Списание 360's Blog, page 88

(НЕ)възможно оцеляване: млад мъж преживява три дни във въздушен джоб на потънал малък кораб

СподелиShares Харисън Окене нямаше друг избор, освен да напряга слуха си в тъмното, докато виковете на колегите му замлъкваха. Гърлото му пулсираше, а езикът му бе обелен. … Десет години по-късно той обяснява защо обича морето повече от всякога и решава да стане гмуркач.2013

Харисън Окене седи на тоалетната – със сигурност най-лошото място, когато се случва бедствие – опасна вълна удря влекача, на който той работи, и го обръща с главата надолу. 29-годишният готвач се озовава на тавана, а тоалетната над него.

10 години по-късно той разказва историята си пред The Guardian. „Опитвах се да отворя вратата, за да изляза, когато тоалетната падна и ме удари по главата.“ Имал време да види как кръвта тече от раната, преди светлините да изгаснат. „Навсякъде беше тъмно,“ спомня си той. Банята започва да се пълни с вода. След минута – две усеща как лодката докосва морското дъно. Тридесет метра под повърхността Jascon-4 спира.

Самият Окене не използва думата „бедствие“, за да опише събитията от май 2013 г. и необикновените дни, които последват. Той започва да гледа на преживяването по много различен начин. Окене винаги е обичал водата и като дете е мечтал за къща на брега на океана. Сега го обича още повече.

Вижте още: (НЕ)възможно оцеляване: Салвадор Алваренга – да изчезнеш в морето за 438 дни?!

Харисън Окене и неговите спасители / снимка: theguardian.comКакво се случва на 26 май 2013

Окене изпълнява обичайната си сутрешна рутина, когато се случва „инцидентът“, както той го нарича. Тогава той е на 29 и работи като готвач на Jascon-4, влекач, който помага на петролен танкер на около 20 мили от бреговете на Нигерия. Имало буря, влекачът помагал за стабилизирането на танкера. Този ден Окене вече е станал и отправил молитвата си, както всяка сутрин, и се бил запътил към камбуза, за да включи котлоните за закуска. Още не бил облечен и носел само боксерките си. След три дни трябвало да излезе в отпуск и си мислел за това, докато отивал към банята. Тогава вълната ги удря.

Водата започва да пълни кабината. Окене се паникьосва, докато опитва да отвори вратата. Когато най-накрая се появява във водния мрак, няма представа накъде е обърнат. Витлата били вдигнати, рулевата рубка била свалена. Ляв и десен борд вече нямали голямо значение. В коридора, водещ към херметичната врата – изходен люк, той среща трима свои колеги. Докато нивото на водата в лодката се покачва, те се борят с люка.

„Нямах търпението да чакам“, казва Окене. Обратно на всяка логика, той се обръща и заплува към вътрешността.

Вижте още: (НЕ)възможно оцеляване: Стивън Калахан – 76 дни на надуваем сал в океана

Харисън Окене оцелява във въздушен джоб / снимка: DCN Diving Group/Barcroft USAИсторията на Окене за оцеляването е отчасти за неговата вяра, отчасти история за бързо вземане на решения и необикновена предприемчивост

Докато плува от затворения изход, силата на водата го повлича в друга тоалетна, тази, прикрепена към кабината на втория инженер. Вратата се затваря, когато той е пометен вътре и нивото на водата се покачва, но банята не се пълни изцяло.

Рутинно екипажът е държал всички врати на кабината затворени, поради заплахата от пирати.

Въздухът не можеше да излезе напълно от лодката. Една част щеше да бъде хванат вътре,

– казва Окене.

Той държи главата си в малкия въздушен джоб под тавана, който в действителност е подът, прилепнала към дъното на мивката. Затворен в тъмното, чува колегите си, които викат и плачат.

В този момент Окене все още смята изходния люк за най-добрия си път към свободата. В опит да излезе от банята той счупва дръжката на вратата. „Но си казах, че вместо да се паникьосваш, трябва да измислиш изход.“ От този момент нататък той възпитава в себе си някакво свръххладнокръвие.

Практичност

Окене казва, че винаги е бил практичен. Той е „сред най-малките“ от 13 деца и майка му разчита на него да ѝ помага. Той носи зеленчуците с нея, за да ги продава на пазара във Вари, където живеят. Сега Окене ще вкара в употреба практичността си.

Забелязвайки отдушник, той го чупи и използва парче от стомана, за да отвори вратата и да се освободи. Докато работи, един след друг виковете на колегите му замлъкват. Предполага, че са избягали.

Когато отваря вратата и влиза във втората инженерна кабина, той вижда две спасителни жилетки, всяка с фенерче. Пъха едната факла в устата си, другата в боксерките си и отново заплува към люка, за да се опита да избяга. Извън кабината на втория инженер коридорите са пълни с вода, няма въздушен джоб и той не разполага с достатъчно въздух, за да работи дълго на изходната врата.

Отново и отново през следващите минути и часове той се връща, плувайки между безопасността на въздушния си джоб и херметичната врата. Първият път Окене почти пропуска пътя обратно към безопасността на банята на втория инженер, заради наличието на много врати: машинното отделение, охладителната машина, столовата.

Ако се заклещиш в някоя стая, значи си изгубен. Беше тотално тъмно, бях объркан. Ако не действате бързо, можете да загубите живота си там

– казва Окене.

„Няма нужда да се страхувам от водата. Трябва да прегърна страха си веднъж завинаги и да бъда силен“, повтаря си.

Окене отново се съсредоточава върху практическите неща. Претърсвайки чантите, той намира консерва сардини, кенче кола и няколко широки гащеризона. Разкъсва няколко завивки на ленти и прави въже, като закрепва единия му край за вратата на кабината. Сега, когато се измори от работата по люка, може да използва въжето, за да се насочи обратно.

Водата била много студена, така че Окене разкъсва дървените панели от тавана и ги завърза заедно в малък сал, на който може да си почива в малкия си въздушен джоб и да мисли.

В пълен мрак и тишина Окене се озовава сякаш в паралелен свят, само с колебливо усещане за време. Чува едва приглушеното бръмчене на плавателни съдове, движещи се през океана на почти 30 метра над него. Сега той разбира, че не трябва да напуска базата си. Да се ​​отвори херметичната врата изглежда невъзможно. „Така че трябваше да държа ума си далеч от това“, мисли си той.

Вижте още: (НЕ)възможно оцеляване: Арон Ралстън – 127 часа между живота и смъртта?!

Набези на раци

Окене е изпил толкова много солена вода по време на набезите си, че гърлото му пулсира, а езикът му се бели. Изял е сардините, изпил е колата, докато в същото време раците си правят вечеря от тялото му. Усеща как хапят краката, торса и ръцете му, правейки нови рани. И през цялото време нивото на водата се покачва.

Окене си мисли за майка си и за жена си, пита се как се чувстват. Моли се и пее църковни песни.

Опитах се да убия страха пред себе си. Защото едно нещо, което може да те убие бързо, е страхът. Тази паника, която те връхлита, тя те убива, преди да дойде истинската ти смърт. Защото в момента, в който започнеш да се паникьосваш, използваш твърде много кислород.

Спасинието

Когато различен звук нарушава тишината, Окене няма представа, че водолаз е дошъл да постави маркерна шамандура на лодката, за да предупреди останалия трафик за местоположението на останките. Борещият се за живота си мъж удря с надежда по корпуса на лодката, опитвайки се да даде сигнал на човека отвън.

Окене няма представа колко часа или дни след това е усетил „леко смущение в тъмнината“. Вижда „отражение на светлина като балон“. Оставя сала си, за да се опита да намери източника на светлина, не успява, връща се, пълни дробовете си с малкото останал кислород и поглежда отново. Този път вижда гмуркача.

Видео от камерата на шлема на водолаза показва момента, в който водолазът вижда бледата длан на Окене да се носи във водата пред него. Водолазът съобщава на базата, че е намерил друго тяло. И тогава ръката на Окене грабва неговата.

 Окене първо е отведен до водолазната камера, оттам в камера за декомпресия, където прекарва още три дни. Окене е щял да умре, ако опита да се върне направо на повърхността. Той не могъл да повярва, когато спасителният екип му съобщава, че е бил под водата близо три дни. Нямал чувството, че е прекарал дори и една нощ там.

Невероятно, но когато били измерени жизнените му показатели, всичко било в норма. Освободен от камерата за декомпресия, той не се вслушва в съвета да отиде в болница. Отчаяно иска да се прибере у дома. В резултат, докато спи, той „чувства, че леглото потъва“. Вдига жена си на ръце и се опитва да отвори вратата, за да излезе.

След това отиват в Гамбия за почивка. Хотел на брега на морето може да звучи като най-лошото място за възстановяване, но за Окене океанът винаги е бил „много спокойно място“. Той плува в басейна, в океана и когато се връща в Нигерия, казва, че се е чувствал добре.

Но в много отношения най-трудната част сега започва. Окене трябва да настрои отново разбирането си за мястото си в света, за живота си. Той посещава психолог, който обаче не успява да ум помогне. Усеща, че се носи по течението.

Вижте още: Безопасност и оцеляване в морето

Отново злополука го води до повратна точка

Година след потъването на Jascon-4, Окене шофирал за работа с приятел, когато колата му пада от мост във водата в град Порт Харкорт. „Когато отворих очи, четирите ми гуми бяха вдигнати.“ Той изплува от колата, само за да разбере, че приятелят му все още е на пътническата седалка. Доплува обратно, за да го извади. Никой от тях не е получил наранявания, затова отиват ​​в полицейското управление, където им казват, че колата трябва да бъде извадена от водата.

Така че слязох отново във водата, за да сложа въжето около колата и да извадя. След това си казах: От какво те е страх? Как може да те е страх? Ти си видял толкова много. Ако си преминал през това, мисля, че не трябва да се страхуваш от нищо.

Обучение за водолаз

Окене иска да се обучава като водолаз, но по-големият му брат, притеснен за благополучието му, не е съгласен. Така че той се записва на тримесечен курс по гмуркане и казва на брат си, едва когато го завършва.

Сблъсквал съм се с много от страховете в живота си и реших да се изправя пред това веднъж завинаги.

„Нашето щастие, нашата радост, нашето бъдеще – всички те са в нашите ръце. Трябваше да препрограмирам мисленето си. Балансирах ума си“, казва той.

Днес работата на Окене е да се гмурка под водата / снимка: theguardian.com

Десет години по-късно Окене работи като водолаз, монтирайки, изграждайки и ремонтирайки нефтени и газови съоръжения. Максималната дълбочина, до която може да стигне сега, е 50 метра. Оженил се е за втори път и има три деца.

Казва, че преживяното променя и подобрява живота му: „Знам, че има Бог и той е до мен. Знам, че той има страхотна цел за мен. Опитвам се да не обиждам никого и се опитвам да се доверя на живота, защото когато хората са близо до смъртта, тогава те разбират… Ние всички сме едно.”

Смисълът идва от животите, които докосвате.

Сега Окене има къща край езеро, но не е точно там, където иска да бъде, а признава:

Ако имам парите, ще си купя къща на брега на океана.

Вижте още: Оцеляване на ръба на човешките възможности в Аляска

СподелиShares

The post (НЕ)възможно оцеляване: млад мъж преживява три дни във въздушен джоб на потънал малък кораб appeared first on 360mag.

Duster Adventure Club: С любов към приключението

СподелиShares 11-а среща на Duster Adventure Club; Фотография: Actiongraphers

Единадесетата сбирка на Duster Adventure Club, организирана от Dacia България, този път заведе участниците в мистичния район, изпълнен с природни забележителности – Карлуковски карст.

Събитието е за членовете на клуба – собственици на различни поколения Duster и феновете на марката, които търсят съмишленици за приключения, за да обменят опит и информация. В страницата на клуба може да се запише всеки, който се интересува. Ако и вие обичате приключенията и искате да ги споделите с Duster – вземете мерки навреме и влезте в клуба.

По традиция за участниците бяха подготвени интересни офроуд предизвикателства от академия за безопасно шофиране „Safety Driving Academy”.

11-а среща на Duster Adventure Club; Фотография: ActiongraphersЛокацията

Всяко издание се провежда на нова локация, която дава възможност на участниците посетят интересни природни и туристически обекти в България, но и да опознаят автомобилите си в различни условия на настилки и да обменят опит на фона на реални условия, сред впечатляващи гледки от района.

Тази година организаторите се бяха спрели на обиколка на внушителния Карлуковски карст – местност, известна с Искърския пролом, река Златна Панега, множеството си скални образувания и манастири, пещери, сред които феноменът пещера „Проходна“, позната още като “Божиите очи”, неповторимите каменни постройки на Златен парк и Каменните къщи, спиращите дъха панорамни гледки и екопътеки.

Закуска в „Златен парк“Начало на събитието

Сборна точка на групата беше магичният „Златен парк”, където всички гости бяха приветствани от екипа на Dacia и инструкторите от Safety Driving Academy. До момента на срещата, членовете не клуба не знаеха какво ги очаква, а набелязаният маршрут се пазеше в тайна. Зареждането на задкормилните устройства за дългия ден започна с луковитска кайгана за закуска и бегом по колите.

Златен Парк, ЛуковитМайстори зад волана

В рамките на събитието, за гостите бе подготвена специална програма, включваща офроуд обиколка на местността.

Димитър Илиев

Първата точка от трасето беше пещера Проходна. След разходка в нея и запознаване с местността, дойде време за  уроци по майсторско шофиране. Пред пещерата членовете на клуба имаха възможност да тестват колите си и получиха ценни напътствия и съвети в реални условия от Димитър Илиев и екипа на Safety Driving Academy. Калното пролетно време направи изживяването пълноценно, като така участниците успяха да вземат максимално полезна информация от експертите.

Съветите на Митко Илиев ми дават увереност за моите собствени възможности и тези на колата“, споделя развълнуван един от участниците след преминаване на отсечката.

След като всички желаещи тестваха колите си на избраната от Safety Driving Academy отсечка за експерименти, членовете на клуба потеглиха към мястото за обяд. То също беше много специално и се намираше до популярните в района каменни къщи на брега на р. Искър, точно срещу скалният феномен „Провъртеника“. Интересно за мястото е, че точно там се е намирала древна обсерватория за наблюдение на слънцето и звездите.

Новото поколение Dacia Duster

По време на обяда членовете на Duster Adventure Club се вълнуваха от излизащото ново поколение на модела и организаторите от Dacia България, разказаха за новостите и акцентите в автомобила.

Карал съм първото и второто поколение и за мен беше много интересно да науча повече за новия Duster, определно нямам търпение да го тествам, споделя Атанас, един от първите членове на клуба.

Сред дългогодишните ценности на марката е заложен фокус върху обратната връзка от клиентите, комуникацията от първо лице с тях и специалното отношение към всички любители на Dacia. Така че срещите и разговорите бяха взаимополезни. Раждат се и нови приятелства между членовете на клуба, а за чудесната атмосфера допринася и магията на околността, като се започне с Каменните къщи, излезли сякаш от фентъзи лента и извисилият се отсреща величествен скален масив Провъртеника.

С новото поколение на Duster, Daciа обръща сериозно внимание на темата за еко-устойчивото производство. Новият модел Duster е меко казано „еко френдли”: 95% от използваните материали са рециклируеми, а в тапицерията на колата не е използвана кожа. Това е първият хибриден автомобил на модела Duster, а батериите на електродвигателя са 100 % рециклируеми.

Автомобилът е много добре пригоден за дълъг път и приключенски пътешествия. Той разполага с 30 литра пространство за багаж в предната част (жабка, подлакътник, странични врати и др.), а основният багажник е с вместимост от впечатляващите 600 литра, което е доста сериозно пространство. Duster се предлага в няколко нива на оборудване: Essential, Expression, Extreme и Journey.

Колата може да бъде поръчана за покупка в дадена конфигурация, в зависимост от предпочитанията на клиента.

Износоустойчив полимер

Още един интересен факт за производството на Dacia e специално разработеният от инженерите на марката полимер. Освен че е много здрав, той не се влияе от UV лъчите, което е характерно за всички други полимери. Така процесите на стареене са в пъти по-забавени и трудно забележими. Всички защитни елементи в автомобила са изработени от този полимер, който освен всички други изброени предимства, не изисква и боядисване на повърхността.

Спалня на колела

Моделът идва със страхотна изненада за любителите на спонтанните пътувания. Към новия Duster e проектирано и разработено специално преносимото легло, което може да се монтира след свалянето на задните седалки. Така че всеки, който обича непланираните и неочаквани приключения, може да закупи отделно това удобство.

Най-доброто за парите ти

Основната максима на Dacia: Best Value Money или “Най-добро качество, на най-достъпна цена“, е застъпена и при реализацията на най-новия модел Duster.  Въпреки всички изброени негови предимства и качества, политиката за най-добро качество на достъпна цена е заложена както в производството на всеки отделен елемент на автомобила, така и в крайната пазарна цена.

Приключението продължава

След вкусния обяд с местни специалитети, групата продължи с офроуд обиколката в района. Следващата спирка беше най-високата панорамна беседка в близост, от която се открива гледка към целия скален масив в местността.

Не бях идвала в района и съм много изненададана от това което видяхме. Природата, Къщите и историите, които чух, запалиха интереса ми и определено мисля да се върна отново, Сподели развълнувано Поли.

По трасето шофьорите успяха да усетят от приключенския дух на автомобила Dacia Duster, който в нормална среда много от тях не са опитвали. Под инструктажа на опитните инструктори, много от шофьорите минаха през места, които не са типични за тях и откриха повече от потенциала на своите собствени автомобили.

Вижте повече за клуба от един от членовете му Георги Балджиев

Полезни съвети при офроуд каране

При преминаване на офроуд участък, е важно шофьорът да се съобрази с геометрията на автомобила си, с ъглите на заход, отход и рампа. При много тежки участъци, като голямо изкачване или при наличие на дълбоки коловози, трансмисията трябва да се превключи от режим „Auto”, в режим “Lock”, а също и да се деактивира ESP системата. Това ще изключи частично тракшън контрола и ще блокира диференциалите в по-сложни ситуации.

Важен е и фактът, че продължителното каране в режим “Auto” в тежки условия може да стане причина за прегряване на муфата на задния диференциал. В градски условия предимството на Dacia Duster е поведението на автомобил с предно предаване – управлението е по-лесно и контролирано за водача, също така воланът се чувства по-лек, особено при определени режими.

СподелиShares

The post Duster Adventure Club: С любов към приключението appeared first on 360mag.

Александър Обретенов: Юндола – вр. Мусала – Юндола през 1972 г. за ден и половина

СподелиShares

Вече бях прекосил Западна Рила от Боровец през Мусала и Вапското езеро до Ст. Димитров (Дупница) и исках да видя Източна Рила.
Бях на студентска практика по дендрология в м. Юндола. Тогава в събота имахме занятия до 14 ч. Намислих да се кача до вр. Мусала, тъй като в неделя щяхме да почиваме. Никой от колегите не пожела да тръгне с мен и потеглих сам.

Опитах по този начин, но магаренцето ме гледаше жално.  (снимки – личен архив)Готов съм за екскурзията (снимка – личен архив)

Надявах се по асфалта до язовир Белмекен да се кача на автостоп на някоя кола, но нямах късмет. На х. Белмекен се качих по туристическата пътека между върховете Белмекен (Коларов) (2626 м) и Равни връх (2637 м). Пристигнах на смрачаване. Хижата още не беше изгоряла и приемаше туристи.
Сутринта времето се беше влошило. Тръгнах в 6 ч. Ниски облаци, суграшица, липса на видимост и студен вятър ме принудиха да се движа само по зимната маркировка, за да не се загубя по и без това изчезващите планински пътеки в този край на планината.

Сам всред Рилските върхове (снимка – личен архив)

След като изкачих върховете Равни връх (2637 м), Острец (Сиври чал) (2641 м), Каменити чал (Каменити връх) (2591 м), Дяволски връх (Ченгене чал) (2417 м), Цигански връх (2567 м), Янчов чал (Янчов връх) (2481 м), Манчо (2771 м), Маришки връх (2765 м), Голям близнак (2779 м), Малък близнак (2777 м), изкачих и Мусала (2925 м).

Мрачно небе, замръзнала трева (снимка – личен архив)Пред мен са скали, сняг и заледена трева. (снимка – личен архив)Язовир Бели Искър (снимка – личен архив)

На вр. Мусала всичко беше заледено. Метеорологичната станция е опакована с мрежа срещу мълнии. (снимка – личен архив)На вр. Мусала бях в 12 ч. Метеорологът ми разказа как през отворения прозорец по време на буря в стаята е влязла и излязла кълбовидна мълния докато той лежал на леглото и не е посмял да мръдне. Изядох консервата копърка, която си носех (още я помня) и тръгнах обратно към Юндола. Времето се оправи – спря да вали, виждах върховете, видях къде съм минал на отиване към вр. Мусала. Беше красиво и приятно през Близнаците, Маришки връх, Манчо, Янчов връх, Ченгене чал, Софан.
След разклона за Заврачица реших да вървя без път направо през платото към Спортна база „Белмекен“. В тази база тренирах като национален състезател по академично гребане когато бях на 20 години заедно с германски спортисти. Там през зимата 1969/1970 г. с националния отбор по академично гребане навъртахме по 40 – 50 км със ски – писалки по това плато. Само че сега беше като едно голямо тресавище –  доста обикалях и все търсех по-високи и сухи места по които да премина.
Няма да забравя един великолепен самотен кон. Тъмно кафяв, много едър и мускулест с голяма грива и дълга опашка. Когато го доближих и посегнах да го хвана за да го яздя до Юндола, той се изправи на задните си крака с развята грива и ритащи предни крака на фона на червения залез на слънцето. Тази картина завинаги остана пред очите ми.  Уплаших се и забравих да го снимам.
На асфалта отново нямах късмет за автостоп. В м. Юндола пристигнах по тъмно – в 21 ч. след 15 часа уморително препускане по върховете на Рила. Олюлявах се от умора.
Този ден (неделя) изминах около 60 км по хоризонтална проекция, като изкачих 16 върха над 2500 м н. в. Това беше най-дългият и най-трудният еднодневен планински преход в живота ми.

С черен пунктир означих маршрута си „Юндола – вр. Мусала – Юндола“.

По-късно разбрах, че двама състуденти от туристическото дружество на Лесотехническия университет са решили да ме настигнат и тръгнали след мен. Добре, че не са ме настигнали! Покрай тях и аз нямаше да успея да мина този маршрут.

Виж всички участници в Конкурса!

Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:

„Изпрати ни твоята история и спечели 360 лв. ваучер всеки месец.“ СподелиShares

The post Александър Обретенов: Юндола – вр. Мусала – Юндола през 1972 г. за ден и половина appeared first on 360mag.

Петър Стойчев е първият българин носител на наградата – Тройна корона

СподелиShares снимка:БНТ

Петър Стойчев преплува протока Каталина за 8 часа, 42 минути, 33 секунди. Преди това Стойчев преодоля още English channel (Ла Манш) и Around Manhattan (Около Манхатън). Тези три постижения му донесоха и престижната награда в маратонските плувни дисциплини – Triple Crown – (Тройна корона).

Общото му време за преплуване на трите маршрута е световен рекорд от 22 часа, 8 минути и 46 секунди. Досегашното върхово постижение беше на Марсиа Кливланд (САЩ) – 24 часа, 32 минути и 3 секунди.

За Стойчев преплуването на протока Каталина в САЩ е неговата пета стъпка към другата голяма цел – покоряването на Oceans Seven. Това са най-трудните седем плувни маратона в света, администрирани от Световната асоциация по плуване в открити води (WOWSA), като правилата на организацията са да се преплуват с текстилен бански, без неопрен.

Четете още:Петър Стойчев е първият българин, преплувал Гибралтар без неопрен

СподелиShares

The post Петър Стойчев е първият българин носител на наградата – Тройна корона appeared first on 360mag.

Петър Стойчев е първият българин носител на наградата – Тройна корона

СподелиShares снимка:БНТ

Петър Стойчев преплува протока Каталина за 8 часа, 42 минути, 33 секунди. Преди това Стойчев преодоля още English channel (Ла Манш) и Around Manhattan (Около Манхатън). Тези три постижения му донесоха и престижната награда в маратонските плувни дисциплини – Triple Crown – (Тройна корона).

Общото му време за преплуване на трите маршрута е световен рекорд от 22 часа, 8 минути и 46 секунди. Досегашното върхово постижение беше на Марсиа Кливланд (САЩ) – 24 часа, 32 минути и 3 секунди.

За Стойчев преплуването на протока Каталина в САЩ е неговата пета стъпка към другата голяма цел – покоряването на Oceans Seven. Това са най-трудните седем плувни маратона в света, администрирани от Световната асоциация по плуване в открити води (WOWSA), като правилата на организацията са да се преплуват с текстилен бански, без неопрен.

Четете още:Петър Стойчев е първият българин, преплувал Гибралтар без неопрен

СподелиShares

The post Петър Стойчев е първият българин носител на наградата – Тройна корона appeared first on 360mag.

Силвия Рашкова постави 3 нови национални рекорда по свободно гмуркане

СподелиShares Силвия Рашкова (снимка: @daanverhoeven)

По време на състезанието Freedom Depth Games AIDA в Ларнака, Кипър, от 31 май до 2 юни 2024 г., Силвия Рашкова постави 3 нови национални рекорда по свободно гмуркане* за България. Освен това тя спечели първо място в трите дисциплини при жените, и си осигури и първо място в генералното класиране. С това нейните официални национални рекорди стават общо 8 и тя е единствената жена в България, слизала на дълбочина от 60 метра само на един дъх.

#td_uid_1_667041564e079 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_667041564e079 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_667041564e079 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_667041564e079 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_667041564e079 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_667041564e079 .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Силвия Рашкова постави 3 нови национални рекорда в свободното гмуркане


1 на 6















Снимка: @daanverhoeven







снимка: личен архив







Снимка: @daanverhoeven







Снимка: @daanverhoeven







Снимка: @daanverhoeven







Снимка: Петър Петров

Силвия Рашкова е сертифициран инструктор към международната федерация по свободно гмуркане AIDA, инструктор в единственото училище по свободно гмуркане в България Seanomad, както и национален състезател и рекордьор.

* Свободно гмуркане наричаме всяко гмуркане на един дъх – поемаме въздух на повърхността, гмуркаме се надолу и после излизаме, като през това време не дишаме от допълнителни устройства, бутилки и т.н.

Вижте още за постиженията на Силвия от миналата (2023) година: Силвия Рашкова постави 4 национални рекорда в 4 дни, постигайки -50 м в свободно гмуркане на един дъх

СподелиShares

The post Силвия Рашкова постави 3 нови национални рекорда по свободно гмуркане appeared first on 360mag.

Силвия Рашкова постави 3 нови национални рекорда по свободно гмуркане

СподелиShares Силвия Рашкова (снимка: @daanverhoeven)

По време на състезанието Freedom Depth Games AIDA в Ларнака, Кипър, от 31 май до 2 юни 2024 г., Силвия Рашкова постави 3 нови национални рекорда по свободно гмуркане* за България. Освен това тя спечели първо място в трите дисциплини при жените, и си осигури и първо място в генералното класиране. С това нейните официални национални рекорди стават общо 8 и тя е единствената жена в България, слизала на дълбочина от 60 метра само на един дъх.

#td_uid_1_66630954a37c3 .td-doubleSlider-2 .td-item1 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66630954a37c3 .td-doubleSlider-2 .td-item2 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66630954a37c3 .td-doubleSlider-2 .td-item3 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66630954a37c3 .td-doubleSlider-2 .td-item4 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66630954a37c3 .td-doubleSlider-2 .td-item5 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}
#td_uid_1_66630954a37c3 .td-doubleSlider-2 .td-item6 {
background: url(https://www.360mag.bg/wp-content/uplo...) 0 0 no-repeat;
}





Силвия Рашкова постави 3 нови национални рекорда в свободното гмуркане


1 на 6















Снимка: @daanverhoeven







снимка: личен архив







Снимка: @daanverhoeven







Снимка: @daanverhoeven







Снимка: @daanverhoeven







Снимка: Петър Петров

Силвия Рашкова е сертифициран инструктор към международната федерация по свободно гмуркане AIDA, инструктор в единственото училище по свободно гмуркане в България Seanomad, както и национален състезател и рекордьор.

* Свободно гмуркане наричаме всяко гмуркане на един дъх – поемаме въздух на повърхността, гмуркаме се надолу и после излизаме, като през това време не дишаме от допълнителни устройства, бутилки и т.н.

Вижте още за постиженията на Силвия от миналата (2023) година: Силвия Рашкова постави 4 национални рекорда в 4 дни, постигайки -50 м в свободно гмуркане на един дъх

СподелиShares

The post Силвия Рашкова постави 3 нови национални рекорда по свободно гмуркане appeared first on 360mag.

10 от най-красивите езера в България (част 1)

СподелиShares

Езерата са като очите на планината. Може да видиш в тях слънцето и облаците. Може да ги съзерцаваш с часове и да се наслаждаваш на покоя на притихналата вода. Колкото по-високо са, толкова по-чисти и магнетични. Кои са едни от най-красивите ни езера, ще ви разкажем в поредица материали.

Седемте рилски езера (снимка: Senior maloney, Wikipedia)Седемте рилски езера

Седемте рилски езера са разположени в северозападна Рила, стъпаловидно между 2095 и 2535 м н.в. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. По този воден път са образувани малки водоскоци и водопади. Подредени по височина отдолу нагоре езерата са, както следва: Долното, Рибното, Трилистника, Близнака, Бъбрека, Окото, Сълзата.

Първите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека се оттичат, всяко поотделно, в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един по-пълноводен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джерман (ляв приток на Струма).

До Седемте рилски езера може да стигнете от хижа „Пионерска“ за по-малко от 2 часа. До нея свършва пътят, който започва от Сапарева баня и минава през Паничище. Друг изходен пункт е хижа „Ловна“, от която разстоянието до хижа „Рилски езера“ е около 2 часа. Хижа „Ловна“ се намира на 1 час от хижа „Вада“. До Вада се стига по асфалтиран път, отклоняващ се от шосето Говедарци – Мальовица.

Вижте още: Маршрут: Сапарева баня – Паничище – Седемте рилски езера

Тевно езеро (снимка: facebook/Yanko Doychinov)Тевно езеро

Най-добре е магията на това езеро да се преживее лично на място. То е най-голямото от Малокаменишките езера в Пирин. Намира се на 2512 м н.в. между върховете Валявишки чукар, Момини двори, Малка Каменица и Каменица.

Тевно езеро е най-голямото от високопланинските езера (над 2500 м н.в.) в България. Разположено е върху площ около 60 декара. На източния му бряг, близо до мястото, където се оттича, в периода 1970-1971 година е построен заслон „Тевно езеро“.

Тевно езеро е част от няколко популярни маршрута в планината и може да се достигне от различни точки. Сред тях са хижите Безбог – 4 часа, Беговица – 3 часа, Демяница – 3 часа, Пирин – 4 часа, заслон Спано поле – 4 часа и Вихрен – 7 часа. Всеки един от тези маршрути има своите трудности, пред които ще се изправите, но за сметка на това гледките наоколо със сигурност ще ви очароват и ще ви карат да забравяте за усилията, които полагате.

Вижте още: Магията на Пирин: от хижа Вихрен до Тевно езеро

Кременски езера (Снимка: Михаела Стоянова)Кременски езера

Намират се в Пирин и са обградени от върховете Сиврия, Джано и Кременски връх. Езерата са в землището на село Кремен, откъдето всъщност идва и името им. Кременските езера са общо 9, като 7 от тях са постоянни, а 2 – пресъхващи. Те образуват най-голямата езерна група в Пирин с обща площ от 196 декара. Най-голямото сред тях е Долното езеро. Със своята дълбочина от 27 м то се нарежда на трето място в Пирин след Поповото и Тевно Василашко.

Как се стига до Кременските езера? Пътеката към тях започва от хижа Безбог. Тръгва се от лявата страна на езерото и още в самото начало се  минава през клекове. След като се излезе от тях, се върви за кратко на открито. Пътят продължава в гора, откъдето започва по-трудният етап на изкачванията. На моменти се пресича река и се преодолява каменист терен. Ходенето нагоре продължава до Долното езеро.

Вижте още: Магията на Пирин: връх Джано

Еленино езеро (снимка: N10705013, Wikipedia)Еленино езеро

Еленино езеро наричат най-голямото и най-високо разположеното от трите Еленски (Еленини) езера. То се намира на 2479 м н.в. в района връх Мальовица. Част е от Северозападна Рила, като се е образувало непосредствено под връх Охловец, в близост са върхове Голям Купен и Попова капа.

Водите на Елениното езеро са кристално бистри и спокойни. В тях се оглежда самият връх Охловец. Според преданието Еленино езеро е наречено на името на девойка със същото име. Покрай него преминава зимен вариант за изкачване на връх Мальовица, както и маркираната лятна пътека от хижа „Мальовица“ за връх Мальовица и хижа „Иван Вазов“.

Що се касае до останалите две езера, то туристите обикновено дори не ги виждат, тъй като са много по-малки и встрани от пътеката.

Вижте още: Магията на Рила: връх Мальовица

Типицки езера (снимка: Deyan Vasilev ( Dido3 ) – Wikiрedia)Типицки езера

Типицките езера се намират в Северен Пирин, по-точно в Типицкия циркус. Горното Типицко езеро се намира на 2445 м н.в., на 550 м североизточно от връх Типиц. То е с площ от 17,7 декара, дълго е 336 м и широко 92 м, достига дълбочина 2,2 м. При маловодие се образува плитчина, която го разделя на две части.

Долното Типицко езеро е на 2325 м н.в. То е с дължина 225 м и ширина 103 м, а достига дълбочина от 8,6 м. То е зарибено с пъстърва. Освен него се появява и временно езеро. Двете големи езера не са свързани. Те се оттичат чрез отделни потоци, които след сливането си се наричат Типицка вода – ляв приток на река Валявица.

Типицките езера може да се достигнат от хижа Вихрен, по пътеката до билото на връх Голям Типиц, откъдето директно надолу се спуска стръмна, но ясно очертана пътека към Горно Типицко езеро.

Вижте още: Има ли ледници в Пирин?

Муратово езеро (снимка: facebook.com/Planinka.bg)Муратово езеро

Муратовото езеро е наричано още Голямо Муратово или Овинато, което означава Хвойнато. Мястото около кристалните му води е любимо на много природолюбители, алпинисти и хора на изкуството.

Муратовото езеро е ледниково езеро, част от Бъндеришкия циркус, в близост до едноименния Муратов връх и в. Хвойнати (2635 м). Самият водоем се издига на значителна надморска височина – около 2209 м. От него се открива красива гледка към връх Тодорка, а погледнато отгоре, езерото има форма на сърце.

До Муратово езеро може да стигнете от хижа „Вихрен“ – преходът е с продължителност 45 минути. Важно е да се знае, че през летния сезон има забрана за движение на автомобили от Банско до хижата между 8 и 16 часа.

Вижте още: 10-те планински първенци на България: опознай родината отвисоко

Рабишко езеро (снимка: Джейн Димитрова)Рабишко езеро

Рабишкото езеро се намира в област Видин, между селата Толовица (община Макреш) и Рабиша (община Белоградчик), в западния край на Предбалкана. То е в непосредствена близост до пещера Магурата и отстои на 1 км от село Рабиша. Разположено е в североизточното подножие на Рабишката могила.

Рабишкото е най-голямото по площ вътрешно езеро в България и седмо измежду всички езера в страната. Неговата дължина е 1,4 км, а дълбочината му достига до 10 – 15 метра. Предлага отлични условия за плуване, сърф, лов и риболов, както и  отлични условия за почивка на палатка.

Езерото почти няма водосборен басейн и е безотточно. При разместването на земните пластове се е оформила локална котловина, дъното на която впоследствие се запълва със значително количество вода. Това е изключително рядко срещана природна аномалия. Езерото има тектонски произход, но до неотдавна е считано за карстово езеро.

Вижте още: С бодра крачка: 5 трекинг маршрута, около Видин

Чаирски езера (снимка: Анелия Петрова, Фейсбук)Чаирски езера

Чаирските езера представляват група от седем езера в Западните Родопи, разположена на 1400 м надморска височина, в защитената живописна местност „Чаирите“ („Чаирски езера“), покрай Чаирска река, на 27 км източно от село Триград.

Те са образувани благодарение на свлачищни процеси над десния бряг на река Чаирска. Най-известното от тях е Синьото езеро (Синия гьол, Сини вир), заобиколено от стара вековна гора. Падналите в него дървета и островите от сфагнум му придават романтика и тайнственост.

Едно от езерата е наречено Магическото езеро, то често е обвито в мъгла и изпарения. Според поверието Магическото езеро е било обитавано от самодиви, които омагьосвали овчарите, подмамени от техните песни и танци.

В непосредствена близост е защитената местност „Пияната гора“. Езерата са пълни с кристална родопска вода и планинска пъстърва. Обградени са от над 2000 дка ливади с красиви цветя напролет, в които изобилстват тракийски светилища и могили. Запазени са редица редки растителни видове на торфените острови в езерата. Името на езерата идва от думата „чаир“, което на турски означава ливада.

Вижте още: Мистичният планински дял Дъбраш в Западни Родопи

Езеро Карандила (снимка: Силвена Василева)Езеро Карандила

Езерото се намира в едноименния сливенски парк – Карандила. Разположено е в най-високата част на парка. Изградена е стена, която е превърнала малкото естествено езеро в язовир.

До него се стига с кола по пътя или с лифта и след това пеша около 30-35 минути в посока изток. С лифта, изграден през 1974 г., ще стигнете до местността Карандила за 20 минути.

Около езерото има много маси и пейки, на които може да се направи пикник. Изградени са беседки и катерушки за детски забавления.

Вижте още: Завръщане към себе си: Приключенски туризъм

Бургаско езеро „Вая“ (снимка: Ралица Карадимова, Фейсбук)Бургаско езеро „Вая“

То е разположено между кварталите Горно и Долно Езерово на Бургас. Над него минава една от големите „въздушни магистрали“ на птици от цяла Европа – Виа Понтика. Самото езеро е дом за близо 260 вида птици. 61 от тях са включени в Червената книга на България. Дължината на езерото е 9,6 км, ширината от 2,5 до 5 км, площта която заема е 28 км2, а дълбочината му достига до 1,3 м.

Езерото е отделено от Черно море посредством пясъчна коса Кумлука, а се свързва с него чрез тесен канал. В резултат езерото е солено и в него има соленоводна риба. Във „Вая“ изливат водите си реките Айтоска, Чукарска и Съндърдере.

Вижте още: 10 от най-живописните екопътеки в България
10 пълноводни водопада в България, които да посетим през пролетта
10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само СподелиShares

The post 10 от най-красивите езера в България (част 1) appeared first on 360mag.

10 от най-красивите езера в България (част 1)

СподелиShares

Езерата са като очите на планината. Може да видиш в тях слънцето и облаците. Може да ги съзерцаваш с часове и да се наслаждаваш на покоя на притихналата вода. Колкото по-високо са, толкова по-чисти и магнетични. Кои са едни от най-красивите ни езера, ще ви разкажем в поредица материали.

Седемте рилски езера (снимка: Senior maloney, Wikipedia)Седемте рилски езера

Седемте рилски езера са разположени в северозападна Рила, стъпаловидно между 2095 и 2535 м н.в. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. По този воден път са образувани малки водоскоци и водопади. Подредени по височина отдолу нагоре езерата са, както следва: Долното, Рибното, Трилистника, Близнака, Бъбрека, Окото, Сълзата.

Първите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека се оттичат, всяко поотделно, в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един по-пълноводен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джерман (ляв приток на Струма).

До Седемте рилски езера може да стигнете от хижа „Пионерска“ за по-малко от 2 часа. До нея свършва пътят, който започва от Сапарева баня и минава през Паничище. Друг изходен пункт е хижа „Ловна“, от която разстоянието до хижа „Рилски езера“ е около 2 часа. Хижа „Ловна“ се намира на 1 час от хижа „Вада“. До Вада се стига по асфалтиран път, отклоняващ се от шосето Говедарци – Мальовица.

Вижте още: Маршрут: Сапарева баня – Паничище – Седемте рилски езера

Тевно езеро (снимка: facebook/Yanko Doychinov)Тевно езеро

Най-добре е магията на това езеро да се преживее лично на място. То е най-голямото от Малокаменишките езера в Пирин. Намира се на 2512 м н.в. между върховете Валявишки чукар, Момини двори, Малка Каменица и Каменица.

Тевно езеро е най-голямото от високопланинските езера (над 2500 м н.в.) в България. Разположено е върху площ около 60 декара. На източния му бряг, близо до мястото, където се оттича, в периода 1970-1971 година е построен заслон „Тевно езеро“.

Тевно езеро е част от няколко популярни маршрута в планината и може да се достигне от различни точки. Сред тях са хижите Безбог – 4 часа, Беговица – 3 часа, Демяница – 3 часа, Пирин – 4 часа, заслон Спано поле – 4 часа и Вихрен – 7 часа. Всеки един от тези маршрути има своите трудности, пред които ще се изправите, но за сметка на това гледките наоколо със сигурност ще ви очароват и ще ви карат да забравяте за усилията, които полагате.

Вижте още: Магията на Пирин: от хижа Вихрен до Тевно езеро

Кременски езера (Снимка: Михаела Стоянова)Кременски езера

Намират се в Пирин и са обградени от върховете Сиврия, Джано и Кременски връх. Езерата са в землището на село Кремен, откъдето всъщност идва и името им. Кременските езера са общо 9, като 7 от тях са постоянни, а 2 – пресъхващи. Те образуват най-голямата езерна група в Пирин с обща площ от 196 декара. Най-голямото сред тях е Долното езеро. Със своята дълбочина от 27 м то се нарежда на трето място в Пирин след Поповото и Тевно Василашко.

Как се стига до Кременските езера? Пътеката към тях започва от хижа Безбог. Тръгва се от лявата страна на езерото и още в самото начало се  минава през клекове. След като се излезе от тях, се върви за кратко на открито. Пътят продължава в гора, откъдето започва по-трудният етап на изкачванията. На моменти се пресича река и се преодолява каменист терен. Ходенето нагоре продължава до Долното езеро.

Вижте още: Магията на Пирин: връх Джано

Еленино езеро (снимка: N10705013, Wikipedia)Еленино езеро

Еленино езеро наричат най-голямото и най-високо разположеното от трите Еленски (Еленини) езера. То се намира на 2479 м н.в. в района връх Мальовица. Част е от Северозападна Рила, като се е образувало непосредствено под връх Охловец, в близост са върхове Голям Купен и Попова капа.

Водите на Елениното езеро са кристално бистри и спокойни. В тях се оглежда самият връх Охловец. Според преданието Еленино езеро е наречено на името на девойка със същото име. Покрай него преминава зимен вариант за изкачване на връх Мальовица, както и маркираната лятна пътека от хижа „Мальовица“ за връх Мальовица и хижа „Иван Вазов“.

Що се касае до останалите две езера, то туристите обикновено дори не ги виждат, тъй като са много по-малки и встрани от пътеката.

Вижте още: Магията на Рила: връх Мальовица

Типицки езера (снимка: Deyan Vasilev ( Dido3 ) – Wikiрedia)Типицки езера

Типицките езера се намират в Северен Пирин, по-точно в Типицкия циркус. Горното Типицко езеро се намира на 2445 м н.в., на 550 м североизточно от връх Типиц. То е с площ от 17,7 декара, дълго е 336 м и широко 92 м, достига дълбочина 2,2 м. При маловодие се образува плитчина, която го разделя на две части.

Долното Типицко езеро е на 2325 м н.в. То е с дължина 225 м и ширина 103 м, а достига дълбочина от 8,6 м. То е зарибено с пъстърва. Освен него се появява и временно езеро. Двете големи езера не са свързани. Те се оттичат чрез отделни потоци, които след сливането си се наричат Типицка вода – ляв приток на река Валявица.

Типицките езера може да се достигнат от хижа Вихрен, по пътеката до билото на връх Голям Типиц, откъдето директно надолу се спуска стръмна, но ясно очертана пътека към Горно Типицко езеро.

Вижте още: Има ли ледници в Пирин?

Муратово езеро (снимка: facebook.com/Planinka.bg)Муратово езеро

Муратовото езеро е наричано още Голямо Муратово или Овинато, което означава Хвойнато. Мястото около кристалните му води е любимо на много природолюбители, алпинисти и хора на изкуството.

Муратовото езеро е ледниково езеро, част от Бъндеришкия циркус, в близост до едноименния Муратов връх и в. Хвойнати (2635 м). Самият водоем се издига на значителна надморска височина – около 2209 м. От него се открива красива гледка към връх Тодорка, а погледнато отгоре, езерото има форма на сърце.

До Муратово езеро може да стигнете от хижа „Вихрен“ – преходът е с продължителност 45 минути. Важно е да се знае, че през летния сезон има забрана за движение на автомобили от Банско до хижата между 8 и 16 часа.

Вижте още: 10-те планински първенци на България: опознай родината отвисоко

Рабишко езеро (снимка: Джейн Димитрова)Рабишко езеро

Рабишкото езеро се намира в област Видин, между селата Толовица (община Макреш) и Рабиша (община Белоградчик), в западния край на Предбалкана. То е в непосредствена близост до пещера Магурата и отстои на 1 км от село Рабиша. Разположено е в североизточното подножие на Рабишката могила.

Рабишкото е най-голямото по площ вътрешно езеро в България и седмо измежду всички езера в страната. Неговата дължина е 1,4 км, а дълбочината му достига до 10 – 15 метра. Предлага отлични условия за плуване, сърф, лов и риболов, както и  отлични условия за почивка на палатка.

Езерото почти няма водосборен басейн и е безотточно. При разместването на земните пластове се е оформила локална котловина, дъното на която впоследствие се запълва със значително количество вода. Това е изключително рядко срещана природна аномалия. Езерото има тектонски произход, но до неотдавна е считано за карстово езеро.

Вижте още: С бодра крачка: 5 трекинг маршрута, около Видин

Чаирски езера (снимка: Анелия Петрова, Фейсбук)Чаирски езера

Чаирските езера представляват група от седем езера в Западните Родопи, разположена на 1400 м надморска височина, в защитената живописна местност „Чаирите“ („Чаирски езера“), покрай Чаирска река, на 27 км източно от село Триград.

Те са образувани благодарение на свлачищни процеси над десния бряг на река Чаирска. Най-известното от тях е Синьото езеро (Синия гьол, Сини вир), заобиколено от стара вековна гора. Падналите в него дървета и островите от сфагнум му придават романтика и тайнственост.

Едно от езерата е наречено Магическото езеро, то често е обвито в мъгла и изпарения. Според поверието Магическото езеро е било обитавано от самодиви, които омагьосвали овчарите, подмамени от техните песни и танци.

В непосредствена близост е защитената местност „Пияната гора“. Езерата са пълни с кристална родопска вода и планинска пъстърва. Обградени са от над 2000 дка ливади с красиви цветя напролет, в които изобилстват тракийски светилища и могили. Запазени са редица редки растителни видове на торфените острови в езерата. Името на езерата идва от думата „чаир“, което на турски означава ливада.

Вижте още: Мистичният планински дял Дъбраш в Западни Родопи

Езеро Карандила (снимка: Силвена Василева)Езеро Карандила

Езерото се намира в едноименния сливенски парк – Карандила. Разположено е в най-високата част на парка. Изградена е стена, която е превърнала малкото естествено езеро в язовир.

До него се стига с кола по пътя или с лифта и след това пеша около 30-35 минути в посока изток. С лифта, изграден през 1974 г., ще стигнете до местността Карандила за 20 минути.

Около езерото има много маси и пейки, на които може да се направи пикник. Изградени са беседки и катерушки за детски забавления.

Вижте още: Завръщане към себе си: Приключенски туризъм

Бургаско езеро „Вая“ (снимка: Ралица Карадимова, Фейсбук)Бургаско езеро „Вая“

То е разположено между кварталите Горно и Долно Езерово на Бургас. Над него минава една от големите „въздушни магистрали“ на птици от цяла Европа – Виа Понтика. Самото езеро е дом за близо 260 вида птици. 61 от тях са включени в Червената книга на България. Дължината на езерото е 9,6 км, ширината от 2,5 до 5 км, площта която заема е 28 км2, а дълбочината му достига до 1,3 м.

Езерото е отделено от Черно море посредством пясъчна коса Кумлука, а се свързва с него чрез тесен канал. В резултат езерото е солено и в него има соленоводна риба. Във „Вая“ изливат водите си реките Айтоска, Чукарска и Съндърдере.

Вижте още: 10 от най-живописните екопътеки в България
10 пълноводни водопада в България, които да посетим през пролетта
10 язовира, подходящи за бягство през уикенда и не само СподелиShares

The post 10 от най-красивите езера в България (част 1) appeared first on 360mag.

Иван Малеев: Първият българин на Монблан

СподелиShares

[image error]Тази история звучи като приказка. През 1899 г. един младеж завършва с отличие пловдивската мъжка гимназия „Княз Александър Батенберг”. Неговият баща, Малей Лулчев, който първоначално е учител по турски език в българското училище в Цариград, а по-късно в Пловдив, изпраща даровития си син да учи в Париж. Във френската столица Иван Малеев започва да учи литература, но продължава само една година. После, когато като студентка във Франция пристига и сестра му Панка, двамата се настаняват в Лион. Там той записва медицина, а тя естествени науки.

Братът и сестрата не остават чужди на модното по това време във Франция планинарство. Сами или с колеги студенти те обхождат планините около Лион, а от университетския град съвсем не са далеч примамливите висоти на Алпите, увенчани с гордата белоснежна шапка на европейския първенец Монблан /4807 м/. За изкачването на този връх Иван Малеев мечтае още от 10-годишна възраст, когато в час по география за първи път чува това име с многозначителното пояснение на учителя си Илков – „висок, висок и недостижим”.

[image error]И ето, че сега, когато той е само на 80 км от Монблан, детската  му мечта се превръща в необикновена страст. В продължение на две години братът и сестрата упорито търсят път към върха. За тренировка те се изкачват на съседните върхове: Бреван /2525 м/, Бюет /3096 м/, Флориа /3111 м/ и Такюл /3438 м/, а през септември 1901 и 1902 г. дори поемат по склоновете на „Белия великан”, както по това време мнозина са наричали Монблан.

Незначителният опит, оскъдната екипировка и влошилото се време не им позволяват да достигнат повече от 3150 м. Това обаче не ги отчайва, а още повече ги мобилизира и следващата година Иван Малеев отново пристига в Шамони /б.а. – изходен пункт за върха/. Този път негов партньор е приятелят му Борже, гаров служител в малкото селце Шамони. За съжаление сестра му Панка внезапно заболява и се прибира в България.

В онези далечни години, когато първенецът на стария континент е неосъществима мечта не само за опитни планинари, но и за отлично подготвени алпинисти, извеждането до върховете на Алпите става само с планински гидове /водачи/. По правилата на тяхното сдружение, всеки кандидат да стъпи на покрива на Европа трябва да наеме един гид, на когото да заплати сума в размер на 50 златни български лева, както и един помощник гид, който да носи багажа на гида и да е в помощ на клиента. Неговата такса е половината от тази на титулярния гид.

Тази сума се оказва доста висока за двамата и те започват усилена подготовка. През целия месец юли, който е много дъждовен,  ходят по 10-15 часа дневно почти без почивка. Газят в дълбокия сняг, копаят стъпки в твърдия лед и „упражнявахме очите си и на алпийските бездни и стръмнини”, както се изразява самият Малеев.

[image error]Упоритите тренировки и показаните от тях умения спечелват доверието на сдружението на гидовете и двамата получават разрешение /б.а. – рядко за това време/ да ползват един гид и то без помощник. За такъв те избират един от най-известните гидове Алфред Балма, който е далечен сродник на първия човек, изкачил върха още през 1786 г. в партньорство с д-р Мишел Пакар. Освен това Алфред е и хазяин на българина при почти месечното му пребиваване в Шамони.

Екипирани с най-доброто, което са успели да съберат от приятели и вземат под наем от сдружението, на 1 август 1903 г. тримата поемат по склоновете на гордия исполин. Обвързани с тежко конопено въже, Балма – Малеев – Борже бавно набират височина. След 8-часов изморителен преход те достигат заслона Гран Мюле /3051 м/, където остават да нощуват. Следващият ден тримата използват за аклиматизация и отработване на някои елементи от ледената техника, а на 3 август в един часа през нощта са на път.

По безкрайните снежно-ледени полета умората все повече натежава в краката. В района на Гран Плато /3980 м/ вече се чувства и височината, а жарките слънчеви лъчи безмилостно мъчат уморените тела. По стръмните ледени склонове водачът Балма копае десетки и стотици стъпки. С вещината на професионален гид той умело търси верния и безопасен път през зейналите под краката им ледени цепнатини и уверено води клиентите си към голямата цел.

Заслонът „Вало”, „Камилската гърбица”, тесният и опасен предвърхов ръб и победа… В следобедните часове на 3 август 1903 г. първият българин – Иван Малеев записва името си и това на родината си България на европейския първенец Монблан.

Радостта е голяма, възторгът неописуем. Тъй дългоочакваната мечта е станала вече действителност. В краката на младия 22-годишен студент по медицина е гордият исполин на Алпите и Европа, а наоколо безброй снежно-ледени върхове, един от друг по-красиви, по-трудни, но значително по-ниски. Запленен от величествената гледка, която се открива пред погледа му, той ще напише като мото на своята книга

Възкачването ми на Монблан” – „Монблан! О да, на неговия връх съм и щастлив съм!… За таз наслада що изпитах Алфреду /гидът/ тъй съм благодарен.

[image error]Маршрутът, по който Иван Малеев изкачва Монблан

Към днешна дата връх Монблан, дори и развенчан вече като първенец на Европа, си остава един от най-любимите и примамливи върхове за българските туристи, планинари и алпинисти. Преди двадесетина години специалистите преместиха границата между Европа и Азия малко по на изток и вече не Монблан, а Елбрус  /5642 м/ пое „Короната на европейски първенец”. Независимо от това организирани от алпийските си клубове, от национални състави, от туристически агенции или в самостоятелни пътувания, по наши сведения на този толкова титулуван връх са се изкачили не по-малко от 900 българи.

Първото му изкачване дава важно знание и самочувствие на българското планинарство, а написаната впоследствие книга с планинарска тематика прави това изкачване важна стъпка в цялостното развитие на алпинизма в страната.

Кой е Иван Малеев 

Иван Лулчев Малеев е роден на 5 юни 1881 г. в Пловдив. Останал твърде рано без майка, той изцяло е под влиянието на своя високообразован баща Малей Лулчев, който владее повече от 10 езика. Завършил с отличие средното си образование, баща му го изпраща във Франция, където завършва медицина. След дипломирането си в Лион Иван Малеев специализира детски болести в клиниката „Шарите” – Берлин. Завръщайки се в България, той е назначен за училищен лекар на столичната община, където работи с любов и всеотдайност цели 32 години без прекъсване, чак до пенсионирането си.

[image error]сем. Малееви

В книга от 1909 г., д-р Иван Малеев описва живо и увлекателно изкачването си на Монблан. Тя е написана под формата на писма до рано загиналата му сестра Панка, заедно с която през 1901 и 1902 г. правят два неуспешни опита. Днес книгата е библиографска рядкост, която всеки планинар би трябвало да прочете и поради това, че тя се явява първата пътеписна книга за алпинизма у нас. Книгата се намира в библиотека „Иван Вазов” – Пловдив. Освен нея Малеев издава още две книги, получили признанието на лекарското съсловие – „Домашен лекар” и „Медицински енциклопедичен речник”. Д-р Малеев е бил и дългогодишен редактор на списание „Здраве и живот”. Той е един от първите български лекари, които започват да се занимават основно с епилепсията и нейното лекуване.

Забележителни са били и познанията му по концертно майсторство. Той е считан за един от първите ни музикални критици и основател на софийския Клуб на музикалното общество. По спомени на неговия син – инж. Петър Малеев, в дома им често са гостували най-големите концертни изпълнители на Европа по това време. Като изявен музикален критик Иван Малеев е имал постоянно запазено място, както в Операта, така и в зала „България” до края на живота си.

Богатия си и осмислен жизнен път първият българин изкачил европейския първенец Монблан, завършва на 24 март 1964 г., малко преди да навърши 84 години.

Снимки: архив на доц. Сандю Бешев

Материалът е част от книгата „Истории за началото на планинарството в България“.

СподелиShares

The post Иван Малеев: Първият българин на Монблан appeared first on 360mag.