Списание 360's Blog, page 99

Първата европейска творческа резиденция RE-IMAGINE Green ще се състои в София през април

СподелиShares

От 8 до 12 април в Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ повече от 30 артисти и експерти от сферата на изпълнителските изкуства и екологията ще обменят опит и знания в рамките на резиденцията “Климатична грамотност”, част от европейска резидентска програма RE-IMAGINE Green Rsidency с организатор за България Арте Урбана Колектив.

Участници от няколко държави от Централна и Югоизточна Европа – Босна и Херцеговина, България, Полша, Унгария, Северна Македония, Сърбия, Хърватия и Черна гора – пристигнаха в София за участието си в пилотната резиденция “Климатична грамотност” на европейската програма RE-IMAGINE Green Residency. Организатор на събитието е Арте Урбана Колектив, познати с иновативните си международни проекти в сферата на културата, изкуството и образованието.

В рамките на събитието (8-12 април 2024 г.), участниците ще обменят полезен опит и ще преминат през специализирано обучение, начело с изявени международно признати лектори и ментори, с цел интегриране на специални зелени практики и подходи в процеса на работата си – създаване, продуциране, менажиране на артистични продукции, които да насочат общественото внимание към форсмажорната тема за климатичните промени и опазването на околната среда.

В рамките на петдневната творческа резиденция, организаторите са подготвили разнообразна програма от лекции и практически занятия, които ще запознаят участниците с актуалните зелени практики и тенденции в сферата на независимия културен сектор и ще им съдействат с менторска помощ по създаване на еко-устойчиви артистични продукции.

Освен това, артистите ще се включат и в някои допълнителни инициативи, с цел опознаване на София и нейния културно-артистичен облик. Участниците ще посетят ключови стрийт арт локации на столицата, водени от гидовете на популярния Sofia Graffiti Tour, като ще посетят и актуални за културния афиш на столицата театрални и танцови представления.

В контекста на официалната обучителна програма на RE-IMAGINE Green се открояват имената на редица изявени специалисти, които ще влязат в ролята на лектори и ментори.

Добре познатият сръбски климатолог Владимир Джурджевич например, ще запознае детайлно участниците с проблемите на климатичната криза, а хърватският еко-активист Лука Томац ще очертае най-актуалните зелени практики в лекцията си “Ecoshift in Culture and Performing Arts”.

От българска страна, участниците ще се запознаят с изявения режисьор, сценарист и културен мениджър Димитър Узунов и експертът Василка Шишкова, която притежава богат опит в оценяването на въздействието на различни културни продукти. Те ще влязат в ролята на медиатори между гостите и представители на бранша на изпълнителските изкуства у нас, като им предоставят поле за нетуъркинг и обмяна на полезен опит и практики.

На 10 април още, като част от творческата резиденция в София, ще се състои и отворената среща с организаторите и участниците в проекта RE-IMAGINЕ с различни местни организации от сферата на изпълнителските изкуства и екологията.

На срещата ще се представят повече за съвременните тенденции в областта и ще се дискутират форми за застъпничество за зелените идеи в културния сектор и начини за съвместно действие.

След края на творческата резиденция в София, участниците в RE-IMAGINE Green Art Practices on the Margin ще вземат участие в още творчески резиденции в Унгария (юли 2024), Северна Македония (септември 2024) и Сърбия (януари 2025).

Повече за RE-IMAGINЕ следете в социалните мрежи: https://www.facebook.com/arteurbanacollectif/ и https://www.instagram.com/arte_urbana_collectif/.

СподелиShares

The post Първата европейска творческа резиденция RE-IMAGINE Green ще се състои в София през април appeared first on 360mag.

Станислава Белчева: За хората, боровинките и глиганите из Стара планина

СподелиShares


#td_uid_2_66168ae4045fa .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_66168ae4045fa .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_66168ae4045fa .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_66168ae4045fa .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_66168ae4045fa .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_2_66168ae4045fa .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Станислава Белчева: За хората, боровинките и глиганите из Стара планина


1 на 6















Двоен товар за пишман планинаря - Станислава Белчева







На път за хижа Амбарица - Станислава Белчева





[image error]

Още старопланински гледки по път към Амбарица - Станислава Белчева







Поляната пред хижа Амбарица - Станислава Белчева







Спане на високо в хижа Амбарица - Станислава Белчева







Старопланински гледки - Станислава Белчева

В края на месец юли започва сезонът на боровинките. Онези дивите, горските. Заради които клечиш до някой храст докато не се почувстваш отмалял в колената и накрая резултатът е около шепа тъмно виолетови скъпоценни топченца. Излапваш ги наведнъж и в опиянение от сладко-тръпчивия им вкус дори се усмихваш на петната, които неволно са оставили по дрехите ти. Знаеш, че няма да се изперат защото и най-добрият, рекламиран и препоръчван препарат е безсилен пред багрите на планина. И въпреки това продължаваш да се усмихваш защото си вкусил слънцето. Ако ме питат на какво имат вкус горските боровинки, без колебание ще кажа – на слънце. На слънце и спомени. Спомени за всички прекрасни места из българските планини, и най-вече из Балкана, на които сме ги брали.

Старопланински гледки – Станислава Белчева

Един от тези спомени е сред любимите ни семейни истории за разказване. Спомен, който ни даде няколко важни урока какво да не правим когато тръгнем на планина.
Действието се развива във все по-далечната 2015 година. Някъде през юни месец ще да е било да ми попадна информация в интернет за Фестивал на боровинките край хижа Амбарица. Хем боровинки, а аз обичам боровинки, хем на хижа в планината, а аз обичам хижи в планината, хем в района на Троян, а на половинката ми половината му корен е от там. Единствената дребна модификация, която се наложи да направим, бе свързана с неговото, на половинката, работно време със задължителна работна смяна в събота и компенсация в понеделник. Но пак щяхме да хванем втория ден на фестивала и да нощуваме на хижата в неделя срещу понеделник, така че със сигурност нямаше да се притесняваме за свободни места. Дори така се получаваше по-добре, избягвахме най-големите тълпи и лудница. Просто прекрасно.

Седмица преди обявените дати за фестивала звъннахме до хижата, за да си запазим две местенца в какъвто и тип помещение да имат налично, без претенции. Винаги когато решите да нощувате на хижа се обаждайте предварително, за да предупредите. Това е сред нещата, които трябва да се правят когато тръгнете на планина планирано. Ако пък плановете ви случайно се променят в последния момент, също предупредете. Повечето хижари, особено на места като Амбарица, до които няма достъп с никакво транспортно средство освен конска/магарешка сила или собствена човешка, следят кой е заявил, че тръгва към тях и маршрута, по който е заявил, че се движи. Ако не се появи и няма връзка с телефонния му номер, започват да спретват дружинки за издирване в планината. За щастие това се налага малко пъти през активния сезон и за още по-голямо щастие обикновено завършекът на търсенето е благорпиятен, най-често някой се е разсеял и е забравил да извести за намерението си да пропусне хижата като място за нощувка.

[image error]Още старопланински гледки по път към Амбарица – Станислава Белчева

Та, не се разсейвайте, за да не причинявате излишен стрес на хижарите. Онези истинските, които са отишли със сърце в планината. Като Ема. Емилия Гатева, хижарката на Амбарица. Тя държи и до ден днешен рекорда за най-продължителен престой на жена в пещера. 52 дни в 100-метрова пропаст, без да излиза и за миг навън, без слънчева светлина и без свеж въздух. Може би, лична догадка, именно затова избира да се пребори, буквално пребори, за стопанисването на хижата, горе в Балкана, на високото, където въздухът не се диша, а направо пие. А със самата хижа предизвикателството не е било по-малко отколкото това с пещерата. Когато стъпва за първи път там като стопанин, сградата е в период на полуразпад след дълги години експлоатация с нулева реинвестиция или дори минимална поддръжка. Дава много от себе си, което стига за укрепване на конструкцията и започва да набира средства за постепенното ѝ обновяване. Но не ги набира с молби, а със здрава работа и креативен подход. Като организацията на Фестивал на Боровинките, приходите от който са изцяло в полза на хижата. Към времето на нашето посещение беше подменена изцяло дограмата, бяха реновирани баните, имаше монтиран огромен бойлер. Към днешна дата рейтингът на хижата е сред най-добрите в страната, 4,6 от 5. Можете ли да си представите колко работа е била свършена? И всичко със сърце. Ако трябва да опиша с една дума контакта си с Ема, то е впечатлителен.

Но да се върнем към нашите лични приключения. В уикенда на самия фестивал пристигнахме в събота по тъмно в Троян. Минахме през единствената работеща по него време бакалия, за да потърсим някакви подходящи пакетирани храни, които да си вземем. За всеки случай, ако гостите на фестивала са изяли всичко на хижата. Някак, като знаеш, че снадбяването там се извършва само и единствено с коне и то не всеки ден, не е лошо да се подсигуриш с резервен вариант. Взехме си от най-големите налични пакети с ядки, опаковка овесени бисквити, вакуумиран кашкавал и сухари. Не е най-впечатлителното меню, но това имаше в бакалията, все щеше да спаси положението. Побързахме да се освежим с по душче и да легнем да се наспим хубаво, сутринта трябваше рано зарана да сме по път към хижата. Трябваше, ама не би. Половинката ми е известен с това, че ако има възможност би спал абсолютно непробудно и по 16-17 часа на ден и никаква аларма не е в състояние да му развали това удоволствие. Което прави моята задача със събуждането му не просто трудна, а с екстремен характер. Станах си аз около 5:00 часа, направо по тъмна доба, разсъних се, облякох се, напълних запасите ни с вода и започнах епичния процес по събуждането на спящия красавец. И ако си мислите, че става толкова лесно като в приказката, с целувка – ами не, не е като в приказката. Около 7:00 часа регистрирах частичен успех защото все пак ме погледна с едно полуотворено око, поиска да узнае кое време от деня е, изломоти нещо неразбираемо и се обърна на другата страна. Хайде, пак отначало с цялата процедура. Ще ви спестя остатъка от борбите си, които накрая ми бяха опънали нервите до почти краен предел, но някъде по пладне, когато слънцето вече напичаше високо, направо си прежуляше, половинката все пак благоволи да се надигне от леглото. Видя колко е часът и с най-невинната, но и с елемент на обвинителна, физиономия на света ме попита защо не съм го събудила по-рано. И тук ще ви спестя един взрив на свръхнова в собствената ми микровселена.

Двоен товар за пишман планинаря – Станислава Белчева

Важното е, че не се отказахме от идеята си да се качим до Амбарица, въпреки очевидните, до преди няколко момента, изгледи да останем и просто да се мотаем из града безцелно. Но поне в това отношение половинката добре си беше научил урока – ако е казал, че ще идем някъде, то трябва да се случи, иначе го очаква взрив и в неговата микровселена, от огън, жупел и метеорити, които ще хвърлям по него. Не съм фен на астрологията, хороскопите и зодиите като цяло, но обикновено в такива ситуации хората вдигат ръце и просто казват “скорпионска му работа”.

Стъкмихме се с багажите, качихме се в колата и газ към село Черни Осъм. От там, от местността Смесите, започва задъхващият тричасов маршрут към хижата. Все нагоре, все нагоре. По пътя срещнахме върволица от автомобили, хора, които вече бяха слезли наобратно от фестивала и се прибираха към населените си места по постоянен адрес. Нищо чудно, то си беше вече 13:00 часа следобед. Термометърът показваше 41 градуса в колата, значи да е било някъде около 38 навън, реална температура. Просто отлични условия за старт на начинанието ни. Като тук съм дълбоко иронична. Ето ви първото нещо, което не трябва да правите когато тръгнете на планина. Не се успивайте като за начало. Ако ви предстои тежко изкачване и то в месеците юли-август, тръгнете рано, по хладно. Преценете времето си така, че по обяд да сте поне на билото на планината ако не под сенчест навес на хижа или заслон.

Пени се, не пени, ке го качим. В пристъп на нездраво кавалерстване половинката предложи, за да не се моря допълнително в тази нечовешка жега, да прехвърля багажа си в неговата раница и той да носи всичко. С наивна благодарност приех. И още в първия час от прехода ни нагоре съжалих за което. В един момент половинката започна да губи темпо все по-осезаемо. Няколко пъти го питах как е и дали всичко е наред, той гордо ми отговаряше, че просто не се е разсънил. Нещо, за което няма място в планината – излишна гордост или горделивост ако щете, под каквато и да било форма. Оставете си я за ползване в града. В крайна сметка се оказа, че урболешкото ни тръгване е станало причина за мускулно разтежение в бедрото му. Не толкова сериозно, че да се откаже от прехода, но и достатъчно, та да не може да издържа допълнителната тежест на общата ни раница. Ми, ще я нося аз. Какво пък толкова, здраво магаре съм. Пък и сега като се сещам за учудените погледи на всички, които засичахме по пътя им надолу, как аз съм нарамила раница с размери почти колкото моите собствени, а редом до мен върви здрав, прав, млад мъж, и ми става много забавно какво ли са си помислили без да знаят предисторията на това разпределение на товара. Ето ви второто нещо, което да не правите когато тръгнете на планина – не слагайте багажа си на едно място, разчитайки само на един здрав гръб да го носи. Всеки трябва да си носи и отговаря за неговите собствени неща. Ситуации всякакви се случват.

На път за хижа Амбарица – Станислава Белчева

Вървим и се потим, вървим и се потим, и пуфтим. Напредваме със сравнително добро темпо, предвид вече описаната ситуация, денят е дълъг, ще стигнем навреме преди смрачаване. Хората, които срещаме по пътя си съвсем оредяват, явно Фестивалът е приключил напълно. Нищо де, просто ще си изкараме една хубава вечер, една боровинкова нощ в Балкана. В последния половин час само вървяхме и пуфтяхме, слънцето вече беше паднало ниско, та поне не се потяхме. За общо четири часа и малко отгоре взехме маршрута. Пак да отбележа, доста добро постижение предвид обстоятелствата с мускулното разтежение. В един прекрасен миг, точно зад последното леко възвишение се подадоха двете сгради на хижата. И отъпканата от стотици крака поляна пред тях. Явно фестивалът е бил с голяма посещаемост.
Потърсихме хижарката, за да индикираме за пристигането си. А тя с цялата си директност отсече, че вече ни е била отписала да се появим, само се е надявала да се обадим поне да не ни търсят излишно. Как така ни е била отписала?!? Направо се почувствах засегната от тези думи. Сега си давам сметка, че в него момент аз съм си била занесла излишна гордост в планината. Може и затова раницата толкова да ми е тежала. За прекараното време на хижата щях да разбера, че Ема си е просто такава. Сурова на вид и изказ, но с огромно благо сърце, строга и държаща на дисциплината, но справедлива и грижлива към всеки, който ѝ е дошъл на гости в планината. Защото хижата е неин дом и тя я стопанисва точно като такъв.

Качихме се до стаята ни на втория етаж, с общо 3 легла на по 2 етажа, но в случая си беше само за нас, тъй като за неделя срещу понеделник не се очакваха повече пристигащи гости. То всичко на всичко бяхме общо десетина души, освен Ема и помощниците ѝ – доброволци за фестивала. И голяма част от тях бяха предпочели да останат на палатки отвън.

Спане на високо в хижа Амбарица – Станислава Белчева

Разтоварих раницата от гърба си, разровихме се вътре за сухи и чисти дрехи и за нещо, с което да усмирим вече бунтуващите се стомаси. Ровихме, ровихме и нищо. Ровихме, ровихме из спомените си от сутринта и открихме, с нарастващо усещане за паника, че сме забравили покупките от предходната си вечер на портмантото в апартамента, където нощувахме. А вече бяхме дочули един от помощник-хижарите да споменава, че не е останала никаква храна след фестивала, само може би за тях си по малко качамак от сутринта. Стигаме до третото нещо, което да не правите когато тръгнете на планина – не забравяйте да проверите запасите си от вода и храна. Може да е шепа ядки, протеиново блокче, опаковка бисквити. Каквото и да е, но да го има в наличност за критични ситуации.

Плахо пристъпихме към вратата на кухнята и обяснихме каква сме я свършили. Добре че Ема я нямаше в него момент, иначе мъмренето нямаше да ни се размине. За наше добро и с цялата загриженост на света. Но все пак щеше да си е мъмрене. Помощник-хижарят ни се усмихна благо и каза че няма да ни оставят гладни, все ще измислят нещо, да не се притесняваме. Междувременно, докато сглобят вечеря за всички ни с каквото е останало изобщо из хладилниците след двата фестивални дни, можем да потърсим боровинки из поляните наоколо. Това си беше чисто пращане за зелен хайвер! След като над 500 души бяха минали през храстите преди нас, бяха брали, яли, събирали за сладко (което после се продава с благотворителна цел в полза на хижата), ни едно скъпоценно виолетово плодче не бе останало. Ей така, човек да си разкваси малко устата поне. Но пък какви гледни имаше, да си напълни човек очите и душата! – то към централното било на Стара планина и връх Ботев, то към връх Голям Купен, то към едноименния връх Амбарица. Гледаш, гледаш, потъваш в гледката и забравяш за простосмъртни терзания като глад, умора и мускулни разтежения. А като се скрие напълно слънцето зад хоризонта виждаш виолетовия нюанс на нощта. Виолетов като боровинка. И се връщаш в хижата където те чака най-вкусната вечеря на света – пред всеки от присъстващите имаше по една спретната чинийка със следното съдържание – шепа пържени картофи, но по-скоро детска шепа, няколко парчета изсъхнала краставица, филийка бял хляб и три резенчета шпеков салам, от този с повечето мазничко и жили в него. Все съм яла и гурме, и обилни порции с вкусотии по цял свят, авторско-експериментаторска кухня, традиционни гозби в различни държави, но така ядене не ми се беше услаждало. Честно. И без никаква ирония. Погледнах половинката, явно и той споделяше тези ми мисли след като бе запалил пура, която му бях донесла армаган няколко месеца по-рано от пътуване до Куба. Явно нея не бе забравил да сложи в багажа ни. Но пък само си представете истинска кубинска пура в комбинация с истински роден шпек. По-идилично нямаше как да бъде. По-запомнящо се, също.

Поляната пред хижа Амбарица – Станислава Белчева

На сутринта, изненадващо, нямах никакви проблеми със събуждането на половинката. Чистият балкански въздух си беше казал думата. Де да можех да си бутилирам малко от него и да го ползвам при необходимост и в градски условия. Стъкмихме се с багажите, метнах раницата на гръб, този път аз реших да кавалерствам и въпреки уверението, че болката в бедрото на половинката е изчезнала, реших да я нося и надолу. Пък и не се притеснявам, че прасците ми ще се набият като на римски пехотинец, манекенка няма да ставам тепърва. Разделихме се поживо-поздраво със стопанката на хижата и поехме по обратния път. В смях, шеги, закачки и безкрайно мили шпекови спомени неусетно го преполовихме. Току доловихме ударите на брадви от близкото до туристическата маркировка сечище. Половинката надълго и широко, с нескрита полутроянска гордост, ми разказваше колко дивеч има из горите около нас. Усмихвам се и му показвам с пръст един глиган в далечината. Как така глиган, гледай тази задница, това си е кон, сигурно за извлачване на трупите от сечището – нещо не ми хвана вяра той, но усетих гласът му леко да променя стабилността си. Не, не, глиган си е, виж опашката, продължавам да настоявам с детска наивност и лекота. Половинката застива на място. Вече усещам не само промяна в стабилността на гласа му, но и промяна в пулса към по-ускорен. Имах чувството, че го чувам, пулса му, сред останалите звуци на гората. Това е поне 150-килограмов звяр, да не си мръднала рязко в никакъв случай! Застинахме на място. Огледахме дърветата около нас, нито едно не предоставяше сигурна защита ако се покатерим по него, бяха крехки ели. Крехки като за ускорена 150-килограмова жива маса. Почнах да схващам сериозността на ситуацията. Извадихме двата си телефона и включихме звука на максимална сила, пуснахме музика с идеята да симулираме по-голяма численост и с това да отблъснем дивата твар. Не твърдя, че това е правилният подход в такива ситуации, но само това ни дойде до главите по него време и на него място. Добичето вдигна глава, сърцата ни спряха за миг, подуши в нашата посока, ослуша се, явно не е фен на Rammstein и в свински, буквално, тръс се отдалечи в обратна посока. Отдъхнахме шумно. Спогледахме се и половинката възвърна цвят на лицето. С умиление ме похвали за хладнокръвието и че не съм се разпищяла или побягнала неконтролируемо. А аз отново бръкнах дълбоко в запасите си от детска наивност и го попитах какво пък толкова се беше вдървил, нали има нож на колана си. Да, до ден днешен това е любимата му тема за шеги на мой гръб. Но пък освен гордостта в планината няма място и за паника. Оставете я за моментите когато получите мейл от шефа си с невъзможно задание с вече изтекли срокове за изпълнение. В планината паниката не помага никому. А понякога детската наивност е по-полезна от всеки уж добре премислен ход. Поне за собствено успокоение и запазване на самообладание.
Още няколко километра надолу по планинската пътека и това ни приключение завърши. На пръв поглед, може би, нищо особено. Но ние си научихме уроците. Никога повече не тръгнахме с една обща раница двамата на планина, никога повече не тръгнахме без храна и достатъчно вода. И да, половинката вече е трениран в ранно ставане. Особено пък откакто се появи и наследникът ни. На когото някой ден непременно ще разкажем тази история от зората на съвместния ни път като двойка в живота и в приключенията.

Виж всички Лични истории!

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Станислава Белчева: За хората, боровинките и глиганите из Стара планина appeared first on 360mag.

27-годишен пробяга цяла Африка по дължина

СподелиShares снимка: GRM Daily

Британецът Ръс Кук влезе в историята, като стана първият човек, пробягал цяла Африка по дължина в екстремен маратон, отнел почти година. Преди да се отправи на това трудно предизвикателство, той страда от проблеми с теглото и зависимости.

27-годишният мъж от Западен Съсекс, Англия, наричан ‘Hardest Geezer’, се справя с изпитанието за 352 дни, прекосявайки 16 държави. Кук завърши това небивало приключение в Тунис, на 7 април 2024 г. Пробягвайки 16 000 километра, той покрива еквивалента на 386 класически маратона, по 42,196 км всеки.

Началото

Кук стартира бягането на африканския континент миналия април, от най-южната точка на Африка, южноафриканското село L’Agulhas, и продължава нагоре, по Западния бряг на континента. Пресича двете най-големи пустини в Африка, първо Намиб, а след това Сахара. Между безкрайните участъци на пустинята, той преодолява и тропическата гора в Конго, която е втората по големина в света.

Младият мъж прекосява държавите Намибия, Ангола, Демократична република Конго, Република Конго, Камерун, Нигерия, Бенин, Того, Гана, Кот д’Ивоар, Гвинея, Сенегал, Мавритания и Алжир, преди да пристигне в Рас Анджела в неделя вечер, местно време.

Вижте още: Саваш Чобан пробяга 86 ултрамаратона в Перу за 86 дни

Ръс Кук влиза в Алжир (стоп кадър от неговия YouTube канал)Премеждия

Кук се надявал да завърши своята одисея за 240 дни, бягайки еквивалента на повече от маратон (42,196 км) всеки ден, но не всичко вървяло гладко. На него и хора от екипа му били откраднати пари, паспорти и оборудване при въоръжен обир в Ангола. Почти спрял опита си в Нигерия, заради болки в гърба. Критична се оказала и липсата на виза за влизане в Алжир, преди дипломатическата намеса от алжирското посолство във Великобритания да успее да осигури необходимите документи.

Целта

Целите, които Ръс Кук си е поставил, са две: да предизвика себе си и да набере средства за благотворителност. Успява и в двете направления – освен успешния финал, факт са и близо 700 000 паунда за благотворителните организации Sandblast и Running charity.

Вижте още: Beyond the Ultimate: ултрамаратоните, посветени на дивата природа

Маршрута на Ръс КукНа финала

Кук пресича финала, облечен във фланелка на английския футболен отбор, а феновете му скандират „Geezer’, Geezer'“. После отпразнува успеха, като се потапя в Средиземно море, преди да се наслади на ягодов коктейл дайкири с приятелката си.

Предисторията

Въпреки че несъмнено ще остане в историята със своеобразния нечовешки ултрамаратон, Кук невинаги е бил посветен на подобни постижения. В интервю за The Times по време на бягането си, той обяснява, че в началото на 20-те си години се е борил с наднорменото си тегло и пристрастяването към хазарта.

Пиех много, бях с доста наднормено тегло, борех се със зависимостта към хазарта и работех самотна, мизерна работа, която наистина мразех. Не ми остана никаква радост от живота.

Кук споделил, че е изгубил всичко, което е притежавал, заради този навик. Сега, след финала на грандиозното си предизвикателство, той се обръща с мотивиращо послание към своите поддръжници: „Получавате шанс веднъж в живота. Хванете го!“

Вижте още: С кауза: Гари Маккий пробяга 365 маратона и събра 1 милион паунда за благотворителност

СподелиShares

The post 27-годишен пробяга цяла Африка по дължина appeared first on 360mag.

Kajka 75 нa Fjällräven: надеждният помощник за дълги преходи

СподелиShares

Тръгнем ли по била и пътеки, подготовката се оказва ключова. И ако за удоволствието от прехода може би най-важното е да си носим ентусиазма и доброто настроение, то за материалните неща ни трябва раница. При това такава, че да събира много багаж и същевременно да не усещаме товара.

Днес ще ви представим една раница, която е много подходяща за дълги преходи в планините и пътувания до отдалечени места – усъвършенстваната трекинг раница Kajka 75 нa Fjällräven. Нейните обем и мултифункционалност са насочени към хората, поемащи предизвикателствата на дългите преходи. А Kajka 75 се явява точната съставка: износоустойчива, изключително удобна за носене и притежаваща множество интелигентни функции.

ДИЗАЙН

Въпреки доста скромния си външен вид, универсалната раница за трекинг Kajka 75 е модерна туристическа раница, изпълнена в класическия дух на Fjällräven. Издръжлива, удобна, предназначена за пренасяне на тежки товари, сега тя е с изцяло нов, по-лек дизайн, с подобрени функционалности, обшивки и подсилващи материи, изработени от рециклирани материали, и подобрена възможност за поправки. Както личи от името, разглежданата Kajka, е 75-литрова раница и може да побере наистина много багаж. Тя е с нарочно конструиран кръстен колан, предназначена за многодневни преходи. Kajka 75 изглежда от старата школа, но е снабдена с всички функции, които бихте очаквали от модерна раница, дори и някои, които не сте очаквали. Най-интересната ѝ характеристика е рамката от брезова дървесина, сертифицирана от Forest Stewardship Council – която ѝ придава винтидж визия и намалява екологичния отпечатък с 90 процента. Тя влияе на околната среда значително по-малко от другите рамки, като същевременно запазва здравината и функционалността.

ЕРГОНОМИЧНОСТ

Подвесната система на Kajka 75 е създадена по такъв начин, че да разпредели оптимално дори много тежки товари. В същото време настройката, чрез Perfect Fit Adjustment System, позволява лесно да напаснете раницата към различни размери на гърба и към различна ширина на раменете.

При дълги преходи широкият кръстен колан ще ви осигури висока степен на комфорт. Той е цяло парче и е разположен под кръстна подложка с допълнително омекотяване и дишаща мрежа. Самият колан е твърд и немачкаем, което осигурява по-добро разпределение на товара и дългосрочни здравина и товароносимост.

Добре вентилираната носеща система на Kajka има отлична лумбална опора, ергономично оформени презрамки и разпределя перфектно дори изключително тежки товари.

Коланът вече се регулира още по-добре и осигурява висока степен на комфорт при носене по време на многодневните преходи. От своя страна раменните презрамки и лопатките на бедрените колани са щедро подплатени и остават удобни след дълги дни, а рамката от брезова дървесина издържа с лекота големи натоварвания.

ФУНКЦИОНАЛНОСТ

Основното отделение се зарежда отгоре и има snow lock. Изключително полезно е, че до него имате достъп както отгоре, така през голям капак с ципове, разположен отпред. Спокойно можете да разделите раницата на горно и долно отделение, с помощта на вътрешните ципове. Налично е и отделение в долната част, също с цип – идеално за вашия спален чувал и бивачна екипировка.

В обичайния вариант капакът на раницата се закрепва за нея посредством дълги регулируеми ленти отпред и отзад. Ластик отгоре на капака осигурява възможността за закрепване на постелка, горна дреха или всякакъв друг “бърз багаж”, който да достъпвате лесно.

В капака има три джоба – малък вътрешен, външен горен и по-голям външен среден джоб. В най-горния външен джоб се съхранява включеният в комплекта дъждобран за раницата. В него можете да приберете и други неща, като например ръкавици и челник. Вътрешният джоб е подходящ за документи, ключове и други.

В горния капак има вграден кръстен колан. Така капакът може да бъде свален и прикрепен към колана на раницата или да се носи като чанта за кръста, когато искате да следите внимателно ценностите си. Има и възможност за прикрепване на Kajka Side Pocket към предната част на раницата.

На горния капак има въже, тип бънджи и подвижни приставки на предните ремъци, които могат да се използват за щеки и за ледорези. Освен това раницата има удобни наклонени джобове за бутилки, практични джобове в колана на бедрото, и интегрирани странични джобове, които се отварят изцяло, така че да са достъпни както отпред, така и отзад.

Двете странични компресионни ленти се закопчават към тъкни метални рейки, като така осигуряват равномерна и ефективна компресия. Отгоре и отдолу на раницата има точки за закрепване на допълнителна екипировка, което е безценно за дългите преходи.

Горните ремъци за прибиране на товара към гърба са с големи уши и това прави възможно с тях да се работи с дебели ръкавици. За по-голям комфорт има възглавница на плешките. Тя е разположена в джоб, който се отваря отгоре с цип, така че омекотяващата вложка може да се суши или смени при нужда.

Характеристиките за безопасност включват свирка в закопчалата на гръдния ремък. В комплекта има и дъждобран с рефлективни елементи. Към удобствата няма как да не отбележим и съвместимостта ѝ с хидратираща система, с чиято помощ много лесно и бързо приемате течности, без да се налага да сваляте раницата.

СПЕЦИФИКАЦИИ

Изработена от: винилон, рециклиран 500D найлон и подплата от 210D найлон.
Специфични модели за мъже и жени.
Размери (75L)
– Височина: 80 cm
– Ширина: 37 cm
– Дълбочина: 29 cm
Тегло:
– женски модел: 3300 g (75L)
– мъжки модел: 3300 g (75L)
Система за носене: Регулируема, Подплатен заден панел, Дървена рамка
Гръден ремък: Да
Колан за кръста: Да
Регулируема дължина на гърба: Да
Произведена е без PFC.

Екатерина Николова, посланик на Fjällräven за БългарияПотърсихме мнението и на човек, използвал раницата. Посланикът на Fjällräven за България Екатерина Николова се съгласи да сподели своите впечатления за Kajka 75.Каква е връзката ти с планината?

Свързана съм с планината още от малка, когато правехме преходи с нашите семейни приятели. Тази моя страст се пробуди отново, когато бях първа година в университета, с мои приятели се уговорихме за тридневен преход в Рила планина. В този момент се запознах с високата планина и усещането да видиш изгрева сред облаците. От тогава до сега не спирам да търся различни места, където да съзерцавам магията наречена природа.

На какви преходи си била с твоята раница Kajka и как се е представяла?

За първи път използвах раницата Kajka на Fjallraven Vandortura на 5-дневно приключение в Унгария, където всичко необходимо беше събрано в тази раница.
След това съм я използвала в Рила на 4-дневен преход във високата част на планината. Раницата е създадена за по-продължителни преходи, с усилен кръстен колан, така че да издържи всякакъв товар и въпреки това за първи път имах усещането, че имам място за още принадлежности.

Как оценяваш конструкцията като удобство и ергономичност?

Дизайнът на раницата е с дървени рамки, които поддържат стойката и в същото време подплатата помага да усещаш раницата удобно по гърба си. Според мен е изключително ценно това, че можеш да промениш основата, спрямо своите размери, тъй като всички сме с различни пропорции, конструкцията позволява да наместим подплатите спрямо своите извивки.

Как успяваш да организираш багажа в нея?

Лесно се организира раница, която има различни отделения.
Най-долу в отделението, поставям спалния си чувал и запълвам пространствата около него с дребни неща, които няма да ми трябват до вечерта, като вълнени чорапи, мерино клин или др.
До гърба си поставям по-тежки предмети, за да мога да запазя центъра на тежестта си, това са неща като газова бутилка, консерви, котлон и др.
Пред тях поставям надуваемо шалте, резервни дрехи. Поставям пухенката, мембраната и задължително аптечка, на места до които имам бърз и лесен достъп.
Долната част на капака е за дъждобрана на раницата, а в горната седят неща за бърз достъп като слънчеви очила, барче (нещо за хапване), бъф и др.
Около кръста поставям неща, които ползвам често и не искам да свалям раницата, за да ги извадя – слънцезащитен крем, нож, телефон и др.

Кое за теб е най-ценното ѝ качество?

Устойчивостта. Тази раница е създадена да издържи товара, във времето. Материалите, вложени в раницата, са издръжливи на търкания и износване. Кръстният колан е дублиран, слабите места са подсилени, така че да си спокоен, че ще можеш да използваш раницата доста дълго време.

Кога обикновено решаваш да смениш раницата си с нова?

Моментът, в който вече не мога да ѝ имам доверие. Ако смятам, че по време на прехода ще ми е неудобна и ще ми вреди, вместо да ми помага, или ако имам съмнения, че може да се скъса по време на проход и да усложни ситуацията ни. Човек трябва да е сигурен в екипировката си и тя да прави прехода му по-лесен.

На какви хора (планинари, туристи) би я препоръчала?

Тези, които носят със себе си голям асортимент от екипировка и излизат в планината за дълъг период от време. Лесно могат да структурират багажа си в тази раница и могат да разчитат, че ще издържи всякакво натоварване.

Открийте раницата Kajka 75, както и останалите продукти на Fjällräven, в магазините на марката в The Mall, ниво Партер и Paradise Center, ниво -1.

 

СподелиShares

The post Kajka 75 нa Fjällräven: надеждният помощник за дълги преходи appeared first on 360mag.

Как се прави състезание: Байк и Рън за Чепън

СподелиShares снимка: KrisoK Photography

Създадохме рубриката „Как се прави състезание“, за да ви разкажем за хората, без които любимите ни състезания нямаше да съществуват. Ще ви срещаме с организатори на различни спортни събития, за да научим как се ражда едно състезание и как  еволюира от идея, до успешна реализация. Ще ги питаме за трудностите и препятствията, но и за забавните моменти. Ще им зададем въпроси и за всички новости около състезанието. 

За Байк и Рън за Чепън разговаряме с главния организатор Милен Тончев.

Главният организатор на Байк и Рън за Чепън Милен Тончев, в средата / снимка: KrisoK Photography Къде се провежда състезанието? Какво е характерно за региона, през който минават участниците?

Байк и Рън за Чепън се провежда в района на град Драгоман и живописните Чепън планина и Драгоманското блато. Чепън e планина с характерни карстови форми, стръмни склонове и куполообразен вид, наричана понякога и малкия Пирин. Най-високата й точка е връх Петровски кръст 1205 м, през който минават всички дистанции на състезанието. Билото на Чепън е открито и не много широко и позволява гледки на 360 градуса, което прави трасето (особено 30 километровата дистанция) много живописно и панорамно ,с прекрасни гледки към Витоша, Стара планина и Драгоманското блато. Последното е разположено в подножието на Чепън и е единственото карстово блато в България (едно от 11-те орнитологично важни места на България и заедно с Чепън е определено за представително местообитание от европейско значение за опазване на биологичното разнообразие).

снимка: KrisoK Photography На коя дата ще се проведе тази година и какви дисциплини и дистанции съдържа?

На 27 и 28 април 2024 г. ще посрещнем вече в два дни тринадесетото издание на „Байк и Рън за Чепън“. Дисциплините остават същите: първи ден е отреден на колоездачите – хоби, XCM и Е-Байк. Вторият ден е за дуатлонисти и бегачи. Дистанциите са 66 км за XCM надпреварата, 44 за Е-Байк, 44 и 23 км за хоби байкърите, 12, 23, 30 и 44 км за бегачите и 23+23 км за дуатлона.

снимка: KrisoK Photography Разкажи ни за историята: Кога и как се зароди идеята за състезанието? Кои бяха основните действащи лица и кои са сега? 

Международната значимост на тази територия като биоразнообразие е в основата на самата идея тук, където няма туристически бизнеси, да се предложи модел за отговорно към природата състезание, което да култивира отношение, чрез спорт и туризъм, сред местните хора и софиянци, и така тази природа да бъде опазена по-добре.

С времето надградихме Байк и Рън за Чепън като състезание, подкрепящо природозначима кауза всяка година – опазване и картиране на вековните дървета, есенно преброяване на птици, туристическа достъпност на самото блато, през такса регистрация… Самата идея е на Любомир Попйорданов (през януари 2011 г.; председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм). Другите въвлечени тогава лица са Петко Цветков и Росен Василев от Българска Фондация Биоразнообразие, и колеги от Сдружение за дива природа „Балкани“, които имаха тогава, а и днес, водеща роля по отношение на Драгоманското блато и Чепън като екосистема. Ангажирахме със съдействието на Любомир Ботушаров от MTB-BG един изключително професионален белгиец, експерт в планинското колоездене, който живееше в София. Той създаде и основния маршрут.

снимка: KrisoK Photography С какви трасета започнахте? Как и защо ги променяхте?

Няма промяна в началните трасета. По-скоро добавихме едно напълно ново за бегачите – 30 км Чепън скай – специално за ценителите на техничните терени и панорамните гледки. И добавихме нови дисциплини, за да разширим палитрата и да отговорим на интересите на други желаещи да участват – Дуатлон и Е-Байк.

снимка: KrisoK Photography Колко издания има състезанието и колко са били участниците?

На старта сме на тринадесетото издание. Традиционно имаме по около 450-600 участника, като в последните години расте броят на бегачите. Една от нашите цели е да достигнем до повече бегачи и да обърнем представите, че Байк и Рън за Чепън е по-скоро байк състезание, че е скучно или пък е трудно за начинаещи. Затова създадохме кратка дистанция от 12 км, която може всеки да измине, достигайки до най-високата точка на Чепън и да се наслади на панорамата оттам. Затова и създадохме и 30 километровата дистанция (реално 33 км), която се движи основно по билото на Чепън и два пъти изкачва Петровски кръст. Това трасе препоръчвам на всеки, който обича предизвикателния планински терен, панорамните гледки и простора. Истинска наслада за сетивата!

снимка: KrisoK Photography Какво го отличава от останалите?

Байк и Рън за Чепън има особен заряд и потенциал. Заради духа на традицията (дванадесет издания все пак не са никак малко), заради каузите, зад които застава, заради по-слабо посещавания (и може би подценен в някакво отношение) район. А всъщност Чепън и околностите са достатъчно и живописни, и предизвикателни за пешеходен и вело туризъм, както и за тренировъчни бягания, включително подготовка за технични ултри. Чепън е напълно безводна планина с предимно скалист и каменист терен и пешеходните обиколки там със сигурност не са леки.

И друго отличително – колекционерския BUFF. Работим с испанската компания (първосъздател на прословутата кърпа бъф, наложила се като нарицателно), за да направим уникални брандирани кърпи за глава (а от 2023 и шапки), авторски дизайн на София и Андреа Попйорданови.

Разкажи повече за дистанциите и трасетата за тазгодишното издание?

Споменах вече за 12 и 30 км бягане. Другите две дистанции са традиционните, създадени от самото начало 23 и 44 км, еднакви за бегачи и колоездачи. Новата дистанция тази година е 66 км за XCM – надпревара, включена в календара на Българската Федерация по колоездене. Тази дистанция включва големия кръг от 44 км и малката обиколка от 23 км с двойно изкачване на Петровски кръст.

снимка: KrisoK Photography Кои са най-предизвикателните участъци?

Като трудност е изкачването на връх Петровски кръст в началото – от центъра на град Драгоман до върха са малко над 6 км, при което се натрупва почти 500 м положителна денивелация.

Като техничност е участъкът по билото и след това спускането към Големо Малово. Заради карстовия терен, този участък е силно неравен и там бягането и карането на колело са особено предизвикателство.

А най-красивите?

Участъкът по билото безспорно е и най-красивият. И докато състезателите на дистанциите от 23 и 44 км виждат само два-три километра от него, то насладата и удоволствието е само за 30 километровата дистанция, които продължават още пет-шест километра по него, като на връщане отново се качват на билото за повторно преминаване през Петровски кръст.

снимка: KrisoK Photography Кои са авторите на трасетата и по какви критерии създавате едно трасе?

2020 година добавихме 12 и 30 км бягане към Байк и Рън за Чепън. 12-километровото трасе нямаше нужда да се измисля – то е просто началното изкачване на Петровски кръст за всички дистанции и връщане обратно по същия път към Старт/Финала. 30-километровата дистанция беше плод на желанието ми да проверя и видя какво има като се продължи по билото, вместо след Петровски кръст, да се спусна по съществуващото трасе към Големо Малово. Заедно с приятели и съмишленици отидохме на проучване и определено бяхме очаровани от видяното.

снимка: KrisoK Photography Кое е най-трудното в организацията на събитието?

Като че ли намирането на спонсори. Имаме щастието да ни подкрепят с материални награди световни брандове като BUFF, Julbo, SIGG, Deuter, Grangers, което добавя стойност на стартовите пакети и наградния фонд. Имаме безрезервната подкрепа на Стената и абсолютното съдействие на община Драгоман. Имаме и традиционната и безценна подкрепа на дългогодишни партньори на състезанието, които ни съдействат с организацията, материално и финансово. И все пак има известен дефицит на по-скоро филантропско отношение към подобни събития. Говоря за финансова подкрепа от страна на средни и големи бизнес компании, които сме убедени, че могат да си я позволят – подкрепа, заради самата подкрепа, като социална инвестиция, защото е важно за обществото и е част от социалната отговорност на бизнеса. Едва ли има съмнения, че събития, поощряващи активния начин на живот и подобряващи двигателната култура, са от значение както за бизнеса, така и за благополучието и успехите на обществото.

Има ли нещо ново в предстоящото издание?

Едната и най-съществена новост е двудневният формат, която вече споменах. Другата новост е медал за всеки финиширащ. Принципно не правим медали, освен за призьорите, тъй като от гледна точка на опазване на природата не е особено разумно. Все пак разбираме и емоционалната страна на получаването на медала – награда за положените усилия и постигнатото, което е важно, за да не се отказва човек и да продължи напред въпреки трудностите. За да балансираме двете страни и отговорим на очакванията на мнозина участници, създадохме семпъл, но красив медал изцяло от естествени материали. Последната новост касае XCM надпреварата – тази година удължихме дистанцията на 66 км, така че да отговорим на изискванията за истински крос-кънтри маршрут.

снимка: KrisoK Photography Имате ли нови идеи, които отлежават занапред? В каква насока?

Разбира се. Например удължаване на трасетата за колоездачи. Ще запазим мълчание.

Какво не ви попитахме, а искате да споделите?

Искаме да благодарим на всички участници, които през последните дванадесет години бяха с Байк и Рън за Чепън и подкрепиха събитието. Байк и Рън за Чепън не би бил възможен без тях и съществува благодарение на тях.

Следете всички новости за състезанието на Фейсбук страницата Байк и Рън за Чепън и на уебсайта chepan.stenata.com. СподелиShares

The post Как се прави състезание: Байк и Рън за Чепън appeared first on 360mag.

Михаела Енгларо пробяга 309 км за 48 часа

СподелиShares Михаела Енгларо (снимка: Ради Милев)

След като постави национален рекорд на 6-дневно бягане в края на септември миналата година, няколко месеца по-късно българката, живееща в Италия, отбеляза рекордно бягане и в друга дисциплина – бягането на 48 часа.

Михаела Енгларо пробяга 309,730 км, като стана първа при жените и трета в общото класиране на завършилото вчера 48-часово бягане в Сушице (Чехия).

Бягането се проведе на трасе с дължина 5 км, от които 400 м на стадион с тартанова настилка, останалото по асфалтирана вело алея, покрай река Отава.

снимка: Cursor Poculum – běžecké závody

За 48 часа Михаела е направила 3 почивки: първата от 1:40 часа, втората – 2 часа, последната бе най-къса – 1 час.

Досегашният национален рекорд (272,360 км) също е на Михаела. Той е сплит от 6 –дневното ѝ бягане през септември 2023 в Балатонфюред.

СподелиShares

The post Михаела Енгларо пробяга 309 км за 48 часа appeared first on 360mag.

Феноменално постижение: Цанко Цанков преплува залива Кук с рекордно време

СподелиShares снимка: Фейсбук, Tsanko Tsankov

Българският плувец Цанко Цанков успя да преплува протока Кук (30,5 км) с рекордно време от 6 часа и 23 минути, движейки се със средна скорост от 5 км/ч. Това е най-бързото време за 2024 година от всички плувци.

Плуването на Цанко в Тихия океан е равносилното на подвиг, предвид тежките условия – силни течения и температура на водата от 13 градуса. В резултат българинът получава няколко хипотермични кризи, но плува до края. Разстоянието, отчетено по водещата лодка, е 30,5 километра – от залива Перано на Южния остров, до Терафити коуст на Северния.

снимка: Фейсбук, Tsanko Tsankov

Според екипа на Цанков, той е бил подготвен да завърши и за по-добро време, но силни течения на 3,5 км преди края го карат да се отклони от маршрута. В крайна сметка всичко завършва успешно и благополучно за българския екип.

Вижте още: Цанко Цанков: Първият българин, преплувал Гибралтарския проток

Цанко ще си даде една седмица почивка, а след това ще се подготвя за най-дългия плувен маратон в света, който ще се проведе през октомври. Разстоянието, което ще трябва да преодолее в Тихия океан, по права линия е 47 км, но състезателите плуват малко над 60 км, заради силните течения. Там температурата на водата е значително по-висока.

СподелиShares

The post Феноменално постижение: Цанко Цанков преплува залива Кук с рекордно време appeared first on 360mag.

Фотогалерия, представяща Никола Калистрин по време на предизвикателството “30 под 10”

СподелиShares

Никола Калистрин, който в момента е най-добрият ни състезател по ски-алпинизъм, се изправи пред сериозно предизвикателство. 30 върха, 42 км дистанция и 4600 м положителна денивелация за 8 часа и 20 мин в зимни условия, изцяло над 2000 м надморска височина.

Никола Калистрин, предизвикателството „30 под 10“, снимка: Kamak films

Никола стартира на 5.04, точно в 7:00 сутринта от вр. Пирин. Бяха му нужни малко над 8 часа да се справи с тежкия маршрут в Северен Пирин и да финишира на Бойков Връх точно в 15 часа 19 мин и 30 сек.

Освен спортното постижение Никола си постави за цел да покаже и красотата на своя спорт. Ски алпинизма е най-екологично чистият зимен спорт, достигащ до места, до които не може и да си мечтае да стигне през лятото.

Маршрутът на предизвикателството стартира от Връх Пирин и финишира на Бойков Връх — на практика това се явява централното било на Пирин планина. Вр. Пирин, вр. Албутин, Кончето, вр. Вихрен, Тевно езеро, вр. Джано и вр. Хлавен са само част от местата, през които Никола премина по високопланинския маршрут. Стоейки през цялото време над 2000 м над морското ниво, освен зашеметяващи гледки от Пирин и към Рила, Никола се изправи и пред сериозно физическо изпитание. Нетипично топлото време бе на косъм да провали плановете за “30 под 10” и да го отложи за 2025-та.

Никола Калистрин, предизвикателството „30 под 10“, снимка: Kamak films

Върховете през, които Никола премина са:

Вр. Пирин – Старт, Вр. Плешки, Вр. Безимен, Вр. Даутов, Вр. Каменишки, Вр. Албутин, Вр. Каменптица, Вр. Разложки Суходол, Вр. Байови Дупки, Вр. Разложки Суходол, Вр. Кончето, Вр Кутелов 2, Вр. Кутело 1, Вр. Вихрен, Вр. Хвойнати, Вр. Възела, Вр. Опрено, Вр. Голям Типик, Вр. Типик, Вр. Превалски Чукар, Тевно Езеро, Вр. Момини Двори, Вр. Кралев Двор, Вр. Джано, Вр. Ченгечал, Вр. Демирчал, Вр. Безимен, Вр. Безимен (метална пирамида), Вр. Хлавен, Бойков връх – Финал.

Екип от близо 10 души съпровождаше Никола по трасето, като се грижеха за неговата безопасност. Един от акцентите на това предизвикателство бе да се покаже отговорността, с която човек трябва да стъпва в зимната планина, особено по такъв опасен на места маршрут.

4-има от екипа заснеха предизвикателството. Кадрите, заснети по време на “30 под 10”, ще бъдат част от документален филм за Никола и преминаването на маршрута. С филма Никола иска да постави България, Банско и Пирин на световната картата на ски-алпинизма. Разпространявайки филма по аутдор фестивали Никола вярва, че може да достигне до голям брой хора, практикуващи зимни спортове, които не подозират за даденостите, които България и Пирин притежават.

Очакваме с нетърпение документалния филм!

#td_uid_1_6613ef6eef5b6 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6613ef6eef5b6 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6613ef6eef5b6 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6613ef6eef5b6 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6613ef6eef5b6 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6613ef6eef5b6 .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6613ef6eef5b6 .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6613ef6eef5b6 .td-doubleSlider-2 .td-item8 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6613ef6eef5b6 .td-doubleSlider-2 .td-item9 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6613ef6eef5b6 .td-doubleSlider-2 .td-item10 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6613ef6eef5b6 .td-doubleSlider-2 .td-item11 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6613ef6eef5b6 .td-doubleSlider-2 .td-item12 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}








1 на 12















Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films

Партньори на събитието:

Банско/Bansko Official

Hotel Amira

White Lavina Ski Bike Hike

Алпийски Спортен Клуб на Ветераните Банско

Sponser Bulgaria – Хранителни добавки

Tracksport.eu

Национален парк „Пирин“

Пистова спасителна служба / Rescue Service

kamak_films

Планинска Спасителна Служба – отряд Банско

GPS tracking: https://gps.tracksport.eu/map/30-pod-10?fbclid=IwAR1RxeHj5gbHGpi9SfaFJPPz5GWROxBh8TKaOFDbs-oAiBxB_6nBfcKELu0_aem_ASt-_Ef6HO-qqeBPKKXgstZ5hI_49OLKfc_1ow4hEwPQOJ8px3vqcpa7TtahTaIC7IucEAuvi98k_JGGggy7TZNG

Facebook event: https://www.facebook.com/events/1105863483967932?active_tab=about

СподелиShares

The post Фотогалерия, представяща Никола Калистрин по време на предизвикателството “30 под 10” appeared first on 360mag.

Фотогалерия представяща Никола Калистрин по време на предизвикателството “30 под 10”

СподелиShares

Никола Калистрин, който в момента е най-добрият ни състезател по ски-алпинизъм, се изправи пред сериозно предизвикателство. 30 върха, 42 км дистанция и 4600 м положителна денивелация за 8 часа и 20 мин в зимни условия, изцяло над 2000 м надморска височина.

Никола Калистрин, предизвикателството „30 под 10“, снимка: Kamak films

Никола стартира на 5.04, точно в 7:00 сутринта от вр. Пирин. Бяха му нужни малко над 8 часа да се справи с тежкия маршрут в Северен Пирин и да финишира на Бойков Връх точно в 15 часа 19 мин и 30 сек.

Освен спортното постижение Никола си постави за цел да покаже и красотата на своя спорт. Ски алпинизма е най-екологично чистият зимен спорт, достигащ до места, до които не може и да си мечтае да стигне през лятото.

Маршрутът на предизвикателството стартира от Връх Пирин и финишира на Бойков Връх — на практика това се явява централното било на Пирин планина. Вр. Пирин, вр. Албутин, Кончето, вр. Вихрен, Тевно езеро, вр. Джано и вр. Хлавен са само част от местата, през които Никола премина по високопланинския маршрут. Стоейки през цялото време над 2000 м над морското ниво, освен зашеметяващи гледки от Пирин и към Рила, Никола се изправи и пред сериозно физическо изпитание. Нетипично топлото време бе на косъм да провали плановете за “30 под 10” и да го отложи за 2025-та.

Никола Калистрин, предизвикателството „30 под 10“, снимка: Kamak films

Върховете през, които Никола премина са:

Вр. Пирин – Старт, Вр. Плешки, Вр. Безимен, Вр. Даутов, Вр. Каменишки, Вр. Албутин, Вр. Каменптица, Вр. Разложки Суходол, Вр. Байови Дупки, Вр. Разложки Суходол, Вр. Кончето, Вр Кутелов 2, Вр. Кутело 1, Вр. Вихрен, Вр. Хвойнати, Вр. Възела, Вр. Опрено, Вр. Голям Типик, Вр. Типик, Вр. Превалски Чукар, Вр. Тевно Езеро, Вр. Момини Двори, Вр. Кралев Двор, Вр. Джано, Вр. Ченгечал, Вр. Демирчал, Вр. Безимен, Вр. Безимен (метална пирамида), Вр. Хлавен, Бойков връх – Финал.

Екип от близо 10 души съпровождаше Никола по трасето, като се грижеха за неговата безопасност. Един от акцентите на това предизвикателство бе да се покаже отговорността, с която човек трябва да стъпва в зимната планина, особено по такъв опасен на места маршрут.

4-има от екипа заснеха предизвикателството. Кадрите, заснети по време на “30 под 10”, ще бъдат част от документален филм за Никола и преминаването на маршрута. С филма Никола иска да постави България, Банско и Пирин на световната картата на ски-алпинизма. Разпространявайки филма по аутдор фестивали Никола вярва, че може да достигне до голям брой хора, практикуващи зимни спортове, които не подозират за даденостите, които България и Пирин притежават.

Очакваме с нетърпение документалния филм!

#td_uid_1_6612a3d30f314 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6612a3d30f314 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6612a3d30f314 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6612a3d30f314 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6612a3d30f314 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6612a3d30f314 .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6612a3d30f314 .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6612a3d30f314 .td-doubleSlider-2 .td-item8 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6612a3d30f314 .td-doubleSlider-2 .td-item9 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6612a3d30f314 .td-doubleSlider-2 .td-item10 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6612a3d30f314 .td-doubleSlider-2 .td-item11 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6612a3d30f314 .td-doubleSlider-2 .td-item12 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}








1 на 12















Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films







Никола Калистрин, предизвикателството "30 под 10", снимка: Kamak films

Партньори на събитието:

Банско/Bansko Official

Hotel Amira

White Lavina Ski Bike Hike

Алпийски Спортен Клуб на Ветераните Банско

Sponser Bulgaria – Хранителни добавки

Tracksport.eu

Национален парк „Пирин“

Пистова спасителна служба / Rescue Service

kamak_films

Планинска Спасителна Служба – отряд Банско

GPS tracking: https://gps.tracksport.eu/map/30-pod-10?fbclid=IwAR1RxeHj5gbHGpi9SfaFJPPz5GWROxBh8TKaOFDbs-oAiBxB_6nBfcKELu0_aem_ASt-_Ef6HO-qqeBPKKXgstZ5hI_49OLKfc_1ow4hEwPQOJ8px3vqcpa7TtahTaIC7IucEAuvi98k_JGGggy7TZNG

Facebook event: https://www.facebook.com/events/1105863483967932?active_tab=about

СподелиShares

The post Фотогалерия представяща Никола Калистрин по време на предизвикателството “30 под 10” appeared first on 360mag.

10 пълноводни водопада в България, които да посетим през пролетта

СподелиShares

Пролетният сезон е най-подходящит за посещение на водопади, тъй като тогава те са пълноводни и ще ги видите в цялата им прелест. Избрахме за вас 10 дестинации, до които да се разходите с любими хора и да се заредите с приятни емоции.

Рилска Скакавица (снимка: Петя Димитрова, Фейсбук) Рилска Скакавица

Водопад Рилска Скакавица е най-високият в Рила планина. Водите му се спускат от над 70 метра. Той е разположен на 1750 метра надморска височина, в изключително живописна местност.

Любопитното е, че, за разлика от много други водопади, той не се спуска право надолу, а по-скоро по диагонал. Леденостудената вода пада стремително към тъмнооцветени скали и се разбива на фини пръски.

Водопадът е заобиколен от иглолистна гора. Ако искате да стигнете до него, най-подходящо е да го направите в късна пролет или през летния сезон. През зимата той замръзва напълно и е популярно място за ледено катерене. В този сезон и местността над водопада е лавиноопасна.

Как да стигнете?
От Паничище за около 2 ч. 15 мин.;
От Зелени Преслап за 1 ч.30 мин. пеша.
Маркировка: червена, лентова.

От хижа Рилски езера – пеша от горната станция на лифта и хижа Рилски езера за около 1 ч.30 мин. Маркировка: зелена, лентова

Вижте още: Водопад Скакавица – впечатляващ и лете, и зиме

Крушунски водопади (снимка: Фейсбук, Димитър Маринов) Крушунски водопади

Крушунските водопади (Маарата) се намират в северния край на Деветашкото плато, в близост до село Крушуна, на 34 км от Ловеч. Това е най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, басейнчета и много растителни и животински видове, вписани в Червената книга на България.

Каскадата се състои от три водопада, един голям и два по-малки. Водата пада от 20 м височина. Често посетителите на това приказно кътче, го сравняват с декор от филм за екзотичен остров. Хора от различни кътчета на страната идват заради неговите спокойствие и уют.

Наоколо могат да бъдат посетени и други интересни места, като пещерите Урушка Маара, Горник и Деветашка. Наблизо се намират и руините на древния манастир на Крушуна, запазените са скални ниши и килии на Крушунската обител на монаси-исихасти от 13-14 век.

Вижте още: На планина с Планинка: маршрути и съвети за планински преходи

Водопад Скока, Тетевен (снимка: Зори Недкова, Фейсбук) Водопад Скока, Тетевен

Тетевенският водопад Скока се намира на река Козница, ляв приток на река Бели Вит, на 4 км от центъра на Тетевен, област Ловеч. Той е с височина 30 метра и до него води красив каньон.

Как да стигнете: може да отидете с автомобил до началото на екопътека „Под пръските на водопада“, която ще ви отведе до водопада; Може да се придвижите и пеша от центъра на Тетевен (по асфалтов път), за около час и половина.

Екопътека „Под пръските на водопада“ е изградена около река Козница. Редуващи се пътека и мостчета, ще ви водят ту от едната, ту от другата страна на реката, докато стигнете крайната цел – водопад Скока. По пътя до там се намират още няколко по-малки водопада и каскади. Преходът от паркинга не е труден и отнема около 15-20 минути. Има един по-опасен участък, обезопасен със стоманено въже.

Вижте още: В търсене на нови пещери край Тетевен

Боянски водопад (снимка: Краси Герасимова, Фейсбук) Боянски водопад, Витоша

Боянски водопад е висок 25 метра и е образуван от Боянска река, във Витоша. Основата му е на 1260 м н.в. Устойчивата скала е предпоставка за образуване на многото бързеи по реката и образуването на Боянския и други по-малки водопади и падове.

Всяка зима Боянският водопад замръзва, образувайки два ледени езика. Така той е обект за ледено катерене. По-лесен и полегат е левият леден език, а десният е със средна трудност.

Как да стигнете?

Три са популярните изходни точки за достигане до водопада. Първата е Бояна – в горния край (над центъра) в началото на гората се вижда надписът „Природен парк Витоша“. Пътеката, тръгваща оттам, скоро се раздвоява. Може да стигнете водопада и по двете, но по-безопасната е тази наляво, която води първо към Боянското езеро. Ако сте опитни планинари, може да минете и по дясната, имайте предвид, че тя е доста стръмна и някои участъци изискват сериозна физическа подготовка. Други са винаги мокри, а през зимата замръзват. Денивелацията е 460 м от началото на пътеката, а от площада на кв. Бояна, докъдето стига градски транспорт, е около 550 м.

Втората изходна точка е местността Копитото. Пътеката има умерено изкачване в първата част, следва равен пасаж, но последният участък към водопада е с подчертано стръмно спускане.

Третата изходна точка е хижа Момина скала – пътеката първо предлага средно по трудност спускане. След това е важно да се отклоните по табелите надясно, за да продължите по плавната и безопасна пътека. Ако не „хванете“ отбивката, има опасност да продължите по много стръмна пътека, право надолу, която е с опасни участъци и води точно над Боянски водопад.

Вижте още: В кралството на Витоша: Боянски водопад

Хотнишки водопад (снимка: Izvora, Wikipedia) Хотнишки водопад

Известен и под името Кая Бунар, Хотнишки водопад се намира в покрайнините на Стара планина, близо до Велико Търново и отстои на 2,5 км западно от село Хотница.

Водопадът се явява естествен завършек на пролома на реката, преминаваща през Търновските височини. Височината на пада му е близо 30 метра. Водопадът и проломът на река Бохот са природна забележителност, обявена за защитена територия през 1971 г., която може да бъде посетена по обособена екопътека.

Хотнишки водопад е леснодостъпен. Разстоянието от Велико Търново до Хотнишки водопад е 15 км. Пътят до село Хотница е приятен, изминава се за около 20-тина минути. От центъра на селото може да вървите пеша, а ако сте с кола, трябва да карате по-внимателно, защото пътят е тесен и може внезапно да излезе животно или човек. В началото на екопътеката има паркинг, където може да оставите колата си.

Поради липсата на табели, може да се затрудните да намерите началото на екопътеката. Тя е с дължина 1,5 км и се изминава за около половин час. Кръговият маршрут започва вляво от водопада, където ще видите каменни стъпала. След изминаването ѝ, слизате обратно при първия водопад и паркинга.

Вижте още: Идея за активен уикенд: Хотнишки водопад

Гложенски водопад (снимка: Мирослав Величков, Фейсбук) Гложенски водопад

Гложенският водопад се намира в Средна Стара планина, в близост до село Гложене и град Тетевен. Разстоянието от София, до водопада е около 100 километра. Самият водопад е изключително леснодостъпен, тъй като се намира непосредствено до пътя.

Гложенският водопад е известен също под името „Вара“. То идва от вида на скалата, върху която е образуван – варовикова скала. Височината му е около 25 метра. Добре е да се знае, че водопадът е маловоден и най-подходящи за посещението му са месеците април и май, или след обилни дъждове. Ако минете в сух период, няма да видите водопада, а само варовиковите скали.

До подножието на водопада обаче няма пътека и ако искате да стигнете до него, ще трябва да си отделите малко повече време, за прекосите пресечена местност, обрасла с треви и храсти. Също така туристи коментират, че зададените в Google координати са подвеждащи и, за да го намерите, трябва да стигнете село Гложене и да попитате за посоката.

Вижте още: ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Стара планина

Камешнишки водопад „Срамежливеца“ снимка: Фейсбук, Peter Todorov – Todorov Art Камешнишки водопад или Срамежливеца

Водопад Срамежливеца се намира на река Камешница, до село Камена, общ. Петрич. Той е заключен под формата П от скала и е висок 21 метра, което го прави най-високия водопад в планината Беласица. Тъй като е разположен в труднодостъпен район, е намерен едва през 2009 година. До него води пътека, която започва от село Камена. В последната си част тя е доста стръмна и трябва да се изминава внимателно. По маршрута има изградени места за отдих и беседки. Пешеходният преход ще ви отнеме 30 минути до подножието на водопада.

Най-краткият преход до Камешнишки водопад е от бунгала Камена, в края на село Камена. От град Петрич се пътува към с. Коларово и при достигане на с. Камена, се завива по първата пряка вляво. След около 1 км и се завива наляво по мост над реката. Скоро след това се стига до бунгала Камена, където се намира място за паркиране.

Други обекти в района са: водопад Чатала (30 мин. пеша), Яворнишки водопад (4 км), Ключките водопади (6 км), водопад Дъбицата (9 км), водопад Мангъро (9 км), водопадите на река Свигьовица (9 км), Лешнишки водопад (23 км).

Вижте още: ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Беласица

Водопад Мангъро, Беласица (снимка: Фейсбук, Росен Минчев) Водопад Мангъро

Водопад Мангъро се намира в планината Беласица и е разположен на река Доло. Той е сгушен в планинските склонове между селата Скрът и Ключ, в близост до Петрич. По-краткият маршрут започва от с. Скрът и се изминава за около 40 минути пеша, следвайки синя лентова маркировка по добре обозначена пътека. Денивелацията е малко над 200 м, с плавно изкачване, което няма да ви затрудни. Стръмните участъци са само два и са кратки.

Достъп: Ако идвате от Петрич и Коларово, на главния път през с. Скрът, ще забележите табела с надпис Скрътски водопади. Завивайки наляво, с автомобил може да стигнете до църквата „Възнесение Господне“ в края на село Скрът и следва описания горе преход. Вариант е и да оставите автомобила си в центъра на селото, тогава разстоянието до църквата се изминава пеша за около 10-15 минути. Туристическата маркировка на електрическите стълбове ще ви помогне да се ориентирате.

В района може да посетите още: водопад Дъбицата (1 час), още водопади на река Свигьовица (около 50 минути пеша), Ключките водопади (3 км), Яворнишки водопад ( на5,5 км), Камешнишки водопад Срамежливеца (8 км), водопад Чатала (8 км).

Вижте още: Онлайн карта с над 40 пешеходни и велосипедни маршрути разкрива очарованието на Беласица

Водопад Под камико (снимка: Тихомир Младенов) Водопад Под камико

Водопадът „Под Камико“ се намира в Искърското дефиле, в Западна Стара планина. Най-близкото населено място до него е село Гара Бов. Височината на водния му пад е 40 метра.

Красива и живописна екопътека, изградена през 2012 г., води до водопада. Тя е кръгова и започва от футболния стадион на Гара Бов, изкачва се по поречието на река Бовска и достига до водопад Под Камико, преминава покрай множество живописни водопади, повечето от които са достъпни с малко отклонение от пътеката. След водопада, тя се спуска по стар коларски път до чешмата в местността „Чичеро“ и преди да се върне до началната си точка, преминава още покрай останките от манастира „Св. Архангел Михаил“ и после се движи по поречието на река Трескавец.

Пътеката е дълга около 10 км, а времето, необходимо за нейното обхождане, е около 3 часа. Тя е достъпна от село Бов и от село Гара Бов. По протежение на пътеката са изградени няколко места за отдих, подходящи за пикник и отмора.

Вижте още: „Кацнал на една скала“: Национален пещерен дом – Карлуково

Костенски водопад (снимка: Илиана Тенева, Wikipedia) Костенски водопад

Костенският водопад е разположен на река Чавча в Рила планина, на 3 км южно от село Костенец и на 6 км в същата посока от град Костенец. Делят го 35 км от Боровец и 79 км от София.

Костенският водопад една от най-значителните природни туристически атракции в община Костенец. Намира се в центъра на курортната зона „Вили Костенец“, в Национален парк „Рила”.

Височината на пада на водата е около 10 метра. И тук най–голям обем водни количества се изливат през пролетта, с топенето на снеговете. През лятото водата намалява, а при по-ниски температури през зимата, целият водопад замръзва.

В скалите е била изкопана баня с топла минерална вода, със седем извора, ползвана дълго време от местното население, но в последствие е разрушена от земетресение.

Вижте още: Идея за активен уикенд: Попинолъшки водопад

СподелиShares

The post 10 пълноводни водопада в България, които да посетим през пролетта appeared first on 360mag.