“Да не би да ме изпитваше? Това беше. Подлагаше ме на изпитание. Явявах се на устен по измисляне на метафори. И внезапно се отпуснах, напълно, нямах представа каква бе причината, просто се случи, може би защото си седях в едно тихо кътче на лятото с близко по душа същество. Не можех ли да нарека нещата с точните им имена? И ако го направех, тя може би щеше да възнагради честността ми, можеше дори да се сближим още повече, не само духовно.”