Списание 360's Blog, page 86
June 21, 2024
Прогнози за Витоша 100 – колоездачи (2024)
снимка: facebook.com/vitosha100kmВсяка година през юни се разгорещяват страстите в средите на колоездачите и бегачите. Причината е емблематичният супермаратон Витоша 100. През 2024 г. стартът на колоездачите ще бъде на 29 юни, традиционно рано, в 6:00 ч. сутринта.
Попитахме едни от най-добре представящите се в дисциплината какви са техните прогнози за тазгодишното класиране, кои са любимите им, но и трудните сегменти за тях самите и какъв съвет биха дали на по-неопитните за преодоляването на 98-те километра в подножието на Витоша.
Владислав Гюров (снимка: Антонио Вълчев)Колко пъти си участвал на Витоша 100? Тази година ще стартираш ли, ако да – каква ще бъде целта ти?Владислав Гюров: Участвал съм 12 пъти. Тази година ще участвам, целта ми ще е да завърша.
Борис Първанов: Тази година ще ми е 10-то поредно участие. Целта е да сляза под 5 часа.
Ивета Костадинова: 4 пъти колоездене, 2 пъти бягане и 1 отказване на Кладница на дуатлон, заради болежка.
Ася Борисова: Участвала съм 9 пъти. Тази годи за десети път. Ще се опитам да подобря най-бързото си време на това трасе. Ще карам за под 5:30 ч.
Христина Козарева: 13 пъти. Няма да участвам тази година поради служебен ангажимент.
Виктория Данова: Мисля, че 7 пъти. Тази година ще пропусна по хубави причини!
Виктор Танков: Осем.
Борис Първанов / снимка: Антон АсеновКои ще са първите трима при мъжете, според теб?Борис Първанов: 1-ви: Емил Стойнев, 2-ри Виктор Енев, 3-ти Борислав Хаджистоянов.
Ивета Костадинова: Виктор Енев, Емил Стойнев, Александър Алексиев.
Ася Борисова: 1ви- Емо Стойнев, 2ри – Петър Чавдаров, 3ти – Богдан Стойчев.
Христина Козарева: Влади Гюров, Емил Стойнев, Виктор Енев.
Виктория Данова: Емил Стойнев, Борислав Хаджистоянов и Виктор Енев.
Виктор Танков: Владислав Гяуров, Борислав Хаджистоянов, Емил Стойнев.
Вижте още: Обиколката на Витоша: 100 специални километра приключение
Христина Козарева (снимка: SKIBG)Кои ще са първите три при дамите?Борис Първанов: 1-ва Ивета Костадинова, 2-ра Йоана Вълканова, 3-та Теодора Табакова.
Ивета Костадинова: Ивета Костадинова, Йоана Вълканова, Ася Борисова.
Ася Борисова: 1-ва Йоана Вълканова, 2-ра Ивета или Теодора Табакова, 3-а Ася Борисова.
Христина Козарева: Ивета Костадинова, Йоана Вълканова, Теодора Табакова.
Виктория Данова: Ивета Костадинова, Йоана Вълканова, Теодора Табакова.
Ивета Костадинова (снимка: SKIBG)Ще вали ли?Владислав Гюров: Да.
Борис Първанов: Не.
Ивета Костадинова: Надявам се, че не.
Ася Борисова: Възможно е мъничко да валне.
Христина Козарева: Да.
Виктория Данова: Не.
Виктор Танков: Много ясно.
Вижте още: Обиколка на Витоша 100
Ася Борисова, Витоша 100 – 2021 г. (снимка: Боряна Николчева)Имаш ли любим участък от трасето? Защо?Владислав Гюров: Вечната кал между Брезите и Железница.
Борис Първанов: Сингъл трака! Изключително удоволствие ми доставя всеки път, когато карам по нея, без значение дали се състезавам или се разхождам!
Ивета Костадинова: Мисля че обичам философският сегмент най-много. Обикновено там се развива интригата при нас най-вече, а и е скоростен и забавен!
Ася Борисова: Да. Водохващането към Кладница. Защото когато участвах за първи път, там хвръкнах и ме осени приятното чувство, че ще завърша успешно тази Обиколка.
Виктория Данова: Началото ми е любимо, защото битката там е най-ожесточена и всички тръгват с темпо като за 10 км състезание.
Виктор Танков: Брезите- Железница.
Виктория Данова, Витоша 100 (2018) / снимка: harmonica organic foodsА от кой участък се притесняваш най-много?Борис Първанов: Може би корените над кв. Симеоново, ако е мокро.
Ивета Костадинова: Май пак от финалните километри, защото има доста хора , скоростта е висока и човек трябва да е много, много нащрек.
Ася Борисова: Участъкът м/у Ярлово и Ярема, защото има резки стенички, които като се поумориш, ти се струват цели бариери.
Виктория Данова: Може би нивата след Ярлово, просто е най-топло там и някак все най-бавно минава този участък.
Награждаване на Витоша 100, 2019 г., на първото място Христина Козарева, второ – Лилия Ангелова / снимка: facebook.com/vitosha100kmАко трябва да дадеш един съвет за Витоша 100, какъв би бил той?Владислав Гюров: Хранене и хидратация.
Борис Първанов: Яжте редовно и ако нямате амбиции за топ 50 в никакъв случай не се състезавайте първите 2 часа.
Ивета Костадинова: Хидратирайте се, наспете се повече от добре и се забавлявайте!
Ася Борисова: Само газ (Това е бързо трасе).
Христина Козарева: Умната!
Виктория Данова: Да не оставате гладни и хидратирани. Да си имате график и да го следвате, дори да не ви се яде или пие!
Виктор Танков: Let’s Sred.
Награждаване на Витоша 100, 2017 г., на първото място Виктория Данова (снимка: личен архив)СподелиShares
The post Прогнози за Витоша 100 – колоездачи (2024) appeared first on 360mag.
Александър Обретенов: Виелицата през 1974 г.
Решихме да ловим пъстърви посред зима на Леденото езеро в Рила. Тогава работехме и в събота – до 14 ч. С Детелинка хванахме автобус от София за Самоков. Там ни чакаха Кольо (наш приятел от Самоков) и съпругата му Сиси. Кольо беше наловил лешанки в една метална кутия за стръв на пъстървата. От раницата му стърчаха въдици. Тогава още не бяха обособени националните паркове „Пирин“, „Рила“ и „Централен Балкан“ и риболовът не беше забранен.
Хванахме автобус за Боровец. Тогава още нямаше лифт до Ястребец. Качвахме се по туристическата пътека по западния склон на р. Бистрица.
Бях щастлив, че отново съм в планината (снимка: личен архив)
И Детелинка се радва на снега (снимка: личен архив)
Сняг се сипеше от върховете на дърветата заради усилващият се вятър (снимка: личен архив)Докато се изкачим над горната граница на гората, започна да се смрачава. Когато пресякохме река Бистрица, на отсрещния бряг в снега между клековете бяха седнали три момчета и развеселени, ни се подиграха: „Тези пък тръгнали за риба!”
Ядосах се, но тихомълком продължихме нагоре. След малко настигнахме друга група ученици. После – едно момче, което подкрепяше приятелката си за да може да върви. По-нагоре – друга група ученици, а между тях – изплашеният им учител. Оказа се, че са ученици от Русе – без опит в зимна планина. Някои бяха с половинки обувки, без ръкавици, без шапки….
Учителят ни помоли за помощ. Тогава спряхме и събрахме целия клас. Раздадохме всичките си резервни ръкавици, чорапи, шапки и пуловери които носехме в раниците си. Подредихме се в колона по един. Аз – най-отпред, зад мен – Детелинка, учителят – в средата на колоната, предпоследна – Сиси, а Кольо – най-отзад със задача да не пуска никой зад себе си.
И потеглихме бавно нагоре. В клека пътеката беше ясно очертана, но над него (на Голготата) беше страхотна виелица – духаше много силен насрещен вятър който набиваше снежинки в очите ми като иглички и буквално не можех да виждам. От пътеката нямаше и помен – всичко беше заравнено. Единствено малко по-тъмните нюанси на снега подсказваха къде е пътеката, която се беше превърнала в заледен мост. При всяко стъпване малко в страни пропадах до кръста в снега. Напредвахме много бавно…
Вече беше пълен мрак, когато видяхме светлинката на хижа Мусала. В хижата бяхме към полунощ. Децата така се развеселиха, че започнаха да танцуват и не спираха да ни благодарят…
На сутринта се качихме до Леденото езеро и с лопата от хижаря (приятел на Кольо) изкопахме дупка в леда. Но напразно – до обед нищо не успяхме да хванем.
Когато слязохме в хижата видяхме голямо оживление. Около 30 души планински спасители с червени дрехи бяха тръгнали да търсят двама изчезнали туристи. Единият от тях бил самоковец – планинар, а другият – от гр. Кюстендил. Тръгнали от Боровец заедно с две деца от пети клас към х. Мусала – 20 мин. след нас. Когато се качили в клека, децата се уплашили от виелицата и се върнали в Боровец, а двамата мъже продължили нагоре. Единият искал да снима изгрева на слънцето. Него го бяха намерили безжизнен на пътеката. В едната ръка стискаше фотоапарат, а в другата – сняг. Видях следите му в снега – ходел е на зиг-заг и се мъчел да намери пътеката, но когато я е пресичал, вероятно е мислел, че е стъпил на скала, без да я познае.
Другарят му още го търсеха от другата страна на реката.
На следващия ден писаха във вестниците за починалите туристи.
Виж всички участници в Конкурса!
Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:
„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиSharesThe post Александър Обретенов: Виелицата през 1974 г. appeared first on 360mag.
ÐлекÑандÑÑ ÐбÑеÑенов: ÐиелиÑаÑа пÑез 1974 г.
РеÑÐ¸Ñ Ð¼Ðµ да ловим пÑÑÑÑÑви поÑÑед зима на ÐеденоÑо езеÑо в Рила. Тогава ÑабоÑÐµÑ Ð¼Ðµ и в ÑÑбоÑа â до 14 Ñ. С ÐеÑелинка Ñ Ð²Ð°Ð½Ð°Ñ Ð¼Ðµ авÑобÑÑ Ð¾Ñ Ð¡Ð¾ÑÐ¸Ñ Ð·Ð° Самоков. Там ни ÑÐ°ÐºÐ°Ñ Ð° ÐолÑо (Ð½Ð°Ñ Ð¿ÑиÑÑел Ð¾Ñ Ð¡Ð°Ð¼Ð¾ÐºÐ¾Ð²) и ÑÑпÑÑгаÑа Ð¼Ñ Ð¡Ð¸Ñи. ÐолÑо беÑе наловил леÑанки в една меÑална кÑÑÐ¸Ñ Ð·Ð° ÑÑÑÑв на пÑÑÑÑÑваÑа. ÐÑ ÑаниÑаÑа Ð¼Ñ ÑÑÑÑÑÐ°Ñ Ð° вÑдиÑи. Тогава оÑе не бÑÑ Ð° обоÑобени наÑионалниÑе паÑкове âÐиÑинâ, âРилаâ и âЦенÑÑален Ðалканâ и ÑиболовÑÑ Ð½Ðµ беÑе забÑанен.
Ð¥Ð²Ð°Ð½Ð°Ñ Ð¼Ðµ авÑобÑÑ Ð·Ð° ÐоÑовеÑ. Тогава оÑе нÑмаÑе лиÑÑ Ð´Ð¾ ЯÑÑÑебеÑ. ÐаÑÐ²Ð°Ñ Ð¼Ðµ Ñе по ÑÑÑиÑÑиÑеÑкаÑа пÑÑека по Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñклон на Ñ. ÐиÑÑÑиÑа.
ÐÑÑ
ÑаÑÑлив, Ñе оÑново ÑÑм в планинаÑа (Ñнимка: лиÑен аÑÑ
ив)
Ð ÐеÑелинка Ñе Ñадва на Ñнега (Ñнимка: лиÑен аÑÑ
ив)
СнÑг Ñе ÑипеÑе Ð¾Ñ Ð²ÑÑÑ
овеÑе на дÑÑвеÑаÑа заÑади ÑÑилваÑиÑÑ Ñе вÑÑÑÑ (Ñнимка: лиÑен аÑÑ
ив)ÐокаÑо Ñе изкаÑим над гоÑнаÑа гÑаниÑа на гоÑаÑа, запоÑна да Ñе ÑмÑаÑава. ÐогаÑо пÑеÑÑкоÑ
ме Ñека ÐиÑÑÑиÑа, на оÑÑÑеÑÐ½Ð¸Ñ Ð±ÑÑг в Ñнега Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñ ÐºÐ»ÐµÐºÐ¾Ð²ÐµÑе бÑÑ
а Ñеднали ÑÑи момÑеÑа и ÑазвеÑелени, ни Ñе подигÑаÑ
а: âТези пÑк ÑÑÑгнали за Ñиба!â
ЯдоÑаÑ
Ñе, но ÑиÑ
омÑлком пÑодÑлжиÑ
ме нагоÑе. След малко наÑÑигнаÑ
ме дÑÑга гÑÑпа ÑÑениÑи. ÐоÑле – едно момÑе, коеÑо подкÑепÑÑе пÑиÑÑелкаÑа Ñи за да може да вÑÑви. Ðо-нагоÑе – дÑÑга гÑÑпа ÑÑениÑи, а Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñ ÑÑÑ
â изплаÑениÑÑ Ð¸Ð¼ ÑÑиÑел. Ðказа Ñе, Ñе Ñа ÑÑениÑи Ð¾Ñ Ð ÑÑе â без Ð¾Ð¿Ð¸Ñ Ð² зимна планина. ÐÑкои бÑÑ
а Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ð½ÐºÐ¸ обÑвки, без ÑÑкавиÑи, без Ñапки….
УÑиÑелÑÑ Ð½Ð¸ помоли за помоÑ. Тогава ÑпÑÑÑ Ð¼Ðµ и ÑÑбÑÐ°Ñ Ð¼Ðµ ÑÐµÐ»Ð¸Ñ ÐºÐ»Ð°Ñ. Ð Ð°Ð·Ð´Ð°Ð´Ð¾Ñ Ð¼Ðµ вÑиÑкиÑе Ñи ÑезеÑвни ÑÑкавиÑи, ÑоÑапи, Ñапки и пÑловеÑи коиÑо ноÑÐµÑ Ð¼Ðµ в ÑаниÑиÑе Ñи. ÐодÑÐµÐ´Ð¸Ñ Ð¼Ðµ Ñе в колона по един. Ðз â най-оÑпÑед, зад мен â ÐеÑелинка, ÑÑиÑелÑÑ â в ÑÑедаÑа на колонаÑа, пÑедпоÑледна – СиÑи, а ÐолÑо â най-оÑзад ÑÑÑ Ð·Ð°Ð´Ð°Ñа да не пÑÑка никой зад Ñебе Ñи.
РпоÑÐµÐ³Ð»Ð¸Ñ Ð¼Ðµ бавно нагоÑе. Рклека пÑÑекаÑа беÑе ÑÑно оÑеÑÑана, но над него (на ÐолгоÑаÑа) беÑе ÑÑÑÐ°Ñ Ð¾Ñна виелиÑа – дÑÑ Ð°Ñе много Ñилен наÑÑеÑен вÑÑÑÑ ÐºÐ¾Ð¹Ñо набиваÑе Ñнежинки в оÑиÑе ми каÑо иглиÑки и бÑквално не Ð¼Ð¾Ð¶ÐµÑ Ð´Ð° виждам. ÐÑ Ð¿ÑÑекаÑа нÑмаÑе и помен â вÑиÑко беÑе заÑавнено. ÐдинÑÑвено малко по-ÑÑмниÑе нÑанÑи на Ñнега подÑÐºÐ°Ð·Ð²Ð°Ñ Ð° кÑде е пÑÑекаÑа, коÑÑо Ñе беÑе пÑевÑÑнала в заледен моÑÑ. ÐÑи вÑÑко ÑÑÑпване малко в ÑÑÑани пÑÐ¾Ð¿Ð°Ð´Ð°Ñ Ð´Ð¾ кÑÑÑÑа в Ñнега. ÐапÑÐµÐ´Ð²Ð°Ñ Ð¼Ðµ много бавноâ¦
ÐеÑе беÑе пÑлен мÑак, когаÑо видÑÑ Ð¼Ðµ ÑвеÑлинкаÑа на Ñ Ð¸Ð¶Ð° ÐÑÑала. Ð Ñ Ð¸Ð¶Ð°Ñа бÑÑ Ð¼Ðµ кÑм полÑноÑ. ÐеÑаÑа Ñака Ñе ÑазвеÑÐµÐ»Ð¸Ñ Ð°, Ñе запоÑÐ½Ð°Ñ Ð° да ÑанÑÑÐ²Ð°Ñ Ð¸ не ÑпиÑÐ°Ñ Ð° да ни благодаÑÑÑ…
Ðа ÑÑÑÑинÑа Ñе каÑиÑ
ме до ÐеденоÑо езеÑо и Ñ Ð»Ð¾Ð¿Ð°Ñа Ð¾Ñ Ñ
ижаÑÑ (пÑиÑÑел на ÐолÑо) изкопаÑ
ме дÑпка в леда. Ðо напÑазно â до обед ниÑо не ÑÑпÑÑ
ме да Ñ
ванем.
ÐогаÑо ÑлÑзоÑ
ме в Ñ
ижаÑа видÑÑ
ме голÑмо оживление. Ðколо 30 дÑÑи планинÑки ÑпаÑиÑели Ñ ÑеÑвени дÑеÑ
и бÑÑ
а ÑÑÑгнали да ÑÑÑÑÑÑ Ð´Ð²Ð°Ð¼Ð° изÑезнали ÑÑÑиÑÑи. ÐдиниÑÑ Ð¾Ñ ÑÑÑ
бил ÑÐ°Ð¼Ð¾ÐºÐ¾Ð²ÐµÑ – планинаÑ, а дÑÑгиÑÑ â Ð¾Ñ Ð³Ñ. ÐÑÑÑендил. ТÑÑгнали Ð¾Ñ ÐоÑÐ¾Ð²ÐµÑ Ð·Ð°ÐµÐ´Ð½Ð¾ Ñ Ð´Ð²Ðµ деÑа Ð¾Ñ Ð¿ÐµÑи ÐºÐ»Ð°Ñ ÐºÑм Ñ
. ÐÑÑала â 20 мин. Ñлед наÑ. ÐогаÑо Ñе каÑили в клека, деÑаÑа Ñе ÑплаÑили Ð¾Ñ Ð²Ð¸ÐµÐ»Ð¸ÑаÑа и Ñе вÑÑнали в ÐоÑовеÑ, а двамаÑа мÑже пÑодÑлжили нагоÑе. ÐдиниÑÑ Ð¸Ñкал да Ñнима изгÑева на ÑлÑнÑеÑо. Ðего го бÑÑ
а намеÑили безжизнен на пÑÑекаÑа. РеднаÑа ÑÑка ÑÑиÑкаÑе ÑоÑоапаÑаÑ, а в дÑÑгаÑа â ÑнÑг. ÐидÑÑ
ÑледиÑе Ð¼Ñ Ð² Ñнега â Ñ
одел е на зиг-заг и Ñе мÑÑел да намеÑи пÑÑекаÑа, но когаÑо Ñ Ðµ пÑеÑиÑал, веÑоÑÑно е миÑлел, Ñе е ÑÑÑпил на Ñкала, без да Ñ Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ðµ.
ÐÑÑгаÑÑÑ Ð¼Ñ Ð¾Ñе го ÑÑÑÑеÑ
а Ð¾Ñ Ð´ÑÑгаÑа ÑÑÑана на ÑекаÑа.
Ðа ÑледваÑÐ¸Ñ Ð´ÐµÐ½ пиÑаÑ
а вÑв веÑÑниÑиÑе за поÑиналиÑе ÑÑÑиÑÑи.
Ðиж вÑиÑки ÑÑаÑÑниÑи в ÐонкÑÑÑа!
Ðко обиÑÐ°Ñ Ð¿ÑиклÑÑениÑÑа и не ÑпиÑÐ°Ñ Ð´Ð° Ñе пÑедизвикваÑ, ÑÑаÑÑвай в конкÑÑÑа:
âÐзпÑаÑи ни ÑвоÑÑа иÑÑоÑÐ¸Ñ Ð¸ ÑпеÑели 360 лв. ваÑÑÐµÑ Ð²Ñеки меÑеÑ.â СподелиSharesThe post ÐлекÑандÑÑ ÐбÑеÑенов: ÐиелиÑаÑа пÑез 1974 г. appeared first on 360mag.
June 20, 2024
Американският случай „Дятлов“: Изчезването на петимата от окръг Юба
снимка: Sacramento BeeТе не са били планински туристи, но поради озадачаващите обстоятелства на тяхното изчезване в планината, случаят е известен в западната преса като „Американският проход на Дятлов“.
На 24 февруари 1978 г. Джак Мадруга, Бил Стърлинг, Теодор Вайхер, Гари Матиас и Джаки Хюит се прибират към родния си град Юба Сити от Чико, където били отишли да гледат баскетболен мач. Това, което обединява групата, е фактът, че всеки от петимата има някаква форма на особено психично състояние – от лек аутизъм и нисък коефициент на интелигентност, до шизофрения, която изисква постоянно лечение. Те обаче притежават необходимото ниво на социализация, за да могат родителите им да ги пускат на такива пътувания без проблеми. Също така Мадруга има шофьорска книжка. Освен това той и Гари Матиас дори са служили в армията.
Младежите, които трябва да изминат само 80 километра по магистралата, така и не се прибират вкъщи, затова на следващата сутрин разтревожените им близки звънят в полицията.
Оказало се, че компанията е била видяна за последен път в супермаркет, където си купили храна и напитки за обратния път. Три дни след началото на издирването колата на Мадруга е открита на селски път в съвсем различна посока от Юба Сити. По неизвестни причини шофьорът се е отклонил радикално от маршрута си, изкачил се е в заснежените планини на височина около 1300 метра, след което е оставил напълно изправния автомобил и е навлязъл в гората на националния парк в северната част на планинската верига Сиера Невада.
След пет дни претърсването е преустановено заради силна снежна буря, така че операцията по издирването се налага да бъде прекратена. Развръзката идва няколко месеца по-късно.
Сградата на Gateway foundation / снимка: appeal-democratДатата е 4 юни 1978 г. Група мотоциклетисти, включително 16-годишният Роджър Кох, карат мотоциклетите си през националния парк Puma Forest и се наслаждават на лятното време, когато нещо привлича вниманието им леко встрани от една от пътеките. Те виждат фургон на горските служби, в които обикновено има хранителни дажби и източници на топлина. Въпреки това, този изглежда изоставен, а един от прозорците е счупен. Така че Роджър и групата решават да отидат и да го проучат. Отварят вратата и надничат вътре, за да видят дали има нещо готино. Правейки това обаче, Роджър и приятелите му ще се натъкнат на ключово доказателство в една от най-странните неразгадани мистерии в американската история.
Това е историята на „Петимата от окръг Юба“РетроспекцияТези петима млади мъже са били най-добри приятели и неразделни един от друг, известни на семействата и приятелите си като Момчетата. Те често прекарвали свободното си време в разговори за спорт, най-вече за баскетбол.
Запознават се в центъра за професионална рехабилитация на град Юба. Всички момчета играят в баскетболен отбор, който е подкрепен от Gateway Foundation, наречен Gateway Gators. За да разберем отчасти защо изчезването им е толкова странно, първо е важно да разберем самите момчета и защо е объркващо, че ще се окажат при такива обстоятелства.
Джак Хюит
Джак Хюит (снимка: Chico Enterprise-Record)Започваме с Джаки Хюит, който е на 24 по време на изчезването си. Джаки е роден на 29 март 1953 г. Може би най-срамежливият от групата и поради това той се бори да се справя някак си в ежедневния живот с разговори. Това е така, защото той има говорен дефект и освен това е неграмотен. Неспособен да чете и пише, тези са пречка на желанието му да общува с други, извън приятелите или семейството. Най-добрият приятел на Джаки е Тед Вайхер, който е във водещата група на момчетата.
Тед е много по-общителен и някак взима Джак под крилото си, когато става дума за неща като общуването с другите. Джак мрази телефонните обаждания, така че в случая, когато трябва, Тед беше повече от готов да помогне на приятеля си и да проведе телефонното обаждане от негово име.
Освен това Джак не обича да е далеч от дома си за продължителни периоди от време. Това означава, че той трудно би останал да нощува някъде, ако изобщо би останал.
Гари Матиас
Гари Матиас (снимка: Chico Enterprise-Record)Гари Матиас, който е на 25 години по време на изчезването си, е роден на 15 октомври 1952 г. Матиас е бил в американската армия, като според някои сведения се счита, че по време на службата си е злоупотребявал с наркотици, но проблемите му се задълбочат, когато му е поставена диагноза параноидна шизофрения, поради което е освободен от армията. След това той живее с баба си в Орегон за кратко време. След това решава, че иска да се върне в Калифорния и да живее с майка си и втория си баща.
Разстоянието, което отнема седем до осем часа път с кола, той изминава на автостоп, но е изминал и пеша големи разстояния. За да преживява, той краде кашони с мляко от верандата на хората и яде консерви кучешка храна. Независимо от това, успява да се върне при майка си и втория си баща. Не всичко е наред след завръщането му у дома и на няколко пъти се намесват правоохранителните органи.
След един от изблиците му, Матиас е настанен в болница за ветерани за лечение на шизофрения. След като определят правилната доза лекарства, Матиас се връща при майка си и започва да работи, като помага в градинския бизнес на втория си баща. Матиас последен се присъединява към момчетата, само няколко месеца преди изчезването им.
Бил Стърлинг
Бил Стърлинг (снимка: Chico Enterprise-Record)Бил Стърлинг е на 29 години по време на изчезването си. Той е роден на 5 април 1949 г. В сравнение с другите двама, Бил е много общителен. Той е завършил гимназия и е смятан за много религиозен човек. Треньорът по баскетбол на момчето всъщност казва, че Стърлинг вероятно е най-интелигентното от момчетата.
Джак Мадруга
Джак Мадруга (снимка: Chico Enterprise-Record)Джак Мадруга е бил на 30 по време на изчезването си. Той е роден на 18 юни 1947 г. За разлика от споменатия по-рано Стърлинг, той е срамежлив и относително затворен в себе си, подобно на Матиас. Той е служил в армията като шофьор на камион около две години, докато не е уволнен с почест. След завръщането си у дома си намерил работа като мияч на чинии. Той и Матиас са единствените с книжка, но Джак е единственият с кола и обича да вози момчетата. Ценното му притежание е тюркоазено-бял Mercury Montego от 1969 г. Обожавайки колата си, той не би позволил на никой друг да я кара.
Тед Вайхер
Тед Вайхер (снимка: Chico Enterprise-Record)Накрая в групата идва Тед Вайхер, който е бил на 32. Той е роден през 1946 г. Той има много специална връзка с Джак, както казахме, провежда телефонни обаждания от името на Джак и в крайна сметка просто се грижи за него и се отнася към него като към по-малък брат.
Негови близки приятели обаче казват, че въпреки, че е общителен и очарователен, му липсва здрав разум. Така например той отказал да напусне горяща сграда, защото искал да спи. Като оставим настрана уменията за разсъждение на Тед, той бил обичан от повечето хора, заради това колко общителен и дружелюбен е.
Вижте още: Мистериозният случай на Евърет Рус
Баскетболният мачКакто споменахме по-рано, петимата мъже са играли в баскетболен отбор, наречен Gateway Gators. В събота, 25 февруари 1978 г. момчетата трябвало да се състезават в специалните олимпийски игри в Сакраменто. Победителите щели да получат едноседмична ваканция в Лос Анджелис. И петимата мъже били много развълнувани от това събитие. Те живеели и дишали за баскетбола, така че нямало шанс на света да искат да пропуснат това събитие.
Въпреки това, ден по-рано, на 24 февруари те отиват да гледат любимия си баскетболен отбор UC Davis в Чико, на 80 км от Юба Сити, но преди да тръгнат, приготвят екипите си и казват на родителите си да ги проверят дали ще станат рано на следващата сутрин.
Любимият им отбор печели и петимата са в добро настроение. Те обаче не се прибират вкъщи и родителите им известяват полицията.
РазследванеВ полицейското разследване се установява, че момчетата отиват в центъра на Чико до място, наречено Behr’s market, и купуват закуски, мляко и няколко газирани напитки, след което си тръгват. Всичко това е обичайно, но собственикът на магазина си ги спомня, защото те влезли малко преди 10 вечерта, когато той искал вече да затвори и това го подразнило.
На 25 февруари, в деня, в който трябва да се състезават, и петимата са обявени за изчезнали, а полицията логично започна да претърсва районите между Юба Сити и Чико.
Mercury Montego от 1969 г. (снимка: dyatlovpass.com)Подозрително местоположение на колата
Три дни по-късно колата им е открита в Национален парк Плумас, на 60 км североизточно от Юба Сити, точно в обратната на посоката, по която момчетата трябвало да поемат. Колата е намерена в отлично състояние, със спуснати прозорци, а вътре има опаковки от изядени закуски, ключовете не са намерени. Започва търсенето в националния парк.
Изоставеният фургон
Късметът на властите обаче се изчерпва, тъй като настъпват тежки метеорологични условия. Поради изобилието от сняг, търсенето е отложено и вероятно ще е възможно едва през пролетта. Това ни отвежда до мястото, където започнахме тази история – на 4 юни 1978 г. – около три месеца и половина, след като момчетата са изчезнали. Когато Роджър Кох и приятелите му отварят вратата на фургона, ги удря ужасна миризма и те се отдалечават от мястото.
Предната част на фургона, където е открит Тед Вайхер / снимка: dyatlovpass.comРоджър събира смелост да влезе вътре и да види какъв е източникът на миризмата. Тогава в едно легло вижда мъртво тяло, което се оказва на Тед Вайхер. Тялото е силно разложено, но медиците успяват да докажат, че е умрял от глад и студ. Тялото му е значително отслабнало и има дълга брада, така че следователите определят, че той е живял там около два месеца. Странното е, че тялото му е намерено под няколко чаршафа, като саван, плътно прибрани върху тялото му, което показва, че някой друг е бил с него там, тъй като той не би могъл да се опакова по този начин. Кожените му обувки били събути и липсвали. На една маса до леглото бил поставен никелов пръстен с гравиран върху него „Тед“, златната му огърлица, портфейлът му (с пари вътре) и златен часовник Waltham, за който семействата казват, че не е принадлежал на никой от петима мъже. Краката на Тед били силно измръзнали.
Във фургона имало хранителни дажби, които щели да стигнат и за петимата мъже, за месеци напред, но само 12 консерви са били отворени. Намерен е и пропан, и уред за отопление, с който е можело да се отопляват много лесно, но по някаква причина никой от мъжете не се е сетил да го използва.
Във фургона е имало достатъчно храна (снимка: dyatlovpass.com)Друго важно нещо е, че обувките на Гари Матиас са намерени също там. Това означава, че най-малкото той и Матиас са стигнали до този фургон, на 30 км от изоставената кола и то при наличието на навалял сняг – т.е. направили са сериозен преход.
По-късно, на 6 юни, са намерени и телата на Джак Мадруга и Бил Стърлинг, отстрани на път в каньон на около 11 км южно от мястото, където е открит Вайхер. Техните останки били още по-разложени. При прегледа на телата се установява, че Мадруга всъщност е носел ключовете от колата със себе си по време на смъртта си.
В сряда, 7 юни, е открито тялото на Джак Хюит, навън, на по-малко от километър от мястото, където е открит Вайхер. По трагично стечение на обстоятелствата, бащата на Хюит е този, който открива останките на сина си.
Докато четирима от петимата мъже са открити, търсенето на Гари Матиас продължава, докато накрая на 20 юни е прекратено и Гари така и не е открит и до днес.
снимка: @necronomipodЗагадкиТози случай е достатъчно странен, тъй като изглежда, че те не са можели да си тръгнат по всяко време. Фактът, че Мадруга е носел ключовете от колата си и фактът, че са гладували и са измръзнали до смърт, е объркващ. Имайки предвид и факта, че са имали достатъчно храна и са можели да пуснат отоплението, но по някаква причина просто не са го направили. Да не говорим за това, че не е имало смисъл да отидат там. Има обаче един ключов елемент, който става ясен от разказа на Джоузеф Шонс.
Наблюдения
В отговор на отразяването на случая в местните медии, полицията получава няколко доклада за някои или всички петима мъже, които са били забелязани, след като са напуснали Чико, включително някои съобщения, че са били видени другаде в Калифорния или в страната. Повечето от съобщенията лесно са отхвърлени, но две от от тях се открояват.
Карта на района (снимка: dyatlovpass.com)Джоузеф Шонс от Сакраменто казва на полицията, че по невнимание е прекарал нощта на 24 срещу 25 февруари близо до мястото, където е намерена колата им. Той отишъл там, за да провери снежната покривка преди ски пътуване през уикенда със семейството си. В 17:30 ч. нагоре по пътя Шонс също заседнал в снега. Докато се опитвал да освободи автомобила си, той осъзнава, че започва да изпитва ранните симптоми на инфаркт и се връща вътре, поддържайки двигателя работещ, за да си осигури топлина.
Шест часа по-късно, лежейки в колата и изпитвайки силна болка, Шонс забелязва фарове да идват зад него. Вижда паркирана зад него кола със запалени фарове и група хора около нея, единият от които му прилича на жена, държаща бебе. Той повикал към групата за помощ, но те млъкнали и изгасили фаровете си. По-късно той видял още светлини зад себе си, този път фенерчета, които също изгаснали, когато ги повикал. По-късно той обяснява на полицията, че не може да бъде сигурен в това, тъй като по това време почти бълнува от болката, която изпитва.
След като колата на Шонс остава без бензин в ранните сутрешни часове, болката му намалява достатъчно, за да върви 13 км надолу по пътя до хижа, където управителят го закарва обратно у дома, минавайки покрай изоставеното Монтего на мястото, откъдето си спомня, че е чул гласовете. По-късно лекарите потвърждават, че той наистина е получил лек сърдечен удар.
Майката на Вайхер казва, че игнорирането на нечии молби за помощ не е типично за нейния син, ако наистина е присъствал. Тя си спомня как той и Стърлинг са помогнали на свой познат да стигне до болницата след предозиране с валиум.
Магазинът, където се смята, че са забелязаниДругият забележителен доклад е от жена, която работи в магазин в малкото градче Браунсвил, на 48 км от мястото, където колата е била изоставена, до което са щели да стигнат, ако бяха продължили по пътя. На 3 март жената, която видяла разпространени листовки със снимките на мъжете и информация за наградата, обявена от семействата, от $1215 ($5700 в долари в сегашно време), казва на разследващите, че четирима от тях са спрели в магазина в червен пикап, ден след изчезването. Собственикът на магазина потвърждава разказа ѝ.
Жената казва, че веднага е разбрала, че мъжете не са от района, поради „големите им очи и изражението на лицето“. Двама от мъжете, които тя идентифицира като Хюит и Стърлинг, били в телефонна кабина пред магазина, докато другите двама влезли вътре. Полицията каза, че тя е „достоверен свидетел“ и приема сериозно нейния разказ.
Допълнителни подробности идват от собственика на магазина, който казва на разследващите, че мъже, за които смята, че са Вайхер и Хюит, са влезли и са купили бурито, шоколадово мляко и безалкохолни напитки. Братът на Вайхер коментира пред Los Angeles Times, че поведението на двамата мъже изглежда съвместимо с тях, тъй като Вайхер би „ял всичко, до което можеше да се докопа и често беше придружаван от Хюит, повече от всеки от другите четирима“. Братът на Хюит пък потвърждава, че Джак мрази да използва телефони.
Вижте още: Случаят Дятлов – мистериозният и зловещ инцидент в Северен Урал
Карта на разположение на телата (снимка: dyatlovpass.com)Възможни теорииДори знаейки, че четирима от петимата мъже са загинали в Сиера, следователите все още не могат да обяснят напълно какво е довело до смъртта им. Те все още не са намерили обяснение защо мъжете са били там, въпреки че научават, че Матиас има приятели с бебе в малкото градче Форбстаун и полицията смята, че е възможно в опит да ги посетят на връщане към дома, мъжете да са направили грешен завой близо до Оровил, което ги е изкарало на планинския път. По някаква причина мъжете са напуснали Монтего-то; Те, вместо да се върнат надолу по пътя (където са подминали хижата, към която Шонс по-късно се връща), продължават по пътя в посоката, в която първоначално са тръгнали.
В деня преди мъжете да изчезнат, снегоход на USFS е минал по пътя в тази посока, за да почисти снега от покрива на фургона, за да не се срути. Според полицията е възможно групата да е решила да продължи по следите, водещи през снежни преспи с височина 1,2–1,8 м до където водят, с вярата, че недалеч ще намерят подслон. Допуска се, че най-вероятно Мадруга и Стърлинг са починали от хипотермия около средата на дългия преход, а Хюит скоро след това. Всичко това обаче отново не обяснява защо са изоставили изправната кола на пътя.
снимка: dyatlovpass.comПредполага се, че след като са намерили фургона, другите двама са счупили прозореца, за да влязат. Тъй като е било заключено, те може да са вярвали, че е частна собственост и са се страхували от арест за кражба, ако използват нещо друго, което намерят там. След смъртта на Вайхер или след като Матиас смята, че е умрял, той може да е решил да се опита да се върне в цивилизацията по различни начини.
Друга теория, предложена от майката на Джак Мадруга, предполага, че някой друг е карал колата в гората тази нощ. От една страна, колата е намерена изоставена на място, за което тя се кълне, че Джак Мадруга не е изминал маршрута. Там земята е покрита с камъни и пръчки и всякакви отломки и предвид, че колата на Мадруга е била с много ниско окачване, това би причинило леки или средни щети по долната част на превозното средство. И независимо от това превозното средство е било непокътнато, в безупречно състояние. Но най-впечатляващото, което майката на Мадруга казва, е това, че колата е намерена със свалени прозорци – нещо, което Мадруга никога не би направил. Когато паркира колата, той винаги вдига прозорците, особено ако вали сняг, както е било тогава.
Именно поради това тя, наред с други, вярва, че някой друг може да е карал колата там онази вечер. Някои предполагат, че това е другият шофьор в групата Гари Матиас, допълвайки теорията, че Матиас може да е искал да посети бебето на своя приятел, и да е уговорил останалите да отидат във Форбстаун.
Следващата теория се основава на това, че може би Матиас наистина е закарал петимата с колата в гората онази нощ, но предполага, че го е направил нарочно, действайки с лоши намерения. Но няма смисъл да обвиняваме Матиас за това, просто защото той никога не е открит и защото е шизофреник. Изглежда това са били единствените причини, но нито една от тях не е достатъчно добра, за да бъде обвинен. В повечето теории се смята, че Матиас е взел ботушите на Тед, след като той е починал, защото са били по-топли.
Остава въпросът за семейството с бебе, с което са видени заедно в нощта на изчезването си. Поставят се въпроси това приятелите на Матиас ли са или случайно срещнати хора. Ако са се срещнали с тях инцидентно, то те имали ли са лоши намерения.
Вижте още: Случаят „Дятлов“: Руската прокуратура разкри мистерията?
В заключение разследващите успяват да разберат какво се е случило с четиримата, без Матиас, но едва ли някога ще разберат защо се е случило.
Историята на петимата от окръг Юба е разказана в епизод на Motor Trend и Discovery Channel Auto/Biography: Cold Cases през 2022 г. През 2024 г. на нея е посветен епизод на Netflix Files of the Unexplained, както и книгата Things Aren’t Right: The Disappearance of the Yuba County Five от Тони Райт.
СподелиSharesThe post Американският случай „Дятлов“: Изчезването на петимата от окръг Юба appeared first on 360mag.
ÐмеÑиканÑкиÑÑ ÑлÑÑай „ÐÑÑлов“: ÐзÑезванеÑо на пеÑимаÑа Ð¾Ñ Ð¾ÐºÑÑг Юба
Ñнимка: Sacramento BeeТе не Ñа били планинÑки ÑÑÑиÑÑи, но поÑади озадаÑаваÑиÑе обÑÑоÑÑелÑÑва на ÑÑÑ Ð½Ð¾Ñо изÑезване в планинаÑа, ÑлÑÑаÑÑ Ðµ извеÑÑен в западнаÑа пÑеÑа каÑо „ÐмеÑиканÑкиÑÑ Ð¿ÑÐ¾Ñ Ð¾Ð´ на ÐÑÑлов“.
Ðа 24 ÑевÑÑаÑи 1978 г. Ðжак ÐадÑÑга, Ðил СÑÑÑлинг, Ð¢ÐµÐ¾Ð´Ð¾Ñ ÐÐ°Ð¹Ñ ÐµÑ, ÐаÑи ÐаÑÐ¸Ð°Ñ Ð¸ Ðжаки Ð¥ÑÐ¸Ñ Ñе пÑибиÑÐ°Ñ ÐºÑм ÑÐ¾Ð´Ð½Ð¸Ñ Ñи гÑад Юба СиÑи Ð¾Ñ Ð§Ð¸ÐºÐ¾, кÑдеÑо били оÑиÑли да Ð³Ð»ÐµÐ´Ð°Ñ Ð±Ð°ÑкеÑболен маÑ. Това, коеÑо обединÑва гÑÑпаÑа, е ÑакÑÑÑ, Ñе вÑеки Ð¾Ñ Ð¿ÐµÑимаÑа има нÑкаква ÑоÑма на оÑобено пÑÐ¸Ñ Ð¸Ñно ÑÑÑÑоÑние – Ð¾Ñ Ð»ÐµÐº аÑÑизÑм и ниÑÑк коеÑиÑÐ¸ÐµÐ½Ñ Ð½Ð° инÑелигенÑноÑÑ, до ÑизоÑÑениÑ, коÑÑо изиÑква поÑÑоÑнно леÑение. Те обаÑе пÑиÑÐµÐ¶Ð°Ð²Ð°Ñ Ð½ÐµÐ¾Ð±Ñ Ð¾Ð´Ð¸Ð¼Ð¾Ñо ниво на ÑоÑиализаÑиÑ, за да Ð¼Ð¾Ð³Ð°Ñ ÑодиÑелиÑе им да ги пÑÑÐºÐ°Ñ Ð½Ð° Ñакива пÑÑÑÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð±ÐµÐ· пÑоблеми. СÑÑо Ñака ÐадÑÑга има ÑоÑÑоÑÑка книжка. ÐÑвен Ñова Ñой и ÐаÑи ÐаÑÐ¸Ð°Ñ Ð´Ð¾Ñи Ñа ÑлÑжили в аÑмиÑÑа.Â
ÐладежиÑе, коиÑо ÑÑÑбва да Ð¸Ð·Ð¼Ð¸Ð½Ð°Ñ Ñамо 80 киломеÑÑа по магиÑÑÑалаÑа, Ñака и не Ñе пÑибиÑÐ°Ñ Ð²ÐºÑÑи, заÑова на ÑледваÑаÑа ÑÑÑÑин ÑазÑÑевожениÑе им близки звÑнÑÑ Ð² полиÑиÑÑа.
Ðказало Ñе, Ñе компаниÑÑа е била видÑна за поÑледен пÑÑ Ð² ÑÑпеÑмаÑкеÑ, кÑдеÑо Ñи кÑпили Ñ Ñана и напиÑки за обÑаÑÐ½Ð¸Ñ Ð¿ÑÑ. ТÑи дни Ñлед наÑалоÑо на издиÑванеÑо колаÑа на ÐадÑÑга е оÑкÑиÑа на ÑелÑки пÑÑ Ð² ÑÑвÑем ÑазлиÑна поÑока Ð¾Ñ Ð®Ð±Ð° СиÑи. Ðо неизвеÑÑни пÑиÑини ÑоÑÑоÑÑÑ Ñе е оÑклонил Ñадикално Ð¾Ñ Ð¼Ð°ÑÑÑÑÑа Ñи, изкаÑил Ñе е в заÑнежениÑе планини на виÑоÑина около 1300 меÑÑа, Ñлед коеÑо е оÑÑавил напÑлно изпÑÐ°Ð²Ð½Ð¸Ñ Ð°Ð²Ñомобил и е навлÑзÑл в гоÑаÑа на наÑÐ¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ñк в ÑевеÑнаÑа ÑаÑÑ Ð½Ð° планинÑкаÑа веÑига СиеÑа Ðевада.
След Ð¿ÐµÑ Ð´Ð½Ð¸ пÑеÑÑÑÑванеÑо е пÑеÑÑÑановено заÑади Ñилна Ñнежна бÑÑÑ, Ñака Ñе опеÑаÑиÑÑа по издиÑванеÑо Ñе налага да бÑде пÑекÑаÑена. РазвÑÑзкаÑа идва нÑколко меÑеÑа по-кÑÑно.
СгÑадаÑа на Gateway foundation / Ñнимка: appeal-democratÐаÑаÑа е 4 Ñни 1978 г. ÐÑÑпа моÑоÑиклеÑиÑÑи, вклÑÑиÑелно 16-годиÑниÑÑ Ð Ð¾Ð´Ð¶ÑÑ ÐÐ¾Ñ , каÑÐ°Ñ Ð¼Ð¾ÑоÑиклеÑиÑе Ñи пÑез наÑÐ¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ñк Puma Forest и Ñе наÑÐ»Ð°Ð¶Ð´Ð°Ð²Ð°Ñ Ð½Ð° лÑÑноÑо вÑеме, когаÑо неÑо пÑивлиÑа вниманиеÑо им леко вÑÑÑани Ð¾Ñ ÐµÐ´Ð½Ð° Ð¾Ñ Ð¿ÑÑекиÑе. Те Ð²Ð¸Ð¶Ð´Ð°Ñ ÑÑÑгон на гоÑÑкиÑе ÑлÑжби, в коиÑо обикновено има Ñ ÑаниÑелни дажби и изÑоÑниÑи на Ñоплина. ÐÑпÑеки Ñова, Ñози изглежда изоÑÑавен, а един Ð¾Ñ Ð¿ÑозоÑÑиÑе е ÑÑÑпен. Така Ñе РоджÑÑ Ð¸ гÑÑпаÑа ÑеÑÐ°Ð²Ð°Ñ Ð´Ð° оÑÐ¸Ð´Ð°Ñ Ð¸ да го пÑоÑÑаÑ. ÐÑваÑÑÑ Ð²ÑаÑаÑа и надниÑÐ°Ñ Ð²ÑÑÑе, за да видÑÑ Ð´Ð°Ð»Ð¸ има неÑо гоÑино. ÐÑавейки Ñова обаÑе, РоджÑÑ Ð¸ пÑиÑÑелиÑе Ð¼Ñ Ñе Ñе наÑÑÐºÐ½Ð°Ñ Ð½Ð° клÑÑово доказаÑелÑÑво в една Ð¾Ñ Ð½Ð°Ð¹-ÑÑÑанниÑе неÑазгадани миÑÑеÑии в амеÑиканÑкаÑа иÑÑоÑиÑ.
Това е иÑÑоÑиÑÑа на „ÐеÑимаÑа Ð¾Ñ Ð¾ÐºÑÑг Юба“РеÑÑоÑпекÑиÑТези пеÑима млади мÑже Ñа били най-добÑи пÑиÑÑели и неÑазделни един Ð¾Ñ Ð´ÑÑг, извеÑÑни на ÑемейÑÑваÑа и пÑиÑÑелиÑе Ñи каÑо ÐомÑеÑаÑа. Те ÑеÑÑо пÑекаÑвали ÑвободноÑо Ñи вÑеме в ÑазговоÑи за ÑпоÑÑ, най-веÑе за баÑкеÑбол.
ÐÐ°Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ð²Ð°Ñ Ñе в ÑенÑÑÑа за пÑоÑеÑионална ÑÐµÑ Ð°Ð±Ð¸Ð»Ð¸ÑаÑÐ¸Ñ Ð½Ð° гÑад Юба. ÐÑиÑки момÑеÑа игÑаÑÑ Ð² баÑкеÑболен оÑбоÑ, койÑо е подкÑепен Ð¾Ñ Gateway Foundation, наÑеÑен Gateway Gators. Ðа да ÑазбеÑем оÑÑаÑÑи заÑо изÑезванеÑо им е Ñолкова ÑÑÑанно, пÑÑво е важно да ÑазбеÑем ÑамиÑе момÑеÑа и заÑо е обÑÑкваÑо, Ñе Ñе Ñе Ð¾ÐºÐ°Ð¶Ð°Ñ Ð¿Ñи Ñакива обÑÑоÑÑелÑÑва.
Ðжак Ð¥ÑиÑ
Ðжак Ð¥ÑÐ¸Ñ (Ñнимка: Chico Enterprise-Record)ÐапоÑваме Ñ Ðжаки Ð¥ÑиÑ, койÑо е на 24 по вÑеме на изÑезванеÑо Ñи. Ðжаки е Ñоден на 29 маÑÑ 1953 г. Ðоже би най-ÑÑамежливиÑÑ Ð¾Ñ Ð³ÑÑпаÑа и поÑади Ñова Ñой Ñе боÑи да Ñе ÑпÑÐ°Ð²Ñ Ð½Ñкак Ñи в ÐµÐ¶ÐµÐ´Ð½ÐµÐ²Ð½Ð¸Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñ Ñ ÑазговоÑи. Това е Ñака, заÑоÑо Ñой има говоÑен деÑÐµÐºÑ Ð¸ оÑвен Ñова е негÑамоÑен. ÐеÑпоÑобен да ÑеÑе и пиÑе, Ñези Ñа пÑеÑка на желаниеÑо Ð¼Ñ Ð´Ð° обÑÑва Ñ Ð´ÑÑги, извÑн пÑиÑÑелиÑе или ÑемейÑÑвоÑо. Ðай-добÑиÑÑ Ð¿ÑиÑÑел на Ðжаки е Тед ÐÐ°Ð¹Ñ ÐµÑ, койÑо е вÑв водеÑаÑа гÑÑпа на момÑеÑаÑа.
Тед е много по-обÑиÑелен и нÑкак взима Ðжак под кÑилоÑо Ñи, когаÑо ÑÑава дÑма за неÑа каÑо обÑÑванеÑо Ñ Ð´ÑÑгиÑе. Ðжак мÑази ÑелеÑонниÑе обажданиÑ, Ñака Ñе в ÑлÑÑаÑ, когаÑо ÑÑÑбва, Тед беÑе повеÑе Ð¾Ñ Ð³Ð¾Ñов да помогне на пÑиÑÑÐµÐ»Ñ Ñи и да пÑоведе ÑелеÑонноÑо обаждане Ð¾Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¾ име.
ÐÑвен Ñова Ðжак не обиÑа да е Ð´Ð°Ð»ÐµÑ Ð¾Ñ Ð´Ð¾Ð¼Ð° Ñи за пÑодÑлжиÑелни пеÑиоди Ð¾Ñ Ð²Ñеме. Това ознаÑава, Ñе Ñой ÑÑÑдно би оÑÑанал да ноÑÑва нÑкÑде, ако изобÑо би оÑÑанал.
ÐаÑи ÐаÑиаÑ
ÐаÑи ÐаÑÐ¸Ð°Ñ (Ñнимка: Chico Enterprise-Record)ÐаÑи ÐаÑиаÑ, койÑо е на 25 години по вÑеме на изÑезванеÑо Ñи, е Ñоден на 15 окÑомвÑи 1952 г. ÐаÑÐ¸Ð°Ñ Ðµ бил в амеÑиканÑкаÑа аÑмиÑ, каÑо ÑпоÑед нÑкои ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñе ÑÑиÑа, Ñе по вÑеме на ÑлÑжбаÑа Ñи е злоÑпоÑÑебÑвал Ñ Ð½Ð°ÑкоÑиÑи, но пÑоблемиÑе Ð¼Ñ Ñе задÑлбоÑаÑ, когаÑо Ð¼Ñ Ðµ поÑÑавена диагноза паÑаноидна ÑизоÑÑениÑ, поÑади коеÑо е оÑвободен Ð¾Ñ Ð°ÑмиÑÑа. След Ñова Ñой живее Ñ Ð±Ð°Ð±Ð° Ñи в ÐÑегон за кÑаÑко вÑеме. След Ñова ÑеÑава, Ñе иÑка да Ñе вÑÑне в ÐалиÑоÑÐ½Ð¸Ñ Ð¸ да живее Ñ Ð¼Ð°Ð¹ÐºÐ° Ñи и вÑоÑÐ¸Ñ Ñи баÑа.
РазÑÑоÑниеÑо, коеÑо оÑнема Ñедем до оÑем ÑаÑа пÑÑ Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð°, Ñой изминава на авÑоÑÑоп, но е изминал и пеÑа големи ÑазÑÑоÑниÑ. Ðа да пÑеживÑва, Ñой кÑаде каÑони Ñ Ð¼Ð»Ñко Ð¾Ñ Ð²ÐµÑандаÑа на Ñ Ð¾ÑаÑа и Ñде конÑеÑви кÑÑеÑка Ñ Ñана. ÐезавиÑимо Ð¾Ñ Ñова, ÑÑпÑва да Ñе вÑÑне пÑи майка Ñи и вÑоÑÐ¸Ñ Ñи баÑа. Ðе вÑиÑко е наÑед Ñлед завÑÑÑанеÑо Ð¼Ñ Ñ Ð´Ð¾Ð¼Ð° и на нÑколко пÑÑи Ñе намеÑÐ²Ð°Ñ Ð¿ÑÐ°Ð²Ð¾Ð¾Ñ ÑаниÑелниÑе оÑгани.
След един Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð±Ð»Ð¸ÑиÑе мÑ, ÐаÑÐ¸Ð°Ñ Ðµ наÑÑанен в болниÑа за веÑеÑани за леÑение на ÑизоÑÑениÑ. След каÑо опÑеделÑÑ Ð¿ÑавилнаÑа доза лекаÑÑÑва, ÐаÑÐ¸Ð°Ñ Ñе вÑÑÑа пÑи майка Ñи и запоÑва да ÑабоÑи, каÑо помага в гÑадинÑÐºÐ¸Ñ Ð±Ð¸Ð·Ð½ÐµÑ Ð½Ð° вÑоÑÐ¸Ñ Ñи баÑа. ÐаÑÐ¸Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ñледен Ñе пÑиÑÑединÑва кÑм момÑеÑаÑа, Ñамо нÑколко меÑеÑа пÑеди изÑезванеÑо им.
Ðил СÑÑÑлинг
Ðил СÑÑÑлинг (Ñнимка: Chico Enterprise-Record)Ðил СÑÑÑлинг е на 29 години по вÑеме на изÑезванеÑо Ñи. Той е Ñоден на 5 апÑил 1949 г. Ð ÑÑавнение Ñ Ð´ÑÑгиÑе двама, Ðил е много обÑиÑелен. Той е завÑÑÑил Ð³Ð¸Ð¼Ð½Ð°Ð·Ð¸Ñ Ð¸ е ÑмÑÑан за много Ñелигиозен Ñовек. ТÑенÑоÑÑÑ Ð¿Ð¾ баÑкеÑбол на момÑеÑо вÑÑÑноÑÑ ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°, Ñе СÑÑÑлинг веÑоÑÑно е най-инÑелигенÑноÑо Ð¾Ñ Ð¼Ð¾Ð¼ÑеÑаÑа.
Ðжак ÐадÑÑга
Ðжак ÐадÑÑга (Ñнимка: Chico Enterprise-Record)Ðжак ÐадÑÑга е бил на 30 по вÑеме на изÑезванеÑо Ñи. Той е Ñоден на 18 Ñни 1947 г. Ðа Ñазлика Ð¾Ñ ÑпоменаÑÐ¸Ñ Ð¿Ð¾-Ñано СÑÑÑлинг, Ñой е ÑÑамежлив и оÑноÑиÑелно заÑвоÑен в Ñебе Ñи, подобно на ÐаÑиаÑ. Той е ÑлÑжил в аÑмиÑÑа каÑо ÑоÑÑÐ¾Ñ Ð½Ð° камион около две години, докаÑо не е Ñволнен Ñ Ð¿Ð¾ÑеÑÑ. След завÑÑÑанеÑо Ñи Ñ Ð´Ð¾Ð¼Ð° Ñи намеÑил ÑабоÑа каÑо миÑÑ Ð½Ð° Ñинии. Той и ÐаÑÐ¸Ð°Ñ Ñа единÑÑвениÑе Ñ ÐºÐ½Ð¸Ð¶ÐºÐ°, но Ðжак е единÑÑвениÑÑ Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð° и обиÑа да вози момÑеÑаÑа. ЦенноÑо Ð¼Ñ Ð¿ÑиÑежание е ÑÑÑкоазено-бÑл Mercury Montego Ð¾Ñ 1969 г. Ðбожавайки колаÑа Ñи, Ñой не би позволил на никой дÑÑг да Ñ ÐºÐ°Ñа.
Тед ÐÐ°Ð¹Ñ ÐµÑ
Тед ÐайÑ
ÐµÑ (Ñнимка: Chico Enterprise-Record)ÐакÑÐ°Ñ Ð² гÑÑпаÑа идва Тед ÐÐ°Ð¹Ñ ÐµÑ, койÑо е бил на 32. Той е Ñоден пÑез 1946 г. Той има много ÑпеÑиална вÑÑзка Ñ Ðжак, какÑо ÐºÐ°Ð·Ð°Ñ Ð¼Ðµ, пÑовежда ÑелеÑонни Ð¾Ð±Ð°Ð¶Ð´Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑо на Ðжак и в кÑайна ÑмеÑка пÑоÑÑо Ñе гÑижи за него и Ñе оÑнаÑÑ ÐºÑм него каÑо кÑм по-малÑк бÑаÑ.
Ðегови близки пÑиÑÑели обаÑе казваÑ, Ñе вÑпÑеки, Ñе е обÑиÑелен и оÑаÑоваÑелен, Ð¼Ñ Ð»Ð¸Ð¿Ñва здÑав ÑазÑм. Така напÑÐ¸Ð¼ÐµÑ Ñой оÑказал да напÑÑне гоÑÑÑа ÑгÑада, заÑоÑо иÑкал да Ñпи. ÐаÑо оÑÑавим наÑÑÑана ÑмениÑÑа за ÑазÑÑждение на Тед, Ñой бил обиÑан Ð¾Ñ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÑеÑо Ñ Ð¾Ñа, заÑади Ñова колко обÑиÑелен и дÑÑжелÑбен е.
ÐижÑе оÑе: ÐиÑÑеÑиозниÑÑ ÑлÑÑай на ÐвÑÑÐµÑ Ð ÑÑ
ÐаÑкеÑболниÑÑ Ð¼Ð°ÑÐакÑо ÑÐ¿Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ð°Ñ Ð¼Ðµ по-Ñано, пеÑимаÑа мÑже Ñа игÑали в баÑкеÑболен оÑбоÑ, наÑеÑен Gateway Gators. Ð ÑÑбоÑа, 25 ÑевÑÑаÑи 1978 г. момÑеÑаÑа ÑÑÑбвало да Ñе ÑÑÑÑÐµÐ·Ð°Ð²Ð°Ñ Ð² ÑпеÑиалниÑе олимпийÑки игÑи в СакÑаменÑо. ÐобедиÑелиÑе Ñели да полÑÑÐ°Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾ÑедмиÑна ваканÑÐ¸Ñ Ð² ÐÐ¾Ñ ÐнджелиÑ. РпеÑимаÑа мÑже били много ÑазвÑлнÑвани Ð¾Ñ Ñова ÑÑбиÑие. Те живеели и диÑали за баÑкеÑбола, Ñака Ñе нÑмало ÑÐ°Ð½Ñ Ð½Ð° ÑвеÑа да иÑÐºÐ°Ñ Ð´Ð° пÑопÑÑÐ½Ð°Ñ Ñова ÑÑбиÑие.
ÐÑпÑеки Ñова, ден по-Ñано, на 24 ÑевÑÑаÑи Ñе оÑÐ¸Ð²Ð°Ñ Ð´Ð° Ð³Ð»ÐµÐ´Ð°Ñ Ð»ÑÐ±Ð¸Ð¼Ð¸Ñ Ñи баÑкеÑболен оÑÐ±Ð¾Ñ UC Davis в Чико, на 80 км Ð¾Ñ Ð®Ð±Ð° СиÑи, но пÑеди да ÑÑÑгнаÑ, пÑигоÑвÑÑ ÐµÐºÐ¸Ð¿Ð¸Ñе Ñи и ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°Ñ Ð½Ð° ÑодиÑелиÑе Ñи да ги пÑовеÑÑÑ Ð´Ð°Ð»Ð¸ Ñе ÑÑÐ°Ð½Ð°Ñ Ñано на ÑледваÑаÑа ÑÑÑÑин.
ÐÑбимиÑÑ Ð¸Ð¼ оÑÐ±Ð¾Ñ Ð¿ÐµÑели и пеÑимаÑа Ñа в добÑо наÑÑÑоение. Те обаÑе не Ñе пÑибиÑÐ°Ñ Ð²ÐºÑÑи и ÑодиÑелиÑе им извеÑÑÑÐ²Ð°Ñ Ð¿Ð¾Ð»Ð¸ÑиÑÑа.
РазÑледванеРполиÑейÑкоÑо ÑазÑледване Ñе ÑÑÑановÑва, Ñе момÑеÑаÑа оÑÐ¸Ð²Ð°Ñ Ð² ÑенÑÑÑа на Чико до мÑÑÑо, наÑеÑено Behrâs market, и кÑпÑÐ²Ð°Ñ Ð·Ð°ÐºÑÑки, млÑко и нÑколко газиÑани напиÑки, Ñлед коеÑо Ñи ÑÑÑгваÑ. ÐÑиÑко Ñова е обиÑайно, но ÑобÑÑвеникÑÑ Ð½Ð° магазина Ñи ги ÑпомнÑ, заÑоÑо Ñе влезли малко пÑеди 10 веÑеÑÑа, когаÑо Ñой иÑкал веÑе да заÑвоÑи и Ñова го подÑазнило.
Ðа 25 ÑевÑÑаÑи, в денÑ, в койÑо ÑÑÑбва да Ñе ÑÑÑÑезаваÑ, и пеÑимаÑа Ñа обÑвени за изÑезнали, а полиÑиÑÑа логиÑно запоÑна да пÑеÑÑÑÑва ÑайониÑе Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñ Ð®Ð±Ð° СиÑи и Чико.
Mercury Montego Ð¾Ñ 1969 г. (Ñнимка: dyatlovpass.com)ÐодозÑиÑелно меÑÑоположение на колаÑа
ТÑи дни по-кÑÑно колаÑа им е оÑкÑиÑа в ÐаÑионален паÑк ÐлÑмаÑ, на 60 км ÑевеÑоизÑоÑно Ð¾Ñ Ð®Ð±Ð° СиÑи, ÑоÑно в обÑаÑнаÑа на поÑокаÑа, по коÑÑо момÑеÑаÑа ÑÑÑбвало да поемаÑ. ÐолаÑа е намеÑена в оÑлиÑно ÑÑÑÑоÑние, ÑÑÑ ÑпÑÑнаÑи пÑозоÑÑи, а вÑÑÑе има опаковки Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ñдени закÑÑки, клÑÑовеÑе не Ñа намеÑени. ÐапоÑва ÑÑÑÑенеÑо в наÑÐ¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð°Ñк.
ÐзоÑÑавениÑÑ ÑÑÑгон
ÐÑÑмеÑÑÑ Ð½Ð° влаÑÑиÑе обаÑе Ñе изÑеÑпва, ÑÑй каÑо наÑÑÑÐ¿Ð²Ð°Ñ Ñежки меÑеоÑологиÑни ÑÑловиÑ. ÐоÑади изобилиеÑо Ð¾Ñ ÑнÑг, ÑÑÑÑенеÑо е оÑложено и веÑоÑÑно Ñе е вÑзможно едва пÑез пÑолеÑÑа. Това ни оÑвежда до мÑÑÑоÑо, кÑдеÑо запоÑÐ½Ð°Ñ Ð¼Ðµ Ñази иÑÑоÑÐ¸Ñ – на 4 Ñни 1978 г. – около ÑÑи меÑеÑа и половина, Ñлед каÑо момÑеÑаÑа Ñа изÑезнали. ÐогаÑо РоджÑÑ ÐÐ¾Ñ Ð¸ пÑиÑÑелиÑе Ð¼Ñ Ð¾ÑваÑÑÑ Ð²ÑаÑаÑа на ÑÑÑгона, ги ÑдÑÑ ÑжаÑна миÑизма и Ñе Ñе оÑдалеÑÐ°Ð²Ð°Ñ Ð¾Ñ Ð¼ÑÑÑоÑо.
ÐÑеднаÑа ÑаÑÑ Ð½Ð° ÑÑÑгона, кÑдеÑо е оÑкÑÐ¸Ñ Ð¢ÐµÐ´ ÐайÑ
ÐµÑ / Ñнимка: dyatlovpass.comРоджÑÑ ÑÑбиÑа ÑмелоÑÑ Ð´Ð° влезе вÑÑÑе и да види какÑв е изÑоÑникÑÑ Ð½Ð° миÑизмаÑа. Тогава в едно легло вижда мÑÑÑво ÑÑло, коеÑо Ñе оказва на Тед ÐÐ°Ð¹Ñ ÐµÑ. ТÑлоÑо е Ñилно Ñазложено, но медиÑиÑе ÑÑпÑÐ²Ð°Ñ Ð´Ð° докажаÑ, Ñе е ÑмÑÑл Ð¾Ñ Ð³Ð»Ð°Ð´ и ÑÑÑд. ТÑлоÑо Ð¼Ñ Ðµ знаÑиÑелно оÑÑлабнало и има дÑлга бÑада, Ñака Ñе ÑледоваÑелиÑе опÑеделÑÑ, Ñе Ñой е живÑл Ñам около два меÑеÑа. СÑÑанноÑо е, Ñе ÑÑлоÑо Ð¼Ñ Ðµ намеÑено под нÑколко ÑаÑÑаÑа, каÑо Ñаван, плÑÑно пÑибÑани вÑÑÑ Ñ ÑÑлоÑо мÑ, коеÑо показва, Ñе нÑкой дÑÑг е бил Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ Ñам, ÑÑй каÑо Ñой не би могÑл да Ñе опакова по Ñози наÑин. ÐожениÑе Ð¼Ñ Ð¾Ð±Ñвки били ÑÑбÑÑи и липÑвали. Ðа една маÑа до леглоÑо бил поÑÑавен никелов пÑÑÑÑен Ñ Ð³ÑавиÑан вÑÑÑ Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ âТедâ, злаÑнаÑа Ð¼Ñ Ð¾Ð³ÑÑлиÑа, поÑÑÑейлÑÑ Ð¼Ñ (Ñ Ð¿Ð°Ñи вÑÑÑе) и злаÑен ÑаÑовник Waltham, за койÑо ÑемейÑÑваÑа казваÑ, Ñе не е пÑинадлежал на никой Ð¾Ñ Ð¿ÐµÑима мÑже. ÐÑакаÑа на Тед били Ñилно измÑÑзнали.
ÐÑв ÑÑÑгона имало Ñ ÑаниÑелни дажби, коиÑо Ñели да ÑÑÐ¸Ð³Ð½Ð°Ñ Ð¸ за пеÑимаÑа мÑже, за меÑеÑи напÑед, но Ñамо 12 конÑеÑви Ñа били оÑвоÑени. ÐамеÑен е и пÑопан, и ÑÑед за оÑопление, Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñо е можело да Ñе оÑоплÑÐ²Ð°Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ леÑно, но по нÑкаква пÑиÑина никой Ð¾Ñ Ð¼ÑжеÑе не Ñе е ÑеÑил да го използва.
ÐÑв ÑÑÑгона е имало доÑÑаÑÑÑно Ñ
Ñана (Ñнимка: dyatlovpass.com)ÐÑÑго важно неÑо е, Ñе обÑвкиÑе на ÐаÑи ÐаÑÐ¸Ð°Ñ Ñа намеÑени ÑÑÑо Ñам. Това ознаÑава, Ñе най-малкоÑо Ñой и ÐаÑÐ¸Ð°Ñ Ñа ÑÑигнали до Ñози ÑÑÑгон, на 30 км Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ð¾ÑÑавенаÑа кола и Ñо пÑи налиÑиеÑо на навалÑл ÑнÑг – Ñ.е. напÑавили Ñа ÑеÑиозен пÑÐµÑ Ð¾Ð´.
Ðо-кÑÑно, на 6 Ñни, Ñа намеÑени и ÑелаÑа на Ðжак ÐадÑÑга и Ðил СÑÑÑлинг, оÑÑÑÑани на пÑÑ Ð² канÑон на около 11 км Ñжно Ð¾Ñ Ð¼ÑÑÑоÑо, кÑдеÑо е оÑкÑÐ¸Ñ ÐÐ°Ð¹Ñ ÐµÑ. Ð¢ÐµÑ Ð½Ð¸Ñе оÑÑанки били оÑе по-Ñазложени. ÐÑи пÑегледа на ÑелаÑа Ñе ÑÑÑановÑва, Ñе ÐадÑÑга вÑÑÑноÑÑ Ðµ ноÑел клÑÑовеÑе Ð¾Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð°Ñа ÑÑÑ Ñебе Ñи по вÑеме на ÑмÑÑÑÑа Ñи.
Ð ÑÑÑда, 7 Ñни, е оÑкÑиÑо ÑÑлоÑо на Ðжак Ð¥ÑиÑ, навÑн, на по-малко Ð¾Ñ ÐºÐ¸Ð»Ð¾Ð¼ÐµÑÑÑ Ð¾Ñ Ð¼ÑÑÑоÑо, кÑдеÑо е оÑкÑÐ¸Ñ ÐÐ°Ð¹Ñ ÐµÑ. Ðо ÑÑагиÑно ÑÑеÑение на обÑÑоÑÑелÑÑваÑа, баÑаÑа на Ð¥ÑÐ¸Ñ Ðµ Ñози, койÑо оÑкÑива оÑÑанкиÑе на Ñина Ñи.
ÐокаÑо ÑеÑиÑима Ð¾Ñ Ð¿ÐµÑимаÑа мÑже Ñа оÑкÑиÑи, ÑÑÑÑенеÑо на ÐаÑи ÐаÑÐ¸Ð°Ñ Ð¿ÑодÑлжава, докаÑо накÑÐ°Ñ Ð½Ð° 20 Ñни е пÑекÑаÑено и ÐаÑи Ñака и не е оÑкÑÐ¸Ñ Ð¸ до днеÑ.
Ñнимка: @necronomipodÐагадкиТози ÑлÑÑай е доÑÑаÑÑÑно ÑÑÑанен, ÑÑй каÑо изглежда, Ñе Ñе не Ñа можели да Ñи ÑÑÑÐ³Ð½Ð°Ñ Ð¿Ð¾ вÑÑко вÑеме. ФакÑÑÑ, Ñе ÐадÑÑга е ноÑел клÑÑовеÑе Ð¾Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð°Ñа Ñи и ÑакÑÑÑ, Ñе Ñа гладÑвали и Ñа измÑÑзнали до ÑмÑÑÑ, е обÑÑкваÑ. Ðмайки пÑедвид и ÑакÑа, Ñе Ñа имали доÑÑаÑÑÑно Ñ Ñана и Ñа можели да пÑÑÐ½Ð°Ñ Ð¾ÑоплениеÑо, но по нÑкаква пÑиÑина пÑоÑÑо не Ñа го напÑавили. Ðа не говоÑим за Ñова, Ñе не е имало ÑмиÑÑл да оÑÐ¸Ð´Ð°Ñ ââÑам. Ðма обаÑе един клÑÑов елеменÑ, койÑо ÑÑава ÑÑен Ð¾Ñ Ñазказа на ÐжоÑÐ·ÐµÑ Ð¨Ð¾Ð½Ñ.
ÐаблÑдениÑ
РоÑÐ³Ð¾Ð²Ð¾Ñ Ð½Ð° оÑÑазÑванеÑо на ÑлÑÑÐ°Ñ Ð² меÑÑниÑе медии, полиÑиÑÑа полÑÑава нÑколко доклада за нÑкои или вÑиÑки пеÑима мÑже, коиÑо Ñа били забелÑзани, Ñлед каÑо Ñа напÑÑнали Чико, вклÑÑиÑелно нÑкои ÑÑобÑениÑ, Ñе Ñа били видени дÑÑгаде в ÐалиÑоÑÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ð»Ð¸ в ÑÑÑанаÑа. ÐовеÑеÑо Ð¾Ñ ÑÑобÑениÑÑа леÑно Ñа оÑÑ Ð²ÑÑлени, но две Ð¾Ñ Ð¾Ñ ÑÑÑ Ñе оÑкÑоÑваÑ.
ÐаÑÑа на Ñайона (Ñнимка: dyatlovpass.com)ÐжоÑÐ·ÐµÑ Ð¨Ð¾Ð½Ñ Ð¾Ñ Ð¡Ð°ÐºÑаменÑо казва на полиÑиÑÑа, Ñе по невнимание е пÑекаÑал ноÑÑа на 24 ÑÑеÑÑ 25 ÑевÑÑаÑи близо до мÑÑÑоÑо, кÑдеÑо е намеÑена колаÑа им. Той оÑиÑÑл Ñам, за да пÑовеÑи ÑнежнаÑа покÑивка пÑеди Ñки пÑÑÑване пÑез Ñикенда ÑÑÑ ÑемейÑÑвоÑо Ñи. Ð 17:30 Ñ. нагоÑе по пÑÑÑ Ð¨Ð¾Ð½Ñ ÑÑÑо заÑеднал в Ñнега. ÐокаÑо Ñе опиÑвал да оÑвободи авÑомобила Ñи, Ñой оÑÑзнава, Ñе запоÑва да изпиÑва ÑанниÑе ÑимпÑоми на инÑаÑÐºÑ Ð¸ Ñе вÑÑÑа вÑÑÑе, поддÑÑжайки двигаÑÐµÐ»Ñ ÑабоÑеÑ, за да Ñи оÑигÑÑи Ñоплина.
ШеÑÑ ÑаÑа по-кÑÑно, лежейки в колаÑа и изпиÑвайки Ñилна болка, Ð¨Ð¾Ð½Ñ Ð·Ð°Ð±ÐµÐ»Ñзва ÑаÑове да Ð¸Ð´Ð²Ð°Ñ Ð·Ð°Ð´ него. Ðижда паÑкиÑана зад него кола ÑÑÑ Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð»ÐµÐ½Ð¸ ÑаÑове и гÑÑпа Ñ Ð¾Ñа около неÑ, единиÑÑ Ð¾Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñо Ð¼Ñ Ð¿ÑилиÑа на жена, дÑÑжаÑа бебе. Той повикал кÑм гÑÑпаÑа за помоÑ, но Ñе млÑкнали и изгаÑили ÑаÑовеÑе Ñи. Ðо-кÑÑно Ñой видÑл оÑе ÑвеÑлини зад Ñебе Ñи, Ñози пÑÑ ÑенеÑÑеÑа, коиÑо ÑÑÑо изгаÑнали, когаÑо ги повикал. Ðо-кÑÑно Ñой обÑÑнÑва на полиÑиÑÑа, Ñе не може да бÑде ÑигÑÑен в Ñова, ÑÑй каÑо по Ñова вÑеме поÑÑи бÑлнÑва Ð¾Ñ Ð±Ð¾Ð»ÐºÐ°Ñа, коÑÑо изпиÑва.
След каÑо колаÑа на Ð¨Ð¾Ð½Ñ Ð¾ÑÑава без бензин в ÑанниÑе ÑÑÑÑеÑни ÑаÑове, болкаÑа Ð¼Ñ Ð½Ð°Ð¼Ð°Ð»Ñва доÑÑаÑÑÑно, за да вÑÑви 13 км Ð½Ð°Ð´Ð¾Ð»Ñ Ð¿Ð¾ пÑÑÑ Ð´Ð¾ Ñ Ð¸Ð¶Ð°, кÑдеÑо ÑпÑавиÑелÑÑ Ð³Ð¾ закаÑва обÑаÑно Ñ Ð´Ð¾Ð¼Ð°, минавайки покÑай изоÑÑавеноÑо ÐонÑего на мÑÑÑоÑо, оÑкÑдеÑо Ñи ÑпомнÑ, Ñе е ÑÑл глаÑовеÑе. Ðо-кÑÑно лекаÑиÑе поÑвÑÑждаваÑ, Ñе Ñой наиÑÑина е полÑÑил лек ÑÑÑдеÑен ÑдаÑ.
ÐайкаÑа на ÐÐ°Ð¹Ñ ÐµÑ ÐºÐ°Ð·Ð²Ð°, Ñе игноÑиÑанеÑо на неÑии молби за Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ Ð½Ðµ е ÑипиÑно за Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ Ñин, ако наиÑÑина е пÑиÑÑÑÑвал. Ð¢Ñ Ñи ÑÐ¿Ð¾Ð¼Ð½Ñ ÐºÐ°Ðº Ñой и СÑÑÑлинг Ñа помогнали на Ñвой Ð¿Ð¾Ð·Ð½Ð°Ñ Ð´Ð° ÑÑигне до болниÑаÑа Ñлед пÑедозиÑане Ñ Ð²Ð°Ð»Ð¸Ñм.
ÐагазинÑÑ, кÑдеÑо Ñе ÑмÑÑа, Ñе Ñа забелÑзаниÐÑÑгиÑÑ Ð·Ð°Ð±ÐµÐ»ÐµÐ¶Ð¸Ñелен доклад е Ð¾Ñ Ð¶ÐµÐ½Ð°, коÑÑо ÑабоÑи в магазин в малкоÑо гÑадÑе ÐÑаÑнÑвил, на 48 км Ð¾Ñ Ð¼ÑÑÑоÑо, кÑдеÑо колаÑа е била изоÑÑавена, до коеÑо Ñа Ñели да ÑÑигнаÑ, ако бÑÑ Ð° пÑодÑлжили по пÑÑÑ. Ðа 3 маÑÑ Ð¶ÐµÐ½Ð°Ñа, коÑÑо видÑла ÑазпÑоÑÑÑанени лиÑÑовки ÑÑÑ ÑнимкиÑе на мÑжеÑе и инÑоÑмаÑÐ¸Ñ Ð·Ð° нагÑадаÑа, обÑвена Ð¾Ñ ÑемейÑÑваÑа, Ð¾Ñ $1215 ($5700 в долаÑи в ÑегаÑно вÑеме), казва на ÑазÑледваÑиÑе, Ñе ÑеÑиÑима Ð¾Ñ ÑÑÑ Ñа ÑпÑели в магазина в ÑеÑвен пикап, ден Ñлед изÑезванеÑо. СобÑÑвеникÑÑ Ð½Ð° магазина поÑвÑÑждава Ñазказа Ñ.
ÐенаÑа казва, Ñе веднага е ÑазбÑала, Ñе мÑжеÑе не Ñа Ð¾Ñ Ñайона, поÑади „големиÑе им оÑи и изÑажениеÑо на лиÑеÑо“. Ðвама Ð¾Ñ Ð¼ÑжеÑе, коиÑо ÑÑ Ð¸Ð´ÐµÐ½ÑиÑиÑиÑа каÑо Ð¥ÑÐ¸Ñ Ð¸ СÑÑÑлинг, били в ÑелеÑонна кабина пÑед магазина, докаÑо дÑÑгиÑе двама влезли вÑÑÑе. ÐолиÑиÑÑа каза, Ñе ÑÑ Ðµ âдоÑÑовеÑен ÑвидеÑелâ и пÑиема ÑеÑиозно Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ Ñазказ.
ÐопÑлниÑелни подÑобноÑÑи Ð¸Ð´Ð²Ð°Ñ Ð¾Ñ ÑобÑÑвеника на магазина, койÑо казва на ÑазÑледваÑиÑе, Ñе мÑже, за коиÑо ÑмÑÑа, Ñе Ñа ÐÐ°Ð¹Ñ ÐµÑ Ð¸ Ð¥ÑиÑ, Ñа влезли и Ñа кÑпили бÑÑиÑо, Ñоколадово млÑко и Ð±ÐµÐ·Ð°Ð»ÐºÐ¾Ñ Ð¾Ð»Ð½Ð¸ напиÑки. ÐÑаÑÑÑ Ð½Ð° ÐÐ°Ð¹Ñ ÐµÑ ÐºÐ¾Ð¼ÐµÐ½ÑиÑа пÑед Los Angeles Times, Ñе поведениеÑо на двамаÑа мÑже изглежда ÑÑвмеÑÑимо Ñ ÑÑÑ , ÑÑй каÑо ÐÐ°Ð¹Ñ ÐµÑ Ð±Ð¸ âÑл вÑиÑко, до коеÑо можеÑе да Ñе докопа и ÑеÑÑо беÑе пÑидÑÑжаван Ð¾Ñ Ð¥ÑиÑ, повеÑе Ð¾Ñ Ð²Ñеки Ð¾Ñ Ð´ÑÑгиÑе ÑеÑиÑима“. ÐÑаÑÑÑ Ð½Ð° Ð¥ÑÐ¸Ñ Ð¿Ñк поÑвÑÑждава, Ñе Ðжак мÑази да използва ÑелеÑони.
ÐижÑе оÑе: СлÑÑаÑÑ ÐÑÑлов â миÑÑеÑиозниÑÑ Ð¸ Ð·Ð»Ð¾Ð²ÐµÑ Ð¸Ð½ÑÐ¸Ð´ÐµÐ½Ñ Ð² СевеÑен УÑал
ÐаÑÑа на Ñазположение на ÑелаÑа (Ñнимка: dyatlovpass.com)ÐÑзможни ÑеоÑииÐоÑи знаейки, Ñе ÑеÑиÑима Ð¾Ñ Ð¿ÐµÑимаÑа мÑже Ñа загинали в СиеÑа, ÑледоваÑелиÑе вÑе оÑе не Ð¼Ð¾Ð³Ð°Ñ Ð´Ð° обÑÑнÑÑ Ð½Ð°Ð¿Ñлно какво е довело до ÑмÑÑÑÑа им. Те вÑе оÑе не Ñа намеÑили обÑÑнение заÑо мÑжеÑе Ñа били Ñам, вÑпÑеки Ñе наÑÑаваÑ, Ñе ÐаÑÐ¸Ð°Ñ Ð¸Ð¼Ð° пÑиÑÑели Ñ Ð±ÐµÐ±Ðµ в малкоÑо гÑадÑе ФоÑбÑÑаÑн и полиÑиÑÑа ÑмÑÑа, Ñе е вÑзможно в Ð¾Ð¿Ð¸Ñ Ð´Ð° ги поÑеÑÑÑ Ð½Ð° вÑÑÑане кÑм дома, мÑжеÑе да Ñа напÑавили гÑеÑен завой близо до ÐÑовил, коеÑо ги е изкаÑало на планинÑÐºÐ¸Ñ Ð¿ÑÑ. Ðо нÑкаква пÑиÑина мÑжеÑе Ñа напÑÑнали ÐонÑего-Ñо; Те, вмеÑÑо да Ñе вÑÑÐ½Ð°Ñ Ð½Ð°Ð´Ð¾Ð»Ñ Ð¿Ð¾ пÑÑÑ (кÑдеÑо Ñа подминали Ñ Ð¸Ð¶Ð°Ñа, кÑм коÑÑо Ð¨Ð¾Ð½Ñ Ð¿Ð¾-кÑÑно Ñе вÑÑÑа), пÑодÑÐ»Ð¶Ð°Ð²Ð°Ñ Ð¿Ð¾ пÑÑÑ Ð² поÑокаÑа, в коÑÑо пÑÑвонаÑално Ñа ÑÑÑгнали.
Ð Ð´ÐµÐ½Ñ Ð¿Ñеди мÑжеÑе да изÑезнаÑ, ÑÐ½ÐµÐ³Ð¾Ñ Ð¾Ð´ на USFS е минал по пÑÑÑ Ð² Ñази поÑока, за да поÑиÑÑи Ñнега Ð¾Ñ Ð¿Ð¾ÐºÑива на ÑÑÑгона, за да не Ñе ÑÑÑÑи. СпоÑед полиÑиÑÑа е вÑзможно гÑÑпаÑа да е ÑеÑила да пÑодÑлжи по ÑледиÑе, водеÑи пÑез Ñнежни пÑеÑпи Ñ Ð²Ð¸ÑоÑина 1,2â1,8 м до кÑдеÑо водÑÑ, Ñ Ð²ÑÑаÑа, Ñе Ð½ÐµÐ´Ð°Ð»ÐµÑ Ñе намеÑÑÑ Ð¿Ð¾Ð´Ñлон. ÐопÑÑка Ñе, Ñе най-веÑоÑÑно ÐадÑÑга и СÑÑÑлинг Ñа поÑинали Ð¾Ñ Ñ Ð¸Ð¿Ð¾ÑеÑÐ¼Ð¸Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾ ÑÑедаÑа на дÑÐ»Ð³Ð¸Ñ Ð¿ÑÐµÑ Ð¾Ð´, а Ð¥ÑÐ¸Ñ ÑкоÑо Ñлед Ñова. ÐÑиÑко Ñова обаÑе оÑново не обÑÑнÑва заÑо Ñа изоÑÑавили изпÑавнаÑа кола на пÑÑÑ.
Ñнимка: dyatlovpass.comÐÑедполага Ñе, Ñе Ñлед каÑо Ñа намеÑили ÑÑÑгона, дÑÑгиÑе двама Ñа ÑÑÑпили пÑозоÑеÑа, за да влÑзаÑ. ТÑй каÑо е било заклÑÑено, Ñе може да Ñа вÑÑвали, Ñе е ÑаÑÑна ÑобÑÑвеноÑÑ Ð¸ Ñа Ñе ÑÑÑÐ°Ñ Ñвали Ð¾Ñ Ð°ÑеÑÑ Ð·Ð° кÑажба, ако Ð¸Ð·Ð¿Ð¾Ð»Ð·Ð²Ð°Ñ Ð½ÐµÑо дÑÑго, коеÑо намеÑÑÑ Ñам. След ÑмÑÑÑÑа на ÐÐ°Ð¹Ñ ÐµÑ Ð¸Ð»Ð¸ Ñлед каÑо ÐаÑÐ¸Ð°Ñ ÑмÑÑа, Ñе е ÑмÑÑл, Ñой може да е ÑеÑил да Ñе опиÑа да Ñе вÑÑне в ÑивилизаÑиÑÑа по ÑазлиÑни наÑини.
ÐÑÑга ÑеоÑиÑ, пÑедложена Ð¾Ñ Ð¼Ð°Ð¹ÐºÐ°Ñа на Ðжак ÐадÑÑга, пÑедполага, Ñе нÑкой дÑÑг е каÑал колаÑа в гоÑаÑа Ñази ноÑ. ÐÑ ÐµÐ´Ð½Ð° ÑÑÑана, колаÑа е намеÑена изоÑÑавена на мÑÑÑо, за коеÑо ÑÑ Ñе кÑлне, Ñе Ðжак ÐадÑÑга не е изминал маÑÑÑÑÑа. Там земÑÑа е покÑиÑа Ñ ÐºÐ°Ð¼Ñни и пÑÑÑки и вÑÑкакви оÑломки и пÑедвид, Ñе колаÑа на ÐадÑÑга е била Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ ниÑко окаÑване, Ñова би пÑиÑинило леки или ÑÑедни ÑеÑи по долнаÑа ÑаÑÑ Ð½Ð° пÑевозноÑо ÑÑедÑÑво. РнезавиÑимо Ð¾Ñ Ñова пÑевозноÑо ÑÑедÑÑво е било непокÑÑнаÑо, в безÑпÑеÑно ÑÑÑÑоÑние. Ðо най-впеÑаÑлÑваÑоÑо, коеÑо майкаÑа на ÐадÑÑга казва, е Ñова, Ñе колаÑа е намеÑена ÑÑÑ Ñвалени пÑозоÑÑи – неÑо, коеÑо ÐадÑÑга никога не би напÑавил. ÐогаÑо паÑкиÑа колаÑа, Ñой винаги вдига пÑозоÑÑиÑе, оÑобено ако вали ÑнÑг, какÑо е било Ñогава.
Ðменно поÑади Ñова ÑÑ, наÑед Ñ Ð´ÑÑги, вÑÑва, Ñе нÑкой дÑÑг може да е каÑал колаÑа Ñам онази веÑеÑ. ÐÑкои пÑедполагаÑ, Ñе Ñова е дÑÑгиÑÑ ÑоÑÑÐ¾Ñ Ð² гÑÑпаÑа ÐаÑи ÐаÑиаÑ, допÑлвайки ÑеоÑиÑÑа, Ñе ÐаÑÐ¸Ð°Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ да е иÑкал да поÑеÑи бебеÑо на ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¿ÑиÑÑел, и да е ÑговоÑил оÑÑаналиÑе да оÑÐ¸Ð´Ð°Ñ Ð²Ñв ФоÑбÑÑаÑн.
СледваÑаÑа ÑеоÑÐ¸Ñ Ñе оÑновава на Ñова, Ñе може би ÐаÑÐ¸Ð°Ñ Ð½Ð°Ð¸ÑÑина е закаÑал пеÑимаÑа Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð°Ñа в гоÑаÑа онази ноÑ, но пÑедполага, Ñ
June 19, 2024
Небет тепе – ключовият в историята пловдивски хълм
Историците твърдят, че именно там има следи от траки, гърци, римляни и османци. Зид върху зид са крепостните стени на няколко града. Според легенди, през Средновековието на Небет тепе е имало цял замък.
Археологическият обект, заедно с намиращата се в подножието на Стария град Източна порта на Филипопол, са част от проекта „По крепостните стени на Филипопол“, който получи финансиране през 2020 г. от Фонда за устойчиви градове. Общият бюджет на проекта е 9,3 млн. лв., 6,9 млн. лв. от които са безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“, а останалите – финансиране, осигурено от Фонда за устойчиви градове.
Проектът ще превърне Небет тепе в нещо като пловдивския Царевец – с частично възстановени зидове и осветление. В него са включени три подобекта:
Основната цел на проекта е увеличаване на туристическия поток.
С изпълнението се оформят различни пешеходни пространства с парапети, както и места за панорамни площадки и пейки. Разкрива се таен вход, който досега е бил недостъпен. Посетителите ще могат да влизат и излизат от него по монтирани за целта стъпала, а от изхода му има изглед надолу към каменни стъпала, използвани от обитателите на Небет тепе.
СподелиShares
The post Небет тепе – ключовият в историята пловдивски хълм appeared first on 360mag.
ÐÐµÐ±ÐµÑ Ñепе â клÑÑовиÑÑ Ð² иÑÑоÑиÑÑа пловдивÑки Ñ Ñлм
ÐÑÑоÑиÑиÑе ÑвÑÑдÑÑ, Ñе именно Ñам има Ñледи Ð¾Ñ ÑÑаки, гÑÑÑи, ÑимлÑни и оÑманÑи. Ðид вÑÑÑ
Ñ Ð·Ð¸Ð´ Ñа кÑепоÑÑниÑе ÑÑени на нÑколко гÑада. СпоÑед легенди, пÑез СÑедновековиеÑо на ÐÐµÐ±ÐµÑ Ñепе е имало ÑÑл замÑк.
ÐÑÑ ÐµÐ¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸ÑеÑкиÑÑ Ð¾Ð±ÐµÐºÑ, заедно Ñ Ð½Ð°Ð¼Ð¸ÑаÑаÑа Ñе в подножиеÑо на СÑаÑÐ¸Ñ Ð³Ñад ÐзÑоÑна поÑÑа на Филипопол, Ñа ÑаÑÑ Ð¾Ñ Ð¿ÑоекÑа „Ðо кÑепоÑÑниÑе ÑÑени на Филипопол“, койÑо полÑÑи ÑинанÑиÑане пÑез 2020 г. Ð¾Ñ Ð¤Ð¾Ð½Ð´Ð° за ÑÑÑойÑиви гÑадове. ÐбÑиÑÑ Ð±ÑÐ´Ð¶ÐµÑ Ð½Ð° пÑоекÑа е 9,3 млн. лв., 6,9 млн. лв. Ð¾Ñ ÐºÐ¾Ð¸Ñо Ñа безвÑзмездна ÑинанÑова Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ Ð¿Ð¾ ÐпеÑаÑивна пÑогÑама „Региони в ÑаÑÑеж“, а оÑÑаналиÑе – ÑинанÑиÑане, оÑигÑÑено Ð¾Ñ Ð¤Ð¾Ð½Ð´Ð° за ÑÑÑойÑиви гÑадове.
ÐÑоекÑÑÑ Ñе пÑевÑÑне ÐÐµÐ±ÐµÑ Ñепе в неÑо каÑо пловдивÑÐºÐ¸Ñ Ð¦Ð°ÑÐµÐ²ÐµÑ – Ñ ÑаÑÑиÑно вÑзÑÑановени зидове и оÑвеÑление. Рнего Ñа вклÑÑени ÑÑи подобекÑа:
ÐÑновнаÑа Ñел на пÑоекÑа е ÑвелиÑаване на ÑÑÑиÑÑиÑеÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ñок.
С изпÑлнениеÑо Ñе оÑоÑмÑÑ ÑазлиÑни пеÑеÑ
одни пÑоÑÑÑанÑÑва Ñ Ð¿Ð°ÑапеÑи, какÑо и меÑÑа за паноÑамни плоÑадки и пейки. РазкÑива Ñе Ñаен вÑ
од, койÑо доÑега е бил недоÑÑÑпен. ÐоÑеÑиÑелиÑе Ñе Ð¼Ð¾Ð³Ð°Ñ Ð´Ð° Ð²Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ Ð¸ Ð¸Ð·Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ Ð¾Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ по монÑиÑани за ÑелÑа ÑÑÑпала, а Ð¾Ñ Ð¸Ð·Ñ
ода Ð¼Ñ Ð¸Ð¼Ð° изглед Ð½Ð°Ð´Ð¾Ð»Ñ ÐºÑм каменни ÑÑÑпала, използвани Ð¾Ñ Ð¾Ð±Ð¸ÑаÑелиÑе на ÐÐµÐ±ÐµÑ Ñепе.
СподелиShares
The post ÐÐµÐ±ÐµÑ Ñепе â клÑÑовиÑÑ Ð² иÑÑоÑиÑÑа пловдивÑки Ñ Ñлм appeared first on 360mag.
“Clean Park” на Kärcher обобщава идеята за място, на което човек може да почисти основно автомобила си
Керхер организира представяне и демонстрация на оборудването за измиване на автомобили – четкови портални и мивки на самообслужване. Експертите на немската компания показаха методологията за правилно измиване на автомобила, когато почистваме сами колите ни. Те обърнаха внимание, че е важно първо да изплакнем автомобила, след това да нанесем препарат отдолу-нагоре, да измием автомобила с четка или гъба, и отново да изплакнем отново отдолу-нагоре.
По време на събитието беше представена и структурата на отдел “Wash Systems автомивки“, който е част от отдел „Директни продажби“ на Керхер и е обособен екип от 5 човека. Хората в него са пряко ангажирани с изготвянето на предложението, доставката, монтажа и поддръжката на оборудването за професионални автомивки. Екипът се състои от: един мениджър проекти, който изготвя техническото предложение на база запитването на клиента. Впоследствие той координира поръчките, транспорта и монтажа на техниката. Един търговски представител отговаря за първоначалния контакт с клиента и изготвянето на цялостната оферта. Трима сервизни техници се грижат машините да бъдат монтирани, настроени и обслужени максимално бързо и качествено, осигурявайки минимален престой, в които машините не функционират – съответно не генерират приходи.
“Clean Park” е търговска марка на „Karcher“. Обобщава идеята за място, на което човек може да почисти основно автомобила си, както отвън, така и отвътре, ползвайки различните технически решения на немската компания. Може да измие собственоръчно колата си или да ползва порталната мивка. Да „пусне“ прахосмукачка вътре, да нанесе парфюм в колата и т.н. “Clean park” е място, на което човек може просто да измие автомобила си или да се позабавлява, използвайки качествена техника. “Clean park” е марка, която довежда клиенти.”, сподели Миролюб Владимиров, ръководител продажби “Професионално направление”.
Екипът на Керхер представи и тенденцията, че клиентите все по-често се интересуват от порталните мивки. Порталната автомивка е роботизирана машина, която последователно изпълнява предварително избрани действия, следвайки нужните стъпки за измиването на един автомобил. Различните комбинации от действия съставляват различните програми, които се предлагат на крайния клиент. По този начин може да бъде избрана програма за бързо измиване в 4 стъпки (~5 мин) или да поглезим автомобила си, нанасяйки последователно различни препарати за пред измиване, шампоан, вакса, гланц и съответно подсушаване (~15 мин). При този режим на миене, качеството на измиване зависи от направените настройки на машината, качеството на препаратите и не на последно място от качеството на водата.
При уредите на самообслужване същите процедури се извършват на ръка, от собственика на автомобила, като качеството на измиване зависи до голяма степен от неговото старание и възможности и в по-малка степен от препаратите и водата.
Порталните автомивки също могат да работят в режим самообслужване, като се стартират чрез клиентска карта, пин код, QR код и т.н. предварително закупени от собственика на оборудването.
Г-н Владимиров коментира и тенденцията все повече хора да се интересуват от автомивки като възможност за инвестиция: “За много хора автомивката е елементарен бизнес, а всъщност това изобщо не е вярно. Наистина всичко има значение – мястото, потенциалните клиенти, техниката, площта, колко станции има на обекта, качеството на препаратите, броят на предлаганите програми и услуги…. И да, разбира се, цената, която може да получи за предлаганата услуга. ”Той подчерта, че екипът на Керхер е на разположение на клиента във всяка една от тези стъпки и ще предостави консултация и експертно мнение.
The post “Clean Park” на Kärcher обобщава идеята за място, на което човек може да почисти основно автомобила си appeared first on 360mag.
âClean Parkâ на Kärcher обобÑава идеÑÑа за мÑÑÑо, на коеÑо Ñовек може да поÑиÑÑи оÑновно авÑомобила Ñи
[image error]ÐеÑÑ ÐµÑ Ð¾ÑганизиÑа пÑедÑÑавÑне и демонÑÑÑаÑÐ¸Ñ Ð½Ð° обоÑÑдванеÑо за измиване на авÑомобили – ÑеÑкови поÑÑални и мивки на ÑамообÑлÑжване. ÐкÑпеÑÑиÑе на немÑкаÑа ÐºÐ¾Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ÐºÐ°Ð·Ð°Ñ Ð° меÑодологиÑÑа за пÑавилно измиване на авÑомобила, когаÑо поÑиÑÑваме Ñами колиÑе ни. Те обÑÑÐ½Ð°Ñ Ð° внимание, Ñе е важно пÑÑво да изплакнем авÑомобила, Ñлед Ñова да нанеÑем пÑепаÑÐ°Ñ Ð¾ÑдолÑ-нагоÑе, да измием авÑомобила Ñ ÑеÑка или гÑба, и оÑново да изплакнем оÑново оÑдолÑ-нагоÑе.
Ðо вÑеме на ÑÑбиÑиеÑо беÑе пÑедÑÑавена и ÑÑÑÑкÑÑÑаÑа на оÑдел âWash Systems авÑомивки“, койÑо е ÑаÑÑ Ð¾Ñ Ð¾Ñдел âÐиÑекÑни пÑодажбиâ на ÐеÑÑ ÐµÑ Ð¸ е обоÑобен екип Ð¾Ñ 5 Ñовека. ХоÑаÑа в него Ñа пÑÑко ангажиÑани Ñ Ð¸Ð·Ð³Ð¾ÑвÑнеÑо на пÑедложениеÑо, доÑÑавкаÑа, монÑажа и поддÑÑжкаÑа на обоÑÑдванеÑо за пÑоÑеÑионални авÑомивки. ÐкипÑÑ Ñе ÑÑÑÑои оÑ: един мениджÑÑ Ð¿ÑоекÑи, койÑо изгоÑÐ²Ñ ÑÐµÑ Ð½Ð¸ÑеÑкоÑо пÑедложение на база запиÑванеÑо на клиенÑа. ÐпоÑледÑÑвие Ñой кооÑдиниÑа поÑÑÑкиÑе, ÑÑанÑпоÑÑа и монÑажа на ÑÐµÑ Ð½Ð¸ÐºÐ°Ñа. Ðдин ÑÑÑговÑки пÑедÑÑавиÑел оÑговаÑÑ Ð·Ð° пÑÑвонаÑÐ°Ð»Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ¾Ð½ÑÐ°ÐºÑ Ñ ÐºÐ»Ð¸ÐµÐ½Ñа и изгоÑвÑнеÑо на ÑÑлоÑÑнаÑа оÑеÑÑа. ТÑима ÑеÑвизни ÑÐµÑ Ð½Ð¸Ñи Ñе гÑÐ¸Ð¶Ð°Ñ Ð¼Ð°ÑиниÑе да бÑÐ´Ð°Ñ Ð¼Ð¾Ð½ÑиÑани, наÑÑÑоени и обÑлÑжени макÑимално бÑÑзо и каÑеÑÑвено, оÑигÑÑÑвайки минимален пÑеÑÑой, в коиÑо маÑиниÑе не ÑÑнкÑиониÑÐ°Ñ â ÑÑоÑвеÑно не генеÑиÑÐ°Ñ Ð¿ÑÐ¸Ñ Ð¾Ð´Ð¸.
[image error]âClean Parkâ е ÑÑÑговÑка маÑка на âKarcherâ. ÐбобÑава идеÑÑа за мÑÑÑо, на коеÑо Ñовек може да поÑиÑÑи оÑновно авÑомобила Ñи, какÑо оÑвÑн, Ñака и оÑвÑÑÑе, ползвайки ÑазлиÑниÑе ÑÐµÑ Ð½Ð¸ÑеÑки ÑеÑÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° немÑкаÑа компаниÑ. Ðоже да измие ÑобÑÑвеноÑÑÑно колаÑа Ñи или да ползва поÑÑалнаÑа мивка. Ðа âпÑÑнеâ пÑÐ°Ñ Ð¾ÑмÑкаÑка вÑÑÑе, да нанеÑе паÑÑÑм в колаÑа и Ñ.н. âClean parkâ е мÑÑÑо, на коеÑо Ñовек може пÑоÑÑо да измие авÑомобила Ñи или да Ñе позабавлÑва, използвайки каÑеÑÑвена ÑÐµÑ Ð½Ð¸ÐºÐ°. âClean parkâ е маÑка, коÑÑо довежда клиенÑи.â, Ñподели ÐиÑолÑб ÐладимиÑов, ÑÑководиÑел пÑодажби âÐÑоÑеÑионално напÑавлениеâ.
ÐкипÑÑ Ð½Ð° ÐеÑÑ ÐµÑ Ð¿ÑедÑÑави и ÑенденÑиÑÑа, Ñе клиенÑиÑе вÑе по-ÑеÑÑо Ñе инÑеÑеÑÑÐ²Ð°Ñ Ð¾Ñ Ð¿Ð¾ÑÑалниÑе мивки. ÐоÑÑалнаÑа авÑомивка е ÑобоÑизиÑана маÑина, коÑÑо поÑледоваÑелно изпÑлнÑва пÑедваÑиÑелно избÑани дейÑÑвиÑ, Ñледвайки нÑжниÑе ÑÑÑпки за измиванеÑо на един авÑомобил. РазлиÑниÑе комбинаÑии Ð¾Ñ Ð´ÐµÐ¹ÑÑÐ²Ð¸Ñ ÑÑÑÑавлÑÐ²Ð°Ñ ÑазлиÑниÑе пÑогÑами, коиÑо Ñе пÑÐµÐ´Ð»Ð°Ð³Ð°Ñ Ð½Ð° кÑÐ°Ð¹Ð½Ð¸Ñ ÐºÐ»Ð¸ÐµÐ½Ñ. Ðо Ñози наÑин може да бÑде избÑана пÑогÑама за бÑÑзо измиване в 4 ÑÑÑпки (~5 мин) или да поглезим авÑомобила Ñи, нанаÑÑйки поÑледоваÑелно ÑазлиÑни пÑепаÑаÑи за пÑед измиване, Ñампоан, вакÑа, Ð³Ð»Ð°Ð½Ñ Ð¸ ÑÑоÑвеÑно подÑÑÑаване (~15 мин). ÐÑи Ñози Ñежим на миене, каÑеÑÑвоÑо на измиване завиÑи Ð¾Ñ Ð½Ð°Ð¿ÑавениÑе наÑÑÑойки на маÑинаÑа, каÑеÑÑвоÑо на пÑепаÑаÑиÑе и не на поÑледно мÑÑÑо Ð¾Ñ ÐºÐ°ÑеÑÑвоÑо на водаÑа.
ÐÑи ÑÑедиÑе на ÑамообÑлÑжване ÑÑÑиÑе пÑоÑедÑÑи Ñе извÑÑÑÐ²Ð°Ñ Ð½Ð° ÑÑка, Ð¾Ñ ÑобÑÑвеника на авÑомобила, каÑо каÑеÑÑвоÑо на измиване завиÑи до голÑма ÑÑепен Ð¾Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾Ð²Ð¾Ñо ÑÑаÑание и вÑзможноÑÑи и в по-малка ÑÑепен Ð¾Ñ Ð¿ÑепаÑаÑиÑе и водаÑа.
ÐоÑÑалниÑе авÑомивки ÑÑÑо Ð¼Ð¾Ð³Ð°Ñ Ð´Ð° ÑабоÑÑÑ Ð² Ñежим ÑамообÑлÑжване, каÑо Ñе ÑÑаÑÑиÑÐ°Ñ ÑÑез клиенÑÑка каÑÑа, пин код, QR код и Ñ.н. пÑедваÑиÑелно закÑпени Ð¾Ñ ÑобÑÑвеника на обоÑÑдванеÑо.
[image error]Ð-н ÐладимиÑов коменÑиÑа и ÑенденÑиÑÑа вÑе повеÑе Ñ Ð¾Ñа да Ñе инÑеÑеÑÑÐ²Ð°Ñ Ð¾Ñ Ð°Ð²Ñомивки каÑо вÑзможноÑÑ Ð·Ð° инвеÑÑиÑиÑ: âÐа много Ñ Ð¾Ñа авÑомивкаÑа е елеменÑаÑен бизнеÑ, а вÑÑÑноÑÑ Ñова изобÑо не е вÑÑно. ÐаиÑÑина вÑиÑко има знаÑение â мÑÑÑоÑо, поÑенÑиалниÑе клиенÑи, ÑÐµÑ Ð½Ð¸ÐºÐ°Ñа, плоÑÑа, колко ÑÑанÑии има на обекÑа, каÑеÑÑвоÑо на пÑепаÑаÑиÑе, бÑоÑÑ Ð½Ð° пÑедлаганиÑе пÑогÑами и ÑÑлÑгиâ¦. Рда, ÑазбиÑа Ñе, ÑенаÑа, коÑÑо може да полÑÑи за пÑедлаганаÑа ÑÑлÑга. âТой подÑеÑÑа, Ñе екипÑÑ Ð½Ð° ÐеÑÑ ÐµÑ Ðµ на Ñазположение на клиенÑа вÑв вÑÑка една Ð¾Ñ Ñези ÑÑÑпки и Ñе пÑедоÑÑави конÑÑлÑаÑÐ¸Ñ Ð¸ екÑпеÑÑно мнение.
СподелиSharesThe post âClean Parkâ на Kärcher обобÑава идеÑÑа за мÑÑÑо, на коеÑо Ñовек може да поÑиÑÑи оÑновно авÑомобила Ñи appeared first on 360mag.
Пионерите на българския алпинизъм: проф. д-р Любен Телчаров
В списъка на учредителите на Българския планински клуб /БПК/, името на Любен Телчаров е записано под номер 9, а след това е добавено – студент, медик. Впрочем този списък е доста колоритен, защото 12 от 18-те имена са на студенти петима медици, трима юристи и по един инженер, математик, спортист и художник. Ако проследим тяхното следващото развитие, то също е впечатляващо. Един е достигнал до най-високото академично звание – Ростислав Каишев става Академик, а до професорското звание са достигнали още четирима – Любен Пенев, Любен Телчаров, Филип Филипов и Кирил Влахов.
Проф. д-р Любен Телчаров, д.м.н.Впрочем моята задача днес е да проследя пътя на един от 18-те учредители на клуба на българските алпинисти и то е на Любен Телчаров. Роден е на 17.09.1907 г. в крайдунавския град Оряхово. Баща му Минко Телчаров е акушер-гинеколог. Майка му Пенка Константинова е сестра на Никола Константинов-министър на железниците 1902 г.
Началното си образование Любен Телчаров получава в родния си град. След това семейството се премества и заживява в София, където той завършва средното си образование. После, съвсем естествено пътят му е предначертан и той записва медицина. През 1932 г. год. завършва Медицинския университет в София и тук наред с огромния теоретичен и практичен учебен материал, роденият в равнината, на брега на най-голямата ни река Дунав млад студент не избира за хоби водните ширини, а примамливите планински върхове. Сприятелява се с няколко свои колеги, които стават едни от най-активните членове на младежкото туристическо дружество Юношески туристически съюз /ЮТС/.
Точно по това време членовете на ЮТС са доста по-активни от възрастните туристи и планинари. Прочели по нещо за модното на запад алпийско увлечение от излизащите по това време две туристически списания „Български турист” и „Млад турист”, те започват да навлизат все по-често в покоите на алпийските върхове по трудните им пътища, катерейки се по скалите. В своите трудни преходи обаче те не са сами, защото техните пътища са съвместими и с няколкото самоковски и софийски младежи.
Вижте още: Пионерите на българския алпинизъм: проф. д-р Любен Пенев
Учредителите на БПК (архив на доц. Сандю Бешев)Получили първите си уроци по скалите на Лакатник, Витоша и Черепиш, дръзновените младежи смело навлизат във високата планина извън страната, главно в Алпите. И съвсем естествено, в края на1929 г., най-активният и запознат в организационно отношение Стефан Попов отправя писмена покана за учредяване на клуб на българските алпинисти. В списъка му е Любен Телчаров, както и останалите му приятели. И така на 19 ноември 1929 година 18 души от членовете на ЮТС създават първата у нас организация на алпинистите – Българския планиниски клуб (БПК), преименуван през 1934г. Български алпийски клуб (БАК).
Въодушевени от бързото развитие на високото планинарство, още през 1931 г., членове на студентската организация на ЮТС и БПК, общо 7 приятели, организират задграничен излет до най-личния и най-висок връх на Австрия Гросглокнер /3798 м/. Пълният им успех ги въодушевява и те продължават с още по-голям ентусиазъм. През 1933 г.Любен Телчаров вече като лекар, специализиращ във Франция и Германия, се записва за член на Френския алпийски клуб и като такъв изкачва редица сложни и високи върхове – вр. Грепон /3472 м/, Иглите Блетиер /3522 м/, Ла Мейж /3937 м/, Монблан /4807 м/, без водач и редица още трудни снежно-ледени върхове.
Вижте още: Цанко Бангиев – една от легендите на българския алпинизъм
Кончето (архив на доц. Сандю Бешев)Завърнал се в България, френският възпитаник се включва много активно в работата на БАК. Така през месец февруари 1933 г. Любен Телчаров, Александър Белковски, Никола Рибаров и Васил Стоянов, осъществяват първото зимно преминаване на „Трионите” – силно назъбеният ръб между Малка и Голяма Мусала. Година по-късно под ръководството на д-р Телчаров 4-ма души осъществяват и първото цялостно зимно преминаване на Рила от Сапарева баня до Разлог.
Връх в зимните премиери на д-р Любен Телчаров обаче е първото зимно преминаване на Карстовото било на Пирин през тъй нареченото „Конче”. Тук негов партньор е един от най-големите познавачи на Пирин, художникът-фотограф Никола Миронски. Успехът им тогава е обявен за най-голямото българско постижение на зимния алпинизъм, което и днес не е загубило своето величие. Съхранил добрата си спортна форма, д-р Любен Телчаров, заедно с д-р Емануил Шаранков осъществяват и една голяма тяхна мечта. Между 25 и 31 юли 1936 г. те провеждат разузнавателна обиколка на планинския масив Олимп, при която изкачват първенеца на южната ни съседка Гърция – вр.Митикас /2918 м/. Това, че само няколко дни преди тях на Митикас /5 юли/ са били участниците в Първата царска ботаническа експедиция д-р Кръстю Тулешков, впоследствие виден наш професор, Вили Шахт и Димитър /Дончо/ Папазов не намалява успеха на Телчаров и Шаранков, които въобще не са знаели за тяхното изкачване. Е, тогава не е имало толкова мобилни телефони, та дори и други информиращи средства.
Вижте още: Никола Миронски – фотографът на българските планини
Важно събитие в историята на българския алпинизъм са и следните зимни изкачвания и траверси в Мальовишкия дял на Рила. Едното е под ръководството на Никола Миронски от голяма група, в която е и Телчаров, осъществява първото масово зимно преминаване на Рупите. От тогава започват да се дават и имената на отделните върхове на Рупите – Попова шапка, Купените, Ловница, Злия зъб, Орловец, Петлите. Второто е на коридора на вр. Мальовица, разделящ върха на две части – източно и западно крило, а третото е на вр. Злия зъб от юг.
И трите прояви са извършени при пълна зимна обстановка и са първите от този род у нас.
В съобщението на „Бюлетин на БАК” се съобщава още, че те са осъществени в две свръзки по трима души, като всеки от тях е бил с пикел /ледокоп/.
Още един много важен момент от дейността на БАК е това, че от 20 до 26 септември 1934 г. д-р Любен Телчаров, Пепи Енглиш, Михаил Кръшняк и Мария Въжарова са изкачили няколко върха в Рила, между които западното крило на Северната Мальовишка стена „гдето за първи път, във високата планина е приложена алпийската техника на гвоздея /клина/ и чука в България”. Освен това са изкачени и северната и южната стени на вр. Злия зъб.
Вижте още: Борислав Йорданов – едно закъсняло признание
1934: По западното крило на Северната Мальовишка стена за първи път във високата планина е приложена алпийската техника на гвоздея /клина/ и чука в БългарияАлпийската биография на д-р Любен Телчаров няма да е пълна, ако не се спомене и изкачването на Северната стена на вр. Вихрен, позната като „Фунията”, от Телчаров и Божидар Стоичков. С изкачването ѝ през 1935 г. само за два часа двамата развенчават мита на немските алпинисти д-р Ф. Ауер и Б. Мозел, изкачили стената предната година за осем часа с ползването на „множество клинове”?… Въодушевени от това свое изкачване, няколко месеца след това двамата навлизат в стената при трудни зимни условия, но лошото време ги кара да се откажат.
Като лекар д-р Телчаров посещава планината не само като алпинист. Той осъществява редица свои наблюдения за физиологичните промени на организма при туристическите, включително и алпийските натоварвания. Смело бих могъл да кажа, че от всички наши лекари планинари той е направил най-много за изследването на планинската болест по нашите планини. Безценна е и огромната роля която той има и при създаването на Планинската спасителна служба /ПСС/, както в България /1933 г./ така и в Пловдив през 1949 г.
А когато на 9 април 1959 г. пловдивските студенти учредиха свой алпийски клуб „СТД – Академик” Пловдив, проф. Телчаров имаше най-голяма заслуга за това и застана начело на клуба, като председател и го ръководи 4 години.
Северната стена на Вихрен (архив на доц. Сандю Бешев)Пишейки за една толкова разностранно развита личност, не мога да не спомена за чудесните научни и научно-популярни статии на проф. д-р Любен Телчаров, помествани години наред в излизащите по негово време издания – сп. „Български турист”, „Годишник на БАК”, „Бюлетин на БАК”, сп. „Турист” и в. „Ехо”. Тук не влизат високо компетентните научно-специализирани публикации у нас и в чужбина, доклади и реферати в медицинските издания. Не се спирам на пътя и постиженията му в медицината като лекар, патоморфолог, доктор на науките, професор, ръководител на първата катедра по Патофизиология в България, основана в МУ Пловдив.
Тук не бих сложил точка, ако в този ред на мисли не отдам заслуженото на проф. Телчаров за това, което той е дал и лично на автора, защото в първите 4 години от трудовия му стаж, той е бил под зоркото око на професора като председател, а авторът като треньор и ръководител на алпийския клуб „СТД – Академик”-Пловдив. И не само това. Лично от проф. Телчаров авторът е научил много неща за историята на началното развитие на българския алпинизъм. Няма да е пресилено, ако кажа, че дисертационният ми труд „История и развитие на българския алпинизъм” нямаше да бъде пълен без спомените на проф. Любен Телчаров.
Ползотворния си спортен и професионален медицински път професорът завърши на 4 юли 1995 г., когато календарът му отреди 88 години.
Вижте поредицата: Ветераните в българския алпинизъм
СподелиSharesThe post Пионерите на българския алпинизъм: проф. д-р Любен Телчаров appeared first on 360mag.
Списание 360's Blog

