Sluk Quotes

“Просто се питах дали човек може да пише добре, ако е лош човек.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Защо винаги казвах неща, които не биваше? Никой не ме караше насила. Казвах неща, за да угодя на хората, казвах неща, които мислех, че хората искат да чуят и постигах единствено обратния резултат. Не успявах да зарадвам никого. Нима и с писането щеше да стане така, ще пиша неща, които вярвам, че хората искат да четат?”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Съблякох си ризата и се оказа, че върху жълтата хавлия имаше място точно за двама. И в този миг прозрях вътрешната си същност, ако изобщо имах някаква вътрешна същност, а именно, че не искам да бъда различен. Че искам да бъда обикновен. Не исках вътрешната ми същност да се набива на очи. Лежахме толкова близо един до друг, че усещах докосването на рамото и ханша ѝ. Разстоянието между нас оформяше съд, който и при най-малкото раздвижване щеше да се напълни или да се счупи.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Да не би да ме изпитваше? Това беше. Подлагаше ме на изпитание. Явявах се на устен по измисляне на метафори. И внезапно се отпуснах, напълно, нямах представа каква бе причината, просто се случи, може би защото си седях в едно тихо кътче на лятото с близко по душа същество. Не можех ли да нарека нещата с точните им имена? И ако го направех, тя може би щеше да възнагради честността ми, можеше дори да се сближим още повече, не само духовно.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Защото исках да се харесам. Исках да угодя на всички. Затова накрая се озовах между два стола, в шпагат.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Бях признат. Асансьорът ми се носеше нагоре, от петите до върха на главата, в която нещо каза „звън“ и вратите му се отвориха, за да сляза в небето. Не подозирах досега, че у мен има толкова много етажи. Направо ми се зави свят и се олюлях. Значи такова било усещането да те признаят и приемат. Макар и само от „Жени и облекло“. Това бе съвършеното щастие. Искаше ми се да трае дълго. Затова щях да го повторя. Щях да продължавам да пиша. И продължих да пиша все повече и повече през останалата част от живота си, за да задържа това щастие, докато то се обърна срещу мен, обърна ми празната си страница.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Нов девиз: Всичко съществува извън главата.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“- Опитваме се да разчупим начина ти на мислене, Крис. Затова си тук.
- Какъв начин на мислене? Нямам такъв.
- Че вярваш, че всичко има смисъл.
Направо се изсмях.
- Последното нещо, което очаквах, че ще кажеш.
- Че вярваш, че всичко има смисъл? Ти си пленник на знаците, Крис. Не си свободен човек.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Нищо не излязло. Думите се впиха в мен и не ме пускаха. Всичко, от което не излиза нищо. А това са повечето неща. Светът е препълнен с неща, от които нищо не излиза. Направо бе непоносимо. На снимката Леля Софен се е усмихнала, някак хитровато, сякаш таи голяма тайна в себе си, я тайната всъщност е бъдещето. Може би дори е щастлива. Да, щастлива е. Така решавам, че е било. Животът е пред нея. Животът е на път да изпълни мечтите ѝ. Приготвила се е за скок. Готова е. Направила е всичко. Чака само някой да извика „старт“, тя вече се е приготвила и само чака. Но никой не извиква. Когато гледаме снимката, вече всичко е отминало. Надбягването е свършило. Какво лежи в промеждутъка? Онова, от което никога нищо не е излязло. И ме обзема такава тъга, далакът ми се присвива, не само заради леля Софен, но и заради мен самия, какъвто си бях самовглъбен и какъвто съм и до ден днешен, защото внезапно ме поразява мисълта за всичко, от което тепърва няма да излезе нищо в живота ми, сметка, която винаги излиза на червено, червените числа, които светят над леглото ми.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Всъщност, какво друго бе това нещастно земно кълбо, ако не заплетено на възел кълбо във вселената? И тогава ми просветна. Ето защо отиваха на Луната, за да издърпат нишката, която може да разплете сплъстеното кълбо, в което хората се бяха оплели и хванали в капан.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“- Надявам се , че не правиш нещо, за което ще съжаляваш по-късно.
- Защо да го правя? Искам да кажа, да правя нещо, за което ще съжалявам?
- Става толкова лесно.
- Какво е лесно?
- Да се правят неща, за които човек съжалява после.
- Не бери грижа за това.
- Тревожа се въпреки всичко.
- Защо? След като няма от какво да се тревожиш?
- Защото такава ми е работата, да се тревожа.
Отворих вратата на мама и внезапно тя се усмихна.
- Освен това не биваше да ходиш чак до Сигнала, за да си оправиш пишещата машина. Прекрасно можех да се справя с това.
- Да бе.
- Дори си нямаш представа – само каза мама и млъкна.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“- En gang må jo være den første, ikke sant?
- Jeg trodde nesten jeg var for gammal til det.
- Til hva?
- Til at noe er første gang.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Хайди откъсна една шишарка и ме замери с нея. Хареса ми, че ме замерва с шишарки. Можеше да ме замери дори с цял бор, ако иска.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Сега Франк Фарели налетя изненадващо сам на себе си.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“„Какво искаш да кажеш? Свободен? Най-високите дървета в парка Рубсам бяха отсечени вече и слънцето изпълваше помещението, кухнята, която беше работният кабинет на майките в монотонната семейна фабрика. Сега мама стоеше в кабинета си на една фабрика, чието производство бе спряло. През нея премина тръпка, видях я, някакво сгромолясване, не по-дълго от секунда, дори по-кратко, но сякаш целият ѝ живот се срина, така поне го усетих, преди да изпъне осанка отново, да се вземе в ръце, да поправи сгромолясването и с едно единствено движение да върне порядъка на живота си. Беше пролет. Станах писател през май. Свободен? Како искаш да кажеш? Само това, каза мама, че не бива да зависиш от никого. Завърши образованието си и не ставай зависим. Едва тогава можеш да избираш правилно. Разбираш ли какво ти казва една възрастна и глупава жена? Да, разбрах го, проумях казаното от една възрастна и глупава жена. Тогава бе с девет години по-млада от възрастта, на която съм сега аз. Тогава, в сърцевината на фабриката, наречена семейство, научих всичко, което можеше да се научи. Да си свободен, означава да завършиш започнатото. Да достигнеш целта. Да ти сложа ли и на теб?, попита мама. Или нямаш време сега, когато вече си станал писател? Засмяхме се. Естествено. Писателят е гладен.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Никога не я бях виждал толкова вбесена преди, защото гневът ѝ бе примесен със страх, а никой не е по-бесен от хората, които същевременно се и страхуваха.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“- Ти си много готина – каза той.
- Благодаря, Ивар. Много мило от твоя страна.
Защо аз никога не съм казвал именно това, че мама е готина и че се гордея с нея? Защо тези думи ме смущаваха толкова, че ги задържах вътре в себе си, за мен самия си, където бяха напълно безполезни? Не знам. Знам единствено, че всичко просто за казване е много трудно да бъде изречено на глас. А когато стане прекалено късно се сещаш изречение след изречение, които е трябвало да кажеш, но не си го направил. Ти си готина, мамо. Трябваше да дойде Ивар Малт, за да го каже.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Бях учителят, който стоеше в коридора и плачеше от радост. Учениците ме бяха прогонили тук. После се взех в ръце, върнах се обратно вътре и сега тишината бе съвсем различна, тежка и наситена, защото тези нескопосани ученици бяха разбрали какво сериозно нещо е признанието. Бяха ме признали. После изби звънецът и животът ми можеше да продължи по-нататък. Напуснах работата като учител още същата есен с ясното съзнание колко права е била майка ми онази сутрин в кухнята, когато аз бях двайсетгодишен и се бях заканил да изгоря всички мостове. Който гори всичките си мостове, сам изгаря в пламъците. А глупакът ги изгаря, преди да е преминал през тях. Класът в гимназията Грефсен есента на 1980 година беше моят мост, моят преход към обществото, в което щях да работя като писател до този ден, в който пиша тези редове: Този клас бе моята свобода.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Når jeg spurte ham om hvilken krig han hadde kommet hjem fra, Vietnam, Gulfen, Somalia, Irak, Afghanistan, Korea, for den saks skyld, bare ristet han på hodet og sa: Kan være det samme, Chris. Alle kriger er like. Også din.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“Det var bare en bit som ennå ikke hadde funnet sitt puslespill. Nei, det var et puslespill som ikke hadde funnet sine biter. Det var bare skyen som ikke hadde funnet sin himmel. Jeg trodde jeg skulle bli et helere menneske ved å fylle ut tomrommene i meg. Det omvendte var tilfelle. Jo mer jeg fylte på, desto tommere ble jeg, alt jeg tok inn hulte meg ut, og alt jeg kastet opp tynget meg mer og mer. Enda en gang visste jeg: Det er for mye innhold i verden. Verden trekker deg ned. Det er ikke plass i et menneske, i et enkelt menneske, til alt dette. Jeg lengtet etter overflater. Jeg lengtet etter en eske som jeg kunne legge alt i. Men verden er som sagt påtrengende og ublu. Verden gir seg ikke med det første.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman