Списание 360's Blog, page 106

Как да изберем правилните спортни обувки? Най-добрият пътеводител

СподелиShares

През последните години, спортните обувки заемат главна част от стилистичния арсенал както на мъжете, така и на жените. Те не само изглеждат изключително добре на всеки, но и са подходящи за широка гама от стилизации, независимо от обстоятелствата. Стиловете на маратонките непрекъснато се развиват както в начина, по който изглеждат, така и в начина, по който функционират. Без значение дали сте активно спортуващи, или просто любители на комфорта, който спортните обувки предлагат в ежедневието, изборът на правилния чифт, може да окаже влияние върху цялостното ви усещане на удобство и ефективност. За това, в следващите редове ще ви разкажем как да изберете перфектните, за да се наслаждавате на комфорта, който заслужавате.

Спортни обувки – как да изберем правилните?

Съществуват различни видове спортни обувки, а изборът на идеалните, може да бъде трудна задача. Независимо дали имате нужда от издание за спорт, излети сред природата, пътуване, разходки из града, неформални стилизации и всичко останало, което предлагат невероятните дамски маратонки Nike на MODIVO.bg, например, следните критерии, със сигурност биха ви помогнали в мисията откриване на перфектния чифт:

Удобство: Първият основен критерий, на който трябва да обърнете внимание при избора на спортни обувки е размерът, който е основен за комфорта. Според експертите, идеалният модел трябва да бъде малко по-широк на пръстите и плътно прилепнал на стъпалото.

Материал на изработка: Когато избирате маратонки, от особена важност е материалът на изработка – това е вторият критерий, на който трябва да обърнете специално внимание. Най-добрите варианти са от естествени материали, заради отличителните им качества, като приспособимост към движенията и отлична вентилация.

Предназначение: Всеки тип спортна обувка е проектирана за конкретен тип активност и дейност. За да сте максимално удовлетворени, изберете стил, който лесно да се комбинира дори и с любимите ви чанти.

Подметка: Следваща по значимост характеристика е подметката – тя трябва да бъде мека и еластична и да не пречи на естественото движение на стъпалата ви по време на движение.

Стелки: С не по-малка важност при избора на спортни обувки са стелките. Експертите препоръчват кожени модели, за да не се изпотяват краката и по възможност да бъдат с иновативни технологии, които да подкрепят петата. Струва си да обърнете внимание на някое висококачествено издание от MODIVO, където със сигурност ще намерите модел, който да оправдае очакванията ви за стил и издръжливост.

Кои са най-популярните видове спортни обувки?

Едни от най-популярните видове спортни обувки са кожените, велурените и тези от платно. Какви ще изберете, зависи изцяло от личните ви естетични предпочитания.

Изданията от кожа са издръжливи, елегантни, стилни, перфектно се съчетават с така любимите на дамите аксесоари,  но определено си заслужават, защото качествените кожени обувки ще ви издържат много дълго време.

Моделите от велур могат да се съчетават перфектно с почти всички дрехи от закачалките, но един от най-големите проблеми при притежаването на чифт велурени маратонки е тяхното почистване. Ако искате те да живеят дълъг живот и да изглеждат добре, е нужна редовна и правилна грижа.

Благодарение на своята дишаемост, спортните обувки от платно са популярни сред бегачите, скейтърите, а също и през горещите дни. Чудесно с комбинират с рокли, поли, къси панталони и са идеално решение за цветни стилизации.

СподелиShares

The post Как да изберем правилните спортни обувки? Най-добрият пътеводител appeared first on 360mag.

Как да изберем правилните спортни обувки? Най-добрият пътеводител

СподелиShares

През последните години, спортните обувки заемат главна част от стилистичния арсенал както на мъжете, така и на жените. Те не само изглеждат изключително добре на всеки, но и са подходящи за широка гама от стилизации, независимо от обстоятелствата. Стиловете на маратонките непрекъснато се развиват както в начина, по който изглеждат, така и в начина, по който функционират. Без значение дали сте активно спортуващи, или просто любители на комфорта, който спортните обувки предлагат в ежедневието, изборът на правилния чифт, може да окаже влияние върху цялостното ви усещане на удобство и ефективност. За това, в следващите редове ще ви разкажем как да изберете перфектните, за да се наслаждавате на комфорта, който заслужавате.

Спортни обувки – как да изберем правилните?

Съществуват различни видове спортни обувки, а изборът на идеалните, може да бъде трудна задача. Независимо дали имате нужда от издание за спорт, излети сред природата, пътуване, разходки из града, неформални стилизации и всичко останало, което предлагат невероятните дамски маратонки Nike на MODIVO.bg, например, следните критерии, със сигурност биха ви помогнали в мисията откриване на перфектния чифт:

Удобство: Първият основен критерий, на който трябва да обърнете внимание при избора на спортни обувки е размерът, който е основен за комфорта. Според експертите, идеалният модел трябва да бъде малко по-широк на пръстите и плътно прилепнал на стъпалото.

Материал на изработка: Когато избирате маратонки, от особена важност е материалът на изработка – това е вторият критерий, на който трябва да обърнете специално внимание. Най-добрите варианти са от естествени материали, заради отличителните им качества, като приспособимост към движенията и отлична вентилация.

Предназначение: Всеки тип спортна обувка е проектирана за конкретен тип активност и дейност. За да сте максимално удовлетворени, изберете стил, който лесно да се комбинира дори и с любимите ви чанти.

Подметка: Следваща по значимост характеристика е подметката – тя трябва да бъде мека и еластична и да не пречи на естественото движение на стъпалата ви по време на движение.

Стелки: С не по-малка важност при избора на спортни обувки са стелките. Експертите препоръчват кожени модели, за да не се изпотяват краката и по възможност да бъдат с иновативни технологии, които да подкрепят петата. Струва си да обърнете внимание на някое висококачествено издание от MODIVO, където със сигурност ще намерите модел, който да оправдае очакванията ви за стил и издръжливост.

Кои са най-популярните видове спортни обувки?

Едни от най-популярните видове спортни обувки са кожените, велурените и тези от платно. Какви ще изберете, зависи изцяло от личните ви естетични предпочитания.

Изданията от кожа са издръжливи, елегантни, стилни, перфектно се съчетават с така любимите на дамите аксесоари,  но определено си заслужават, защото качествените кожени обувки ще ви издържат много дълго време.

Моделите от велур могат да се съчетават перфектно с почти всички дрехи от закачалките, но един от най-големите проблеми при притежаването на чифт велурени маратонки е тяхното почистване. Ако искате те да живеят дълъг живот и да изглеждат добре, е нужна редовна и правилна грижа.

Благодарение на своята дишаемост, спортните обувки от платно са популярни сред бегачите, скейтърите, а също и през горещите дни. Чудесно с комбинират с рокли, поли, къси панталони и са идеално решение за цветни стилизации.

СподелиShares

The post Как да изберем правилните спортни обувки? Най-добрият пътеводител appeared first on 360mag.

За пръв път женска свръзка изкачи Серо Торе по маршрута Compressor route

СподелиShares

За първи път изцяло женска експедиция успя да се изкачи по маршрута Compressor route на един от най-трудните върхове в света – Серо Торе, който се намира в Патагония, на границата между Чили и Аржентина.

снимка: Instagram Lise Billon (@lise_billon)

След почти един месец в подножието на върха, поради обилен снеговалеж, на 22 февруари 2024 г. французойките Лиз Бийон, Фени Дирт и Мод Ванпул предприемат своето изкачване.

„Прозорецът, който се отвори в един момент, беше възможност, която почти ни изненада. След всичките дни на чакане почти се бяхме примирили да се върнем във Франция, без да направим опит за изкачване“, казва Лиз Бийон.

Трите французойки успяват да изкачат Серо Торе по маршрута Compressor route, който е много опасен, след премахването на обезопасяванията по него.

Серо Торе (3128 м) се определя за едно най-големите предизвикателства на планетата – заради безмилостната си стръмна стена и заплашителни метеорологични условия. Там силните бури са постоянни.

снимка: Lise Billon

В продължение на три дни трите жени вървят към върха при много трудни условия.

„Първите метри бяха с много сняг, мислехме, че никога няма да стигнем Серо Торе. Един американски екип обаче, с когото се срещнахме, беше много оптимистично настроен и това ни помогна“, споделя Лиз.

Стъпка по стъпка и три дни по-късно Лиз, Фени и Мод стъпват на Серо Торе.

„Когато стъпихме на върха, и трите избухнахме в сълзи, не можехме да повярваме. Нашето приятелство ни задвижи към мечтата на живота ни. Това е история за планината, но преди всичко е историята на три приятелки“, казва Фени Дирт.

снимка: Lise BillonСподелиShares

The post За пръв път женска свръзка изкачи Серо Торе по маршрута Compressor route appeared first on 360mag.

За пръв път женска свръзка изкачи Серо Торе по маршрута Compressor route

СподелиShares

За първи път изцяло женска експедиция успя да се изкачи по маршрута Compressor route на един от най-трудните върхове в света – Серо Торе, който се намира в Патагония, на границата между Чили и Аржентина.

снимка: Instagram Lise Billon (@lise_billon)

След почти един месец в подножието на върха, поради обилен снеговалеж, на 22 февруари 2024 г. французойките Лиз Бийон, Фени Дирт и Мод Ванпул предприемат своето изкачване.

„Прозорецът, който се отвори в един момент, беше възможност, която почти ни изненада. След всичките дни на чакане почти се бяхме примирили да се върнем във Франция, без да направим опит за изкачване“, казва Лиз Бийон.

Трите французойки успяват да изкачат Серо Торе по маршрута Compressor route, който е много опасен, след премахването на обезопасяванията по него.

Серо Торе (3128 м) се определя за едно най-големите предизвикателства на планетата – заради безмилостната си стръмна стена и заплашителни метеорологични условия. Там силните бури са постоянни.

снимка: Lise Billon

В продължение на три дни трите жени вървят към върха при много трудни условия.

„Първите метри бяха с много сняг, мислехме, че никога няма да стигнем Серо Торе. Един американски екип обаче, с когото се срещнахме, беше много оптимистично настроен и това ни помогна“, споделя Лиз.

Стъпка по стъпка и три дни по-късно Лиз, Фени и Мод стъпват на Серо Торе.

„Когато стъпихме на върха, и трите избухнахме в сълзи, не можехме да повярваме. Нашето приятелство ни задвижи към мечтата на живота ни. Това е история за планината, но преди всичко е историята на три приятелки“, казва Фени Дирт.

снимка: Lise BillonСподелиShares

The post За пръв път женска свръзка изкачи Серо Торе по маршрута Compressor route appeared first on 360mag.

Млад мъж измина маршрута Ком – Емине за рекордно време при зимни условия

СподелиShares

Млад мъж успя да подобри единствения рекорд на българин за скоростно преминаване по маршрута Ком – Емине при зимни условия. Близо 600-километровото трасе, пеш, Даниел Иванов от Пловдив измина за 8 дни и 18 часа.

снимка: plovdivmedia.bg

Рекордът до този момент се държеше от Божидар Антонов, който взима трасето за 9 дни и 4 часа – време, в което бяга, гази в сняг до кръста, минава през снежна буря и почти не спи – при температури, достигащи минус 20 градуса и ветрове със скорост до 140 км/ч.

33-годишния каскадьор и персонален треньор – Даниел Иванов, споделя, че целта е била не да подобри рекорда, а да предизвика себе си.По пътя той се е борил със снежни виелици, дъжд, мъгла, температури от минус 5, 10 градуса“.
Бил е подкрепян от негови приятели, които са се движели с бус, в който
той е сменял екипировката си, хранил се е, сменял е  мокри обувки и дрехи.

Традицията за дръзналите да преминат по легендарния маршрут е да вземат камък от връх Ком и да го хвърлят в морето край нос Емине. И понеже Даниел тръгва на 1 март, променя традицията.
„Хората от моя екип ми вързаха по една специална мартеничка и ще го направим по-различно този път. Няма да я хвърлям камък в морето, а смятам да я вържа на оградата на нос Емине.“
Още преди финала ултрамаратонецът знае, че вече е рекордьор.

Малко след полунощ, на 10 март, Даниел Иванов е новият рекордьор на България.

Даниел Иванов е подкрепен от магазин Стената.

СподелиShares

The post Млад мъж измина маршрута Ком – Емине за рекордно време при зимни условия appeared first on 360mag.

Мит ли са шерпите в Европа

СподелиShares

В малката сграда на музея в град Стари Смоковец, в подножието на планината Високи Татри в Словакия, на стената са облегнати няколко дървени рамки. Приличат малко на тобогани (често използвано средство за теглене на малки товари или хора върху снега от коренните народи в северните части на Северна Америка), само че имат презрамки, а няколко от тях са толкова високи, че стигат до тавана. Някои от рамките имат прикачени раници.

снимка: Adventoura SLOVAKIA

Това са носещите рамки, които носачите на Татрите, известни на местните като horský šerpa (планински шерпи) или horský nosi (планински носачи), използват, за да пренасят тежки товари до планинските хижи. Въпреки че планинските носачи се наричат ​​също шерпи на местно ниво, те не са свързани с етническата група на шерпите от тибетски произход в Хималаите и Непал. Дървени рамки можете да видите  в Музея на шерпите, но такива като тези все още се използват за пренасяне на провизии нагоре и надолу по стръмните планински пътеки.

Веригата Високи Татри минава по границата на Северна Словакия и Полша. През лятото посетителите се наслаждават на живописни гори, искрящи езера и широки долини, любувайки се на флората и фауната, докато изследват стотици километри пешеходни пътеки между планинските хижи. През зимата скалистите хребети и назъбените планински върхове, които се извисяват до 2500 м, придобиват мистериозен вид, покрити със сняг и лед и се открояват рязко над гората.

Вижте още:Науката зад свръхчовешките способности на шерпите

Последните шерпи в Европа се изкачват по стръмни и опасни пътеки през върхове до хижи на надморска височина до 2250 м, носейки ски и котки в сняг и лед и използвайки вериги на места, за да теглят себе си и тежките си товари нагоре по отвесни склонове. Специалната рамка за носене, тежаща до 8 кг, е прикрепена към гърба им и закрепена с големи и здрави презрамки. По този начин те осигуряват храна, напитки, дърва за огрев и всякакви други материали, необходими на хижата, като гориво, газови бутилки и спално бельо. Товарите често тежат повече от 100 кг, а шерпите работят при всякакви метеорологични условия, от горещо лято до студени и бурни зими, когато температурите могат да паднат до -20 C и планините са сковани от сняг и лед.

снимка: bbc.com

75-годишният Питър Петрас, разказва, че върши тази работа заради любовта си към планината, а не за пари. „Да си носач не е работа, а начин на живот“, каза той. „За истинския шерп парите са на второ място. Първото е да си в планината.“

Всяка хижа в Татрите има пазач и до осем шерпи, които се редуват на работа и остават в хижите. Задачите варират от почистване и поддръжка на хижата до приготвяне на храна, организиране на гориво и отопление или почистване на снега от околностите на хижата. Понякога носачите помагат на туристите с указания по пътеката. През летния сезон в планината могат да работят до 60 шерпи, през зимата остават половината. Някои са на пълен работен ден, други са студенти или имат друг бизнес.

Петрас за първи път се вдъхновява да стане шерп на 10-годишна възраст, когато вижда по-големите си братя Йожо и Иван да вършат тази работа. 

“Йожо беше един от най-силните – веднъж той пренесе пещ, тежаща 137 кг, до хижа Zbojnička на 1960 м надморска височина в долината Велка Студена долина.” 

снимка: kongres-magazine.eu

Петрас става носач, когато завършва училище, но по-късно заминава за военна служба и след това да учи, като в крайна сметка получава докторска степен по философия в университета в Братислава.

Любовта му към Татрите обаче го връща обратно в планината. Започва да работи като учител сутрин и като носач следобед. Това бил идеалният баланс. 

„Когато училищният ми час свършваше, можех да забравя за преподаването и да очаквам с нетърпение да бъда сам сред природата. Почивах психически, а в училище си почивах физически“, казва той.

Когато се пенсионира, продължава да бъде шерп. Възстановява и стопанисва Райнерова хижа – най-старата в планината, построена през 1863 г. за подслон на посетителите при лошо време.

Хижа Райнерова няма настаняване, но туристите често спират в малката каменна сграда за освежаване и за да видят колекцията на Петрас от старо оборудване за катерене и ски. През зимата обича да прави снежни скулптури. Той все още носи товари от 60 или 70 кг до хижата, която е на 1301 м, пет или шест пъти седмично. По пътя надолу той взема боклука. Хижата е само на 20 минути пеша от кабинковия лифт, така че маршрутът не е дълъг за пренасяне на товари.

снимка: naszeszlaki.com.pl

Когато туризмът започва в Татрите, в средата на 19-ти век, хората плащат на носачи да носят храна или напитки за групата. След това, когато се разработват туристически пътеки и започва строителство на хижи, носачите пренесят строителните материали за строителството и по-късно доставките на храна, напитки и гориво за гостите. Подобно било и на други места в Европа, например в Алпите, но когато там били построени кабинкови лифтове, а след това и пътища, носачите вече не били необходими и този вид работата изчезва. В Татрите този тип застрояване е сведено до минимум, тъй като това е природозащитен район и биосферен резерват, така че носачите все още трябва да носят товарите до хижите. Петрас казва, че шерпите винаги ще идват с провизии, дори и времето да е лошо. „Шерпът знае, че хижата разчита на него, така че все пак трябва да донесе товара.“

Вижте още:Среща с шерпите

„Това е много опасна работа“, добавя той. Преди двадесет години шерп беше убит от лавина. „Двама носачи умряха заради лошото време; един човек замръзна. Изглежда романтично, защото го обичаме, но може да бъде много опасно. Трябва да преживееш много неща – да си сам, да ти е студено, да те е страх. Могат да ви застигнат гръмотевични бури. Можете да замръзнете.“ 

В книгата си „Пътека по пътеката“ Петрас пише за необходимите умения: шерпите се нуждаят от „добра физическа форма, фокусирана главно върху издръжливост, сила на волята, устойчивост, баланс, опит в планината, способност за реалистична оценка на собствените сили и способности, преданост, смирение и вяра“.

 

СподелиShares

The post Мит ли са шерпите в Европа appeared first on 360mag.

DULOTEC BUDDY: УНИВЕРСАЛНИЯТ НОЖ ЗА ОТКРИТИТЕ ПРОСТРАНСТВА

СподелиShares DULOTEC BUDDY
Снимка: Христо Узунов

Вече ви разказахме за българската марка DULOTEC, специализирана в създаването и продажбата на достъпна, но същевременно здрава и качествена аутдор екипировка. Ето, че в ръцете ни е и първият техен продукт, на който ще направим ревю, за да се уверим от собствен опит дали философията на марката отговаря на истината.

А сега, по стара българска традиция – напред на нож!

ОПИСАНИЕ

Както личи от името, DULOTEC BUDDY е създаден като универсален аутдор нож, който да покрие оптималния набор от дейности в дисциплини като лов, риболов, туризъм. Изработен е като full tang от неръждаема шведска стомана Sandvik 14C28N, известна с високата си производителност на достъпна цена. 

DULOTEC BUDDY
Снимка: Христо Узунов

Ножът пристига при вас в картонена кутия с минималистичен бокс арт, нежно полегнал върху канапе от слама, в компанията на кания от естествена кожа и диаментено точило, също в елегантна кожена калъфка.

Острието е с изчистен класически дизайн, двойно скосено, което позволява ножът да бъде едновременно здрав и достатъчно остър. В горния край острието и дръжката образуват права линия, което придава елегантност на външния вид, без да затормозява окото с излишни форми. В долния край двете части на ножа са отделени от малък предпазител за пръстите. 

Дръжката е елегантно заоблена, с плавна дъговидна извивка, завършваща с отвор за “сиджимка” a.k.a. ремък. Чирените са произведени от ударо и водоустойчив полимерен материал G10 с текстура, имитираща дървесна шарка. 

ВПЕЧАТЛЕНИЯDULOTEC BUDDY
Снимка: Христо Узунов

Когато погледнете BUDDY ще видите един вдъхващ доверие масивен нож с дебело острие и плътна дръжка, който си тежи на мястото. Когато го вземете в ръце обаче ще се убедите, че ножът е достатъчно лек и повратлив, с тегло от едва 149 грама.  Добре балансиран, той стои удобно в ръката независимо от захвата и размера на китката.

DULOTEC BUDDY
Снимка: Христо Узунов

От двете страни в основата на чирените има удобни вдлъбнатини за палец, които спомагат здравия захват независимо от посоката на движение на ножа и ръката, с която го държите. Микроскопичните набраздявания по повърхността на чирените пък препятстват хлъзгането дори при влажна дръжка. Дебелото 3 мм, в горния край, острие пък дава достатъчно широка повърхнина за стабилно притискане с палец, ако извършваното от вас действие го изисква.

В процеса на работа се насладихме на лекотата, с която BUDDY прониква в меките тъкани, оставяйки прецизен разрез на желаните места, без необходимост от повтаряне на движенията /за храна говорим/. При класическия тест с хартиения лист, ножът навлиза в хартията чрез съвсем леко побутване от наша страна и продължава среза почти със собствената си тежест. Също така установихме, че въпреки дебелината си, инструментът е изненадващо гъвкав и ще ви прости чобански изпълнения като заклинване в дърво и последвалото паническо лашкане, за да бъде изваден, без увреждане на материала. 

DULOTEC BUDDY
Снимка: Христо Узунов

Подобни свойства са само част от характеристиките на неръждаемата стомана Sandvik 14C28N, която в съчетание с чирените от полимерен композит G10, Са двата най-популярни материала за направа на ножове в момента, заради цената и качествата си. 

Sandvik 14C28N разчита на неметални елементи като фосфор /0,02%/, сяра /0,01 %/ и азот /0,11%/, за да бъде по-лесно изкована, нарязана и заточена, с по-висока устойчивост на затъпяване и корозия, отколкото предполагат относително ниските проценти съдържание на въглерод /0,62%/ и хром /14%/. Когато сярата се използва пестеливо и умишлено, тя допринася за обработваемостта. Фосфорът добавя твърдост и устойчивост на корозия, съчетавайки най-добрите качества на въглерода и хрома. А азотът е директен заместител на въглерода, увеличавайки твърдостта на острието след термична обработка. С целия този микс получаваме изключително здраво острие, с малко по-ниски свойства от класически стомани за ножове като D2, но пък на много по-добра цена.

DULOTEC BUDDY
Снимка: Христо Узунов

Търсената от производителя универсалност е постигната чрез оптимизация на габаритите. Дължината от 215 мм прави ножа достатъчно малък, за да изземе функциите на джобното ви ножче, но същевременно е и достатъчно голям, за да се справи с по-сериозни предизвикателства. Ширината на острието или коремът, в най-дебелата си част е 290 мм и придава голяма работна повърхнина. Това е полезно в дейности като филетиране на риба например, която буквално се разлиства като страници от книга на 360, сбогувайки се с гръбнака си. 

DULOTEC BUDDY
Снимка: Христо Узунов

Всъщност любителите на барбекюто много бързо ще се убедят, че обработката на различни видове храни е стихията на DUOTEC BUDDY, който се справя еднакво добре с дрането, кълцането и дори беленето на всякакви чаркове с растителен или животински произход! Справя се добре и със стъкмяването на огъня, в частност подготовката на дървения материал. И макар да не е специализиран за работа с дърво и по-фините операции да му се опират, спокойно можете да разчитате на него да замести брадвата, разцепвайки някоя и друга цепеничка за огъня! 

АКСЕСОАРИТЕDULOTEC BUDDY
Снимка: Христо Узунов

Канията, с която идва BUDDY, е изработена от дебела и здрава кожа, с достатъчно голямо ухо, за да пасне на колани с различна ширина. Въпреки, че не е снабдена със закопчалка държи ножа доволно стабилно, без опасност от своеволни изпускания. В случай на нужда можете да разчитате на бърз достъп до инструмента. 

DULOTEC BUDDY
Снимка: Христо Узунов

Към комплекта получавате и диамантено точило тип плочка, прибрано в практично кожено калъфче. Точилото е с размери 83 х 51 мм, като едната му страна е за грубо, а другата за фино заточване. Така винаги ще можете да заточите ножа си, ако по някаква причина скъсате острието от употреба дотолкова, че да загуби своята острота.

ЗАКЛЮЧЕНИЕDULOTEC SCALPEL е по-прецизният брат на BUDDY. Произведен със само един скос на острието, той не е толкова устойчив на груба работа, но е идеален за всички операции, изискващи прецизност!
Снимка: Христо Узунов

DULOTEC BUDDY е отличен български нож, с конкурентни на световните марки характеристики. Можете да разчитате на него като на основен нож за вашите приключения, независимо от обстоятелствата и операциите, които се налага да извършвате. 

Определено можем да кажем, че производителите са създали един красив нож, чийто дизайн е подчинен на функцията. С плавните си минималистични форми, и лишен от ненужна маркетингова орнаментика, той ще ви служи толкова добре, колкото и изглежда!

DULOTEC BUDDY
Снимка: Христо Узунов

СПЕЦИФИКАЦИИ

Материал на острието: Sandvik 14C28N неръждаема стоманаТвърдост (HRC): 60-61Дължина на острието: 100 ммШирина на острието: 290 ммДебелина на острието: 3 ммОбща дължина: 215 ммДебелина на дръжката: 16.3 ммМатериал на дръжката: G10Тегло: 149 грамаПредназначение: Универсален аутдор нож

Ножовете DULOTEC ще откриете при нашите приятели от sorbe.bg!

СподелиShares

The post DULOTEC BUDDY: УНИВЕРСАЛНИЯТ НОЖ ЗА ОТКРИТИТЕ ПРОСТРАНСТВА appeared first on 360mag.

Владимира Христозова: Първи полет

СподелиShares


#td_uid_1_65eb245d81dce .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65eb245d81dce .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65eb245d81dce .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_65eb245d81dce .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}








1 на 4















снимка: Владимира Христозова







снимка: Владимира Христозова







снимка: Владимира Христозова







снимка: Владимира Христозова

Беше далечната 2008 година. Действието се развива над с.Добростан, където с помощта на местния клуб по екстремни спортове, банда, все още миришещи на младежки дух приятели ще „пускат“ една тийнейджърка (мен) да лети сама за първи път от „голямата планина“.

снимка: Владимира Христозова

Работата е там, че по онова време нямаше особено голямо разнообразие от екипировка. Да се сдобиеш с крило за твоите килограми беше лукс. А да се сдобиеш с крило за твоите килограми и летателни възможности беше като шестица от тотото. Затова почти всички се учеха на стари „две-тройки“ (крила за напреднали). Кой каквото намери. Без претенции. Тук там някой успяваше да си внесе от чужбина подходящо за начинаещи крило, а чат пат дори някой гъзари се уреждаха и с резервен парашут.
В клуба имахме две крила предвидени за обучение. Едното – голямо, тромаво и бавно, така нареченото „Мечо“ (поради липса на означена марка и модел). Така и не разбрахме кой и кога го е ушил, за какви килограми и с каква цел. Изобщо всичко около него беше мистерия, но единодушно беше взето решение, че става и е напълно идеално за обучение на начинаещи.
И другото- едно симпатично, мръсно бяло крилце, производство около 2000-та година (плюс/минус пет- шест години, но по-скоро минус) марка и модел Nova – Pheron (да не се бърка с Prion).И както често се случва в живота, трябваше да се избира между нещо неподходящо и нещо напълно неподходящо. Везните надделяха в полза на Ферона.

снимка: Владимира Христозова

Така аз, тогава около 50 килограма, трябваше да летя с „малкото“ крило, за около 80 килограмов човек. И за да го докарам поне близо до долната килограмова граница на летателния апарат, си бях ушила баласт- две торби пълни със сачми, за всеки джоб на якето по една. Приготвила съм ги грижливо на масата в дървената къщичка на старта (който се е качвал знае за какво говоря) и чакам да дойде заветния момент в който условията ще „отхлабят“ и момчетата ще се престрашат да ме „пуснат“.

Идва краят на деня, вятърът утихва, слънцето започва да се спуска към хоризонта и аз усещам, че часът настъпва. Крилото е грижливо разпънато и проверено връв по връв. Сбруята е наместена, каската ми хлопа, а баластта….ЛИПСВА! Няма го! Изневерил ми е с някой друг пилот в полет към хоризонта. Какво да правим, какво да правим…разполагаме с камъни…не, не…твърде
остро….хммм…спални чували..твърде леко….бира!

Клуба никога не остава без количество бира достойно поне за един Октоберфест. Бирата и „Тангра“ винаги са вървели ръка за ръка. От снощния запой са останали 4 двулитрови Ариани. Марчето Отварачката да ме прощава, но ще ползвам бирата и не по предназначение. По една в страничните джобове и две в задния. И излитам. И кацам меко (да не разгазирам бирата). И всички на кацалката много се радват. Казват, че е заради успешния полет, но аз си знам…радват се, че им нося бира!
ПС: До ден днешен кацам с мисълта за бирата. „Да не разгазирам бирата“ е моята лична мотивация да кацам меко, макар и отдавна да нямам бира в сбруята.

СподелиShares

The post Владимира Христозова: Първи полет appeared first on 360mag.

Николай Стоянов (aka YaHooooO): С парапланер-тандем от Казанлък до Златица Hike and Fly

СподелиShares


#td_uid_2_65eb245d85923 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_65eb245d85923 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_65eb245d85923 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_65eb245d85923 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}








1 на 4















снимка: архив на Николай Стоянов







снимка: архив на Николай Стоянов







снимка: архив на Николай Стоянов







снимка: архив на Николай Стоянов

От едно известно време (3 години) с Оги, който ми е приятел от детство, а също и парашутист с много опит, се канeхме да направим нещо интересно с тандема (парапланер за двама). Оги искаше да види повече от летенето с парапланер, а аз исках да направя нещо малко по-различно от това, което до меомента съм правил (Емона-Ком, Ком-Морето). Предвид ограничението, което имаме с времето заради семейства, работа и т.н. постепенно стигнах до идеята да направим Ходене+ летене (Hike adn Fly), но предвид гореизброените реших да е максимално наситено, коетосъобразено с условията,които имаме, за мен означава – Централен Балкан. Този район, освен че приемам за част от моя дом, е и най-масивният, с най-големите дерета, най-острите била, на-високите върхове в Стара Планина. Летял съм много над него и въпреки това не мога да се наситя на гледките му.
Тандема беше моето предизвикателство – регулярно ползвам тандема за полети в района и кратки прелети (10-15 км.) но това, което ни предстоеше предполагаше истински дълги полети, при това с неизвестни места за кацане (а тандема е тежък и изисква по-различни умения от соло крилото, ако се налага да се „приземиш в цел“), както и с вероятно непознати места за излитане.
И така… направихме една предварителна среща с Оги, в която комбинирахме всичкия багаж в две раници за носене. Взехме си чували,бивачно фолио, дрехи,храна,челник,външни батерии, камера…всичко без палатка. Прогнозите бяха добри и смятахме,че ще преживеем и без нея.

снимка: архив на Николай Стоянов

Ден 1

Майката на Оги ни закара до „изходната точка“- с. Долно Изворово. Стоварихме раниците, разпънахме щеките, проверихме за последно всичко и поехме пеша нагоре към мястото, от което често летим и наричаме Саръяр ( вр. Жълти бряг ). Поехме с леко темпо. Багажът ни тежеше около 18 кг всяка раница. Имахме достатъчно време да се качим, а сили и енергия трябва да се пестят в такива начинания. Качихме се малко по-бавно от обикновено. Времето изглеждаше добре – слънце, вятър с подходяща посока, но беше още 11:30. Реших да изчакаме, за да бъдат условията по-силни и да ни осигурят по-дълъг полет ( защото ако не летим ще трябва да ходим:) ) . След час облаците засенчиха. Все пак реших да опитаме. Закачихме се и излетяхме. Хванахме добро качване и започнахме да набираме височина. За съжаление нямах уред, който да ми показва скорост,височина,пропадане, а това ми създаваше дискомфорт. Тъкмо беше приключило състезанието Rose Valley XC и се бях напаснал добре с уреда, а сега се налагаше да летя без него, при това без други пилоти наоколо, което щеше да направи полета ми по-труден. Както и да е – набрах прилична височина, но усещах, че времето започва да се влошава. Погледнах на запад- почти всичко беше в сянка,а над Калофер вече валеше. Реших,че нямаме голяма перспектива, ако тръгнем на прелет право към валящият дъжд. Трудно решение е да се откажеш, но все пак реших- приземяваме се на старта, от който излетяхме. Речено-сторено – след 10 муинути бяхме на меката трева на старта и наблюдавахме как цялата долина на запад се „запуши“. Бях доволен от решението си, въпреки,че бях наясно,че в този ден няма да направим нито метър прогрес по маршрута. Спомних си как преди години, правейки първото Емона- Ком бях в ситуация, в която ходих 6-7 часа, а накрая направих незначителкен прелет. Бях решил,че това е най-объркания ден от всички, а се оказа,че в този ден всичко се беше подредило така,че следващият ден да е перфектен.
Скатахме екипировката и полегнахме на тази прекрасна поляна. Лежахме и гледахме движението на облаците, слушахме музика и усетихме първите капки дъжд. Бивачното фолио може да те опази сух, ако достатъчно добре успееш да увиеш себе си и багажа, за да не бъде издухано от явятъра:). Дъжда премина, а Оги се сети за свой приятел, живеещ в селото под нас. След кратък разговор с него и още час любувайки се на гледката, пристигна въпросното момче и ни донесе топла вечеря. Дали пък ни беше зле :) ?! Денят бавно премина в нощ, а пред нас се появиха безбройните светлинки от населените места. Избрахме си място за спане под единствената брезичка на тази поляна.

снимка: архив на Николай Стоянов

Ден 2

Събудихме се рано от слънчевата светлина. Денят беше ясен, а прогнозите добри. Закусихме, прегрупирахме бахажа за полетен режим спрямо недостатъците, които забелязах вчера и най-важното – приспособих телефонът си така,че да го виждам по време на полет, а това щеше максималнно да доближи полета с тандема до полета със соло крилото в условия на прелет.
Небето оново се покри с високи облаци, но въпреки това реших, че днес ще поемем в посоката. Излетяхме в 11:50. Бързо набрахме височина, а вятъра се оказа с перфектната сила и посока. След първата набрана термика директно пуснахме на запад. Летяхме бързо, без пропадане. Условията сякаш започваха да се подобряват. Появиха се първите мъгели, трудно забележими на фона на високите облаци, които покриваха цялото небе. Беше странно, но „работеше“ добре. Минахме покрай Бузлуджа, Шипка, Узана и хоп – мощно низходящо ни доведе до 100 метра над терена, източно от с.Скобелево. Все пак се появи някакво вдигане. Захапах го стръвно и не пусках (защото иначе ни чакаше ходене). Бавно и мъчително набрахме височина, минахме покрай х. Соколна и се закачихме за масива на Триглав. Упоритостта ни беше възнаградена- последваха няколко мощни термики, преминахме Джендема и вече бяхме на Равнец. Там отново попаднахме в „дупка“. Никакви термики, но въпреки това се опитвах да изстисквам всичко ,което намеря. Летейки близо до терена успяхме да стигнем точно до Манастирската поляна в Сопот. Каква радост – за пръв път правя прелет с тандема до Сопот, а там ни посрещнаха познати лица, приятели и Камен от Стара Загора, който беше с караванката си. Вечерта хапнахме свежа салата в приятна компания, разпънахме си спалните чували отново на открито и се отдадохме на заслужен сън.

Ден 3
Отново станахме рано, закусихме леко и поехме пеша нагоре по пътеката, която виеше под лифта и водеше до поляната за излитане. Очакваше ни познат старт и много пилоти във въздуха, което щеше да улесни летенето.
Уви – поседяхме доста на старта и наблюдавахме как никой не се набира достатъчно високо (както обикновено на този старт). Условията бяха супер слаби и „измъчени“, а на нас ни предстоеше да прелитане през следващият триков район – Беклемето и вр.Вежен.
Излетяхме около 12ч. Набрахме до 1900мнв. и реших,че условията все пак не са толкова зле. 10 минути по-късно бяхме в мощни низходящо, което ме принуди да изляза в равнината. Отново бяхме на 100 метра над терена. Този път мислех,че няма да ни се размине кацането. Все пак изострих максимално сетивата си. ‘Бълбукахме“ с тандема в някакви балончета, наблюдавахме как посоката на вятъра се сменя постоянно и знаех, че вероятно някъде наоколо има термика. В крайна сметка упоритостта отново беше възнаградена. Намерихме някаква слаба, но постоянна термика, която ни даде някаква височина, веднага след нея отново бяхме в силно низходящо…и така още 2 пъти- измъчени термики и силни низходящи. Тези ни мъки бяха възнаградени със съвместно въртене на термиката с голяма граблива птица (може би орел, но не съм сигурен), който освен, че ми показа термиката, въртя с нас доста време, след което във формацията ни се присъедини и един щъркел, който започна да атакува орела. Никога не бях виждал такова нещо, Оги също. Щъркел да напада Орел?!
Междувременно си мислех как никога не съм прелитал в тази посока, право през равнината, където бях в момента…та и с тандем. Гледахме и как едно крило дълго „стържеше“ по склоновете под Беклемето, но безуспешно.
Камен, който междувременно беше излетял преди нас , вече беше на Клисура, но с почти никаква височина. Не след дълго разбрахме,че се е приземил.
Пристигнахме над с.Розино и се залепих за склоновете, където хванахме мощна термика, която ни отвори „вратата“ към Вежен. Тук трябваше да взема решение – да навляза ли навътре към билото или да се опитам да мина пред планината (където Камен се приземи). Реших да навляза на вътре, но започна бързо топене на височината , което ясно ми подсказа, че ако не хвана следваща термика ще трябва да се приземявам с тандема някъде по склоновете. След няколко минути бяхме толкова ниско, че започнах да правя разчет за кацане, на едно малко било, заобиколено от дере от юг и гора от север. Буквално на последният завой и на няколко метра от земята усетих стабилно вдигане. Реших- ще опитам, пък каквото стане. И без това кацането нямаше да е никак лесно. Оказа се, че и този път късмета е на страната на смелите. Отново набрахме височина, така че да си поемем глътка въздух… но не за дълго, след още няколко минути бяхме отново на заход за кацане и този път нямаше как да ни се размине. Приземихме се меко, на 15 метра от няколко сърни (включително бебе сърничка), които явно така изненадахме, че бебето-сърна за малко не дойде при нас .
Бяхме доволни- ето това вече беше истинско приключение. Беше 13:45 а ние бяхме на 1705мнв. Знаех, че времето ще се влоши и че следващият ден нямаше да става за летене. Това означаваше – по един или друг начин трябваше да се доберем до цивилизация до края на денят. Сметнах, че имаме достатъчно време от деня и около 500 м. денивелация да се изкачим до вр.Вежен, от който се надявах да можем да излетим. Тръгнахме отново нагоре и наблюдавахме, как на югозапад от нас се разви голям Кумулонимбус, който за щастие се движеше на североизток и беше далеч от нас.

снимка: архив на Николай Стоянов

Изкатерихме се до билото, а там вятъра беше доста силен. Не бих правил опит да излетя в такъв, поради което си помислих, колко вълнуващо би било да се спи на открито на вр. Вежен…само, че според прогнозите тази вечер нямаше да е никак удачна за това. Продължихме към върха и сякаш на моменти вятъра отслабваше. Това ми даде надежда и тъкмо когато си набелязах място ,което да огледам за излитане – видяхме крило, което мина на километър южно от нас. Разпознах крилото на Ники Велев. Определено времето ставаше за летене. Мястото, което набелязах беше добро. Взехме решение за полет и бързо се приготвихме. След минути вече се носехме по южните склонове под вр. Вежен с добра скорост. Не пропуснахме да се наслаждаваме на тази могъща планина. Междувременно плъзнахме към равнината , където намерих и една силна термика. Набрахме достатъчно височина и бях сигурен, че ще постигнем целта, Последва дълъг „глайд“ към Златица и с. Църквище, където пристигнахме с достатъчно височина за лека акробатика :)
Избрахме чиста поляна за приземяване и вече мислехме дали да кацнем по-близо до ЖП гарата или по-скоро до пътя. Избрахме пътя от Златица към с. Църквище. Приземихме се меко и бяхме щастливи. И тъкмо се преместихме под най-близката сянка, когато преминаваща кола рязко намали и спря. Оказа се един от местните пилоти – Жоро Джамяров, който пък беше рожденик и отиваше да празнува. Щем не щем – отиваме на рожденият му ден! :) Какъв по-добър завършек на приключението?! А на рождения ден – още летящи приятели! Колко готино!!! Но пък трябваше да се прибираме бавно към родният ни град. Тук се включи друг парапланерист- Румбата Жеков, който ни предложи автомобила си, с който да пътуваме до Сопот, а той щеше да дойде на следващият ден, за да лети там и да си го вземе. Може ли да се нагласят нещата по-добре?! Не мисля ! :)
И така двамата с Оги, бавничко се придвижвахме по живописния подбалкански път към Сопот, където отново останахме до караванката на Камен, отново посрещнати с вкусна салата. За да не изневерим на приключението отново, легнахме да спим на открито, а през нощта се изви такава буря, която недвусмислено ни каза „Прибрахте се точно на време!“

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Николай Стоянов (aka YaHooooO): С парапланер-тандем от Казанлък до Златица Hike and Fly appeared first on 360mag.

Крилете на начинаещия

СподелиShares


#td_uid_3_65eb245d8a1b5 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_65eb245d8a1b5 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_65eb245d8a1b5 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_65eb245d8a1b5 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_65eb245d8a1b5 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_65eb245d8a1b5 .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_65eb245d8a1b5 .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_3_65eb245d8a1b5 .td-doubleSlider-2 .td-item8 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}








1 на 8















снимка: архив на Вилиана Георгиева







снимка: архив на Вилиана Георгиева







снимка: архив на Вилиана Георгиева







снимка: архив на Вилиана Георгиева







снимка: архив на Вилиана Георгиева







снимка: архив на Вилиана Георгиева







снимка: архив на Вилиана Георгиеваснимка: Вилиана Георгиева







снимка: архив на Вилиана Георгиева

Един прекрасен, пролетен ден решаваме, че ще летим от Беклемето. Качваме се цял бус пълен с парапланеристи, все по-опитни от мен, включително моят инструктор Андрей Агайн.

снимка: архив на Вилиана Георгиева

Барабар Петко с мъжете, както често се случва, ще правя прелет, възможно най-далеч, следвайки ги и доверявайки се на тях за хубавата прогноза. Искам само да вметна, че тогава бях млад, почти начинаещ пилот, изключително надъхана, че мога вече да летя добре. Смела и доста често безразсъдна, излитаща в силни дори и за опитните пилоти условия. Та… излита Андрей, отива пред планината, изважда се с една термика и тръгва към Сопот. Улавям правилният момент, излитам и аз директно в термиката, завъртам я и се издигам над старта. Набирам бързо солидна височина, към 2800 метра. Супер щастлива и доволна решавам, че ще тръгна и аз към Сопот след Андро. Само че не обръщам внимание, че всички парапланеристи излетели преди и след мен, отиват напред в равнината и летят отпред, пред планината, а не влизат толкова навътре с термиката, както аз направих. Но нали имам височина и вече мога да летя добре, те просто не са имали шанса да хванат първата термика! Наслаждавам се на прекрасната гледка от високо, загубвам малко височина, но бързо намирам следващата термика и си я възвръщам. Продължавам напред в планината, на изток от Беклемето. И като на магия ми се подреждат термиките. Голям кеф!

снимка: архив на Вилиана Георгиева

Докато в един прекрасен момент се озовавам над едно огромно дере. Привидно всичко изглежда прекрасно, имам огромна височина и със сигурност ще го прелетя. Някъде по средата на дерето, обаче, започват да духат неочаквани ветрове отвсякъде и доста странно започва да се клати крилото. Ами сега?! Какво да правя? Как да избягам от тази турбулентна зона? Нищо, всичко е наред, нали имам височина и ще го измисля, пък може и термика да намеря. Да де, ама заклащанията продължават и започват да стават все по-неприятни, а аз трябва да взема решение какво да правя. Да натисна ли спийда, за да избягам по-бързо напред пред планината? Не, така ще загубя много височина и може да се удавя и кацна, а нали на прелет съм тръгнала! Ма то май южния вятър е засилил, дали да не тръгна на север и да прескоча планината, може би ще е безопасно, защото имам височина. Абе я да си летя аз към Сопот най-добре, нали за там се бях запътила, ще успея да го прелетя това дере и без спийд.

И докато една патка мислила какво точно да направи, не предприемайки никакви действия, взела че изгубила височина и станало време вече да търси аварийна поляна за кацане в планината. Охооо, ето там има една хижа с голяма, зелена поляна отпред – това ще е моето място, май ще стигна до нея. Отправям се натам, но низходящото, в което съм попаднала е сериозно и докато се усетя губя все повече и повече височина. Няма да мога да стигна до хижата с поляната! Ле-ле ле-ле… Къде да кацна? Най-добре пред билото, защото зад него ще има ротор, а там не трябва да попадам. Със сигурност ще успея! Да, ама южният вятър със загубата на височина все повече и повече засилваше. Ще кацна пред билото, сега съм над него, обръщам срещу вятъра и си правя захода за кацане. Да, ама не! Обръщайки се с лице към вятъра и гръб към билото на планината, точно над него, започва да ме издухва назад. Какво да правя? Какво да правя?! Няма вече какво да направиш, Вилианче, освен да се фокусираш какво се случва с крилото ти!

Влизайки в ротора крилото става абсолютно неконтролируемо. Първо ме метна на дясно, видях крилото си на нивото на обувките ми, а под мен огромни скали. Боже Господи, това е краят! Дръж крилото! Спрях го, преди да направя инфинити (преобръщане надолу с главата, като въртележка). В следващия момент ме хвърли на ляво. Разминах се на косъм от високи, изсъхнали дървета, на които можех да се набуча, като на шиш. Отново го спрях, то пак ме метна в другата посока, още веднъж… и още няколко пъти! Стори ми се, че се борех за живота си цяла вечност! Но в един момент, като чудо на чудесата, крилото се успокои, беше цяло и над главата ми. От там една магическа, топла, Божия ръчичка сякаш ме хвана, повдигна ме и нежно ме постави на първото дръвче в гората зад билото и скалите. Аз не се придървих, а кацнах меко на дървото, без никакво нараняване. Било ми е рано да си тръгна от този свят, явно имам все още мисия. :)

снимка: архив на Вилиана Георгиева

Благодаря ти Господи за урока и шанса, който ми даде. Искрено ти благодаря, че подряза и оформи крилете на смелия начинаещ!

Изводите са много, но ще ги оставя за себе си. Надявам се да ви е била интересна най-страшната ми история с моят любим, найлонов самолет. Обичайте живота си и го ценете във всеки един добър или лош момент, той е подарък за душите ви.

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Крилете на начинаещия appeared first on 360mag.