Списание 360's Blog, page 89

Иван Малеев: Първият българин на Монблан

СподелиShares

Тази история звучи като приказка. През 1899 г. един младеж завършва с отличие пловдивската мъжка гимназия „Княз Александър Батенберг”. Неговият баща, Малей Лулчев, който първоначално е учител по турски език в българското училище в Цариград, а по-късно в Пловдив, изпраща даровития си син да учи в Париж. Във френската столица Иван Малеев започва да учи литература, но продължава само една година. После, когато като студентка във Франция пристига и сестра му Панка, двамата се настаняват в Лион. Там той записва медицина, а тя естествени науки.

Братът и сестрата не остават чужди на модното по това време във Франция планинарство. Сами или с колеги студенти те обхождат планините около Лион, а от университетския град съвсем не са далеч примамливите висоти на Алпите, увенчани с гордата белоснежна шапка на европейския първенец Монблан /4807 м/. За изкачването на този връх Иван Малеев мечтае още от 10-годишна възраст, когато в час по география за първи път чува това име с многозначителното пояснение на учителя си Илков – „висок, висок и недостижим”.

И ето, че сега, когато той е само на 80 км от Монблан, детската  му мечта се превръща в необикновена страст. В продължение на две години братът и сестрата упорито търсят път към върха. За тренировка те се изкачват на съседните върхове: Бреван /2525 м/, Бюет /3096 м/, Флориа /3111 м/ и Такюл /3438 м/, а през септември 1901 и 1902 г. дори поемат по склоновете на „Белия великан”, както по това време мнозина са наричали Монблан.

Незначителният опит, оскъдната екипировка и влошилото се време не им позволяват да достигнат повече от 3150 м. Това обаче не ги отчайва, а още повече ги мобилизира и следващата година Иван Малеев отново пристига в Шамони /б.а. – изходен пункт за върха/. Този път негов партньор е приятелят му Борже, гаров служител в малкото селце Шамони. За съжаление сестра му Панка внезапно заболява и се прибира в България.

В онези далечни години, когато първенецът на стария континент е неосъществима мечта не само за опитни планинари, но и за отлично подготвени алпинисти, извеждането до върховете на Алпите става само с планински гидове /водачи/. По правилата на тяхното сдружение, всеки кандидат да стъпи на покрива на Европа трябва да наеме един гид, на когото да заплати сума в размер на 50 златни български лева, както и един помощник гид, който да носи багажа на гида и да е в помощ на клиента. Неговата такса е половината от тази на титулярния гид.

Тази сума се оказва доста висока за двамата и те започват усилена подготовка. През целия месец юли, който е много дъждовен,  ходят по 10-15 часа дневно почти без почивка. Газят в дълбокия сняг, копаят стъпки в твърдия лед и „упражнявахме очите си и на алпийските бездни и стръмнини”, както се изразява самият Малеев.

Упоритите тренировки и показаните от тях умения спечелват доверието на сдружението на гидовете и двамата получават разрешение /б.а. – рядко за това време/ да ползват един гид и то без помощник. За такъв те избират един от най-известните гидове Алфред Балма, който е далечен сродник на първия човек, изкачил върха още през 1786 г. в партньорство с д-р Мишел Пакар. Освен това Алфред е и хазяин на българина при почти месечното му пребиваване в Шамони.

Екипирани с най-доброто, което са успели да съберат от приятели и вземат под наем от сдружението, на 1 август 1903 г. тримата поемат по склоновете на гордия исполин. Обвързани с тежко конопено въже, Балма – Малеев – Борже бавно набират височина. След 8-часов изморителен преход те достигат заслона Гран Мюле /3051 м/, където остават да нощуват. Следващият ден тримата използват за аклиматизация и отработване на някои елементи от ледената техника, а на 3 август в един часа през нощта са на път.

По безкрайните снежно-ледени полета умората все повече натежава в краката. В района на Гран Плато /3980 м/ вече се чувства и височината, а жарките слънчеви лъчи безмилостно мъчат уморените тела. По стръмните ледени склонове водачът Балма копае десетки и стотици стъпки. С вещината на професионален гид той умело търси верния и безопасен път през зейналите под краката им ледени цепнатини и уверено води клиентите си към голямата цел.

Заслонът „Вало”, „Камилската гърбица”, тесният и опасен предвърхов ръб и победа… В следобедните часове на 3 август 1903 г. първият българин – Иван Малеев записва името си и това на родината си България на европейския първенец Монблан.

Радостта е голяма, възторгът неописуем. Тъй дългоочакваната мечта е станала вече действителност. В краката на младия 22-годишен студент по медицина е гордият исполин на Алпите и Европа, а наоколо безброй снежно-ледени върхове, един от друг по-красиви, по-трудни, но значително по-ниски. Запленен от величествената гледка, която се открива пред погледа му, той ще напише като мото на своята книга

Възкачването ми на Монблан” – „Монблан! О да, на неговия връх съм и щастлив съм!… За таз наслада що изпитах Алфреду /гидът/ тъй съм благодарен.

Маршрутът, по който Иван Малеев изкачва Монблан

Към днешна дата връх Монблан, дори и развенчан вече като първенец на Европа, си остава един от най-любимите и примамливи върхове за българските туристи, планинари и алпинисти. Преди двадесетина години специалистите преместиха границата между Европа и Азия малко по на изток и вече не Монблан, а Елбрус  /5642 м/ пое „Короната на европейски първенец”. Независимо от това организирани от алпийските си клубове, от национални състави, от туристически агенции или в самостоятелни пътувания, по наши сведения на този толкова титулуван връх са се изкачили не по-малко от 900 българи.

Първото му изкачване дава важно знание и самочувствие на българското планинарство, а написаната впоследствие книга с планинарска тематика прави това изкачване важна стъпка в цялостното развитие на алпинизма в страната.

Кой е Иван Малеев 

Иван Лулчев Малеев е роден на 5 юни 1881 г. в Пловдив. Останал твърде рано без майка, той изцяло е под влиянието на своя високообразован баща Малей Лулчев, който владее повече от 10 езика. Завършил с отличие средното си образование, баща му го изпраща във Франция, където завършва медицина. След дипломирането си в Лион Иван Малеев специализира детски болести в клиниката „Шарите” – Берлин. Завръщайки се в България, той е назначен за училищен лекар на столичната община, където работи с любов и всеотдайност цели 32 години без прекъсване, чак до пенсионирането си.

сем. Малееви

В книга от 1909 г., д-р Иван Малеев описва живо и увлекателно изкачването си на Монблан. Тя е написана под формата на писма до рано загиналата му сестра Панка, заедно с която през 1901 и 1902 г. правят два неуспешни опита. Днес книгата е библиографска рядкост, която всеки планинар би трябвало да прочете и поради това, че тя се явява първата пътеписна книга за алпинизма у нас. Книгата се намира в библиотека „Иван Вазов” – Пловдив. Освен нея Малеев издава още две книги, получили признанието на лекарското съсловие – „Домашен лекар” и „Медицински енциклопедичен речник”. Д-р Малеев е бил и дългогодишен редактор на списание „Здраве и живот”. Той е един от първите български лекари, които започват да се занимават основно с епилепсията и нейното лекуване.

Забележителни са били и познанията му по концертно майсторство. Той е считан за един от първите ни музикални критици и основател на софийския Клуб на музикалното общество. По спомени на неговия син – инж. Петър Малеев, в дома им често са гостували най-големите концертни изпълнители на Европа по това време. Като изявен музикален критик Иван Малеев е имал постоянно запазено място, както в Операта, така и в зала „България” до края на живота си.

Богатия си и осмислен жизнен път първият българин изкачил европейския първенец Монблан, завършва на 24 март 1964 г., малко преди да навърши 84 години.

Снимки: архив на доц. Сандю Бешев

Материалът е част от книгата „Истории за началото на планинарството в България“.

СподелиShares

The post Иван Малеев: Първият българин на Монблан appeared first on 360mag.

Кортни Доуолтър – учителката, която се превърна в Кралица на ултрамаратоните

СподелиShares Кортни Доуолтър побеждава на Transgrancanaria 2023 / снимка: Jordi Saragossa

Кортни Доуолтър е печелила повече от 50 състезания на 50 км или повече през последните 10 години, включително два пъти Madeira Island Ultra Trail 115K, Western States 100, Hardrock 100 и Ultra Trail du Mont Blanc , плюс общи победи (побеждавайки и всички мъже) в няколко състезания, включително в Moab 240 (2017) и Big Dog’s Backyard Ultra (2020). Миналата година към победите си поставя и рекорди на трасетата на Bandera 100K, Transgrancanaria 128K, Western States 100 и Hardrock 100.

Кралицата на ултрамаратоните продължи и през 2024 г. точно оттам, където спря миналата година. След като през лятото на 2023 г., в рамките на около девет седмици, победи в три от най-епичните състезания в ултрабягането – Western States 100, Hardrock 100 и Ultra Trail du Mont Blanc – 39-годишната атлетка от Лийдвил, Колорадо, защити титлата си на Transgrancanaria 126K, спечели и Mount Fuji 100 за втори път на 27 април, като остана на трета позиция в общото класиране.

Сега тя се подготвя за трета поредна победа на Hardrock 100 на 12-13 юли в Силвъртън, Колорадо. След това ще се присъедини към съпруга си, Кевин Шмид, на Leadville 100 на 17-18 август, а после ще се заеме с все още необявен проект през септември.

Бившата преподавателка, която започва да лекува стреса с бягане, с охота говори за начина си на подготовка, признава, че не следва хранителен режим, но пък слуша тялото си и ако то иска начоси и бира, ще му ги даде. Тя е автор на популярната метафора за нечовешките изпитания по време на ултрамаратон, като нарича състоянието „Пещерата на болката“. Предлагаме ви да разгледате 10 причини, които я правят толкова успешна.

Кортни Доуолтър e щастлива на финала на Hardrock 100 / снимка: @alexis_berg21. Тренира много усилено

Доуолтър няма треньор, не е в Strava, не следва тренировъчен план и понякога не носи своя смарт часовник за проследяване на данни по време на тренировките си. Но работи здраво, живее нормален живот и отделя време да се забавлява.

Тя казва, че със събуждането всеки ден определя каква тренировка ще прави този ден, най-вече въз основа на това как се чувства, какво ѝ предстои и прогнозата за времето. Пробегът, денивелацията и продължителността на нейните седмични тренировки варират, като има и неструктурирани скоростни такива. Добавя и активности, различни от бягането – планинско колоездене, силова работа със собствено тегло и каране на ски през зимните месеци, има и дни за почивка, в които не се прави нищо.

Всеки е различен. Вашите седмици с голям пробег няма да бъдат същите като седмиците с голям пробег на вашия приятел и това е напълно ОК

– казва тя. „Познавам хора, трениращи за състезания над 100 мили, които правят 40 до 50 мили седмично и такива, които бягат до 140 мили седмично. Така че, мисля, че това е готиното в ултрабягането – все още не е разработена добре система за това, което е необходимо, за да се подготвите за дългите дистанции.“

Така че имате един пъзел, с който да играете и просто да разберете какво работи за живота и тялото ви и какво искате да правите с него.

снимка: facebook/Courtney Dauwalter2. Обича да разпуска

Ако следвате Кортни Доуолтър в социалните медии или сте я слушали в подкаст, вероятно сте я чували да говори колко много обича сладкиши, пица, начос и бира, и че яде и пие каквото си поиска, без да спазва строги диети. Известно е, че обича желирани бонбони, особено по време на състезание.

Колкото и да е отдаден професионален спортист, тя обикновено прави нещата без стрес и оценява, когато нейният екип, воден от съпруга й Кевин Шмид, и пейсърите ѝ разказват шеги.

Кортни е същият истински, мил, забавен човек и далеч от бягането, какъвто е по време на състезание или на дълга тренировка.

„За мен е наистина важно бягането да остане забавно“, казва тя.

Вижте още: 200 х 50 км: феноменалният рекорд на Кандис Бърт

Почти винаги когато финишира, Кортни Доуолтър се обръща и ръкопляска към зрителите / снимка: Martina Valmassoi3. Не си придава важност

Сигурно сте забелязали нейното скромно поведение по време на церемонии по награждаване, в подкасти и в социалните медии. Когато спечели състезание, тя никога не вдига ръце над главата си, не държи високо лентата на финалната линия, не прави нещо, което е самоцелно или напразно. Почти винаги тя веднага се обръща и ръкопляска към зрителите и казва благодаря, благодари на директорите на състезанията, доброволците, екипа и пейсърите си и смирено се наслаждава на постижението си, знаейки, че е имала голяма подкрепа за осъществяването му.

снимка: Julien Raison4. Не се фокусира върху конкуренцията 

Философията на Доуолтър е да провежда свое собствено състезание и да не се тревожи за конкуренцията. Тя уважава другите бегачи в състезанията, но знае, че може да се съсредоточи само върху многобройните променливи, които може да контролира.

Състезанията, в които участвам, са наистина дълги, така че всеки е на своето малко влакче в увеселителен парк и може да видите някой да се чувства наистина добре, може да видите някой да се чувства много зле, но нещата могат да се обърнат във всеки момент.

Признава, че всеки път, когато стигне до стартовата линия на състезание, се наслаждава на идеята, че изходът е неизвестен – дори ако това означава, че по-късно научава, че не е толкова оптимално подготвена.

“ Винаги ли се чувствам супер подготвена? Не, но това няма значение. Знаете ли, това е като „Хайде да купонясваме!“, защото това е, за което сме се подготвяли.“

В „пещерата на болката“ на Hardrock 100 / снимка: @alexis_berg25. Психическа устойчивост, равна или по-голяма от физическата ѝ подготовка

Доуолтър говори за способността си да се нагажда и да разширява нивото си на комфорт в нагласата, известна като „пещерата на болката“, но това не е нещо, върху което тя работи, когато не бяга.

* „Пещерата на болката“ – състояние, в което влиза всеки бегач на дълги разстояния , когато тялото му започне да отказва под нечовешките изпитания. Формулировката е на Кортни Доуолтър.

Когато е на дълги тренировки и особено в дълги, тежки състезания, тя прегръща мъката, като „избутвам негативните мисли от главата ми“. Тя говори надълго и нашироко за това как е преместила фокуса си от опитите да избегне пещерата на болката, към това да я прегърне и да процъфтява в нея. Тя вярва, че положителните мисли, дори ако са изкуствено произведени, помагат на тялото ѝ да се успокои достатъчно, за да може да работи върху проблема. Смята, че изфабрикуваната позитивност може да бъде физически катализатор, който да поддържа краката ѝ да се движат.

Вижте още: Завръщането на Килиан Жорнет: 485 км през Пиренеите и 177 трихилядника за 8 дни

Нервните окончания на тялото бомбардират мозъка, умолявайки го да дръпне шалтера на тялото, обяснява тя за „пещерата на болката“. Пареща болка в мускулите, пълно изтощение, крампи. Мнозина тренират единствено тялото си и когато се озоват в Пещерата, рухват. Аз обаче знам, че всичко е в главата. Мозъкът притежава суперсилата да игнорира тези сигнали, колкото и силни да са те. „Какво правя, когато болката е непоносима ли? Продължавам напред, докато тялото не се справи с нея и не я игнорира“, разказва Кортни.

Мисля, че умствената страна на ултрабягането е толкова важна, колкото и физическата.

„Никога не тренирам специално мозъка си. Записвам се за абсурдно тежки състезания, за да се опитам да натрупам повече опит от усещането на „не мога и крачка повече“ и след това се опитвам да превключа мозъка си на движение напред.“

снимка: @alexis_berg2

Диалогът, който е в главата ви, когато ви наранява, има значение, казва тя, и бегачът може да го контролира, като вземе съзнателно решение да се отклони от негативното си мислене.

Вижте още: Когато 330 км не ти стигат: Как Пирин Галов изкачи Пунта Гнифети и Матерхорн на път за TOR

За психологическата страна на подготовката Кортни има какво да разкаже:

„В гимназията имах треньор по ски бягане, който беше много категоричен, че винаги имаме още сили, отколкото си мислехме, че имаме, така че, когато физически чувствахме, че нищо не е останало, той ни насърчаваше и се опитваше да ни научи, че има още едно ниво, което можем да достигнем. Тогава той започна да ми внушава това. Но в ултрабягането трябваше да го науча отново. Това е същата идея. Бягането на свръх дълги дистанции е различен, нов спорт, но беше същото – винаги остава още малко в нас, от което можем да се възползвам и да продължим.“

6. Адаптира подготовката си

Кортни не се колебае да адаптира остарялата рутина. Признава, че преди е ограничавала подготовката си само до бягане, но се е наложило да направи промени.

„Колкото повече искаме от телата си, толкова повече трябва да се опитваме да връщаме, така че, тъй като моля тялото си да прави повече, знам, че трябва да включа някакъв вид упражнения за разтягане и сила.“

Въпреки че признава, че рядко прави йога (предимно гледайки видеоклипове в YouTube у дома), през последните години прави повече силова работа с телесно тегло и упражнения за активиране преди бягане (running drills), различни разтягания.

Вижте още: Как да правим упражнения за мобилност вкъщи

Дамският подиум на UTMB 2023 (снимка: Paul Brechu)7. Не се вълнува от вниманието

Доуолтър се превърна в знаменитост в ултрамаратоните. На всеки успешен финал тя е аплодирана от стотици души в публиката. Има 475 000 последователи в Instagram, а милиони зрители могат да я гледат, посредством камерите, на всяко състезание. Но това не я кара да се възгордява.

„Фактът, че родителите ми в Минесота може би могат да ме видят, защото тези камери са там и повече хора могат да научат за ултрабягането, мисля, че това е специално“, казва тя. „Но това не ме засяга. Аз правя това нещо, което обичам, цял ден или дни, и това е страхотно. Чувствам се късметлийка, че съм част от спорта в момента. Разраства се толкова много и толкова много хора излизат да бягат. Наистина живея в чудесно време и се опитвам да му се насладя.“

Вижте още: Beyond the Ultimate: ултрамаратоните, посветени на дивата природа

Кортни Доуолтър е щастлива, че е един от посланиците на бягането / снимка: Martina Valmassoi8. Нейно вдъхновение е общността на трейл бегачите

Във всяко състезание Доуолтър знае, че ще споделя пътеките с бегачи с всякакви способности и това е един от свързващите аспекти на спорта, който тя цени най-много.

Имаме това споделено преживяване, което според мен обединява хората.

Кортни споделя емоционално: „Общността е това, което ме привлече към този спорт от самото начало, защото по време на първото ми състезание на 50 мили аз затънах в кална локва по време на ужасна дъждовна буря. Човекът, който тичаше пред мен, в торба за боклук (б.р. защитен от дъжда с полиетиленова торба, вместо дъждобран), ме чу да кряскам, когато се ударих в земята, той се обърна и ме измъкна от калната локва, и каза: „Хайде да вървим!“

Начоси и бира не са рядкост в менюто на Кралицата на ултрамаратоните / снимка: facebook/Courtney Dauwalter9. Усъвършенствала е стратегията си за захранване и хидратиране

По време на състезания Доуолтър приема предимно течности – основно много вода и богат на калории и електролити продукт, нейна собствена марка. Освен това тя признава, че яде вафли, гелове и желирани бонбони, разчита и на палачинки.

„Моето състезателно хранене е много ограничено по отношение на това, което ям, така че обикновено не взимам нищо от пунктовете, освен малко вода. Първите ми няколко години бягане и участия в състезания, на пунктовете взимах това, което взимаха бегачите пред мен. Те просто грабваха кисели краставички и чипс, така че си казах: „Добре, опитвам кисели краставички и чипс“, защото нямах представа кое работи, кое има добър вкус или кое не работи. Правих много опити и грешки. Като говорите с други бегачи, можете да получите всякакви идеи, които работят за тях, но трябва да ги тествате сами.“, разказва Кортни.

Днес тя споделя, че ултрабягането по същество е състезание по хранене в движение.

„Ние (със съпруга ми) просто искаме да се наслаждаваме на храната у дома, да се наслаждаваме на храната навън, да се наслаждаваме на желанията, които имаме, и да не се тревожим за това. Но бих казала, че през последните няколко години по-последователно пия възстановителна напитка след дълго бягане или след полагане на големи усилия и това е нещо, към което първоначално бях малко по-небрежна, така че чувствам, че това е стъпка в правилната посока.”

Вижте още: Железния каубой Джеймс Лоурънс, който направи 101 айрънмена за 101 дни

Кортни Доуолтър като част от университетския отбор по ски / снимка: University of Denver10. През зимата бягането отстъпва на снежни активности

Доуолтър започва да бяга в средното училище, но скандинавските ски са първият спорт, в който тя наистина успява. Тя е четирикратна шампионка на щат Минесота в гимназията и учи в университета в Денвър със стипендия за ски бягане. След като получава магистърска степен по педагогика, работи като учител в осми клас няколко години в района на Денвър. Заедно със съпруга си се преместват в Лийдвил преди 2020 г. и оттогава живеят в историческия миньорски град, дори в студените зимни месеци.

„През зимата „прегръщам“ всички снежни дейности в Лийдвил. Малко ски бягане, малко спускане или просто правя каквито зимни активности мога.“ Кортни е и част от отбор по кърлинг на открито през зимата. „Мисля, че е добре през различните сезони да се променя количеството и вида на тренировките ви. Добре е да се забавлявате, вместо да се насилвате.“ – съветва тя.

Вижте още: Калоян Пейчев за рекорда по „Петте планини“: „Всеки път, когато си припомням за Е4, настръхвам“

СподелиShares

The post Кортни Доуолтър – учителката, която се превърна в Кралица на ултрамаратоните appeared first on 360mag.

Кортни Доуолтър – учителката, която се превърна в Кралица на ултрамаратоните

СподелиShares Кортни Доуолтър побеждава на Transgrancanaria 2023 / снимка: Jordi Saragossa

Кортни Доуолтър е печелила повече от 50 състезания на 50 км или повече през последните 10 години, включително два пъти Madeira Island Ultra Trail 115K, Western States 100, Hardrock 100 и Ultra Trail du Mont Blanc , плюс общи победи (побеждавайки и всички мъже) в няколко състезания, включително в Moab 240 (2017) и Big Dog’s Backyard Ultra (2020). Миналата година към победите си поставя и рекорди на трасетата на Bandera 100K, Transgrancanaria 128K, Western States 100 и Hardrock 100.

Кралицата на ултрамаратоните продължи и през 2024 г. точно оттам, където спря миналата година. След като през лятото на 2023 г., в рамките на около девет седмици, победи в три от най-епичните състезания в ултрабягането – Western States 100, Hardrock 100 и Ultra Trail du Mont Blanc – 39-годишната атлетка от Лийдвил, Колорадо, защити титлата си на Transgrancanaria 126K, спечели и Mount Fuji 100 за втори път на 27 април, като остана на трета позиция в общото класиране.

Сега тя се подготвя за трета поредна победа на Hardrock 100 на 12-13 юли в Силвъртън, Колорадо. След това ще се присъедини към съпруга си, Кевин Шмид, на Leadville 100 на 17-18 август, а после ще се заеме с все още необявен проект през септември.

Бившата преподавателка, която започва да лекува стреса с бягане, с охота говори за начина си на подготовка, признава, че не следва хранителен режим, но пък слуша тялото си и ако то иска начоси и бира, ще му ги даде. Тя е автор на популярната метафора за нечовешките изпитания по време на ултрамаратон, като нарича състоянието „Пещерата на болката“. Предлагаме ви да разгледате 10 причини, които я правят толкова успешна.

Кортни Доуолтър e щастлива на финала на Hardrock 100 / снимка: @alexis_berg21. Тренира много усилено

Доуолтър няма треньор, не е в Strava, не следва тренировъчен план и понякога не носи своя смарт часовник за проследяване на данни по време на тренировките си. Но работи здраво, живее нормален живот и отделя време да се забавлява.

Тя казва, че със събуждането всеки ден определя каква тренировка ще прави този ден, най-вече въз основа на това как се чувства, какво ѝ предстои и прогнозата за времето. Пробегът, денивелацията и продължителността на нейните седмични тренировки варират, като има и неструктурирани скоростни такива. Добавя и активности, различни от бягането – планинско колоездене, силова работа със собствено тегло и каране на ски през зимните месеци, има и дни за почивка, в които не се прави нищо.

Всеки е различен. Вашите седмици с голям пробег няма да бъдат същите като седмиците с голям пробег на вашия приятел и това е напълно ОК

– казва тя. „Познавам хора, трениращи за състезания над 100 мили, които правят 40 до 50 мили седмично и такива, които бягат до 140 мили седмично. Така че, мисля, че това е готиното в ултрабягането – все още не е разработена добре система за това, което е необходимо, за да се подготвите за дългите дистанции.“

Така че имате един пъзел, с който да играете и просто да разберете какво работи за живота и тялото ви и какво искате да правите с него.

снимка: facebook/Courtney Dauwalter2. Обича да разпуска

Ако следвате Кортни Доуолтър в социалните медии или сте я слушали в подкаст, вероятно сте я чували да говори колко много обича сладкиши, пица, начос и бира, и че яде и пие каквото си поиска, без да спазва строги диети. Известно е, че обича желирани бонбони, особено по време на състезание.

Колкото и да е отдаден професионален спортист, тя обикновено прави нещата без стрес и оценява, когато нейният екип, воден от съпруга й Кевин Шмид, и пейсърите ѝ разказват шеги.

Кортни е същият истински, мил, забавен човек и далеч от бягането, какъвто е по време на състезание или на дълга тренировка.

„За мен е наистина важно бягането да остане забавно“, казва тя.

Вижте още: 200 х 50 км: феноменалният рекорд на Кандис Бърт

Почти винаги когато финишира, Кортни Доуолтър се обръща и ръкопляска към зрителите / снимка: Martina Valmassoi3. Не си придава важност

Сигурно сте забелязали нейното скромно поведение по време на церемонии по награждаване, в подкасти и в социалните медии. Когато спечели състезание, тя никога не вдига ръце над главата си, не държи високо лентата на финалната линия, не прави нещо, което е самоцелно или напразно. Почти винаги тя веднага се обръща и ръкопляска към зрителите и казва благодаря, благодари на директорите на състезанията, доброволците, екипа и пейсърите си и смирено се наслаждава на постижението си, знаейки, че е имала голяма подкрепа за осъществяването му.

снимка: Julien Raison4. Не се фокусира върху конкуренцията 

Философията на Доуолтър е да провежда свое собствено състезание и да не се тревожи за конкуренцията. Тя уважава другите бегачи в състезанията, но знае, че може да се съсредоточи само върху многобройните променливи, които може да контролира.

Състезанията, в които участвам, са наистина дълги, така че всеки е на своето малко влакче в увеселителен парк и може да видите някой да се чувства наистина добре, може да видите някой да се чувства много зле, но нещата могат да се обърнат във всеки момент.

Признава, че всеки път, когато стигне до стартовата линия на състезание, се наслаждава на идеята, че изходът е неизвестен – дори ако това означава, че по-късно научава, че не е толкова оптимално подготвена.

“ Винаги ли се чувствам супер подготвена? Не, но това няма значение. Знаете ли, това е като „Хайде да купонясваме!“, защото това е, за което сме се подготвяли.“

В „пещерата на болката“ на Hardrock 100 / снимка: @alexis_berg25. Психическа устойчивост, равна или по-голяма от физическата ѝ подготовка

Доуолтър говори за способността си да се нагажда и да разширява нивото си на комфорт в нагласата, известна като „пещерата на болката“, но това не е нещо, върху което тя работи, когато не бяга.

* „Пещерата на болката“ – състояние, в което влиза всеки бегач на дълги разстояния , когато тялото му започне да отказва под нечовешките изпитания. Формулировката е на Кортни Доуолтър.

Когато е на дълги тренировки и особено в дълги, тежки състезания, тя прегръща мъката, като „избутвам негативните мисли от главата ми“. Тя говори надълго и нашироко за това как е преместила фокуса си от опитите да избегне пещерата на болката, към това да я прегърне и да процъфтява в нея. Тя вярва, че положителните мисли, дори ако са изкуствено произведени, помагат на тялото ѝ да се успокои достатъчно, за да може да работи върху проблема. Смята, че изфабрикуваната позитивност може да бъде физически катализатор, който да поддържа краката ѝ да се движат.

Вижте още: Завръщането на Килиан Жорнет: 485 км през Пиренеите и 177 трихилядника за 8 дни

Нервните окончания на тялото бомбардират мозъка, умолявайки го да дръпне шалтера на тялото, обяснява тя за „пещерата на болката“. Пареща болка в мускулите, пълно изтощение, крампи. Мнозина тренират единствено тялото си и когато се озоват в Пещерата, рухват. Аз обаче знам, че всичко е в главата. Мозъкът притежава суперсилата да игнорира тези сигнали, колкото и силни да са те. „Какво правя, когато болката е непоносима ли? Продължавам напред, докато тялото не се справи с нея и не я игнорира“, разказва Кортни.

Мисля, че умствената страна на ултрабягането е толкова важна, колкото и физическата.

„Никога не тренирам специално мозъка си. Записвам се за абсурдно тежки състезания, за да се опитам да натрупам повече опит от усещането на „не мога и крачка повече“ и след това се опитвам да превключа мозъка си на движение напред.“

снимка: @alexis_berg2

Диалогът, който е в главата ви, когато ви наранява, има значение, казва тя, и бегачът може да го контролира, като вземе съзнателно решение да се отклони от негативното си мислене.

Вижте още: Когато 330 км не ти стигат: Как Пирин Галов изкачи Пунта Гнифети и Матерхорн на път за TOR

За психологическата страна на подготовката Кортни има какво да разкаже:

„В гимназията имах треньор по ски бягане, който беше много категоричен, че винаги имаме още сили, отколкото си мислехме, че имаме, така че, когато физически чувствахме, че нищо не е останало, той ни насърчаваше и се опитваше да ни научи, че има още едно ниво, което можем да достигнем. Тогава той започна да ми внушава това. Но в ултрабягането трябваше да го науча отново. Това е същата идея. Бягането на свръх дълги дистанции е различен, нов спорт, но беше същото – винаги остава още малко в нас, от което можем да се възползвам и да продължим.“

6. Адаптира подготовката си

Кортни не се колебае да адаптира остарялата рутина. Признава, че преди е ограничавала подготовката си само до бягане, но се е наложило да направи промени.

„Колкото повече искаме от телата си, толкова повече трябва да се опитваме да връщаме, така че, тъй като моля тялото си да прави повече, знам, че трябва да включа някакъв вид упражнения за разтягане и сила.“

Въпреки че признава, че рядко прави йога (предимно гледайки видеоклипове в YouTube у дома), през последните години прави повече силова работа с телесно тегло и упражнения за активиране преди бягане (running drills), различни разтягания.

Вижте още: Как да правим упражнения за мобилност вкъщи

Дамският подиум на UTMB 2023 (снимка: Paul Brechu)7. Не се вълнува от вниманието

Доуолтър се превърна в знаменитост в ултрамаратоните. На всеки успешен финал тя е аплодирана от стотици души в публиката. Има 475 000 последователи в Instagram, а милиони зрители могат да я гледат, посредством камерите, на всяко състезание. Но това не я кара да се възгордява.

„Фактът, че родителите ми в Минесота може би могат да ме видят, защото тези камери са там и повече хора могат да научат за ултрабягането, мисля, че това е специално“, казва тя. „Но това не ме засяга. Аз правя това нещо, което обичам, цял ден или дни, и това е страхотно. Чувствам се късметлийка, че съм част от спорта в момента. Разраства се толкова много и толкова много хора излизат да бягат. Наистина живея в чудесно време и се опитвам да му се насладя.“

Вижте още: Beyond the Ultimate: ултрамаратоните, посветени на дивата природа

Кортни Доуолтър е щастлива, че е един от посланиците на бягането / снимка: Martina Valmassoi8. Нейно вдъхновение е общността на трейл бегачите

Във всяко състезание Доуолтър знае, че ще споделя пътеките с бегачи с всякакви способности и това е един от свързващите аспекти на спорта, който тя цени най-много.

Имаме това споделено преживяване, което според мен обединява хората.

Кортни споделя емоционално: „Общността е това, което ме привлече към този спорт от самото начало, защото по време на първото ми състезание на 50 мили аз затънах в кална локва по време на ужасна дъждовна буря. Човекът, който тичаше пред мен, в торба за боклук (б.р. защитен от дъжда с полиетиленова торба, вместо дъждобран), ме чу да кряскам, когато се ударих в земята, той се обърна и ме измъкна от калната локва, и каза: „Хайде да вървим!“

Начоси и бира не са рядкост в менюто на Кралицата на ултрамаратоните / снимка: facebook/Courtney Dauwalter9. Усъвършенствала е стратегията си за захранване и хидратиране

По време на състезания Доуолтър приема предимно течности – основно много вода и богат на калории и електролити продукт, нейна собствена марка. Освен това тя признава, че яде вафли, гелове и желирани бонбони, разчита и на палачинки.

„Моето състезателно хранене е много ограничено по отношение на това, което ям, така че обикновено не взимам нищо от пунктовете, освен малко вода. Първите ми няколко години бягане и участия в състезания, на пунктовете взимах това, което взимаха бегачите пред мен. Те просто грабваха кисели краставички и чипс, така че си казах: „Добре, опитвам кисели краставички и чипс“, защото нямах представа кое работи, кое има добър вкус или кое не работи. Правих много опити и грешки. Като говорите с други бегачи, можете да получите всякакви идеи, които работят за тях, но трябва да ги тествате сами.“, разказва Кортни.

Днес тя споделя, че ултрабягането по същество е състезание по хранене в движение.

„Ние (със съпруга ми) просто искаме да се наслаждаваме на храната у дома, да се наслаждаваме на храната навън, да се наслаждаваме на желанията, които имаме, и да не се тревожим за това. Но бих казала, че през последните няколко години по-последователно пия възстановителна напитка след дълго бягане или след полагане на големи усилия и това е нещо, към което първоначално бях малко по-небрежна, така че чувствам, че това е стъпка в правилната посока.”

Вижте още: Железния каубой Джеймс Лоурънс, който направи 101 айрънмена за 101 дни

Кортни Доуолтър като част от университетския отбор по ски / снимка: University of Denver10. През зимата бягането отстъпва на снежни активности

Доуолтър започва да бяга в средното училище, но скандинавските ски са първият спорт, в който тя наистина успява. Тя е четирикратна шампионка на щат Минесота в гимназията и учи в университета в Денвър със стипендия за ски бягане. След като получава магистърска степен по педагогика, работи като учител в осми клас няколко години в района на Денвър. Заедно със съпруга си се преместват в Лийдвил преди 2020 г. и оттогава живеят в историческия миньорски град, дори в студените зимни месеци.

„През зимата „прегръщам“ всички снежни дейности в Лийдвил. Малко ски бягане, малко спускане или просто правя каквито зимни активности мога.“ Кортни е и част от отбор по кърлинг на открито през зимата. „Мисля, че е добре през различните сезони да се променя количеството и вида на тренировките ви. Добре е да се забавлявате, вместо да се насилвате.“ – съветва тя.

Вижте още: Калоян Пейчев за рекорда по „Петте планини“: „Всеки път, когато си припомням за Е4, настръхвам“

СподелиShares

The post Кортни Доуолтър – учителката, която се превърна в Кралица на ултрамаратоните appeared first on 360mag.

10 неща, които работят за успеха на Кортни Доуолтър

СподелиShares Кортни Доуолтър побеждава на Transgrancanaria 2023 / снимка: Jordi Saragossa

Кортни Доуолтър е печелила повече от 50 състезания на 50 км или повече през последните 10 години, включително два пъти Madeira Island Ultra Trail 115K, Western States 100, Hardrock 100 и Ultra Trail du Mont Blanc , плюс общи победи (побеждавайки и всички мъже) в няколко състезания, включително в Moab 240 (2017) и Big Dog’s Backyard Ultra (2020). Миналата година към победите си поставя и рекорди на трасетата на Bandera 100K, Transgrancanaria 128K, Western States 100 и Hardrock 100.

Кралицата на ултрамаратоните продължи и през 2024 г. точно оттам, където спря миналата година. След като през лятото на 2023 г., в рамките на около девет седмици, победи в три от най-епичните състезания в ултрабягането – Western States 100, Hardrock 100 и Ultra Trail du Mont Blanc – 39-годишната атлетка от Лийдвил, Колорадо, защити титлата си на Transgrancanaria 126K, спечели и Mount Fuji 100 за втори път на 27 април, като остана на трета позиция в общото класиране.

Сега тя се подготвя за трета поредна победа на Hardrock 100 на 12-13 юли в Силвъртън, Колорадо. След това ще се присъедини към съпруга си, Кевин Шмид, на Leadville 100 на 17-18 август, а после ще се заеме с все още необявен проект през септември.

Бившата преподавателка, която започва да лекува стреса с бягане, с охота говори за начина си на подготовка, признава, че не следва хранителен режим, но пък слуша тялото си и ако то иска начоси и бира, ще му ги даде. Тя е автор на популярната метафора за нечовешките изпитания по време на ултрамаратон, като нарича състоянието „Пещерата на болката“. Предлагаме ви да разгледате 10 причини, които я правят толкова успешна.

Кортни Доуолтър e щастлива на финала на Hardrock 100 / снимка: @alexis_berg21. Тренира много усилено

Доуолтър няма треньор, не е в Strava, не следва тренировъчен план и понякога не носи своя смарт часовник за проследяване на данни по време на тренировките си. Но работи здраво, живее нормален живот и отделя време да се забавлява.

Тя казва, че със събуждането всеки ден определя каква тренировка ще прави този ден, най-вече въз основа на това как се чувства, какво ѝ предстои и прогнозата за времето. Пробегът, денивелацията и продължителността на нейните седмични тренировки варират, като има и неструктурирани скоростни такива. Добавя и активности, различни от бягането – планинско колоездене, силова работа със собствено тегло и каране на ски през зимните месеци, има и дни за почивка, в които не се прави нищо.

Всеки е различен. Вашите седмици с голям пробег няма да бъдат същите като седмиците с голям пробег на вашия приятел и това е напълно ОК

– казва тя. „Познавам хора, трениращи за състезания над 100 мили, които правят 40 до 50 мили седмично и такива, които бягат до 140 мили седмично. Така че, мисля, че това е готиното в ултрабягането – все още не е разработена добре система за това, което е необходимо, за да се подготвите за дългите дистанции.“

Така че имате един пъзел, с който да играете и просто да разберете какво работи за живота и тялото ви и какво искате да правите с него.

снимка: facebook/Courtney Dauwalter2. Обича да разпуска

Ако следвате Кортни Доуолтър в социалните медии или сте я слушали в подкаст, вероятно сте я чували да говори колко много обича сладкиши, пица, начос и бира, и че яде и пие каквото си поиска, без да спазва строги диети. Известно е, че обича желирани бонбони, особено по време на състезание.

Колкото и да е отдаден професионален спортист, тя обикновено прави нещата без стрес и оценява, когато нейният екип, воден от съпруга й Кевин Шмид, и пейсърите ѝ разказват шеги.

Кортни е същият истински, мил, забавен човек и далеч от бягането, какъвто е по време на състезание или на дълга тренировка.

„За мен е наистина важно бягането да остане забавно“, казва тя.

Вижте още: 200 х 50 км: феноменалният рекорд на Кандис Бърт

Почти винаги когато финишира, Кортни Доуолтър се обръща и ръкопляска към зрителите / снимка: Martina Valmassoi3. Не си придава важност

Сигурно сте забелязали нейното скромно поведение по време на церемонии по награждаване, в подкасти и в социалните медии. Когато спечели състезание, тя никога не вдига ръце над главата си, не държи високо лентата на финалната линия, не прави нещо, което е самоцелно или напразно. Почти винаги тя веднага се обръща и ръкопляска към зрителите и казва благодаря, благодари на директорите на състезанията, доброволците, екипа и пейсърите си и смирено се наслаждава на постижението си, знаейки, че е имала голяма подкрепа за осъществяването му.

снимка: Julien Raison4. Не се фокусира върху конкуренцията 

Философията на Доуолтър е да провежда свое собствено състезание и да не се тревожи за конкуренцията. Тя уважава другите бегачи в състезанията, но знае, че може да се съсредоточи само върху многобройните променливи, които може да контролира.

Състезанията, в които участвам, са наистина дълги, така че всеки е на своето малко влакче в увеселителен парк и може да видите някой да се чувства наистина добре, може да видите някой да се чувства много зле, но нещата могат да се обърнат във всеки момент.

Признава, че всеки път, когато стигне до стартовата линия на състезание, се наслаждава на идеята, че изходът е неизвестен – дори ако това означава, че по-късно научава, че не е толкова оптимално подготвена.

“ Винаги ли се чувствам супер подготвена? Не, но това няма значение. Знаете ли, това е като „Хайде да купонясваме!“, защото това е, за което сме се подготвяли.“

В „пещерата на болката“ на Hardrock 100 / снимка: @alexis_berg25. Психическа устойчивост, равна или по-голяма от физическата ѝ подготовка

Доуолтър говори за способността си да се нагажда и да разширява нивото си на комфорт в нагласата, известна като „пещерата на болката“, но това не е нещо, върху което тя работи, когато не бяга.

* „Пещерата на болката“ – състояние, в което влиза всеки бегач на дълги разстояния , когато тялото му започне да отказва под нечовешките изпитания. Формулировката е на Кортни Доуолтър.

Когато е на дълги тренировки и особено в дълги, тежки състезания, тя прегръща мъката, като „избутвам негативните мисли от главата ми“. Тя говори надълго и нашироко за това как е преместила фокуса си от опитите да избегне пещерата на болката, към това да я прегърне и да процъфтява в нея. Тя вярва, че положителните мисли, дори ако са изкуствено произведени, помагат на тялото ѝ да се успокои достатъчно, за да може да работи върху проблема. Смята, че изфабрикуваната позитивност може да бъде физически катализатор, който да поддържа краката ѝ да се движат.

Вижте още: Завръщането на Килиан Жорнет: 485 км през Пиренеите и 177 трихилядника за 8 дни

Нервните окончания на тялото бомбардират мозъка, умолявайки го да дръпне шалтера на тялото, обяснява тя за „пещерата на болката“. Пареща болка в мускулите, пълно изтощение, крампи. Мнозина тренират единствено тялото си и когато се озоват в Пещерата, рухват. Аз обаче знам, че всичко е в главата. Мозъкът притежава суперсилата да игнорира тези сигнали, колкото и силни да са те. „Какво правя, когато болката е непоносима ли? Продължавам напред, докато тялото не се справи с нея и не я игнорира“, разказва Кортни.

Мисля, че умствената страна на ултрабягането е толкова важна, колкото и физическата.

„Никога не тренирам специално мозъка си. Записвам се за абсурдно тежки състезания, за да се опитам да натрупам повече опит от усещането на „не мога и крачка повече“ и след това се опитвам да превключа мозъка си на движение напред.“

снимка: @alexis_berg2

Диалогът, който е в главата ви, когато ви наранява, има значение, казва тя, и бегачът може да го контролира, като вземе съзнателно решение да се отклони от негативното си мислене.

Вижте още: Когато 330 км не ти стигат: Как Пирин Галов изкачи Пунта Гнифети и Матерхорн на път за TOR

За психологическата страна на подготовката Кортни има какво да разкаже:

„В гимназията имах треньор по ски бягане, който беше много категоричен, че винаги имаме още сили, отколкото си мислехме, че имаме, така че, когато физически чувствахме, че нищо не е останало, той ни насърчаваше и се опитваше да ни научи, че има още едно ниво, което можем да достигнем. Тогава той започна да ми внушава това. Но в ултрабягането трябваше да го науча отново. Това е същата идея. Бягането на свръх дълги дистанции е различен, нов спорт, но беше същото – винаги остава още малко в нас, от което можем да се възползвам и да продължим.“

6. Адаптира подготовката си

Кортни не се колебае да адаптира остарялата рутина. Признава, че преди е ограничавала подготовката си само до бягане, но се е наложило да направи промени.

„Колкото повече искаме от телата си, толкова повече трябва да се опитваме да връщаме, така че, тъй като моля тялото си да прави повече, знам, че трябва да включа някакъв вид упражнения за разтягане и сила.“

Въпреки че признава, че рядко прави йога (предимно гледайки видеоклипове в YouTube у дома), през последните години прави повече силова работа с телесно тегло и упражнения за активиране преди бягане (running drills), различни разтягания.

Вижте още: Как да правим упражнения за мобилност вкъщи

Дамският подиум на UTMB 2023 (снимка: Paul Brechu)7. Не се вълнува от вниманието

Доуолтър се превърна в знаменитост в ултрамаратоните. На всеки успешен финал тя е аплодирана от стотици души в публиката. Има 475 000 последователи в Instagram, а милиони зрители могат да я гледат, посредством камерите, на всяко състезание. Но това не я кара да се възгордява.

„Фактът, че родителите ми в Минесота може би могат да ме видят, защото тези камери са там и повече хора могат да научат за ултрабягането, мисля, че това е специално“, казва тя. „Но това не ме засяга. Аз правя това нещо, което обичам, цял ден или дни, и това е страхотно. Чувствам се късметлийка, че съм част от спорта в момента. Разраства се толкова много и толкова много хора излизат да бягат. Наистина живея в чудесно време и се опитвам да му се насладя.“

Вижте още: Beyond the Ultimate: ултрамаратоните, посветени на дивата природа

Кортни Доуолтър е щастлива, че е един от посланиците на бягането / снимка: Martina Valmassoi8. Нейно вдъхновение е общността на трейл бегачите

Във всяко състезание Доуолтър знае, че ще споделя пътеките с бегачи с всякакви способности и това е един от свързващите аспекти на спорта, който тя цени най-много.

Имаме това споделено преживяване, което според мен обединява хората.

Кортни споделя емоционално: „Общността е това, което ме привлече към този спорт от самото начало, защото по време на първото ми състезание на 50 мили аз затънах в кална локва по време на ужасна дъждовна буря. Човекът, който тичаше пред мен, в торба за боклук (б.р. защитен от дъжда с полиетиленова торба, вместо дъждобран), ме чу да кряскам, когато се ударих в земята, той се обърна и ме измъкна от калната локва, и каза: „Хайде да вървим!“

Начоси и бира не са рядкост в менюто на Кралицата на ултрамаратоните / снимка: facebook/Courtney Dauwalter9. Усъвършенствала е стратегията си за захранване и хидратиране

По време на състезания Доуолтър приема предимно течности – основно много вода и богат на калории и електролити продукт, нейна собствена марка. Освен това тя признава, че яде вафли, гелове и желирани бонбони, разчита и на палачинки.

„Моето състезателно хранене е много ограничено по отношение на това, което ям, така че обикновено не взимам нищо от пунктовете, освен малко вода. Първите ми няколко години бягане и участия в състезания, на пунктовете взимах това, което взимаха бегачите пред мен. Те просто грабваха кисели краставички и чипс, така че си казах: „Добре, опитвам кисели краставички и чипс“, защото нямах представа кое работи, кое има добър вкус или кое не работи. Правих много опити и грешки. Като говорите с други бегачи, можете да получите всякакви идеи, които работят за тях, но трябва да ги тествате сами.“, разказва Кортни.

Днес тя споделя, че ултрабягането по същество е състезание по хранене в движение.

„Ние (със съпруга ми) просто искаме да се наслаждаваме на храната у дома, да се наслаждаваме на храната навън, да се наслаждаваме на желанията, които имаме, и да не се тревожим за това. Но бих казала, че през последните няколко години по-последователно пия възстановителна напитка след дълго бягане или след полагане на големи усилия и това е нещо, към което първоначално бях малко по-небрежна, така че чувствам, че това е стъпка в правилната посока.”

Вижте още: Железния каубой Джеймс Лоурънс, който направи 101 айрънмена за 101 дни

Кортни Доуолтър като част от университетския отбор по ски / снимка: University of Denver10. През зимата бягането отстъпва на снежни активности

Доуолтър започва да бяга в средното училище, но скандинавските ски са първият спорт, в който тя наистина успява. Тя е четирикратна шампионка на щат Минесота в гимназията и учи в университета в Денвър със стипендия за ски бягане. След като получава магистърска степен по педагогика, работи като учител в осми клас няколко години в района на Денвър. Заедно със съпруга си се преместват в Лийдвил преди 2020 г. и оттогава живеят в историческия миньорски град, дори в студените зимни месеци.

„През зимата „прегръщам“ всички снежни дейности в Лийдвил. Малко ски бягане, малко спускане или просто правя каквито зимни активности мога.“ Кортни е и част от отбор по кърлинг на открито през зимата. „Мисля, че е добре през различните сезони да се променя количеството и вида на тренировките ви. Добре е да се забавлявате, вместо да се насилвате.“ – съветва тя.

Вижте още: Калоян Пейчев за рекорда по „Петте планини“: „Всеки път, когато си припомням за Е4, настръхвам“

СподелиShares

The post 10 неща, които работят за успеха на Кортни Доуолтър appeared first on 360mag.

Двойна победа за България на Световно първенство по брейкинг за младежи

СподелиShares

Пламена Георгиева, с танцов псевдоним „Bgirl Fire bird”, спечели за втора поредна година в индивидуалното представяне битките за младежи в категория девойки до 18 г.

След проведените квалификации срещите продължиха между 32 участнички. С голяма лекота на движение и самочувствие, в три последователни батъла, Пламена надигра съперничките си като това проправи пътя и до финалната среща, където се изправи срещу представителката на Украйна Владислава Букориз „Bgirl Sonya”. Срещата от този танцов сблъсък завърши с 3:0 рунда в полза на „Fire bird“.

Вторият успех дойде от груповото надиграване на отборите между държавите. След представянето на всеки един отбор, българският тим беше избран сред четирите най-добри, които да се съревновават за първото място.

С голямо превъзходство и убедително гласуване българите спечелиха първия си батъл срещу отбора на Беларус. Така си запазиха място за финал срещу смесения отбор на Швейцария и Франция, който надиграха в с 3:2 гласа.

Третият по важност пробив бе надиграването в категория „двама срещу двама“, до 18 години, където Николай Петров „Dexter M“ и Божидар Пехливанов „Big Bo“ водиха оспорвана битка за спечелване на финала срещу смесения отбор с участници „Bboy Tafic & Bboy Stimul“.

Състезанието се проведе за трета поредна година в Любляна, Словения, където взеха участие състезатели от 16 държави (България, Словения, Швейцария, Франция, Италия, Полша, Хърватия, Украйна, Англия, Казахстан, Беларус , САЩ, Японоя и др.).

Повече информация за събитието вижте тук.

СподелиShares

The post Двойна победа за България на Световно първенство по брейкинг за младежи appeared first on 360mag.

Двойна победа за България на Световно първенство по брейкинг за младежи

СподелиShares

Пламена Георгиева, с танцов псевдоним „Bgirl Fire bird”, спечели за втора поредна година в индивидуалното представяне битките за младежи в категория девойки до 18 г.

След проведените квалификации срещите продължиха между 32 участнички. С голяма лекота на движение и самочувствие, в три последователни батъла, Пламена надигра съперничките си като това проправи пътя и до финалната среща, където се изправи срещу представителката на Украйна Владислава Букориз „Bgirl Sonya”. Срещата от този танцов сблъсък завърши с 3:0 рунда в полза на „Fire bird“.

Вторият успех дойде от груповото надиграване на отборите между държавите. След представянето на всеки един отбор, българският тим беше избран сред четирите най-добри, които да се съревновават за първото място.

С голямо превъзходство и убедително гласуване българите спечелиха първия си батъл срещу отбора на Беларус. Така си запазиха място за финал срещу смесения отбор на Швейцария и Франция, който надиграха в с 3:2 гласа.

Третият по важност пробив бе надиграването в категория „двама срещу двама“, до 18 години, където Николай Петров „Dexter M“ и Божидар Пехливанов „Big Bo“ водиха оспорвана битка за спечелване на финала срещу смесения отбор с участници „Bboy Tafic & Bboy Stimul“.

Състезанието се проведе за трета поредна година в Любляна, Словения, където взеха участие състезатели от 16 държави (България, Словения, Швейцария, Франция, Италия, Полша, Хърватия, Украйна, Англия, Казахстан, Беларус , САЩ, Японоя и др.).

Повече информация за събитието вижте тук.

СподелиShares

The post Двойна победа за България на Световно първенство по брейкинг за младежи appeared first on 360mag.

Garmin свиква отбора за Маратон София 2024: местата са ограничени!

СподелиShares

Наближава ежегодният столичен маратон – Wizz Air Sofia Marathon. Тази година той ще се проведе на 13 октомври (неделя) със старт от площад “Княз Александър Батенберг”, пред Националната художествена галерия. Трасето отвежда състезателите през центъра на града и преминава близо до повечето исторически забележителности.

Тази година Garmin отново е официален партньор на маратона и традиционно 10-километровата дистанция е част от световните Garmin Run Series. Освен това всички участници, независимо от дистанцията, на която бягат (42.195 км, 21.098 км и 10 км), имат много причини да се запишат за участие в отбор Garmin.

Отбор Garmin – Marathon Sofia 2023Отбор Garmin

Всяка година Garmin Bulgaria дава възможност на участниците да станат част от отбор Garmin и заедно да споделят вълнуващата емоция от състезанието. Всеки, който се запише в отбора, получава и допълнителен стартов пакет Garmin.

За всички участници в отбора има специално обособена зона Garmin, която от години е една от най-горещите точки на маратона. Там участниците в отбора могат да загреят преди състезанието, заедно с част от посланиците на марката в България, както и имат възможността да се включат в различни забавления и да спечелят вълнуващи награди.

Отбор Garmin – Marathon Sofia 2023

Записването в отбор Garmin за всяка от трите дистанции можете да направите ONLINE тук!

Таксата за записване в отбор Garmin остава „ранна“, независимо кога се регистрирате! Това е още едно не малко предимство да сте част от отбора на Garmin!

Записвайки се в отбор Garmin, автоматично сте регистриран в състезанието, без необходимост от допълнителни действия от ваша страна.

Крайният срок за записване в Team Garmin е 25.09.2024 г. Броят на стартовите номера е ограничен!

Всички, записали се в отбор Garmin, ще се покажат в стартовия списък на Маратон София, както и на уеб страницата в седмицата преди маратона.

СподелиShares

The post Garmin свиква отбора за Маратон София 2024: местата са ограничени! appeared first on 360mag.

Garmin свиква отбора за Маратон София 2024: местата са ограничени!

СподелиShares

Наближава ежегодният столичен маратон – Wizz Air Sofia Marathon. Тази година той ще се проведе на 13 октомври (неделя) със старт от площад “Княз Александър Батенберг”, пред Националната художествена галерия. Трасето отвежда състезателите през центъра на града и преминава близо до повечето исторически забележителности.

Тази година Garmin отново е официален партньор на маратона и традиционно 10-километровата дистанция е част от световните Garmin Run Series. Освен това всички участници, независимо от дистанцията, на която бягат (42.195 км, 21.098 км и 10 км), имат много причини да се запишат за участие в отбор Garmin.

Отбор Garmin – Marathon Sofia 2023Отбор Garmin

Всяка година Garmin Bulgaria дава възможност на участниците да станат част от отбор Garmin и заедно да споделят вълнуващата емоция от състезанието. Всеки, който се запише в отбора, получава и допълнителен стартов пакет Garmin.

За всички участници в отбора има специално обособена зона Garmin, която от години е една от най-горещите точки на маратона. Там участниците в отбора могат да загреят преди състезанието, заедно с част от посланиците на марката в България, както и имат възможността да се включат в различни забавления и да спечелят вълнуващи награди.

Отбор Garmin – Marathon Sofia 2023

Записването в отбор Garmin за всяка от трите дистанции можете да направите ONLINE тук!

Таксата за записване в отбор Garmin остава „ранна“, независимо кога се регистрирате! Това е още едно не малко предимство да сте част от отбора на Garmin!

Записвайки се в отбор Garmin, автоматично сте регистриран в състезанието, без необходимост от допълнителни действия от ваша страна.

Крайният срок за записване в Team Garmin е 25.09.2024 г. Броят на стартовите номера е ограничен!

Всички, записали се в отбор Garmin, ще се покажат в стартовия списък на Маратон София, както и на уеб страницата в седмицата преди маратона.

СподелиShares

The post Garmin свиква отбора за Маратон София 2024: местата са ограничени! appeared first on 360mag.

Световен ден на океаните 2024: Един океан, един климат, едно бъдеще – заедно!

СподелиShares Световен ден на океаните (снимка: aakash.ac.in)

Всяка година ООН приема нова тема за отбелязване на Световния ден на океана. Тази година това е „Катализиране на действие за нашия океан и климат“.

Световният ден на океаните е определен по време на срещата на високо равнище по проблемите на Земята през 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. От 2009 г. насам се отбелязва официално и насочва вниманието на хората към състоянието и проблемите на Световния океан.

На този ден ден хора от всички краища на света честват и почитат океаните, които свързват всички нас. Това е ден, който също така ни помага да осъзнаем нашата лична връзка с морето и да повиши осведомеността за решаващата роля, която то играе в живота ни.

снимка: Unesco

Световният ден на океана помага на хората да научат за стойността на световния океана и защо е изключително важно за всеки един от нас да работи за опазването му. Но това е и ден, в който да признаем, че основният принос за замърсяването на водата е пластмасата.

Вижте: В името на океана: Извадиха 103 тона пластмасови отпадъци от „Голямото тихоокеанско сметище“

Нашите океани ни хранят, регулират нашия климат и освобождават по-голямата част от кислорода, който дишаме. Моретата съставляват 71% от повърхността на нашата планета и осигуряват дом за различни живи същества. Световният ден на океана напомня за важността на океаните за поддържането на живота.

Всяка година човешката дейност застрашава и унищожава все по-голямо количество воден живот по много начини. Прекомерният улов на даден вид, изхвърлянето на химикали и отпадъци и неустойчивите практики са му нанесли големи щети.

Вижте: „Мисията Шакълтън“ застава зад кауза за опазването на Южния океан (петиция)

Световният ден на океана изпраща посланието, че опазването на океаните и възприемането на устойчиво използване на ресурсите са критични за нашето оцеляване.

(снимка: msc.org)

 

СподелиShares

The post Световен ден на океаните 2024: Един океан, един климат, едно бъдеще – заедно! appeared first on 360mag.

Чисто ли е? Колко микропластмаса има в Черно море

СподелиShares снимка: raynewater.com

Понятието микропластмаса обхваща хетерогенна съвкупност от частици, различаващи се по размер, форма, цвят, химичен състав, плътност и други характеристики. Най-общото определение за микропластмаса е “синтетични полимерни частици с големина до 5 мм“. Все повече се налага и понятието “нанопластмаса”, при която частиците са с  размери ≤ 1 μm, което автоматично определя размерите на микропластмасата между 1 μm и 5 mm.

Микропластмасите са създадени от човека, много малки частици, съставени от полимери, които са неразтворими и устойчиви на разграждане. Специфичното е, че микропластмасите не са биоразградими, което означава, че не се разграждат в околната среда. Има опасения, че поради тяхната устойчива природа, концентрацията на микропластмаса в околната среда може да се увеличи в близко бъдеще.

Данни от ново проучване на Institute of Biodiversity and Ecosystem Research – BAS бяха изнесени наскоро. То показва концентрацията на микропластмаса в пясъка от различни точки по Българското Черноморие.

Изследването обхваща почти цялото българско черноморско крайбрежие

Установено е, че пластмасата остава в пясъка на морското дъно за дълго време. Това е видимо в Созопол, където 8 години след като бе преустановено изпускането на непречистени води, все още се отчитат най-високи стойности на микропластмаса на морското дъно.

Ето защо е важно по цялото Черноморие да има модерни и правилно функциониращи пречиствателни системи.

Вижте още: Учени откриха „пластмасови скали“ в отдалечено убежище на костенурки

Резултатите са сходни с тези пред Констанца, но между 3 и 4 пъти по-ниски от Балтийско море и близо два пъти по-ниски от замърсяването пред Одеса.

Резултатите показват завишена концентрация на микропластмаса в близост до урбанизирани зони. Детайлно проучване е направено в Созополски залив и при устието на р. Ропотамо.

 

След като през 2017 г. започва да функционира пречиствателната станция на Созопол, качествата на водата в созополския залив се подобряват значително.

Вижте още:Крайбрежните скали на Мадейра абсорбираха пластмаса

Морските течения са сред водещите причини за струпване на микропластмаси при устието на р. Ропотамо и Маслен нос. Концентрацията е сходна с тази в Балтийско море и на места по-ниска.

Колкото по-далече е дадено място от гъстонаселена зона, толкова по-малко микропластмаса има на дъното.

Най-чистата точна на българското Черноморие е пред с. Резово, до границата с Турция.

Данните са част от международен проект, свързан с Черно море – BRIDGE Black Sea . Анализът е дело на Никола Бобчев, който дава и нощни дежурства към Lessplastic.

Още по темата четете тук: Какво е микропластмаса и как да се откажем от нея?

Всички диаграми са на Lessplastic Bulgaria.

СподелиShares

The post Чисто ли е? Колко микропластмаса има в Черно море appeared first on 360mag.