Списание 360's Blog, page 105

Резултати от дарителската кампания „Втори шанс за Ñ Ð¸Ð¶Ð¸Ñ‚Ðµ у нас“

СподелиShares Хижа на годината 2023: Втори шанс за хижите у насВ началото на годината стартирахме дарителска кампания „Втори шанс за хижите у нас“ – инициатива в помощ на проектите, подготвени за „Хижа на годината“ 2023.  Кампанията „Хижа на годината – 2023“

В рамките на „Хижа на годината“ 2023, освен че отличихме най-добрите хижи и заслони в осем категории, предоставихме шанс на стопаните им да кандидатстват с проект за три съфинансиращи програми, които да подпомогнат развитието на техните обекти.

Победител във финансиращата програма на SiteGround за възстановяване на хижи и заслони бе хижа “Грънчар”. Отново “Грънчар” събра най-висок брой точки и за гранта на Matrax за обновяване на легловата база. По програмата на GP Group грантът за строителни материали бе присъден на заслон “Черни връх”. Предстои реализация на проектите през месеците май-юни, когато условията във високата планина ще позволят да се работи. За заслон “Черни връх” вече е направена консултация между GP и стопаните на заслона и от компанията съдействат за изготвянето на необходимите строителни документи. Ние сме във връзка с отличените хижи и ще продължим да ви информираме за реализацията на проектите.

Статуетките за победителите в „Хижа на годината“ 2023 „Втори шанс за хижите у нас“

Целта на кампанията е да помогнем на тези кандидати, които не успяха да спечелят финансиране в рамките на „Хижа на годината“ 2023. В рамките на специалната дарителска кампания „Втори шанс за хижите у нас“ поканихме всички кандидатствали стопани на хижи и заслони, да споделят своите проекти с нашите читатели и да потърсим заедно помощ за реализиране на техните мечти. Кампанията успя да достигне до над 150 000 потребители на социалните мрежи, като отчете 17 000 „ангажирания“ и над 3000 „харесвания“.

Резултати

В кампанията „Втори шанс за хижите у нас“ ви представихме проектите на 13 хижи, като разказахме накратко за подобренията, които вече са извършени във всяка от тях, както и предстоящите такива. Беше предоставена възможност на всеки, който желае, включително юридически лица, да подпомогне избрана хижа чрез дарение по банкова сметка или да проучи възможностите за доброволен труд или друга помощ, като се свърже с хижарите. За месеците януари и февруари на 2024 година е постигнато следното:

Хижи, които са получили финансова помощ: Хижа „Момчил Юнак“: 1000 лева.Хижа „Преспа“: 350 лева.Хижа „Беласица“: 550 лева. Парите ще бъдат използвани за закупуване на строителни материали за техния проект за ремонтиране на покрива.Хижа „Мургаш“: 1200 лева. Парите ще бъдат използвани по предназначение за външно саниране на хижата за периода след 15.09.2024 г.Хижа „Грънчар“: Не са получили финансов превод, но са се свързали с тях с предложение за доброволчески труд и евентуално дарение на средства. Хижи, с които никой не се е свързал за помощ и не са получили финансова подкрепа: Хижа „Здравец“Хижа „Янтра“Хижа „Христо Смирненски“Хижа „Ботево“Хижа „Дружба“Хижа „Извора“Заслон „Черни връх“Хижа „Композиторите“

А ние ще следим за подобренията и по тази програма.

Всяко време е подходящо да помогнем

Благодарим сърдечно на всички участвали и бихме искали да ви призовем отново, ако усещате като своя каузата за популяризиране и подобряване качеството на планинския туризъм у нас, да се свържете с хижарите, следвайки линковете в статията и да помогнете, според възможностите си – финансово или като доброволец. Може да направите това, независимо, че срокът на нашата кампания е изтекъл. Всички необходими данни (банкови сметки и контакти на хижари са налични в статиите за съответните хижи).

Вярваме, че обединени, планинарите сме сила и ако работим задружно за общата цел, ще видим положителната промяна, която всички искаме, много по-бързо. Защото сговорна дружина може и да не повдига планина, но със сигурност я прави едно по-хубаво място за туризъм!

Следете ни, защото с идването на пролетта, наближава времето, когато ще обявим следващото издание на кампанията „Хижа на годината“, която ще разкрие нови възможности за родните хижи, а планинарите ще имат възможността да се включват в доброволчески акции.

За да следите всичко под око, последвайте Фейсбук страницата на „Хижа на годината и Инстаграм профила на „Хижа на годината“.

СподелиShares

The post Резултати от дарителската кампания „Втори шанс за хижите у нас“ appeared first on 360mag.

Мая Малканова: Първи опит за зимно изкачване на връх Тодорини кукли – неуспешен

СподелиShares


#td_uid_2_65f846531e3e3 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_65f846531e3e3 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_65f846531e3e3 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_65f846531e3e3 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_65f846531e3e3 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}








1 на 5















Гледка към Вършец, снимка: Мая Малканова







Пътеката, снимка:Мая Малканова







Излизаме от гората, снимка: Мая Малканова







Скалите по които се изкачихме на върха, снимка: Мая Малканова







Гледката на запад в посока връх Ком, снимка:Мая Малканова

В дните преди Нова година бях решила да обиколя района на Враца. Имах смътен спомен, че като деца са ни водили в Леденика, а след това бях ходила в града само веднъж в преследване на едно гадже.

Бях си набелязала връх Бабака и района около хижа Пършевица. И двата дни, в които обикаляхме с Краси тези места грееше ослепително слънце, преходите се оказаха кратки и много приятни и не можах да разбера как така не срещнахме нито един друг турист.

Гледката на запад в посока връх Ком, снимка:Мая Малканова

На третият ден, сякаш незадоволена от двата кратки прехода, си потърсих нещо по-сериозно и открих, че в Стара планина има връх Тодорини кукли. Идеално! Прочетох в интернет за маршрутите към върха, но до Петрохан със сигурност не ми се ходеше, а най-кратък ми се видя този от квартал Заножене на Вършец и затова избрах него. В Гугъл някой беше писал да не се тръгва от там, че имало паднали дървета, но на мен това не ми се видя кой знае какво препятствие и го пренебрегнах. Все пак на картата на BGMountains се виждаше пътека със зелена маркировка.

И така на 29-ти декември стигаме до квартал Заножене и продължаваме по пътя, който е асфалтиран, но доста тесен и с дупки. Когато съвсем се скапа накрая оставихме колата и тръгнахме да търсим пътеката към върха.

Пътеката, снимка:Мая Малканова

В началото си имаше горски път. Малко по-нататък се виждаше, че в гората около него е имало буря някога и действително имаше множество счупени дървета. Обаче някой беше разчиствал. И тъкмо се зарадвах, че всичко ще е наред, нищо че маркировка нямаше и разчистения участък свърши. Бяха рязали дърветата и ги бяха избутвали настрани, но в един момент просто бяха спрели. Неразчистените дървета пред нас обаче бяха сравнително тънки и не изглеждаше да е голям проблем да минаваме през тях прескачайки ги или да ги заобикаляме и затова смело продължихме. Виждах на картата, че се движим по зелената маркировка и това ме успокояваше, въпреки, че вече не се виждаха следи от човешки крак. Дотук добре.

На един завой обаче някак сме излезли от маршрута, а точно там започваше голямото изкачване. Не знам защо не се сетих предишния ден, че най-краткия маршрут, ще означава най-вероятно най-стръмното изкачване. И тръгвам аз нагоре, опитвайки се да открия някаква маркировка все пак. Между дърветата няма храсталаци и изглежда сякаш няма проблем да се върви и без пътека, но става все по-стръмно и по-стръмно и по-трудно за ходене … или по-точно катерене. И изведнъж виждам избеляла маркировка на едно дърво, после на второ, оглеждам внимателно земята около дърветата, но абсолютно нищо, което да наподобява пътека не виждам. Вярно, че има доста сухи листа на места, но все щеше да има някакви очертания пътеката, …  ако имаше пътека. Осъзнавам че вероятно някога е имало, но от години никой не минавал по нея и тя просто е заличена.

Толкова разстояние обаче сме изминали вече, че не може да става въпрос за връщане. Катеря се и спирам на места да изчакам Краси, който не е в чак толкова добра форма и се налага да спира по-често, за да почива. Става ми съвестно, че преди няколко месеца по подобен начин се губихме по един маршрут към връх Копрен и се надявах, че няма да се повтори онова бродене в дивото, ама ето, че пак така стана.

Излязохме по някое време на по-равно място и о, чудо – появи се някакъв метален заслон. Доста странен беше този заслон – ни в клин, ни в ръкав в гората, без видими следи от пътеки до него.

Продължихме и малко по-нататък взе да се появява и сняг. В началото на преспи, които ставаха все по-големи и по-големи и за съжаление започнаха да се появяват и камъни. Пътека все така не се виждаше.

Излизаме от гората, снимка: Мая Малканова

Хубавото беше, че вече имахме някакви гледки, защото бяхме набрали височина, лошото – че времето напредваше. А по-лошото, че ставаше по-трудно да се върви в снега между камъни и дървета. Пред нас вече се виждаше връх, но знаех, че не е Тодорини кукли. Помислих си, че поне този връх трябва да качим, а после вече ще търсим начин за слизане в по-човешки условия. Имаше пътека с жълта маркировка, недалеч напред и вдясно.

И тук е момента да си кажа, че бяхме само със щеки и без всякакви котки, снегоходки или пикели. А последният участък към върха, на който трябваше да е пътеката се оказа стръмен, в сянка  и съответно покрит с фирнован сняг! Опитах се да вървя по него  … не стана. Мисълта да се върнем по същата пътека ме ужаси и започнах да се оглеждам отчаяно за някакъв друг маршрут. Отдясно имаше скали, но бяха на по-слънчева страна и сякаш снега там беше доста по-малко. Разбира се, можеше да има някакъв блокаж, но бях длъжна да опитам. Оказа се, че няма блокажи, даже беше перфектно за катерене и полека излязохме на този пръв безименен връх, вероятно на около километър и нещо от котата на Тодорини кукли.

Обаче вече беше към 2 часа, ако не и по-късно и видях, че няма смисъл да мъча повече Краси – денят е къс, на непознат терен сме и тепърва ще търся друга пътека, която само Бог знае дали не е по-зле и от тази. За миг се изкуших да го оставя да слиза надолу, докато аз все пак се опитам да изтичам поне още малко в посока към върха, но реших, че нямаше да е честно и се отказах.

Добрата новина беше, че в далечината пред нас се видя зимна маркировка. Жълто-черните колове бяха полъх от цивилизация и значително облекчение за вече леко напрегнатия ми мозък. Почти на бегом стигнахме до първия кол и видяхме, че има още един в посока надолу, към гората. Тук обаче свършиха добрите новини. Оказа се, че снегът, който на билото беше мек и приятен за ходене, взе да става все по-твърд на места, а като доближихме гората склона ставаше все по-стръмен. 

Опитвах се да вървя бавно, подпирайки се със щеките, но на едно място не успях да се задържа, подхлъзнах се, паднах и започнах да се свличам към пропастта. Не знам как запазих пълно самообладание – сякаш не се случваше на мен – и съвсем трезво прецених, че се свличам към гората и все ще намеря нещо, за което да се захвана. Едва по-късно си дадох сметка, че съм могла да се окажа на по-дълга гола част, на която да се засиля достатъчно, че да се фрасна в някое дърво, което би причинило увреждания на нежното ми тяло.

Скалите по които се изкачихме на върха, снимка: Мая Малканова

За щастие извадих късмет и преди да стигна до някое дебело дърво, минах през някакви храсти, или бяха затрупани клони от ниски дървета и успях да се хвана за тях. Заради жегата ходех без ръкавици и затова не се отървах съвсем без наранявания – ожулила бях ръцете и няколко нокътя се бяха счупили грозно. Но това беше нищо –  даже не изгубих щеките, че и те се бяха захванали в клоните. Изправих се и къде пристъпвайки предпазливо, къде пълзешком се добрах до гората. Там вече пътеката беше видима. По-нататък можех да се хващам и за дървета, и за клони, а и снега взе да омеква.

Гадният участък беше реално няколко метра, но и те бяха достатъчни да се свлечеш по стръмния склон.

Като продължихме се видя, че тази пътека – първо жълта маркировка, после пак зелена  – е доста по-добра от предишната, само че води към съседното село, а не там, където ни е колата. Така че се наложи да импровизирам и да търся на картата пътища, които да ни изведат където трябва. Намерих някакви варианти и вече с доста по-добра скорост се понесохме надолу. Излязохме на асфалтовия път малко под колата, точно на залез и Слава Богу, че челник не носех. Страва показа 14,50 км, 1192 м денивелация, изминало време – 7 часа и 20 минути.

Във въображаемото тефтерче за записки от преходите и бяганията си отбелязах три неща:

През зимните месеци в Стара планина се ходи задължително с котки и челник.Разказите на други приключенци в мрежата се изчитат детайлно, а не по диагонал и се вземат предвид.Плановете за преходите се съобразяват с факта, че не всички хора са бегачи!

 

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Мая Малканова: Първи опит за зимно изкачване на връх Тодорини кукли – неуспешен appeared first on 360mag.

Мая Малканова: Първи опит за зимно изкачване на Ð²Ñ€ÑŠÑ Ð¢Ð¾Ð´Ð¾Ñ€Ð¸Ð½Ð¸ кукли – неуспешен

СподелиShares


#td_uid_1_65f4510cc0e57 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65f4510cc0e57 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65f4510cc0e57 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65f4510cc0e57 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65f4510cc0e57 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}








1 на 5













[image error]

Гледка към Вършец, снимка: Мая Малканова





[image error]

Пътеката, снимка:Мая Малканова





[image error]

Излизаме от гората, снимка: Мая Малканова





[image error]

Скалите по които се изкачихме на върха, снимка: Мая Малканова





[image error]

Гледката на запад в посока връх Ком, снимка:Мая Малканова

В дните преди Нова година бях решила да обиколя района на Враца. Имах смътен спомен, че като деца са ни водили в Леденика, а след това бях ходила в града само веднъж в преследване на едно гадже.

Бях си набелязала връх Бабака и района около хижа Пършевица. И двата дни, в които обикаляхме с Краси тези места грееше ослепително слънце, преходите се оказаха кратки и много приятни и не можах да разбера как така не срещнахме нито един друг турист.

[image error] Гледката на запад в посока връх Ком, снимка:Мая Малканова

На третият ден, сякаш незадоволена от двата кратки прехода, си потърсих нещо по-сериозно и открих, че в Стара планина има връх Тодорини кукли. Идеално! Прочетох в интернет за маршрутите към върха, но до Петрохан със сигурност не ми се ходеше, а най-кратък ми се видя този от квартал Заножене на Вършец и затова избрах него. В Гугъл някой беше писал да не се тръгва от там, че имало паднали дървета, но на мен това не ми се видя кой знае какво препятствие и го пренебрегнах. Все пак на картата на BGMountains се виждаше пътека със зелена маркировка.

И така на 29-ти декември стигаме до квартал Заножене и продължаваме по пътя, който е асфалтиран, но доста тесен и с дупки. Когато съвсем се скапа накрая оставихме колата и тръгнахме да търсим пътеката към върха.

[image error] Пътеката, снимка:Мая Малканова

В началото си имаше горски път. Малко по-нататък се виждаше, че в гората около него е имало буря някога и действително имаше множество счупени дървета. Обаче някой беше разчиствал. И тъкмо се зарадвах, че всичко ще е наред, нищо че маркировка нямаше и разчистения участък свърши. Бяха рязали дърветата и ги бяха избутвали настрани, но в един момент просто бяха спрели. Неразчистените дървета пред нас обаче бяха сравнително тънки и не изглеждаше да е голям проблем да минаваме през тях прескачайки ги или да ги заобикаляме и затова смело продължихме. Виждах на картата, че се движим по зелената маркировка и това ме успокояваше, въпреки, че вече не се виждаха следи от човешки крак. Дотук добре.

На един завой обаче някак сме излезли от маршрута, а точно там започваше голямото изкачване. Не знам защо не се сетих предишния ден, че най-краткия маршрут, ще означава най-вероятно най-стръмното изкачване. И тръгвам аз нагоре, опитвайки се да открия някаква маркировка все пак. Между дърветата няма храсталаци и изглежда сякаш няма проблем да се върви и без пътека, но става все по-стръмно и по-стръмно и по-трудно за ходене … или по-точно катерене. И изведнъж виждам избеляла маркировка на едно дърво, после на второ, оглеждам внимателно земята около дърветата, но абсолютно нищо, което да наподобява пътека не виждам. Вярно, че има доста сухи листа на места, но все щеше да има някакви очертания пътеката, …  ако имаше пътека. Осъзнавам че вероятно някога е имало, но от години никой не минавал по нея и тя просто е заличена.

Толкова разстояние обаче сме изминали вече, че не може да става въпрос за връщане. Катеря се и спирам на места да изчакам Краси, който не е в чак толкова добра форма и се налага да спира по-често, за да почива. Става ми съвестно, че преди няколко месеца по подобен начин се губихме по един маршрут към връх Копрен и се надявах, че няма да се повтори онова бродене в дивото, ама ето, че пак така стана.

Излязохме по някое време на по-равно място и о, чудо – появи се някакъв метален заслон. Доста странен беше този заслон – ни в клин, ни в ръкав в гората, без видими следи от пътеки до него.

Продължихме и малко по-нататък взе да се появява и сняг. В началото на преспи, които ставаха все по-големи и по-големи и за съжаление започнаха да се появяват и камъни. Пътека все така не се виждаше.

[image error] Излизаме от гората, снимка: Мая Малканова

Хубавото беше, че вече имахме някакви гледки, защото бяхме набрали височина, лошото – че времето напредваше. А по-лошото, че ставаше по-трудно да се върви в снега между камъни и дървета. Пред нас вече се виждаше връх, но знаех, че не е Тодорини кукли. Помислих си, че поне този връх трябва да качим, а после вече ще търсим начин за слизане в по-човешки условия. Имаше пътека с жълта маркировка, недалеч напред и вдясно.

И тук е момента да си кажа, че бяхме само със щеки и без всякакви котки, снегоходки или пикели. А последният участък към върха, на който трябваше да е пътеката се оказа стръмен, в сянка  и съответно покрит с фирнован сняг! Опитах се да вървя по него  … не стана. Мисълта да се върнем по същата пътека ме ужаси и започнах да се оглеждам отчаяно за някакъв друг маршрут. Отдясно имаше скали, но бяха на по-слънчева страна и сякаш снега там беше доста по-малко. Разбира се, можеше да има някакъв блокаж, но бях длъжна да опитам. Оказа се, че няма блокажи, даже беше перфектно за катерене и полека излязохме на този пръв безименен връх, вероятно на около километър и нещо от котата на Тодорини кукли.

Обаче вече беше към 2 часа, ако не и по-късно и видях, че няма смисъл да мъча повече Краси – денят е къс, на непознат терен сме и тепърва ще търся друга пътека, която само Бог знае дали не е по-зле и от тази. За миг се изкуших да го оставя да слиза надолу, докато аз все пак се опитам да изтичам поне още малко в посока към върха, но реших, че нямаше да е честно и се отказах.

Добрата новина беше, че в далечината пред нас се видя зимна маркировка. Жълто-черните колове бяха полъх от цивилизация и значително облекчение за вече леко напрегнатия ми мозък. Почти на бегом стигнахме до първия кол и видяхме, че има още един в посока надолу, към гората. Тук обаче свършиха добрите новини. Оказа се, че снегът, който на билото беше мек и приятен за ходене, взе да става все по-твърд на места, а като доближихме гората склона ставаше все по-стръмен. 

Опитвах се да вървя бавно, подпирайки се със щеките, но на едно място не успях да се задържа, подхлъзнах се, паднах и започнах да се свличам към пропастта. Не знам как запазих пълно самообладание – сякаш не се случваше на мен – и съвсем трезво прецених, че се свличам към гората и все ще намеря нещо, за което да се захвана. Едва по-късно си дадох сметка, че съм могла да се окажа на по-дълга гола част, на която да се засиля достатъчно, че да се фрасна в някое дърво, което би причинило увреждания на нежното ми тяло.

[image error] Скалите по които се изкачихме на върха, снимка: Мая Малканова

За щастие извадих късмет и преди да стигна до някое дебело дърво, минах през някакви храсти, или бяха затрупани клони от ниски дървета и успях да се хвана за тях. Заради жегата ходех без ръкавици и затова не се отървах съвсем без наранявания – ожулила бях ръцете и няколко нокътя се бяха счупили грозно. Но това беше нищо –  даже не изгубих щеките, че и те се бяха захванали в клоните. Изправих се и къде пристъпвайки предпазливо, къде пълзешком се добрах до гората. Там вече пътеката беше видима. По-нататък можех да се хващам и за дървета, и за клони, а и снега взе да омеква.

Гадният участък беше реално няколко метра, но и те бяха достатъчни да се свлечеш по стръмния склон.

Като продължихме се видя, че тази пътека – първо жълта маркировка, после пак зелена  – е доста по-добра от предишната, само че води към съседното село, а не там, където ни е колата. Така че се наложи да импровизирам и да търся на картата пътища, които да ни изведат където трябва. Намерих някакви варианти и вече с доста по-добра скорост се понесохме надолу. Излязохме на асфалтовия път малко под колата, точно на залез и Слава Богу, че челник не носех. Страва показа 14,50 км, 1192 м денивелация, изминало време – 7 часа и 20 минути.

Във въображаемото тефтерче за записки от преходите и бяганията си отбелязах три неща:

През зимните месеци в Стара планина се ходи задължително с котки и челник.Разказите на други приключенци в мрежата се изчитат детайлно, а не по диагонал и се вземат предвид.Плановете за преходите се съобразяват с факта, че не всички хора са бегачи!

 

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Мая Малканова: Първи опит за зимно изкачване на връх Тодорини кукли – неуспешен appeared first on 360mag.

Аутдор екипировка без PFC

СподелиShares

Възникващите през 50-те години на миналия век, пер- и полифлуорирани химикали бяха революция в много индустрии. Способността им да възпират влагата, мазнините и мръсотията, е несравнима и се превръща в най-доброто решение за кухненски съдове, домашен текстил, мода, електроника и аутдор индустрията.

През 80-те години данните започват бавно да се появяват в научната общност: PFC могат да бъдат опасни, но на тях се обръща малко внимание в научните списания. Постепенно, в течение на десетилетия на научни изследвания и събиране на данни, доказателствата за тяхната остатъчност в околната среда и техните биоакумулативни ефекти стават все по-очевидни.

Но едва през 2005 г. PFC се считат за категорично канцерогенни за хората.

Очаква се PFC да бъдат забранени както в Калифорния, така и в ЕС, през 2025 г. Но за Fjällräven проблемът с PFC не е нов. Компанията работи усилено за премахване на опасните химикали от производството от 2009 г. насам.

За първи път получихме резултатите от изследванията за PFC през 2008 г. и това отвори очите на всички нас. Сега не само знаехме колко токсични са тези химикали както за животните, така и за хората, но те вече бяха навсякъде и разграждането им беше толкова бавно, че не можеше да се види, че се случва в обозримо бъдеще. Това бяха „вечни химикали

– казва Дона Брунс, глобален продуктов директор във Fjällräven. „Очите ни се отвориха. Искахме ли да използваме това? Това беше толкова новаторски въпрос за нас. Става въпрос за това кои сме и кои искаме да бъдем като марка.“

2009 г.: Казваме „не“ на PFC

През 2009 г. много допълнителни химични агенти са били използвани в индустрията за подобряване на производителността на дрехите, за всичко – от отблъскване на насекоми до защита от слънце. Химикали против кърлежи, миризми, замърсявания и куп други, придават на материала различна текстура, без да се налага да го произвеждат в често по-скъпа и по-добре конструирана тъкан. Решението на Fjällräven означаваше, че няма да се използват повече ненужни химически компоненти.

Бордът решава да премахне PFC от всяка дреха и продукт. „Беше търговско предизвикателство да се върви в напълно различна посока, докато други продължаваха както обикновено. Трябваше да убедим всички наши доставчици да се променят, като същевременно трябва да сме прозрачни в начина, по който вече не можем да предлагаме същата функционалност като другите марки, които все още използват флуоровъглеводороди. И все пак решението беше лесно“, казва Мартин Акселхед.

2012 г.: Разработване на shell без PFC

Fjällräven стартира амбициозния проект за разработване на собствен водоотблъскващ материал изцяло без използването на PFC. Не става въпрос за бързо решение за новия сезон, а за ангажиране с цялостен процес за намиране на устойчиво бъдещо решение, което може да осигури ефективна защита срещу влага и да поддържа дишането. Прототипите са тествани в лабораторията и на терен, като акцентът е поставен върху работата с надеждни доставчици, които прилагат същите строги стандарти като Fjällräven.

Това води до представянето на материала Eco-Shell през 2012 г. Този продукт никога не е бил разработван, за да бъде най-добрият на пазара, когато става въпрос за защита от проливен дъжд. Но прави всичко необходимо, без да добавя още повече пер- и полифлуорирани химикали в околната среда. Така че да, той е причина за празнуване. Но радостта е краткотрайна.

2012 г.: Кръстосано замърсяване

След години внимателно разработване на shell облекла без използването на PFC, Грийнпийс все още намира флуорохимикали в няколко от облеклата на Fjällräven. Това ще бъде първият труден урок, който брандът научава относно кръстосано замърсяване.

Оказва се, че ако Fjällräven яке е окачено до рафта за ски восък в магазин, PFC ще бъдат намерени в якето.

Замърсяването е навсякъде и фабриките си блъскат главите в стената – колкото и да се опитват да разделят производството, химикалите намират начин да влязат. По-късно е установено, че промишлената вода във фабриката се използва повторно и идва от други производители, които замърсяват продуктите на Fjällräven. Необходим е основен ремонт, за да се спре разпространението.

2015 г.: PFC постепенно се премахват от всички тъкани на Fjällräven

През 2015 г. Fjällräven най-накрая успяват да кажат, че са премахнали PFC не само от shell тъканите, но и от тъканта в палатки, раници и аксесоари. Остава само едно нещо и то ще се окаже както дребен детайл, така и огромен проблем – циповете.

2023: Ципове без PFC

След много предизвикателства по пътя, YKK, световният лидер във водоустойчивите ципове, най-накрая успява да разработи цип, произведен без PFC. Годината е 2023 и чакането най-накрая свършва.

2023: Проблеми с новите ципове

„Тъкмо се готвехме отново да кажем „да, ние сме там“, докато не разбрахме, че всички боядисани ципове все още имат PFC в тях. Беше в боята. Сякаш няма край. Това не е история на успеха. Все още не. Това е тежка, непрекъсната работа. Непрекъснато търсим кога и къде ще се появи отново.“, казва Дона Брунс, глобален продуктов директор във Fjällräven.

Сега: Науката все още няма всички отговори

Изследователите смятат, че са локализирали приблизително 80% от зоните на приложение на флуорохимикалите, докато 20% все още не са открити. Могат да бъдат навсякъде. Те най-често се използват за отблъскване на вода и мазнини, но има и други свойства, които биха могли да направят химикала привлекателна перспектива.
Създадени са различни сертификати за марките, за да покажат, че техните материи не съдържат PFC.

„В нашите умове днес няма надеждно сертифициране. Проблемът е, че не ви казват как се тества. И те често просто тестват за един определен вид химикал, когато има толкова много други, които са също толкова лоши“, казва Айко Боде, главен директор по устойчивостта във Fjällräven.

Бъдеще: Законодателна забрана за PFC, влизаща в сила през 2025 г.

Очаква се забраната на флуорохимикалите да влезе в сила в Калифорния до 1 януари 2025 г., следвана от ЕС по-късно през 2025 г. или 2026 г.

За Fjällräven, който вече е много добре запознат с предизвикателствата, предстоящата забрана всъщност не засяга компанията вътрешно, но е силно приветствана, тъй като ще помогне на други марки да направят същата промяна.

Въпреки че целта да стане 100% свободна от PFC все още не е напълно постигната, Fjällräven изминава дълъг път.

„Можем да спим добре през нощта, знаейки, че никога не сме правили това за PR или поради законодателството. Просто направихме това, в което вярваме“, завършва Брунс.

Намаляването на флуорохимикалите на нашата планета ще отнеме време. Много дълго време. Но независимо колко време отнема и колко техническо развитие е необходимо, за да ги елиминираме напълно, това е правилният и единствен начин да продължим напред, категорични са от Fjällräven .

СподелиShares

The post Аутдор екипировка без PFC appeared first on 360mag.

Аутдор екипировка без PFC

СподелиShares

Възникващите през 50-те години на миналия век, пер- и полифлуорирани химикали бяха революция в много индустрии. Способността им да възпират влагата, мазнините и мръсотията, е несравнима и се превръща в най-доброто решение за кухненски съдове, домашен текстил, мода, електроника и аутдор индустрията.

През 80-те години данните започват бавно да се появяват в научната общност: PFC могат да бъдат опасни, но на тях се обръща малко внимание в научните списания. Постепенно, в течение на десетилетия на научни изследвания и събиране на данни, доказателствата за тяхната остатъчност в околната среда и техните биоакумулативни ефекти стават все по-очевидни.

Но едва през 2005 г. PFC се считат за категорично канцерогенни за хората.

Очаква се PFC да бъдат забранени както в Калифорния, така и в ЕС, през 2025 г. Но за Fjällräven проблемът с PFC не е нов. Компанията работи усилено за премахване на опасните химикали от производството от 2009 г. насам.

За първи път получихме резултатите от изследванията за PFC през 2008 г. и това отвори очите на всички нас. Сега не само знаехме колко токсични са тези химикали както за животните, така и за хората, но те вече бяха навсякъде и разграждането им беше толкова бавно, че не можеше да се види, че се случва в обозримо бъдеще. Това бяха „вечни химикали

– казва Дона Брунс, глобален продуктов директор във Fjällräven. „Очите ни се отвориха. Искахме ли да използваме това? Това беше толкова новаторски въпрос за нас. Става въпрос за това кои сме и кои искаме да бъдем като марка.“

2009 г.: Казваме „не“ на PFC

През 2009 г. много допълнителни химични агенти са били използвани в индустрията за подобряване на производителността на дрехите, за всичко – от отблъскване на насекоми до защита от слънце. Химикали против кърлежи, миризми, замърсявания и куп други, придават на материала различна текстура, без да се налага да го произвеждат в често по-скъпа и по-добре конструирана тъкан. Решението на Fjällräven означаваше, че няма да се използват повече ненужни химически компоненти.

Бордът решава да премахне PFC от всяка дреха и продукт. „Беше търговско предизвикателство да се върви в напълно различна посока, докато други продължаваха както обикновено. Трябваше да убедим всички наши доставчици да се променят, като същевременно трябва да сме прозрачни в начина, по който вече не можем да предлагаме същата функционалност като другите марки, които все още използват флуоровъглеводороди. И все пак решението беше лесно“, казва Мартин Акселхед.

2012 г.: Разработване на shell без PFC

Fjällräven стартира амбициозния проект за разработване на собствен водоотблъскващ материал изцяло без използването на PFC. Не става въпрос за бързо решение за новия сезон, а за ангажиране с цялостен процес за намиране на устойчиво бъдещо решение, което може да осигури ефективна защита срещу влага и да поддържа дишането. Прототипите са тествани в лабораторията и на терен, като акцентът е поставен върху работата с надеждни доставчици, които прилагат същите строги стандарти като Fjällräven.

Това води до представянето на материала Eco-Shell през 2012 г. Този продукт никога не е бил разработван, за да бъде най-добрият на пазара, когато става въпрос за защита от проливен дъжд. Но прави всичко необходимо, без да добавя още повече пер- и полифлуорирани химикали в околната среда. Така че да, той е причина за празнуване. Но радостта е краткотрайна.

2012 г.: Кръстосано замърсяване

След години внимателно разработване на shell облекла без използването на PFC, Грийнпийс все още намира флуорохимикали в няколко от облеклата на Fjällräven. Това ще бъде първият труден урок, който брандът научава относно кръстосано замърсяване.

Оказва се, че ако Fjällräven яке е окачено до рафта за ски восък в магазин, PFC ще бъдат намерени в якето.

Замърсяването е навсякъде и фабриките си блъскат главите в стената – колкото и да се опитват да разделят производството, химикалите намират начин да влязат. По-късно е установено, че промишлената вода във фабриката се използва повторно и идва от други производители, които замърсяват продуктите на Fjällräven. Необходим е основен ремонт, за да се спре разпространението.

2015 г.: PFC постепенно се премахват от всички тъкани на Fjällräven

През 2015 г. Fjällräven най-накрая успяват да кажат, че са премахнали PFC не само от shell тъканите, но и от тъканта в палатки, раници и аксесоари. Остава само едно нещо и то ще се окаже както дребен детайл, така и огромен проблем – циповете.

2023: Ципове без PFC

След много предизвикателства по пътя, YKK, световният лидер във водоустойчивите ципове, най-накрая успява да разработи цип, произведен без PFC. Годината е 2023 и чакането най-накрая свършва.

2023: Проблеми с новите ципове

„Тъкмо се готвехме отново да кажем „да, ние сме там“, докато не разбрахме, че всички боядисани ципове все още имат PFC в тях. Беше в боята. Сякаш няма край. Това не е история на успеха. Все още не. Това е тежка, непрекъсната работа. Непрекъснато търсим кога и къде ще се появи отново.“, казва Дона Брунс, глобален продуктов директор във Fjällräven.

Сега: Науката все още няма всички отговори

Изследователите смятат, че са локализирали приблизително 80% от зоните на приложение на флуорохимикалите, докато 20% все още не са открити. Могат да бъдат навсякъде. Те най-често се използват за отблъскване на вода и мазнини, но има и други свойства, които биха могли да направят химикала привлекателна перспектива.
Създадени са различни сертификати за марките, за да покажат, че техните материи не съдържат PFC.

„В нашите умове днес няма надеждно сертифициране. Проблемът е, че не ви казват как се тества. И те често просто тестват за един определен вид химикал, когато има толкова много други, които са също толкова лоши“, казва Айко Боде, главен директор по устойчивостта във Fjällräven.

Бъдеще: Законодателна забрана за PFC, влизаща в сила през 2025 г.

Очаква се забраната на флуорохимикалите да влезе в сила в Калифорния до 1 януари 2025 г., следвана от ЕС по-късно през 2025 г. или 2026 г.

За Fjällräven, който вече е много добре запознат с предизвикателствата, предстоящата забрана всъщност не засяга компанията вътрешно, но е силно приветствана, тъй като ще помогне на други марки да направят същата промяна.

Въпреки че целта да стане 100% свободна от PFC все още не е напълно постигната, Fjällräven изминава дълъг път.

„Можем да спим добре през нощта, знаейки, че никога не сме правили това за PR или поради законодателството. Просто направихме това, в което вярваме“, завършва Брунс.

Намаляването на флуорохимикалите на нашата планета ще отнеме време. Много дълго време. Но независимо колко време отнема и колко техническо развитие е необходимо, за да ги елиминираме напълно, това е правилният и единствен начин да продължим напред, категорични са от Fjällräven .

СподелиShares

The post Аутдор екипировка без PFC appeared first on 360mag.

Четвърто участие на български отбор в Шампионската лига по ветроходство

СподелиShares

От 15-ти до 17-ти март отборът на SB20-Downwind Team-Bulgaria ще премери сили с 13 отбора от 11 националности във Виламура, Португалия. За четвърти пореден път български отбор ще развее трибагреника в Шампионската лига по ветроходство SAILING Champions League! Победителите в националния BORA Sailing Championship през 2023 получиха квота да представят страната ни и клуба си в престижния шампионат.

Екипажът на Яхт-клуб Порт Бургас в състав Радослав Раев, Самуел Караджиян, Йосиф Караджиян и Ясен Къчински

Българският отбор тренира усилено за да се изправи срещу отборите на Австрия, Франция, Финландия, Литва, Нидерландия, Полша, Норвегия, Швейцария, Швеция и Великобритания.

За международната надпревара с яхти J70 бяха регистрирани и три отбора от Германия, които обаче отказаха своето участие в последния момент, след като въздушният транспорт от и до страната им бе преустановен, заради стачки на наземния персонал на летищата в Берлин, Хамбург, Кьолн, Щутгарт и Карлсруе.

През 2021 България бе представена на Шампионската Лига по ветроходство в Германия от отбор на ОВК Несебър 2000, който се конкурира с 26 клуба от 15 нации.
През 2022, отново в Германия, участва екипаж на Yacht Club Port Varna/ Яхт клуб „Кап. Георги Георгиев Порт Варна“. През 2023 г. свой отбор в Португалия изпрати Yacht Club „Port Bourgas“.

Стартовете в Шампионската лига по ветроходство SAILING Champions League започват на 15 март, от 10:00 ч. Ще следим българското участие и ще ви информираме своевременно за класирането на българския отбор.

СподелиShares

The post Четвърто участие на български отбор в Шампионската лига по ветроходство appeared first on 360mag.

Четвърто участие на български отбор в Шампионската лига по Ð²ÐµÑ‚Ñ€Ð¾Ñ Ð¾Ð´ÑÑ‚Ð²Ð¾

СподелиShares

От 15-ти до 17-ти март отборът на SB20-Downwind Team-Bulgaria ще премери сили с 13 отбора от 11 националности във Виламура, Португалия. За четвърти пореден път български отбор ще развее трибагреника в Шампионската лига по ветроходство SAILING Champions League! Победителите в националния BORA Sailing Championship през 2023 получиха квота да представят страната ни и клуба си в престижния шампионат.

Екипажът на Яхт-клуб Порт Бургас в състав Радослав Раев, Самуел Караджиян, Йосиф Караджиян и Ясен Къчински

Българският отбор тренира усилено за да се изправи срещу отборите на Австрия, Франция, Финландия, Литва, Нидерландия, Полша, Норвегия, Швейцария, Швеция и Великобритания.

За международната надпревара с яхти J70 бяха регистрирани и три отбора от Германия, които обаче отказаха своето участие в последния момент, след като въздушният транспорт от и до страната им бе преустановен, заради стачки на наземния персонал на летищата в Берлин, Хамбург, Кьолн, Щутгарт и Карлсруе.

През 2021 България бе представена на Шампионската Лига по ветроходство в Германия от отбор на ОВК Несебър 2000, който се конкурира с 26 клуба от 15 нации.
През 2022, отново в Германия, участва екипаж на Yacht Club Port Varna/ Яхт клуб „Кап. Георги Георгиев Порт Варна“. През 2023 г. свой отбор в Португалия изпрати Yacht Club „Port Bourgas“.

Стартовете в Шампионската лига по ветроходство SAILING Champions League започват на 15 март, от 10:00 ч. Ще следим българското участие и ще ви информираме своевременно за класирането на българския отбор.

СподелиShares

The post Четвърто участие на български отбор в Шампионската лига по ветроходство appeared first on 360mag.

Петър Попов: Витоша 100

СподелиShares


#td_uid_3_65f846532576a .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_65f846532576a .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_65f846532576a .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_65f846532576a .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_65f846532576a .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}








1 на 5















снимка: личен архив Петър Попов







снимка: личен архив Петър Попов







снимка: личен архив Петър Попов







снимка: личен архив Петър Попов







снимка: личен архив Петър Попов

Витоша 100 2021 г.- 17 ч. 49 мин 54 сек – (230-то място)
Витоша 100 2022 г. – 13 ч 08 мин 44 сек – (111-то място)
Витоша 100км 2023 г. – 11 ч 27 мин 01 сек (36-то място)

снимка: личен архив Петър Попов

Подготовката премина много добре с обем от 1200 км за 6 месеца, без контузии и позитивно мислене и една единствена цел – подобряване на миналогодишното време като целта бе под 11 часа. Всяка тренировка бе под контрола на най-добрата кондиционна треньорка – Любомира Стамболийска.
Нещо, на което бих искал да акцентирам при подготовката бе облогът с баща ми за влизане в топ 50. Знаех, че го мога, но няколко дни преди състезанието се поколебах. Това обаче не ме спря да опитам.

снимка: личен архив Петър Попов

Състезанието – Обичаен старт в 23:59 ч. на 01 юли 2023 г. заедно с Марио и Дани на старта. Бягане във времето спрямо първоначалния разчет. Всичко вървеше добре, докато на 35-ти км започнаха крампи по целите крака, но продължавах, просто продължавах. От 38-ми км по асфалта за по-голямо забавление ме заваля пороен дъжд, който май ме хареса и не ме остави до 64-ти км. Но аз просто продължавах. След пункта на с. Чуйпетлово на 44-ти км знаех, че имам 17 км до следващия пункт на с. Ярлово, където ме чакаше моят съпорт Елена и знаех, че не трябва да се бавя, защото жената беше станала супер рано и трябваше да поспи след като ми даде чисти и сухи дрехи. Дъждът обаче не ме остави и в комбинацията с изключително калният терен просто ми се струваше невъзможно цялото приключение. На 53-ти км, това спускане ще го помня цял живот, тръгна покрай мен да минава супер свеж Живко, който реши да забави темпото си, за да сме група и така с лафче достигнахме до пункта на 61-ви км където едвам ходих, но една фраза на Елена буквално ме съживи, а фразата беше – Човек, ако знаеш колко ти се кефя, на това което правиш! Благодаря ти, просто нямаше как да я разочаровам. Продължихме до края с Живко и просто не спирахме, краката боляха, имаше баири, но аз не спирах да си повтарям – Трябва да вляза в топ 50 на Витоша 100, няма да се откажа. И така, без отказване и с ясна цел до финала, за да спра часовника на 11 часа, 27 мин и 01 секунди и 36-то място. Признавам си, че щом чух 36-то място ми се насълзиха очите. Целта беше постигната!

снимка: личен архив Петър Попов

Мамо, Тате, вижте ме, успях
Елена, не те разочаровах!
Бубе, подготовката даде резултат!
Живко, приятелю, заедно стигнахме до финала! Ти си машина!
Благодаря Ви и благодаря на всички, които ме подкрепяха по време на цялата подготовка, вие сте страхотни!

А от тук на къде ли?

Аз мисля, че това време може да бъде подобрено догодина с някой час.

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Петър Попов: Витоша 100 appeared first on 360mag.

Петър Попов: Витоша 100

СподелиShares


#td_uid_2_65f4510cc8e9d .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_65f4510cc8e9d .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_65f4510cc8e9d .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_65f4510cc8e9d .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_65f4510cc8e9d .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}








1 на 5















снимка: личен архив Петър Попов







снимка: личен архив Петър Попов







снимка: личен архив Петър Попов







снимка: личен архив Петър Попов







снимка: личен архив Петър Попов

Витоша 100 2021 г.- 17 ч. 49 мин 54 сек – (230-то място)
Витоша 100 2022 г. – 13 ч 08 мин 44 сек – (111-то място)
Витоша 100км 2023 г. – 11 ч 27 мин 01 сек (36-то място)

снимка: личен архив Петър Попов

Подготовката премина много добре с обем от 1200 км за 6 месеца, без контузии и позитивно мислене и една единствена цел – подобряване на миналогодишното време като целта бе под 11 часа. Всяка тренировка бе под контрола на най-добрата кондиционна треньорка – Любомира Стамболийска.
Нещо, на което бих искал да акцентирам при подготовката бе облогът с баща ми за влизане в топ 50. Знаех, че го мога, но няколко дни преди състезанието се поколебах. Това обаче не ме спря да опитам.

снимка: личен архив Петър Попов

Състезанието – Обичаен старт в 23:59 ч. на 01 юли 2023 г. заедно с Марио и Дани на старта. Бягане във времето спрямо първоначалния разчет. Всичко вървеше добре, докато на 35-ти км започнаха крампи по целите крака, но продължавах, просто продължавах. От 38-ми км по асфалта за по-голямо забавление ме заваля пороен дъжд, който май ме хареса и не ме остави до 64-ти км. Но аз просто продължавах. След пункта на с. Чуйпетлово на 44-ти км знаех, че имам 17 км до следващия пункт на с. Ярлово, където ме чакаше моят съпорт Елена и знаех, че не трябва да се бавя, защото жената беше станала супер рано и трябваше да поспи след като ми даде чисти и сухи дрехи. Дъждът обаче не ме остави и в комбинацията с изключително калният терен просто ми се струваше невъзможно цялото приключение. На 53-ти км, това спускане ще го помня цял живот, тръгна покрай мен да минава супер свеж Живко, който реши да забави темпото си, за да сме група и така с лафче достигнахме до пункта на 61-ви км където едвам ходих, но една фраза на Елена буквално ме съживи, а фразата беше – Човек, ако знаеш колко ти се кефя, на това което правиш! Благодаря ти, просто нямаше как да я разочаровам. Продължихме до края с Живко и просто не спирахме, краката боляха, имаше баири, но аз не спирах да си повтарям – Трябва да вляза в топ 50 на Витоша 100, няма да се откажа. И така, без отказване и с ясна цел до финала, за да спра часовника на 11 часа, 27 мин и 01 секунди и 36-то място. Признавам си, че щом чух 36-то място ми се насълзиха очите. Целта беше постигната!

снимка: личен архив Петър Попов

Мамо, Тате, вижте ме, успях
Елена, не те разочаровах!
Бубе, подготовката даде резултат!
Живко, приятелю, заедно стигнахме до финала! Ти си машина!
Благодаря Ви и благодаря на всички, които ме подкрепяха по време на цялата подготовка, вие сте страхотни!

А от тук на къде ли?

Аз мисля, че това време може да бъде подобрено догодина с някой час.

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Петър Попов: Витоша 100 appeared first on 360mag.

Витоша 100

СподелиShares


#td_uid_1_65f2fba98384a .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65f2fba98384a .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65f2fba98384a .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65f2fba98384a .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65f2fba98384a .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}








1 на 5















снимка: личен архив Петър Попов







снимка: личен архив Петър Попов







снимка: личен архив Петър Попов







снимка: личен архив Петър Попов







снимка: личен архив Петър Попов

Витоша 100 2021 г.- 17 ч. 49 мин 54 сек – (230-то място)
Витоша 100 2022 г. – 13 ч 08 мин 44 сек – (111-то място)
Витоша 100км 2023 г. – 11 ч 27 мин 01 сек (36-то място)

снимка: личен архив Петър Попов

Подготовката премина много добре с обем от 1200 км за 6 месеца, без контузии и позитивно мислене и една единствена цел – подобряване на миналогодишното време като целта бе под 11 часа. Всяка тренировка бе под контрола на най-добрата кондиционна треньорка – Любомира Стамболийска.
Нещо, на което бих искал да акцентирам при подготовката бе облогът с баща ми за влизане в топ 50. Знаех, че го мога, но няколко дни преди състезанието се поколебах. Това обаче не ме спря да опитам.

снимка: личен архив Петър Попов

Състезанието – Обичаен старт в 23:59 ч. на 01 юли 2023 г. заедно с Марио и Дани на старта. Бягане във времето спрямо първоначалния разчет. Всичко вървеше добре, докато на 35-ти км започнаха крампи по целите крака, но продължавах, просто продължавах. От 38-ми км по асфалта за по-голямо забавление ме заваля пороен дъжд, който май ме хареса и не ме остави до 64-ти км. Но аз просто продължавах. След пункта на с. Чуйпетлово на 44-ти км знаех, че имам 17 км до следващия пункт на с. Ярлово, където ме чакаше моят съпорт Елена и знаех, че не трябва да се бавя, защото жената беше станала супер рано и трябваше да поспи след като ми даде чисти и сухи дрехи. Дъждът обаче не ме остави и в комбинацията с изключително калният терен просто ми се струваше невъзможно цялото приключение. На 53-ти км, това спускане ще го помня цял живот, тръгна покрай мен да минава супер свеж Живко, който реши да забави темпото си, за да сме група и така с лафче достигнахме до пункта на 61-ви км където едвам ходих, но една фраза на Елена буквално ме съживи, а фразата беше – Човек, ако знаеш колко ти се кефя, на това което правиш! Благодаря ти, просто нямаше как да я разочаровам. Продължихме до края с Живко и просто не спирахме, краката боляха, имаше баири, но аз не спирах да си повтарям – Трябва да вляза в топ 50 на Витоша 100, няма да се откажа. И така, без отказване и с ясна цел до финала, за да спра часовника на 11 часа, 27 мин и 01 секунди и 36-то място. Признавам си, че щом чух 36-то място ми се насълзиха очите. Целта беше постигната!

снимка: личен архив Петър Попов

Мамо, Тате, вижте ме, успях
Елена, не те разочаровах!
Бубе, подготовката даде резултат!
Живко, приятелю, заедно стигнахме до финала! Ти си машина!
Благодаря Ви и благодаря на всички, които ме подкрепяха по време на цялата подготовка, вие сте страхотни!

А от тук на къде ли?

Аз мисля, че това време може да бъде подобрено догодина с някой час.

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Витоша 100 appeared first on 360mag.