“- Надявам се , че не правиш нещо, за което ще съжаляваш по-късно.
- Защо да го правя? Искам да кажа, да правя нещо, за което ще съжалявам?
- Става толкова лесно.
- Какво е лесно?
- Да се правят неща, за които човек съжалява после.
- Не бери грижа за това.
- Тревожа се въпреки всичко.
- Защо? След като няма от какво да се тревожиш?
- Защото такава ми е работата, да се тревожа.
Отворих вратата на мама и внезапно тя се усмихна.
- Освен това не биваше да ходиш чак до Сигнала, за да си оправиш пишещата машина. Прекрасно можех да се справя с това.
- Да бе.
- Дори си нямаш представа – само каза мама и млъкна.”