“- Ти си много готина – каза той.
- Благодаря, Ивар. Много мило от твоя страна.
Защо аз никога не съм казвал именно това, че мама е готина и че се гордея с нея? Защо тези думи ме смущаваха толкова, че ги задържах вътре в себе си, за мен самия си, където бяха напълно безполезни? Не знам. Знам единствено, че всичко просто за казване е много трудно да бъде изречено на глас. А когато стане прекалено късно се сещаш изречение след изречение, които е трябвало да кажеш, но не си го направил. Ти си готина, мамо. Трябваше да дойде Ивар Малт, за да го каже.”