Списание 360's Blog, page 90

Европейски, швейцарски и български опит бяха споделени на конференцията “Хижа на годината” 2024

СподелиShares

На 28 май се проведе тазгодишната конференция за стопани на хижи и заслони, част от кампанията “Хижа на годината” 2024. В събитието се включиха представители на планинския туризъм от цялата страна, институции и организации, свързани с темата, както и гости от Швейцария и Германия в лицето на представители на програмата ProParks и Асоциацията на европейските планинари (EUMA).

Конференцията премина под знака на споделен опит, залагане на цели, взаимопомощ и стремеж към устойчиво развитие. За разлика от миналогодишната конференция, в рамките на кампанията “Хижа на годината”, където на преден план бяха поставени възможностите за финансиране за хижи и заслони, тази година фокусът бе върху добрите примери за развитие на планински туризъм и в частност хижите.

АКЦЕНТИ, ЗАСЕГНАТИ В ПРОГРАМАТА НА КОНФЕРЕНЦИЯТА:

В началото на целодневната програма Иван Панчев, вдъхновител на “Хижа на годината”, разказа за новите финансиращи програми, осигурени за хижи и заслони в България, които тази година са на стойност 65 000 лв.

Веднага след това Петър Кузмев и Надя Шаламанова от хижа “Грънчар“ разказаха за направеното от тях през последната година и аз това как спечелиха финансиране от “Хижа на годината” 2023 по цели два гранта – за изграждане на соларна система от SiteGround и подновяване на легловата база с Matrax.

Венцислав Венев, председател на Български туристически съюз, представи стратегията на сдружението за дългосрочно развитие на планинския туризъм между 2025 и 2037 г., която има амбициозната цел да работи за утвърждаването на България като най-добрата дестинация за планински туризъм в Европа.

Мариана Родер

Любопитен поглед върху професията “хижар” даде българката Мариана Родер, която сподели своя опит като стопанин на малка високопланинска хижа в Швейцария и даде възможност на всички присъстващи да направят сравнение между условията и правилата в Aлпите и обектите за настаняване на родна почва.

В една от най-емоционалните лекции на конференцията чухме за ценностите и трудностите във високата планина на България, разказани от собственикa на първата високопланинска частна хижа в България – Венцислав Златарев – стопанин на хижа “Иван Вазов”. Наситена с много емоция и искреност, неговата история и визия бе топло посрещната и дълго аплодирана.

Венцислав Златарев

Гледната точка на планинския водач бе представена на конференцията от Момчил Дамянов, инструктор на планинските водачи в България, автор и преводач на редица планинарски издания и водач с дългогодишна практика. Той разказа за своя опит у нас и по света, като с няколко интересни примера илюстрира модели на управление на хижи по света и тезата че: “Планинският водач работи съвместно с хижаря, той е негов колега и пряк посредник пред туриста”.

Централен акцент в конференцията бяха изложенията на Томас Щауфер, от посолството на Швейцария за швейцарско-българската програма за сътрудничество ProPark и онлайн включването на проф. Ханспетер Бюрги, изготвил доклад за Природен парк “Рила”, на тема: „Инфраструктура за посетители и устойчива употреба, включващ хижите в парка“.

Момчил Дамянов

Според проведените проучвания на родна територия, екологичното обновяване в съзвучие с природните дадености, има голям потенциал за позитивно въздействие върху цялата инфраструктура както в социален, така и в икономически план.

За цялостната организация на хижите в Европа и общите цели на европейските планинари разказа Ханспетер Маер, завеждащ секция „Хижи“ към Асоциацията на европейските планинари EUMA.

Като извод от техните презентации може да се изведат няколко акцента на развитие:

Устойчивостта като най-значим приоритет в структурната трансформация на сградния фонд на хижите;Модернизация, която да спомогне за по–ефективно управление;Обединение и общи решения на общи проблеми, като представяне, резервация, доброволчески ресурс и т.н.

Подчертана бе и важността всички хижари да имат обща комуникация, чрез създадената специализирана фейсбук група за обмен на хижарска тематика – “Задругата на хижаря”, която да бъде основа за създаване на бъдещ хижарски синдикат или асоциация.

В заключителната дискусия на събитието се призова присъстващите да пристъпят към конкретни действия за развитието на хижарската общност. Едно от предложенията, изказано от Хаспетер Маер, което се прие с общо съгласие, бе да се работи за създаване на централизирано приложение за резервации в хижите в България.

НПО партньори на кампанията са “Планини и хора” – асоциация на планинските водачи в България, Асоциация на парковете в България, Сдружение за дива природа „Балкани“, Български планинарски съюз, Българска асоциация ски свободен и екстремен стил, Портал за планинско колоездене Mtb-bg.com, Екологично сдружение “За Земята”, ТВ/видео поредица “Разказите на хижаря”, Българска асоциация за алтернативен туризъм, Планинска спасителна служба, Коалиция “За да остане природа в България”.

Партньори на кампанията:

SiteGround, PhotoMate, Subaru, GP Group, Credissimo, Пиринско, Devin, Матраци TED, TDB Play.

СподелиShares

The post Европейски, швейцарски и български опит бяха споделени на конференцията “Хижа на годината” 2024 appeared first on 360mag.

Лифтове „Витошко лале“ 1 и 2 ще работят през цялото лято за туристи и колоездачи

СподелиShares

Двата лифта „Витошко лале“ 1 и „Витошко лале“ 2 ще са отворени през целия летен сезон 2024 и ще обслужват туристи, колоездачи и парапланеристи. Това ще са и единствените работещи лифтове на Витоша, след като преди седмици бе обявено спирането и на Симеоновския лифт.

Символичен старт на сезона ще бъде даден с детски празник на 1 юни, а децата до 14 години ще ползват лифтовете безплатно, но задължително трябва да имат придружител. С двата лифта и после около 20 минутна разходка, младите планинари и семействата им могат да достигнат до най-високата точка на Витоша – Черни връх.

По случай Деня на детето от 10:00 ч. на долната станция на „Витошко лале“ 1 часа е подготвена развлекателна програма за децата, включваща търсене на съкровища, стрелба с лък, отборни игри и други забавления на открито, в които всеки ще може да се включи свободно през целия ден.

Предстоящият летен сезон

Всяка събота и неделя през сезона, при благоприятни метеорологични условия, от 9:00 до 16:30 часа, туристи и колоездачи ще могат да се придвижват с двата лифта и с тях да достигат до изходните точки на множество пешеходни и вело маршрути из цялата планина. Ще бъде отворено и трасето за спускане „Лалето“, което ще предложи много адреналин за по-напредналите планински колоездачи.

Карти за лифтовете

За продажба са налични различни видове билети. За планинските колоездачи ще се предлагат специални МТБ карти с възможност за целодневно, полудневно или уикенд ползване на съоръженията. Специални карти са предвидени и за парапланеристи. Билети могат да бъдат закупени в различни конфигурации, като има и семейни пакети. По-ниски цени ще ползват ученици, студенти и хора с ТЕЛК. Тази година за първи път ще има опция и за сезонна лятна карта. Всички цени и възможности можете да видите тук.

Вижте още: Позиция на Витоша ски за спирането на Симеоновския лифт

В края на септември Витоша за първи път ще бъде домакин на международно състезание по планинско колоездене, част от календара на Международния колоездачен съюз и носещо точки за световната ранглиста.

СподелиShares

The post Лифтове „Витошко лале“ 1 и 2 ще работят през цялото лято за туристи и колоездачи appeared first on 360mag.

Еделвайс: символът на планинарството

СподелиShares снимка: destinationrazlog.com

Наричан бялата звезда и бялото злато на планините, определян като мистериозно и романтично цвете, Еделвайсът очарова всеки, който го е зърнал. Крехкото наглед растение със снежнобели цветове устоява гордо на бури, ветрове и летен пек. Изключителната му способност да вирее при екстремни условия го правят много ценно и специално. Заради това, че се открива само в непристъпните части на планините, се е превърнал в символ на свободния дух и величието на природата.

Еделвайс идва от немски език, от думата Edelweiß: edel – „благороден“, weiss – „бял“. На латиница неговото име е Leontopodium и означава лъвска лапа. Това всъщност е название на род многогодишни тревисти растения от семейство сложноцветни (Asteraceae).

снимка: К. Методиев / bgfloraРазпространение

Еделвайсът е разпространен в Европа и Югозападна Азия. Расте по труднодостъпни места с варовити почви във високопланинските райони на надморска височина от 1500 – 3000 метра. В България се срещат видовете Leontopodium alpinum subsp.alpinum (в Пирин) и Leontopodium alpinum subsp.nivalis (в Стара планина).

Описание

Стеблото на Еделвайса е туфесто и покрито с власинки, достига височина до 20 см. Силно стеснените листа се прикрепени към стеблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Долните листа са по-големи.

Ботаническа илюстрация на еделвайс / Flora von Deutschland, Österreich und der Schweiz, 1885

В периода юни – август Еделвайсът разкрива своята прелест. Тогава може да се видят неговите нежни бели цветове, с формата на звездичка, състоящи се от около 10 – 12 листенца, подредени в кръг. Това обаче не са цветни, а стъблести листа. Ако се разгледат под увеличение с микроскоп или лупа, се вижда, че са покрити със сребристи власинки (трихоми), усукани и сплетени по такъв начин, че маскират зеления цвят на листата. Тези власинки са мъртви клетки с въздушни клетъчни празнини, които отразявайки светлината, изглеждат сребристобели.

Еделвайс в Стара планина (снимка: myfreshes.eu)

Често Еделвайсът е изложен на пряко слънчево греене. Власинковите клетки задържат въздух, наситен с водни пари и така се намалява изпарението на влага от листата. Власинковата покривка има още едно защитно действие, изпълнявайки ролята на чадър, тя намалява ефекта от слънчевата топлина.

снимка: К. Методиев / bgfloraВидове

Родът Leontopodium включва над 30 вида, като в Европа се срещат само два. Най-редките видове са в Хималаите.

Защитен вид

Късането на еделвайса е забранено със закон. Той е включен в „Червената книга на Република България“. B Стара Планина за опазването му е създаден резерват „Козя стена“.

снимка: Bernd Haynold, WikipediaПолезни свойства

Пчелите обичат еделвайса. Цветовете му се използват в медицината за приготвяне на препарати за лечение на белите дробове, сърцето, болест на Алцхаймер, амнезия, болки в корема, алергии, отоци, бръчки, стареене, ревматизъм, разширени вени и др.

Екстрактът от еделвайс се извлича от надземната част на растението. Съдържа ценни флавоноиди, фенолни киселини и киселина на еделвайс. Благодарение на своите антиоксидантни свойства (свързване със свободните радикали), екстрактът от еделвайс неутрализира противодейства на стреса, който UV радиацията причинява на кожата. Екстрактът от еделвайс се използва в натуралната козметика.

Еделвайс, срещан в Япония и Китай (снимка: Alpsdake, wikipedia)снимка: К. Методиев / bgfloraДа си отгледаме еделвайс 

Еделвайсът е култивиран в различни страни по света, като основно се отглежда в планинските райони на Европа, например в Швейцария, Австрия, Германия, Франция, Италия и Словения. Отглежда се също и в САЩ, Канада, Япония и дори в Австралия.

Може да си отгледаме еделвайс в домашни условия (снимка: „Отгледай своя Еделвайс!“ EDELWEISS GROW KIT)

С правилни грижи всеки може да се наслади на чудесата на този уникален растителен вид в собствения си градина и дом.

Създаден е проект „Отгледай своя Еделвайс!“, насочен към опазване на защитените видове. Може да си закупите кутийка, която съдържа малка саксия със специална почва и семена от Еделвайс (Leontopodium alpinum). Следвайте инструкциите и се стремете да подсигурите подходящите за него условия. Така ще имате свой собствен еделвайс и ще помогнете за неговото опазване.

Може и просто да си закупите семена, което ще ви излезе доста по-евтино. Ако ще го отглеждате вкъщи, засадете го през февруари-март в почва от широколистна гора на дълбочина 5 мм. Полейте и покрийте със стъкло или фолио и оставете на слънце. Обичайно след 2 седмици се появяват издънки.
Ако решите да засадите еделвайса на открито, имайте предвид, че не обича влажни места и любимото му място са цепнатини в скалисти места с повече слънце. В този случай директно разпръснете семената – добре е да го направите през месеците април – май, най-късно до началото на лятото.

Вижте галерия от снимки с еделвайс, растящ на различни места по света:

#td_uid_1_6658839b2c3b1 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6658839b2c3b1 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6658839b2c3b1 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6658839b2c3b1 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6658839b2c3b1 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6658839b2c3b1 .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6658839b2c3b1 .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6658839b2c3b1 .td-doubleSlider-2 .td-item8 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6658839b2c3b1 .td-doubleSlider-2 .td-item9 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6658839b2c3b1 .td-doubleSlider-2 .td-item10 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6658839b2c3b1 .td-doubleSlider-2 .td-item11 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6658839b2c3b1 .td-doubleSlider-2 .td-item12 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6658839b2c3b1 .td-doubleSlider-2 .td-item13 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Еделвайс


1 на 13















Еделвайс, срещан в Япония и Китай (снимка: Alpsdake, wikipedia)Еделвайсът - символът на планинарството







Еделвайс в Стара планина (снимка: myfreshes.eu)Еделвайсът - символът на планинарството







Еделвайс в Корея, снимка: wikipedia)Еделвайсът - символът на планинарството







снимка: Bernd Haynold, WikipediaЕделвайсът - символът на планинарството







Ботаническа илюстрация на еделвайс / Flora von Deutschland, Österreich und der Schweiz, 1885Еделвайсът - символът на планинарството







снимка: destinationrazlog.comЕделвайсът - символът на планинарството







снимка: К. Методиев / bgfloraЕделвайсът - символът на планинарството







снимка: К. Методиев / bgfloraЕделвайсът - символът на планинарството







снимка: К. Методиев / bgfloraЕделвайсът - символът на планинарството







снимка: К. Методиев / bgfloraЕделвайсът - символът на планинарството







Японски еделвайс (снимка: Σ64, Wikipedia)Еделвайсът - символът на планинарството







Еделвайс в Япония (снимка: Wikipedia)Еделвайсът - символът на планинарството







Еделвайс, растящ на територията на Китай (снимка: Kenraiz, Wikipedia)Еделвайсът - символът на планинарството





















































СподелиShares

The post Еделвайс: символът на планинарството appeared first on 360mag.

Мария Станчева: Опознавам България чрез планинските пътеки

СподелиShares Мария Станчев, Албания (личен архив)

В началото на месец март отправихме предизвикателство към всички онези, търсещи приключения и нови предизвикателства, да ни разкажат за своите най-вълнуващи преживявания, постижения, преодолени страхове, за откритите нови хоризонти.

В Конкурса: Разкажи твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец се включиха вече над 40 човека, а наградата на Редакцията за месец април за най-добър разказ спечели Мария Станчева.

Искахме да разберем повече за Мария и се свързахме с нея с молба да ни разкаже за себе си и за своята страст към приключенията. Ето какво ни отговори тя:

Мария Станчева в ПиринРазкажи ни малко за себе си?

Израснала съм на село, като имах супер безгрижно и активно детство, а след това около 10 години пораствах по стадионите в Горна Оряховица.

Като малка изобщо не харесвах планината, защото я свързвах с дълги кросове и тренировки под наклон, които съвсем не ми бяха любими, понеже се състезавах в по-спринтови дисциплини.

От няколко години се чувствам най-жива и най- много себе си, когато съм сред природата, високо в планината или на някое състезание по планинско бягане – обградена от супер позитивни, готини и положителни хора, които правят подобни събития истински празник.

Мария Станчева в РилаСпомняш ли си кога за пръв път се увлече по приключенията на открито?

Увлечението ми си беше истинско влюбване – първият връх, който изкачих беше Мальовица, от университета имахме такава дисциплина – туризъм, в която ни водеха на различни места в България. Вече бях спряла да спортувам от 5 – 6 години и бях в трагично физическо състояние. Заведоха ни на Виа фератата на Мальовица, а после и до върха. Беше студено и ужасно мъгливо и си спомням, че се катерихме много, много дълго по Виа фератата.

Две години по-късно на Мальовица беше и първото ми състезание по планинско бягане

– вече бях започнала да ходя по-често в планината, но все още трудно намирах хора, които искат да правим това всеки уикенд. Понеже понятие нямах, че има неща като карти за ориентиране или gps, който може да ми помогне в планината, а и се притеснявах да отида сама, реших да се запиша на състезание, където има маркировка и винаги хора около теб.

Вижте: Мария Станчева: Peaks of the Balkans – недокоснатата природа на Балканите

Мария Станчева със своя приятел, участие в състезанието Plovdiv hills, МарковоИма ли специален човек, на когото дължиш страстта към приключенията и откривателствата?

Любовта си към движението и спорта със сигурност дължа на треньора ми по лека атлетика, любовта ми към планината се зароди именно през онзи първи досег с Мальовица, благодарение на учителя ни по туризъм, а любовта към приключенията и преживяванията, дължа изцяло на приятеля ми, който ме научи (и продължава да ме учи всеки ден), че…

…не всяко приключение е на всяка цена, че не винаги трябва да гониш постижения и да се стремиш да се надскачаш, понякога е супер да си дадеш почивка, а почивката не означава провал.

Мария Станчева с приятеля си в РилаКои са любимите ти занимания на открито? Разкажи ни малко повече за тях?

Заниманията на открито като цяло са ми любими, не харесвам никакви активности на закрито още от дете. В Горна Оряховица нямахме зала, в която да тренираме и бягахме целогодишно на стадиона, като си спомням, че когато завалеше малко по-силен дъжд, едната половина от стадиона се наводняваше и тренировките ни се превръщаха в дуатлон.

Спомням си и зимните тренировки към хижа „Божур“, треньорът ни караше кола зад нас, докато тичаме и когато стигнем до хижата, ни спускаше надолу с колата, защото беше много студено и краката ни се пълнеха със сняг.

Откакто се запознах с приятеля ми, обичаме да обикаляме всяка една пътека из планините и да опознаваме България чрез тях.

България е изключително красива и богата на забележителни места и гледки и е истинско удоволствие да познаваш възможно най-много от нея.

Мария Станчева, РилаС какво ще се предизвикаш този сезон? 

Иска ми се да направя едно малко по-бързо от стандартното преминаване по маршрута Ком-Емине това лято.

Дългосрочно, мечтата ми е да посетя Непал и да стигна до Base Camp-а на Еверест. Интересно ми е да видя как се случват изкачванията на най-високия връх отблизо, с какво се сблъскват алпинистите и какви хора са.

Преди това със сигурност искам да обиколя близките планини около България, като Румъния остана от съседките ни мястото, на което още не сме стъпвали.

* * *Четете интервюто с победителката в конкурса за месец март: Симона Иванова: От малка измислям приключения

Вижте всички участници в Конкурса!

Напомняме, че Конкурсът: Разкажи твоята история се провежда всеки месец и очакваме с нетърпение вашите разкази! На слука и вдъхновение!

СподелиShares

The post Мария Станчева: Опознавам България чрез планинските пътеки appeared first on 360mag.

Нагласата за успех – Ботева алпиниада 2024

СподелиShares „Магия“ / снимка: Антон Белински

„Рекорден брой участници записа това издание на Ботевата алпиниада“ са първите думи на Нино Пелов, председател на КЕС „Вратица“, преди да обяви класиранията.

„Тази година се записаха за участие 78 катерачи, разпределени в 35 свръзки и бяха направени 100 изкачвания в рамките на алпиниадата, което е рекорд по всички тези показатели за последните 15 години, откакто организираме Ботевата алпиниада. Така ни мотивирате да продължим да правим Алпиниадата, независимо от предизвикателствата. Благодарим ви“, допълва Нино и преминава към обявяване на 6-те свръзки – от шесто към първо място. Да, изненади има.

Ето крайното класиране за 2024 г.:
1-во място: Станислав Атанасов/Владислав Ангелов – 788 т.
2-ро място: Виктор Иванов/Дилян Христов/Александър Шакрачки – 433 т.
3-то място: Благовест Цолов/Розалина Марина – 271 т.

Станислав и Влади след катерене / Снимка: Александър Пенков

Втората тройка изглежда така:
4-то място: Григор Вътев/Овагим Кешишян – 248 т.
5-то място: Кирил Попбожиков/Евгения Илиева – 238 т.
6-то място: Никола Леваков/Стоян Тодоров – 176 т.

Защо ви споделям и втората тройка? За да се убедите сами, скъпи читатели, в малките разлики и оспорваното класиране. Да, първото място продължава за поредна година да се държи от Станислав Атанасов, с различна свръзка (Владислав Ангелов тази година), но разместванията и наместванията надолу заслужават отделно внимание и несдържани коментари, които оставям на вас.

Жени и Киреца / Снимка: Александър Пенков

Тазгодишното издание на Ботевата алпиниада се отличава с повишеното ниво на направени премиерни маршрути в дните на форума и няколко първи преминавания (FFA – първо чисто преминаване на целия маршрут с водене, при което се определят категориите на въжетата от съответната свръзка). Отделно, нека да отбележа, покачване нивото на наградите (заради които си струва да изчакаш до край обявяването на резултатите), раздадени от 6 до 1 място и на принципа на томболата на почти всички участници.

В очакване / снимка: Александра Атанасоваснимка: Александър Пенков

НАГЛАСАТА ЗА УСПЕХ

„Два дена на лично предизвикателство с една единствена цел – да се представим по-добре от преди”, написа Дилян Христов в личния си профил. Мисълта, която обединява усилията на всичките 78 участници. Интервютата, които направих с няколко катерачи, потвърждават тази мотивация, но казват и още нещо – нагласата за успешно класиране има различни измерения. За едни от свръзките УСПЕХ е да дадеш най-доброто от себе си; за други – повече от предходната година. За трети – да имаш конкретна ЦЕЛ (да не си в дъното на таблицата) и да си я постигнеш. За четвърти – да катериш толкова МНОГО в двата поредни дни без да обръщаш внимание на физическите неразположения.

Надъхани/ Снимка: Александър Пенков

Завесата се вдигна в петък вечер. Дъждът спря. Хайлайнът беше опънат. Прогнозите се гледаха по няколко пъти. В събота сутрин слънцето блажено огря катерачната арена – Врачанските скали. И палатковият лагер се изпразни. Макар че една идея по-късно започна катеренето, за да изсъхнат скалите, жаждата за катерене си каза своята дума.

„Да те сърбят пръстите и да потропваш от нетърпение да дойде свръзката ти и да започнете да катерите“, сподели в един дебат Григор Вътев за предишните си участия.
„Отивахме до маршрута и чакахме да стане 6 сутринта, за да започнем. Постоянно гледахме часовниците“, разказва и Сашо Пенков за минали Алпиниади.

Григор Вътев / Снимка: Александър Пенков

В събота вечер, още преди официалния краен час за катерене, беседката със знамената временно е изоставена, защото спонтанно всеки се „приземява“ на полянката до моста. Покрай един багажник на кола се събираме на раздумка и записване кой какви маршрути е изкатерил. В този катерачно-приятелски хаос и „хайде да се снимаме“, решавам, че ще направя няколко кратки интервюта. Имах наум въпроси, без пределна яснота. В процеса на разговорите обаче всичко се подреди. Фиксирах въпросите и се оформи начина им на представяне: по свръзки. Очертаха се три типа свръзки, които рисуват цялостна картина на участниците:

1 тип – съвсем млади хора и катерачи с малко опит, които обаче амбициозно участват за втори път2 тип – опитни алпинисти, които катерят от над 20 години, но участват за първи път целенасочено в Ботевата алпиниада!3 тип – гледната точка на победителя в няколко поредни години Станислав Атанасов и неговата свръзка в това издание Владислав Ангелов

ДУМАТА Е ВАША

Въпросите към свръзките са следните:

За кой път участваш на Ботевата алпиниада?;Каква е мотивацията ти за участие?;Имахте ли предварителна стратегия?;Коя е най-хубавата част на Алпиниадата? Какво най-много ти харесва от събитието?снимка: Петрана Петрова

Две свръзки, петима приятели. Съвсем млади хора и катерачи с неголям опит. Спонтанно се получи, че всеки от тях отговаряше на отделен въпрос. Както сами ще се убедите, този приятелски кръг е от съмишленици, които перфектно се допълват.

Тихомир Младенов: Участвам за втора година на Алпиниадата. Миналата година просто бяхме дошли с приятели и тръгнахме, минах няколко неща и осъзнахме, че сме качили маршрут, който се включва в Алпиниадата и решихме да се запишем. Тази година сме целенасочено тук с целта да не сме последни.

Михаил Стайков: Да, имахме предварителна стратегия. За да не сме последни, първо решихме да не минаваме маршрут, който често е катерен. Поради тази причина си избрахме нов сектор – от 2021 г. („Кемера“), за да вземем малко повече точки. Утре ще разберем дали ще вземем повече точки (смее се цялата компания). Втората част на стратегията ни е да се пробваме на трад маршрут. Досега не сме катерили такъв и затова събираме информация от по-опитните катерачи.

Данаил Якимов: Най-много ми харесва събирането с приятели и хора сред природа, на скали, на високо и да правим любими неща. Аз и половинката Румяна катерим от една година. Нови сме, нямаме много опит. Тук сме и заради опита, който ще придобием и след някоя и друга година да се осмелим да катерим трад.

Румяна Момчилова: Освен половинката, моята мотивация да съм тук са хората – позитивни. Нямаме амбиция да се класираме кой знае колко напред, по-скоро сме за преживяването и за събирането с хора, с които имаме общи интереси.

Илиян Стоянов завършва общия ни разговор с двете свръзки, с които се засякохме и през деня на Кемера: Групата обобщи изчерпателно преживяванията ни. Акцентът ни е да не сме последните в класирането, защото две години бяхме в дъното на таблицата. Но и тогава ни беше втори ден на скали, имаме оправдание. Бяхме много надъхани, тази година сме още повече.
Миналата година бяхме на неАлпиниадата и веднъж дойдохме началото на тази година. Два пъти сме идвали от предишната алпиниада да трупаме опит по врачанските скали. Запознаваме се с нови хора и след това с тях ходим на нови, интересни места. Така че участието ни в Ботевата Алпиниада и неАлпиниада са много ползотворни.

Димитър и Явор /Снимка: Петрана Петрова

Свръзка Явор Цветанов и Димитър Коджабашев. Опитни алпинисти, вероятно катерят над 20 години.

Явор: За първи път участвам всъщност, не се сещам да се участвал преди това. Когато Митака ми предложи да катерим днес, не знаех, че ще има Алпиниада, след това научих. Така че аз нямах стратегия. Митака беше избрал маршрутите на принципа с най-кратък подход.

Димитър: Да, имах стратегия. Бяхме подбрали маршрути без подход между отделните сектори така, че да може да се катери непрекъснато. Последователността на маршрутите беше избрана така, че да се поддържа категория и да не излизаме от ритъм. И най-вече познати неща, които сме катерили, за да знаем какво да очакваме и да няма моменти, в които да не можем да минем през някое въже и да се забавим прекалено много.
Участвам за първи път. Реших се, защото мисля, че е доста яко. Виждам Алпиниадата като празник на цялата общност, на всички катерачи. Виждаме се с много познати хора, катерим – нещото, което ни доставя удоволствие така или иначе и се забавляваме.

Коя е най-хубавата част на Алпиниадата? Какво най-много ти харесва от събитието?

Явор: Катеренето. И да, хората.
Димитър: Най-много ми харесва в катерачните форуми хората, средата. Самият факт, че се събираме заедно, споделяме не само катеренето, а и приятелството и взаимоотношенията, които са изграждани не само просто и чрез катеренето, а и в живота. Един празник на всичко това, което сме ние и като катерачи, и като хора.

От моста Станислав и Владислав /Снимка: Александър Пенков

Завършвам представянията на свръзките с гледните точки на победителя в няколко поредни години – Станислав Атанасов и неговият катерачен партньор Владислав Ангелов. Станислав, както винаги, е обран, концентриран и внимателен към всичко случващо се.

„Участвам над 10 пъти вече. Мотивира ме добрия награден фонд, изпитанието и това, че обичам да катеря на джаджи. Имам стратегия, да, каквато и предната година – намерили сме маршрути, които ни носят добри точки и ги катерим тях. Най-хубавата част от Алпиниадата е това, че имаш мотивация да станеш в 5 ч. и да катериш до 8 ч. вечерта, като си даваш зор. Една добра тренировка за Алпите”.

Не пропускам да питам Станислав за препоръка към организаторите. „По-дълго време да се катери в събота и по-кратко да се катери в неделя, защото всичко свърши много късно”.

Свръзката му за 2024 г., Влади Ангелов, който участва за втори път на Алпиниадата, потвърждава примамливостта на наградния фонд като мотивация и допълва: „Да направя изтощителна тренировка и да се предизвикам“. По отношение на стратегията, Влади оставя вратичка да реагират спрямо условията.

Сигурно се чудите коя е най-хубавата част на Ботевата алпиниада според този, преди всичко, спортен катерач. „Събират се много хора под скалите, всеки е повече надъхан да се катери и да преминава маршрутите, отколкото би бил в обикновен ден на скалите. Всичко е в приятелския кръг на нещата“.

Продължавам събирането на препоръки. „Да се следи стриктно за спазване на правилата за катерене – щом е състезание, да е състезание!“ и оставям с впечатлението, че Владислав Ангелов ще участва и следващата година във Враца!

ОРГАНИЗАТОРИТЕ

Гамата на споделени впечатления няма да е пълна, ако не се чуе и гледната точка на двигателя на Ботевата алпиниада – Нино Пелов. Него го попитах следното:

Каква е твоята лична мотивация да организираш събитието? И едновременно с това да успееш да катериш на Алпиниадата, че и да поддържаш пламъка ѝ?Нино Пелов / Снимка: Александър Пенков

„Личната ми мотивация, ами хванал съм се на хорото и ще го играя до край . Роден съм в този град (Враца – б.а.) и като може би най-активен в тази дейност през последните години, е нормално да поема и по-голяма отговорност в съхранението на традицията на събитието. Но аз не съм сам в организацията – всеки от клуба помага: кой с каквото и колкото може.
Освен това хората се кефят, все пак катеренето е начин за самоусъвършенстване, а състезателният характер на алпиниадата малко или много те кара да дадеш най-доброто от себе си. Разбира се, бих предпочел само да се катеря и да не трябва да въвеждам 100 маршрута в ексел с всичките им параметри и да смятам точки, докато някои състезатели спорят какво означава да се изкатери едно въже от свръзка, а пък останалите са нетърпеливи да си тръгват, защото ги чака дълъг път. Или пък да обикаляш спонсори и да уреждаш награден фонд.

Но това са дребни неща. По важни са усмивките по лицата на катерачите и раздувките, и смеха край огъня вечер. Това е истинската награда за всички и най-голямата мотивация за нас от КЕС „Вратица“ да има и следващ път догодина”, заключава Нино.

Тримата от награждаването / снимка: Александър Пенков

В анализ на изданието на Алпиниадата през 2024 г., организаторите установиха и още нещо. Противно на битуващата досега нагласа в алпинизма, тази година една сериозна част от участниците са „продукт“ на неАлпиниадата, където от една страна те са намерили съмишленици, а от друга – са открили нужната подкрепа и са попълнили уменията си за справяне с предизвикателствата при катерене на мултипич маршрути. Усеща се и все по-отвореното отношение на опитните катерачи към новите – показател, че общност се гради с приемственост и отговорно, добронамерено отношение.

Снимка: Александра Атанасова

НАГРАДИТЕ
Рекорден брой награди бяха раздадени и няма как да не се отбележи, че освен за първите три места, големи награди имаше и за вторите три свръзки. Огромни благодарности за спонсорите!
Под формата на томбола, КЕС „Вратица“ раздаде и достатъчно по-малки награди на всички участници, осигурени от Община Враца; Climbro, Walltopia Climbing Center, които, освен основни награди, подариха талони с 15% отстъпка за посещение на залата и тениска. Balkan Climbing – нов партньор на Алпиниадата, участваше с апетитна награда за първото място. От магазини „Стената” получихме ваучери за отстъпки – абсолютно всички. Магазин Outsider се включи с торбички за магнезий; ChupaClimb – със самия магнезий; Магазин „Вратцата“- гр. Враца с клинове и джаджи. Вероятно не успявам да ви опиша изобилието от награди и рядко има състезание, в което всеки да си тръгне с по нещо ценно.

Снимка: Нино Пелов

Специални благодарности на Slackline Bulgaria за екипирането на вече традиционния хайлайн на Вратцата, на който всеки имаше възможност да тества баланса и куража си.
Сърдечни благодарности освен на спонсорите, и на Българска федерация по катерене и алпинизъм, която за поредна година се погрижи да подсигури безопасността в лицето на ПСС!

Искрени благодарности за предоставените снимки от участниците!
Ще се видим в края на м. септември, на третото издание на неАлпиниадата!

Ваш кореспондент,
Петрана Петрова

СподелиShares

The post Нагласата за успех – Ботева алпиниада 2024 appeared first on 360mag.

600 застават на старт в четвъртото издание на крос триатлон „Лъвско сърце – Утопия“

СподелиShares

На 8 юни 2024 г. Културно туристически комплекс „Ченгене Скеле“ ще посрещне едно от най-мащабните спортни събития в България за настоящата година „Лъвско сърце – Утопия“.

То ще се проведе за четвърта поредна година в парк „Росенец“, като в него ще се състезават над 600 триатлонисти от България и чужбина. Те ще премерят сили, в рамките на „Lion Heart Utopia Cross Triathlon“. Триатлонът се организира от Сдружение „Лъвско сърце“, СНЦ „СК Активен Живот“, хотел Utopia Forest и е с подкрепата на Община Бургас, като се очаква да привлече над хилядата зрители.

Състезанието стартира на 8 юни в 9 часа. Първата дисциплина, в която триатлонистите ще се впуснат е плуване в акваторията на „Ченгене Скеле“. Предстои масов старт и зрелищно влизане във водата. Участниците ще преплуват две обиколки с дължина 750 метра (общо 1500 метра). Втори етап в състезанието е колоездене в парк „Росенец“ и „Странджа“ планина. Общата дължина на колоездачното трасе е 40 км. Последната дисциплина в триатлона е бягане 10 км в самия парк „Росенец“. Трасето преминава през изключително живописни райони, разпръснати по целия парк.

Вижте още: Как се прави състезание: Олимпийски крос триатлон „Лъвско сърце“

След края на състезанието следват игри за най-малките бъдещи триатлонисти, а след това официалното награждаване, което ще завърши със запомнящо се парти с участието на dj Емил Прайс. Входът за парти-събитието е безплатен и организаторите канят всички бургазлии и гости на града да се включат в него.

Предстои провеждането на най-големия крос триатлон в България, който ще се състои на 06 – 08.09.2024г. в Приморско, напомнят организаторите на „Lion Heart Utopia Cross Triathlon“.

СподелиShares

The post 600 застават на старт в четвъртото издание на крос триатлон „Лъвско сърце – Утопия“ appeared first on 360mag.

Идея за активен уикенд: водопад Бигора

СподелиShares Водопад Бигора (снимка: Борис Кръстев)

Има моменти, когато ни се иска да отидем до някое непознато място, което да ни накара да се почувстваме като откриватели. Едно такова е водопад Бигора. Той хем е леснодостъпен, хем е достатъчно непопулярен и ще ви плени със спокойствието и красотата си. Освен това до него може да стигнете по лесен маршрут, с който могат да се справят и поотрасналите ви деца. Ако са станали на 5-6 годинки, взимайте ги, напълнете раниците с питателна храна (за всеки случай – децата бързо изразходват енергийните си запаси) и тръгвайте.

Водопад Бигора (снимка: facebook/Hristova Maya)

Водопад Бигора или Бигоро се намира във Врачанския балкан, по поречието на река Златица. Името му „Бигора“ предполагаемо идва от думата „бигор“ – вид пореста мека седиментна скала, в случая покрита с яркозелен мъх, която се мие от водите на водопада.

Водопад Бигора е единственият в Стара планина, чиято ширина е по-голяма от височината му. Разпределени в няколко ръкава, видите му се разливат на ширина от 10 метра, а водният пад е едва 7 метра.

Пещерата в близост до водопад Бигора (снимка: Termininja, Wikipedia)

В непосредствена близост до Бигоро се намира неголяма пещера, от която тръгва непостоянен карстов извор.

Изходна точка

Отправната точка е село Зверино, а разстоянието до водопада е около 6 км (в едната посока). Пешеходният маршрут е лек (с малка денивелация) и в голямата си част представлява широк черен път, който реално се явява продължение на тясната уличка „Христо Ботев“, намираща се в северната част на Зверино. Пътят до водопада е добре маркиран (червена маркировка), като трасето му е модифицирано така, че да не се налага многократно да се пресича реката по несигурни на места бродчета, каквито има на 10-12 места. Реката може и да бъде заобиколена.

Водопад Бигора (снимка: facebook/Нина Петкова)

До село Зверино може да се стигне с кола, но също и с бърз влак по линията София-Мездра в Искърското дефиле.

В района може да посетите също: Природните феномени на България: Божия мост

Вижте още идеи за уикенда:

Идея за активен уикенд: Хотнишки водопад
Идея за активен уикенд: Ждрелото на река Ерма
10 от най-живописните екопътеки в България

СподелиShares

The post Идея за активен уикенд: водопад Бигора appeared first on 360mag.

Как се прави състезание: Triglav Skyrun / Триглав скайрън

СподелиShares

Създадохме рубриката „Как се прави състезание“, за да ви разкажем за хората, без които любимите ни състезания нямаше да съществуват. Ще ви срещаме с организатори на различни спортни събития, за да научим как се ражда едно състезание и как  еволюира от идея, до успешна реализация. Ще ги питаме за трудностите и препятствията, но и за забавните моменти. Ще им зададем въпроси и за всички новости около състезанието. 

За новостите и традициите в „Triglav Skyrun“ разговаряме с един от основните организатори Станислав Николов:  

Къде се провежда състезанието? Какво е характерно за региона, през който минават участниците?

Състезанието се провежда със Старт / Финал в северната част на село Тъжа в подножието на масива Триглав, Стара планина. Още като влизаш в селото и се открива чудесна гледка към планината, с венец от скали по билото, която те кара да се сепнеш.

Опитали сме се да предложим на състезателите най-доброто от тази част на Национален парк „Централен Балкан“, като се има предвид спазването на закона за придвижване в защитени територии. Голяма част от трасетата преминават през парка и резерват „Соколна“. Тази част на планината е запазена, дива, с много стари гори, много диви животни и това ни беше една от водещите идеи – бягане в дивите части на Стара планина, докосване до естествената природа.

На коя дата ще се проведе тази година, с какви дистанции?

Предстоящото издание ще бъде на 7 юли 2024 г. с три дистанции, като най-дългата 34 км, 2300 Д+ е сертифицирана от международната федерация и е част от календара на Скай федерацията в България. Другите две дистанции са 12 км, 600 Д+ и 20 км, 1000 Д+.

Разкажете ни за историята: кога и как се зароди идеята за състезанието, кои бяха основните действащи лица и кои са сега? 

Идеята за Триглав Скайрън се появи, след като правихме няколко години поред друго събитие – Thracian Run and Bike в гр. Казанлък. Искахме да създадем състезание, в което да се бяга почти изцяло в планината и по този начин да привлечем най-запалените в планинското бягане. Главните действащи лица по идеята бяхме, аз,  Красимира Желязкова, Живко Желязков, Христо Петканов, Тихомир Иванов, Станил Добрев от СК „Планинско бягане и туризъм“ – Казанлък. Но знаете, че в реализацията на едно такова събитие стои много по-голям екип. Всички тези хора са ми се доверявали и подкрепяли, като всеки е допринасял с идеи, обхождане по трасета и какво ли още не, за да се подобри състезанието.

С какви трасета започнахте? Как и защо ги променяхте?

Започнахме само с две дистанции – 20 км и 34 км, като впоследствие добавихме 12 км, за да предоставим възможност и на хора, които нямат много опит в дългите бягания или тези, които се кефят на по-къси дистанции.

Колко издания има състезанието и колко са били участниците?

Триглав Скайрън има две минали издания. През първата година участниците бяха 170, миналата около 300.

Какво го отличава от останалите?

Всяко едно състезание си има своя чар. Както повечето бегачи знаят, това е един добър начин да опознаеш България и различните райони. Мисля, че масивът Триглав е емблематичен и индивидуален със своите красоти.

Разкажете повече за дистанциите и трасетата за тазгодишното издание?

Тази година отново ще има три дистанции 12К, 20К, 34К.

12К се изкачват до хижа „Русалка“, след което спускат покрай Тъжанското ждрело и преминават покрай два сюрреалистични участъка – Паунов и Иванчов камък. Ако спреш да ги загледаш, може и да не тръгнеш скоро.

20К се изкачва също до хижа „Русалка“ и продължава към хижа „Триглав“, след което преминава през красивата Бабска река и се спуска обратно до началната точка.

Triglav Skyrun / снимка: Мая Танева

Разбира се, черешката на тортата е Скай трасето 34К и изкачването на третия по височина връх в Стара планина – Голям Кадемлия /2275 м/. Стари гори, невероятни гледки, много върхове за изкачване, скали, билки, реки и преминаване през няколко хижи. Ако си любител на природата и планината, това е трасето, което ще изпълни всичките ти сетива.

Кои са най-предизвикателните участъци?

Може би най-предизвикателните участъци са на Скай дистанцията. Има стръмни изкачвания и стръмни спускания, които изискват добра физическа подготовка. От състезателите научаваме, че вече се носят легенди за спускането от връх Голям Кадемлия към хижа „Триглав“.

Отново за Скай трасето може да се каже, че е и най-красивото, но другите две дистанции също имат какво да предложат на състезателите.

Кои са авторите на трасетата и по какви критерии създавате едно трасе?

Като цяло идеята за трасетата е моя, като съм се опитвал да избера най-подходящите места за преминаване, в съчетание с най-много красиви гледки.

Кое е най-трудното в организацията на събитието?

Доста сложен въпрос! (смее се) Определено последните една-две седмици са най-динамични, като, колкото повече наближава събитието, динамиката се засилва, до момента, в който може и да не спиш последните два дена. Иначе подготовката започва много по-рано през годината.

Разкажете ни интересна случка „от кухнята“?

Интересни случки винаги има. Последното, за което се сещам, е, че миналата година 2-3 дни преди старта ми се обадиха от фирмата, която правеше потниците за събитието и казаха, че има проблем с машините, и не е ясно дали ще има готови дамски потници за старта, при положение, че хората са си ги платили и трябва да ги сложим в стартовите пакети.

Вижте галерия от снимки от Triglav Skyrun:

#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item7 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item8 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item9 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item10 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item11 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item12 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item13 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item14 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item15 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item16 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item17 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item18 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item19 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item20 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item21 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item22 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item23 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66548e3c44b56 .td-doubleSlider-2 .td-item24 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Кака се прави състезание: Triglav Skyrun


1 на 24















Triglav Skyrun / Триглав скайрън







Юрка Симеонова, Triglav Skyrun / Триглав скайрън







Triglav Skyrun / Триглав скайрън







Triglav Skyrun / Триглав скайрън







Triglav Skyrun / снимка: Мая ТаневаTriglav Skyrun / Триглав скайрън







Triglav Skyrun / Триглав скайрън







Triglav Skyrun / Триглав скайрън







Тони Петков, Triglav Skyrun / Триглав скайрън







Triglav Skyrun / Триглав скайрън







Triglav Skyrun







Triglav Skyrun







Triglav Skyrun







Даниела Манева, Янко Николов на Triglav Skyrun







Triglav Skyrun







д-р Яна Петрова (Triglav Skyrun)







Triglav Skyrun







Triglav Skyrun







Triglav Skyrun







Triglav Skyrun







Triglav Skyrun







Triglav Skyrun







Triglav Skyrun







Triglav Skyrun







Triglav Skyrun






















































































Има ли нещо ново в предстоящото издание?

Като сравнително ново събитие, засега искаме да затвърдим трасетата и състезателите да покажат най-добрите времена по тях.

Имате ли нови идеи, които отлежават занапред? В каква насока?

Има потенциал за развитието на още една по-дълга дистанция, защото районът предразполага, но засега идеята отлежава.

Какво не ви попитахме, а искате да споделите?

Благодаря за проявения интерес към нас, поздрави от СК „Планинско бягане и туризъм“ – Казанлък!

Следете всички новости за състезанието на Фейсбук страницата Triglav Skyrun и на техния уебсайт.Вижте всички статии от рубриката „Как се прави състезание“!СподелиShares

The post Как се прави състезание: Triglav Skyrun / Триглав скайрън appeared first on 360mag.

LZ Yachting 1991 са големите шампиони в регата Varna Channel Cup 2024

СподелиShares

След девет проведени гонки и изключителна интрига до финала на надпреварата, екипажът на LZ Yachting 1991 с шкипер Лъчезар Брaтоев и състав Валери Гарнага, Радослав Гавраилов, Мая Ангелова, Елена Драгиева, Милен Минков, Александър Димитров и Йордан Кирилов, вдигна купата на 10-то юбилейно издание на регата Varna Channel Cup. Победата е двойна, тъй като екипажът е първи не само в класа на най-бързите яхти ORC A, но и в генералното класиране. Купата им беше връчена от легендата в световното спортно ветроходство Лука Девоти – сребърен медалист в клас Finn от Олимпийските игри в Сидни 2000.

Тазгодишната регата започна с безветрие, но постепенно условията се подобряваха и в деня на атрактивните канални гонки бяха реализирани три преминавания по дистанцията. Подходящият вятър се задържа и в последния състезателен ден, когато с четири много оспорвани гонки станаха ясни и шампионите.

В генералното класиране и в ORC A, втори остана екипажът на яхта Kiara X с шкипер Георго Боев, а трети се подредиха от Шоколад с шкипер Михаил Копанов.

Събитието се организира от яхт клуб LZ Yachting 1991 и СК „Ултрамарин”, с подкрепата на Община Варна.

Класиране в останалите класове:
ORC B1
SHIMAZEN с шкипер Радослав Раев
MAGICA с шкипер Демир Иванов
Mowgli с шкипер Деян Кръстев

ORC P
Blue с шкипер Явор Колев
Scorpio с шкипер Мартин Пенев
Pilgrim с шкипер Иван Костадинов

ORC B2
Nimana с шкипер Георги Николов
THEODORA с шкипер Мирослав Шопов
Hygeia с шкипер Ангел Дипчиков

СподелиShares

The post LZ Yachting 1991 са големите шампиони в регата Varna Channel Cup 2024 appeared first on 360mag.

Над 50 хил. км навъртяха участниците в четвъртото издание на Велообиколката на Северозапада

СподелиShares [image error]Участници на Велообиколката на Северозапада се спускат към село Долни Лом

Около 550 начинаещи и професионални колоездачи от девет държави се включиха в четвъртата Велообиколка на Северозапада, на 25 май 2024 г. Участниците в събитието имаха възможността да преминат край някои от основните забележителности на района, сред които Белоградчишките скали, биосферен резерват „Чупрене“, Чипровския манастир и други.

[image error]Участници малко след старта на Велообиколката на Северозапада в град Чипровци

Началото на Велообиколката беше от площада в Чипровци в 9 часа сутринта, когато по трасето потеглиха над 100 опитни състезатели, избрали най-дългата дистанция от 165 километра (или 100 мили – класическа дистанция в колоезденето) . След тях, в 11 ч., с масов старт по маршрутите си се впуснаха и останалите около 450 участници на 45, 75 и 105 км.

В откриването на събитието се включи и кметът на Чипровци Пламен Петков. „Активният туризъм, природата и спортът популяризират най-лесно нашия регион сред цяла България и чужбина и това си личи от събития като Велообиколката“, каза след старта кметът.

Най-голям интерес имаше към 105-километровата дистанция, по която решиха да преминат близо 200 колоездачи. Най-бързите сред тях бяха Иван Йорданов (3:11:19), Адриан Каспаров от отбор „Свободно измерение“ и Калин Ангелов от „Doltchini“. Сред дамите на челните позиции се класираха Пепа Димитрова (3:32:11), Ралица Тимева от „АрхБайк“ и Ива Радева.

Участник на Велообиколката на Северозапада преодолява препятствия по пътя

По маршрута с дължина 75 км се включиха общо 178 души, като това беше дистанцията, привлякла най-много дами – общо 50. Най-бързи от тях бяха Росица Китина от отбор „Груба Секси Сила“ (2:36:10), Йоана Христова и Александра Зашева. При мъжете на 75 км първи едновременно финишираха румънците Стефан Барбу и Тудор Гитмус ог клуб „Олимпия Букурещ“ с време 2:10:42, а след тях финиша премина Григор Димитров.

Най-късата дистанция от 45 км привлече общо 70 участника, като първи по нея бяха Стоян Пеева от „Team Yellow“ (1:25:14), Панайот Панайотов от „Azimut“ и Янко Миланов, а сред жените Светлана Манчева от MNZ, Мина Панкова и Наталия Найденова от „Котки на ръба на нервна криза“. За първи път тази година събитието включваше и предизвикателния маршрут с дължина 165 км и с 1800 метра изкачване. Най-бързи по него бяха Минчо Джангалов от Несебър с 4:35:58, следван от Симеон Желев и класирания и при мъжете над 50-годишна възраст Пламен Лумпаров. При жените най-дългата дистанция първа премина Ирина Иванова с голяма преднина и време 6:37:34, следвана от Калина Георгиева (7:25:34) и Теодора Цонева.

Местен зевзек от Чипровци позира при старта на Велообиколката на Северозапада

Както всяка година, имаше и специално отличие „Местен герой“ за най-бързите колоездачи, живеещи в района. С това звание бяха отличени участниците от „КК Монтана“ Светослав Димитров на 165 км и Олег Дамянов на 105 км, както и Ивелина Кръстева от  „Груба Секси Сила“ на 75 км и Антонио Ивайлов от КК „Огоста“ на същата дистанция и Лена Каменова и Денис Тодоров на късата дистанция и други.

Финалът и награждаването бяха в малкото село Митровци, където колоездачите попаднаха сред автентичната атмосфера на местния събор. Те бяха посрещнати от оркестър “Mont Music” с духова музика, скара и местната крафт бира „Чипровско пиво“. Всеки финиширал получи медал, а най-бързите бяха отличени с плакет. Наградният фонд по традиция не включва пари, а местни продукти, които бяха предоставени от две винарни в региона – винарна Боровица и “Агрофитнес” от село Боровци, което развива само местни забравени винени сортове.

Местните жители и колоездачи играят хоро в село Митровци на финала на велообиколката на Северозапада

Със своите четири издания Велообиколката успя да се превърне в най-масовата спортна проява за района и най-голямото шосейно колоездачно състезание в България. В събитието тази събота се включиха участници от девет държави, сред които Австралия, Великобритания, Германия, Италия, Полша, Румъния, Украйна и Белгия. Голяма част от участниците и техните близки избраха Северозапада като дестинация за своите почивни дни и благодарение на събитието почти всички хотели и къщи за гости в района бяха запълнени, като беше използван и къмпинг край село Митровци.

Велообиколката на Северозапада се организира от клубовете „Бегач“ и „Колоездач“ с подкрепата на фондация „Америка за България“ и общините Чипровци, Чупрене, Белоградчик и Димово.

Пълното класиране и повече информация  – на уебсайта на събитието: northwest.bg.

снимки: Krisok Photography & Elena Karailieva PhotographyСподелиShares

The post Над 50 хил. км навъртяха участниците в четвъртото издание на Велообиколката на Северозапада appeared first on 360mag.