Списание 360's Blog, page 101

MTB GRAND OPENING: Официално откриване на новото вело-трасе „Пумба 3“

СподелиShares

Време е да открием сезона! MTB GRAND OPENING Бонсови поляни ви очаква на 14.04.2024 г. 

Откриването на МТВ сезона ще стане с официално откриване на новото вело-трасе „Пумба 3“. Сборният пункт е на х. „Бонсови поляни“ в Люлин планина, в 9:30 ч.

Локация: https://goo.gl/maps/1tBEqta9b5fTfVnb7 Автомобилите е дoбре да бъдат оставени на на големия паркинг 300 метра под хижата.

Акценти:
– Официално откриване на новото вело-трасе „Пумба 3“;
– Официално откриване на новата велосипедна ремонтна станция за обществено ползване;
– Официално отваряне на регистрацията на единственото изцяло отборно планинско състезание, простиращо се на двете планини Люлин и Витоша – „По велопътеките с приятел“;
– 10:00 ч. – Преминаване по кръгов маршрут с водачи от х. „Бонсови поляни“, до вр. Дупевица, и първо официално пускане на „Пумба 3“.
Изисквания: изряден планински велосипед, каска и дрехи, съобразени с метеорологичната прогноза.
– 11:00 ч. – Безплатен тест на едни от най-популярния планински и електрически велосипеди – „Pivot“, осигурени от Bike Center.
Изисквания: Задължително предварително записване (Очаквайте допълнително информация)

Предишния ден, 13.04.2024 г., събота, ще се извършват довършителни работи по трасето и всеки доброволец е добре дошъл.

Очаквайте: ваучери подарък, безплатен тест драйв и много, много добро настроение!
Домакин на събитието е ТД „Боерица“, в партньорство с Bike Center, Pivot Bikes и хижа „Бонсови поляни“.

СподелиShares

The post MTB GRAND OPENING: Официално откриване на новото вело-трасе „Пумба 3“ appeared first on 360mag.

„ДОМ В ПЛАНИНАТА“ – проектът на SPORT DEPOT, който вдъхновява за приключения в планината

СподелиShares снимка: Теодор Тодоров

Да забъркаш още малко магия в планината? Възможно е, когато си воден от любов към природата и искаш да вдъхновиш повече хора за приключения на открито. „ДОМ В ПЛАНИНАТА“ е един проект, който отразява в голяма степен социалната ангажираност и желание на SPORT DEPOT да се погрижи за хижите и хората, посветили се на тези места. Мисията на тази инициатива е да приобщи все повече хора около притегателната сила на планината и спорта.

Да бъдат съживени тези планински домове, като станат по-привлекателни и функционални за посетителите, е основен стремеж на SPORT DEPOT. Потърсихме екипа, застанал зад проекта, за да научим повече:

Слоганът на проекта „SPORT DEPOT вдъхновява за приключения“ подчертава отдадеността да дадем възможност и мотивация на хората да се свържат с природата и да се впуснат в запомнящи се пътешествия. 

 

снимка: Албена КостадиноваКак се ражда идеята за „ДОМ В ПЛАНИНАТА“?

„ДОМ В ПЛАНИНАТА“ се появява колкото спонтанно по време на пролетна оперативка през 2022 година, толкова и като логично следствие от желанието на екипа за работа по планински проект, ангажиран с кауза. Оттогава идеята търпи развитие, обсъждат се различни варианти, и със сигурност проектът се трансформира поне няколко пъти.

Основното обаче беше желанието ни да си сътрудничим с планински хижи, които да подпомогнем в предлагането на по-удобни и гостоприемни пространства. Както и личната мотивация да излезем от обичайната си корпоративна роля.

Посланието на SPORT DEPOT 

Чрез стартирането на „ДОМ В ПЛАНИНАТА“, SPORT DEPOT се стреми да остави положително и трайно въздействие, насърчавайки идеята, че планината е дом на всички, както хора така и животни, и носим колективна отговорност да опазваме и ценим тези забележителни природни богатства. Основна цел е създаването на дългосрочна инициатива, която обхваща колкото се може повече места, нуждаещи се от подкрепа.

Чрез проекта желаем да се погрижим за хижите и хората, посветили се на идеята да превърнат тези наглед обикновени постройки в наши планински домове. И с всичко това да приобщим все повече хора около притегателната сила на планината и спорта.  

снимка: Албена КостадиноваМоже ли изкуството да говори? 

Дали изкуството може да говори? Със сигурност! Изкуството може да разказва истории, да представя символика, която всеки да интерпретира по свой начин. Изкуството може и да променя, там където има нужда. Както се казва: една картина струва колкото хиляди думи, защото предава послание и дава поле за размисъл.

Там, където думите не стигат, изкуството „говори“. То може да ни отведе до дълбините на човешките усещания, чрез символични фигури и сцени да експресира чувства и емоции, които думите трудно могат да опишат.

Така например „Добре дошли в техния дом!“ е част от “скритата” символика на изображението на фасадата на хижа „Плевен“ – първото, реализирано в рамките на кампанията „ДОМ В ПЛАНИНАТА“. То подканва всички да прегърнат идеята, че са едновременно гости и домакини в планината, уважавайки природата и всички нейни обитатели.

Планината отваря обятията си за нас и от нас зависи да я запазим такава каквато е.

Посланието е просто, но също така емоционално, тъй като подчертава значението на защитата и запазването на крехките екосистеми на планините.

Художникът Иво, хижарят Дидо и Албена Костадинова от SPORT DEPOT / снимка: Личен архив на Албена КостадиноваКаква е стойността на хижите за туристите и планинарите

Хижите са неизменна част от планинарската култура, още от зараждането на туристическото движение в България. Те са  убежище за всички, решили да опознаят планините. Дават лесен достъп за контакт с природата. Хижите събират хора с общи интереси и това създава възможност за обмен на опит, споделяне на истории и създаване на приятелства.

В планината всички са приятели! Тук се трупат спомени за цял живот и се събират хора от цялата страна. 

Хижите играят ключова роля, особено при по-продължителни маршрути, които изискват подготовка и планиране, предоставяйки необходимата инфраструктура и условия за почивка, отдих и сигурност. От SPORT DEPOT са убедени:

За да запазим тези важни функции на хижите, е важно да се отнасяме с уважение към природата, да спазваме правилата на хижите и да сме благодарни към тези, които се грижат за тези места.

Художникът Иво Илиев–Yeto рисува на х. Плевен / снимка: Албена КостадиноваКолко хижи ще участват в проекта “ДОМ В ПЛАНИНАТА”?

От SPORT DEPOT виждат проекта като дългосрочен такъв и превръщането му в традиция за екипа. Затова и отговорът на въпроса е: „Колкото се може повече!“, а целта е всяка година да се осъществява поне по един на ново място.

Изборът на хижа Плевен за “първи дом”?

„Хижа „Плевен“ има специално място в нашите сърца“ – споделят създателите на проекта от SPORT DEPOT. – „Тя е най-голямата високопланинска хижа в Стара планина. Намира се в сърцето на Балкана. Местността съчетава едни от най-красивите природни дарове и е важен изходен пункт за цялото старопланинско било. Хижата е перфектна база за планинарски приключения, особено когато става въпрос за изкачване на връх Ботев.“

Албена Костадинова от SPORT DEPOT и хижарят на х. Плевен, Дидо (снимка: SPORT DEPOT, Теодор Тодоров)

Но освен всички природни дадености, от компанията подчертават и значимостта на човешкия фактор. „В лицето на хижарите виждаме сериозен партньор, с който гледаме в една посока.“

И изброяват свършеното досега, а то не е малко: „Фактът че е единствената хижа, в която можеш да присъстваш на поетичен рецитал и на изпълнение на роял едновременно. Това че зад гърба си хижарите имат вече един доста добре изпълнен проект с Читалня “Книги в облаците”. Желанието им да превърнат мястото в център за спорт и планинарство, организирайки спортни и кино събития, които да подплатят усилията им в тази посока. Не на последно място добрата храна и гостоприемство на всички работещи там я превръщат в специално място през всеки един сезон и идеалния първи дом за нашия проект.“

снимка: Албена КостадиноваКак ще се развива проектът в бъдеще?

„ДОМ В ПЛАНИНАТА“ на хижа „Плевен“ предстои да се реализира в две фази. Първата е свързана със стенописите на фасадата и фоайето, с които се оформя визуалната идентичност на проекта и се подготвя за втора фаза, която ще се осъществи през настоящата година. В този период ще се случи реновиране и изграждане на нова зона във фоайето на хижата и освежаване на стълбището към читалнята.

„Целта ни е да направим пространството по-практично. Основният проблем, който трябваше да разрешим с тази реновация, е от една страна превръщането на зоната в използваема площ, която да подканва гостите да се чувстват приятно, да релаксират там и да обживяват пространството. От друга трябваше да измислим как логически да свържем зоните на приземния етаж – конферентната зала и читалнята, заедно с останалите части на хижата. В момента зоната на фоайето се използва предимно за склад, доста е тъмно и невзрачно. А реално малко хора знаят, че има много приятна конферентна зала и пряк път към читалнята, които в комбинация с добрия интернет, биха могли да се превърнат в чудесно място за изнесен офис и привличане на малко по-различен тип гости, които да обитават пространството през седмицата.“

Извън планираното с хижа „Плевен“, най-общо проектът е насочен към всички активно работещи хижи и това е най-важното условие за кандидатстване по него. Проектът „ДОМ В ПЛАНИНАТА“ е за стопани на хижи, които желаят да подобрят условията в работещ планински обект. Подкрепата е в полза на процеси, свързани с реновиране на сградния фонд и облагородяването на прилежащата околна среда.

Освен финансова и организационна помощ за осъществяване на проект, свързан с реновиране на пространството в или около хижата, стопаните ѝ ще получат грант за екипировка от една от водещите марки за планинска екипировка от портфолиото на SPORT DEPOT.

В допълнение ще имат възможност да се възползват от преференциални цени при закупуване на други продукти от гамата на SPORT DEPOT.

Ще има ли възможност за участие на доброволци в реализирането на следващите етапи от проекта?

Краткият отговор е да. Идеята на SPORT DEPOT е във фаза две да се осъществят няколко доброволчески акции – такива с екипа на SPORT DEPOT и други, отворени към цялата планинарска общност. „Желанието ни е да включим и фестивален елемент в работния процес, така че доброволците да се чувстват допълнително наградени за целия принос. Имаме няколко интересни идеи за активности и събития, както и други изненади за директна подкрепа на проекта, за които ще разкажем съвсем скоро.“

Всичко за проекта „ДОМ В ПЛАНИНАТА“ може да намерите на сайта на SPORT DEPOT. СподелиShares

The post „ДОМ В ПЛАНИНАТА“ – проектът на SPORT DEPOT, който вдъхновява за приключения в планината appeared first on 360mag.

Призрачният мамут под купола на Софийски университет не е сам и не само той чака ремонт

СподелиShares Скелет на Дейнотериум (прапрадядо на слоновете) в Музея по палеонтология (снимка: Анна Шиндарова)

През последните дни един „мамут“ на 10 милиона години се сдоби с голяма популярност. Седемметровият скелет на дейнотериум (прадядо на слоновете), от Музея по палеонтология, фокусира вниманието на много хора, след публикация на Анна Шиндарова, разкриваща нуждата от ремонт на музея, както и необходимостта от популяризиране на експозицията. 

Преди броени дни ви представихме разказа на Анна за загадъчната експозиция, намираща се някъде там, под купола на Софийски университет, за която дори студентите не знаят, няма асансьор до там, нито упътващи табели.

След като публикувахме разказа и кратко интервю с Анна Шиндарова, се свързахме и с ПР отдела на Софийски университет. Въпросите ни бяха насочени най-вече към музея по палеонтология – за неговото създаване, за това кой се грижи за него и може ли да бъде открита дарителска сметка, по която многото хора, проявили интерес да помогнат, да превеждат средства.

Получихме отговори, отнасящи се не само за Музея по палеонтология, а за четирите музея на Софийски университет и отчитайки значимостта на всеки от тях, публикуваме цялата получена информация:

Музеите на Софийския университет

Софийски университет разполага с четири музея: Музей на Софийския университет, Музей по палеонтология и исторична геология, Музей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми и Музейна експозиция за история на радиото.

Учебните сбирки, създавани за целите на обучението на студентите в първите години от съществуването на Софийския университет, поставят основата на настоящите музеи към Катедра „Геология, палеонтология и изкопаеми горива“ и Катедра „Минералогия, петрология и полезни изкопаеми“ в Геолого-географския факултет на университета.

Голямата експозиционна зала в Музея по палеонтология (снимка: Анна Шиндарова)Създаване на Музея по палеонтология

Началото на музея по палеонтология и исторична геология е поставено от именития български геолог проф. Георги Златарски с оформянето на първата палеонтоложка колекция, в края на XIX век. За нуждите на учебната програма в началото на XX век се закупуват изключително ценни и богати колекции – сбирката на Кранц, на Александър, т.н. Чешка и Швейцарска колекция. По-късно за развитието на музея особено много допринасят проф. Петър Бакалов и проф. Васил Цанков. Във времето до днес тази значителна (повече от 15 000 образеца) колекция постепенно се попълва с материали, събирани в хода на научно-изследователската дейност на редица преподаватели, специалисти и студенти по геология в Софийския университет.

Музеят в сегашния си вид е подреден в Северното крило на Ректората през 1965 г.

Музеят по минералогия, петрология и полезни изкопаеми

През 1891-1892 учебна година в Софийския университет се открива отдел по естествена история, в който д-р Боне Баев започва да чете лекции по обща геология. През 1892 г. учениците от Първа мъжка гимназия подаряват сбирка от 450 минерални, скални и фосилни образци. Първите закупени образци са инвентирани на 26.06.1894 г. – „Сбирка от минерали, които влизат в състава на скалите” (Колекция „Кранц”). През годините Музеят по минералогия, петрология и полезни изкопаеми се е помещавал в различни сгради на университета, претърпял е бомбардировка. През 1953 г. музеят е преместен от сградата на Биологическия факултет в новото Южно крило на Ректората, където се помещава и сега.

Музеят за история на радиото

Музеят за история на радиото в България „Проф. д-р Веселин Димитров“ е разположен в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация, най-старата сграда на Университета, където през 1888 г. е започнало висшето образование в България. Открит е през 2012 година и представлява първата и единствена постоянна музейна експозиция за историята на радиото. Музеят съхранява историята на българското радио и предоставя възможност за запознаване със съхранената техника, със снимките и с гласовете на строителите на Радиото – технически специалисти и журналисти, запазени в звуковия архив на музея.

Музеят на Софийския университет

Той е открит 1998 г., в рамките на отбелязването на 110-годишнина от създаването на университета. Експозицията му съдържа веществени, документални, художествени и фото материали за историята на университета.

Експонат в Музея по палеонтология (снимка: Анна Шиндарова)

Музеят по палеонтология е център за съхранение и експониране на публикуваните още от началото на миналия век в редица специализирани издания микро- и макровкаменелости. Висока научна стойност и национална ценност представляват изложените в него уникални образци (холотипове) от нови за науката видове и родове, установени за първи път от български учени – палеонтолози. Най-ярък пример за това е отлично запазения и рeставриран (повече от 90% автентичен) скелет на Дейнотериум (Deinotherium thraciensis Nikolov), който освен уникалността е и впечатляващ с размерите си експонат.

Той е представител на семейството на хоботните и е единственият род, който има бивници, извити надолу.

Намерен е през 1965 г. от учителя по биология от Асеновград Димитър Ковачев заедно с негови ученици до с. Езерово близо до гр. Пловдив. Реставриран е от ст.н.с. Иван Николов в продължение на седем години, като този скелет е най-добре запазеният в света. Размерите му са внушителни – близо 7 м дължина и 4,20 м височина. Счита се, че скелетът е принадлежал на възрастен екземпляр (около 45 г.), живял преди около 10 млн. години.

Сградите на СУ

Сградите на Ректората на Софийския университет и на Университетската библиотека са завършени през 1934 година. Северното и Южното крила на сградата на Ректората са изградени през 1952 година. От ремонт, какъвто не е осъществяван от 90 години, се нуждаят и Ректоратът, и Университетската библиотека. В двата музея на Геолого-географския факултет е необходимо да бъде изградена и система за климатизация.

снимка: gpff.gea.uni-sofia.bgОтворени за посетители Всички музеи на Софийския университет са отворени и работят с посетители

В техните пространства се провеждат и редица други научни и културни събития. Софийският университет съхранява тези свои безценни богатства и има планове да ги развива, допълва и полуляризира. За съжаление сега съществуващата система за финансиране на висшето образование ни лишава от допълнителни средства за поддържане на това национално богатство, което е поверено на Софийския университет.

Стълбището към Музея по палеонтология (снимка: Анна Шиндарова)Ремонти??

Софийският университет има сключено още през 2013 година споразумение със Столичната община, университетските музейни експозиции да бъдат рекламирани и да станат част от музейния гид на столицата.

При необходимост и стартиране на ремонтни процеси в сградата на Ректората, Софийският университет ще разкрие и специална дарителска сметка, средствата от която могат да се използват за всичко, което ще осигури по-голяма видимост на музеите.

Работно време на музеите

Музеят по палеонтология и исторична геология е отворен за посетители и работи от понеделник до петък от 10 до 12 и от 13 до 16 часа. Адрес: 1504 София, бул. „Цар Освободител“ № 15, Софийски университет, Северно крило, ет. 5.

Музеят по минералогия, петрология и полезни изкопаеми е отворен за посетители и работи от понеделник до петък от 9.00 до 16.00 часа. Адрес: 1504 София, бул. „Цар Освободител“ № 15, Софийски университет, Южно крило, ет. 5.

Музеят на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ отворен за посетители и работи от вторник до четвъртък от 12.00 до 16.00 часа. Адрес: 1504 София, бул. „Цар. Освободител“ № 15, Ректорат, Северно крило, етаж 5. Музеят организира групови турове в сградата на Ректората с беседи при предварителни заявки.

Музейната експозиция за история на радиото се намира на адрес ул. „Московска“ 49, ет. 3, стая 68. Отворена е за посетители във вторник, четвъртък и събота 10:00 до 14:00, в сряда и петък 14:00 до 18:00.

Вижте: Музеят по палеонтология – оцелял във времето, но докога?

СподелиShares

The post Призрачният мамут под купола на Софийски университет не е сам и не само той чака ремонт appeared first on 360mag.

Стефан Кършев: Седем дни в свещената планина

СподелиShares


#td_uid_1_660abac01be9f .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_660abac01be9f .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_660abac01be9f .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_660abac01be9f .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_660abac01be9f .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_660abac01be9f .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Стефан Кършев: Седем дни в свещената планина


1 на 6













[image error]

Стефан, Ники, Камила, Стоян на път за височинен лагер - Стефан Кършев







Южният склон на Арарат - сниман от 2500м.н.в. - Стефан Кършев







Преход към Базов лагер - Стефан Кършев







Спирка по пътя на 2500мнв - Стефан Кършев







Базов лагер 3300мнв с гледка към върха - Стефан Кършев







Светлините на Доубаязит гледка от 3300мнв - Стефан Кършев
































Ден 1: Варна – Истанбул – Доубаязит

Тази година вместо обичайната разходка из Балкана, решихме да пробваме
изкачване на турския първенец вр. Агръ Дагъ (Арарат) 5137м. Идея на Николай Тонев,
доразвита от Стоян Стоянов-Съра, допаднала и на мен. Според историята на това
място се е спрял Ноевият ковчег след Големия потоп.
Върхът всъщност е спящ вулкан, последно изригнал през 1840 г., с голи
склонове не само от вулканичната дейност, а и от суровия климат, като целогодишно е
покрит с ледници.

Връзката в нашата група е Стоян. С него бяхме работили заедно няколко
години, като последните от тях открихме общата си страст към Балкана. Редовно
правихме преходи в планината, организирахме групи, а при липса на достатъчно
време – разходки около Варна. Стоян и Нико са състуденти от университета и
дългогодишни съквартиранти. В допълнение на колективния интерес към планината и
алпинизма, тримата имаме идентични възгледи за това как точно трябва да правим
преходите. Несъмнено, това придаде на екипа ни изключителна устойчивост и на
практика се разбирахме без думи.

Южният склон на Арарат – сниман от 2500м.н.в. – Стефан Кършев

Стоян има позната изкачвала Арарат преди година и чрез нея осъществихме
контакт с местна (кюрдска) агенция. Така планът за върха беше готов. Трябваше да
стигнем новото летище на Истанбул и от там с полет до Ъгдър, където домакините
щяха да ни посрещнат.

До турския мегаполис планирахме да стигнем с джипа на Стоян, известен като
Джугана или на галено Стария Джо. Времето за пътуване от Варна до летището е не
повече от 6 часа. Тъй като имаше известни смущения по граничните пунктове, а и Джо
е на преклонна възраст, решихме да се преподсигурим и тръгнахме 12 часа по-рано.
Въпреки несъвършените пътища и постоянния дъжд, бързо минахме границата и
изведнъж се оказахме с много свободно време. Единодушно взехме решение да
подремнем някой друг час в Джо, на първата бензиностанция.

С преминаването на границата, започна да се усеща разликата с Турция:
качество на пътищата, отношение, обслужване, цени и т.н.. Самата аерогара се
намира северно от града и не се налагаше да преминаваме или заобикаляме
Истанбул. И тримата сме пътували, виждали сме големи летища, но това наистина
заслужаваше внимание. Изглеждаше като да е от друга планета: огромно, удобно,
зелено, чисто и приоритетно със self check-in.

Оставяме Джо на паркинга и се запътваме към терминала. Още при влизането
там има скенер за багажа. Всички сме с големи раници (на Стоян е огромна), всички
имаме ножове в нас, но съвсем естествено спират мен и започва един разпит за
багажа и целите ми в Турция.

Не е било да летя някъде и да няма ситуация. Въпреки известната рутина,
която съм добил през годините, не ми е особено забавно. Стоян седи отстрани и се
залива от смях, докато се обяснявам на служителите. Разбрахме се, минахме и другия
скенер и след 2 часа приятен полет кацаме в Ъгдър.

Логиката гласи, че при вътрешен полет, не би следвало да има драми с багажа.
Но на лентите, една от раниците се забавя необичайно (коя ли), което отново става
тема за шеги: „Кършев, май ще го катериш по джапанки“…

Няколко минути по-късно с известно облекчение виждам как раницата ми се тътри по
колана.

[image error]Стефан, Ники, Камила, Стоян на път за височинен лагер – Стефан Кършев

Излизаме от летището и докато се оглеждаме, виждам как човек с риза и
панталон се приближава към Стоян, хваща го под ръка, показва му нещо и го замъква
на някъде… И тъй като със Съра имаме кармата да се забъркваме в глупости си казах:
„Айде пак..добро начало“. В това време Николай се обръща към мен и прави знак да
тръгваме. Оказва се, че това е Ахмед – шофьор изпратен от агенцията, показал на
Стоян лист с надпис: „Stoyan Rumenov Ararat“.

Трансферът до Доубаязит отнема около час, по много добър път с две пътни
ленти в посока. Градът е с население от над 100 000 жители, почти изцяло кюрди.
Разположен е само на 30 км от границата с Иран на 1600 м н.в. Тази височина,
сравнена с Варна, е нещо като скромно начало на аклиматизацията ни.
Градусите са малко над 35, а пейзажът е смесица от пустинен и планински, със
стръмни върхове, без абсолютно никаква зеленина. Близостта до Иран се усеща
чувствително: постоянни КПП-та за проверка на документи, казарми, военни полигони, установки, бункери и т.н.

Пред хотела ни посреща нашият водач кюрд – Емрах. Двадесет и пет годишен
мъж с подчертано хеви метъл/гръндж излъчване с дълга коса и брада. Понякога между
нас го наричахме „Кюрд Кобейн“.

Заедно се разходихме по центъра на Доубаязит и вечеряхме в местен
ресторант с вкусна храна, на доста ниска цена. Традицията повеляваше да пием и по
чай на пешеходната алея. В този град наистина кипи живот, което леко ни изненада.
Взехме си по бира и се прибрахме в хотела за почивка. На следващия ден се качваме
в планината и трябва да комплектоваме раниците. Ние със Стоян успяхме
сравнително бързо да решим въпроса, но Нико изпитваше известни затруднения. Та
пиейки по бира с чипс, гледахме моноспектакъла „Николай и багажа – Първа кръв“.

Преход към Базов лагер – Стефан КършевДен 2: Доубаязит – Базов лагер (3300 м.)

Хотелът надмина очакванията и сме спали непробудно – дори нямам представа
колко време Нико се е борил с багажа си. След богатата закуска се запознахме с
Камила Живкова – четвъртият член на групата. Тя е от Чехия, по професия е начална
учителка с опит из Хималаите и няколко върха над 6000 м.

Днес се разделяме с цивилизацията за около седмица и се качваме в
планината. Планът е да стигнем с бус до около 2200 м, като по път трябва да вземем
готвача на експедицията Мустафа. След това трябва да направим лек преход до Базов
лагер на 3300 м. Докато изчакваме трансфера, решихме да се пошегуваме с Мустафа,
че Стоян е кюрд – визуално го докарва, а и знае малко турски. Готвачът на
експедицията е 64 годишен мъж в забележителна форма, с много сериозен стаж в
планината. Шегата ни с него можеше и да се получи, ако не се бяхме разсмяли
предварително.

Бусът ни остави на почти 2200 м и след като натоварихме големите раници на
конете, тръгнахме към лагера. Темпото е бавно, което идеално пасва на пишман
туристи като нас. Съвсем според очакванията, това по никакъв начин не ни пречи да
мрънкаме, че се влачим.

Първите впечатления от тази планина са, че просто няма равно място – само нагоре и
нагоре. Вероятно от скука, често си измерваме пулса. Аз и Нико сме около 120, Стоян
не вдига повече от 80. Няколко пъти му предложихме да го шамаросваме
профилактично за да не заспи по пътя.

Първата почивка идва след около 2 часа вървене. Мястото не е подбрано
случайно и е достатъчно любопитно. Намираме се до керван с две палатки и печка на
дърва, буквално по средата на нищото. Много е вероятно това да са поредните хора,
които преживяват благодарение на туризма и в частност дейността на Емрах.
Домакините – семейство любезни кюрди, ни черпят чай. Както и повечето хора в този
осезаемо беден район, те също имаха известни дентални несъвършенства. Стоян
изпечения търговец само това и чака за да им разкаже за дейността на фирмата, в
която работи. Започвам да го подозирам, че взема процент. Разбира се, до това не се
стигна поради редица разумни и очевидни обстоятелства.

След още 2 часа пристигаме в базовия лагер на 3300 м. За нашия комфорт тук
ще се грижи и 17 годишният Сердар – брат на Емрах. Момчето е прекъснало училище и
помага в бизнеса на брат си, обучава се и вероятно някой ден, самият той ще е водач.
Нашият базов лагер изглежда отлично – чист, със зеленина, вулканични скали, с
прекрасни гледки във всички посоки: и нагоре към върха, и надолу към Доубаязит.
Няма никакво съмнение, че Сердар върши добра работа тук.

Спирка по пътя на 2500мнв – Стефан Кършев

Времето на тази височина е изключително променливо. Тъкмо пристигнахме и
заваля дъжд, който премина в град, а 30 мин по-късно вече печеше жарко, парещо
слънце. Пътеката до лагера е микс от камъни, прах и вулканична пепел. Ние нали сме
градски чеда и въпреки веруюто, че хигиента е основен враг на туриста, си взехме
„душ“ с мокри кърпи. Годината е сушава и водата идваща от ледника е кът, пазим я
основно за готвене и миене на съдовете.

На вечеря, шеф Мустафа още с първото ядене, вдигна летвата много високо.
Пихме по ракия и най-сетне Стоян показа признаци на живот – вдигна пулса до към 95.
Бързо приключихме с вкусните гозби, поговорихме малко и се оттеглихме в палатката.
Заспиването отне повече време и Хаджи Николай, след миналогодишният си пилгрим
до Обетованата земя, реши да чете Библията. Очакваме го утре сутрин, с широка и
блага усмивка, облечен в костюм и вратовръзка, да ни посрещне с думите „Момчета,
имате ли време да поговорим за нашия спасител Исус Христос?“

Ден 3: Аклиматизация до височинен лагер 4100 м.

На сутринта Хаджи Николай е силно разочарован от Библията и не провеждаме
разговора, който очаквахме. Стана въпрос, че беше много топло в палатката, за което
допринесоха и спалните ни чували с екстремална температура -20. Гледайки
показателите за съня от часовниците, моите бяха най-зле и Гармина ме съветва да си
почина. Вярвам му, защото не се усещам наспан и отпочинал.

Днес е ден за аклиматизация до височинен лагер на 4100 м. Ние тримата за
първи път ще сме на такава височина, Камила вече е била. Хилядата вертикални
метра взехме за около 3 часа. Изкачвайки се нагоре, теренът става все по-прашен и
труден за вървене. За това усещане допринася и засиления трафик от туристи и коне
натоварени с багажи и строителни материали, пъплещи нагоре. На определени
моменти дишането се учестява, но всичко е под контрол.

Височинният лагер не е най-приветливото място на света. Разположен е на
едно ребро – стръмно, тясно, прашно и неугледно, с надвиснал и застрашаващ Арарат
отгоре. От време на време се чува и грохот от падащи канари, отцепени от ледника.
Липсата на каквато и да е зеленина, придава наистина подтискащ вид на лагера.
Тук престояхме близо два часа и започнахме слизане към базов лагер. По пътя се
засякохме с голяма българска група, която тази нощ ще атакува. Разменихме по 2-3
изречения и им пожелахме късмет.

Слизането, очаквано беше бързо и след 1:30 ч. бяхме при Сердар и Мустафа.
Докато се движим нагоре и надолу Емрах не спира да човърка телефона си. Оказа се,
че човекът си работи – организира следващите групи. В базов лагер ни посрещнаха със следобеден снак от ядки, плодове и локум.

Базов лагер 3300мнв с гледка към върха – Стефан КършевЗадължително трябва да отбележа, че кюрдите са различни от представата ни
за тях. Изключително приятни, възпитани и любезни хора. Правят всичко по силите им, за да се чувстваме комфортно. Жалко, че само Емрах говори английски, защото
Мустафа е много интересен тип и има безброй истории за планината и живота си.
И тъй като езиковата бариера създава известен дискомфорт, Стоян взема
нещата в свои ръце. Продължава да се мъчи да говори турски с домакините и в
интерес на истината му се получава, а и те му се радват. След поредната порция
разменени думи го питам: Съре, ти от къде знаеш турски? А той с неприкрито
самочувствие отговаря: „Брато, аз съм от Нови пазар – там го учим на СИП в училище“.
За наше щастие имаме късмет с времето и още докато не сме се преоблекли,
идва студена въздушна маса, която влачи със себе си кратък, но напоителен
планински дъжд. Днес е осезаемо по-студено, но въпреки това със Стоян решаваме да
се „къпем“ с шишета вода в допълнителната столова. Николай гледа на заниманието
ни силно пренебрежително и безпардонно заключва: „Пичове, това бих го направил
само ако съм … нацапал гащите“

Топлата вечеря отново е на ниво, а шеф Мустафа се превръща в претендент за
звезда Мишлен. Стоян изпи една бира и за първи път в историята на нашето
дългогодишно планинарстване му стана студено. Докато си мием зъбите, забелязваме,
че над Иран се вихри гръмотевична буря, но Нико не се впечатлява: „Изобщо не ми
пука какво се случва там“. След 40 минути, когато заваля и при нас, вече не беше
толкова смел. Палатката ни е събрала приличен студ и тримата лягаме с дрехите.

Ден 4: Започва се: базов лагер – височинен лагер

Нощта не премина по най-приятния начин. При обичайната ми среднощна
разходка до тоалетна (~02:00), изпаднах в лек комично-клаустрофобичен момент,
опитвайки се да се измъкна от хватката на спалния си чувал няколко минути. В
резултат Стоян се събуди и като видя неравната битка, която водя, изпадна в
истеричен смях.

След неповече от час, около 03:00 нещо подплаши конете в лагера (може би някой от
бродещите в района вълци) и се получи продължително хаотично бягане и цвилене.
Събудихме се, сложихме тапите и отново се помъчихме да поспим. Помъчихме се и
успяхме, но за кратко. В 05:00 отново се пробуждаме. Този път сме със замръзнали
уши, носове и тракащи зъби. Слагаме шапки, бъфове, кой каквото има под ръка,
закопчаваме чувалите до горе, вдигаме качулките и се мъчим да откраднем още малко
сън.

Светлините на Доубаязит гледка от 3300мнв – Стефан Кършев

Закуската е точно в 08:00 и отново е обилна. Със Стоян водим поредният
заздравяващ дружбата спор от тип нареждане един друг, но нещата леко ескалираха и
в изблик на смях, хаджи Николай си изкара кафето през носа. Камила гледа учудено и
не може да разбере, защо двама се „карат“, а третия се залива от смях.
Пакетираме раниците за 63-ти път поне, Сердар и Мустафа сгъват палатките и
ги товарим на хайваните. Конярът Адем слушаше традиционна кюрдска музика като
зурните озвучаваха целия базов лагер. С обичайната бавна стъпка тръгваме към
височинния лагер, като отново мрънкаме, че темпото е бавно. Интересно да се
отбележи, че и тримата имаме еднакви виждания относно движението в планината.
Колкото по-бързо се движим и колкото по-малко се почива, толкова по-добре за всички.

Естествено, това си е изцяло наша теория, всеки достигнал до нея по различен начин,
но въпреки това тя не е категорично научно доказана.
По пътя срещаме българската група от вчера, които слизаха от върха. Казаха
ни, че времето е било спокойно, но ветровито. Бяха видимо изморени, пожелаха успех
и продължиха надолу. Височинният лагер днес е по-суров от вчера: студ, вятър и
мъгла. Изпреварихме конете и сега нямаме багаж, за да сложим сухи дрехи, но
въпреки това настроението е на ниво. Докато чакаме раниците и палатките си говорим
с Емрах за върха и плана за изкачване. Според него сме: „Сериозни планинари, в
много добра форма“ и може да качим върха за 5 часа. С оглед на това, ще пробваме
да спим повече и ще тръгнем в атака малко по-късно. Камила леко се смути от този
разговор, но обеща, че ще се постарае да не превишим 6 часа нагоре.

Конете пристигнаха, палатките са готови и се оттегляме за почивка. Планът е:
ранна вечеря в 17:00, почивка/сън, ранна закуска в 01:00, а в 02:00 на челници
тръгваме към Агръ Дагъ. За кой ли път имаше великото пренареждане на багажите.
Със сигурност от сортировъчния център на някоя втора употреба могат да ни завидят.
Времето се изясни, но продължава да е студено. По време на ранната вечеря,
много наивно се натъпкахме с по две горещи „мерджемек чорби“ или иначе казано
леща. В резултат на което, по-късно в палатката имаше тягостна борба със
страничните ѝ ефекти. Дойде време да раздадат котки и да ги оразмерим по обувките
ни. Емрах изрази силно притеснение при вида на обувките ми, което беше потвърдено
и от опитните очи на Мустафа. Това видимо ме притесни и се наложи да
импровизирам с план Б и В за справяне със ситуацията.

От височината, на която се намирахме, много ясно се очертаваше как
ирано-турската граница бяга по анадолските тепета. Категорично, това е
най-запомнящата се гледка.

Виж всички Лични истории!

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Стефан Кършев: Седем дни в свещената планина appeared first on 360mag.

Кремена Григорова Кънчева: От Ком до Емине за 10 дена

СподелиShares


#td_uid_2_660abac023843 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_660abac023843 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_660abac023843 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_660abac023843 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Кремена Григорова Кънчева: От Ком до Емине за 10 дена


1 на 4















Нос Емине - Кремена Кънчева







Връх Шипка - Кремена Кънчева







Връх Вежен по залез - Кремена Кънчева







Връх Ком, началото - - Кремена Кънчева

ОТ КОМ ДО ЕМИНЕ ЗА 10 ДЕНА
Винаги съм мечтала да направя този преход и всеки път съм си намирала извинения, например недостатъчно отпуска, малкият ми син, който не можех да оставя за дълго време, лоша физическа подготовка, хигиенните условия в хижите. Решението беше да намеря начин да измина разстоянието от близо 600км за по-къс период от време от стандартните три седмици. И в един момент възможността се появи. Случайно попаднах на реклама в социалните мрежи за групово преминаване на маршрута за 10 дена в стил „леки и бързи“, тоест с малки раници, за да можем да сме по-скоро скороходци, с елементи на бягане, където е възможно. Точно това търсех.

Връх Ком, началото – – Кремена Кънчева

Първата стъпка беше онлайн среща с организаторите-Калоян Пейчев-Кофето и Живко. Не можах да чуя добре каква е идеята, защото бях на работа и нямах време да се включа активно. Разбрах само, че ще има групови тренировки на планински терен и къде ще е първата. След две седмици отидох с мъжа ми на посоченото място да се запознаем с останалите и да потичаме заедно. Кофето щеше е нашият водач по пътя, а Живко да ни е съпорт, да пренася багажа с бус и да отговаря за храната, спането и чистите дрехи. Самият преход беше плануван за август/септември и дотогава щяхме да се събираме всеки месец за тренировка, като стартирахме февруари. Оказа се, че това е гениално, защото освен че тичаме заедно и всеки си преценява възможностите, се опознаваме и си напасваме характерите, защото е много важно с кого тръгваш на такова приключение. Първоначално имаше около 20 участника, като накрая останахме само шест. Аз подходих много съвестно към подготовката, Кофето ни даваше съвети за тренировки, хранене, екипировка. Неусетно се изтърколи половин година, приключи и последната ни среща, която беше двудневна, в Родопите и дойде време да стягаме куфарите.

Ден 0-пътувахме до х.Ком, откъдето щяхме да стартираме. През нощта имаше буря и не знаехме дали ще можем да тръгнем на следващата сутрин. Решихме, че това е хубав знак и ше ни върви по вода. Това беше единственият ден, в който валя.
Ден 1-х.Ком-връх Ком-х.Тръстеная, 53км, денивелация 1748м, 10ч.
Всички бяхме изключително ентусиазирани и стигнахме до връх Ком бързо. Легендата гласи, че трябва да си вземем две камъчета оттам, като едното хвърлим в морето накрая, а дугото запазим.

Връх Шипка – Кремена Кънчева

Преходът беше много приятен, накрая дори не бяхме толкова изморени. Местните пияници в с.Лакътник ни поздравиха и ни питаха накъде сме тръгнали. Като чуха, че сме за морето, се изсмяха звучно, което охлади малко ентусиазма ни, но Кофето веднага реагира и пусна Черно фередже за повдигане на духа, така че бързо забравихме за подигравателните усмивки. В хижа Тръстеная е приятно, има пералня и сушилня, а малиновото вино е направо задължително да се опита. През нощта не можах да спя от вълнение.

Ден 2-х.Тръстеная-х.Чавдар-75км, денивелация 2325м, 16ч.
Не беше лесно този ден. Имаше доста изкачване, а и разстоянието си беше дълго. Стигнахме вечерта. Хижарят не беше много учтив, но ни позволи да използваме пералнята и кухнята. Живко ни чакаше с вкусна вечеря. Отново не мигнах заради адреналина.

Връх Вежен по залез – Кремена Кънчева

Ден 3-х.Чавдар-вр.Вежен-х.Ехо-57км, денивелация 2600м, 11:30ч.
Тук имахме няколко проблема. Бяхме подценили този преход и никой не носеше челник, освен водачът ни (който доста ни се разсърди, защото ни беше предупредил да ги вземем), изкачването беше изморително, движехме се прекалено бавно и закъсняхме много. Накрая куцукахме в тъмнината, беше станало студено, чувахме и мечки в далечината. Нямахме съпорт, защото до х.Ехо не може да се стигне с бус, така че бяхме само с багажа от малките раници, който включваше тениска за преобличане и малко останала храна за следващия ден. Отделно в хижата лятото няма течаща вода. Поредната безсънна нощ за мен.

Ден 4-х.Ехо-х.Дерменка, 24км, денивелация 677м, около 6ч. Възстановителен ден. След вчерашното натоварване нашият водач подходи изключително интелигентно и реши да ни подари тази почивка преди да ме се сринали. Имахме нужда от това, дори аз спах малко. Следващият ден щеше да е много важен, един от най-тежките.
Ден 5-х.Дерменка-вр.Ботев-х.Партизанска песен, денивелация 2540м, 16:40ч. Да, най-източителният преход, но си заслужаваше усилията. Невероятна природа и приповдигнато настроение, тъй като бяхме заредени с енергия заради предишния ден.
Ден 6-х.Партизанска песен-х.Грамадлива, денивелация 1780м, 9:45ч.
Тук е мястото да споделя, че компанията беше невероятна, всички бяха много позитивни и задружни, помагахме си и през цялото време и се насърчавхме. Благодаря им още веднъж от сърце, без тях нямаше да се справя!

Нос Емине – Кремена Кънчева

Ден 7-х.Грамадлива-Камчийски извор (бивак)-60км, денивелация 2300м, 11ч.
От този ден ме беше страх най-много заради нощуването на палатка. Не беше толкова зле, дори се изкъпахме със самоделен душ, прикрепен към буса от Живко. Всъщност успяхме да се къпем всички дни от прехода, което си е лукс предвид условията.
Ден 8-Камчийски извор-х.Върбишки проход-55км, денивелация 1500м, 10ч.
Приятен преход през гори, тук вече става по-равно, което си е голям бонус, защото умората се усеща още от сутринта. Вечерта дори си позволихме да пием по една ракия, въпреки назидателния поглед да водача ни.
Ден 9-х.Върбишки проход-с.Дъскотна-63км, денивелация 1800м, 11:30ч.
С наближаването на крайната цел пулсът се ускоряваше и усмивките не слизаха от лицата ни. Имахме гала вечеря, Живко ни беше сготвил вкусна риба. Бяхме в къща за гости с отделни стаи, няколко бани, въобще глезотии. Май никой не можа да спи от вълнение.

Ден 10-с.Дъскотна-нос Емине-84км, денивелация 1540м, 15ч.
Няма да разказвам през какви трудности минахме този ден, всеки имаше своята борба, но преодоляхме кризите заедно и се случи! Стигнахме да крайната цел! Наистина няма думи, които да опишат щастието да си на точно това място с точно тези хора точно по това време. Чувствам се изключителна късметлийка, че бях част от това незабравимо приключение. И ако ме питат дали бих го направила пак, отговорът е Не, няма. Защото никога няма да е същото. И защото искам да запазя точно този спомен.

Виж всички Лични истории!

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Кремена Григорова Кънчева: От Ком до Емине за 10 дена appeared first on 360mag.

„Хижа на годината“ 2024 – предложете номинации!

СподелиShares И тази година сме пред старта на кампанията, стимулираща планинския туризъм, „Хижа на годината“. С вълнение ви съобщаваме, че сме предвидили няколко нови неща, сред които: нова категория при хижите, повече грантове и акции, както и доброволчески инициативи, свързани с акциите.

Ключовият момент тази година е, че сме отворили номинациите за всеки любител на планините и за всеки желаещ да подкрепи хижите и заслоните у нас. На практика без ограничение всеки може да се включи в етапа на номинации, като предложи хижа/заслон по категории, като избира къде да се провеждат доброволчески акции и сам да даде идеи за такива.

Как да се включите в номинациите?

До 9 април 2024 г. може да влезте във Фейсбук страницата на „Хижа на годината“ и да попълните АНКЕТАТА.

Гласуване за най-добрите хижи и заслони

Открехваме малко завесата, за да ви кажем кои са 9-те категории, в които обръщаме внимание на най-добре справящите се стопани, а именно:

Най-добра хижа, обслужвана без МПС.Най-добра хижа, обслужвана с високопроходим автомобил или лифт.Най-добра хижа, обслужвана с автомобил.Най-добър заслон /стопанисван на място/.Най-добър заслон /нестопанисван на място/.Хижа с най-добра кухня.Хижа с най-устойчиви еко практики.Хижа/заслон с най-успешен рестарт.Най-чиста хижа.

Тази година грантовете в подкрепа на хижите и заслоните са още повече. Подробно с  тях ще ви запознаем на следващ етап. Новост е, че победителите за всеки грант също ще се определят с отворено гласуване.

Механика за избор на победителите:

1. НОМИНАЦИИ на заслужили хижи от компетентни организации и широката общественост – до 9 април;
2. МОТИВАЦИОННА АНКЕТА към номинираните хижи – до 22 април;
3. ФИНАЛИЗИРАНЕ на номинациите, на база мотивацията на хижите – 15 май;
4. ГЛАСУВАНЕ от потребители на сайта huts.360mag.bg – 30 ноември.

По-доброто предстои, а дотогава очакваме вашите предложения и номинации в анкетата! 

Следете „Хижа на годината“ чрез специалния уебсайт, както и във Фейсбук и Instagram, и на страниците на списание „360“.

СподелиShares

The post „Хижа на годината“ 2024 – предложете номинации! appeared first on 360mag.

Кампания „Чиста вода от Керхер“ през тази година ще подкрепи инициативата „Чешмите в България“

СподелиShares

Немската компания продължава и през настоящата година локална кампания под надслов „Чиста вода от Керхер“, с която цели да акцентира върху важността от  намаляването на пластмаса за еднократна употреба и същевременно да повиши информираността за ултрафилтрацията на питейна вода и нейните ползи.

Безплатна бутилка

Всеки човек, който заяви, че се отказва от пластмасата за еднократна употреба, с регистрация на karchershop.bg, ще може да вземе безплатно бутилка за многократна употреба от тритан в избран Керхер център в страната. Хората ще могат да използват бутилките за ежедневните си нужди, ще повишат качеството си на живот, като в същото време ще елиминират използването на ненужни количества пластмасата, а и ще пестят пари.

1000 без пластмаса = 1 почистена чешма

На всеки 1000 отказали се от използването на еднократна пластмаса, Керхер ще почиства по една обществена чешма, съвместно с инициативата на Zero Waste Sofia – „Чешмите в България“.

Като компания, насочила се към устойчиво развитие и предлагаща иновации във всяка една сфера на почистването, ние в Керхер съзнаваме, че всяка една пластмасова бутилка за еднократна употреба може да се превърне в бъдеща заплаха за природата.

За Керхер е важно да предлага иновации за чистота във всяко едно направление. Пречистването на водата е един от фокусите на компанията и изследователския център през последните 30 години. Ето защо нашите клиенти могат да разчитат на нашата консултация и експертиза, за да ги посъветваме за най-доброто решение за чиста питейна вода в техния дом, вила, офис или обществена сграда

– сподели Мартин Василев, управител на Керхер.

Нова локация

DECATHLON Витоша е новата локация в София, на която може безплатно да се консумира вода, пречистена с ултрафилтрация от WPD диспенсър на Керхер.

За нас, като най-голямата верига за спортни стоки в света, преминаването към устойчивото бъдеще е ключов елемент от стратегията ни. Задачата ни е да развиваме все повече елементи от кръговата икономика, като предлагане на продукти Втори живот, възможност за обратно изкупуване на велосипеди, сервиз и поправка на спортна екипировка, за да могат потребителите максимално да удължат живота ѝ. DECATHLON и Керхер имат много общо в своята визия за устойчивото развитие на планетата ни и затова се включваме в кампанията, която цели да обърне внимание за рисковете от използване на бутилките за еднократна употреба. Сигурни сме, че нашите потребители ще се радват на възможността да напълнят бутилката си за многократна употреба с вода, пречистена с ултрафилтрация от WPD машината, инсталирана в DECATHLON Витоша, а скоро и в други наши магазини.

– заяви Кристина Момчилова, специалист устойчиво развитие и кръгова икономика в DECATHLON България.

Sofia Ring Mall продължава да бъде партньор на кампанията и всички желаещи могат да се възползват от свободнодостъпния диспенсър за вода WPD на последния етаж в обекта.

За нас, като един от най-големите търговски центрове в страната, е важно да показваме и подкрепяме социалната отговорност. В лицето на екипа на Керхер намираме партньори и съмишленици и сме щастливи да бъдем първият търговски обект, подкрепил каузата „Чиста вода от Керхер“,

– сподели Силвия Чапарова-Алексиева, търговски и маркетинг директор на Sofia Ring Mall.

Партньорство с „Чешмите в България“

Екипът на Керхер подкрепи партньорството с „Чешмите в България“, като вече реализира напълно безвъзмездно почистване на две чешми в район Слатина, Столична община – чешмите на пазарите „Ситняково“ и „Слатина“, с което отбеляза Световния ден на водата 22 март 2024 г. През миналата година кампанията „Чиста вода от Керхер“ подкрепяше каузата на „Капачки за бъдеще“, над 400 души се включиха в каузата и предадоха капачките си в магазините на Керхер.

Еднократните пластмасови бутилки са главен замърсител на околната среда. Системите за охлаждане на бутилирана вода също често са нехигиенични. Разходите за производство, транспорт, почистване, персонал за обработка и съхранение, както и отпадъците от алтернативно използваеми бутилки са високи и често абсурдни. За разлика от тях, диспенсърите за вода Керхер работят хигиенично, ефикасно и устойчиво. Иновативни, надеждни и лесни за поддръжка системи за пречистване на водата на Керхер са приложими навсякъде, където наличната вода е неподходяща за пиене. По всяко време, директно и в почти неограничени количества. Разполагат и с модели, които работят независимо, без външни източници на захранване и без електроника или помпа.

Уреди за филтриране на вода WPD

Произведени на модулен принцип, уредите могат да бъдат конфигурирани индивидуално, спрямо броя на потребителите, типа вода, цвят на машината, обхват на филтрация и място на инсталация.

Уредите за пречистване на вода, с постоянна връзка към водопровода, произвеждат различни типове филтрирана питейна вода – стайна температура, охладена, с различна степен на газираност или гореща. В моделите от по-висок клас може да се контролира интензитетът на CO2, а водата може да се подава в точно определени количества от 0.2 литра за чаши, до 0,5 литра или 1 литър за бутилки, които лесно се побират в зоната за наливане, благодарение на 30 см височина между поставката и дозатора.

Всички диспенсъри за вода WPD 50 са оборудвани с комбиниран Hy-Pure-Plus-Филтър, който подобрява вкуса на водата и премахва болестотворни микроорганизми. Диспенсърите WPD 200 могат да бъдат надградени до многостепенна филтърна система, състояща се от Active-Pure-Filter с активен въглен, който премахва хлор и замърсители от водата и Hy-Protect ултрафилтър за премахване на вируси и бактерии.

Потребителите имат възможността да се възползват от функциите на диспенсъра WPD в Sofia Ring Mall, Декатлон Витоша и всички Керхер центрове в страната. Повече за кампанията, уредите и обектите на Керхер можете да видите тук: karchershop.bgСподелиShares

The post Кампания „Чиста вода от Керхер“ през тази година ще подкрепи инициативата „Чешмите в България“ appeared first on 360mag.

Как се прави състезание: Асеновградски баири

СподелиShares Снимка: Огнян Димов

Създадохме рубриката „Как се прави състезание“, за да ви разкажем за хората, без които любимите ни състезания нямаше да съществуват. Ще ви срещаме с организатори на различни спортни събития, за да научим как се ражда едно състезание и как  еволюира от идея, до успешна реализация. Ще ги питаме за трудностите и препятствията, но и за забавните моменти. Ще им зададем въпроси и за всички новости около състезанието. 

Разговаряме с Гергана Толева за Асеновградски баири.

снимка: Пламен Куденко Къде се провежда състезанието? Какво е характерно за региона, през който минават участниците?

Събитието стартира от центъра на град Асеновград и след това директно “щурмува” първите и не само ридове на Родопа планина. Води състезателите чак до резерват “Червената Стена”, а тази година новият маршрут, който изработихме, ще заведе бегачите на най-дългото разстояние и до “Свещения триъгълник на Родопите”, а именно “Белинташ – Караджов Камък – Кръстова Гора”.

На коя дата ще се проведе през 2024 г. и какви дисциплини и дистанции съдържа ?

Тази година се провежда на 11-12 май, в два дни, като има две дисциплини, разделени в двата дни на събитието.

Първият ден е за бегачи и има дистанции 13, 25, 50 и 80 км.
Вторият ден е за дисциплина планинско колоездене и е с дистанции 7, 16, 45+, е-байк и 60 км. маратон, като последната дистанция е само за колоездачи с UCI лиценз.

Допълнително имаме и много силна спортно-фестивална част, с много игри за деца от всички възрасти, Бирена миля за най-ентусиазираните и концертна част в събота вечер.

снимка: Огнян Димов Разкажете ни за историята на състезанието: кога и как се зароди идеята, кои бяха основните действащи лица (и кои са сега)?

Идеята за Асеновградски Баири съществува от повече от 10 години, като от реалното провеждане на първото събитие вече са минали 9 години. Следващата година ще имаме юбилей – 10 г. от началото.

В момента сме ядро от няколко човека, които целогодишно работим по събитието и всеки има определена роля:

Петър Кръстев – Директор събитие; координатор състезатели, организация-старт финал и Експо зона;
Радостина Кръстева – координатор доброволци, вътрешна комуникация и спонсори и партньори;
Младен Петров – дизайн и бранд, и концептуално развитие;
Мая Танева – състезателна част бегачи и трасета;
Веселин Муташов и Иван Бояджиев – състезателна част планинско колоездене;
Гергана Толева – Маркетинг и ПР;
Ранчо Киров – координатор и главен организатор детски състезания и занимания.

снимка: Пламен Куденко С какви трасета започнахте и как и защо ги променяхте?

В първите си издания събитието беше повече за планинско колоездене, имахме 2 или 3 дистанции, и се организираше основно от клуб “Тритон Екстрийм”, с който всички бяхме и все още сме дълбоко свързани. Тритон Екстрийм е клуб по триатлон и е изключително силен в зимните спортове. В него се подготвят деца от начална възраст нагоре и всъщност децата от клуба са една от основните причини “Баирите” да ги има и до днес. Имаме силно желание да възпитаваме любов към спорта и природата в нашите деца.

След това някак естествено се включи и идеята за бягане, и така в един момент бягането стана изключително популярно, и в страната, като цяло. Нещата се развиваха органично все нагоре и можем да градим постепенно и да подобряваме организацията.

Снимка: Росен Карпузов Знаете ли колко са били участниците през годините?

Това е 9-ото издание и досега най-много сме имали над 450 участници във всички дисциплини, и над 150 деца, участници в детските игри в съботния ден.

Какво отличава „Баирите“ от останалите?

Правим събитието с огромна доза любов и хумор, винаги сме се стремели да се наслаждаваме на цялото събитие и това си личи във вибрацията, която излъчва цялото събитие. Винаги има някоя шега, която се “вижда” или е вградена в тениска, сайт, принтове и какво ли още не. Миналата година започнахме с “Искахте адреналин, имаме си мечка”.

Смятаме, че другото, което е важно да се спомене е, че всъщност събитието е изцяло с идеална цел, като едната ни кауза е да подкрепяме младите шампиони от клуб “Тритон Екстрийм”, които имат безкрайно много медали по различни състезания.
А тази година обмисляме свързването и с друга кауза с идеална цел в региона.

Снимка: Пламен Куденко Разкажете повече за дистанциите и трасетата за тазгодишното издание?

От трасетата за бегачите има за всекиго по нещо и, разбира се, съгласно името на събитието, много “баири”. Точно след старта, още в самото начало, всички състезатели се изкачват рязко на билото, откъдето общо взето трасетата минават през различни места в планината.

По трасето може да се види прочутото “Родопско лале”, невероятни гледки, минава се през резерват “Червената Стена”, а тази година имаме и ново предизвикателство както споменахме по-горе: Белинташ – Караджов Камък – Кръстова Гора.

Снимка: Росен Карпузов Кои са най-предизвикателните участъци?

Почти във всяко трасе има поне един труден участък, където “носът ти опира в терена” и се лее пот. Като цяло трасетата са технични и трябва да се подходи с нужното внимание. Почти всеки пункт по трасето крие изненади, реално качиш ли се “горе” в планината – душата просто полита над хълмове и долини. Чувстваш се като орлите.

Всъщност, опитали сме се винаги след големия “баир” да има награда от планината.

Снимка: Костадин Тумбаков А най-красивите?

Гледките от Анатема, Червената Скала, Караджов Камък, Белинташ – думите са безсилни понякога, ще си позволя да цитирам от „Време Разделно“ на Антон Дончев: „Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи …, в себе си.“

Кои са авторите на трасетата и по какви критерии създавате едно трасе?

Основните виновници за трасетата са Мая Танева за трасета бягане, добре позната в бегаческите среди, Веселин Муташов и Иван Бояджиев – за колоездачните трасета. Разбира се, това са местни пътеки и маршрути, които всички караме в свободното си време, но, специално при организацията на събитието, те са тези, които завъртат “интригата”.

Снимка: Стойчо Говедарски Кое е най-трудното в организацията на събитието?

В началото беше може би координацията на екипите, сега вече всички работим като добре смазана машина, но най-трудното може би е, че всъщност ние, като организатори, нямаме почивен ден. Започваме с организацията на следващото още след приключването на настоящото. Като цяло, когато се прави със сърце и душа, и трудното е леко.

Разкажете ни интересна случка „от кухнята“?

Винаги след края на събитието, когато и последния състезател е финиширал успешно, се събираме и има една прекрасна еуфория, която не може да се опише с думи – има много емоции, вплетени в края на едно такова събитие, след толкова безкрайни дни работа.

Има ли нещо ново в предстоящото издание?

Дистанция 80 км е изцяло нова. По този маршрут, не се е провеждало състезание до момента и много се вълнуваме да видим как ще се получи тази година.

Снимка: Росен Карпузов Имате ли нови идеи, които отлежават занапред? В каква насока?

Имаме, разбира се, но най-хубавите се раждат безкрайно спонтанно, като 80 км трасето. Реално си казахме “Защо не?” и три дни по-късно Мая и Весо вече имаха концепция за него. След това започна едно забавно тестване на пътеката.

Какво не ви попитахме, а искате да споделите?

Ами, не ни попитахте за доброволците, които всъщност са тихите герои на това събитие, защото това са почти 100 човека, които изцяло доброволно и с безкраен ентусиазъм и топлина отделят минимум три дни непрекъснат труд, който прави Баирите възможни. Даже и да сме най-силното ядро от организатори, сме нищо без всички тези приятели, които застават редом с нас. Заслугата е повече тяхна, преди всичко.

Може да научите повече на сайта на Асеновградски баири и да ги последвате във Фейсбук.

Всички статии от рубриката „Как се прави… състезание“, четете тук! СподелиShares

The post Как се прави състезание: Асеновградски баири appeared first on 360mag.

Колкина дупка – най-дългата и най-дълбоката пещера в България (обновена)

СподелиShares снимка: ПК Под Ръбъ / Speleo club Pod RB

Колкина дупка е известна като най-дълбоката пещера в България. През 2023 г. тя грабна палмата на първенството и по отношение на дължина. През месец март 2024 г. нови проучвания на ПК Под Ръбъ / Speleo club Pod RB сочат, че тя е дълбока – 561 метра и има дължина от 23 297 м подземни галерии. Предишната най-дълга пещера беше Духлата, до с. Боснек, с 18 200 м. 

И тъй като повечето хора не са слизали в пещера с подобни размери, нека се опитаме да си ги представим. Нейната дълбочина се равнява на 200-етажна сграда. Дължина от 20 км пък не би била по силите на всеки средностатистически пешеходец. А представете си придвижване по каменисти, хлъзгави галерии, които криволичат покрай скални образувания, слизат или се изкачват. 

И като знаете всичко това, какво бихте казали за десетките и стотици пъти, в които пещерняци и спелеолози слизат под земята, за да правят своите проучвания? Това е огромен труд и огромна отдаденост, за които искаме да ви разкажем. 

Пещера Колкина дупка се намира в Понор планина, Западна Стара Планина. Населена е с прилепни колонии, събира над 30 подземни реки и е на 3 етажа. За да се стигне от входа, до най-крайната точка, са необходими поне 12 часа, а понякога, в зависимост от условията – и 2-3 дни. 

Най-деен по отношение изследването на Колкина дупка е Пещерен клуб „Под ръбъ“, с. Церово – неговите членове са с най-много експедиции и постижения. За същността на проучвателната работа, трудностите и мотивацията на пещерняците от „Под ръбъ“ ни разказва Цветан Костурков.

Екип на ПК Под Ръбъ / Speleo club Pod RB в Колкина дупка (2024 г.) / снимка: Фейсбук, ПК Под Ръбъ / Speleo club Pod RBКолкина дупка: проучвания в миналото и сега

Пещерата е позната отдавна, както на местното население, така и на по-стари поколения изследователи. Данни от проучвания има от 60-те години на миналия век, а подновяването им става през 2007 г. от страна на клуб „Под ръбъ“.

„През първото ни посещение Колкина дупка беше изследвана до скромната дълбочина от едва – 67 м и обща дължина на галериите 46 м. Днес откритията ни правят пещерата най-дълбоката в България: – 543 м, и най-дългата: 19 164 м. (б.р. данните са от март 2023 г.)

Важно е да се подчертае, че проучванията продължават, но те далеч не са лесни. В пещерата има 3 лагера, като за проникването до най-отдалечения лагер са нужни поне 12 ч. и отлична физическа и техническа подготовка, както и много опит.“

Колкина дупка / снимка: ПК „Под ръбъ“

Проучването на пещерите е продължителен процес от опити за намиране на нови части и за увенчаването им с успех са нужни време, упоритост, опит и технически познания за преодоляване на различни бариери.

Вижте: Коя е най-дълбоката пещера на България?

Препятствията пред пещерните изследователи могат да бъдат стеснения, вертикални пасажи, блокажи (каменна маса от различни по размер скални късове), пропасти или пък наводнени галерии. В случая с Колкина, това беше стеснение на галерията, което успяхме да преминем и така започна нашата одисея с изследването ѝ, разказва Цветан Костурков.

Доказателствата

Това, което доказва параметрите на една пещера, е нейната карта. Всяка пещера се картира и по този начин нейното измерване се документира. Българска Федерация по Спелеология (БФСп) е тази, която събира, обработва и категоризира такава информация.

3D карта може да видите на уебсайта на ПК „Под ръбъ“.

Карта на пещерата Колкина дупка (източник: https://pod-rb.eu)Потенциалът на пещерата

Проучванията продължават и има още много за изследване. Налице е потенциал от дълбочина до 700 м и още километри хоризонтални галерии.

“Предвид техническия характер на пещерата, нейните трудности, дълбочина и дължина, проучванията стават все по-тежки. Представете си, веднъж стигнали до вече толкова отдалечено място, на такава дълбочина, за което ви трябва толкова много време и намирате още нови галерии… Това прави вашата отправна точка при следващо проникване, още по-отдалечена!”

ПК „Под ръбъ“ е най-деен в проучването на пещера Колкина дупка / снимка: ПК „Под ръбъ“Изследователите

Хората, зад тези проучвания, са преди всичко изключителни ентусиасти. Изисква се много мотивация и хъс, да се подготвите за такъв тип изследователски дейности. Друга характеристика на тези хора е приключенският дух, същността на който е едно добре узряло любопитство, споделя ни Цветан и добавя:

“Напомням, че местата, на които се случват тези открития, са далеч от повърхността и навътре в планинските масиви. Нужна е не само физически и технически добра форма, но и “ментална” такава. Всеки може да постигне тези нужни нива, стига да иска, т.е. изискват се време, усилия, а и много желание.”

В процеса на проучване на Колкина дупка / снимка: ПК „Под ръбъ“Страстта към новото, непознатото и неизследваното

Наградата от докосването до нещо непознато и привилегията да имаш възможността да изследваш, е изключително силна емоция, която в наше време е лукс, споделя ни Цветан.

По думите му опитът е много важен компонент при изследването на пещери и пропасти, а той идва с времето:

“Вече имаме достатъчно такъв, натрупан при изследване на комплексни и дълбоки пещери, както в България, така и извън границите ѝ (например Хърватска, Словения, Австрия, Албания, Абхазия и т.н.).”

Вижте: Праисторически тайни от пещера Бачо Киро: Сблъсъкът между кроманьонци и неандерталци

Опасностите

“Риск винаги има, както във всяка една дейност, която упражняваме в природата. Фактът, че сме под земята и на неизследвани места, засилва този риск. Пещерните изследователи са доста предпазлив тип хора, следваме стриктни правила, които могат да имат силата на “догми”. Именно този подход минимизира риска значително и го прави приемлив и контролируем. Всъщност става въпрос за преценка, а ситуациите, пред които се изправяме, постоянно ни “тренират” в преценяването и взимането на решения.”

Колкина дупка / снимка: ПК „Под ръбъ“Колкина и „Под ръбъ“

Хората от клуб „Под ръбъ“ съвсем естествено, оказва се, насочват внимание към намиращата се близо до с. Церово, където е седалището на клуба, пещера Колкина дупка.

В началото разполагат с оскъден ресурс, но с голяма амбиция за изследването на пропастни пещери:

“Тогава нямахме много инвентар, нито пък коли, а Колкина, не само че беше близо до с. Церово, но и предлагаше теоретичния потенциал на огромна пещерна система. През годините пещерата се “срасна” с клуба, с визията и с мечтите ни. Вярата ни в Колкина неведнъж беше тествана и, докато в периоди от по няколко години, хората се съмняваха в смисъла на толкова вложена упоритост, успехите ни награждаваха.”

Вижте: Наика – загадъчната мексиканска пещера с гигантските кристали

“Началото на клуба ни се застъпва с нашето изследване на Колкина. С годините пещерата “растеше”, както растяха и предизвикателствата по изследването на такъв тип пещера. Ние също успяхме да растем заедно с нея – да бъдем във форма, адекватна за напредването в дълбочина, да имаме достатъчно хора, които могат да ни следват, да набавим нужния инвентар и да го правим със същата страст и мотивация.” 

Вижте разказа на ПК „Под ръбъ“ за проучването на Колкина дупка във видеото:

СподелиShares

The post Колкина дупка – най-дългата и най-дълбоката пещера в България (обновена) appeared first on 360mag.

Шон Вилануева отново избухна с чудовищен соло траверс на Торес дел Пайне

СподелиShares Шон Вилануева (climbing.com)

Един от водещите алпинисти в света, белгиецът Шон Вилануева, отново влезе в историята този февруари, като завърши зашеметяващ соло траверс на кулите Пайне в Националния парк Torres del Paine, Чилийска Патагония. За това съобщи Роландо Гариботи от Pataclimb.com. Траверсът, наречен Travesía Doble M (2200 m, 6b+, A2), е първият път, когато всичките четири върха са били свързани в едно преминаване, следвайки най-дългата и най-очевидна линия на силуета. Името на траверса идва от двете букви ММ, които линията по ръбовете описва.

Вилануева О`Дрискол имаше изключително успешен февруари в групата Пайне, където в началото на месеца, заедно с още двама белгийски топ алпинисти – Нико Фаврес и Сиб Ванхей, и американския фотораф Дрю Смит, направиха историческо първо свободно преминаване на маршрута „Riders on the Storm“ (1300 m, 7с+, А3) на Централната кула (2460 м) на Torres del Paine.

Шон Вилануева си почива на Torre Norte / ©Madgalena MST/Patagonia Vertical

След това, когато останалите си тръгват, той решава да се отдаде на „някои по-леки, по-бързи и по-самотни преживявания в планината и да се свърже отново със себе си“. Възползвайки се от самотата, той осъществява безпрецедентен солов траверс на четирите Torres del Paine, в края на февруари 2024 г.

Без съмнение Шон Вилануева О’Дрискол е впечатляващ атлет. Известен с рошавата си брада, отличителния си акцент и флейтата си, той остава преди всичко алпинист от най-високо ниво. Свързвайки, през хребетите, Sur Tower, Central Tower, Norte Tower и Peineta, между 23 и 26 февруари 2024 г., той отново демонстрира, че когато става дума за гранит и Патагония, той принадлежи на елита.

Траверсът Travesía Doble M на Торес дел Пайне / @patagoniavertical

През февруари 2021 г. белгийският алпинист от испано-ирландски произход прикова погледите в алпийските среди с постижението си на Фиц Рой в Патагония, като  осъществи пълен соло траверс от юг на север: „Moonwalk Traverse“ (общо 9 върха, 5 километра линия и 4000 метра положителна денивелация, категория на трудност до 7а). Всичко това, без да уведомява никого предварително. Изкачване, което въпреки това не остана незабелязано, тъй като му спечели „Златен пикел“.

СподелиShares

The post Шон Вилануева отново избухна с чудовищен соло траверс на Торес дел Пайне appeared first on 360mag.