Списание 360's Blog, page 95

Дизела, Весо Овчаров и Никола Абаджиев са сред посланиците на Wings for Life тази година

СподелиShares Wings for Life, България (снимка: Ивайло Дончев / Red Bull Content Pool )

Най-голямото световно бягане, посветено на каузата гръбначните увреждания да станат напълно лечими, Wings for Life, стартира тази неделя, 5 май 2024 г., от 14: 00 ч. българско време. 

Wings for Life / „Крила за живот“ е неправителствена изследователска фондация, чиято цел е да намери лек за гръбначните увреждания, които засягат повече от 3 милиона души по света, парализирани вследствие на травма и 130 000 нови пациенти всяка година, пострадали вследствие на пътно-транспортни произшествия, падания или спортни инциденти.

Как да се включиш?

За да участваш в бягането и подкрепиш каузата, трябва да се регистрираш в приложението Wings for Life World Run. Така можеш да участваш, независимо къде по света се намираш. Уникалното в този формат е, че не се изминава предварително определено разстояние. В случая всеки е „преследван“ от виртуална кола „Catcher Car“ и когато тя го застигне, неговото участие приключва. Прихващането ви ще бъде направено чрез сигнал от приложението, което трябва да включите в началото на бягането. За да се ориентирате колко може да пробягате, разгледайте приложението. Нека предварително кажем, че ако бягате с темпо 6:07 мин/км, то колата ще ви настигне на 15-ия километър.

Вижте още: Уникалният формат на Wings for Life World Run

Може да бягаш навсякъде, където пожелаеш, а теренът може да е градски, морски или планински, без значение. Имаш възможност и да се включиш в организирани бягания в групи в София и Варна.

Wings for Life World Run, Ivaylo Donchev / Red Bull Content Pool // SI202205110360 // Usage for editorial use only //Колко са участниците?

До момента за България са регистрирани рекорден брой бегачи – над 400. В световен мащаб пък те са над 185 000. 100% от всички дарения под формата на стартова такса отиват за проучвания с цел да се намери лек на хора с гръбначно-мозъчни травми.

Посланиците

Бягането набира все по-голяма популярност в страната, а сред посланиците на каузата са рекордьорът в планинското бягане Кирил Николов – Дизела, атлетите на Red Bull – парапланеристът Весо Овчаров и кайтсърфистът Никола Абаджиев, водещият Део, лекоатлетката Карин Околие. В София ще се включат още параолимпиецът Владимир Гюров, заедно с първия български отбор по баскетбол в колички – София Балкан.

Mараолимпиецът Владимир Гюров (снимка: Ивайло Дончев / Red Bull Content Pool )Как да участваш:

Инсталирай приложението Wings for Life World Run App – достъпно е за iOS и Android. След успешно дарение в платформата от миниум 10 евро, вече си регистриран в глобалната Wings for Life World Run система.

Вижте още: 4 начина, по които да подкрепим Wings for Life

Бяганията започват точно в 14:00ч. българско време, едновременно в над 190 държави по цялото земно кълбо. Преди даване на общ старт на бягането, приложението трябва да е успешно активирано на телефона на участника.

Повече информация за кампанията:

Wings for Life Бягане София
Wings for Life Бягане във Варна

Събитието се осъществява благодарение на подкрепата на Volkswagen Лекотоварни автомобили.

СподелиShares

The post Дизела, Весо Овчаров и Никола Абаджиев са сред посланиците на Wings for Life тази година appeared first on 360mag.

Александър Обретенов: По билото на Стара планина: Петрохан – проход Вратник за 12 дни през 1972 г.

СподелиShares


#td_uid_1_662fa3041dbdf .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_662fa3041dbdf .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_662fa3041dbdf .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_662fa3041dbdf .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_662fa3041dbdf .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_662fa3041dbdf .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_662fa3041dbdf .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_662fa3041dbdf .td-doubleSlider-2 .td-item8 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_662fa3041dbdf .td-doubleSlider-2 .td-item9 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Александър Обретенов: По билото на Стара планина: Петрохан – проход Вратник за 12 дни през 1972...


1 на 9















Детелинка е щастлива с гъбите. Зад нея е вр. Ком (снимка: Александър Обретенов)







Детето и цветето (снимка: Александър Обретенов)







Край х. Добрила (снимка: Александър Обретенов)







Над единственото езеро в Стара планина – Жълтия гьол (снимка: Александър Обретенов)







Нагоре към вр. Голям Купен (снимка: Александър Обретенов)







Облаците се вдигнаха и видяхме метеорологичната станция







Пред паметника на вр. Шипка - Детелинка и Александър Обретенов







В царството на репеите (снимка: Александър Обретенов)







Царицата на репеите (снимка: Александър Обретенов)

1972 (6.08. – 17.08.) – По билото на Стара планина: Петрохан – проход Вратник – 12 дни: Сватбеното ни пътешествие

Вижте първа част: Александър Обретенов: „Петрохан – Ришки проход“ за 12 дни през 1971 г.

Този път тръгнахме с Детелинка – вече бяхме женени и имахме право да го направим. Носехме раници с храна за 2 дни. Бяхме с панталони и шушлякови анораци, ушити от Детелинка. Вече знаех къде продават храна и къде има вода. Детелинка не успя да си вземе изпита по „Декоративна дендрология“ и по този случай носеше учебника си (като тухла) през целия преход.

Първи ден: Петрохан – х. Пробойница (5 ч.)
Времето беше ветровито, облачно и студено, но приятно за ходене. По пътя брахме манатарки, боровинки и малини. В хижа Пробойница нямаше място и ни настаниха сами в изоставен горски дом без ток и вода. Не успяхме да изпържим гъбите.

Детелинка е щастлива с гъбите. Зад нея е вр. Ком (снимка: Александър Обретенов)

Втори ден: х. Пробойница – х. Мургаш (15 ч)
Спуснахме се до гара Лакатник. От там – на автостоп с камион до с. Лакатник. Там си купихме храна. Покрай х. Тръстеная, х. Чукава и х. Лескова започнахме изкачване към х. Мургаш. Видяхме две сърни, две лисици и язовец. По тъмно доста се лутахме по стръмните склонове. На Детелинка ѝ прилоша. Накарах я да легне с главата надолу за да се свести. До х. Мургаш стигнахме в 22 ч.

Трети ден: х. Мургаш – х. Звездец (9 ч.)
Тръгнахме в 8 ч. През вр. Мургаш се спуснахме до Витиня. Краката ни още нямаха пришки, но много боляха. В консервени кутии пържихме сърнелки, които набрахме на изкачване към х. Мургаш. Видяхме сърна, заек и дива котка.

Четвърти ден: х. Звездец – х. Свищи плаз (8 ч)
По приятен път край паметника на загиналите руснаци и вр. Баба стигнахме до Златишкия проход в 13 ч. Там обядвахме. След прохода намерихме рекичка водопад, където се изкъпахме. Нагоре по пътеката за вр. Свищи плаз на една седловина изненадахме кацнал скален орел. Той се вдигна и полетя на 20 м над земята. За съжаление не успях да го снимам. Слънцето безмилостно ни изгаряше. Вече целите бяхме червени като домати. Спахме в х. Свищи плаз.

Пети ден: х. Свищи плаз – х. Вежен (7 ч.)
Сутринта имаше ниска облачност. Чак след вр. Тетевенска баба се развидели и успяхме да видим южна България. По билото имаше коне с малки кончета. Срещнахме овчар. Много от овцете му куцаха. Каза ни, че върху тях паднал гръм. В х. Вежен пристигнахме на смрачаване.
Легнахме да спим в 21 ч. на горния етаж, но цяла нощ ме можахме да заспим. На другия край на нара ни имаше пиян мъж, който цяла нощ викаше и се заканваше, че ще застреля някакъв човек. Псуваше, казваше, че има автомат в раницата. После се изпика до нара.

Шести ден: х. Вежен – х. Дерменка (10 ч.)
Времето беше много лошо – облаци и вятър. Изпуснахме пътеката за х. Козя стена и се изкатерихме нагоре, след това се върнахме до пътеката. После се лутахме из малинарници, докато отново намерим истинската пътека. Минахме край паметник на загинало от лавина момче. Постепенно слизахме надолу и облаците останаха над нас. Постепенно се показа и слънцето. Скалите около х. Козя стена бяха много красиви. Обядвахме в хижата. Един турист ни подари еделвайс.
На Беклемето (Троянския проход) времето беше прекрасно – ясно и слънчево. Преди х. Дерменка отново видяхме скален орел който летеше много ниско и мина точно над нас, но и него не успях да снимам защото фотоапаратът беше в Детелинка. Имаше и крави с телета.

Детето и цветето (снимка: Александър Обретенов)

Седми ден: х. Дерменка – вр. Ботев (8 ч.)
Времето беше лошо – силен вятър и ниска облачност. До х. Добрила стигнахме за 2,30 часа. От там – по зимната маркировка. В облаци изкачихме върховете Левски и Голям купен (2169 м). Слизането от върха е много трудно и опасно. Вървях пред Детелинка и ѝ помагах на трудните участъци. Заболя я корема и кръста, но трябваше да продължим. Успяхме да преминем и вр. Кръстците (2035 м).
На седловината със заслона се объркахме и тръгнахме по зимната маркировка за х. Рай, но облаците се вдигнаха по-високо и успяхме да видим, телевизионната кула на вр. Ботев. В заслона се запознахме с младо семейство с дете. Те също искаха да стигнат до Черно море. Носеха палатки и спални чували. В хижата на вр. Ботев (2376 м) имаше 40 души. Спахме по двама души на нар. До късно през нощта не можахме да заспим, защото непрекъснато влизаха и излизаха туристи, доволни от това, че са изкачили върха въпреки силния вятър от който непрекъснато тракаха ламарините на покрива.

Край х. Добрила (снимка: Александър Обретенов)Над единственото езеро в Стара планина – Жълтия гьол (снимка: Александър Обретенов)Нагоре към вр. Голям Купен (снимка: Александър Обретенов)Облаците се вдигнаха и видяхме метеорологичната станцияСкали, облаци и вятър

Осми ден: вр. Ботев – х. Мазалат (7 ч.)
Времето отново е лошо – силен вятър и облаци. В 10 ч. стигнахме до х. Тъжа. От магазинчето си купихме домати, консерви, диня, сирене и вафли. Обядвахме, измихме си краката на реката и потеглихме към х. Мазалат. По пътя видяхме стадо от много интересно подстригани кози и овце. В х. Мазалат беше доста по-спокойно и можахме да починем. Бях настинал от вятъра. Болеше ме врата.

Девети ден: х. Мазалат – х. Бузлуджа (9 ч.)
Времето беше по-ясно, но вятърът не спираше да брули. Добре че до х. Узана (Партизанска) в по-голямата си част пътят беше в гора. На хижата имаше магазинче.
Отдалече видяхме величествения паметник на Шипка. По пътя към Шипка нещо изшумя в храстите. Хвърлих камък – показа се невестулка. На Шипченския проход си купихме кебапчета с оранжади. Писахме писма на родителите си в София и Самоков и ги пуснахме в пощата. Докато пишехме писмата изглеждахме големи битници – седнали пред ресторанта рошави и мръсни. Минаваха чужденци и ни зяпаха.
По пътя за х. Бузлуджа видяхме малък смок. По време на доста уморителното пътешествие по асфалта за хижата си пеехме „Една кибритена клечица във една кутийчица…“. Нямахме късмет на „автостоп“.

Пред паметника на вр. Шипка – Детелинка и Александър Обретенов

Десети ден: х. Бузлуджа – х. Грамадлива (9 ч.)
Времето беше чудесно – слънчево и топло. По пътя брахме къпини. На една чешма срещнахме овчар, който ме позна от предишната екскурзия миналата година. До прохода Кръстец няколко километра ни вози камион. На гара Кръстец обядвахме в миньорски стол. До прохода имаше много големи листа от репеи.

В царството на репеите (снимка: Александър Обретенов)Царицата на репеите (снимка: Александър Обретенов)

В х. Грамадлива нямаше места в туристическите спални и ни настаниха в стаята на домакините. Вечеряхме заедно с тях и гледахме телевизия. Оказа се, че преди това те са били хижари на х. Козя стена и ме познаха от миналата година.

Единадесети ден: х. Грамадлива – х. Чумерна (9 ч.)
До х. Бутура докато подминавахме скучни баири намерихме много гъби – сърнелки. Всички бяха големи с диаметър 20 – 30 см. Явно, че местното население не ги познаваше. Набрахме около 50 гъби и ги набучихме на пръчки, за да ги носим. Вечерта на х. Чумерна ги накъсахме на парченца и ги разстлахме на найлона, който носехме за да се сушат. В х. Чумерна за пръв път на тази екскурзия спахме сами в стая с пружинени легла – истински лукс!

Дванадесети ден: х. Чумерна – Сливен
В 7 ч. сутринта потеглихме на изток. През Агликина поляна стигнахме до прохода Вратник край вр. Железни врата. През цялото време бяхме в букова гора с много сърнелки. Изкушавахме се и продължавахме да ги берем. Стремяхме се найлонът да е разтворен и затова го носехме двамата. На прохода пристигнахме в 14 ч. Едни трудоваци ни дадоха вода.
За да не се развалят гъбите решихме да прекратим екскурзията. Качихме се на камион, който ни закара до мина. Там нямаше автобус за Сливен и тръгнахме пеша. Настигна ни друг камион, който ни закара до Сливен. Там в 16 часа обядвахме в закусвалня пача и грозде – комфорт!
В 17.30 ч. хванахме влак за Бургас. Набутах гъбите заедно с найлона в раницата си. Пристигнахме в 19.30 ч. Майката на Детелинка (Виолета Коцева) беше домакин на Самоковската гимназия. Избрана като добър домакин в София – окръг беше завела ученици от гимназията на лагер в Бургаско училище. Докато намерим училище „Кирил и Методи“, в което бяха настанени самоковци, започна да се стъмва. Оказа се, че те не са там, а в училище „П. Р. Славейков“. Когато отворих раницата и разтворих найлона ме удари отвратителна смрад от почернелите разложени гъби…

Виж всички участници в Конкурса!

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Александър Обретенов: По билото на Стара планина: Петрохан – проход Вратник за 12 дни през 1972 г. appeared first on 360mag.

SiteGround за втори път е генерален партньор на кампанията „Хижа на годината“

СподелиShares

Българската технологична компания SiteGround ще подкрепи инициативата „Хижа на годината“ за втори, пореден път. Щастливи сме, че компанията, която първа повярва в нас и даде добрия пример и за много други след това, отново застава зад каузата ни за стимулиране на планинския туризъм. SiteGround са пример за устойчивост, те вярват, че за да подкрепиш истински нещо и да си част от промяната, е нужна последователност. Проекти като “Хижа на годината” могат да дадат шанс за нов живот и възраждане на хижите и масовия планински туризъм, а това кореспондира и с тяхната цел – хората да бъдат в планината, да се отнасят с грижа и уважение към природата и да възпитават това и в децата си.

Освен спонсорството за „Хижа на годината“, SiteGround отново ще осигурят и допълнителна подкрепа за хижите със собствен грант “Хижа за пример”, на стойност 20 000 лева. С него компанията ще осигури технологични подобрения за една хижа, която участва в надпреварата за спечелване на гранта. От компанията очакват хижата победител да стане от добрите примери, които привличат повече хора в планината, защото това е равносилно на активен и балансиран начин на живот и повече здраве за българите. През 2023 година техният грант спечели хижа „Грънчар“, която предстои да бъде реновирана с панели за ток, което ще позволи да работи и посреща гости целогодишно.

Като социално отговорна компания SiteGround подкрепя проекти в три основни направления: природа и активен начин на живот; предприемачество и наука; общество и градска среда.

Природата и активният начин на живот са в сърцето на всеки един човек от екипа на компанията. Ето защо ценностите по опазването ѝ, по безопасно поведение и пълноценно време, прекарано в планината, са част от ценностите на компанията и част от каузите, които подкрепя и реализира от години. Те идват “отвътре-навън”, отразявайки интересите на екипа и опита в годините по отношение на това кои са областите, нуждаещи се от подкрепа.

От ляво надясно: Христо Сливков, завеждащ ПСС, Троян; Емил Нешев, директор дирекция ПСС при БЧК; Красен Георгиев, главен специалист „Аварийно-спасителна дейност“, дирекция ПСС; Милен Братанов, завеждащ ПСС, София, началник база „Алеко“ (снимка: SiteGround)

Поставяйки технологиите в услуга на тази цел, през 2023 година, компанията дарява 4 високотехнологични дрона с термокамери за издирване и спасяване на пострадали в планината на Планинската спасителна служба при Български Червен кръст (ПСС при БЧК). Те помагат за по-бързото и надеждно локализиране на пострадали в планината, тъй като позволяват издирване на хора с термокамера, полетът им е на голяма височина и могат да обследват доста обширна територия, което често е от критична важност в планините.

Четирите модерни устройства покриват територията на основните и най-натоварени планински масиви у нас (Централен Балкан-Юг чрез отряд на ПСС – Калофер, Рила – чрез спасителна база Боровец, ЮЗ Рила – чрез отряд ПСС Благоевград, както и ЮЗ Пирин, Славянка и Беласица – чрез отряд ПСС Сандански), които са предпочитани за туризъм, като по този начин помагат за спасяването на човешки животи и улесняват дейността на планинските спасители на територията на страната.

Дарението е в продължение на социалната стратегия на SiteGround, която подкрепя природата и активния начин на живот. През 2021 година екипът дарява на ПСС първите за България четири детектора RECCO за откриване на хора, затрупани от лавини. В момента те се ползват в Банско, Рилски езера, Витоша и Боровец. Като част от кампанията, SiteGround разработва и специален наръчник за безопасност в планината, който може да помогне на всеки да планира своето планинско приключение, така че да бъде в безопасност.

SiteGround е и сред дарителите за реконструкцията на заслон Казана в Национален парк Пирин, вярвайки, че това е едно от ключовите места, които могат да помогнат при планинските спасителни операции и буквално да спасят човешки животи.
Благотворителността и доброволчеството винаги са били голяма част от фирмената култура и ценности на компанията, тъй като вярват, че сами градим и сме отговорни за средата си. Те имат зад гърба си участия в много благотворителни инициативи, чрез финансова подкрепа, безплатен хостинг за организации, подкрепяни от служителите им.

снимка: Forbes България

Само преди седмица (18 април, т.г) компанията бе отличена с две първи места на наградите Forbes България Business Awards 2024. SiteGround беше обявена за „Най-добър работодател на годината“ и отличен с наградата „Социално отговорна компания на годината“ – признание, което получават за трети път за цялостната си подкрепа и грижа към обществото.



СподелиShares

The post SiteGround за втори път е генерален партньор на кампанията „Хижа на годината“ appeared first on 360mag.

ДОМ В ПЛАНИНАТА: Художникът Иво Илиев–Yeto за новата визия на хижа Плевен

СподелиShares снимка: Теодор Тодоров

Иво Илиев–Yeto рисува още от детска възраст, вдъхновен от комиксите и анимационните герои. После попада в плен на магията на графитите и стрийт арт движението. Над 20 години превес в изявите му има съвременната стенопис и публичното изкуство.

Ако не сте знаели досега, нека ви кажем, че Yeto има принос за възраждането на списание „Дъга“, като част от екипа, заел се със задачата. В продължение на много ползотворни години работи заедно с брат си Людмил Илиев-Teleto, Венцислав Йосифов-Jermain и Николай Петров-Glow в творческия колектив 140 ideas.

Иво обожава преходите в планината, в които просто съзерцава красотата на природата или пък спира и притихнал рисува. Има реализирани множество проекти, свързани с околна среда и природозащита.

Иво Илиев и Албена Костадинова от SPORT DEPOT / снимка: Албена Костадинова

Предвид всичко изброено, едва ли е случайно, че именно Yeto е изборът на SPORT DEPOT за първия обект от проект „Дом в планината“. Това е част от първа фаза на проекта и предстои осъществяване на още инициативи като реновиране на фоайето, уъркшопове, доброволчески акции и др.

Намираме Иво на скелето на хижа „Плевен“, където рисува. Искаме де разберем как ще бъде преобразена тя, откъде идва идеята и какви са предизвикателствата в нейното реализиране.

Денят е мъглив, а Иво рисува с ръкавици. Споделя, че най-голямо предизвикателство са силните пориви на вятъра. Последните няколко ветровити дни забъркват екстремен коктейл от студено време и люлеещо се скеле. Става малко рокендрол, казва Иво – осигурява се със седалка за катерене и въжета.

Идеята на SPORT DEPOT да се заеме с преобразяването на хижа Плевен силно го развълнува. Тя е близка до сърцето му, защото такива тематики заемат основно място в творчеството му.

Иво Илиев–Yeto вътре в хижа „Плевен“ уточнява подробности по художествения проект / снимка: Албена КостадиноваВръзката с планината

„Обожавам да ходя по планините!“ – споделя ни Иво. Понякога просто се разхожда, понякога спира и рисува. Само че не е привърженик на това да нарисува една „документалистика на мястото“, а обича да добавя нещо от себе си, да има магичен, сюрреалистичен сюжет.

Питаме го къде рисува, а той с шега ни отговаря: „Където ме свари“. Понеже живее в София, най-често палитрата му се вихри на Витоша, обича да ходи към Панчарево и Кокаляне. Когато не разполага с време, парковете също са добро място за рисуване: „Природата е навсякъде, човек само трябва да се отвори.“

Научаваме и за проекта му No snooze morning – породил се спонтанно. Иво става рано сутрин и излиза навън да рисува – по паркове и на Витоша, а когато е извън София – на други места. Вече има серия от около 200 картини и ни уверява, че работата по него му носи наслада.

Признава ни, че понякога си поставя за цел да не взима боите със себе си, „защото съзерцанието е много приятно“. Зимата пък дава воля на другата си страст – сноуборда.

Иво Илиев–Yeto пред хижа „Плевен“ / снимка: Теодор ТодоровДомът

На фона на ежедневия на открито ни се иска да разберем къде Yeto се чувства у дома.

Мястото, където сърцето и душата ти са най-спокойни и се чувстваш на място. Мястото, което по някакъв начин хармонизира всичко в теб. 
В този ред на мисли мога да кажа, че и планината е мой дом – там винаги съм се чувствал много на място, спокойно и не съм бързал да си тръгвам.

След тези думи, все още с вълнение в гласа, той ни обяснява, че дори никога не се сеща за интернет, докато е в планината, не изпитва и необходимост от удобствата на съвременния живот.

Връзката между Yeto и планината

Още като дете Yeto много обича да ходи на планина. Като повечето от нас си има „моето село“. И неговото е сгушено в полите на Стара Планина, след Ябланица. Нарича се село Беленци. „Закътано, с чудни гледки, като в Тоскана“, така си го усеща той и пази топли спомени за най-любими моменти. Като ученик вече открива Витоша.

В човешки план се възхищавам и ме влече планината. Тя е основен мотив в моите картини. Както общата голяма, необятна природа, така и обитателите ѝ – птици, животни. Опитвам се да се свързвам все повече с всичко това.

снимка: Албена КостадиноваХижа „Плевен“

Оказва се, че Иво досега не е бил на х. Плевен, въпреки че тя още преди години попада в полезрението му. От проект на проект, все не стига дотам и в съзнанието му тя е „някаква магийка, която все ме дърпа натам“.

Магийката се превръща в магия, след като абсолютно по своя вина закъснява за срещата и се налага да се качи до хижата сам в тъмната част на денонощието и не вижда нищо от околния пейзаж. Така че, когато рано сутринта се събужда, нощта е отдръпнала плаща си и пред очите му се разкрива впечатляващата и неочаквана гледка, която го вдъхновява.

Вижте още: „ДОМ В ПЛАНИНАТА“ – проектът на SPORT DEPOT, който вдъхновява за приключения в планината

снимка: Теодор ТодоровХудожественият проект за х. „Плевен“

Идеята достига до Yeto като мисъл и все още крехка „идейка“, която преди това са обсъждали хората от Спорт Депо и хижаря Дани. В разговора с него и приятелката му, Иво се запознава с повече подробности и в ума му вече се оформя ясен сюжет. Много скоро успява да им покаже и скици, които те харесват.

„В композицията, случващото се е на развиделяване през зимата. Има един човек, който ни въвежда в самата картина. Той обаче, въпреки че е на преден план, не е главният герой. Главният герой е намиращ се в далечината благороден елен, който сякаш го подканя да влезе в неговия дом. Отваря вратите на дома си за него.“ – разказва ни Yeto и добавя:

Основното е, че колкото и да се мислим за велики, подготвени, покоряваме или не, трябва винаги да сме уважителни. Мястото, където сме били, е дом за животните и ние всеки път им отиваме на гости.

За да вдъхне живот в своето послание, той използва различни символики. Така например една газена лампа стои между рогата на елена и е като пътеводна светлина, а от нея излизат светещи пеперуди. „С различни похвати се опитвам да създам някаква магична ситуация, която да провокира всеки, който я види. Не искам да съм супер конкретен, а всеки да може да си го тълкува.“

Освен фасадата на хижата, Иво рисува и фоайето вътре. Там картината ще представлява въображаем прозорец, през който се вижда скритата от стената гледка и е продължение на това, което реално се вижда. Тук пък е поместена символика за времето. „Не е както сме свикнали часовникът да си има стъпка. В пейзажа съм поставил различни часовници, които около себе си носят новия сезон. Така, около четирите часовника са четирите сезона. Липсват стрелки и не се знае кога ще дойде сезонът.“, обяснява авторът на картината.

снимка: Теодор ТодоровЛичното послание 

Основното послание, което Иво влага към рисунката на фасадата, е да не забравяме, че когато сме сред природата, сме на гости, част сме от тази природа и не трябва да се делим като нещо, което е извън нея. „Ние сме толкова част от нея, колкото са всичките й обитатели. Когато сме сред природата, трябва да сме уважителни и да пазим, и да не личи, че сме били там.“

Колкото до рисунката във фоайето, тя е богатство за съзерцателните умове: „Природата има своите планове и своето време. Всичко се движи и се променя, но никой не знае кога.“

За картините и техния живот

На финала питаме Yeto кога една картина е завършена. „Когато усетя, че започва да живее своя си живот и няма какво повече да се направи по нея.“

Тя започва да има своя енергия, започва да променя пространството и да взаимодейства с хората. В този момент тя вече е самостоятелна.

Питаме още как се сътворява една картина, всичко ли върви по план. „Винаги се случва на стената да има импровизации и нещо допълнително, спрямо проекта. Творецът рисува с душата, със сърцето, улавя енергията на мястото и това му влияе. Понякога сложни неща трябва бързо да бъдат опростени, за да работят, защото са постигнали целта си. Защото това, което е нарисувано, е започнало да живее, има своята енергия и няма нужда повече да се бъркаш там.“ – споделя ни Иво Илиев.

Колкото до своя стил, той обича да го нарича магичен реализъм. „Представям сюжети и случки, в които има магичен момент и е слабо вероятно да се случат, но представени по реалистичен начин.“

снимка: Албена Костадинова

Ние нямаме търпение да видим напълно готовите картини на хижа „Плевен“ и при първа възможност ще отидем да ги видим на живо.

Творчеството на Иво Илиев–Yeto може да следите на неговия сайт и в Instagram.

Всичко за проекта на SPORT DEPOT – „Дом в планината“ може да намерите ТУК!СподелиShares

The post ДОМ В ПЛАНИНАТА: Художникът Иво Илиев–Yeto за новата визия на хижа Плевен appeared first on 360mag.

Велоеволюция: Мини Байк и Рън за Чепън буди състезателния дух в децата

СподелиShares „Мини Байк и Рън за Чепън“ (снимка: Байк и рън за Чепън“)

В желанието ни Мини Байк и Рън за Чепън да достига и да бъде подкрепено от все повече семейства, бизнес и различни организации, потърсих гледните точки по три еднакви въпроси на трите основни инициатори – институцията, бизнеса и неправителствения сектор.

Община Драгоман е представена от зам. кмета г-жа Банкова.
Бизнесът с кауза, който стои зад инициативата, е магазини „Стената“ и изпълнителният директор на състезанието Милен Тончев.
От няколко години Общината гласува доверие на Сдружение „Велоеволюция“ и заедно с тях продължаваме да развиваме състезанието за деца. За първа година ще има две трасета за различните възрасти, за втора година за 8-11 годишни състезанието е под формата на вело-турнир с препятствия.

Предвид натовареността на последната седмица преди двете състезания и несигурността на климатичните условия, успявам първо да ангажирам Радост Маринова, като координатор на „Велоеволюция“ да отговори.

Радост МариноваЗащо състезанието Мини Байк и Рън за деца продължава да е значимо? Допринася ли то по някакъв начин за самата Община и за голямото Байк и Рън?

Във Велоеволюция смятаме, че децата трябва да са част от повече активности, които възрастните правят. Често последните подценяват децата, изолират ги в ежедневието, а така се ограничават възможностите малките да попиват пример и вдъхновение. Мини Байк и Рън за Чепън, заедно с голямото състезание, запознава цели семейства със забележителностите, интересните места и хора в Драгоман. Опазването на планината Чепън, на нейното биоразнообразие, заедно с Драгоманското блато, е важен ангажимент, който общината и организаторите на цялото събитие споделяме с участниците. Разбира се, Мини Байк и Рън е спътник на голямото състезание почти от началото му и със сигурност подготвя малките като следващите покорители на чепънското трасе за бягане и колоездене.

„Мини Байк и Рън за Чепън“ (снимка: Байк и рън за Чепън“)Какво е посланието, което трябва да остане в родителите преди всичко, в големите състезатели? Особено за амбициозни родители или състезатели (деца или зрели хора), които не могат да преживеят загубите, а търсят победа на всяка цена?

Мини Байк и Рън, особено за най-малките (2-6 г.), е една от първите възможности за децата да се докоснат до състезателния дух. Виждаме как за някои е трудно да се решат да участват, но най-често любопитството и амбицията надделяват. Искрата е запалена и мотивира децата да стават все по-добри преди, по време и след състезанието. Награда и признание за усилията получава всеки, но най-важни си остават участието, спортсменството, споделянето, новите приятели. Освен всичко друго, състезанието е изпитание за амбициозните и чувствителните да се справят с новите силни емоции, да преодоляват фрустрацията си, да изграждат емпатия към връстниците си. Надяваме се за повечето деца и родители състезанието да не е просто възможност за трупане на отличия, а важен урок по пътя на израстването.

„Мини Байк и Рън за Чепън“ (снимка: Байк и рън за Чепън“)На 13-ата година от Байк и Рън за Чепън – може би по-малко за Мини-то, каква равносметка може да се направи: какво се постигна и накъде ще се продължи?

Благодарим на организаторите и Община Драгоман за доверието през годините! Това позволи да утвърдим състезанието и трасето му, а броят на участниците и интереса да расте и расте. Целта която си поставяме е в бъдеще да работим за приобщаване на децата все повече, а защо не и развитие на трасето, така че да се докоснат до по-големи предизвикателства и самата планина Чепън.

Очаквайте следващите отговори след състезанието.

Онлайн регистрацията затвори. Очакваме ви на място, на площада на Община Драгоман утре, 27 април.

От 9:15 до 10:30 ще регистрираме на място и раздаваме стартови номера.
10:30 – 12:30 Провеждане на състезанието едновременно на две трасета
12:30-13:00 Техническа обработка на класирането. Въжена градина
13:15 – Награждаване
до 15:00 Въжена градина
Допълнителни активности ще има през целия ден на площада.
Център за опазване на влажните зони „Драгоманско блато“ ще бъде отворен за посещения от 10 до 17:00 ч. (и в двата дена).

Радост Маринова

Сдружение за дива природа БАЛКАНИ организира разходка до Драгоманското блато с водач: Стартови часове на туровете и в двата дни: 10:30, 12:15 и 15:00 ч. Срещата е на паркинга на блатото.

Партньори на Мини Байк и Рън за Чепън, 2024 г.

Софийски планински клубМедийни партньори: списание „360“, сп. „Върхове“ и сайтът „Майко мила“СподелиShares

The post Велоеволюция: Мини Байк и Рън за Чепън буди състезателния дух в децата appeared first on 360mag.

Как се прави състезание: Дивото зове

СподелиShares

Създадохме рубриката „Как се прави състезание“, за да ви разкажем за хората, без които любимите ни състезания нямаше да съществуват. Ще ви срещаме с организатори на различни спортни събития, за да научим как се ражда едно състезание и как  еволюира от идея, до успешна реализация. Ще ги питаме за трудностите и препятствията, но и за забавните моменти. Ще им зададем въпроси и за всички новости около състезанието. 

За новостите и традициите в „Дивото зове“ разговаряме с организаторите Николай и Михаела:  

Къде се провежда състезанието? 

„Дивото зове“ се провежда в град Маджарово. Интересно за него е, че се намира в кратера на изригнал преди 35 милиона години вулкан. Заобиколен е от причудливи скали, наситени с ценни минерали и днес е дом на най-голямата популация на лешояди в България.

Районът на Източните Родопи е и дом на голяма част от огромното биоразнообразие в страната ни. Планината е разделена от долината на р. Арда, известна с цветните залези, мъгливи и мистични утрини.
Цялата тази картина обяснява и избора ни на име за състезанието – “Дивото зове”.

На коя дата ще се проведе тази година? Какви са дисциплините и дистанциите?

Тази година ще се проведе на 15 и 16 юни и ще включва следните дисциплини:
Трейл бягане: 12 км, 20 км и 31 км,
Дуатлон: 39 км колоездене + 12 км бягане,
МТБ 39 км,
ХСМ 62 км,
XCO 4 км,
както и детски състезания по колоездене и бягане в различни възрастови категории.

Кога и как се зароди идеята за състезанието? Кои бяха основните действащи лица?

Спомените ни връщат в детските години, когато прекарвахме летните ваканции покрай Арда, ловейки риба и къпейки се в хладните води на реката. Водени от стремежа си за по-тясна връзка с природата в най-чистия ѝ вид, се озоваваме в Маджарово всяка година.

Тук всеки усеща свободата, с която това място го поглъща. Недокоснатата, девствена природа те пренася в друг свят.

Желанието ни да покажем красивото, но малко познато кътче от нашата прекрасна природа на повече хора, ни подтикна да решим да направим това състезание именно тук. Ние сме Николай и Михаела, заедно сме от 14 години и имаме две деца на 1 и 4 г. Миналата година в организацията участва и Вело клуб Берое, но тази година основахме собствен клуб – „Димитър Маджаров“.

С какви трасета започнахте и претърпяха ли промени за тазгодишното издание?

В началото заложихме на две дисциплини: Трейл бягане 12 и 21 км, тази година решихме да включим и по-дълго 31 км трасе. Така трейл трасетата ще са 12, 20 и 31 км. Ще има отново дуатлон 39 колоездене + 12 км бягане, както и три дисциплини планинско колоездене – хоби МТБ трасе 39 км, XCM 62 км, което миналата година беше 50, но понеже тази година е включено в календара на Купа България, изискванията са да е над 60 км и го удължихме до 62 км. В Купа България е включено и миналогодишното трасе от олимпийската дисциплина XCO 4 км, което тази година е още по-изпипано и игриво. Детските състезания също ще бъдат по-забавни и интересни.

Какво отличава „Дивото зове“ от останалите?

Едно от нещата, които всеки забеляза и усеща още в началото, е автентичната атмосфера. Старт-Финалът е много по-различен, заложихме на естествени материали и детайли, свързани с природата, като Арката от дървени трупи и черепите на животни, окачени на нея, които намерихме по трасетата, докато ги обхождахме, сламените бали, с които преградихме Старт-Финала и дървените медали със символа на Маждарово – Лешояд и вградено към него яйчице от истинско злато. Тази година за призовите места медалите ще са метални, изработени с една стара тракийска техника по метода на леене.

Като цяло се придържаме изпълнението на всеки един елемент да е натурален и свързан с природата.

От състезателна гледна точка Дивото зове се отличава с най-доброто ХСО трасе, според миналогодишните участници. Затова и тази година включихме Живо излъчване на цялото състезание ХСО, което ще се предава по водещ спортен канал. Това ще се проведе за първи път, както и тази година включваме категорията Ел Байк, която е първа в дисциплината ХСО за България!

Разкажете повече за дистанциите и трасетата тази година?

Водещо за повечето трасета е, че преминават през непокътнати и защитени природни местности в региона. Като по тях се откриват чудесни пейзажи и спиращи дъха гледки. Тази година включихме по-дълги и предизвикателни дистанции за бягане и за колоездене. Включихме нови елементи по трасетата и се постарахме да преминават през най-красивите местности в Източни Родопи.

Кои са най-предизвикателните участъци?

Предизвикателното при 20 и 31 км трейл бягане е стартът, където има солидно изкачване – около 3 км с 400+ денивелация. Това отвежда състезателите до красиви панорамни гледки. На около 28-и км от по-дългото трасе става доста стръмно, но сме предвидили обезопасителни въжета за по-несигурните.
За колоездачите при новото по-дълго ХСМ трасе ще бъде предизвикателно катеренето след 42 км в продължение на 2 км и стръмното спускане след 55-ия км. По същото трасе се спускат и колоездачите от 39 км хоби трасе.

А най-красивите?

Безспорно най-красиви са панорамните гледки, които се откриват отвисоко над целия каньон на река Арда и стигат чак до яз. Ивайловград.

Кои са авторите на трасетата и по какви критерии създавате едно трасе?

Основните виновници за създаването на трасетата са представителите на местната фауна, в това число крави, кози, диви коне, мечки, вълци, както и някои познати и непознати местни жители и обитатели, познаващи всяка точка от региона. Критериите се свеждат до това да се премине през най-живописните и красиви местности в района. Също основна част от създаването им е да запазим и използваме естествените дадености на природата.

Кое е най-трудното в организацията на събитието?

Трудността при организирането идва от отдалечеността на Маджарово от нашия град, в който живеем – Стара Загора, но всеки път пътуването до там е вълнуващо и предоставящо нови идеи и перспективи.

Разкажете ни интересна случка „от кухнята“?

За нас всяка една част от организацията е интересна, но най-много се радваме на жителите, които не бяха виждали подобно събитие в Маджарово и са изключително щастливи, че се случва, всеки иска да се включи и интересните предложения за помощ валят непрекъснато.

Има ли нещо ново в предстоящото издание?

Новостите са свързани с по-големи награди и с по-богат стартов пакет.

Имате ли нови идеи, които отлежават занапред? В каква насока?

Идеите са ни да развием дисциплината ХСО до международно състезание, както и да доизградим вече съществуващи трасета и за други стилове в колоезденето.

Какво не ви попитахме, а искате да споделите?

За нас организирането на Дивото зове е продиктувано от идеята да развием региона на гр. Маджарово, като популярна дестинация за спорт и отдих на хора от цялата страна, а и от чужбина. Това, което ни предоставя местната природа, е неограничено и неповторимо. Радваме се, че все повече хора научават за това приказно райско кътче от нашата страна и ще се радваме да се срещнем с всички вас много скоро! Дивото зове!

Следете всички новости за състезанието на Фейсбук страницата Коджа Кая Ултра – Kodzha Kaya Ultra и на уебсайта kodzha-kaya.com. Вижте всички статии от рубриката „Как се прави състезание“!СподелиShares

The post Как се прави състезание: Дивото зове appeared first on 360mag.

Yambol UCI XCO Bike Cup 2024: първото от 10 години насам българско крос кънтри състезание от клас 1

СподелиShares

След 10 годишно прекъсване България отново ще бъде домакин на Кроскънтри Олимпик състезание. То е и първото българско крос кънтри състезание, , в календара на Международния колоездачен съюз (UCI) след дългото прекъсване от 10 години.

На 27 и 28 април Ямбол ще бъде домакин на първото крос кънтри състезание от клас 1 от календар на Международния колоездачен съюз (UCI) в България, от повече 10 години насам.

Yambol Bike Cup 2024 в дисциплината крос-кънтри олимпик, ще се проведе в специализираната зона за планинско колоездене в Лесопарк Боровец, която бе изградена през 2022 г. Организатори на състезанието са спортен клуб „Фрий Райдърс Юнайтед“, „Консепт Криейтив Крю“ и Община Ямбол.

В надпреварата могат да се включат само лицензирани състезатели – от деца до 10 години, до ветерани. Вече са получени заявки и от чуждестранни състезатели, което ще направи стартовете още по-оспорвани и интересни.

Крос-кънтри олимпик е единствената олимпийска дисциплина в планинското колоездене. Тя се провежда като масов старт с определен брой обиколки на трасе, включващо спускания и изкачвания по пресечен терен, с кръгов маршрут. Целта на колоездачите е да преминат всички обиколки за възможно най-кратко време.

За победителите във всички категории са предвидени: до трето място – купи и подаръци, в отделни категории – парични награди и подаръци, осигурени от община Ямбол и партньори. Общият награден фонд възлиза на 3600 лева.

СподелиShares

The post Yambol UCI XCO Bike Cup 2024: първото от 10 години насам българско крос кънтри състезание от клас 1 appeared first on 360mag.

15 май: Официално откриване на „Хижа на годината“

СподелиShares

Кампания „Хижа на годината“ се завръща през 2024 г. с още повече конкурсни категории и финансови грантове и новото – доброволчески акции за облагородяване на условията в и около хижите!

Получихме над 100 номинации в 9 категории и 6 програми за подкрепа на хижите в България от партньорските организации на кампанията и вас, запалените планинари!

Вижте: „Хижа на годината“ 2024: Продължава кампанията в подкрепа на планинския туризъм

Любопитни ли сте да разберете кои са номинираните хижи и заслони?

Заповядайте на 15 май, на парти в кино “Кабана”, където не само ще сте първите научили номинациите, но и заедно ще открием новия сезон в любимата локация до НДК, претърпяла ремонт и преобразена за любителите на музикалния и парти вайб в столицата.

Водещ на събитието ще е не кой да е, а радио и ТВ водещия Митко Павлов, чиято запазена марка са неподражаемият хумор и чувствителността към важни социални теми.
Чакаме ви в 17:30 ч. на мястото на събитието за официалното откриване и от 18:30 ч. за парти продължението, в което музикалната селекция ще е в ръцете на DJ Ihou!

Вход свободен, без предварително записване. Следете за подробности във Фейсбук събитието!
Очакваме ви!

Всичко за кампанията „Хижа на годината“ може да научите на специално създадената страница huts.360mag.bg.

СподелиShares

The post 15 май: Официално откриване на „Хижа на годината“ appeared first on 360mag.

Научи, разкажи, заснеми: Климатът и екологията се срещат с изкуството

СподелиShares

Български ученици гледат и създават филми в помощ на борбата с климатичните
промени, в рамките на новата инициатива “Научи, разкажи, заснеми! Климатът и
екологията се срещат с изкуството.”

Младежи от различни населени места ще се образоват по теми, свързани с
климатичното равновесие и ще създадат собствени визуални есета на тема
климатични промени и екология в рамките на дискусионни панели и практически
работилници. Инициативата е финансирана от европейската мрежа на
културните институти EUNIC.

Филмови прожекции, кино дебати, практически работилници за разказване на
истории, за видеозаснемане и монтаж и още игри, театрални постановки и майсторски
класове са част от предложенията в програмата, в която ще се включат над 500
български ученици на възраст между 13 и 18 години, благодарение на новата
инициатива “Научи, разкажи, заснеми! Климатът и екологията се срещат с
изкуството”, подкрепена от европейската мрежа на културните институти EUNIC,
българският EUNIC клъстер и с организатор Сдружение Арте Урбана Колектив.
Целите на инициативата са екообразование и окуражаване на младите хора от
различни точки на страната да използват аудиовизуалните медии за отправяне на
послания, заемайки активна гражданска позиция и представяйки вдъхновяващ пример
от своя регион.

Проектът “Научи, разкажи, заснеми!” ще се проведе във Видин, Троян и с. Кърпачево
и ще протече на три етапа във всяко населено място, уточняват координаторите Еви
Карагеоргу и Ралица Асенова, добре познати у нас с киноинициативите си за младежи
“Срещи на младото европейско кино”, “Кино в училище” и др.

През първия етап (15 – 29 май) на “Научи, разкажи, заснеми”, на младежите от с.
Кърпачево (15-16 май), Видин (27-28 май) и Троян (28-29 май) ще бъдат представени
прожекции на две късометражни програми от филми с въздействащи социални и
обществени послания. Те ще въведат учениците в темите за опазването на околната
среда и изменението на климата, ще им представят съвременен и творчески прочит на
значението им. Всяка програма ще бъде последвана от дискусия и семинар със
специален гост, свързани с филмите. Те ще дадат възможност на младите участници да
се запознаят по-задълбочено с темите и да ги свържат с тяхното населено място.
Сред избраните заглавия, които ще бъдат част от проекта са “Flores” (Цветя) на
португалския режисьор Жорже Жакоме, филм за инвазията на едно… цвете! Хортензии
завладяват португалски острови и принуждават изселването на населението. И още:
“Пътят винаги е различен” (Австрия) на известния документалист Оливер Реслер,
който заснема филм за окупацията на една гора от хора, които искат да спрат нейното
обезлесяване от енергийна компания.

В програмата попада и “Аз съм Грета” (Швеция/Германия/Великобритания): историята
на една от най-известните активистки, бореща се за политически промени в името на
планетата ни. И още: “Когато доматите срещнаха Вагнер” (Гърция, реж. Мариана
Економу) – история за възрастни хора в Гърция, които искат да станат част от
световната икономика с тяхното производство на био домати; “Синият тигър” (Чехия,
реж. Петър Укропец), който споделя историята на момиче, което иска да спаси
ботаническата градина в града, в който живее. В програмата са включени още
документални, експериментални и анимационни филми от Унгария, Франция,
Великобритания, Испания, Полша, Италия, Германия.

След прожекциите и дискусиите, учениците ще имат възможност сами да влязат в
ролята на творци. През лятната ваканция са предвидени специални младежки
кинолагери, както следва в Троян (1-5 юли), с. Кърпачево (8-12 юли) и Видин (19-23
август). В рамките на пет дни ще бъдат проведени практически работилници за
създаване на оригинални истории и заснемането им в кратко визуално есе върху
избрана екологична тема, свързана с района или населеното място. Гост-ментори ще
бъдат кинорежисьорката Слава Дойчева, театралният режисьор, актьор и
провеждащ уъркшопи Димитър Узунов и още Даниел Симеонов и Мария Дачева,
експерти в програма “Кино в училище” на Арте Урбана Колектив.
Големият финал на “Научи, разкажи, заснеми!” ще се състои тази есен в трите
населени места и ще представлява цял ​​ден, посветен на опазването на околната
среда. Програмата ще включва специални събития за деца, представяне на кратките
филми, заснети от учениците в рамките на проекта, прожекция на филм с последваща
дискусия или майсторски клас на неговия режисьор, артистични лекции и театрални
постановки на научна тема. Очаквайте подробности!

Партньори на проекта “Научи, разкажи, заснеми”:
Британски съвет в България, Гьоте-институт, Институт Сервантес-София, Италиански
културен институт, Посолство на Австрия, Посолство на Гърция, Посолство на Словения, Полски институт, Португалски културен и езиков център „Камойш София“, Унгарски културен институт, Френски институт, Чешки център София, Бюро на Европейския парламент в България, Община Видин, Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ гр. Видин, СУ "Св. Климент Охридски" гр. Троян, Народно читалище Наука-1870 г., Троян, Сдружение “Деветашко плато”, Областна управа Ловеч.

За повече информация:
https://arteurbanacollectif.com/
https://www.eunicglobal.eu/

СподелиShares

The post Научи, разкажи, заснеми: Климатът и екологията се срещат с изкуството appeared first on 360mag.

Четвърти пореден сезон на BORA Sailing Championship – Шампионската лига по ветроходство в България!

СподелиShares

Календарът на BORA Sailing за сезон 2024 предвижда три кръга на BORA Sailing Championship. На 27 и 28 април в акваторията на язовир Искър ще се проведе първият квалификационен кръг на Шампионската лига по ветроходство за сезона. След това престижната надпревара продължава на 13-ти и 14-ти юни в Бургас.

16 отбора от 10 яхт клуба ще се състезават на квалификациите. Първите четири отбора от всеки кръг ще се класират за финалите на BORA Sailing Championship, които ще се проведат в София на 12 и 13 октомври.

BORA Sailing Championship Sofia’2024

1. Yasido / Яхт-клуб „Порт Бургас“
2. Siroko / Централен Софийски Яхт-клуб „Aкадемик“
3. Category 5 / СК „Вятър и Вода“
4. Gola Voda / BulSailing
5. Bora Bora / Ултрамарин СКВ
6. WaW / СК „Вятър и Вода“
7. RegaTTac / Sofia Sail Yacht Club
8. Willy Willy / Яхт-клуб „Порт Бургас“

BORA Sailing Championship Bourgas’2024

1. Ultramarine / Ultramarine SSC
2. LZ Yachting 1991 / Яхт-клуб „LZ Yachting 1991“
3. Shimazen / Яхтклуб „Ветроходство и Приятели“
4. Hydromark / Яхт-клуб „Порт Бургас“
5. Rafica / СК „Вятър и Вода“
6. Parkmart Sailing Team / Яхт клуб „Кап. Георги Георгиев Порт Варна“
7. Ultramarine II / СК „Черно Море Бриз“ Варна
8. Downwind / Яхт-клуб „Порт Бургас“

Надпреварата се провежда във формат клубове срещу клубове – Fleet race с 4
еднотипни лодки Laser SB20. Екипажите се ротират и сменят лодката за всеки кръг. Кратките и динамични състезателни кръгове създават истинска атракция на вода, поради което надпреварата е много интересна и за публика. Зрителите ще има възможност да наблюдават вълнуващата надпревара на живо от бреговете на язовир Искър, комплекс Будното Око, или от Морска Гара Бургас.

СподелиShares

The post Четвърти пореден сезон на BORA Sailing Championship – Шампионската лига по ветроходство в България! appeared first on 360mag.