Списание 360's Blog, page 94

100-метров алпийски тролей за празниците на Лакатник

СподелиShares

Традиционно празниците на Гара Лакатник ще се състоят в края на втората майска седмица. Тази година те ще започнат на 11 май.

Програмата започва с празник на детската рисунка в 09:00 ч., когато деца ще рисуват пъстри пейзажи и картини върху платната при ЖП прелеза.

В 10.00 ч. спасители от ПСС-отряд Лакатник ще пуснат 100-метров алпийски тролей на Лакатнишките скали. Всички смелчаци в добро здраве ще може да се спускат по въже от Идеалния ръб на Черната стена, до заслона на Алпийска поляна, до 17.00 ч. Необходимо е преди това да подпишат декларация за информираност и съгласие за възможните рискове. Приключението е безплатен подарък от организаторите, но ще има кутия за дарения за необходима екипировка, на заслона на Алпийска поляна и при установката на скалите, монтирана там специално за тролея. За 1 март отново ПСС-отряд Лакатник спуска гигантска мартеница на скалите.

В 11.00 ч. в читалището в Гара Лакатник художникът Димитър Димитров – Мимо ще открие благотворителна изложба.

Привечер ще се състои водосвет при Кръста на загиналите планинари и алпинисти от цялата страна – традиция, чието начало е поставено през 2001 г. с възстановяването на християнския символ на скалите.

Вечерта във факелно шествие през отвесите може да се включи всеки пълнолетен, стига да се е снабдил предварително с факла и да не е употребил упойващи напитки или вещества. Огненото шествие ще се извие през стръмните пътеки в тъмнината, озарявайки скалите с празнични отблясъци.

Около 22.00 часа факлоносците ще пристигнат на площада в Гара Лакатник. Под звуците на националния химн, българският трибагреник ще се развее над огромен факелен огън. С тържествено слово кметът на селото Иван Михайлов ще поздрави присъстващите, а след това празникът ще продължи с програма на самодейни състави от Гара Лакатник.
Празничната вечер ще продължи с жива музика и кръшни хора, а кулминацията ще бъде заря, която, както е добре известно в околността, в Лакатник винаги е зрелищен спектакъл.

В неделя, 12 май, е съборът на Гара Лакатник, когато над селото отново ще се понесе аромат на печено агнешко и гостоприемни домове ще посрещнат роднини и приятели.

Подробности и новини може да следите във Фейсбук събитието.

СподелиShares

The post 100-метров алпийски тролей за празниците на Лакатник appeared first on 360mag.

Над 550 колоездачи ще стартират във Велообиколката на Северозапада

СподелиShares

Четвъртото издание на Велообиколката на Северозапада ще се проведе на 25 май (събота) с четири маршрута за начинаещи и напреднали колоездачи. Участниците ще могат да се впуснат в карането по трасета с дължини от 45 до 165 километра със старт от Чипровци и да преминат край голяма част от забележителностите в района.

В трите велообиколки, проведени до момента, са се включили общо над 1100 колоездачи от повече от 10 държави, а тазгодишното събитие бележи рекорден интерес, като регистрираните участници вече надминават 550. Събитието е част от официалния календар на Българската федерация по колоездене.

Велообиколката на Северозапада, започнала като инициатива през 2021 година, вече се превръща в най-масовата спортна проява за района, която включва аматьори и професионалисти. Колоездачите с различен опит и на различни възрасти преминават край някои от най-емблематични забележителности и красиви гледки на Северозапада, сред които са Чипровския манастир, биосферен резерват „Чупрене“, часовниковата кула в град Чупрене, Белоградчишките скали и други.

Маршрутите за шосейни колоездачи са с дължини 45, 75, 105 км и новата дистанция с предизвикателните 165 километра. Стартът за всички участници е в град Чипровци, а финалът – в село Митровци, където ще бъде и награждаването по време на събора на селото, с духова музика и скара-бира.

Най-дългото трасе, което организаторите включват в събитието за първи път тази година, прави отбивка от основния маршрут и преминава и през село Стакевци. Това е един от малкото колоездачни маршрути, част от събитие в страната, имащи приблизителна дължина от 100 мили (165 км). За тази дисциплина вече са се записали над 100 опитни колоездачи.

Основна цел на колоездачната обиколка е да популяризира активния екологичен туризъм в един от най-слабонаселените и запазени като природа райони на страната. „Корените ми са от Северозапада и съм приел това събитие като моя мисия за развитие на региона. Природосъобразният и спортен туризъм е нещото, което с минимална инвестиция може да превърне този регион в развит такъв през цялата година. С 600 участници срещаме проблема, че запълваме всички хотели и къщи за гости от Берковица до Белоградчик, но вярвам, че в бъдеще и това ще се оправи и събитието може да събира 2000 или 5000 участници от цял свят със съпътстващи събития като планински преходи и специални детски състезания“, казва Еленко Еленков от клубовете „Бегач“ и „Колоездач“, който е основен инициатор на Велообиколката.

Събитието има и икономически принос към региона. След всяко издание организаторите пускат анкетна карта, според която всеки втори участник идва с придружители и общо “похарчените” пари за настаняване, храна и атракции в местната икономика са за над 100 000 лева за уикенд. Близо 70% от участниците (в първото издание) твърдят, че не познават тази част на България и не са я посещавали, а 90% от всички потвърждават, че биха се върнали отново.

За да предизвикат още по-голям интерес към района и да улеснят участниците, всеки стартов номер работи и като безплатен билет за местни атракции, като историческия музей в Чипровци, крепостта „Калето“ с Белоградчишките скали, художествената галерия в Белоградчик, пещера Магурата, както и други забележителности. Участниците получават и отстъпки от местни производители.

Велообиколката на Северозапада се организира от клубовете „Бегач“ и „Колоездач“, като част от проект, финансиран от фондация „Америка за България“ за подпомагане на туризма в Северозапада. Сред партньорите на събитието са общините Чипровци, Чупрене, Белоградчик и Димово.

Регистрацията продължава на уебсайта на събитието: northwest.bg до 24 май, включително.

СподелиShares

The post Над 550 колоездачи ще стартират във Велообиколката на Северозапада appeared first on 360mag.

265 818 души се включиха в Световното бягане Wings for Life

СподелиShares Wings For Life, София, 5 май 2024 г.,/ Steliyan Trifonov for Wings for Life World Run

На 8 май 2024 г. за 11-и път мантрата „Бягане за тези, които не могат“ обедини света. Над четвърт милион професионални атлети, любители и напълно начинаещи бегачи от цял свят участваха в Wings for Life World Run.

Рекордните 265 818 участници от 192 националности стартираха едновременно в 169 държави, като тичаха, вървяха или се придвижваха в инвалидна количка, за да изпреварят движещата се финална линия, наречена кола-преследвач.

Японецът Томоя Ватанабе постави абсолютен рекорд на събитието, като измина 70,09 км като победител при мъжете, а полякинята Доминика Стелмах измина 55,02 км, за да спечели за втори път титлата при жените.

Сред многото еталони, поставени през деня, най-важният бе променящият живота потенциал на рекордното събиране на средства, за чието постигане помогна всеки участник. Беше събран нов рекорд за една година – 8 104 499 евро, като както винаги 100% от тях отиват директно за обещаващи изследователски проекти и клинични тестове, подкрепяни от фондацията с нестопанска цел Wings for Life в търсене на лек за увреждането на гръбначния мозък.

В изданието на най-голямото състезание по бягане в света през 2024 г. бегачите и хората в инвалидни колички изминаха средно по 11,5 км, като общото разстояние се равняваше на почти 50 пъти обиколка на земното кълбо. И все пак това, което те празнуваха повече от времената или разстоянията, беше забавлението и духът на обединението в името на една добра кауза.

В цял свят участниците бягаха индивидуално с приложението Wings for Life World Run или се събраха на едно от 345-те събития за бягане с приложението (още един рекорд).

Много звезди бягаха сами, като например гръцкият тенисист Стефанос Циципас, който участваше с приложението, като част от тренировките си в Монте Карло. Сред другите известни личности, които с подкрепата си за бягането помогнаха за намирането на лек за травмите на гръбначния мозък, бяха футболистът Неймар младши (BRA), ръгбистът Сия Колиси (RSA), състезателите от MotoGP Марк Маркес (ESP) и Дани Педроса (ESP), сърфистката Кариса Мур (САЩ), колоездачът Уут ван Аерт (БЕЛ), състезателят по крикет Бен Стоукс (GBR), скиорите Линдзи Вон (САЩ) и Лукас Пинхейро Браатен (НОР/БРА), както и състезателят по бягане с препятствия Карстен Вархолм (НОР).

В България се включиха 701 човека от различни точки на страната, като над 350 участника избраха да бягат в организираните бягания в София и Варна.

12-ото издание на Wings for Life World Run ще се проведе на 4 май 2025 г. Регистрацията за бягане с приложението вече е отворена.
За повече информация, получаване на известия и регистрация: www.wingsforlifeworldrun.com.

 

СподелиShares

The post 265 818 души се включиха в Световното бягане Wings for Life appeared first on 360mag.

Варошкин преминал „Parallel World“ D16 DTS за 30 минути

СподелиShares снимка: Личен архив на Виктор Варошкин

На първи май Виктор Варошкин стана вторият човек в света, преминал маршрут в драй тулинга от категория на трудност D16 в чист стил – DTS. Става дума за 60-метровия почти хоризонтален таван “Parallel World” в пещерата Tomorrow’s World в Доломитите, Италия. Линията е премината за първи път свободно в DTS от поляка Дарек Соколовски в края на 2019 г. и е една от едва няколкото с тази категория – “Storm Giant” (80 метра) в Канада, “Aletheia” и „Teleios” (по 60 метра) в Италия. Соколовски виси на ръцете си (и прави изключително трудните движения) в продължение на 50 минути.

Стилът DTS означава без “яниро” – движение, улесняващо катерача, и без използване на състезателни сечива с тройни дръжки. Каква е разликата – първото свободно преминаване в DTS отнема на Соколовски 50 минути, а когато Матео Пилон от Италия повтаря маршрута с движения “яниро”, му отнема едва около 20 минути.

“Моят първи опит до веригата ми отне около 40 минути, но изтощението ме принуди да заклещя коляно в основата на сечивото. При втория опит, в който го преминах чисто по своите стандарти, свалих времето на 30 минути”, разказа Виктор през 360.

снимка: Личен архив на Виктор ВарошкинКак стига до там

Тренировките започват в началото на декември, при хронично недоспиване и гледане на 6-месечно бебе (първи брой за младия татко). Това му позволява да тренира едва два пъти в седмицата. “Вработва” с няколко ходения на обекта край с. Бов, разработен от Станимир Желязков за държавните първенства по драй тулинг.

“Стараехме се да не се задържаме много там, защото трудността на маршрутите е до D10, а дължината на таваните – до 3 метра, крайно недостатъчни за целта, която възлиза на 45-50 метра. Там успях да премина всички маршрути с 12-килограмова жилетка на тялото и по един килограм на всеки глезен. Това беше доста рисков подход, тъй като в драй тулинга почти всяко падане е надолу с главата, а с допълнителна тежест в торса и изместен център на тежестта паданията ставаха наистина лоши и потенциално травматични”.

Вижте още: Катерачите Емилиян Колевски и Виктор Варошкин прокараха нова линия във Френските Алпи (видео)

снимка: Личен архив на Виктор Варошкин

Втората фаза от тренировките преминава на скалите край Бежаново. Тъй като в България няма маршрути в чист таван, “бяхме принудени да изциклим „Али Бабач“ D13+”. Нормалните преминавания по него дават път на преминавания с ръкавици (което увеличава умората с около 30%). След това Виктор изкатерва маршрута с 14 кг по модела на тренировките на Бов.

“След 2 падания на земята и достатъчно падания надолу с главата се отказах от този метод на трениране в полза на това да правя маршрута два пъти един след друг без почивка. Тръгвайки отново без тежести, осъзнах, че изместеният център е променил двигателната памет на тялото ми за това как трябва да бъдат изпълнявани движенията и въпреки че бях увеличил силата, започнах да падам от „изплесване“ на сечива заради свикването да се движа с изместен център. Тъкмо да успея да си върна рутината, и жена ми ме заточи 1 месец на море”.

снимка: Личен архив на Виктор Варошкин

След това се налага да “ремонтира” формата си и в края на тренировъчната фаза успява да премине маршрута два пъти поред, като първия не спира никъде за почивки.

“За съжаление 2хD13+ не бе равно дори на D14+. Това е категорията на „Invocation“ – първата третина от „Parallel World“, където дни наред разтягахме въжето и се смазахме психически. На този етап Иво (Ивайло Ангелов – Маниака – бел.ред.) се отказа от маршрута и се насочи към по-леки в пещерата, а аз, по негово мнение в пристъп на славолюбие, продължих да подскачам като бълха по първата третина на „Parallel World“.

Вижте още: За хеликоптерното спасяване у нас в минало време…

снимка: Личен архив на Виктор ВарошкинДенят Х

Виктор работи общо един месец по маршрута, като за това време му се събират десетина катерачни дни, защото след всеки се налага да възстановява.

На 25 април преминава линията “War without end” D15+, която свършва малко след средата на “Parallel World”. На 28 април включва веригата на “Parallel World”, но – както вече стана ясно – малко преди финала подпира коляно в основата на дръжката на сечивото. И понеже държи на чистия стил, решава на 1 май да се върне за нов опит, който се оказва успешен. Преминава максимално лек – с лека алпийска седалка, без каска и почти без дрехи.

Епичният момент, а и моментите на “слабост” преди това са запечатани от оператора Александър Вълчев. За снимането разполагат с дрон, два парапета, чиито позиции сменят, но логистиката по снимането е много улеснена от много подходящото дъно на пещерата.

“То се издига възходящо навътре в пещерата до момент, в който можеш да докоснеш тавана. Тези позиции бяха много подходящи за снимане”, казва Виктор.

Вижте още: Виктор Варошкин: напред и нагоре

снимка: Личен архив на Виктор ВарошкинА сега накъде?

“Следващата стъпка, ако реша изобщо да я предприема, защото приоритет е времето с дъщеря ми, е да предложа на Дарек Соколовски да болтираме заедно линия с категория D16+ или D17 (ако му се занимава с чираци), или да премина най-трудния микстов маршрут в Европа – „Hall of Fame“ – 400 метра, M13, WI6+ в Кандерщек. Разполагам с всички необходими умения да се справя с него за сравнително кратко време, стига да го хвана в добри условия. Сигурността никога не е била първи приоритет за мен, но вече е.

П.С. И всичко това, разбира се, ако жена ми прецени, че ми се ходи”.

Вижте още: Български катерачен филм, отличен на най-стария спортен филмов фестивал Paladino d’Oro Sport Film Festival 2023

СподелиShares

The post Варошкин преминал „Parallel World“ D16 DTS за 30 минути appeared first on 360mag.

Да участвам или да не участвам? Ботева Алпиниада 2024 г. идва

СподелиShares Обща снимка от Ботевата Алпиниада 2023

В продължение на 15 години, клуб по екстремни спортове „Вратица“ организира „Ботева алпиниада“, която успя да се утвърди като основна алпийска проява в България, част от календара на Българска федерация по катерене и алпинизъм. Миналата година организаторите споделиха следното: „През всички тези години сме се водили от идеалната цел за запазване на традициите в алпинизма и предоставяне на подиум на спортистите, които намират изява в тази дисциплина“, с цел да подканят към картотекиране на участниците. Картотеката е единственият официален измерител за това колко популярен е алпинизмът в България. А защо е нужна тази популярност? Ще намерите отговор по-долу
В духа на моята свързаност с катеренето и в частност с алпиниадите, ще започна с кратка история.

Годината е 2019.
От месец катерим със свръзката по Врачанските скали. Ето, идва времето на Алпиниадата. Не, няма по-престижно място за алпинистите, ония, дето катерят две въжета и повече и комбинират болтове и джаджи. Алпиниада с традиции, която следя от годините преди да катеря (някъде от 2010 г.). Набелязваме в гидовника маршрути, правим планове. Тя идва от Пловдив, взима ме от София и заминаваме.
Но не се записваме. Хваща ни страх. Ние ли, две руси мацки, ще участваме? Нали всички ще ни се смеят! Но това не ни ограничава плановете. От гидовника сме избрали спорт-трад маршрути с категории (по описание), които са ни в проходимостта. Стратегията ни (колко помпозно звучи!) включва сектори, на които би трябвало да има по-малко свръзки. И voila! Забиваме се на сектор Веслец, катеренето започва още с пътеката, табели – няма, намираме маршрута си ядосани. Не, няма да спомена на никой после колко страдахме на уж 6а. Евакуирахме се от първа площадка, тихомълком отидохме на масив Урвич да изкатерим едноименния маршрут ей така, за самочувствие.

Петрана Петрова, Враца, личен архив

Годината е 2022.
По стечение на обстоятелствата не съм ходила на дълъг маршрут отдавна. Наблюдавам колко много спортни катерачи израстват до пълноценно участие в Алпиниадата. Развиват завиден състезателен дух. Други се завръщат с нови сили и богатия си алпийски опит. Ботевата Алпиниада се превръща в поле за спортна изява и трудността и дължината на преминатите линии през 2023 г. се повиши.
Новото, което се случва, е извън тази сцена – идентифицираха се причините за ниското участие в предишни години. Могат да се разделят на обективни и субективни. Към първите се отнасят липсата на умения за преминаване от спортно катерене към алпинизъм. Осъзнаване, което доведе до създаване и провеждане на неАлпиниадата. Към вторите ще отнеса липсата на подходящ партньор, на самочувствие, влиянието на общността.

Настоящата 2024 г. и 15 издание на Ботевата Алпиниада.
Натрупването и усилията да се запази и състезателната изява, и духът на алпинизма, доведе до забележителен ръст на участие през 2023 година. Припомням ви: 60 човека и 30 свръзки; общо 13 клуба от цялата страна. Цифрите показват, че характерът на общността се променя от спортно-състезателен към подкрепящ. Запазва се стремежът за приемственост.

Да участвам или да не участвам на Ботева Алпиниада 2024 г.?
В разговор с приятели успявам да изясня посоката
1. Алпиниадата е събитие със състезателен характер. С други думи – проверка на собствените възможности спрямо цялата катерачна общност
2. Катериш два дни без спиране, от изгрев до залез. Проверяваш физическите и психическите си възможности. Провокираш се да дадеш най-доброто от себе си
3. На състезание, като на състезание: тренираш, планираш, разчиташ схеми, правиш стратегия
4. Получаваш сериозен тласък на катерачното си развитие и съумяваш да преминеш през целия процес на катерене
5. Призивът за картотекиране е свързан с по-високата ангажираност от страна на държавата. Колкото повече хора практикуват даден спорт, толкова повече държавата го подпомага. От друга страна тази масовост води и до тежест на позицията на БФКА пред институциите по проблемите със зоните за катерене
6. Престиж. Да участваш в най-голямото и признато състезание у нас е въпрос на престиж.

Звучи ли ви убедително? Угрозата на съмнението обаче дебне

Страх, несигурност, липса на опит и на инвентар
Наскоро в катерачната ни общност някой попита: откъде трябва да се започне катеренето на Врачанските скали? Отговорът е почти единодушен, преди всичко благ, с желание да се помогне на начинаещите, насочващ: от болтираните маршрути. А такива има достатъчно по секторите Безенги, Урвич, Иван Вазов и др.
Връща се духа на срещите под Врачанските скали, засилва се усещането за подкрепа, за препоръки как да оптимизираш – инвентар, техника, стратегия и др. Дори аз вече го чувствам, с крайно сензитивната си природа.

Увереност и адекватност са поредните ключови моменти
Увереността идва с познанието. Алпиниадата не трябва да е първото ти катерене на Враца. Натрупването на опит с варовика, който стържи първа фаланга, болтът е на светлинни години и ти си окичен за първи път като коледна елха със скъп инвентар, е с месеци, месеци, да си призная – години.
Адекватността е свързана с реалната самооценка. И като собствени катерачни възможности, и като технически познания за катерене на мултипич (да се прави площадка, осигуряване отгоре и пр.), и като психическа подготовка на свръзката.
Да, катеренето е лично изживяване. Обаче. Ако ти липсва знание, какво да направиш?
– Записваш курс по алпинизъм
– Катериш с по-опитен от теб
– Включваш се в неАлпиниадата
– Търсиш прозорците към това най-високо ниво на катерене като избираш твоя начин.
Преходът от спортно катерене (през цялото време говоря за скали!) към мултипич нека да е плавен, за да си спестиш челния сблъсък с действителността
Тази година в Ботевата Алпиниада участва свръзка, която се е изградила като такава от неАлпиниадата! От наблюдатели стават участници.

И отново, за последен път преди 10 май: Да участвам или да не участвам на Ботева Алпиниада 2024 г.?
Участвам! Избирам си моята причина да участвам. Катеренето създава смисъл, носи радост, а самата Ботева Алпиниада е време да се чувстваш сред своите, жив, смислен и пълнокръвен.

Линк към събитието, програмата и правилата за участие: https://fb.me/e/3CQ20E4Hx
Събитието се осъществява с подкрепата на:
Българска федерация по катерене и алпинизъм
Община Враца
Climbro
Walltopia Climbing Center
Balkan Climbing
Stenata
Outsider
ChupaClimb
RedBull
Магазин „Вратцата“- гр. Враца

Ще се видим под скалите!
Ваш кореспондент и завърнал се от контузия,
Петрана Петрова
и членове на КЕС „Вратица“

Снимки от 2023: Радина Антова, Нино Пелов, Петрана Петрова

СподелиShares

The post Да участвам или да не участвам? Ботева Алпиниада 2024 г. идва appeared first on 360mag.

Вижте победителите в конкурса „Разкажи твоята история“ за месец април

СподелиShares

В началото на месец март отправихме предизвикателство към търсещите приключения и нови предизвикателства да ни разкажат за своите най-вълнуващи преживявания, за своите постижения и надмогнати страхове, за откритите нови хоризонти.

В Конкурса: Разкажи твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец вече взеха участие повече от 30 души, на които сме изключително благодарни за споделените емоции. Всеки текст и придружаващите го кадри ни помогнаха да се потопим в един различен свят. Благодарим на всички участници, че съпреживяхме вълнуващи пътешествия, открития и лични рекорди!

Както вече знаете от условията на конкурса, всеки месец ще излъчваме един победител и той ще печели ваучер от магазини Стената на стойност 360 лева.

И този път изборът на най-добрия разказ не беше лесна задача, но, след като прочетохме всички изпратени ни истории, сме готови с решението си.

И така…

Победителят за месец април 2024 година е Мария Станчева!Мария Станчева и Кристиан Кадиев (снимка: Кристиан Кадиев)

Разказът на Мария Peaks of the Balkans – недокоснатата природа на Балканите ни грабна с красивия и увлекателен изказ, благодарение на който се потопихме във вълнуващо изживяване. Поздравяваме Мария и за изключително красивите фотоси и ѝ честитим наградата!

Освен това ние ще се свържем с Мария, за да ѝ зададем няколко въпроса. А дотогава си припомняме интервюто с предишната победителка: Симона Иванова: От малка измислям приключения.

Мария Станчева: Dobredol по залез (снимка: Кристиан Кадиев)

Вниманието ни привлякоха още два разказа и искаме да поощрим и техните автори, като им връчим предметни награди. Това са Владимира Христозова и Александър Обретенов. 

снимка: Владимира Христозова

Честито на победителите за месец април, а ние ви напомняме, че Конкурсът се провежда всеки месец и очакваме с нетърпение вашите разкази и през месец май! На слука и вдъхновение!

Александър Обретенов, с дървесна гъба край Твърдишки проход (снимка: личен архив) Виж всички Лични истории!

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Вижте победителите в конкурса „Разкажи твоята история“ за месец април appeared first on 360mag.

Обувки Ipanema – перфектният избор за ваканция

СподелиShares

Лятото вече е тук и вие с удоволствие планирате своята морска почивка или лежерни дни в града. Искате да сте изцяло подготвени и за целта ще ви трябва поне един чифт нови подходящи обувки. Изборът на пазара е много голям, а и търсите едновременно удобство, точен за вас дизайн и подходящ за вкуса ви цвят. Ще откриете всичко това от обувки Ipanema. Нека да ви разкажем малко повече, за да ви улесним в избора на модел за перфектна ваканция.

Максималният комфорт по време на ваканция е основно нещо за вас?

Разбира се първото основно нещо, което цялостно търсите за ваканцията си, е именно максимален комфорт. Независимо дали релаксирате дълго на плажа или се наслаждавате на по-дълги градски разходки, това е нещо основно. Определено ще го откриете от обувки Ipanema. От тази марка ще имате възможност да подберете разнообразни джапанки или сандали с различни удобства и функционалности. Основно нещо за тях е, че всичките им модели имат наистина много гъвкава подметка, която предоставя достатъчно свобода при движение. Освен това има и различни по мекота опции, но като цяло всички модели са така изработени, че да предоставят някакво ниво на абсорбиране на неравностите чрез по-мека подметка. Освен това ще има как да подбирате сред разнообразни модели както с лента между пръстите, то така и с цяло парче над тях. Разгледайте цялото изобилие от модели на марката тук: https://answear.bg/m/ipanema.

Търсите обувки в конкретен цвят за вашата лятна ваканция?

Най-вероятно вече имате някаква идея за предпочитания цвят на следващите си обувки. Това няма да е никакъв проблем, ако заложите на обувки Ipanema. За начало ще имате възможност да се насладите на много варианти в класически цветове или съответно черно, бежово и бяло. А разбира се са налични и интересни варианти в например черно и със сребриста или златиста каишка. В случай, че харесвате повече по-наситените тонове или просто търсите подходяща опция в различен цвят, то за вас също има възможности. Ще можете да изберете опция в бледо или наситено розово. Ще откриете яркожълто или червено, различни нюанси на синьо и зелено и още. Имате възможност да изберете и например един цвят за подметката, а втори за каишките. Налични са и някои модели в повече от два цвята, като например червено, бежово и лилаво.

Искате обувки с интересен и най-подходящ за вашия крак дизайн?

Освен всичко останало, обувки Ipanema ви предоставят и доста интересен дизайн. Ще можете да изберете джапанки с по-ниска или малко по-висока и отново равна подметка. Има опции както с каишка между пръстите, то така и с цяло по-тънко или по-дебело парче над тях или пък с две отделни. Ако погледнем сандалите от марката, възможностите стават още повече. Разбира се има по-класически такива с една лента над пръстите и стандартна каишка също от едно парче. Но ще е вариант да подберете и по-разнообразни опции като например две тънки каишки в предната част, които продължават в парче отгоре по крака и то се закача към тънка каишка при глезена. А защо не няколко тънки ленти в предната част, които имат неправилни форми и са хванати за задната каишка само от едната страна?

СподелиShares

The post Обувки Ipanema – перфектният избор за ваканция appeared first on 360mag.

Behind the process: Как една бяла стена се превръща в произведение на изкуството?

СподелиShares

Водени от любов към природата и желание да вдъхновят повече хора за приключения на открито, SPORT DEPOT създадоха проекта „ДОМ В ПЛАНИНАТА“. В рамките на тази широкомащабна инициатива SPORT DEPOT ще се погрижи за различни български хижи и хората, посветили се на тези места. Мисията на „ДОМ В ПЛАНИНАТА“ е да приобщи все повече хора около притегателната сила на планината и спорта. А първият обект, който получава подкрепа и нова визия, е хижа „Плевен“. Там от доста време нещо се случва. Макар и в процес на създаване, една част вече е готова и ние искаме да ви разкажем какъв е бил пътят, по който любимата хижа е стигнала до настоящата си трансформация. 

След почти година подготвителни и конструктивни дейности хижа „Плевен“ има „нови дрехи“ – няколко великолепни рисунки покриват главната част на фасадата и две от вътрешните стени. Изображението на външната стена съдържа скрито послание, което най-точно се обрисува с думите: „Добре дошли в техния дом!“. То подканва всички да прегърнат идеята, че са едновременно гости и домакини в планината, уважавайки природата и всички нейни обитатели.

Как е протекъл целият процес, какви са били трудностите, но и приятните и забавни моменти, попитахме Албена Костадинова от SPORT DEPOT, художника Иво Илиев–Yeto и настоящия стопанин на хижа „Плевен“ – Данаил Петков-Дидо:.

Работният процес при рисуването на Северен Джендем във вътрешността на хижа Плевен / снимка: Иво Илиев За колко време реализирахте проекта?

Албена Костадинова: Все още е в процес на случване. От първия ни разговор с Дидо, досега е минала вече година, като до финализирането вероятно ще отнеме още поне 6 месеца. През този период имаше доста перипетии, паузи и стартове, различни идеи. Като цяло процесът ни научи на много, така че да сме по-ефективни с всеки следващ проект.

Иво Илиев–Yeto: Рисунката на фасадата ми отне близо 14 дни, имайки предвид, че зимно време денят е кратък и времето за работа е доста по-ограничено. Изрисуването на интериора също ще се вмести предполагам в 13-14 дни. Разбира се, това се отнася само до моята работа. Скелето например беше предварително доставено и сглобено, няма как да работя без това.

Колко човека бяха замесени в изпълнението?

Албена Костадинова: Количеството няма значение, а само колко голямо желание имаме да се случи. (усмихва се)

Иво Илиев–Yeto: Рисувах сам, но се радвах на подкрепата на хората, стопанисващи хижата, както и на „двигателите“ на проекта от SPORT DEPOT. (също ни дарява с усмивка)

Какви бяха реакциите на случайно преминаващите туристи/планинари по време на рисуването?

Иво Илиев–Yeto: Имаше много интересни реакции на случайно преминаващи хора. В един от уикендите дойде група, съставена от деца и катерачи, която беше водена от Иван Мутафчиев, алпиец и художник. Когато видяха рисунката на Северен Джендем във фоайето, започнаха оживени разговори – говореха си за този ръб, за онзи ръб. Обсъждаха къде има маршрути за катерене.

Постепенно разговорите преминаха в посока откъде идват имената на ръбовете и така станах слушател на изключително интересна история откъде идва името на единия ръб на Северен Джендем. Той се нарича Благо и е кръстен на Благой Янев, стар алпинист, който имал преживелици в Балкана. Веднъж се загубил, замръкнал и в огромна виелица едва успял да стигне до хижа Тъжа. Там обаче хижарката опитала да го стопли с топла вода – нещо, което не е правилно. В крайна сметка той оцелял, но се наложила ампутация на краката му. Действието се развило някъде през 60-те години. Човекът бил толкова запален планинар, че след това с протези отново започнал да прави преходи и „изчезвал“ съвсем сам в Балкана за 4-5 дни, като така докарвал сериозни притеснения на жена си.

Като цяло хората много се кефят, като виждат рисунките, а за мен това е като признание, че съм хванал характера на планината. На тази рисунка на Северен Джендем гледам малко като на портрет и искам да е максимално точен. Идеята ми е да нарисувам тези ръбове така, че да има добавена стойност за хората, които идват.

Данаил Петков-Дидо: Рисунките се получават много красиви и тепърва ще има реакции – когато всичко е готово и отвън се махне скелето.

Има ли граница на температурата, при която не може да се рисува?

Иво Илиев–Yeto: Да, препоръките, които се отнасят за боите, са за работа до минимална температура от 5-8 градуса. Когато се рисува навън, има технически изисквания, които трябва да се спазват, с цел устойчивост на рисунката.

И при мен, що се отнася до температурите, също е нещо такова – като стане студено, мога да изляза добре екипиран, но като съм неподвижен цял ден, намалява работоспособността ми. Скоро имаше един ден с температура от 3-4 градуса и грееше слънчице, така че можех да рисувам, но когато то се скрие, вече не е възможно да работя.

Иво Илиев–Yeto и неговата рисунка на фасадата на х. Плевен в рамките на проекта „ДОМ В ПЛАНИНАТА“ / снимка: Албена Костадинова Промени ли се нещо в проекта от първоначалната идея до финалния резултат? Какво го наложи?

Албена Костадинова: От началото, до сега имаше много промени на идеята, на изпълнението и т.н. Някои бяха свързани с времевия ресурс, други – свързани с комуникацията между различните страни, доуточняването на потребностите на хижарите. В процеса на напасване концепцията за рисунката претърпя промяна няколко пъти, но всичко е добре, когато завършва добре. (усмихва се)

Данаил Петков-Дидо: За едната картина ние с Иво решихме да изобразява връх Ботев и Северен Джендем. И така, както той го рисува 1:1, става много красиво, а ще има и описания на основните катерачни маршрути. Правим го за хората, за да видят, че това тук е катерачен обект Северен Джендем, защото много хора ме питат – някой качва ли се, как може да се качва от там и т.н. И на всички катерещи хора ще им бъде много интересно с описанията на самите маршрути.

Разбрахте ли нещо ново за мястото/за планината, нещо което досега не сте разбирали или не сте забелязвали?

Албена Костадинова: Проектът ми помогна да надникна в „кухнята“ на хижарската работа, буквално и преносно. Всички романтични суперлативи за работата в планината придобиха малко по-човешки образ. Припомних си колко е хубаво да си с приятели сред природата и да се чувстваш у дома на чуждо място.

Иначе за планината и мястото – през последната година го посетих няколко пъти във връзка с проекта и вече познавам добре всяко дърво и парапет по лятната пътека. Наскоро научих за близките срещи на хижарите с един мечок и за „домашните“ лисици, които обичат да отмъкват екипировката на палаткуващите туристи. С нетърпение очаквам среща с вторите.

Снимка от Летописа на хижа Плевен / снимка: Данаил Петков

Иво Илиев–Yeto: Научих много истории от хората, които идват, от хижаря, от другите хора, които работят в хижата. Но предпочитам да предоставя на Дидо възможността да ви разкаже повече за хижата. Колкото до района, знам например, че има мечки – за доказателство гледах видео от преди 2 месеца, в което се вижда мечка на плочките пред хижата. Но мечките сега спят… (смее се)

Като художник, вниманието ми бе привлечено от интересен стенопис в столовата, който Дидо е „реставрирал“ – освежил е около него и стои много хубаво.

Данаил Петков-Дидо: За мен няма изненади, защото аз съм на хижа „Плевен“ вече 30 години, като от 7 години съм управител. Но може би ще е интересно за хората да споделя част от историята на хижата, за която разполагаме с Летопис.

Страница от летописа на хижа Плевен (снимка: Данаил Петков)

Идеята за изграждане на хижа в Централна Стара планина възниква през 1964 г. Освен големият поток туристи, друга причина е фактът, че между „Амбарица“ и връх Ботев няма друга хижа, която да облекчи прехода. През 1965 г. се определя настоящото място за строеж, съобразено с наличните водоизточници. С начинанието се заема „хижестроителен“ комитет, а работата е възложена на ГУСВ (строителни войски), поделение 1810-Плевен. Хижата е открита на 14 ноември 1971 година. След това строителните работи продължават. През 1974 г. се прави копка на втората сграда. През същата година с помощта на Горско стопанство „Ново село“ и бригадирски труд на работниците от ОС на БТС е направена просека за ски писта и е построен първият малък ски влек. Постепенно легловата база на хижата се увеличава и през 1979 г. достига 300 места. В началото на 80-те години през хижата годишно преминават 26 000 туристи.

Художникът Иво Илиев–Yeto и стопанинът на х. Плевен – Дидо / снимка: Албена Костадинова Изградихте ли специална връзка с мястото? Ще ни споделите ли?

Иво Илиев–Yeto: Толкова много свикнах тук! Мисля, че мога да остана. Постепенно започнах да се чувствам като у дома си. Гледам, като има много хора, да отивам и да мятам по едно дърво в печката, да не изстива салонът. Свикнах и аз да се грижа за това място присърце.

Случи ли се нещо изненадващото по време на рисуването?

Иво Илиев–Yeto: За жалост, а може би е по-добре, не е имало нещо неочаквано или изненадващо. Рисуването върви добре, а и както казах, аз вече привикнах към това място.

Данаил Петков-Дидо: Всичко върви „странно“. (смее се) Той Иво си стана част от нас. Ще си го вземем, а и той не бърза да си ходи. Пък и имаме много стени за рисуване. (смее се)

Всичко за проекта „ДОМ В ПЛАНИНАТА“ може да намерите на сайта на SPORT DEPOT. 


#td_uid_1_663a19830e8c8 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_663a19830e8c8 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_663a19830e8c8 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_663a19830e8c8 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





ДОМ В ПЛАНИНАТА: х. Плевен


1 на 4


































































СподелиShares

The post Behind the process: Как една бяла стена се превръща в произведение на изкуството? appeared first on 360mag.

Как се прави състезание: Олимпийски крос триатлон „Лъвско сърце“

СподелиShares снимка: KrisoK Photography

Създадохме рубриката „Как се прави състезание“, за да ви разкажем за хората, без които любимите ни състезания нямаше да съществуват. Ще ви срещаме с организатори на различни спортни събития, за да научим как се ражда едно състезание и как  еволюира от идея, до успешна реализация. Ще ги питаме за трудностите и препятствията, но и за забавните моменти. Ще им зададем въпроси и за всички новости около състезанието. 

В следващите редове ви разказваме за Олимпийски крос триатлон „Лъвско сърце“, в разговор с неговите организатори:

снимка: Яне ГолевКъде се провежда състезанието? 

Състезанието се провежда в Бургас, в района на рибарско селище Ченгене скеле, Росенец. Стартът и финалът са на самото пристанище, което е ново и много слабо натоварено. Мястото набира все по-широка популярност, благодарение на грижата на Община Бургас да го превърне в приятно място за къмпинг, плаж и спорт. От тази година там има и платформа за wake surf и една истински впечатляваща детска площадка.

Верни на формата “крос”, участниците се движат през пресечен терен, с голямо изкачване и стръмно, технично спускане. Трасетата са наше лично дело, като винаги се водим от това да е бързо, интересно, вълнуващо, леко тегаво и да показва най-красивите места в района. Самото място бележи началото на Странджа планина и поради високите си части и панорамните изгледи, помещава няколко военни поделения. Разбира се има всичко, което може да се очаква от Странджа – красиви гледки, гъста зелена гора, комарчета и уникалното за нашия край съчетание на море с гора.

снимка: Яне ГолевКога се провежда тази година, какви са дисциплините?

Лъвско сърце Утопия ще се проведе на 7 и 8 юни, като всяка година дистанциите са идентични (олимпийски) 1,5 км плуване, 40 км планинско колоездене и 10 км трейл бягане. Нашата цел е да държим състезанията на Лъвско сърце ексклузивни, затова местата са ограничени. Участниците трябва да се изправят срещу всичките 3 дисциплини или да сформират отбор от 2 или 3 души и да си ги поделят.

Разкажете ни малко повече за историята на състезанието? Кои бяха основните действащи лица (и кои са сега)?

Лъвско сърце Утопия е второто ни състезание. Преди 5 години осъзнахме, че ултра дългата дистанция в Приморско е висока топка и много от участниците подценяват опасностите и бруталните разстояния. Започнахме да търсим правилното място за организиране на по-лек формат, който да въвежда мераклиите в особеностите на крос триатлоните на Лъвско сърце. Наш член беше на почивка в Росенец, запозна се със страхотния екип от спортни ентусиасти на Утопия Форест и нещата “кликнаха”. Екипът ни оттогава до сега е почти непроменен. Може би основната разлика от първото издание досега е, че вече помежду ни има + 4 нови члена, вариращи между 1 и 4 годинки.

снимка: KrisoK PhotographyПроменяли ли сте нещо по състезанието през годините?

Премахнахме единствено старта от о. Св. Анастасия, по ред причини – беше изключително тежко и за участниците, и за организаторите, беше невъзможно да се гледа от зрители, блокирахме целия полуостров, в който има стратегически важна инфраструктура и т.н. Сега цялото събитие започва и свършва на рибарско пристанище Ченгене скеле и духът на място е невероятен.

Що се касае до дистанциите, това е официалният олимпийски формат на триатлоните. Нашата цел е да развием района, който е изключително подходящ за целогодишен спорт, включително за крос триатлон и да сложим Бургас на международната триатлонска карта. За целта влязохме във формат, който е познат и ни отваря възможности да приканим участници от Европа и света, а някой ден и да станем домакин на голям международен формат.

Какви са статистиките зад състезанието?

До момента състезанието има три издания, тази година предстои четвърто. Първата година на старта застанаха 344 участници, които качихме на кораб, закараме до о. Св. Анастасия и пуснахме да плуват в открити води. Втората 462-ма, третата 514 души премериха сили. Тази засега са 630.

снимка: Яне ГолевКакво го отличава от останалите?

Състезанията на Лъвско сърце нямат аналог в България. Ние организираме спортни празници, които са насочени най-вече към сериозни любители на спорта. Триатлонът е много предизвикателен спорт, защото съвместява 3 различни дисциплини, всяка собствена вселена сама по себе си. Това, което отличава Лъвско Сърце Утопия, е енергията на невероятните ни участници, красотата на мястото, настроението на всички замесени и усещането в края на състезанието, че си се справил с нещо истинско трудно. Познати сме също с най-симпатичните доброволци и щурите купони след финала.

Кои са най-големите предизвикателства за участниците?

Масовият старт е невероятно изживяване, което примесва плуване със смесени бойни изкуства. Чувството да стартираш редом с 500 души е неповторимо. В етап колоездене най-предизвикателния участък е стръмното изкачване към и техничното спускане от Бакърлъка, което минава по тясна горска пътечка (предварително изметена от нас ) и завършва в участък с дълбоки коловози и резки завои. Етап бягане е песен, трябва само да се внимава за маркировката, защото умората и адреналинът лесно вкарват човек в “тунелно” виждане.

снимка: KrisoK PhotographyА кои са най-красивите участъци?

Изгревите и залезите на старта са уникални, защото гледат към резерват “Пода”. Самото рибарско пристанище е супер китно и перфектно за къмпинг. Трасето за колоездене дава страхотни гледки към целия бургаски залив и хълмистите, зелени извивки на Странджа. За нас едно от най-красивите неща е, че за един ден в годината, рибарското пристанище и черните горски пътеки се превръщат в това, което един наш атлет нарече “моята лична олимпиада”. Тук е редно да благодарим на всички, които ни подкрепят и да се извиним на всички, които натоварваме с присъствието си.

Кои са авторите на трасетата и по какви критерии създавате едно трасе?

Трасетата на Лъвко Сърце Утопия са съобразени с официалните формати. По този критерий сме избрали дистанциите. Екипът ни прави трасетата, като прекарва месеци в това да се губи, да разглежда сателитни снимки, пак да се губи и така, докато не стигнем до едно скоростно, максимално безопасно, красиво и интригуващо трасе.

Основният критерий е участниците да си изкарат чудесно, защото това е техният миг и само в този единствен ден в година това не са просто горски пътеки и плажове, а трасето на лъвските сърца.

Отделно се стараем да поддържаме и рекламираме тези трасета, за да могат всякакви спортни ентусиасти да ги припознават за своите излети и тренировки, казано иначе – спортен туризъм. Трасетата трябва да са интересни, предизвикателни, красиви, обезопасени на максимум, което понякога означава буквално да метем гората часове наред с големите четки, и разбира се скоростни. Не пестим усилия да изгладим трасето, доколкото това е възможно.

снимка: Виктор ТрояновКое е най-трудното в организацията на събитието?

Целият екип работи със сърце и душа. Посрещаме трудностите с усмивка. Не мога да класифицирам нещо конкретно като най-трудното. Да организираш събитие е доста комплексно занимание, което върви целогодишно. За нас е важно да изпипаме всеки детайл, за да може участниците и всички замесени – партньори, доброволци да се почувстват специално и да обикнат спорта триатлон още повече. Може би най-трудното за нас е да изпратим всички страхотни хора, когато всичко свърши. Обезопасяването на цялото трасе също е сложно занимание, защото има как човек да се удари и ние трябва да сме сигурни, че помощ ще му се окаже възможно най-бързо и адекватно.

Разкажете ни интересна случка „от кухнята“?

Всяка година се срещаме с всички собственици на селскостопански имоти по трасето, за да ги предупредим за вълната от атлети, които ще минат покрай тях. На едно от местата се помещават прословутите кангали – семейство огромни овчарски кучета, големи колкото велосипедите на участниците и тежащи долу-горе колкото тях + теглото на ездачите. На една от тези обиколки с нас беше една прекрасна дама, която оглеждаше трасето и когато я наобиколиха, тя направи точно това, което не се прави – замръзна и спря. Съответно я заградиха 3-4 песа по 50 килограма, с глави като на телета. Леко предпазливи на този етап да не ескалира ситуацията, един от нас влезе да търси стопаните, докато другите двама започнахме да се приближаваме. Единият говореше на кучетата, другия на девойката, която вече плачеше. Видяхме, че махат с опашка и не налитат агресивно, но при всеки лай се смразявахме. За да облекчим ситуацията говорихме на кучетата като на мили палета. Започнаха да свалят ушите. След 2 минути си играехме с тези кангали, които се оказаха най-страхотните душички. Трудно ни е да убедим атлетите в това, а и може би е по-добре да не ги разобличаваме, така времената в този участък винаги са рекордни.

снимка: Яне ГолевИма ли нещо ново в предстоящото издание?

Местата свършиха за 2-3 седмици и се наложи да отворим още. Т.е. ще имаме рекорден брой участници. Също така пристанище Ченгене скеле се е променило значително и от едно малко кейче с 20 лодки, се превръща в една от горещите точки на бургаския залив. В треньорския екип за лагера преди състезанието се включиха Данчо Нечев и Дизела, и тази година готвим една изненада, за която е рано да говорим, защото още е в експериментална фаза.

Имате ли нови идеи, които отлежават занапред? В каква насока?

Да, влязохме в контакт със Световната организация по триатлон и се надяваме да включим Лъвско Сърце Утопия като състезание в международния календар по крос триатлон. Работим, както споменахме горе, върху много интересен проект, който ще анонсираме по-нататък, той е свързан с отразяването на събитието. Сега фокусът ни е върху това как да направим така, че повече хора да припознават Бургас и региона като място за активна почивка и съответно как да мотивираме повече хора да спортуват всеки ден.

Също така работим върху проект на състезание за чужбина, спортни школи за най-малките и нова локация за състезание у нас.

снимка: KrisoK PhotographyКакво не ви попитахме, а искате да споделите?

Браво на вас за тази отдадена рубрика! Браво, защото любителските състезания са организирани от ентусиасти за ентусиасти и в повечето случаи, спойката е любовта към спорта. В резултат на тази симбиоза ние виждаме как мисленето на отделните хора се променя, особено на такива, които тепърва навлизат в спорта, за което никога не е късно.

Човек е способен на много, много повече отколкото си мисли. Когато се запише за състезание, всеки участник знае, че го чака сериозно изпитание и става по-постоянен в тренировките си. А когато го завърши вече е разбил едно ограничение в представите си и е постигнал една собствена победа. Това ни променя като хора и то в хубава посока.

Добър пример е еволюцията в участието на един от нашите партньори. Когато ги поканихме да се включат знаехме, че управителят е запален по спорта. Първата година се включиха няколко човека от компанията. На следващата бяха организирана група от 20 човека с брандирани тениски и много настроение. Тази година са над 40. Т.е. любовта на един-двама души към спорта започва да се прехвърля върху цялата организация.

Разбира се, не всеки е атлет, но за щастие и за тях има по нещо. Доброволците са биещото сърце на всяко състезание. Тази група удивителни хора влагат свободното си време, енергия и средства да помогнат на нас организаторите да случим състезанията и на участниците да ги завършат. Доброволците заслужават, и молим да приемат, най-дълбоките ни и искрени благодарности!

Следете всички новости за състезанието на Фейсбук страницата Лъвско сърце Lion Heart Ultra и на уебсайта lionheart.bg. Вижте всички статии от рубриката „Как се прави състезание“!СподелиShares

The post Как се прави състезание: Олимпийски крос триатлон „Лъвско сърце“ appeared first on 360mag.

13-ият “Байк и рън за Чепън” събра 3000 лв. за опазване на вековните дървета в България

СподелиShares снимка: KrisoK Photography

13-ата годишнина на надпреварата бе повратен момент в развитието ѝ – за първи път събитието се проведе в двудневен формат, в отговор на очакванията към състезателна проява от този ранг. На 27 април се състезаваха колоездачите, а на 28 април – бегачите и дуатлонистите. Промяната, топло приветствана от участниците, даде очакваните резултати – повече сигурност по трасетата, по-малко трафик и рискови ситуации за велосипедистите и бегачите.

Tази година интерес предизвика вело дисциплината с най-дълга дистанция 66 km XCM и 1900 м положителна денивелация, в която се състезаваха колоездачи с лиценз към Българска федерация по колоездене. Тя консолидира окончателно усилията за завръщане на надпреварата в календара и годишната ранглиста на БФК, започнати с помощта на клуб “Велораптор”, а победител в нея в категорията Мъже Masters 40+ стана самият Калин Русев, основател на клуб “Велораптор”.

Със стартовите си такси регистриралите се за събитието 600 участници събраха общо 3000 лв, които ще бъдат дарени на Асоциация на парковете в България в полза на кампанията “Да съхраним вековните дървета в България”. Под надслов “Адреналин с кауза” за пета поредна година “Байк и рън за Чепън” избра да подкрепи инициатива, която има дългосрочно значение в опазването на локалните екосистеми, далеч отвъд границите на един човешки живот.

снимка: KrisoK Photography

Паралелно с “Байк и рън за Чепън” се проведе и състезанието за най-малките – “Мини Байк и рън за Чепън”, в което се включиха 76 деца, като най-малките бяха 2-3 годишни. Въжена люлка и надуваем замък бяха атракционите, осигурени за тях от община Драгоман. От СДП “Балкани” пък организираха няколко разходки с водач за любопитните да се запознаят с богатата флора и фауна на Драгоманското блато.

Организаторите на “Байк и рън за Чепън” благодарят на партньорите, подкрепили събитието по един или друг начин – Subaru България, Karcher, AquaMatrix, Abopharma, Doppelherz, Хармоника, Skullcandy, Epic Bike Shop, Backbar, Енергия от ядки, Sponser, бира Айляк, Red Bull, Deuter, Buff, Sigg, Julbo, Grangers, Coca-Cola. Изказват благодарности и на Mинистерството на туризма, на Race Timing BG, KrisoK Photography & Victor Troyanov Photography и техните екипи.

 

СподелиShares

The post 13-ият “Байк и рън за Чепън” събра 3000 лв. за опазване на вековните дървета в България appeared first on 360mag.