Cvi *

“Моя собствена къща

Не квартира. Не задна стая. Не мъжка къща. Не бащина. Къща само моя. С моя собствена веранда и възглавница, мои красиви пурпурни петунии. Мои книги и разкази. Моите две обувки до леглото. Да няма към кого да махам с пръчка. Да няма на кого да чистя.

Само къща, тиха като сняг, място, където да отивам, чисто като лист преди стихотворение.”
― Сандра Сиснерос, The House on Mango Street

“Средностатистическият индивид не си дава сметка колко огромен е броят на възможните неща в света. Освен това той не е наясно колко много от възможните неща не се случват. Няма как всичко, което е възможно, да се случи. Разнообразието в света е толкова голямо, че ако си мислим за нещо като възможно, то най-вероятно не е вярно. Всъщност стигаме до един основен принцип в теоретичната физика: каквото и да си мисли човек, най-често то не е вярно.”
― Richard Feynman, The Meaning of It All: Thoughts of a Citizen-Scientist

“- Опитваме се да разчупим начина ти на мислене, Крис. Затова си тук.
- Какъв начин на мислене? Нямам такъв.
- Че вярваш, че всичко има смисъл.
Направо се изсмях.
- Последното нещо, което очаквах, че ще кажеш.
- Че вярваш, че всичко има смисъл? Ти си пленник на знаците, Крис. Не си свободен човек.”
― Lars Saabye Christensen, Sluk: Roman

“НЯКОЛКО РЕДА ЗА ЗИМАТА

Обещай си,
че когато стане студено и сивота се спусне от небето,
ще продължиш да вървиш заслушан
в същата мелодия, независимо къде
се намираш -
в куполa на тъмнината
или в хрупкавата белота
на лунния поглед в снежна долина.
Тази нощ като се застуди,
припомни си
какво знаеш, a то е нищо,
освен мелодията, която костите ти свирят,
докато продължаваш да вървиш. И ще успееш
най-сетне да легнеш под слабия огън
на зимните звезди.
А ако се случи да не можеш
да продължиш или да ce върнеш обратно и се озовеш
там където е краят,
кажи си
с последния пристъп на студ в крайниците,
че обичаш това, което си.”
― Марк Странд