Списание 360's Blog, page 86

Прогнози за Витоша 100 – колоездачи (2024)

СподелиShares снимка: facebook.com/vitosha100km

Всяка година през юни се разгорещяват страстите в средите на колоездачите и бегачите. Причината е емблематичният супермаратон Витоша 100. През 2024 г. стартът на колоездачите ще бъде на 29 юни, традиционно рано, в 6:00 ч. сутринта. 

Попитахме едни от най-добре представящите се в дисциплината какви са техните прогнози за тазгодишното класиране, кои са любимите им, но и трудните сегменти за тях самите и какъв съвет биха дали на по-неопитните за преодоляването на 98-те километра в подножието на Витоша.

Владислав Гюров (снимка: Антонио Вълчев)Колко пъти си участвал на Витоша 100? Тази година ще стартираш ли, ако да – каква ще бъде целта ти?

Владислав Гюров: Участвал съм 12 пъти. Тази година ще участвам, целта ми ще е да завърша.

Борис Първанов: Тази година ще ми е 10-то поредно участие. Целта е да сляза под 5 часа.

Ивета Костадинова: 4 пъти колоездене, 2 пъти бягане и 1 отказване на Кладница на дуатлон, заради болежка.

Ася Борисова: Участвала съм 9 пъти. Тази годи за десети път. Ще се опитам да подобря най-бързото си време на това трасе. Ще карам за под 5:30 ч.

Христина Козарева: 13 пъти. Няма да участвам тази година поради служебен ангажимент.

Виктория Данова: Мисля, че 7 пъти. Тази година ще пропусна по хубави причини!

Виктор Танков: Осем.

Борис Първанов / снимка: Антон АсеновКои ще са първите трима при мъжете, според теб?

Борис Първанов: 1-ви: Емил Стойнев, 2-ри Виктор Енев, 3-ти Борислав Хаджистоянов.

Ивета Костадинова: Виктор Енев, Емил Стойнев, Александър Алексиев.

Ася Борисова: 1ви- Емо Стойнев, 2ри – Петър Чавдаров, 3ти – Богдан Стойчев.

Христина Козарева: Влади Гюров, Емил Стойнев, Виктор Енев.

Виктория Данова: Емил Стойнев, Борислав Хаджистоянов и Виктор Енев.

Виктор Танков: Владислав Гяуров, Борислав Хаджистоянов, Емил Стойнев.

Вижте още: Обиколката на Витоша: 100 специални километра приключение

Христина Козарева (снимка: SKIBG)Кои ще са първите три при дамите?

Борис Първанов: 1-ва Ивета Костадинова, 2-ра Йоана Вълканова, 3-та Теодора Табакова.

Ивета Костадинова: Ивета Костадинова, Йоана Вълканова, Ася Борисова.

Ася Борисова: 1-ва Йоана Вълканова, 2-ра Ивета или Теодора Табакова, 3-а Ася Борисова.

Христина Козарева: Ивета Костадинова, Йоана Вълканова, Теодора Табакова.

Виктория Данова: Ивета Костадинова, Йоана Вълканова, Теодора Табакова.

Ивета Костадинова (снимка: SKIBG)Ще вали ли?

Владислав Гюров: Да.

Борис Първанов: Не.

Ивета Костадинова: Надявам се, че не.

Ася Борисова: Възможно е мъничко да валне.

Христина Козарева: Да.

Виктория Данова: Не.

Виктор Танков: Много ясно.

Вижте още: Обиколка на Витоша 100

Ася Борисова, Витоша 100 – 2021 г. (снимка: Боряна Николчева)Имаш ли любим участък от трасето? Защо?

Владислав Гюров: Вечната кал между Брезите и Железница.

Борис Първанов: Сингъл трака! Изключително удоволствие ми доставя всеки път, когато карам по нея, без значение дали се състезавам или се разхождам!

Ивета Костадинова: Мисля че обичам философският сегмент най-много. Обикновено там се развива интригата при нас най-вече, а и е скоростен и забавен!

Ася Борисова: Да. Водохващането към Кладница. Защото когато участвах за първи път, там хвръкнах и ме осени приятното чувство, че ще завърша успешно тази Обиколка.

Виктория Данова: Началото ми е любимо, защото битката там е най-ожесточена и всички тръгват с темпо като за 10 км състезание.

Виктор Танков: Брезите- Железница.

Виктория Данова, Витоша 100 (2018) / снимка: harmonica organic foodsА от кой участък се притесняваш най-много?

Борис Първанов: Може би корените над кв. Симеоново, ако е мокро.

Ивета Костадинова: Май пак от финалните километри, защото има доста хора , скоростта е висока и човек трябва да е много, много нащрек.

Ася Борисова: Участъкът м/у Ярлово и Ярема, защото има резки стенички, които като се поумориш, ти се струват цели бариери.

Виктория Данова: Може би нивата след Ярлово, просто е най-топло там и някак все най-бавно минава този участък.

Награждаване на Витоша 100, 2019 г., на първото място Христина Козарева, второ – Лилия Ангелова / снимка: facebook.com/vitosha100kmАко трябва да дадеш един съвет за Витоша 100, какъв би бил той?

Владислав Гюров: Хранене и хидратация.

Борис Първанов: Яжте редовно и ако нямате амбиции за топ 50 в никакъв случай не се състезавайте първите 2 часа.

Ивета Костадинова: Хидратирайте се, наспете се повече от добре и се забавлявайте!

Ася Борисова: Само газ (Това е бързо трасе).

Христина Козарева: Умната!

Виктория Данова: Да не оставате гладни и хидратирани. Да си имате график и да го следвате, дори да не ви се яде или пие!

Виктор Танков: Let’s Sred.

Награждаване на Витоша 100, 2017 г., на първото място Виктория Данова (снимка: личен архив)СподелиShares

The post Прогнози за Витоша 100 – колоездачи (2024) appeared first on 360mag.

Александър Обретенов: Виелицата през 1974 г.

СподелиShares

Решихме да ловим пъстърви посред зима на Леденото езеро в Рила. Тогава работехме и в събота – до 14 ч. С Детелинка хванахме автобус от София за Самоков. Там ни чакаха Кольо (наш приятел от Самоков) и съпругата му Сиси. Кольо беше наловил лешанки в една метална кутия за стръв на пъстървата. От раницата му стърчаха въдици. Тогава още не бяха обособени националните паркове „Пирин“, „Рила“ и „Централен Балкан“ и риболовът не беше забранен.

Хванахме автобус за Боровец. Тогава още нямаше лифт до Ястребец. Качвахме се по туристическата пътека по западния склон на р. Бистрица.

Бях щастлив, че отново съм в планината (снимка: личен архив)И Детелинка се радва на снега (снимка: личен архив)Сняг се сипеше от върховете на дърветата заради усилващият се вятър (снимка: личен архив)

Докато се изкачим над горната граница на гората, започна да се смрачава. Когато пресякохме река Бистрица, на отсрещния бряг в снега между клековете бяха седнали три момчета и развеселени, ни се подиграха: „Тези пък тръгнали за риба!”
Ядосах се, но тихомълком продължихме нагоре. След малко настигнахме друга група ученици. После – едно момче, което подкрепяше приятелката си за да може да върви. По-нагоре – друга група ученици, а между тях – изплашеният им учител. Оказа се, че са  ученици от Русе – без опит в зимна планина. Някои бяха с половинки обувки, без ръкавици, без шапки….

Учителят ни помоли за помощ. Тогава спряхме и събрахме целия клас. Раздадохме всичките си резервни ръкавици, чорапи, шапки и пуловери които носехме в раниците си. Подредихме се в колона по един. Аз – най-отпред, зад мен – Детелинка, учителят – в средата на колоната, предпоследна – Сиси, а Кольо – най-отзад със задача да не пуска никой зад себе си.

И потеглихме бавно нагоре. В клека пътеката беше ясно очертана, но над него (на Голготата) беше страхотна виелица – духаше много силен насрещен вятър който набиваше снежинки в очите ми като иглички и буквално не можех да виждам. От пътеката нямаше и помен – всичко беше заравнено. Единствено малко по-тъмните нюанси на снега подсказваха къде е пътеката, която се беше превърнала в заледен мост. При всяко стъпване малко в страни пропадах до кръста в снега. Напредвахме много бавно…

Вече беше пълен мрак, когато видяхме светлинката на хижа Мусала. В хижата бяхме към полунощ. Децата така се развеселиха, че започнаха да танцуват и не спираха да ни благодарят…

На сутринта се качихме до Леденото езеро и с лопата от хижаря (приятел на Кольо) изкопахме дупка в леда. Но напразно – до обед нищо не успяхме да хванем.
Когато слязохме в хижата видяхме голямо оживление. Около 30 души планински спасители с червени дрехи бяха тръгнали да търсят двама изчезнали туристи.  Единият от тях бил самоковец – планинар, а другият – от гр. Кюстендил. Тръгнали от Боровец заедно с две деца от пети клас към х. Мусала – 20 мин. след нас. Когато се качили в клека, децата се уплашили от виелицата и се върнали в Боровец, а двамата мъже продължили нагоре. Единият искал да снима изгрева на слънцето. Него го бяха намерили безжизнен на пътеката. В едната ръка стискаше фотоапарат, а в другата – сняг. Видях следите му в снега – ходел е на зиг-заг и се мъчел да намери пътеката, но когато я е пресичал, вероятно е мислел, че е стъпил на скала, без да я познае.
Другарят му още го търсеха от другата страна на реката.
На следващия ден писаха във вестниците за починалите туристи.

Виж всички участници в Конкурса!

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Александър Обретенов: Виелицата през 1974 г. appeared first on 360mag.

Александър Обретенов: Виелицата през 1974 г.

СподелиShares

Решихме да ловим пъстърви посред зима на Леденото езеро в Рила. Тогава работехме и в събота – до 14 ч. С Детелинка хванахме автобус от София за Самоков. Там ни чакаха Кольо (наш приятел от Самоков) и съпругата му Сиси. Кольо беше наловил лешанки в една метална кутия за стръв на пъстървата. От раницата му стърчаха въдици. Тогава още не бяха обособени националните паркове „Пирин“, „Рила“ и „Централен Балкан“ и риболовът не беше забранен.

Хванахме автобус за Боровец. Тогава още нямаше лифт до Ястребец. Качвахме се по туристическата пътека по западния склон на р. Бистрица.

Бях щастлив, че отново съм в планината (снимка: личен архив)И Детелинка се радва на снега (снимка: личен архив)Сняг се сипеше от върховете на дърветата заради усилващият се вятър (снимка: личен архив)

Докато се изкачим над горната граница на гората, започна да се смрачава. Когато пресякохме река Бистрица, на отсрещния бряг в снега между клековете бяха седнали три момчета и развеселени, ни се подиграха: „Тези пък тръгнали за риба!”
Ядосах се, но тихомълком продължихме нагоре. След малко настигнахме друга група ученици. После – едно момче, което подкрепяше приятелката си за да може да върви. По-нагоре – друга група ученици, а между тях – изплашеният им учител. Оказа се, че са  ученици от Русе – без опит в зимна планина. Някои бяха с половинки обувки, без ръкавици, без шапки….

Учителят ни помоли за помощ. Тогава спряхме и събрахме целия клас. Раздадохме всичките си резервни ръкавици, чорапи, шапки и пуловери които носехме в раниците си. Подредихме се в колона по един. Аз – най-отпред, зад мен – Детелинка, учителят – в средата на колоната, предпоследна – Сиси, а Кольо – най-отзад със задача да не пуска никой зад себе си.

И потеглихме бавно нагоре. В клека пътеката беше ясно очертана, но над него (на Голготата) беше страхотна виелица – духаше много силен насрещен вятър който набиваше снежинки в очите ми като иглички и буквално не можех да виждам. От пътеката нямаше и помен – всичко беше заравнено. Единствено малко по-тъмните нюанси на снега подсказваха къде е пътеката, която се беше превърнала в заледен мост. При всяко стъпване малко в страни пропадах до кръста в снега. Напредвахме много бавно…

Вече беше пълен мрак, когато видяхме светлинката на хижа Мусала. В хижата бяхме към полунощ. Децата така се развеселиха, че започнаха да танцуват и не спираха да ни благодарят…

На сутринта се качихме до Леденото езеро и с лопата от хижаря (приятел на Кольо) изкопахме дупка в леда. Но напразно – до обед нищо не успяхме да хванем.
Когато слязохме в хижата видяхме голямо оживление. Около 30 души планински спасители с червени дрехи бяха тръгнали да търсят двама изчезнали туристи.  Единият от тях бил самоковец – планинар, а другият – от гр. Кюстендил. Тръгнали от Боровец заедно с две деца от пети клас към х. Мусала – 20 мин. след нас. Когато се качили в клека, децата се уплашили от виелицата и се върнали в Боровец, а двамата мъже продължили нагоре. Единият искал да снима изгрева на слънцето. Него го бяха намерили безжизнен на пътеката. В едната ръка стискаше фотоапарат, а в другата – сняг. Видях следите му в снега – ходел е на зиг-заг и се мъчел да намери пътеката, но когато я е пресичал, вероятно е мислел, че е стъпил на скала, без да я познае.
Другарят му още го търсеха от другата страна на реката.
На следващия ден писаха във вестниците за починалите туристи.

Виж всички участници в Конкурса!

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Александър Обретенов: Виелицата през 1974 г. appeared first on 360mag.

Американският случай „Дятлов“: Изчезването на петимата от окръг Юба

СподелиShares снимка: Sacramento Bee

Те не са били планински туристи, но поради озадачаващите обстоятелства на тяхното изчезване в планината, случаят е известен в западната преса като „Американският проход на Дятлов“.

На 24 февруари 1978 г. Джак Мадруга, Бил Стърлинг, Теодор Вайхер, Гари Матиас и Джаки Хюит се прибират към родния си град Юба Сити от Чико, където били отишли да гледат баскетболен мач. Това, което обединява групата, е фактът, че всеки от петимата има някаква форма на особено психично състояние – от лек аутизъм и нисък коефициент на интелигентност, до шизофрения, която изисква постоянно лечение. Те обаче притежават необходимото ниво на социализация, за да могат родителите им да ги пускат на такива пътувания без проблеми. Също така Мадруга има шофьорска книжка. Освен това той и Гари Матиас дори са служили в армията. 

Младежите, които трябва да изминат само 80 километра по магистралата, така и не се прибират вкъщи, затова на следващата сутрин разтревожените им близки звънят в полицията.

Оказало се, че компанията е била видяна за последен път в супермаркет, където си купили храна и напитки за обратния път. Три дни след началото на издирването колата на Мадруга е открита на селски път в съвсем различна посока от Юба Сити. По неизвестни причини шофьорът се е отклонил радикално от маршрута си, изкачил се е в заснежените планини на височина около 1300 метра, след което е оставил напълно изправния автомобил и е навлязъл в гората на националния парк в северната част на планинската верига Сиера Невада.

След пет дни претърсването е преустановено заради силна снежна буря, така че операцията по издирването се налага да бъде прекратена. Развръзката идва няколко месеца по-късно.

Сградата на Gateway foundation / снимка: appeal-democrat

Датата е 4 юни 1978 г. Група мотоциклетисти, включително 16-годишният Роджър Кох, карат мотоциклетите си през националния парк Puma Forest и се наслаждават на лятното време, когато нещо привлича вниманието им леко встрани от една от пътеките. Те виждат фургон на горските служби, в които обикновено има хранителни дажби и източници на топлина. Въпреки това, този изглежда изоставен, а един от прозорците е счупен. Така че Роджър и групата решават да отидат и да го проучат. Отварят вратата и надничат вътре, за да видят дали има нещо готино. Правейки това обаче, Роджър и приятелите му ще се натъкнат на ключово доказателство в една от най-странните неразгадани мистерии в американската история.

Това е историята на „Петимата от окръг Юба“Ретроспекция

Тези петима млади мъже са били най-добри приятели и неразделни един от друг, известни на семействата и приятелите си като Момчетата. Те често прекарвали свободното си време в разговори за спорт, най-вече за баскетбол.

Запознават се в центъра за професионална рехабилитация на град Юба. Всички момчета играят в баскетболен отбор, който е подкрепен от Gateway Foundation, наречен Gateway Gators. За да разберем отчасти защо изчезването им е толкова странно, първо е важно да разберем самите момчета и защо е объркващо, че ще се окажат при такива обстоятелства.

Джак Хюит

Джак Хюит (снимка: Chico Enterprise-Record)

Започваме с Джаки Хюит, който е на 24 по време на изчезването си. Джаки е роден на 29 март 1953 г. Може би най-срамежливият от групата и поради това той се бори да се справя някак си в ежедневния живот с разговори. Това е така, защото той има говорен дефект и освен това е неграмотен. Неспособен да чете и пише, тези са пречка на желанието му да общува с други, извън приятелите или семейството. Най-добрият приятел на Джаки е Тед Вайхер, който е във водещата група на момчетата.

Тед е много по-общителен и някак взима Джак под крилото си, когато става дума за неща като общуването с другите. Джак мрази телефонните обаждания, така че в случая, когато трябва, Тед беше повече от готов да помогне на приятеля си и да проведе телефонното обаждане от негово име.

Освен това Джак не обича да е далеч от дома си за продължителни периоди от време. Това означава, че той трудно би останал да нощува някъде, ако изобщо би останал.

Гари Матиас

Гари Матиас (снимка: Chico Enterprise-Record)

Гари Матиас, който е на 25 години по време на изчезването си, е роден на 15 октомври 1952 г. Матиас е бил в американската армия, като според някои сведения се счита, че по време на службата си е злоупотребявал с наркотици, но проблемите му се задълбочат, когато му е поставена диагноза параноидна шизофрения, поради което е освободен от армията. След това той живее с баба си в Орегон за кратко време. След това решава, че иска да се върне в Калифорния и да живее с майка си и втория си баща.

Разстоянието, което отнема седем до осем часа път с кола, той изминава на автостоп, но е изминал и пеша големи разстояния. За да преживява, той краде кашони с мляко от верандата на хората и яде консерви кучешка храна. Независимо от това, успява да се върне при майка си и втория си баща. Не всичко е наред след завръщането му у дома и на няколко пъти се намесват правоохранителните органи.

След един от изблиците му, Матиас е настанен в болница за ветерани за лечение на шизофрения. След като определят правилната доза лекарства, Матиас се връща при майка си и започва да работи, като помага в градинския бизнес на втория си баща.  Матиас последен се присъединява към момчетата, само няколко месеца преди изчезването им.

Бил Стърлинг

Бил Стърлинг (снимка: Chico Enterprise-Record)

Бил Стърлинг е на 29 години по време на изчезването си. Той е роден на 5 април 1949 г. В сравнение с другите двама, Бил е много общителен. Той е завършил гимназия и е смятан за много религиозен човек. Треньорът по баскетбол на момчето всъщност казва, че Стърлинг вероятно е най-интелигентното от момчетата.

Джак Мадруга

Джак Мадруга (снимка: Chico Enterprise-Record)

Джак Мадруга е бил на 30 по време на изчезването си. Той е роден на 18 юни 1947 г. За разлика от споменатия по-рано Стърлинг, той е срамежлив и относително затворен в себе си, подобно на Матиас. Той е служил в армията като шофьор на камион около две години, докато не е уволнен с почест. След завръщането си у дома си намерил работа като мияч на чинии. Той и Матиас са единствените с книжка, но Джак е единственият с кола и обича да вози момчетата. Ценното му притежание е тюркоазено-бял Mercury Montego от 1969 г. Обожавайки колата си, той не би позволил на никой друг да я кара.

Тед Вайхер

Тед Вайхер (снимка: Chico Enterprise-Record)

Накрая в групата идва Тед Вайхер, който е бил на 32. Той е роден през 1946 г. Той има много специална връзка с Джак, както казахме, провежда телефонни обаждания от името на Джак и в крайна сметка просто се грижи за него и се отнася към него като към по-малък брат.

Негови близки приятели обаче казват, че въпреки, че е общителен и очарователен, му липсва здрав разум. Така например той отказал да напусне горяща сграда, защото искал да спи. Като оставим настрана уменията за разсъждение на Тед, той бил обичан от повечето хора, заради това колко общителен и дружелюбен е.

Вижте още: Мистериозният случай на Евърет Рус

Баскетболният мач

Както споменахме по-рано, петимата мъже са играли в баскетболен отбор, наречен Gateway Gators. В събота, 25 февруари 1978 г. момчетата трябвало да се състезават в специалните олимпийски игри в Сакраменто. Победителите щели да получат едноседмична ваканция в Лос Анджелис. И петимата мъже били много развълнувани от това събитие. Те живеели и дишали за баскетбола, така че нямало шанс на света да искат да пропуснат това събитие.

Въпреки това, ден по-рано, на 24 февруари те отиват да гледат любимия си баскетболен отбор UC Davis в Чико, на 80 км от Юба Сити, но преди да тръгнат, приготвят екипите си и казват на родителите си да ги проверят дали ще станат рано на следващата сутрин.

Любимият им отбор печели и петимата са в добро настроение. Те обаче не се прибират вкъщи и родителите им известяват полицията.

Разследване

В полицейското разследване се установява, че момчетата отиват в центъра на Чико до място, наречено Behr’s market, и купуват закуски, мляко и няколко газирани напитки, след което си тръгват. Всичко това е обичайно, но собственикът на магазина си ги спомня, защото те влезли малко преди 10 вечерта, когато той искал вече да затвори и това го подразнило.

На 25 февруари, в деня, в който трябва да се състезават, и петимата са обявени за изчезнали, а полицията логично започна да претърсва районите между Юба Сити и Чико.

Mercury Montego от 1969 г. (снимка: dyatlovpass.com)

Подозрително местоположение на колата

Три дни по-късно колата им е открита в Национален парк Плумас, на 60 км североизточно от Юба Сити, точно в обратната на посоката, по която момчетата трябвало да поемат. Колата е намерена в отлично състояние, със спуснати прозорци, а вътре има опаковки от изядени закуски, ключовете не са намерени. Започва търсенето в националния парк.

Изоставеният фургон

Късметът на властите обаче се изчерпва, тъй като настъпват тежки метеорологични условия. Поради изобилието от сняг, търсенето е отложено и вероятно ще е възможно едва през пролетта. Това ни отвежда до мястото, където започнахме тази история – на 4 юни 1978 г. – около три месеца и половина, след като момчетата са изчезнали. Когато Роджър Кох и приятелите му отварят вратата на фургона, ги удря ужасна миризма и те се отдалечават от мястото.

Предната част на фургона, където е открит Тед Вайхер / снимка: dyatlovpass.com

Роджър събира смелост да влезе вътре и да види какъв е източникът на миризмата. Тогава в едно легло вижда мъртво тяло, което се оказва на Тед Вайхер. Тялото е силно разложено, но медиците успяват да докажат, че е умрял от глад и студ. Тялото му е значително отслабнало и има дълга брада, така че следователите определят, че той е живял там около два месеца. Странното е, че тялото му е намерено под няколко чаршафа, като саван, плътно прибрани върху тялото му, което показва, че някой друг е бил с него там, тъй като той не би могъл да се опакова по този начин. Кожените му обувки били събути и липсвали. На една маса до леглото бил поставен никелов пръстен с гравиран върху него „Тед“, златната му огърлица, портфейлът му (с пари вътре) и златен часовник Waltham, за който семействата казват, че не е принадлежал на никой от петима мъже. Краката на Тед били силно измръзнали.

Във фургона имало хранителни дажби, които щели да стигнат и за петимата мъже, за месеци напред, но само 12 консерви са били отворени. Намерен е и пропан, и уред за отопление, с който е можело да се отопляват много лесно, но по някаква причина никой от мъжете не се е сетил да го използва.

Във фургона е имало достатъчно храна (снимка: dyatlovpass.com)

Друго важно нещо е, че обувките на Гари Матиас са намерени също там. Това означава, че най-малкото той и Матиас са стигнали до този фургон, на 30 км от изоставената кола и то при наличието на навалял сняг – т.е. направили са сериозен преход.

По-късно, на 6 юни, са намерени и телата на Джак Мадруга и Бил Стърлинг, отстрани на път в каньон на около 11 км южно от мястото, където е открит Вайхер. Техните останки били още по-разложени. При прегледа на телата се установява, че Мадруга всъщност е носел ключовете от колата със себе си по време на смъртта си.

В сряда, 7 юни, е открито тялото на Джак Хюит, навън, на по-малко от километър от мястото, където е открит Вайхер. По трагично стечение на обстоятелствата, бащата на Хюит е този, който открива останките на сина си.

Докато четирима от петимата мъже са открити, търсенето на Гари Матиас продължава, докато накрая на 20 юни е прекратено и Гари така и не е открит и до днес.

снимка: @necronomipodЗагадки

Този случай е достатъчно странен, тъй като изглежда, че те не са можели да си тръгнат по всяко време. Фактът, че Мадруга е носел ключовете от колата си и фактът, че са гладували и са измръзнали до смърт, е объркващ. Имайки предвид и факта, че са имали достатъчно храна и са можели да пуснат отоплението, но по някаква причина просто не са го направили. Да не говорим за това, че не е имало смисъл да отидат ​​там. Има обаче един ключов елемент, който става ясен от разказа на Джоузеф Шонс.

Наблюдения

В отговор на отразяването на случая в местните медии, полицията получава няколко доклада за някои или всички петима мъже, които са били забелязани, след като са напуснали Чико, включително някои съобщения, че са били видени другаде в Калифорния или в страната. Повечето от съобщенията лесно са отхвърлени, но две от от тях се открояват.

Карта на района (снимка: dyatlovpass.com)

Джоузеф Шонс от Сакраменто казва на полицията, че по невнимание е прекарал нощта на 24 срещу 25 февруари близо до мястото, където е намерена колата им. Той отишъл там, за да провери снежната покривка преди ски пътуване през уикенда със семейството си. В 17:30 ч. нагоре по пътя Шонс също заседнал в снега. Докато се опитвал да освободи автомобила си, той осъзнава, че започва да изпитва ранните симптоми на инфаркт и се връща вътре, поддържайки двигателя работещ, за да си осигури топлина.

Шест часа по-късно, лежейки в колата и изпитвайки силна болка, Шонс забелязва фарове да идват зад него. Вижда паркирана зад него кола със запалени фарове и група хора около нея, единият от които му прилича на жена, държаща бебе. Той повикал към групата за помощ, но те млъкнали и изгасили фаровете си. По-късно той видял още светлини зад себе си, този път фенерчета, които също изгаснали, когато ги повикал. По-късно той обяснява на полицията, че не може да бъде сигурен в това, тъй като по това време почти бълнува от болката, която изпитва.

След като колата на Шонс остава без бензин в ранните сутрешни часове, болката му намалява достатъчно, за да върви 13 км надолу по пътя до хижа, където управителят го закарва обратно у дома, минавайки покрай изоставеното Монтего на мястото, откъдето си спомня, че е чул гласовете. По-късно лекарите потвърждават, че той наистина е получил лек сърдечен удар.

Майката на Вайхер казва, че игнорирането на нечии молби за помощ не е типично за нейния син, ако наистина е присъствал. Тя си спомня как той и Стърлинг са помогнали на свой познат да стигне до болницата след предозиране с валиум.

Магазинът, където се смята, че са забелязани

Другият забележителен доклад е от жена, която работи в магазин в малкото градче Браунсвил, на 48 км от мястото, където колата е била изоставена, до което са щели да стигнат, ако бяха продължили по пътя. На 3 март жената, която видяла разпространени листовки със снимките на мъжете и информация за наградата, обявена от семействата, от $1215 ($5700 в долари в сегашно време), казва на разследващите, че четирима от тях са спрели в магазина в червен пикап, ден след изчезването. Собственикът на магазина потвърждава разказа ѝ.

Жената казва, че веднага е разбрала, че мъжете не са от района, поради „големите им очи и изражението на лицето“. Двама от мъжете, които тя идентифицира като Хюит и Стърлинг, били в телефонна кабина пред магазина, докато другите двама влезли вътре. Полицията каза, че тя е „достоверен свидетел“ и приема сериозно нейния разказ.

Допълнителни подробности идват от собственика на магазина, който казва на разследващите, че мъже, за които смята, че са Вайхер и Хюит, са влезли и са купили бурито, шоколадово мляко и безалкохолни напитки. Братът на Вайхер коментира пред Los Angeles Times, че поведението на двамата мъже изглежда съвместимо с тях, тъй като Вайхер би „ял всичко, до което можеше да се докопа и често беше придружаван от Хюит, повече от всеки от другите четирима“. Братът на Хюит пък потвърждава, че Джак мрази да използва телефони.

Вижте още: Случаят Дятлов – мистериозният и зловещ инцидент в Северен Урал

Карта на разположение на телата (снимка: dyatlovpass.com)Възможни теории

Дори знаейки, че четирима от петимата мъже са загинали в Сиера, следователите все още не могат да обяснят напълно какво е довело до смъртта им. Те все още не са намерили обяснение защо мъжете са били там, въпреки че научават, че Матиас има приятели с бебе в малкото градче Форбстаун и полицията смята, че е възможно в опит да ги посетят на връщане към дома, мъжете да са направили грешен завой близо до Оровил, което ги е изкарало на планинския път. По някаква причина мъжете са напуснали Монтего-то; Те, вместо да се върнат надолу по пътя (където са подминали хижата, към която Шонс по-късно се връща), продължават по пътя в посоката, в която първоначално са тръгнали.

В деня преди мъжете да изчезнат, снегоход на USFS е минал по пътя в тази посока, за да почисти снега от покрива на фургона, за да не се срути. Според полицията е възможно групата да е решила да продължи по следите, водещи през снежни преспи с височина 1,2–1,8 м до където водят, с вярата, че недалеч ще намерят подслон. Допуска се, че най-вероятно Мадруга и Стърлинг са починали от хипотермия около средата на дългия преход, а Хюит скоро след това. Всичко това обаче отново не обяснява защо са изоставили изправната кола на пътя.

снимка: dyatlovpass.com

Предполага се, че след като са намерили фургона, другите двама са счупили прозореца, за да влязат. Тъй като е било заключено, те може да са вярвали, че е частна собственост и са се страхували от арест за кражба, ако използват нещо друго, което намерят там. След смъртта на Вайхер или след като Матиас смята, че е умрял, той може да е решил да се опита да се върне в цивилизацията по различни начини.

Друга теория, предложена от майката на Джак Мадруга, предполага, че някой друг е карал колата в гората тази нощ. От една страна, колата е намерена изоставена на място, за което тя се кълне, че Джак Мадруга не е изминал маршрута. Там земята е покрита с камъни и пръчки и всякакви отломки и предвид, че колата на Мадруга е била с много ниско окачване, това би причинило леки или средни щети по долната част на превозното средство. И независимо от това превозното средство е било непокътнато, в безупречно състояние. Но най-впечатляващото, което майката на Мадруга казва, е това, че колата е намерена със свалени прозорци – нещо, което  Мадруга никога не би направил. Когато паркира колата, той винаги вдига прозорците, особено ако вали сняг, както е било тогава.

Именно поради това тя, наред с други, вярва, че някой друг може да е карал колата там онази вечер. Някои предполагат, че това е другият шофьор в групата Гари Матиас, допълвайки теорията, че Матиас може да е искал да посети бебето на своя приятел, и да е уговорил останалите да отидат във Форбстаун.

Следващата теория се основава на това, че може би Матиас наистина е закарал петимата с колата в гората онази нощ, но предполага, че го е направил нарочно, действайки с лоши намерения. Но няма смисъл да обвиняваме Матиас за това, просто защото той никога не е открит и защото е шизофреник. Изглежда това са били единствените причини, но нито една от тях не е достатъчно добра, за да бъде обвинен. В повечето теории се смята, че Матиас е взел ботушите на Тед, след като той е починал, защото са били по-топли.

Остава въпросът за семейството с бебе, с което са видени заедно в нощта на изчезването си. Поставят се въпроси това приятелите на Матиас ли са или случайно срещнати хора. Ако са се срещнали с тях инцидентно, то те имали ли са лоши намерения.

Вижте още: Случаят „Дятлов“: Руската прокуратура разкри мистерията?

В заключение разследващите успяват да разберат какво се е случило с четиримата, без Матиас, но едва ли някога ще разберат защо се е случило.

Историята на петимата от окръг Юба е разказана в епизод на Motor Trend и Discovery Channel Auto/Biography: Cold Cases през 2022 г. През 2024 г. на нея е посветен епизод на Netflix Files of the Unexplained, както и книгата Things Aren’t Right: The Disappearance of the Yuba County Five от Тони Райт.



СподелиShares

The post Американският случай „Дятлов“: Изчезването на петимата от окръг Юба appeared first on 360mag.

Американският случай „Дятлов“: Изчезването на петимата от окръг Юба

СподелиShares снимка: Sacramento Bee

Те не са били планински туристи, но поради озадачаващите обстоятелства на тяхното изчезване в планината, случаят е известен в западната преса като „Американският проход на Дятлов“.

На 24 февруари 1978 г. Джак Мадруга, Бил Стърлинг, Теодор Вайхер, Гари Матиас и Джаки Хюит се прибират към родния си град Юба Сити от Чико, където били отишли да гледат баскетболен мач. Това, което обединява групата, е фактът, че всеки от петимата има някаква форма на особено психично състояние – от лек аутизъм и нисък коефициент на интелигентност, до шизофрения, която изисква постоянно лечение. Те обаче притежават необходимото ниво на социализация, за да могат родителите им да ги пускат на такива пътувания без проблеми. Също така Мадруга има шофьорска книжка. Освен това той и Гари Матиас дори са служили в армията. 

Младежите, които трябва да изминат само 80 километра по магистралата, така и не се прибират вкъщи, затова на следващата сутрин разтревожените им близки звънят в полицията.

Оказало се, че компанията е била видяна за последен път в супермаркет, където си купили храна и напитки за обратния път. Три дни след началото на издирването колата на Мадруга е открита на селски път в съвсем различна посока от Юба Сити. По неизвестни причини шофьорът се е отклонил радикално от маршрута си, изкачил се е в заснежените планини на височина около 1300 метра, след което е оставил напълно изправния автомобил и е навлязъл в гората на националния парк в северната част на планинската верига Сиера Невада.

След пет дни претърсването е преустановено заради силна снежна буря, така че операцията по издирването се налага да бъде прекратена. Развръзката идва няколко месеца по-късно.

Сградата на Gateway foundation / снимка: appeal-democrat

Датата е 4 юни 1978 г. Група мотоциклетисти, включително 16-годишният Роджър Кох, карат мотоциклетите си през националния парк Puma Forest и се наслаждават на лятното време, когато нещо привлича вниманието им леко встрани от една от пътеките. Те виждат фургон на горските служби, в които обикновено има хранителни дажби и източници на топлина. Въпреки това, този изглежда изоставен, а един от прозорците е счупен. Така че Роджър и групата решават да отидат и да го проучат. Отварят вратата и надничат вътре, за да видят дали има нещо готино. Правейки това обаче, Роджър и приятелите му ще се натъкнат на ключово доказателство в една от най-странните неразгадани мистерии в американската история.

Това е историята на „Петимата от окръг Юба“Ретроспекция

Тези петима млади мъже са били най-добри приятели и неразделни един от друг, известни на семействата и приятелите си като Момчетата. Те често прекарвали свободното си време в разговори за спорт, най-вече за баскетбол.

Запознават се в центъра за професионална рехабилитация на град Юба. Всички момчета играят в баскетболен отбор, който е подкрепен от Gateway Foundation, наречен Gateway Gators. За да разберем отчасти защо изчезването им е толкова странно, първо е важно да разберем самите момчета и защо е объркващо, че ще се окажат при такива обстоятелства.

Джак Хюит

Джак Хюит (снимка: Chico Enterprise-Record)

Започваме с Джаки Хюит, който е на 24 по време на изчезването си. Джаки е роден на 29 март 1953 г. Може би най-срамежливият от групата и поради това той се бори да се справя някак си в ежедневния живот с разговори. Това е така, защото той има говорен дефект и освен това е неграмотен. Неспособен да чете и пише, тези са пречка на желанието му да общува с други, извън приятелите или семейството. Най-добрият приятел на Джаки е Тед Вайхер, който е във водещата група на момчетата.

Тед е много по-общителен и някак взима Джак под крилото си, когато става дума за неща като общуването с другите. Джак мрази телефонните обаждания, така че в случая, когато трябва, Тед беше повече от готов да помогне на приятеля си и да проведе телефонното обаждане от негово име.

Освен това Джак не обича да е далеч от дома си за продължителни периоди от време. Това означава, че той трудно би останал да нощува някъде, ако изобщо би останал.

Гари Матиас

Гари Матиас (снимка: Chico Enterprise-Record)

Гари Матиас, който е на 25 години по време на изчезването си, е роден на 15 октомври 1952 г. Матиас е бил в американската армия, като според някои сведения се счита, че по време на службата си е злоупотребявал с наркотици, но проблемите му се задълбочат, когато му е поставена диагноза параноидна шизофрения, поради което е освободен от армията. След това той живее с баба си в Орегон за кратко време. След това решава, че иска да се върне в Калифорния и да живее с майка си и втория си баща.

Разстоянието, което отнема седем до осем часа път с кола, той изминава на автостоп, но е изминал и пеша големи разстояния. За да преживява, той краде кашони с мляко от верандата на хората и яде консерви кучешка храна. Независимо от това, успява да се върне при майка си и втория си баща. Не всичко е наред след завръщането му у дома и на няколко пъти се намесват правоохранителните органи.

След един от изблиците му, Матиас е настанен в болница за ветерани за лечение на шизофрения. След като определят правилната доза лекарства, Матиас се връща при майка си и започва да работи, като помага в градинския бизнес на втория си баща.  Матиас последен се присъединява към момчетата, само няколко месеца преди изчезването им.

Бил Стърлинг

Бил Стърлинг (снимка: Chico Enterprise-Record)

Бил Стърлинг е на 29 години по време на изчезването си. Той е роден на 5 април 1949 г. В сравнение с другите двама, Бил е много общителен. Той е завършил гимназия и е смятан за много религиозен човек. Треньорът по баскетбол на момчето всъщност казва, че Стърлинг вероятно е най-интелигентното от момчетата.

Джак Мадруга

Джак Мадруга (снимка: Chico Enterprise-Record)

Джак Мадруга е бил на 30 по време на изчезването си. Той е роден на 18 юни 1947 г. За разлика от споменатия по-рано Стърлинг, той е срамежлив и относително затворен в себе си, подобно на Матиас. Той е служил в армията като шофьор на камион около две години, докато не е уволнен с почест. След завръщането си у дома си намерил работа като мияч на чинии. Той и Матиас са единствените с книжка, но Джак е единственият с кола и обича да вози момчетата. Ценното му притежание е тюркоазено-бял Mercury Montego от 1969 г. Обожавайки колата си, той не би позволил на никой друг да я кара.

Тед Вайхер

Тед Вайхер (снимка: Chico Enterprise-Record)

Накрая в групата идва Тед Вайхер, който е бил на 32. Той е роден през 1946 г. Той има много специална връзка с Джак, както казахме, провежда телефонни обаждания от името на Джак и в крайна сметка просто се грижи за него и се отнася към него като към по-малък брат.

Негови близки приятели обаче казват, че въпреки, че е общителен и очарователен, му липсва здрав разум. Така например той отказал да напусне горяща сграда, защото искал да спи. Като оставим настрана уменията за разсъждение на Тед, той бил обичан от повечето хора, заради това колко общителен и дружелюбен е.

Вижте още: Мистериозният случай на Евърет Рус

Баскетболният мач

Както споменахме по-рано, петимата мъже са играли в баскетболен отбор, наречен Gateway Gators. В събота, 25 февруари 1978 г. момчетата трябвало да се състезават в специалните олимпийски игри в Сакраменто. Победителите щели да получат едноседмична ваканция в Лос Анджелис. И петимата мъже били много развълнувани от това събитие. Те живеели и дишали за баскетбола, така че нямало шанс на света да искат да пропуснат това събитие.

Въпреки това, ден по-рано, на 24 февруари те отиват да гледат любимия си баскетболен отбор UC Davis в Чико, на 80 км от Юба Сити, но преди да тръгнат, приготвят екипите си и казват на родителите си да ги проверят дали ще станат рано на следващата сутрин.

Любимият им отбор печели и петимата са в добро настроение. Те обаче не се прибират вкъщи и родителите им известяват полицията.

Разследване

В полицейското разследване се установява, че момчетата отиват в центъра на Чико до място, наречено Behr’s market, и купуват закуски, мляко и няколко газирани напитки, след което си тръгват. Всичко това е обичайно, но собственикът на магазина си ги спомня, защото те влезли малко преди 10 вечерта, когато той искал вече да затвори и това го подразнило.

На 25 февруари, в деня, в който трябва да се състезават, и петимата са обявени за изчезнали, а полицията логично започна да претърсва районите между Юба Сити и Чико.

Mercury Montego от 1969 г. (снимка: dyatlovpass.com)

Подозрително местоположение на колата

Три дни по-късно колата им е открита в Национален парк Плумас, на 60 км североизточно от Юба Сити, точно в обратната на посоката, по която момчетата трябвало да поемат. Колата е намерена в отлично състояние, със спуснати прозорци, а вътре има опаковки от изядени закуски, ключовете не са намерени. Започва търсенето в националния парк.

Изоставеният фургон

Късметът на властите обаче се изчерпва, тъй като настъпват тежки метеорологични условия. Поради изобилието от сняг, търсенето е отложено и вероятно ще е възможно едва през пролетта. Това ни отвежда до мястото, където започнахме тази история – на 4 юни 1978 г. – около три месеца и половина, след като момчетата са изчезнали. Когато Роджър Кох и приятелите му отварят вратата на фургона, ги удря ужасна миризма и те се отдалечават от мястото.

Предната част на фургона, където е открит Тед Вайхер / снимка: dyatlovpass.com

Роджър събира смелост да влезе вътре и да види какъв е източникът на миризмата. Тогава в едно легло вижда мъртво тяло, което се оказва на Тед Вайхер. Тялото е силно разложено, но медиците успяват да докажат, че е умрял от глад и студ. Тялото му е значително отслабнало и има дълга брада, така че следователите определят, че той е живял там около два месеца. Странното е, че тялото му е намерено под няколко чаршафа, като саван, плътно прибрани върху тялото му, което показва, че някой друг е бил с него там, тъй като той не би могъл да се опакова по този начин. Кожените му обувки били събути и липсвали. На една маса до леглото бил поставен никелов пръстен с гравиран върху него „Тед“, златната му огърлица, портфейлът му (с пари вътре) и златен часовник Waltham, за който семействата казват, че не е принадлежал на никой от петима мъже. Краката на Тед били силно измръзнали.

Във фургона имало хранителни дажби, които щели да стигнат и за петимата мъже, за месеци напред, но само 12 консерви са били отворени. Намерен е и пропан, и уред за отопление, с който е можело да се отопляват много лесно, но по някаква причина никой от мъжете не се е сетил да го използва.

Във фургона е имало достатъчно храна (снимка: dyatlovpass.com)

Друго важно нещо е, че обувките на Гари Матиас са намерени също там. Това означава, че най-малкото той и Матиас са стигнали до този фургон, на 30 км от изоставената кола и то при наличието на навалял сняг – т.е. направили са сериозен преход.

По-късно, на 6 юни, са намерени и телата на Джак Мадруга и Бил Стърлинг, отстрани на път в каньон на около 11 км южно от мястото, където е открит Вайхер. Техните останки били още по-разложени. При прегледа на телата се установява, че Мадруга всъщност е носел ключовете от колата със себе си по време на смъртта си.

В сряда, 7 юни, е открито тялото на Джак Хюит, навън, на по-малко от километър от мястото, където е открит Вайхер. По трагично стечение на обстоятелствата, бащата на Хюит е този, който открива останките на сина си.

Докато четирима от петимата мъже са открити, търсенето на Гари Матиас продължава, докато накрая на 20 юни е прекратено и Гари така и не е открит и до днес.

снимка: @necronomipodЗагадки

Този случай е достатъчно странен, тъй като изглежда, че те не са можели да си тръгнат по всяко време. Фактът, че Мадруга е носел ключовете от колата си и фактът, че са гладували и са измръзнали до смърт, е объркващ. Имайки предвид и факта, че са имали достатъчно храна и са можели да пуснат отоплението, но по някаква причина просто не са го направили. Да не говорим за това, че не е имало смисъл да отидат ​​там. Има обаче един ключов елемент, който става ясен от разказа на Джоузеф Шонс.

Наблюдения

В отговор на отразяването на случая в местните медии, полицията получава няколко доклада за някои или всички петима мъже, които са били забелязани, след като са напуснали Чико, включително някои съобщения, че са били видени другаде в Калифорния или в страната. Повечето от съобщенията лесно са отхвърлени, но две от от тях се открояват.

Карта на района (снимка: dyatlovpass.com)

Джоузеф Шонс от Сакраменто казва на полицията, че по невнимание е прекарал нощта на 24 срещу 25 февруари близо до мястото, където е намерена колата им. Той отишъл там, за да провери снежната покривка преди ски пътуване през уикенда със семейството си. В 17:30 ч. нагоре по пътя Шонс също заседнал в снега. Докато се опитвал да освободи автомобила си, той осъзнава, че започва да изпитва ранните симптоми на инфаркт и се връща вътре, поддържайки двигателя работещ, за да си осигури топлина.

Шест часа по-късно, лежейки в колата и изпитвайки силна болка, Шонс забелязва фарове да идват зад него. Вижда паркирана зад него кола със запалени фарове и група хора около нея, единият от които му прилича на жена, държаща бебе. Той повикал към групата за помощ, но те млъкнали и изгасили фаровете си. По-късно той видял още светлини зад себе си, този път фенерчета, които също изгаснали, когато ги повикал. По-късно той обяснява на полицията, че не може да бъде сигурен в това, тъй като по това време почти бълнува от болката, която изпитва.

След като колата на Шонс остава без бензин в ранните сутрешни часове, болката му намалява достатъчно, за да върви 13 км надолу по пътя до хижа, където управителят го закарва обратно у дома, минавайки покрай изоставеното Монтего на мястото, откъдето си спомня, че е чул гласовете. По-късно лекарите потвърждават, че той наистина е получил лек сърдечен удар.

Майката на Вайхер казва, че игнорирането на нечии молби за помощ не е типично за нейния син, ако наистина е присъствал. Тя си спомня как той и Стърлинг са помогнали на свой познат да стигне до болницата след предозиране с валиум.

Магазинът, където се смята, че са забелязани

Другият забележителен доклад е от жена, която работи в магазин в малкото градче Браунсвил, на 48 км от мястото, където колата е била изоставена, до което са щели да стигнат, ако бяха продължили по пътя. На 3 март жената, която видяла разпространени листовки със снимките на мъжете и информация за наградата, обявена от семействата, от $1215 ($5700 в долари в сегашно време), казва на разследващите, че четирима от тях са спрели в магазина в червен пикап, ден след изчезването. Собственикът на магазина потвърждава разказа ѝ.

Жената казва, че веднага е разбрала, че мъжете не са от района, поради „големите им очи и изражението на лицето“. Двама от мъжете, които тя идентифицира като Хюит и Стърлинг, били в телефонна кабина пред магазина, докато другите двама влезли вътре. Полицията каза, че тя е „достоверен свидетел“ и приема сериозно нейния разказ.

Допълнителни подробности идват от собственика на магазина, който казва на разследващите, че мъже, за които смята, че са Вайхер и Хюит, са влезли и са купили бурито, шоколадово мляко и безалкохолни напитки. Братът на Вайхер коментира пред Los Angeles Times, че поведението на двамата мъже изглежда съвместимо с тях, тъй като Вайхер би „ял всичко, до което можеше да се докопа и често беше придружаван от Хюит, повече от всеки от другите четирима“. Братът на Хюит пък потвърждава, че Джак мрази да използва телефони.

Вижте още: Случаят Дятлов – мистериозният и зловещ инцидент в Северен Урал

Карта на разположение на телата (снимка: dyatlovpass.com)Възможни теории

Дори знаейки, че четирима от петимата мъже са загинали в Сиера, следователите все още не могат да обяснят напълно какво е довело до смъртта им. Те все още не са намерили обяснение защо мъжете са били там, въпреки че научават, че Матиас има приятели с бебе в малкото градче Форбстаун и полицията смята, че е възможно в опит да ги посетят на връщане към дома, мъжете да са направили грешен завой близо до Оровил, което ги е изкарало на планинския път. По някаква причина мъжете са напуснали Монтего-то; Те, вместо да се върнат надолу по пътя (където са подминали хижата, към която Шонс по-късно се връща), продължават по пътя в посоката, в която първоначално са тръгнали.

В деня преди мъжете да изчезнат, снегоход на USFS е минал по пътя в тази посока, за да почисти снега от покрива на фургона, за да не се срути. Според полицията е възможно групата да е решила да продължи по следите, водещи през снежни преспи с височина 1,2–1,8 м до където водят, с вярата, че недалеч ще намерят подслон. Допуска се, че най-вероятно Мадруга и Стърлинг са починали от хипотермия около средата на дългия преход, а Хюит скоро след това. Всичко това обаче отново не обяснява защо са изоставили изправната кола на пътя.

снимка: dyatlovpass.com

Предполага се, че след като са намерили фургона, другите двама са счупили прозореца, за да влязат. Тъй като е било заключено, те може да са вярвали, че е частна собственост и са се страхували от арест за кражба, ако използват нещо друго, което намерят там. След смъртта на Вайхер или след като Матиас смята, че е умрял, той може да е решил да се опита да се върне в цивилизацията по различни начини.

Друга теория, предложена от майката на Джак Мадруга, предполага, че някой друг е карал колата в гората тази нощ. От една страна, колата е намерена изоставена на място, за което тя се кълне, че Джак Мадруга не е изминал маршрута. Там земята е покрита с камъни и пръчки и всякакви отломки и предвид, че колата на Мадруга е била с много ниско окачване, това би причинило леки или средни щети по долната част на превозното средство. И независимо от това превозното средство е било непокътнато, в безупречно състояние. Но най-впечатляващото, което майката на Мадруга казва, е това, че колата е намерена със свалени прозорци – нещо, което  Мадруга никога не би направил. Когато паркира колата, той винаги вдига прозорците, особено ако вали сняг, както е било тогава.

Именно поради това тя, наред с други, вярва, че някой друг може да е карал колата там онази вечер. Някои предполагат, че това е другият шофьор в групата Гари Матиас, допълвайки теорията, че Матиас може да е искал да посети бебето на своя приятел, и да е уговорил останалите да отидат във Форбстаун.

Следващата теория се основава на това, че може би Матиас наистина е закарал петимата с колата в гората онази нощ, но предполага, ч

Небет тепе – ключовият в историята пловдивски хълм

СподелиShares

Историците твърдят, че именно там има следи от траки, гърци, римляни и османци. Зид върху зид са крепостните стени на няколко града. Според легенди, през Средновековието на Небет тепе е имало цял замък.

Археологическият обект, заедно с намиращата се в подножието на Стария град Източна порта на Филипопол, са част от проекта „По крепостните стени на Филипопол“, който получи финансиране през 2020 г. от Фонда за устойчиви градове. Общият бюджет на проекта е 9,3 млн. лв., 6,9 млн. лв. от които са безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“, а останалите – финансиране, осигурено от Фонда за устойчиви градове.

Проектът ще превърне Небет тепе в нещо като пловдивския Царевец – с частично възстановени зидове и осветление. В него са включени три подобекта:

античен комплекс „Източна порта на Филипопол“,археологически комплекс „Небет тепе“,както и реконструкция на елементите на техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс „Небет тепе“.

Основната цел на проекта е увеличаване на туристическия поток.
С изпълнението се оформят различни пешеходни пространства с парапети, както и места за панорамни площадки и пейки. Разкрива се таен вход, който досега е бил недостъпен. Посетителите ще могат да влизат и излизат от него по монтирани за целта стъпала, а от изхода му има изглед надолу към каменни стъпала, използвани от обитателите на Небет тепе.

 

СподелиShares

The post Небет тепе – ключовият в историята пловдивски хълм appeared first on 360mag.

Небет тепе – ключовият в историята пловдивски Ñ ÑŠÐ»Ð¼

СподелиShares

Историците твърдят, че именно там има следи от траки, гърци, римляни и османци. Зид върху зид са крепостните стени на няколко града. Според легенди, през Средновековието на Небет тепе е имало цял замък.

Археологическият обект, заедно с намиращата се в подножието на Стария град Източна порта на Филипопол, са част от проекта „По крепостните стени на Филипопол“, който получи финансиране през 2020 г. от Фонда за устойчиви градове. Общият бюджет на проекта е 9,3 млн. лв., 6,9 млн. лв. от които са безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“, а останалите – финансиране, осигурено от Фонда за устойчиви градове.

Проектът ще превърне Небет тепе в нещо като пловдивския Царевец – с частично възстановени зидове и осветление. В него са включени три подобекта:

античен комплекс „Източна порта на Филипопол“,археологически комплекс „Небет тепе“,както и реконструкция на елементите на техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс „Небет тепе“.

Основната цел на проекта е увеличаване на туристическия поток.
С изпълнението се оформят различни пешеходни пространства с парапети, както и места за панорамни площадки и пейки. Разкрива се таен вход, който досега е бил недостъпен. Посетителите ще могат да влизат и излизат от него по монтирани за целта стъпала, а от изхода му има изглед надолу към каменни стъпала, използвани от обитателите на Небет тепе.

 

СподелиShares

The post Небет тепе – ключовият в историята пловдивски хълм appeared first on 360mag.

“Clean Park” на Kärcher обобщава идеята за място, на което човек може да почисти основно автомобила си

СподелиShares

Керхер организира представяне и демонстрация на оборудването за измиване на автомобили – четкови портални и мивки на самообслужване. Експертите на немската компания показаха методологията за правилно измиване на автомобила, когато почистваме сами колите ни. Те обърнаха внимание, че е важно първо да изплакнем автомобила, след това да нанесем препарат отдолу-нагоре, да измием автомобила с четка или гъба, и отново да изплакнем отново отдолу-нагоре.

По време на събитието беше представена и структурата на отдел “Wash Systems автомивки“, който е част от отдел „Директни продажби“ на Керхер и е обособен екип от 5 човека. Хората в него са пряко ангажирани с изготвянето на предложението, доставката, монтажа и поддръжката на оборудването за професионални автомивки. Екипът се състои от: един мениджър проекти, който изготвя техническото предложение на база запитването на клиента. Впоследствие той координира поръчките, транспорта и монтажа на техниката. Един търговски представител отговаря за първоначалния контакт с клиента и изготвянето на цялостната оферта. Трима сервизни техници се грижат машините да бъдат монтирани, настроени и обслужени максимално бързо и качествено, осигурявайки минимален престой, в които машините не функционират – съответно не генерират приходи.

“Clean Park” е търговска марка на „Karcher“. Обобщава идеята за място, на което човек може да почисти основно автомобила си, както отвън, така и отвътре, ползвайки различните технически решения на немската компания. Може да измие собственоръчно колата си или да ползва порталната мивка. Да „пусне“ прахосмукачка вътре, да нанесе парфюм в колата и т.н. “Clean park” е място, на което човек може просто да измие автомобила си или да се позабавлява, използвайки качествена техника. “Clean park” е марка, която довежда клиенти.”, сподели Миролюб Владимиров, ръководител продажби “Професионално направление”.

Екипът на Керхер представи и тенденцията, че клиентите все по-често се интересуват от порталните мивки. Порталната автомивка е роботизирана машина, която последователно изпълнява предварително избрани действия, следвайки нужните стъпки за измиването на един автомобил. Различните комбинации от действия съставляват различните програми, които се предлагат на крайния клиент. По този начин може да бъде избрана програма за бързо измиване в 4 стъпки (~5 мин) или да поглезим автомобила си, нанасяйки последователно различни препарати за пред измиване, шампоан, вакса, гланц и съответно подсушаване (~15 мин). При този режим на миене, качеството на измиване зависи от направените настройки на машината, качеството на препаратите и не на последно място от качеството на водата.

При уредите на самообслужване същите процедури се извършват на ръка, от собственика на автомобила, като качеството на измиване зависи до голяма степен от неговото старание и възможности и в по-малка степен от препаратите и водата.
Порталните автомивки също могат да работят в режим самообслужване, като се стартират чрез клиентска карта, пин код, QR код и т.н. предварително закупени от собственика на оборудването.

Г-н Владимиров коментира и тенденцията все повече хора да се интересуват от автомивки като възможност за инвестиция: “За много хора автомивката е елементарен бизнес, а всъщност това изобщо не е вярно. Наистина всичко има значение – мястото, потенциалните клиенти, техниката, площта, колко станции има на обекта, качеството на препаратите, броят на предлаганите програми и услуги…. И да, разбира се, цената, която може да получи за предлаганата услуга. ”Той подчерта, че екипът на Керхер е на разположение на клиента във всяка една от тези стъпки и ще предостави консултация и експертно мнение.

СподелиShares

The post “Clean Park” на Kärcher обобщава идеята за място, на което човек може да почисти основно автомобила си appeared first on 360mag.

“Clean Park” на Kärcher обобщава идеята за място, на което човек може да почисти основно автомобила си

СподелиShares

[image error]Керхер организира представяне и демонстрация на оборудването за измиване на автомобили – четкови портални и мивки на самообслужване. Експертите на немската компания показаха методологията за правилно измиване на автомобила, когато почистваме сами колите ни. Те обърнаха внимание, че е важно първо да изплакнем автомобила, след това да нанесем препарат отдолу-нагоре, да измием автомобила с четка или гъба, и отново да изплакнем отново отдолу-нагоре.

По време на събитието беше представена и структурата на отдел “Wash Systems автомивки“, който е част от отдел „Директни продажби“ на Керхер и е обособен екип от 5 човека. Хората в него са пряко ангажирани с изготвянето на предложението, доставката, монтажа и поддръжката на оборудването за професионални автомивки. Екипът се състои от: един мениджър проекти, който изготвя техническото предложение на база запитването на клиента. Впоследствие той координира поръчките, транспорта и монтажа на техниката. Един търговски представител отговаря за първоначалния контакт с клиента и изготвянето на цялостната оферта. Трима сервизни техници се грижат машините да бъдат монтирани, настроени и обслужени максимално бързо и качествено, осигурявайки минимален престой, в които машините не функционират – съответно не генерират приходи.

[image error]“Clean Park” е търговска марка на „Karcher“. Обобщава идеята за място, на което човек може да почисти основно автомобила си, както отвън, така и отвътре, ползвайки различните технически решения на немската компания. Може да измие собственоръчно колата си или да ползва порталната мивка. Да „пусне“ прахосмукачка вътре, да нанесе парфюм в колата и т.н. “Clean park” е място, на което човек може просто да измие автомобила си или да се позабавлява, използвайки качествена техника. “Clean park” е марка, която довежда клиенти.”, сподели Миролюб Владимиров, ръководител продажби “Професионално направление”.

Екипът на Керхер представи и тенденцията, че клиентите все по-често се интересуват от порталните мивки. Порталната автомивка е роботизирана машина, която последователно изпълнява предварително избрани действия, следвайки нужните стъпки за измиването на един автомобил. Различните комбинации от действия съставляват различните програми, които се предлагат на крайния клиент. По този начин може да бъде избрана програма за бързо измиване в 4 стъпки (~5 мин) или да поглезим автомобила си, нанасяйки последователно различни препарати за пред измиване, шампоан, вакса, гланц и съответно подсушаване (~15 мин). При този режим на миене, качеството на измиване зависи от направените настройки на машината, качеството на препаратите и не на последно място от качеството на водата.

При уредите на самообслужване същите процедури се извършват на ръка, от собственика на автомобила, като качеството на измиване зависи до голяма степен от неговото старание и възможности и в по-малка степен от препаратите и водата.
Порталните автомивки също могат да работят в режим самообслужване, като се стартират чрез клиентска карта, пин код, QR код и т.н. предварително закупени от собственика на оборудването.

[image error]Г-н Владимиров коментира и тенденцията все повече хора да се интересуват от автомивки като възможност за инвестиция: “За много хора автомивката е елементарен бизнес, а всъщност това изобщо не е вярно. Наистина всичко има значение – мястото, потенциалните клиенти, техниката, площта, колко станции има на обекта, качеството на препаратите, броят на предлаганите програми и услуги…. И да, разбира се, цената, която може да получи за предлаганата услуга. ”Той подчерта, че екипът на Керхер е на разположение на клиента във всяка една от тези стъпки и ще предостави консултация и експертно мнение.

СподелиShares

The post “Clean Park” на Kärcher обобщава идеята за място, на което човек може да почисти основно автомобила си appeared first on 360mag.

Пионерите на българския алпинизъм: проф. д-р Любен Телчаров

СподелиShares

В списъка на учредителите на Българския планински клуб /БПК/, името на Любен Телчаров е записано под номер 9, а след това е добавено – студент, медик. Впрочем този списък е доста колоритен, защото 12 от 18-те имена са на студенти петима медици, трима юристи и по един инженер, математик, спортист и художник. Ако проследим тяхното следващото развитие, то също е впечатляващо. Един е достигнал до най-високото академично звание – Ростислав Каишев става Академик,  а до професорското звание са достигнали още четирима – Любен Пенев, Любен Телчаров, Филип Филипов и Кирил Влахов.

Проф. д-р Любен Телчаров, д.м.н.

Впрочем моята задача днес е да проследя пътя на един от 18-те учредители на клуба на българските алпинисти и то е на  Любен Телчаров. Роден е на 17.09.1907 г. в крайдунавския град Оряхово. Баща му Минко Телчаров е акушер-гинеколог. Майка му Пенка Константинова е сестра на Никола Константинов-министър на железниците 1902 г.

Началното си образование  Любен Телчаров получава в родния си град. След това семейството се премества и заживява в София, където той завършва средното си образование. После, съвсем естествено пътят му е предначертан и той записва медицина. През 1932 г. год. завършва  Медицинския университет в София и тук наред с огромния теоретичен и практичен учебен материал, роденият в равнината, на брега на най-голямата ни река Дунав млад студент не избира за хоби водните ширини, а примамливите планински върхове. Сприятелява се с няколко свои колеги, които стават едни от най-активните членове на младежкото туристическо дружество Юношески туристически съюз /ЮТС/.

Точно по това време членовете на ЮТС са доста по-активни от възрастните туристи и планинари. Прочели по нещо за модното на запад алпийско увлечение от излизащите по това време две туристически списания „Български турист” и „Млад турист”, те започват да навлизат все по-често в покоите на алпийските върхове по трудните им пътища, катерейки се по скалите. В своите трудни преходи обаче те не са сами, защото техните пътища са съвместими и с няколкото самоковски и софийски младежи.

Вижте още: Пионерите на българския алпинизъм: проф. д-р Любен Пенев

Учредителите на БПК (архив на доц. Сандю Бешев)

Получили първите си уроци по скалите на Лакатник, Витоша и Черепиш, дръзновените младежи смело навлизат във високата планина извън страната, главно в Алпите. И съвсем естествено, в края на1929 г., най-активният и запознат в организационно отношение  Стефан Попов отправя писмена покана за учредяване на клуб на българските алпинисти. В списъка му е Любен Телчаров, както и останалите му приятели. И така на 19 ноември 1929 година 18 души от членовете на ЮТС създават първата у нас организация на алпинистите – Българския планиниски клуб (БПК), преименуван през 1934г.  Български алпийски клуб (БАК).

Въодушевени от бързото развитие на високото планинарство, още през 1931 г., членове на студентската организация на ЮТС и БПК, общо 7 приятели, организират задграничен излет до най-личния и най-висок връх на Австрия Гросглокнер /3798 м/. Пълният им успех ги въодушевява и те продължават с още по-голям ентусиазъм. През 1933 г.Любен Телчаров вече като лекар, специализиращ във Франция и Германия, се записва за член на Френския алпийски клуб и като такъв изкачва редица сложни и високи върхове – вр. Грепон /3472 м/, Иглите Блетиер /3522 м/, Ла Мейж /3937 м/, Монблан /4807 м/, без водач и редица още трудни снежно-ледени върхове.

Вижте още: Цанко Бангиев – една от легендите на българския алпинизъм

Кончето (архив на доц. Сандю Бешев)

Завърнал се в България, френският възпитаник се включва много активно в работата на БАК. Така през месец февруари 1933 г. Любен Телчаров, Александър Белковски, Никола Рибаров и Васил Стоянов, осъществяват първото зимно преминаване на „Трионите” – силно назъбеният ръб между Малка и Голяма Мусала. Година по-късно под ръководството на д-р Телчаров 4-ма души осъществяват и първото цялостно зимно преминаване на Рила от Сапарева баня до Разлог.

Връх в зимните премиери на д-р Любен Телчаров обаче е първото зимно преминаване на Карстовото било на Пирин през тъй нареченото „Конче”. Тук негов партньор е един от най-големите познавачи на Пирин, художникът-фотограф Никола Миронски. Успехът им тогава е обявен за най-голямото българско постижение на зимния алпинизъм, което и днес не е загубило своето величие. Съхранил добрата си спортна форма, д-р Любен Телчаров, заедно с д-р Емануил Шаранков осъществяват и една голяма тяхна мечта. Между 25 и 31 юли 1936 г. те провеждат разузнавателна обиколка на планинския масив Олимп, при която  изкачват  първенеца на южната ни съседка Гърция – вр.Митикас /2918 м/. Това, че само няколко дни преди тях на Митикас /5 юли/ са били участниците в Първата царска ботаническа експедиция  д-р Кръстю Тулешков, впоследствие виден наш професор, Вили Шахт и Димитър /Дончо/ Папазов не намалява успеха на Телчаров и Шаранков, които въобще не са знаели за тяхното изкачване. Е, тогава не е имало толкова  мобилни телефони, та дори и други информиращи средства.

Вижте още: Никола Миронски – фотографът на българските планини

Важно събитие в историята на българския алпинизъм са и следните зимни изкачвания и траверси в Мальовишкия дял на Рила. Едното е под ръководството на Никола Миронски от голяма група, в която е и Телчаров, осъществява първото масово зимно преминаване на Рупите. От тогава започват да се дават и имената на отделните върхове на Рупите – Попова шапка, Купените, Ловница, Злия зъб, Орловец, Петлите. Второто е на коридора на вр. Мальовица, разделящ върха на две части – източно и западно крило, а третото е на вр. Злия зъб от юг.

И трите прояви са извършени при пълна зимна обстановка и са първите от този род у нас.

В съобщението на „Бюлетин на БАК” се съобщава още, че те са осъществени в две свръзки по трима души, като всеки от тях е бил с пикел /ледокоп/.

Още един много важен момент от дейността на БАК е това, че от 20 до 26 септември 1934 г. д-р Любен Телчаров, Пепи Енглиш, Михаил Кръшняк и Мария Въжарова са изкачили няколко върха в Рила, между които западното крило на Северната Мальовишка стена „гдето за първи път, във високата планина е приложена алпийската техника на гвоздея /клина/ и чука в България”. Освен това са изкачени и северната и южната стени на вр. Злия зъб.

Вижте още: Борислав Йорданов – едно закъсняло признание

1934: По западното крило на Северната Мальовишка стена за първи път във високата планина е приложена алпийската техника на гвоздея /клина/ и чука в България

Алпийската биография на д-р Любен Телчаров няма да е пълна, ако не се спомене и изкачването на Северната стена на вр. Вихрен, позната като „Фунията”, от Телчаров и Божидар Стоичков. С изкачването ѝ през 1935 г. само за два часа двамата развенчават мита на немските алпинисти д-р Ф. Ауер и Б. Мозел, изкачили стената предната година за осем часа с ползването на „множество клинове”?… Въодушевени от това свое изкачване, няколко месеца след това двамата навлизат в стената  при трудни зимни условия, но лошото време ги кара да се откажат.

Като лекар д-р Телчаров  посещава планината не само като алпинист. Той осъществява  редица свои наблюдения за физиологичните промени на организма при туристическите, включително и алпийските натоварвания. Смело бих могъл да кажа, че от всички наши лекари планинари той е направил най-много за изследването на планинската болест по нашите планини. Безценна е и огромната роля която той има и при създаването на Планинската спасителна служба /ПСС/, както в България /1933 г./ така и в Пловдив през 1949 г.

А когато на 9 април 1959 г. пловдивските студенти учредиха свой алпийски клуб „СТД –  Академик” Пловдив, проф. Телчаров имаше най-голяма заслуга за това и застана начело на клуба, като председател и го ръководи 4 години.

Вижте още: Енчо Петков – една легенда, която диктуваше модата в българския алпинизъм през 50-60 и 70-те години на миналия век

Северната стена на Вихрен (архив на доц. Сандю Бешев)

Пишейки за една толкова разностранно развита личност, не мога да не спомена за чудесните научни и научно-популярни статии на проф. д-р Любен Телчаров,  помествани години наред в излизащите по негово време издания – сп. „Български турист”, „Годишник на БАК”, „Бюлетин на БАК”, сп. „Турист” и в. „Ехо”. Тук не влизат високо компетентните научно-специализирани публикации у нас и в чужбина, доклади и реферати в медицинските издания. Не се спирам  на пътя и постиженията му в медицината като лекар, патоморфолог, доктор на науките, професор, ръководител на първата катедра по Патофизиология в България, основана в МУ Пловдив.

Тук не бих сложил точка, ако в този ред на мисли не отдам заслуженото на проф. Телчаров за това, което той е дал и лично на автора, защото в първите 4 години от трудовия му стаж, той е бил под зоркото око на професора като  председател, а авторът като треньор и ръководител на алпийския клуб „СТД – Академик”-Пловдив. И не само това. Лично от проф. Телчаров авторът е научил много неща за историята на началното развитие на българския алпинизъм. Няма да е пресилено, ако кажа, че дисертационният ми труд  „История и развитие на българския алпинизъм” нямаше да бъде пълен без спомените на проф. Любен Телчаров.

Ползотворния си спортен и професионален медицински път професорът завърши на 4 юли 1995 г., когато календарът му отреди 88 години.

доц. Сандю Бешев.     

Вижте поредицата: Ветераните в българския алпинизъм    

СподелиShares

The post Пионерите на българския алпинизъм: проф. д-р Любен Телчаров appeared first on 360mag.