Lora Grigorova

“Гледаше към него и се смееше. Гледаше я и той, без да откъсва очи от нея, и тихо блаженство го изпълваше отвътре, някаква радост ликуваща, не бе изпитвал това никога, към никоя жена досега, нещо непознато, което го размекваше и го правеше непознат за самия себе си. Магьосана жена. Страшна жена... Гледаш отстрани - прилича на всяка друга. Даже по-грозна от всяка друга. По-проста и по-нищо от всяка друга. А усещаш - по-друга е от всяка друга, нещо в нея не прилича на никоя друга. Кое е това нещо, особеното, само нейното, най-нейното нейно, най-тайното, което го теглеше така необуздано, така безволево към нея като към пропаст? Кое точно, кое? Той не знаеше. Знаеше: като надзърне в пропаст, най-напред му се иска да скочи в нея. После се дърпа назад. А тук не се дърпа. Тук се бута в бездната сляпо и не гледа нищо, и не иска да мисли за нищо...
Проклета жена. По-настрана от тая жена, по-настрана.”
― Георги Божинов, Калуня-каля

“Исках да те нямам завинаги, а не да те имам за кратко. " ~”
― Blaga Dimitrova

“- Какво би направил, ако имаш сто хиляди евро?
- Ще си отворя книжарница. Обичам да чета.
- А с милион евро?
- Ще си отворя десет книжарници. Много обичам да чета.”
― Георги Томов, Не беше тук и си отиде

“The only regret I will have in dying is if it is not for love.”
― Gabriel García Márquez, Love in the Time of Cholera