Списание 360's Blog, page 93

Заслон „Черни връх“ ще бъде реновиран с помощта на гранта от GP Group

СподелиShares Заслон „Черни връх“

Като част от кампанията “Хижа на годината” 2023 г. бяха връчени и три финансови гранта, на обща стойност 30 000 лв. Един от тях бе грантът на GP Group за строителни помощ с включени материали на стойност 5000 лв., който бе присъден на заслон “Черни връх”.

Заслонът се намира в планината Витоша, на едноименния връх. Обектът е чайна с преддверие, без места за нощуване, но с туристическа столова и санитарни възли. Разположен е в сградата на метеорологичната станция, построена през 1935 г. – малко след обявяването на Витоша за „Народен парк“ – първият такъв на Балканския полуостров.

Заслонът печели гранта за строителни материали, като при оценката са взети под внимание основополагащи фактори:

положеният предварителен обем работа за възстановяване на обекта, което е атестат за сериозните намерения на стопаните;фактът, че това е един от най-посещаваните туристически обекти в българските планини и така от подобренията ще се възползват по-голям брой ползватели;ремонтът е от критично значение за състоянието на обекта, поради открит конструктивен дефект;не на последно място, обектът е ключова база за ПСС на Витоша.

Свързахме се със стопаните на заслон „Черни връх“, за да разберем как текат дейностите по усвояването на гранта от GP Group.

Пукнатина във външното стълбище на заслон „Черни връх“От колко време стопанисвате заслона и кои са най-сериозните ви трудности?

Стопанисваме заслона от 2019 г. Най-големите трудности със стопанисването на заслона са свързани със старата инфраструктура, с обезпечаването на персонал, с транспорта и с извозването на боклука. Въпреки несгодите, за краткото време на стопанисване на заслона са направени не малко подобрения – подменена е част от ВиК и отоплителната инсталации, извършен е основен ремонт на кухненското помещение и на две от помещенията за персонала, направени са нови пейки и маси за навън.

Какво знаехте за конкурса „Хижа на годината“ до миналата година?

Съвсем случайно, непосредствено след стартирането на кампанията „Хижа на годината“ за 2023 г., попаднахме на публикация във Facebook, в която бяха представени номинациите за най-добри хижи и заслони в България по категории. Към тогавашния момент не знаехме, че можем да се включим в кампанията, тъй като не бяхме сред номинираните обекти.

Как научихте за финансиращите програми към кампанията „Хижа на годината“?

След проведената конференция на „Хижа на годината“ на тема „Възможности за финансиране и стъпки за подобрение на условията в българските хижи и заслони“ през месец юли 2023 г. и последващи разговори с екипа на кампанията, разбрахме, че грантовете не са ограничени само до номинираните обекти, а че са отворени за всички хижи и заслони в страната. Така и ние се включихме и подадохме необходимите документи за кандидатстване по трите финансиращи програми в рамките на кампанията „Хижа на годината“ за 2023 г.

Преддверието на заслон „Черни връх“Вие спечелихте финансиращата програма на GP Group за предоставяне на строителни материали на стойност 5 000 лв. и допълнително подпомагане със специализиран труд. За кандидатстването се изискваше попълване на мотивационно писмо и количествено стойностна сметка за необходимите материали. Срещнахте ли някакви трудности с попълването им?

Затруднения при подготвянето на необходимата документация за кандидатстване не сме имали. Въпреки че късно се информирахме за възможностите за участие в кампанията, имахме достатъчно време в срок да изготвим мотивационното писмо и количествено-стойностната сметка за нужните за строително-ремонтните работи и материали.

В какво се състоеше проектът, с който кандидатствахте? Към какви строително ремонтни дейности беше насочен?

Проектът, с който кандидатствахме, бе за финансиране в строителни материали на стойност 5000 лева, необходими за укрепване и подобряване на устойчивостта на 4 вътрешни помещения (баня, две преддверия и помещение на к.-3,5) и на външното стълбище на заслон Черни връх, както и тяхното модернизиране и превръщане в по-функционални зони за посетилите.

Очаквахте ли да спечелите? Как приехте новината?

Реално не сме очаквали, че ще спечелим гранта, но се надявахме, че проектът ни ще бъде оценен високо, предвид значимостта на обекта за планинарския туризъм в България и належащата нужда от неговата реновация. С огромно задоволство и радост приехме новината, че сме отличени на първо място сред участниците в програмата.

Спечелването на гранта е признание за труда ни, но и голямо предизвикателство и отговорност, които поемаме.

Това е така, тъй като нашето желание е не само да посрещнем очакванията на планинарската общност относно крайния резултат от строително ремонтните работи и да намерим най-добрия баланс между функционалността и комфорта на помещенията, които ще бъдат реновирани, и тяхната по-естетическа визия, което несъмнено изисква повече работа, но същевременно следва да сме и гъвкави, предвид намерението ни да не спира функционирането на обекта за времето на строително-ремонтните работи.

Сега на какъв етап е работата ви с GP Group? 

През месец февруари направихме среща с GP group, на която рамкирахме съвместната ни работа по изпълнение на проекта и по-конкретно периода, в който ще могат да се извършат строително-ремонтните работи. По време на срещата от GP group заявиха допълнителна подкрепа, спрямо техните възможности, в т.ч. и специализиран труд. Към настоящия момент очакваме финализирането на идейния проект на DA Architects1, които се включиха безвъзмездно, непосредствено при планирането на дизайна на помещенията. Предстои следващата ни среща с GP Group, на която в детайли ще обсъдим етапите на работа и очакваните срокове за изпълнение.

Има ли пречки за започване на работата по изпълнение на проекта?

Към настоящия момент метеорологичните условия са най-сериозната пречка, което налага съобразяването с тях.

Кога очаквате да бъде завършен проектът? На какви етапи ще се реализира?

Предвид затруднения достъп до обекта, заради наличната снежна покривка и очакванията, че същата ще се задържи до края на месец май, планираме строително-възстановителните работи да започнат в началото на месец юни, като оттогава насетне всичко зависи от метеорологичните условия. Отчитайки факта, че проектирането на помещенията е в своя край, следващият етап, преди същинския ремонт, ще включва къртене, чистене и извозване на отпадъци.

Строително-ремонтните работи на четирите вътрешни помещения (баня, две преддверия и помещение на к.-3,5) и на външното стълбище на заслон Черни връх ще включват: общо укрепване, изграждане на ВиК инсталация, електро инсталация, ОВИ инсталация, полагане на топло- и хидроизолация, полагане на ламперия, камък и гранитогрес, и обзавеждане.

Възможно ли е да се включат доброволци в изпълнението му? Ако да, моля споделете с какво.

Възможно е включването на доброволци в подготвителния етап на възстановяване на обекта, а именно: къртене и чистене.

Банята на заслон „Черни връх“Имате ли други спешни нужди за заслона? Какви са? Имате ли план как да ти обезпечите?

За извършването на настоящия ремонт имаме належаща нужда от подмяна на съществуващите врати и прозорци в тези помещения с нови, както и от обзавеждане на банята. Към настоящия момент планираме тези нужди да ги обезпечим с лични средства, като ще търсим възможности и за допълнителна подкрепа.

Имате ли още планове и идеи за развитието на заслона?

След ремонта на външните стълбища, на преддверията и на банята към заслона, и на помещението под тях, планираме извършването на основен ремонт на общото помещение за туристи, на вътрешните стълбища и на две служебни помещения, който по-конкретно ще се състои в изграждане на ВиК инсталация, електро инсталация, ОВИ инсталация, полагане на топло- и хидроизолация, полагане на ламперия, подови настилки, обзавеждане, подмяна на врати и прозорци.

Ние ще следим всичко свързано с изпълнението на проекта и ще ви информираме за направените подобрения. Ако искате да подкрепите с дарение заслон „Черни връх“ можете да го направите по следния начин:

  IBAN: BG33FINV91501217470782
Титуляр: Сдружение „Черни връх“
Основание: Втори шанс за хижите у нас
К онтакти: 0879 119 457 – Николай Миков

За да следите всичко под око, последвайте Фейсбук страницата на „Хижа на годината и Инстаграм профила на „Хижа на годината“.

СподелиShares

The post Заслон „Черни връх“ ще бъде реновиран с помощта на гранта от GP Group appeared first on 360mag.

450 състезатели мериха сили на Трън Ултра Рън 2024

СподелиShares Трън Ултра Рън 2024 / снимка: Елена Караилиева

Състезанието по планинско бягане, което превежда участниците през четири планини – Ездимирската, Любаш, Парамунската и Ерулската планина, се проведен на 11 май 2024 г.

В него се включиха почти 450 състезатели от цялата страна и чужбина, както и близо 100 доброволци. Състезанието се организира от Трънското туристическо дружество и подкрепено от община Трън.

Вижте още: Как се прави състезание: Трън Ултра Рън

Първото и най-късо трасе бе „Бягане до върха“ с дължина от 8 км и 560 метра положителна денивелация бе спечелено от Николай Генчев, който го преодоля за 57 мин., и при жените от Христина Тушева, която постигна резултат от 1 ч. и 12 мин. и по този начин зае и първото място в категория „Ветерани“ (45 г.+).

В трасето „През двата върха” с 13 км с 950 метра положителна денивелация се отличиха Георги Илиев, който го преодоля за 1 ч. и 40 мин., а сред жените Виктория Христова с резултат 2 ч. и 15 мин.

С най-голям интерес от страна на участниците имаше към третото трасе „Четири върха Tрейл” с дължината 24 км и 1650 метра денивелация. В него стартираха 180 човека. Първи при мъжете стана известният с многото си рекорди българският спортен ориентировач и планински бегач Кирил Николов – Дизела, който постигна време от 2 ч. и 36 мин. При жените победител е Антония Григорова с време 3 ч. и 4 мин.

Най-голямо предизвикателство за състезателите представляваше трасето „Десет върха Ултра“ със своите 54 км дължина и 3400 метра денивелация. Сред мъжете там победи Станислав Чолаков с резултат от 7 ч. и 7 мин., а при жените призът взе Верадина Начева с време 8 ч. и 18 мин.

Вижте още: Българка с четвърто място на световното по скайрън за мастъри

От тази година Трън Ултра Рън има и нова категория – „Катерач“, при която се преодолява много стръмно изкачване от 480 метра положителна денивелация за по-малко от 2 км разстояние. Изкачването е истинско предизвикателство, защото преди това има още две много стръмни изкачвания – към Големи връх и в. Груйница.

Организаторите бяха предвидили надпревари и за най-малките си гости, както и  занимателни дейности като конна езда, открит урок по таекуондо от спортен клуб „Таекуондо Фитнес НСА“, образователни игри за работата на спасителните кучета, осигурени от сдружение „Кучета за търсене и спасяване – България“. Децата се запознаха и с концепцията за доброволчеството и мисията на спасителните кучета, които участват в реални операции по издирване и спасяване на изчезнали лица.

Класирането и всички новости около състезанието можете да научите от официалната странница на Трънското туристическо дружество.

СподелиShares

The post 450 състезатели мериха сили на Трън Ултра Рън 2024 appeared first on 360mag.

Туристическа спалня „Ботев Връх“

СподелиShares Туристическа спалня „Ботев Връх“ (снимка: Фейсбук страница на обекта)

Туристическа спалня „Ботев Връх“ се намира Калоферска планина, в подножие на вр. Ботев, 2053 м н.в., GPS: 42.716442,24.91842ºE.

Сградата е с капацитет 22 места: едно спално с 9 двойни легла и едно спално с 2 двойни легла. Има обща столова с вместимост за около 25 човека и бюфет. Хранене в столова с разнообразни супи, основно; сух пакет и закуска – при предварителна заявка.

Туристическа спалня „Ботев Връх“ (снимка: Фейсбук страница на обекта)Изходни пунктове:град Калофер (през хижа „Рай“, по т. нар. Тарзанова пътека, летен вариант) – 7,00 ч.град Калофер (през местност Рудината и по рида Рудината, зимен вариант) – 7,00 ч.гара Калофер (на Подбалканската жп линия) – още 0,45 ч (3 км) до града;град Априлци (през хижа „Плевен“) – 7,30 ч (12 км по асфалтиран път и още 4,30 ч по пътека);град Карлово (гара на Подбалканската жп линия и крайна гара на жп линия Пловдив-Карлово) (през хижа „Равнец“) – 7,30 ч.;град Карлово (през хижа „Васил Левски“) – 8,15 чСъседни туристически обекти:заслон „Ботев“ – 0,30 ч.заслон „Маринка“ – 0,30 ч.хижа „Рай“ (по т. нар. Тарзанова пътека) – 2,00 ч.хижа „Тъжа“ – 3,00 ч.хижа „Плевен“ – 3,00 ч.хижа „Васил Левски“ – 3,30 ч.хижа „Добрила“ – 9,00 ч.

Стопанин: ТД „Хайдут“ – гр. Калофер

Контакти:

Туристическа спалня „Ботев връх“: 0877 273 547
Алтернативни телефони: 0878 855 686; 0878 776 845
Уебсайт
Фейсбук
емайл: glc_komers@abv.bg

СподелиShares

The post Туристическа спалня „Ботев Връх“ appeared first on 360mag.

Челникът DULOTEC H3: Стабилният партньор в мрака

СподелиShares

Българската марка DULOTEC, чийто универсален аутдор нож вече ви представихме, разполага и с голям каталог челници и фенери, и тъй като бяхме впечатлени от качеството, с което се работи в компанията решихме да проверим и какво е положението с осветителните им тела. Челниците и фенерите DULOTEC са подходящи за спорт, за къмпинг, за лов или за отдих на открито. Някои от продуктите са строго профилирани, за да осигурят подобаваща производителност за конкретни цели, а други са подходящи за повече от една сфери. 

Именно за един такъв универсален боец ще стане дума днес!

ОПИСАНИЕDULOTEC H3
Снимка: Христо УзуновЧЕЛНИКЪТ

DULOTEC H3 е бюджетен като ценови клас челник, който обаче обладава много от характеристиките на по-скъпите модели на другите марки. Основното му предназначение е да се използва за къмпингуване, хайкинг, риболов и работа на открито. Този спектър от приложения буквално се покрива от достатъчно широкото осветено петно, което прави – около 160 градуса и 150 м максимална далекобойност при 2050 лумена мощност.

DULOTEC H3
Снимка: Христо Узунов

Като дизайн H3 представлява водоустойчив алуминиев цилиндър, в който е поместена презареждаемата литиево-йонна батерия VAPCELL DULOTEC, с капацитет 3400 mAh. В средата на боядисаният в черно корпус е обособено допълнителното пространство за петте LED диода OSRAM P8, които обезпечават различните режими на работа. В двата края са разположени капачката на батерията (ляво) и капакът на USB-C порта, върху който се намира и бутонът за управление (дясно). Тялото се прикрепя към здрав PVC държач, снабден с ластична лента за главата. Така монтиран челинкът позволява около 180 градуса местене по вертикала. Цялото тегло на компановката е около 90 гр., а самият челник без батерията тежи само 42 гр.

DULOTEC H3
Снимка: Христо УзуновФУНКЦИОНАЛНОСТИТЕ

DULOTEC H3 разполага с 5 степени на осветеност и 6 различни режима, които се управляват от един бутон чрез единично или двойно натискане и задържане. Също така бутонът е снабден със светлинна индикация в зелено или черено, която показва дали батерията е заредена или изтощена… 

Режими на работа:

Normal –  оттук се задават различните степени осветеност.
SOS – при спешни случаи.
Beacon – кара челникът да присветва веднъж на всеки 4 секунди, като по този начин може да бъде използван в качеството си на ориентир за вас или друга група хора.
Strobe – бързите насечени проблясъци на този режим оказват дезориентиращ ефект върху околните и се използва като защитна мярка при среща с диви животни.
Moonlight – използва изключително слаба светлина от 2 lm
Turbo – генерира мощност от максималните 2050 лумена за 30 секунди или до достигане на вътрешна температура от 60 градуса, след което автоматично ще превключи в нормален режим. Също така ако при включване на този режим температурата на челника е над 55 градуса той няма да се включи, а автоматично ще премине към следващия.

Степени на осветеност в режим Normal:

Максимална (1470 lm)
Висока (935 lm)
Средна (405 lm)
Ниска (195 lm)
Минимална (100 lm)

DULOTEC H3
Снимка: Христо УзуновАКСЕСОАРИТЕ

Челникът пристига в полутвърда гумирана удароустойчива кутия, отваряща се с цип и снабдена с удобен карабинер за закачане към раница или колан. Заедно с държача и лентата за глава, комплектът включва още USB-C кабел за зарядно и 4 щипки за прикрепяне към каска. 

ВПЕЧАТЛЕНИЯDULOTEC H3
Снимка: Христо Узунов

Усещането, когато хванете DULOTEC H3 е за стабилност – тежък метален корпус и респектиращ “тактически” външен вид. Стабилността продължава да се усеща и когато поставите устройството на глава си. Въпреки 90-те грама тегло, благодарение на ергономичния държач, извит по дъгата на челото и ластичната лента с удобни катарами за пристягане, челникът приляга… стабилно. Дори след около 4 часа върху главата ви няма да изпитате дискомфорт, освен може би, нужда малко да поотпуснете лентата по някое време. Когато пък приключите работа, ако не използвате защитното калъфче от комплекта можете удобно да пъхнте челинка в джоба на дрехата или на раницата си – формата му е компактна просто „заспива“ вътре.

Колкото до манипулирането, трябва да признаем, че в началото свикването с настройките на различните степени и режими бе малко объркващо, но след известна практика се свиква – Едно натискане за включване; Задържане за изреждане на степените осветеност; Два бързи клика за различните режими; Едно натискане за изключване.

DULOTEC H3
Снимка: Христо Узунов

Оттам нататък, както се казва, челникът прави ден! При 100% осветеност, или 1470 lm, изделието може да се използва даже през деня като помощно осветление на сянка или дори като запълваща светлина при фотографиране. Останалите режими са според нуждите на конкретната ситуация, но възможността да оперирате със слаба осветеност между 200 и под 100 lm е изключително щадяща както околните, така и очите ви, в условията на пълен мрак. Единственото неудобство идва при избора на мощност. Ако искате да засилите светлината с една или две степени, например от 15% на 30%, преди това трябва да изчакате да се изредят по слабите режими, а след тях и по-силните, защото редът, в който се движат е само в низходящ порядък. От това следва, че понякога може неволно да заслепите себе си/някого.

Тук е редно да обърнем внимание и на предупреждението от инструкциите да не насочвате челника пряко към вашите или чужди очи поради риск от увреждане! За съжаление при интензивна употреба е силно вероятно подобен инцидент да се случи поне веднъж и трябва да кажем, че след подобно осветяване със 100% сила наистина изпитахме лека тежест в очите, която имаше нужда от известно време, за да премине.

Да, с покритие от около 150 м в максимален режим, настоящото устройство не е най-далекобойният челник на пазара (такъв е моделът H1), но и не това е целта тук. Силата на H2 е в широкото 160-градусово равномерно светло петно (в средата все пак е една идея по-ярко), което изпълва околното пространство така сякаш сте запалили лампата в хола. Хвърляната сянка пък е с размити, почти дифузни граници, което смекчава до известна степен иначе строгата студено бяла светлина. В подобна обстановка се работи удобно независимо дали режете пържоли или опъвате палатката по тъмно.

Както вече обърнахме внимание ластичната лента държи челникът стабилно към главата ви, а с двете катарами много лесно можете да регулирате степента на стегнатост. В допълнение към нея идват и четирите куки за каска, които се поставят или отстраняват много лесно благодарение на цепка в средата. Те позволяват да прикрепите челника към различни типове каски с борд, което в съчетание с влаго и удароустойчивостта му, разширява сферите на употреба допълнително, например в пещерното дело.

ЗАКЛЮЧЕНИЕDULOTEC H3
Снимка: Христо Узунов

DULOTEC H3 е изключително приятен и най-вече надежден челник подходящ за къмпинг/трекинг (в нашия случай), при който качеството превъзхожда цената!

Алуминиевият корпус е достатъчно здрав, за да не му пръснете халката, ако го изпуснете на някой камънак, като едновременно е и с доволно компактна форма, която не заема място сред останалата ви екипировка. Различните степени и режими на работа правят устройството наистина мултифункционално, с различни възможности за приложение. Светлото петно осигурява достатъчен кръгозор в пространството около вас, а батерията осигурява достатъчно дълъг живот, за да свършите спокойно всичките си нужди сред природата.

Накратко – ако не виждате светлината в тунела, значи не използвате челник DULOTEC H3!

Продуктите DULOTEC ще откриете при нашите приятели от sorbe.bg !

 

СподелиShares

The post Челникът DULOTEC H3: Стабилният партньор в мрака appeared first on 360mag.

Шабан Мустафа с три титли от Европейското мастърс първенство по планинско бягане

СподелиShares снимка: Enyo Freitas

Утвърденият ни планински бегач Шабан Мустафа стана троен европейски шампион за ветерани. Родният състезател се наложи в трите дисциплини в рамките на шампионата European Masters Off-Road-Running Championships 2024 във възрастовата си група 45+ години. Той спечели и трите дистанции на провелото се през уикенда Европейското първенство по планинско бягане за ветерани на остров Мадейра, Португалия.

снимка: Иво Андреев

46-годишният атлет от Сунгурларе беше безапелационен в късата дистанция от 8,9 км и в дисциплината вертикален километър. Той триумфира и в най-тежката дисциплина – 33 км с Д+ 2000 м (положителна денивелация), където заслужи шампионската титла на абсолютен европейски шампион по планинско бягане за ветерани, изпреварвайки бегачи от възрастова група 40+.

Миналата година Шабан завоюва две титли на Световното първенство по планинско бягане за ветерани.

Старт/финалът на надпреварата бе в центъра на курортното селище Мачико на атлантическия остров Мадейра – най-големия от едноименния португалски архипелаг.

снимка: Фейсбук, Иво Андреев

Другият български представител Иво Андреев, състезаващ се при мъжете 40+, също се представи достойно в дългата дистанция, заемайки 8-о място в общото класиране и 4-то в своята категория. Андреев има съответно 5-о и 6-о място в късата дистанция и вертикалния километър в неговата група.

Вижте още: Шабан Мустафа се класира втори на„Gornergrat Zermatt Marathon“.



СподелиShares

The post Шабан Мустафа с три титли от Европейското мастърс първенство по планинско бягане appeared first on 360mag.

Заслон „Превала“ („Бег-бунар“)

СподелиShares заслон „Превала“ („Бегбунар“), снимка: gowhere.bg

Заслон „Превала“ се намира в в Осоговска планина, в едноименната местност, северно от връх Кулиците, на 1852 м.н.в.

Заслонът представлява масивна едноетажна постройка с едно помещение. Разполага с печка на твърдо гориво, медицински шкаф, голяма маса с три пейки, а отвън е направен навес с огнище.

В заслона няма легла, не е електрифициран и не се обслужва от персонал. При необходимост в него могат да се приютят 4-5 души.

В близост до него се намира чешма „Бег-бунар“. Сградата е бивша гранична застава, която през 2007 г. туристическо дружество „Осогово“ преустройва в заслон.

Заслон „Превала“ се намира на основния туристически маршрут от хижа „Осогово“ до връх Руен (2251 м.), червена маркировка.

Вижте: Хижа „Осогово“

Изходен пункт:хижа „Осогово“ – 2.00 ч.Съседни обекти:връх Човека (2046 м) – 0.40 ч.връх Руен (2251 м)- 2.00 ч.

Стопанин: ТД „Осогово“

СподелиShares

The post Заслон „Превала“ („Бег-бунар“) appeared first on 360mag.

Заслон „Самара“

СподелиShares заслон „Самара“, снимка: Уикипедия

Заслон „Самара се намира в планина Витоша, под връх Самара в местността Седлото. Разположен е на 2062 метра надморска височина и до стълб номер 74 от зимната маркирова на маршрута от хижа „Кумата до Черни връх.

GPS: 42.56569ºN 23.25804ºE

Представлява едноетажна каменна сграда с предверие и две стаи.

заслон „Самара“, снимка: Светлин Наков

Стопанин: ПСС – София

СподелиShares

The post Заслон „Самара“ appeared first on 360mag.

Как се прави състезание: Лудогорски маратон

СподелиShares Лудогорски маратон / снимка: Кремена Димитрова

Създадохме рубриката „Как се прави състезание“, за да ви разкажем за хората, без които любимите ни състезания нямаше да съществуват. Ще ви срещаме с организатори на различни спортни събития, за да научим как се ражда едно състезание и как  еволюира от идея, до успешна реализация. Ще ги питаме за трудностите и препятствията, но и за забавните моменти. Ще им зададем въпроси и за всички новости около състезанието. 

За новостите и традициите в „Лудогорски маратон“ разговаряме с един от основните организатори Цоньо Пенев:  

Лудогорски маратон / снимка: Кремена ДимитроваКъде се провежда състезанието? Какво е характерно за региона, през който минават участниците?

Състезанието се провежда в обширна горска територия с ограничено човешко присъствие и въздействие. Мястото на старт/финала е зона за отдих, в която се намира единственият в България сертифициран за къпане язовир, както и една прекрасна, около 500 метра дълга поляна, подходяща за игри и къмпингуване. В района са били строени римски вили, а на височините от двете страни на старт/финала има все още неизследвани останки от средновековни крепости. Трасето пресича древни търговски пътища, където са били извършвани обири, затова все още в местността могат да се намерят изгубени монети.

На коя дата ще се проведе тази година, с какви дисциплини и дистанции?

Датата е традиционна за последните 4 години и е първата неделя на юни – 2 юни 2024. Подбрана е така, че водата в язовира да бъде вече достатъчно топла, възможно най-чиста и язовирът пълноводен, все още да не е горещо, гората да е най-зелена и вече да е достатъчно топло, за да се нощува на палатка почти на самия старт/финал. Дисциплините са същите, както през последните години:

бягане с дистанции 12, 21 и 42 км,колоездене с дистанция 42 кмтриатлон (индивидуално и отборно) с дистанции на етапите плуване/колоездене/бягане – 1.2/44/12 км.за децата предлагаме детско бягане и колоездене по леко трасе с дистанция 2 километра.Лудогорски маратон / снимка: Кремена ДимитроваРазкажете ни за историята: Кога и как се зароди идеята за състезанието? Кои бяха основните действащи лица и кои са сега)? 

Ние с Христо Христов (El Freegano), независимо един от друг, някъде около 2012 година имахме идея да направим триатлон на същото място. И двамата ходехме с велосипеди по велоалеята, свързваща местността с град Разград и плувахме в язовира, но не се познавахме. В началото на 2013 година общи приятели ни запознаха и същото лято направихме 10 тестови триатлона с много къси етапи (330/8000/3000 м) от които пазим резултатите. На следващата година направихме официалното първо издание и в движение към нас се присъедини Иван Радев. Той ни попита защо сме сложили старт/финала чак в дъното на зоната за отдих и ние осъзнахме колко скромни всъщност сме били. От следващата година го преместихме там, където е и сега. Около нас има още голям брой хора с огромен принос. Сред тях бих посочил и някои от редовните участници. Списъкът е много дълъг.

С какви трасета започнахте? Как и защо ги променяхте?

Макар че първоначалната идея беше за триатлон, за първите издания подходихме нетипично разумно и преценявайки, че триатлонът е нещо като 3 състезания в едно, където е нужен допълнителен ресурс за подсигуряване на плуването в язовира, изграждане на транзитни зони и т.н., решихме да стартираме само с бягане и колоездене с една-единствена дистанция – 20 километра, както и с детско състезание с дължина 2 километра.

Трасето еволюира всяка година, достигайки до досегашната си обща дължина от 45 километра. За да постигнем това, години наред възстановявахме заличени горски пътища и пътеки, правихме корекции и допълнения. Мотив за промяна беше и желанието ни да покажем колкото се може повече красиви участъци от гората, както и трасето да бъде разнообразно, с редуване на наклони, завои, тесни пътеки, коларски пътища, скоростни и технични участъци. След всяко издание получаваме обратна връзка от участниците и това също е причина за промени.

снимка: Кремена ДимитроваКолко издания има състезанието и колко са били участниците?

От първото официално издание през 2014 година сме провели 10 издания без прекъсване, въпреки някои сериозни затруднения със свинска чума, ковид, различни интереси и т.н. Започнахме с 60 участници, записани в гугъл форма, научили незнайно как за събитието, като някои от тях дори ни помагаха за маркирането на трасето. И стигнахме до над 400 през миналата година. Разбира се, че бихме искали да са повече, но от друга страна си даваме сметка, че навалицата също може да бъде негатив.

Какво го отличава от останалите?

Лудогорски маратон е от тези състезания, които са оригинално възникнали по причина местен патриотизъм, желание за повече контакт с природата и популяризиране на грижата за здравето и възможността за активност във всяка една възраст. Ние си го създадохме като за нас си. Ако някой друг го беше направил, просто щяхме да участваме с удоволствие. Отличава го огромната част горско трасе с много малка част с настилка. Това е пътуване с потапяне в истинската гора. Може би е най-горското състезание в България.

снимка: Пламен СтефановРазкажете повече за дистанциите и трасетата за тазгодишното издание?

Най-късите ни дистанции са детските и са дълги 2 километра. Тези стартове са във времето след повечето стартове и преди първите финали. Най-късата дистанция за бягане (12 км) стартира след детските дисциплини, така че участващите в нея родители да могат да наблюдават или придружат децата си. Трасето представлява изкачване до първи пункт (Конска поляна) и основно спускане след него обратно до финала. Сравнително скоростно трасе, с 230 метра сумарно изкачване. 21- километровата дистанция за бегачи е с около 550 метра обща денивелация, редуване на изкачвания и спускания, коларски пътища, пътеки, много гора и малко открити участъци. По трасето има 3 подкрепителни пункта. Най-дългата дистанция за бегачи е 42-километровата, която е с около 1000 метра изкачване и има цели 8 подкрепителни пункта, както и междинно преминаване през старт/финала.

Колоездачите използват почти същото трасе за 42-километровата си дистанция с някои отклонения. Те стартират 40 минути преди бегачите, за да има минимални застигания по трасето. Триатлонистите плуват една обиколка от 1200 метра във водите на язовир Пчелина 2, наблюдавани от правоспособни спасители в лодки. След това продължават с колоездене, като след 2 километра се включват в трасето на колоездачната дисциплина. В последния си етап бягат по 12-километровата дистанция за бегачи. Първите километри на всички дистанции са по широки пътища, които благоприятстват изпреварването и заемането на позиции според възможностите на участниците.

Лудогорски маратон, плуване / снимка: Кремена ДимитроваКои са най-предизвикателните участъци?

За бегачите на 42 километра най-труден е вторият етап от трасето по пътечките над язовирите, където наклонът неусетно варира и умората започва да се натрупва. Това вероятно е и най-подценяваната характеристика на Лудогорски маратон, защото денивелацията изглежда неголяма, но тя е разпръсната по цялото трасе на малки и големи порции. Едновременно с това цялото трасе е бегаемо и темпото изморява.

За колоездачите също най-предизвикателен е условно определеният втори етап от трасето с пътечките над язовирите, където най-вече в кално време е нужна добра техника, концентрация и увереност, за да се държи линията на пътеката.

Плуването за триатлонистите се провежда в язовир. Някои участници се страхуват от язовирите, но язовирът предлага отлични условия за плуване без вълни, без течения, без хлор и без медузи. На тези, които са чувствителни към алергии, препоръчвам да плуват в язовира с щипка за нос, тъй като зоната е горска с разнообразна растителност.

А най-красивите?

Най-красивата част е отново условно определеният втори етап от трасето, затова и препоръчвам 42-километровата дистанция за бегачи, която преминава оттам. Триатлонистите и колоездачите го преминават с велосипеди. Гората през сезона е много красива, с най-зеленото зелено. Ако ви стане трудно, спрете и чуйте птиците.

снимка: Пламен СтефановКои са авторите на трасетата и по какви критерии създавате едно трасе?

Концепцията и разработката на трасето са мое дело. Но трасето включва движение по пътища и пътеки, замислени от други хора и изграждани в миналото. Имаме участък, който местен колоездач изгради сам преди няколко години и го включихме в трасето. Критериите са много. Трасето трябва да е балансирано, безопасно, но в същото време и предизвикателно, да е красиво, да избягва конфликти, да е предвиден достъп с превозно средство до повече участъци, пунктовете по него да са предвидени с удачни отстояния между тях, достъп, удобство за разполагане, функционалност, ако може трасето да минава покрай колкото се може повече чешми, да се избягват възможности за преминаване напряко и да има колкото се може по-малко предпоставки за неволно объркване, мисли се и за това да е по-лесно за поддръжка и маркиране, защото поддръжката е тежка и безкрайна дейност по трасето на Лудогорски маратон.

Кое е най-трудното в организацията на събитието?

Това е координацията между всички в екипа и решаването на неочаквани проблеми в последния момент. Случвало се е да ни забранят състезанието в седмицата преди старта, без основание и въпреки всички разрешителни. В такъв момент дори преодоляването на тази забрана натежава критично на организацията, защото много планирани дейности минават на заден план, за да се търси решение на най-големия проблем.

снимка: Кремена ДимитроваРазкажете ни интересна случка „от кухнята“?

Коронният номер в края на всяко състезание е докато всичко върви към успешен финал и най-после идва моментът, когато екипът ще се наспи, внезапно да се появи проблем, който не търпи отлагане, като например безследно изчезнал в гората състезател (който в някои случаи може да е финиширал, но не минал през арката) или закъсал на пункт джип. В случая с джипа около час по-късно се возех като пътник в едноместна кабина на трактор, нает от летище, където първо трябваше да изчакаме собственикът да се приземи, след като беше издигал поредния безмоторен самолет.

Има ли нещо ново в предстоящото издание?

Ще предложим някои малки новости в зоната на старт/финала, като надписване на медали, допълнително медицинско подсигуряване от спортен лекар по трасето и на финала, вероятно и други неща. Надяваме се през тази година да изпълним и плануваното през миналата, но без калта, която внезапно ни изненада тогава със среднощен порой, с акценти в сякаш нарочно избрани части от гората.

Имате ли нови идеи, които отлежават занапред? В каква насока?

Бихме искали да поставим постоянна маркировка по трасето, както и още повече да го облагородим и да направим някои допълнителни корекции, за да стане още по добро за колоездене и бягане. Също да създадем по-впечатляваща и с повече екстри старт/финална зона. Имаме изобилие от нови идеи, но целта ни е вече да фиксираме трасето и състезанието. Така или иначе, Природата всеки път го прави различно.

Какво не ви попитахме, а искате да споделите?

Бих споделил това, че организирането на състезания изглежда различно отстрани и в действителност. Макар и вече да не ме питат дали ще бягам състезанието, което организирам, участниците не си дават сметка колко работа се върши целогодишно около организацията. И въпреки многото административни и някои дори досадни неща, свързани с документация и прочие, остава чистото удоволствие от това, че даваме радост на хората и от контакта с Гората.

Следете всички новости за състезанието на Фейсбук страницата Лудогорски маратон / Ludogorie Marathon и на уебсайта ludmarathon.com/bg/site.Вижте всички статии от рубриката „Как се прави състезание“!СподелиShares

The post Как се прави състезание: Лудогорски маратон appeared first on 360mag.

Тактически макет на Беласица от 1981 г. с нов живот в музея в Петрич

СподелиShares Екранна снимка, БНТ

Огромен макет на Беласица и нейни съседни планини се събужда за нов живот. Той е част от експозиция на Историческия музей в град Петрич. Макетът е принадлежал на Трети граничен отряд. Изработен е от Христо Назъров през 1981 година, който по това време е началник на учебния център към отряда.

Доста време след закриването на граничното поделение този макет остава забравен в една от сградите му. Преди две години обаче Назъров го сглобява, реставрира и монтира в градския музей.

Вижте още: Онлайн карта с над 40 пешеходни и велосипедни маршрути разкрива очарованието на Беласица

Христо Назъров пред БНТ

През 1981 година в поделението решават да направят макет на наблюдавания от тях регион. Целта е да се използва за обучение на офицерите по тактическа подготовка. Христо Назъров, с помощта на още 10 войници, го изработват в рамките на два месеца.

При мащаб 1:20 000 габаритите на макета са 6х4 метра. В района на макета влизат 9600 кв. км релна площ. На него са нанесени всички поделения, намиращи се на нея, както наши, така и чужди.

Макетът се помещавал в специална зала в поделението. През 1988 г. Назъров се пенсионира, а година по-късно в страната идват „промените“. Дълго време макетът стоял забравен и покрит с прах. Преди две години от общинското ръководство се обръщат към Назъров с молба да го разглоби и ремонтира, за да бъде поставен в музея.

Работи сам няколко месеца, като доста време му отнема намирането местата на населените места.

Вижте още: ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Беласица

Екранна снимка, БНТ

На картата са показани както военни единици в крайграничните територии на трите съседни държави, които отдавна не съществуват, така и някогашните застави, повече от които сега са хижи, граничният кльон, опасвал държавната ни граница, населените месата.

Назъров казва, че макетът е финал на трудовата му дейност и не скрива радостта си, че експонатът привлича вниманието на дечица, посещаващи музея. Когато пък идват по-големи групи, които се интересуват от макети, Христо Назъров идва и с удоволствие им разказва кога и как е изработен.

Физическа карта на Беласица (снимка: Kaschkawalturist, Уикипедия)СподелиShares

The post Тактически макет на Беласица от 1981 г. с нов живот в музея в Петрич appeared first on 360mag.

Западният гребен – най-трудният път към Еверест

СподелиShares Състав на българската експедиция, 1984 г. / Източник: БФКА

Еверест е изкачен за първи път през 1953 г., но изминават почти три десетилетия преди да бъде преминат неговият западен ръб. Причините са няколко – не на последно място и това, че в онези години (до 1985-а) Непал допуска само по една експедиция на маршрут за сезон. Западният гребен е характерен с това, че е сложен технически, като най-трудната му част изисква скално катерене и там се катери соло (без осигуровка), освен това тази част е най-изложена на ветровете – ураганни, и е на голяма надморска височина – над 8700 м.

По онова време шерпите са само носачи, парапетите се изграждат от участниците в експедициите – все опитни и силни алпинисти.

Западният гребен започва от 5300 м в Непал (Базовия лагер), през стената на превала Лхо Ла – до 6050 м, стената на Западното рамо – до 7300 м, билото на Западното рамо – до основата на върховата пирамида, 7520 м. Следва Камината на Манфреда, Жълтият пояс и Сивата кула.

Линията, по която минава втората югославска свръзка / Източник: Стипе Божич

Първото му изкачване е осъществено през 1979 г. от експедиция от тогавашна Югославия. Второто (и последно засега) – от българската експедиция през 1984 г. Общо около 30 експедиции, имащи за цел да преминат някаква част от Западния гребен, са осъществени от 60-те години на миналия век досега. Първата е през 1963 г., когато американска експедиция преминава само частично по Западния гребен – около 100 м, до 7450 м, а после се насочва вляво по кулоара Хорнбайн.

Последните опити са зимното соло на германеца Йост Кобуш, който достига 7300 м (два опита – зимата на 2019-2020 и зимата на 2021-2022), и на испанеца Килиан Жорнет, който през пролетта на 2023 г. стига до 7900 м.

“Всичките бяхме много добре подготвени. Невероятни хора имаше. Христо Проданов реши да тръгне без кислород и това беше първата му, основна грешка, по един изключително дълъг, много труден и опасен маршрут, без партньор не става. Просто се остава там…”, спомня си Методи Савов, един от петимата българи, изкачили Еверест през 1984 г.

На слизане той и Иван Вълчев са принудени да изкарат нощта на открито в т.нар. Зона на смъртта, на невероятната височина от 8750 м, без допълнителен кислород, а после – и да слязат до Базовия лагер. Експедиция, която води до ампутация на част от ходилата на Савов.

Петко Тотев, сега – председател на Българската федерация по катерене и алпинизъм, също участва в експедицията през 1984 г.:

“Уникално спортно събитие. Достойно, между другото – и в световен мащаб. Това беше по добър начин изпълнена задача. Съставът, ръководителят успяха да превъзмогнат някои недомислици, грешки и да изведат експедицията, макар и по доста драматичен път, до успешен край. Изключително драматична експедиция, но той и спортът е такъв, условията са такива. Не разполагахме с такава метеорологична прогноза, с каквато разполагат сега, за дни наред, използвахме екипировка, произведена основно в България, не ползвахме поларени дрехи и т.н. Но съставът беше изключително добре подготвен…

В една голяма експедиция не всички имат шанс да опитат изкачване на върха, особено по такъв сложен маршрут – има много работа, която трябва да се извърши. Някои пострадаха, други отпаднаха поради заболявания. Всеки един от нас беше отишъл там да даде всичко от себе си, за да може някой да стъпи на върха. Изпитахме неописуема радост от успеха на експедицията”.

“Акцентът в това постижение е маршрутът. Западният гребен е може би най-трудният алпийски маршрут в света. Няма толкова трудни пасажи другаде на такава надморска височина”, казва Николай Петков.

На 11 май той и Кирил Досков се връщат в Базовия лагер след успешно изкачване на върха (на 9 май 1984 г.), като разстоянието от шурмовия лагер до върха изминават за 6 часа. На връщане спасяват Методи Савов. Четиримата – Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петков, правят първия цялостен траверс на Еверест, като се изкачват по Западния гребен и слизат от югоизток. Това постижение няма повторение вече 40 години.

Състав на експедицията (по азбучен ред):

Аврам Аврамов – ръководителГеорги Имов – технически въпросиДимитър БърдаревДинко ТомовДойчин ВасилевЗапрян ХорозовИван ВълчевКирил ДосковКостас КанидисКънчо ДолапчиевЛюбомир ИлиевЛюдмил ЯнковМетоди СавовМилан Огнянов – операторНиколай ПетковОгнян БалджийскиПетко ТотевСлави ДерменджиевСтамен СтанимировСтайко Кулаксъзов – лекарСтефан Калоянов – радистТодор ГригоровТрифон ДжамбазовХристо Проданов

На 14 май 2024 г. Николай Петков ще има презентация по повод 40 години от експедицията “Еверест ’84” – в Дома на киното, от 19 ч. Организатор – Банско филм фест.

В статията са използвани части от интервюта на Таня Иванова за БНР.

СподелиShares

The post Западният гребен – най-трудният път към Еверест appeared first on 360mag.