Списание 360's Blog, page 96

13-ият “Байк и рън за Чепън” посреща над 600 бегачи и колоездачи

СподелиShares

Този уикенд предстои 13-ото издание на “Байк и рън за Чепън” – едно от най-дълголетните и утвърдени състезания за планинско бягане и колоездене у нас. Организатори са магазини “Стената” и Община Драгоман.

Общо над 600 човека са се регистрирали до момента за участие в надпреварата като записванията все още продължават до 26 април, включително тук. 5 лв. от всяка стартова такса ще бъдат дарени в полза на инициативата за опазване на вековните дървета у нас на Асоциация на парковете в България.

За първи път в историята на събитието бегачите и колоездачите ще се състезават в два отделни дни като целта е да се избегнат струпванията и да се гарантира безопасността на всички участници. На 27 април (събота) в близост до площада на Община Драгоман на старта ще застанат колоездачите, а на 28 април (неделя) ще стартират бегачите и дуатлонистите.

Трасетата за бягане и колоездене на 12 км, 23 км, 44 км и новата дистанция 66 км са надлежно маркирани с флагчета и маркировъчен спрей с помощта на високопроходимия автомобил SUBARU Crosstrek.

Традиционното състезание за най-малките “Мини Байк и рън за Чепън” ще се проведе в събота, 27 април от 10:30 ч като тази година освен детското бягане и колоездене, разпределено в различни възрастови категории, е въведена и нова дисциплина Вело-турнир: състезателен турнир на мини полигон с препятствия за деца между 8 и 11 години. “Мини Байк и рън за Чепън” се провежда в партньорство с Община Драгоман и сдружение “Велоеволюция”.

Подробна информация за графика на цялото събитие може да бъде открита тук.

„Байк и рън за Чепън“ / снимки: KrisoK Photography

Очаква се атмосферните условия да бъдaт благоприятни за бягане и колоездене – слънце и облаци, умерени температури около 20 градуса, според MeteoBlue и Sinoptik.bg.

Организаторите предупреждават велосипедистите да организират собствен транспорт за велосипедите си в откриващия ден на състезанието, 27 април, тъй като ремонтните дейности по ЖП линията налагат трансбордиране с автобус, което прави невъзможно осигуряването на специален вагон за колела – опция, която винаги до момента е била неразделна част от състезанието.

На старта и по време на целия състезателен ден музикалната селекция ще бъде в ръцете на Skullcandy, които ще се погрижат за това настроението да бъде на ниво – както за състезателите, така и за придружителите им и гостите на града. На място по време на състезанието велосипедистите ще могат да разчитат на безплатна вело диагностика преди и на ремонт при необходимост по време на състезанието от Epic Bike Shop. След края му всички участници ще могат да измият колелата си безплатно на мобилната вело мивка, предоставена безплатно от Каrcher България.

Атрактивни награди за призьорите ще предоставят Karchеr, магазини “Стената”, SIGG, Deuter, Backbar. На старт/финала всеки ще може да зареди с правилните добавки от Doppelherz. Три подкрепителни пункта в ключови точки по трасетата ще бъдат заредени с питателна храна и напитки за състезателите. На единия от пунктовете ще откриете Хармоника с техните вкусни продукти – сирене, лютеница, сокове, вафли, солети и др. Традиционно по пунктовете ще откриете и вкусните ядкови кремове на “Енергия от ядки”. Coca-cola осигуряват водата и едноименната напитка, а Sponser ще присъстват с изотонична напитка. Студена бира “Айляк” ще очаква всеки финиширал велосипедист и бегач.

Организаторите от магазини “Стената” и Община Драгоман благодарят на всички свои партньори: Subaru България, Karcher, AquaMatrix, Abopharma, Doppelherz, Хармоника, Skullcandy, Epic Bike Shop, Backbar, Енергия от ядки, Sponser, Deuter, Buff, Sigg, Julbo, Grangers, Coca-Cola, Red Bull, както и на Министерството на туризма.

СподелиShares

The post 13-ият “Байк и рън за Чепън” посреща над 600 бегачи и колоездачи appeared first on 360mag.

„Хижа на годината“ 2024: Продължава кампанията в подкрепа на планинския туризъм

СподелиShares

Едва ли има човек, който да не е бил в хижа или заслон в планината. Тези наглед самотни постройки, често разположени в нищото, са там, за да ни приютят било то за нощувка и почивка, или да ни спасят от лошото време.

Всеки, който е направил неколкодневен преход в планината и е разчитал на хижите и заслоните по пътя си, осъзнава тяхната значимост. Те са убежище, място за почивка и неизменна част от планинарската култура.

Да се стопанисва хижа или заслон в планината не е никак лесно и затова хората, наели се с такава тежка задача, извършвайки я съвестно и отговорно, заслужават нашето уважение.

Искаме да разберем кои са най-добре справящите се хижи и заслони в България

Да узнаем в кои от тях се готви най-вкусно и в кои е най-чисто? Къде се прилагат най-добрите устойчиви екологични практики? Има ли планински обекти, възстановени като за пример и къде още тъне разруха?

На тези и други важни за планинарската общност въпроси ще даде отговор кампанията „Хижа на годината“. Тя има за цел да насочи общественото внимание към потенциала на природния туризъм и най-добрите хижи и заслони в България, и да насърчи развитието им. Кампанията стартира официално на 15 май 2024 г. със събитие за обявяване на номинациите.

Кампанията

Всичко за кампанията „Хижа на годината“ може да научите на специално създадената страница huts.360mag.bg. От 15 май всеки, който има отношение по темата, ще може да се включи в онлайн гласуването за избор на най-добрите хижи и заслони в страната, разпределени в девет тематични категории. По този начин, с широко обществено участие не само ще се фокусира общественото мнение към хубавите планински бази за алтернативен туризъм, но и ще се мотивират собствениците и съдържатели на останалите такива да подобрят своя туристически продукт.

Отвореното гласуване ще продължи шест месеца, от 15 май до 25 септември 2024 г., като всеки желаещ ще може да даде своя глас. В рамките на кампанията регулярно ще бъдат представяни различни номинирани хижи и заслони, за да може да се получи повече актуална информация за тях и да се повдигне дискусия за условията им и функционирането на този тип обекти като цяло. Резултатите от гласуването ще бъдат обявени на официална церемония в началото на октомври.

Категории:

Най-добра хижа, обслужвана без МПС.Най-добра хижа, обслужвана с високопроходим автомобил или лифт.Най-добра хижа, обслужвана с лек автомобил. (награда на Subaru)Най-добър заслон, стопанисван на място. (награда на Пиринско)Най-добър заслон, нестопанисван на място. (награда на Пиринско)Хижа/заслон с най-добра кухня.Хижа/заслон с най-устойчиви еко практики.Хижа/заслон с най-успешен рестарт.Най-чиста хижа/заслон.Грантове

Подпомагането ще бъде под формата на грантове и акции, които тази година са още повече. С тях ще ви запознаем на следващ етап. Новост, която искаме да ви споделим, е, че победителите за всеки грант също ще се определят с отворено гласуване.

Можем да съобщим, че към момента имаме 6 гранта, на обща стойност над 50 000 лева. Те имат различни цели – както да помогнат на тези, които се справят добре, да минат на още по-високо ниво, така и да подкрепят тези, които имат нужда от базови подобрения.

Важен акцент е, че за акциите ще може да се запишат и участват доброволци, а за по-висока ефективност, самите акции ще бъдат координирани от организаторите на „Хижа на годината“.

Механика за избор на победителите:

1. Номинации на заслужили хижи от компетентни организации и широката общественост – до 9 април;
2. Мотивационна анкета към номинираните хижи – до 2 май;
3. Финализиране на номинациите, на база мотивацията на хижите – 15 май;
4. Гласуване от потребители на сайта huts.360mag.bg – 25 септември.

Откриващото събитие

Кои са номинираните обекти във всяка категория, ще разберем на специалното събитие, на 15 май, даващо и началото на кампанията.

Конкурс „Защо харесвам тази хижа“

Тъй като мнението на всеки любител на планината е важно, с кампанията „Хижа на годината“ ще ви насърчим да подкрепите любимите си хижа или заслон не само чрез гласуване, но и чрез споделяне на вашите преживявания оттам. Затова сме предвидили и онлайн конкурс, озаглавен „Защо харесвам тази хижа“, в който може да се включи всеки със свой разказ и снимки. Наградите, разбира се, са свързани с планини и приключения и са не по-малко вълнуващи от миналата година. Следете ни, за да научите повече.

Организаторите

Основни организатори на конкурса „Хижа на годината“ са 360mag.bg и Български туристически съюз – БТС, а номиниращи организации са Асоциация „Планини и хора“, Асоциация на парковете в България, Български планинарски съюз, Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС), Българска асоциация за алтернативен туризъм (БААТ), порталът на планинските колоездачи в България Mtb-bg.com, инициативата „Разказите на хижаря“, Сдружение за дива природа „Балкани“, Сдружение „За Земята“. Кампанията се провежда в партньорство със SiteGround, PhotoMate, Subaru, GP Group, Credissimo, Пиринско.

Кампанията и новини от нея можете да следите на сайта на 360mag.bg, в huts.360mag.bg, както и в каналите на инициативата във Facebook и Instagram.

СподелиShares

The post „Хижа на годината“ 2024: Продължава кампанията в подкрепа на планинския туризъм appeared first on 360mag.

Къде можем да покатерим във и около София

СподелиShares

Под покрив и на открито, на боулдъри, стени и скали, от хлапета до напреднали – всеки любител на катеренето може да намери по нещо за себе си в и около столицата. Ако се чудите как и къде да се отдадете на вертикалния спорт, вижте този списък от места за катерене.

ЗАЛИЗала Balkan Climbing

Balkan Climbing е най-голямата зала за катерене на Балканите и със своите внушителни над 3000 кв. м. катерачна площ, тя е цяла катерачна вселена!

снимка: Balkan Climbing/Фейсбук

Залата разполага с:

Вътрешна и външна стена за катерене на въже, с обща площ от 2000 кв.м., височина между 8 и 17 м и възможност за над 300 маршрута.Близо 40 TRUBLUE аутобилея, от които да се възползвате, когато нямате с кого да катерите.Специално обособена боулдър зона със 730 кв.м. катерачна площ, възможност за над 240 боулдър проблема, Moonboard, Kilterboard, Threadwall и campus board.Детска зона с 250 кв. м. площ и 2 пързалки.Стена за скорост, покриваща стандартите на IFSC.Обособена фитнес зона със съвременни уреди.

Адрес:
ул. „187-ма“ 9, 1756 София, България
Работно време:
Понеделник – петък: 07.30 – 23.00
Събота и неделя: 09.00 – 22.00

Контакти:
Уебсайт: balkanclimbing.com
contact@balkanclimbing.com
+359 885 633 299
Фейсбук: balkanclimbinggym

Цените може да следите Тук.

Walltopia Climbing and Fitness

Адрес:
бул. Цариградско шосе 111 В, София Тех Парк
Работно време:
Делнични дни: 7 – 23 ч.
Почивни/ празнични дни: 10 – 22 ч.
Контакти:
0888 038 835
climbing@walltopia.com
www.facebook.com/pg/WalltopiaClimbing...
walltopiaclimbingcenter.eu

Залата е голяма и модерна. Сборната площ за катерене е 1955 кв.м., основната част (1455 кв.м) от които, са високи стени (13-19 м). Малка част – около 500 кв. м се полага на катеренето на боулдър, където височината достига до 4,5 м. Локацията предлага най-модерните приспособления, като автоматична система за самоосигуряване (auto belay), иновативна спортна настилка, мобилна апликация за подбиране на маршрути.

Цените може да следите Тук. Снимка: Яне ГолевСтена за спортно катерене при НСА

Адрес:
Студентски град, НСА, комплекс „МВФЗ“
Контакти:
https://climbnsa.com/
www.facebook.com/climbnsa
0887780007
0889657101
stannbo@gmail.com
Работно време:
Делнични дни: 10-22 ч.
Почивни дни: 10-21 ч.

Пространството в залата е разделено на две части – катерене на стена и боулдър. Стената за катерене е висока 14 м. и предлага около 20 различни маршрута, половината от които завършват в надвес.

Цените може да следите Тук.

Център за катерене Европа

Център за катерене „Европа“ се намира на адрес: София, бул. Искърско шосе 7; ТЦЕ сграда 1, ет. 1 – в бадминтон зала Европа.

Стената за катерене е с височина 11 м. и до 1000 кв.м. площ, както и боулдър стена с височина 4,5 м. и 100 кв.м. площ. Двете стени разполагат с над 150 маршрута от категория 4 до 7а/+. Центърът разполага с аутобилей системи (без да е нужен партньор за осигуряване) за самоосигуряване на високата стена, които са 30 на брой.  За децата са осигурени 10 линии с аутобилеи, които са подходящи за деца над 15 кг.

Контакти:
Уебсайт
reception@sportcentereurope.bg
Фейсбук
+359 899 63 59 40

Център за катерене Европа – Бонс / Climbing center Europe – Bons

Намира се в Студентски град, ул. „8-ми декември“ 2.
Контакти:
https://www.facebook.com/climbingcentereuropebnos
bons@sportcentereurope.bg
bons.sportcentereurope.bg
089 893 4646
0887 388 776
Работно време:
Делнични дни: 10 – 22 ч.
Почивни дни: 10 – 21 ч.

Зала за спортно катерене се състои от пет отделни сектора, различаващи се по трудността и начина на катерене, разположени на 900 м2 площ. Около 30% са отредени за боулдър. Катеренето на стена предлага различни варианти – плоски стени (плюс таван), стени с изкуствен релеф. Един от тях е специално приспособен за деца. Стената предоставя възможности за катерене на горна и долна осигуровка, както и за наемане на инвентар: седалка, еспадрили и динамично въже. Предлагат се курсове по катерене и изготвяне на индивидуални програми по всяко време на годината.

За цени може да прочетете тук. Център за катерене ЕвропаЦентър за катерене Европа-Люлин

Още една чудесна зала от веригата Спортни центрове „Европа“ – супермодерна зала за катерене, с над 800 кв.м. площ, височина 11 м., 43 линии и над 120 маршрута. Залата е оборудвана с автоматични осигурителни устройства – аутобилеи, което прави катеренето истинско удоволствие за малки и големи.

Залата се намира в квартал Люлин, в София, на ул. „Ар. Георги Ненов“ № 29. Залата е изградена в бившата волейболна зала Сиконко – Люлин.

Цени вижте тук.

Работно време:
Понеделник – петък: 7:00 ч. – 23:00 ч.
Събота – неделя: 8:00 ч. – 22:00 ч.

Контакти:
Уебсайт
lulin-reception@sportcentereurope.bg
088 814 4255

Зала за катерене при Софийски университет

Адрес:
Намира се в сградата на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“, последният етаж на сградата с достъп откъм ул. „Христо Георгиев“.
Контакти:
www.facebook.com/stenatasu
Работно време:
Делнични дни: 07:30 – 21:00

Малката зала под купола на СУ има почти легендарен статут. Спокойно може да се каже, че оттук води началото си катеренето под покрив в София. По-голямата част от пространството в залата е отделено за боулдър, като включва маршрути на таван. Разполага с около 60 кв.м. отвесни структури и около 200 кв.м. надвесени катерачни структури, както и с около 100 кв.м. боулдър стени. Стената за катерене е с площ 120 кв.м, висока е 8 м и завършва в надвес.

Стена за катерене „Стиска ли ти?“ / снимка: ФейсбукСтена за катерене „Стиска ли ти?“

Стената за катерене „Стиска ли ти?“ се намира ниво 3 в мол „Парк Център София“, на пресечката на булевардите „Черни връх“ и „Арсеналски“ (срещу хотел „Хемус“).
Работното ни време:
Четвъртък и петък: 16:00 – 20:30;
Събота и неделя: 12:30 – 19:00;
Понеделник, вторник и сряда: почивни.

За контакти:
Огнян Коларов
телефон: 0895 700 151
http://stiskaliti.com
e-mail: ognqnkolarov@gmail.com
https://www.facebook.com/Stiskaliti

Зала за катерене Фънтопия

Намира се на бул. „Черни връх“ №100, Paradise Center, Ниво +3

Интерактивните катерачни стени са еднакво интересни както за деца, така и за възрастни. Цветни и със страхотен дизайн, те подканват посетителите да се катерят по средновековния замък, лабиринтите, бобеното стебло или да изпробват катерачните си умения по някое от останалите предизвикателства.

Системата за осигуряване премахва необходимостта от осигуряване с помощта на приятел. Фънтопия София е единственият център за забавление в България, където се използва подова система “Още Един Живот”, която покрива цялата зона за катерене. Системата е специално проектирана за катерачни стени и се използва в професионални и любителски спортни зали по цял цвят.

Контакти:
Тел: 0700 20867
Имейл: info@funtopia.eu
sofia.funtopiaworld.com
https://funtopiaworld.com/sofia
https://www.facebook.com/FuntopiaBulgaria

Работно време:
понеделник-петък: 12:00-21:00 ч.
събота, неделя и почивни дни: 10:00 – 21:00 ч.

НА ОТКРИТОКомините

Комините са учебен и тренировъчен алпийски обект и са добре осигурени. Гранитните върхове Комините се разделят на Долен (1600 м, с южно и северно крило) и Горен (1620 м, със западно и източно крило). Долният комин предлага спортни и традиционни маршрути, по западното крило на Горния може да се катерят традиционни, а източно му крило е подходящо за спортно катерене. Към района спадат и обектите Орлово гнездо и Дивите скали, подходящи за традиционно и алпийско изкачване. Маршрутите са общо 72 с височина между 50 и 100 метра и категория на трудност между 3а и 6c+.

Снимка: climbingguidebg.comРезньовете

По върховете има 2 сектора: Бадиле е подходящ за спортно и традиционно катерене, а Голям резен – за алпийско изкачване. По втория маршрутите са 5, с дължина 250 м.

Боянски водопад

Районът предлага възможности за спортно, традиционно и ледено катерене (по замръзналия водопад), както и за драй туулинг (катерене с алпийски сечива и котки). Има 2 сектора с общо 24 маршрута с дължина 25 м.

БОУЛДЪРИВ района на Черни връх

На надморска височина между 2150 и 2290 м по платото между Черни връх и Резньовете има огромно поле от камъни. Обособени са 7 сектора с общи 66 маршрута с категория от 6а до 7b+.

Гранитът обаче е покрит с лишеи и изисква сериозно четкане. Вземете си топли дрехи дори и през лятото и най-добре се качете с човек, който познава района.

Златните мостове

В района има два сектора. Предимството им е, че са разположени на по-ниска надморска височина и дори при лошо време могат да бъдат катерени.

Бояна

Боянското паве или Боянския боулдър – така обикновено казват на няколко боулдъра над Бояна. Те са лесно достъпни и разнообразни като наклони.

СподелиShares

The post Къде можем да покатерим във и около София appeared first on 360mag.

Просто магия: най-голямата и най-красива пещера от аметист

СподелиShares снимка: Sonia Campos, Рinterest

Байрън Бей в Нов Южен Уелс, Австралия, освен че е дом на запалените сърфисти, е приютил и най-голямата в света, а също и най-красивата кристална пещера от аметист и ослепителната двойка най-високи кристални геоди от аметист в света.

Най-голямата пещера от аметист, откривана някога в света, е намерена в Уругвай от фермер, изследващ земята си. Образувана преди 120 милиона години, чудотворната според мнозина пещера, е резултат от образуването на гигантски балон в поток от разтопена лава.

Този забележителен кристален гигант е на 120 милиона години. Той е широк около 5,5 метра и тежи 20 тона.

Фермерът открива и най-големите геоди, високи 5,5 метра. Тези изящни скални късове, наречени Кристалните пазители, представляват изискан опушен кварц с „деликатни пръски“ от кристални цветя от аметист и калцит.

Вижте още: Наика: Загадъчната мексиканска пещера с гигантските кристали

Най-големите геоди, високи 5,5 метра (снимка: @crystalcastlebyronbay, Instagram)

Пещерата и геодите са занесени в Австралия от бизнесмен, който създава Кристалния замък (Crystal Castle) – духовна атракция в страната на хипитата, Байрън Бей. Кристалният замък е разположен на територия от почти 5 хектара, два от които са превърнати в градини Шамбала.

Може да медитирате в аметистовата пещера (снимка: @crystalcastlebyronbay, Instagram)Защо трябва да посетите Кристалния замък в Австралия?

Независимо дали харесвате кристали или не, има много причини да посетите Кристалния замък в Австралия. Той предлага разнообразие от завладяващи ежедневни преживявания на посетителите, за да им помогне да развият духовна връзка с душата си.

Медитация в пещера

Можете да резервирате едночасово потапяне в магичната пещера с водач, където вие и до трима ваши приятели можете да медитирате в „корема“ на геода, за да излекувате аурата си. В случай, че имате някакви притеснения относно смисъла на живота, един час в лилавата кристална пещера ще направи ума ви „чист като кристал“.

Вижте още: Нетрадиционна медитация: откриване на дзен с една нестандартна практика

Аметистовата пещера е широка над 5 метра (снимка: @crystalcastlebyronbay, Instagram)Снимки на аурата

Някога чудили ли сте се как изглежда вашата аура? За разлика от монохроматичните негативи на фотоапарат, вашата аура излъчва различни цветове. Професионалните фотографи в замъка ще щракнат вашата аура и ще ви предоставят разпечатка, заедно с прозрения за цветовете на вашето аурично излъчване.

Пленяващи градински обиколки

В перфектно озеленените градини Шамбала може да се насладите на релаксиращи и зареждащи енергията ви разходки. Там е изложена най-голямата кристална геода в света. Може да се разходите в лабиринта, каменната спирала и да разгледате редките вкаменелости, изложени сред тучната зеленина. Очакват ви и други геоложки чудеса, както и четене на карти таро. Ботаническите градини в имота представляват тропическа гора, което само добавя към магията на изживяването.

Кристалният замък в Байрън Бей (снимка: @crystalcastlebyronbay, Instagram)Как да стигнете до Кристалния замък и градините Шамбала?

Crystal Castle в Австралия се намира на 20 минути от Байрън Бей и на 40 минути от летище Голд Коуст. Е, първо ще ви се наложи да попътувате от Европа до Австралия.

The Enchanted Cave is the largest amethyst cave in the world
byu/4nts inDamnthatsinteresting

СподелиShares

The post Просто магия: най-голямата и най-красива пещера от аметист appeared first on 360mag.

Боян Банков: Истории под Пръскалото

СподелиShares

 

#td_uid_1_6628ff7731801 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6628ff7731801 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6628ff7731801 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6628ff7731801 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6628ff7731801 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Боян Банков: Истории под Пръскалото


1 на 5















Видимското пръскало през есента-Боян Банков







Екопътека Видимско пръскало-Боян БанковЕкопътека Видимско пръскало







Есенна гора-Боян БанковЕсенна гора







Малко водопадче по реката-Боян Банков







Река Пръскалска-Боян БанковРека Пръскалска

Наближаваше средата на ноември. Още преди месец бяхме говорили с Валя за есенен тур до Видимското пръскало. Искаше ни се да видим една от любимите ни дестинации обагрена в различни нюанси на жълто, охра и кафяво… За съжаление последните недели бяха все претоварени. Доста работа се насъбра напоследък и определено се чувствах изморен. Имах някаква тъничка надежда за почивка в предстоящия неделен ден. Още повече, че листата на повечето дървета окапаха, нямаше да бъде така цветно и желанието ми някак се стопяваше… В петък вечерта жена ми отново подхвана темата, по-скоро за да ме подразни. Постепенно подхвърляйки си тази мисъл в главата, желанието ми за последен излет в Планината (последен за тази година) ме завладя с неудържима сила. Почувствах прилив на сгряваща енергия!

В същото време Валя започна да се разколебава – времето няма да бъде хубаво, доста сме уморени, хубаво би било да помързелуваме един ден в къщи. Мен обаче нищо вече не можеше да ме разколебае!

Екопътека Видимско пръскало-Боян Банков

Така към 10:30 бяхме на ВЕЦ-а и стартирахме седмото си ходене до Видимското пръскало. Прогнозата за времето не беше добра, дори от Плевен тръгнахме в мъгла. Тук обаче слънцето упорито се опитваше да се покаже иззад облаците и от време на време му се получаваше. Температурата беше около 12ºС. Бяхме облечени с тениска, пуловер и ветровка. Едва успях да убедя Валя да оставим дебелите якета в колата. След половин час ходене, бях вече по къс ръкав и гърбът ми под раницата беше мокър.

Заредиха се познати картини – пенливи бързеи се блъскаха между полирани до съвършенство скали и обрасли с много мъх окръглени камъни. Тук-там стърчеше по някоя все още свежо-зелена папрат. Високите стройни буки белееха разсъблечени… Газехме в току-що опадалата шума и с мъка намирахме пътя – всичко беше застлано с дебел златисто-кафяв килим. Сред неспирната шумотевица от нашите стъпки, се чуваха гласовете на птички, подхвръкващи пред нас, сякаш се опитваха да ни следват. Природата беше чиста, окъпана от последните дъждове. По всичко личеше, че полека се готви за дълъг зимен сън. Бяхме сами…, радвахме се на спокойствието и прекрасния ден. Поемахме жадно свежия планински въздух…

Видимското пръскало през есента-Боян Банков

Наближавахме мястото, където навремето имаше дървена арка над пътя, с надпис ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН. Отдалеч забелязахме седнала жена. Почиваше си. Леко подпряна на щека, похапваше бисквити. Вече различавах чертите ѝ – според мен беше около 70-годишна. Леко се смутих, че е сама… Поздравихме се. Попита ни дали не сме срещнали по пътя млада жена. Оказа се, че чака дъщеря си, която се върнала за нещо забравено в колата. Тогава се сетихме, че на паркинга, имаше момиче с такова описание. Беше отворила задната врата на колата и пиеше кафе.

Разменихме още няколко думи с възрастната жена и разбрахме, че за пръв път прави този преход. Обяснихме, че има още толкова път до горе. Предупредихме я, че е хубаво до 15 ч. да тръгнат обратно, защото сега в 17 – 17:30ч. вече е тъмно. Пожелахме си хубав ден и продължихме…

Към 13:30ч. бяхме горе. Въпреки че толкова пъти сме били тук, отново загубихме много време за снимки… Но, за никъде не бързахме. Бяхме си обещали да се насладим пълноценно на планината.

Очаквано Пръскалото едва църцореше. Нямаше го онова величие, което сме виждали през пролетта. Тогава водопадът, захранен от топящите се снегове е наистина пленителен. Има някаква необяснима магнетична сила, която те кара да не отместваш поглед от него. Бих могъл да стоя така с часове…

Малко водопадче по реката-Боян Банков

На площадката имаше само една групичка туристи – една жена и двама мъже на средна възраст. Те благосклонно ни отстъпиха най-хубавата пейка, за да се полюбуваме и ние. Бързо взе да ми става студено. Свалих мократа тениска и навлякох пуловера и якето.

Докато засищахме погледа с природни красоти, използвахме почивката и да хапнем. Бяхме си приготвили сандвичи от прясна багета с шунка, луканка, топено сирене и тънко резенче кисела краставичка. С най-чисти помисли отбелязахме, че Рали (по- малката ни дъщеря) би ни завидяла за това пиршество сред природата!
Боже, дори сега като пиша, взех да преглъщам…

Колегите туристи дялкаха някаква тояга и на висок глас обсъждаха минали и бъдещи дестинации. Аз инстинктивно надавах ухо, отмятайки къде още не сме били… След известно време те тръгнаха надолу, а ние останахме сами. Спомнихме си колко пъти сме оставали тук последни, след всички, омагьосани и щастливи…

Около час се любувахме  на красотите около нас. Слънцето се скри зад скалистите канари вдясно. От билото повя хлад. Трябваше да тръгваме и ние. Помахахме прощално към водопада и неохотно заслизахме по пътя обратно.

Река Пръскалска-Боян Банков

Тъкмо Пръскалото се беше скрило зад гърбовете ни, срещу нас се появиха две фигури – възрастната жена от сутринта и дъщеря ѝ. Напред с големи крачки вървеше младата жена. След нея, подпирайки се със щеката, ситнеше майка ѝ. Отново се поздравихме, разменихме няколко думи. Разминавайки се с възрастната жена, забелязах, че косата отзад на тила ѝ беше мокра. Очевидно, че беше  дала всичко от себе си да стигне целта.
–         Браво на Вас! – рекох аз искрено възхитен, а освен това исках да вдъхна още малко кураж за последните метри.
–         Аз съм на 80 години – отговори ми кротко тя, сякаш се оправдаваше.

Останах с отворена уста… Първо, въобще не ѝ личаха годините. Второ, това си бяха 12 километра с денивелация 450-500 метра!

Вървях надолу, а в главата ми – все възрастната жена. И аз исках така! Да мога на толкова години да ходя все още по планините. А дали ще доживея до толкова? А какво ще стане, ако един от нас си замине? Другият едва ли сам ще ходи по баирите… Такива смесени чувства ме завладяха, докато се спускахме надолу. Слизането не беше приятно. Вървяхме със ситни крачки. Не виждахме къде стъпваме от дебелата шума и често се случваше да се подхлъзнем или да стъпим накриво от някой скрит остър камък…

Отдолу се зададе млада двойка закъснели туристи. Движеха се бързо – буквално профучаха край нас. И двамата стъпваха уверено, с големи крачки. Загледах ги с интерес. Бяха облечени спортно, момичето с екип на столичен боксов отбор. Личеше си, че са спортисти. Не можах да открия никакви признаци на умора у тях. Благородно им завидях! Мислите ми се завъртяха много години назад, когато и ние бяхме млади… Тогава не се притеснявахме от дълги разстояния и големи височини.

Есенна гора-Боян Банков

Вървяхме и се наслаждавахме на прекрасния ден. Бяхме щастливи, че Господ ни подари хубаво време. Наближавахме Мечата чешма. В това време зад нас по пътя се чу шум. Обърнахме се – след нас на колела се спускаха младежите. Веднага ни стана ясно – те са се качили с колелата по пътя до водохващането. Вероятно са ги оставили до къщичката при пазача и са продължили пеша нагоре. Сега вече се връщаха.
Спряхме се с тях при чешмата. Всеки се зареди с прясна вода. Ние дори се бяхме подготвили с празна двулитрова бутилка, за да имаме балканска вода за през седмицата.
Аз имам личен ТОП 3 на Старопланинска вода:
–         Мечата чешма
–         Чешмата  до Пеща, по пътя от х. Плевен към вр. Ботев
–         Чешмата “Еделвайс“ на пътя от северната страна на Беклемето
Не съм сигурен коя е на първо място, но тази тук ми е любима!

Разменихме още няколко думи с младежите. Момичето се оплака от пътя – че е с много камъни и  трудно се кара колело. Пожелахме си приятен ден и се разделихме.
Отново вървяхме сами… Всеки бе потънал в размисли за емоциите през деня. Мислите ни освободени, подхвръкваха като птички от тема на тема и току кацаха, за да освободят сетивата ни, да попият от красотата около нас.

Отново минавахме покрай големи камъни и скали, покрити с дебел мъх. Реката бистра и пенлива, някак уморена, се провираше между тях. Погледът ми се спря на градеж от масивни камъни от двете страни на реката. Камъните бяха добре обработени и майсторски подредени. Вероятно някога това е бил мост… На отсрещния бряг имаше полуразрушени дувари и зидове, едва забележими от покрилия ги дебел мъх, сухи листа и растителност. Всички те се бяха слели с околността, сякаш не бяха дело на човешка ръка. И друг път, когато сме идвали, съм заглеждал с любопитство тези градежи. Има ги почти навсякъде по протежение на реката, почти до ВЕЦ-а. Отклонихме се от пътя, за да разгледаме по-отблизо. Не бях се замислял кой и за какво ги е строил. Може би старият път е криволичил и прескачал от бряг на бряг?

Изведнъж ми просветна – това бяха развалини от стари стружни! Стружна по тези места казваха на стари дъскорезници, задвижвани с вода и водни турбини. В миг пред мен изникна изгубен и забравен свят, погребан под тежестта на времето… Някога тук е кипял живот. Било е пълно с хора и животни – волове и катъри, впрегнати в изнурителен труд… Представих си как по стръмнините наоколо са рязали дебелите дървета с ръчни триони – “шарани”. После окастрените трупи се свличали надолу към стружните с волове. Виждах пълноводната вада завеждаща водата до водното колело. Няколко работници с дебели колове търкалят трупи към количката на гатера. От време на време трият потни чела с твърди, напукани длани. Чувам оглушителният шум на вода, скърцането на дървения механизъм, ритмичния стържещ звук от рязането на дървото и подвикването на работниците… В двора отпред се виждат каруци. В една от тях товарят дъски и греди. Отстрани кротко пасат разпрегнати коне. От време на време някой от тях надига любопитно глава, разтваря влажни ноздри и изпръхтява. Долавям мириса им, омесен с този на прясно срязано дърво… Недалеч, върху каменно огнище в почернял менец къкри саламура от малки рибки и речни раци. Тънки струйки от дим и ароматна пара се преплитат и издигат нагоре, промушвайки се между клоните на дърветата…
Чувствах се като в омагьосано царство, замръзнало по волята на някой приказен злодей.

Отърсих се от виденията си. Стана ми тъжно за този изгубен свят от преди 1-2 века, пометен от техническата революция. Сега никой не си спомня за тези хора и техния тежък труд. Сигурно дори и техните наследници…
Много пъти съм се питал защо е така устроен светът. Човек се бори цял живот, създава някакви неща, подлъган от някакви химери… Мисли, че граденото ще остане след него, ще служи на хората от следващите поколения, надява се че трудът му не е отишъл на вятъра. А времето замита всичко! Най-напред страстите, после всичко останало. Остават разхвърляни обрасли камъни. И вселенско спокойствие…

Здрачаваше се. Приключваше ден, изпълнен с красота и емоции… Неохотно се качихме в колата и бързо се завърнахме в реалността и цивилизацията…
Виж всички участници в Конкурса!

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Боян Банков: Истории под Пръскалото appeared first on 360mag.

Рекорд в полярния кръг: спускане с каяк от 20-метров ледников водопад

СподелиShares Аниол Серасолес покорява най-високия ледников водопад в света / Снимка: David Sodomka / Red Bull Content Pool

Каталунският авантюрист и елитен каякар Аниол Серасолес записа името си с историческо постижение, покорявайки най-високия ледников водопад в света, който се извисява на 20 метра над океанската шир, намиращ се в архипелага Свалбард, Норвегия.

Екранна снимка: Red Bull Content Pool

Серасолес и неговият екип се впускат в предизвикателна експедиция през август 2023 г., започваща с 36-часово морско пътуване, последвано от 11-километров преход през ледената шир на Арктика, за да достигнат до реката, водеща до ледниковия водопад.

Вижте още: Седемте приключенски чудеса на света

Снимка: David Sodomka / Red Bull Content Pool

Серасолес е трябвало да гребе по леденото корито на реката и да премине през тунели от лед и да преодолее остри завои. Рекордьорът посвещава своя успех на екипа си.

Вижте във видеото на Red Bull Content Pool неговия екстремен опит:

https://www.360mag.bg/wp-content/uploads/2024/04/serasolnes-00.00.07.861-00.00.48.454.mp4

След поставянето на рекорда Серасолес казва:

„Трудно е да намеря думите, за да обясня това чувство. Все едно караш каяк на друга планета.“

Вижте още снимки в галерията:

#td_uid_1_6627b9577bee0 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6627b9577bee0 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6627b9577bee0 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6627b9577bee0 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6627b9577bee0 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6627b9577bee0 .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6627b9577bee0 .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6627b9577bee0 .td-doubleSlider-2 .td-item8 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Аниол Серасолес покорява най-високия ледников водопад в света


1 на 8















Аниол Серасолес покорява най-високия ледников водопад в света / Снимка: David Sodomka / Red Bull Content Pool







Снимка: David Sodomka / Red Bull Content Pool







Екранна снимка: Red Bull Content Pool







Екранна снимка: Red Bull Content Pool







Екранна снимка: Red Bull Content Pool







Снимка: David Sodomka / Red Bull Content Pool







Екранна снимка: Red Bull Content Pool







Снимка: David Sodomka / Red Bull Content Pool






































СподелиShares

The post Рекорд в полярния кръг: спускане с каяк от 20-метров ледников водопад appeared first on 360mag.

Природните феномени на България: Черните скали (Сакар планина)

СподелиShares Черните скали (екранна снимка от видео на Борислав Сандов)

Природната забележителност „Черните скали“ (позната и като „Черните камъни) се намира в землището на село Орешник, община Тополовград, област Хасково. Преди две години тя е обявена за защитена територия. Целта е опазване на характерни скални образувания – забележителен обект на неживата природа.

Площта на защитената територия е 68,250 дка. В нейните граници е забранено строителство, търсене, проучване и добив на подземни богатства, нарушаване целостта на скалните образувания и всякакви други дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност.

Черните скали (екранна снимка от видео на Борислав Сандов)

Черните скали се намират в северната част на Сакар планина, на 4 км южно от гр. Тополовград. Те са разположени между 400 и 450 м надморска височина и отстоят на 700 м източно от шосето за вр. Вишеград.

Геоложкият феномен „Черните скали” е най-впечатляващата природна забележителност в Сакар планина. Той е оформен сред метаконгломерати, отложени преди около 245 млн. години.

Името на скалния ансамбъл идва от тъмния облик на скалите, изградени предимно от кварц, фелдшпати, амфиболи, слюди и др. Техният тъмен цвят се забелязва особено отчетливо по залез.

Вижте още: Природните феномени на България: Каменната сватба

Черните скали (снимка: spv8, Wikimapia)

Отивайки до Орешник, не само може да видите Черните скали, но и да наблюдавате  грабливи птици.

Има специален маршрут, с дължина около 5 км, който започва от село Орешник и се движи по пасищата, успоредно на шосето в посока село Мрамор. Маршрутът е подходящ и за преминаване с велосипед. Предлага добри възможности за наблюдение на царски орел, скален орел, малък креслив орел, малък орел, орел змияр и белоопашат мишелов.

Вижте още: Природните феномени на България: Караджов камък

снимка: МОСВ

Според преданията село Орешник е създадено около 1600 година. Историята продължава да разказва, че някога населеното място било на около 2 км от сегашното, но много хора се разболявали и умирали, затова малкото останали жители повикали лекар. Той ги посъветвал да напуснат мястото и да потърсят друго: „Пуснете воловете на свобода и там, където спрат за почивка, ще бъде новото село.“ Така всички се преместили на новото място, започнали градеж на новите си домове. С годините засявали десетки декари с орехови дръвчета, с които селото се славело.

Вижте още: Природните феномени на България: Божия мост

Черните скали (снимка: spv8, Wikimapia)

Село Орешник се намира на 293 м н.в. и към 2024 г. има около 450 жители. Сгушено в полите на Сакар планина, село Орешник се намира на 4 км от Тополовград и на 65 км от Ямбол. От областния град Хасково го делят 90 км. 

Вижте всички статии от рубриката Природните феномени на България!СподелиShares

The post Природните феномени на България: Черните скали (Сакар планина) appeared first on 360mag.

Денят на Земята 2024: Планетата срещу пластмасата

СподелиShares източник: pxfuel

Отбелязваме Световния ден на Земята всяка година на 22 април. Това е най-големият нерелигиозен празник в света, честван от милиони хора. Причината е една – всички ние живеем на планетата Земя.

За пръв път Земята се отбелязва на 22 април 1970 г. в САЩ и Канада. През 1990 г. Денят е обявен за Международен празник, а в България се чества от 1993 година. Целта е хората по света да се обединят в защита на природата и околната среда.

Всяка година платформата EARTHDAY.ORG координира събития по целия свят, за да демонстрира глобалната подкрепа за движението за опазване на околната среда. Над 1 милиард души в 192 държави участват в дейности за Деня на Земята, което го прави най-мащабното честване в света.

Стара планина / снимка: Даниела Манева

Международната мрежа за Деня на Земята ежегодно се фокусира върху актуална тема, свързана с опазването на планетата. Темата на кампанията тази година е „Планетата срещу пластмасата“ (Planet vs. Plastics). Хората по целия свят са призовани към колективен ангажимент от страна на правителства, институции, бизнес и граждани за справяне с кризата, предизвикана от пластмасата, чрез намаляване на производството на пластмаса с 60% до 2040 година и изграждане на бъдеще без пластмаса, защото само рециклирането вече не е достатъчно.

СподелиShares

The post Денят на Земята 2024: Планетата срещу пластмасата appeared first on 360mag.

20 април 1984 г. – когато „Българският Еверест“ бе в центъра на световните новини

СподелиShares


#td_uid_1_662369ce772b8 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_662369ce772b8 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_662369ce772b8 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_662369ce772b8 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_662369ce772b8 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_662369ce772b8 .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_662369ce772b8 .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_662369ce772b8 .td-doubleSlider-2 .td-item8 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Новинарски факсове от 19-20 април 1984 г. - изкачването на Христо Проданов на Еверест


1 на 8

20 април 1984 г. е паметна дата за българския алпинизъм и за всички българи. В 18 часа и 10 минути Христо Проданов развява родния трибагреник на най-викоката точка на планетата, на Еверест, на 8848 метра н.в. Многогодишна мечта на поколения българи става реалност. За съжаление Христо остава вечен пленник на ледените склонове на Еверест.

Дните около тази дата са знаменателни за България, а когато започват да пристигат съобщения от световните агенции, всички следят с трепет новинарския поток. Не прави изключение и доц. Сандю Бешев, който ни предоставя разказ и снимки от първа ръка от забележителното събитие.

На 19 април вечерта Милко Чернев, светла му памет, който по това време бе Завеждащ учебно-спортната дейност на ЦС на БТС, ми позвъни на домашния телефон. „Христо с един шерп вече върви към върха”. Реших да действам бързо. Не исках да чуя резултата по радиото или телевизията, а направо от ефира. По това време бях много активен сътрудник на пловдивския официоз на ГК на БКП – вестник „Отечествен глас”. Отидох в редакцията при Матьо Матеев, който бе на висок пост във вестника и му разказах какво ме води при него.

Вижте още: Христо Проданов и първото българско изкачване на Еверест

„Тръгвай с мен”. И другарят Матеев ме отведе в апаратната, където новините излизаха на секундата, така както топлият хляб излиза от фурната. Прекарах там доста време. И ето първият телекс – „Еверест-84” на път към върха.“ Зачаках с трепет. Новината не закъсня – „МЪЛНИЯ”. (б.р. означение за много важно съобщение)

В продължение на няколко часа приложените текстове следваха един след друг. Събирах всеки оригинал, който се появяваше на монитора. Съхраних ги в личния си архив и както виждате ги пазя вече 40 години.

За успеха ни от Националната експедиция, както тогава, така и след това, се е писало много. Няколко пъти предлагах на някои от ежедневните ни издания и част от тези кратки съобщения, но никои не се появяваха. Сега, когато от страна на „Сдружение БТС” и БФКА започна мащабно чествате на 40 години от най-голямото ни спортно събитие на ХХ век, извадих тези хартийки, които пазя цели 40 години, за да ги пусна в обращение. Да направя това, което никой досега не е направил.

Вижте още: 20 април 1984 г. и 30 април 1981 г. – две много важни дати в историята на българския алпинизъм

За да останат като важна реликва в подходящо подреждане, ще подготвя едно табло, което още на 20 април тази година ще заеме достойното си място в Националния музей на алпинизма в Учебния център на БТС „Мальовица”.

Оставям без коментар тези много важни хартийки за идните поколения.

Събрал в оригинал и съхранил доц. Сандю Бешев

Вижте всички статии на доц. Бешев на нашия сайт. Голяма част от трудовете на доц. Бешев може да откриете в книгите, издадени от Списание 360: „Истории за началото на планинарството в България“ „Българи на големите върхове по света“СподелиShares

The post 20 април 1984 г. – когато „Българският Еверест“ бе в центъра на световните новини appeared first on 360mag.

„Спици и бодли“ тази година добавя старт и в Дуатлон-щафета

СподелиShares снимка: „Спици и бодли“

Скоро ще сме в разгара на сезона, изпълнен със състезания и сега е ред да ви разкажем какво предстои в Розовата долина, а именно – става дума за деветото издание на Планинско велосъстезание и маратон „Спици и бодли“. Зададохме няколко въпроса на организаторите, за да разберем заедно с вас какво ново-старо в програмата. А ето и техните отговори:

Тази година кога ще се проведе спортният фестивал „Спици и бодли“? Кое поред издание е това? 

Месец май си е месецът на Спиците и традицията отново се запазва. Надяваме се на хубаво пролетно време и всички от организаторите с нетърпение очакваме събитието, което тази година ще бъде от 17 до 19 май в Казанлък. Това ще бъде деветото издание на “Спици и бодли” и сме изключително щастливи – най-голямата инициатива на Софийски планински клуб набира все повече популярност. Догодина – юбилей!

Кога точно са стартовете на различните дистанции? 

Всички участници от различните дистанции стартират неделя сутрин – 19 май в 9:00 часа. 

Представете дисциплините и дистанциите? Кои са новите?

Тази година трасетата остават същите, както през изминалата. Най-записваната дистанция остава “Хоби” трасето, което е с дължина 37 км и денивелация около 800 м. То е изцяло насочено към начинаещи или към хора, за които мястото на почетната стълбичка не е основна мотивация. Целта ни е с него да популяризираме планинското колоездене и здравословния начин на живот.

За любителите на по-сериозните изкачвания и технически спускания препоръчваме “Трудно”-то трасе – 47 км с положителна денивелация от почти 1300 метра. Освен че е по-предизвикателно, минавайки през него се откриват страхотни гледки към Долината на розите.

И черешката на тортата е “Pro” трасето с дължина от 64 км., 2000 м денивелация, сериозни изкачвания, технически спускания и разбира се, уникални панорамни гледки. Това трасе е само за лицензирани състезатели с UCI лиценз. Следим с нетърпение колко смелчаци ще се запишат тази година.

А за всички, на които не им стига само колоезденето, отново могат да се включат и в “Дуатлона”, а от тази година добавяме и нова дисциплина – “Дуатлон щафета”.

Вижте още: Как се прави спортен фестивал: Организаторите на „Спици и бодли“

снимка: „Спици и бодли“Може ли малко повече информация за дуатлон и дуатлон щафета?

Трасето на дуатлона се припокрива с “Хоби” трасето, като включва и 22 км бягане. Разликата при щафетата е, че може да участвате с приятел.

Това дава възможност на бегачите, които не искат да се състезават с колело, също да се включат в Спиците.

снимка: „Спици и бодли“Кое е най-трудното трасе?

Тук отговорите са различни. Но няма как да разберете, ако не се запишете поне на една от дистанциите.

През годините в Спици и бодли е имало бегачески дистанции – какво наложи да бъдат отменени? Да очакваме ли отново възможност за участие и на бегачи?

„Спици и Бодли“ се утвърди през годините като Колоездачно състезание, но разбира се бегачите са винаги добре дошли на състезанието и затова има възможност за изява на Дуатлон или Дуатлон щафета.

снимка: „Спици и бодли“Знаете ли колко са били всички участници за изминалите 8 години?

През всичките 8 издания сме имали общо над 3000 участника, като миналата година имахме рекорден брой регистрирани, близо 700. Отделно от тях над 100 деца взеха участие в “Детски Спици”, за което не се изисква предварителна регистрация и е изцяло безплатно. 

Всяка година около старт-финала се създава нещо като фестивално селце? Ще бъде ли така и тази година? Разкажете повече.

О, да! Щастливи сме, че “Спици и бодли” е единственото спортно събитие, което освен състезание, има и фестивална част. Стремим се всяка година да надграждаме с идеи и разнообразие от дейности. Надяваме се, че Спиците не е просто вело състезание, а празник за всички от град Казанлък.

снимка: „Спици и бодли“

Програмата ни тази година отново е наситена с различни активности, като започваме още в петък вечер с прожекции на филми под нощното небе.

В съботния ден от сутринта ще започнат йога практики, ще има хамачена градина, надбягване с чували и ще се проведе любимата на децата вело надпревара “Малки спици”. Да не забравяме и Game of Bike, както и обучението по MTB колоездене с Любо Ботушаров.

Обучение по MTB колоездене с Любо Ботушаров / снимка: „Спици и бодли“

На разположение на гостите ще има различни видове щандове с вкусна храна, бира, ароматно кафе, истинско био какао и натурални продукти на производители от цяла България.

За финал разкажете повече за гостите на фестивала и за програмата.

Преди да изброим всички активности, трябваше да предупредим да си пазите силите за концерта вечерта. Започваме със свежа музика от DJ на пулта, след което следват групата “Lazy Dynamics”, които ще представят свои авторски парчета и изпълнения на кавър версии на едни от най-обичаните рок изпълнители. За завършек на вечерта голямата изненада тази година е група Cool Den, чиято музика е трудно да определим с една дума, защото от тях може да се очаква всичко – и гръндж, и пънк, и алтърнатив, и рок, и ска, и фънк.

Входът за концерта остава свободен и ви очакваме да се забавляваме заедно. Елате и преживейте емоцията на “Спици и бодли”.

Част от организаторите и доброволците на „Спици и бодли“ / снимка: „Спици и бодли“

Всичко за събитието следете на следните линкове:
Програма за 3-те дни на фестивала 
Фейсбук събитие
Група за доброволците

СподелиShares

The post „Спици и бодли“ тази година добавя старт и в Дуатлон-щафета appeared first on 360mag.