Списание 360's Blog, page 103

Тотален български триумф на Световното по сноуборд за юноши и девойки

СподелиShares снимка: Иванка Сивенова, Фейсбук

Българските сноубордисти направиха страхотно представяне в паралелния гигантски слалом и паралелния слалом на Световното първенство за юноши и девойки в австрийския зимен център Лахтал.

В паралелния слалом българските сноубордисти тотално доминираха над останалите, заемайки всички места на почетната стълбичка. Световен шампион стана  Кристиян Георгиев, който победи Тервел Замфиров след много оспорвана битка в големия финал. Разликата между двамата бе минимална от само 8 стотни.

В малкия финал Петър Гергьовски победи Майк Сантуари и така завоюва бронза за България.

България беше с общо 6 представители в паралелния слалом и всички те попаднаха в топ 16. Александър Кръшняк остана на 7-ма позиция, а Георги Караджинов и Ивайло Ерменков останаха респективно на 15-о и 16-о място. При девойките Аглика Георгиева и Андреа Коцинова се класираха 22-ра и 23-а.

снимка: Иванка Сивенова, Фейсбук

В паралелния гигантски слалом Тервел Замфиров и Петър Гергьовски спечелиха съответно сребърен и бронзов медал, след тях на четвърта и пета позиция се наредиха Кристиян Георгиев и Александър Кръшняк. Световен шампион при юношите стана германецът Самуел Войташек, който се наложи над Замфиров в големия финал. При девойките Андреа Коцинова зае 21-а позиция, а Аглика Георгиева 28-а.

При мъжете в същата дисциплина имахме още двама представители – Ивайло Ерменков и Георги Караджинов останаха съответно на 28-о и 32-ро място.

снимка: Bulgarian SKI Federation, ФейсбукСподелиShares

The post Тотален български триумф на Световното по сноуборд за юноши и девойки appeared first on 360mag.

Яна Георгиева: Гренландия и Северно сияние в едно

СподелиShares


#td_uid_1_66017d5a87cb1 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66017d5a87cb1 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66017d5a87cb1 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66017d5a87cb1 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66017d5a87cb1 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66017d5a87cb1 .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66017d5a87cb1 .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Гренландия и Северно сияние в едно!


1 на 7















Летим над ледена шапка (снимка: Яна Георгиева)







Заобиколени от ледени късове (снимка: Яна Георгиева)







Ледникът Ръсел (снимка: Яна Георгиева)







Още айсберги (снимка: Яна Георгиева)







С лодка сред огромни айсберги(снимка: Яна Георгиева)







Северно сияние (снимка: Яна Георгиева)







Столицата Нуук (снимка: Яна Георгиева)

С години съм търсила приятели, с които да споделям емоции и приключения извън организираните екскурзии. Накрая срещнах страхотни хора, такива с които тръгваш без да мислиш много. За някои от местата, които посетихме заедно, дори и не съм мечтала. Така се случи с Гренландия – толкова труднодостъпна, студена и непозната. И се случи! Гренландия се превърна в мястото с моето първо северно сияние, донесе ми неочаквана среща с огромни късове лед в океана и беше моето първо стъпване върху айсберг! И не на последно място изкачването на планина със заледени и хлъзгави участъци от човек с нула планински опит като мен.

Летим над ледена шапка (снимка: Яна Георгиева)

Пътуване, идеята за което се появи абсолютно неочаквано. Бях на работа и получих съобщение от моя приятелка за промоция на Air Greenland – една от само няколкото авиокомпании, които кацат в Гренландия. Когато се появи възможност като тази, не мислиш дълго. След работа вече тичах към домашния компютър, за да си купя самолетен билет и да се присъединя към нашата група, която накрая набъбна до 12 човека – всеки с различни интереси и опит с планини и далечни дестинации, но водени от любопитството да видим красотата на островната държава.

И аз като всички харесвам плажовете и слънчевото време. Но обичам също и красотата на севера, различното преживяване, което може да усетиш на такива дестинации, пък дори и да си с няколко слоя дрехи и температурата да е далеч от зоната ти на комфорт.

Заобиколени от ледени късове (снимка: Яна Георгиева)

Имахме няколко месеца за организация на пътуване до място, за което информацията онлайн е доста оскъдна, забележителностите не са за всеки джоб, а местните тур фирми не изглеждат безкрайно заинтересовани. Накрая обаче сглобихме страхотна програма.

Най-изненадващото беше хубавото време, което Гренландия ни даде. От наши приятели, имали късмета да я посетят по-рано, знаехме, че времето там е безкрайно капризно – бяха им анулирали полети и едва бяха успели да се качат на полета до България. Казват, че няма лошо време, има неподходяща екипировка. Подготвихме се за сурови метеорологични условия. Тук няма много пътища – най-разпространеният начин за придвижване е с лодка или корабче.

Ледникът Ръсел (снимка: Яна Георгиева)

Още преди кацане знаехме, че ще бъдем на място, различно от другите – летяхме над километри ледено покритие – ледената шапка, която покрива  80% от площта на Гренландия. Ice Cap е на второ място по големина след тази на Антарктида. Още първия ден видяхме Russell Glacier – ледник, висок 60 м. Стигнахме до него с кола – понеже бяхме голяма група, някой доброволец от нас трябваше да кара втората кола. Веднага се намери такъв. После вървяхме пеш и лека-полека глетчерът взе да се разкрива пред нас.

Още айсберги (снимка: Яна Георгиева)

Северното сияние е блян за всеки. За да го видиш, трябва да имаш късмет – може да си на север с дни, но да има облаци или липса на условия за Аurora и да останеш разочарован.

Гренландия ни даде много – два дни под ред видяхме северно сияние. Още първата вечер се подготвихме да го чакаме, но един по един взехме да окапваме от умора и да се отправяме към леглата. Останаха да го чакат само някои от момчетата с обещанието, че ако има раздвижване, ще пратят съобщение на останалите от групата.

Тъкмо се прибрах в стаята на топло при моята приятелка и телефоните ни почнаха да сигнализират. Набързо скочихме в дебелите дрехи, почукахме по стаите на останалите от групата и бяхме навън. Тази вечер беше много специална. Въпреки ниската температура, бяхме заедно и се радвахме на магията в небето. На втората вечер не повярвахме на късмета си – отново след 21 ч. небето взе да танцува!

Северно сияние (снимка: Яна Георгиева)

Черешката на тортата беше един незабравим ден, когато се качихме на корабче и с часове плавахме сред огромни айсберги. Парчета лед с размера на многоетажна сграда, а ние криволичехме между тях с малка лодка. Организирахме тази дейност още от България и не знаехме какво да очакваме, нито дали ще си заслужава високата цена. Малкото корабче се движеше с 29 възела, вятърът буквално можеше да ни измести от мястото, но никой от нас не искаше да стои на закрито в кабината, бяхме отвън на студено и не спирахме да се усмихваме. Имаше екземпляри с височина 30 метра и това беше само частта, която се показваше над водата. За финал капитанът се съгласи да ни остави да стъпим върху айсберг. Взе предпазни мерки, завърза ни с въже за лодката и всеки от нас почувства какво е да си върху лед, а под теб да е само студена вода.

С лодка сред огромни айсберги(снимка: Яна Георгиева)

Последното предизвикателство за мен беше да направя трека Ukkusissat, за да видим столицата Нуук от високо. В групата ни имаше опитни планинари, но аз не бях от тях. Освен това бях по-бавна от останалите. Истинското предизвикателство тук не беше толкова денивелацията (772 м.), а заледените участъци, които с достигането на по-голяма височина, зачестиха и правеха катеренето много трудно. Аз, като човек без опит в планината и не с толкова добра физическа подготовка, нямах реална преценка за опасността, но се водех от останалите. Когато моята приятелка планинарка се отказа, заради поредната заледена стръмна повърхност, се отказах и аз. Дори и без да стигнем до върха бяхме възнаградени с гледка към столицата. А на другият ден имах мускулна треска не на краката, а на ръцете – от постоянното катерене и захващане с пръсти за някоя скала.

Столицата Нуук (снимка: Яна Георгиева)

Гренландия ни изпрати без неприятни изненади – макар тук полетите често да бъдат анулирани заради лоши метеорологични условия, успяхме да излетим на време и да стигнем безпроблемно до България.

Благодарна съм на хората, с които споделих това преживяване, на това, че предизвиках себе си успешно и… искам пак!

Виж всички Лични истории!

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Яна Георгиева: Гренландия и Северно сияние в едно appeared first on 360mag.

Маратонът „Баркли“: Състезанието, което почти никой не завършва

СподелиShares Постер, който казва всичко за Barkley Marathons / снимка: haleynahman.substack.comМистериозното състезание Barkley Marathons е смятано от мнозина за най-трудното състезание в категорията трейл (бягане и преходи по планински пътеки и пресечени местности). Участниците в него са ограничени до едва 40 състезатели, написали есе на тема „Защо трябва да бъда допуснат за участие в Баркли?“ После те се събират в малко градче в Тенеси… и мъките им започват.Eксцентрични правила

Освен, че е обгърнато в мистика и почти нищо за него не е известно, състезанието изобилства от интересни и провокативни хрумвания.

Ако бъдете приети в надпреварата, получавате съболезнователно писмо от организатора Гари Кантрел.При кандидатстването се заплаща невъзвръщаема такса от $ 1,60. След това от състезателите се очаква да заплатят друга „такса“, която често е под формата на дреха, като бяла риза с копчета или чорапи. Кантрел избира предмета, който да се донесе на състезанието всяка година.Тези, които участват за първи път, наричани „Баркли девици“, трябва да занесат регистрационна табела от техния щат или страна.Организаторът на Баркли ултрамаратон подрежда регистрационните табели, донесени му от участващите за пръв път / снимка: Geoffrey S. BakerДатата на събитието не се оповестява публично.Стартът може да бъде по всяко време от полунощ до обяд в деня на състезанието.Когато остава един час до старта на състезанието, се сигнализира с духане на раковина.Стартира се официално, когато директорът на състезанието запали цигара.Barkley стартира със запалване на цигара / снимка: @trailrunnermagИзтощителна надпревара

Barkley Marathons е ултрамаратонско състезание, което се провежда всяка година в щатския парк Frozen Head в окръг Морган, Тенеси. Курсът на състезанието, който е различен всяка година, се състои от пет обиколки по 20 мили (32 км) или общо 161 км и сумарна положителна денивелация от 15 000 м – макар някои състезатели да твърдят, че е по-дълъг.

Ако бегачите завършат три обиколки (60 мили или 97 км), това се нарича fun-run или „забавно бягане“. За да завършат състезанието, бегачите трябва да направят пет обиколки от трасето в рамките на 60 часа, като редуват посоките за първите четири, а след това всички останали бегачи тръгват в противоположни посоки в петата и последна обиколка, след като първият бегач излезе в петата обиколка и избира предпочитаната от него посока. Ултрамаратонът се провежда се през март или началото на април всяка година.

Вижте: Защо халюцинираме по време на ултрамаратон?

Ултрамаратон Баркли / снимка: Outside MagazineИсторията на Barkley Marathons

„Баркли“ е отроче на Гари „Lazarus Lake“ Кантрел и Карл Хен (Raw Dog). Идеята за състезанието е вдъхновена от бягството през 1977 г. на Джеймс Ърл Рей, убиецът на Мартин Лутър Кинг-младши, от близкия затвор в Бръши Маунтин. Рей изминава само около 19 км, след като тича 54,5 часа в гората, криейки се от въздушни търсения през деня. Това се сторило доста жалко в очите на Кантрел: „Мога да измина поне 100 мили“, казал си той. Очевидно скоро е разбрал грешката си и така се ражда ултрамаратонът. Смята се, че Кантрел е кръстил състезанието на своя дългогодишен съсед и спътник в бягането, Бари Баркли.

За пръв път „Баркли“ се провежда през 1986 г. и в първите години е бил 80-85 км  с около 8000 м изкачване. През 1988 г. „Frozen“ Ed Furtaw от Северна Каролина е първият, който успява да завърши оригиналната кратка версия на трасето с 32:14 ч.

През 1989 г. курсът е удължен. През 1995 г. Марк Уилямс от Обединеното кралство става първият, който завършва пълната версия от 100 мили на Barkley Marathons с време 59:28:48 ч.

Вижте: Саваш Чобан пробяга 86 ултрамаратона в Перу за 86 дни

Ултрамаратон Баркли – Амелия Бун / снимка: Outside Magazine

Обикновено само един или двама успяват да изминат цялата дистанция в рамките на контролното време от 60 часа. А има и години, в които това не се удава на никой от стартиралите.

Досега само една жена е финиширала дългото трасе – Джасмин Парис, през 2024 година. Преди това само тя и Бевърли Андерсън-Абс бяха завършвали т.нар. „Fun Run“ или 3 обиколки на трасето (Джасмин през 2022 г, Андерсън-Абс – през 2012 и 2013 г.).

Снимка: Austin Film Fest

Кошмарното трасе не е маркирано по никакъв начин, освен с 9 до 14 книги, които бегачите трябва да открият с помощта на карта и компас и да откъснат страниците, отговарящи на стартовия им номер. По целия маршрут има само две места, където изнемощелите състезатели могат да се подкрепят с вода.

Снимка: The Atlantic

„Ако ще се изправяте срещу истинско предизвикателство, то трябва да е… истинско предизвикателство“, казва авторът на идеята за състезанието Гари Кантрел – „Не можете да постигнете нищо, без да приемете възможността за провал… А някои от провалите тук са зрелищни, наистина смешни.“

Снимка: Forced To Quit

Все в същия дух на приповдигнатост Кантрел често е чуван да казва, че някои състезатели нямат работа да бъдат там, макар самият той да ги допуска. Особено забавно е когато някой получи стартов номер 1. Това е известно във фолклора на състезанието като „човешка жертва“ – a.k.a. човекът, който има най-малък шанс да завърши.

В продължение на много години официалният списък на участниците в маратоните на Баркли се пазеше в тайна до началото на състезанието, но с нарастващия интерес към събитието за издръжливост и развитието на социалните медии, много бегачи обявяват, ако бъдат избрани.

Вижте: Пирин Галов за свободата, ултрамаратоните и смирението

Снимка: Gearjunkie

След 2017 г. никой не бе успявал да финишира състезанието, докато през 2023 г. в контролното време завършиха трима:

Орелиен Санчес 58:23:12
Джон Кели 58:42:23 (финиширал и през 2017 г.)
Карел Сабе 59:53:33

Джасмин Парис – първата жена, финиширала Barkley Marathons (снимка: @searchingforzocherman)

След това 2024 г. се оказа преломна в историята на състезанието, когато в контролното време се вместиха петима – четирима мъже и една жена:

Игор Верис (Украйна, живее в Канада) 58:44:58 ч.
Джон Кели (САЩ) 59:15:38 – това е негово седмо участие
Джаред Кембъл (САЩ) 59:30:32
Грейг Хамилтън (Нова Зеландия) 59:38:42
Джасмин Парис (Великобритания) 59:58:21

Проследяване

Ъпдейти и забавни коментари: https://twitter.com/keithdunn

Актуална информация https://run247.com/running-news/trail/barkley-marathons-2023-live-tracking-latest-results

Вижте: Осемте най-изтощителни състезания в света.



СподелиShares

The post Маратонът „Баркли“: Състезанието, което почти никой не завършва appeared first on 360mag.

Минка Параскевова: Свободен полет с балон с Extreme Sport Team

СподелиShares


#td_uid_1_65fd8b24889e8 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65fd8b24889e8 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65fd8b24889e8 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Минка Параскевова: Свободен полет с балон с Extreme Sport Team


1 на 3















Полет с балон, 17 март 2023, Драговищица - Минка Параскевова







Полет с балон - 17 март 2023 Драговищица-Минка Параскевова







Полет с балон - 17 март 2023 Драговищица - Минка Параскевова

Точно преди година успях да организирам 30 минутен свободен полет с балон. Едно от условията за летене е климатичните условия да са добри. Бях резервирала полета като подарък за рождения си ден, но все не случвах на добри метеорологични прогнози и няколко пъти полетът бе отменян. Друга пречка се оказаха дните и часовете за полет, в които трудно щях да се вместя. Реших да променя резервацията за през седмицата, вместо през уикенда, но в желанието си да се кача в кошницата не бях обърнала внимание, че предлагаха само ВИП пакети в деня, който бях избрала да осъществя едно от многобройните ми желания за екстремни преживявания.

Достигането до нивата край село Драговищица се оказа цяло приключение. Понеже не разполагах със собствен транспорт, разчитах на обществените автобуси и маршрутки. Открих спирката благодарение на напътствията на фризьорка, в чийто салон се мушнах, надявайки се да узная повече за спирката и разписанието, защото не бях убедена, ще информацията в интернет бе актуална. Тя ме насочи и ми каза, че по принцип местните си знаели разписанието и не им трябвало някъде да е изписано.

Полет с балон, 17 март 2023, Драговищица – Минка Параскевова

Отидох един ден предварително на разузнаване. Около сградата на училището имаше поне три спирки, на които нямаше и следа от разписание или поне табела с надпис кои автобуси спират там. За щастие имаше ученичка на една от спирките, която неохотно сподели, че оттук тръгват автобусите в посоката на селото дестинация, в колко часа минават и каква е цената на билета.

На следващият ден тръгнах уверено преди седем сутринта и се отбих да си купя кафе на будка близо до метростанцията в района на автобусната спирка. Една от жените ми каза, че и тя пътува в тази посока и много скоро ще мине маршрутка, която след по-малко от пет минути спря под носа ни. Оказа се, че шофьорът я познава и спря по средата на пътя, за да ни качи.

Посрещнах един от най-красивите изгреви в селото. Вървях към нивата по пътя, който беше необичайно пуст. Изчаках търпеливо момчетата с джипа и екипировката. Вървях след тях и осъзнах първата си грешка – нивата бе кална и изпъстрена с кални локви със студена вода. Много скоро маратонките ми прогизнаха обилно. Но в името на идеята, стиснах зъби и продължих без колебание.

Полет с балон – 17 март 2023 Драговищица-Минка Параскевова

Скоро джипът спря по средата на една нива, а слънчевите лъчи нежно галеха главите ни. Наблюдавах с огромен интерес и вълнение подготовката. Скоро започнаха да идват още хора. Успокоих се, че няма да съм сама и няма да се отмени полета отново. Но за мое учудване, те бяха за полет с привързан балон. Някои от тях трепереха от страх какво щеше да се случи.

Балонът се издигна на 15-тина метра във въздуха като едно от момчетата го държеше с дебело въже. Оказа се, че понеже съм резервирала ВИП полет имах право да поканя още един човек. Поканихме няколко от новодошлите, но те не пожелаха да опитат. Свързах се с моя приятелка, но въпреки огромното желание, не успя да се включи. Реших, че щом съм стигнала дотук връщане назад няма. Успокоиха ме, че в цената влизала и бутилка шампанско.

Полет с балон – 17 март 2023 Драговищица – Минка Параскевова

Полетяхме и не след дълго се движехме високо над полетата около село Драговищица. Не знаех, че да летиш с балон е толкова леко и неусетно. През цялото време имах усещането, че стоим на едно място, а всъщност непрекъснато сме се движили. Погледнах надолу през кошницата и видях как прелетяхме галантно над шосето. Моят водач ми показа и разказа за някои от местните забележителности.

Кацнахме плавно в друга кална нива, но радостта ми бе толкова голяма, че не обърнах никакво внимание на калта и влагата. Прегърнах бутилката със шампанско и със светнали очи се запътих към спирката, за да изчакам поредната маршрутка към столицата.

Виж всички Лични истории!

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Минка Параскевова: Свободен полет с балон с Extreme Sport Team appeared first on 360mag.

Известният американски алпинист и режисьор Дейвид Бришиърс е починал на 68-годишна възраст

СподелиShares

 

Дейвид Бришиърс снима с IMAX камера на Еверест (снимка: Дейвид Бришиърс)

Пионер в алпинизма, защитник на климата и режисьор на приключенски филми, Дейвид Бришиърс е открит мъртъв на 14 март, в дома му в Масачузетс, на 68-годишна възраст.

Бришиърс е изкачил Еверест пет пъти, включително изкачване с IMAX камера през 1996 г. Той комбинира страстта си към катеренето и фотографията, за да стане един от най-уважаваните режисьори на приключенски филми в света.

Най-забележима следа ще остави създадената от него неправителствена организация GlacierWorks (основана 2007 г.), с която фокусира вниманието към хималайските ледници, чрез изкуство, наука и приключения. С GlacierWorks той използва своя опит в катеренето и фотографията, за да създаде уникални записи, разкриващи драматичните ефекти от изменението на климата върху историческата планинска верига.

Бришиърс беше един от най-влиятелните американци в света на хималайския алпинизъм. Той става известен през 80-те години на миналия век като катерач и видео документалист на връх Еверест, а през 1983 г. предава първите телевизионни кадри на живо от върха. Две години по-късно той отново изкачва Еверест, ставайки първият американски алпинист, достигнал два пъти най-високата точка на планетата.

Дейвид Бришиърс пред палатката си в базовия лагер на Еверест / снимка: Stephen Mccarthy

Чрез своите филми и предавания Бришиърс помага на милиони хора да научат за връх Еверест. През 1998 г. той издава игралния филм „Everest“, който се превръща в първата IMAX продукция от върха и един от най-бързо продаваните филми, заснети във формат с висока резолюция. Филмът описва неговата експедиция до върха от 1996 г., заедно с американския водач Виестурс и изследва обучението, което алпинистите преминават преди своите експедиции, както и опасностите, които срещат по маршрута до върха. „Еверест“ генерира повече от $120 милиона приходи и превръща Бришиърс в знаменитост в аутдор света.

Докато снима „Еверест“, Бришиърс е свидетел на смъртоносната виелица, която убива осем алпинисти. Той помогна за спасяването и възстановяването на алпинисти след инцидента и това води до друг филм за Еверест, документалният филм на Frontline от 2008 г. „Storm Over Everes“. Филмът включва интервюта с оцелели, видео от експедицията от 1996 г. и пресъздадени сцени от бурята и спасителните операции.

Дейвид Бришиърс има плодотворна кариера в киното, като режисьор, оператор и продуцент на близо две дузини филми, включително холивудските блокбъстъри „Cliffhanger“ и „Seven Years in Tibet“.

През 2015 г. Бришиърс е на върха, докато снима документален филм, когато вследствие на земетресение, отломки и лед сриват Базовия лагер, убивайки 19 души.

Бришиърс е израснал в Боулдър, Колорадо, и е бил отличен катерач по скали и лед, привличайки вниманието още като млад в каньона Елдорадо. Само на 18 години той прави скоростно изкачване на предизвикателния маршрут Kloeberdanz, 5.11c R в Каньон Елдорадо. Неговите визионерски първи изкачвания през 1975 г. на трудните и ангажиращи маршрути Krystal Klyr и Perilous Journey, и двата 5.11b X, с X за голяма опасност в случай на падане, остават легенда. Сред другите му алпинистки подвизи, е това от зимата на 1982 г., когато заедно с Джеф Лоу правят първото изкачване на 1372-метровата северна стена на Kwangde Lho (6011 m) по труден и техничен маршрут, по изключително стръмни скали и лед.

СподелиShares

The post Известният американски алпинист и режисьор Дейвид Бришиърс е починал на 68-годишна възраст appeared first on 360mag.

„Как се прави“: Трън Ултра Рън

СподелиShares

Създадохме рубриката „Как се прави“, за да ви разкажем за хората, без които любимите ни състезания нямаше да съществуват. Ще ви срещаме с организатори на различни спортни събития, за да научим как се ражда едно състезание и как  еволюира от идея, до успешна реализация. Ще ги питаме за трудностите и препятствията, но и за забавните моменти. Ще им зададем въпроси и за всички новости около състезанието. 

Старт на Трън Ултра Рън. Милен Тончев в средата

„Как се прави“ Трън Ултра Рън, разговаряме с Руслан Зарев, председател на Трънско туристическо дружество .

Разкажете ни за историята на Трън Ултра Рън?

Идеята се зароди през 2021 г. Тогава с нас се свърза Милен Тончев, който е от организаторите на Байк и Рън за Чепън. Сподели, че, според него, районът на Трънско е много перспективен за организиране на състезание по планинско бягане.

Няколко от членовете на Трънското туристическо дружество се срещнахме с него, обсъдихме различни варианти за трасета, място за Старт-Финал и т.н. Малко по-късно с Милен минахме част от предварително набелязаните маршрути, той на място доразви идеята и в началото на 2022 г. взехме решение да организираме състезанието. Идеята беше да е скромно като организация, да осигурим само най-елементарните условия за провеждане на състезание.

С течение на организацията обаче, добавяхме нови и нови неща и накрая се получи така, че Трън Ултра Рън имаше всичко необходимо за едно качествено и мащабно състезание. Първата година започнахме с три трасета, а 8-километровата дистанция я добавихме през второто издание.

Организатори и доброволци на Трън Ултра РънКои са в момента хората, които го правят?

Трън Ултра Рън се организира от членове на Трънското туристическо дружество. Организационният екип е от около 20 човека. Отделно имаме подкрепа от много доброволци, без които състезанието няма как да се осъществи. В деня на състезанието общо заети с организацията са близо 100 човека. Тук включвам хората на старт-финала, където има какви ли не дейности за вършене, доброволците на подкрепителните пунктове, доброволците, които са в планината на места, на които трябва да упътват и отбелязват преминалите състезатели, хората от първа помощ, екип осигуряващ връзка с радиостанции и т.н.

Колко издания има състезанието и колко са били участниците?

Тази година ще бъде третото издание на състезанието. Първата година участваха 230 състезатели, а втората 307. Тази година очакваме около 450-500 участника.

По трасето на Трън Ултра РънРазкажете повече за дистанциите и трасетата за тазгодишното издание?

В Трън Ултра Рън, както и миналата година, има 4 дистанции – 8, 13, 24 и 54 км. Трасетата са същите, като през 2023 г., единствено на най-дългата дистанция ще направим лека корекция, с която ще изместим трасето от асфалт, на горска пътека, за участък от около 1,5 км. Разстоянието се запазва същото, а денивелацията ще се увеличи с малко.

Всяка една от дистанциите преминава поне през един връх, от който се разкриват невероятни гледки. Характерно за състезанието са много стръмните изкачвания и спускания.

24 км дистанция „Четири върха ултра“ е част от календара на националния шампионат по скайрънинг. Това трасе преминава през цели три планини – Ездимирска, Парамунска и Любаш и изкачва най-високите върхове на тези планини. Има и четвърти връх в тази дистанция и това е връх Груйница. За 24 км се преодоляват цели 1650 м положителна и толкова отрицателна денивелация.

Най-предизикателното трасе е „Десет върха ултра“. Дължината му е 54 км, а денивелацията, която трябва да се преодолее, е близо 3500 м. Тази дистанция преминава през 10 върха в 4 планини и предлага десетки места с изключителни гледки. Трасето е много разнообразно, има скалисти стръмни терени, равни черни горски пътища, планински поляни и малко асфалт. Контролното време за „Десет върха ултра“ е 13 часа, като то затруднява доста от участниците и около 20 процента от тях не успяват да го завършат.

Кои са най-предизвикателните участъци?

Спусканията от Големи връх и връх Стража са най-предизвикателни и технични. Има и три много сериозни изкачвания, които затрудняват и най-добрите състезатели. Това са изкачванията към Големи връх, връх Груйница и връх Любаш.

А най-красивите?

Трасетата изобилстват от места с красиви панорамни гледки. Гореспоменатите върхове са такива, а, освен тях, на най-дългата дистанция има още няколко много панорамни върхове, като Копран, Големи връх, Ерулска планина и Каменитица. Но не само върховете са панорамни. Има редица поляни или просто части от черните пътища, от които се откриват впечатляващи гледки. Участието в „Трън Ултра Рън“ е наслада за сетивата, особено, ако съвпадне с цъфтежа на люляците, които изобилстват по трасето.

Кое е най-трудното в организацията на събитието?

Организацията за събитието не спира, но същинската част започва още от януари. Има много трудности и винаги се появяват и нови предизвикателства и пречки. Това, че сме голям и сплотен екип и работим в името на каузата ни за опазване и популяризиране на природата на Трънско, ни дава сили да преодоляваме всички трудности.

На коя дата ще се проведе тази година и какво е новото в предстоящото издание?

Тази година състезанието ще се проведе на 11 май. Мястото отново е с. Велиново. Ще има новости в зоната на старт-финала. Стремим се да подобряваме всеки детайл от състезанието.

Трън Ултра Рън: медалитеИмате ли нови идеи, които отлежават занапред?

Имаме идея за нещо ново, която обаче ще обявим след тазгодишното състезание.

Какво не ви попитахме, а искате да споделите?

Искам да поканя хората, които обичат планината, да посетят Трънско. Дори и да не участват в състезанието, районът предлага отлични възможности за тренировки или разходки, а също и за колоездене. Могат да посетят сайта на Трънското туристическо дружество transkotd.org, където в раздел маршрути сме описали всичко и откъдето могат да изтеглят и тракове.

СподелиShares

The post „Как се прави“: Трън Ултра Рън appeared first on 360mag.

Вилиана Георгиева: Кацнал на едно дърво, продължение на „Крилете на начинаещия“

СподелиShares


#td_uid_3_66017d5a966eb .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_66017d5a966eb .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_66017d5a966eb .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_66017d5a966eb .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_66017d5a966eb .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_66017d5a966eb .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_66017d5a966eb .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_66017d5a966eb .td-doubleSlider-2 .td-item8 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_66017d5a966eb .td-doubleSlider-2 .td-item9 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_66017d5a966eb .td-doubleSlider-2 .td-item10 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Вилиана Георгиева: Кацнал на едно дърво (Крилете на начинаещия - 2!


1 на 10















Беклемето - снимка: Вилиана Георгиева







снимка: Вилиана Георгиева







снимка: Вилиана Георгиева







снимка: Вилиана Георгиева







снимка: Вилиана Георгиева







снимка: Вилиана Георгиева







снимка: Вилиана Георгиева







снимка: Вилиана Георгиева







снимка: Вилиана Георгиева







снимка: Вилиана Георгиева

Когато преживееш „ротор“ и оцелееш – нещо в теб се пречупва. Осъзнаваш, че си нищожен, изключително крехък и че животът е невероятно приключение, което не искаш да свършва!

Озовавайки се на дървото, първата ми реакция беше да проверя дали всички части на тялото ми бяха на мястото си. Дали мога да ги мърдам?! Боооже, мога! И краката и ръцете са там – здрави, и нищо не ме боли! Жива ли съм или сънувам?! Първите няколко минути бяха нереални. Възможно ли е да съм оцеляла след този ротор и нищо да ми няма? Това трябва да се заснеме! Толкова е невъзможно, че трябва да се заснеме. Ако имам телефон и мога да се заснема, може би не съм умряла… Къде ми е телефона?!??

Беклемето – снимка: Вилияна Георгиева

Човек прави невероятни глупости, когато е влюбен и когато е под въздействието на адреналин. Точно този ден, на това дърво се влюбих в живота си отново и реших, че щом съм оцеляла ще мога да се справя и да си откача крилото. Сериозна грешка!

smacap_Bright

Възприятията под въздействието на адреналин са нереални и е препоръчително да не правите много движения и да изчакате спасителите. Силен наркотик е! Уви, разкопчах се от сбруята и започнах да разкачам крилото си от клоните на дървото, което беше повече от 10м високо – представете си го над втори етаж на обикновен блок. За жалост няколко върви минаваха през върха на дървото и разбрах, че няма да мога да се справя сама. Ами сега?! Ще търся помощ! Опааа… Нямам обхват! Слизай в такъв случай от дървото и търси обхват! И като една истинска маймунка – от клон на клон, та на земята. Але-лееее това дере, където съм попаднала не изглеждаше толкова стръмно от въздуха! Ще трябва да се изкача на билото и там вероятно ще има обхват.

снимка: Вилияна Георгиева

Речено – сторено! След 15 минути съм горе. Юхууу има обхват! Звънкам на Фози, който караше буса и нямаше намерение да лети този ден. Дава свободно и той вдига с въпроса: „Ти жива ли си?“. Отговарям: “ Да, нищо ми няма, ама не мога да си разкача крилото…“. Фози: „Стефан те е видял от въздуха, обади ми се по телефона и каза, че положението изглеждало много страшно и че не знае дали си оцеляла, затова аз тръгнах веднага към мястото, където си паднала. Стой там на билото, идвам!“

Олекна ми! Спасението идва! Чакайки около половин час се наслаждавах на красивата гледка в Балкана, на зелената пролетна тревичка, на цъфналите цветенца, на небето, облаците, живота…

снимка: Вилияна Георгиева

Пристигайки Фози се зарадва, че ме намери бързо и жива. Заведох го до дървото – кацалка. Качи се, пробва да го откачи, но и той като мен не успя. Слезе и каза, че ще трябва трион и че ще се наложи да се разходим до близката хижа. Очаквахме, че ще ходим около час, час и половина до там. Тръгнахме! Нещеш ли след около 10 минути ходене по пътя ни настигна джип. Оказа се, че в него се возят двама мъже, единият от които е собственикът на хижата към която сме тръгнали. Боже, късмет! Откликнаха хората на нашата молба за трион, качихме се в джипа и след 20 мин. бяхме пред хижата.

smacap_Bright

Изслушвайки невероятната ми история хижарят предложи да го изчакаме малко и че ще ни върне на мястото с крилото, заедно с триона, за да не ходим пеша. И от любопитство да види къде съм кацнала реши, че ще изчака да свалим крилото, което не отне много време. Та след 15 минути вече пътувахме с джипа към Беклемето.

снимка: Вилияна Георгиева

Сърдечно благодарихме за помощта и се прехвърлихме в буса, от където потеглихме към Сопот. Пристигнахме на поляната до лифта с две торби бири – почерпка за всички парапланеристи и приятели, че съм останала жива и невредима след това невъзможно приключение.

Буквално нямаше и 3 часа след придървяването ми, а бяхме на кацалката в Сопот и разплитахме и преглеждахме крилото ми за повреди. То беше здраво и цяло, вървите също!

Късметът на начинаещият сработи напълно и приключи! Реших, че от тук нататък ще бъда много по-внимателна, четяща и слушаща по-опитните пилоти. Разбира се и мислеща няколко хода напред в тази уникална игра на шах – крос кънтри летенето.

smacap_Bright

Виж всички Лични истории!

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Вилиана Георгиева: Кацнал на едно дърво, продължение на „Крилете на начинаещия“ appeared first on 360mag.

Вилияна Георгиева: Кацнал на едно дърво, продължение на „Крилете на начинаещия“

СподелиShares


#td_uid_1_65fc3a980d58a .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65fc3a980d58a .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65fc3a980d58a .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65fc3a980d58a .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65fc3a980d58a .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65fc3a980d58a .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65fc3a980d58a .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65fc3a980d58a .td-doubleSlider-2 .td-item8 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65fc3a980d58a .td-doubleSlider-2 .td-item9 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65fc3a980d58a .td-doubleSlider-2 .td-item10 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Вилияна Георгиева: Кацнал на едно дърво (Крилете на начинаещия - 2!


1 на 10















Беклемето - снимка: Вилияна Георгиева







снимка: Вилияна Георгиева







снимка: Вилияна Георгиева







снимка: Вилияна Георгиева







снимка: Вилияна Георгиева







снимка: Вилияна Георгиева







снимка: Вилияна Георгиева







снимка: Вилияна Георгиева







снимка: Вилияна Георгиева







снимка: Вилияна Георгиева

Когато преживееш „ротор“ и оцелееш – нещо в теб се пречупва. Осъзнаваш, че си нищожен, изключително крехък и че животът е невероятно приключение, което не искаш да свършва!

Озовавайки се на дървото, първата ми реакция беше да проверя дали всички части на тялото ми бяха на мястото си. Дали мога да ги мърдам?! Боооже, мога! И краката и ръцете са там – здрави, и нищо не ме боли! Жива ли съм или сънувам?! Първите няколко минути бяха нереални. Възможно ли е да съм оцеляла след този ротор и нищо да ми няма? Това трябва да се заснеме! Толкова е невъзможно, че трябва да се заснеме. Ако имам телефон и мога да се заснема, може би не съм умряла… Къде ми е телефона?!??

Беклемето – снимка: Вилияна Георгиева

Човек прави невероятни глупости, когато е влюбен и когато е под въздействието на адреналин. Точно този ден, на това дърво се влюбих в живота си отново и реших, че щом съм оцеляла ще мога да се справя и да си откача крилото. Сериозна грешка!

smacap_Bright

Възприятията под въздействието на адреналин са нереални и е препоръчително да не правите много движения и да изчакате спасителите. Силен наркотик е! Уви, разкопчах се от сбруята и започнах да разкачам крилото си от клоните на дървото, което беше повече от 10м високо – представете си го над втори етаж на обикновен блок. За жалост няколко върви минаваха през върха на дървото и разбрах, че няма да мога да се справя сама. Ами сега?! Ще търся помощ! Опааа… Нямам обхват! Слизай в такъв случай от дървото и търси обхват! И като една истинска маймунка – от клон на клон, та на земята. Але-лееее това дере, където съм попаднала не изглеждаше толкова стръмно от въздуха! Ще трябва да се изкача на билото и там вероятно ще има обхват.

снимка: Вилияна Георгиева

Речено – сторено! След 15 минути съм горе. Юхууу има обхват! Звънкам на Фози, който караше буса и нямаше намерение да лети този ден. Дава свободно и той вдига с въпроса: „Ти жива ли си?“. Отговарям: “ Да, нищо ми няма, ама не мога да си разкача крилото…“. Фози: „Стефан те е видял от въздуха, обади ми се по телефона и каза, че положението изглеждало много страшно и че не знае дали си оцеляла, затова аз тръгнах веднага към мястото, където си паднала. Стой там на билото, идвам!“

Олекна ми! Спасението идва! Чакайки около половин час се наслаждавах на красивата гледка в Балкана, на зелената пролетна тревичка, на цъфналите цветенца, на небето, облаците, живота…

снимка: Вилияна Георгиева

Пристигайки Фози се зарадва, че ме намери бързо и жива. Заведох го до дървото – кацалка. Качи се, пробва да го откачи, но и той като мен не успя. Слезе и каза, че ще трябва трион и че ще се наложи да се разходим до близката хижа. Очаквахме, че ще ходим около час, час и половина до там. Тръгнахме! Нещеш ли след около 10 минути ходене по пътя ни настигна джип. Оказа се, че в него се возят двама мъже, единият от които е собственикът на хижата към която сме тръгнали. Боже, късмет! Откликнаха хората на нашата молба за трион, качихме се в джипа и след 20 мин. бяхме пред хижата.

smacap_Bright

Изслушвайки невероятната ми история хижарят предложи да го изчакаме малко и че ще ни върне на мястото с крилото, заедно с триона, за да не ходим пеша. И от любопитство да види къде съм кацнала реши, че ще изчака да свалим крилото, което не отне много време. Та след 15 минути вече пътувахме с джипа към Беклемето.

снимка: Вилияна Георгиева

Сърдечно благодарихме за помощта и се прехвърлихме в буса, от където потеглихме към Сопот. Пристигнахме на поляната до лифта с две торби бири – почерпка за всички парапланеристи и приятели, че съм останала жива и невредима след това невъзможно приключение.

Буквално нямаше и 3 часа след придървяването ми, а бяхме на кацалката в Сопот и разплитахме и преглеждахме крилото ми за повреди. То беше здраво и цяло, вървите също!

Късметът на начинаещият сработи напълно и приключи! Реших, че от тук нататък ще бъда много по-внимателна, четяща и слушаща по-опитните пилоти. Разбира се и мислеща няколко хода напред в тази уникална игра на шах – крос кънтри летенето.

smacap_Bright

Виж всички Лични истории!

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Вилияна Георгиева: Кацнал на едно дърво, продължение на „Крилете на начинаещия“ appeared first on 360mag.

Мъж подобри световния рекорд за най-бърз бос полумаратон на лед/сняг

СподелиShares Йозеф Шалек постави рекорд на босо бягане на лед в дистанция полумаратон (21 км) / Снимка: guinnessworldrecords.com)

Преди седмица Йозеф Шалек от Чехия записа най-добро постижение в Световните рекорди на Гинес за най-бърз полумаратон, завършен бос на лед/сняг.

Шалек, който е терапевт, лектор и треньор по личностно развитие, пробяга 21 км със замръзващи табани върху лед и сняг за време от 1:50:42 ч., облечен само в чифт къси панталони. Той подобри предишния рекорд от 2:16:34 ч., поставен от „Ледения човек“ Вим Хоф преди шестнадесет години, през 2007 г.

Този нов рекорд за полумаратон с боси крака е регистриран на открита „писта“ в долина, близо до най-високата планина в Чехия. Разстоянието от 21.0975 км е измерено от професионален геодезист.

Това не е първата титла на Шалек в Световните рекорди на Гинес. През 2023 г. фитнес ентусиастът доказва своята изключителна сила на коремните мускули, като задържа в планк 9 часа, 38 минути и 47 секунди, подобрявайки предишния рекорд с повече от осем минути.

Вижте още: 1400 км бягане през Хималаите в опит за рекорд

Йозеф Шалек бяга в подножието на най-високата планина в Чехия / Снимка: guinnessworldrecords.com)

Технически, подготовката на Шалек за рекорда на бос полумаратон започва преди повече от десетилетие, през 2013 г., преди той дори да стане бегач. По онова време  започва да организира семинари, на които ходи бос върху горещи въглени и натрошени стъкла.

„Трябваше да покажа на хората как да управляват на практика своите страхове и липсата на самочувствие“, пише той на уебсайта си.

След това, през 2017 г., след като преживява раздяла и се бори с нездравословните хранителни навици и употребата на алкохол и цигари, той решава да опита да бяга. Това отвлича вниманието му от разбитото му сърце. „Комуникацията с тялото ми се разви силно и само след няколко месеца имах нуждата да тичам бос и полуоблечен. Оттогава редовно бягам целогодишно бос.“ – казва Шалек.

Вижте още: Трети световен рекорд за Николай Калайджиев: най-много последователни 360º виражи

През двете седмици, предхождащи опита му за официален рекорд, Шалек се подготвя, като потапя краката си във вана с лед всеки ден. Вечерта преди събитието трасето замръзва и има опасения дали изобщо ще може да бяга. Въпреки това, след като сутринта доброволците разравят повърхността на трасето, той успява да се впусне в бягането си за рекорд.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Guinness World Records (@guinnessworldrecords)

СподелиShares

The post Мъж подобри световния рекорд за най-бърз бос полумаратон на лед/сняг appeared first on 360mag.

Ушуая: Поздрави от края на света!

СподелиShares Антон, Пламена и Ева в Ушуая (снимка: семейство Нашеви)

След 809 дни, 16 държави и над 18 000 км, изминати изцяло с колелата, успяхме!

Напълно заслужен е възторгът на отдадените пътешественици Пламена, Антон и Ева Нашеви. На 11 март 2024 г. тримата достигнаха крайната цел на експедицията си – Ушуая – най-големият град в архипелага Огнена земя, Аржентина, често считан за най-южно разположения град на планетата.

Те пътуват към мечтата си през последните две години и 79 дни, като се събуждат ден след ден, водени от единствената цел – да стигнат в Ушуая в добро здраве. В началото „Краят на света“ им изглежда много далечен и недостижим.

Преодолените премеждия ни възнаградиха с безценни приятелства и незаменимо семейно време през най-сладките години на дъщеря ни.

Експедицията им се превръща в начин на живот и им поднася безброй изненади. Вече ви разказахме за повечето от тях, започвайки с пътуването им в Мексико, после ви споделихме за прекосяването на цяла Централна Америка от север на юг и само преди няколко месеца научихме последните подробности от вълнуващото им пътешествие. Как са изминали последните 3 000 км, Антон и Пламена разказват на своята страница във Фейсбук. Извадки от увлекателния им пътепис вижте в следващите редове.

Антон и Ева в региона Мисионес в Аржентина (снимка: семейство Нашеви)

Аржентина

Регионът Мисионес в Аржентина е красив, зелен, спокоен и с хубави пътища за нас велосипедистите. След като се прехвърлихме от Бразилия в Аржентина, пейзажът се замени от голи полета, към иглолистни и широколистни гори, които отчасти ни напомнят на красивите Родопи.

Невероятно е как само в рамките на 10 км емоцията от карането и пътуването изцяло се промени. В Мисионес хората, които срещаме, са топли и любопитни. Тук е тихо и спокойно. Тук-там ни подминава някоя кола или камион. Избрали сме да караме по Рута национал 14. Чуваме птиците, насекомите, които прелитат покрай нас, дори и досадните скърцания на раздрънканите ни колела.

Невероятна е разликата в атмосферата, която усещаме откакто сме тук и какво индустриализацията, модерният начин на живот и шопинг центровете причиняват на хората в отношенията им едни към други.

Животът е по-красив и по-спокоен, когато си сред зеленина и вместо да търсиш храната в голям и зареден супермаркет, го правиш в малко селско магазинче, където се чувстваш късметлия, ако местните са заредили ориз и макарони. Сега сме отново усмихнати на колелата, пълни с живот и готови да продължим напред.

Ева Нашева в Мисионес (снимка: семейство Нашеви) Буенос Айрес

Достигайки го с колелата, означаваше, че започваме финалната права от приключението си. За нас това символизираше, че сме извоювали правото си да бъдем там след толкова много перипетии по пътя ни. Ето защо вътрешно празнувахме, въпреки че ни предстоеше уреждането на много сложни въпроси.

Ева и Антон в Буенос Айрес (снимка: семейство Нашеви)

Ако всяка столица е сърцето на една страна, то в гърдите на Аржентина тупти футбол. След спечелването на световното през 2022 г. местните са по-горделиви от всякога на тази тема. Ликовете на Меси и Марадона дебнат зад всеки ъгъл. Ако не знаехме кои са, със сигурност бихме си помислили, че са главнокомандващи в страната. А плакати на момчетата от националния отбор и фразата „световни шампиони“ също няма как да ти се разминат.

Оставяйки футбола настрана, Буенос Айрес е един от латино градовете, които си струва да бъдат посетени. Чист, културно богат, с красиви паркове и „опасан“ от велоалеи, които ни позволиха да влезем в града с колелата си сигурно и безопасно. 

Вижте още: Вярвай, обичай и пътувай: По целия свят с велосипеди и детска рикша

Патагония

Ето, че стигаме аржентинска Патагония. Вълнението е голямо и сме готови за един от последните етапи, които предвещават и края на пътуването, превърнало се в начин на живот. Очакват ни над 2000 км, за да достигнем Огнена земя, през една от най-взискателните, деликатни и сложни зони на континента. След толкова километри, препятствия и научени уроци, смятаме, че сме готови за предизвикателството.

* * * 

Пламена и Ева Нашеви в Чили (снимка: семейство Нашеви)

Пътят ни отведе отново в Чили. Когато се разделихме със страната преди няколко месеца, на височина от около 5000 метра над морското равнище, не вярвахме, че отново ще стъпим на територията ѝ. За да избегнем една част от свирепите патагонски ветрове, карахме няколко седмици по световноизвестната „Ruta 7“, по-позната като „Carretera Austral“.

Пътят Аустрал защити слуховете, с които е известен, а именно, че разкриващите се гледки, са много красиви. Радвахме се на спокойно каране, през повечето време със слаб трафик и често разпъвахме палатката си сред природата, близо до рекички, където си палехме малък огън – нещо, което в останалите държави, през които преминахме, рядко ни се отдаваше като възможност. Единственото, което ни смущаваше на пътя Аустрал, бе прекалено туристическият район – почти всички къщи по пътя са обявени за къмпинг и ни липсваше комуникацията с местните, сякаш между нас имаше невидима бариера и всеки живееше в различен свят.

Придвижвайки се на юг в Патагония, пред нас стояха две опции, за да достигнем до целта си – да продължим в Чили, където ни чакаха около 500 км по черни пътища, да се простим с 400 долара, за да преминем с корабчета през две езера и да бутаме колелата в ничия земя през горска пътека с нападали дънери и рекички без мостове, ИЛИ да караме приблизително същите километри в Аржентина по асфалт, но със свирепи ветрове сред пустинни участъци.

Дълго обмисляхме кое е правилното решение, едно беше ясно – нито ние, нито Ева искахме която и да е от двете опции. Все пак избрахме да минем през Аржентина, тъй като Ева не обича да въртим по черни пътища, а и сякаш минусите ни се струваха по-малко. Така започна етап трети от прекосяването на Патагония.

Вижте още: С два велосипеда и половина: приключения между океан и изригващи вулкани

Пламена Нашева в Мисионес, Аржентина (снимка: семейство Нашеви)

Етап, в който цел номер едно беше да избегнем ветровете максимално. И като говорим за вятър само да вметнем, че преди да започнем пътешествието живяхме в Сливен и не се плашим лесно. НО Патагония ни показа кой е по-големия брат на сливенския вятър. (…)

Лошото е, че в пустинята няма къде да се скриеш на завет и се бориш, докато намериш нещо малко, за да ти осигури поне лек завет от вятъра, който, дори спейки, го чуваш как бучи. Изправиш ли се срещу него, е готов да те смачка. Изморени или не продължавахме и трябваше да напредваме, защото населените места тук са между 100 и 250 км едно от друго и плануването на вода и храна също бе нещо, което трябваше да обмисляме добре за дни напред. Това бе най-трудния етап до момента, но пред нас предстоят още. (…)
Тук наистина усещаме, че караме към края на света дори, по полята не вирее нищо, разхождат се само непретенциозни диви животни и малкото населени места се борят ежедневно срещу суровите условия на природата.

Антон и Ева, Фиц Рой на заден план (снимка: семейство Нашеви)

Борбата с вятъра в Патагонската степ ни отвежда към Ел Чалтен – една от задължителните спирки в Патагония и столица на планинските преходи в Аржентина.
Национален парк Лос Гласиарес предлага около 100 км пешеходна мрежа от горски пътеки, безплатни къмпинги и вход, което в Патагония е феномен.

Избрахме да направим 4-дневен кръгов преход, първият неколкодневен на Ева. Досега сме ходили на планина, спали сме и сме се връщали, но този път щеше да е различен.
Оставихме колелата, заменихме ги с раници и се върнахме към миналото, където обикаляхме само с по раница на гръб.

Нашеви пред ледника Перито Морено (снимка: семейство Нашеви)

Разположен в езерото Аржентина и кръстен на изследовател, един от най-зрелищните и големи ледници се разкри със студената си красота пред нас. Перито Морено в цифри изглежда така – приблизително 5 км широк, 70 м висок, дълбочината му достига до 170 м, а площта му е приблизително като на Буенос Айрес – 250 км².
Захласнати по ледника, гледахме как парчета лед се откъсват през няколко минути, а пукането на леда се чува като глуха гръмотевица.

Заредени със свежи сили от преходите около Фиц Рой и срещата с ледника Перито Морено, вече е време отново да се изправим пред Патагонската степ, която ни научи да планираме много стриктно всеки час от денонощието.

Вижте още: 15 000 км на колело: Пътешествието на мама, татко и Ева Нашеви в Централна и Южна Америка продължава

Пунта Аренас

Ако кажете на чилийци, че най-южният град на континента Южна Америка е Ушуая, ще ви поправят и то с право. Пунта Аренас е последният град, до който може да се достигне по суша. Магелановия проток се е потрудил да откъсне архипелага Огнена земя от останалата част на континента и да превърне Пунта Аренас в най-южния град.
Достигайки града, официално прекосихме континента с колелата си, но все още не сме достигнали крайната си цел. Прекосяването на Магелановия проток ни отведе право към архипелага Огнена земя.

Антони Ева в Порвенир (снимка: семейство Нашеви)

От последните 2000 км насам си казваме „близо сме, на финалната права сме“ и все ни остава още малко и все не стигаме. Пътуването с колело ни учи на търпение, по-скоро на дълготърпение, защото дори и да ни изглежда близо, на нас ни отнема изключително много време и усилия – избрали сме да пътуваме бавно. Вълнението расте, после рязко намалява, защото товаq че сме близо, не означава, че сме стигнали.

В едни от последните ни дни с колелата починахме няколко дни при приятели, които срещнахме в северната част на Патагония и споделихме много приятни моменти заедно, а когато тръгнахме на път отново, си припомнихме дъжда, вятъра и несгодите на велосипедиста. Две скъсани вериги и счупен обтегач – за разстояние от 15 км, под „приятен“ лек дъждец. Успяхме да се разходим по „дъното“ на океана, по време на отлив. Настанихме се в пекарна/къща за велосипедисти, за която слушаме от повече от година насам и споделихме моменти с колоездачи от цял свят, сред които и мъж на 72 г.

 * * *

Пътешествието на Пламена, Ева и Антон достига крайната си точка в Ушуая, но приключенията не спират. Те вече разказват с вълнение за неколкодневния си престой (включващ и доста преходи) в Национален парк „Огнена земя“. А за финал ви споделяме, че загатват за ново начинание:

Ще бъде не по-малко предизвикателство и приключение за нас да се върнем в България и да поставим ново начало, да отворим нова страница с наученото от пътуването!

Приключенията и смелите проекти на семейство Нашеви може да следите в социалните мрежи: Фейсбук страницата – Travelproof, Фейсбук група Travelproof, в Instagram – Travelproofbg. Дръжте под око и документалната им видео поредица „Карай към непознатото“.

В дебютната си книга „Стъпки към непознатото“ разказват за шестмесечната си одисея с местно африканско племе и прекосяването на Южна Америка от юг на север по суша.

Хваната в крачка: Лисица от Национален парк „Огнена земя“ нанася доста щети по екипировката на сем. Нашеви Как протече пътешествието на Ева, Пламена и Антон в изминалите 809 дни, четете в материалите: Вярвай, обичай и пътувай: По целия свят с велосипеди и детска рикша С два велосипеда и половина: приключения между океан и изригващи вулкани 15 000 км на колело: Пътешествието на мама, татко и Ева Нашеви в Централна и Южна Америка продължава СподелиShares

The post Ушуая: Поздрави от края на света! appeared first on 360mag.