Списание 360's Blog, page 98

Българка с четвърто място на световното по скайрън за мастъри

СподелиShares Верадина Начева (снимка: Skyrunning Bulgaria, Фейсбук)

Представителката на България Верадина Начева се класира на престижното четвърто място на Световното първенство по скайрън за мастъри в Португалия, което се проведе този уикенд (13-14 април).

Верадина се състезава в класическата скай дисциплина – 37 километра с 2,500 м положителна денивелация.

Във второто издание на световното първенство за мастъри (над 40 години) взеха участие 120 състезатели от 20 държави.

СподелиShares

The post Българка с четвърто място на световното по скайрън за мастъри appeared first on 360mag.

Александър Обретенов: „Петрохан – Ришки проход“ за 12 дни през 1971 г.

СподелиShares


#td_uid_1_661d0ec5ac48a .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_661d0ec5ac48a .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_661d0ec5ac48a .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}








1 на 3















Александър Обретенов край х. Чавдар, 1971 г. (снимка: личен архив)







На билото край вр. Купена, вятърът и аз (снимка: личен архив)







Александър Обретенов, с дървесна гъба край Твърдишки проход (снимка: личен архив)

1971 (5.08. – 16.08.) – По билото на Стара планина: Петрохан – Ришки проход – 12 дни.

На тази екскурзия си мечтаехме да тръгнем двамата с Детелинка, но баща й не я пусна, защото не бяхме женени. Тя ми уши брезентов панталон и шушляков анорак. Вместо с нея, тръгнах с Методи (състудент от ВМЕИ). Бяхме взели храна за около две седмици – основно консерви защото не във всички хижи предлагаха храна, а и беше доста скъпа. Раниците ни бяха по 30 кг. Имахме туристически членски карти с които спането по хижите струваше 50 – 60 стотинки.

До Петрохан стигнахме с автобус. Потеглихме по билото на изток. Близо до прохода, преди вр. Тодорини кукли (1785 м) намерихме сеновал и спахме в него.

Първи ден: Петрохан – х. Тръстеная (11 ч.)

Край вр. Тодорини кукли имаше много боровинки и изкупвателен пункт. За пръв път видях какво значи промишлено бране на боровинки. На слизане към х. Пробойница Методи си изкълчи лошо крака. От там през с. Губислав, гара Лакатник и с. Лакатник се изкачихме до х. Тръстеная на смрачаване.

Втори ден: х. Тръстеная – х. Мургаш (14 ч.)

Това беше най-тежкия ден за Методи. По билото през вр. Чукава (1588 м) и с много лоша маркировка минахме северно от х. Лескова. Виждахме вр. Мургаш. Знаех от картата, че х. Мургаш е западно от върха и доста по-ниско. Затова тръгнахме направо към хижата. Първите два малки върха минахме от север и слязохме до Ябланишка река. Минахме покрай военен обект, конюшна, паметника на загиналите партизани от отряд „Чавдар“. От там се изкатерихме по десния склон на р. Непратка. В 21 ч. започна лунно затъмнение. Легнахме да „спим“ 1 час. Отново тръгнахме нагоре и стигнахме железен кол – зимна маркировка. По нея стигнахме до вр. Мургаш в 24 ч. Но там не ни дадоха дори да влезем и да изпием по един чай. Тръгнахме обратно надолу и в 2 ч. успяхме да се доберем до х. Мургаш.

Трети ден: х. Мургаш – х. Чавдар (8 ч.)

Кракът на Методи беше жестоко отекъл и много го болеше. Сутринта един пикап трябваше да слезе в София. Натоварих го с двете раници и всичкия багаж. Със себе си взех ½ кг захар (защото чаят без захар по хижите беше безплатен, а със захар – по 10 ст.), 2 консерви и ½ хляб. Събрах ги в предния джоб на анорака. Нямах нито шише за вода, нито фотоапарат. Дрехите ми бяха бански, потник, дънки и шушляков анорак (които Детелинка ми беше ушила) и китайски кецове.

Пътят до Витиня е приятен, с лек наклон надолу. След като пресякох шосето за Варна (тогава още нямаше магистрала) ми се изпречи оградата на ДЛС „Витиня“. Не ми се слизаше надолу за да обиколя заградената дивечовъдна база. Прескочих я на билото. От другата страна пак я прескочих. Покрай руския паметник на Арабаконашкия поход и х. Звездец. Там наблизо е построена чешма „Чавдар“. Вече бях толкова ожаднял, че пих вода докато ме заболя коремът. Този опит го приложих и при следващите срещи с водоизточници. От там с лекота стигнах до х. Чавдар.

Александър Обретенов край х. Чавдар, 1971 г. (снимка: личен архив)Четвърти ден: х. Чавдар – х. Вежен (13 ч.)

Пришките на краката ми вече се обелиха и стъпвах върху рани. На път за връх Баба (1787 м) е изграден паметник на загиналите руснаци за освобождението на България от турско робство. На 16 – 20 декември 1877 г. при опит да премине Балкана край вр. Баба на път към София колоната, предвождана от ген. Дендивил е застигната от снежна буря. Загиват от измръзване 841 руски войници и 18 офицери.

Заобиколих върха от юг. След това – по билото до Златишки проход. От там – право нагоре към седлото на между върховете Кордуна и Свищи плаз (1888 м). От лявата страна на вр. Паскал (2029 м) по пътя за х. Момина поляна има вода. След върховете Картала и Тетевенска баба (2071 м) има вода. Красивото Старопланинско „конче“, южно от което се вижда подбалканското шосе и жп линията за Бургас, го минах отгоре. По заравненото било имаше вдлъбнати отпечатъци от конски копита. Срам – не срам, пих и тяхната вода. Сетих се, че по време на дълги 30 километрови тренировки пиехме вода от Панчаревското езеро. От билото към връх Вежен слязох право на север в х. Вежен. На хижата имаше магазин с хранителни стоки.

Пети ден: х. Вежен – х. Дерменка (10 ч.)

Времето се разваля – мъгла и дъжд. По наклонена пътека край вр. Вежен (2198 м) се изкачих на билото. От там през Рибаришки проход до вр. Юмрука. От горе се виждат страшните зъбери на върха. От там през върховете Кавладан и Ушите (1637 м) – до х. Козя стена. След хижата има паметник на загинал планинар. Изкачих и вр. Козя стена с красив бял мрамор, след това – билото Байова планина. От жажда се спуснах на север към близкото дере с букова гора докато стигнах до изворче. Напълних си стомаха докато ме заболя и отново се качих на билото, по което постепенно се спуснах до прохода Троян – Кърнаре (Беклемето). От там по камионния път за х. Дерменка. Южните склонове бяха осеяни с красиви отвесни скали и стари смърчове. Тези, които бяха близо до билото приличаха на развети знамена защото заради преобладаващия северен вятър клоните им успяваха да оцелеят само на юг. На х. Дерменка продаваха храна.

Шести ден: х. Дерменка – вр. Ботев (8 ч.)

Лошо време – мъгла, вятър, дъжд. През гората и върховете Гердектепе и Каратепе стигнах до х. Добрила. От там на изток пътеката не личеше. По железните колци от зимната маркировка са изкачих на вр. Левски. От него – на изток по настръхналите зъбери на върховете Малък и Голям купен (2169 м). Валеше силен студен дъжд. Вятърът сякаш се стремеше да ме издуха от скалите. Опитвах се да запазя самообладание. С ръце и крака пълзях внимателно нагоре. На вр. Голям купен имаше голяма метална кутия, а в нея – дебел тефтер, в който се разписваше всеки, изкачил се на върха. Разписах се и аз.

Билото край вр. Купена, вятърът и аз (снимка: Александър Обретенов)

Слизането от върха беше много по-трудно и рисковано от изкачването защото не виждах къде стъпвам. Много от чимовете бяха подгизнали и се откъсваха от тежестта ми. След вр. Кръстците (2035 м), вр. Млечния чал и вр. Побита глава (2074 м) има заслон (южно от билото) и паметник на загинали ученици. От там – право нагоре по зимната маркировка до вр. Ботев (2376 м). Целия ден вървях в облаци и дъжд. С пристигането на върха за миг облаците се разкъсаха над главата ми и откриха огромната антена. Никога не я бях виждал и не очаквах такова грамадно съоръжение. Свих се от страх. Имах чувството, че това е извънземна ракета, или че халюцинирам. Но постепенно облаците започнаха да се разсейват и видях цялата метеорологична станция и хижата на върха.

Седми ден: вр. Ботев – х. Узана (Партизанска) (8 ч.)

Сравнително ясно време – виждат се околните върхове. Покрай заслон Маринка, паметника на загиналите алпинисти, през вр. Юрушка грамада стигнах до прохода Тъжа – Априлци. В магазинчето на горското стопанство продаваха храна. От там покрай паметника на убития въстаник, през вр. Розоватец (1971 м) стигнах до х. Мазалат. От там по приятен почти хоризонтален път през гората пресякох прохода Ясеново – Лисец, през Черни връх (1360 м) стигнах до х. Узана.

Осми ден: х. Узана – х. Грамадлива (10 ч.)

Времето е слънчево и горещо. От х. Узана на изток през вр. Малуша стигнах до Шипченския проход (Казанлък – Габрово). Тук за освобождението на България от турско робство на 20 август 1877 г. след неравни боеве малочисленият отряд на ген. Гурко (7000 души) се оттегля на Шипка. След три дни неравни боеве на 23 август пристигат първите отряди на ген. Радецки. Шипченската епопея дава обрат на военните действия. Там остават завинаги телата на 18491 руски и 451 български опълченци за които и днес ни напомня храм-паметника в гр. Шипка. Само при охраната на Шипченския проход през зимата на 1877/1878 г. умират от замръзване 5165 души. (Ангелов М., 2012)

От там по коларски път – до х. Бузлуджа. На изток през гора с лоша маркировка заобиколих от юг вр. Караджова кула (1511 м), покрай х. Планинец стигнах до Кръстец на прохода Борущица – Плачковци, с шосе и влакова линия. На гарата имаше магазин за хранителни стоки. През гора с много поляни, нивички, храсталаци с лоша маркировка изкачих вр. Клашки чукар и се спуснах до х. Грамадлива. Там също продаваха храна.

Девети ден: х. Грамадлива – х. Чумерна (8 ч.)

От х. Грамадлива край х. Химик и х. Предела на прохода Пчелино – Трявна, край вр. Божура и х. Бутора, по дълъг път през гора стигнах до х. Буковец край прохода Твърдица – Елена. Там продаваха храна.
От х. Буковец нагоре през гората стигнах до х. Чумерна в подножието на последния гол вр. Чумерна (1536 м) над горната граница на буковата гора.

Александър Обретенов, с дървесна гъба край Твърдишки проход (снимка: личен архив)Десети ден: х. Чумерна – гр. Котел – (12 ч.)

От х. Чумерна на изток поех през гората и през вр. Бяла крава до Агликина поляна с паметника на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Пресякох прохода Вратник (Сливен – Стара река). След това – през вр. Железни врата (1106 м) по билото над изворите на р. Камчия в папрат, висока по 2 м и без маркировка успях да сляза на шосето южно от града. От там 6 км на север – до гр. Котел.

Единадесети ден: Котел – Върбишки проход (9 ч.)

От гр. Котел тръгнах на изток без маркировка, след това – на север докато се изкача на билото през гора, шубраци, тръни и коприва. През върховете Черни нос (1046 м) и Трънливия връх без маркировка стигнах до Върбишкия проход. Два пъти през деня намерих вода. След като го пресякох на смрачаване намерих овчарска колиба. Беше като остра палатка, покрита с шума. Имаше и дървено легло, с пръчки вместо пружина, покрито със сламеник. Направо – лукс. Заради него направих и леглата на вилата ни (преди да изгори) с дървени пръчки и сламеници.

Дванадесети ден: Върбишки проход – Ришки проход (6 ч.)

От колибата поех на изток без маркировка, в гориста местност с хълмове, много бодливи храсти и коприва. Понякога намирах кози пътечки докато слязох в коритото на строящия се язовир Камчия. Добре че поне вода намирах. По коритото на реката с много серпентини стигнах до язовирната му стена. Там кипеше истински живот – работници, камиони, булдозери – върнаха ме в действителността. От там – на „автостоп“ с каруца стигнах до гр. Карнобат и хванах нощен влак за София.
Сутринта в 4.30 ч. честитих рождения ден на майка.

За 12 дни по билото на Стара планина бях отслабнал със 7 кг.

Виж всички участници в Конкурса!

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Александър Обретенов: „Петрохан – Ришки проход“ за 12 дни през 1971 г. appeared first on 360mag.

Как се прави състезание: Коджа Кая Ултра

СподелиShares Коджа Кая / снимка: Димитър Цанков

Създадохме рубриката „Как се прави състезание“, за да ви разкажем за хората, без които любимите ни състезания нямаше да съществуват. Ще ви срещаме с организатори на различни спортни събития, за да научим как се ражда едно състезание и как  еволюира от идея, до успешна реализация. Ще ги питаме за трудностите и препятствията, но и за забавните моменти. Ще им зададем въпроси и за всички новости около състезанието. 

За Коджа Кая Ултра разговаряме с Красимир Стефанов, инициатор и един от организаторите на състезанието.

Двама от основните организатори Коджа Кая Ултра – Kodzha Kaya Ultra Красимир Стефанов и Николай Колев Къде се провежда състезанието? Какво е характерно за региона, през който минават участниците?

Състезанието се провежда в източна Стара планина, там където река Луда Камчия пресича Балкана. Стартът и финалът на всички дистанции е в село Билка.
Характерното за този район, според мен, е интересният релеф, оформен от пролома на реката. Пейзажите са такива, че, ако човек попадне тук, без да знае къде се намира, би предположил, че е в Родопите, а не в Стара планина. Другото интересно за района е, че селата тук са живи, а младите хора в тях далеч не са рядкост.

снимка: Красимир Стефанов На коя дата ще се проведе тази година и какви дисциплини и дистанции съдържа?

Традиционно провеждаме състезанието в последния уикенд на април или в първия на май. Датите тази година са 27 и 28 април. На 27-и, събота, е съпътстващата програма, в която по традиция има детско бягане, игри за деца, катерене, туристически поход и, разбира се, скоростно изкачване на връх Коджа Кая.
В неделя, на 28 април, е стартът на основните дистанции. По традиция, с изгрева на слънцето, който тази година е в 6:09 ч., стартират участниците в най-дългото и тежко трасе от 75 км с 4300 метра денивелация.
Останалите дистанции – 42 км, 30 км и 14 км стартират по-късно през деня – в 8:00, в 9:30 и в 12:00 часа.

снимка: Красимир Стефанов Разкажи ни за историята: Кога и как се зароди идеята за състезанието? Кои бяха основните действащи лица и кои са сега? 

Мога дълго да разказвам, но ще се опитам да бъда кратък. Мисля, че беше лятото на 2013 г. Минавайки през Айтоския проход, се загледах по картата и видях село на име Соколец. Реших, че вероятно е на високо, а от него се открива интересна гледка. Разбира се, проверих. Реших да продължа и до следващото село – Каравельово, където пътят свършваше. И като стигнах онемях. Буквално. Така се започна. Любов от пръв поглед. Започнах да обикалям този район, да се губя, да откривам нови пътеки, пак да се губя. Заведох и приятели. Започнахме да ходим редовно и да експериментираме с нови и нови пътеки и най-вече с непътеки. Там ни беше мястото, на което се раздвижвахме през почивните дни.

Бяхме една групичка, които редовно обикаляхме и разучавахме – Деси Джи, К. Колев, Антон Попов, Христо Райнов, Алекс Светославов, Наско Косата Димитров и аз. Имаше и други хора разбира се, но да кажем, че те не бяха „абонати“ всеки уикенд (смее се).

снимка: Красимир Стефанов

Разбира се, през времето са ни минавали мисли колко яко (и колко гадно) би било да направим състезание в района. Постепенно нещата узряха, а един ден Стан (Маркович) от iRun ми каза – „Дай да направим една малка ултричка на Коджата“. Та така се започна. А кои бяхме в началото и кои сега… все едни и същи хора.

За да се случат нещата както трябва, е необходима стройна организация. Състезанието нямаше как да го бъде без iRun. Та всички там са замесени – Ники Колев, Краси Маркович, Стан Маркович, Вили Колева. Всеки си има определени задачи по организацията – информационно и технологично, дизайн, администрация и документация, логистика, плануване, доброволци и т.н. и т.н. Онези имена, които по-горе изброих, пък са основните хора, с които разучавахме и прокарвахме пътеки, на база, на които по-късно създадохме трасетата. Разбира се, цялото нещо няма как да се случи и без 50-60 доброволци по време на събитието.

Антония Григорова на Коджа Кая Ултра / снимка: Димитър Цанков С какви трасета започнахте? Как и защо ги променяхте?

На първото издание през 2018 година трасетата бяха 9, 25, 36 и 67 километра. С течение на времето всички трасета претърпяха промени – смея да кажа за хубаво – т.е. трасетата станаха по-трудни (смее се).

Първата промяна се случи още през 2019 година. Престрашихме се и решихме да пуснем всички трасета през най-атрактивния, но и криещ известни екстремности и рискове участък – Орта кая. Към двете дълги трасета добавихме още един интересен участък и така едното стана с маратонска дистанция от 42 км, а другото 75 км.

На следващото издание в дългото трасе добавихме и преминаване през 500-метров тунел. Правили сме промени и заради сметища, които сме искали да избегнем. Преди три години променихме най-късото ни трасе, не за друго, ами, за да нямаме лесни трасета (смее се). Една от големите промени, които направихме, също преди 3 години, е да разменим последователността на някои участъци, така изместихме най-атрактивната, но и най-трудната част за финал. Естествено всичко това, за да стане по-трудно…

Тази година също имаме промяна. 25-километровото трасе бе заменено с 30-километрово, което отговаря на критериите на международната федерация по скайрънинг и за което получихме сертификат.

снимка: Красимир Стефанов Колко издания има състезанието и колко са били участниците?

Първото издание бе през 2018 година. Пропуснахме 2020, заради ковид ограничения и сега е ред на шестото издание. През 2018 стартирахме с 259 участника. Миналата година бяха малко над 700. Темпът на записване тази година подсказва, че вероятно ще прескочим 800, при това без да броим участниците в детското бягане, които са над 100 и участниците в скоростното изкачване на върха.

Пирин Галов на Коджа Кая Ултра / снимка: Красимир Стефанов Какво го отличава от останалите?

От изгрев до залез. Състезателите в най-дългото трасе стартират с изгрева, а последната контрола е по залез. Не стигнеш ли, аут си.

Още при създаването на състезанието, идеята бе да бъде по-различно. Сигурен съм, че състезателите го усещат.

Няма да бъде нескромно, ако кажа, че различното е атмосферата. По време на състезанието в района е истински празник, а местните всяка година чакат деня.

Първото нещо, което обаче участниците разбират, още на етап преди да се запишат, е, че по време на състезанието ще трябва да разчитат единствено на себе си. За разлика от останалите състезания, на Коджа кая няма подкрепителни пунктове, а целенасочена външна подкрепа към конкретен състезател води до дисквалификация. Сам срещу трасето. Това е. Всеки състезател трябва да прецени с каква екипировка да тръгне, колко храна да вземе, колко вода, как да разпредели силите си, за да успее да достигне до финала успешно.

Когато състезателите дойдат на място, усещат и атмосферата на събитието. Атмосфера, която се създава най-вече от местното население. Много може да се говори за хората от района и гостоприемството им. Тук ще цитирам Пирин Галов, чието преживяване е доста красноречиво. „Спирам кемпера и идва един мъж. Пита ме – имам ли нужда от нещо. Ям ли лук? Ям ли чесън? След малко викна нещо на жена си…, а тя донесе една торба с лук и чесън, и една торба с яйца…“.

снимка: Кремена Димитрова

И още нещо за атмосферата – когато състезателите приближат финала виждат как цялото село е излязло по улиците, за да ги аплодира и окуражава. Това са незабравими моменти.

По време на самото състезание пък всички разбират колко панорамни и разнообразни са трасетата, но разбират и за тяхната специфика – редуване на стръмни и технични участъци с бързи отсечки – комбинация създаваща доста динамика, крампи и „фалити“ в хода на състезанието.

За разлика от повечето други състезания, при които последните десетина километра обикновено са предимно спускане и „прибиране“ към финала, на Коджата последните 10 км, са най-тежката и емблематична част от самото състезание. Разбира се, това е така, за да бъде по-гадно и запомнящо се. В тези километри са съсредоточени едни от най-техничните участъци, гарнирани с около 850 метра положителна денивелация и около 950 отрицателна.

Другото различно е ограниченото контролно време. Казано накратко – на Коджата само с „туризъм“ не става. За по-бавните състезатели това е малък кошмар – не им дава и минутка време да отпуснат педала.

снимка: Красимир Стефанов Разкажи повече за дистанциите и трасетата за тазгодишното издание?

В събота е най-късото трасе – скоростно изкачване на връх Коджа кая. Да го кажем вертикален полукилометър – 3,6 км с 500 метра изкачване по вертикала. Получава се интересна надпревара, а рекордът при мъжете няколко пъти си го разменяха Дизела и Шабан. Последното подобрение е на Шабан – 20:49 от 2022 г. При жените рекордът държи Антония Григорова – 27:15 и е твърде вероятно още тази година да бъде подобрен от самата нея, а защо не и от някой друг.

Неделя, рано сутринта – точно с изгрева, в 6:09 се дава старт на „черната дистанция“ – 75 км с 4300D+. Защо черна ли? Статистиката от последните 4 години показва, че средно 38% от заставащите на старта, не успяват да достигнат последния връх до залез, както е регламентът, и да финишират до 21 часа. Трасето е много интересно и разнообразно, а преминаването му е истинско приключение – изкачване на 11 панорамни върха, пресичане на река Луда Камчия, която при суха година е поне до колене, както и бягане през тунел, осветен от факли и озвучен с музика. През цялото това приключение състезателите ще преминат и през 7 китни селца.

Коджа Кая Ултра изобилства от предизвикателства за състезателите. На кадъра: Анета Ралчева / автор на снимката: Димитър Карабоюков

42-километровото трасе е с денивелация 2500 метра. Доста трудно, красиво и разнообразно. Преминава през 3 села, изкачва 8 панорамни върха.

Новото трасе тази година е 30-километровото. То е с денивелация 1950 метра и мога да ви гарантирам, че никак не е леко. Само ще вметна, че изкачването и слизането на вр. Ботев от местност „Паниците“ е с доста сходни параметри като дължина и денивелация.

Със старта на новото трасе се дава старт и на националния шампионат по скайрънинг. Трасето изкачва последователно Герме кая, Коджа кая, Орта кая и Уч кая, но не по туристическите пътеки, а по трудния начин. На част от тези изкачвания 90% от бегачите ще „бягат“ на 4 крака… Изобщо гаранция за „прекрасно“ изживяване.

Най-късото трасе е 14 км, а денивелацията му е 1050 м. Ами никак не е лесно, дори като отношение денивелация към дължина е с най-висок коефициент. Единственото лесно в него, е че е късо. Но пък концентрацията на технични и каменисти участъци, както и наклони над 30% е най-висока в сравнение с останалите трасета. Отново гаранция за „прекрасно“ изживяване.

снимка: Кремена Димитрова Кои са най-предизвикателните участъци?

Зависи кой как си разпредели силите и къде ще „умре“. Доста хора не успяват дори да стигнат до най-предизвикателните участъци.

Като цяло може би най-трудният участък е изкачването на Коджа кая по стръмния ръб. Комбинацията от среден наклон над 30% и денивелация от 400 метра в последните километри от състезанието не изглежда розова. Ако слънцето пече и температурите са високи, нещата там изглеждат като след война – едни са налягали по земята, други едвам пъплят нагоре и не знаят какво им се случва.

Не бива да се подценява и последното изкачване – доста е коварно. Хората го подценяват, защото е последно и защото Уч кая е най-ниската кая от всички. Да, ама не! Наклонът там клони към 40%, а умората и натрупаната денивелация си казват думата.

снимка: Димитър Цанков А най-красивите?

Цялото трасе открива прекрасни панорами, но може би най-най е Орта кая. Интересен връх, който, гледан от различни посоки, изглежда различно. А отгоре си е скален гребен, чиито южни склонове на места са скални отвеси, достигащи десетки метри височина.

Кои са авторите на трасетата и по какви критерии създавате едно трасе?

Може ли да спестя имената на авторите, защото след състезанието обикновено ни търсят да ни бият. (смее се)

Относно критериите за създаването на трасетата – на първо място бих поставил, че трасето трябва да премине през участъците, които показват красотата на тази част от Балкана. Свързването на тези места трябва да е по пътеки или непътеки, които са панорамни, като същевременно се търси вариант да се извлече максимална денивелация, а преминаването да бъде по възможно най-стръмния начин. Опитваме се да сведем до минимум, участъците, които са сравнително равни. Важно е трасето да бъде така направено, че да преминава покрай чешми. Преминаването през села е бонус – магазини, някоя баба черпи с ябълки, друга с локум.

За хората от село Билка състезанието Коджа Кая Ултра е празник / снимка: Велислава Колева Кое е най-трудното в организацията на събитието?

Най-трудното нещо е да обясниш на участник, който се е бъхтил 42 км в продължение на 9 часа и 1 минута, защо получава дървен медал „Game Over”, а не финишър.

Горното е леко в кръга на шегата, но не съвсем. Общо взето 90% от работата и трудностите се струпват в последните няколко седмици преди състезанието. Като цяло е доста трудно да прогнозираш колко състезатели да очакваш. А цифрата е важно да я имаш 3-4 месеца преди състезанието. Броят на участниците е свързан с всичко – медали, доброволци, логистика и т.н. Разбира се 50% от записванията се случват в последните 2 седмици и това създава допълнителни трудности при организацията. Засега някак си се справяме.

Калоян Пейчев на Коджа Кая Ултра / снимка: Красимир Стефанов

Заради новото трасе, едно от предизвикателствата тази година бе така да изчислим часовете на различните стартове, че водачите в дадена дистанция да не попадат в дълги и непробиваеми колони от бавни състезатели от друга дистанция.

Няма да спестя, че и доста от трудностите си ги правим сами. Не за друго, ами заради това, че почваме да реализираме разни идеи, възникнали в последната секунда.
Като цяло е доста трудно да не се подхлъзнем по някоя тъпа идея, която сами сме сътворили. Например доста често сме мислили за по-леко и бегаемо трасе, с което да привлечем повече участници. Честно казано се радвам, че сме се вразумили и не сме го реализирали. Коджата си е създала имидж на трудно състезание и така трябва да си остане. Който иска да му е трудно, но да го запомни, е добре дошъл.

Шабан Мустафа на финала на скоростното изкачване / снимка: Велислава Колева Разкажи ни интересна случка „от кухнята“??

Със сигурност е имало интересни случки, но в съзнанието ми изплуват неща, които са се случили по време на старта и ги усетиха и видяха много хора.

Няма как да забравя най-първия старт от всички. Имаше сватба в селото. Престрашихме се и помолихме булката и младоженеца да дадат старт на състезанието.

Така и стана, и то под съпровода на сватбения оркестър. Беше много емоционално.
Преди две години пък младеж предложи брак на приятелката си пред неколкостотин състезатели, чакащи на старта. Стартираха ръка за ръка, така и финишираха.
Сещам се и за годината, когато кукерска група от съседно село изпрати състезателите. В едно от изданията пък ездач на кон поведе колоната на най-масовия старт. Незабравими моменти.

Сещам се за още един колкото емблематичен, толкова и комичен случай от първото издание. Състезател, от района, направи спринтов старт и изпревари всички, включително и Шабан. В крайна сметка не успя дори да влезе в контролното време. После му излезе псевдоним Маратонеца. Та, не правете така.

Коджа Кая Ултра – за победителя в дългата дистанция има жива награда / снимка: Велислава Колева Имате ли нови идеи, които отлежават занапред? В каква насока?

Идеи винаги има, но трябва да узреят. Да сме сигурни, че не са лоши. Насоката е ясна – по-предизвикателни неща. Само ще спомена, че доста хора ни питат за 100-километрово трасе. Е при нас концепцията е, че състезателят трябва да види всички красоти, които му предлага трасето и в този аспект категорично сме против бягане на челник. Освен това, ще са много малко хората, които биха се хванали на това хоро. Но пък имаме идея как „хем вълкът да е сит, хем агнето цяло.“ Така, че някой ден може би и 100 км.

Какво не ви попитахме, а искате да споделите?

И без това стана дълго, предлагам да не отегчаваме читателите. Ще ги очакваме на старта. Ако не да се състезават, то поне да станат свидетели на по чаша бира.

Следете всички новости за състезанието на Фейсбук страницата Коджа Кая Ултра – Kodzha Kaya Ultra и на уебсайта kodzha-kaya.com. Вижте всички статии от рубриката „Как се прави състезание“!СподелиShares

The post Как се прави състезание: Коджа Кая Ултра appeared first on 360mag.

Поредица от новости в традиционното състезание Мини Байк и Рън за Чепън

СподелиShares

Състезанието за деца се провежда паралелно с Байк и Рън за Чепън, под егидата на Община Драгоман. Организацията отново е поверена на сдружение „Велоеволюция“. На 27 април от 10:30 ч. децата, на възраст от 2 до 11 години, ще се състезават в три дисциплини: бягане, колоездене и вело-турнир.

Регистрацията продължава до 25 април, като броят е ограничен до 150 малки състезатели. Участието все така е без такса, а наградите са осигурени от Община Драгоман и партньори.

Състезанието цели да запали искрата в деца и родители за повече спорт, движение, желание за успех, за коректно отношение един към друг и прекарване на време заедно сред природата!

Новото тази година

Трите дисциплини ще се проведат едновременно на две трасета. Колоезденето до 7 г. включително и бягането  до 9 г. ще са разположени на познатото трасе, което се затваря специално за състезанието, под площада на гр. Драгоман. Запазва се разделението във възрастовите категории, както се утвърдиха: дисциплините БАЙК: 2-3 г., 4-5 г. и 6-7 г.; БЯГАНЕ: 2-3 г., 4-5 г., 6-7 г. и 8-9 г. През 2023 г. в бягането за първи път участваха 55 деца. Интересът определено се покачва. Дължината на трасето се променя спрямо възрастта: от 50 м до 250 м при бягането за горната възраст. Отчита се скоростта за преминаване – основно затруднение за амбицираните участници. Едно дете може да участва и в двете дисциплини спрямо възрастовата си категория.

За първи път на миналото издание на Мини Байк и Рън за Чепън се въведе вело-турнира като нова дисциплина. И деца, и родители харесаха мини полигона с препятствия. Тази година полигонът ще е разположен в участък на самия площад и няма да има изчакване на по-големите деца. Втората генерална промяна е във възрастта – ще могат да се включат деца от 8 години до 11, разделени в следните възрастови категории: 8-9 и 10-11 г.

Слушайки родителите, които постоянно са със състезанието и децата им порастнаха с нас, се въвежда отделно класиране за момичета и за момчета тази година. И не, новостите не спират до тук.

Друга новост е връщането на любимата атракция „въжена градина“. Докато деца и родители чакат да им дойде ред или след като са участвали, те ще се забавляват с тролей и слаклайн – ходене по опъната лента. Дали ще има и какво още очаква децата на Лазаровден – следете във фейсбук събитието ТУК!

За първи път сдружение „Велоеволюция“ създава партньорство със Софийски планински клуб. Двете организации ще си съдействат преди всичко с доброволци. СПК е двигател на известното състезание „Спици и бодли“, което ще се проведе от 17 до 19 май в гр. Казанлък. Да, и там има детско състезание без такса участие. Вижте Тук.

Продължава се традицията на Мини Байк и Рън за Чепън да съдействат доброволците от Младежки български червен кръст – едни усмихнати каки и батковци, които самоотвержено стоят до децата през цялото време на състезанието.

Предварителна онлайн регистрация на участващите деца е задължителна. Тя включва и два вида декларации, която родителите трябва да носят със себе си в деня на състезанието. Предварителната регистрация позволява добро планиране на времето за стартиране, подготовка на децата и награждаване. В деня на събитието няма да се допускат деца без каски и без предварителна регистрация.

В последните четири години участват различен брой деца. Най-много – над 100, участваха през 2020 г. През 2023 г. над 90 деца, над половината от тях участваха и в бягане, и в колоездене, а най-малкият участник стана на една година в деня на състезанието. Куче под номер 94 финализира състезателния ден и остава незабравим спомен как Мини Байк и Рън за Чепън създава общност и обединява обичащите спорта и природата.

Какво не трябва да се забравя и го напомняме отново

Мини Байк и РЪН за Чепън е състезание за ДЕЦА. Поддържа се по-скоро атмосфера на всеобща подкрепа: родителите съдействат на водещите, на техническия екип, пазят децата. Особено малките деца често забравят дали да заобиколят или да застанат пред колчетата. Важно е участието, упорството и насърчаването за достигане до финал.

Официален сайт: https://chepan.stenata.com/childrens-competition/

Формата за регистрация и необходимите декларации ще откриете във Фейсбук събитието.

СподелиShares

The post Поредица от новости в традиционното състезание Мини Байк и Рън за Чепън appeared first on 360mag.

Доц. Сандю Бешев: На 90-годишния си юбилей си подарих втори Олимп

СподелиShares сн.: доц. Сандю БешевНеобходимо предисловие

През 2004 г., или точно преди 20 години, по време на една международна туристическа среща в НДК – София ми попадна една книжка от точно 60 страници. Книжката бе издание на Кипърската организация по туризма. В нея кратко, но много точно и ясно се разказваше за 128 от най-интересните обекти за малко познатата ми държава Кипър, разположена на едноименния остров. Прочетох всичко  от нея на един дъх.

На страница 42 с най-голямо внимание прочетох информацията за планината Троодос, в пределите, на която е и най-големият Национален парк на Кипър.  Останах много приятно изненадан, когато прочетох следния текст, който преписвам буквално. „В Троодос, освен района Махерас на изток и самата местност Троодос около най-високия връх на планината ОЛИМП /1952 м/, различаваме още четири други района, всеки един от които има свой собствен облик и различно очарование.” Вече бях направил десетина изкачвания на гръцкия Олимп и това силно ме впечатли. Още тогава решението ми бе ясно и категорично. „Ще трябва да изкача и този Олимп”. В организационно отношение нещата, обаче се оказаха не толкова лесни. Самолети, визи, валути, автомобилното движение по пътищата обратно на нашето, и най-важното – политическото положение в страната. Тук отново се налага да препиша буквалния текст от стр. 17 на споменатата книжка: “На 20 юли 1974 г. Турция  нахлува в Кипър с 40 000 армия и окупира 37% от кипърската територия”.

Вижте: Хроника за хроникьора на българския алпинизъм доц. Сандю Бешев

Двадесет години по-късно

На първо място моите желания и възможности за изкачвания на по-високи върхове охладняха. Значително намаляха и проблемите със свободното пътуване и на българските граждани извън пределите на страната и най-вече в страните от ЕС, в който сме, заедно с Кипър. Е, само месец ми оставаше да влезна в Кипър по въздух и без паспортна проверка, но и сега нямах никакви проблеми. От всичко споменато дотук става ясно, че едно пътуване към острова на Афродита и Другият Олимп може да започне.

снимка: Доц. Сандю БешевНа кипърска територия

Както и преди 3 години, когато направих 50-ото  юбилейно изкачване на гръцкия  Олимп, така и сега компания ми направиха 7 от най-близките ми и верни приятели.  Идеята за това пътуване бе чисто моя, но в организацията на цялото пътуване – самолети, хотели, автомобили най-голяма помощ ми оказа Мартин Маринов, мой бивш студент, от преди 40 години, който при мен започна да се занимава с алпинизъм и за моя радост все още го практикува активно. Малкият ми син Тодор, който от 20 години в Австралия върти десния волан, бе най- сигурната ни гаранция за безаварийно пътуване по отличните пътища на Кипър.

Силно съм впечатлен от този, трети по големина, остров, след Сицилия и Сардиния сред  средиземноморските остри.  Завладян съм от духа на родената там богиня на любовта и красотата Афродита, от столицата Никозия, както и от градовете Лимасол, Ларнака, Пафос и най- вече от Фамагуста. Да, Фамагуста – перлата на Кипър. Помните ли стихотворението на Никола Вапцаров  „Писмо“: „Ти помниш ли морето и машините. И трюмовете , пълни с лепкав мрак? И онзи див копнеж по Филипините, ПО ЕДРИТЕ ЗВЕЗДИ НАД ФАМАГУСТА?“  Да, но за тях някой друг път.

снимка: nashaplaneta.netКъм върха

Рано сутринта на 22 март, заедно със 7-те ми спътници сме в двете „Хонди”. Предстоят ни само 77 км до отдавна очакваната среща с моята 20-годишна мечта. Никакви проблеми. Отлична пътна маркировка. Красиви гледки от всички страни – напред, отзад и встрани. Безупречна маркировка. Неусетно набираме височина. Настроението е приповдигнато, а времето подходящо за изкачване. Не пропускаме голямата табелка – Информационен център. Вече сме в самия център на парка. Влизаме в самата сграда на центъра, където любезните служители ни предлагат безплатно и в неограничен брой от множеството проспекти. Нас ни интересува върха и пътя към него. Бързо се ориентираме. Остават ни още около 2 км по асфалтовия път. На голям безплатен паркинг спираме. С автомобили до тук.

С помощта на картата /Виж скицата/ тръгваме по добре оформена пътека или по-точно алея. Отдавна знаем, че на самия връх не е разрешено изкачването, поради наличието на военни и астрономически обекти. Стриктно спазваме правилата. Вървим по ограничителната линия. За да не бъдат разочаровани туристите от това, че нямат право да стъпват на 1952-та метра, добре оформената алея, в продължение на 7.5 км прави пълна обиколка на върха в непосредствена близост до самата връхна точка. Най-близко до върха е моментът, когато алеята е от южната страна на върха. Точно това положение избираме и ние.

Доц. Сандю Бешев, на 90 години, на връх Олимп, Кипър (снимка: Личен архив)

Сашо от Якоруда, Мартин и синът ми Тодор нарушават правилата. Прекрачват символично опънатото телено въженце. Никаква реакция от никого. Окуражени от това, само след 5-6 минути всички сме до каменната пирамидка. На върха сме. Мартин се е подготвил, защото има молбата на петричката телевизия да запечата този момент и то, придружен с интервю. Времето е прекрасно и от най-високата точка се наслаждаваме не само на околните върхове и долини, но и на далечната морска шир. Ах, колко малко е необходимо човек да се почувства щастлив, дори и на 90 години.

Не бързаме. Та ние сме в центъра, както на летния, така и на зимния туризъм на Кипър. Разказват ни, че през декември и януари жителите и гостите на Кипър сменят водните с истинските ски, защото, макар и за малко само тук се задържа сняг. Лифтът, който не работи е на отсрещното хълмче, където на северната му страна е ски пистата. За да отидем до нея, трябва да слезнем стотина метра от южната страна, по която сме се изкачили на главния връх и по северната страна, на която е и самата писта се изкачваме до горната му станция. От тук, почти на ръка разстояние, отсреща е и главният връх. Не са отворили и заведенията за забавления, закуски, чай или кафе. Хапваме кой каквото намери в раничките си. Не бързаме. Нали точно за това сме дошли тук.

А аз тучно тук искам да доуточня понятието другият Олимп. Както е известно, в Гърция, Олимп е планина, съставена от 7 върха, като най-висок от всички е Митикас  /2917 м/,  познат още като „Пантеона”. Само с 6 метра по-нисък от Митикас е Сколио /2911 м/, а с още 2 метра по-ниско,  третото място е за Стефани /2909 м/ или „Тронът на Зевс”. Незнайно откога, както за гърците, за околните държави, Европа и света, се е наложило понятието Олимп, като символ на безсмъртните богове, начело с всемогъщия Зевс и Олимпийските игри.

Тук, на остров Кипър, нещата са си съвсем точни. Планината е една, под името Троодос, с най-висок единствен връх Олимп /1952 м/.  Е, има и други върхове, но те са далеч от първенеца и не му съперничат. В техническо отношение тукашният Олимп е пълно подобие на пампоровската ни Снежанка.

Текст и снимки доц. Сандю Бешев

Вижте всички статии на доц. Бешев на нашия сайт.

Голяма част от трудовете на доц. Бешев може да откриете в книгите, издадени от Списание 360:

„Истории за началото на планинарството в България“ „Българи на големите върхове по света“

СподелиShares

The post Доц. Сандю Бешев: На 90-годишния си юбилей си подарих втори Олимп appeared first on 360mag.

10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само

СподелиShares Язовир Студен кладенец (снимка: photoplace)

Макар че язовирите не са естествени водоеми, тяхната водна шир има специфична притегателна сила. Те са подходящи както за кратко посещение, в което да им се полюбуваме за няколко часа, така и за практикуване на спорт, риболов, един уикенд на палатка или дори къмпингуване за повече дни. Представяме ви 10 от язовирите на България, до които лесно може да стигнете и да се възползвате от природните им дадености за релакс и забавление.

Язовир Искър

Той е най-големият по площ и обем язовир в България. Разположен е на река Искър, в Панчаревския пролом. Водоемът е затворен от планина Плана на запад и Лозенската планина на север. Намира се между градовете София и Самоков. Използва се за водоснабдяване на столицата и за производство на електроенергия.

Стената на язовира е дълга 204 метра и е висока 76, прегражда дълбок каньон от руслото на река Искър. Язовирът е дълъг 13,5 км, водната му площ е 30 кв. км и осигурява впечатляващ воден обем от над 600 куб. метра.

Язовир Искър (снимка: facebook/Etimova Ani AE)

Според данни на компания „Софийска вода“, нуждата от построяване на язовир на река Искър е определена още през 1900 г. В началото на 1948 г. започва работата по проектите. Бившият кмет на София инж. Иван Иванов, осъден на смърт от народния съд, бива помилван на доживотен затвор, в замяна за проектирането на язовир Искър.  На 6 септември 1954 г. хидровъзелът е открит официално.

Днес това е един от най-предпочитаните водоеми от столичани, поради красивата си природа и голямото количество риба. Ако сте риболовец, там може да уловите костур, сом, бяла риба, уклей, червеноперка, каракуда, бабушка, скобар, шаран, платика и клен.

На устието се намират местностите Багера и Римския мост. Стръмният бряг няма да ви попречи на добрия риболов. Средните дълбочини са около 2,5-3 метра. Също така предпочитани места от риболовците са устието на река Искър и Шипочанския залив.

На яз. Искър може да се плава с лодки, яхти или водно колело / снимка: Станислава Казакова, facebook/Trenelarium

На юг в далечината се виждат красивите била на Рила. Освен за риболов, язовир Искър е подходящ за разходка, пикник, къмпингуване, както и за плаване с лодка или яхта, или с обикновено водно колело.

Вижте: Връх Половрак – орловият поглед на Лозенската планина

Язовир Доспат

Намира се в Западните Родопи, в непосредствена близост до град Доспат, на 1200 метра надморска височина. Язовир Доспат е един от най-големите по площ язовири в България, вторият по големина, след Искър. Пуснат е в действие през 1967 г. Язовирът е с дължина 19 км и е широк около 3 км, а средната му дълбочина е 40 метра. Той е част от водноелектрическа каскада „Доспат – Въча“ и е най-големият хидроенергиен комплекс в България.

Язовир Доспат (снимка: adminrilaws, rila.ws)

Язовир Доспат предлага много места с красива гледка. Предпочитано място е от много хора за къмпинг. Подходящ е и за риболов. На него може да се лови шаран, пъстърва, кефал и каракуда.

Пътят към язовир Доспат минава през много красиви местности. Ако минавате през Пазарджик и Батак, ще имате възможността да видите и язовирите Батак, Беглика, Голям Беглик и Широка поляна. Също по този път, на влизане в Доспат има обособена панорамна площадка, от която се открива прекрасен изглед към язовира. Мястото е особено предпочитано по залез. Ако идвате от Велинград и Сърница, ще видите горната част на язовир Доспат откъм Сърница.

Вижте още: Рафтинг и каяк през лятото: къде?

Язовир Батак

Разположен в Западните Родопи, язовир Батак се намира се на 4 км от град Батак, област Пазарджик. Площта му е 22 кв. км. Построен е по поречието на р. Мътница през далечната 1959 година в така нареченото „Баташко плато“.

Язовир Батак (снимка: feelbulgaria.net)

Атрактивна гледка е разположеният в язовира остров, който се казва Голака. Язовир Батак е едно от най-предпочитаните места за почивка и риболов. На единия му бряг (в западната част) се намира известният планински курорт „Цигов Чарк“, а на другия – летовището „Дъното“.

Язовирът е предпочитана дестинация през всички сезони. През пролетта и лятото може да се възползвате от много изградени туристически маршрути, предлагащи невероятно красиви гледки, полегати склонове. Има възможности за практикуване на различни видове спорт. През зимата курортът е подходящ за ски туризъм и разполага с влек.

Язовир Батак (снимка: Даниела Манева)

В източната част на язовира се намира летовището „Дъното“, подходящо място за почитателите на лагеруване, къмпинг и риболов.
От най-северната част на язовира се разкрива прекрасна гледка по цялата му дължина.

Язовир Батак е на 75 км от Пловдив и на 150 км от София. Ако идвате от Югозападна България, до язовир Батак може да стигнете през Разлог – Велинград – Ракитово, а ако пътувате от Северна или Югоизточна България, вариантите са:

по автомагистрала Тракия, до Пазарджик и след това през Пещера – язовир Батакпо автомагистрала Тракия, до Пловдив и след това през Исперихово – Пещера – Язовир Батак.
Всички изброени маршрути са в добро състояние, но последните отсечки от маршрута са планински пътища и има доста завои.

Вижте още: ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Родопи планина

Язовир Кърджали

Язовир Кърджали се намира само на 3 км северозападно от град Кърджали. Той е третият по големина язовир в България (497,2 млн. кубични метра воден обем), който акумулира водите на река Арда. Язовирната стена е бетонна, дъгово-гравитачна – тя е единствената в България с такава конструкция. Максималната ѝ височина от основата е 103 метра, а дължината по короната – 344 метра. Това е третата най-висока стена на язовир в страната.

Язовир Кърджали (снимка: rila.ws)

Той често е предпочитано място за отмора, отдих и бягство от забързаното ежедневие. Пред посетителите се разкриват невероятни гледки и потапяне в атмосферата на източните Родопи. Край язовира могат да бъдат видени красиви заливи, заобиколени от любопитни скални форми и стръмни хълмове.

Целогодишно на язовир „Кърджали“ може да се практикуват различни спортове и туризъм. Покрай него са изградени хотели, къщи за гости и места за къмпингуване и риболов.

Язовир Кърджали е един от най–богатите на риба водоеми в страната, като тук предпочитан е уловът на едър сом. Могат да бъдат уловени още шаран, костур, пъстърва, червеноперка, уклей, буфало, амур, есетра, мряна, морун и други.

За да стигнете до язовир Кърджали, имате два варианта. Първият е като ползвате за  отправна точка град Асеновград, оттам се движите през селата Новаково и Тополово, Жълт камък, Каблешково, Костино и Копривец. След това пред вас ще се появи величественият язовир. Вторият вариант е да минете през Първомай, Минерални бани и оттам през селата Каблешково, Костино и Копривец.
Пътят е двулентов и може да не е в много добро състояние, затова е важно да внимавате със скоростта.

Вижте още: Отвлечени във времето: Мумджидам махала

Язовир Жребчево

„Жребчево“ е язовир в централна България, изграден на река Тунджа, между планините Средна гора и Стара Планина. Наименованието му идва от останалото на дъното му село Жребчево. Той е четвърти по площ и пети по обем сред язовирите в България.

Язовир Жребчево (снимка: Cvdr, Wikipеdia)

Намира се в красива подпланинска местност. Площта му се простира от градовете Николаево и Гурково, и село Паничерево (Област Стара Загора), през Община Твърдица, до селата Баня и Асеновец в Община Нова Загора (Област Сливен).

Язовирът има много ръкави с удобни места за риболов. Тъй като водата от него се използва за напояване, през лятото той се източва значително. По тази причина риболовът е сезонен. В него могат да бъдат уловени щука, сом, шаран, костур и червеноперки.

В околностите на яз. Жребчево са разположени множество вилни зони и почивни станции, както и места за къмпингуване.

Освен за риболов и къмпинг, язовирът е подходящ и за водни спортове. Организират се различни състезания по кану – каяк и плуване в кристалните води на Жребчево.

Църквата „Св. Иван Рилски“ в язовир Жребчево (снимка: saveti.bg)

Напоследък, поради намалелия обем на язовира, интерес предизвиква църквата „Св. Иван Рилски“, която е била потопена при построяването на язовира, но сега е постоянно открита. Тя се превърна в атракция, която привлича туристи от цялата страна.

Вижте още: ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Средна гора

Язовир Голям Беглик

Язовир Голям Беглик се намира близо до Батак, в Западните Родопи, на около 60 км от Пазарджик. Намира се на 1500 метра надморска височина. Старото му име е Васил Коларов. Открит е през 1951 г., като е бил проектиран за напоителен язовир, но днес се използва и за захранване на ВЕЦ-ове.

Язовир Голям Беглик (снимка: Idiomatic, Wikipedia)

Язовирът е обграден от три защитени местности: Горски център “ Чатъма”, Самодивска поляна и Батлъбоаз. Там има възможност за къмпингуване, а ако решите да се разходите, не пропускайте екопътека Беглика. Забележителности наблизо са водопадите Фотински и Късак. Наблизо е и язовир Беглика, а язовир Широка поляна е на 12 км.

На Голям Беглик има добри условия за риболов на бабушка, балканска пъстърва, речен кефал, костур, червеноперка и шаран.

За да стигнете до язовир Голям Беглик, едната възможност е идвайки от град Пещера, и след това по пътя за Батак. Друг вариант е идвайки от София, да минете през град Септември и следвайки пътя на тестолинейката Септември- Добринище, малко преди да стигнете Велинград, да се отклоните вляво към Ракитово, Цигов Чарк и вдясно от него да хванете пътя за язовир Голям Беглик.

Вижте още: 360 посоки: Маджарово, лешояди, скали

Язовир Йовковци

Йовковци е името на един от най-големите по площ язовири в България. Изграден е на река Веселина, близо до град Елена. Намира се на територията на община Елена и обслужва нуждите от питейна вода на около 250 000 души в област Велико Търново и съседни области. Общият му обем е 92 179 000 m³.

Язовир Йовковци (снимка: yovkovtsi.bgsait.com)

Язовирът носи името на едно от разрушените при построяването му села, което сега се намира под водата.

Местоположението на язовир Йовковци, а именно в сърцето на Еленския Балкан, е предпоставка за добре развит туризъм и голямо разнообразие от места за настаняване. Наблизо има конна база, възможности за практикуване на водни спортове, плаване с лодка и разбира се, места, подходящи за семейни ваканции и пикник.

Водоемът е подходящ и за риболов. Той е зарибен с над 10 вида риби: шарани, толстолоби, едри костури и бели риби, големи щуки, кленове, сомове, червеноперки и костури.

Язовирът се намира на 5 км западно от град Елена. До него може да стигнете като се движите по главния път в град Елена, в посока село Яковци. Ще достигнете до разклонение, на което има чешма. Там може да поемете в две посоки, като и двете ще ви отведат до язовира, но в различни негови части.

Вижте: Идея за активен уикенд: разходка до язовир Пчелина

Язовир Копринка

Язовир Копринка е разположен по поречието на река Тунджа. Намира се на 7 км западно от град Казанлък, като на източния му бряг се намира и едноименното селце. До 1992 г. съоръжението носи името яз. „Георги Димитров“.

При строителството на язовир „Копринка“ е разкопан и изцяло проучен тракийският град Севтополис, от специалисти археолози към Археологически институт при БАН. Днес неговите останки са на дъното на язовира.

Язовир Копринка (снимка: Милена Тенева, Фейсбук)

Дължината на язовира е около 7 км и има множество ръкави и заливи. Височината на язовирната стена е 44,0 м, а дължината по короната е 834 м. Районът наоколо предлага много добри условия за риболов, туризъм и водни спортове.

По ръкавите му има много заливи, на които може да се плажува. Тук може да пробвате да карате каяк или да опитате някой друг воден спорт – например яхтинг, сърфинг или подводно гмуркане. Любителите на екстремните спортове могат да практикуват делта или парапланеризъм ида видят отвисоко пъстротата на Розовата долина.

Язовир Копринка (снимка: presstv.bg)

Дългата язовирна стена, тип – каменно-зидана, позволява свободното преминаване от северния към южния бряг на съоръжението. Така пред разхождащите се разкрива прекрасна панорамна гледка към водното огледало в подножието на планината.

Забележителности наоколо са Паметникът Шипка (27 км), в град Казанлък – археологически музей „Искра“, Тракийската гробница, Музея на розата, Комплекс „Дамасцена“ и други.

Вижте още: 7 екопътеки край Казанлък с невероятни гледки

Язовир Широка поляна

Язовир Широка поляна се намира на 1540 метра надморска височина, в Западните Родопи, южно от град Батак. Той е построен през 1962 година. Близо до него има три защитени местности: Широка поляна, на север, Студената чучурка, на юг и Кавал тепе, на изток.

Водоемът има изградена язовира стена, висока 21 метра, дълга 498 метра. Общата му площ е 4,3 квадратни километра, разполага с воден обем 24 000 000 кубични метра.

Язовир Широка поляна (снимка: Даниела Манева)

Язовирът е изграден на място, където преди е имало пасищна долина. Днес около язовира, в хубаво време, има много хора, които се разхождат. Той е и предпочитано място за къмпингуване. Никак не са малко и хората, които ловят риба, поради наличието на различни видове риба: речен кефал, американска пъстърва, балканска пъстърва, костур, шаран, сом, червеноперка, златиста каракуда, сребриста каракуда, бял амур.

Наблизо има друг красив язовир – Голям Беглик, на 6,5 километра северно. Панорамната площадка над язовир Доспат пък е на около 12 километра южно.

До язовир Широка поляна се стига лесно, той е на около 30 км от Батак, на пътя към Доспат.

Вижте още: Потъналата ловна хижа на Цар Борис III в яз. Широка поляна

Язовир Студен кладенец

Един от предпочитаните живописни язовири в Родопите е язовир Студен кладенец. Той е вторият язовир на река Арда, след Кърджали. Намира се на границата между общините Кърджали и Крумовград, а площта му е 27 кв. км. Височината на язовирната стена достига 68 метра в най-високата си част, а дължината й е 350 метра. В основата ширината на стената достига 61 метра, а в короната – 8 м.

Язовир Студен кладенец (снимка: Yumer Tasim, Gacebook)

Освен красивите меандри и брегове на язовира, красотата на Студен кладенец се допълва и от издигащите се от двете му страни крепости – Моняк и Вишеград, до които е приятно да се разходите, надниквайки към миналото. Поради това, че крепостта Моняк е и една от най-високоразположените, от нея се откриват чудни гледки към язовира.

В района на едно от големите уширения на язовира в района на с. Широко поле има условия за отдих и риболов. Следващият залив, при с. Калоянци, също е един от предпочитаните за риболов. Там е и един от по-големите острови, до който може да се стигне с лодка. Преди 30 г. той е бил заселен с муфлони, а сега често до него плуват сърни, идващи от горското стопанство.

С голямата си водна повърхност и дължина (27,8 кв. км площ) язовирът дава прекрасни възможности за риболов и водни спортове. Най-често срещаните видове риби са: шаран, толстолоб, бял амур, сом, червеноперка, бабушка, каракуда (таранка, карас) и костур.

В пролома се намират уникалните природни забележителности Абразивни кладенци и Дяволски мост.

Уикендът или ваканцията, прекарани по бреговете на язовир Студен кладенец несъмнено биха били запомнящи се.

Вижте още: Завръщането на бизоните в България: 7 екземпляра на свобода в Родопите

СподелиShares

The post 10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само appeared first on 360mag.

Организаторът на Barkley Marathons е подготвил епично изпитание и за себе си

СподелиShares Гари ‘Lazarus Lake’ Кантрел (снимка: Davidmillerphotography, Instagram)

Гари Кантрел, известен като Lazarus Lake, мозъкът зад Barkley Marathons, Backyard Ultras и още много други, е започнал свое собствено епично предизвикателство. 69-годишният Laz Lake възнамерява да прекоси Съединените щати пеша, от Делауеър до Сан Франциско, за 150 дни.

Малко след като приключи тазгодишното издание на Barkley Marathons, Лаз е стартирал епичния си преход, в началото на април, от източното крайбрежие, потапяйки пръстите си в Атлантическия океан и целта му ще бъде да направи същото след 150 дни в Тихия океан, след като е изминал около 3000 мили. През 2019 година той вече е прекосявал САЩ от север на юг.

Схема на пешеходния преход на САЩ, който Гари Кантрел пранира да извърши от изток на запад от 3000 мили (снимка: twitter/DbJared)

Кантрел е планирал щателно следващите шест месеца. Постижението му ще е още по-забележително, като се има предвид, че, според Джаред Бийзли, който ще му помага няколко седмици в началото, Лейк „се бори със запушване на феморална артерия и множество други здравословни проблеми“.

В социалните медии фенове вече коментират прехода и докато едни са загрижени за здравето, казвайки: „Ще се справи, но трябва да спре цигарите“, други шеговито подхвърлят: „Дано успее да събере всички страници“, правейки алюзия към изпитанието, което самият той организира на участниците в Barkley Marathons.

Вижте: Маратонът „Баркли“: Състезанието, което почти никой не завършва

Самият Лаз е заявил: „Предполагам, че ако тялото ми издържи, ще ми отнеме половин година, за да прекося този могъщ континент.“ Обобщавайки приключението, което го очаква, той е написал на стената си във Фейсбук в своя неподражаем стил:

Половин година, свободен от глупостите.
Половин година да знам, че болките са просто начинът на Бог да ми каже, че все още съм жив. Половин година магия, пресичайки тази великолепна земя, с нейните прекрасни хора. Тялото ми смята това за лудост, но сърцето ми е готово.

 

СподелиShares

The post Организаторът на Barkley Marathons е подготвил епично изпитание и за себе си appeared first on 360mag.

Какво показаха проверките на Меча поляна

СподелиShares Меча поляна (снимка: trafficnews.bg)

В края на февруари ви запознахме със случая „Мальовица“. Най-общо казано, той касае състоянието на курортен комплекс “Мальовица” и прилежащата част на Национален парк “Рила”. Там са видни множество намеси в природата и ландшафта, трансформации, които будят тревога.  

Тогава депутатът Васил Тодев от трибуната на Народното събрание поиска обяснения от МОСВ и МРРБ със сигнали и парламентарни въпроси. Тодев инициира публични дискусии с участието на ресорни министри, в това число на Околната среда и водите, на Туризма, на Регионалното развитие и благоустройство, на директора на Изпълнителна агенция по горите, в това число дискусията: “Състояние и бъдещо развитие на курортен комплекс Мальовица”, 5 март 2024 г. Днес той публикува резултатите от извършените съвместно в началото на март проверки на Меча поляна от РИОСВ София, РДНСК, ИАГ и община Самоков, с които ви запознаваме в следващите редове.

РИОСВ София констатират:
– преместваем обект „контейнер“, без разрешение за поставяне;
– едноетажна модулна къща, без разрешение за поставяне;
– едноетажна дървена къща, без разрешение за поставяне;
– детска къщичка, без разрешение за поставяне;
– преградена и завирена река Мальовица за водовземане – не са представени документи;
– беседка – не са представени документи;
– ски влек 1,2,3 – с удостоверение за търпимост;
– едноетажни постройки, видимо старо строителство – не са представени документи;
– дървена беседка – не са представени документи;

На база на изброените констатации, РИОСВ София издава осем акта за установяване на административни нарушения и по-конкретно нарушение на чл.10.ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони – нарушение на Закона за биологичното разнообразие.

РДНСК София област пише констативен протокол, в който се чете следното:
– премахнати са снежните оръдия, снежната инсталация по пистата (без стойките) и стълбовете за електрическо осветление; Поради снежната покривка не могат да установят трасетата на захранващите ги проводи;
– установено е водовземане от река Мальовица и тръба, отвеждаща водата в неясна посока;
– преместваемите обекти, премахнати по-рано по предписание на община Самоков, са поставени отново на същите места;

Изпълнителна агенция по горите, във връзка с констатираните при проверката обекти, за които не са представени документи, разрешаващи изграждането им в горски територии (разрешения за поставяне или разрешения за строеж), ИАГ е изпратила писмо, с копие от констативния протокол от проверката, извършена на 07.03.2024 г. на началника на ДНСК и на кмета на Община Самоков, за предприемане на действия по компетентност, съгласно Закона за устройство на територията.

Община Самоков констатира обектите, за които няма представени документи и разрешение за поставяне и издава констативни актове по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за премахване;
– издават акт за установяване на административно нарушение на Агросим ЕООД за повторно поставяне на премахнати едноетажни преместваеми обекти;
– издава заповеди за премахване на едноетажна модулна дървена къща и контейнер с размери 5*2,40*2,50 метра.

Вижте: Quo vadis, Мальовице?!

В своя пост във Фейсбук народният представител Васил Тодев коментира:

Видно от констатираното в протоколите на Меча поляна има множество нарушения като все още не е ясна пълната картина, предвид факта, че проверките са правени при зимни условия, което не е позволило на проверяващите да установят връзката между водохващането на река Мальовица и съоръженията за изкуствен сняг, както и проводниците осигуряващи захранване на осветлението на пистите. И двете съоръжения по същество представляват строителство, за което явно към момента няма представени съответните разрешителни.

За съжаление установените в рамките на проверките нарушения затвърждават съмненията, че развитието на туристическия комплекс Мальовица се извършва „на парче“ и в някои от случаите, извън предвидените по закон процедури. Този факт доказва необходимостта от широк обществен дебат, в който да участват всички заинтересовани страни, така че да се постигне балансирано и законосъобразно развитие на този емблематичен за България район.

Ние изцяло подкрепяме казаното от Васил Тодев и вярваме, че единственият начин за въздействие, е чрез обществен натиск.

Отговорите на институциите, в пълния им текст, може да намерите на следните линкове:

1. Отговор от РИОСВ София
2. Отговор от РДНСК София област
3. Отговор от Изпълнителна агенция по горите
4. Отговор от община Самоков

СподелиShares

The post Какво показаха проверките на Меча поляна appeared first on 360mag.

Кои са най-известните Esports заглавия в Sports Betting Solutions платформите

СподелиShares

Eксплозивният растеж на електронните спортове не само трансформира пейзажа на състезателните игри, но и значително повлия sports betting solution платформите.  От емблематични франчайзи като League of Legends и Counter-Strike, до по-нови попълнения като Fortnite и Valorant. Тези игри предлагат вълнуващо съчетание на умения, стратегия и екшън. Тези заглавия завладяват както играчи, така и зрители, като същевременно привличат значителна активност в https://www.soft2bet.com/casino-and-sports-betting-solutions. 

Ентусиастите на традиционния спорт все повече задълбават в света на дигиталната конкуренция. Именно поради това, електронните спортове се превърнаха в доходоносен бизнес за букмейкърите, които започват да ги имплементират все повече.  Има безброй налични игри, но някои от тях получават значително повече внимание от други. 

Valorant

Valorant e игра, разработен от Riot Games. Тя се появи на сцената на електронните спортове през юни 2020 г., представяйки уникална комбинация от тактически геймплей и FPS елементи. Още с пускането си на пазара, Valorant бързо привлече вниманието както на играчи, така и на зрители. Освен това, играта стана любима на залагщи в sports betting solution платформи. Играта достигна кулминацията си в бързия растеж на неговата конкурентна еsports сцена. 

След поредица от бета издания в началото на 2020 г. състезателният пейзаж на Valorant се раздвижи през 2021 г. Играта е белязана от множество турнири, обхващащи целия свят. Valorant Champions Tour, водещо събитие, като е върхът на състезателната игра. Това събитие привлича отбори от най-високо ниво, които се борят за надмощие. 

С всяка изминала година сцената на електронните спортове се развива, като международните събития стават все по-чести и нивото на конкуренция продължава да се покачва.

Counter-Strike 2

Counter-Strike 2 е най-новата част от Counter-Strike поредицата. Играта има ненадминато присъствие в сферата на електронните спортове. Издадена през 2023 г., Counter-Strike 2 продължава наследството на своите предшественици, като предоставя интензивен екшън със стрелба от първо лице. Още повече, тя е съчетана със стратегически геймплей. 

Разработена от Valve, играта доминира сред електронните спортове с наградни фондове от милиони долари. Турнирите са съ-спонсорирани от Valve, като включват престижни събития като „Majors“. Освен участието на Valve, организатори на електронни спортове от трети страни, като Electronic Sports League (ESL), са домакини на регионални състезания. 

Apex Legends

През 2019 г. излезе Apex Legends, Battle Royale, създаден от Respawn Entertainment. Играта плени играчите със своя забързан геймплей и отличителни характеристики. Apex Legends е безплатна игра, създадена във вселената на Titanfall. Тя бързо привлече значителна база от играчи и се изстреля до известност в света на електронните спортове. 

Apex Legends се утвърди на esports сцената, като организира редица състезателни събития и турнири. Световната серия Apex Legends дава шанс на играчите да се състезават за значителни наградни фондове. В същото време, те демонстрират своите таланти на световна платформа.

League of Legends

League of Legends е крайъгълен камък в индустрията за електронни спортове. Играта царува като едно от най-популярните и доходоносни заглавия в MOBA жанра. Разработена от Riot Games, League of Legends безпроблемно съчетава елементи от ролеви игри и стратегия, изправяйки играчите един срещу друг във вълнуващи битки. 

С над $8 милиона долара от парични награди, присъдени само през 2019 г., състезателната сцена на електронните спортове около League of Legends процъфтява в глобален мащаб. От професионални състезания в Европа и Северна Америка до масови турнири на в sports betting solution сайтове, League of Legends предлага разнообразно и жизнено изживяване. С редовни актуализации и поддръжка от Riot Games, играта остава свежа и вълнуваща, гарантирайки нейната трайна привлекателност сред играчите и зрителите.

PUBG

Разработена от PUBG Corporation, играта включв 100 играчи, като последният оцелял печели. PUBG процъфтява в жанра, като турнирите се гордеят с награден фонд от милиони долари. Събития като PUBG Global Summit, PUBG Nations Cup и PUBG Global Championships демонстрират състезателната мощ и глобалната привлекателност на играта. 

Със своето трайно влияние и продължаваща подкрепа както от разработчиците, така и от общността, PUBG остава огромна сила в арената на електронните спортове. Играта завладява публиката със своя екшън и емоция.

Започнете играта сега! 

С набор от завладяващи заглавия като Valorant, Counter-Strike 2, Apex Legends, League of Legends и PUBG, доминиращи сред електронните спортове, никога не е имало по-добро време да започнете да играете. Няма значение дали сте опитен ветеран или новодошъл в света на състезателните игри. Можете да намерите игра, която да запали страстта ви и да предизвика вашите умения. 

Защо да чакате повече? Направете крачка, потопете се във вълнуващия свят на електронните спортове и започнете да играете сега. Ако пък обичате да гледате, можете да се въpползвате от различни sports betting solution платформи, чрез които да се приближите още повече до любимите си играчи и отбори. 

СподелиShares

The post Кои са най-известните Esports заглавия в Sports Betting Solutions платформите appeared first on 360mag.

Коя е най-дълбоката пещера в света?

СподелиShares Пещерата Верьовкина / снимка: National Geographic

Питали ли сте се колко обичайно са дълбоки пещерите? И има ли такова понятие като средна дълбочина за пещера. За хората, които са влизали под земята само „с билетче“, където всичко е уредено и не си цапаш обувките, е доста трудно да си представят, че пещера може да е по-дълбока от 100-200 метра. Само че светът е широк и дълбини дебнат отвсякъде.

Оказва се, че има един планински масив в региона на Абхазия, Грузия, където се намират четирите най-дълбоки пещери в света. И не става дума за споменатите 200 метра. Първенецът сред тях, който държи рекорда за най-дълбоката пещера на земята, е пещерата Верьовкина, с дълбочина от 2223 метра. Тя има 17,5 километра дължина на проучени галерии.

Входът на пещерата се намира в масива Арабика в планинската верига Гагра, част от Западен Кавказ – един от най-големите варовикови карстови масиви в света. Геоложката структура на варовиковите скали, в комбинация с карстовите извори, са се оказали подходящата предпоставка за образуването на дълбоки пещерни кухини.

Точно там се намират и другите три най-дълбоки пещери в света. Верьовкина е следвана от Крубера-Вороня, с дълбочина от 2199 метра (23 км дължина), Сарма – 1830 метра (19,2 км дължина) и Снежная – 1760 метра (40,8 км дълга).

Начало на изследванията

Пещерата Верьовкина е открита през 1968 г. от спелеолози от Красноярск, които тогава успяват да се спуснат на дълбочина от 115 метра. През 1982 г. спелеолози от Московския пещерен клуб „Перово“ също започват изследвания там, а първата им експедиция достига 440 метра дълбочина.

Клубът преустановява пътуванията до Абхазия след 1986 г., но през 2000 г. експедициите биват възобновени и всяка следваща достига по-голяма дълбочина. През август 2019 г. е достигнато „дъно“ на пещерата – на 2112 метра под нейния вход.

Вижте още: Колкина дупка – най-дългата и най-дълбоката пещера в България (обновена)

Верьовкина (снимка: Пьотр Любимов)Трудности в проучванията

Работата се оказа много трудна и коварна. Изследователите трябва да се спуснат хиляди метри по въжета и да пълзят през задръстени от вода и кал сифони. Пещерата се спуска почти отвесно и е пълна с кладенци с малки хоризонтални проходи. Започвайки от дълбочина 800 метра, водата, която тече през малки притоци, пръска вода през тесните проходи. Това прави пещерата изключително влажна. Влажността всъщност е 100% и с температурен диапазон от 4°C до 7°C, това означава, че всеки, който се спуска, ще изпитва мразовит студ. Колкото по-дълбоко навлизат изследователите, толкова повече им е необходимо, за да извадят изкопания материал на повърхността и толкова по-голяма е опасността от срутване, което може да бъде фатално.

Използвайки поредица от лагери по пътя, на членовете на експедицията са нужни повече от четири дни, за да достигнат терминалната яма на дълбочина 2223 метра. Отнема приблизително същото време, за да се върнат на повърхността, така че екипът трябва да прекарва поне седмица вътре, което е много дълго време за такава екстремна среда. Поради безкрайната нощ, пещерняците лесно нарушават биоритмите си, работят през нощта и спят през деня. За щастие комуникационните връзки с базата на повърхността им позволяват да се свързват с външния свят и да споделят актуализации за техния напредък.

Рискови ситуации

Проучването на пещерите крие опасности. А когато става дума за почти вертикалните галерии на Верьовкина, рискът е повече от голям.

Една от най-екстремните експедиции, организирана от спелеоклуб „Перово“, е през септември 2018 г. Тогава, като резултат от обилни валежи, долните камери на пещерата се наводняват, а екипът от пещерняци, под ръководството на Павел Демидов, към който се присъединява и британският фотограф Роби Шон, едва успява да се спаси.

Вижте още: На пътешествие в пещерата, която може да побере Боинг 747

Павел Демидов и двама души от екипажа, които трябва спешно да се евакуират / снимка: Роби Шон (involta.media)

В отдалечена част от масива Арабика в Западен Кавказ в Грузия, над 2000 метра под повърхността на Земята, екип от най-добрите международни пещерняци внезапно се сблъсква със ситуация на живот или смърт. Разполагащи с не повече от няколко минути, за да решат правилния курс на действие, в най-дълбоката част на най-дълбоката пещера в света, те трябва да изберат единствената опция, която гарантира тяхното оцеляване.

Намират се в най-ниската точка в пещерата. Сифонът. До тази експедиция никой не се е гмуркал в този сифон и никой не знае какво се крие отдолу. Това е най-дълбоката точка в най-дълбоката пещера в света! На -2212 м под земята. Водачът Павел Демидов се изкачва по въжето над двама пещерняци, плуващи в басейна на 12 метра по-долу. Силно течение, идващо от лявата страна, предполага, че може да има наводнен проход под повърхността.

Ситуацията става животозастрашаваща и секундите са от значение. Самият фотограф решава да зареже цялото си оборудване, на стойност хиляди долари, в утробата на пещерата, защото тежестта би му попречила да се изкачи навреме и щял да забави останалите. Той взима със себе си, само флаш картите от фотоапарата, на които са запечатани и единствените снимки от дълбините на Верьовкина.

Всички от групата успяват да се изкачат до един от междинните лагери, разположени във вътрешността на пещерата. В крайна сметка, всичко завършва благополучно, а изследванията на многобройните хоризонтални галерии на пещерата продължава до ден-днешен.

Вижте още: Да живееш с пулса на пещерите: Петър Трантеев – Хера

Ръководителят на експедицията, Павел Демидов, умира на 23 август 2020 г. в Абхазия, докато се спуска в неизследвана пещера отново в планинската верига Арабика, недалеч от Верьовкина. 49-годишният тогава мъж е убит от паднала голяма скала на дълбочина 305 метра. Трагичната му смърт е илюстрация за видовете опасности, пред които са изправени пещерняците по време на работата си.

Въпреки екстремните условия, изследователите продължават да изследват Верьовкина и други подобни пещери в масива Арабика за различни проекти по палеонтология, биология и микробиология. Някои пещерни организми могат да бъдат полезни за разработването на антибиотици.

Вижте още:
Най-интересните пещери в света – Част I
Най-интересните пещери в света – Част II

СподелиShares

The post Коя е най-дълбоката пещера в света? appeared first on 360mag.