Списание 360's Blog, page 87

Пионерите на българския алпинизъм: проф. д-р Любен Телчаров

СподелиShares

В списъка на учредителите на Българския планински клуб /БПК/, името на Любен Телчаров е записано под номер 9, а след това е добавено – студент, медик. Впрочем този списък е доста колоритен, защото 12 от 18-те имена са на студенти петима медици, трима юристи и по един инженер, математик, спортист и художник. Ако проследим тяхното следващото развитие, то също е впечатляващо. Един е достигнал до най-високото академично звание – Ростислав Каишев става Академик,  а до професорското звание са достигнали още четирима – Любен Пенев, Любен Телчаров, Филип Филипов и Кирил Влахов.

[image error] Проф. д-р Любен Телчаров, д.м.н.

Впрочем моята задача днес е да проследя пътя на един от 18-те учредители на клуба на българските алпинисти и то е на  Любен Телчаров. Роден е на 17.09.1907 г. в крайдунавския град Оряхово. Баща му Минко Телчаров е акушер-гинеколог. Майка му Пенка Константинова е сестра на Никола Константинов-министър на железниците 1902 г.

Началното си образование  Любен Телчаров получава в родния си град. След това семейството се премества и заживява в София, където той завършва средното си образование. После, съвсем естествено пътят му е предначертан и той записва медицина. През 1932 г. год. завършва  Медицинския университет в София и тук наред с огромния теоретичен и практичен учебен материал, роденият в равнината, на брега на най-голямата ни река Дунав млад студент не избира за хоби водните ширини, а примамливите планински върхове. Сприятелява се с няколко свои колеги, които стават едни от най-активните членове на младежкото туристическо дружество Юношески туристически съюз /ЮТС/.

Точно по това време членовете на ЮТС са доста по-активни от възрастните туристи и планинари. Прочели по нещо за модното на запад алпийско увлечение от излизащите по това време две туристически списания „Български турист” и „Млад турист”, те започват да навлизат все по-често в покоите на алпийските върхове по трудните им пътища, катерейки се по скалите. В своите трудни преходи обаче те не са сами, защото техните пътища са съвместими и с няколкото самоковски и софийски младежи.

Вижте още: Пионерите на българския алпинизъм: проф. д-р Любен Пенев

[image error]Учредителите на БПК (архив на доц. Сандю Бешев)

Получили първите си уроци по скалите на Лакатник, Витоша и Черепиш, дръзновените младежи смело навлизат във високата планина извън страната, главно в Алпите. И съвсем естествено, в края на1929 г., най-активният и запознат в организационно отношение  Стефан Попов отправя писмена покана за учредяване на клуб на българските алпинисти. В списъка му е Любен Телчаров, както и останалите му приятели. И така на 19 ноември 1929 година 18 души от членовете на ЮТС създават първата у нас организация на алпинистите – Българския планиниски клуб (БПК), преименуван през 1934г.  Български алпийски клуб (БАК).

Въодушевени от бързото развитие на високото планинарство, още през 1931 г., членове на студентската организация на ЮТС и БПК, общо 7 приятели, организират задграничен излет до най-личния и най-висок връх на Австрия Гросглокнер /3798 м/. Пълният им успех ги въодушевява и те продължават с още по-голям ентусиазъм. През 1933 г.Любен Телчаров вече като лекар, специализиращ във Франция и Германия, се записва за член на Френския алпийски клуб и като такъв изкачва редица сложни и високи върхове – вр. Грепон /3472 м/, Иглите Блетиер /3522 м/, Ла Мейж /3937 м/, Монблан /4807 м/, без водач и редица още трудни снежно-ледени върхове.

Вижте още: Цанко Бангиев – една от легендите на българския алпинизъм

[image error]Кончето (архив на доц. Сандю Бешев)

Завърнал се в България, френският възпитаник се включва много активно в работата на БАК. Така през месец февруари 1933 г. Любен Телчаров, Александър Белковски, Никола Рибаров и Васил Стоянов, осъществяват първото зимно преминаване на „Трионите” – силно назъбеният ръб между Малка и Голяма Мусала. Година по-късно под ръководството на д-р Телчаров 4-ма души осъществяват и първото цялостно зимно преминаване на Рила от Сапарева баня до Разлог.

Връх в зимните премиери на д-р Любен Телчаров обаче е първото зимно преминаване на Карстовото било на Пирин през тъй нареченото „Конче”. Тук негов партньор е един от най-големите познавачи на Пирин, художникът-фотограф Никола Миронски. Успехът им тогава е обявен за най-голямото българско постижение на зимния алпинизъм, което и днес не е загубило своето величие. Съхранил добрата си спортна форма, д-р Любен Телчаров, заедно с д-р Емануил Шаранков осъществяват и една голяма тяхна мечта. Между 25 и 31 юли 1936 г. те провеждат разузнавателна обиколка на планинския масив Олимп, при която  изкачват  първенеца на южната ни съседка Гърция – вр.Митикас /2918 м/. Това, че само няколко дни преди тях на Митикас /5 юли/ са били участниците в Първата царска ботаническа експедиция  д-р Кръстю Тулешков, впоследствие виден наш професор, Вили Шахт и Димитър /Дончо/ Папазов не намалява успеха на Телчаров и Шаранков, които въобще не са знаели за тяхното изкачване. Е, тогава не е имало толкова  мобилни телефони, та дори и други информиращи средства.

Вижте още: Никола Миронски – фотографът на българските планини

Важно събитие в историята на българския алпинизъм са и следните зимни изкачвания и траверси в Мальовишкия дял на Рила. Едното е под ръководството на Никола Миронски от голяма група, в която е и Телчаров, осъществява първото масово зимно преминаване на Рупите. От тогава започват да се дават и имената на отделните върхове на Рупите – Попова шапка, Купените, Ловница, Злия зъб, Орловец, Петлите. Второто е на коридора на вр. Мальовица, разделящ върха на две части – източно и западно крило, а третото е на вр. Злия зъб от юг.

И трите прояви са извършени при пълна зимна обстановка и са първите от този род у нас.

В съобщението на „Бюлетин на БАК” се съобщава още, че те са осъществени в две свръзки по трима души, като всеки от тях е бил с пикел /ледокоп/.

Още един много важен момент от дейността на БАК е това, че от 20 до 26 септември 1934 г. д-р Любен Телчаров, Пепи Енглиш, Михаил Кръшняк и Мария Въжарова са изкачили няколко върха в Рила, между които западното крило на Северната Мальовишка стена „гдето за първи път, във високата планина е приложена алпийската техника на гвоздея /клина/ и чука в България”. Освен това са изкачени и северната и южната стени на вр. Злия зъб.

Вижте още: Борислав Йорданов – едно закъсняло признание

[image error]1934: По западното крило на Северната Мальовишка стена за първи път във високата планина е приложена алпийската техника на гвоздея /клина/ и чука в България

Алпийската биография на д-р Любен Телчаров няма да е пълна, ако не се спомене и изкачването на Северната стена на вр. Вихрен, позната като „Фунията”, от Телчаров и Божидар Стоичков. С изкачването ѝ през 1935 г. само за два часа двамата развенчават мита на немските алпинисти д-р Ф. Ауер и Б. Мозел, изкачили стената предната година за осем часа с ползването на „множество клинове”?… Въодушевени от това свое изкачване, няколко месеца след това двамата навлизат в стената  при трудни зимни условия, но лошото време ги кара да се откажат.

Като лекар д-р Телчаров  посещава планината не само като алпинист. Той осъществява  редица свои наблюдения за физиологичните промени на организма при туристическите, включително и алпийските натоварвания. Смело бих могъл да кажа, че от всички наши лекари планинари той е направил най-много за изследването на планинската болест по нашите планини. Безценна е и огромната роля която той има и при създаването на Планинската спасителна служба /ПСС/, както в България /1933 г./ така и в Пловдив през 1949 г.

А когато на 9 април 1959 г. пловдивските студенти учредиха свой алпийски клуб „СТД –  Академик” Пловдив, проф. Телчаров имаше най-голяма заслуга за това и застана начело на клуба, като председател и го ръководи 4 години.

Вижте още: Енчо Петков – една легенда, която диктуваше модата в българския алпинизъм през 50-60 и 70-те години на миналия век

[image error]Северната стена на Вихрен (архив на доц. Сандю Бешев)

Пишейки за една толкова разностранно развита личност, не мога да не спомена за чудесните научни и научно-популярни статии на проф. д-р Любен Телчаров,  помествани години наред в излизащите по негово време издания – сп. „Български турист”, „Годишник на БАК”, „Бюлетин на БАК”, сп. „Турист” и в. „Ехо”. Тук не влизат високо компетентните научно-специализирани публикации у нас и в чужбина, доклади и реферати в медицинските издания. Не се спирам  на пътя и постиженията му в медицината като лекар, патоморфолог, доктор на науките, професор, ръководител на първата катедра по Патофизиология в България, основана в МУ Пловдив.

Тук не бих сложил точка, ако в този ред на мисли не отдам заслуженото на проф. Телчаров за това, което той е дал и лично на автора, защото в първите 4 години от трудовия му стаж, той е бил под зоркото око на професора като  председател, а авторът като треньор и ръководител на алпийския клуб „СТД – Академик”-Пловдив. И не само това. Лично от проф. Телчаров авторът е научил много неща за историята на началното развитие на българския алпинизъм. Няма да е пресилено, ако кажа, че дисертационният ми труд  „История и развитие на българския алпинизъм” нямаше да бъде пълен без спомените на проф. Любен Телчаров.

Ползотворния си спортен и професионален медицински път професорът завърши на 4 юли 1995 г., когато календарът му отреди 88 години.

доц. Сандю Бешев.     

Вижте поредицата: Ветераните в българския алпинизъм    

СподелиShares

The post Пионерите на българския алпинизъм: проф. д-р Любен Телчаров appeared first on 360mag.

Пионерите на българския алпинизъм: проф. д-р Любен Телчаров, дмн

СподелиShares

В списъка на учредителите на Българския планински клуб /БПК/, името на Любен Телчаров е записано под номер 9, а след това е добавено – студент, медик. Впрочем този списък е доста колоритен, защото 12 от 18-те имена са на студенти петима медици, трима юристи и по един инженер, математик, спортист и художник. Ако проследим тяхното следващото развитие, то също е впечатляващо. Един е достигнал до най-високото академично звание – Ростислав Каишев става Академик,  а до професорското звание са достигнали още четирима – Любен Пенев, Любен Телчаров, Филип Филипов и Кирил Влахов.

[image error] Проф. д-р Любен Телчаров, дмн

Впрочем моята задача днес е да проследя пътя на един от 18-те учредители на клуба на българските алпинисти и то е на  Любен Телчаров. Роден е на 17.09.1907 г. в крайдунавския град Оряхово. Баща му Минко Телчаров е акушер-гинеколог. Майка му Пенка Константинова е сестра на Никола Константинов-министър на железниците 1902 г.

Началното си образование  Любен Телчаров получава в родния си град. След това семейството се премества и заживява в София, където той завършва средното си образование. После, съвсем естествено пътят му е предначертан и той записва медицина. През 1932 г. год. завършва  Медицинския университет в София и тук наред с огромния теоретичен и практичен учебен материал, роденият в равнината, на брега на най-голямата ни река Дунав млад студент не избира за хоби водните ширини, а примамливите планински върхове. Сприятелява се с няколко свои колеги, които стават едни от най-активните членове на младежкото туристическо дружество Юношески туристически съюз /ЮТС/.

Точно по това време членовете на ЮТС са доста по-активни от възрастните туристи и планинари. Прочели по нещо за модното на запад алпийско увлечение от излизащите по това време две туристически списания „Български турист” и „Млад турист”, те започват да навлизат все по-често в покоите на алпийските върхове по трудните им пътища, катерейки се по скалите. В своите трудни преходи обаче те не са сами, защото техните пътища са съвместими и с няколкото самоковски и софийски младежи.

Вижте още: Пионерите на българския алпинизъм: проф. д-р Любен Пенев

[image error]Учредителите на БПК (архив на доц. Сандю Бешев)

Получили първите си уроци по скалите на Лакатник, Витоша и Черепиш, дръзновените младежи смело навлизат във високата планина извън страната, главно в Алпите. И съвсем естествено, в края на1929 г., най-активният и запознат в организационно отношение  Стефан Попов отправя писмена покана за учредяване на клуб на българските алпинисти. В списъка му е Любен Телчаров, както и останалите му приятели. И така на 19 ноември 1929 година 18 души от членовете на ЮТС създават първата у нас организация на алпинистите – Българския планиниски клуб (БПК), преименуван през 1934г.  Български алпийски клуб (БАК).

Въодушевени от бързото развитие на високото планинарство, още през 1931 г., членове на студентската организация на ЮТС и БПК, общо 7 приятели, организират задграничен излет до най-личния и най-висок връх на Австрия Гросглокнер /3798 м/. Пълният им успех ги въодушевява и те продължават с още по-голям ентусиазъм. През 1933 г.Любен Телчаров вече като лекар, специализиращ във Франция и Германия, се записва за член на Френския алпийски клуб и като такъв изкачва редица сложни и високи върхове – вр. Грепон /3472 м/, Иглите Блетиер /3522 м/, Ла Мейж /3937 м/, Монблан /4807 м/, без водач и редица още трудни снежно-ледени върхове.

Вижте още: Цанко Бангиев – една от легендите на българския алпинизъм

[image error]Кончето (архив на доц. Сандю Бешев)

Завърнал се в България, френският възпитаник се включва много активно в работата на БАК. Така през месец февруари 1933 г. Любен Телчаров, Александър Белковски, Никола Рибаров и Васил Стоянов, осъществяват първото зимно преминаване на „Трионите” – силно назъбеният ръб между Малка и Голяма Мусала. Година по-късно под ръководството на д-р Телчаров 4-ма души осъществяват и първото цялостно зимно преминаване на Рила от Сапарева баня до Разлог.

Връх в зимните премиери на д-р Любен Телчаров обаче е първото зимно преминаване на Карстовото било на Пирин през тъй нареченото „Конче”. Тук негов партньор е един от най-големите познавачи на Пирин, художникът-фотограф Никола Миронски. Успехът им тогава е обявен за най-голямото българско постижение на зимния алпинизъм, което и днес не е загубило своето величие. Съхранил добрата си спортна форма, д-р Любен Телчаров, заедно с д-р Емануил Шаранков осъществяват и една голяма тяхна мечта. Между 25 и 31 юли 1936 г. те провеждат разузнавателна обиколка на планинския масив Олимп, при която  изкачват  първенеца на южната ни съседка Гърция – вр.Митикас /2918 м/. Това, че само няколко дни преди тях на Митикас /5 юли/ са били участниците в Първата царска ботаническа експедиция  д-р Кръстю Тулешков, впоследствие виден наш професор, Вили Шахт и Димитър /Дончо/ Папазов не намалява успеха на Телчаров и Шаранков, които въобще не са знаели за тяхното изкачване. Е, тогава не е имало толкова  мобилни телефони, та дори и други информиращи средства.

Вижте още: Никола Миронски – фотографът на българските планини

Важно събитие в историята на българския алпинизъм са и следните зимни изкачвания и траверси в Мальовишкия дял на Рила. Едното е под ръководството на Никола Миронски от голяма група, в която е и Телчаров, осъществява първото масово зимно преминаване на Рупите. От тогава започват да се дават и имената на отделните върхове на Рупите – Попова шапка, Купените, Ловница, Злия зъб, Орловец, Петлите. Второто е на коридора на вр. Мальовица, разделящ върха на две части – източно и западно крило, а третото е на вр. Злия зъб от юг.

И трите прояви са извършени при пълна зимна обстановка и са първите от този род у нас.

В съобщението на „Бюлетин на БАК” се съобщава още, че те са осъществени в две свръзки по трима души, като всеки от тях е бил с пикел /ледокоп/.

Още един много важен момент от дейността на БАК е това, че от 20 до 26 септември 1934 г. д-р Любен Телчаров, Пепи Енглиш, Михаил Кръшняк и Мария Въжарова са изкачили няколко върха в Рила, между които западното крило на Северната Мальовишка стена „гдето за първи път, във високата планина е приложена алпийската техника на гвоздея /клина/ и чука в България”. Освен това са изкачени и северната и южната стени на вр. Злия зъб.

Вижте още: Борислав Йорданов – едно закъсняло признание

[image error]1934: По западното крило на Северната Мальовишка стена за първи път във високата планина е приложена алпийската техника на гвоздея /клина/ и чука в България

Алпийската биография на д-р Любен Телчаров няма да е пълна, ако не се спомене и изкачването на Северната стена на вр. Вихрен, позната като „Фунията”, от Телчаров и Божидар Стоичков. С изкачването ѝ през 1935 г. само за два часа двамата развенчават мита на немските алпинисти д-р Ф. Ауер и Б. Мозел, изкачили стената предната година за осем часа с ползването на „множество клинове”?… Въодушевени от това свое изкачване, няколко месеца след това двамата навлизат в стената  при трудни зимни условия, но лошото време ги кара да се откажат.

Като лекар д-р Телчаров  посещава планината не само като алпинист. Той осъществява  редица свои наблюдения за физиологичните промени на организма при туристическите, включително и алпийските натоварвания. Смело бих могъл да кажа, че от всички наши лекари планинари той е направил най-много за изследването на планинската болест по нашите планини. Безценна е и огромната роля която той има и при създаването на Планинската спасителна служба /ПСС/, както в България /1933 г./ така и в Пловдив през 1949 г.

А когато на 9 април 1959 г. пловдивските студенти учредиха свой алпийски клуб „СТД –  Академик” Пловдив, проф. Телчаров имаше най-голяма заслуга за това и застана начело на клуба, като председател и го ръководи 4 години.

Вижте още: Енчо Петков – една легенда, която диктуваше модата в българския алпинизъм през 50-60 и 70-те години на миналия век

[image error]Северната стена на Вихрен (архив на доц. Сандю Бешев)

Пишейки за една толкова разностранно развита личност, не мога да не спомена за чудесните научни и научно-популярни статии на проф. д-р Любен Телчаров,  помествани години наред в излизащите по негово време издания – сп. „Български турист”, „Годишник на БАК”, „Бюлетин на БАК”, сп. „Турист” и в. „Ехо”. Тук не влизат високо компетентните научно-специализирани публикации у нас и в чужбина, доклади и реферати в медицинските издания. Не се спирам  на пътя и постиженията му в медицината като лекар, патоморфолог, доктор на науките, професор, ръководител на първата катедра по Патофизиология в България, основана в МУ Пловдив.

Тук не бих сложил точка, ако в този ред на мисли не отдам заслуженото на проф. Телчаров за това, което той е дал и лично на автора, защото в първите 4 години от трудовия му стаж, той е бил под зоркото око на професора като  председател, а авторът като треньор и ръководител на алпийския клуб „СТД – Академик”-Пловдив. И не само това. Лично от проф. Телчаров авторът е научил много неща за историята на началното развитие на българския алпинизъм. Няма да е пресилено, ако кажа, че дисертационният ми труд  „История и развитие на българския алпинизъм” нямаше да бъде пълен без спомените на проф. Любен Телчаров.

Ползотворния си спортен и професионален медицински път професорът завърши на 4 юли 1995 г., когато календарът му отреди 88 години.

доц. Сандю Бешев.     

Вижте поредицата: Ветераните в българския алпинизъм    

СподелиShares

The post Пионерите на българския алпинизъм: проф. д-р Любен Телчаров, дмн appeared first on 360mag.

СЪНЯТ 2.0: Шах и мат…раци

СподелиShares

След успеха на първия си проект, експертите по сън с над 60-годишен опит в производството на висококачествени матраци и възглавници Magniflex и водещата технологична компания за измерване на физиологични данни Garmin си партнират още веднъж в новото издание на техния експеримент – СЪНЯТ 2.0.  Двете компании обединяват сили, за да разберат по какъв начин подобреното качество на съня се отразява на ежедневното ни представяне.

В първото издание взеха участие подкастърът Георги Ненов, актрисата Анджела Недялкова и атлетът Краси Георгиев – на пръв поглед три напълно различни личности, но обединени от общата им страст към спорта. Тримата бяха снабдени с матраци Magniflex и в продължение на три месеца тракерите на Garmin следяха техните показатели. Резултатите от подобрения сън не закъсняха, затова двата бранда се заемат с провеждането на втори експеримент, в нова насока – как сънят влияе на представянето и концентрацията в спортовете на ума.

СЪНЯТ 2.0


Проучванията върху съня доказват, че лошото му качество и недостатъчното количество водят до драстично понижаване  психическото и физическо състояние, като това е и предпоставка за развитие на различни болести. 

В психически план лишаването от сън намалява способността за бърза реакция и ясно мислене. Хората лишени от качествен сън, са по-склонни да вземат грешни решения и да поемат не добре преценени рискове. Липсата на сън също повишава раздразнителността и риска от тревожност и депресия.

Физически липсата на сън увеличава риска от много медицински проблеми, включително диабет тип 2, високо кръвно налягане, бъбречно заболяване и инсулт. Тя също така афектира атлетите (и всички, които живеят или искат да живеят по-активен начин на живот), като, например: намалени способности, по-бързо изтощение и повишен риск от заболяване или имуносупресия.

СЪНЯТ 2.0 има за цел да провери как при подобрено качество на съня се променят показателите, този път на хората, чиито занимания са свързани с голямо психическо натоварване. Участниците в новия експеримент са възможно най-подходящите за целта, а именно отборните европейски шампионки по шахмат Виктория Радева и Белослава Кръстева. 

Двете момичета сами избират своите матраци Magniflex и в продължение на два месеца показателите им биват следени от тракерите Vivoactive 5 на Garmin, за да се провери как се променят техните резултати. Данните вече са старателно анализирани, а резултатите обобщени. В следващи материали ще ви срещнем с шахматистките ни и ще ви покажем по какъв начин качественият сън се е отразил на тяхното ежедневие и представянето им на шахматната дъска. Време е за шах и матраци!

УчастницитеВиктория РадеваСЪНЯТ 2.0 / Виктория Радева

Тя е само на 23 години, а когато е на 19 г. става осмата българка с гросмайсторско звание. Едно от най-големите ѝ постижения е вицешампионската ѝ титла от световното по шахмат за младежи (U-10) в Бразилия през 2010 година. Тя е европейска шампионка по шахмат с женския отбор на България през 2023 г. и шампионка по шахмат за жени на България през 2018, 2019 и 2023 г. От 2015 г. е Майстор на ФИДЕ за жени. Следва „Национална сигурност“ в ПУ.

Вики споделя, че когато има акумулирана умора, не успява да се наспи добре. Това се случва особено когато участва в турнири, където напрежението се натрупва постепенно.

Белослава КръстеваСЪНЯТ 2.0 / Белослава Кръстева

Едва на 20 години, Белослава е във вихъра си. Майстор на ФИДЕ, през 2019 г. тя печели първенството на България по шах за девойки до 16 години и се класира на 3-то място в първенството на България по шахмат за жени, а през следващата година печели този турнир със 7 точки от 9 кръга и се превръща в шампионка на България. Тя е третият български състезател и 99-ият играч в света с оценка ЕЛО от 2350 точки. През 2023 г. е трета в света на световния шампионат за девойки, а с българския отбор печели европейското отборно първенство по шахмат на нациите.

Водещата ни шахматистка казва, че преди турнири и изпити качеството на съня ѝ не е достатъчно добро, заради напрежението. Нейният начин за преодоляване на стреса са медитацията, четенето на книги и също така се опитва да се изолира от телефона си максимално.

Матраците MagniflexArmonia Dual

Mатракът Armonia Dual е изборът на Виктория. Снабден е със специална Dual core технология, която позволява да се съчетаят две нива на твърдост за индивидуален комфорт на всеки партньор. Всяка половина има две твърдости – средна и средно твърда. При завъртане на ядрата се получават три възможни комбинации в един матрак.

Текстилът с технология Outlast® в Armonia Dual регулира температурата на тялото по време на сън, благодарение на милиони восъчни микробалончета. При контакт с него те отнемат или отдават топлина, за да поддържат температурата му равномерна. Това предотвратява изпотяването и контролира температурните разлики.

Моделът е снабден и с вграден топматрак от Memory Foam HD® – мемори пяна, която първо реагира на натиск, а после на топлина. Този материал разпределя равномерно тежестта на тялото, което облекчава раменете, кръста и краката.

Magnistretch

Изборът на Белослава е среднотвърд матрак Magnistretch с иновативно ядро и специални прорези, чиято патентована структура обтяга гръбнака по време на сън и осигуряват активна грижа за здравето му. Структурата му е дело на водещи специалисти по ортопедия от Университета във Флоренция. Идеален за хора, изпитващи напрежение в гърба при ежедневни дейности, този модел е подходящ както за активни спортисти, така и за хора, чиято работа налага да прекарват дълго време в седнало положение.

Magnistretch също е снабден с Outlast® текстил и мемори пяна Memory Foam HD®.

Тракерът Garmin Vivoactive 5

Жизнените показатели и на двете шахматистки са следени от тракера Vivoactive 5. Създаден да проследява вашето здраве и фитнес активностите ви, тракерът е снабден с над 30 усъвършенствани функции и спортни режими като бягане, колоездене и др.  Сред най-важните функции са Мониторинг на съня и Body Battery. Първата следи качеството, продължителността и различните етапи на съня ви и изготвя план за подобрението му, а втората следи енергийните ви нива на дневна база и изготвя мониторинг как почивката, ежедневните дейности и стресовите ситуации влияят на вашата енергия.

Функцията за безопасност и проследяване пък ще изпрати сигнал до определен ваш контакт, като покаже местоположението ви в реално време, ако Vivoactive 5 усети, че е възникнал инцидент. Също така можете ръчно да подадете сигнал, ако почувствате, че сте в опасност.

Тракерът разполага и с възможност за сдвояване с Iphone или Android смартфон и позволява да получавате имейли, текстови съобщения и други известия директно на китката си. Чрез Garmin Pay технологията пък можете да извършвате безкасови плащания, докато слушате любимите си парчета в Spotify, Deezer или Amazon Music, без телефон.

СЪНЯТ 2.0

Следете развитието на експеримента СЪНЯТ 2.0 на magniflex.bg/сънят.

СподелиShares

The post СЪНЯТ 2.0: Шах и мат…раци appeared first on 360mag.

СЪНЯТ 2.0: Ð¨Ð°Ñ Ð¸ мат…раци

СподелиShares

След успехът на първия си проект, експертите по сън с над 60-годишен опит в производството на висококачествени матраци и възглавници Magniflex и водещата технологична компания за измерване на физиологични данни Garmin си партнират още веднъж в новото издание на техния експеримент – СЪНЯТ 2.0.  Двете компании обединяват сили, за да разберат по какъв начин подобреното качество на съня се отразява на ежедневното ни представяне.

В първото издание взеха участие подкастърът Георги Ненов, актрисата Анджела Недялкова и атлетът Краси Георгиев – на пръв поглед три напълно различни личности, но обединени от общата им страст към спорта. Тримата бяха снабдени с матраци Magniflex и в продължение на три месеца тракерите на Garmin следяха техните показатели. Резултатите от подобреният сън не закъсняха, затова двата бранда се заемат с провеждането на втори експеримент, в нова насока – как сънят влияе на представянето и концентрацията в спортовете на ума.

СЪНЯТ 2.0


Проучванията върху съня доказват, че лошото му качество и недостатъчното количество водят до драстично понижаване  психическото и физическо състояние, като това е и предпоставка за развитие на различни болести. 

В психически план лишаването от сън намалява способността за бърза реакция и ясно мислене. Хората лишени от качествен сън, са по-склонни да вземат грешни решения и да поемат не добре преценени рискове. Липсата на сън също повишава раздразнителността и риска от тревожност и депресия.

Физически липсата на сън увеличава риска от много медицински проблеми, включително диабет тип 2, високо кръвно налягане, бъбречно заболяване и инсулт. Тя също така афектира атлетите (и всички, които живеят или искат да живеят по-активен начин на живот), като, например: намалени способности, по-бързо изтощение и повишен риск от заболяване или имуносупресия.

СЪНЯТ 2.0 има за цел да провери как при подобрено качество на съня се променят показателите, този път на хората, чиито занимания са свързани с голямо психическо натоварване. Участниците в новия експеримент са възможно най-подходящите за целта, а именно отборните европейски шампионки по шахмат Виктория Радева и Белослава Кръстева. 

Двете момичета сами избират своите матраци Magniflex и в продължение на два месеца показателите им биват следени от тракерите Vivoactive 5 на Garmin, за да се провери как се променят техните резултати.  Данните вече са старателно анализирани, а резултатите обобщени. В серия от няколко материала ще ви срещнем с всяка от шахматистките ни и ще ви покажем по какъв начин качественият сън се е отразил на тяхното ежедневие и представянето им на шахматната дъска. Време е за шах и матраци!

УчастницитеВиктория РадеваСЪНЯТ 2.0 / Виктория Радева

Тя е само на 23 години, а когато е на 19 г. става осмата българка с гросмайсторско звание. Едно от най-големите ѝ постижения е вицешампионската ѝ титла от световното по шахмат за младежи (U-10) в Бразилия през 2010 година. Тя е европейска шампионка по шахмат с женския отбор на България през 2023 г. и шампионка по шахмат за жени на България през 2018, 2019 и 2023 г. От 2015 г. е Майстор на ФИДЕ за жени. Следва „Национална сигурност“ в ПУ.

Вики споделя, че когато има акумулирана умора, не успява да се наспи добре. Това се случва особено когато участва в турнири, където напрежението се натрупва постепенно.

Белослава КръстеваСЪНЯТ 2.0 / Белослава Кръстева

Едва на 20 години, Белослава е във вихъра си. Майстор на ФИДЕ, през 2019 г. тя печели първенството на България по шах за девойки до 16 години и се класира на 3-то място в първенството на България по шахмат за жени, а през следващата година печели този турнир със 7 точки от 9 кръга и се превръща в шампионка на България. Тя е третият български състезател и 99-ият играч в света с оценка ЕЛО от 2350 точки. През 2023 г. е трета в света на световния шампионат за девойки, а с българският отбор печели европейското отборно първенство по шахмат на нациите.

Водещата ни шахматистка казва, че преди турнири и изпити качеството на съня ѝ не е достатъчно добро, заради напрежението. Нейният начин за преодоляване на стреса са медитацията, четенето на книги и също така се опитва да се изолира от телефона си максимално.

Матраците MagniflexArmonia Dual

Mатракът Armonia Dual е изборът на Виктория. Снабден е със специална Dual core технология, която позволява да се съчетаят две нива на твърдост за индивидуален комфорт на всеки партньор. Всяка половина има две твърдости – средна и средно твърда. При завъртане на ядрата се получават три възможни комбинации в един матрак.

Текстилът с технология Outlast® в Armonia Dual регулира температурата на тялото по време на сън, благодарение на милиони восъчни микробалончета. При контакт с него те отнемат или отдават топлина, за да поддържат температурата му равномерна. Това предотвратява изпотяването и контролира температурните разлики.

Моделът е снабден и с вграден топматрак от Memory Foam HD® – мемори пяна, която първо реагира на натиск, а после на топлина. Този материал разпределя равномерно тежестта на тялото, което облекчава раменете, кръста и краката.

Magnistretch

Изборът на Белослава е среднотвърд матрак Magnistretch с иновативно ядро и специални прорези, чиято патентована структура обтяга гръбнака по време на сън и осигуряват активна грижа за здравето му. Структурата му е дело на водещи специалисти по ортопедия от Университета във Флоренция. Идеален за хора, изпитващи напрежение в гърба при ежедневни дейности, този модел е подходящ както за активни спортисти, така и за хора, чиято работа налага да прекарват дълго време в седнало положение.

Magnistretch също е снабден с Outlast® текстил и мемори пяна Memory Foam HD®.

Тракерът Garmin Vivoactive 5

Жизнените показатели и на двете шахматистки са следени от тракера Vivoactive 5. Създаден да проследява вашето здраве и фитнес активностите ви, тракерът е снабден с над 30 усъвършенствани функции и спортни режими като бягане, колоездене и др.  Сред най-важните функции са Мониторинг на съня и Body Battery. Първата следи качеството, продължителността и различните етапи на съня ви и изготвя план за подобрението му, а втората следи енергийните ви нива на дневна база и изготвя мониторинг как почивката, ежедневните дейности и стресовите ситуации влияят на вашата енергия.

Функцията за безопасност и проследяване пък ще изпрати сигнал до определен ваш контакт, като покаже местоположението ви в реално време, ако Vivoactive 5 усети, че е възникнал инцидент. Също така можете ръчно да подадете сигнал, ако почувствате, че сте в опасност.

Тракерът разполага и с възможност за сдвояване с Iphone или Android смартфон и позволява да получавате имейли, текстови съобщения и други известия директно на китката си. Чрез Garmin Pay технологията пък можете да извършвате безкасови плащания, докато слушате любимите си парчета в Spotify, Deezer или Amazon Music, без телефон.

СЪНЯТ 2.0

Следете развитието на експеримента СЪНЯТ 2.0 на magniflex.bg/сънят.

СподелиShares

The post СЪНЯТ 2.0: Шах и мат…раци appeared first on 360mag.

Ния Неделчева: Тайланд и нощната сянка

СподелиShares


#td_uid_1_6675975522b27 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6675975522b27 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6675975522b27 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6675975522b27 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Тайланд и нощната сянка


1 на 4















Бунгалото над реката в Као Сок - Ния Неделчева







Залез в храма - Ния Неделчева







На лодка в изкуственото езеро Као Сок - Ния Неделчева







Палмите докъдето ти стига погледа - Ния Неделчева

– Какво е това-а-а?
Изненадващо пискливият ми глас отеква в стаята.
Пламен скача в леглото в пълен шок. Пита какво става, оглежда се без да вижда
нищо. Седим ококорени под тънкия воал на бялата мрежа за комари, която
обгръща леглото като пашкул. Ритмично потреперва от вентилатора насреща ни.
Крушката от банята, оставена да привлича буболечки встрани от нас, осветява
частично цялото помещение. В дървеното бунгало има прекалено много процепи,
прекалено малко плътни греди, значителен брой сенки. Вратата към терасата се
затваря на височина от една педя и сме я зазидали с раниците си.

Това е първата вечер в Тайланд, когато някак прекалено ясно почувствах, че се
намираме в дървена кутия на колчета, разположена върху рекичка до джунглата
на Као Сок.

Бунгалото над реката в Као Сок – Ния Неделчева

Звукът, който чувах, когато се унасях в така нужния ми сън, секна. Въображаемата
сянка от перваза на банята я няма.
– Какво стана, Ния?
– Не го ли чуваше тоя звук? Нещо пробяга по преградата на банята.
Следват въпроси какво съм видяла, колко е било голямо, евентуално от кое
животинско семейство е. Нямам отговор.

След около 3 часа трябва да ставаме, да си събираме багажа и малко местно
бусче да ни изнесе към близкия голям град, Сурат Тани. Не заспах, когато трябва и
сега дълбоко съжалявам за избора си.

Пламен става и обикаля бавно леглото, докато свети с телефона и държи
маратонката си като оръжие. Няма нищо. Звукът пак не се чува.
Решава да провери банята. Първо надвесва телефона си над преградата, но
камерата не показва там да има каквото и да е. Отваря вратата на банята и аз го
следвам в „alert mode“. Чува се силен шум. Той тръгва да бяга, аз след него.
Бягаме в грешната посока, към вратата покрита с раници. Спирам и го питам защо
бягаме. Звукът се оказва от дръжката на вратата, която среща стената при рязко
връхлитане в банята.

Палмите докъдето ти стига погледа – Ния Неделчева

След много слухтене, мълчание и нещастни опити от моя страна за сън,
проклетият звук пак се появява. Накрая Пламен заявява, че е открил източника.
Идва от пластмасовата кутия върху стената, където минават ключовете за
лампата. Отваря кутията с химикал. Вече съм на ръба на последния нерв, който
ми е останал.

Пламен известно време заляга около тази кутия и я осветява с телефона. Шумът е
спрял отново и от кухината не е излязло нищо, което може да ни изяде.
Оказва се, че вътре има няколко яйца. Какво има в тях, така и не успяваме да
разберем. Аз, признавам си, вече и съвсем не искам. Не може и да ги стигнеш под
този ъгъл. Като се умълчиш и те започват да тракат вътре и да се люпят.
Стига ни толкова джунгла. Тази нощ цялата красота на богатата растителност,
пъстрите храмове, синята вода на Као Сок и красивите палми избледняват в ума
ми.

На лодка в изкуственото езеро Као Сок – Ния Неделчева

Това е, хора! Като си изморен, в полумрака, при неидентифициран шум, под
съмнението, че нещо ти е влязло в бунгалото, всяка сянка е два лакътя дълга. За
кратко изгубих трупаните над 30 г. логика и рационалност.
А и да бяхме станали жертва на мистериозно зло в тайландската джунгла през
януари, то екскурзията, която си организирахме сами, страшно си заслужаваше.
Пламен после много ми се подиграваше за този случай и продължихме
наситеното с приключения пътешествие. И аз му се смях, че с трепет се оглежда
за тигри в къмпинг район. Оглеждаше се даже в ниска трева.

Изкарахме в Тайланд две седмици и обиколихме повече от половината държава
по дължина. Сменихме 9 различни места за нощувки. Пътувахме в откритите
каросерии на т.нар. Тук-Тук таксита, където безопасността е на твоя отговорност.
Изядохме изключително много люто и ориз. Наехме общо три скутерчета,
изгоряхме, прахме се на ръка. Посетихме джунглата през нощта с водач, къпахме
слонове, обикаляхме шарените пазари, влизахме в пещери и храмове, хранихме
маймуни.

Залез в храма – Ния Неделчева

Много исках да запечатам в съзнанието си ярките картини, които бледнеят на
снимка или ако опиташ да ги опишеш. Иска ми се да съм от тези хора, които
помнят или поне от тези, които си записват навреме. Уви…

Няма да забравя, че на едно не толкова туристическо място, един будистки монах
се опита да ни заговори с шепата английски, който знаеше. Каза ми, че съм
красива. Е, това е! Може да не съм фотогенична и да не си намирам място пред
камерата, но щом той ми го каза, не мога да се съмнявам.

Виж всички участници в Конкурса!

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Ния Неделчева: Тайланд и нощната сянка appeared first on 360mag.

Ния Неделчева: Тайланд и нощната сянка

СподелиShares


#td_uid_1_6672be9569ffb .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6672be9569ffb .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6672be9569ffb .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_6672be9569ffb .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Тайланд и нощната сянка


1 на 4













[image error]

Бунгалото над реката в Као Сок - Ния Неделчева





[image error]

Залез в храма - Ния Неделчева





[image error]

На лодка в изкуственото езеро Као Сок - Ния Неделчева





[image error]

Палмите докъдето ти стига погледа - Ния Неделчева

– Какво е това-а-а?
Изненадващо пискливият ми глас отеква в стаята.
Пламен скача в леглото в пълен шок. Пита какво става, оглежда се без да вижда
нищо. Седим ококорени под тънкия воал на бялата мрежа за комари, която
обгръща леглото като пашкул. Ритмично потреперва от вентилатора насреща ни.
Крушката от банята, оставена да привлича буболечки встрани от нас, осветява
частично цялото помещение. В дървеното бунгало има прекалено много процепи,
прекалено малко плътни греди, значителен брой сенки. Вратата към терасата се
затваря на височина от една педя и сме я зазидали с раниците си.

Това е първата вечер в Тайланд, когато някак прекалено ясно почувствах, че се
намираме в дървена кутия на колчета, разположена върху рекичка до джунглата
на Као Сок.

[image error]Бунгалото над реката в Као Сок – Ния Неделчева

Звукът, който чувах, когато се унасях в така нужния ми сън, секна. Въображаемата
сянка от перваза на банята я няма.
– Какво стана, Ния?
– Не го ли чуваше тоя звук? Нещо пробяга по преградата на банята.
Следват въпроси какво съм видяла, колко е било голямо, евентуално от кое
животинско семейство е. Нямам отговор.

След около 3 часа трябва да ставаме, да си събираме багажа и малко местно
бусче да ни изнесе към близкия голям град, Сурат Тани. Не заспах, когато трябва и
сега дълбоко съжалявам за избора си.

Пламен става и обикаля бавно леглото, докато свети с телефона и държи
маратонката си като оръжие. Няма нищо. Звукът пак не се чува.
Решава да провери банята. Първо надвесва телефона си над преградата, но
камерата не показва там да има каквото и да е. Отваря вратата на банята и аз го
следвам в „alert mode“. Чува се силен шум. Той тръгва да бяга, аз след него.
Бягаме в грешната посока, към вратата покрита с раници. Спирам и го питам защо
бягаме. Звукът се оказва от дръжката на вратата, която среща стената при рязко
връхлитане в банята.

[image error]Палмите докъдето ти стига погледа – Ния Неделчева

След много слухтене, мълчание и нещастни опити от моя страна за сън,
проклетият звук пак се появява. Накрая Пламен заявява, че е открил източника.
Идва от пластмасовата кутия върху стената, където минават ключовете за
лампата. Отваря кутията с химикал. Вече съм на ръба на последния нерв, който
ми е останал.

Пламен известно време заляга около тази кутия и я осветява с телефона. Шумът е
спрял отново и от кухината не е излязло нищо, което може да ни изяде.
Оказва се, че вътре има няколко яйца. Какво има в тях, така и не успяваме да
разберем. Аз, признавам си, вече и съвсем не искам. Не може и да ги стигнеш под
този ъгъл. Като се умълчиш и те започват да тракат вътре и да се люпят.
Стига ни толкова джунгла. Тази нощ цялата красота на богатата растителност,
пъстрите храмове, синята вода на Као Сок и красивите палми избледняват в ума
ми.

[image error]На лодка в изкуственото езеро Као Сок – Ния Неделчева

Това е, хора! Като си изморен, в полумрака, при неидентифициран шум, под
съмнението, че нещо ти е влязло в бунгалото, всяка сянка е два лакътя дълга. За
кратко изгубих трупаните над 30 г. логика и рационалност.
А и да бяхме станали жертва на мистериозно зло в тайландската джунгла през
януари, то екскурзията, която си организирахме сами, страшно си заслужаваше.
Пламен после много ми се подиграваше за този случай и продължихме
наситеното с приключения пътешествие. И аз му се смях, че с трепет се оглежда
за тигри в къмпинг район. Оглеждаше се даже в ниска трева.

Изкарахме в Тайланд две седмици и обиколихме повече от половината държава
по дължина. Сменихме 9 различни места за нощувки. Пътувахме в откритите
каросерии на т.нар. Тук-Тук таксита, където безопасността е на твоя отговорност.
Изядохме изключително много люто и ориз. Наехме общо три скутерчета,
изгоряхме, прахме се на ръка. Посетихме джунглата през нощта с водач, къпахме
слонове, обикаляхме шарените пазари, влизахме в пещери и храмове, хранихме
маймуни.

[image error]Залез в храма – Ния Неделчева

Много исках да запечатам в съзнанието си ярките картини, които бледнеят на
снимка или ако опиташ да ги опишеш. Иска ми се да съм от тези хора, които
помнят или поне от тези, които си записват навреме. Уви…

Няма да забравя, че на едно не толкова туристическо място, един будистки монах
се опита да ни заговори с шепата английски, който знаеше. Каза ми, че съм
красива. Е, това е! Може да не съм фотогенична и да не си намирам място пред
камерата, но щом той ми го каза, не мога да се съмнявам.

Виж всички участници в Конкурса!

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Ния Неделчева: Тайланд и нощната сянка appeared first on 360mag.

Летище Ерден посрещна състезателите от Държавното първенство по парашутизъм

СподелиShares

От 14.06.2024 г. до 16.06.2024 г. на летище Ерден, област Монтана се проведоха състезанията по парашутизъм – „59-о Държавно първенство по парашутизъм“, което е кръг от „Източноевропейската купа по парашутизъм за приземяване в цел“.

Момчетата от представителния отбор на Военновъздушните сили със състезатели от спортен клуб „Хелиспорт“ от 24-а авиационна база – Крумово се представиха отлично, като в отборното класиране на „Държавното първенство по парашутизъм за приземяване в цел“ спечелиха първото място. Те събраха и призовите места при индивидуалното класиране.

Второто място в отборното класиране бе за Отбор Варна. Отборът от СКОС „Сили за Специални операции“ се нареди на трето място.

В крайното индивидуално класиране републикански шампион за 2024 г. и златен медалист стана старши сержант Стоян Колев – парашутист спасител в Отделение „Търсене и спасяване“ на 24-та авиационна база – Крумово, второто място зае Ани Стаменова – инструктор по парашутизъм, а старшина Петко Кирков – парашутист спасител в Отделение „Търсене и спасяване“ на 24-та авиационна база – Крумово, завоюва третото място.

Отборен първенец в класирането на Източноевропейската купа стана Авалон/Avalon.

В първенството участваха 13 отбора от девет държави – България, Босна и Херцеговина, Германия, Италия, Полша, Румъния, Сърбия, Унгария и Черна гора, като четири от отборите бяха съставени от военнослужещи, три от които от Военновъздушните сили и СКСО от състава на Българската армия.

Предвид трудностите да се съхрани този спорт в България, нашите момчета и момичета показаха, че с усилия и упоритост успяват да запазят своята мотивация и отличната си подготовка, и така да завоюват още много победи.
Следващото предизвикателство е в Унгария – 42-рото световно военно първенство на CISM по парашутизъм, за което ще стискаме палци на нашите парашутисти от Българската армия.

снимки: личен архив на участниците

Вижте още: България с достойно представяне на Световното по парашутизъм

СподелиShares

The post Летище Ерден посрещна състезателите от Държавното първенство по парашутизъм appeared first on 360mag.

Летище Ерден посрещна състезателите от Държавното първенство по парашутизъм

СподелиShares

От 14.06.2024 г. до 16.06.2024 г. на летище Ерден, област Монтана се проведоха състезанията по парашутизъм – „59-о Държавно първенство по парашутизъм“, което е кръг от „Източноевропейската купа по парашутизъм за приземяване в цел“.

Момчетата от представителния отбор на Военновъздушните сили със състезатели от спортен клуб „Хелиспорт“ от 24-а авиационна база – Крумово се представиха отлично, като в отборното класиране на „Държавното първенство по парашутизъм за приземяване в цел“ спечелиха първото място. Те събраха и призовите места при индивидуалното класиране.

Второто място в отборното класиране бе за Отбор Варна. Отборът от СКОС „Сили за Специални операции“ се нареди на трето място.

В крайното индивидуално класиране републикански шампион за 2024 г. и златен медалист стана старши сержант Стоян Колев – парашутист спасител в Отделение „Търсене и спасяване“ на 24-та авиационна база – Крумово, второто място зае Ани Стаменова – инструктор по парашутизъм, а старшина Петко Кирков – парашутист спасител в Отделение „Търсене и спасяване“ на 24-та авиационна база – Крумово, завоюва третото място.

Отборен първенец в класирането на Източноевропейската купа стана Авалон/Avalon.

В първенството участваха 13 отбора от девет държави – България, Босна и Херцеговина, Германия, Италия, Полша, Румъния, Сърбия, Унгария и Черна гора, като четири от отборите бяха съставени от военнослужещи, три от които от Военновъздушните сили и СКСО от състава на Българската армия.

Предвид трудностите да се съхрани този спорт в България, нашите момчета и момичета показаха, че с усилия и упоритост успяват да запазят своята мотивация и отличната си подготовка, и така да завоюват още много победи.
Следващото предизвикателство е в Унгария – 42-рото световно военно първенство на CISM по парашутизъм, за което ще стискаме палци на нашите парашутисти от Българската армия.

снимки: личен архив на участниците

Вижте още: България с достойно представяне на Световното по парашутизъм

СподелиShares

The post Летище Ерден посрещна състезателите от Държавното първенство по парашутизъм appeared first on 360mag.

(НЕ)възможно оцеляване: да преживееш 60 часа на потънал кораб в борба за въздух

СподелиShares Харисън Окене нямаше друг избор, освен да напряга слуха си в тъмното, докато виковете на колегите му замлъкваха. Гърлото му пулсираше, а езикът му бе обелен. … Десет години по-късно той обяснява защо обича морето повече от всякога и решава да стане гмуркач.2013

Харисън Окене седи на тоалетната – със сигурност най-лошото място, когато се случва бедствие – опасна вълна удря влекача, на който той работи, и го обръща с главата надолу. 29-годишният готвач се озовава на тавана, а тоалетната над него.

снимка: Аleksey Мalinovski, Unsplash

10 години по-късно той разказва историята си пред The Guardian. „Опитвах се да отворя вратата, за да изляза, когато тоалетната падна и ме удари по главата.“ Имал време да види как кръвта тече от раната, преди светлините да изгаснат. „Навсякъде беше тъмно,“ спомня си той. Банята започва да се пълни с вода. След минута – две усеща как лодката докосва морското дъно. Тридесет метра под повърхността Jascon-4 спира.

Самият Окене не използва думата „бедствие“, за да опише събитията от май 2013 г. и необикновените дни, които последват. Той започва да гледа на преживяването по много различен начин. Окене винаги е обичал водата и като дете е мечтал за къща на брега на океана. Сега го обича още повече.

Вижте още: (НЕ)възможно оцеляване: Салвадор Алваренга – да изчезнеш в морето за 438 дни?!

Харисън Окене и неговите спасители / снимка: theguardian.comКакво се случва на 26 май 2013

Окене изпълнява обичайната си сутрешна рутина, когато се случва „инцидентът“, както той го нарича. Тогава той е на 29 и работи като готвач на Jascon-4, влекач, който помага на петролен танкер на около 20 мили от бреговете на Нигерия. Имало буря, влекачът помагал за стабилизирането на танкера. Този ден Окене вече е станал и отправил молитвата си, както всяка сутрин, и се бил запътил към камбуза, за да включи котлоните за закуска. Още не бил облечен и носел само боксерките си. След три дни трябвало да излезе в отпуск и си мислел за това, докато отивал към банята. Тогава вълната ги удря.

Водата започва да пълни кабината. Окене се паникьосва, докато опитва да отвори вратата. Когато най-накрая се появява във водния мрак, няма представа накъде е обърнат. Витлата били вдигнати, рулевата рубка била свалена. Ляв и десен борд вече нямали голямо значение. В коридора, водещ към херметичната врата – изходен люк, той среща трима свои колеги. Докато нивото на водата в лодката се покачва, те се борят с люка.

„Нямах търпението да чакам“, казва Окене. Обратно на всяка логика, той се обръща и заплува към вътрешността.

Вижте още: (НЕ)възможно оцеляване: Стивън Калахан – 76 дни на надуваем сал в океана

Харисън Окене оцелява във въздушен джоб / снимка: DCN Diving Group/Barcroft USAИсторията на Окене за оцеляването е отчасти за неговата вяра, отчасти история за бързо вземане на решения и необикновена предприемчивост

Докато плува от затворения изход, силата на водата го повлича в друга тоалетна, тази, прикрепена към кабината на втория инженер. Вратата се затваря, когато той е пометен вътре и нивото на водата се покачва, но банята не се пълни изцяло.

Рутинно екипажът е държал всички врати на кабината затворени, поради заплахата от пирати.

Въздухът не можеше да излезе напълно от лодката. Една част щеше да бъде хванат вътре,

– казва Окене.

Той държи главата си в малкия въздушен джоб под тавана, който в действителност е подът, прилепнала към дъното на мивката. Затворен в тъмното, чува колегите си, които викат и плачат.

В този момент Окене все още смята изходния люк за най-добрия си път към свободата. В опит да излезе от банята той счупва дръжката на вратата. „Но си казах, че вместо да се паникьосваш, трябва да измислиш изход.“ От този момент нататък той възпитава в себе си някакво свръххладнокръвие.

Практичност

Окене казва, че винаги е бил практичен. Той е „сред най-малките“ от 13 деца и майка му разчита на него да ѝ помага. Той носи зеленчуците с нея, за да ги продава на пазара във Вари, където живеят. Сега Окене ще вкара в употреба практичността си.

Забелязвайки отдушник, той го чупи и използва парче от стомана, за да отвори вратата и да се освободи. Докато работи, един след друг виковете на колегите му замлъкват. Предполага, че са избягали.

Когато отваря вратата и влиза във втората инженерна кабина, той вижда две спасителни жилетки, всяка с фенерче. Пъха едната факла в устата си, другата в боксерките си и отново заплува към люка, за да се опита да избяга. Извън кабината на втория инженер коридорите са пълни с вода, няма въздушен джоб и той не разполага с достатъчно въздух, за да работи дълго на изходната врата.

Отново и отново през следващите минути и часове той се връща, плувайки между безопасността на въздушния си джоб и херметичната врата. Първият път Окене почти пропуска пътя обратно към безопасността на банята на втория инженер, заради наличието на много врати: машинното отделение, охладителната машина, столовата.

Ако се заклещиш в някоя стая, значи си изгубен. Беше тотално тъмно, бях объркан. Ако не действате бързо, можете да загубите живота си там

– казва Харисън.

„Няма нужда да се страхувам от водата. Трябва да прегърна страха си веднъж завинаги и да бъда силен“, повтаря си.

Jascon 4 / снимка: longstreath.com

Окене отново се съсредоточава върху практическите неща. Претърсвайки чантите, той намира консерва сардини, кенче кола и няколко широки гащеризона. Разкъсва няколко завивки на ленти и прави въже, като закрепва единия му край за вратата на кабината. Сега, когато се измори от работата по люка, може да използва въжето, за да се насочи обратно.

Водата била много студена, така че Окене разкъсва дървените панели от тавана и ги завърза заедно в малък сал, на който може да си почива в малкия си въздушен джоб и да мисли.

В пълен мрак и тишина Окене се озовава сякаш в паралелен свят, само с колебливо усещане за време. Чува едва приглушеното бръмчене на плавателни съдове, движещи се през океана на почти 30 метра над него. Сега той разбира, че не трябва да напуска базата си. Да се ​​отвори херметичната врата изглежда невъзможно. „Така че трябваше да държа ума си далеч от това“, мисли си той.

Вижте още: (НЕ)възможно оцеляване: Арон Ралстън – 127 часа между живота и смъртта?!

Набези на раци

Окене е изпил толкова много солена вода по време на набезите си, че гърлото му пулсира, а езикът му се бели. Изял е сардините, изпил е колата, докато в същото време раците си правят вечеря от тялото му. Усеща как хапят краката, торса и ръцете му, правейки нови рани. И през цялото време нивото на водата се покачва.

Окене си мисли за майка си и за жена си, пита се как се чувстват. Моли се и пее църковни песни.

Опитах се да убия страха пред себе си. Защото едно нещо, което може да те убие бързо, е страхът. Тази паника, която те връхлита, тя те убива, преди да дойде истинската ти смърт. Защото в момента, в който започнеш да се паникьосваш, използваш твърде много кислород.

Спасинието

Когато различен звук нарушава тишината, Окене няма представа, че водолаз е дошъл да постави маркерна шамандура на лодката, за да предупреди останалия трафик за местоположението на останките. Борещият се за живота си мъж удря с надежда по корпуса на лодката, опитвайки се да даде сигнал на човека отвън.

Окене няма представа колко часа или дни след това е усетил „леко смущение в тъмнината“. Вижда „отражение на светлина като балон“. Оставя сала си, за да се опита да намери източника на светлина, не успява, връща се, пълни дробовете си с малкото останал кислород и поглежда отново. Този път вижда гмуркача.

Видео от камерата на шлема на водолаза показва момента, в който водолазът вижда бледата длан на Окене да се носи във водата пред него. Водолазът съобщава на базата, че е намерил друго тяло. И тогава ръката на Окене грабва неговата.

 Окене първо е отведен до водолазната камера, оттам в камера за декомпресия, където прекарва още три дни. Окене е щял да умре, ако опита да се върне направо на повърхността. Той не могъл да повярва, когато спасителният екип му съобщава, че е бил под водата близо три дни. Нямал чувството, че е прекарал дори и една нощ там.

Невероятно, но когато били измерени жизнените му показатели, всичко било в норма. Освободен от камерата за декомпресия, той не се вслушва в съвета да отиде в болница. Отчаяно иска да се прибере у дома. В резултат, докато спи, той „чувства, че леглото потъва“. Вдига жена си на ръце и се опитва да отвори вратата, за да излезе.

След това отиват в Гамбия за почивка. Хотел на брега на морето може да звучи като най-лошото място за възстановяване, но за Окене океанът винаги е бил „много спокойно място“. Той плува в басейна, в океана и когато се връща в Нигерия, казва, че се е чувствал добре.

Но в много отношения най-трудната част сега започва. Окене трябва да настрои отново разбирането си за мястото си в света, за живота си. Той посещава психолог, който обаче не успява да ум помогне. Усеща, че се носи по течението.

Вижте още: Безопасност и оцеляване в морето

Отново злополука го води до повратна точка

Година след потъването на Jascon-4, Окене шофирал за работа с приятел, когато колата му пада от мост във водата в град Порт Харкорт. „Когато отворих очи, четирите ми гуми бяха вдигнати.“ Той изплува от колата, само за да разбере, че приятелят му все още е на пътническата седалка. Доплува обратно, за да го извади. Никой от тях не е получил наранявания, затова отиват ​​в полицейското управление, където им казват, че колата трябва да бъде извадена от водата.

Така че слязох отново във водата, за да сложа въжето около колата и да извадя. След това си казах: От какво те е страх? Как може да те е страх? Ти си видял толкова много. Ако си преминал през това, мисля, че не трябва да се страхуваш от нищо.

Обучение за водолаз

Окене иска да се обучава като водолаз, но по-големият му брат, притеснен за благополучието му, не е съгласен. Така че той се записва на тримесечен курс по гмуркане и казва на брат си, едва когато го завършва.

Сблъсквал съм се с много от страховете в живота си и реших да се изправя пред това веднъж завинаги.

„Нашето щастие, нашата радост, нашето бъдеще – всички те са в нашите ръце. Трябваше да препрограмирам мисленето си. Балансирах ума си“, казва той.

Днес работата на Окене е да се гмурка под водата / снимка: theguardian.com

Десет години по-късно Окене работи като водолаз, монтирайки, изграждайки и ремонтирайки нефтени и газови съоръжения. Максималната дълбочина, до която може да стигне сега, е 50 метра. Оженил се е за втори път и има три деца.

Казва, че преживяното променя и подобрява живота му: „Знам, че има Бог и той е до мен. Знам, че той има страхотна цел за мен. Опитвам се да не обиждам никого и се опитвам да се доверя на живота, защото когато хората са близо до смъртта, тогава те разбират… Ние всички сме едно.”

Смисълът идва от животите, които докосвате.

Сега Окене има къща край езеро, но не е точно там, където иска да бъде, а признава:

Ако имам парите, ще си купя къща на брега на океана.

Вижте още: Оцеляване на ръба на човешките възможности в Аляска

СподелиShares

The post (НЕ)възможно оцеляване: да преживееш 60 часа на потънал кораб в борба за въздух appeared first on 360mag.

(НЕ)възможно оцеляване: да преживееш 60 часа на потънал кораб в борба за въздуÑ

СподелиShares Харисън Окене нямаше друг избор, освен да напряга слуха си в тъмното, докато виковете на колегите му замлъкваха. Гърлото му пулсираше, а езикът му бе обелен. … Десет години по-късно той обяснява защо обича морето повече от всякога и решава да стане гмуркач.2013

Харисън Окене седи на тоалетната – със сигурност най-лошото място, когато се случва бедствие – опасна вълна удря влекача, на който той работи, и го обръща с главата надолу. 29-годишният готвач се озовава на тавана, а тоалетната над него.

снимка: Аleksey Мalinovski, Unsplash

10 години по-късно той разказва историята си пред The Guardian. „Опитвах се да отворя вратата, за да изляза, когато тоалетната падна и ме удари по главата.“ Имал време да види как кръвта тече от раната, преди светлините да изгаснат. „Навсякъде беше тъмно,“ спомня си той. Банята започва да се пълни с вода. След минута – две усеща как лодката докосва морското дъно. Тридесет метра под повърхността Jascon-4 спира.

Самият Окене не използва думата „бедствие“, за да опише събитията от май 2013 г. и необикновените дни, които последват. Той започва да гледа на преживяването по много различен начин. Окене винаги е обичал водата и като дете е мечтал за къща на брега на океана. Сега го обича още повече.

Вижте още: (НЕ)възможно оцеляване: Салвадор Алваренга – да изчезнеш в морето за 438 дни?!

Харисън Окене и неговите спасители / снимка: theguardian.comКакво се случва на 26 май 2013

Окене изпълнява обичайната си сутрешна рутина, когато се случва „инцидентът“, както той го нарича. Тогава той е на 29 и работи като готвач на Jascon-4, влекач, който помага на петролен танкер на около 20 мили от бреговете на Нигерия. Имало буря, влекачът помагал за стабилизирането на танкера. Този ден Окене вече е станал и отправил молитвата си, както всяка сутрин, и се бил запътил към камбуза, за да включи котлоните за закуска. Още не бил облечен и носел само боксерките си. След три дни трябвало да излезе в отпуск и си мислел за това, докато отивал към банята. Тогава вълната ги удря.

Водата започва да пълни кабината. Окене се паникьосва, докато опитва да отвори вратата. Когато най-накрая се появява във водния мрак, няма представа накъде е обърнат. Витлата били вдигнати, рулевата рубка била свалена. Ляв и десен борд вече нямали голямо значение. В коридора, водещ към херметичната врата – изходен люк, той среща трима свои колеги. Докато нивото на водата в лодката се покачва, те се борят с люка.

„Нямах търпението да чакам“, казва Окене. Обратно на всяка логика, той се обръща и заплува към вътрешността.

Вижте още: (НЕ)възможно оцеляване: Стивън Калахан – 76 дни на надуваем сал в океана

Харисън Окене оцелява във въздушен джоб / снимка: DCN Diving Group/Barcroft USAИсторията на Окене за оцеляването е отчасти за неговата вяра, отчасти история за бързо вземане на решения и необикновена предприемчивост

Докато плува от затворения изход, силата на водата го повлича в друга тоалетна, тази, прикрепена към кабината на втория инженер. Вратата се затваря, когато той е пометен вътре и нивото на водата се покачва, но банята не се пълни изцяло.

Рутинно екипажът е държал всички врати на кабината затворени, поради заплахата от пирати.

Въздухът не можеше да излезе напълно от лодката. Една част щеше да бъде хванат вътре,

– казва Окене.

Той държи главата си в малкия въздушен джоб под тавана, който в действителност е подът, прилепнала към дъното на мивката. Затворен в тъмното, чува колегите си, които викат и плачат.

В този момент Окене все още смята изходния люк за най-добрия си път към свободата. В опит да излезе от банята той счупва дръжката на вратата. „Но си казах, че вместо да се паникьосваш, трябва да измислиш изход.“ От този момент нататък той възпитава в себе си някакво свръххладнокръвие.

Практичност

Окене казва, че винаги е бил практичен. Той е „сред най-малките“ от 13 деца и майка му разчита на него да ѝ помага. Той носи зеленчуците с нея, за да ги продава на пазара във Вари, където живеят. Сега Окене ще вкара в употреба практичността си.

Забелязвайки отдушник, той го чупи и използва парче от стомана, за да отвори вратата и да се освободи. Докато работи, един след друг виковете на колегите му замлъкват. Предполага, че са избягали.

Когато отваря вратата и влиза във втората инженерна кабина, той вижда две спасителни жилетки, всяка с фенерче. Пъха едната факла в устата си, другата в боксерките си и отново заплува към люка, за да се опита да избяга. Извън кабината на втория инженер коридорите са пълни с вода, няма въздушен джоб и той не разполага с достатъчно въздух, за да работи дълго на изходната врата.

Отново и отново през следващите минути и часове той се връща, плувайки между безопасността на въздушния си джоб и херметичната врата. Първият път Окене почти пропуска пътя обратно към безопасността на банята на втория инженер, заради наличието на много врати: машинното отделение, охладителната машина, столовата.

Ако се заклещиш в някоя стая, значи си изгубен. Беше тотално тъмно, бях объркан. Ако не действате бързо, можете да загубите живота си там

– казва Харисън.

„Няма нужда да се страхувам от водата. Трябва да прегърна страха си веднъж завинаги и да бъда силен“, повтаря си.

Jascon 4 / снимка: longstreath.com

Окене отново се съсредоточава върху практическите неща. Претърсвайки чантите, той намира консерва сардини, кенче кола и няколко широки гащеризона. Разкъсва няколко завивки на ленти и прави въже, като закрепва единия му край за вратата на кабината. Сега, когато се измори от работата по люка, може да използва въжето, за да се насочи обратно.

Водата била много студена, така че Окене разкъсва дървените панели от тавана и ги завърза заедно в малък сал, на който може да си почива в малкия си въздушен джоб и да мисли.

В пълен мрак и тишина Окене се озовава сякаш в паралелен свят, само с колебливо усещане за време. Чува едва приглушеното бръмчене на плавателни съдове, движещи се през океана на почти 30 метра над него. Сега той разбира, че не трябва да напуска базата си. Да се ​​отвори херметичната врата изглежда невъзможно. „Така че трябваше да държа ума си далеч от това“, мисли си той.

Вижте още: (НЕ)възможно оцеляване: Арон Ралстън – 127 часа между живота и смъртта?!

Набези на раци

Окене е изпил толкова много солена вода по време на набезите си, че гърлото му пулсира, а езикът му се бели. Изял е сардините, изпил е колата, докато в същото време раците си правят вечеря от тялото му. Усеща как хапят краката, торса и ръцете му, правейки нови рани. И през цялото време нивото на водата се покачва.

Окене си мисли за майка си и за жена си, пита се как се чувстват. Моли се и пее църковни песни.

Опитах се да убия страха пред себе си. Защото едно нещо, което може да те убие бързо, е страхът. Тази паника, която те връхлита, тя те убива, преди да дойде истинската ти смърт. Защото в момента, в който започнеш да се паникьосваш, използваш твърде много кислород.

Спасинието

Когато различен звук нарушава тишината, Окене няма представа, че водолаз е дошъл да постави маркерна шамандура на лодката, за да предупреди останалия трафик за местоположението на останките. Борещият се за живота си мъж удря с надежда по корпуса на лодката, опитвайки се да даде сигнал на човека отвън.

Окене няма представа колко часа или дни след това е усетил „леко смущение в тъмнината“. Вижда „отражение на светлина като балон“. Оставя сала си, за да се опита да намери източника на светлина, не успява, връща се, пълни дробовете си с малкото останал кислород и поглежда отново. Този път вижда гмуркача.

Видео от камерата на шлема на водолаза показва момента, в който водолазът вижда бледата длан на Окене да се носи във водата пред него. Водолазът съобщава на базата, че е намерил друго тяло. И тогава ръката на Окене грабва неговата.

 Окене първо е отведен до водолазната камера, оттам в камера за декомпресия, където прекарва още три дни. Окене е щял да умре, ако опита да се върне направо на повърхността. Той не могъл да повярва, когато спасителният екип му съобщава, че е бил под водата близо три дни. Нямал чувството, че е прекарал дори и една нощ там.

Невероятно, но когато били измерени жизнените му показатели, всичко било в норма. Освободен от камерата за декомпресия, той не се вслушва в съвета да отиде в болница. Отчаяно иска да се прибере у дома. В резултат, докато спи, той „чувства, че леглото потъва“. Вдига жена си на ръце и се опитва да отвори вратата, за да излезе.

След това отиват в Гамбия за почивка. Хотел на брега на морето може да звучи като най-лошото място за възстановяване, но за Окене океанът винаги е бил „много спокойно място“. Той плува в басейна, в океана и когато се връща в Нигерия, казва, че се е чувствал добре.

Но в много отношения най-трудната част сега започва. Окене трябва да настрои отново разбирането си за мястото си в света, за живота си. Той посещава психолог, който обаче не успява да ум помогне. Усеща, че се носи по течението.

Вижте още: Безопасност и оцеляване в морето

Отново злополука го води до повратна точка

Година след потъването на Jascon-4, Окене шофирал за работа с приятел, когато колата му пада от мост във водата в град Порт Харкорт. „Когато отворих очи, четирите ми гуми бяха вдигнати.“ Той изплува от колата, само за да разбере, че приятелят му все още е на пътническата седалка. Доплува обратно, за да го извади. Никой от тях не е получил наранявания, затова отиват ​​в полицейското управление, където им казват, че колата трябва да бъде извадена от водата.

Така че слязох отново във водата, за да сложа въжето около колата и да извадя. След това си казах: От какво те е страх? Как може да те е страх? Ти си видял толкова много. Ако си преминал през това, мисля, че не трябва да се страхуваш от нищо.

Обучение за водолаз

Окене иска да се обучава като водолаз, но по-големият му брат, притеснен за благополучието му, не е съгласен. Така че той се записва на тримесечен курс по гмуркане и казва на брат си, едва когато го завършва.

Сблъсквал съм се с много от страховете в живота си и реших да се изправя пред това веднъж завинаги.

„Нашето щастие, нашата радост, нашето бъдеще – всички те са в нашите ръце. Трябваше да препрограмирам мисленето си. Балансирах ума си“, казва той.

Днес работата на Окене е да се гмурка под водата / снимка: theguardian.com

Десет години по-късно Окене работи като водолаз, монтирайки, изграждайки и ремонтирайки нефтени и газови съоръжения. Максималната дълбочина, до която може да стигне сега, е 50 метра. Оженил се е за втори път и има три деца.

Казва, че преживяното променя и подобрява живота му: „Знам, че има Бог и той е до мен. Знам, че той има страхотна цел за мен. Опитвам се да не обиждам никого и се опитвам да се доверя на живота, защото когато хората са близо до смъртта, тогава те разбират… Ние всички сме едно.”

Смисълът идва от животите, които докосвате.

Сега Окене има къща край езеро, но не е точно там, където иска да бъде, а признава:

Ако имам парите, ще си купя къща на брега на океана.

Вижте още: Оцеляване на ръба на човешките възможности в Аляска

СподелиShares

The post (НЕ)възможно оцеляване: да преживееш 60 часа на потънал кораб в борба за въздух appeared first on 360mag.