Списание 360's Blog, page 92

Нов световен рекорд в Hike & Fly: 17 534 м положителна денивелация за 24 часа

СподелиShares снимка: facebook/Tanguy.RenaudGoud.Page

Парапланеристът Тангай Ренауд-Гауд, пилот на Niviuk, постави световен рекорд в дисциплината Hike & Fly с крило Kode P. В рамките на 23 часа той акумулира 17 534 метра положителна денивелация.

Дисциплината Hike & Fly (поход и полет) включва пешеходен преход, заедно с екипировката за летете, до определена точка на планински връх и свободен полет надолу.

снимка: niviuk.com

Рекордният опит на Ренауд-Гауд се е състоял в Самоен (Франция). Той е започнал в 15 часа на 25 април и е завършил 23 часа по-късно, в 14:00 часа на 26 април. През това време той се изкачва до точката на излитане на планината Le Criou 22 пъти (всяко с + 800 м денивелация), за да се спусне с парапланер до долината.

За да постигне рекорда, пилотът получава временно разрешение за летене през нощта. Предишният рекорд от 16 976 м, поставен от Анди Саймъндс през 2022 г., бе подобрен с +558 м.

Вижте още: Парапланеризъм над Кранска гора и връх Мангарт

снимки: niviuk.com

Новият рекордьор все още не може да повярва:

Първоначално не вярвах, че мога да го направя. Метеорологичните условия ни принудиха да направим много промени в последната минута: мястото за излитане, началния час… Но си казах: така или иначе ще бъде трудно, не се спирай много на подробностите и просто продължавай нагоре. Бях уверен в темпото си. Между 6500 и 8000 метра се притеснявах, защото не можех да се храня добре и имах много болки в стомаха. В последните 5000 метра изкачване, единственият проблем бяха краката ми, които започнаха да болят силно, но най-накрая успях!

Ренауд-Гауд прекратява опита си час по-рано, когато вече изпитва сериозни трудности да върви в снега. Спортистът не пропуска да благодари на екипа и приятелите си:

Напълно съм наясно, че без моите приятели този рекорд щеше да е невъзможен!



Вижте още: Весо Овчаров и Антоан Жирар в опит за световен рекорд над Каракорум

СподелиShares

The post Нов световен рекорд в Hike & Fly: 17 534 м положителна денивелация за 24 часа appeared first on 360mag.

Островни приключения: Родос

СподелиShares

В този текст ще споделя повече информация и детайли за остров Родос, пречупени през моята призма, тъй като в интернет има достатъчно исторически факти и данни, но така и не открих материал с емоция, който да пресъздава и описва духа на мястото.

Нека започнем с това, че Родос е най-големият от Додеканезките и най-източният от големите острови в Егейско море. Разположен е само на 18 км от крайбрежието на Турция, което осигурява постоянен термичен вятър, който се образува като във фуния между планинските възвишения на Турция и островния бряг.

Сега е добър момент да вметна, че ако искате да карате всеки ден, то мястото е Duotone Kite Pro Center Air Riders Кremasti и последният да затвори вратата.

На първо място заради географското си положение. Кайт базата е в най-издадената част и съответно най-близка до Турция и споменатият ефект на засилване на вятъра се усеща дори в дни без прогноза.Не по-малко важно за нас е и социалната среда и допълнителните активности, които са възможни за останалите гости, които не карат кайт, децата и дори работещите номади.

Обстановката предразполага към лесно развиване на приятелски отношения, усещане за спокойствие, лекота и радост, без значение с какво сте се захванали.

Чудни условия за кайт, придружени от номер едно екипировка в света за започване на обучение или надграждане на умения и като бонус, както се шегуваме в края на деня, истински “кич” се разкрива пред нас, защото без дори да се налага да помръднем от плажа, можем да наблюдаваме пленителен залез и да се насладим на сладки приказки, мълчание, йога, безгрижни игри и смях за децата, и всичко това, озарено в златните цветове на отиващото си слънце.
Какво повече може да иска човек,… а, да вероятно за повечето това ще е и някоя друга бира?
Е, за щастие доставките на храни и напитки до плажа от селото са напълно безплатни и можете да си поръчате от пиле мляко.

Всеки ден е еднакъв и същевременно различен.
Сякаш правиш едно и също и все пак винаги има нещо ново.

Вижте още: Елизабет Жечева за кайтсърф състезанието Mayan Wind Fest в Мексико

За мен е изключително красиво да наблюдавам кацащите самолети, докато карам, за други това е твърде шумно. Но има някаква красота в това да докоснеш самолет с кайта си – това е точната гледка, която очите ти виждат.

Водата е изключително красива, няколко нюанса синьо се разкриват пред погледа ти всяка сутрин, а доста често можеш да забележиш и големи костенурки.
Разбира се, много внимаваме да не ги нараним и предупреждаваме всеки нов гост да се оглежда за тях. Но те сякаш обичат хората и се навъртат нарочно в най-плитките части, съвсем близо до брега.

Карането е възможно чак до залез. Едно от любимите ми неща е да влизам в 19:30 и да се наслаждавам на уникалните цветове и магия.

За едни е минус, за други плюс, но от ветровитата страна на острова плажовете са покрити с камъчета.
Много от нас се възползват от масажа на ходилата и сме адаптирали ходенето боси, до степен, че можем дори да тичаме. Намираме за добре да няма пясък, който да залепва по екипировката и да я амортизира, но все пак някои хора си обичат пясък и за щастие островът предлага спот на две морета и без нито едно камъче.

Две морета? О, да, правилно прочетохте.

Пренасяме се в южната част на Родос, където Егейско и Средиземно море се срещат.
Зависи от годината, може буквално да скочиш от едното в другото.

Мястото се нарича Прасониси, намира се на два часа път от летището с кола.
Има напълно гладка вода, за любителите на уиндсърф и уинг фойл.
От другата страна има вълни и оншорен вятър за кайтистите. Паула Новотна навремето е тренирала там, когато все още е било позволено да се влиза с кайт на гладкото по време на целия ден, а миналото лято споделих няколко сесии с великата Каролина Винковска. Шампионка по фрийстайл от Полша, от скоро майка и чудесен човек. Доста приятно каране по женски си спретнахме. На равната вода е позволено за кайт след 19 часа, така че всеки ден с достатъчно търпение, може и до там да се доредиш.

Вижте още: Кайт в Тайланд: през очите на Елизабет Жечева

Вятърът е много по-силен, изискват се повечко умения и контрол, като за по-несигурните и начинаещите има база с професионалисти, към които могат да се обърнат.

Изключителна красота и дивотия, която за съжаление постепенно се губи, поради множеството туристи и минусите, до които води прекалената посещаемост. Все пак успяхме през септември да си откраднем няколко спокойни дни там и да спим в каравана на приятел, под открито небе. Неописуемо усещане за свобода. Запознахме се с доста хора, които ги е грижа за природата и запазването на мястото чисто, бе тяхна близка до сърцето мисия.

Съветвам всеки, каквото си донесе, да го вземе със себе си обратно, не само там, но и навсякъде. От нас зависи да бъдем пример за децата и останалите хора, вместо словесно да влизаме в полемики и с негативна емоция да порицаваме и осъждаме онези, които са хвърлили фас или са оставили нещо.

Друго емблематично място за Родос е акрополът Линдос.
На път за Прасониси се открива величествена крепост, която стои върху висока скала над морето. Стълбовете на малък храм, посветен на богинята Атина Линдия, се виждат с просто око зад стените на крепостта. Заслужава си да се отдели време да се разгледа. Има много археологически останки, места за разходка и отдих.

По-известен като “остров на рицарите”, Родос притежава древни градове, автентични села и красиви плажове, както и прилежащи острови, до които се стига с кратко пътуване с ферибот.

Всяко село има различни дати, на които се състоят така наречените панаири. Повечето са през лятото. От празник на гроздето, до такъв на оризовия пудинг, всеки е добре дошъл да посети и да се присъедини към споделената радост и веселие, с които местните хора поддържат традициите си.

Вижте още: Сава, който кара сноуборд с Шон Уайт

Нека се върнем обратно в града, където някога се е издигал Родоският колос, едно от седемте чудеса на Античния свят. Старият град привлича вниманието със своите павирани алеи, запазените крепостни стени и множеството малки ресторантчета. Подходящо е за разходка дори през нощта. Всичко е добре осветено. В непосредствена близост се намира и пристанището. Често ходим там, защото има стари мелници и прекрасна гледка, но най-вече, защото спират огромни круизни кораби, а нашето дете е фен на всякакви превозни средства, особено с такъв мащаб. Разбира се градът предлага много места за похапване, барове, дискотеки и шопинг центрове.
Всичко е на пешеходно разстояние и е много удобно за хора с деца, детски колички преминават навсякъде с лекота.

Тук е важно да отбележа, че има градски автобуси, на които може да се разчита и доста от туристите се възползват, така и ние. Една година ходихме да гласуваме по този начин и си спретнахме чудесна неделна разходка с детето, което тогава беше само на две години.

Какво е островно приключение без да споменем красивите плажове.
Всеки един заслужава да се посети. Това може да се направи и с лодка, като дневен катамаран тур или по суша. Придвижването из острова става лесно, навсякъде има табели, просто избирате мястото и отивате.

Два от най-любимите ни плажове са Антъни Куин и Цамбика.
На първото място може да се насладите на уникални условия за гмуркане, сред борова гора и скали. Заливът може да се види от високо, чрез кратко изкачване с кола или пеша.

Плаж Цамбика е идеален за семеен отдих и придобиване на онзи златен тен, на който всички се възхищават, но друго го отличава и прави магнетичен. На върха, отново с гледка към плажа и след лека разходка по обособена пътека в гората, се намира Манастрир на Богородица Цамбика и неговата свята реликва – чудотворната икона на Дева Мария. Цамбика се смята за покровителка на всички двойки, особено на бездетни такива.

Хората казват, че изкачването към храма може да се направи с боси крака, а след това да се отправите към храма за уединение. Изключително заредено място. Навсякъде има снимки на малки деца, детски чорапчета и хора, които идват да се помолят за своето чудо или такива да благодарят за него. За нас винаги е силна емоция да посетим мястото и да доведем наши приятели на него.

Вижте още: Пътуване към светлината

Разбира се, всеки един от другите плажове също си заслужава да се посети.
В зависимост от това с колко време разполага човек, може да се организират и съчетаят различни забележителности. За някои е по-добре да се наеме кола под наем.
Тъй като повечето хора пристигат на острова със самолет, кола или скутер, са две добри опции за обикаляне на отдалечените места, като замък Критиния, друго наше любимо място за залез с гледка към всички Гръцки острови.

Като стана дума за залези и гледки, друго не популярно място за това е Филеримос. Там има манастир, свободно разхождащи се пауни и борова гора. Може да се отиде на поход пеша от плажа.

Долината на Пеперудите е предпочитано място от туристи, за съжаление преди две години частично пострада при пожарите.
През 18 век тя е носила името на Пелеканос. Легендата гласи, че мъка от несподелена любов го е принудила да сложи край на живота си.
Микроклиматът в местността е специфичен и това го прави подходящ дом за красивите пеперуди. Наричат се Euplagia quadripunctaria rhodosensis.
Подходящ период за посещение е между юни и септември.

На острова има минерални извори, зоологическа градина – ферма, водни паркове и други активности, в зависимост от вашите предпочитания.

Тази година, както и предходната Раянер организират ексклузивни директни полети от София. От 01 юни до 31 септември, само за час и половина можете да се телепортирате до нашите съседи. Цените варират, например ние взехме билетите си за 48 евро на човек в посока. Препоръчвам да търсите директно от сайта на компанията.

За по-авантюристичните винаги остава опцията за пътуване с кола и ферибот. Но това отнема между 20 и 30 часа, в зависимост от деня и разписанието. За повече хора и дълъг престой определено си заслужава.

И така след тази кратка обиколка из Родос се озоваваме отново на кайт станцията.
Съществуваща над 25 години и приветстваща хора цели две поколения, ние я наричаме наш летен дом, а собствениците – наше семейство.

Фън факт (за да сме модерни в изказа си) тримата собственици на кайт и уинг базата са двама братя и една сестра, пораснали на плажа, които заедно с родителите си продължават да развиват водните спортове на острова.

Нашият син Сава е адаш на един от тях – Савас, по гръцки. Те намират много прилики в детството на юнака, съпоставяйки го със своето. Често ни споделят свои спомени, наблюдавайки действията му и се радват, че толкова години по-късно все още има деца, които прекарват голяма част от времето си в игри и развиват въображението си, необременени от телефоните. Нямаме търпение да започнем да го учим на кайт, а в уингфойла вече има първи стъпки в Мексико, тъй като е леко по-безопасно.

Вижте още: Кайтсърф – полет над вълните

Срещу дневна, седмична или месечна такса, станцията предлага всички удобства, като персонални кутии, където да оставите екипировката си по време на целия престой, постоянно наблюдение на каращите и бърза реакция с джет при нужда, душове, интернет и място за работа, със специално обособени бюра с гледка към водата, йога сесии, питейна студена вода от филтър и шишета за многократна употреба, с цел избягване на пластмасови бутилки.

Все още това е единственото място в света (или поне, на което ние сме били), където начинаещите се извозват около километър нагоре по плажа с пикап, не губят време и енергия в ходене пеша и прогресът в уроците е значително по-бърз.
Почти всяка седмица има барбекю по залез, целящо да сплоти и запознае всички, на което с 10 – 15 евро си осигурявате вкусна вечеря след каране, за която ние се грижим, приготвяйки свежи салати, мезета и меса, винаги има по нещо, съобразено с всеки вкус и предпочитания.

Най-любимата ми активност е ежегодният даунуинд – спускане по вода от Калаварда, обяд в Теологос и пристигане по залез в Кремасти.
Да, всичко това с кайта.

20 километра по суша, която изминаваме с нает огромен автобус и след това всички стартираме заедно в морето, преминавайки цялото разстояние, карайки покрай останалите училища, имайки възможност да проверим условията на всяко едно от тях.
Това може да се направи и с по-малка група, стига да имате умения и да сте подготвени с нужната информация. Ние го правим по повод рождения ден на мениджъра на станцията Петрос. Това е неговият начин да празнува и заслужено да не работи поне един ден.

За нас е изключителна чест да бъдем част от екипа вече толкова години и да продължаваме да помагаме на хората да се научат на кайт или да прогресират в уменията си.

Самите ние, миналото лято, имахме възможност да се присъединим към лагер на треньора на световните шампиони – Фабио Ингросо. Успяхме да подобрим техниката в изпълнението на някои елементи и да изчистим други такива в собствения си стил на каране.

Ако желаете да съчетаете леснодостъпна почивка с водни спортове, качествено време, прекарано със семейство и приятели, много гледки, история и обогатяване на културните си познания – чакаме ви в Родос.
Ако имате въпроси, свързани с уроци, настаняване или нещо друго, за мен ще е удоволствие да отговоря.

Весело лято на всички!

Вижте още: Кайтсърф в Карибско море: танц с вятъра из Мексико

СподелиShares

The post Островни приключения: Родос appeared first on 360mag.

10 от най-живописните екопътеки в България

СподелиShares „Чудните мостове“ / снимка: Цветан Остромски, Фейсбук

Екопътеките са облагородени – укрепени и обезопасени планински маршрути, които отвеждат до някои от най-интересните кътчета на страната. Благодарение на изградената инфраструктура от мостчета, парапети, стъпала и пътеки става възможно посещението на иначе недостъпни обекти. Предлагаме ви 10 идеи за разходка по екопътеки, които ще ви отведат до красиви местности с живописни гледки. Те са чудесен вариант за разходка със семейство или приятели през уикенда или ваканцията.

1. Екопътека „Хвойна – Ставруполи“

Това е най-дългата екопътека у нас. Тя се намира в Родопите и свързва село Хвойна с гръцкия град Ставруполи. Само българската част на пътеката е с дължина над 100 км. Екомаршрутът предлага много забележителност: резервати, защитени зони с редки животински и растителни видове, красиви местности.

От с. Хвойна маршрутът ще ви отведе до красивото село Орехово, сгушено във високата планина. По пътя се минава през „Средните ливади“, защитена местност с цел запазването на горите от бял бор. След село Орехово /1261 м/ следват трите живописни водопада „Дуплево“, „Скакалото“ и „Костен камък“, със статут на природни забележителности.

Пътеката ще ви отведе и до величествения скален комплекс „Чудните мостове“, а после ще продължите по известния древен римски път, дълъг над 4 км и широк 1,5 м. Пътят е добре запазен и минава под самия връх Персенк. Той е най-високо разположеният запазен археологически паметник в България и на места е над 2050 м н.в.

„Чудните мостове“ / снимка: Цветан Остромски, Фейсбук

Следват местностите „Глухите камъни“, „Бялата вода“ и „Айдърски камък“. В южна посока маршрутът се движи през местностите „Мечо гробе“, „Портата“, минава през върховете Мечи чал и Снежанка, и достига м. Орфееви скали, недалеч от Смолян. В подножието им може да се насладите на Смолянските езера, природна забележителност, включваща терасовидни свлачищни езера.

По пътя следва резерватът „Сосковчето“ с екопътеката „Каньонът на водопадите“. В резервата може да се насладите на вековна смърчова гора, интересни водопади, увивна растителност. „Сосковчето“ е разположен на надморската височина от 1400 м до 1700 м и е обитаван от почти всички животински видове познати в Родопите.

По маршрута може да посетите комплекса от пещери Голубовица (с подземните галерии над 2 км), край с. Кошница. Там може да се погрижите за адреналина си със спускане по въже, скално катерене, преодоляване на препятствия с лодка и др. Любителите на спелеологията може да разгледат и пещерата Ухловица, с множество красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали.

Следва защитената местност „Падала“, местностите „Гераница“ и „Изворите на Арда“. По-нататък на изток се стига до с. Мочура и връх Циганско градище. Маршрутът е уникален с това, че се преминава покрай бивши гранични поделения и наблюдателна вишка, останали като туристическа атракция.

„Изворите на Арда“/ снимка: Велоклуб КРИВА СПИЦА

Още на изток следва местност „Съдилището“, по оформена екопътека с места за отдих. В района са открити останки от тракийско скално светилище на самата бразда, а целият маршрут се движи по самата линия на границата с Гърция.

По протежение на екопътеката има поставени табели, изградени са чешми, места за отдих, оборудвани заслони. Целият маршрут се изминава за 5-6 дни, но има възможност за избор и преминаване само на определена част от него.

2. Екопътека „Райско пръскало“

Райското пръскало е известна природна забележителност, той е най-високият водопад на Балканския полуостров (124 м) и се намира в резерват „Джандема“, централната част на Стара планина, в подножието на първенеца на планината – връх Ботев. Маршрутът на екопътеката започва на 4 км от Калофер, маркиран е и често има табели и указания Целият преход отнема около 3 – 4 часа.

Снимка: Михаела Стоянова

В близост до водопада се намира хижа „Рай“. Магнетичната красота и мощ на Балкана привличат любителите на природата да се насладят на това наистина райско усещане.

Основният туристически маршрут към самия резерват „Джендем“ стартира от град Калофер, откъдето по асфалтов път с дължина около 6 км се минава през живописното ждрело на река Тунджа. Стига се до местността „Паниците“, която е основен изходен пункт за маршрута към хижа „Рай“ и тук туристите могат да намерят хотели и паркинги, където да отседнат или да оставят автомобила си. Общото време за целия преход от местност „Паниците“, до хижа Рай е около 4,30 часа, според нивото на физическа подготовка.

Вижте още: От птичи поглед Сопот и Балкана

3. Екопътека „Седемте рилски езера“

Както се досещате, тази екопътека ще ви преведе през Седемте рилски езера, които се славят като най-красивото място на Балканите. Езерата са разположени стъпаловидно в голям циркус по северния склон на връх Дамка, Северозападна Рила. Най-благоприятното време да посетим водните богатства на Рила планина е пролетта или лятото.

Снимка: Михаела Стоянова

Двата най-популярни маршрута към езерата са от Сепарева баня и от Рилски манастир. От манастира преходът е по-труден, но по него се насладите на невероятни гледки.

От Сепарева баня може да се радвате на красивата природа от седалков лифт, който може да вземете от хижа „Пионерска“ в Паничище. С лифта до хижа „Рилски езера“ ще стигнете за 16 минути, а може да извървите маршрута и пеша, по обособена пътека през гората или директно под лифта. Пеша ще стигнете за около час и половина – два.

Вижте още: Маршрут: Сапарева баня – Паничище – Седемте рилски езера

По екопътека „Седемте рилски езера“ (снимка: Ася Бончева)

Пътеката започва от х. „Рилски езера“, а преходът, по който да се насладите на Седемте рилски езера, ще ви отнеме около 3 часа (отиване и връщане), в зависимост от подготовката ви и от времето, което ще си отделите за почивка и съзерцание. Езерата са разположени стъпаловидно по склона на планината и са свързани помежду си чрез малки поточета, които образуват на места водоскоци и водопадчета.

Вижте още: Маршрут в Рила: х. Вада – Седемте рилски езера

4. Екопътека „Крушунски водопади“

Екопътеката се намира в Западния Предбалкан. По нея може да разгледате Крушунските водопади и езерцата, които образуват. Районът е богат и на пещери.

Крушунски водопади (снимка: Фейсбук, Димитър Маринов)

Ако още не сте били, водопадът се намира в северния край на Деветашкото плато, близо до село Крушуна, община Летница, и само на 34 км от град Ловеч.

Живописната гледка е образувана от стичащите се води на водопада по множество карстови тераси. Водата се спуска от височина 20 метра, за да спре дъха на всеки посетител. В района ще се насладите на гледката и на още два по-малки водопада, които заедно с първия образуват т. нар. Крушунски водопади, известни още като местността Маарата. Направени са два маршрута, които са леснодостъпни и безопасни.

Крушунски водопади (снимка: Огнян Немски)

По пътеката ще ви посрещнат и запазените скални ниши и килии на Крушунската обител на монаси-исихасти от 13-14 век. Интерес за всеки посетител са и редките ценни растителни и животински видове, вписани в Червената книга на България. В района са и красивите пещери – Деветашка, Урушка Маара и Горник.

Вижте още: ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Предбалкан

5. Екопътеката към водопада „Под Камико“

Намира се в Искърското дефиле, Западна Стара планина, близо до село Гара Бов. Височината на водния му пад е 40 м, а най-близкото населено място до него е село Гара Бов.

Водопад Под камико (снимка: Тихомир Младенов)

Красива екопътека, с дължина 10 км, тръгва от футболния стадион на Гара Бов, изкачва се по поречието на река Бовска, и стига до водопад „Под Камико“. Живописната пътека е изградена през 2012 г., кръгова е и преминава покрай множество впечатляващи водопади, повечето от които са достъпни с малко отклонение от пътеката. По нейното протежение са изградени няколко места за отдих, подходящи за пикник и отмора.

Екопътеката към водопада „Под Камико“ (снимка: Стефан Димиев)

След водопад „Под Камико“, тя се спуска по стар коларски път до чешмата в местността „Чичеро“ и преди да се върне до началната си точка, преминава още покрай останките от манастира „Св. Архангел Михаил“. Към края се движи по поречието на река Трескавец. Цялата пътека може да се обходи за около 3 часа. Достъпна от село Бов и от село Гара Бов.

Вижте още: До водопад Скакля по Вазовата екопътека

6. Дяволската екопътека (Южнородопската)

„Южнородопската“ екопътека е известна още под името „Дяволската“ пътека. Тя е с дължина около 19 км и отвежда посетителите до няколко водопада в района, най-високият от които е 20 метра. Може би най-интересната забележителност от нея е Дяволският мост.

Дяволската екопътека (снимка: Фейсбук, Екопътека „Дяволската пътека“)

Идеята за изграждане на Дяволската пътека е свързана природния потенциал на левия приток на р. Буйновска, изследван и проучван цели 8 години. Местността представя атрактивна природна композиция от скални форми, водопади, водни каскади, ерозионни котли, скални венци и др.

Вижте още: „Дяволската пътека“: Една от най-атрактивните и динамични екопътеки у нас

Дяволската пътека (снимка: Живка Минчева)

Дяволската пътека обхваща територия от около 20 кв. км с две стартови точки: Северната е на 1 км източно от с. Борино, а Южната е до водослива на Чатак дере с Буйновска река. Най-високата точка на трасето е 1356 м, а най-ниската 945 м. Има  наклони от 20 до 40 градуса, а при скалните венци наклонът е над 70 градуса.

7. Трънска екопътека

Трънската екопътека се намира в Пернишка област и отстои на 80 км западно от град София – почти до границата със Сърбия. Състои се от две части – първата минава по ждрелото на река Ерма, на 3 км от град Трън, а втората е на 11 км от Трън и минава покрай река Ябланишка.

Трънска екопътека (снимка: Фейсбук/БАСЕТ / BARET / Българска асоциация за селски и екологичен туризъм)

Най-дългият тур е 13,2 км. Маршрутите обхващат пътечки, черни пътища, стъпала и мостчета. Тази екопътека е завършва напълно през 2003 г., по инициатива на Българска асоциация за селски и екотуризъм.

Благодарение на изградените дървени мостове, стълби и платформи за наблюдение, ще можете да се любувате на ждрелата на реките Ерма и Ябланишка. Най-подходящо време за посещение е от май до октомври. Препоръчително е да посетите тази екопътека при сухо време, тъй като след преваляване пътеките са кални, което затруднява слизането и изкачването.

Вижте още: Идея за активен уикенд: Ждрелото на река Ерма

Ждрелото на р. Ерма (снимка: Андрей Беленозов)

Ждрелото на река Ерма е обявено за природна забележителност и защитена територия през 1961 г. и е сред 100-те национални туристически обекта. Печатът на БТС за този обект се намира в хижа „Ерма“.

8. Луковитска екопътека „Искър-Панега“

Екопътека “Искър – Панега” започва в края на град Луковит (в посока София). Има обособен голям паркинг, а до него е началото на пътеката. Там тя се разделя на два маршрута, събиращи се отново след около 4-5 минути ходене. Първият маршрут е малко по-стръмен и приключенски, носещ името “За младите и смелите”, а вторият е равен и приятен за разходка и е кръстен закачливо “За бабите и внуците”.

Луковитска екопътека „Искър-Панега“ (снимка: Миро Кръстев)

Обединението на двата маршрута е до беседка. На 100-тина метра вдясно от нея можете да наемете каяк или водно колело за разходка по реката. Там за пръв път ще се докосвате до магията на реката със специфичен млечно-син. Този уникален цвят на Златна Панега се дължи на високата концентрация на калциев карбонат във водата.

Вижте още: „Кацнал на една скала“: Национален пещерен дом – Карлуково

Очаква ви едночасова приятна разходка по поречието на реката, с разкошни гледки, дървени мостчета и невероятно красива природа. Най-впечатляващ е участъкът, в който се върви по дървена платформа, под надвиснали отвесни скали, а отдолу и отстрани е синьо-зелената феерия на реката.

Цялата дължина на екопътека “Искър-Панега” е 12 км. Около 3 от тях се движат по поречието на реката и са най-живописната и красива част от нея. Краят на пътеката е пещера “Проходна”, по-известна като Божиите очи.

„Златен парк“ (снимка: Катя Христова)

Екопътеката “Злaтна Панега” не е с висока трудност и е подходяща и за семейства с деца, възрастни хора и домашни любимци. Най-добро време за посещение е ранната есен или късна пролет, когато природата е най-красива, времето е приятно и шансът реката да е наводнила пътеката, е минимален. По протежение на пътеката са разположени добре устроени места за пикник и почивка.

Разходката по реката отнема около 3 часа в спокоен ход и може да бъде съчетана с посещение на Каменните къщи около Карлуково и Луковит.

Вижте още: История на възстановяването на скалния манастир „Света Марина“

9. Екопътека „Каньонът на водопадите“

Екопътека Каньонът на водопадите е в околностите на Смолян, по пътя за село Мугла. Дълга е 9 км и е с денивелация от 500 метра. Най-ниската точка е на 1062 м н.в., а най-високата: 1467 м н.в. Обхожда се средно за три часа.

Екопътека „Каньонът на водопадите“ (снимка: Димитър Гинев)

Екопътеката представлява кръгов маршрут, който минава покрай множество водопади на територията на резерват Сосковчето, а след това превежда туристите през 3 панорамни площадки. Много удобно за посетителите е, че във всеки момент може да се върнат обратно, без да е необходимо да изминават целия маршрут. Тя се вие по река Герзовска, като обхожда над 50 водопада, 5 от които са по-внушителни: Каскадите, Орфей, Сърцето, Казаните и Ропката.

Вижте още: С бодра крачка: 5 маршрута около Смолян

Екопътека „Каньонът на водопадите“ (снимка: Пресиян Кралев)

По дължина на екопътеката са изградени множество мостчета, отвеждащи ту от едната, ту от другата страна на реката, където са изградени парапети, пейки и беседки за отдих.

Ако стигнете до горната част на екопътеката, която е по-слабо посещавана, може да имате шанса да видите диви кози между наблюдателните площадки. Координати на началната (и крайна) точка: 41°34’50.2″N 24°39’33.2″E.

10. Екопътека „Бялата река“ 

Екопътека „Бяла река“ е на територията на Национален парк Централен Балкан. Нейното начало е северозападно от град Калофер. Стига се по черен планински път, който започва на 200 метра от Калоферския мъжки манастир. Пътеката пресича разпенените води на Бяла река, като ви превежда по осем дървени моста и разкрива прелестите и очарованието на балканската природа.

Вижте още: Докосване до Джендема: по екопътека „Бяла река” с доц. Сандю Бешев

Екопътека „Бяла река“ (снимка: Мануела Вартан)

Маршрутът на пътеката следва ждрелото на реката, а по неговото протежение са поставени информационни табели с любопитни факти за флората и фауната на парка. Екопътека е с дължина 1.83 км, надморската височина варира от 570 до 630 м. Нейното обхождане ще ви отнеме около час или повече, ако се захласнете по гледките и спирате да им се наслаждавате, за което и сте отишли!

Вижте още:

10 пълноводни водопада в България, които да посетим през пролетта
10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само

СподелиShares

The post 10 от най-живописните екопътеки в България appeared first on 360mag.

19 часа във водите на Тихия океан: Петър Стойчев стана първият българин, преплувал протока Молокай в Хавай

СподелиShares Петър Стойчев преплува протока Молокай в Хавай (снимка: facebook/Petar Stoychev)

Петър Стойчев постигна нов връх в своята кариера, като преплува и протока Молокай в Хавай, който е с дължина почти 45 км. Невероятното плуване в открити води продължава 18 часа и 53 минути. Това е най-дългото плуване на Стойчев, предишното най-продължително е било под 11 часа.

Вижте още: Петър Стойчев е първият българин, преплувал Гибралтар без неопрен

Петър Стойчев е посрещнат от българи на плажа Макапау в Оаху (снимка: facebook/Petar Stoychev)

Той стартира преплуването в 3:01 ч. сутринта от плажа Капухи на остров Молокай и финишира в 21:54 ч. на плажа Макапау в Оаху, където е посрещнат от приятели с българското знаме, хавайски венци и шампанско. В профила си във Фейсбук Петър Стойчев написа:

Досега най-дългото ми плуване в цялата ми плувна кариера беше малко под 11 часа, но след днешния ден съм убеден, че човешките възможности са неограничени, стига да имаш воля за победа!

Стойчев вече има в актива си 4 от маратоните от Oceans Seven: протоците Ла Манш, Кук, Гибралтар и Молокай. Остават му още три.

Вижте още: Петър Стойчев е победител на първото състезание по плуване на Антарктида

СподелиShares

The post 19 часа във водите на Тихия океан: Петър Стойчев стана първият българин, преплувал протока Молокай в Хавай appeared first on 360mag.

Реновиране на легловата база на хижа „Грънчар“ по гранта на Matrax

СподелиShares снимка: Хижа Грънчар / Granchar Chalet, Фейсбук

През 2023 г. в кампанията “Хижа на годината” хижа „Грънчар“ спечели гранта за реновиране на легловата база на Matrax, на стойност 5000 лв.

Намираща се на 2187 м надморска височина в Национален парк „Рила“, хижа „Грънчар“ разполага с 65 места за нощуване в масивната постройка на сградата и още 20 места в панелни бунгала със стаи с две и три дървени легла.

Хижата се нуждае от сериозни подобрения на базата. Едно от тях е изграждането и оборудването на няколко спални помещения в новоизградена пристройка към основната сграда. Необходими са нови легла и комфортни матраци, които да компенсират онази част от капацитета на хижата, изгубен с разрушените бунгала, които на по-късен етап също се предвижда да бъдат реставрирани.

Искаме да разберем повече за реализацията на гранта за реновиране на легловата база на Matrax и затова разговаряме с Петър Кузмев, който заедно със семейството си стопанисва високопланинската хижа от ноември 2022 година.

снимка: Хижа ГрънчарВ кампанията през 2023 г. имаше общо 3 финансиращи програми за подпомагане на хижи. Вие кандидатствахте и по трите. Какво беше чувството да сте победител в две от тях?

Чувството е неописуемо. Честно казано, след като получихме наградата от Matrax, по никакъв параграф не очаквахме да чуем хижа Грънчар повторно същата вечер. Беше изключително вълнуващ момент и сме безкрайно признателни за доверието, което ни беше оказано.

А сега нетърпението е основната ни движеща сила, защото за нас тези награди представляват невероятна помощ за ежедневната ни работа на хижата и наистина не можем да си намерим място от радост, че ще се превърнат в реалност.

снимка: Хижа ГрънчарСпечелихте грант на Matrax за обновяване на легловата база в хижата, на стойност 5000 лв. За кандидатстването по този грант беше необходимо да попълните мотивационно писмо. Затрудни ли ви тази задача?

Не, честно казано изготвянето на мотивационното писмо беше най-лесната част от задачата. Аз смятам, че когато човек работи ежедневно на хижата, знае с какви трудности се сблъсква, каква е движещата му сила и какво иска да постигне. Мотивационното писмо буквално се пише само, то е просто средство, чрез което човек представя нагледно стремежите си.

Ако можете да представите мотивацията си в едно изречение, какво би било то?

Ние намираме мотивация във всеки изгрев в планината, във всяко усмихнато лице, подслонило се в хижата и в цялостната емоция на задоволство от работата си.

снимка: хижа ГрънчарКак текат процесите по реализиране на гранта с фирма Matrax? Какви бяха първите ви впечатления от екипа?

Процесите по реализиране на гранта с фирма Matrax вървят много добре. Вече избрахме матраците, които ще използваме. А екипът на Matrax е изключително отзивчив, консултираха ни за продуктите им, които са наистина прекрасни и цялата комуникация с тях върви много приятно.

На какъв етап е сега съвместната ви работа? Колко и какви матраци ще подмените?

Както вече споменах, избрахме матраците, които ще използваме и в момента те са в процес на изработка. Ще сменим общо около 50 матрака. Част от тях ще бъдат в основната сграда, част от тях в бунгалата, и част от тях в новоизградена част от хижата. Повечето матраци са единични, но има и по-големи.

Лесно ли ги избрахте?

Да, с помощта на изключително професионалния екип на Matrax, успяхме да изберем най-подходящите за нашите условия, така че да бъдат едновременно здрави, удобни и функционални, за да могат туристите да си почиват добре.

Петър Кузмев получава удостоверението за гранта от Богомил Бояджиев, Sales Manager Hotels на компания MatraxС нещо друго помагат ли ви от Matrax? 

Да, съдействат с идеи и доста полезни съвети в своята област, които за нас са изключително ценни и полезни в работа ни.

Кога ще се реализира проектът и какво съдействие още ви е необходимо?

Планирали сме от 15 юни до 15 юли всичко по изграждането на допълнителната леглова база и доставянето на матраците от Matrax да е готово. Бихме се радвали на доброволческа помощ за транспортирането на матраците, които трябва да се докарат с високопроходими автомобили от крайната точка на асфалтовия път, до хижата. Разстоянието е 6 километра. За пренасянето им също ще има нужда от физическа помощ.

Имате ли други спешни нужди в хижата? Какви са? Имате ли план как да ги обезпечите?

Да, както споменах и по-рано, има и други належащи нужди в хижата, като изграждане на баня, ремонт на водоснабдителната система, ремонт на бунгала.

Имате ли още планове и идеи за хижата?

Разбира се. Имаме изключително големи идеи за хижата и се надяваме да се реализират възможно най-скоро. Част от тях включват довършителни работи по кухнята на основната сграда, обзавеждане на допълнително спално помещение, което е изградено, но изисква основен ремонт, който да включва нови легла, които да бъдат с нови матраци от Matrax, както и смяна на всички стари матраци в бунгалата, ремонт на ВиК системата и изграждането на каптаж, работа по фасадата на основната сграда (пребоядисване, укрепване и др.), укрепване на стената на езерото, изграждане на баня, както и реновиране на още бунгала и на столовата, която се намира извън основната сграда и побира по-голям капацитет от хора.

Ако искате да подкрепите с дарение хижа „Грънчар“, можете да го направите по следния начин:

  IBAN: BG62BPBI79401088037301
Титуляр: Надя Радкова Шаламанова
Основание: Втори шанс за хижите у нас
К онтакти: 0898 466 388 – Петър Кузмев

За да следите всичко под око, последвайте Фейсбук страницата на „Хижа на годината и Инстаграм профила на „Хижа на годината“.

СподелиShares

The post Реновиране на легловата база на хижа „Грънчар“ по гранта на Matrax appeared first on 360mag.

Шабан Мустафа разкрива какво стои зад успеха и как да станем още по-бързи

СподелиShares Шабан Мустафа (снимка: личен архив)

Бягането е известно с множество здравословни ползи и никак не е учудващо, че с всяка година то привлича все повече и повече привърженици. Независимо дали става въпрос за леко бягане в парка с приятели, спринт, планинско бягане или участие в ултрамаратон, всички любители бегачи се стремят към подобряване на физическата си форма, повече издръжливост и достигане на нови лични рекорди.

Ако и вие сте ентусиазиран любител бегач и искате да постигнете още по-добро време през следващото бягане или пък тепърва „прохождате“ в този спорт, прочетете статията докрай, защото ви срещаме с „феноменът“, както го определят световните медии и двоен световен шампион по планинско бягане от 2023 г. Шабан Мустафа.

За тези, които не знаят кой е Шабан Мустафа с удоволствие и гордост споделяме, че миналата година той спечели планинския маратон Davos X-Trails в швейцарските Алпи. Единственият български състезател успял да спечели един от най-красивите планински маратони на света, а именно „Юнгфрау“ в Швейцария на 12 септември 2015 г. с време от 3:02:36 ч. Шабан държи и много рекорди в България по планинско бягане, включително и като победител на Софийския маратон през 2012 г. Шабан не се страхува да изпитва пределите на своите възможности и да се изправя пред нови предизвикателства в света на спорта и приключенията. Той е популярен със своите изключителни способности в тичането по трудни терени. Известен е с участията си в множество международни, национални, планински състезания. Награждаван е на три континента и пробягва над 7 маратона на година. Шабан е известен не само със спортните си постижения, но и със своя характер и посвещение към спорта. Често участва в благотворителни събития и инициативи, подкрепяйки местни общности и помагайки на хора в нужда. Неговата ангажираност се простира и извън планинските терени, като често споделя знанията и опита си с млади спортисти и подрастващи таланти. Така че, освен като успешен планински бегач, Шабан е и вдъхновител за много хора в България.

Пред екипа на ABOPharma и специално за всички любители бегачи, Шабан Мустафа споделя за страстта си към бягането, какво стои зад успеха и как да станем още по-бързи. Той разкрива каква е тайната на доброто хранене и суплементация и защо е толкова важен магнезият за един бегач.

снимка: ABOPharmaШабан, нека започнем с това какво е за теб спортът и кои са ползите, които носи бягането?

Спортът за мен е начин на живот и най-голямото богатство, което човек може да има в живота си, но преди всичко, той е здраве, а здравето с пари не се купува. Спортът лекува, затова ако отделяте всеки ден по 30-40 минути за спортни занимания, вие си подарявате здраве в дългосрочен план. Конкретно при бягането се активират много групи мускули, включително крайниците, коремните мускули и гръбнака. То подобрява работата на сърцето и кръвообращението, намалява нивата на стрес и тревожност, укрепва имунитета и подобрява съня. Освен това бягането е сред най-ефективните начини за изгаряне на излишните калории, подобряване на мускулния тонус и поддържане на здравословно тегло. То подобрява силата и издръжливостта на тялото. От друга страна спортът тонизира и ни дава стимул да не се отказваме и да постигаме целите си. Той учи на дисциплина, която е много важна за развитието, в която и да е сфера от живота. А бягането е най-удобният начин да практикуваш спорт, тъй като можеш да го тренираш навсякъде.

Шабан, знаем, че ти често тренираш в планините и горите на България, което ти помага да поддържаш отличната си форма. Кое най-много ти харесва в планинското бягане?

В планината винаги е интересно. Наслаждаваш се на невероятната красота на природата, наблюдаваш, изследваш, откриваш. Планината зарежда, изненадва, предизвиква, а това аз наричам да живееш на 100%, да си изпълнен с усещане за живот. Планинското бягане ти дава и свободата, която други дейности в живота, не биха могли да ти дадат. Не е еднообразно, а напротив – с бягането сред природата предизвиквам себе си всеки ден. Изследвам пределите си, преборвам страховете, калявам психиката и тялото си.

Труден ли е пътят до върха и как се поддържа толкова високо ниво?

Пътят до върха за мен е един непрекъснат процес на преодоляване на различни препятствия и предизвикателства и в същото време изключително вълнуващ и удовлетворяващ, когато виждаш резултатите от положения труд. Разбира се, много е трудно да стигнеш върха, но още по-трудно е дълго време да се задържиш там. Свързан е с изграждането на издръжливост, умение за адаптиране и усвояването на различни техники, което се постига с много упоритост, тренировки и постоянство. Тренирам всеки ден, като 4 – 5 дни правя двуразови тренировки, а другите два дни имам по една тренировка. На седмица правя по две силни тренировки близки до състезанията, а другите са по–леки, възстановителни. Освен това за преодоляването на умората и претоварванията се изисква добра ментална устойчивост. Самодисциплината и управлението на стреса са от съществено значение за успешната подготовка и постигането на добри резултати. В същото време интензивните натоварващи тренировки увеличават риска от травми и наранявания, а за преодоляването на тези предизвикателства се изисква овладяването на правилната техника, адекватен отдих и непрестанна грижа за тялото, които съм длъжен да си осигурявам. Въпреки трудностите и предизвикателствата, аз се радвам на много положителни страни по своя път, като планински бегач. Това ми дава много здравословни ползи, усещането за удовлетвореност от постигнатото и възможността да се възхищавам на прекрасната природа и красотата в процеса на бягането. Резултатът от този път може да бъде изключително задоволителен и пълен с успехи, ако се приемат предизвикателствата с вдъхновение и вяра в собствените възможности.

Какви са твоите съвети към всички любители бегачи, които искат да постигнат още по-добри резултати и по-добро време през следващите си бягания. Как да станат по-бързи и успешни?

Неведнъж съм казвал, че за мен бягането всъщност не е с краката, а с главата. Трябва да имаш ясно изградена стратегия и да можеш правилно да разпределиш силите си. Здравата психика и обективната себеоценка. т.е да си наясно на какво си способен, са двете основни неща, които движат напред. А за да подобрите резултатите си е добре да се фокусирате върху следните няколко неща:

Поддържайте разнообразие в тренировъчните интервали

Ако искате да постигнете добри резултати, включете в тренировката си различни интервали от по-бързо бягане, кратки спринтове, дълги дистанции. Това ще помогне за подобряване на издръжливостта и скоростта. Променяйте тренировките си и добавяйте нови предизвикателства, за да стимулирате мускулите си, да избегнете застоя и да постигате напредък. Включвайте и различни маршрути в тренировките си. Тъй като тялото много бързо свиква със спецификите на определен маршрут, за да увеличим неговата издръжливост, трябва редовно да се променя теренът, по който бягате.

Възстановяването също е от решаващо значение – не го пренебрегвайте!

За да бъдат ефективни тренировките, трябва да има баланс между натоварване и възстановяване. Отделяйте време за възстановяване между тренировките, за да предотвратите претоварване и травми.

Осигурявайте си подходящото хранене и правилната суплементация

Снабдявайте тялото си с достатъчно въглехидрати за енергия и протеини за възстановяване на мускулите след тренировките. Задължително се хидратирайте добре преди, по време и след бягането. Уверете се, че си осигурявате достатъчно сън и хранителни вещества, които спомагат за възстановяването ви. Тук от особено голямо значение е да си набавяте достатъчно количество магнезий в тялото.

Защо магнезият е важна част от режима на бегачите?

Магнезият играе важна роля при тренировките за бягане поради няколко причини. Спортистите се нуждаят от по-големи количества магнезий, особено при високоинтензивни тренировки. Мускулната издръжливост и общият тонус намаляват, когато има дефицит на този важен минерал, а набавянето на достатъчните количества от него в организма, помага на съдовете и мускулите да са идеално тонизирани. Магнезият е необходим за превръщането на глюкозата в енергия, която се използва от мускулите по време на тренировката. Така че, поддържането му в оптималните нива, може да подобри енергийния метаболизъм по време на бягането. Магнезият помага за правилната функция на мускулите, включително контракцията и релаксацията им. По време на бягане, мускулите работят интензивно, а адекватното ниво на магнезий може да подпомогне избягването на сътресения и спазми. Важен е също и за правилната хидратация на клетките, което е от съществено значение по време на тренировки, особено в условия на високи температури и интензивно бягане.

Освен това магнезият помага да се ускори процеса на възстановяване след тренировка, като се грижи за релаксацията на мускулите и намаляване на възпалението. Благодарение на него се преодолява по-лесно чувството на напрежение и умора.

За любителите бегачи препоръчвам да използват Магнефорс Ликуид на ABOPharma. Това е продукт, който съдържа цели 2500 mg магнезиев цитрат с висока бионаличност. Той е много удобен за прием, тъй като е под формата на стикове за директна консумация и с много приятен вкус на ягода или портокал.

снимка: ABOPharmaЗащо точно магнезиев цитрат? Това ли е най-добрата форма на магнезий за спортуващите хора?

Магнезиевият цитрат е сред най-добре и бързо усвояващите се форми на магнезий, което го прави предпочитан избор за много спортисти. Това е високо биодостъпна форма на магнезий, която се усвоява лесно от организма и позволява на тялото да използва минерала по-ефективно, за да подпомогне различните физиологични процеси. Той помага за намаляване на мускулните спазми и съкращения, особено след интензивна физическа активност. Подпомага издръжливостта по време на тренировките и е полезен за поддържане здравето на костите, тъй като улеснява абсорбцията на калция и други минерали в костите.

Освен това изборът на течна форма на магнезий има няколко предимства, спрямо другите форми на магнезий. Той се усвоява по-бързо от организма в сравнение с таблетките или капсулите и е по-лесен и удобен за приемане.

Затова аз препоръчвам Магнефорс Ликуид на ABOPharma. Това e течна, лесноусвоима формула, която бързо се справя с чувството за умора и релаксира тялото след тренировка. Благоприятства за електролитния баланс и е изключително подходящ за мускулното възстановяване след спортуване. Мускулните болки и крампи се облекчават и намаляват, а тялото се зарежда с енергия и тонус.

снимка: ABOPharma Купи онлайн МАГНЕФОРС ЛИКУИД с -18% отстъпка – ТУК! *Офертата е валидна до 31.05.2024СподелиShares

The post Шабан Мустафа разкрива какво стои зад успеха и как да станем още по-бързи appeared first on 360mag.

Грантовете на „Хижа на годината“ 2024

СподелиShares

Основен акцент в кампанията “Хижа на годината” е да отличи най-добре справящите се хижи и заслони и да подпомогне тези, които имат нужда от подкрепа и с отношението и труда си са показали, че я заслужават.

Хижите и заслоните са обекти, предлагащи на планинарите подслон, храна, а често и помощ от различен характер. Тяхното поддържане, функциониране и развитие е от ключова важност за туризма и активностите в планината, а от там и за здравето и психиката на нацията. За да запазим и развиваме планинарската култура, любовта и уважението към природата и алтернативния туризъм, имаме нужда от тяхното съществуване. Затова и ги наричаме обекти за социален туризъм, които се стопанисват и осъществяват дейност, съгласно специфични правила и регулации, разписани в специален закон на министерството на туризма. Тези обекти често са строени с доброволен труд и средства и, за да бъдат съхранени, имат нужда от всякакъв вид подпомагане.

Радостни сме да споделим, че в тазгодишното издание на кампанията с подкрепа се включват над два пъти повече компании от миналогодишното през 2023 г.

Подпомагането на хижите и заслоните в „Хижа на годината“ ще бъде под формата на грантове и акции. До момента имаме осигурени седем гранта, на обща стойност над 65 000 лева. Всеки от тях има различна насоченост. Някои от тях са свързани с нужди от първа необходимост. Други имат за цел да предоставят възможност на хижите и заслони да предлагат още по-добри условия на посетителите си. По подобие на миналата година, и тази година, всички осигурени грантове обръщат повишено внимание върху конкретни теми и имат за цел да решат конкретни затруднения и проблеми, свързани с тях.

ГРАНТОВЕ“Хижа/заслон за пример” със SiteGround – Грант за технологични подобрения;Грант за облагородяване на района и пътеките около хижа/заслон с БТС;Грант за строителни материали и специализиран труд с GP Group;Аптечки за първа помощ около хижи и заслони с Credissimo – hрант за осигуряване на средства за първа помощ в планината]“Без емисии в планината” с Photomate – Грант за зарядна станция за Е-автомобили;Аварийна соларна система за заслони с Пиринско;“Уютна хижа” с Матраци ТЕД – Грант за обновяване на легловата база в хижи и заслони.КАНДИДАТСТВАНЕ:

През изминалата година, за да получат помощ по някой от обявените грантове, хижите и заслоните трябваше да подготвят проектни документи и/или мотивационни писма, които се оценяваха от номиниращите организации и организаторите на конкурса. Отчитайки факта, че писането на проекти и мотивационни писма не е най-свойствената задача за стопаните на такива обекти, тази година механиката за предоставяне на грантовете е улеснена за хижарите. Хижите и заслоните, които се съревновават за подкрепа с грантове и акции, бяха селектирани чрез номинации в периода февруари-май 2024, предложени от номиниращите партньорски организации и от любители планинари, които се чувстват ангажирани по темата. Номинираните хижи и заслони пък, от своя страна, имаха ангажимента да отговорят на кратки анкетни карти, в които трябваше да споделят информация за актуалния си статус, нуждите си, досегашния си опит, мотивация и желанието си да бъдат включени в кампанията. 

Победителите във всички грантове, ще бъдат избрани с отворено гласуване в период от 15.05.2024 г. до 25.09.2024 г. Гласуването се провежда на официалния уебсайт на кампанията: https://huts.360mag.bg/ 

Виж как се развиват проектите на спечелилите грантовете на “Хижа на годината” през 2023 г.

Важен акцент също е и това, че в реализирането на някои от грантовете ще може да се запишат и участват доброволци, а за по-висока ефективност, дейностите по реализирането ще се координират и подпомагат от организаторите на кампанията „Хижа на годината“. Записването за доброволци е на https://huts.360mag.bg/dobrovolci/.

НАКРАТКО ЗА МЕХАНИКАТАХижите/заслоните, които се борят за грантовете, са избрани, чрез номинации на селектиращите организации – експерти в областта на планинския туризъм у нас и хора от планинарската общност, в периода март-май 2024.Към всички номинирани хижи и заслони са изпратени анкетни форми, на база на чиито отговори са селектирани най-заслужилите, заинтересованите, амбициозните и мотивираните. Те ще се състезават за гласовете на планинарите в периода от 15.05 до 25.09 на huts.360mag.bg.Освен закупуване на необходимите техника, материали и консумативи, в обхвата на грантовете се включва и подпомагане на изпълнението на определените дейности в хижата/заслона победител.Всички планирани дейности се очаква да бъдат изпълнени в периода октомври-ноември 2024.В официалния сайт на кампанията huts.360mag.bg можете да се запишете за доброволец, като отбележите вашите силни страни, а ние ще се свържем с вас, след края на гласуването, когато ще бъдат ясни победители и обектите, в които ще се изпълняват дейностите.ГЛАСУВАНЕВ официалния сайт на Хижа на годината huts.360mag.bg можете да намерите секция с всички активни през 2024 финансиращи програми, номинираните за тях хижи и заслони, с информация за тях;Чрез форма за гласуване в сайта, всеки планинар може да даде своя глас за номинираните хижи и заслони;За да гарантираме компетентен вот, всеки гласуващ трябва да отговори на въпроса “Защо избрахте тази хижа”;Победител във всяка една от категориите ще е хижата/заслонът, събрал най-много валидни гласове;В някои от категориите е предвидено да има повече от един победител, които ще бъдат първите класирани, с най-много получени гласове.УЧАСТИЕ НА ДОБРОВОЛЦИ

Тази година ще дадем възможност и на доброволци да се включат в облагородяването на хижите и заслоните. На https://huts.360mag.bg/dobrovolci/ ще бъде поместена и форма за записване на доброволци, в която ще може да се запишете като отбележите силните си страни. След като бъдат обявени хижите/заслоните победители, ще се свържем с всички записали се, за да ги поканим да вземат участие в свойствена за техните умения акция в някоя от хижите или заслоните победители.

Вижте всичко за кампанията ТУК. СподелиShares

The post Грантовете на „Хижа на годината“ 2024 appeared first on 360mag.

Хижа „Грънчар“ ще закупи фотоволтаична система с помощта на гранта от SiteGround

СподелиShares

В миналогодишното издание на кампанията “Хижа на годината” основният грант за стимулиране развитието на туристическите обекти в планината беше финансиращата програма „Реновиране на хижи и заслони със SiteGround”, на стойност 20 000 лв. Той бе спечелен от хижа „Грънчар“ и ще бъде използван за изграждане на фотоволтаична система на хижата.

Бенефициентът хижа „Грънчар“ се намира на територията на Национален парк „Рила“, на 2187 м надморска височина. Масивната постройка на сградата предлага 65 места за нощуване. До нея се намират панелни бунгала със стаи с две и три дървени легла. В използваемите към момента бунгала, в които може да се спи само през лятото, могат да се настанят до 20 души.

Хижата е разположена на труднодостъпен терен и не е електрифицирана, заради което към момента се налага употребата на дизелов генератор. Водоснабдена е, а тоалетните и умивалните са външни, баня няма. Отоплението се извършва посредством печки на дърва. На разположение на гостите е туристическа столова, разположена в основната сграда.

Петър Кузмев печели грант на стойност 20 000 лв. за възстановяване на Хижа Грънчар. Удостоверението получи лично от изпълнителния директор на SiteGround Life Николай ТодоровНовите хижари

По всичко личи, че хижа „Грънчар“ е случила на стопани. Сега тя е в ръцете на силно мотивирани и отдадени хора, положили значителен обем работа за възстановяване на обекта. Петър Кузмев и семейството му се грижат за нея от ноември 2022 г., като имат и дълбока лична причина да са там – преди години бащата на Петър е стопанисвал хижата, а топли спомени от онова време пазят и Петър, и неговата сестра.

Още в началото семейство Кузмеви залагат няколко основни проекта за развитие на хижата. Един от тях цели организирането на ученически лагери и практики сред природата, който да се превърне в запазена марка на хижа „Грънчар“. Друг голям проект предвижда изграждане на автономна фотоволтаична система на територията на обекта.

Есента на 2022

Кузмеви знаят, че обектът не е в добро състояние, но това, което заварват, им действа отрезвяващо – базата не е обновявана от над 30 години и поради крайната занемареност на обекта, част от плановете, като електрифициране и създаване на баня, удрят на камък. Отделно суровите метеорологични условия ограничават работата им само в периода от юни до октомври, като в началото и в края на този пeриод допълнителна пречка за работата е снежната покривка.

Въпреки че на моменти стигат до отчаяние, стопаните на „Грънчар“ продължават, движени от любовта към магичната Рила и желанието им да оставят нещо след себе си, за да знаят, че трудът си е струвал.

Трудностите

Като огромен проблем за функционирането на обекта стопаните отчитат липсата на електричество и баня, и ни споделят с вълнение:

Изключително сме развълнувани от това, че единият от тези сериозни проблеми ще бъде решен, благодарение на спечелената награда от SiteGround.

Но до изграждането на фотоволтаичната система, все още ще е изключително трудоемко снабдяването с пресни хранителни продукти и ежедневното подсигуряване на чисто спално бельо, тъй като е необходимо за целта то да се кара до града. Друг сериозен проблем е свързан с водоснабдителната система на хижата, която има нужда от ремонт и при състоянието, в което се намира, през най-топлите и сухи дни от лятото водата престава да тече.

Кандидатстването за грантовете на кампанията „Хижа на годината“

Петър Кузмев ни споделя, че за пръв път чуват за кампанията през миналата година, а за финансиращите програми към „Хижа на годината“ научават на конференцията на на ЦПШ Мальовица през юли 2023 г.

За кандидатстването се изискваше попълване на специален формуляр и разписване на бюджет.

Екипът на хижа „Грънчар“ не среща трудности с попълването на формуляра. Признават ни обаче, че за разписването на бюджета търсят помощ от професионалист в областта. Проектът, с който кандидатстват, е за изграждане на фотоволтаична система на хижата.

Новината за спечелването на гранта от SiteGround, на стойност 20 000 лева, е неочаквана за Петър и семейството му. Макар да са таили надежда, до последно не смеели да се надяват, че шансът ще ги споходи.

Бяхме неописуемо щастливи, наистина емоцията е несравнима!

Хижа „Грънчар“ (снимка: Цветан Докузов, Фейсбук)Изпълнение на проекта по изграждане на фотоволтаична система

При първоначалните разговори стопаните на хижа „Грънчар“ обсъждат със специалистите подробно етапите от изпълнението на проекта. При направения оглед, в началото на май 2024, е установено, че зимата не е била благосклонна към по-слънчевата част от покрива – където е най-ефективно да се поставят слънчевите панели. Това ангажира допълнително Петър и семейството му да търсят начин да подсигурят покрива, преди поставянето на скъпите фотоволтаици. За съжаление ремонт на покрив също не е от най-евтините начинания, но, окрилен от подкрепата на познати, приятели и фенове на хижата, както и възможностите, които би му отворило наличието на 10kW соларна енергия, Петър казва, че подготвя документи за банков кредит. Надява се на удължаване на договора си с БТС, за да може да продължи да инвестира във възстановяването на обекта спокойно. Към момента се изчаква разтопяването на снега и хижата да стане достъпна за работа, и дейностите ще започнат.

Оборудването на хижата с панели за ток ще позволи тя да работи и посреща гости целогодишно с още по-добри условия за храна и настаняване.

Смятаме че с избора на възобновяеми източници на енергия, преди всичко даваме добър пример и помагаме както на себе си, така и на природата,

– казва хижарят.

Етапи по реализация 

Още при кандидатстването за гранта, от хижа „Грънчар“ представят професионално изготвен проект, със зададени мощности на необходимите панели и направено проучване за подходящите места за тяхното монтиране. След изненадите, вследствие на зимата, е необходимо първо да се укрепи покривът, за да може след това на него да се монтират фотоволтаични панели. Петър се надява да успее да направи ремонта на покрива в рамките юни месец 2024 г. и веднага да постави соларната система, която още този сезон да осигурява захранване с електричество за хладилници, за стаите и за столовата в хижата. Общо на хижата ще бъдат поставени мощности от 10 kW.

снимка: Хижа ГрънчарКак могат да се включат доброволци

Във високата планина всяка помощ е добре дошла. За изграждането на каптажа на хижа „Грънчар“, който е най-налажещ, ще са необходими хора за обща физическа работа и транспортиране на материалите с коне или на ръка. При ремонта на покрива ще се търси съдействието на майстори и отново хора за общ физически труд. При реализацията на проекта за фотоволтаична система могат да се включат и доброволци по осигуряване на допълнителен транспорт, тъй като ще бъде нужен за пренасянето на цялата апаратура. Превозни средства, които са подходящи, са високопроходими автомобили, той като пътят от 6 км, от асфалта до хижата, е лош. От хижа „Грънчар“ са в процес на търсене на камион от по-старите, ЗИЛ или ГАЗ, който да закупят и използват след това целогодишно.

Належащи дейности и бъдещи планове

Хижа „Грънчар“ има доста неотложни нужди. Сега фокусът е в покрива, но за съжаление проблемите са много. Една от първите задачи, за която трябва да се погрижат след покрива, е изграждането на каптажа, намиращ се на километър над хижата. След това ще може да се започне работа и по изграждане на баня. Належащ е и ремонт на бунгала.

Идеите на стопаните ѝ пък са големи и те не се страхуват да мечтаят, че един ден ще ги реализират. Част от тях включват довършителни работи по кухнята на основната сграда, обзавеждане на допълнително спално помещение, ремонт на фасадата на основната сграда, укрепване на стената на езерото.

Ако искате да подкрепите с дарение хижа „Грънчар“, можете да го направите по следния начин:

  IBAN: BG62BPBI79401088037301
Титуляр: Надя Радкова Шаламанова
Основание: Втори шанс за хижите у нас
К онтакти: 0898 466 388 – Петър Кузмев

За да следите всичко под око, последвайте Фейсбук страницата на „Хижа на годината и Инстаграм профила на „Хижа на годината“.

СподелиShares

The post Хижа „Грънчар“ ще закупи фотоволтаична система с помощта на гранта от SiteGround appeared first on 360mag.

Спечели уикенд със Subaru като участваш в конкурса “Защо харесвам тази хижа”

СподелиShares

И тази година кампанията “Хижа на годината” се завръща с приятни изненади и за любителите планинари. Главната роля в кампанията се връчва точно на хората, които обичат разходките сред природата, преходите в планината и посещението на хижи. Чувството да знаеш, че там някъде накрая на стръмната пътека те очаква ароматен чай, топъл бобец, вкусни мекици, студена биричка и усмихнати хора е чувство, което не може да се сравни с нищо друго.

Хижите и заслоните са места, които са създадени да функционират освен като убежище за пребиваване в планината, и като социални обекти. Ето защо и най-добрите хижи и заслони в конкурса Хижа на годината се избират с отворено гласуване, в което участие могат да вземат всички желаещи.

Виж кои са номинираните хижи и заслони в категориите за най-добри хижи и финансова подкрепа и гласувай Тук! 

Освен да дадете своя глас за кампанията, ви каним да вземете участие в любителския конкурс “Защо харесвам тази хижа”, като ни разкажете ваша забавна, емоционална, екстремна, любовна, поучителна или вдъхновяваща история, свързана с любимата си хижа. Есенцията е във вашите ръце, химикалите също.

Обикновено свързваме най-съкровенните си спомени с хора, места и случки. Завръщаме се на места, които наистина са оставили ярък отпечатък в нас. Разказвайки ни вашата история, свързана с хижа или заслон, ще даде възможност и на други хора да се заразят с магията на планината и да открият своето специално място.

Всички получени истории ще бъдат публикувани на официалния сайт на кампанията https://huts.360mag.bg/konkurs/.

КАК ДА УЧАСТВАТЕ

За да се включите в конкурса, в срок до 01 септември 2024 г.  на https://huts.360mag.bg/konkurs/ трябва да ни изпратите:

свой авторски текст, посветен на любимата ви хижа (като в рамките на до две страници при размер на шрифта 12 ни разкажете защо харесвате точно нея)от 1 до 10 ваши авторски фотографии, представящи любимата ви хижа в най-добрата ѝ светлина (общият обем на снимките не трябва да надхвърля 20 МБ).Конкурс „Защо харесвам тази хижа“, фотография: Виктор ТрояновОЦЕНЯВАНЕ

До 05 септември 2024 г. жури, съставено от екипа на 360mag.bg и партньорите на конкурса Subaru Bulgaria и БТС, ще разгледа изпратените текстове и фотографии и ще ги оцени по тяхната естетична и емоционална стойност.

НАГРАДАТА

Авторът на най-интересния и вълнуващ разказ, подкрепен с тематични кадри, ще спечели уикенд с един от най-новите модели на Subaru Crosstrek в хижа на БТС по избор. Наградата включва ползване на автомобил Subaru Crosstrek, пълен резервоар с гориво и ваучер за две нощувки за двама, в избраната от вас хижа.
Победителят ще бъде обявен на 15 септември 2024 г. на страницата на Хижа на годината.

Вижте миналогодишните победители Тук!

Включете се в кампанията за популяризирането на българските хижи сега! 

СподелиShares

The post Спечели уикенд със Subaru като участваш в конкурса “Защо харесвам тази хижа” appeared first on 360mag.

Александър Обретенов: Тридневен преход в Рила с палатка през 1970 г.

СподелиShares


#td_uid_1_66436b8da19d0 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66436b8da19d0 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66436b8da19d0 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66436b8da19d0 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66436b8da19d0 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66436b8da19d0 .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66436b8da19d0 .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Александър Обретенов: Тридневен преход в Рила с палатка през 1970 г.


1 на 7















Гошо е толкова як, че може и мен да ме носи на гръб. Той клякаше и ставаше с щанга от 140 кг, а аз – едва със 100. (Сн. Бойко Георгиев)







Времето в планината е много нестабилно. (Сн. Ал. Обретенв)







Тревата по склоновете е заледена. (Св. Ал. Обретенов)







Коловете по билото на вр. Ковач (Сн. Ал. Обретенов)







Разцепената скала над Страшното езеро и заслона край него (Сн. Ал. Обретенов)







Гошо е заслужил почивка след уморителния преход. (Сн. Ал. Обретенов)







52 години по-късно приятелството ни продължава - инж. - лесовъд Александър Обретенов - ВЛТИ - водещ ловоустроител, д-р инж. Георги Гьошев - ХТИ - бивш директор на предприятие за съхранение на отработено ядрено гориво в АЕЦ "Козлодуй", инж. - лесовъд Бойко Георгиев - ВЛТИ - бивш ловоустроител, Ради Томов - ВИФ - бивш треньор по академично гребане. (Сн. Д. Обретенова)

Бяхме аз, Георги Гьошев, Бойко Георгиев и Ради Томов. Тогава аз и Бойко бяхме на 21 години, а Гошо и Ради – на 20. Тренирахме заедно академично гребане и станахме републикански шампиони. Ради дори стана треньор по гребане. Бяхме с моята брезентова палатка (9 кг) и два надуваеми гумени дюшека (4 кг) които бях спечелил от „заплатите“ ми по 30 лв/мес като гребец. Палатката се водеше за двама възрастни и едно дете, но ние успявахме да спим четирима. За храна носехме основно консерви. Одеялата – вълнени. Спалните чували още не се бяха появили. Раниците – по 20 кг. Още нямаше мобилни телефони.

Първи ден: Боровец – Вапско езеро

Тогава още нямаше лифт Боровец – Ястребец. Тръгнахме по тъмно и хванахме първия автобус София – Боровец. От Боровец до вр. Мусала (2925 м) – по туристическата пътека край р. Бистрица. Заваля ситен дъжд, а по-нагоре – суграшица.

Гошо е толкова як, че може и мен да ме носи на гръб. Той клякаше и ставаше с щанга от 140 кг, а аз – едва със 100. (Сн. Бойко Георгиев)

Без да губим време изкатерихме и върховете Малък близнак (2777 м), Голям близнак (2779 м), Маришки връх (2765 м), Овчарец (2768 м), слязохме до х. Грънчар, после вр. Ковач (2634 м), и се запътихме по билото към вр. Вапа (2532 м).

Времето в планината е много нестабилно. (Сн. Ал. Обретенов)Тревата по склоновете е заледена. (Св. Ал. Обретенов)Коловете по билото на вр. Ковач (Сн. Ал. Обретенов)

Подгизнали от дъжда, замръзнали от вятъра и свечеряването, бяхме принудени да свием на юг към Вапското езеро за да търсим подходящо място за палатка. И сякаш господ ни помогна – над езерото имаше овчарски навес с нар, печка, олио, сол и чувал с картофи!!! До късно през нощта си сушахме дрехите, пържихме картофи и благодарихме на овчарите. Аз съм спал „като заклан“, но Гошо не могъл да си намери място от бълхите.

Втори ден: Вапското езеро – Страшното езеро 

Сутринта времето се оправи. Поехме отново по билото през Канарата (2691 м) до Рибните езера. На път за Водния чал (2683 м) срещнахме няколко коня.

Бойко беше свикнал да се справя с конете и хвана един за да ни носи багажа нагоре. Но от съседния склон конярите започнаха да викат и да стрелят предупредително.

Отказахме се от коня. Покрай заслона на Кобилино бранище и вр. Попова капа (2704 м) стигнахме до Страшното езеро. Покрай опитите да запалим печката с клони от смрика, бая се опушихме. Но затова пък планината ни показа една от прелестите си. Кръглата огромна луна се беше спряла в процепа на разцепената скала и ту се показваше, ту изчезваше заради препускащите облаци. 

Разцепената скала над Страшното езеро и заслона край него (Сн. Ал. Обретенов)Третия ден: Страшното езеро – Дупница

Сутринта се спуснахме до х. Мальовица и по пътека, начертана на картата, но не и на терена, успяхме да се прехвърлим през билото Калбура в Урдините езера. Сили и надежда, че не сме се загубили ни даваха малките купчинки от камъни, които намирахме от време на време между клека и скалите.

На Урдините езера внимателно огледахме голите скалисти склонове на стръмния вр. Дамга (Вазов връх) – (2670 м) и с триста зора се изкачихме на билото по една падина. От там надолу покрай х. Иван Вазов и красивите меандри на р. Бистрица успяхме да стигнем в гората по тъмно някъде около х. Комсомолец. Чак тогава разпънахме палатката, тъй като толкова късно нямаше да има влак от Ст. Димитров (Дупница) за София. Поне да не съжаляваме, че я пренесохме през цялата планина.

Гошо е заслужил почивка след уморителния преход. (Сн. Ал. Обретенов)

На другия ден росни – росни се прибрахме в София с влак.

52 години по-късно приятелството ни продължава – инж. – лесовъд Александър Обретенов – ВЛТИ – водещ ловоустроител, д-р инж. Георги Гьошев – ХТИ – бивш директор на предприятие за съхранение на отработено ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй“, инж. – лесовъд Бойко Георгиев – ВЛТИ – бивш ловоустроител, Ради Томов – ВИФ – бивш треньор по академично гребане. (Сн. Д. Обретенова)

Виж всички участници в Конкурса!

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Александър Обретенов: Тридневен преход в Рила с палатка през 1970 г. appeared first on 360mag.