за летящ билборд за хотел Hacienda

През 1956 г. един предприемач иска да популяризира хотела си в Лас Вегас и неговият механик на игрални автомати Робърт Тим, пилот на бомбардировач от Втората световна война, имал идея. Хотелът и казиното Hacienda току-що били отворили врати в южния край на Лас Вегас и собствениците му искали да рекламират хотела като един от първите семейно ориентирани в града.

Тим убеждава собственика да финансира опит за подобряване на рекорда за издръжливост на пилотиран полет, като хотел Hacienda е изобразен на видно място на самолета. Той намира Cessna 172 и прекарва една година с доверен механик, за да го модифицира за опит за рекорд.

Двамата правят няколко промени в 4-местния витлов самолет. Най-значимите модификации включват добавянето на резервоар за гориво в „корема“ на самолета с вместимост 360 литра, като допълнение към 180-те литра в крилата. Връзката между тях се осъществява с електрическа помпа. Има и подобрение, благодарение на което да сменят маслото и филтрите, без да изключват двигателя. Допълнителните добавки включват матрак за сън, малка мивка за лична хигиена и сгъваема походна тоалетна.

Вижте още: Рекордът на братя Хънтър от 1930 година: 23 дни в полет без кацане

Чесна-та е брандирана с името на хотела (екранна снимка от Нalf as interesting)Издигане в облаците

Първите опити за подобряване на съществуващия световен рекорд от 47 дни, поставен през 1949 г., са неуспешни. Най-дългият от първите три неуспешни опита продължава само 17 дни. Междувременно друг отбор поставя нов рекорд от над 50 дни.

После Тим си избира нов втори пилот и механик в лицето на Джон Уейн Кук. Двамата излитат на 4 декември 1958 г. в 15:52 ч. Те първо правят нисък полет на летището, за да позволят на преследваща кола да изрисува бели ивици върху гумите на самолета, за да е сигурно, че няма да направят тайно кацане.

Те прекарват по-голямата част от времето си в летене над пустините около Лас Вегас, като понякога се отклоняват към Лос Анджелис за да ги снимат за телевизиите.

Методът на зареждане на горивото

Гениалното зареждане става два пъти на ден, като камион, оборудван с резервоар за гориво и помпа, се среща със самолета на прав участък от затворена магистрала по границата между Калифорния и Аризона.

Cessna-та лети на около 6 метра от земята и използва електрическа лебедка, за да спусне кука и да закачи маркуча за зареждане с гориво. Тим или Кук застават на платформа пред вратата и вкарват маркуча в коремния резервоар, като напълването му отнема около три минути. По време на 64-дневния полет те презареждат 128 пъти.

Вижте още: Екстремно видео: през 1926 г. жена сменя колело на самолет по време на полет

Чесна-та се зарежда от камион в продължение на 3-минутен полет (снимка: SDASM Archives, Wikipedia)

Храната им е осигурена от The Hacienda, която приготвя гурме ястия като за шампиони. Част от магията на качествената храна обаче се губи при транспортирането, тъй като тя трябва да бъде нарязана и натъпкана в термоси, за да стигне до пилотите. Пращат им и малко вода за къпане през ден.

След 39 дни генераторът се поврежда и вече нямат осветление, отопление или горивна помпа. Двамата разчитат на ръчна помпа за прехвърляне на гориво и скоро след това трябва да зареждат на тъмно, без светлини или луна.

Те преодоляват съществуващия рекорд, но решават да продължат да летят възможно най-дълго. Заспиването било трудно, дори с матрака, поради шума на двигателя и вибрациите на самолета. В един момент Тим заспива, докато лети повече от час, а самолетът се поддържа във въздуха благодарение на елементарен автопилот, който са инсталирали. Дни по-късно автопилотът отказва.

Двамата пилоти решават да кацнат на 7 февруари 1959 г., като преди това боята на гумите е проверена и не са открити следи от ожулване.

Техният рекорд е точно: 64 дни, 22 часа и 19 минути.

Тим и Кук накрая били толкова изморени, че трябвало да бъдат извадени от Cessna-та.

Вижте още: Рекордите на българския пилот Николай Калайджиев

Известната Cessna 172 виси над лентата за багаж на летище Хари Рийд в Лас Вегас (LAS) (снимка: Daniel Piotrowski, Wikipedia)

Рекордът не е подобрен и до днес. Робърт Тим умира през 1976 г., а Джон Кук през 1995 г., а хотел Hacienda е разрушен през декември 1996 г. Известната Cessna 172 сега виси над лентата за багаж на международното летище Хари Рийд в Лас Вегас (LAS).

СподелиShares

The post Как двама пилоти летяха 64 последователни дни, без да кацнат appeared first on 360mag.

Симона Иванова: От малка измислям приключения

СподелиShares Симона Иванова на връх Тубкал, 4167 м (снимка: Личен архив)

В началото на месец март отправихме предизвикателство към търсещите приключения и нови предизвикателства да ни разкажат за своите най-вълнуващи преживявания, постижения, преодолени страхове, за откритите нови хоризонти.

В Конкурса: Разкажи твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец се включиха над 20 души, а наградата на Редакцията за най-добър разказ спечели Симона Иванова.

Ние се свързахме с нея и я помолихме да ни разкаже повече за себе си и за своята страст към приключенията. Ето какво ни отговори тя:

Извънпистово каране на ски на Рилски езера (снимка: Личен архив) Разкажи ни малко повече за себе си?

Както обичам да казвам: „За съжаление съм родена и отраснала в София и нямам село, на което да избягам уикендът и да натоваря от вкусните буркани на баба“. Със сигурност не съм човек, който може да влезне в едни релси и само по тях да тъпче цял живот.

Обичам много да експериментирам, да опитвам нови неща, да изградя сама мнението си, спрямо всичко, не да се осланям на това кой какво е казал, че е чул някъде и обичам да намирам начин как всяко уж невъзможно нещо да стане възможно. Това често ме вкарва в големи приключения и главоблъсканици, но упорството ми да превърна „няма как да стане“ във “всъщност не е било невъзможно“, ме кара да ценя повече нещата, да не се отказвам с лекота и да обмислям в кое си струва и в кое не да вложа всички тези усилия.

Покрай всички спортове и активности за съжаление се нагледах на много инциденти, в които исках да помогна, но не знаех как. Затова скоро изкарах квалификация за Парамедик. Силно се надявам да прилагам наученото рядко, но предпочитам да съм подготвена, ако някой ден пак се стигне до там.

Езерото Гарда и площадката за кацане, Италия – Симона Иванова Спомняш ли си кога за пръв път се увлече по приключенията на открито?

Активно търся повече време в природата от 22-годишна възраст, след като направих първия си тандемен полет с парапланер. Тогава започнах да се уча да летя и прекарвах доста време на открито, с хора, които обичаха да търсят различни приключения далеч от града. Толкова ме увличаха историите им, че исках и аз да мога някой ден да разказвам такива. Всички хора, с които се запознах по това време, впоследствие се превърнаха и в мои много добри приятели. Те бяха така отзивчиви да споделят някои от бъдещите си приключения с мен и да проявят ужасно търпение, защото много от нещата правех за пръв път, доста неуверено и плахо. И нищо от тези приключения нямаше да е реалност без тези хора и, не само защото ме взимаха с тях, но защото ми даваха и екипировка, която по това време беше непосилна за мен, да си купя.

Виж разказа на Симона Иванова: Speedflying – Бързото летене

Има ли специален човек, на когото дължиш страстта към приключенията и откривателствата? Симона Иванова в увеселителен парк (снимка: Личен архив)

Мисля, че това е част от характера ми. Още от малка измислях приключения из града с децата от блока. Не ме свърташе да правя едно и също. Когато бях дете баща ми работеше много, за да може да ни подсигури необходимите неща, за да израснем възможно най-добре. Помня, че мама се опитваше, когато има възможност, да води мен и сестра ми на разходки на Витоша. Бяха много приятни прекарвания, свързани с доста умора, но в края на деня винаги заспивахме с усмивка на лице. И винаги се вълнувах, когато отивахме някъде далеч от София. Следващото нещо, което помня, е едни вълнуващи прекарвания, които беше организирал баща ми в София Ленд и по-късно в Дисни Ленд. Тогава откачих по увеселителните паркове и исках да обиколя всички най-големи в света. Така беше и поставен стартът на това да търся нещо, което комбинира природата и aдреналинa в едно. След като изчерпах влакчетата, се появи, по случайност или не, летенето.

 

Кои са любимите ти занимания на открито? Разкажи ни малко повече за тях?

През последните 12 години опитах различни спортове, но изминалите 2-3 години взех решение да се концентрирам над само няколко от тях, които ми позволяват да се разнообразявам през различните сезони. Започнах през 2012 с уроците по парапланеризъм, които впоследствие прераснаха в уроци по speedflying. 2015 година изкарах категория за мотор, но лудото шофиране в България ме отказа от него, след няколко години, в които се самозаблуждавах, че е супер безопасно. Тъй като имах от дете фобия от вода и удавяне, изкарах курс по гмуркане, който ми помогна да стана по-уверена и да бъда една крачка по-близо до мечтата ми да карам някой ден кайт. Което стана реалност през 2020 година.

Кайт в Гьокчеада (снимка: Личен архив)

Сега летя предимно пролет и есен. Лятото летя след работа и използвам дългия ден и близките до София хълмчета, за да се насладя на красиви залези от въздуха. От май до октомври преследвам силните ветрове, които не стават за летене и ги използвам за прекарвания, свързани с кайт. Зимата си остава само и почти единствено за ски. Така всеки сезон, почти всяко метеорологично условие е добре оползотворено в нещо, което ми носи усмивка до уши.

Симона Иванова: Полет на залез над Олудениз, Турция (снимка: Личен архив) С какво ще се предизвикаш този сезон?

Засега съм планирала, заедно със сестра ми, пресичане на Алпите от Австрийската към Италианската част. Много искам да посетя Монголия и Киргизстан, но за такива дестинации компания трудно се намира, затова засега е само хубава идея, без конкретен план. Кайтът и летенето дори не са план, те са винаги там и прогнозата определя кое.

* * *

Вижте всички участници в Конкурса!

Напомняме, че Конкурсът: Разкажи твоята история се провежда всеки месец и очакваме с нетърпение вашите разкази! На слука и вдъхновение!

СподелиShares

The post Симона Иванова: От малка измислям приключения appeared first on 360mag.

Fenix Outdoor с непоколебим ангажимент за устойчивост, въпреки предизвикателствата през 2023 г.

СподелиShares

Изминалата година постави значителни предизвикателства пред Fenix Outdoor, световен лидер в областта на облеклото и оборудването за живот на открито, включително предизвикателния пазар на търговията на дребно и усложнена верига за доставки, изострена от топлите метеорологични условия. Тези предизвикателства повлияха на способността на компанията да изпълнява напълно определени инициативи за корпоративна социална отговорност (КСО). Въпреки това Fenix Outdoor продължи да поставя приоритет върху устойчивостта в ежедневните си операции, като се стреми да сведе до минимум екологичния си отпечатък, докато се справя с тези препятствия.

Вижте: Емблематичната шведска марка Fjällräven отвори нов магазин в България

Признанието за усилията на Fenix Outdoor за устойчивост е широко разпространено. Компанията получава отличия и се класира в различни индекси за устойчивост. Ангажирана с Глобалния договор на ООН и редица други екологични движения и организации, Fenix Outdoor се фокусира върху пет основни категории, използвани като отправни точки в годишния си КСО отчет. От кампанията дефинират своите 5 посоки така:

Природа – Като компания за екипировка за живот на открито, ние вярваме, че в този бизнес дейностите трябва да допринасят за устойчивост и добро функциониране на природните системи.Икономика – Можем да предприемаме етични и устойчиви дейности само ако бизнесът е здрав и финансите са стабилни. Затова разчитаме на дългосрочни партньорства и се стремим да създаваме благоприятни условия на труд.
Общество – Ние сме отговорен участник в обществото, учещи и вдъхновяващи се един друг както в рамките на компанията ни, така и отвъд тях да вървим към устойчиво бъдеще.Благосъстояние – Търсим високи постижения от членовете на екипа си; в замяна те очакват коректен и отговорен работодател.Отчетност – Вярваме в прозрачността и съвместимостта със стандартните. Нашият КСО отчет е съставен по модела на международно признатата Глобална инициатива за отчитане (GRI) стандарти и принципите на Глобалния договор на ООН.

В очакване на нови изисквания за докладване, като например Европейската директива за корпоративна социална отговорност и немския Закон за надлежна проверка на веригата за доставки, Fenix Outdoor активно се подготвя да отговори на тези стандарти. Въпреки децентрализираната си организационна структура, компанията поддържа централизирани сервизни функции за устойчивост, съответствие и защита на данните.

Fenix Outdoor активно си сътрудничи с партньори от индустрията и групи на гражданското общество, като участва в открити диалози по екологични и социални въпроси. Компанията поддържа строги стандарти за съответствие, изискващи спазване на вътрешния Кодекс за поведение както от служителите, така и от бизнес партньорите.

Със силен акцент върху устойчивите материи, прозрачните вериги за доставки и екологично отговорното производство, Fenix Outdoor е посветена на предоставянето на възможност на потребителите да правят информиран и устойчив избор. Компанията признава въздействието си върху околната среда и предприема решителни мерки за смекчаването им, включително инициативи за енергийна ефективност и намаляване на опасните химикали.

Вижте: Аутдор екипировка без PFC

Ангажиментът на Fenix Outdoor към устойчивостта се простира по цялата верига на доставки, с инициативи като събиране на данни за околната среда и ангажиране в програми за екологична верига на доставки. Компанията признава спешността за справяне с климатичните промени и активно работи за намаляване на въглеродния си отпечатък и насърчава употребата на възобновяемите енергийни източници.
Гарантирането на социалното съответствие и правата на човека във веригата си на доставки е от първостепенно значение за Fenix Outdoor, която активно насърчава многообразието, обучението и ръководството за управление на социалните рискове. Компанията е прозрачна по отношение на усилията си за устойчивост, като редовно докладва за напредъка и постиженията си.

От мерки за намаляване на отпадъците, до кръгови бизнес модели, Fenix Outdoor демонстрира цялостен подход към устойчивостта, като набляга на отговорното снабдяване, управлението на отпадъците и етичните практики. Чрез активно ангажиране със заинтересованите страни и привличане на партньорства, Fenix Outdoor потвърждава ангажимента си за устойчиво бъдеще.

СподелиShares

The post Fenix Outdoor с непоколебим ангажимент за устойчивост, въпреки предизвикателствата през 2023 г. appeared first on 360mag.

Екзоскелет позволява бягане с 27 км/ч и елиминира тежестта на 38 кг раница

СподелиShares X1 на Dnsys

Китайският стартъп Dnsys представи своя продукт екзоскелет Х1, предназначен да  улесни ходенето, туризма, катеренето, бягането и преходите в планината. Той е снабден с електромотор и изкуствен интелект.

Екзоскелетът разполага с мощност от 900 вата и позволява на потребителя да се движи със скорост 27 км/ч – нещо, което далеч надминава естествените човешки способности. За сравнение, скоростта на рекордьора в маратонското бягане Елиуд Кипчоге за 42 км е 21 км/ч.

В същото време този екзоскелет сваля напрежението от мускулите. Използван от туристи, той на практика нулира ефекта на носенето на раница с тегло до 38 килограма.

X1 на Dnsys

Точно както електрическите велосипеди отварят врати към фитнес и упражнения за хора, които могат да не се осмелят да излязат за дълго време без някаква помощ, тези развлекателни екзоскелети обещават да помогнат на хората в изживявания по време на туризъм и катерене, които иначе не биха били по силите им.

Вижте още: С e-bike вече и по водата (видео)

Как помага X1:

Дори ако сте просто на дневен туризъм с не повече от бутилка вода в ръка, X1 обещава да премахне стреса от всяка стъпка, намалявайки до 50 процента от изразходваната енергия, за да можете да останете свежи за по-дълго време и да пътувате по-далеч.

X1 на Dnsys

X1 започва с идентифициране и анализиране на позиционирането на крака, чрез своя вграден сензор за движение до хиляди пъти всяка секунда. Тази информация преминава през усъвършенствани AI алгоритми на двуядрения 240MHz процесор, за да интерпретира намеренията и незабавно да коригира мощността на двигателя към темпото и движенията на потребителя.

AI също така научава движенията на собственика на X1 с течение на времето, така че да може по-добре да персонализира данните на изхода, според начина, по който обикновено собственикът му го използва.

Вижте: Играчката, която ни побърка – електро фойл

X1 на Dnsys

Подобно на високопроизводителен хибриден спортен автомобил, X1 включва и режим на усилване с натискане на бутон, който моментално ангажира пълните 900 вата (1,2 к.с.). Това ще ви позволи да се придвижвате с максимална скорост на бягане от 16,7 мили в час или 27 км/ч. Няма да настигнете топ спринтьора Юсеин Болт, който успява да бяга 100 метра с 45 км/ч. (под 10 секунди), но изпреварва темпото на средноподготвен полумаратонец, движещ се с 16 км/ч, покривайки дистанция от 21 км.

X1 обаче не е само скорост и мощност. При спускане може да въведе съпротивление за поддържане на по-бавно, по-стабилно темпо, което предпазва коленете на потребителя и осигурява по-прецизен контрол на краката.

Dnsys оценява обхвата на батерията за разстояния от 25 до 30 км, което дава на X1 повече от достатъчно мощност за солиден дневен преход. Потребителите могат също да сменят батериите, като поставят нова, за да удвоят обхвата. По данни на Dnsys само осем минути, свързани със зарядно за мобилен телефон, ще добавят 20 процента заряд на батерията.

X1 на Dnsys

X1 се прикрепя към талията на потребителя, чрез колан с верижна закопчалка, който според Dnsys подобрява прилягането, сигурността и комфорта. Отделните презрамки на бедрата осигуряват плътно, персонализирано прилягане чрез циферблати.

Що се отнася до основната конструкция, Dnsys поддържа ниско тегло от 1,6 кг със сплав от ултралеки материали, която включва алуминий от аерокосмически клас и въглеродни влакна. Когато приключението приключи, X1 се опакова и прибира в  сравнително лесно в раница или среден куфар.

В зависимост от вида и допълнителните батерии и аксесоари, Х1 ще бъде предлаган на цени между 400 и 1000 долара.

Вижте повече за екзоскелета Х1 във видеото:



СподелиShares

The post Екзоскелет позволява бягане с 27 км/ч и елиминира тежестта на 38 кг раница appeared first on 360mag.

Може ли прогнозата за времето да стане перфектна и достъпна за всички

СподелиShares източник: @foreca/twitter

Прогнозите за времето станаха много по-точни, сега трябва да ги направим достъпни за всички. Прогнозата за 4 дни напред, в днешно време е толкова точна, колкото е била дневната преди 30 години!

Прогнозите за времето безспорно са нещо хубаво. Полезни са в ежедневието на обикновения човек, когато планираме неделно барбекю или когато искаме да знаем дали ще имаме нужда от чадър за деня. Но в много отношения прогнозите за времето са изключително важни: те могат да бъдат въпрос на живот и смърт.

Точните прогнози могат да спасяват животи, като дават ранни предупреждения за бури, горещи вълни и бедствия. Фермерите ги използват за управление на земеделието, където прогноза може да е разликата между реколта на изобилие и загубена реколта. Мрежовите оператори разчитат на точни прогнози за температурите за нуждите от отопление или охлаждане и колко енергия ще получат от вятърни и слънчеви инсталации. Пилотите и моряците се нуждаят от тях, за да превозват безопасно хора през океаните. Точната прогноза за времето често е абсолютно жизненоважна.

Говорим за огромен скок в науката. Но какво да кажем за нравствеността? С точни прогнози разполагат богатите страни. Заделят се ресурси за разработване на оръжия, но базисните нужди на бедните все така са пренебрегвани.

Страните с ниски доходи харчат повече от своя БВП (брутен вътрешен продукт) за прогнозиране на времето и в същото време получават по-неточни данни.

В материала ще се фокусираме върху подобренията в прогнозирането на времето и глобалните неравенства, които следва да бъдат премахнати, за да се защитят живота и поминъка на хората по целия свят.

Огромният напредък в прогнозите за времето

Прогнозирането на времето изминава дълъг път. През 650 г. пр.н.е. вавилонците се опитват да предсказват метеорологичните модели въз основа на облачните модели и движения. Три века по-късно Аристотел пише Meteorologica, разсъждавайки как се образуват явления като дъжд, градушка, урагани и светкавици. Голяма част от това се оказа грешна, но представлява един от първите опити да се обяснят в детайли метеорологичните процеси.

Едва през 1859 г. метеорологичната служба на Обединеното кралство издава първата си прогноза за времето за целите на корабоплаването. Две години по-късно излъчва и първата си публична прогноза за времето. Докато метеорологичните измервания се подобряват с течение на времето, огромната промяна в прогнозите идва с използването на компютърно моделиране през 60-те години на 20 век.

Прогнозите са се подобрили много оттогава. Британската метеорологичната служба казва, че нейните четиридневни прогнози сега са толкова точни, колкото са били еднодневните прогнози преди 30 години.

Прогнозите са станали много по-добри и в Съединените щати. Можем да видим това в някои от най-важните прогнози, като прогнозата за урагани.

Националният център за ураганите публикува данни за „грешката на проследяване“ на урагани и циклони – грешката в мястото, където ураганът удря. Това е показано на диаграмата по-долу, отразяваща времето след 1960 г.

Всяка графика представлява грешката на прогнозите за различни периоди от време. Например 12 часа преди удара на бурята, до 120 часа (или 5 дни) преди това.

Можем да видим, че тази грешка в проследяването – особено за по-дългосрочни прогнози – е намаляла много с времето. През 70-те години 48-часовата прогноза е била с грешка между 200 и 400 морски мили; днес тя е около 50 морски мили.

Същите данни може да се визуализират и по друг начин. В диаграмата по-долу всяка графика представлява средната грешка за всяко десетилетие. На хоризонталната ос имаме прогнозния период, който отново се простира от 0 до 120 часа.

Грешката от 72 часа през 60-те и 70-те години на миналия век е била над 400 морски мили. Днес тя е по-малко от 80 мили.

Вижте още: Първи стъпки в метеорологията: Що е то атмосфера, облаци и вятър?

Метеоролозите вече могат да правят доста точни прогнози за това къде ще удари ураган три или четири дни предварително, което позволява на хората да се подготвят, като същевременно предотвратява ненужни евакуации, които може да са били прилагани в миналото.

Европейският център за средносрочни прогнози за времето (ECMWF) създава глобални числови модели на времето. (Докато националните метеорологични агенции правят детайлни изчисления, базирани на много по-висока разделителна способност.)

ECMWF публикува анализи на своите грешки във времето. Това е показано на диаграмата по-долу. Тя показва разликата между прогнозата и действителния резултат за прогнози 3, 5, 7 и 10 дни предварително. Метриката, използвана тук, е „500 hPa геопотенциална височина“, често използвана метеорологична мярка за атмосферно налягане (която диктува метеорологичните модели). Плътната линия е за Северното полукълбо, а пунктираната линия е за Южното.

Тридневните прогнози, показани в синьо, са доста точни от 80-те години на миналия век и са се подобрявали много с течение на времето. Днес точността е около 97%.

Най-големите подобрения, които се виждат, са за по-дълги времеви рамки. До началото на 2000-те години, 5-дневните прогнози са били „много точни“, а 7-дневните прогнози достигат този праг днес. 10-дневните прогнози все още търпят подобрение.

Защо прогнозите за времето се подобряват?

Няколко ключови разработки обясняват тези подобрения. Първата голяма промяна е, че данните се подобриха.

По-обширни наблюдения, с по-висока разделителна способност, могат да се използват като входни данни в метеорологичните модели. Това е така, защото разполагаме с повече и по-добри сателитни данни и защото наземните станции покриват много повече области по света и с по-голяма плътност. Прецизността на тези инструменти също се е подобрила.

След това тези наблюдения се въвеждат в числови прогнозни модели за прогнозиране на времето.

Това ни води до следващите две подобрения:

Компютрите, на които работят тези модели, са станали много по-бързи. По-високите скорости са от решаващо значение: Met Office сега разделя света на мрежи от все по-малки и по-малки квадрати. Докато някога са моделирали света в квадрати с ширина 90 километра, сега са сведени до мрежа от квадрати с ширина 1,5 километра. Това означава, че трябва да се направят много повече изчисления, за да се получи тази карта с висока разделителна способност. Методите за превръщане на наблюденията в резултати от модела също са подобрени. Преминато е от много прости визии за света, към методи, които могат да уловят сложността на тези системи в детайли. Последният решаващ фактор е как се съобщават тези прогнози.

Неотдавна прогнозите са публикувани само във всекидневника. С възхода на радиото и телевизията известия за времето вече са се получавали няколко пъти на ден. В днешно време можем да получаваме ежеминутни актуализации онлайн или на нашите смартфони.

Вижте още: Видове облаци, помагащи ни да предвидим времето

Страните с ниски доходи имат много по-лоши прогнози и често нямат системи за ранно предупреждение

Живеещите в развитите страни могат да отворят приложение на телефона си и за секунди да получат доста точна 5-дневна прогноза. За съжаление това качество на информацията не е достъпно за всеки. Има големи разлики в прогнозите за времето по целия свят, с голяма разлика между богати и бедни.

Както се съобщава в скорошен доклад, 7-дневна прогноза в богата страна може да бъде по-точна от еднодневна прогноза в някои страни с ниски доходи.

Има няколко причини за това. Първо, много по-малко наземни инструменти и радиосонди измерват метеорологични данни в по-бедните страни. Второ, честотата на докладване е много по-ниска.

Това не е изненадващо, когато погледнем колко пари се харчат за информация за времето и климата. Статия, публикувана в Science, разглежда разликите в разходите между различните доходни групи. Това включва частни и публични разходи за търговски продукти, които попадат в определението за „информационни услуги за времето и климата“.

Това е показано като разходи на човек и разходите като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) в графиката по-долу.

Страните с ниски доходи харчат 15 до 20 пъти по-малко на човек от страните с високи доходи. Но предвид размера на техните икономики, те всъщност харчат повече като дял от БВП.

Тази празнина е проблем. 60% от работниците в страните с ниски доходи са заети в селското стопанство, може би най-зависимият от времето сектор. Повечето са дребни фермери, които често са изключително бедни.

Наличието на точни прогнози за времето може да помогне на фермерите да вземат по-добри решения. Така те могат да получат информация за най-доброто време за засаждане на своите култури. Да знаят предварително кога напояването ще е най-необходимо или кога торовете могат да бъдат изложени на риск от отмиване. Да могат да получават сигнали за епидемии от вредители и болести, така че да могат или да защитят своите култури, когато предстои инвазия, или да спестят пестициди, когато рискът е нисък. Това означава, че те могат да използват ценните ресурси най-ефективно, ако имат достъп до точни прогнози за времето. Добрите прогнози за времето са най-важни за най-бедните хора в света.

Те също така са от решаващо значение за защита срещу циклони, горещи вълни, наводнения и бурни вълни. Наличието на точни прогнози няколко дни предварително позволява на хората да се подготвят. Жилищата могат да бъдат защитени, а службите за спешна помощ могат да бъдат в готовност, за да помогнат при възстановяването.

Но точните прогнози сами по себе си не решават проблема: те са полезни, само ако се разпространят сред хората, за да могат те да реагират. Много от най-смъртоносните бедствия през последните няколко десетилетия са били точно прогнозирани, провалът е дошъл вследствие на лошата комуникация.

Подобряването на прогнозите е основата. Но те също трябва да бъдат включени в ефективни системи за ранно предупреждение. Световната метеорологична организация изчислява, че около една трета от света – предимно най-бедните страни – ги няма.

Подобряването на прогнозите, особено в страните с ниски доходи, е подценено

След големия напредък през последните десетилетия, ние приемаме доброто прогнозиране на времето и разпространението на прогнозите за даденост в големи части на света. Правенето на това достъпно за всички би било от голямо значение.

Това ще бъде и занапред от още по-гояма важност, тъй като изменението на климата увеличава рисковете от свързани с времето бедствия. В крайна сметка най-бедните, които са по-уязвими, ще понесат най-лошите последствия.

По-добрите прогнози са ключови за добрата адаптация към изменението на климата.

Подходящите инвестиции и финансова подкрепа ще бъдат от съществено значение за отстраняване на пропуските. Има и нововъзникващи технологии, които биха могли да ускорят това. Скорошна статия, публикувана в Nature, документира нова система с изкуствен интелект (AI),Pangu-Weather – която може да прави прогнози толкова точно (или по-добре от), колкото водещите метеорологични агенции, и до 10 000 пъти по-бързо. Тя е обучена на база 39 години исторически данни. Скоростта на тези прогнози би ги направила много по-евтини за изпълнение и би могла да осигури много по-добри резултати за страни с ограничени бюджети.

По-бързите и по-ефективни технологии също могат да запълнят празнините, където наземните метеорологични станции не са налични. Дроновете, носещи сензори, могат да извършват проучвания върху определени области, за да изградят карти с по-висока разделителна способност.

С по-евтини и по-ефективни начини за превръщане на тези данни в прогнози, мобилните технологии могат бързо да разпространят тази информация. Някои компании вече изпращат съобщения до фермери в страни с ниски доходи, за да ги посъветват кое е най-доброто време за засаждане на реколтата.

Тази иновация е от решаващо значение, за да направим държавите по-устойчиви на времето днес. Но също така е от съществено значение в свят, в който времето вероятно ще стане по-екстремно.

Вижте още: Метеорологичната станция на покрива на света

СподелиShares

The post Може ли прогнозата за времето да стане перфектна и достъпна за всички appeared first on 360mag.

15 – 21 април 2024: White Water Week поставя началото на рафтинг сезонa

СподелиShares

За осми път България ще бъде домакин на Европейска и Балканска купа по рафтинг и каяк в бързи води, между 19 и 21 април, в Кресненското дефиле, по река Струма. Състезанията са част от престижните серии на Международната рафтинг федерация (IRF), които се организират ежегодно в различни рафтинг центрове в Европа. Организатор на надпреварите е спортен клуб „Приключенска мрежа“.

„Струма е една от най-подходящите реки за рафтинг и каяк както в България, така и на Балканите“, заяви за БНТ Емилия Пенева – основател на Спортен клуб „Приключенска мрежа“ и член на борда на директорите на Международната рафтинг федерация (IRF). По думите ѝ има разнообразни участъци, с различна степен на трудност, което прави реката подходяща както за любители, така и за опитни състезатели.

Европейската и Балканската купи по рафтинг и каяк в бързи води ще съберат отбори от различни държави, сред които Великобритания, Унгария, Словакия, Румъния, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия, Гърция и други.

В програмата на традиционната White Water Week е предвидено преди състезанията да се проведат и специализирани курсове за рафтинг и каяк водачи, също така и за съдии, сертифицирани от Международната рафтинг федерация (IRF).

Организаторите очакват и тази година десетки любители на водните спортове за откриването на рафтинг сезона.

Вече по традиция това се случва на пролетно пълноводната река Струма в Кресненското дефиле, превърнало се в любимо място за спускания на феновете на рафтинга и каяка.

Програмата на White Water Week (15-21 април 2024) включва:
– Курс за рафтинг водачи и сейфти каякари (IRF);
– Курс за съдии по IRF;
– Европейска и Балканска купи рафтинг и каяk в бърза вода;
– Big River Party;
– Еко инициатива и различни програми.

Всичко за откриването на сезона може да следите в събитието във Фейсбук.

СподелиShares

The post 15 – 21 април 2024: White Water Week поставя началото на рафтинг сезонa appeared first on 360mag.

Съветите на Килиан Жорнет: как да станем по-добри трейл бегачи

СподелиShares Килиан Жорнет / снимки: Pierre Ezcurra & Studio Alexfpv

Известният планински бегач, колоездач и алпинист Килиан Жорнет, който несъмнено е една от основните фигури в мъжкото ултрабягане, наскоро даде своите съвети, насочени към планинските бегачи.

Испанецът, базиран сега в Норвегия, има безпрецедентен списък с постижения в планинското бягане, скайрънинга и алпинизма – включително изкачване на връх Еверест, два пъти в рамките на една седмица, през 2017 г., без използването на фиксирани въжета или допълнителни кислород.

В трейл бягането той е печелил четири пъти Ultra-Trail du Mont-Blanc (UTMB) и през 2022 г. става първият човек с време под 20 часа. Същата година спечели пети Hardrock 100, също с рекорд на трасето.

Вижте още: „Пътят към Еверест“ – филм за Килиан Жорнет

Четирите стълба на мъдростта на Килиан

Наскоро Килиан сподели в Instagram четири съвета, базирани на неговия опит, като призна: „Един от въпросите, които често получавам, е: какво мога да направя, за да стана по-добър бегач?“

Днес, когато приключих тренировката си, реших да споделя с вас четири прости съвета.

Ето ги и тях:

1. Винаги започвайте със защо: защо искам да тренирам? Целите и приоритетите за някой, който просто иска да се наслаждава на тренировките, са различни от тези на професионалния спортист.

2. Съсредоточете се върху основата на тренировката: обем и различна интензивност.

3. Съсредоточете се върху това да бъдете здрави: разпределяйте правилно енергията си през деня, хранете се добре и почивайте повече.

4. Най-важното от всичко: излезте сред природата, без стрес и се забавлявайте.

Вижте още: Завръщането на Килиан Жорнет: 485 км през Пиренеите и 177 трихилядника за 8 дни

Обръщението си Килиан завършва с думите:

Ако днес трябваше да започна от „нула“, това щяха да бъдат четирите основни стълба, от които бих се водил.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Kilian Jornet (@kilianjornet)

Вижте още: Видео: По ръба на Матерхорн с Килиан Жорнет

СподелиShares

The post Съветите на Килиан Жорнет: как да станем по-добри трейл бегачи appeared first on 360mag.

С бодра крачка: 5 маршрута около Смолян

СподелиShares Каньонът на водопадите / снимка: Слави Котаров, www.forthenature.org

Когато дойде време за ваканция или просто кратка разходка за уикенда, на човек му се иска да „се хване за зелено“. Има толкова много очарователни места в родната ни природа, които заслужават да ги посетим! По планинските пътеки, въоръжени с бодра крачка и изследователски дух, можем да стигнем водопади, пещери, старинни крепости и още ред забележителности, достойни за родно издание на „Индиана Джоунс“.

Днес ще ви представим още една от любимите ни дестинации (май нямаме не любими) и това е Смолян. Градът е разположен в китните централни Родопи, на 1003 м н.в., по поречието на реките Черна и Бяла. Той е един от най-дългите български градове – приблизително 25 км. Намира се само на 10 км от Пампорово, отстои от Кърджали на 87 км, а от столицата го делят 245 км.

Подбрахме пет вълнуващи дестинации около град Смолян и ви предизвикваме да скочите в обувките!

Планетариума / Национална астрономическа обсерватория „Рожен“

Ако още не сте я посещавали, това е просто задължително. Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ е разположена на връх Рожен, на 1750 м надморска височина. Делят я около 25 км от гр. Смолян. Открита през 1981 г., тя е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите.

Планетариум: Национална астрономическа обсерватория „Рожен“ / снимка: Пенчо Маркишки

Обсерваторията разполага с 5 телескопа, там се провеждат широк клас астрономически и астрофизични наблюдения и изследвания. Освен че се провеждат научни срещи, стажове и школи, има изграден и Посетителски център. На разположение в него има 30-сантиметров демонстрационен телескоп, лекционна зала и музейна сбирка. Под купола на големия телескоп се провеждат беседи и демонстрации за индивидуални и организирани посетители. До края на месец май не работни са дните понеделник, вторник и сряда. От юни до октомври може да го посетите във всеки от дните на седмицата, без вторник. За запитвания и резервации може да се обадите на тел. 0875 134 715 или в ТИЦ – Смолян.

НАО Рожен се намира на 25 км от град Смолян.

Екопътека Каньонът на водопадите

Екопътека Каньонът на водопадите е създадена през 2004 г. Представлява маркиран кръгов маршрут, който обхожда множество водопади на територията на резерват Сосковчето, а след това преминава през 3 панорамни площадки. По всяко време може да се върнете обратно, без да е необходимо да изминавате целия маршрут. Дължината му е 9 км с денивелация от 500 метра. Най-ниската точка  е на 1062 м н.в., а най-висока: 1467 м н.в. Обхожда се средно за три часа.

Каньонът на водопадите / снимка: bulgarian-mountains.com

По протежение на екопътеката са изградени множество мостчета, които отвеждат ту от едната, ту от другата страна на реката, където са разположени парапети, пейки и беседки за отдих. В горната част на екопътеката, която е по-слабо посещавана, може да видите между наблюдателните площадки и диви кози.

Екопътеката се вие по река Герзовска. Нарича Каньонът на водопадите, защото има над 50 водопада, 5, от които са по-внушителни: Каскадите, Орфей, Сърцето, Казаните и Ропката.

Водопад Сърцето от “Каньонът на водопадите“ / снимка: Илиян Михалев, Фейсбук

За да стигнете до екопътеката, малко след изхода на град Смолян, в посока към село Мугла, ще видите указателна табела. Координати на началната (и крайна) точка на екопътеката: 41°34’50.2″N 24°39’33.2″E

Каньонът на водопадите се намира на 3 км от град Смолян.

Вижте още: 10 пълноводни водопада в България, които да посетим през пролетта

Орфееви скали

Орфеевите скали се намират близо до Пампорово. До тях се стига по леснодостъпна пътека, подходяща и за деца.

Орфееви скали / снимка: Юлияна Атанасова, Фейсбук

От скалите се разкрива гледка към няколко от Смолянските езера – някога двайсет, днес останали само седем естествени. Разкриват се и невероятно красиви гледки към полите на Родопите.

Според легендата за Орфеевите скали, след като Орфей не успял да спаси своята любима Евридика, започнал да прекарва повече време на тези скали. Той създавал вълшебна музика на своята арфа, а песните му се разнасяли из целите Родопи.

Отправната точка е връх Снежанка, до който може да стигнете с кола. След това разстоянието до Орфееви скали се взима пеша за около 15 минути.

Вижте още: Природните феномени на България: Смолянските езера

Смолянска крепост

Смолянската крепост Калето се намира на около 9 километра северно от града. Крепостта е късноантична, реставрирана през 2013 година. Крепостта е построена по времето на Юстининан I, като нейната цел е била охрана на селище и религиозен център в планината, както и военна, за да контролира и поддържа съобщенията и движението по пътя през Средните Родопи. Имала е идеална възможност за контакт с Момчилова крепост и Козник, над Рудозем.

Смолянска крепост / снимка: Инфо Пойнт – Info Point, Фейсбук

Площта на крепостта е около 5 дка. Дължината ѝ е 38 метра, а височината и е запазена до 2,5 метра. Намира се на височина от 1450 м н.в. и от нея се открива красива гледка над околността.

Смолянската крепост е отлична идея за разходка през топлите дни. Маршрутът до нея е лек и приятен, почти без наклон, а преди нея има и подходящ паркинг за автомобили.

Смолянска крепост / снимка: time2travel.bg

По пътя към крепостта можете да видите много високи дървета: ела, дъб, борове и други.

Крепостта се намира на 9 километра, северно от град Смолян. По пътя от Смолян към Пампорово, след като подминете изоставения къмпинг на СБА и карате още около 2 км, вдясно от вас ще видите арката на манастир „Св. Пантелеймон“. Има широк паркинг и дървени павилиончета. Зад тях е началото на две пътеки – дясната води до Невястата и Турлука, а тази вляво – до крепостта. Разстоянието е около 700 м, пътеката е обезопасена с парапети и стъпала за безопасно придвижване.

Вижте още: Туристически център Пампорово – разнообразни активности за всеки

Панорамната площадка „Върхът“, край село Могилица

Открита е през лятото на 2020 година. Първата по рода си площадка за наблюдение на територията на Община Смолян е разположена на 1351 метра надморска височина, с относителна денивелация (спрямо пътя долу) 350 метра. Съоръжението се намира на 9 км от центъра на село Могилица.

Панорамната площадка „Върхът“ / снимка: visitsmolyan.bg

От панорамната площадка се разкрива спираща дъха гледка. На юг се вижда Ардин връх, на север – връх Карлък, кулата Снежанка и връх Момчил, на запад погледът стига селата Бориково, Черешките и Кошуте, а на изток взорът се простира до родопския връх Ком.

Конструкцията е монтирана на ръба на скалист връх. Последните метър и половина са изградени от стъкло и онези, които се осмелят да стъпят на него, могат да погледнат право надолу в пропастта. Разбира се, площадката е обезопасена.

Намира се на 30 км от Смолян, координати: 41.483106, 24.627977.

Вижте още: Природни терапии за възстановяване на духа и тялото

Панорамната площадка „Върхът“ / снимка: visitsmolyan.bg

Ако искате да стигнете пеша, пътеките тръгват от местността Широк мост в село Могилица. До площадката се стига по маршрут: с. Могилица, с. Бориково, м. Потока – като по цялото трасе има поставени насочващи табели. Времетраенето е около 2-2,5 часа в едната посока. Площадката е достъпна и чрез офроуд транспорт.

Виж и другите дестинации от рубриката „С бодра крачка“!

 

СподелиShares

The post С бодра крачка: 5 маршрута около Смолян appeared first on 360mag.